Читателю, прости ми, че и месец слез провеждането на „клетия фестивал“ Broken Silence Black Death Metal Fest 2020 в Бургас, продължавам да те занимавам с неговите несгоди, вместо да те оставя да се наслаждаваш на лятото. Ти в продължение на повече от година ме търпя и чете съчинените от мен новини за това събитие. Ако се чудиш какво става, прочети предходия епизод „Не така, господин Харизанов“ от този зараждащ се нов сериал, зареден със страсти и алкохолни изпарения.

Читателю, питаш ме, защо се занимавам с този индивид Дечо Харизанов? Защо си губя времето с него? Време доста му дадох, при това е най-ценният ми ресурс. Не съжалявам, че за пореден път участвах в кауза, но бях употребен. А реших да опиша всичко, защото може би така ще предпазя някой друг от подобна участ. През 2000 г. описах в един от ксероксните броеве на The Other Side за премеждията си с Тони Кирката. Но колко хора са го прочели, предвид, че тиражът бе 100 броя? Кирката вилня по българската сцена още години наред, а групите, предупредени от мен се изреждаха да свирят на „Кирки в Окото“. Не минаха и две години, същите тези групи започнаха да организират „АнтиКирки Фест“. И? През 2007 г. за организирането на концерта на HECATE ENTHRONED в Ловеч трябваше да получа едни джобни пари за свършената работа от един местен „промоутър“. Не ги получих. Тогава си замълчах. И години след това същият индивид пак завличаше групи докато не го разбраха що за шушумига е. Това е част от мотивацията ми.

Но да се върнем към нашия дребен рогат добитък. Какво имаме като реакция, каква е страстта Харизанова за изминалото денонощие?

Бегъл поглед по диагонал показва, че г-н Харизанов излага полета на мисълта си, като говори за себе си от трето лице. Прави размисли относно моите физиологични процеси, които са естествени за всеки жив организъм. Плюс мисленето, при хората. Само да вметна, че пътувах до Бургас не на санаториум, а да върша работа по неговия фестивал. И че освен нощувката в миризливия соц. хотел без уайфай (мамка му, аз „прес-аташе“ ли им бях или бях дошъл да съм им събутилник?), би било редно да ми поеме пътните и всякакви други разходи.

Да, на чужд гръб и сто тояги са малко, включително и на моя гръб, г-н Харизанов. Това, че за вас станах „Гняс“, това най-малко може да ме засегне. Абе, поне изкарайте една десета от семестрите, които аз съм завършил. Даже Гани Куршумов, когото така страстно плюете под път и над път, успя да влезе във Физическия факултет (който съм завършил) и да изкара половин семестър задочно.

За какви пари и къде да изкарвам не става ясно, предполагам че е казано в резултата на бялата пост-алкохолна треска. Колкото до „изпълнените“ договорни отношения – и там е спорно. Мога да говоря само за това, което знам със сигурност и което е минало през ръцете ми. Да започвам:

1. По техническия райдър на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH не беше изпълнено условието да бъдат осигурени чинели. Благодарение на VALAK и SCAPEGOAT австрийците свириха;
2. По хоспиталити райдъра на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH не бяха осигурени: закуска в хотела (уреденият ресторант отваряше в 12:00 ч., това не е „закуска“), липсваха напитки в стаите, липсваха напитки на бекстейджа, по време на саундчека групата е оставена без вода дълго време, не е осигурена навременна храна. Част от тези неща бяха осигурени от мен и моята приятелка, част от тези неща бяха купени от Бета (която изобщо не беше длъжна).
3. По изискване на мениджмънта на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH представител на промоутъра трябваше да придружи групата до летището във Варна и да се увери, че музикантите са се чекирали успешно. Въпреки вашето уверение, че „няма проблем“, оказа се, че тази част от организацията е някъде в имагинерната плоскост. До Варна заминахме аз и приятелката ми, това са допълнителни разходи за нас, но някак си го преглътнахме. Остана обаче хубавият спомен от прекараното време с прекрасни и позитивни хора (които въпреки всичките неуредици едно „гък“ не казаха).
4. Не изплатихте уговорените суми, предимно за пътни разходи, но и хонорари за някои, а именно на румънците VALAK, българските банди DAY OF EXECUTION, PAST REDEMPTION, SCAPEGOAT… За THE REVENGE PROJECT нямам информация, те ще кажат как стоят нещата, ако решат. За организацията на такива елементарни неща като вода и бира за групите, нещо стандартно по цял свят, изобщо не коментирам. Само чужденците получиха по някоя бира и вода по време на феста.

Schirenc Plays Pungent Stench и „гък“ не казаха

Това е за „изпълнените“ договори и договорки. Аз да попитам, ами ако бяха дошли NEMESIS? Ами ако бяха успели да дойдат ACHERONTAS и KAWIR? И тях ли щяхте да сиктирдосате по този начин? Защото там парите за даване бяха повече. При две чуждестранни групи организацията Харизанова издишаше. Румънците се чудеха как да влязат в Морската градина с автомобила си, добре че слуачйно ги засякох там, та отидохме да изнамерим този прословут „златен“ пропуск за достъп. Ей такава организация създадохте. После Тони Кирката бил еди какъв си.

Но това не е всичко. Искам да благодаря читателите и приятелите, които споделиха предходната публикация „Не така, господин Харизанов“. За първите два дни тя събра над 1600 прочитания (не ксероксното фензинче с тираж 100 броя, нали?) – но нашият герой не пропусна да покаже титаничната си мисъл и на стените на тези хора… Отново от трето лице.

Коментарът е твой, драги читателю, остави го тук или във фейсбук страницата ни. „Прост народ, слаба…“ – ей, съсипаха я тази държава!

Преди да приключа, искам да заявя, че всяка от засегнатите страни има право на отговор в рамките на добрия тон и грамотно написано изявление.

И накрая, вчера The Other Side постигна своеобразен рекорд и постижение – 666 поредни дни на публикуване! Наздраве!

Гияс Гулиев – Mrazek, жаден редактор

6 август 2020 г., София

Следва

Жадният редактор да пие една чаша със студена вода и да се хваща за тефтера; Снимка: Steve Johnson

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!