Начало » Ревюта
Category Archives: Ревюта
DISTRICT 13 „Soma“, self released 2019
Живите участия на базираното в Лондон трио DISTRICT 13, които те реализираха през 2018 г., сериозно подхраниха интереса ми към тях, със съчетанието на класически Rock`n`Roll и модерни влияния. Свежарското им звучене заиграва ту с алтернативния звук, ту с пънка. Очаквахме албумът им по-рано, но самопродуцирането не е по-лесно другаде, отколкото при нас…
Когато дискът тръгва, алтернативният Rock`n`Roll много напомня на звученето на първия самостоятелен албум на QUORTHON. Доколкото rock`n`roll-ът е водеща нишка в творчеството им, но примесен с различни компоненти на indie-сцената, основната характеристика в звученето им е правият ритъм с добавени влияния. Онзи неподправен харш, който Jon (v.,g.) придобива след 4 – 5 парче на концерт и който го свързва генетично с NIRVANA, в албума липсва. На негово място се е появил един запушен глас, който в напъна за дрезгавеене допуска неточности. В третата песен ритмиката е толкова изправена и може би препродуцирана, че парчето звучи gothic. Бесните барабанни преходи от концертите им също са някак туширани в студийния запис.
Посягайки към чистото пеене, Jon има попадения, но песните бързо зациклят в припеви с повтаряеми текстови мотиви, които нагнетяват внушенията си повече мантрово, отколкото смислово. Там се чуват някои SEX PISTOLS или RAMONES отсенки, чиито бунтарски дух е счупен, обаче. И горе-долу по средата на албума завършва своеобразната Rock`n`Roll А страна, за да отстъпи на по-алтернативни песни.
Баладата „Is This The Way” е взела хармонията и структурата си от „Dear Prudence” на BEATLES. На фона на по-меката музика гласът започва да звучи още по-спънато и неемоционално. Rock`n`Roll песента на страна Б е повече в стила на STATUS QUO с един задремващ харш като от сутрешен Lemmy. Следващите две песни се препъват из алтернативната сцена в Rock`n`Roll размер, избягвайки сложни музикални форми и следвайки някои модели от SUEDE и SOUNDGARDEN. Динамизираните рок ритмики са залепени за тези опитомени парчета, почти като ремикси. Интересните детайли от концертните фънкарски бас фигури на Richard (b.), въобще, са ампутирани от записа. Басът пълни дисциплинирано и по учебник китарата и толкова. Барабаните на Асен (dr., ex-CRASHBREAK) също следват ритмическата рифовка на китарата, което подчертава само лидерските позиции на фронтмена на бандата.
Радиофоничната балада „When I`m Gone” е взела твърде много от SOUNDGARDEN, но това е нищо, в сравнение с песента, дала име на албума! Когато започва „Soma” ми е необходимо усилие, за да се убедя, че това не е кавър на „Sweet Dreams” на EURYTHMICS! Ритмизираният финал на дългата композиция прилича на дискотечен рок-ремикс на new wave парче, което накрая заглъхва в безсилието на идеята си.
Албумът „Soma” на DISTRICT 13 е твърде дълъг и с излишно много песни в него – 12. Той натежава в незрялостта на идеите си и необработеността на цитатите си. Тоталната доминация на фронтмена също е довела до взимането на грешни решения. На лице е и известно препродуциране. Съветите, които младите момчета са получавали в студио не са били адекватни за същността на музиката им. Живите им рок идеи са се удавили във влияния и клишета! Вместо да имаме един новаторски дебют на енергични младежи, които да раздвижи огъня във вените ни, както се случва на концерт, ние се сблъскваме с една претрупана от украшения „госпожа”, чието излияние отегчава. Дългата подготовка на албума, изглежда, е изиграла лоша шега на момчетата. Не знам дали за дебюта им не би бил по-подходящ дори концертен, по-кратък албум? В студийната им работа аз не ги чувам тях самите.
Rock Thrashler
74/100
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
IN THE WOODS… „Pure“, Debemur Morti Productions 2016
Норвежците IN THE WOODS… са поредната група, която реши да се завърне тази година. Движени от носталгия или кой знае от какво доста групи, които буквално бяхме отписали ни изненадаха (някои приятно, други не особено) с нов материал и помпозно завръщане. Не знам кога и заради кого се появи понятието пост-рок/пост-блек или каккъвто и да е там „пост“, но IN THE WOODS… още в далечната 1995 г. направиха това, за което много сегашни групи претендират тепърва да са създали – постнещоси. Разликата вероятно е единствено в това, че преди 20 години такъв стил трудно се преглъщаше особено от корави фенове на „trve“ стила и IN THE WOODS… си останаха малко встрани от сцената, разбрани сякаш само от малцина любители на иновативното и авангардно в музиката. Норвежците хвърлят в тиха лудост медиите по онова време с навика си групата да бъде представяна със снимки на обвити в мистерия северни гори. Тогава впечатляваше. Днес това, което главно интересува феновете са музикалните изразни средства. Всяка помъдряла с времето група си е взела поуката, че само на стари лаври вече не се лежи, както и, че формулата с ефектна обложка и пускане на най-добрата песен като пилотен сингъл отдавна не е печеливша.
Не знам доколко изненадващо е било завръщането на групата и като цяло колко големи са очакванията на аудиторията от новия албум, но е възможно и да ги разочаровам. Не очаквайте нещо ексклузивно, нечувано и ненаправено до сега в тоя стил и в частност от тази група. Да, „Cult Of Shining Stars“ предизвика ефектът WAW, но само до там. Нищо по-тежко, по-различно и по-дълбоко от това, което сте чули от IN THE WOODS… през 95-та или 97-ма година. Принципно като музикално съдържание „Pure“ стои точно някъде там. Ни повече, ни по-малко, между тези два албума. Същите вокални и музикални похвати, композиции с дължина малко над средната, които на моменти може и да доскучеят. Зависи колко заклет фен сте не групата.
Вярно, има там отделни откъси, които са малко по-многопластови, по-атмосферични с повече мелодика и китарна виртуозност. Но те са само колкото да подразнят. Да си кажете „Ето, най-после нещо интересно!“, нещо, което да събуди малко страст и емоция към момента на преживяване на композицията. И в следващия момент всичко си потича в очакваното русло. Чист леко протяжен вокал, монотонни китари и абсолютна безизразност, която чак предизвиква безразличие…, а един творец трябва да може всичко, но не и да ни внушава усещането за безразличие към това, което твори. Всъщност, ако взема предвид анотациите на самата група относно тематиката на „Pure“ е възможно пък точно това да са целили.
Задълбаване в „екзистенциални и философски теми“. Голям брой неочаквано връхлитащи звукови „психеделични елементи“, преплитащи се с „темите за отчуждението и загубата“, премахвайки у слушателя всякакво съмнение, че IN THE WOODS… се стреми да задълбочи собственото си разбиране на езотеричното и трансцеденталното.“ Каквото и да е, една група пред, чието име стоят прилагателни като „легендарна“, „емблематична“, би трябвало да полага повече усилия, за да защити това признание.
Съвсем накратко да обобщя – „Pure“ е една идея над средното за безличен албум. Все пак 17 години са дъстатъчно (да не кажа прекалено много) време да бъде обмислено, компмозирано и „ошлайфано“ едно музикално произведение. Ако IN THE WOODS… са направили „Pure“ с идеята това да е голямото им завръщане… малко нещата отиват към фиаско. Поредният албум, който ще бъде прослушан – веднъж от любопитство, втори път, за да се опиташ да намериш нещо повече или нещо недочуто и накрая поставен на рафта „за колекцията“. Но, чуйте го. Преценете сами.
„Pure“ ще излезе на 16 септември, 2016 г. чрез Debemur Morti Productions и съдържа десет композиции с обща продължителност малко над един час.
Милена Милчова (7/10)