Начало » Концертни репортажи » Ретро репортажи
Category Archives: Ретро репортажи
20 години след фестивала The Other Side в Приморско
Преди 20 години, на 14 август 1999 г., под името The Other Side се проведе фестивалът в Приморско, който даде името на нашата скромна медия. Идеята бе да издаваме фестивален бюлетин на събитието край морето.
Фестивалът събра групи от България и чужбина и по свой начин изигра ролята си в бългърския ъндърграунд. Обръщам се към всички, които имат някакви снимки от тогава (като тази долу), да ми ги изпратят на e-mail: theotherside@theotherside.eu – за да ги запазим за историята!
За добро или не, изданието от 99-та бе единственото (има репортаж за него в нюзлетъра). В този брой се съдържат репортажи на други култови събития, като АнтиСПИН Феста в Благоевград и Storms In Dreamssilence, провели се през декември същата година. Може би това е едно от първите интервюта на ENTHRALLMENT… И така, януари 2000 г., моя милост откопира на ксерокса малко повечко от 100 такива книжлета, които се разпродадоха на цена от 1 лев. Ще забележите, че доста често фигурира името FORLORN magazine, някъде в периода 1998 – 2002 г. използвахме това име, даже през 2000 г. се появи англоезичен уебзин с него, който бе активен в продължение на две години. За съжаление, голяма част от материалите в него са загубени… Но през 2017 г. Forlorn бе възстановен като англоезичен блог, който придобива своя онлайн живот.
Обръщайки се назад, виждам времена, когато нямаше блогове, сайтове правеха малцина, информацията се разпространяваше с флаери и плакатчета „от принтера“, сложени на стратегическо място на Попа, Кравай или Борисова градина… Тогава аз се подписвам като Гого, псевдонимът Mrazek дойде по-късно. В ревю секцията на броя ще видите и няколко текста на Rock Thrashler, който сътрудничи и до ден днешен и един от ударните ни автори.
Искам да благодаря на всички читатели през годините, както и на всички настоящи и вече ненастоящи сътрудници, редактори, фотографи, главни редактори и просто фенове, отделяли от времето си, за да помагат. Наздраве и поклон! Този сканиран вариант е за всички, като един прекрасен спомен…
И накрая, имаме новина! През 2020 г. ще отпразнуваме 20-годишнината на The Other Side, разговарям с някои български групи, които да се включат в юбилейния концерт, къде и кога, ще стане ясно скоро.
Mrazek, жаден редактор
Изтегли с по-добра резолюция:
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)
Колкото и свободната циркулация на пари да унищожава автентичните крайморски селища, истински благородните такива запазват своите древни места и атмосфера. Колкото крещящият кич и безвкусица да налагат агресивно своята естетика повсеместно, без оглед на заобикалящия я пейзаж, някаква част от истинската красота се запазва сама за себе си, въпреки неистовия просташки напън. Колкото и селската наглост да се опитва да ви набута по унифицираните, безлични барове, някаква женска красота успява да се запази по невероятно вълшебен начин. Една константа от благородство и неизменна хармония на някои места не могат да паднат под определен минимум, независимо от обема пошлост, която ги заобикаля.
Морската градина на град Созопол сама по себе си е едно относително неизменно място, макар значително да се е доближила до своя минимум на благородство. Но не за нейните рани искам да ви разкажа! Искам да ви разкажа за едно място в морската градина на Созопол, което могъщо пази своята неизменна същност! Искам да ви разкажа за Тъпото.
Тъпото нямаше име. Тъпото беше известно с това, че там е тъпо. Но всеки, докоснал се до Тъпото се завръщаше там неизбежно. Тъпото е неизбежно и незаобиколимо. То бе българска твърдина, подобно на Богомилството така, щото представляваше две съседни заведения, които предлагаха съвършено еднакъв асортимент. Едното го наричаха „Тъпото“, а другото – „По-тъпото“, а двете вкупом се обозначаваха като Тъпото. Тъпото бе на полуобслужване и какъвто и персонал да се изявяваше там, той бе константно тъп. Но на Тъпото се предлагаха перфектни питиета и кухня! Там винаги имаше мента и тъй като не се предлагаше нищо за ядене, всеки можеше да консумира храна, каквато си пожелае, стига да консумира напитки. Най-големия грях на клиента на Тъпото бе да омеша столовете на „Тъпото“ с тези на „По-тъпото“, било като консумация от различните будки, било като съчетание с масите, било поставяйки ги един до друг. „Тъпото“ и „По-тъпото“ бяха с един собственик.
Там можеше да си пускаш касетофон, ползвайки електричество от „Тъпото“ или „По-тъпото“, а можеше и да се свири на китара, хармоника и различни тарамбуки. На живо или на запис можеха да се чуят скандални неща за времето си, като DOORS, LED ZEPPELIN, ROLLING STONES, AC/DC, ПББ, МЕДИКУС… Музиката на Тъпото винаги се изпълваше със тайнство, скрит крясък и бунтарска неразумност. Винаги звучеше като съзаклятие, като откровение и като откритие! На Тъпото и най-тъпата музика придобиваше космически измерения на философски урок.
Тъпото представляваше бетонна площадка на най-тъпото място в морската градина на Созопол. Далеч от морето, току под новата община, но пък далеч и от главния път, както и от леко занемарената детска площадка. (Необходимо е да уточним, че като „далеч“ тук обозначаваме всяко място по планетата, отдалечено на повече от 30 м. от Тъпото!) Върху бетонната плоча никнеха две идентични комплекса от ламаринени будки, оставяики място за четири маси с по четири стола, а останалите места се разполагаха хаотично върху отъпканата прах около плочата, като никога, ама никога не се смесваха. Въпросната прах бе леко асиметрично разположена, което придаваше собствени идентичности на „Тъпото“ и „По-тъпото“. Случваше се „Тъпото“ и „По-тъпото“ да получават различни мимолетни имена, за които историята ни остана глуха.
Когато хората, обречени на Тъпото се пробуждаха сутрин из цветните градини, (в които по това време, както и сега, нямаше цветя, но пък бяха „Цветните градини“) обикновено течеше следната драматизация:
– Какво ще правим днес?
– Ми, да ходим на плажа!
– Да бе… Плажа…
– Тогава да се разходим до скалите?
– От там идвам. Напекло е и прииждат разни туристи.
– Да ходим на Окото!
– Това е на майната си, а и какво ще правим пък там?
– Да ходим на кръчма? – Проблесналите погледи се срещаха един-друг няколко секунди, когато поривът у някого надделяваше и той се изправяше енергично. Ентусиазмът се предаваше като електричество и втори бързаше да тръгне преди изправилия се. Трети го настигаше с бърза крачка.
В следващият момент, десетина човека тичаха в луда надпревара! Притеснени приятели крещяха след галопиращата тълпа:
– К`во става? На къде?
– На кръчмаааааааааааа! – Крещеше последния, задъхвайки се от тичането.
Този род сутрешен бяг можеше да завърши само на едно място! Никой на висок тон не казваше „Тъпото“, защото бе трудно да се обясни на обикновения слушател, колко любов се криеше зад това име. Но за всеки от посветените бе ясно, че архитипа, отправната точка и изначалният смисъл на „кръчма“, означава Тъпото.
Тъпото посрещаше бедни и богати с еднакво безразличие и неотменна тъпота. Там всеки оставаше задоволен и потъваше в безметежно оглупяване. Лекото отегчение се превръщаше отначало в норма, а нормата по-късно се възвисяваше до бохема. Сетне Тъпото разпращаше посланици на бохемата с хиляди по света. И то бе готово да ни приюти отново, независимо от състоянието на завръщането ни. Тъпото бе Рим на хипи света, където посрещат с почести не само победителите. Тъпото твореше победи и от най-горките съдби!
Тъпото бе заобиколено от знакови кафенета и култови места за сбирки, но именно то бе най-посещавано и никой не можеше да го конкурира по тъпост. Бе неизменно, като вселената. То не изчезна и се промени съвсем малко във времето.
След като попаднах за пръв път на Тъпото, в мен се загнезди усещането, че ще се завръщам там завинаги. Познавате тези преживявания, като детски кошмари, в които вече не сте жертвата, нито пък сте сигурни, че ги е имало, но чиято константа определя вътрешният ви свят. Сякаш нещата са вече твърде прекършени, за да попаднеш на Тъпото и въпреки това, знаете че ще се случи. И ето – аз още претендирам, че съм млад и решавам да отпразнувам антагонистичният ежегоден контрафакт на това в Тъпото, 28 години след първият си сблъсък с него.
Подобно на Светия синод на Българската православна църква, Тъпото е постигнало своята целокупност. Изпод съвременните замазки и теракоти, старата бетонна плоча излъчва своя топлота без да оставя място за съмнения в афтентичността си. Притисната от нейната кадастрирана конфигурация, архитектурен гений е проектирал комплект от остри ръбове, които да приютят Светия дух на Тъпото. Утъпканата прах е покрита с идентични на старите созополски плочи и дървени маси и пейки артистично са разхвърляни по тях. Но кафявият и зеленият десен на комплектите пейки и маси, в никакъв случай не бива да се смесват дори в рамките на единното (като Светия синод!!!) вече заведение!
Някои неща си остават непроменени. Тъпото има перфектно меню, включващо както изискани морски блюда за аристократи, така и крепки скарови комбинации, поднесени в незадължаващ вид. Няма питие, което да не може да си поръчате там! На тъпото е невъзможно да ви липсва всеки изискан специалитет на цени като в Мозамбик, Зимбабве и Судан… Понастоящем Тъпото се казва „Ocean Pub“.
Àко и обслужването в „Ocean Pub“ да би било перфектно, нормално е на мен в Тъпото съдбата да ми подсигури видимо изтъпяващ сервитьор. Видимо изтъпяващият сервитьор недочуваше и носеше очила с висок диоптър, така че ако ми бе необходим, другите сервитьори го побутваха и му сочеха посоката. Аз отдавна бях шлифовал моята бохема на Тъпото и макар да бях започнал да се съмнявам в нея, отношението на видимо изтъпяващият сервитьор ясно връщаше ведрината от пребиваването там! Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня. Някои неща си остават непроменени. Видимо изтъпяващ сервитьор на Тъпото!?! Можеше ли да липсва изобщо? (Оказа се, че може.)
Видимо изтъпяващият сервитьор нямаше от къде да знае, че аз съм дошъл не на ресторант, а на рок-концерт. Нямаше как да се досети, че полската група от 15 човека, пред която роболепничеше, щеше да изпие по-малко минерална вода, отколкото аз сам – вино! И не се догаждаше, че първата ми поръчка е само ордьовър, защото, както всяка вечер там, концертът щеше да е четири часа. Някои неща на Тъпото остават неизменни. Аз бях дошъл на рок концерт на пернишки твърди рокаджии! Сякаш на Тъпото бе възможно да свири някой друг днес!?!
ADY`S TRIO BAND са интерпретатори на твърдия звук, пили и от цензурата на социалистическите столове, вкусили и от свободата на скандинавските територии, владяни от български музиканти дълги години. Три свободни душù с три прекрасни гласа. Трима изящни музиканти, три раздаващи персони. Някои неща в рок концертите на Тъпото не се променят. Дивата стихия на жиците, психеделията на богатството от клавирни бленди и нежната истерия на цяла една вселена от култура, тези трима човека успяваха да напъхат между вилиците и чиниите на ресторантските посетители. И го правеха с лекота, като не пропускаха да осветлят ценителите сред тях! Между кавърите на ZZ TOP, горещите Rock`n`Roll парчета, PINK FLOYD, сервираха нежни балади, приятелски DIRE STRATES интерпретации и Gary Moor Blues инструментали.
Винаги съм знаел, че географията на Тъпото е доста по на запад от Полша, Бургас, Охрид, нежели от Русия, Крит и Турция… Коравата пернишка банда възпитаваше с възрожденски хъс, а потребителите на общи сачове и общи минерални води си поръчваха „Ламбада“, „Бургаски вечери“ и „Позови меня…“. И ADY`S TRIO BAND осигуряваше тези песни с джазменски интерпретации и персонални усмивки, скриващи съжалителните нюанси. Някои музикални шамари си остават недостъпни за шамаросаните, като джаз версията на „Подмосковные вечера“. Да, ресторанта поглъща ADY`S TRIO BAND, но и ADY`S TRIO BAND белязаха и бележат Тъпото по най-приятният начин, за който се сещам. Целокупното ново посетителство на Тъпото идва на вечеря предимно заради живата музика. Аз пък хапнах и пийнах доста прилично за рок концерт. Похватите на ресторантски оркестри си остават лелеян идеал за географически източната публика, независимо от прелетялите през Тъпото години. И понеже там винаги е тъпо, то предлага и просветление! Винаги е било така. А някои неща си остават непроменени.
Тъпото ме изпрати като посланник на бохемата в мътните привечерни улички, които се люшкаха под краката ми. На сутринта три прекрасни нимфи, които се грижеха за прехраната на среднощното поселение в месната закусвалня, ми върнаха портфейла с всичките пари в него! Невъзможно вълшебна случка, за която бих благодарил повече за преживяването, отколкото за материалната му част. Благодаря ви момичета, вие сте най-прекрасното нещо, което ми се е случвало напоследък!
Завърнах се на Тъпото след някой и друг ден, естествено! Пак на концерт. Просто неизменната вселена ме отведе пак там. Видимо изтъпяващият сервитьор го нямаше, но явно невидимо изтъпяващият барман си бе същият, защото от виното ми пак липсваха глътки. По една от всяка каничка. (Ех и другаде данъкът да беше такъв!!!) И за разлика от видимо изтъпяващият сервитьор, до края липсите все си бяха така. На Тъпото винаги е по-добре сервитьорът да е видимо изтъпяващ! Но като във вихрен калейдоскоп, ADY`S TRIO BAND ме разходиха из нови тайнства, съзаклятия и откровения, допълвайки картината с приказки за морета и върхове… Афтърпартито този път трая два дена… От Тъпото трудно се изтръгваш и вървиш като в сън, свързан със сребърна нишка за него.
Най-странното нещо си остава това, че можете да докоснете Тъпото! Препоръчвам ви! Първия път ще забележите колко е тъпо. После сте обречени. Там постоянно се срещат завръщащи се хора, сякаш не са се разделяли с години. Музиката не е спирала с десетилетия. Ще добиете чувството, че познавате ADY`S TRIO от много лета. Гамите столове не са се смесвали. Менюто е перфектно. А някои неща си остават непроменени.
Rock Thrashler
Созопол, Тъпото, 1988 – 2016
(Текстът е работна част от бъдеща
художествено-документална книга, посветена на
хипи движението в България)
Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно): Ранните концерти на руски метъл групи в България (Репортаж в две части)
„В резултат на високия „документален“ ценз хората с червени ленти в залата бяха значително повече от хората без червени ленти.“ – Откъс от репортаж за концертите на група ЗЕМЛЯНИ в зала „Христо Ботев“, София от списание „Ритъм“, бр. 1, 1988 г.
Рок културата и в частност метъл културата, придобива такива мащаби в края на 80-те в соц. лагера, че официалните комунистически власти не могат да й се противопоставят със стария девиз за идеологическа диверсия. През 1987 г. изтъкнат руски диригент каза пред Българската Телевизия, че METALLICA, MEGADETH и ANTHRAX са съвременната класика! (Помислих, че получавам халюцинации…) В Съветския съюз, комунистическата партия решава да погълне този феномен, за да не я погълне той и редица руски и други съюзни групи излизат на светло. Край Москва, музикална къща „Мелодия“ строи така наречения „Експериментален завод“, където ще бъдат пресовани първите официални плочи на руските метъл групи АРИЯ, КРУИЗ, ЧËРНЫЙ КОФЕ, МАСТЕР, АВГУСТ, ТЯЖËЛЫЙ ДЕНЬ и др. Заводът се оказа много сполучлив и силата на звука на новите руски плочи беше чувствително по-висок от на всички други. Едно музикално магазинче, находящо се на площад „Славейков“ в София правеше най-много поръчки на тези издания и рок и метъл маниаците редовно наминавахме оттам за ценни придобивки.
Секретна директива на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) от същата – 87 г., позволява на всяка държава от сферата си на влияние, да излъчи една официална метъл формация, чиито текстове строго да се контролират. (Някой път ще направим разбор и на тези банди.) България лансира новото лице на група ИМПУЛС и ги изпраща на метъл фестивал в Белгия. (Това пък е една друга история, за която ще ви разкажа някой път…) Реакционните сили в ДС (Държавна сигурност), комсомолските организации и журналистическите отдели, свикнали с дългогодишното репресивно отношение към тази музика, трудно се пренастройваха към новата вълна в политиката. Уклона към тероризиране на младежи и не само на младежи се изпълняваше с желание и хъс от детски възпитатели до висши милиционери и нагоре. Това е причината мòтото на репортажа да е този цитат – да ви подскажа в какво настроение на властта се провеждаха рок събитията!?!
Настъпи 1988 г., но Горбачов още не беше изпял „Give Peace A Chance“ на John Lennon на световна конференция по разоръжаване, поради което у нас още съдеха ученици от английската гимназия в София за диверсионна дейност – слушане на музика… (И за това ще ви разказвам друг път…) Дори концерт на поп-рок авторите на съветския химн на космонавтиката е удавен в присъствие на репресивни структури. Руските метъл групи тръгват на турнета с първите си официални издания. Апропо, една година преди комсомолската редакция „Народна младеж“ да стартира издаването на списание „Ритъм“ у нас през януари 1988 г., в Москва започва да излиза музикалното списание „Ритм“!!!
I
През септември месец 1988 г. група КРУИЗ идва в България за да осъществи турне. Идва с ферибота от Одеса и свири във Варна още на 22-ри септември. Тяхният четвърти албум се казва „Круиз – 1“!!! Това е първият им метъл албум… Много от феновете притежаваме плочата и смятахме, че наистина това е първия албум на руснаците. Но те още от 1980 г. подрънкват лежерен рочец на ръба на идейната диверсия. Скромно и тихомълком тече рекламата на концерта им в София на 26-ти септември в зала Универсиада. Светлата дървена облицовка и зеления балатум са вече традиционен декор за рок-концерти. Началният час е 20:00, но подготовката малко закъснява. Около 3500 човека влизат в залата при засилено милиционерско присъствие. Трибуните са доста напълнени, защото към празното пространство пред сцената има нещо като пропусквателен режим, организиран също от Народната милиция. Допускат ме по визуална преценка – 45 килограмов, задоволително подстриган ученик с карирана ризка – държавна конфекция. На три метра от самата сцена е разположено метално заграждение, обхващащо и зоната на страничните входове.
Лампите гаснат на вълни и в мрака прозвучава фрагмент от интродукцията на албума. Валери Гаина (китара, вокали), Фьодор Василиев (бас) и Сергей Ефимов (барабани) – хората записали най-твърдия албум на КРУИЗ и до ден днешен, са пред нас. (Сега всички те са извън групата.) Усмивки и кратко приветствие предхождат мощното звучене, което следва. Първите няколко песни са от новия албум. После продължават и с песни, които чувам за първи път. Толкова агресивен звук слушаме на живо за пръв път. Толкова агресивен метален имидж виждаме за пръв път на сцена. Традиционно за онова време, групата се осветява от три мощни прожектора с оператори, разположени над последния ред на трибуните. Плътен гирлянд от униформени свързва тримата оператори и стените на залата. Не липсват и другите ефекти за рок концерт. Валери Гаина – човекът, който олицетворяваше руският метъл, бе с рокерия, цялата обсипана в пирамидки. Дори ИМПУЛС все още нямаха фотосите си с подобни облекла. Някои се опитваме да припяваме със скоропоговорките на триото.
Пред металните ограждения кордона от милиционери вече е плътен. Пробивам си път до предната линия. Ако феновете, които са се подпряли на огражденията куфеят, тутакси получаваха удари с палки. Бой се прилагаше и ако задните редици притиснат хората напред. Получил „необходимата“ доза удари по главата и пръстите, се оттеглям по-назад, а моето място се попълва от следващата смяна. Въпреки всичко, енергията е главозамайваща и спектакъла – разкошен. Назад сред феновете се разхождат и хора със странно оголени вратове и шалварести кройки на панталоните, които изпитателно се взират в лицата ни. Не липсват и униформени. Макар, че милиционерите зад огражденията са видимо изнервени, забавлението намира личния си пулс и е постигнато равновесие между радостта ни и раздразнението на сътрудниците…
…Докато вокалиста не реши да подари якето си на някой от публиката! Рокерията с пирамиди падно в най-разпалената част на тълпата, когато сериозно количество милиция изпълни равната част на залата. Головратите сътрудници блокираха изходите. Палки свободно свистяха в мрака между хората, докато якето не попадна при униформените. В настъпилата суматоха, групата прекъсна за момент изпълнението си. Операцията, обаче, бе проведена ювелирно: Приятели, които гледаха концерта от трибуните казаха, че нищо от боя и суматохата не са забелязали. Пък и боя по рок концертите в това време бе почти задължителна част от програмата.
След това напрежението сякаш спадна. Униформените зад огражденията се дръпнаха малко назад и прибраха палките. Във втората част на концерта, дойде ред на незаписания хит „Водка“. На припевите гласовете на феновете и на хората със шалварести панталони се сляха! След „Рок навсегда“, „Не падай духом“ и други по-ранни песни, КРУИЗ довършиха с най-ефектните си и твърди нови парчета. До края на двучасовото шоу успяхме да извлечем максималното количество удоволствие, което бе възможно. Скандиранията „Кру-из, кру-из!“ бяха оглушителни, но след поклона на триото лампите светнаха и милицията оформи живи коридори към правилните посоки.
~
Българското турне на КРУИЗ е било с десетки дати! Водени са да свирят по читалища на запустяли села. Рекордът им е концерта в хижа без ток, където са единствените посетители!!! (Данните са от тяхно интервю за руската телевизия.) Съветниците от ДС на Дирекция „Музика“ са преценили, че опасното явление може да се контролира по някакъв начин. Ясното съзнание за демографския срив у властта е причина да се подготвят пътуващите културни програми, които обикаляха провинциалните краища на страната с разни мероприятия, част от които стана и рок музиката. Руската група, като предвесник на „западнопоклонните предатели“, бе подложена на най-дърварския експеримент в тези културни напъни на комунизма, които за кратко време щяха да родят: Младежкия рок-фестивал в Мичурин; Рок панорама Видин; Конкурс за авторска песен – Толбухин; Празник с Ритъм в Троян и др.
Rock Thrashler
TOS004/RTH 005
26.09.1988 г.
Зала „Универсиада“, София
През януари 2015 г. се навършват 15 години от излизането на първи брой на нюзлетъра The Other Side, изтеглете го сканиран
Неусетно минава времето, все едно беше вчера, когато жадният редактор беше пуснал корени в копирния център в мазето на Енергопроект. Този newsletter е специален, той бележи появата на името The Other Side като медия, фензин, ксероксно издание. На 14 август 1999 г. се проведе фестивалът в Приморско, на който дадохме това име. Идеята беше тази периодична книжка да бъде бюлетин на събитието край морето. За добро или не, изданието от 99-та бе единственото (има репортаж за него в нюзлетъра). В този брой се съдържат репортажи на други култови събития, като АнтиСПИН Феста в Благоевград и Storms In Dreamssilence, провели се през декември същата година. Може би това е едно от първите интервюта на ENTHRALLMENT… И така, януари 2000 г., моя милост откопира на ксерокса малко повечко от 100 такива книжлета, които се разпродадоха на цена от 1 лев. Ще забележите, че доста често фигурира името FORLORN magazine, някъде в периода 1998 – 2002 г. използвахме това име, даже през 2000 г. се появи англоезичен уебзин с него, който бе активен в продължение на две години. За съжаление, голяма част от материалите в него са загубени…
Обръщайки се назад, виждам времена, когато нямаше блогове, сайтове правеха малцина, информацията се разпространяваше с флаери и плакатчета „от принтера“, сложени на стратегическо място на Попа, Кравай или Борисова градина… Тогава аз се подписвам като Гого, псевдонимът Mrazek дойде по-късно. В ревю секцията на броя ще видите и няколко текста на Rock Thrashler, който сътрудничи и до ден днешен и един от ударните ни автори.
И накрая, искам да благодаря на всички читатели през годините, както и на всички настоящи и вече ненастоящи сътрудници, редактори, фотографи, главни редактори и просто фенове, отделяли от времето си, за да помагат. Наздраве и поклон! Този сканиран вариант е за всички, като един прекрасен спомен…
Mrazek, жаден редактор
Изтегли с по-добра резолюция: