Начало » Интервюта
Category Archives: Интервюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Събития
FATAL NATION: Реалните страни на човешкото битие в метафорични формули
Азербайджанската Groove Progressive Alternative Metal група FATAL NATION през есента на 2021 г. трябваше да тръгне на кратко европейско турне, като бяха потвърдени дати в България, Румъния, Унгария, Австрия и Чехия. Уви, обстановката около пандемията остави границите затворени. И все пак, бандата бе любезна да даде интервю за нашата медия.
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
– Здравейте. Група FATAL NATION е основана през 1999 г. в град Баку. Първоначално свирихме в жанра Thrash Metal с елементи на Death Metal, но в процеса на израстване на групата вкусовете на членовете на FATAL NATION се промениха, съответно това не можа да не се отрази на самия ѝ стил. Практикувахме такива стилове като Hardcore и Nu Metal. Също така, имаше промени в състава, някой си тръгваше, но всеки участник допринасяше с нещо ново. И затова FATAL NATION съществува в продължение на 22 години, и нямаме намерение да спираме.
Планирахме това интервю по повод вашето европейско турне през септември. За съжаление, до нас достигна информацията, че се е наложило отлагането му… Каква е причината?
– Да, за съжаление, наложи се да пренесем турнето за по-късен период, защото към момента на началото му нашите сухопътни граници така и не бяха отворени поради нестабилната ситуация с коронавируса в цял свят.
Кога, все пак, планирате да осъществите това турне?
– Ако не възникнат някакви допълнителни затруднения покрай пандемията, през пролетта на 2022 г.
Ще пътувате сами или ще имате специален гост?
– За това все още се водят преговори с няколко групи, както местни, така и чуждестранни. Но, мислим, задължително да имаме специален гост.
Fatal Nation
Готвите за издаване албума „Metaphors“ – това самостоятелно издание ли е или ще го издаде лейбъл?
– Издаването на албума все още е процес, и съвсем скоро ще бъде издаден от музикалния лейбъл M&O Music (Франция).
Къде и как го записахте?
– Целият процес на запис и продукция се случи в Radio&Video Production в Баку. Направихме огромна работа с аранжиментите, звученето и т.н., а с миксирането и мастеринга ни помогна нашият приятел от Москва Anar Demirgaya в Rockwell Studio.
По време на записите случи ли се нещо интересно или куриозно?
– Нямаше особено открояващи се случки, защото извършвахме много прецизна работа над албума, над всяка песен в частност, но ние винаги се стараем всички процеси да бъдат максимално весели и завладяващи 🙂
Разкажете за текстовете на песните. За какво се пее в тях?
– Основно се обръщаме към реалните страни на човешкото битие и засягаме насъщните за хората жизнени въпроси, и подаваме всичко това в метафорични формулировки, което може да бъде забелязано и от наименованието на нашия предстоящ албум – “Metaphors”.
Как феновете могат да се сдобият с вашата музика?
– След издаването на албума от M&O Music, той ще бъде достъпен за закупуване на всички музикални платформи, също така на физически носители. Цялата информация по придобиването на нашата музика задължително ще се появи след официалното издание.
Разкажете за сцената на Азербайджан. Какви интересни групи има там? Концерти, фестивали?
– Преди пандемията доста често се провеждаха рок концерти и фестивали от всякакъв вид, организирани предимно от местните групи, свирещи различни жанрове, от Soft и Hard Rock до Death Metal. За съжаление, в днешно време у нас много малко групи свирят жанра метъл, може да се каже, че на практика ги няма. Но се надяваме, че скоро тази тенденция ще се промени и в нашата страна ще се появят множество достойни групи, ситуацията с тежката музика в нашата страна ще се промени към по-добро.
Имате два прекрасни видео клипа. Имате ли планове за заснемането на още?
– Да, планираме на по-късен етап, като минимум още един клип за някое от нашите парчета, които планираме за следващия албум… защото в съвременната реалност, във века на интернет и социалните мрежи, с помощта на качествени клипове е по-лесно е да донесем до слушателя в целия свят нашето творчество.
FATAL NATION… Каква е историята на това име?
– След като се събрахме като група, дълго мислихме за името, но нито един вариант не ни устройваше. И в един прекрасен ден, на една репетиция на някой му хрумна това словосъчетание, даже не помним кой го предложи, но това название ни се стори доста епично и всеобхватно, и решихме на го вземем.
Знаете ли нещо за българската метъл сцена?
– За съжаление, нищо конкретно, но знаем, че в Източна Европа има много яки банди, и сме уверени, че България не е изключение, а по-нататък, надяваме се, ще се запознаем с вашата сцена по-отблизо.
А за самата България?
– Само в общи линии, предимно от училищната програма по история, но ще се радваме в бъдеще да се запознаем със страната ви отблизо.
Как виждате FATAL NATION след 10 години?
– Стараем се да не правим каквито и да е далечни прогнози за групата, но съвсем сериозно имаме за цел да продължим и занапред да правим повече музика, албуми, клипове, концерти на живо и турнета, естествено, без определени амбиции, и това, естествено, е за любимата банда, целим се в конкретни резултати.
Забравих ли да ви питам нещо?
– Даже не знаем. Но ако има въпроси към нас, винаги с удоволствие ще отговорим на тях, винаги сме готови за общуване. Надяваме се в съвсем скоро време да дойдем във вашата страна с участия, и с удоволствие да си поговорим с вас на живо, надълго и нашироко.
Какво е вашето послание към феновете и читателите на The Other Side?
– Ще се радваме да ви видим всички на нашите концерти в България, надяваме се, че след това интервю ще имаме повече слушатели във вашата страна. Бъдете с музиката и бъдете щастливи! 🙂
Последни думи…
– Keep calm and listen to Fatal Nation \m/
Благодаря за интервюто, до нови срещи на сцената!
Въпросите зададе и преведе отговорите: Mrazek, жаден редактор
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
30 години по-късно CRASH няма да подгряват SODOM (Интервю с вокалиста им – Плебея)
Името Велизар Багаров може и нищо да не ви говори… За да ви се изясни, ще ви кажа, че ще разчепкаме ситуацията около преждевременно проваления реюниън на група CRASH, с Плебея (v.) или DJ Will. Който познава въпросната личност, (А аз мога да се похваля с дългогодишно познанство и общение с него!) знае, че иде на въпрос за човек, който е превърнал естетиката в свое житейско кредо. Нещо повече – в житейска практика! Малко са хората, които имат способностите и най-вече смелостта да отстояват позиции, хармониращи изцяло с философските им възгледи и същевременно да пазят усета си за чистоплътна красота около себе си. Да се занимават с изкуство, без естетичните трансформации да засягат ценностната им система. Такъв е човекът, с когото ще ви срещна!
Наблюдавахме, от известно време, опитите на Плебея да информира феновете, че нещата с CRASH, меко казано, не се движат гладко. Това даде повод за това интервю, в което не се и надявах да изплуват толкова конкретни неща. Но явно е имало необходимост и смисъл. Покрай неприятните факти, успях да добавя в архива си последния сценичен Thrash микрофон на легендарното Thrash Metal гърло! Разбира се, освен по конкретния случай, не пропуснах да се поразговорим и за изминалите години, за да си припомним някои митологизирани вече факти около метъл живота на столицата… Ето ги!
R. Th.: Нашият разговор е по повод последните новини около реформирането на CRASH, но може би е добре да започнем по-отдалеч. Защо много от най-добрите ни групи от 90-те останаха само с по един албум и бандата CRASH вписва ли се в някаква обща тенденция в този смисъл или е абсолютно уникална?
Здрасти, Светльо! Нищо уникално няма при CRASH. Повечето банди от това време останаха с по един албум, защото началото на 90-те беше белязано от бурни трансформации на всякакво културно ниво, както и от моментен спад в интереса към метъла. В България, новопоявилите се клубове се държаха или от мутри или от застаряващи хипари, които отказваха да допуснат групи, свирещи друго освен кавъри. При нас имаше и още нещо. С първите „дръпки”, музикалните ни вкусове тръгнаха към индъстриъла. Има и логична линия. Едни от най-любимите индъстриъл банди, бяха основани от бивши членове на NAPALM DEATH.
R. Th.: Много години феновете се надяваха на ваш реюниън, било защото са виждали каква виелица бяхте на сцена, било защото не са ви гледали. Защо такова едно събитие се отложи във времето?
Не смятам, че нещо е отлагано. Музикалните влияния през 90-те, оформиха във всеки от нас различна линия на музикални интереси. Дори след престоя на Михаил Яланджиев (Църо) и Добрин Филипов (Малкия) в ЕРА, не сме имали желание за събиране на групата.
R. Th.: На концерта, посветен на Църо (Михаил Яланджиев – dr., R.I.P.), проведен на 12.09.2017 г., някак Thrash Metal творчеството му не беше представено?
Този въпрос би трябвало да бъде отправен към самите организатори.
R. Th.: Как се промениха музикалните вкусове през годините в групата и лично при теб?
Това е огромна тема, обхващаща почти 30 години. В личен план, най-общо слушам и от 1996 г. като DJ WILL, правя партита с готик, индъстриъл, EBM, Dark Ambient, Power Electronics, Dark Electro и т.н. в тази сфера.
R. Th.: Разбрахме, че вероятността да видим CRASH на концерта със SODOM, който отбелязва 30 г. от първия голям метъл концерт в България, клони към нула! Би ли разказал за причините, поради които това е така? В какъв състав репетирахте? На какъв етап бе подготовката за този концерт при вас? Оказва ли се сблъсъкът на характери непреодолима пречка за събирането на група?
Тъй като това беше основната причина за интервюто, ще кажа няколко думи повече. За мое огромно съжаление, на 15.09.21 г. концерт на CRASH няма да има. В края на миналата година, Фънки [Димитър Ковачев от Sofia Music Enterprises – бел. ред.] звънна на Здравко [Здравко Минев „ZZ” – бел. ред.] и го попита, дали бихме могли да се съберем за този велик метъл юбилей. В духа на старите времена, със Здравко, Боби [Борислав Проданов (b.) бел. ред.] и Добри [Добрин Филипов „Малкия” (g.) – бел. ред.] си организирахме обилно полята вечеринка и нещата започнаха да изглеждат осъществими. Наясно бяхме, че отдавна не слушаме траш метъл и единственото, което можем да направим, без да разваляме репутацията на CRASH, е да организираме максимум два-три концерта около събитието със SODOM, да издадем най-накрая албума на CD и да направим фланелки. Естествено, основният проблем беше, кой ще е барабанист. Имаше едно момче, което през 93-та викнах да свири с нас, допреди разпадането през 94-та. [Умишлено неназован – бел. ред.] Той сега живее във Виена, но понякога си идва и свири с ALIEN INDUSTRY. Първото нещо, което предложих е той да свири с нас, но Здравко каза, че за нищо не става – тотално е изперкал, на репетиции свири ОК, но като се излезе на сцена го обладават не`кви демони и губи обхват, освен това е хипохондрик и постоянно чака бог да го накаже, да получи инфаркт и да умре… Тогава, Добри предложи барабанист да е Стоян Петров (Стоич), човек с който се познаваме от онова време, достатъчно добър, свирил съм с него в групата ми преди CRASH – LUMINAL (87-90-та година). Говорихме със Стоич, който веднага се нави, дори предложи репетиционна, пратихме му парчетата и оставаше да се захванем здраво за работа.
В същото време, обаче, момчето от Виена беше купило една китара на Здравко и той веднага реши, че имаме барабанист, а Стоич няма да свири с нас. (Този афинитет на Здравко към авантата ми е до болка познат. Най-фрапантна от всички подобни случки е, когато през 93-та платих на едни доктори доста пари, за да го извадим от казармата за три месеца. Идеята беше, групата да не спира дейност, да правим концерти, а от хонорарите той да ми върне парите. За съжаление, не видях и стотинка…) С Добри се почуствахме мега тъпо, обадихме се на Стоич и му се извинихме. През февруари, четиримата започнахме репитиции, като през април трябваше да си дойде и барабанистът. Тогава, момчето от Виена ми се обади и започна да ми обяснява, как той е човекът с парите, как иска да спонсорира снимки на нов клип, записи на нов албум и това, което съвсем ме извади извън кожата, как не сме 91-ва, а 2021-ва и как не трябвало да излизаме на сцена като едно време, а щял да ни облече в гащеризони с пентаграми!!! Тук тези, които ме познават, могат да си представят надигането на душевния ми лайномет, изстрелващ хиляди кафяви сърчица към този мускулест дружбенски батка, вечно кичещ се със златни ланци за селфита пред БМВ-то… Обясних, че CRASH е група, градена с любов и запомнена с добро от феновете и за нищо на света (както и в памет на великия Църо!), няма да станем за посмешище. Приключихме разговора с обичайните за нашите ширини любезности. Няколко дни по-късно, усетил, че ще трябва да плаща китара, Здравко прекрати съживяването на CRASH. За съжаление, това беше!
R. Th.: Нека засегнем и темата LUMINAL! Спомням си, че този проект имаше забележителни парчета. Има ли някаква вероятност творчеството на LUMINAL да възкръсне под някаква форма? Съществуват ли техни демо записи?
Благодаря ти, че помниш група LUMINAL. През лятото на 1987 г. със Симеон Рафаилов (ОБРАТЕН ЕФЕКТ), направихме бандата. През пролетта на 88-ма, имахме един доста як концерт в читалище „Средец”, от който пазя запис. Това е и единственото останало от LUMINAL. Във втория си вариант, с други хора, групата стана страхотен техно-траш проект, повлиан от VOIVOD, MEKONG DELTA и подобни банди от края на 80-те. Разпаднахме се в края на май 90-та, след една моя тежка катастрофа. За съжаление, пазя само текстовете. След като се възстанових, бях поканен да стана вокал на CRASH.
R. Th.: Бих искал да затворим „Dark ages” с информация за проекта MAGNETIC, чиито дема са съхранени, доколкото ми е известно!
Това е първата ми група, с която започна всичко. MAGNETIC беше кулинарен блек метъл проект от жк. Толстой, започнат на майтап през 1986-та. Седяхме на пейките между блоковете и слушахме VENOM, MERCYFUL FATE и HELL HAMMER. От време на време грабвахме касетофона и една кухарка и отивахме у нас да счупим на майка ми тенджерите. В началото на 87-ма, вече бяхме класическа петорка – две китари, бас, барабани и вокал. Направихме два нелегални концерта, като на втория, в моя двор, се събраха към сто човека. По квартално стечение на обстоятелствата, на този концерт са присъствали Църо (14 г.) и Здравко (15 г.), които още не познавах. Веднага след това решават да направят група. Името и е METAL CRASH, но след присъединяването на Боби (бас) и Ицо Коня (вокал), остава само CRASH. От MAGNETIC, тръгна и музикалният път на Николай Берберов – Бебо (URBAN GREY, ALIEN INDUSTRY).
R. Th.: Разкажи нещо за готик-индъстриъл фестивала „BLACK SUN RISING OPEN AIR”, който организираш.
Както стана въпрос в началото, след 93-94-та година се увлякох по индъстриъла. Това бяха времената на легендарния ъндърграунд клуб „Калното”/”Пънка”/”клуб Хаос”, предшественик на „3 Уши”. През 96-та, с Джули от ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ, направих първото си парти като диджей. През 2007 г. отидох за първи път на WAVE GOTIK TREFFEN в Лайпциг. През 2008 г., реших да направя нещо като скромно подобие. Така се появи B.S.R. Open Air Fest. Това е напълно независимо индъстриъл събитие, предимно за диджеи, но понякога участват и български групи. На B.S.R. никога не е имало вход и нищо не се продава. Парите не играят там! Правя го за идеята, със собствени средства и с безценната помощ на няколко наши индъстриъл диджеи. И така вече 14 години.
R. Th.: Би ли дал някакъв съвет на младите музиканти, които искат да се развиват на метъл попрището? На какво трябва да обръщат внимание, за да се реализират, с по-малко лутания и спънки?
Не бих си позволил да давам съвети. Правенето на музика и въобще на изкуство е твърде личен акт и точно това може да бъде причина за качествен продукт или за некъф потрес. Както казва един от основните вдъхновители на целия рок/метъл/индъстриъл ъндърграунд от 60-те тодини на миналия век, та до днес – Алистър Кроули “Every man and every woman is a star.” Всеки сам да следва собствената си интуиция и Воля.
R. Th.: Би ли добавил нещо, което съм пропуснал да те попитам?
HAIL SATAN!
Интервю: Rock Thrashler
София, септември 2021 г.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
STORM – вихър от енергична креативност
Ще ви разкажа една приказна метафора, сътворена от живия живот, не защото е невероятна, а точно защото тя може да бъде разказвана като поука от много и различни хора.. Да познавам нашите герои, сякаш бе нещо естествено и логично. Но те, освен стереотипите, които олицетворяват, имат и онази свръхестествена искра, която кара всички нас да бъдем малко по-добри! И виждайки тях, да ни се иска да притежаваме и ние тези чисти пориви, в които те живеят… Освен, че харесвам тежките им песни, когато чух за пръв път на живо втория им сингъл „Angel”, помислих, че е кавър на някоя известна банда, встрани от музикалните ми интереси. Такова е качеството на композициите, които са способни да сътворят! А разговорите ми с тях винаги са били искрени и непритворени.
Двамата сериозни икономисти Михаил Бонев (Мишо) и Александър Младенов (Сашо) изковават своите музикални способности не по-небрежно от образованието си! Това е тандем мултиинструменталисти и композитори, благодарение на които са се сбъднали мечтите за сценична изява на не един и не десетима рок мечтатели сред българските групари. Техният усет към мелодиките и рифовете са облагородили не един и два музикални записа за последните … а бе, доста години! Свирил, независимо от прищевките на съдбата и на колегите си, тандемът никога не е отказвал помощ за различни рок мероприятия и никога не е имал твърде големи изисквания, за да го направи. Може би точно затова, беше време те да впрегнат своите способности, за да изявят личния си талант в група, където да контролират творческия процес! Добавянето на китариста Николай Михайлов към триото STORM никак не е случайно. Той е човек с творческата искра, който е достатъчно чиста натура, за да се впише в креативното трио, без някаква натраплива идея за поредния трибют, като същевременно носи технически умения на ниво, достойно, за да се обърне по-сериозно внимание на формацията. Дали тези музиканти са подпомагали аутистик сегмента на рок групарството1 ни? Да, но не защото твърде малко ценят себе си, а защото ценят твърде много всяко човешко усилие в музиката и не само в нея! Това са човеци, които ще оценят и усилието да прочетете за тях. Формален повод за разговора ни е „навечерието” на излизането на третия им сингъл. Ето какво тримата успяха да разкажат за всички нас:
R. Th.: Бих могъл да разкажа много за членовете на триото, но по-интересно е кое вие смятате, че е важно и определящо за вас! Разкажете за група STORM на феновете и читателите! Какво ви накара да формирате бандата? Какво е най-съществено да се разкаже за членовете ѝ?
Привет, Светльо и поздрави на твоята уважаема аудитория! Както ти и много от читателите ти знаят, аз (Мишо Бонев) и Сашо Младенов свирихме дълги години заедно в легендарната българска метъл група АТЛАНТИК, както и за по-кратко в още една – Т-34. В тях дадохме от себе си каквото можахме, имаме доста клубни и други участия, а с АТЛАНТИК – и няколко студийни албума зад гърба си. С годините всеки музикант осъзнава приоритетите си, избистрят му се целите и ако са достатъчно ясни – прави каквото трябва, за да ги осъществи. Ние двамата имахме късмета съдбата да ни събере, защото имаме сходни виждания за това какво една група трябва да прави и как да го прави, имаме сходни музикални предпочитания, разбираме се добре и се допълваме. Така че в един подходящ момент (прекъсването на дейността на група Т-34 и финализирането на записите по поредния албум на група АТЛАНТИК) взехме решение да основем група, в която да реализираме музиката си по начин, който смятаме за най-добър и ефективен. Това се случи около Нова година на 2019 г. През пролетта на същата година слушахме на живо група RP BAND, в която свиреше Ники Михайлов (когото познавахме от АТЛАНТИК, където беше свирил за кратко). Допадна ни като китарист и го поканихме в STORM. С избора му също имахме късмет, защото си паснахме като музиканти и като хора. Останалото е история.
R. Th.: Определението Rock/Heavy/Speed Metal на стиловата ви насоченост е много разнопосочно. Как по-задълбочено може да определите музиката, която създавате? И как композирате песните си?
Разнопосочно е, да. Това е така, защото пишем песни в различни стилове. Създаваме това, което ни допада, а не се стремим да се придържаме към точно определен стил. „Angel“ например напомня класическия рок от 70-те години. „Сълза“ пък е типична метъл балада. Останалите ни парчета, обаче, са обединени от мелодичния спийд-метъл, приближаващ се до пауър-метъла.
Мишо: Аз пиша първо музиката си – по идея, която трябва много да ми е допаднала, и след това текста.
Сашо: И при мен най-често първо идва музикатата, някоя мелодична линия, която дава импулса, за да се развие цяло парче около нея. След цялостното изграждане на музиката, обикновено идва и идея за текст, но понякога става и обратното.
Ники: Обичам да съм част от творческия процес. Музиката на Мишо и Сашо е грабваща. Епична. Точно както ми харесва. Обожавам епиката. Според мен, на това се дължи нашата валентност. Добре се намерихме.
R. Th.: Равнявате ли се по стандартите на световната сцена? Кои са любимите ви групи и изпълнители? Доколко те влияят на композирането ви? И изпълнявате ли кавъри по време на концертите си? Как ги подбирате?
Като музика и текст смятаме, че не отстъпваме на някои от големите имена в метъла. За останалото – записваме и се продуцираме сами, в което смятаме, че непрекъснато постигаме напредък.
Мишо: BLACK SABBATH, URIAH HEEP, PINK FLOYD, JETHRO TULL. Със сигурност изброените са повлияли на композирането ми, но и куп други групи, които харесвам.
Сашо: IRON MAIDEN, METALLICA, HELLOWEEN, URIAH HEEP, WHITESNAKE, BLACK SABBATH, PANTERA, DREAM THEATER и други. Определено слушайки ги, според мен, ни оказват влияние, дори и реално да не го осъзнаваме.
Ники: Обожавам IRON MAIDEN…! Те винаги са ми били влияние. За световната сцена… не знам, но определено на родната сцена имаме какво да покажем. Свиренето на кавъри за мен е част от рок енд ролл купона…
Изпълняваме и кавъри – публиката ги иска. Избираме предимно парчета, които харесваме, но се случва да се съобразяваме в по-голяма степен с това, което хората искат да чуят. В края на краищата нашето желание е публиката да чуе и хареса нашите песни, а затова трябва да я предразположим.
Тъй като свирим по различни форуми, при изготвянето на конкретния сетлист се стараем да се съобразяваме и с характера на събитието, в което участваме.
R. Th.: По концертите ви съм слушал много рифови и бързи ваши песни. Защо за синглите ви избирате свръхмелодични композиции? Радиофоничността определяща ли е за това? За къде са тежките парчета?
До момента – да, радиофоничността. За старт се пробвахме в „мейнстрийма“. Предстоящият ни трети сингъл, обаче, разкрива в пълна сила водещите характеристики на музиката ни и стила, който преобладава засега в творчеството ни. В ход са записите и на други нови тежки парчета, които също няма да крием “под тезгяха“.
R. Th.: Имате програмно парче „Storm”, което преди време попада в албум на АТЛАНТИК. Как се случи това? И вярна ли е онази митична история, за събирането на първия проект на групата през 2011 г., когато песента още не е била зачената?
Мишо: „Програмно“ е добре казано, всъщност кръстихме групата на него, но затова ще обясня по-нататък. За да отговоря ясно на въпроса ти, ще разкажа малко повече за песента “Storm”. Написах я през август 2010 г., когато бях член (бас-китара и соло-вокал) на група Атлантик и я записахме в студио през януари 2011 г. По-късно, през август, с песента „Storm” участвахме на фестивала Поп-рок фест Несебър, където взехме четири награди. По мои груби изчисления „Storm” е свирена на живо над 200 пъти и обикновено предизвиква възторг у публиката. Песента влезе в албума на АТЛАНТИК “Horseman of Death” (2013 г.), където беше едно от двете пилотни парчета. Дори първоначално планирахме този албум да се казва „Storm“. Явно тази песен притежава голяма сила.
За последната част от въпроса ти се връщам отново в 2011 г., когато също така работихме с гост-музикант – нашия приятел Христо Ламбрев от СИГНАЛ. Няколко дни след фестивала в Несебър, обаче, АТЛАНТИК прекрати дейността си. Междувременно Ламбрев беше уредил участие за групата в тогавашния клуб „Маската” в Студентстки град в София. За да не се губи участието, се свързах с мои бивши колеги от групите ФАНАГОРIA (Иван Цанов, Георги Гочев) и ФОРТУНА (Недко Атанасов) и за 2-3 репетиции подготвихме репертоар. Една от песните в репертоара беше „Storm” и понеже беше единствената нова и авторска, решихме да излезем на сцената под това име. Но тази група нямаше планове да продължи съществуването си и дейността й се ограничи единствено до това участие.
R. Th.: Не се ли опасявате, че името „Storm” е преупотребявано във всички части на рок/метъл сегмента? Текстът на самата песен изразява ли емоцията, която искате да предизвиквате у феновете?
Мишо: Осъзнаваме риска, но когато започнахме като група, всички размисли за име водеха към STORM, изборът беше едва ли не „естествен“.
Както отбелязах по-горе, избрахме за име на групата заглавието на тази песен, защото тя носеше голяма емоция за публиката и за самите нас – визирам мен и Сашо, още от времето на Атлантик в качеството ни на ритъм-секция. Така че, то е едно общо преживяване с дълга история, едно от най-известните ни парчета и не на последно място, донякъде илюстрира това, което възнамерявахме да правим в новата група като стил. Все още не пропускаме да я свирим на живо. Когато й дойде времето, ще й направим „кавър“ студийно.
R. Th.: Възможно ли е да направим пълен списък на групите, в които тримата сегашни члена на STORM са участвали?
STATE, ФАНАГОРIA, ФОРТУНА, УРАН 242, NIGHTMARE, АТЛАНТИК, БГ РОК, ДЖАЯ ОМ, Т34, RP BАND, CARGO CULT/МЪРТВА ХВАТКА, “Взел съм заплата”.
R. Th.: Знаейки какво е положението с рок музиката в родината, разкажете, ако желаете, с какво се занимавате, когато не свирите? Какви хора формират такава група днес?
Мишо: Няма как – трябва да изкарваме прехраната си, а музиката не може да я осигури. Така че, тя си остава хоби и за тримата от нас. Ние сме обикновени работещи хора – аз и Сашо – в банки, макар и в различни сфери, а Ники – в Музикалния театър.
Ники: Каквото и да правим, не трябва да се спира да се свири. И най-важното – хората в една група трябва да знаят, че се събират, за да правят изкуство. Следователно всичко трябва да е в полза на изкуството. Трябва разбиране, подкрепа, вдъхновение, творческа мисъл и трезви мисли.
R. Th.: Какво ще представлява дебютният ви дългосвирещ албум и каква част от него е готова, като композиции? Колко песни би съдържал, ориентировъчно? Планирате ли как ще бъдат разпределени процентно мелодичните ви и агресивни композиции?
Първият ни албум ще се състои от песните, които хората познават от живите ни участия плюс още 3-4 чисто нови парчета. Повече от половината от албума вече е готов. Можем отсега да кажем, че повечето от композициите ще са агресивни. Не сме планирали съотношение, но отсега можем да кажем, че ще е 2:1 в полза на тежките парчета.
R. Th.: Тази двойственост – тежки и мелодични песни, характерна за вас, е стандарт и за имена като WHITESNAKE или дори ICED EARTH, да речем. Какво е развитието ви от тук нататък? Възможно ли е някоя от тенденциите да вземе връх? Какъв е хоризонтът, който чертаете пред себе си на този етап?
Възможно е. Зависи от нас като взаимодействие между музиканти, бъдещите музикални идеи на всеки от нас, както и коя от двете тенденции ще предизвика по-голям интерес у слушателите. Както споменахме, парчетата, върху които работим в момента са от тежката категория.
R. Th.: Винаги съм се възхищавал на вътрешното ви чувство за композиране на вашата музика. За мен е изненада един такъв толеранс към мнението на слушателите! Това вътрешна несигурност ли е, или готовност за компромиси? Доколко слушателите могат да ви повлияят? А и кои слушатели, в крайна сметка? Тези от радиото или тези от пред сцената?
Несигурност в никакъв случай! „Уклони” е възможно да има в резултат на две неща: първото e развитието на нашите персонални музикални интереси и на амалгамата от тях, като група; а второто – взаимоотношението артисти-публика. Това, което е присъщо на всеки артист е стремежът му да се хареса на публиката. Усетим ли повече симпатия към определена страна от нашето творчество и изява, няма как да останем безразлични към фактите, а и не трябва! И двете групи слушатели са важни – някои не ходят често по концерти и клубове, но това не ги прави по-малко меломани. А в съвременната дигитална епоха, слушатели, особено на англоезична музика, ще намерим навсякъде – чрез радио или интернет.
R. Th.: Търсене на популярност или възпитание на публиката? Какъв е балансът според вас?
Балансът определено клони към възпитание на публиката. Ние не сме в графата „екстремен метъл” или „прог-метъл”, с всички техни задължаващи творците и публиката специфични изисквания по отношение на стил или виртуозност. Но в нашето творчество, винаги ще държим на истинските музикални стойности – оригиналността и силата на емоционалното въздействие.
R. Th.: Очевидно има поне двама текстописци в групата. Български или английски? От какво зависи изборът на език при вас?
Сашо: Да, засега сме двама. За езика смятаме, че с приоритет вече е английският. Следвайки целите, които сме си поставили – за по-широко дигитално разпространение на музиката ни в интернет платформите, смятам че е по-широкодостъпен за рок феновете. Не че на български език песните ще звучат зле, но все пак, засега по-голяма част от аудиторията ни, която активно търси наша музика, е разпръсната по цял свят и не можем да си позволим да не разбира думите и смисъла на песните ни.
R. Th.: Знам, че STORM не отказва свирене и активно взема участие в различни конкурси. Пътят към вашите фенове по всички пътеки ли е? Смятате ли, че музикалните конкурси в България могат да доведат до нещо повече от популярност?
Пробваме се – все някога някъде може да се получи. Към настоящия момент имаме готова песен, с която, обаче, няма да участваме в конкурси. От месеци не сме издавали нищо и не възнамеряваме да чакаме още няколко месеца до края на даден конкурс, който е отворен за участие в момента. Парчето е силно и нямаме търпение да го издадем като сингъл. Очаквайте го в края на месец май!
R. Th.: Мислите ли, че е възможно по клубните ви участия да направите сет, изцяло с авторски песни? Бихте ли предприели такъв ход? Защо?
Възможно е, защо не. Идеята е примамлива и предизвикателна. Малко групи в България, на такъв ранен етап от развитието, си го позволяват. Звучи смело, но трябва да се пробва. Трябва да научим българската публика да слуша нова авторска музика в по-големи количества.
R. Th.: Има ли разнобой авторска музика – кавър култура и възможна ли е качественото им съчетаване?
Мишо: Има. Твърде много групи свирят предимно кавъри, а част от тях смятат, че е излишно да се морят да създават своя музика, защото няма кой да я слуша. За мен, лично, това да имаш група предоставя уникалната възможност да задействаш творческия си потенциал и да представиш по един много ефективен начин това, което си създал. Да имаш потенциал, но да не се възползваш от тази възможност е похабено време и усилия.
В другия аспект на въпроса ти – относно съчетанието – наложително е да има кавъри в репертоара на младите групи, които нямат достатъчно по обем авторско творчество. За тези, които пък го имат, е въпрос на избор. Групи с изградено име избират по 2-3 любими парчета, които им пасват и това е. При нас все още е необходимо да поддържаме голям репертоар от кавъри.
Относно качественото съчетание специално при нас – много от кавърите в репертоара ни бяха разностилни рок-хитове, които взаимно се режат стилово. Но този подбор е динамичен, така че се стараем песните, които избираме да свирим, да ни пасват по някакъв начин – например парчета, в които има ярки двугласия.
R. Th.: Споделете най-близката цел на STORM!
Най-близката: предстоящият ни сингъл да се хареса масово по света и у нас.
R. Th.: Освен още концерти, какво да очакваме от бандата? Има ли план, по който работите?
Отдаваме приоритет на записите, но поддържаме форма и за участия. Оживлението тепърва предстои.
R. Th.: Вашето послание към феновете и потенциалните ви слушатели?
Хора, слушайте група STORM и повече български групи! Дайте ни шанс, ние няма да ви разочароваме. Очаквайте много изненади.
Интервюто подготви: Rock Thrashler
София, май 2021 г.
1 Понятие, използвано от тесен кръг специалисти, за да обозначат феномен от груповото съзнание в някои формации и което още не е получило своята официална дефиниция.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
BENDIDA: Ние сме нестандартна банда в много отношения и това определено ни допада
Когато прочетете това интервю, ще разберете, че група BENDIDA е наречена на тракийската богиня на Луната, пазителка на природата и животните. Лично аз, като жаден редактор, правя асоциации и с виното, което групата брандира преди няколко години. И с това интервю нещата са като с хубавото вино – трябваше да отлежи, за да ви го поднеса. Представям ви Кремена Николова, която бе любезна да разкрие някои от тайните на лунната богиня.
Здравей, представи се накратко за читателите на The Other Side.
Здравейте, аз съм Кремена Николова – вокалистката на група BENDIDA. Освен за основните вокали, отговарям и за визията на бандата, стайлинга, художественото оформление на рекламните материали и мултимедийната визуализация.
Bendida
Издадохте новия си албум „First of the Heroes“ на 6 март 2020 г., кажете нещо за него.
Да, съвсем наскоро реализирахме нашия втори студиен албум. Пoставихме си висока цел и я постигнахме задружно като се постарахме всеки да даде най-доброто от себе си. Промоцията на албума се състоя в две дати и две различни държави – България и Румъния. На 6 март 2020 г. домакин на промоцията ни в София беше клуб Mixtape 5, A-side. Специални участници в концерта бяха талантливите хористи от Академичен хор “Света Параскева” с диригент Галина Луканова. Участие като гост-вокалист взе и Димитър Найдев, атрактивният фронтмен на хасковската окулт метъл банда GHOST WARFARE, който записа партии към една от песните. Датата за промоцията на албума ни в Румъния, Букурещ, беше 7 март 2020 г., където изпълнихме най-новите си произведения по време на фестивала „Psychosounds Metal Ladies Night – VI“.
Bendida – First of the Heroes
Успяхте да го представите на живо дни преди да бъде спрян концертния живот. Как бе възприет от публиката?
Завихрящата се вълна от напрежение покрай коронавируса вече се надигаше бързо и застрашително и това несъмнено оказа влияние над организацията ни. Италианската банда TOTHEM, която трябваше да бъде наш специален гост на промоцията в Mixtape 5, отказа участието си два дни преди концерта, защото в Рим обявиха официална забрана за пътуващите. Това от своя страна беше повод да включим в сета още няколко песни от първия ни албум „Goddess of the Moon“ и част от тях да изпълним акустично съвместно с Академичен хор „Света Параскева“. В България и Румъния все още нямаше ограничителни забрани и безпроблемно продължихме концертния маратон на следващия ден в Букурещ. И пред нашата публика, и пред румънската, успяхме да изпълним всички песни от „First of the Heroes“, вълнувахме се и се забавлявахме много на сцената, надявам се, че сме успели да предадем това настроение и на публиката. Имаме доста по-динамични песни в новия албум и усещам, че този факт предразполага към голяма доза адреналин сред феновете. На румънска сцена свирим за втори път и определено там феновете ни приемат ентусиазирано. През март 2019 г. изпълнихме песни от „Goddess of the Moon“, а сега на ход беше „First of the Heroes“. С тези два концерта може да се каже, че хванахме “последния влак“ преди да бъде обявено извънредното положение и да се зачертаят всички предстоящи концертни дати. В това отношение бяхме късметлии, защото все пак дългоочакваното събитие се състоя, имахме прекрасна публика и на двата концерта. Всичко се случи по разписание и запазихме хубавото усещане, което да ни топли в подтискащите дни на изолация. Концертът ни в Ниш, Сърбия, който трябваше да се осъществи само седмица по-късно, за жалост съвпадна с обявяването на извънредното положение. Плановете за цялото ни пролетно турне пропаднаха. Едва сега предстои нещата да започнат да се раздвижват след могомесечен „сън“. Ще наблегнем на онлайн промотирането с новия албум, нямаме друга опция в момента за съжаление.
Bendida
Издател е румънският лейбъл Psychosounds Music – как се стигна до договор с тях?
С румънския лейбъл Psychosounds Music се срещнахме за първи път през март 2019 г. година. Получихме покана за участие на фестивал в Букурещ, който организираха за пета поредна година – „Psychosounds Metal Ladies Night-V“. Така както името на фестивала загатва, тематично групите-участници в събитието, непременно трябваше да имат поне по едно дамско присъствие. В BENDIDA дамите сме цели четири. Останахме доволни от организацията, впечатлението ни от лейбъла също беше чудесно и не ни отне много време да се съгласим с подписването на договора за нов албум. Ето, че година по-късно на същият този фестивал, ние представихме завършен „First of the Heroes“. Признавам, че ако нямахме поставен финален срок и запазена дата за новия албум, най-вероятно щеше да се позабавим със записването и подготовката. Без краен срок нещата се отлагат много лесно. В случая не разполагахме с много време и трябваше да бъдем максимално организирани. Същото се отнася и за нашите скъпи приятели от Акадмичен хор „Света Параскева“, които разполагаха с едва няколко репетиции да научат своите сложни хорови партии. Справиха се отлично благодарение на техния професионализъм и сериозно отношение, а не на последно място и благодарение на талантливата ръководителка и диригент на хора – Галина Луканова, която също така участва в записите.
Bendida
Песента “History of the World” е един вид концептуален албум в албума, какво ви вдъхнови да я представите по този начин?
Добро описание! Като кратка предистория ще спомена, че отговорник по темата за концепцията и композициите е нашия скъп композитор, китарист и вокал – Вини Атанасов. Той е основател на BENDIDA, автор на песните, композитор на всички инструментални, вокални партии, текстовете и аранжиментите, накратко нашия гений! Лекотата с която разписва ноти за всички нас, е наистина респектираща. Именно неговите вдъхновяващи композиции се оказаха причината да се включат в състава на Bendida професионални класически музиканти, хора с изключителен опит, музикално академично образование, а впоследствие и цял академичен хор. Трудно е да се помести този огромен обем от историята в 16 минути, но пък текстовете съдържат изключително синтезирана информация от различни епохи – от най-древната цивилизация до бъдещия свят. „Зората на човека“, „Цивилизация“, „Средновековие“, „Апогей“, „Разрушение“, „Новият свят“ – това са шестте части от „History of the World“ и съвсем скоро предстои да пуснем шестте части, обединени в лирик видео. Целият албум може да се чуе в официалния YouTube канал на BENDIDA, където е качен за свободно слушане.
Не сте ли мислили да я оформите като независимо издание, мини албум, примерно?
Да, тази идея съществуваше от самото начало, но в последствие решихме да включим „Историята на Света“ като една нестандартно дълга песен в албума, защото вече имахме и няколко готови други композиции, които също бяхме нетърпеливи да запишем час по-скоро.
Bendida
Песента “Hunt the hunter” е една от любимите ми. Там гост-вокал е Димитър Найдев от GHOST WARFARE. Как се зароди идеята да я направите по този начин?
“Hunt the hunter” е песента ни с най-ярко изявени елементи от българския фолклор. Ще започна от далече с този отговор. Песента е свързана с името на нашата банда BENDIDA – богинята на луната, закриляща природата. Всички до един в BENDIDA обичаме животните и природата и се противопоставяме на всеки, който безмилостно ги унищожава. Тази песен е триумф на всички пострадали, които отмъщават за безчинствата и всеки получава това, което е заслужил! Емоционалната част с отмъщението сме поверили на нашия скъп приятел – Димитър Найдев от GHOST WARFARE. Представихме си точно него в тази роля и го поканихме, а той с радост прие да се включи в песента, а също така беше и наш специален гост на промоцията на албума в столичния клуб Mixtape 5. Изпълнихме песента заедно на голямата сцена, а към нас се присъединиха и прекрасните хористи от Академичен хор “Света Параскева”.
Bendida
Janika Groß от HAGGARD се включи в песента „Балът на вампирите“. Разкажи как се свързахте с нея, защо именно тази песен…
Атрактивната фронтдама на Немската симфо банда HAGGARD, очарователната Яника Грос придава невероятен колорит в песента “Vampires’ Ball”. Отдавна следим творческата и дейност и се любуваме на чудесния и глас. Записахме демо вариант на песента и се свързахме с нея с покана, а тя с радост прие да се включи в „Балът на вампирите“. Яника записа своята вокална партия в звукозаписно студио в Германия, а след това със смесването се захвана нашия скъп саунд инженер Владимир Бочев.
Сътрудничите си успешно с Академичен хор “Света Параскева” – разкажи за това сътрудничество…
Академичен Хор „Света Параскева“ сбъдна една от нашите музикални мечти – да запишем албума си с истински хор. Първият ни дебютен албум „Goddess of the Moon“ също изобилства от хорови партии и двугласи, тригласи, но те са записани от мен и Вини. За щастие имаме достатъчно голям вокален диапазон, за да запишем смело партии от най-високия сопран и най-ниския алт, висок тенор – нисък бас. В новия албум обаче хоровете са записани от дванадесет на брой чудесни вокалисти от хора на Националната художествена академия „Света Параскева“ с ръководител и участник в записите Галина Луканова. Преди години аз пеех в този чудесен хор и приятелството ни има дълга история. Високо ценим тяхната отзивчивост и зад гърба си вече имаме редица съвместни участия. Отдавна сме ги приели като неразривна част от семейството на BENDIDA дори ще споделя радостната новина, че те ще се включат в предстоящото видео, което ще заснемем към песента „Civilization“.
Bendida
Сещате ли се за някоя интересна случка по време на записите на „First of the Heroes“?
Разбира се, ние сме голяма весела компания и винаги интересните случки са в изобилие. Сега се сещам за една забавна история, бяхме решили да пуснем кампания за набиране на средства в една интернет платформа, която подпомага музикантите в творческите им начинания. За целта трябваше да направим рекламно клипче и аз много настоявах всеки да се появи и да се представи с по едно изречение. Тук дойде и забавната случка. Оказа се, че прекрасната ни цигуларка, въпреки огромния си сценичен опит, изпитва притеснение да говори пред публика, а услужливият басист веднага предложи решение на проблема – да говори той, а тя само да си отваря устата. Само ще вметна, че Сашо има изключително нисък басов глас, който смело може да се конкурира с прословутото „Хо-хо-хо“ на Дядо Коледа. Този глас в комбинация с изящната визия на Биси, постигна резултат, достоен за „Грами“! Пускахме си записа стотици пъти и отново избухвахме в истеричен смях.
Bendida
Записите, миксът и мастерингът са направени в Zero Project Studio с Владимир Бочев – как направихте този избор?
С Влади сме приятели от деца още от времето, когато заедно посещавахме музикална школа и уроци по пиано. През годините той се изгради като изключителен професионалист, мулти инструменталист и тонрежисьор. Винаги най-искрено съм се възхищавала на таланта му. В Zero Project Studio през 2017 г. година записахме дебютния си албум „Goddess of the Moon“, а на Влади освен записите поверихме миксирането и мастерирането. С него се работи изключително приятно, предразполага всички с чудесното си отношение, професионални съвети и разбира се финалния резултат е страхотен. Беше съвсем логично и за втория албум да се обърнем отново към него, „абонирали“ сме се за Влади и за третия албум в аванс. Да успееш да запишеш и балансираш десетки инструментални партии, вокални партии, цял хор и да постигнеш отличен баланс, това е равносилно на героизъм.
Доколкото си спомням, постът зад барабаните бе най-ветровитият при вас. Сега намерихте ли достоен ударник?
Така е, дълго го търсихме, но най-сетне го открихме и вече от една година и три месеца сме неразделни, това е Велислав Казаков – смело мога да кажа нашият барабанист-мечта! Невероятно талантлив, обичащ предизвикателствата и високите скорости.
Bendida
BENDIDA – каква история се крие зад това име?
Бендида е древната тракийска богиня на Луната, пазителка на природата и животните. Имаме посветена песен на нея, а първият ни албум също носи името „Goddess of the Moon“. Освен, че тематично песните са ориентирани към митологията и легендите, всеки би отгатнал, че в концепцията на групата е заложено, тя да бъде оглавена от фронтдама. Преди около седем години, когато се присъединих в състава, групата наскоро беше се разделила с предишната вокалистка, а нейната предшественичка е била част от BENDIDA съвсем за кратко. Три фронт дами, но нито един фронтмен. Съвсем не е типично за метъл групите, но в състава ни има цели четири дами в момента. Мисля, че като цяло сме нестандартна банда в много отношения и това определено ни допада, защото никога не сме имали за цел да ни отъждествяват с някое от големите имена в симфоник жанра.
Bendida
Определяте стила си като Symphonic Fantasy Metal – какви фантазии разказвате в песните си?
Да, решихме, че „Фентъзи метъл“ е „общият знаменател“, под който можем да поместим различните аспекти на музиката си. Мистични истории, легенди, фолклорни мотиви, приказни герои, митични същества, омагьосани земи. Предоставяме поле за фантазията и възможност за слушателя да се откъсне за миг от реалния свят. В новият албум „First of the Heroes“ разказваме легендата за Гилгамеш – първият от героите. В песента присъства откъс на автентичен древно-акадски език, взет от оригиналния текст за най-древната цивилизация. На тази легенда сме кръстили и албума. Разказваме легендите за папратовото цвете – „Fern Flower“ и за човека-звяр – „Beast and Man“. Вълнуваща вампирска песен също се прокрадва в албума, това е дуетът “Vampires’ Ball” със специалното участие на Яника Грос – прекрасната вокалистка на немската симфоник метъл банда HAGGARD и метъл-операта MOLLLUST. В “Hunt the Hunter” – песента с участието на гост-вокалиста Димитър Найдев от GHOST WARFARE, „обединяваме сили“ срещу убийците и унищожителите на животни, експлоататорите на природата, жадни за власт, ненаситни за материални блага и убиващи за удоволствие. В хода на тази история злосторниците си получават заслуженото и възмездието ги застига, те плащат за черните си дела. В “History of The World” и тази част, наречена „Demolition“ отново засягаме отчасти тази тема. Още много истории разказваме, но най-добре е да се чуят, така, че уважаемите читатели са добре дошли да посетят фейсбук страницата на BENDIDA, Youtube канала ни и останалите онлайн платформи.
Bendida
А как виждате състоянието на българската метъл сцена? В частност на симфоник метъл групите?
Като цяло в България, малцина са смелчагите, които са дръзнали да нагазят в дълбоките дебри на Симфо-метъла. Бандите от жанра се броят на пръсти тук. Този дефицит едва ли се дължи на липсата на желаещи разбира се. Почитатели на стила у нас има в изобилие и сред музикантите, и сред феновете. Какво му е толкова различното на мелодичния метъл със симфонични елементи? Като започнем със симфоничните елементи… има сложни хармонии и аранжименти, преплитащи се мелодии, интересни класически симфонични инструменти, цигулки, виоли, чело, пиано, при нас има и валдхорна, виола да гамба, понякога флейта, вокални двугласи, тригласи, хорови партии и тн. Хората, които умеят да свирят на тези класически инструменти в почти всички случаи са завършили Музикална Академия или поне гимназия. За да работиш с тях, трябва да комуникирате на общ език – чрез ноти и солфеж. В противен случай няма как да се разберете по никакъв начин. Е добре, може би има някакъв начин, но той би бил много бавен и мъчителен за един професионален музикант. Предполагам, че това е една основна причина да има толкова малко Симфоник банди сред метълите у нас. Друг е моментът, че за повечето професионални класически музиканти, музиката е работа и те разчитат на финансова възвръщаемост, участвайки в даден проект. Е, ние сме наясно, че метъла не попада в нито една от комерсиалните ниши тук. Все така бродим в ъндърграунд сферата. За щастие все пак има класически музиканти, които са ентусиасти да свирят в метъл група, просто защото много са харесали композициите и атмосферата. Колкото повече изпълнители участват в една такава банда, толкова повече мелодии трябва да следиш. Изисква се постоянна концентрация. Тук идва въпроса за мотивацията на хората, свирещи метъл. „Обичам музиката, свиря заради удоволствието от музиката и харесвам песните точно на тази банда, в която свиря + искам да се развивам като музикант, ще ми се нашата банда да постигне нещо, аз не съм аз, АЗ съм НИЕ“ – всякаква друга мотивация, различна от тази, води до скорострелен разпад. Няма как да върви напред машина, в която… единият е професионалист и е дошъл да свири с желание, а друг е тук, за да си пие бирата, трети, за да стане рок звезда и да го харесват мацките. Тези с бирата и мацките чисто и просто са там, за да загубят времето на сериозния човек. Много е трудно да се съберат музиканти с еднаква мотивация и да вървят задружно напред. Това често се оказва причина за голямото текучество на членове в различните симфо-банди (и не само). Готино е да си във вървежна група, но пък колко много усилия и постоянство се изискват? Какво е състоянието на наличните симфо банди? Виждам, че всеки се бори по своему, издава албуми, видеа, организира си участия. Всеки се стреми да бъде на ниво и да прави нещата „по правилата“, което е похвално. Аз се радвам на всяка такава активност у нас и пожелавам успех на всички колеги. Това е пожеланието ми не само към музикантите от жанра, а като цяло от всички БГ Метъл и БГ Рок стилове. Много ми се иска фенове, музиканти, рокаджии, трашъри, мелодик метъли и т.н. Всички да си подават ръка, да не забравят, че от нас самите зависи дали родната метъл сцена ще я бъде и ще се развива ли. Искаме ли го или не? Нека всеки си зададе този въпрос и да отговори сам на себе си! Място под слънцето има за всички! От скромните ми наблюдения над румънската сцена, това, което ми направи изключително приятно впечатление е, че там феновете много уважават родните си банди, посещават концертите, купуват си дискове, подкрепят ги. Има някакъв чудесен общ позитивен дух на метъл-общност. На даден фестивал свирят блек метъл банда, мелодик рок банда, симфоник банда, дет метъл банда, олд-скуул-траш… и всичките изпълнители са приети с подобаващи овации и уважително отношение, без значение, че едните вече са изградили име, а другите са тепърва прохождащи в музиката тинейджъри, които са там,за да открият вечерта. Музикантите се разминават в бекстейджа с усмивка и разменят по някой друг дежурен комплимент. Иска ми се да вярвам, че и в нашата мила страна ще се научим да използваме енергията си за обединяване и развитие. Ще бъдем по-малко „Велики“ и повече толерантни.
Bendida
Бъдещи планове?
Предвид, че току що издадахме албума си, плановете за близкото бъдеще ще бъдат насочени към неговата популяризация, да се надяваме, че ще можем да осъществим промотирането подобаващо с поредица от концерти в страната и зад граница, рано или късно и това ще стане, въпреки наложената „пауза“. Важното е да сме живи и здрави, концертите няма да избягат. Планираме да направим като за начало и две видеа към песни от албума. Лирик видеото към “History of the World”, което също е сред плановете, вече го споменах по-горе.
Как вашите фенове могат да се снабдят с албумите ви и оригинален мърчандайз?
Нашите албуми и мърч могат да бъдат поръчани от официалната ни фейсбук страница, както и в уебсайта на BENDIDA. Албумите ни са качени за свободно слушане и в официалния ни YouTube канал, и в Spotify.
Bendida
Забравих ли да ви питам нещо?
Това, което не успях да спомена е нещото, което винаги си оставям „за десерт“ на всеки наш концерт. Миг, в който да насоча „прожектора“ към всеки един от скъпите ми колеги Бендитяни и не толкова колеги, колкото семейство!
Главатарят на Бандитите – Вини Атанасов – композиции, текстове, аранжименти, китари, вокали, оркестрации, програмиране
Александър Панайотов – бас
Велислав Казаков – барабани
Ралица Георгиева – клавир, вокали
Бисера Димитрова – цигулка
Вяра Грънчарова – виола да гамба
Пламен Димитров – валдхорна
Кремена Николова – основен вокал
Академичен хор „Света Параскева“ с диригент Галина Луканова
Bendida
Последни думи…
Искам да благодаря за интересните въпроси и това интервю! Родната сцена силно се нуждае от медийна подкрепа, за да съществува и върви напред! Бъдете здрави и все така отзивчиви!
Mrazek, май-юни 2020 г.
Фотограф: Кирил Груев ©
Вижте цялата галерия от представянето на „First of the Heroes“, втория албум на BENDIDA, в София на 6 март 2020 г.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
BESTIA ATER: Раждането на страховете
Във виртуалното студио на The Other Side са Кирил Кирилов и Динко Димов, старите бойци на българската екстремна сцена, които представят новия си проект, записите на чийто дебютен албум завършват в студиото. Последни приготовления, телефонната жица ни свързва без шумове, жадният редактор натискам “Запис”. Уважаеми читатели, за мен е чест да представя BESTIA ATER, които дадоха първото си интервю за нашата медия.
Здравейте, представете групата и членовете ѝ.
Киро: Здравей, Гого, поздрави за списанието/сайта The Other Side. Много съм доволен, че първото интервю ще бъде дадено за теб, защото сме си дългогодишни приятели. Аз съм Кирил Кирилов от… основател на HYPERBOREA. 20 години Death Metal история, имам много концерти както в чужбина, така и в България. Повечето хора знаят за какво става дума. Басистът Динко Димов, който е основен двигател на този мой проект, също е бил част от HYPERBOREA, бил е четири години басист там. А другите двама души са гост-музиканти: барабанистът Филип Филипов и китаристът Вили Нешев.
Динко: Художник съм по професия и музикант по сърце. Близо 30 години се занимавам със свирене на бас. Като погледнем назад в годините, съм участвал в различни проекти, като най-дълго съм свирил в HYPERBOREA, тогава композирах цял албум за групата. Помолиха ме да композирам музика, защото бяха изпаднали в творческа дупка, така да го кажем. Аз на драго сърце се съгласих и композирах цял албум, от него останаха една-две песни, и те решиха, че това не е тяхната музика. Но всъщност стана така, че новият им албум Umbra”, който излезе сега, по техни думи, това което са ми споделили, е силно повлиян от нещата, които аз съм композирал за групата по онова време и също така ме помолиха да им дам една песен, от тези които навремето композирах, това е последната песен “Atavistic Fear”, която е в албума.
Какви са новините при вас?
Киро: Сега в момента приключваме записите на дебютния албум. Името на групата е BESTIA ATER, което буквално означава “черен звяр”, името на албума е “Anno . Bestia . Chrysallis”. Цялата музика е композирана от Динко Димов, художественото оформление е изцяло негов продукт. В един момент бях решил да не се занимавам с музика, но старата краста пак ме завладя и започнах да обмислям да си направя проект. Всичко това се случи през 2016 г., която се оказа много тежка за мен, в личен и здравословен план, отделно всичките други неща, които се случиха с HYPERBOREA… няма да ги обсъждам нещата, няма смисъл. Това, което правим в момента, ще бъде на едно световно ниво.
Bestia Ater
Трябва ли да гадая за стила? Death Metal?
Киро: По-скоро е Blackened Death Metal. В смисъл, не е Black/Death… няма да казвам групи, ще чуеш. Да кажем Black и Death, с модерно звучене, пак си е oldschool, като старите истински банди, на които всички се кефим, в едно накуп. Някаква мешавица се е получила, която си е уникална и оригинална, и не може да се каже, че прилича на нещо конкретно, просто навява спомени за различни любими групи.
Динко: Музиката е точно това, което се разбрахме в началото с Киро да бъде – музика без никакви компромиси – най-добрият стил на старите групи, които всички харесваме, без абсолютно никакви компромиси, агресивна, динамична. Агресивна музика – това е на едно от първите места по важност. Технична също така, но атмосферична. Когато слушателят я слуша музиката, той трябва да поглъща нейното внушение. Затова аз така направих композициите, за да бъдат наистина агресивен Death Metal, но с Black Metal атмосфера. За да постигнем този ефект на масивност на внушението. Ядрото, нахвърлянето на скицата, на всички песни бе композирано за няколко месеца, и в един период от март миналата година до този март, за една година, аз завърших абсолютно всички песни, изпипани докрай, Вили Нешев ги научи и в момента вече ги работим на следващо ниво.
А текстовете? Кой ги пише? Какво послание носят?
Динко: Текстовете са в най-добрата традиция на oldschool дет метъла, окултната тематика. Киро ги е писал всички текстове. Агресивни, мрачни текстове. Това не са някакви текстове, които да бъдат изключително извисени като философско внушение, такива неща, защото нашите виждания за Death Metal са, че това е агресивна музика, и вокали, и всички останали инструменти, взети в едно, трябва да имат точно това внушение. Да не се разводнява цялостното внушение на музиката с някакви философски текстове. Текстовете са окултни, oldschool, Death Metal, такива, каквито знаем от нашите любими групи от началото на 90-те години.
Bestia Ater – Anno . Bestia . Chrysallis
Какво изразява художественото оформление на обложката?
Динко: Самата картина, самото излъчване на артуърка изразява едно чудовище, едно същество, което идва от светлината към мрака, към огъня, и все едно да си го представим, че незнанието и невежеството раждат страховете. Фактически от това същество излизат множество по-малки същества, които фактически са страховете, които се раждат при съчетаването на невежеството и незнанието.
А кога се очаква да излезе дебютът?
Киро: Аз се надявам до месец – месеци и половина да сме свършили. Максимум два, да кажем. Два месеца даже са много.
Сами ли ще го издадете или ще търсите лейбъл?
Киро: За момента не преговаряме с лейбъл. Мисля да го издадем ние на физически носител. По-натам ще решим как да процедираме и дали ще търсим лейбъл.
А планирате ли да излизате на живо?
Киро: Да! Абсолютно! Има няколко концерта и фестивала, в които съм се прицелил, но да видим какво ще се случи покрай обстановката, която е в световен мащаб.
Отправете вашето послание до читателите на The Other Side…
Киро: Моето послание е такова: нека всички почитатели на метъл музиката останат такива завинаги, да бъдат абсолютно отдадени на тази своя страст, да продължават напред. Най-вече да са живи и здрави! Както и вашия екип!
Динко: На читателите на The Other Side пожелавам много да слушат музиката, която обичат, екстремната музика, защото това е музика, която в своята цялост съчетава едва ли не всички други стилове. Това е богата музика, която заслужава своето внимание. И нека феновете бъдат наистина живи и здрави, да се радват на качествена музика. Ние ще ги зарадваме с нещо, което са чакали дълго време.
Mrazek, 28 май 2020 г.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Райна Ангелова: Пето издание на фестивала Мездра Рок ще има!
За своята 20-годишна история The Other Side неведнъж подкрепя малки и не толкова малки фестивали и концерти из цялата страна, водени от желанието да се гради рок и метъл сцена. Едно от тези събития е рок фестивалът в Мездра. Точно преди четири години и 10 дни на нашите страници се появи интервюто с организаторката Райна Ангелова, в което тя с болка обяснява защо следващо издание няма да има. Но ето, че цикълът на обществените отношения се завърта и сега имаме новина.
Здравей, Райна, читателите на The Other Side те познават покрай нашето сътрудничество за рок феста в Мездра… Преди няколко години ти ни обясни, защо няма да има пето издание, но ето, че пето издание ще има, макар и с няколко години закъснение. Какви са новините?
Здравейте отново на всички читатели на The Other Side, новините са повече от прекрасни. Ако преди 4 години бях заявила, че пето издание няма да има, но днес съм повече от категорична, че продължаваме напред!
Благодарение на г-н Аспарухов, който отново застана начело в Община Мездра. Този човек откакто се помня, винаги е подкрепял рок събитията в града, защото обича и уважава младите хора!
Разбирам, че си се преборила за финансиране за поредното издание на фестивала. Какво ти струваше?
За сега нищо не ми струва, тепърва ще плащам с безсънни нощи, главоболия и тревоги, но пък всяко едно усилие си заслужава в името на каузата, в името на радостта и забавата на нашите гости! Тази емоция няма цена…
Смятам, че за тези години в който се занимавам с този проект се представих добре, и точно за това се довериха отново на мен! За което съм благодарна на всеки един човек, който е застанал до мен.
Можеш ли да разкриеш подробности за събитието? Кога ще се проведе? Къде? Колко дни ще продължи?
Събитието беше предвидено за 22 май,но се оказа, че тогава съвпада с мотосъбора във Враца, решихме да отложим датата за 29 и 30 май 2020 г.
Това са официалните дати, а мястото на което ще сглобим сцената е местността „Емирски мост“ – като ориентир за тези, които не са идвали там, ще кажа, че това е по старият път за Враца. Ние ще се погрижим да сложим обозначителни табели.
И това издание ли ще е със свободен вход?
Да и това издание ще бъде със свободен вход!
Кои групи ще се качат на сцената в Мездра?
Групите, които ще забият при нас на това издание са PERO DEFORMERO, ОБРАТЕН ЕФЕКТ, СЕВЕРОЗАПАДНЯЦИТЕ, ЕРИДАН, ODD CREW, FYELD, LAB FOR MADNESS, SIMAI, OLDENWOOD, КАТОРГА, ROADWIRE. Това е официалната програма, но си запазвам правото на промени.
Как избра групите-участници?
С повечето имахме уговорка от последното издание преди 4 години, но след като дошлият за малко на власт Генади Събков, не пожела да продължи нашето дело, а аз съм човек, който държи на своите уговорки, реших да си я изпълня сега! За което не съжалявам, вярвам в професионализма на всеки един от участниците, дори и в най-младите ROADWIRE, те са от нашият град и знам, че ще ни представят достойно! Доста конкурси спечелиха за кратък период от време и това ни даде още един повод да ги потърсим.
Преди години изданията на фестивала бележеха значително рокерско и моторджийско присъствие. Дали тази традиция ще продължи?
Абсолютно всеки е добре дошъл при нас! 80% от живота ми е изминал в тези среди и повечето ми приятели са на две колела, така, че очаквам сериозно присъствие, но времето ще покаже.
Да не пропускаме и това, че мотото на този фестивал е „Заедно срещу войната на пътя“. Ще има водосвет и традиционният курбан, който ще раздадем за здраве с надеждата, че войната на пътя ще взима все по-малко и малко жертви.
Как виждаш бъдещето на рок фестивала в Мездра?
Не искам да фантазирам, но знам, че с това издание ще изкачим накуп няколко стълбички. Въпрос на време е да повдигнем летвата с още две, три позиции и сами ще видите съвсем скоро, че Мездра може да е малък град, но знае как да бъде гостоприемен и как да забавлява своите гости!
Нашето интервю приключва, но какво е твоето послание за нашите читатели?
Бъдете внимателни на пътя, все някъде има някоя гад, която ви обича! Чакам всички на 29 и 30 май на Ловното стрелбище в Мездра! Курбан, бира и жица ще има за всички от сърце!
Mrazek
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Даниела Шъмуей за фотосесията си в Царската гара в Казичене
„Събуждането на изоставените сгради“ е проект, който започна през февруари 2019 г. Днес продължаваме да го представяме и отново ви срещаме с неговата създателка, нашата стара познайница Даниела Шъмуей. Този път се спираме на „Царската гара“ в с. Казичене – сграда със 100 години история но тънеща в разруха и забрава.
Ще споменем с няколко думи и проекта за да напомнинм на читателите ни за целта му, но нека първо да попитаме за „Царската гара“. Разкажи ни малко повече за нейната история.
Построена е през 1910 г. във виенски стил от Цар Фердинанд. По-късно и неговият син Цар Борис III я разширява благодарение на неговата страст към железопътния транспорт.
Даниела Шъмуей
Един любопитен факт който вероятно малко хора знаят е че още като млад Цар Борис III учи за машинист и получава свидетелство за управление на локомотив, като част от уроците и практическите си упражнения той получава именно на теснолинейката от Казичене към двореца „Врана“, която теснолинейка е тръгвала точно от тази гара.
Благодарение на цар Фердинанд и неговият син Цар Борис III в първите 40 години на XX век е изградена почти цялата железопътна мрежа в България. Именно на тази гара са посрещани редица велики личности по онова време има и сведения, че през нея са минавали Джордж V и Александър I Караджорджевич.
Даниела Шъмуей
За жалост обаче сградата е и изпратила към изгнание и самият цар Фердинанд, който поема именно от тук пътуването си към Западна Европа от което не се завръща. По-късно, след края на Втората световна война Цар Симеон II и остатъкът от семейството също напускат родината си.
Очевидно сградата има дълбока история повдиган ли е някога въпроса за реставрация?
Многократно и през 2008 г. благодарение на кмета на с. Казичене Антон Владимиров тя е обявена за архитектурен паметник на културата. Все още обаче бива повдиган въпроса за реставрация и през януари 2017 г. става ясно че „Национална компания по железопътна инфраструктура (НКЖИ)“ взима становице за ремонт на гарите „Казичене“, „Искър“ и „Подуяне“ но не и на „Царската спирка“. Ремонтът по линиите вече е започнал.
Всъщност НКЖИ обясняват че теренът върху който е построена сградата е техен но не и самата сграда.
Даниела Шъмуей
Когато сградата се води паметник на културата върху нея права притежават само общински администрации и Министреството на културата от там обаче заявяват че нямат предоставени права за управление на обекта.
Случва се едно прехвърляне на топката и не ставя ясно кой какви права притежава и кой трябва да понесе реално отговорност за сградата. Очевидно в нашата мила и прекрасна родина на никого не му се занимава да реставрира стари сгради и не мога да си обясня защо.
Припомни ни на кратко за проекта „Събуждането на изоставените сгради“.
Това е проект в който се заснемат полусъборени и разрушени сгради в духа на готиката и на една отминала епоха.
Участие в проекта взимат „Къщата с ягодите“, „Баните в Овча Купел“ и „Царската спирка“. В бъдеще проекта ще се развива и ще бъдат заснети тепърва подобни сгради.
Даниела Шъмуей
Ще се радвам на подкрепата на обществото и ако имат интерес могат да се включат в проекта и да помогнат с каквото могат. Чужда помощ на никому не е излишна.
Какво целиш да постигнеш с този проект?
Широк отзвук в обществото и успешна реституция на сградите.
Снимките са прекрасни но би ли ни разказала повече за заснемането?
Заснемането протече много интересно и много забавно с доста адреналин и тръпка. Фотограф е Георги Велев с когото с охота и интерес вече 5 години вървим по стъпките на успешно развитие във фотографията и различни съвеместни проекти.
Даниела Шъмуей
Определно това беше една от фотосесиите ми в която имаше много адреналин и мога да разказвам много създадох поредната доза спомени. Имаме доста материал за обработка но както винаги и от тази фотосесия има така наречените „шедьоври“ както ние си им казваме.
Направили сме и „мейкинг“ повреме на заснемането които се получи брутално як и доста забавен. Препоръчвам да го гледате вече го има качен в страницата ми. Интересно е пък и има на какво да се посмеете.
Знаем, че ти също често заставаш зад обектива за да ни покажеш любопитни неща. Планираш ли някакви твои проекти като фотограф?
Имам вече разработен проект и работя по осъществяването му. Проектът се казва „РАЗЛИЧНИТЕ“, който има за цел да покаже различните хора които не се вписват в общо приетите норми и възгледи на обществото. Очаквам да излезе официално през 2020 г.
Даниела Шъмуей
Фотограф: Георги Велев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Даниела Шъмуей за фотосесията си при банята в Овча Купел
Готиката е толкова рядко разпространена в България че представителите на готиката рядко се засичат по софийските булеварди.
Даниела Шъмуей е от хората които трудно се срещат, една доста рядка личност носеща дъха на готиката у нас наглед тъмна и мрачна а отвътре толкова цветна и будна.
Тя не е рядко срещана само заради стила на обличане, но и като човек, характер, светоглед.
Усещането което носи готиката е точно такова мрачно, странно за някои може би отблъскващо като една изоставена сграда мрачна и студена отвън, а от вътре изпълнена с толкова много живот и светлина.
Искаме да ви запознаем с новият проект на Даниела: „Събуждането на изоставените сгради“ – Банята в Овча Купел.
Как възникна идеята за снимките?
Банята в Овча Купел отдавна е в моето полезрение. Време беше и там да направя снимки.
Daniela Shumway
Какво те вдъхнови да избереш именно това място за снимки?
Това е поредната сграда с уникална архитектура за това е и част от моят проект „Събуждането на изоставените сгради“. Както повечето от сградите с уникална архитектура в София е изоставена и занемарена.
Кога е основана сградата?
През 1933 г. Минералната баня в „Овча купел“ е поредния архитектурен паметник на културата в София.
Daniela Shumway
Причината да бъде изоставена и неподдържана?
Дълги спорове за собствеността на земята. Звучи ли ви познато? Липса на средства у доскорошния ? притежател, Министерството на здравеопазването, и липса на интерес за реконструкция.
Какви функции е извършвала преди години?
Банята е била рехабилитационен център помагала е при лечението на редица заболявания на опорно-двигателния апарат, ортопедични и травматологични заболявания и др.
Овча купел е място с много легенди,за жалост обаче малко се знае за тях.
Да. Точно така. След опустошителното земетресение, което разтърсило Софийското поле на 18 септември 1858 г., от земетръсната пукнатина бликнал гейзер с гореща вода и се образувало голямо езеро. Овчарите които пасяли животните си там забелязали, че болните овце от стадата им оздравявали, след като пиели и газели в мочурищата от чудотворната вода. Хора и животни започнали да намират цяр за раните и болестите си благодарение на лековитата минерална вода на това място.
Daniela Shumway
Банята в днешни дни?
Банята е собственост на Министерство на здравеопазването. Редица институции обещават нейното реновиране и превръщане в огромен спа комплекс. Водеща организация по него е Софийският университет а партньори са Техническия университет, УАСГ, БАН, Национална библиотека и Регионален исторически музей в София. Кога обаче ще бъде изпълнено това, не става ясно
От къде тръгна всичко? Как започна да се снимаш?
Първо държа да кажа че аз никога не съм имала амбицията да се снимам. Никога не ми е хрумвало че мога да се занимавам с нещата с които се занимавам днес.
С моят фотограф Георги Велев се знаем от доста време. В началото когато реши да се занимава с фотография първо започна с трейнспотинга след което реши че може да пробва да се занимава и с портретна фотография.
Понеже сме приятели и реши да ме помоли да му стана модел за снимките, за да се учи и да има опит и почва за изява и в тази област на фотографията.
В началото се колебаех но в последствие се съгласих понеже стигнахме до консенсус че снимките ще си останат за нас.
Обаче се оказа че снимките станаха уникални и решихме да ги публикуваме от тогава насам нещата се промениха и всичко се случи някак естествено без да си го чакал и искал…
Daniela Shumway
Даниела, къде ти беше първата фотосесия?
На НДК. Аз избрах мястото за снимки. Беше красив пролетен ден, облачен перфектен за снимки както моят фотограф Велев обича да казва.
Трудно ли ти беше когато застана пред обектива за първи път?
Да много но се опитвах да го прикрия. Когато познаваш човека ти е по лесно да се отпуснеш моя фотограф има страхотно чуство за хумор и е доста забавно по време на снимки и няма тази стегнатост и делови отношения по време на снимане.
Имало ли е напрегнати моменти по време на снимки?
Да имало е. Например когато влязохме в къщата на ягодите веднага ни предупредиха че може да си имаме работа с полицията. Това беше един доста неприятен и изпълнен с напрежение момент.
Трудно ли е да се работи с двама фотографи едновременно?
Не бих казала. Хубаво е когато се споразумеете предварително и разпределите работата.
Daniela Shumway
С какво снимате?
Предимно с висок клас NIKON но тази фотосесия е правена с двете NIKON и CANNON.
В този проект участва още един фотограф, това е Нели Симова.
Забелязах Нели отдавна и време беше да я поканя да участва в някой мои проект.
Мисля да продължа да давам почва на млади талантливи фотографи които имат интерес да снимат различното. Бих се радвала да работя с такива хора.
Твоите думи за финал?
Работете над себе си като личност като израстване в духовно ниво така единствено ще откриете истинските ценности за вас и вашия живот.
VRANI VOLOSA за метъл сцената в Бургас
Миналата неделя Фрактура, PartyTr1p Br0s и DarkWhite-vision ви срещнаха с VRANI VOLOSA. За да разберете повече гледайте пълната версия на интервюто.
Целта на съвместната инициатива на Фрактура и PartyTr1p Br0s е да запознае публиката с изпълнителите, които творят на българската алтернативна и рок сцена. Акцентът в интервютата е „върху личността, светогледа и размислите на дадения артист“.
Интервютата в предаването „Фрактура“ се излъчват по телевизия Diema всяка седмица в неделя от 24:00 ч. и с повторение в петък от 00:30 ч.
PartyTr1p Br0s цели подпомагане и популяризиране на български изпълнители, и e част от компанията за международен аутсорсинг на видео и аудио продукции Brain Stock Footage House.
Vrani Volosa
FYELD за продуцирането на екстремен метал
Миналата неделя Фрактура, PartyTr1p Br0s и DarkWhite-vision ви срещнаха с FYELD. За да разберете повече гледайте пълната версия на интервюто.
Целта на съвместната инициатива на Фрактура и PartyTr1p Br0s е да запознае публиката с изпълнителите, които творят на българската алтернативна и рок сцена. Акцентът в интервютата е „върху личността, светогледа и размислите на дадения артист“.
Интервютата в предаването „Фрактура“ се излъчват по телевизия Diema всяка седмица в неделя от 24:00 ч. и с повторение в петък от 00:30 ч.
PartyTr1p Br0s цели подпомагане и популяризиране на български изпълнители, и e част от компанията за международен аутсорсинг на видео и аудио продукции Brain Stock Footage House.
Fyeld
The Other Side 