The Other Side

Свикнали сме визуализацията на концепцията на VELIAN да е голяма част от шоуто, което те представят. И докато пъпната връв на музикалния им генезис все още не се е откъснала от NEVERMORE, то мултимедийният компонент при тях търпи изпреварващо развитие. Още с излизането на квинтета в 20:45 ч., осветлението остава символично, за да можем да бъдем погълнати от мултимедийната среда, прожектирана директно върху групата. Платното зад тях е просто острият инструмент, който отпрепарира играещите сенки от посланието на картината.

Тотално прецизното свирене е стиснато в дигиталните клещи на този пърформанс. Представлението докосва някои съвременни форми на театър, като в техния случай строг метроном отброява тактовете на синхрон между картина и музика. Тези строги времеви рамки добавят семпли на бек-вокали, клавирни звуци и понякога щрайх пасажи, роботизирайки настроението на наблюдателя.

Velian

VELIAN достигат стандарти, които никой в родината не е докосвал! Тяхното изкуство и представление би следвало да посети задграничните клубни сцени, за да бъде оценено по достойнство и да отвори сетивата на групата за по-нататъшното й развитие! Авторът, като българче, има твърде много забележки към това доста прецизно изпълнение, повечето от които ще ви спести. Но VELIAN сякаш се капсулират в прецизността на ЕР-то си и затварят спектакъла си в лирик видеа, обслужващи отделните песни откъм философската им концепция.

Velian

За нас феновете, тръпките, пролазващи ни от съвършения звук са примесени с желанието за още и с въпроса „Какво ще е то?”. Един час след началото си дигиталното сърце на спектакъла отброява секундите до „смъртта” му. Сдържаната радост се приютява между енергично докосващите ни се длани.

Velian

Над половинчасовата пауза е по-дълга от необходимото, още повече, че сцената почти не изисква подготовка.

OPHAN са сравнително нова формация, чиито живи изяви покриват разнообразни дестинации с труднодефинируема насоченост. Всъщност, успявам да ги засека за пръв път и любопитството ми е жадно (…като редактор…).

Ophan

Пърформансът с боядисаните в черно лица е една доста експлоатирана техника на въздействие, още от Frank Zappa, която достига и до нашата сцена с представленията на MUDDY. Цялата група OPHAN е почернена, с изключение на вокалиста, който е бинтован по крайниците в стил „мумия”. Двамата китаристи ползват 8-струнни инструменти! (Да не би състезанието по многожичност напоследък да се е прехвърлило от басистите, върху китаристите?) Това решение прави групата да звучи като с три баса. И точно реалният басист „катери” високи тонове в бас-линията си! Доста смъкнатият дистърен звук не позволява да чуем степента на прецизност в свиренето. Артикулациите по грифовете представляват повече елементарни, повтарящи се фигури, чиято идея, ако и да е тръгнала от doom metal-а, не е израстнала повече от beat-down hardcore. Строго hardcore вокалите подчертават това равнище на музициране.

Ophan

Върху тази минималистична картина са разхвърляни едни разкошни djent барабани, които сътворяват от музиката на OPHAN една музикална пластика! Progressive претенцията на квинтета е сведена до psychedelic компонент в смисъла на съвременната house сцена – повтарящи се твърде дълго пасажи в леко модифицирани ладове, каквито се ползват, примерно, от SATIVA в нашата сцена. С такива характеристики са и китарните сола – високи повтарящи се монотонови пакети, звукоизвлечени почти в електронен маниер, но от китари. Там, където солата са двойни, разминаванията са недопустими!

Ophan

Явно началната идея за правене на музика у OPHAN е включвала множество компоненти, което далеч не я прави рrogressive, още повече на фона на минималистичните техники на звукоизвличане. Групата, обаче, се е развила за кратко време и освен желанието да ни покаже ранния си матриал, е  реализирала наскоро едно по-зряло ЕР, което ще изпълни с помощта на клавиристка/вокалистка. На „увертурата” новите компоненти не се включват, но се усеща по-мелодичният и по-леснослушаем уклон. Въпреки брилянтните барабани, водещата ритмика си остава 4/4. Дамските вокали са белязани от твърде натрапваща се непрецизност. Опитът за меки вокали от основния им вокалист се подхлъзва по същите характеристики, заради липсата на детерминирана инструментална мелодия и заради доминиращия дамски глас. Песента, която преминава в глас и ритъм, зададени от ударните, несръчно нагазва в поп територии. Орнаментите на електрическо пиано звучат неинтегрирано в композициите.

Ophan

През публиката се запромъква черната сянка на фигура, която излизайки на сцената, влезе в единоборство с фронтмена на OPHAN. „Мумията” надделява, докато парчето докосва doom metal с дует от меки вокали. Агресивният дропнат звук преминава в слайс акорди, търсещи тоналността си. Последният трак на ЕР-то ползва джаз компонeнти, навяващи спомен за протяжна дистър версия на Камелия Тодорова. Групата сякаш трудно излиза от песента с китарна микрофония. Борейки се с ниските тонови параметри, тонрежисьорът докарва изкривяването до празен канал на плоча на Балкантон…

Обявявайки финал на представянето на записания материал, OPHAN се връщат към изначалната си концепция с добавка от неопределен брой композиции. 50-минутното представление прехвърля прага на желанието за още.

Rock Thrashler
27.04.2017  Mixtape 5, B side