Начало » Posts tagged 'The Other Side'

Tag Archives: The Other Side

Архив

Премиерата на филма за Sea Of Black 2019 е днес от 15:00 ч.

август 15, 2019 10:00 / Вашият коментар

Дни след провеждането на фестивала Sea Of Black 2019 в Летен театър Бургас, The Other Side и жадният редактор представят филм за събитието, чиято ютюб премиера ще бъде днес, 15 август, от 15:00 ч. Във видеото, с продължителност час и половина, са включени изпълнения на всички участници: PIRANHA, SHADOWS OUT OF TIME, PROKYON, SLAVE PIT, WILL OF THE AWAKENED, RIFIUTO HC, 40 DAYS LATER, GRIMAZE и TURBOCHARGED.

Гледайте тийзъра за филма и тръпнете в очакване:

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Hyperborea откриха фестивала The Other Side в Приморско

20 години след фестивала The Other Side в Приморско

август 14, 2019 17:52 / 1 коментар за 20 години след фестивала The Other Side в Приморско

Преди 20 години, на 14 август 1999 г., под името The Other Side се проведе фестивалът в Приморско, който даде името на нашата скромна медия. Идеята бе да издаваме фестивален бюлетин на събитието край морето.

Плакат на фестивала The Other Side в Приморско

Фестивалът събра групи от България и чужбина и по свой начин изигра ролята си в бългърския ъндърграунд. Обръщам се към всички, които имат някакви снимки от тогава (като тази долу), да ми ги изпратят на e-mail: theotherside@theotherside.eu – за да ги запазим за историята!

Hyperborea откриха фестивала The Other Side в Приморско

За добро или не, изданието от 99-та бе единственото (има репортаж за него в нюзлетъра). В този брой се съдържат репортажи на други култови събития, като АнтиСПИН Феста в Благоевград и Storms In Dreamssilence, провели се през декември същата година. Може би това е едно от първите интервюта на ENTHRALLMENT… И така, януари 2000 г., моя милост откопира на ксерокса малко повечко от 100 такива книжлета, които се разпродадоха на цена от 1 лев. Ще забележите, че доста често фигурира името FORLORN magazine, някъде в периода 1998 – 2002 г. използвахме това име, даже през 2000 г. се появи англоезичен уебзин с него, който бе активен в продължение на две години. За съжаление, голяма част от материалите в него са загубени… Но през 2017 г. Forlorn бе възстановен като англоезичен блог, който придобива своя онлайн живот.

Обръщайки се назад, виждам времена, когато нямаше блогове, сайтове правеха малцина, информацията се разпространяваше с флаери и плакатчета „от принтера“, сложени на стратегическо място на Попа, Кравай или Борисова градина… Тогава аз се подписвам като Гого, псевдонимът Mrazek дойде по-късно. В ревю секцията на броя ще видите и няколко текста на Rock Thrashler, който сътрудничи и до ден днешен и един от ударните ни автори.

Искам да благодаря на всички читатели през годините, както и на всички настоящи и вече ненастоящи сътрудници, редактори, фотографи, главни редактори и просто фенове, отделяли от времето си, за да помагат. Наздраве и поклон! Този сканиран вариант е за всички, като един прекрасен спомен…

И накрая, имаме новина! През 2020 г. ще отпразнуваме 20-годишнината на The Other Side, разговарям с някои български групи, които да се включат в юбилейния концерт, къде и кога, ще стане ясно скоро.

Mrazek, жаден редактор

Изтегли с по-добра резолюция:

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Welcome to The Other Side channel in Telegram

The Other Side вече има канал в Telegram

юли 3, 2019 21:45 / Вашият коментар

Здравейте отново, драматизмите в световните социални мрежи продължават, беше ми отказана амнистия, за което ги напсувах сосно. Новата ситуация предизвиква нови решения, затова реших най-накрая да направя канал на The Other Side в Telegram. Всеки, който иска да се присъедини, може да го направи на следния линк: t.me/theothersidezine

Ще получавате актуална информация за ъпдейтите – концертни репортажи, новини за предстоящи концерти, интервюта и ревюта.

С поздрав,
Гияс Гулиев – Mrazek
жаден редактор на The Other Side

пп. Можете да се абонирате за нашия бюлетин в MailChimp!

Жадният редактор е наказан от Фейсбоклук заради тениска на PAGANBLUT

юли 3, 2019 16:17 / 4 коментара за Жадният редактор е наказан от Фейсбоклук заради тениска на PAGANBLUT

Здравейте, драги читатели. Вместо да напиша нещо по повод 20-годишнината на The Other Side, отново се занимавам с простотията фейсбоклукова. Преди около две години бях наказван за разказване на вицове, сега съм наказан една седмица за селфи от 2016 година.

Така, купил съм си тениска и съм се похвалил с нея. Това се е случило преди три години, получавам наказание със задна дата. Ами, вие за всеки споделен клип на BURZUM ли ще ме докладвате, малоумници?

За да не се повтарям, прочетете The Other Side ще бъде три дни извън фейсбук, нищо не се е променило от тогава, само са се пръкнали разни истерични псевдо-леви доносници, дето сън не ги лови, че Пачо от PAGANBLUT е продал една тениска на Mrazek. А са „псевдо“, защото нито Маркс, нито Ленин, нито Сталин са прочели и разбрали, смешници.

The Other Side този път ще е една седмица извън малоумната ви социална мрежа.

Във връзка с промоцията на бургаския фестивал съм в невъзможност да изпълнявам пълноценно дейността си, оставам отрязан включително и от месинджъра си. Който желае, може да ме намери на мейла, в Телеграм (@Gias_Gouliev)…

Ако някой желае да помогне, може да споделя музикалните новини от тук. А линкове към въпросната социална мрежа (събития, артисти, страници) не публикувам.

С поздрав,
Гияс Гулиев – Mrazek
жаден редактор на The Other Side

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк: t.me/theothersidezine

The Other Side ще бъде три дни извън фейсбук

октомври 14, 2017 18:38 / 1 коментар за The Other Side ще бъде три дни извън фейсбук

Здравейте, приятели, във въпросната социална мрежа фейсбоклук, е започнал „лов на вещици“. Вече отнасям трети бан, този път за три дни. Причината е споделен виц за сексуално малцинство и употребата на дума, започваща с „п“ и завършваща със „с“. Това споделяне се е случило преди години, но админите решават, че репресията трябва да се случи сега.

Признавам, че значителна част от трафика към The Other Side идва от там. Самият блог до голяма степен се прави така, че да е съвместим със социалната мрежа. Но трафикът идва не само от там. Просто през тези три дни нашият уебзин няма да присъства там.

Освен това, активно работя по промоцията на концерта на бандата ми на 27 октомври, ще прехвърля отговорности по събитието на колегите. Щом не им трябват моите кирливи долари за реклама, няма да им ги давам, ще изпия още някоя крафт бира.

Mrazek – жадният редактор на The Other Side

Преди години, когато се възмущавах от гей-парадите, един гей активист ме попита „какво правиш в тази гей социална мрежа?“ … Колко прав е бил. Предполагам, че скоро ще дочакам 7-дневния бан, защото сигурно ще намерят нещо публикувано за циганите, негрите, пак за вицове за сексуалните малцинства или за протестърите. В тази мрежа съм от 10 години. Практиката да се наказва със задна дата вадене от контекста е отскоро, поне при мен. Кой идиот ще ми обхожда стената за публикации от последните десет години и докладва? Да зачиствам публикациите на стената си ли? Да не би да съм споделил още някой пиперлив виц? А кога ще работя, дишам, спя, сера, живея?

А толерирането от страна на фейсбоклук на антибългарски страници? И отказа да ги изтрият, защото нямали противоречие с педераските им правила на общността… Тук ми идва една поредица от псувни, но ще се въздържа от уважение към вас, скъпи наши читатели.

Като един от принципите, с които развивам The Other Side е да не намесвам политиката, религията и интимните неща от живота на хората. От страниците на тази медия никога не съм си позволявал да обиждам когото и да било на никаква основа. Ако някой не може да свири или пее, или се държи арогантно, просто го игнорирам.

Наказването е за споделен виц…. Някак си в „онези времена“ не ми се бе случвало, колкото и вицове за милиционери да съм разказал. Мисля, че като цяло допринасям въпросната социална мрежа да е по-ведро място, имам над 2 хиляди приятели. Използвам я и за комуникация с тях. Понякога помагам и професионално, що се отнася за преводи и легализация на документи. Но тези три дни ще са без мен там. Който иска, може да ме намери.

Можете да споделите това мое слово излияние, рискувайки да бъдете набеден за хомофоб, расист, чикирист или мармедонец. Можете да посещавате директно The Other Side, без да сте зависими от правилата на разни обидчиви общности.

С поздрав,
Гияс Гулиев – Mrazek
жаден редактор на The Other Side

пп. Като ответна реакция, спирам да публикувам линкове към фейсбук страници и събития в блога.

ппп. Току що направихме Tweet номер 5000. Последвайте ни в Tweeter: twitter.com/TheOtherSideWeb

пппп. След разблокирането ще започна систематично да отстранявам от френдлистата хора, които са ЛГБТ активисти, симпатизанти или просто заблудени такива. Войната е обявена.

ппппп. Не еднократно съм публикувал материали и песни, сворзани с Rob Halford, независимо от неговия избор съм демонстрирал уважение. Като резултат, остава горчивина в устата. Войната е обявена.

Пост-хипи провокация, хвърлена в средите на почитателите на авангардния екстремен метъл (Коледна серия: Hippie New Dawn of the Ethernal Years)

декември 29, 2016 17:34 / Вашият коментар

The Other Side без съмнение се превръщат в лидер на представянето на авангардни екстремизми по българските сцени. Концертите, които организират всеки път могат да ви изненадат и отведат на странни музикални пътешествия. Това са шоутата, които всички онези мрънкащи личности за нова музика из интернет няма да посетят, но за щастие събитията събират достатъчно интелигентна и жадна за нови преживявания публика. Един от най-рядките и липсващи през последните десетилетия тип концерти се случи тази пролет. Фински „Psychedelic Forest Folk“, гарниран от шведски „Stoner“ и подготвен от роден „Ethno Drone/Ambient“ са само произволни етикети на това, което преживяхме.

Транспортни премеждия на турнето на гостите отложиха началото на концерта. Подразнил апетита ни за такъв вид музика със саундчека, клубът ни приема в обятията си. От уредбата тихо върви Youtube компилацията „Best Psychedelic Rock Pop Songs of the 60`s 70`s“.

Teeth Of Divine

Изборът на TEETH OF DIVINE, за да открият събитието е логичен, но същевременно и изненадващ. Триото се качва на сцената в 21:50 ч. и когато първият им трак приключва, перкусионистът им слиза от подиума и разбираме, че сме слушали чек-а, а концертната част едва започва. Вокалистът им (титла, която с усилие му приписваме…) седи на пода, вторачен в минипулт, осигуряващ ефекти, както на гласа му, така и на други инструменти на групата. Придихателните му шептения са удавени в ехо и електрически модулации. Инструменталистът на TEETH OF DIVINE (обкичен с това определение, доколкото през ръцете му преминават различни инструменти…) ползва стара китара и чело. Първите няколко парчета, обаче, са подкрепени със семпъл от акустични китарни акорди. Ритмиката се задава от амплитудата на ехото, програмирана е от минипулта и е обща за цялостния звук. Озвучаването на челото е такова, че то играе ролята на бас. Ползването на лък и свиренето само с пръсти е хаотично и следва ехото, създавайки дисхармонични съзвучия. Ехото осакатява звука на китарата до степен да няма значение какво точно се свири.

Teeth Of Divine

Формацията TEETH OF DIVINE прилича на пост-хипи компания, която експериментира с психотропни субстанции на планинско парти на открито. Представящи една декадентска форма на развитие на Acid Rock културата, от която се раждат house music партитата, те, като усещане, са в прото фазата на слабопознатия български експериментален проект BAND OF MAD WOMEN. Това, което е наречено drone, всъщност, е експериментиране с инструментите и техниките на озвучаване, подходящо за поведението на 7 годишни деца. Това определено не е сценично изкуство. А и певецът не само, че не изглежда атрактивно, но общо взето въобще и не изглежда. Включването на мелодика (еднооктавов детски клавишен инструмент от времето на социализма, извличащ звук на принципа на хармониката – чрез обдухване) в изпълнението до голяма степен илюстрира мислите ми.

Teeth Of Divine

На седмото парче се включва и перкусионистът. Ползването на архаични средства за звукоизвличане и споменът за родопско пеене придават звучене на песента като от озвучаването на български филм от 50-те години на миналия век с амбицията на фолклорно-авангардните напъни на социалистическия труженик. Преди последния пърформанс на триото, вокалистът се опитва да каже нещо, но нищо не се разбира и от ефектите и от срамежливия му опит. Фолклорният елемент се подчертава, но звученето е като Psycho (без -delic) версия на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ с включена 12-струнна мандолина от страна на перкусиониста! 40 – 45 минутният пърформанс оставя тягостно впечатление и порив на дрямка, не само у мен. Насърчително ръкопляскане от страна на страстни експериментатори изпраща скромната компания от сцената.

New Keepers of the Water Towers

В 22:50 ч. чуваме повика на психеделичен клавир, примесен със сирени. На сцената се настаняват NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS, като последователно към звука се включват първо бас, после барабани, за да се разгърне пълна музикална картина. Споменът за DOORS преминава в един повече Ummagumma (PINK FLOYD) пърформанс, където Psychedelic настроението доминира. Внушението за свръхнаситено богатство изпълва тази музика, ползваща, колкото разнообразни цитати, толкова и самоорганизираща се структура!

New Keepers of the Water Towers

Музиката се прелива във второто парче, преминавайки и през интродукция. Тук вече влиянията са повече в посока ROLLING STONES, но вкарани в Doom Metal ритмика и поляти с много ехо. През музикалната киселинна мъгла перкусионистът на групата вкарва звук от кришна звънчета с някакъв необясним похват. Тогава човекът зад основния микрофон – Rasmus Booberg каца и на нашата планета, за да ни каже колко много харесва бирата „Ариана“ и страната ни като цяло. Клавирно интро го издига обратно към звездите, а останалите инструменталисти започват да се включват един по един, започвйки от барабаните в нов шемет. Отново чуваме ехото на Ummagumma (PINK FLOYD), потопено в невротичен космически шум…

New Keepers of the Water Towers

NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS сякаш ни връщат към времето, когато имена от калибъра на CROMAGNON по никакъв начин не можеха да сключат договор за изданията си, заради тежък звук, примесен с Psychеdelic Rock. Разбира се, задълбочен археолог, като автора може да ви спомене стотина имена, които ще чуете за пръв път в тази посока… Но днес, когато ушите ни доста закоравяха NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS ни предлагат повече спомена за DOORS, ROLLING STONES и PINK FLOYD, маскирани от тежки китари и Sludge похвати на шумоизвличане, отколкото неприемлива тежест, за каквато този тип музика се е смятала през 60-те и 70-те!

New Keepers of the Water Towers

Групата финализира усещанията, които предлага с едно по-акустично парче („Tachyon Deep“), стартирано от клавирно интро. По-директните цитати ме убеждават, че квинтетът е голям почитател на Ummagumma и не се свени да го изразява. Те са запълнили липсващото звено между архивния дълбок ъндърграунд и групи като HOLOCAUST и VOIVOD, да речем… Четиредесет минути са отлетели като една и аз оставам в плен на вълшебството на NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS!

Hexvessel

Малко след като полунощ е отминало в затъмнения салон на клуба прозвучава интродукция, съчетаваща хармоничен фон с цигулкови потрепвания. Квинтетът HEXVESSEL възлиза на сцена, но мракът продължава да владее визията им. Концепцията на момчетата е музиката да не се замърсява от крещящите прожектори. Първата песен е Rock`n`Roll, но изпълнена с мекия маниер на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA. Второто парче продължава внимателното поднасяне на музиката, внасяйки тънка нишка Psychedelic Rock и вплитайки тромпет, с чиято финна механика борави мултиинструменталистът на групата – Adam Forsgren (kb.). Мелодията е доста поп ориентирана и докосва достиженията на PROCOL HARUM. Високите чисти вокали на Rasmus Booberg вкарват следващото типично Blues парче в орбитата на John Lennon. Връщайки ни към звученето на PROCOL HARUM, но този път с включена цигулка, четвъртата песен сякаш затваря кръга на основните влияния на HEXVESSEL.

Hexvessel

Прецизният подход към инструментите бележи живите изпълнения на фините. Същевременно групата е отворена към по-популярното звучене и класическите хармонии в музиката. Простата ритмика също е застъпена в най-голяма степен в песните им. Цигулката на Adam Forsgren често ни въвежда в песните, но неангажиращо и само маркирайки тонове, които са развити по-късно от класическите рок похвати. Неизбежно изплуват и някои DOORS и PINK FLOYD влияния, като последните са от ранния Psychedelic период на класиците. Същевременно не са пренебрегнати и рифовете, докосващи чисто металния характер на музиката. Широките пиано и клавирни песни пък ни водят към най-лесносмилаемото от Roger Waters периода на PINK FLOYD.

Hexvessel

Деветата песен смесва регето с PROCOL HARUM и DEEP PURPLE влияния по доста впечатляващ начин, без да достига до хаоса на Acid Rock бандите, оставайки в полето на популярното звучене. Минорна равноделна балада в тотално easy listening направлението дава почивка на групата, през която момчетата се подкрепят от рогове, пълни с вино на фона на интродукция като от настройване на група и оркестър.

Hexvessel

След това HEXVESSEL ни загряват с едно динамично Bluegrass country парче с добавена рифовка. Дванадесетият трак контрастно ни хвърля в цитата на DOORS, подчертаващ широките търсения на групата. Викаме финландците на бис. Те отзивчиво ни извеждат от сета си с едно акустично парче, доста прилично на лагерните купони по морето. Дълго се покланят и благодарят на всички, стискайки всяка подадена им ръка. Отмина час и десет минути, облечени в спомени, музикално богатство и удобно поднесена музика.

Hexvessel

Докато наблюдавах този доста разнообразен спектакъл, ми залипсва една по-обширна публика около мен. Хората, които слушат с отворени уши и отворено съзнание се оказаха почитатели на доста твърдите стилове, еволюирали през годините. А концертът бе ласкав за доста по-обширна фенска маса! Разбира се, стига тя да не е вкаменена в някой значим музикален феномен от ранната си младост.

P.S. Така че, последният ми подарък за вас тази година, всъщност, е от цялата редакция на The Other Side Metal Webzine! Желаем ви, за да сте здрави и щастливи, да се виждаме по-често през новата 2017 година – на живо и по страниците ни!

Rock Thrashler
04.04.2016, Club Live & Loud

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: Teeth Of Divine

: New Keepers of the Water Towers

: New Keepers of the Water Towers

: New Keepers of the Water Towers

: New Keepers of the Water Towers

: Hexvessel

: Hexvessel

: Hexvessel

: Hexvessel

: Hexvessel

: New Keepers of the Water Towers

Излезе на хартия първият брой на The Other Side newsletter

декември 28, 2016 18:08 / Вашият коментар

За да зарадваме нашите читатели по случай новогодишните празници, The Other Side излезе отново на хартия: 16 страници с формат А5, старият oldschool ксероксен дизайн. Съдържанието е скромно, но ударно: интервюта с ISOLE (2016) и BOLT THROWER (2005), концертни репортажи от SODOM (1991) и DARK FUNERAL (2016). Първите десетина броя бяха оставени в магазин „Яко“ (София, ул. Граф Игнатиев), ще можете да го намерите на други рок и метъл места, на концерти и празненства. А, да, напълно е безплатен.

The Other Side търси съмишленици

декември 21, 2016 15:05 / 1 коментар за The Other Side търси съмишленици

Искаш ли да те спират на гарата в Пловдив и да те питат: „Ти журналист ли си? Не пишеш ли в The Other Side?“

Да докажеш, че можеш да пишеш като Rock Thrashler или Mrazek?

Искаш ли да се забавляваш с любимата си музика?

Търсят се ентусиазирани хора, обичащи музиката и желаещи да го покажат: ревюта, интервюта, концертни репортажи, селектиране на новини…

The Other Side е ъндърграунд (разбирай „неформална“) медия със 17-годишна история, преминала през всевъзможни етапи на развитие. В този си вариант, основаващ се на платформата WordPress, е от септември 2012 г. Въпреки, че по идея е насочена към екстремната част на метъла, медията обръща внимание на всички жанрове, дори има публикации отвъд музиката. Защото смятаме, че нашите читатели са хора с широк кръгозор.

Заплащане – поради некомерсиалния характер на The Other Side, на този етап, предполагам и в дългосрочен план, заплащане не се предвижда. Всичко каквото правим, го правим от любов към нашата любима музика.

Това е накратко. Ако някой се интересува, нека ми пише на theotherside@theotherside.eu

Поздрави: Mrazek (жаден редактор)

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №2 (Autumn Souls of Sofia 2, ден втори)

декември 15, 2016 19:28 / 1 коментар за Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №2 (Autumn Souls of Sofia 2, ден втори)

AKRAL NECROSIS свириха последни на Sea of Black Festival през 2014 г. Това предизвика повдигане на вежди и известна апатия у публиката тогава, защото групата не представи нещо повече от стандартен, до доскучаващ китарен Black Metal. Организаторите на Autumn Souls Of Sofia отредиха на младата румънска банда по-подходящо място в програмата си. И въпреки, че момчетата представиха новия си албум от 2016 г., с изключение на заглавното парче от дебюта си, нещата които демонстрират като композиране и сценична техника по нищо не се отличаваше съществено от през 2014 г.!

Akral Necrosis

Клиширана Black мелодика, еднообразни вокали и доста безинтересни парчета се сливат в общата стена от шум. Симпатия предизвиква тяхната постоянност и ясната им концепция за творчество, но ухото се отдръпва от такъв вид предложение. Като много Black Metal групи от региона, ако творяха през 90-те, щяха да са впечатляващи, но преповтарянето на отдавна изсвирени неща вече е отегчително. Макар да бяха спестили грима, квинтета се стара, но спомена за десетките първообрази на тази музика е доминиращ.

Сетлист AKRAL NECROSIS:
01. King in Yellow
02. Saturnian Gallows
03. Exhortatio ad Bellum
04. Sin Gauntlet
05. Hounds of Plague
06. Pandemic Dominion
07. Underlight

В 17:25 саксонската машина с дебютен албум от тази година – HUMANITAS ERROR EST демонстрира как се излиза на сцена. Интродукции има преди всяка от композициите им, но сета не върви под клик. Миг преди края на разнообразните встъпления, групата избухва в гневен Black Metal. Двата вида вокали са достигнали балансирано присъствие и обогатяват музиката максимално. Основата от шведски акорди е доразвита с много музикални украшения, като ритмиката непрекъснато се видоизменя. Барабаните осигуряват преходи навсякъде и свързват усложнената ритмика в обща конструкция.

Humanitas Error Est

Факт е, че HUMANITAS ERROR EST са доста качествена група, а сценичното им шоу не отстъпва като въздействие на инструменталните способности! Секстетът изковава своето представяне с немска прецизност. Някои от песните се сливат. Ограниченията на стила ни въвличат в известна клишираност на изказните средства, но старанието да се творят смислени песни е ясно уловимо. Уважението към другите банди попречи на HUMANITAS ERROR EST да изпълнят цялостното си шоу от актуалното турне и бяхме лишени от две от парчетата точно в момента, когато имаше опасност да влезат в повтаряемостта на похватите си.

Сетлист HUMANITAS ERROR EST:
Intro
01. Jagdzeit
02. Raping Religions
Transintro
03. My Sexual Benediction
Transintro
04. Mental Scars
05. Quod homo appellatur morbus est
Transintro
06. Bestial Penetration

Идващите чак от Чили Atmospheric Doom Metal представители MOURNING SUN са готови за сета си към 18:20 ч. Повече минималистично, отколкото атмосферично започва групата. Нежните дамски вокали, гарнирани с много ехо ни отнасят към по-нежната страна на метъла. Тежката рифовка не допуска да се отклоним от правия път прекомерно. Оборудването на кийбордиста се ползва за богато насищане на звученето на групата с разнообразни семпли – от клавири да саксофон, бек вокали и природни шумове. Богатата безконтактна орнаменторика на звуконасищане прави групата да изглежда, че скучае на сцената. Микрофона на вокалистката често улавя твърде подчертаните семпли, превръщайки ги в микрофонии. Китарите правят нежни акустични сола, контрастиращи на твърдите компоненти в доста Funeral Doom усещане.

Mourning Sun

MOURNING SUN постигат доста приятно звучене, напомнящо на моменти на SILENTIUM. Въпреки това, музиката им издава една маркирана физическа присъственост на музикантите. Желанието за контрол над звученето ги е превърнало в хора, ползващи множество патерици, без съществен ефект в „походката“ им. Сетът им запази трайното ми впечатление за нивото на латиноамериканската метъл сцена… Последното им – пето парче отзвуча със семпъл на пулсираща микрофония, под статуйната визията на шестимата музиканти. Заместването им със снимка на групата и DJ не биха повлияли съществено на шоуто.

(Echo)

Италианските момчета, които имат претенцията, че сродяват Melodic Death и Doom Metal (ECHO) са пред нас в 19:40 ч. Още в началото прави впечатление еклектичният им стил. Мелодичността, която ползват има много допирни точки с поп музиката и директно с италианския маниер на шлагери. Нервните метъл избухвания посягат без задръжки към Doom, Sludge и Modern Metal влияния. Меките и твърди пасажи са разбъркани в контрастна картина. Групата е без клавириста си, като квинтет и звука от липсващият инструмент е добавен като семпъл. Останалото, обаче, се свири на живо. Това много ясно проличава при опита на вокалиста им да артикулира меко, чисто пене, което е несполучливо и като ефект и като вярност на тона – дефект, който си остана до края на сета им.

(Echo)

(ECHO) Ползват разнообразни цитати, но песните им са белязани от монотонна повтаряемост на основната тема и в меките и в твърдите части. Развитието на композициите следва тази досадна повтаряемост на самовлубен композитор. Същевременно мелодиите не са самобитни, а напомнят изсвирени вече модели, превърнали се в клишета из различните подстилове на метъла. Мекото пеене на популярни мелодии, обаче, държи първенството по обезличаване в тази банда. Усеща се липсата на концепция и механичната сглобка на композицията. Съчетаването на Doom Metal-а с динамичната ритмика на Modern Metal бандите също не е сполучливо. Италианците са подготвили доста претенциозен сет от седем авторски парчета, но изпълняват четири от тях, като за края на представянето си се изкушават да забият кавър. „Electric Funeral“ на BLACK SABBATH е поднесена с много модернистичен маниер на свирене, но поне вокалите са строго агресивни, което дава на финала някакво приемливо измерение.

Den Saakaldte

Гостите, които ни носеха северен мрак – норвежците DEN SAAKALDTE, залязоха към подиума в 20:45 ч. За разлика от повечето си родни колеги, те излязоха без corpse-paint, но също като тях имаха прецизно свирене. Всеки риф и нота добиваха кристална яснота, сякаш ползваха ново озвучаване. Никакви семпли и интродукции не замърсяваха сцената. Всеки тон можеше да бъде и видян!!! Енергичността на петимата бе въздействаща и завладяваща. Агресивните Black вокали не носеха богата обхватност на тоновете, но бяха изпяти прецизно и тона падаше в центъра на вибрацията си така, че силно влияеше на емоционалното възприемане на музиката на DEN SAAKALDTE!

Den Saakaldte

А музиката носеше неповторимия полъх на норвежката си автентичност, облечена в Black Metal дрехи. От агресивните бързи песни до мелодични епики, много от творчеството им подсказваше своите вдъхновения, но не и конкретни цитати! Това, което отличава DEN SAAKALDTE от масата групи са прецизните им рифове. Майсторски изтръгнатият звук от китарите на места докосваше прецизността на Thrash ветераните. Музиката на квинтета побира в себе си първичността на MAYHEM, епичността на EMPEROR и мелодиката на AMON AMARTH, като по-скоро може да даде нещо в добавка на изброените модели, отколкото да взаимства. Често в една песен момчетата редуват похватите си в еволюираща изказност.

Den Saakaldte

Смазващата прецизност на DEN SAAKALDTE в съчетание с уникалните им композиции не дадоха шанс на доста високото ниво на HUMANITAS ERROR EST да грабне приза за най-добра група на вечерта. Норвежците ни направиха тотални тяхни поклонници безкомпромисно!

Сетлист DEN SAAKALDTE:
01. Din siste
02. Drikke ens skål
03. Vandringen
04. Som ett arr på sjelen
05. Endeløst øde
06. Vinteren
07. Farløse
08. Selvproklamerte

На фона на така оформилото се сериозно присъствие, предстоеше да ни отвее стокхолмският „синдром“ на Black`n`Roll-a! Макар да са съсредоточени върху правенето на Black/Thrash Metal, силната Groovie жилка на ANGREPP им отрежда повече разтоварващи функции. Все пак, нормално е страничният проект на гърлото на злите IXXI – Outlaw да е по-веселяшки.

Angrepp

Интродукция от коледни звънчета, срязани от картечен откос отваря стихията на забавлението. Още с качването си на сцената в 21:50 ч., намазаните като кюмюрджии веселяци от ANGREPP захващат доста жизнеутвърждаващ Black`n`Roll, гарниран със съответните увеселителни напитки, които щедро се плискаха между телата на музиканти и фенове. Това, което съществено ги отличава от предходната група е тоталната липса на риф, китарно мазало и Rock`n`Roll отношение. Punk барабаните и солата тип ранен SLAYER се нижат на умерен ритъм. Тритоновият харш на Outlaw пък е срязван на места от неистовите му истерични писъци. Спомени за шведските GEHENNA и DARKTHRONE се промъкват из ъгълчетата от останало съзнание. Заглавията на песните говорят достатъчно…

Angrepp

На шеста песен като гост вокалист се качва S Caedes – вокалистът на HUMANITAS ERROR EST за едно по-Black избухване. Китарите жулят на акорди минималистичната музикална линия. Оттук насетне песните придобиват все повече доминиращо Roll звучене за сметка на Black-a. Изключение прави парчето, посветено на инцидентно купонясване в Хамбург, което е чист Blues-Metal и чието английско значение на заглавието е „Punishment“ (10)… В добавка изсвирват и две подобия на MOTORHEAD-ски парчета, които отзвучават към полунощ.

Angrepp

Трудно ми е да си представя по-добър край на вечерта!

Сетлист ANGREPP:
Intro
01. Hellführers Fuckcunt
02. Legions Arise
03. Party In Hell
Intro
04. Five Horned Formations
05. True Old Soul
06. Hugg Alla
07. Rape, Kill, Rock`n`Roll
08. Dictator
09. Straffet
10. Roadkill Glory
11. For Now I Have Risen
Outro

Rock Thrashler
14.10.2016, Club Live & Loud
Autumn Souls Of Sofia

Очаквайте продължението!

: Akral Necrosis

: Akral Necrosis

: Akral Necrosis

: Akral Necrosis

: Humanitas Error Est

: Humanitas Error Est

: Humanitas Error Est

: Humanitas Error Est

: Mourning Sun

: Mourning Sun

: (Echo)

: (Echo)

: (Echo)

: Den Saakaldte

: Den Saakaldte

: Den Saakaldte

: Den Saakaldte

: Angrepp

: Angrepp

: Angrepp

: Angrepp

: Angrepp

: Angrepp

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №1 (Autumn Souls of Sofia 2, ден първи)

декември 15, 2016 18:20 / Вашият коментар

Може би няма да е излишно да отбележа, че вече втора година уебзина The Other Side, както и порасналия до самостоятелна марка Autumn Souls Of Sofia се явяват организатор на елитарни ъндърграунд събития, които трудно биха се осъществили без значителни логистични усилия, страстна любов към музиката и поемане на неразумни рискове! Имената, които бихме могли да изброим са значителен брой, но второто издание на срещата на есенната метъл духовност добави рекордно количество заглавия на групи към представените на родния ни метъл фен!

Първият ден на непрекъснато разрастващият се фестивал все не можеше да намери своя дом, поради логистични затруднения или просто заради елементарна менажерска глупост… Но ето че Rock Bar Fans приюти събитието, не само, но и се оказа доста уютно място за него. Координацията на многото групи и непредвидените дреболии забавиха съвсем малко началото на фестивала.

Abaddon

ABADDON имаха задачата да завъртят колелото на събитията. Малко след 18:30 и те го направиха внимателно с бавни обороти. Концептуалната им интродукция въвежда подходящо във философския им стил. Мантровото звучене на откриващото парче придава усещане повече за филмова музика от 60-тарски филм за египетската империя, макар да е с Death Metal характеристики. Клавирът къдри ориенталски ладове, но ритмиката е среднотемпова и стандартна. Представлението продължава с подканяне да визуализираме идеите на ABADDON. Втората песен включва меки вокали, които да далеч от прецизността. Елементарната ритмика прави от парчетата доста еднакво звучащи композиции. Мелодически се чуват някои клишета от целокупната българска рок сцена, но има и препратки съм BOLT THROWER и ENTOMBED. 35-минутният им сет, запълнен с пет парчета, не предлага нужното разнообразие. Монотонната ритмика, почти пънкарските музикални форми и непрецизно изпълнение са в противовес на интересните им ориенталски докосвания и някои сполучливи рифови решения. Но ненатоварващата им музика дава добър старт за слушане на екстремизми.

Inflicted

Твърде дългата пауза качва на сцената шведските Thrash-ъри от INFLICTED. Вокалистът им притежава нездрава свръхактивност и преди да започне изпълнението им в 19:25 ч., хвърля жлъчна шега към Depressive Black бандите. По време на първите им две песни си проличава, че момчетата са запалени фенове на късното творчество на KREATOR. Разликата в свиренето е, че INFLICTED звучат така, сякаш Punk банда прави кавъри на Thrash група. По време на следващите две парчета групата се посвети на преход през Melody Thrash/Speed Metal с непрецизен саунд както и през ANTHRAX-ски Punk Rap. След това групата, посветила се на репликите мина в METALLICA серия от периода 86 – 91. Последното, осмо парче бе побрало разнородни Heavy и Thrash влияния в себе си. Оказа се, че словоохотливостта на фронтмена им не бе само сценична поза. Емоционалният му монолог и похватите на търговски пътник при пласирането на дисковете на бандата продължиха през цялата вечер.

Cretura

Норвежките Black Metal гости от CRETURA бяха очаквани с интерес и публиката в клуба се удвои за тяхното изпълнение. В 20:25 ч. доста дълга клавирна интродукция ни въведе в стандартни специфики за стила. Основната им вокалистка ползва в мекото си пеене доста ориенталски извивки, което отличава групата й от масата техни колеги в родината им. Останалите им вдъхновения са доста разнопосочни. Изглежда CRETURA се опитват да предложат от всичко. Тежки Black пасажи с харшово пеене, по-меки моменти с нежни дамски трели във фолк или оперен стил, ултра-бързи моменти, както и умерена ритмика, доминация ту на китарния, ту на клавирния звук. Клавиристката им прави високи дамски бекове, докато единя от китаристите изявява дълбокия си харш. Когато двете дами преплетат високи нежни гласове, неизбежно изниква спомена за BABY METAL. Ритмика и структура често се сменят в рамките на композициите им, но влиянията са твърде различни, за да съставят сбор по-голям от механичния.

Cretura

Шестата песен на CRETURA е стандартна балада с ренесансови мотиви. Трубадурския похват напомня за BLIND GUARDIAN. Следва кавър на IROM MAIDEN – „Hallowed Be Thy Name“: Стандартната Black Metal обработка доста бяга към оригинала и самото изпълнение не е на ниво. Последното, осмо парче от норвежци уж бе авторско, но цялото се движеше по тоновете и структурата на „Hell Patrol“ на JUDAS PRIEST. На „композитора“ му не са стигнали силите да измисли дори друго соло на китарата! Само текста и вокалите имаха някакво свое лице в този финал в листата на секстета. През петдесетте си минути не видях CRETURA като сила в норвежкия Black Metal.

Поредица от обстоятелства и неоправдани очаквания направиха така, че SEPTEMBER CODE отпаднаха от програмата на фестивала, въпреки че успяха да се доберат до София. Остана ни само да си пожелаем повече късмет, за да ги чуем на родна сцена!

The Stone

Сръбската шайка THE STONE направи саундчек и напусна сцената, за по-ефектно появяване. Отворилото се време направи паузите по-протяжни и леко досадни. Но пък, когато в 22:10 квинтета заби директния си Black Metal, чуваемото качество свери часовниците на всички музиканти, които ги наблюдаваха! Изящната чуваемост, която всеки от инструментите предагаша, сочеше не само нивото на инструментализъм но и грамотността да си направиш звука по правилния начин. THE STONE упражняват Old School Raw Black Metal със завиден маниер. Те побират в себе си различни техники и подстилове, но обединени от кадърно направената музика. Същевременно не се чуват никакви цитати, а само загатване за скандинавските вдъхновение на стройните младежи.

The Stone

Решението на вокалиста им Nefas да е на сцена с плътна маска доста заглушава гласа му. Това влияе доста на звученето в сравнение със студийните им записи. Сценичното поведение на цялата група е доста семпло. Но като достижения в стила си, THE STONE не отстъпват на едни HATE, да речем! Въпреки някои дребни забележки, сърбите останаха най-добрата група за вечерта!

Inferno

Чешките окултисти INFERNO излизат из дълбините малко след 23:30 ч. Те наблягат на визията, чрез която внушават своите послания. Строго червеното осветление и запалените свещници са декор за полумаскираните музиканти и вокалистът им със психотичен синдром по време на изпълнението си. Музиката на INFERNO няма такова съсредоточаване върху детаила. Елементарните хармонии често се свирят на една струна. Макар да са квинтет, момчетата вадят доста рехав звук. Самото решение да се свири Black Metal на китара Gibson е явление – неинцидентно, но винаги извикващо въпроси!!! Преескспонираният вокал с много ехо и агресивният саунд на едната китара определят изцяло звученето. Два до четири-тоновите парчета са украсени от слабообхватно пеене и средно темпо. Еднообразната стена от звук без риф е предпочитаният маниер за чехите.

Inferno

Не може да не признаем, че сценичната концепция на INFERNO е доста сполучлива и пипната. Това в съчетание с късният час е добра формула за успех и впечатляващо придставяне. Но музиката до такава степен изостава в развитието си, че аз не се сещам за допълнителни стимули, които да ме накарат да съм доволен от такава група! Слабо озвученият бас прави бързи разходки по китарните тонове, но без чуваем успех. Самото усилие се обезсмисля от елементарността на композициите. Групата очаква повече ентусиазъм от зрителите, които са доста строг съдник, предвид широката гама концерти, които им се поднасят.

– Let`s make some noise! – Подканят ни от сцената. И наистина! Взаимно вдигнахме малко шум като за финал…

А това бе само предястието на още дълги вечери, изпълнени с екстремни звуци!

Rock Thrashler
13.10.2016, Rock Bar Fans

Очаквайте продължението!