The Other Side

Начало » Забава

Category Archives: Забава

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 205 други абонати

Последни публикации

Архив

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Ръководство за недозабелязани музиканти, собственици на слабовълнуващи заведения, организатори на слабопосетени или пропаднали събития и всички, желаещи вселенско внимание §7

1. За да сте сигурни, че ви е необходимо журналистическо отразяване, първо трябва да сте готови да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! Ако искате нещо да бъде отразено предварително, то тогава трябва да се обърнете към врачка, а не към журналист! Може и към лице, в друг вид професия…

2. Когато вече сте сигурни, че ви е необходим журналист, който би могъл да напише и достоверни, но понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало, то е необходимо да поканите такъв! Ако някъде в тълпата видите познат журналист, не си казвайте „Ейии, медиите ни забелязаха.”! Журналистът е преди всичко човек, който има конституционното право на свободно придвижване, което би могло да го отведе до вашето полезрение, без специален повод или умисъл за описание. Така, както, когато ви потрябва някой майстор за домашен ремонт, откривате такъв и го каните, така и журналистът трябва да бъде поканен в конкретно качество или чрез медия, подходяща за вашия тип мероприятие!

Тук се налагат някои пояснения! Подмятане в интернет или на маса: „Аве, пич, що не наминеш следващия петък, еди-къде-си, да ни забележиш! То и без тва билетът е само дес` ле`а, пък и може да ти хареса, да драснеш после некой ред!?!”, не представлява поканване на журналист! „Ау, как се радвам, че си тук! Кога ще излезе материалът?” – още по-малко представлява такава покана! Поканването на грамотен журналист изисква съответното количество уважение; обосноваване на очакванията ви към него (Които изключват създаването на неистинни твърдения или премълчаване на обективни случки!); гаранции за предоставяне на необходимия комфорт да извърши това, което се изисква от него; активно положително отношение към осъзнатата необходимост от труда му и готовност евентуално да прочетете впоследствие достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

3. За да бъде описано вашето събитие по възможно най-адекватен начин, е хубаво да предоставите на вече поканения журналист предварителна информация. Тя би могла да бъде: какви са целите на това мероприятие? (Освен, умереното до прекомерно забогатяване…) Във връзка с целите му, какъв е планът на протичането му? И евентуално, какви резултати се очакват от това мероприятие? Планирате ли някакви мерки, ако нещата не се развиват според предварителния план и как специално журналистът ще поеме такива едни изненади? Като при всички изброени опции, трябва да имате предвид, че би било възможно впоследствие да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

0. Едва тук вече стигаме до Нулевия принцип на необходимостта от журналистическо отразяване или защо въобще би било полезно за вас да имате такова?

Целите на вашето мероприятие са изключително важни и полезни за обществото, пробудени от идеалистични чувства, основани на взаимопомощта в рамките на приятелския ви кръг, обществената група, родината или световното човечество, както и космическия смисъл на възникването на живота на това общество. Така гореописаната целева група пет пари не дава затова и не припознава събитието ви като значимо! Тогава ви е необходим журналист, който да се потопи във същността на това, което правите и да извлече всичко най-красиво от него, като междувременно би могъл да напише достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, относно същинските подбуди на изложените идеали, или пък да публикува достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

Цел на журналистическото отразяване може да не е конкретното събитие, а по-всеобхватният стил на вашата работа, добрите традиции в поредицата събития, които сте организирали и затвърждаването на вашия бранд, като притежаващ съответните непреходни качествени параметри! Въпреки тази переспективна и по-дългосрочна цел, вие не трябва да изключвате възможността репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало. С това журналистическото отразяване може да измести леко първоначалната си цел, но поне ще се знае, че вие държите на достоверни, макар и леко неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! И с гордост ще може да твърдите, че сте стожер на обективната журналистика, която рисува картина на достоверни, макар понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало.

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Може просто да искате разширяване на вашата популярност, защото считате извършваните от вас дейности за интересни, полезни и заслужаващи си вниманието, без да имате някакви свръхочаквания от обществените ползи, вследствие на тях!?! Тогава просто трябва да имате предвид, че наяве може да излязат неща, които са достоверни, но неприятни (По ваша преценка.), които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало или просто сте си мислели, че се получават по-добре!

Най-зрелите потребители на журналистическо отразяване, всъщност, внимателно четат достоверни, но понякога неприятни (По тяхна преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както им се е искало! След това, те полагат усилия, следващите организирани от тях събития да се получат, макар и не перфектно, но малко по-добре от предишния път! Тогава трудът на журналиста придобива и най-голям смисъл, независимо от fackта, че той вече безвъзвратно ви е опротивял в своето черногледство и вторачване в незначитени дреболии!!!

4. Вие просто искате да бъдете отразени, независимо какво ще се случи на събитието ви! Тогава просто трябва да поканите журналист! Не пропускате необходимостта от различни методи, за да го убедите, че трябва да се потруди в името на това отразяване! (Вашето величие и „удоволствието” от присъствието не са сред стимулите, които успешно да изтъкнете в тези случаи! Особено, ако очаквате съответният материал след това да се разпространява свободно!) Въпреки тази неформалност на постановката, не бива да забравяте, че не е изключено репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които са се получили, независимо, че вие не сте планирали какво ще става!

Искрено пожелавам успех на всички заинтересовани!

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Rock Thrtashler

От няколко хиляди посетени събития, няколко стотин,
от които собственоръчно отразени,
с няколко десетки недоволни от прочетеното за себе си

Още от серията:

Как да кажеш на елека, че е мазен

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

За важното в джаза…


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ЗА ВАЖНОТО В ДЖАЗА или Как да разцъфнем в осъзнаването си като джаз цвете в пустинята „Естрадиада”?

Ръководство само за желаещи оупънмайндери и флайбрейнъри §6

Моята личност е изтъкана от джаз! Това е, заради джазираните ми младини. Тоталитарната телевизия също бе изтъкана от джаз!!! И, заради това… Вили Казасян на всяка манджа и от сутрин до мрак. (Нощем телевизия нямаше!) За това пък, когато поотраснах, аз започнах да слушам само дисидентски джаз!

Слушах само Кеми Тодороуфф (Особено Heavy Metal албума ѝ!) и Йълдаръз Ибрахимтова (Или там к`вот беше…)! Едната беше екскурзиантка по любов и по своя воля. Другата я бяха екскурзирали по живо и по здраво… (По това време аз по любов не можех да пътувам. А зорлем седях на поне 5 километра от границата, под заплаха от разстрел, преди да ме изпратят на нея, аз да разстрелвам свободно разхождащите се!!!) Едната джазираше тежко и все пак, някак близко до джазираната ми нежна душа! (Като DEATH, CYNIC, CORONER…) Другата джазираше виртуозно и безсловесно – ни майчин, ни бащин джаз. (Като RISK, MEKONG DELTA, MORDRED…) И двете ги слушах нелегално. И двете се върнаха, за щастие на джазмените, като мен! Едната, от любов по България. Другата и да я кормят, не би произнесла името на родината ни, камо ли да я припознае като своя!

Сега, млади приятели, разбирате ли защо свободното придвижване е изключително важен фундамент за джаза, за съзнанието и за живота???

Калки и филхармония + Миле но не Китич

Rock Thrtashler
(Най-джазираният джазмен за последните 8 петилетки)

Още от серията:

Как да кажеш на елека, че е мазен

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Как да кажеш на елека, че е мазен

Ръководство за сапунени девойковци и качулати плехатори, посветили се на обновяването на тенденциите в метъла §5

За да можеш въобще да разговаряш с Елек-а на правилното равнище, много е важно да си завършил гимназията в родното си село със среден успех 3:00! Разбира се, да сте тираджия е бонус-точка. Или поне комбайнер, чието радио от десетилетия не е отлепяло от местната чалга радиостанция! Защо няма изискване за радиото в тира? Там нещата са ясни… В някои други случаи мазният хлъзгав Елек може да ви подхлъзне да разсъждавате върху несъществуващи проблеми, което да ви разсее от същността на битието, а именно – мазността на Елек-а! Като последна мярка – може да работите и в хоремага. (Тогава ше знаете сичко, оти ше късате и билетете на събора.)

Също така, известно е, че хората, които рано оплешивяват, имат предимство при изтъкване на мазността. Ранно предимство… Иначе може просто да се подстрижете при всеки бръснар, който е завършил с отличен курса по история на БКП! От къде да знаете кой бръснар е завършил с отличен курса по история на БКП? Много е просто. В бръснарницата има портрет на актуалния премиер и клиентите му до един изглеждат като след радиоактивен дъжд.

Кръпка от дънки Пионер - единствената немазна част...

Кръпка от дънки Пионер – единствената немазна част…

Вашето спортно, интелектуално и финансово превъзходство над Елек-а особено добре се изразява, когато се постараете да си закупите долнище от анцунг „Adidas” за не повече от 3 лв.! Горнището, разбира се, е луксозна вещ и може да ви изръсят толкова, колкото струва копче от облеклото на Елек, обаче, ако е горе-долу в същия десен като долнището и е с емблема на „Kapi”, може да твърдите, че комплектът е със стойност на теглото му в злато! Мрежест потник в черно и златисто само може да докаже това по безспорен начин. Оргеналнете мар`тонки от 30 лв. се явяват задължителни при тази ситуация!

Ако някой Елек ви каже, че само обувките му струват колкото автомобила, който карате, му кажете следното: „За 300 лева зиам една бангия, за 100 – една газова уредба и карам по чорапи!” (Апропо, това е истинска история не само във вербалната си част, а и в изпълнението си! След което човекът дойде и ми каза: „Светльо, от мен да знаеш – никога не прави такава глупост!”…)

Категоричният довод на тираджията!

Категоричният довод на тираджията!

Елек-ът е дългокос. Щом е дългокос, значи косата му е мазна. Щом косата му е мазна, значи той целият е мазен. Щом целият е мазен, значи не се къпе. Щом не се къпе, значи е мизерник. Щом е мизерник, значи ходи с ботуши с железа по тях. Щом ходи с ботуши с железа по тях, значи краката му смърдят. Щом му смърдят краката, значи му смърдят и чорапите. Щом му смърдят чорапите, значи Елек-ът има чорапи от титаниева сплав. А не като нормалните хора – чорапките им да изгниват при всяко вдигане на влажността на въздуха над 30 % и да стават като рибарска мрежа само като ги доближи молец! Това е непоклатима философия, която трябва да движи всяка ваша мисъл, да оправдава всяка искрица електричество, породена в мозъка ви и която изчерпва напълно обяснението на света! Ако си втълпите тази логическа схема, тя може да ви помогне във всяка житейска ситуация. Всяка!

Ако си намерите качулчица, поръбена с космата екокожа, тя може през студените сезони да ви стои напълно като естествена коса, с тази разлика, че може да си я свалите в МакДоналдс, за да не я дъвчете с картофките!Отделно екокожата ще гали нежно страните ви, все едно имате гадже, готино като на Елек! Но без разходите за съответното.

Фелдмаршал Елек

Фелдмаршал Елек

Елек-ът носи много железа, които се свалят. Вие си наковете пиърсинги! Най-добре по лицето. Ако са разположени така, че денонощно да може да им ближете винтовете отвътре в устната си кухина, може въобще да не ви се наложи да говорите с тези тъпанари. Казвате им колко са мазни, те ви отвръщат нещо си, вие си ближете пиърсингите! Смазващо!

Всички групи, чието заглавие е от една дума са безнадеждно остаряли! (Необходимо пояснение: Godsmack са две, дори три думи!) Недопустимо е във вашата фонотека да има група, която да се казва с нещо по-малко от заглавие на стихотворение от Алан Гинзбърг! Не знаете к`во точно значи Алан Гинзбърг? Не се притеснявайте! То си идва само по естествен път… Ако решите да правите група и са изчерпани имената на английски и на родния ви език, може да ползвате суахили или санскрит! Не знаете к`во точно значи т`ва? Не се притеснявайте! То ш`си дое само по естествен път. Има доста примери… Включително и групи, които не знаят как им се чете името.

Въпреки че общуването с Елек не е добре да е директно, вие за всеки случай си осигурете гимназия, плехарност, анцунг с потник, естествени чорапи, качулчица с пух, кецка, дъвка и сложносъставна фонотека! Обаче е най-добре да намерите някой сайт, където коментарите да може да са анонимни и там да биете по Елек-а! Тамън няма да получите хром-ванадиево натравяне от близане на лъже-поцинковани псевдо-фалически символи. Кажете му го там – в коментарите! И не бъркайте след това да влизате пак, за да се доуточнявате! Това е все едно да откриете, че пиърсингът ви е паднал в сублимен момент – няма к`во да ближете…

Сега вече ще съм спокоен, че сте подготвени за широкия свят, пълен с мазници.

Rock Thrashler
От наколко десетки дискусии

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

Ставаме блог за веганство и окултизъм

В крак с най-новите тенденции, редакционната колегия взе решение да отделяме повече внимание на актуални теми като веганството и окултизма. Ще представяме интевюта с посветени личности в тези области, както и трендовете във фешъна.

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

Ръководство за дългогодишни промоутъри, утвърдени ментори, меценати-милиардери и кристално бистри ентусиасти, посветили живота си на рок-културата §4

Титанична е смайващата безрезултатност на шоута с конкурсен характер, провеждани по нашите ширини. Мега пре`фалени телевизионни цедилки изхвърлят продукта си на бунището моментално, щом бъде обявено кога ще са кастингите за следващия му сезон. Самовлюбени членове на журита ни внушават, че са рекламни лица. Расте кариерата на продуцентите, чрез неимоверно разширяване на списъка с артисти, за които не са си мръднали и пръста. Рок и метъл творците малко изоставаха от тези тенденции, но сега ще имате шанса да разберете как ще наваксаме!

Формулата

Два са начините да създадете супер-гигантския конкурс за мегазвезди, които да може после да захвърлите в широкия свят.

Първо може да дебнете някоя световна верига конкурси да промени правилата си така, че никой да не иска да се занимава повече с такъв тип шоу. Тогава Вие може да изявите желание да продължите живота на така изоставения труп и по този начин тотално да заобиколите всяка конкуренция! Тогава просто присаждате една готова, недействаща вече формула, която на родна почва се питае от благородното търпение на непредубедените ентусиасти и вехне със скороста на монголски пазар или на съветваща империя!

Как да направим конкурс

Другият начин е да създадете собствена регионална марка, сред чиито цели да са и вселенското разпространетие на арт-пърформансите от метално естество! Тогава, в село Куртово Койнаре регистрирате фондация, провеждаща конкурса „Куртово Койнаре за вселенския метъл”! Сред целите на фондацията записвате и развитие на Междугалактическата метъл спартакиада на Сатурн! Наградата, обаче, от конкурса е свирене на Междувселенския конкурс за космо-астро метъл, който се провежда в съседното село – Люти Безден, от клон на фондацията, до където групите трябва да отидат сами, на собствена отговорност и пеш, защо меж`селскиот пат ингие разбит! Там се допускат участници и от още три села в околията, които излъчват свои представители на автономен принцип. Не по-маловажна цел на конкурса е и възстановяване на взаимните посещения между жители на Куртово Койнаре и Люти Безден, прекратени по време на футболния мач между отборите на военните поделения в двете селищни системи през 1992 г., когато там все още е имало футболни отбори, както и преодоляване на последиците от културния шок между тях!

Журито

За да може конкурсът да достигне до така обозначените си цели, изключително важно е всеки член на журито да покрива поне един от следните критерии:

1.) Никога да не се е занимавал с промотиране професионално.
2.) Да е промотирал участията на поне 8 банди, които не са изкарали и една стотинка от музиката си.
3.) Да е успял да затрие поне три периодични издания за метъл.
4.) Да е лопнал кепенците на поне едно ефирно рок радио.
5.) Да е успял да реализира спирането на поне три радио предавания, в които, макар и рядко, се е пускал метъл.
6.) Да е издал стотици пиратски албуми, но нито един официален албум на българска метал банда.
7.) Да има реализиран списък с над 20 български групи, на които не е издал албумите или не ги е пуснал по радиото, защото, защо пък да го прави? Тия нещастници нещо за него направили ли са?
8.) Да е консултирал промотирането на поне три изчезнали фестивала.
9.) Да е свирил в повече групи, отколкото е записал албуми. Като метъл албумите да не прехвърлят 1,5 бр.!
10.) Да е свирил поне по 5 години в поне 8 банди без реализирани дори демо записи.
11.) Да е продуцирал или промотирал албумите на поне 30 абсолютно неизвестни в световен мащаб банди, като да не е дал и една стотинка за целта!
12.) Да е озвучил поне 4000 концерта, никой от които, обаче, да не е записан, камо ли издаден!
13.) Да е взел, независимо по какъв повод, повече от по 1000 лв. на над 8 български групи.
14.) На последните 8 конкурса, на които е бил член на журито, да е избирал винаги една и съща група.
15.) Да е кметО` на фестивалнио` кандидат-град. (В който случай, победителят в конкурса се определя предварително).

Изисквания към кандидатите

Много е важно, независимо какви са целите на конкурса, да се състави списък с поне 40 правила, на които групите трябва задължително да отговарят! Независимо какви правила измисли консултантския екип, при подбора на групите, всяка банда трябва да не отговаря на поне три от изискванията! Това неимоверно улеснява, впоследствие, туширането на евентуално справедливо недоволство от страна на музикантите (Тази технология е взаимствона директно от кастингите за деца по общинските детски градини!!!).

Как да направим конкурс

Определят се критериите, по които групите ще бъдат оценявани и след това наблюдението им се разпределя в журито! Например, ако някой член на журито недочува – той ще следи за музиката; ако на някой му липсва чувство за такт – отговорник е за ритмиката на бандата; недовижда – облекло и т. н.! Това пък после улеснява консултативния съвет при вземането на решение кой е победител, за да не се занимава с разни дреболии. (Успешно тествана практика от назначаване на шефове на парламентарните комисии по различни въпроси).

Единственото условие, изпълнено за всички групи трябва да е да присъства поне един ученик сред музикантите! Това ще гарантира, че на конкурса ще има и друга публика, освен самите групи и чат-пат журито.

Как да подберем жизнеспособни групи

Затова, вижте „Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група…”!

Технологията

Съществуват някои тънкости от кухнята на всеки музикален рок конкурс, които ще ви подшушнем на уше, защото те представляват железни, но неписани тайни правила:

Като начало, важно е да се създаде такава обстановка, че повечето време да е отредено за саунчека на групите! Това е така, защото именно той дава най-добра представа за нивото на музикантите. А и трябва да бъде осигурено повече време за пушене, между тоя тежък труд – до оценяваш неоценимото! Та на саундчека става ясно на сцената група ли има или трупа по пантомима. Ако чуете от някой музикант: „Баце, нешо станА. Мене ме нема.”, препоръчваме въобще да не слушате цялата тази група!

За да се свали напрежението от журиращите, добре е те да наредят групите – фаворити да свирят първи или последни! Така може да пропуснат огромно количество безсмислени усилия, а трудовият стаж си им тече! Слушат първата и последната банда и избират – просто и ефективно! А и разногласията са по-малко. Затова е измислена и утешителната награда – групата, която остане втора, на следващия конкурс да открие програмата (ако са я закрили) или да я закрие (ако я е откривала понастоящем)! Дава й се втори шанс, `дет` се вика.

Права на публиката

Феновете трябва да бъдат почетени с право на глас!

С проста математическа формула тежестта на публиката трябва да бъде изчислена така, че дори всички присъствали да са гласували за една група, то тяхната обща тежест да съставлява 30% от гласа на който й да е член на журито! (Тази методология, пък, е директно взаимствана от действащата парламентарна избирателна система).

Авторът на преден план...

Авторът (на преден план)…

Ефект от конкурса

Като изключим развитието на вселенския метъл, популяризирането на метал спартакиадата на Сатурн и подобряването на връзките между Куртово Койнаре и Люти Безден конкурсът е полезен с това, че дава право на победителя:

1.) Да впише отличието в биографията си.
2.) Да се пребори да свири в Люти Безден.
3.) Да финансира мероприятия, свързани със свиренето си.
4.) Да постави логото на „Куртово Койнаре за вселенския метъл” на рекламните си материали.
5.) Да почерпи журито, организатора, кмета, публиката, родителите на учениците и редовните посетители на кръчмата в селищната система с питие по избор на изброените.
6.) Да тиражира плакет и купа за победата си, които да предостави безвъзмездно за следващите издания на конкурса на организаторите.
7.) Да разпусне групата си по всяко време, което сметне за нему удобно.

Не

Благодаря! Простете!

R.Th.
От няколко десетки конкурса

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Ръководство за супер талантриви музиканти, като вас, §3. Гарантирана 100% успеваемост!

Дамоклево встъпление

Поради една или друга причина, в хороскопа на автора на тази статия тези дни пишеше: „Под пласт привидна искреност и чар дебне двуличен коравосърдечен сплетник, който трупа информация, за да направи някому мръсотия, да го очерни.”

Ду ит, брадърс!

Няма начин сред вашите приятели от деца да няма няколко, които попипват по някой и друг инструмент. А и колко пъти сте си говорили, че ако направите група, тя ще стане неминуемо хит сред метъл маниаците, понеже няма как – нали сте супер готини? Особено на оная снимка – дето гледате мега зло! Е, сега е моментът!

След като възродите идеята, задължително трябва да се съберете в кръчма, за да обсъдите подробностите! На тези сбирки винаги става ясно до каква степен е пораснал геният у всички вас. Желанието да се трудите над песните никне със секунди. Вдъхновението става титанично, макар конкретиката винаги да е малко мъглява. Често в тези случаи убягва една малка подробност, за която ще ви помогнем: Намерете за новата група някое невръстно музикантче, най-добре китаристче! То ще бъде един много полезен член на бандата поради следните причини:

1.) В тази група, все пак, някой трябва да умее и да свири;
2.) То ще поддържа профилите на групата, ще направи сайта й, ще общува с интересуващи се от вас интернетни плъхове и ще урежда участията;
3.) На участията ви ще привлича съучениците си и ще има кой да ви е видял поне веднъж;
4.) Ще бъде запознато с актуалното състояние на озвучаването в 21 в. Ще ви настройва процесорите и струните. Ще ви напътства какво да правите по време на саундчек;
5.) Ще ви обясни какво е саундчек;
6.) Няма да пие, с което няма да ощетява бюджета на групата съществено;
7.) Ще допринася значително за бюджета на групата, защото ще е щастливо да е в толкова велика група;
8.) Други.

Композиране

Два са основните методи на създаване на песни, които гарантират тотален успех! За да не се лутате излишно няколко десетки години, както направиха някои, преди да съществува ръководството, сега ние ще ви дадем подробно упътване – степ бай степ!

Единият начин е да научите прилично целия репертоар на METALLICA от периода 83 – 86! След това избирате един риф от някое от парчетата! Само един трябва да е рифът, защото хората обичат да слушат простички парчета, нали така!?! Знаете какво стана с MOTORHEAD и AC/DC, нали? А!!! Един риф и дооформяте с припев. Ако искате да подчертаете, че сте виртуози, разменете два тона от рифа! Титулярът – певец трябва да си интерпретира, както му текне (или тейкне беше, не помня…) и на припева да квичи на фалцет нещо, удобно за пригласяне от много фенове! От време на време трябва да включите в пеенето цели пасажи от оригиналното парче, защото хем да ви подсети за рифа, хем на публиката да й звукне нещо познато, та да се изкефи! Няма начин това да не сработи! Нова класика! Ако имате желание, да може да обявите на всеослушание, че вие, всъщност, сте модерна метъл формация трябва да направите и следното нещо: Нали се сещате оня риф на PANTERA – джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ, дъгъджъ дъгъджъ дъгъджъ? А, точно същият! Включвате го на места във всички парчета и вече сте модерна банда! Вокалистът трябва хем да реве по блекърски, хем да има прилепови фалцети! Това също е много важно, защото то ще покаже, че сте зли, но пък и майстори!

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

За разлика от първата метода, втората позволява едно по-свободно интерпретиране на външните фактори. Знаете, че плагиатството е голям бич за музикалния бизнес. Затова, когато се вдъхновявате, трябва да ползвате не чак толкова популярни песни за своето изпълнение! Вие трябва да знаете да свирите следните не толкова известни парчета, на съответните ъндърграунд групи:

Smoke On The Water DEEP PURPLE
Balls To The Wall ACCEPT
Златния блус LED ZEPPELIN
Blackout SCORPIONS
Black Sabbath BLACK SABBATH
Seek & Destroy METALLICA
Steel Of The Night WHITESNAKE
Пясъчният човек влиза-Няма повече майки MEGADETH
Guns`n`Roses NOCK-NOCKING
Breaking The Law PINK FLOYD
Painkiller JUDAS PRIEST
Fear Of The Dark IRON MAIDEN
Kingdom Come MANOWAR
I Wanna Be Somеbody WASP
South Of Heaven SLAYER
Нямазначениекое AS/DS
Under Jolly Roger RUNNING WILD
Соджу-Фоджу RAINBOW
I Was Made For Loving You KISS
Orgasmathron SEPULTURA
Други НЯМА!

Това са парчетата, които все още никой не се е сетил да слуша по-задълбочено, камо ли да се вдъхновява от тях! Така изброените свободни за интерпретиране песни трябва да се свирят възможно най-близо до оригинала! Подходящо е да им се измисли текст на български, който обаче, да се изпява завалено, за да може припевите да се адаптират с оригиналния текст или негово фонетично подобие! Много е важно, когато записвате съответното ваше парче, да не поправяте грубите грешки, които правите по време на живия запис! Известно ви е, че студиата взимат пари за нищо работа и днес всеки може да си запише в хола. Така и направете! Запишете в хола! Оставете грешките за автентичност! Никой не може да запише толкова сложна ритмика в студио! Записвайте на касетофон! BATHORY три албума така направи… Събирате се в хола, удряте парчето на живо и каквото – такова! Ако в записа се появи „Наче, ко праите, ма бабе?”, още по-добре! Не е правено досега. Ако представяте така сътворените авторски песни или ги издадете в ЕР на CD-R, непременно добавяйте след всяко парче: „Измислено 1987 г.”! И дръжте строга дисциплина на малкия:

– Абе, това доста ми прилича на еди-кое-си парче!?!

– Да, наподобява, но нашето е измислено 1987 г., пич!

– Ми, чиче, пак си укъснял с не`кви години! Еди-кои-си са го измислили преди това.

– Може и така да е, малък дришльо, но тогава това не е влизало в България! Известно ли ти е т`ва? Нямаше нищо! Само Лили Иванова и аз.

– Пак се получава притеснително, `щото го записваме чак сега.

– Аре да млъкнеш, а? Или искаш да изхвърчиш от тая група?

Много добре си спомняте от учебниците по биология, химия, география и т. н. как откривателите са винаги двама, независимо един от друг, открили нещо си – единият някъде си, другият – в СССР. Е, с вашето си парче се е получило същото – открили сте го независимо от разни плагиати, но не сте имали поле за изява. Ако Вие вярвате, че парчето си е ваше, всички ще повярват! Дръжте на това до край!

Груповият пиар

Всеизвестен е фактът, че всеки български вокалист, ако ще и да реве като магаре, е брилянтен пиар! Така че, разчитайте на това! Когато решите да направите мега-спектакъл с пушеци и цветно осветление в някое мазе, оставете вокалиста на групата да напише няколко писма на новинарски интернет сайтове, за да разбере света за намеренията ви! Необходимо е съобщението да е дълго, с много емоционални обяснения за значимостта на авторската ви музика и още повече правописни грешки! Не се притеснявайте, че анонимните хейтъри ще се заяждат с вас по разни форумчета! Правописните грешки спомагат за неразбирането на текста, дразнят и така карат четящия да ви обърне повече внимание, да се съсредоточи върху значимостта на вашия гений и да запомни вашето име!

В случай, че някой от членовете на бандата отиде на екскурзия до Албания или Солун, непременно обявете европейско турне! Ако се докопате да свирите в някое румънско село по програма за развитие на регионите, проверете кои големи групи са свирили последните десет години в Румъния и обявете, че ще ги подгрявате на световното им турне! Всяко ваше появяване е ексклузивно, всяка разпивка – реюниън, всяко докосване на инструментите – турне! Анадъммо?

Клип

Бъдете хипстъри и снимайте клип с телефона си! Концертни кадри и пиянски сбирки, мазета и запустяли сгради – това са най-актуалните дестинации за клипиране! След това отидете в някое читалище! Ако там се появи човек с фотоапарат, който тежи над 5 кг., това е вашият шанс! Той ще ви монтира клипа! Вярно, ще ви земе някоя и друга стотинка, но пък ще ви дойде и на един концерт! Ще засенчите MTV със сигурност!

Заключение

Това е. Вие вече сте звезди!

П.П. Сходството с реални лица и събития е случайно. Изображенията са електронно синтезирани. Приликите с действителността са плод на дигитализацията на съвременния свят и усъвършенствуването на прогнозните и имитационни технологии.

Rock Thrashler
От наколко стотици концерти

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Ръководство за джуджета, леприкони, минимои, пигмеи и др., посветени на рок културата §2

За всички е ясно, че да мошиш е занимание себедоказващо, полезно и необходимо. Да блъскаш хора, когато си двуметров фитнес-инструктор, обаче, не е същността на мелето. Мошът е интелигентно занимание, изискващо внимателна подготовка и стабилен философски фундамент! И само същества без прекалена физическа подготовка довеждат това занятие до изкуство, абнормена естетика и свободолюбива практика.

Телесни дадености

Свободният от физическа подготовка мошър може да не е едър, но пък трябва да е набит! Изместеният център на масата към най-ниската възможна точка е предимство такова, че при срещата с различни препятствия, мошърът да се държи като нивеляшка и да не може да бъде катурнат. Затова, както и за да се промъква покрай по-големите препятствия, мошърът трябва да има тесен гръден кош! Кокалестите раменца са много удобни за атакуване на противниковите бъбреци и слабини.

Подготовка

Тръгвайки за мошърстване, мошърът трябва да си подсигури следните неща: тишърта, с който миналата седмица е ходил на фитнес в парка – така и така ще има потене, няма смисъл да се ползва шърт, който не излъчва достатъчно категорична миризма на мъжественост; ватено яке, което да може да си върже на кръста, за да прикрие мощния локомоторен апарат, а и да го пази от контузии; раница, пълна със стари чорапи, мек хляб, бурканче с пирони и пешкир. Така подготвената раница ще пази мошъра от нападение отзад и ще му дава преднина.

Реализация

Когато мошърът отиде да моши, той трябва много вниматено да прецени кога и как да започне това! Изключително подходящо е, ако забележи група от 40 килограмови тийнейджърки, мошърът да се постарае да ги разхвърля като кегли! За целта, след като е надянал така описания екип, мошърът трябва да докосне с пръсти рамената на прилежащите им ръце, да издигне високо лакът, докато очите му се насълзят от аромата на гранясал тестостерон в лека заливка от естери на D-холестерол и пикочна киселина и да се засили към съответните! В крайна сметка, не се сещам за нещо по-мъжествено от това да разбиеш мутрата на тийнейджърка с лакът.

Как да правим пого

Друга важна техника за мошъра е да си отвори съркълче посредством разблъскванета на хората с раница, от която дрънчат стъкла и пирони, след което да издърпа за ръцете най-дребничките хора от публиката, за да ги кани в моша! Трябва бързо да натърти най-много дребосъци, защото бързо след това в забавлението ще се включат и други навлеци! Тогава рязко трябва да смени тактиката! Да започне да следва някой едряк и да доспъва хората, блъснати от него! При всеки удобен случай трябва да го поздравява с „дай пет” и да се хили заговорнически, докато забива раменца в случайно попаднали наоколо бъбреци и тестиси!

Истинският мошър трябва да е като булдозер на бунище!

Между песните мошърът вдига високо ръце, за да осигури свободен плацдарм за следващото мошене посредством химическа атака от скунксов калибър! В случай, че нещата се изродят на миролюбив съркъл-пит, мошърът трябва да използва този момент, за да избърше челото си в коремите на танцуващите, движейки се, разбира се, обратно на тълпата!

Мошърът трябва да моши безразборно, но винаги трябва да търси сметка на хората, които го настъпват или пък му блъскат раницата твърде силно на лична основа! Особено ако са дребни момичета! Важно е изразеното възмущение да се отправи към погледа на виновника, примесено със 2 ml. слюнка с аромат на двестаграмка и 3 ml. стичаща се от носа пот! Това премахва напълно езиковата бариера.

Мошърът напуска концерт само с високо вдигнати ръце и олюлявайки се така, че да отърка най-много кир у околните! Това неимоверно ускорява евакуацията.

Rock Thrashler

Още: Как да напишем концертен репортаж

Как да напишем концертен репортаж

Ръководство за напреднали и лаици в употребата на рок културата §1

При отпочването на всеки репортаж, ключовият труден момент е встъплението. Понеже Вие не трябва да се обременявате с някаква предварителна информация, защото това би застрашило свободата на неграмотност, много подходящо за всеки един репортаж е да започнете с метеорологичната обстановка! Жега, студ, мрачно или кално, всяка обстановка е подходяща. Ловко може да се вметнат разсъждения за тегобите на съответната община, в борбата й за спокоен живот на концертопосетителите… Ако вече сте изчерпали годишните времена за един-два месеца, оригинално може да вмъкнете информация за фазите на луната, динамичното й състояние и кореспонденцията й с облачността, което е висш пилотаж в музикалния репортаж, заради тънката венерина нотка, която се придава. При по-лаическите писания е възможно директно да копнете вчерашната прогноза за времето и да я разбъркате с произволен набор от чувствени епитети в стил биТиВи!

След като вече сте разкършили интелектуални мощи и сте почувствали прилива на вдъхновение, идва важният момент, да изразите неизразимото: До каква степен организаторът представлява съвършенството на вселената в нейното съзвучие с природата, астрономията, математиката и всепоглъщащата, всемирна учтивост. За невероятните успехи на съответния може да се изпише енциклопедия, но Вие може да се ограничите обемно, все пак… Необходимо, но недостатъчно е да споменете абсолютната точност и тоталния комфорт на посетителите, осигурен от промоутъра. В случаите, когато закъснението прехвърли психологическата граница от три часа, бегло споменете за незначително забавяне и направете артистично отклонение възпяващо състоянието на митниците ни, пътната настилка на републиканската пътна мрежа, апокалиптичните атмосферни условия и липсата на синхронизация на сфетофарите. Ако успеете да убедите читателя, че са Ви занесли на ръце до безплатния бар, може спокойно да продължите нататък.

Смисълът на съществуването на съвременната рок-журналистиката е в съставянето на списъци с песни и производството на портрети на музиканти! Запомнете това и си осигурете сетлистовете на хедлайнера и на една от подгряващите групи. Това ще докаже по неоспорим начин, че Вие все пак сте присъствали на събитието и следователно, каквото и да напишете, то ще е абсолютно достоверно.

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, спокойно може да пренебрегнете първата подгряваща група! Достатъчно е да напишете, че те са се представили както винаги. И че как винаги се представят е всеизвестно и няма да отегчавате с описание.

Как да напишем концертен репортаж

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, няма никакво значение какво всъщност ще изсвирят групите по време на концерта. Ако сте решили да опишете група, освен хедлайнера, за целта не бива да използвате повече от едно изречение! За да не се затваряте в рамките на понятия, условности и в крайна сметка, в тесногръдие, много удобно за описване на концерта е да напишете как всъщност се чувства и реагира публиката! Препоръчителни са фразите:

„Публиката полудя…“
„Всички се взривихме от кеф!“
„Мощният организъм ни запрати в масова неудържима полюция!“ и т. н.!

Която и от групите да описвате, никога по никакъв начин не бива да споменавате какъв стил музика правят или да давате някакви подробности за това, какво представлява музицирането им! Споменаването на стил би хвърлило сянка на съмнение, че някой фен може да не се е изкефил максимално. Факт, който е недопустим да се случи на концерт, който Вие отразявате! Визуализирайте разказа си абстрактно! Споменавайте само очебийности от това, което сте видели! А най-добре не се разпростирайте извън това, как многомилионната публика се е изкефила! Относно броя на феновете, проверете какъв е капацитетът на клуба/залата, умножете така добитото число по три и го изпляскайте в репортажа си, за да може да забиете по шамар на тези, които са си позволили да не посетят грандиозния спектакъл!

Знайте, че последното заглавие от списъка с песни е изпълнено на бис и на него публиката вече… абе изкефила се е повече от максимално! Масова истерия, интерпретираща текста, факелни шевствия и припадащи девойки…

Тук идва следващия деликатен момент – как да излезем от тази приказка-шедьовър по някакъв смислен начин? Не мъчете читателя с агония! „Това беше“ е една подходяща, гениална фраза, която дори може да се пренебрегне. Добавете как следващия път, вероятно ще е десет пъти по-добре, но само на тези, които вече са видяли това представление. Додраскайте тънък биографичен акцент от битието си: Дали ще спите в блаженство, ще се скитате по мрачния свят или ще се напиете в компанията на фронтмена – няма значение! Важното е да стане ясно, че и вие сте значимо човешко същество!

Rock Thrashler

Back in the U.S.S.R., II част, Киев, Carpathian Alliance Metal Festival

Киев е столица на независима Украйна от момента на разпадане на Съветския съюз през 1991 г. Той е най-големият и важен град в Украйна, с площ от 871 кв. км. и население близо 3 милиона. Разположен по протежение на мощна водна артерия – река Днепър, покриваща неговите най-привлекателните и живописни брегове. Речното пристанище е построено през 1897 г. В момента, между бреговете на Киев курсира воден трамвай, осъществяват се обиколки за разглеждане на забележителности, както и осигурява транспорт на стоки със специален воден транспорт.

Киев

Историята на Киев датира от V век, когато от обикновено село се превръща в център на древната област. Най-ранното споменаване на Киев е от 860 година, а в началото на XII век градът става официална столица на Киевска Рус. По време на татаро-монголските нападения Киев е бил почти изцяло разрушен. От 1362 до 1653 Киев принадлежали ту на Литва, ту на Полша, а през 1654 г. става част от Русия.

В самия Киев има четири летища, две от които са международни – Бориспол и Жуляни. Тъй като ние летяхме от Одеса до Бориспол ще дам няколко варианта за придвижване от летището, което се намира на 30 километра до столицата.

Днепър

Днепър

Най-лесният начин за пътуване от летище Бориспол до Киев е директният автобус Skybus. Автобусът тръгва от самото летище, минава през метростанция „Харков“, а крайната спирка е жп гара „Юг“. До самата жп гара има метростанция. Пътуването отнема 1 час. Билетът струва 2 € или 50 гривни, можете да си купите билет от шофьора или он-лайн. Интервал на движение: 15 минути всеки ден и 45 минути през нощта.

Алтернатива на Skybus е градска маршрутка 322, чиято крайна спирка е жп гара „Юг“. Цената е 60 UAH, малко над 2€, интервал на движение: 20-40 минути.

Ето един полезен сайт за любителите на самостоятелни пътувания http://livetrips.by/fromto

Препоръчително е да си направите застраховка за времето, през което ще бъдете извън България. За шматки, които се сещат за това в последния момент, когато всички офиси са затворени, този линк е добра алтернатива – онлайн застраховане.

Докато в Одеса се използва предимно руски език, тук ситуацията е различна. Табелките са на украински, населението говори почти само украински, ако използват руски, то е някаква смесица от двата езика, след достатъчно слушане прихванах някои разлики и макар трудно, определено ги разбирах.

Воден трамвай в Киев
Транспорт
Днес в Киев работи добре изградена мрежа на обществения транспорт. Придвижването в града става с помощта на метро, тролейбуси, трамваи, автобуси, маршрутни таксита, таксита, фурникульор, воден транспорт.

Киевското метро отворя врати през 1960 г. Сега то е най-бързият начин на транспорт в Киев. Има три лъча, които пресичат десет области, като общата дължина на линиите на метрото е около 65 км. Станция „Арсеналная“ е на дълбочина от 105.5 метра и е най-дълбоката в Европа. Цената на билета  е 4 гривни, използват се жетони, които могат да бъдат закупени на касите и от машини, разположени в метростанциите.

Киевският трамвай е пуснат в експлоатация през 1892 г. и е първият в Руската империя. Цената на едно пътуване с трамвай е 3 гривни. Цената на билета в тролейбуса е същата. Билети могат да бъдат закупени от водача, в павилионите на автобусните спирки и от контролата в превозното средство. Билетът, дори и закупен от кондукторите в транспортното средство, задължително трябва да се перфорира.

Градската електричка – http://urbanrail.kiev.ua/

Цената на билета за маршрутно такси варира от 3 до 5 грн.

Най-необикновеното транспортно средство е Киевския фурникульор. В Руската империя е втори след одеския, построен през 1905 г., дължината му е 200 мерта и свързва Подолски с Михайловски площад. Вагончетата тръгват на всеки 7 минути, времето за пътуване е 3 минути, цена на билет – 3 гривни. В Украйна се превърнах в сериен преследвач на фурникульори, за нещастие всички бяха затворени за ремонт. Последните новини от нашенско Велико Търново са, че е пуснато в движение подобно транспортно съоръжение, тъй че – столице стара, чакай ме.

Какво видяхме в Киев за eдин ден и две половинки
След слънчевата, весела, изкусителна Одеса, е ред на сериозният старец Киев. Тъй като в късен следобед се придвижвахме до зоната на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, денят ни бе разделен на две. Сутрин, след няколко дози кафе (украинското кафе не е най-доброто), потегляхме на разходка из града, вечер бегом към парк „Дружбы народов“. Доста уморително е да сме по 16 часа на крак. Но всичко видяно си заслужаваше болките в краката, умората и недоспиването. Хостелът ни бе близо до спирка на метрото, така че се придвижвахме лесно и бързо до всяка набелязана точка на града.

Първият ден е отделен за Киево-Печерская лавра, която е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.

Всъщност, мислехме, че разходката не ще да е толкова продължителна, но когато прекрачихме вратата, вече знаех – няколко часа не ни мърдат, напук на адските горещини, които ни съпровождаха през едноседмичния престой в Украйна.

Та, този православен храм е уникален манастирски комплекс, който е без аналог в света. Това е първият манастир на територията на Киевска Рус и е построен през 11 век. Лаврата (в превод – Улица) е като малък град в сърцето на Киев, има четиринадесет православни църкви, манастир, седем музея, там е била една от първите в Русия типография.

В продължение на векове манастирският комплекс е подложен на нападения и атаки, на няколко пъти е разрушаван, но е възстановяван отново и отново. В пожар през 1718 г. манастирската библиотека и много документи са били унищожени.

Родина Мать - гледка от Киево печерската лавра

Родина Мать – гледка от Киево печерская лавра

Киево-Печерская лавра е разделена на Верхная и Нижная. Горната част е историко-културен комплекс, а Долната е действащ мъжки манастир, като към нея прилежат пещери, едната с  дължина 313 м, другата – 293 м. Тези пещери са огромни и имат обширна система от подземни тунели, които се намират под водите на Днепър, и дори се свързват с манастири от околните градове.

Но най-ценните съкровища на Лаврата са под земята, на дълбочина от пет до петнадесет метра, там преди почти хиляда години се установява основателя на манастира монах Антоний. Килиите се намират в подземни пещери, където монасите прекарвали живота си в молитви, там са поставени мощите на 123 светци, това е и гробница на много княжески и благородни семейства, и  легендарни фигури като Иля Муромец, монахът Нестор Летописец (историк от Киевска Рус, известен като автор на „Начална руска летопис“) и  руският държавник Пьотър Столипин.

Има и няколко глави, от които изтича смирна в съдове и тя се смята за много лечебна. Когато съветските власти правят от манастира музей (1917 по 1988 г), тези глави са престанали пускат смирна, но веднага след като манастирът отново започна да функционира,течът от зъбите на главите се подновява. Доста зловещо звучи, нали. Така и изглеждаше, докато преминавахме из тесните подземни тунели с наредени мощи в ковчези, осветени едва, едва от бавно изгарящи свещи. И сега ме побиват тръпки и чувствам леден полъх в душата.

Втори жарък ден в украинската столица. С пристигането ни предния ден заявих – никога повече няма да стъпя тук. От летището хванахме Skybus и след половин час прекаран в него, станах свидетелка на бойния женски украински характер. Тъй като шофьорът нещо се беше замотал и с тръгването от летището, и със спирането по пътя, бесните украинки малко време го изтраяха и бързо въведоха ред в намеренията му. С пристигането на жп гарата търсиме ориентир към метрото. Питай тук, питай там, накрая се спускаме към станцията. Е такова огромно , наистина Огромно количество струпан народ в подножието на ескалатора не съм виждала в ни едно европейско метро. Хиляди, стотици, десетки бързащи люде, дали защото бе края на работния ден, но гледката ми докара тотален дискомфорт и моментно желание за боди сърфинг. Разгеле, мятаме се в мотрисата и на момента ставаме обект на внимание. Е, нормално е, с раниците на гърба сме сладка примамка, алчните шавливи ръце на украинските джебчии неустоимо се приближават, забелязвам как двама ни заграждат и дебна чантата с фотоапарата, която виси на рамото на Йосиф. Единият момък протягайки лежерно ръка към капака й бе възнаграден с ръгане в ребрата от моя страна и рязко се оттегли намусено. Другият пък насочи интерес към моята раница – оставих го да се мъчи, мисия невъзможна се оказа за дръгливата смрад. Мамка му, какво търся аз в този ад. Е, това беше единствения неприятен инцидент през целия ни престой в Киев, но бе достатъчен, за да решим всички документи и фотоапарат да не излезнат три дни от хостела. Имахме и още едно преживяване с прословутите измамници, но то бе по-скоро забавно, и в създалата се ситуация съвсем умишлено се оставихме в ръцете на младежа, може би защото бе доста симпатичен, може би от скрито желание да преживеем момент, за който само сме чели, или гледали по интересните серии „Измамен град“.

Майдан Незалежности - хероям сала

Майдан Незалежности

Хостелът ни е в спокоен район, блокчетата имат вътрешен двор с маса, пейки, където чичаците и младежите се събират на приказки и дружно посръбване.

Тук за всичко ти искат пари, в един период (след като се нанизахме кат хайдушки шиш на един дребен измамник), ако ни заговореше някой с предложение за помощ, ние се правехме на ударени и прибягвахме до услугите единствено на полицаи или военни. И въпреки всичко, градът започна да ми харесва все повече и повече, дотолкова, че да си правя сметки някой ден… отново.

Магазините са добре заредени, впечатление прави, че нито един продавач не подава стоката в ръцете на клиента преди да е платена, явно много са попарени от операцията „гепи и бегай“. Впечатление правят сервитьорките и тук, и най-вече в Одеса. Всички са младички, нагиздени в униформи, в тях няма нищо вулгарно, няма силен грим, няма къси поли, от които да стърчат бузи, няма дълбоки деколтета, не остава вкусът на Червените фенери – може би за жалост на мъжете – ни очи пълни, ни ръце. В супермаркетите и хранителните магазини положението е същото.

Тази сутрин е ред на Майданата. След всички събития, на които станахме дистанционни свидетели преди няколко години, тази дестинация е неизбежна. От Майдан Незалежности пресичме главната киевска улица „Кращатик“ и изкачваме едно баирче (не знам дали това е градът на стоте църкви, но определено е паланката на баирите, ох), достигаме до поредния църковен комплекс „София Киевска“.

Софийският собор е паметник на християнството, пазещо духа на древна Русия. Света София е уникална архитектурна структура от единадесети век, вписана в списъка на ЮНЕСКО.

Минаваме Софийская площадь и паметника на Богдан Хмельницкий, паметникът на княгиня Олга. Легендарният предводител на украинското въстание срещу полското подтисничество Богдан Хмельницкий в Русия и Украйна е смятан за национален герой, за Полша е предател (За поляците и генерал Йосиф Гурко е „военен престъпник“, за нас е освободител – бел.ред.).

Обвиняван е от евреите, че е избил стотици хиляди  при казашкото въстание срещу Полша през 17 в. Според някои източници през 1645 г. те информирали за таен военен договор между Хмелницки и кримските татари срещу Реч Посполита. Заповядано е имението му да се превземе и по време на нападението, жена му е била отвлечена, а по-малкият му син е смъртно ранен. След тези събития, Хмелницки таи ужасна омраза срещу поляците и евреитеко полският крал бе заинтересован да реши по справедлив начин имотните проблеми на шляхтича Хмелницки, може би Киев все още щеше да си бъде в полско-литовската държава – бел.ред.).

Украинската казашка революция води до създаването на национална държава, част от която  просъществува като автономна в състава на Руската империя до началото на 80-те години на 17 в.

Продължавайки по улицата достигаме до… какво… изненада ли, неее… „Михайловский золотоверхий собор“, основан през основан в 1108 г от внука на Ярослав Мъдри.

Погледнете за каква пищност става въпрос
Следва сградата на  Филхармонията, която се намира в парк „Крещатий“. Кукленият театър  се помещава в прекрасна романтична сграда, пред която има езерце с пеещ фонтан, скулптори на познати и обичани приказни герои. Можех само да седя на пейката и да си скубя косите, че не е сезон.

И продължавайки разходката из парка попадаме на Музея на водата. Пред него има опашка, влизат групи от десетина човека, има гид, който ни развежда из музея. Нищо особено, всъщност, но виждам как хората правят от нищо нещо. И го правят така, че на посетителите, дори и на децата, да се задържи вниманието,и хем да е забавно, хем образователно –  чрез експерименти, или аквариум с риби, или с най-голямата работеща тоалетна. Всеки намира удоволствие в разходката.

Експозицията се намира под земята, до нея се спускаме с асансьор. Гидът ни разказва  как старият Киев е снабдяван с вода, историята на първата система за водоснабдяване, научаваме стъпките за почистване на речната вода, преди тя да попадне във водопровода. В открит аквариум плават рибоци, когато поднесем пръст над водата, те веднага го засмукват, голяма игра падна с тях. Играхме си и с водни мехури, абе, детска радост. Входът е 40 гривни.

Музей на водата

Музей на водата

Продължаваме да вървим и достигаме „Чертов мост“, може би е наречен така, тъй като в миналото е станал съучастник в множество самоубийства, а сега е наречен за мост на влюбените – катинар връз катинара, панделка до панделка, ужас (във всеки голям град вече са нарочени такива мостове, става клиширана мода, чак вече досадна гледка).

Ако обичате височините, екстремните преживявания може да прелетите над Днепър с въздушен тролей🙂

И шаг след шага достигаме малкия стадион „Динамо“

Много искам да видя Мариинский дворец, който се намира в съседство на Върховната Рада. Нооо, затворен е за ремонт. Вече ми се реве, какво ли работи, по дяволите. Като квартална клюкарка заничам през всяка отворила се дупчица, белким зърна нещо, е, не оставам разочарована. Дворецът е строен по заръка на дъщерята на Петър I -императрица Елисавета от любимия й архитект Бартоломео Растрели. Завършен е през 1752 г. През лятото на 2015 г. кабинета на министрите на Украйна е отделил 100 милиона гривни за реконструкцията на двореца. И пишейки днес, се замислям върху последното разпродаване на държавни имоти на безценица – царските конюшни. Сгради, които ако бяха реставрирани, биха показали и запазили частица от нашата история. А сега, сега може би ще изникне поредното стъклено модерно безумие. И какво ще остане за вас, за нас, за децата ни, за гостите на София?


Време е вече да поседнем в марининския парк и да смелим всичко видяно и преживяно за деня.

Охо Бохо

Охо Бохо

Пийваме разхладителни коктейли от количките, които присъстват във всеки парк с дузини. Страхотно и удобно въведение, мисля си за подобен бизнес в София:) Но е време да се прибираме към хостела, очаква ни втората вечер на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air.

Третият ден решаваме, че ще пропуснем последната вечер от фестивала, едно, че сутринта рано отлитаме за Беларус, и второ не ни се занимава с галимацията с нощно прибиране. За пръв път имаме цял един ден за гуляй по прашните улици. Ще посетим „Музея на тоалетната“, ще се разходим по Андреевсия спуск, ще зърнем Андреевската църква, ще поседим край Днепър, ще пием пиво в дворчето до хостела.

Музей на история на тоалетната

Незалежная

„Музея на тоалетната“ e малък и необикновен музей, но за сметка това пълен с експонати. Намира се, естествено, на върха на поредния баир. Билетът е 35 гривни, в цената е включен екскурзовод. Тук може да се проследи историята на развитието на цивилизацията, чрез усъвършенствуването на Тоалетната. Самият Леонардо да Винчи е работил и мъдрувал върху подобряването на кабинката за облекчаване на нуждите човешки. Експонатите в музея проследяват развитието на нужника през епохите, интересно е да се запознаем с отношението на хората към санитарията през годините. Замислям се, как след няколко изпити бири, хората се връщат към първобитните тоалетни (особено често наблюдавана гледка по време на фестивали).

В древен Рим, например, са изграждали тоалетни стаи. В тези стаи се събирали знатните особи на разговори или да обсъждат сериозни държавни дела.  Често, в такива стаи, всеки е имал лична седалка. Проблем, обаче, са студените камъни, затова преди такива „срещи“ се изпращали роби, които затопляли „заседателния стол“.  Урината била като „течно злато“ за римляните. Те я събирали от обществените тоалетни и я продавали на пазара заради амоняка (казват, че са я консумирали, но дори не искам да си го представям). Веспасиан въвежда данък урина. Излизаме си с усмивки на лицата, от толкова тоалетни истории, е нужно спешно да намерим клекало.

Андреевский спуск в Киев е главна историческа магистрала, която свързва центъра на Верхний (Стария) град с Нижний (Подола). Цялата улица е един исторически паметник, тук в почти всяка къща в някаква част от времето е живяла историческа личност.

Карта Андреевского спуска
Магазини и ресторанти, художествени галерии и музеи, театри… се редуват в продължение на цялата улица. Тук е музеят на Булгаков, който е смятал Киев за най-красив град в света. И донякъде съм съгласна с него, но само донякъде. Явно е бил доста влюбчива натура, жени се три пъти, и всяка една дама на сърцето му, се превръща в прототип в  произведенията му. Беше ми интересно да разбера, че Булгаков в период от живота си е бил зависим от морфина и не сядал да пише, преди да вземе доза от него. Умира сравнително млад и в Москва плъзват слухове, че болестта на писателя е предизвикана от окултните му занимания и в следствие на отношенията му с нечисти сили, Булгаков плаща за това със своето здраве. Друга версия гласи, че в последните си години отново се връща към морфина, който го вкарва в гроба. През този период, съпругата му записва най-новата версия на романа Майстора и Маргарита“ под диктовка на писателя. Следи от морфин са открити по страниците на ръкописа, години след неговата смърт .

Официалната причина за смъртта на Булгаков е хипертонична нефросклероза.

И не забравяйте – Булгаков не е само „Майсторът и Маргарита“ (Ако искате да разберете повече за киевския период на Булгаков, препоръчвам „Бялата гвардия“ и пиесата „Дните на Турбини“, там е описан и Андреевския спуск през 1918 г. – бел. ред.).

Мятаме по едно око и няколко фотоса на замъка Ричард Лъвското сърце. Всъщност, кралят никога не е стъпвал в Киев. Къщата получава своето име заради приликата със стар британски замък, построен в готически стил. Фасадите на замъка са украсени със същите архитектурни елементи, както в Средновековието са украсявали замъци и крепости – кули, назъбени върхове на стените. През годините на своето съществуване, мистични легенди витаят около името му. Никой от собствениците не остава в тази къща за повече от няколко месеца. Хората се оплакват от ужасни звуци, вой през нощта, и врати, които се отварят сами, силуети в прозорците. За съжаление, мистерията около тъмните сили обладали къщата е разкрита. Във вентилацията са намерени черупки от яйца, а в стените били скрити празни стъклени бутилки. Оказва се, че е работа на работниците, които построили къщата. Баш майсторите си отмъстили, след като не получили пълното си възнаграждение. И въпреки, че причината за странните шумове е изяснена, къщата все още стои празна.

В музея „Одной Улицы“ са изложени лични вещи и художествени работи на бивши стопани на дома.

На върха на улицата е построена Андреевската църква, отново архитект е Растрели, а поръчител е императрица Елисавета. Строежът продължава 1747-1762 г. Включена в „100 чудеса на света“, публикувана в Германия през 2002 година. Църквата все още няма камбани, защото според легендата, звукът на камбаните ще събуди Днепър и водата ще залее Киев.

Следващата спирка е речната гара. Прекрасно място за купон, за разходка с корабче, или просто за релакс. пълно е със заведения, хора пушещи наргилета и наслаждаващи се на водите на Днепър. В близката далечина се вижда църквата „Свети Николай“, която се намира връз водата.

Carpathian Alliance Metal Festival Open Air 2016

За пръв път тази година фестивалът се провежда в Парк „Дружбы народов“, г. Киев, датите са 29-31 юли 2016 года.

Carpathian Alliance Metal Festival  е екстремен музикален фестивал, който няколко поредни години се провежда на хълмовете на украинските Карпати и обхваща FOLK, PAGAN, VIKING, BLACK METAL музикални стилове. Участниците тази година са: Blind Guardian (GER), Ensiferum (FIN), Sólstafir (ISL), Primordial (IRL), Rotting Christ (GRС), Unlight (GER), Cemetery of Scream (POL), Steignyr (ESP), Voltumna (ITA), MartYriuM (MLT), Infected (UKR), Scarleth (UKR), Mortuorial Eclipse (ARG), Incarnal (POL), Rajfajh (RUS), Exegutor (BEL), Altair (ITA), The Prowlers (ITA).  Negură Bunget (ROU) и Finsterforst (GER) отпаднаха в последния момент от програмата. Едните уж не ги пуснали да преминат границите, другите и аз не разбрах защо липсваха на сцената. Както и да е, за мен имаше две групи на този фест – Sólstafir и Primordial. И двете се представиха блестящо, магични Sólstafir, убийствени Primordial.

Достигането до зоната на фестивала е лесно, една станция с метрото, после маршрутка и малко пешеходция. Но връщането е зор. Поради късното приключване на мероприятието, градският транспорт отдавна спи и единственият начин за придвижване е с такси. Пред входа на феста са се наредили украинските бакшиши и първият ни иска 200 гривни (около 14 лева бг пара). „Знаете ли колко е далече хостелът ви – 20 километра“. Явно в Киев това е репликата на таксиджиите – 20 км , 200 гривни, ако има кой да им се хване. Продължаваме към друга групичка таксиджии – започват да се надвикват – ние ще ви вземем по-евтино, ще ви извозим за 250 гривни. Забавляваме се, юнаци. Изкачвайки се до спирката, която се намира на моста, си повикваме такси. В Украйна хубавото е това, че операторът веднага казва сумата (в случая е 56 гривни – около 4 лева бг пара), която трябва да се плати. Също така се получава смс с номера на атомобила, цвета и модела. Шофьорите никога не искат допълнително пари, взимат точно толкова, колкото са сметнали операторите. След като са приели поръчката я предават на водача, който връща обаждане, за доуточняване къде се намира пасажера. Дълга и широка. Първата нощ попаднахме на украиноговорящ, комуникацията бе сведена до нула и в крайна сметка останахме без превоз. Разгеле мина закъсняла маршрутка, която заедно с още една двойка ни закара до цивилизацията, откъдето придвижването бе лесно. Като време, обаче, ни отне около час и половина, отделно, че особено за чужденци е малко страшно да се замръкне в град, който не се слави с безопасността си. Повечето таксита нямат маркировки, нямат апарати. Решението е – покупка на карта за телефон за няколко лева, и въртиш, ли въртиш шайбата, че и интернет може да се ползва. Цената за минутка разговор с бг карта е 7 лева, с получаването на телефонната сметка печелите бонус – примка за бесене.

Събитието се провежда на брега на река Днепър, в близост има плажове, спортни съоръжения, хотели. място за отдих и спорт на киевчани. Мястото е оградено с огради, на 20 метра в продължението й са поставени прожектори и крюта, които да следят за авантаджии.

Влизането е безпроблемно, няма чакане, няма огромна опашка. Ние се възползвахме от специално предложение – депозит, на стойност 1200 грн. (около 80 лева), срещу който получаваме фестивални пари (1200) в курс едно към едно и тридневен достъп до фестивала. С тези хартийки може да се пазарува всичко в зоната на фестивала – храна, напитки, мърч, билет не се закупува. Ние сме ок, тъй като присъствахме само на първите два дена, използвахме две влизания. Но за хората, които са на палатки, си е голям чеп, тъй като нямат право да вкарват нито храна, нито напитки. А три денонощия да се изхранваш само там не е оферта. Храната е в изобилие, скари, супи, шишове, мариновани зеленчуци – красота и вкуснотия. Обаче, за стандарта на украинците бе прекалено скъпа, както и напитките.

Гривните за тридневния билет ни дават право на десет влизания. Хартията им е кофти, и те започват да се разпадат още на следващия ден.

Билетите за десет влизания в рамките на трите фестивални дни са от 300 грн. (промоционали и равняващи се на двадесетина лева) до 600 грн. (ден преди фестивала и равняващи се на малко над 40 лева). За съжаление тази година организаторът е заложил на по-комерсиални групи, разбираемо е, трябва да се избиват разходите. Все още се сещам с болка в сърцето за изданието от 2014 година, убийствен лайнъп, за съжаление и граждански размирици в Киев, което ни спря от посещениете му.
Сцената е огромна, наистина огромна. Звукът е добър, но за щастие, аз не съм капацитет, тъй че, претенция нямам, и в доста случаи не се превръщам в следконцертно мрънкало.

Тоалетните са чисти, има тоалетна хартия във всяка, не видях някой да пикае около кабинките. Хората пазеха чисто, чинно изхвърляха боклуците в местата определени за това. Поляната пред сцената не бе покрита с пластмасови чаши, силно впечатление ми направи това, ей, че всички сме ставали свидетели на следконцертна свинщина.

Липсата на масово татуирани хора също прави впечатлък. Приятни хора, добре уреден фестивал, прекрасен Киев.

И снимки от организаторите

Solstafir

снимка: Georgy Lazurenko

 

Спасибо, друзья, айде чао.

 

 

 

 

 

 

Back to USSR, Одеса

Времето прекарано в избиране на дестинация, установяването на маршрут, търсенето на хотели, дебненето за евтини полети, закупуването на билети, а после сладостта да виждаш как мечтата става реалност, ето тази тръпка ме държи, напук на всички кофти моменти. Да пътуваш с хубав човек е добре, ако не – с каквото е налице. Обичам пълненето на раницата и трепета за досег с нещо непознато. Обичам да рисувам с пръст по атласа и спомените от извървеният път. Искам да обиколя земята, а после да ви махна от Марс.

Днешният свят прави това лесно, достъпно и възможно.

odessa

Информация за Одеса – транспорт, ресторанти, музеи – може да намерите тук: http://citycard.travel/odessa-ru.

Преди да тръгнете на път проверете задграничния си паспорт – нужно е да е валиден 6 месеца преди да влезнете в дадената страна, информирайте се дали ви е нужна виза, снабдете се с лекарства от първа необходимост, купете си пътеводител, изришкайте гардероба – за лятото памучните и ленени дрешки вършат чудеса, а удобните и разработени обувки са гарант, че целодневното ходене няма да е проблем.

Преди да предприемете пътуване до Украйна (или друга държава) е добра идея да се регистрирате на сайта на МВнР в рубриката “Пътувам за …”, или в българските дипломатически представителства, като посочите периода и мястото на пребиваване и оставите телефон за връзка. Така ще можете да получавате актуална информация за обстановката в страната. Препоръчително е преди посещението в страната да имате записани дежурните телефони на консулска служба Киев и Одеса.

И, те така, на добър път.

Накъде да поемем?

Накъде да поемем?

Тази година, за разлика от предишните, решихме вместо кратка почивка свързана с датите на определен фестивал, да си дадем повече време за разглеждане. Музиката днес е оставена малко на заден план. Няма голямо лутане в избора – фестивалът е Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, който тази година се провежда в набережието на Киев. Мероприятието не блести с особено интересен лайнъп, но за сметка на това Украйна ни привлича като магнит. Всеки, който чуе накъде потегляме реагира – луди ли сте, там има война, опасно е, какво толкова ще гледате. Тате казва – пазете се, Киев е столица на джебчиите, Одеса на измамниците. Така и така ще бъдем в тази част на света, защо да не отскочим и до Беларус. Удължаваме с една седмица пътуването, няколко дни прекарани в комунистическата страна, през които ще обиколим Минск, Гомел, Мозир. За тази държава са необходими визи, които се издават лесно и бързо. Необходимо е да си издействате покана, каквато ние получихме от хотела в Гомел, след като направихме резервация за пет нощувки.

http://bulgaria.mfa.gov.by/bg/consular_issues/visas/cc611f94d738cb97.html

И така, днес с изминати над 4500 километра, няколко полета, смяна на автобуси и влакчета, две държави и пет града, потопили се в одеското Черно море, докоснали реките Днепър, Припят, Свислоч и Сож се прибираме изпълнени с много впечатления, интересни преживявания и заредени с емоции. Установявам за себе си, колко по-интересни са некомерсиалните държави и колко изпълнени са тези две седмици прекарани в тях.

ЖП Гара

ЖП Гара

Тръгваме от Варна привечер, първа спирка – друг черноморски град – Одеса. До Одеса може да се стигне със самолет, ферибот и автобус. Избираме най-евтиния вариант – използваме услугите на https://ecolines.net/bg/bg. Билетът от Варна до Одеса е на стойност 66 лева в една посока на човек, през летния сезон автобусите тръгват от варненската автогара в 19.30 часа, пътуват вторник, четвъртък, събота и неделя, като пътят се взима за 15-16 часа. Минават се няколко граници, така че този час е примерен. Автобусите са удобни и модерни, има тоалетна, таблети, wi-fi, продават кафенце, има контакти, в които може да се включи зарядно например, присъства всичко необходимо, за да бъде леко и приятно пътуването. Е, освен нафта.

За пръв път на българо-румънския пропусквателен пункт Кардам чакаме около час и половина, за сметка на това на молдовско-украинската граница (Рени) минаваме като на парад. След всичко изчетено по темата се бях подготвила за няколкочасово висене, проверка на багаж и пълно разкостване – нямаше такова нещо, явно ударихме среднощна шестица от митничарското тото. Смешното е, че на молдовска земя изминаваме няколко километра и пребиваваме минути. Път, останал като наследство от бившия СССР, свързващ някога двете бивши руски републики – Украйна и Молдова, и който за съжаление не може да се избегне. Километрите до Одеса, ако не бяха толкова много, бих извървяла пеш, през няколко секунди политаме към тавана на автобуса и току що приземили се на седалката излитаме отново. Пътят е повече от кошмарен – ями, трапове, дълбоки дупки, изронен асфалт – осъзнавам, че българите, за някои ситуации сме станали изнежени, взискателни мрънкачи. Вече му се вижда края на пътуването, когато автобусът внезапно спира. Свършила нафтата. Е, кат нямат акъл – ще чакаме, слънцето пече, температурата се покачва, муш

Екатерина Велика

Екатерина Велика

ици бръмчат, а ние се крием в сянката на автобуса. На двадесетина метра от нас продават дини, единият шофьор купува огромна любеница и ни я оставя – да се разхлаждаме. Около нея се събират пасажерите, повечето от които са младежи и започва опознаване и весели разговори. По-сладка диня не съм яла от години, хората сами си ги отглеждат и малко ми става мъчно, че селското ни стопанство е напълно унищожено, че сортовете са загубени и че ни се налага да купуваме плодове и зеленчуци внос от на майна райна. По пътя Йосиф казва – гледай, бе, гледай, няма необработваема земя, всичко засято, няма пустеещи ниви…

Свети Пантелеймон - мъжки манастир

Свети Пантелеймон – мъжки манастир

Чувайки българска реч при нас идват продавачите на любеници, радват се да видят нещо като сънародници, тук, насред нищото. Черпят ни със саламче и хлебец, вкусът е друг, усещането, че попадаш в местенце, където времето е спряло преди 20-30 години е чудесно и се чувстваш сякаш си у дома. Под жаркото слънце неусетно те погалват детски спомени и топлото отношение на непознатите те прави малко по-човечен. Този един час прекаран насред полята украински наместо нерви ми донесе толкова топли слънчеви емоции, че  малката транспортна несгода се превърна в голям личен плюс.

Хотел „Большая Московская“, построен през 1904 година

Имайте предвид, че в Украйна не всичко става по разписание. Потегляш, а кога ще пристигнеш – божа работа. Важното да си здрав и цял. След като бусът бива доволно напоен, продължаваме към Одеса. Навлизайки в покрайнините на града любопитният ми поглед първо среща мизерията и разрухата на крайния квартал. Питам се – мамка му, това ли е остапбендеровата Одеса,това ли е родината на руския шансон и известната за времето си аристокрация, ко станА тук. В следващия момент автопаркът отново ме връща години назад – москвичи, волги, жигули – коя от коя машина по-раздрънкана, но набичила скоростта на макс. Е, с такава транспортна инфраструктура, и бавно, и бързо да се кара, все ще се опре до сервиза. В центъра на града положението вече е друго – скъпи коли, джипари – най-вероятно са собственост на руските туристи.

Слизайки на автогарата изпитвам първия културен шок. С усещането, че съм на пазар в Маракеш, мятаме раници на гръб и се оглеждаме стреснато. Хора навсякъде, непрекъснато движение, шумотевица и глъч, страшна жега. С разпечатка в ръка търсим пътя по който се движат маршрутките, а той е точно пред автогарата. Виждаме таксито с нужния ни номер и махам с ръка – рук – не спира. Казваме си пълен е, затова. Минава второ – подскачам, махам – не спира. Усещаме, че тук работата не е като в България, където и с намигане можеш да спреш маршрутка, и щем не щем минаваме в ролята на следотърсачи – гледаме накъде се движи машината, къде завива и вървим по горещата следа. Оказва се, че след 50-100 метра има спирка, на която спират колите на градския транспорт, включая и маршрутните таксита. Тия таксита много ме радват, всички са накичени с перденца, кои с весело поклащащи се пискюли, кои с визия на персийски килимчета, шофьорите карат бясно, до тях са нахвърляни в пълен безпорядък купища пари, плаща се обикновено при слизане, а билетчето е на стойност 5 гривни, или около 35 стотинки наша пара. Разгеле, ганьовците се качваме и добрият шофьор ни сваля пред хостела. Алелуя – баня и легло, което не използваме чак до след полунощ.

Музей на западните и източни изкуства

Музей на западните и източни изкуства

В хостела мацката на рецепцията е пълен непукист, за три дни или гладеше чаршафи, или липсваше, или си стоеше пред компютърния екран с изражение – не ме закачайте за нищо, не ми се работи, не ми е до вас. Е, не я закачахме, не й развалихме рахата и я оставихме спокойно да си брои мухите.

Одеса ни чака. И преди да се потопим в градската глъч и шумотевица, съвсем малко ще се отклоня с факти, които лично на мен ми бяха интересни.

Аристокрацията

Аристокрацията

Ако Рим е спасен от гъските, то Одеса я спасили портокалите. Одеса като град е основана след декрет на Екатерина II през май 1794 година, като най-западната новопридобита земя на Руската Империя – Новорусия, като идеята е била мястото да стане най-големия търговски порт в Русия. Името на града е даден от самата императрица, наслушала се на историите и славата на гръцката колония Одесос, която всъщност се намира на територията на България, демек – днешна Варна. Първа глава на младия град става дьо Рибас, който организира „експедиция за строеж на града.“ С декрет на Екатерина Велика от 2-ри септември 1794 е започнало изграждането на пристанище Одеса. Няколко години по-късно императрицата умира и качилият се на престола Павел, който ненавижда майка си и всичко сътворено от нея, месец след смъртта й преустановява финансирането на строежа на порта. В периода на командването на дьо Рибас строежът върви много бавно, през 1799 г. пристанището на Одеса е съществувало повече на хартия, отколкото в действителност. И тъй като не е имало пристанище – не е имало търговия, на която толкова разчита правителството.

Дьо Рибас е отзован, заедно с Франц Павлович дe Волан, авторът на брилянтния план за изграждане на пристанището и града. Данните, събрани от новия шеф на територията на Новоросийск, показали, че огромните разходи, свързани с изграждането на пристанището на Одеса са тежко бреме за хазната и нямат никакви съществени резултати. Доказани са множество случаи на злоупотреби и присвояване. (колко познато) Лошата реколта през 1799 г., започващата наново война, преживяно земетресение докарва търговията до ръба, а града до последното му издихание. За развитието на търговията ще трябва да завърши изграждането на пристанището. Градоначалниците решават да поискат паричен заем от императора за изграждането на града. Нужно е да умилостивят императора, но с какво. Узнавайки за любовта на императора към портокалите, бащите на града изпращат три хиляди гръцки портокала в императорския двор. Явно стоката е била качествена, защото на 26 февруари Павел възстановява указа на майка си за строителството на пристанището и отпуска пари за развитието на града. 1894 г. – сто години по-късно Одеса заема 4-то място в Руската империя по размер и ниво на икономическо развитие след Санкт Петербург, Москва и Варшава.

Та, след като сме измили натрупания за 18-те часа път прахоляк от телата си, нямаме търпение да се разходим из града. Първа мисия – да сменим пари, докато работят банките. Оказва се, че чейнч пунктове има в почти всеки магазин, аптека, книжарница, заведение. За пръв път виждам толкова добре изградена система за прибиране на валутата ви. Към първата кабинка подхождаме малко плахо, очаквайки да ни налазят украински мужици тип „магураджии“ – няма такова нещо. Обменяме долари (това е най-тачената валута в Украйна и Беларус) в книжарницата и веднагически с част от парите си купуваме гид за страната. Вярвайте ми, ако пътувахме с тир, бихме го напълнили с книги. Имат страхотни издания, на ниски цени. Е, поне листихме и ахкахме, вдъхвахме аромата на изданията, жениците в книжарницата предполагам ни помислиха за поляци с леки отклонения в психиката.

Следващата спирка е в хранителния магазин, в стрес съм – бирата е по-евтина от шишенце минерална вода. Харесва ми:) Хостелът ни е с добра локация, демек, централна. Известната Дерибасовска е само на няколко минути път от него, а по нея ежедневно се разхождаме, тъй като там са позиционирани ресторантите. За нас цените в тях са нормални, което надали важи за местното население. Навсякъде се чува руска реч, много рядко някой ще проговори украински. Всички надписи и табели също са на руски, така че за нас е от лесно по-лесно да се ориентираме и да комуникираме.

Забравих да кажа, че пиенето на алкохолни напитки и бира извън заведенията и в Украйна, и в Беларус е строго забранено. Нито по паркове, нито по градинки, пейки и алеи ще видите хора с бутилки в ръка. Първата вечер бяхме седнали на стъпалата пред хостела да ударим по една бира за лека нощ, до нас спря патрулна кола и един млад полицай започна да цитира някакви си закони, членове, алинеи. Викам му, спри малко, юнак, ние сме българи – не те разбираме. Изскача втори униформен младок – и реве – Пиенето е забранено! – ми добре, ще си приберем бутилката с бира. Ай, по живо, по здраво.

Страхотно впечатление ми прави дизайна на ресторантчетата, сякаш са в надпревара едно с друго, кой ще изкара по нестандартен и привлекателен интериор. Нашите ресторантьори има много какво да учат и да крадат като идеи – сравнението е неизбежно, съжалявам за което.

Първото ми впечатление, докато пешеходстваме из града, е за една повяхнала аристократичност. Един град с прекрасна архитектура, един град оставен на времето и прищявките му, град на детайлите, на рушащи се къщи и забележителни вътрешни дворчета. Един невероятен град, създаден на малко късче земя, изграден в уникална комбинация от архитектурни стилове – романски, готически, рококо и Art Nouveau, населен с италианци, гърци, турци, евреи, молдовци, украинци, руснаци, кипящ от енергия и гостоприемност.

Градската градина, построена през 1803 г., малко след основаването на града

Попадаме на булевард Приморски. Това е крайбрежната улица за разходки на одеситите. Подредена алея, пълно с дървета, пейки, светлини и хора, много,много гуляещи хора, чистота. Сградите са ремонтирани, боядисани – абсолютния контраст с видяното преди малко. По Тещински мост стигаме до Воронцовия дворец, в който не влизаме поради сравнително късния час. Дворецът на генерал губернатора е строен през 1826 г. в стил ампир и е обявен за паметник на архитектурата.

Завъртаме се около паметника на Дука (който навремето гражданите са приемали като създател на Одеса), от чийто крака започва Потьомската лестница – известна от историческата пропагандна филмова лента от 1925 година – Броненосец „Потёмкин“. Чернобелият филм е шедьовър за своето време и е сниман в Одеса, която по онова време е кинематографски център. Йосиф ме навива да слезем по нея, но съм толкова уморена в края на 24 часовото ни непрекъснато приключение, исках просто да се разхождаме по алеята, разбита съм, че фурникульора е затворен за ремонт (толкова много исках да се повозя на него, успокоявам се, че и в Киев има такова съоръжение – но чепът е голям – и там някой веселяк беше побил  табела – много ви здраве, елате догодина, може тогава да съм отворен – саботират ме тези хора, ейй). Та отказах, за което после май малко съжалих. Пък и да беше лестница като лестница, а то има няма 200 стъпала, ние в Шумен каква лестница имамеее, ехее – 1800 стъпала (само че не е толкова известна), те ми се фукат с някакво бебче:)

Пропускаме ходенето до Морската гара – оставяме тази забележителност за следващото ни гостуване в града и продължаваме гуляя по алеята. Стигаме до Одеския Археологически музей, един от най-старите в страната, основан през 1825 година, в момента съдържа повече от 160 хиляди експонати. Има богата колекция от древни паметници на Египет, древна Гърция и Рим. Изложени са дървени и каменни саркофази, надгробни елементи, каменни плочи и фрагменти от папирус с йероглифи. В първите две зали са показани материали, които обхващат един продължителен период от време: от появата на човека – до второто хилядолетие преди Христа. Интересно е, изложени са мумии – няма какво да ви занимавам повече. http://archaeology.odessa.ua

Непременно трябва да се види домът на филхармонията, която намира се в историческия център на града. Това е една от най-красивите сгради, построена през 1899 г., по идеен проект на виенския архитект Прохаски, в стил – италианска готика. Дървеният таван на залата е от ливански кедър и без нито един забит пирон. Концертна зала е с 1000 места, а по красота и акустични качества е една от най-добрите в Европа. Естествено (вече не се учудвам, дори все по-малко се ядосвам), беше затворена поради ремонт, или летен отдих, но успях да снимам част от предверието, което е уникално и красиво, и най-вероятно е прелюдия към един изключителен интериор. http://www.filarmonia.odessa.ua

Друга забележителност е „Одес­ский на­ци­о­наль­ный ака­де­ми­чес­кий те­атр опе­ры и ба­ле­та“, тази сграда, според мен, е фаворит по пищност, красота и незабравимост. Построена през 1810 г., изгоряла през 1873 г., наново издигната през 1887 г. в стил необарок, а пълната реставрация на операта завършва през 2007 г. (не че някой ще се интересува от хронологията). Отново не можем да влезнем да поснимаме разкоша в самата зала, има прогулки за любопитковци като нас само в определени дни – петък и събота, като за час развеждане и снимане цената е около седем лева…еее язък, започвам да се изнервям на недосегаемостта на някои места. За дните прекарани в Одеса, ежедневно минавам да си нагледам операта, все пак там са пристъпвали Чайковски, Римский-Корсаков, Рахманинов, Шаляпин, Анна Павлова, Айседора Дънкан и още. http://opera.odessa.ua

Moга да описвам с дни къщите и музеите, парковете и забележителностите, защото всяка стара постройка е архитектурен паметник, или би могла да бъде такъв, но оставям на любопитството ви – отидете и разгледайте, после споделете.

Ден втори е посветен на морето и неговите плажуващи хора. Отправната ни точка е парк “Шевченко”. Центральный парк культуры и отдыха “Т.Г.Шевченко” в началото се е казвал “Александровски” в чест на императора Александър II. Основан е през 1840 г. Тук са се разхождали Жуковски, Гогол, Островски, Достоевски, Чехов, Ахматов… Грандиозен и модерен е стадионът на “Черноморец”, от магазина към него си купихме малко сувенири.

Стадион "Черноморец"

Стадион „Черноморец“

Видяхме “Алеята на Славата” с почет към участниците в освобождението на Одеса от фашистите, паметника на Неизвестния матрос с вечен огън отпред, паметника на Шевченко, обелиска за воините-афганци. Паметници, паметници, огньове… Яд ме е, че нашите глупаци сринаха тази част от историята ни. История и преклонение в едно.

Ресторантче край морето

Ресторантче край морето

От тук асфалтови пътища ни водят до морето. И там си личи, че градът не се изхранва с морски туризъм. Има няколко плажчета почти един до друг, по пясъчната ивица са се изпънали хора, има малко капанчета, кой да хапне, кой да пийне, но като цяло го няма мириса на плажно масло, който те лъхва, когато стъпиш на нашите черноморски курорти. Няма я тази дандания, пренаселеност, търговия, лудо движение, сергия до сергия. Чувството е, че си попаднал в малък провинциален град, който по случайност природата е дарила с малка ивица пясък.

Тук е и началото на пешеходната “Алея на здравето” стигаща до Аркадия. Повървяхме доста по нея в търсене на вход към едни тунели, които адски много исках да видя, но така и не го открихме – ни входа, ни тунела – остава за следващата ни визита 🙂

Музеят "Пушкин"

Музеят „Пушкин“

Но този крах е овъзмезден, качваме са на лифт, който ни изкачва до Френския булевард, и се оказваме точно на входа на Мавританската арка. Лошо няма, пореден архитектурен паметник, красив и цветен насред пренаситения с машини и прахоляк френски булевард. Шансът ни е да минем по “Малая Арнаутская”, улицата, която навремето се е обитавала от контрабандисти и престъпници. Улицата, на която е живял и прототипът на великия комбинатор Остап Бендер – Осип Шор.

Архитектура

Архитектура

Вечерта на 26 юли на Дерибасовская ставаме част от концертна програма “Одеса чака Евровизия”. Градът участва в “Битката на градовете” за избор на домакин на Евровизия-2017. Градове-финалисти са Киев, Днепър и Одеса. На сцената ще се качат “Дети Фиделя”, “Epolets”, “Киви-проджект”. Впечатление прави присъствието на конферансие, културният министър на Украйна също се качва на сцената, а ние чакаме да видим одеската рок група Еполетс. Егати кефа, пълно е с танцуващи хора, пищящи девойки, мокри… тъй де, пищящи девойки. Говорим си – тази група ще да е мноого яка, толкова хора са се събрали да ги подкрепят. Бандата  е основана през 2012 г. в Одеса. Музикантите изпълняват песни на украински, английски и руски език. Epolets е комбинация от музикални течения на няколко поколения рок, който абсорбира диското на 70-те години, хард рока от 80-те и грънджа на 90-те години. Тяхната отличителна черта е съчетание на изключителен вокален тембър, мелодични китарни рифове и танцови ритми. Имат издадени три албума – Epolets (2013), Dogma (2014), Сult (2016).  http://epolets.com

Успех на Одеса в битката.

В една от следващите вечери отново нощно се разхождаме по Приморски, но този път в компанията на Коля, с когото са ни уредили среща за по бира, а те взеха че станаха по няколко на брой, не можем да спрем да си говорим – ние за България, той за Украйна. Безкрайно интересна, приятна и напоителна вечер. Разказва ни, че в тяхното населено място учат български народни танци, традиции и обичаи и се оказва, че той знае много повече обреди от нас. Та, Коля ни води до паметника Дуков и ми казва да застана на точно определено място и да погледна към Дука – от този ракурс свитъкът в ръката на Дук изглежда като… мъжки гениталии… „Улыбаясь Дюку, по бульвару хожу; со второго люка на него не гляжу“… Е, аз не пропуснах да погледна от люка право в Дука.

Също така, Коля ни предлага да си пожелаем нещо и започва едно обикаляне и галене на плочки, дукове, гърди на бронзови девойки. Хем ни е смешно, хем гледам да не пропусна част от ритуала, най-накрая омалели от смях сме изпълнили мисията и всеки е в очакване на сбъднати мечти.
Продължаваме към малко кладенче, а до него силно извито мостче в почти нищото. Коля ни разправя, че в деня на сватбата си младоженците идват тук, застават от двете страни на мостчето и трябва да го изкачат без да се хващат за перилата и да се срещнат по средата. Ееее, трудничко е, повярвайте, в началото се правя на силна и си казвам – това е препятствие, което се минава с лекота, обачее се наложи да прибегна до помощни средства. Представям си как горките булките лазят по корем, насред зима, нагиздени на високи токчета и с бели кринолини. Нооо, за да се спечели свекървата, това изпитание трябва да се премине – инак, щастлив брак – йок.


До това място за булчински изтезания е монтирано метално сърце, на което са преместени всички катинари, които първоначално влибените гугутки заключвали на “Моста на влюбените”, но когато станали прекалено много и прекалено натежали застрашили съществуването на моста, та се наложило да ги свалят от там. Ай, стига за любофф, че ми стана прекалено розово и сладко, като захарен памук.

Хвърляме по стотинка в кладенчето, нови желания, нови очаквания и отпрашваме към Плоския дом. Визуалната измама е атрактивна и предразполага към обикаляне и обстойно оглеждане на сградата. Цъкане с език, тръскане на глави, илюзията си я бива. Собственикът на комуналката в процеса на строежа е останал без пари и съответно е посъкратил едната стена. Кой би помислил, че след много много, години, тази сграда ще стане една от най-посещаваните забележителности в града.

Винаги когато има възможност не пропускаме посещението в зоопарка на посещавания град. Одеският се намира след автогарата и в близост до пазара http://zoo.ua. Много приятен, сенчест, не особено голям. След цялата гюрултия на града, там човек получава пълен релакс (ако обича животните и разходките де) и спокойствие. Абсолютната почивка.

Билетът е 40 гривни (3 лева нашенски пари), на място се продават пакети с храна за животните, може да се сближите с някое сладко животинче, докато го храните. Силно впечатление ми направи наличието на бебета от почти всички животински видове, които обитават зоопарка. Има изградено малко комплексче, което представлява селски двор. Козички, кокошчици, патенца, котета, кучета, лебеди – всички съжителстват в мир и хармония. В каквато сме и ние двамата, докато от одеското малко летище се качваме на самолета отлитащ в посока Киев.

Махам за сбогом на хилядите малки цветни петна, на обраслите с блъшлян къщи, колоритната архитектура, на морския бриз, обещавам си – някога пак, но след като се насладя на непознатите места,които ме очакват в този живот.