The Other Side

Telegram канал на The Other Side

Почерпете ни!

Почерпете жадния редактор и екипа на The Other Side! Благодарим и наздраве!

1,00 €

Концерт на Vomitory в София

Концерт на Onslaught в София

Концерт на Combichist в София

Концерт на Vorga и Sidious в София

Категории

Архив

Концерт на Lucifer’s Child в София

RSS Коментари

Концерт на Cenotaph и Grotesque Ceremonium в София

Адамс открива новия сезон с SHEKY BAND в петък

На 16 септември, петък, бар-клуб „Адамс“ стартира новия си сезон. На сцената ще се качи Шеки с неговата банда. Ще има и специални гости: Vlad Popoff & DREAMWILD, както и китаристът Стефан Стефанов. Началото на събитието е от 22:00 ч., входът е 7 лева. Билети за клуба могат да се купят от eTicketsMall.

Sheky Band в Адамс

На 12 септември в „От другата страна“ по радио Варна

От другата странаСпециално интервю с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS). Разговор с Andreas „Heljarmadr“ Vingbäck – вокалист на GRÁ и DARK FUNERAL. Ангел Симитчиев (Amek Collective) за съвместния концерт на TRYSTH, FEEDBACKER, LEAVER и Иван Шопов (BALKANSKY) на 21 септември в София. Представяне на едноименния дебют на пуър слъдж дуото FEEDBACKER – разговор с Иван Шентов (КПД-0). Гост в „Мазето на Вакашински“ е Сашко Мойсов (SLAVE PIT, Metal Madness Promotions), който ще представи „Metal Madness Festival II“ на 23 и 24 септември в София. Ясен Вакашински с репортаж от „Doom Over Sofia 2016“.

В предаването ще звучи музика на: IRON MAIDEN, MADBALL, MOURNING BELOVETH, NIGHTWISH, BIO-CANCER, CHAOSIUM, CHAOS UNDIVIDED, LORDI, VOIVOD, CHROME DIVISION и др.

„От другата страна“ се излъчва всеки понеделник от 20:00 до 23:00 ч. и може да бъде слушано на следните честоти: Варна 103,4 MHz; Добрич – 88,7 MHz; Бургас – 88,5 MHz; Провадия – 88,9 MHz; за Черноморието – 98,2 MHz, а на средни вълни 774 KHz или по Интернет на адреси: www.radiovarna.com и www.predavatel.com. Официален сайт – www.otdrugatastrana.info.

Back to USSR, Одеса

Времето прекарано в избиране на дестинация, установяването на маршрут, търсенето на хотели, дебненето за евтини полети, закупуването на билети, а после сладостта да виждаш как мечтата става реалност, ето тази тръпка ме държи, напук на всички кофти моменти. Да пътуваш с хубав човек е добре, ако не – с каквото е налице. Обичам пълненето на раницата и трепета за досег с нещо непознато. Обичам да рисувам с пръст по атласа и спомените от извървеният път. Искам да обиколя земята, а после да ви махна от Марс.

Днешният свят прави това лесно, достъпно и възможно.

odessa

Информация за Одеса – транспорт, ресторанти, музеи – може да намерите тук: http://citycard.travel/odessa-ru.

Преди да тръгнете на път проверете задграничния си паспорт – нужно е да е валиден 6 месеца преди да влезнете в дадената страна, информирайте се дали ви е нужна виза, снабдете се с лекарства от първа необходимост, купете си пътеводител, изришкайте гардероба – за лятото памучните и ленени дрешки вършат чудеса, а удобните и разработени обувки са гарант, че целодневното ходене няма да е проблем.

Преди да предприемете пътуване до Украйна (или друга държава) е добра идея да се регистрирате на сайта на МВнР в рубриката “Пътувам за …”, или в българските дипломатически представителства, като посочите периода и мястото на пребиваване и оставите телефон за връзка. Така ще можете да получавате актуална информация за обстановката в страната. Препоръчително е преди посещението в страната да имате записани дежурните телефони на консулска служба Киев и Одеса.

И, те така, на добър път.

Накъде да поемем?

Накъде да поемем?

Тази година, за разлика от предишните, решихме вместо кратка почивка свързана с датите на определен фестивал, да си дадем повече време за разглеждане. Музиката днес е оставена малко на заден план. Няма голямо лутане в избора – фестивалът е Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, който тази година се провежда в набережието на Киев. Мероприятието не блести с особено интересен лайнъп, но за сметка на това Украйна ни привлича като магнит. Всеки, който чуе накъде потегляме реагира – луди ли сте, там има война, опасно е, какво толкова ще гледате. Тате казва – пазете се, Киев е столица на джебчиите, Одеса на измамниците. Така и така ще бъдем в тази част на света, защо да не отскочим и до Беларус. Удължаваме с една седмица пътуването, няколко дни прекарани в комунистическата страна, през които ще обиколим Минск, Гомел, Мозир. За тази държава са необходими визи, които се издават лесно и бързо. Необходимо е да си издействате покана, каквато ние получихме от хотела в Гомел, след като направихме резервация за пет нощувки.

http://bulgaria.mfa.gov.by/bg/consular_issues/visas/cc611f94d738cb97.html

И така, днес с изминати над 4500 километра, няколко полета, смяна на автобуси и влакчета, две държави и пет града, потопили се в одеското Черно море, докоснали реките Днепър, Припят, Свислоч и Сож се прибираме изпълнени с много впечатления, интересни преживявания и заредени с емоции. Установявам за себе си, колко по-интересни са некомерсиалните държави и колко изпълнени са тези две седмици прекарани в тях.

ЖП Гара

ЖП Гара

Тръгваме от Варна привечер, първа спирка – друг черноморски град – Одеса. До Одеса може да се стигне със самолет, ферибот и автобус. Избираме най-евтиния вариант – използваме услугите на https://ecolines.net/bg/bg. Билетът от Варна до Одеса е на стойност 66 лева в една посока на човек, през летния сезон автобусите тръгват от варненската автогара в 19.30 часа, пътуват вторник, четвъртък, събота и неделя, като пътят се взима за 15-16 часа. Минават се няколко граници, така че този час е примерен. Автобусите са удобни и модерни, има тоалетна, таблети, wi-fi, продават кафенце, има контакти, в които може да се включи зарядно например, присъства всичко необходимо, за да бъде леко и приятно пътуването. Е, освен нафта.

За пръв път на българо-румънския пропусквателен пункт Кардам чакаме около час и половина, за сметка на това на молдовско-украинската граница (Рени) минаваме като на парад. След всичко изчетено по темата се бях подготвила за няколкочасово висене, проверка на багаж и пълно разкостване – нямаше такова нещо, явно ударихме среднощна шестица от митничарското тото. Смешното е, че на молдовска земя изминаваме няколко километра и пребиваваме минути. Път, останал като наследство от бившия СССР, свързващ някога двете бивши руски републики – Украйна и Молдова, и който за съжаление не може да се избегне. Километрите до Одеса, ако не бяха толкова много, бих извървяла пеш, през няколко секунди политаме към тавана на автобуса и току що приземили се на седалката излитаме отново. Пътят е повече от кошмарен – ями, трапове, дълбоки дупки, изронен асфалт – осъзнавам, че българите, за някои ситуации сме станали изнежени, взискателни мрънкачи. Вече му се вижда края на пътуването, когато автобусът внезапно спира. Свършила нафтата. Е, кат нямат акъл – ще чакаме, слънцето пече, температурата се покачва, муш

Екатерина Велика

Екатерина Велика

ици бръмчат, а ние се крием в сянката на автобуса. На двадесетина метра от нас продават дини, единият шофьор купува огромна любеница и ни я оставя – да се разхлаждаме. Около нея се събират пасажерите, повечето от които са младежи и започва опознаване и весели разговори. По-сладка диня не съм яла от години, хората сами си ги отглеждат и малко ми става мъчно, че селското ни стопанство е напълно унищожено, че сортовете са загубени и че ни се налага да купуваме плодове и зеленчуци внос от на майна райна. По пътя Йосиф казва – гледай, бе, гледай, няма необработваема земя, всичко засято, няма пустеещи ниви…

Свети Пантелеймон - мъжки манастир

Свети Пантелеймон – мъжки манастир

Чувайки българска реч при нас идват продавачите на любеници, радват се да видят нещо като сънародници, тук, насред нищото. Черпят ни със саламче и хлебец, вкусът е друг, усещането, че попадаш в местенце, където времето е спряло преди 20-30 години е чудесно и се чувстваш сякаш си у дома. Под жаркото слънце неусетно те погалват детски спомени и топлото отношение на непознатите те прави малко по-човечен. Този един час прекаран насред полята украински наместо нерви ми донесе толкова топли слънчеви емоции, че  малката транспортна несгода се превърна в голям личен плюс.

Хотел „Большая Московская“, построен през 1904 година

Имайте предвид, че в Украйна не всичко става по разписание. Потегляш, а кога ще пристигнеш – божа работа. Важното да си здрав и цял. След като бусът бива доволно напоен, продължаваме към Одеса. Навлизайки в покрайнините на града любопитният ми поглед първо среща мизерията и разрухата на крайния квартал. Питам се – мамка му, това ли е остапбендеровата Одеса,това ли е родината на руския шансон и известната за времето си аристокрация, ко станА тук. В следващия момент автопаркът отново ме връща години назад – москвичи, волги, жигули – коя от коя машина по-раздрънкана, но набичила скоростта на макс. Е, с такава транспортна инфраструктура, и бавно, и бързо да се кара, все ще се опре до сервиза. В центъра на града положението вече е друго – скъпи коли, джипари – най-вероятно са собственост на руските туристи.

Слизайки на автогарата изпитвам първия културен шок. С усещането, че съм на пазар в Маракеш, мятаме раници на гръб и се оглеждаме стреснато. Хора навсякъде, непрекъснато движение, шумотевица и глъч, страшна жега. С разпечатка в ръка търсим пътя по който се движат маршрутките, а той е точно пред автогарата. Виждаме таксито с нужния ни номер и махам с ръка – рук – не спира. Казваме си пълен е, затова. Минава второ – подскачам, махам – не спира. Усещаме, че тук работата не е като в България, където и с намигане можеш да спреш маршрутка, и щем не щем минаваме в ролята на следотърсачи – гледаме накъде се движи машината, къде завива и вървим по горещата следа. Оказва се, че след 50-100 метра има спирка, на която спират колите на градския транспорт, включая и маршрутните таксита. Тия таксита много ме радват, всички са накичени с перденца, кои с весело поклащащи се пискюли, кои с визия на персийски килимчета, шофьорите карат бясно, до тях са нахвърляни в пълен безпорядък купища пари, плаща се обикновено при слизане, а билетчето е на стойност 5 гривни, или около 35 стотинки наша пара. Разгеле, ганьовците се качваме и добрият шофьор ни сваля пред хостела. Алелуя – баня и легло, което не използваме чак до след полунощ.

Музей на западните и източни изкуства

Музей на западните и източни изкуства

В хостела мацката на рецепцията е пълен непукист, за три дни или гладеше чаршафи, или липсваше, или си стоеше пред компютърния екран с изражение – не ме закачайте за нищо, не ми се работи, не ми е до вас. Е, не я закачахме, не й развалихме рахата и я оставихме спокойно да си брои мухите.

Одеса ни чака. И преди да се потопим в градската глъч и шумотевица, съвсем малко ще се отклоня с факти, които лично на мен ми бяха интересни.

Аристокрацията

Аристокрацията

Ако Рим е спасен от гъските, то Одеса я спасили портокалите. Одеса като град е основана след декрет на Екатерина II през май 1794 година, като най-западната новопридобита земя на Руската Империя – Новорусия, като идеята е била мястото да стане най-големия търговски порт в Русия. Името на града е даден от самата императрица, наслушала се на историите и славата на гръцката колония Одесос, която всъщност се намира на територията на България, демек – днешна Варна. Първа глава на младия град става дьо Рибас, който организира „експедиция за строеж на града.“ С декрет на Екатерина Велика от 2-ри септември 1794 е започнало изграждането на пристанище Одеса. Няколко години по-късно императрицата умира и качилият се на престола Павел, който ненавижда майка си и всичко сътворено от нея, месец след смъртта й преустановява финансирането на строежа на порта. В периода на командването на дьо Рибас строежът върви много бавно, през 1799 г. пристанището на Одеса е съществувало повече на хартия, отколкото в действителност. И тъй като не е имало пристанище – не е имало търговия, на която толкова разчита правителството.

Дьо Рибас е отзован, заедно с Франц Павлович дe Волан, авторът на брилянтния план за изграждане на пристанището и града. Данните, събрани от новия шеф на територията на Новоросийск, показали, че огромните разходи, свързани с изграждането на пристанището на Одеса са тежко бреме за хазната и нямат никакви съществени резултати. Доказани са множество случаи на злоупотреби и присвояване. (колко познато) Лошата реколта през 1799 г., започващата наново война, преживяно земетресение докарва търговията до ръба, а града до последното му издихание. За развитието на търговията ще трябва да завърши изграждането на пристанището. Градоначалниците решават да поискат паричен заем от императора за изграждането на града. Нужно е да умилостивят императора, но с какво. Узнавайки за любовта на императора към портокалите, бащите на града изпращат три хиляди гръцки портокала в императорския двор. Явно стоката е била качествена, защото на 26 февруари Павел възстановява указа на майка си за строителството на пристанището и отпуска пари за развитието на града. 1894 г. – сто години по-късно Одеса заема 4-то място в Руската империя по размер и ниво на икономическо развитие след Санкт Петербург, Москва и Варшава.

Та, след като сме измили натрупания за 18-те часа път прахоляк от телата си, нямаме търпение да се разходим из града. Първа мисия – да сменим пари, докато работят банките. Оказва се, че чейнч пунктове има в почти всеки магазин, аптека, книжарница, заведение. За пръв път виждам толкова добре изградена система за прибиране на валутата ви. Към първата кабинка подхождаме малко плахо, очаквайки да ни налазят украински мужици тип „магураджии“ – няма такова нещо. Обменяме долари (това е най-тачената валута в Украйна и Беларус) в книжарницата и веднагически с част от парите си купуваме гид за страната. Вярвайте ми, ако пътувахме с тир, бихме го напълнили с книги. Имат страхотни издания, на ниски цени. Е, поне листихме и ахкахме, вдъхвахме аромата на изданията, жениците в книжарницата предполагам ни помислиха за поляци с леки отклонения в психиката.

Следващата спирка е в хранителния магазин, в стрес съм – бирата е по-евтина от шишенце минерална вода. Харесва ми:) Хостелът ни е с добра локация, демек, централна. Известната Дерибасовска е само на няколко минути път от него, а по нея ежедневно се разхождаме, тъй като там са позиционирани ресторантите. За нас цените в тях са нормални, което надали важи за местното население. Навсякъде се чува руска реч, много рядко някой ще проговори украински. Всички надписи и табели също са на руски, така че за нас е от лесно по-лесно да се ориентираме и да комуникираме.

Забравих да кажа, че пиенето на алкохолни напитки и бира извън заведенията и в Украйна, и в Беларус е строго забранено. Нито по паркове, нито по градинки, пейки и алеи ще видите хора с бутилки в ръка. Първата вечер бяхме седнали на стъпалата пред хостела да ударим по една бира за лека нощ, до нас спря патрулна кола и един млад полицай започна да цитира някакви си закони, членове, алинеи. Викам му, спри малко, юнак, ние сме българи – не те разбираме. Изскача втори униформен младок – и реве – Пиенето е забранено! – ми добре, ще си приберем бутилката с бира. Ай, по живо, по здраво.

Страхотно впечатление ми прави дизайна на ресторантчетата, сякаш са в надпревара едно с друго, кой ще изкара по нестандартен и привлекателен интериор. Нашите ресторантьори има много какво да учат и да крадат като идеи – сравнението е неизбежно, съжалявам за което.

Първото ми впечатление, докато пешеходстваме из града, е за една повяхнала аристократичност. Един град с прекрасна архитектура, един град оставен на времето и прищявките му, град на детайлите, на рушащи се къщи и забележителни вътрешни дворчета. Един невероятен град, създаден на малко късче земя, изграден в уникална комбинация от архитектурни стилове – романски, готически, рококо и Art Nouveau, населен с италианци, гърци, турци, евреи, молдовци, украинци, руснаци, кипящ от енергия и гостоприемност.

Градската градина, построена през 1803 г., малко след основаването на града

Попадаме на булевард Приморски. Това е крайбрежната улица за разходки на одеситите. Подредена алея, пълно с дървета, пейки, светлини и хора, много,много гуляещи хора, чистота. Сградите са ремонтирани, боядисани – абсолютния контраст с видяното преди малко. По Тещински мост стигаме до Воронцовия дворец, в който не влизаме поради сравнително късния час. Дворецът на генерал губернатора е строен през 1826 г. в стил ампир и е обявен за паметник на архитектурата.

Завъртаме се около паметника на Дука (който навремето гражданите са приемали като създател на Одеса), от чийто крака започва Потьомската лестница – известна от историческата пропагандна филмова лента от 1925 година – Броненосец „Потёмкин“. Чернобелият филм е шедьовър за своето време и е сниман в Одеса, която по онова време е кинематографски център. Йосиф ме навива да слезем по нея, но съм толкова уморена в края на 24 часовото ни непрекъснато приключение, исках просто да се разхождаме по алеята, разбита съм, че фурникульора е затворен за ремонт (толкова много исках да се повозя на него, успокоявам се, че и в Киев има такова съоръжение – но чепът е голям – и там някой веселяк беше побил  табела – много ви здраве, елате догодина, може тогава да съм отворен – саботират ме тези хора, ейй). Та отказах, за което после май малко съжалих. Пък и да беше лестница като лестница, а то има няма 200 стъпала, ние в Шумен каква лестница имамеее, ехее – 1800 стъпала (само че не е толкова известна), те ми се фукат с някакво бебче:)

Пропускаме ходенето до Морската гара – оставяме тази забележителност за следващото ни гостуване в града и продължаваме гуляя по алеята. Стигаме до Одеския Археологически музей, един от най-старите в страната, основан през 1825 година, в момента съдържа повече от 160 хиляди експонати. Има богата колекция от древни паметници на Египет, древна Гърция и Рим. Изложени са дървени и каменни саркофази, надгробни елементи, каменни плочи и фрагменти от папирус с йероглифи. В първите две зали са показани материали, които обхващат един продължителен период от време: от появата на човека – до второто хилядолетие преди Христа. Интересно е, изложени са мумии – няма какво да ви занимавам повече. http://archaeology.odessa.ua

Непременно трябва да се види домът на филхармонията, която намира се в историческия център на града. Това е една от най-красивите сгради, построена през 1899 г., по идеен проект на виенския архитект Прохаски, в стил – италианска готика. Дървеният таван на залата е от ливански кедър и без нито един забит пирон. Концертна зала е с 1000 места, а по красота и акустични качества е една от най-добрите в Европа. Естествено (вече не се учудвам, дори все по-малко се ядосвам), беше затворена поради ремонт, или летен отдих, но успях да снимам част от предверието, което е уникално и красиво, и най-вероятно е прелюдия към един изключителен интериор. http://www.filarmonia.odessa.ua

Друга забележителност е „Одес­ский на­ци­о­наль­ный ака­де­ми­чес­кий те­атр опе­ры и ба­ле­та“, тази сграда, според мен, е фаворит по пищност, красота и незабравимост. Построена през 1810 г., изгоряла през 1873 г., наново издигната през 1887 г. в стил необарок, а пълната реставрация на операта завършва през 2007 г. (не че някой ще се интересува от хронологията). Отново не можем да влезнем да поснимаме разкоша в самата зала, има прогулки за любопитковци като нас само в определени дни – петък и събота, като за час развеждане и снимане цената е около седем лева…еее язък, започвам да се изнервям на недосегаемостта на някои места. За дните прекарани в Одеса, ежедневно минавам да си нагледам операта, все пак там са пристъпвали Чайковски, Римский-Корсаков, Рахманинов, Шаляпин, Анна Павлова, Айседора Дънкан и още. http://opera.odessa.ua

Moга да описвам с дни къщите и музеите, парковете и забележителностите, защото всяка стара постройка е архитектурен паметник, или би могла да бъде такъв, но оставям на любопитството ви – отидете и разгледайте, после споделете.

Ден втори е посветен на морето и неговите плажуващи хора. Отправната ни точка е парк “Шевченко”. Центральный парк культуры и отдыха “Т.Г.Шевченко” в началото се е казвал “Александровски” в чест на императора Александър II. Основан е през 1840 г. Тук са се разхождали Жуковски, Гогол, Островски, Достоевски, Чехов, Ахматов… Грандиозен и модерен е стадионът на “Черноморец”, от магазина към него си купихме малко сувенири.

Стадион "Черноморец"

Стадион „Черноморец“

Видяхме “Алеята на Славата” с почет към участниците в освобождението на Одеса от фашистите, паметника на Неизвестния матрос с вечен огън отпред, паметника на Шевченко, обелиска за воините-афганци. Паметници, паметници, огньове… Яд ме е, че нашите глупаци сринаха тази част от историята ни. История и преклонение в едно.

Ресторантче край морето

Ресторантче край морето

От тук асфалтови пътища ни водят до морето. И там си личи, че градът не се изхранва с морски туризъм. Има няколко плажчета почти един до друг, по пясъчната ивица са се изпънали хора, има малко капанчета, кой да хапне, кой да пийне, но като цяло го няма мириса на плажно масло, който те лъхва, когато стъпиш на нашите черноморски курорти. Няма я тази дандания, пренаселеност, търговия, лудо движение, сергия до сергия. Чувството е, че си попаднал в малък провинциален град, който по случайност природата е дарила с малка ивица пясък.

Тук е и началото на пешеходната “Алея на здравето” стигаща до Аркадия. Повървяхме доста по нея в търсене на вход към едни тунели, които адски много исках да видя, но така и не го открихме – ни входа, ни тунела – остава за следващата ни визита 🙂

Музеят "Пушкин"

Музеят „Пушкин“

Но този крах е овъзмезден, качваме са на лифт, който ни изкачва до Френския булевард, и се оказваме точно на входа на Мавританската арка. Лошо няма, пореден архитектурен паметник, красив и цветен насред пренаситения с машини и прахоляк френски булевард. Шансът ни е да минем по “Малая Арнаутская”, улицата, която навремето се е обитавала от контрабандисти и престъпници. Улицата, на която е живял и прототипът на великия комбинатор Остап Бендер – Осип Шор.

Архитектура

Архитектура

Вечерта на 26 юли на Дерибасовская ставаме част от концертна програма “Одеса чака Евровизия”. Градът участва в “Битката на градовете” за избор на домакин на Евровизия-2017. Градове-финалисти са Киев, Днепър и Одеса. На сцената ще се качат “Дети Фиделя”, “Epolets”, “Киви-проджект”. Впечатление прави присъствието на конферансие, културният министър на Украйна също се качва на сцената, а ние чакаме да видим одеската рок група Еполетс. Егати кефа, пълно е с танцуващи хора, пищящи девойки, мокри… тъй де, пищящи девойки. Говорим си – тази група ще да е мноого яка, толкова хора са се събрали да ги подкрепят. Бандата  е основана през 2012 г. в Одеса. Музикантите изпълняват песни на украински, английски и руски език. Epolets е комбинация от музикални течения на няколко поколения рок, който абсорбира диското на 70-те години, хард рока от 80-те и грънджа на 90-те години. Тяхната отличителна черта е съчетание на изключителен вокален тембър, мелодични китарни рифове и танцови ритми. Имат издадени три албума – Epolets (2013), Dogma (2014), Сult (2016).  http://epolets.com

Успех на Одеса в битката.

В една от следващите вечери отново нощно се разхождаме по Приморски, но този път в компанията на Коля, с когото са ни уредили среща за по бира, а те взеха че станаха по няколко на брой, не можем да спрем да си говорим – ние за България, той за Украйна. Безкрайно интересна, приятна и напоителна вечер. Разказва ни, че в тяхното населено място учат български народни танци, традиции и обичаи и се оказва, че той знае много повече обреди от нас. Та, Коля ни води до паметника Дуков и ми казва да застана на точно определено място и да погледна към Дука – от този ракурс свитъкът в ръката на Дук изглежда като… мъжки гениталии… „Улыбаясь Дюку, по бульвару хожу; со второго люка на него не гляжу“… Е, аз не пропуснах да погледна от люка право в Дука.

Също така, Коля ни предлага да си пожелаем нещо и започва едно обикаляне и галене на плочки, дукове, гърди на бронзови девойки. Хем ни е смешно, хем гледам да не пропусна част от ритуала, най-накрая омалели от смях сме изпълнили мисията и всеки е в очакване на сбъднати мечти.
Продължаваме към малко кладенче, а до него силно извито мостче в почти нищото. Коля ни разправя, че в деня на сватбата си младоженците идват тук, застават от двете страни на мостчето и трябва да го изкачат без да се хващат за перилата и да се срещнат по средата. Ееее, трудничко е, повярвайте, в началото се правя на силна и си казвам – това е препятствие, което се минава с лекота, обачее се наложи да прибегна до помощни средства. Представям си как горките булките лазят по корем, насред зима, нагиздени на високи токчета и с бели кринолини. Нооо, за да се спечели свекървата, това изпитание трябва да се премине – инак, щастлив брак – йок.


До това място за булчински изтезания е монтирано метално сърце, на което са преместени всички катинари, които първоначално влибените гугутки заключвали на “Моста на влюбените”, но когато станали прекалено много и прекалено натежали застрашили съществуването на моста, та се наложило да ги свалят от там. Ай, стига за любофф, че ми стана прекалено розово и сладко, като захарен памук.

Хвърляме по стотинка в кладенчето, нови желания, нови очаквания и отпрашваме към Плоския дом. Визуалната измама е атрактивна и предразполага към обикаляне и обстойно оглеждане на сградата. Цъкане с език, тръскане на глави, илюзията си я бива. Собственикът на комуналката в процеса на строежа е останал без пари и съответно е посъкратил едната стена. Кой би помислил, че след много много, години, тази сграда ще стане една от най-посещаваните забележителности в града.

Винаги когато има възможност не пропускаме посещението в зоопарка на посещавания град. Одеският се намира след автогарата и в близост до пазара http://zoo.ua. Много приятен, сенчест, не особено голям. След цялата гюрултия на града, там човек получава пълен релакс (ако обича животните и разходките де) и спокойствие. Абсолютната почивка.

Билетът е 40 гривни (3 лева нашенски пари), на място се продават пакети с храна за животните, може да се сближите с някое сладко животинче, докато го храните. Силно впечатление ми направи наличието на бебета от почти всички животински видове, които обитават зоопарка. Има изградено малко комплексче, което представлява селски двор. Козички, кокошчици, патенца, котета, кучета, лебеди – всички съжителстват в мир и хармония. В каквато сме и ние двамата, докато от одеското малко летище се качваме на самолета отлитащ в посока Киев.

Махам за сбогом на хилядите малки цветни петна, на обраслите с блъшлян къщи, колоритната архитектура, на морския бриз, обещавам си – някога пак, но след като се насладя на непознатите места,които ме очакват в този живот.

FLOTSAM AND JETSAM с ново лирик видео

Ветераните от Аризона FLOTSAM AND JETSAM представиха лирик видео към песента „Seventh Seal“, която е част от едноименния албум, излязъл на 20 май 2016 г. чрез AFM Records.

FLOTSAM AND JETSAM са:

Eric „A.K.“ Knutson – вокали;
Steve Conley – китара;
Michael Gilbert – китара;
Michael Spencer – бас;
Jason Bittner – ударни.

Flotsam And Jetsam

Flotsam And Jetsam

Израелската Power Metal група DESERT с ново видео и концертни дати у нас през ноември

Израелските Power метъли DESERT представиха новото си епично видео “Son Of A Star”. Това е втори клип, направен в подкрепа на албума “Never Regret”, излязъл през 2015 г. чрез Raven Music и Irond Records. Заснет е и е режисиран от Vadim Mechona, който и преди е работил с групата по видеото “Never Regret”, също така с ORPHAND LAND и тяхното видео “Let The Truce Be Known”. Заснемането е направено в местностите Ха-Мактеш и Ха-Катан, геологично ерозирал ландшафт на израелската пустиня Негев, при екстремни климатични условия от 43 градуса по Целзий жега.

Desert

Desert

Историята, която се разказва, се базира на въстанието на Шимон Бар Кочва срещу Римската Империя през 132-135 г. в древна Юдея и описва трагичния край на еврейската държава.

В снимачния процес вземат участие бойци от клуба за исторически възстановки  “The Knights Of Jerusalem”. Всички костюми, използвани в продукцията, са направени спроред техните исторически образци.

Част от финансирането на заснемането е получено чрез кампания в Indiegogo, с което феновете на групата са въвлечени в процеса.

Формирани в началото на 2000-те години, DESERT постепенно се превръщат във водеща Melodic Metal група в Израел. Имат няколко турнета из Европа и усатия с имена като CIRCLE II CIRCLE,  LORD VOLTURE, SABATON, KREATOR, GRAVE DIGGER, HELLOWEEN, STRATOVARIUS, DREAM EVIL, ANNIHILATOR, ELVENKING, BATTLE BEAST, TIM „RIPPER“ OWENS и още много други.

Тази есен израилтяните ще тръгнат на първото си хедлайнерско турне заедно с WINTER’S VERGE, което стартира в Гърция (където ще бъдат подкрепени от Thrash Metal групата AMKEN) и минава през България и Румъния, където ще бъдат подкрепени от местни банди.

Дати / Местоположения:
29.10.2016 – Modu, Athens, GR
30.10.2016 – Mavri Trypa, Thessaloniki, GR
1.11.2016 – Polinero Place, Plovdiv, BG
2.11.2016 – Live & Loud, Sofia, BG
3.11.2016 – Casa de Cultura a Studentilor, Craiova, RO
4.11.2016 – Club Fabrica, Bucharest, RO

Desert tour dates

Последни новини за Pleven Metal Fest 2016

Днес ще се проведе първото издание на Pleven Metal Fest в град Плевен. Събитието ще се състои в ДНА – Военен клуб. Организаторите от „Rock’n’Rolla pub“ обявиха реда на излизане на бандите, които ще вземат участие. Ето и пълния график на мини-фестивала:

Отваряне на врати: 18:30;
METAL VIPER – 19:00;
40 DAYS LATER – 19:30;
NAMELESS DAY RITUAL – 20:20;
KHANЪ – 21:10;
ODD CREW – 22:10.

След като варненците LIEVEIL отпаднаха, останалите групи ще свирят с удължени сетове, за да представят повече песни от творчеството си. На вратите входът ще бъде на цена 12 лева.

Pleven Metal Fest 2016

Гръцките стоунъри PHASE REVERSE с два концерта в България през октомври

Гръцката Stoner Rock/Metal група PHASE REVERSE съобщи, че ще посети страната ни за два концерта през есента: в София на 26 октомври (клуб Live & Loud) и Варна на 27 октомври (Varna Live club).

Phase Reverse

Phase Reverse

Музикантите определят стила си още като Southern European Pentatonic Heavy Metal. Третият им албум, носещ заглавието „Phase III – Youniverse“, излезе миналия ноември чрез Rock Of Angels Records, промотира се от Underdawg и се разпространява от H’art.

Drag’n’Rock Fest 2016 в Смолян

На 30 септември и 1 октомври 2016 г. в Амфитеатъра на гр. Смолян ще се състои музикалната част на фестивала Drag’n’Rock 2016. В нея ще вземат участие имена като ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, МИЛЕНА, MIND STORM и др. Състезателната част ще се проведе на 1 октомври.

Drag'n'Rock Fest Смолян 2016

ISOLE: Изолирани, отдалечени, самотни…

Здравей, Daniel! Представете членовете на групата отвътре…

Здравейте! В момента съставът ни е:
Crister Olsson – китара и вокали. Един от основоположниците. „Старото“ момче в бандата.
Jimmy Mattsson – бас и ръмжащи вокали. Луд по MANOWAR и обича метъла от 1980-те.
Victor Parri – ударни. Най-новият ни и най-млад от членовете ни. „Неспокойна“ душа, който свири в дузина банди.
И… аз: Daniel Bryntse. Вокали и ритъм китара. Също съм от членовете основоположници. Експерт по отлагането.

Какви са новините около ISOLE?

Напоследък нещата при нас вървят доста бавно, повече защото всички членове имат много работа по другите си банди и проекти. Ние, въпреки това, напоследък обсъждаме началото на писането и работата по новия материал, който да последва “The Calm Hunter”. Също така, започваме нашето турне зеедно с NOVEMBRE и SHORES OF NULL.

Isole

Isole

Разкажи повече за вашето последно издание „The Calm Hunter“…

Вероятно това е нашият най-мелодичен, прогресив и дуумаджийски албум досега. Но е и тежък, няма спор!

Къде и кога бе записан?

Записахме го в нашето собствено студио, Studio Apocalypse, ние си го продуцирахме. Миксирането и инженеринга са на нашия барабанист и на Jonas Lindström.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Повечето текстове в албума са написани от Crister. Това не е концептуален албум, но текстовете докосват сходни теми… като отчаяние, тъга, самота, спомени, вина и така нататък. Не обичам да говоря много за текстовете, предпочитам слушателят сам да пави своите заключения.

Да се върнем в миналото: ISOLE – каква е историята на това име?

Да се върнем в 2000-те години, когато нашият китарист Per Sandgren го предложи. Това е адаптация на френската дума isolé, което означава изолиран, отдалечен, самотен. Бандата започна под името FORLORN в началото някъде в ранните 1990-те (хей, и аз правех уебзин с името Forlorn! – бел. ред.). Ние решихме да сменим името след като се появиха няколко банди с името FORLORN, но запазихме същото звучене (и аз така – бел. ред.).

Как определяш музикалния си стил?

Progressive, Epic и Melodic Doom Metal. Вдъхновени сме от групи като CANDLEMASS, SOLITUDE AETURNUS, OPETH и други.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Cyclone Empire?

Да. Нашето сътрудничество работи добре за нас. С тях се работи леко и също така са големи фенове на нашата музика.

Някакви планове за концерти и турнета?

Оосвен турнето, което започва сега, не планираме нищо друго на този етап.

Имате ли планове да направите видео?

Направихме лирик видео към заглавната песен “The Calm Hunter”. Няма да правим повече видео клипове за този албум, но ще видим какво ще се случи, когато новият ни албум е на път.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Както винаги – ние ще направим най-доброто заедно с феновете за да направим вечерта незабравима, но не сме планирали нещо специално за концерта в София.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Швеция?

Не следя сцената от близо, но тук има няколко качествени банди, както нови, така и стари. Лично аз предпочитам да слушам по-класически групи като CANDLEMASS, BATHORY, великите IRON MAIDEN и т.н.

Isole

Isole

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Трябва да си призная, че знам много малко за българската музикална сцена. Но се надявам да открия повече, когато посетя вашата страна!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Освен вече споменатото, надявам се да правим повече фестивални концерти в бъдещето. Ще работим и с другите си групи в нашето студио (предимно ще миксираме и мастерираме). В личен план ще продължа борбата, която се подразбира от факта, че съм баща. Не ми остава много време за други неща.

Забравих ли да те питам нещо?

О… не знам. Това зависи ли от това, какво искаш да разбереш още?

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Нека пламъкът гори! Rock’n’roll god DAMN it!

Интервю на Mrazek

Doom Over Sofia 2016

Екстремният фестивал Broken Bones ще се проведе на 8 октомври

На 8 октомври в столичния клуб Grindhouse ще се проведе първото издание на екстремния фестивал Broken Bones. Осем групи ще се погрижат да не остане здрава кост в телата ви, а именно плевенските грайндкор ветерани CORPSE, специалните гости от Македония, брутал дет метъл шайката FORMLESS TERROR, които ще представят новия си албум. Българо-датската военна машина WARSCUM, дет метъл законодателите CONCRETE. Малко „цвят“ от гор манияците MENSTRUAL COCKTAIL. Дебют на Софийска сцена ще направят пловдивската банда БЯС. Вече добре познатите на феновете грайндкораджии oт RAZGRUHA също ще покажат на какво са способни, а феста ще откият all-star формацията от добре познати лица в ъндъргараунда – KROKODENIXTIX.

Начален час 18:00, цена 10 лева. Ще има щанд с мърчандайз на бандите. Събитието е без възрастово ограничение до 22:00 ‘=, след това лицата които нямат навършени 18 години ще трябва да напуснат.

Още подробности, както и графика на феста очаквайте скоро.

Broken Bones Fest 2016

Метълургия

Концерт на Sevi в София

One Day Fest

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 49 други абонати

Концерт на Tim „Ripper“ Owens в София

Metal Weekend 2027

Концерт на Moonspell в София

Концерт на Sólstafir в София

Концерт на Katatonia в София

Статистика

  • 798 908 hits