Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Koyaanisqatsi” от Philip Glass. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 1975 г. Godfrey Reggio, след като прекарва 14 години като преподавател в религиозния орден „Християнски братя“, решава да направи филм със съвсем нова стилистика. Неговата идея е да вземе изображения от реалния свят – емоционални, груби, но искрени – и да ги вплете във визия без глас, с линейно развитие, нещо като киноконцерт.

Седем години по-късно се появява първият му филм “Koyaanisqatsi” (в превод от езика на индианците хопи „Живот без баланс“), в който разкрива визията на съвременния градски живот, откъснал се от природата и завладян от технологиите.

Вече сто години предсказанията на индианците хопи впечатляват със своята точност. Те се смятат за потомци на най-древното племе на Америка и днес наброяват около 6000 души. Изследователи предполагат, че хопите вероятно са произлезли от праисторическата култура анасази, започнала да съществува преди около 3200 години.

Godfrey Reggio споделя в интервю: „Не бях поклонник на племето хопи и моите филми нямат нищо общо с техния начин на живот, но реших, че ще взема яснотата и проницателността на техния език, когато се отнася до нашия свят. Срещнах с техните старейшини чрез стар приятел, който беше написал книга, озаглавена „Ден на пречистване с един старейшина“, той именно ме запозна с David Monongya, вожд на племето хопи. David ми каза: „Всичко, което вие, белите хора, наричате „нормално“, ние наричаме ненормално. Всичко, което наричате „разумно“, ние наричаме лудост“.

Наполеон е казал, че една картина струва повече от хиляди думи, и аз обърнах тази фраза. Исках да създам хиляди картини, които да ни предложат силата на една дума, и се спрях на думата „koyaanisqatsi“. Затова навлязох в една култура без писменост, култура на устното говорене, култура на речта, култура на традициите, и имах привилегията да видя света, макар и по много ограничен начин, през очите на няколко хопи: освен David Monongya, James Kuchanga и Michael Owatewama. Описах им какъв искам да бъде филмът и те ми казаха: „Ето ти думата.“ Тя беше почти изчезнала в речника на хопи, и те заявиха, че koyaanisqatsi ще бъде красива дума за моя филм. Беше ми обяснено, че терминът qatsi означава „живот“. В съставната си форма qatsi означава „начин на живот“. Думата „koyaanisqatsi“ никога не е била изписвана от хопи, защото те не пишат, нямат писменост.

Визията за филма „Koyaanisqatsi“ е свят – продължава Godfrey Reggio – в който единството се съдържа в противовес на технологичното хомогенизиране, глобализираният свят на технофашизъм и цивилизационно насилие, това е процес на война със старата природа, в която единството се крепи в загадката на различието. Аз предлагам кино концерт, за да изследвам очарованието, съблазънта и ужасът в ежедневния живот – живот без баланс.

Когато избистрих идеята си за такъв филм, започнах да търся композитор и се спрях на Philip Glass, защото за мен той е най-добрият. Още повече защото си представях, че ритъмът във филма трябва да носи транс, а музиката на Philip освен минимализъм и метафоризъм в основата си използва Hindu песнопения. Спрях се на неговата музика, просто защото я обичам, тя ме трогва. Казах си, че той ще може да съчини оригинална композиция, точно каквато ми трябва за моя филм, ще я направи с вдъхновение и това бе в основата на нашето сътрудничество.

Но когато се срещнах с него за първи път, бях разочарован да разбера, че Philip не пише музика за филми. За щастие наши общи приятели направиха експеримент и на фона на негова музика прожектираха мои кадри. Той хареса резултата и от 1978 година до наши дни ние работим заедно“ – завършва Godfrey Reggio.

В хораловите части на музиката към „Живот без баланс“ звучат следните предсказания на индианците хопи:
– Ако изкопаем всички драгоценни неща от Земята, ще предизвикаме бедствие;
– Близо до деня на пречистването в небето ще има паяжини;
– Един ден контейнер с пепел може да бъде хвърлен от небето, ще изгори земята и ще заврат океаните.

Работата трае шест години, три от които са за заснемане на кадрите в Северна Америка, а през другите три Philip Glass и Godfrey Reggio съвместно подготвят музиката и нейното съчетание с изображението, заради което Godfrey радикално редактира филмовия материал. Бюджетът му възлиза на 2.5 милиона долара.

Филмът „Koyaanisqatsi“, сред чийто продуценти е добавен режисьорът Francis Ford Coppola, е посрещнат възторжено от зрителите и филмовата критика след премиерата си на 4 октомври 1982 г. в Ню Йорк. Това дава началото на трилогия, изпълнена в същата стилистика, в която вместо глас звучи музиката на Philip Glass с решаваща роля за цялостното възприятие. След време Qatsi трилогията влиза в програмите на престижни филмови академии заради представянето на нов киноезик, за което освен Coppola говорят George Lucas и Steven Soderbergh. Последният засега съвместен проект на Philip Glass и Godfrey Reggio е филмът „Once Within a Time“ („Имало едно време“), издаден като албум през 2025 г.

Що се отнася до Philip Glass, оставил ярки следи в класическата музика на ХХ век, той безспорно се нарежда сред най-влиятелните новатори сред съвременните композитори, известен и като изтъкнат проповедник на постмодерната музика, чийто оркестрови творби, опери, филмови опуси и балетни произведения са пример за успешно включване на характерните за Ambient и New Age звуци. Неговите опити за сливане на западноевропейската музикална традиция с World Music са сред най-ранните и значими експерименти от този род.

Музикалният съпровод към филма “Koyaanisqatsi”, или „Живот без баланс“, е записан с участието на оркестъра PHILIP GLASS ENSEMBLE, хора WESTERN WIND VOCAL ENSEMBLE и солисти, дирижирани от Michael Riesman, и е издаден като самостоятелен албум, а ние ще ползваме последния му вариант от 2020 г.

Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба^®” на програма “Хоризонт” в събота, 3 октомври, след новините от 22:00 ч.