Начало » Концертни репортажи

Category Archives: Концертни репортажи

Архив

Обсебване и освобождаване от подлите нилски ритуали (Vile Nilotic Rites European Tour 2023: NILE, OMOPHAGIA, VAPOR и CONFESS)

юли 25, 2023 2:08 / Вашият коментар

Локалните ентусиасти Perfect Storm Events, които изиграха съществена роля за събуждането на родните банди след пандемията, дораснаха да „глътнат” първото си международно турне. И то не какво да е, а оглавяваното от американските Death Metal легенди NILE! Строгите времеви рамки на тези събития бяха присъщи на организатора в ранните му събития. Това предвещаваше успешен концерт. Ден преди поклонението, допълнителна група се вряза във времето между отварянето на вратите и първата от пътуващите банди!

Иранците CONFESS се пребазират в Норвегия през 2018 г., но въпреки това са им необходими четири години, за да кръвонапълнят студийния си проект в пълноценна банда и да извадят албум. Еклектичното им звучене е съчетание от влечение към западните ценности и самоопределянето им като доминантна източна култура.

В 19:30 ч. на сцената се качва петчленна група, в която има DJ и която забива metal-core. Въпреки някои тънки hip-hop заигравки в музиката им, скречовете и сирените, които DJ-ят Chemical прави, заедно с бек-вокалите си, не са твърде натрапливи. CONFESS го ползват повече за семплиране, отколкото да внася денс елементи и звученето му е повече ретро, отколкото модерно. Титулярът и фронтмен Siyanor (v., g.) изпълнява агресивни, но бедни откъм мелодия вокали, докато свири Metal-Core рифовка. Отделно групата има бек-писта от пулта, която побира интродукции и добавя дисциплина в краткото време за техния сет. Ритъмниците са подредени, но остава усещането за нещо, отдавна чуто и преупотребено в музиката им. За финалното парче басистът им Edvard Sunquist слиза в съркъл-пита, а докато ги изпращаме с ръкопляскания DJ-ят вади български трибагреник. За своите 30 минути CONFESS не успяха да ни грабнат, но не ни и разочароваха! Все още сме само стотина фена.

Сетлист CONFESS:
01. Evin
02. I`m Your God Now
Tape Intro (Not from band`s DJ!)
03. Unfilial Son
04. Megalododn
05. Eat What You Kill

Още на мърч щанда правят впечатление широкопечатните и доста естетични Т-шърти на калифорнийските трашъри VAPOR. Между 2004 г. и 2022 г. те имат не особено бляскава кариера, под името VX36, с два албума в Thrash/Groove стилистика. От 2022 г. приемат новото си име и реализират още един албум, който звучи сякаш по-традиционно трашърски.

Както е по план, точно в 20:15 ч. прозвучава интро от акустична китара, а квартетът влиза с барабани, като извадени от началото на „Painkiller” на JUDAS PRIEST. Първата песен на VAPOR продължава като Death Metal с много Thrash Metal компоненти, като рифовки на среднистите китари и високи харшови вокали. Песента е от албум от 2012 г., но е втежнена като саунд. Майсторската тонировка на агресивните вокали на рунтавия Nate Klug (v., g.) също дърпа жанрово към Thrash Metal-а. С разгръщането на сета им, Death Metal-ът отстъпва все повече на Thrash-а, а барабанната канонада влиза все повече в Punk постановка. Песните са отчетливи и висококачествени.

Между песните VAPOR ни говорят в шоу стил, вмъквайки в представянето си комплименти към публиката и призиви за овации и движение пред сцената. Общуването с публиката сякаш е подготвено от PR и тече малко заучено. Китарите нямат необходимата мощ и слушаме повече бумтенето на ритъмниците. Въпреки очакванията ми това да се поправи, до края на сета характеристиката си остана същата. Цялостното шоу си остана твърде американско за европейската публика. Но пък въздигащият се Thrash Metal събра феновете на стила пред сцената. Последната песен завърши като чист късноосемдесетарски Thrash химн. Присъствието в клуба вече се беше утроило, а американците останаха след половинчасовия си сет на мърч зоната и там разговаряха с всеки, който пожела! Това, което ни показаха, предвещава силен рестарт на кариерата на VAPOR!

          Сетлист VAPOR:
          Intro…
01. Blood War
02. Resist
03. Satans Fury
          Intro…
04. Nightmare
05. Looking Through The Eye of a Dead Man
06. A Time of a Quickie

Точно в 21:00 ч. тръгва ритуално-симфонизираната интродукция на OMOPHAGIA, докато те заемат сцената. После швейцарския квинтет ефектно влиза в своя Death Metal, който е обилно обогатен с grind core пасажи в 90-тарски маниер. Бруталната основа е доразвита от множество мелодични отстъпления и сола. Бек подложката диктува строго сета им и го изпълва с интродукции, аутродукции и вложени допълнително симфонизации. На третата песен, китарите, които са твърде тихи още от предния сет, добиват правилната сила на звученето. Виждам, че пултът е поет от гост-озвучителя… Седемструнните китари на OMOPHAGIA ту рифират дропнато, ту отлюспват високи мелодични сола или акустични интродукции.

Стандартните благодарности и анонси за „dance song” между песните само затвърждават впечатлението от музиката на OMOPHAGIA, че техническата грамотност и грамотната бек-лайн подсигуровка не гарантират творческа потентност в музикално отношение. Последното парче е прорязано от изцяло бек-лайн пасаж, който занижава впечатленията от и без това недоразгърнатата 35-минутна програма на швейцарците, чието представяне е ограничено от строгите рамки на този тип турнета.

          Сетлист OMOPHAGIA:
          Intro >
01. The Consequences of Guilt
02. The Plague >
          Intro >
          03. Rebirth in Black
04 Troughts of the Earth
05. Redemptiom of Self-Destruction
06. Serve as Slave
07. All for None
08. Time Tells

Богатата мърч зона на NILE има артикули за всеки ценител, включително соловите албуми на Karl Sanders! 40-минутната подготовка на сцената за хедлайнера ни дава възможност да „инвентаризираме” подробно предложенията, докато даваме ухо към минималистичните чекове, развиващи се върху „картина” от мистична музика. Някои фенове бяха с наистина впечатляващ грим, вдъхновен от предстоящата група и бяха приятно вълшебно присъствие към цялото изживяване. Капацитетът на клуба, при затворен втори бар, е почти запълнен. Към края на този миманс, озвучителят е помолен да направи кратко съобщение от името на групата:

– Хей, хей, аз съм Звезди Керемидчиев! – Тук всички се опулваме въпросително, защото има разминаване между думи и действителност. – Сигурен съм, че ме чувате. Нали искате NILE? Има, обаче, едно условие! No stage diving! Намерете алтернативни начини, да се забавлявате! Аз, например, бих отишъл на бара… No stage diving! – След натъртения призив осветлението угасва.

В 22:15 ч. тихата мистична музика преминава в ескалираща филмова музика, подходяща за тематиката на NILE и те излизат, за да гръмнат с Death Metal хармонии. Karl Sanders е предпочел да се съсредоточи в китарата си. Младият концертен член на групата – Scott Eames (v, g) е поел голяма част от вокалните партии, а се справя забележително и на струните! Другото live попълнение – басистът Julian Guillen, също е във върхова форма. Двамата с Karl Sanders правят перфектни беквокални линии, като от време на време изземват и функциите на основни вокалисти.

Титулярът зад барабаните George Kollias е стабилната основа, върху която всички разгръщат музиката на групата. Brutal Death Metal спецификите се разгръщат с техническо майсторство и вплетени мелодични пасажи, които разкриват идейните им основи. Някои ненатрапливи подложки, които не могат да бъдат издирени, са семплирани към сета им, от което живото усещане не се губи. Правата бруталия се редува с усложнените ритмически композиционни решения. Изобщо, качеството се излива щедро от сцената със съвсем малко пропуквания!

Посланията между песните са кратки и разбираеми, касаещи песните и публиката. Малкият проблем с баса е маскиран от непринудена тирада на Karl Sanders и тотален професионализъм. Когато NILE обявяват последната песен, тя е потопена изцяло в семпли, внушаващи филмови сцени. С края й, веднага влиза акустична мистична музика на фона на която групата се покланя. NILE се прибират, а ние оставаме вцепенени под аутродукцията. В 23:35 ч. и тя свършва, а ние сме освободени от подлите нилски ритуали…

          Сетлист NILE:
          Intro
01. Sacrifice Unto Sebek >
          02. Defiling the Gates of Ishtar
          Noise Intro >
03. Kafir!
04. Call to Destruction
05. Vile Nilotic Rites
06. In the Name of Amun
07. Lashed to the Slave Stick
08. Sarcophagus
          Bells Intro >
09. 4^-th Arra of Dagon
10. Long Shadows of Dread
11. the Howling of the Jinn
12. Annihilation of the Wicked
          Invocation of the Gate of Aat-Ankh-es-en-Amenti (Intro & backgrownd)
13. Black Seeds of Vengence
          Outro

Rock Thrashler
28.04.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

PANTERA: Спорът остана някъде назад в картината

юни 20, 2023 20:07 / Вашият коментар

„For the Fans. For the Brothers. For Legacy” Tour – София:
PANTERA, ODD CREW и BLACK TOOTH

Няма начин да не започнем с дискусията, това PANTERA ли е или не е PANTERA? Въпреки че точно концертът е най-добрата реплика по този въпрос, така че отговорът очаквайте най-накрая! Мога само да ви кажа, че този „For the Fans. For the Brothers. For Legacy” Tour е нещо като бенефис за двамата „gone, but not forgotten” членове на групата – братята Dimebag Darell (g.) и Vinnie Paul (dr.), които бяха двигател на всичко това, което се случи и за което вече книги се пишат. Техните ликове, освен че се виждат на касите на дръм-сета, зад който за това турне седи въздесъщият Charlie Benante (ANTHRAX, ex-S.O.D), има посветени и две видео компилации, които допълват цялостното преживяване на този концерт. Да замени незаменимия Dimebag Darell е поканен друг китарен колос на поколения фенове и музиканти – Zakk Wylde (BLACK LABEL SOCIETY, ex-OZZY OSBOURNE). Двамата са свързани, освен от приятелство и от работа, в общи музикални проекти. А днес пак са заедно по някакъв начин… Емблематичният глас на PANTERA след 86 г. – Phil Anselmo и басът в ръцете на Rex Brown, който е в групата още от 82 г., са хората, които носят тежестта на името и свирят тези песни максимално близо до оригиналните им варианти! Това е обещанието – нищо повече, но и нищо по-малко!…

Много отдавна не бях виждал София под такава тотална обсада от фенове, които осезаемо променяха облика на града още от ранния следобед. Въпреки че фен-зоната пред самата зала бе отменена, заради прогнозата за времето, не липсваха предприемчиви бизнесмени, които търсеха вниманието на събиращите се фенове. В тази част на града само небрежно попрепръска, но на други места преваляваше сериозно. Голямо черно множество се събра още преди отварянето на вратите, а най-нетърпеливите се спуснаха, тичайки към залата при отварянето им в 18:30 ч. Въпреки че някои фенове се оплакаха от организацията, всъщност, ако си погледнеш билета, можеше ясно да прочетеш от къде ще ти е най-удобно да влезнеш. А мерките за безопасност съвсем не са излишни в днешно време…

Залата беше все още приятно прохладна, когато в 18:55 ч. от озвучаването се разнесе живо пеене на някакъв вариант на bluegrass country! Излизайки на сцената, BLACK TOOTH демонстрират power ентусиазъм. Турската банда, чийто единствен постоянен член е вокалистът им Tuna Vural се е посветила на nola metal-а! Това географско, по своята същност, название представлява сбор от групи, които са вдъхновени от дебютния албум на DOWN, дообогатен от вечно изплъзващия се термин Sludge Metal. Това, което звучи в залата, обаче, е механичен сбор от цитати на PANTERA в музиката на комшийския квинтет.

Момчетата демонстрират много енергия. Tuna споделя, че има корени от България и е много щастлив да свири тук. Въпреки стабилната им подготовка, тази сцена все още им седи твърде широка. Въпреки това, фронтменът успява да накара front-of-stage феновете да клекнат, за да избухнат на припева на „Destroy”. Wall of Death също му се получава, макар и в по-локален вариант. Слушаме четири песни, в които са включени едни и същи любими panter-ски трикове. За последното парче BLACK TOOTH вадят вдъхновение от „Vulgar…” периода на PANTERA, с повече мелодично пеене и контрасни моменти, а Tuna Vural е вече гол до кръста. Шоуто им е наблюдавано от около 1400 фена, което е нищожно количество от това, което щеше да се натрупа по-късно… Твърде повлияното им творчество разгорещи най-твърдите фенове на PANTERA, но не впечатли по-взискателната публика.

Сетлист BLACK TOOTH:

Live Country Intro

01. Breath of a Lightning
02. Destroy
03. Crimson Fight
04. Iron Clad
05. How Long

Българската група ODD CREW определено е музикален феномен, макар и да не успя да излезе от сенките на своите влияния, едно от които, без съмнение, са PANTERA. Момчетата, които, сякаш неусетно, преминаха от страната на музикантите – ветерани имат какво да покажат.

Веднага след 20:00 ч. акустична китара звучи откъм все още тъмната сцена. Последните концерти на ODD CREW бяха една поредица от акустични изяви и най-доброто от тези им изяви е побрано в първите две песни, които квартетът изсвири. Последваха енергични парчета, които, в един по-широк смисъл, може да се считат като реверанс хъм хедлайнера. Много по-иновативни от BLACK TOOTH, нашенците показаха класа и запалиха публиката, която междувременно се беше утроила. Последва дръм-соло, което освен че успя да ни разпее беше интересно направено и определено авторско. Може би, бе малко по-дълго от необходимото, но интересът на феновете определено не се загуби.

Чак тогава вокалистът Васил Райков си позволи да каже няколко емоционални думи, за да представи бандата и да възпроизведе едно изказване на Звезди Керемидчиев, за най-прекрасната гледка на света, която представлява многобройната публика в залата. Последва мощно парче с Hardcore компоненти, каквито напоследък ODD CREW творят успешно.

– Изглежда няма да мога да подскачам повече тази вечер, поради което ще трябва да ми помагате за следващата песен! – Споделя с нас някои свои мисли Васил. – Всички ние сме по социалните мрежи, но музиката се случва истински именно по концертите. Тука са и истинските приятелства, истинските усещания. Музиката се случва тук! И това тук прави приятелствата…

Преди баладичната „I Ain`t Losing Myself”, фронтменът и китаристът Васил Първановски демонстрират леко преиграна умора, сядайки пред феновете, от което сцената зад тях сякаш става огромна. Концертът забавя времето си и ние пеем и усещаме единение с групата.

– Ние не задължаваме никого да харесва дадена музика. Но сега на първи август се навършват 25 години, откакто с тези момчета сме заедно! – Продължава прочувствената си мисъл фронтменът, внушавайки ни, че са тук, заради нас и продължава. – Сега, преди последното ни парче, искам да изкрещите за онези зверове, които идват след нас!

Многопластовата „Pyre”, събрала алтернативни и тежки влияния изпраща ODD CREW достойно от този знаков за музикалния ни живот подиум, след малко над едночасов сет.

Сетлист ODD CREW:

01. Morning Lights >
02. Mark These Words
03. A Bottle of Friends >
04. Fallen Down
05. Stuck
06. Drum Solo
07. Two Steps to Hell
08. I Ain`t Losing Myself
09. Pyre

Огромно платно с логото на PANTERA е спуснато пред сцената, докато текат приготовленията на нея. Цялата зала е пълна, като тук-там се виждат свободни места само на трета тераса! Множеството тихо гъгне. Мъничката мърч зона извън основната зала е плътно окупирана от фенове и няма място за зяпачите, като мен. Бирените пунктове също не са лишени от внимание. В 21:30 ч. на двете странични видеостени тръгват кадри от задкулисието на концертите на групата, когато братята все още бяха сред нас. Звуковият фон на „Regular People” вкарва всички напред в залата и гъгненето прераства в мощни овации. Видео-ретроспекцията свършва и влиза интро от филмова музика. Платното пада и PANTERA демонстрират здрав саунд на концерта на завръщането си.

Да обяснявам за силата на парчетата, които името PANTERA символизира, за феновете е излишно, а за незапознатите е невъзможно! Това е тайната на сътвораването на цяла нова стилистика в метъла, която хем е легнала на традицията, хем е непосилно иновативна. Светещите по сцената абревиатури „CFH” подсказват къде музикантите са фиксирали извора на вдъхновение на спектакъла, който са ни подготвили. Знаковата фигура на Phil Anselmo (v.) обема сцената бос. Вместо силовата му избухливост, той се движи леко сковано, напомняйки концертите на OZZY OSBOURNE от 80-те! Zakk Wylde (g.) не е човек, който ще се стреми да влезе в нечии обувки и интерпретира китарните партии през личната си призма, но цялостното звучене на китарата сякаш не беше на нивото на прецизността на целия спектакъл. Иначе, сценичното поведение на китариста бе доста ефектно. Крайните параметри на китарните ефекти изкривяваха звука твърде много и няколкото точки в залата, които обиколих, не подобриха чуваемостта им, за чието добро представяне помагаше повече споменът за тях. Ритъмниците Charlie Benante и Rex Brown бяха машини. Цялостното усещане от лайва бе за добре сработена продукция!

От концерта на METALLICA `99, в Пловдив, не бях наблюдавал толкова енергична, подкрепяща и пееща публика по нашите ширини! Разкошът, който се носеше от сцената бе не по-малко енергичен и зареждащ. Въпреки стегнатото обслужване от саунд-инженерите, отговорни за интродукциите, шоуто не протичаше под клик, а бе повече сърдечна среща с феновете, където покритието бе в посока, да се срещнем възможно най-близо и с Dimebag Darell и Vinnie Paul. Някак неусетно онзи неизбежен спор това PANTERA ли е или не е PANTERA остана някъде назад в картината и ние се потопихме в едно истинско преживяване, както казаха и ODD CREW! А музикантите бяха подготвяли свиренето си доста прецизно и този първи спектакъл от турнето беше сякаш дългогодишно игран мюзикъл, изпълнен с послания от вербален и невербален тип!

Когато от пулта тръгна песента „Cemetery Gates”, вече на централната видеостена се завъртяха кадри с братята, които да ни припомнят дългата им история от времето, което уж е отлетяло, но ние всички го съживихме по един или друг начин. Очаквайки PANTERA да избухнат с бързата част на парчето, те ни изненадаха със собствен прочит на BLACK SABBATH-овската класика „Planet Caravan” в някаква неугасваща творческа вакханлия. Следваха най-силните парчета на групата от знаковите им издания. Изцедихме се и се изпълнихме отново със силата, която тази музика носи! Групата още досвирваше последните акорди на „Cowboys from Hell” когато Phil каза:

– Сега внимавайте, защото това наистина е краят на концерта! – След което изпя:
And he`s buying
a fuckin` stairway to heaven…

С което ни бе спестен бисът, който бандата изпълнява на по по-късните дати от европейското си турне, в случаите, когато не е имало възможност да разгърнат видео-продукцията от оборудването си – „Use My Third Arm”, която те завършват с горния кавър-цитат. Овации. Поклон. Няколко български знамена полетяха към сцената, но не я достигнаха, а охраната не се сети да помогне… Уникалното преживяване и старателно подготвения спектакъл завърши своята премиера, час и половина след началото си. Късметлии бяха всички, видели го!

Сетлист PANTERA:

Regular People Tape Intro
In Heaven (Lady in the Radiator Song) „Eraserhead” `77 Moovie Tape Intro

01. A New Level
02. Month for War
03. Strenght Beyond Strenght
04. Becoming >
          Throes of Rejection Outro
05. I`m Broken >
          By Demons Be Driven Outro
06. Suicide Note Pt. II
07. 5 Minutes Alone
08. This Love
09. Westerday Don`t Mean Shit
10. Fucking Hostile
          Cemetery Gates Tape Intro >
11. Planet Caravan (Black Sabbath cover)
12. Walk
13. Domination >
          14. Hallow
15. Cowboys from Hell
16. Stairway to Heaven (Led Zeppelin cover – Final fragment)

Rock Thrashler
26.05.2023, София, Зала Арена София
Снимки: авторът ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

LEFT TO DIE: Метъл обрат на съдбата

май 24, 2023 1:06 / Вашият коментар

Reborn Dead Tour – София:
LEFT TO DIE и ПРОКАЗА

През 1990 г. DEATH са пред второто си европейско турне. „Вдъхновен” от първото през 1988 г., което е пълно фиаско за неизвестната още дружина, събрана около Chuck Schuldiner, той отказва да тръгне, въпреки вече сключените договори. Мълвата (Отразена и в тогавашните издания на Metal Hammer) е, че музикантите са се събрали пред дома на фронтмена и са провели няколкодневен джем, демонстриращ техническо съвършенство, в желанието да го убедят да тръгне! Тогава един приятел сподели мечтата си: „Искам Чък Шулдиниър да живее над нас и всяка вечер пред блока да свирят DEATH!”…

Защо ви разказвам всичко това ли!?! Защото днес ще попътуваме с машина на времето, която ни връща в една технологично подобрена 1990 г.! Тогавашното турне се реализира в състав: Bill Andrews (dr.); Terry Butler (b.); Walter Trachsler (g.) и Louie Carrisalez (v.). Всъщност, DEATH винаги са имали доста динамичен състав, диктуван от перфекционистичните търсения на основния им композитор и основател. През групата са минали все титанични инструменталисти!

Няма съмнение, че смисълът на това днес да видим LEFT TO DIE, може да се обобщи в две насоки: да се докоснем отново до онова творчество, което сякаш вече ни се изплъзва, по начин, максимално доближаващ се до извора или да видим как изглежда на живо нещо, което е невъзможно да сме виждали, поради младостта ни! Смисълът на самото събиране на групата LEFT TO DIE е двамата ветерани от DEATH – Terry Butler (b.) и Rick Rozz (g.) да се върнат в годините, когато са изковавали албумите на DEATH – „Leprosy” и „Scream Bloody Gore”. В този проект им помагат Gus Rios (dr. GRUESOME) и Matt Harvey (v. EXHUMED, GRUESOME). Както може би повечето фенове знаят, съществуват и други формации с претенции за наследството на DEATH, които са съсредоточени в други тяхни периоди и също са концертирали у нас… Но ние се връщаме в дните, когато се появи надеждата, че все пак, световните групи може да ги видим, без да се превръщаме в престъпници в очите на маршируващите към залеза си милиционери!!! (О, измамни времена…)

По това време ПРОКАЗА са още младежи, които се захласват по твърд метъл, но някъде към 2001 г. те вече свирят в банди и сочат ранните DEATH за едно от основните си вдъхновения. За това не случайно организаторите от BGTSC ги избраха да подгреят този знаков концерт. Самата група нееднократно благодари за осъществяването на тази своя мечта.

Както е по план, точно в 20:00 ч. ПРОКАЗА са на сцена. Както добре знаем, те са обогатили своя стил с разнообразни влияния, които върху Death Metal-а са насложили Hardcore, Thrash, даже и Jent влияния. Освен че са се готвили стабилно за този концерт, увереното представяне на момчетата изважда на показ пънкарската струна от звученето им. Това ги доближава до публиката и заедно с чистосърдечните изказвания на Стефан Абаджиев (v., b.) между песните прави сета им изключително приятен за съпреживяване! Удоволствието от свиренето лесно се прехвърля на феновете и те често скандират „Про-ка-за!”. След около 45 минути се разделяме с подгрявката.

Сетлист ПРОКАЗА:

01. Bastard
02. D.M.F.
03. Leprosy
04. Fear of Death
05. Hysterical Deganarate
06. Безумна агресия
07. Porn Industry
08. Despicable Form of Life
09. Спящо зло
10. Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)

Бис:

11. Fear Of Death

И така, независимо дали сме със съзнанието за случващото се, днес ние сме на концерт на LEFT TO DIE, но ще преживеем концерт от турнето на DEATH през 1990 г.! Един подарък от съдбата, който ще ни върне невъзвратимото и ще ни направи още мъничко по-пълноценни граждани на света. Това е последното шоу от турнето на величавата формация, което си има своите плюсове и минуси… До нас са достигнали само бледи остатъци от мърча – тишъртите на групата са разпродадени, а от пуловерите има ограничен набор от размери. Продават се сетлистове от турнето, изработени от винил…

Към 21:00 ч. кратък лайнчек сверява настройките на озвучаването с параметрите на клуба. Десетина минути по-късно светлините гаснат, групата е на сцената и започват интродукциите, които да ни припомнят корените на тази музика и да ни подготвят за естетическото преживяване LEFT TO DIE! Качеството на звука на живото свирене е на следващо ниво! Съвършена ритъм секция, без боботене на дропнати китари и със звучене, което едновременно се съизмерва с DEATH, но и не се смущава да носи личен прочит! Вокалите на Matt Harvey не са в онзи тежко-подражателски маниер, който често ни се предлага от трибют бандите! Личните му гласови данни се вплитат в песните много естествено и носят спомена за Чък по ненатраплив начин!

Призивите между песните са кратки, ясни и ненатруфени. Паузите са дисциплинирани, без да имат дигитално зададен пулс. Докато траят, микрофонът се освобождава от ефектите си и репликите са ясни и разбираеми. Контролът на пулта се съобразява с групата, включително и осветлението, а не обратното! По това време вече и пуловерите от мърч щанда са свършили.

Да обяснявам на драгите читатели как песните са коя от коя по-велики, титанични и неописуеми, ще оставя да четете тези напъни другаде… Сетлистът говори сам по себе си. Качеството на звукоизвличането го отбелязахме ясно и категорично. Целите на срещата ни – също. Често в публиката избухваха скандирания „Left to Die!”, на които групата отвръщаше с комплименти към феновете. Кърпи и бири подкрепят творците в работното им битие. За нас остава чистата наслада. Преди изпълнението на „Zombie Ritual” ни предупреждават, че това е последното парче. Продаваният сетлист им противоречи…

След като LEFT TO DIE свалят инструментите и се прибират, феновете скандират „Death!”. Завръщайки се на сцената, момчетата ни подканят да скандираме „Chuck!” Правим го. Бандата забива добавката, която прелива през мелодично соло в още едно парче, което наистина е изненада. (Ако си затворим очите за някои любителски видеа…) Час и двадесет минути са ни върнали нещо, което можеше да е изгубено завинаги, но вече не е!

Сетлист LEFT TO DIE:

Intro Death & spoken >
intro Piano Intro >

01. Leprosy >

02. Born Dead

03. Forgotten Past

04. Mutilation

05. Baptized In Blood

06. Open Casket

07. Primitive Ways

08. Choke On It

09. Denial Of Life

10. Left To Die

11. Zombie Ritual

Бис:

12. Pull The Plug >

13. Evil Dead

Rock Thrashler
30.03.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Различните лица на Death Metal-а: VOMITORY, SENZAR, MASS GRAVE и RAPTURE

април 8, 2023 12:03 / Вашият коментар

EventEase успяха да ни предложат едно от онези всепоглъщащи и разнообразни преживявания, които обикновено се случват само на концерти от големи турнета, с пакети от интересни банди, организирани от екипи от издатели и агенции! Само че, за разлика от „франчайзърите”, те тук са и архитекти на събитието, което е знаково за концертния живот в България. Първото посещение на едни от представителите на бруталната вълна от второто поколение шведски Death Metal групи – VOMITORY, включваше както избран от тях самите подгряващ артист, така и гарнитура от възродена българска Death Metal формация и интересни гръцки гости.

Гръцките гости от RAPTURE откриват свръхдисциплинирано, подранявайки с няколко минути. Краткото им интро ни води към Death Metal с мощна тяга. Хармониите им са тривиални и не достатъчно раздвижени, за да са запомнящи се. Въпреки че не сменят темпото, барабаните им са доста разнообразни като Giorgos Melios демонстрира висша техничност и е истинско ритмично бижу! След като първоначално избухват с парчета във вените на ENTOMBED, Thrash Metal компонентът в музиката на квартета започва да се влива като през система – постепенно рифовката се избистря, а ниският гроул преминава в гневно врещене. Преди музиката да стане редуващи се пасажи от Death и Thrash, след третото парче, фронтменът Apostolos Papadimitriou (g., v.) представя групата и ни приветства. Между песните момчетата правят вода/кърпа паузи, а сценичното им поведение е смес от избухвания и сдържаност. RAPTURE си водят озвучител, който се справя доста грамотно в името на доброто им представяне. Гърците са и с най-богатата колекция от мърч предложения!

Когато Апостолос ни пита дали искаме още „дет-трас”, това ме кара да се усмихна, но всъщност вече възприемам RAPTURE доста сериозно. Обещаха, че са за пръв, но не и за последен път пред нас. Последната песен е белязана от желанието за всичкосвирене и има впечатляващи Funeral Doom пасажи, Black Metal шумоизвличане и традиционните Thrash и Death сегменти. Определено впечатлиха!

Сетлист RAPTURE:

01. Malevolent Demise Incarnation
02. Inanimate Frigidity
03. After Your Eternity
04. Behind the Mask of Evil
05. I Am Become Death
06. Requiem for a Woeful Dinasty

Сцепвайки секундата, MASS GRAVE изорават подиума, започвайки точно по план в 20:40 ч. Агресивният и и бърз Death Metal представя екстремно тежката страна на стила. Мощният грохот в канонадите на Андрей Илиев (dr.) са поредица от настъпателни бури, но им липсва усет към детайла. Цялата група продължава от там, където беше паузиран пътят й. Вокалите на Светлин Христов (b., v.) са строго монотонни в агресивността си. А среднотемповата китарна пръстовка на Георги Шопкински (g.), макар и уникална за всяка песен, е съставена от твърде близки тонове, подредени в азбучни хармонии, за да изпъкнат на фона на грохота на ритъмниците!

Крайната агресия на MASS GRAVE кореспондира както с аспекти от творчеството на самите VOMITORY, така и с ранното творчество на CANNIBAL CORPSE. Без излишно говорене между песните, китаристът се включва преди четвъртия трак:

– Ние преди бяхме от Кюстендил, днес повечето сме от София… Специално искам да поздравя моя син, който е за пръв път на концерт на MASS GRAVE, както и за пръв път на концерт, общо взето…

Сетът продължава без други пледоарии, като между песните феновете скандират „Mass Grave!” и „Още!” Свиренето им има сравнително беден интонационен репертоар, но преминава като монолитен гранитен блок през рядка кал между сетовете на другите банди!

Сетлист MASS GRAVE:

01. Decimation
02. Infected
03. Dishonored
04. Fade of Life
05. The Bewildered Herd
06. Total Madness
07. The Chosen
08. Worms Lying in Your Stomach

SENZAR са сравнително нова формация от Дъблин, която възниква от китариста и вокалиста на разпадналите се Death Metal-и COLDWAR, някъде около 2017 г. Музикалните им търсения, обаче, претърпяват еволюция и днес групата има специфичен собствен стил, който дори те не са склонни да определят…

В 21:25 ч. (Също с подранение.) квартетът е на сцена, където гръмва с Black/Doom Metal, запълнен с много Death Metal отношение. Често бавната ритмика се обогатява от мелодични Doom Metal хармонии, които преливат в болни минорни Death рифове. Свиренето е прецизно, а композициите на SENZAR са уникални. Вокалите на Trevor McLave са високи харшове в Black Metal маниер, но с някои дълбочини навлизат и в Death Metal-а. Докато избистрят концепцията на новата си група, неговите татуировки са се спуснали от врата и темето му върху самото му лице. Но дори и без тях, сценичното му поведение, както и съпреживяващият му глас носят внушение за психични абнормености, които попиват и в музиката им. Между песните се казва само едно кратко „Thank You!”, а когато има и нещо добавено, английският на фронтмена е толкова особен, че аз не го схващам…

Изключително особената стилистика на SENZAR има някои паралели с датската и норвежката метъл сцени, но не мога да си позволя да направя директни сравнения, просто, защото такива няма. Основата, върху която се градят всички песни е doom/death, особеностите на всяка песен се дооформят от широк спектър наслагвания от други направления в екстремния метъл. Има и чисто doom-аджийски парчета като „Unforgiving Twilight”, които се интерпретират с дълбоко мракобесен звук и хармонии. Широкият спектър от музикални похвати прави от песните им разпознаваеми композиции. Последният девети трак е по-Black Metal ориентиран. 40-минутният им сет е разнообразен и интересен до самия си финал! Музиката им е изключителна, а представянето ѝ – разкошно.

Сетлист SENZAR:

01. Cosmogenesis
02. Yield
03. Mirror of Demiurge
04. Portal
05. Unforgiving Twilight
06. Zenith
07. A Blackhole Devouring a Star
08. Sky Burial
09. Of Embers

VOMITORY започнаха да коват своята дискография, когато шведският Death Metal беше застанал на кръстопът. След класическите му години, много от групите „помъдряха” и посегнаха към естрадната мелодика, каквато високата музикална култура на родината им произвежда успешно от десетилетия. Това накара по-малка част от бандите да се обърнат към корените и да довтежнят песните си, като реакция срещу това мелодизиране. Нашите герои от тази вечер бяха от вторите! Макар че, за да осъществят търсенията си, те в голяма степен се ръководеха от американските жалони в стила. Замразила проекта си през 2013 г., групата се реформира през 2018 г. Както създателите Tobias Gustafsson (dr.) и Urban Gustafsson (g.), така и присъединилите се към актуалния състав Erik Rundqvist (b., v.) Peter Östlund (g.) участват активно във богатата втора дивизия на шведския Extremе Metal.

Отново с няколко минути подранение интрото на VOMITORY тръгва към 22:40 ч., след което те се врязват рязко с типичен Oldschool Death Metal със среднисти китари. Песните им са съчетание от различни темпа, чуваема музика или хаотично втежняване, агресивно изригване или тежка рифовка… В зората на своето съществуване групата звучеше авангардно с влияния от DEICIDE, докато днес може да се каже, че са класическа Death Metal група с афинитет към jentle-CANNIBAL CORPSЕ канонади. Между песните няма излишно говорене. Кратки анонси и някое и друго „Cheers!” са достатъчни. Тежката музикална картина казва всичко друго. Сетът е обогатен на места с интродукции, но иначе говорим за безкомпромисно живо свирене от квартета.

Правят впечатление разнообразните похвати в песните на VOMITORY, от Death`n`Roll до Grind, през всички класически проявления на Death Metal-а. Едно е нещото, което липсва на шведите: през различните си превъплъщения през годините, те така и не оформиха ясна своя физиономия! Има от всичко, но липсва онова, заради което ще си кажеш, „Ето, това дойдох да чуя!”. Има го и перфектното свирене и шумопроизводството за втежняване, но цялата съвкупност от творчество е сякаш компилация от многото лица на Death Metal-а! Шведското е смесено с американското, песните са различни, техниките разнообразни, и все пак липсва есенцията, която да направи групата разпознаваема и незаменима. Въпреки това, публиката бе дошла именно за VOMITORY и залата се изпълни с около 270 фена именно преди началото на техния сет. Феновете скандираха името на групата, но след като те обявиха последни две песни, ги изпълниха и напуснаха сцената към 23:40 ч., без излишни драми. От пулта пуснаха шведски рокендрол и кънтри изпълнители…

Сетлист VOMITORY:

Intro

01. Blessed And Forsaken
02. Gore Apocalypse
03. Perdition
04. Ripe Cadavers
05. Terrorize, Brutalize, Sodomize
Intro
06. Serpents
Intro
07. Revalation Nausea
08. The Voyage
09. Rotting Hill
10. Regorge In The Morgue
11. Chaos Fury
12. Raped In Their Own Blood

Въпреки че последната фланелка размер XXL бе продадена още преди първия сет, а останалите оферти на хедлайнера се изчерпаха преди края на концерта, голяма опашка се изви, за среща с легендарните шведски музиканти, участващи в актуалния състав на VOMITORY. Афтърпартито в При Черепите – OldSkull Club също е било знаменателно, но за него историята засега ще замълчи…

Rock Thrashler
02.03.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Когато световни имена подгряха за ENTHRALLMENT (FLESHGOD APOCALYPSE, OMNIUM GATHERUM, ENTHRALLMENT – двоен репортаж)

януари 29, 2023 16:11 / Вашият коментар

Intro

Когато италианските Symphonic Death метъли FLESHGOD APOCALYPSE издадоха албума си „Valento” през 2019 г., те тръгнаха на турне, повечето дати, от което бяха пренасрочени. Необходимите три години, за да се осъществи концертното представяне на албума, разпадна първоначалния пакет от четири групи и обърка не един план за реализирането му. И така чак до 2022 г., когато обстоятелствата позволиха софийската дата да бъде реализирана с подкрепата на OMNIUM GATHERUM, като специални гости, които успяхме да видим през същата онази 2019 г. И за двете групи това не е първо участие на българска почва, така че, изследваме тяхното развитие.

Същевременно едни от доайените на българския Death Metal – ENTHRALLMENT, отзнаменуваха нов двоен албум със серия от концерти, които, според тях, са лебедовата им песен! Множество български групи се впуснаха като съпорт на ветераните от Плевен, демонстрирайки по-достойно или не толкова обвързващо вдъхновение от превърналите се вече в класици, екстремисти. Сравнително рядкото им концертиране, за сметка на доста активните подгряващи банди, буди сериозен интерес към хедлайнера и не чак такъв към съпорта. Съвпадението на двете дати изисква гъвкавост и доза късмет, за да бъдат проследени значимите събития по столичните сцени!

I

Като най-сериозният организатор на ъндърграунд метъл концерти, BGTSC имат афинитет към добре организираните световни турнета и обикновено концертите, уредени от тях протичат без изненади. Влизането, в този случай, се забавя с 45 мин., вероятно отново заради борбата за доминации по българската митница на границата… Въпреки това, концертът в музикалната си част тиктака!

В 20:10 ч. клавирно интро ни призовава да се отдадем на финските екстремни мелодии. OMNIUM GATHERUM сливат първите си три песни в приятна мелодична линия, обогатена от прецизни сола и рифове, достойни за виртуози. Въпреки, че са под строг клик, само интрото им е добавено. Всичко се изсвирва на сцената от музикантите, които имат рутината да са в перфектен синхрон. Същността на музиката им, както при много групи от сегмента Melodic Death Metal, е в класическата Heavy Metal постановка, дообогатена от дълбоки харшови вокали и агресивна рифовка. Музикантите сякаш са изтъгани от нежни и мрачни полухоминиди, които магически се единяват на сцената. Приятно впечатление прави, че музикантите позволяват да бъдат осветени в олдскул стил, а не като повечето групи напоследък – силуетите им да тънат в мрак, докато прожектори светят в очите на публиката!

Краткото приветствие, преди четвъртата песен, както и обявяването на заглавията на композициите е с толкова странен акцент, че са труднодоловими за схващане от моето ухо, но феновете отпред реагират възторжено на призивите. OMNIUM GATHERUM са изковали през годините състав, който е доста близо до понятието „супергрупа” и чуваемото увеличаване на композиторското съвършенство в музиката им ги води до олекотяване на стила им. Това се усеща и от редуването на по-старите парчета с по-нови композиции. Така двете понятия Melodic Death Metal и Power Metal започват все повече да се доближават като съдържание в творчеството на плеяда от североевропейски групи, сред които и OMNIUM GATHERUM.

Строгият 50-минутен сет на финландците приключва почти без предупреждение и преди да успеем да реагираме, от пулта тръгва някакво скандинавско поп парче, а секстетът се покланя и изчезва в бекстейджа.

Сетлиист OMNIUM GATHERUM:

Intro

Emergence >
Paragon >
Gods Go First
Prime
Rejuvenate
Reckoning
The Unknowing
Nail
Frontiers
Skyline

Не много богатият мърч щанд не е съобразен с платежоспособността на региона ни. Въпреки това, не липсваха самовъзнаградили се фенове. Що се отнася до изданията на FLESHGOD APOCALYPSE, то те не бяха съобразени и с качествата, които се съдържат в тях!!! Докато запълваме своите впечатления по време на подготовката на сцената, от пулта текат класически произведения на Бах, Моцарт и други класически композитори, с каквито хедлайнерите имат смелостта да се съизмерват.

Когато наблюдавахме FLESHGOD APOCALYPSE през 2016 г., те бяха скандална буфосинхрониада, която аз се опитах да пожаля в описанието си. Днес, те са по-префинена буфосинхрониада, за каквато не ми е останала жал…

Когато осветлението заглъхва към 21:25 ч., класическата музика продължава да звучи, а „прислуга” изнася три натруфени микрофона на дървени стойки, с монограми на групата на тях. Към музиката в допълнение избухват гонгове и синтезирани шумове, докато членовете на групата излизат един по един и заемат местата си. Музикантите са в смокинги, ушити от дамаска, а певицата им е в богата черна рокля и домино. Този път групата, вместо цяло пиано, носи странно произведение на мебелната промишленост, прилично на роялисимо, под чиито капак, вместо струни, има втори плот за трите лед свещи, които „пълзят” по него, заради вибрациите от озвучаването! „Ярост” се казва първата песен и точно така звучи – под Raw Black Metal шумотевицата, която групата произвежда, се надига хилав оперен глас, който веднага превключва на сопрано извивки с ненормално мощен интезитет. Бек-пистите са допълнени от оперни хорове. Електрическата клавиатура под малкото роялче е настроена само на пиано звучене и, о чудо, клавиристът наистина свири на нея. Озвучаването ѝ, обаче, е много слабо в сравнение с бек-поддръжката и успявам да я доловя само от монитора на самия клавирист, който е изнесен много встрани и назад. Докато установявам тази похвална подробност, виждам че барабанистът свири тежки бластове, но кожите на двете каси не трепват и звукоизвличането е изцяло от електронни тригери…

Между песните на FLESHGOD APOCALYPSE са разположен интермецо пасажи от пулта, представляващи оркестрации в щрайх или духов вариант, или просто шумове с преобладаващ бас компонент. Някои от тези свързващи песните тракове са уважени със специални имена от музикантите, но тях ги има между всички песни. Основното звукоизвличане при струнниците представлява дълбоки дистърни виелици, без отчетливи рифове и с виещи сола. Основната част от музиката е оставена на семплираната подложка, която включва още клавири, оперни вокални партии, лупове и кой знае още какво… Вокалистката им изпълнява по-ниските си партии, които обаче, въпреки това са дублирани в бекграунда, а когато дойде време за високи арии, интензивният семпъл избива в честотна доминация. През цялото време зелен диод на нейния микрофон с интензитета на светофар „крещи” на публиката: „Да, микрофонът е включен и тя наистина пее!”… Звуковата, че на места и визуалната картини, обаче, ни натрапват неоспоримо обратното! Акустична китара от подложката, кръстена „Prologue” заключва някаква секретна част от концерта и групата се прибира зад сцена.

Продължавайки с песен, за чиито особености няма какво ново да напиша, след това кратката пауза дава възможност на основния вокалист да отправи мъгляво послание, как всичко е замръзнало… Иначе харшовете на Francesco Paoli са прилично изпяти, но има и самоподдържащи се с бекове, които колегите му успешно имитират. Клавиристът Francesco Ferrini изсвирва интродукцията към следващото парче и пианото му най-сетне се чува от озвучаването. Щрайх, хорове и клавир доминират музиката в трака, а групата вдига необходимото количество шум, от което пианото потъва отново в нечуваемата част. После FLESHGOD APOCALYPSE ни карат да пеем с тях минималистичното послание на песента „No”. Междувременно украинският им барабанист Евген Рябченко изпада в кратко дръм соло, което изрично е отбелязано в сетлиста им. Heavy Metal китарно соло и ниското пеене на оперната им прима Veronica „ValchiRea” Bordacchini не оставят съмнение, че са на живо. На този етап от зрелището, хора започват да напускат клуба…

Интермецо с вариации на тема „Малка нощна музика” от Моцарт отваря за следващия трак. Същите компоненти са разпределени в семпъл/свирене в съотношение 60/40. Песните се разреждат откъм натовареност на звуковата картина и изсвирените на живо части са подчертани в представлението. Групата получава овациите на публиката.

– Unbeliveble! – Уверява ни фронтменът, добавяйки. – Thank You! The last…

Марш с подчертани неокласически елементи и епично звучене изпращат феновете. Финалът му е с изсвирено пиано, докато останалите членове на FLESHGOD APOCALYPSE се прибират. Оркестрираната аутродукция ги извежда обратно за поклон. Малцина съжаляват, за настъпилия край в 22:40 ч. …

Bufosynchronous series of FLESHGOD APOCALYPSE:

Intro

Fury
Healing Through War
Sugar
The Praying Mantis` Strategy
Monnalisa
The Violation
Prologue
Epilogue
Minotaur (The Wrath of Poseidon)
Drum Solo
No
Cold as Perfection
The Fool
The Egoism
The Forsaking
Orchestral Outro

П.п.: Тук отново искам да напомня на драгия читател, че днес FLESHGOD APOCALYPSE вплитат много по-прецизно и внимателно семплирания си бекграунд, в сравнение с 2019 г. Тогава, бяха по-недодялани и несъвпадащи с (Нека си го кажем!) плейбека си. Но пък и днес ние трябва да сме станали по-претенциозна публика, която да цени музикалния спектакъл, според това, колко истинска е музикалната му част!

II

Perfect Storm Events изградиха своята репутация на перфектния организатор на концерти, благодарение на алтруистичния си подход и неподправен ентусиазъм в глада си за концертна музика. Благодарение на изградените си връзки с българската метъл сцена, те са предпочитаният партньор, при организирането на представяния на нови албуми в София. Така промоцията на окомплектованите две части на албума „Against The Will To Live” `21/`22 на ENTHRALLMENT, попада в ръцете на този организатор, който подсигурява богата програма за подгрявката.

Давайки си сметка, че българските групи не са сред най-дисциплинираните при провеждането на събития, все пак бързам да се придвижа между местата на провеждане на двата концерта, които са логистично удобно съчетани. Вътрешни информатори ми дадоха сигнали, как протича мероприятието, чиято финална част бе цел за мен. И без това имам пребогата възможност да описвам в репортажите си другите участници в концерта. За това се лиших от вероятността да установя, че Doom компонентът от творчеството на младите Death/Doom Metal величия GODS OF ANCIENT е просто невладеене на инструментите; изброявайки цитатите, които MALTWORM ползват, да отбележа, че песните им все пак са авторски; и да маркирам, че REJUVENATION са много далеч от претенцията на пръстовките си в звукопостиженията на сцена! За щастие, не съм бил свидетел на сетовете им и в никакъв случай не бих могъл да твърдя горните неща, що се отнася за тази дата!

Лежерен половин час отнема на хедлайнера спокойно да подготви подиума за изявата си. Хората, разхождащи се по сцената са в полумедитативно състояние на увереност във вечността на времето… Опитвам се да постигна същото, чрез някои химико-индустриални субстанции, предлагани на свободния пазар и дистрибутирани от бара на клуб Live & Loud.

В 23:40 ч. ENTHRALLMENT вече са пред нас. Китаристът Васил Фурнигов започва с изящно акустично интро, преминаващо в сериозна и майсторска рифовка, сякаш излязла от изгубен албум на EXODUS. Цялата група се включва в Death Metal шедьовър, белязан от тежест, прецизност и бързина. Гласът на Пламен Бакърджиев потъва в разнообразен и дълбок харш, който се разхожда по тоновете майсторски и чуваемо приятно. По-насетне в парчетата се отразява и характерният за ранното творчество на бандата Grindcore с изсвирени бласт-бийтове (Някак вече ми се струва нужно да го уточня…), но интерпретирани доста зряло, вмъкнати в Death Metal-а като обогатяващ музиката елемент. Всяка песен съдържа свой собствен отличаващ риф, което свързва групата с олдскул класиците в жанра.

Групата стои много раздвижено на сцена, като инициативата се държи умело от фронтмена. Двамата по-нови струнници в ENTHRALLMENT – Румен Павлов (b., ex-DEPRAVED, REVIVEL, ROG) и Никола Огнянов (g., ex-BELGARATH, ex-SAVAGE RAVAGE, REVIVAL, VOKYL) не са потънали толкова дълбоко в музиката на бандата и изпълняват партиите си без да наблягат на отчетливостта, в един по-модерниситичен маниер, позволяващ замазване на рифовките и фигурите. В този смисъл, ENTHRALLMENT от плевенско явление са се превърнали в супергрупа с национално значение! Освен разнообразния Death Metal репертоар, музиката им включва сериозно количество Thrash Metal рифове, а бавните им пасажи са композирани с майсторската ефективност на ASPHYX. Солата на Васил Фурнигов са прецизирани във всяко свое тонче, докато двойните сола рисуват по-абстрактна картина.

Между песните няма излишни излияния относно „умисъла на автора”. Кратко обявяване, някоя наздравица и пестеливи поздрави оставят през повечето време да се насладим на музиката. Подборът на сетлиста им представлява перфектният best of и извиква желание за още. Самият слух, че ENTHRALLMENT приключват с кариерата си, се надявам, да е само временна проява на творческа умора. Към края на концерта песните определено са с повече Doom-Death пасажи. Когато китаристите оставят инструментите си да отзвучават за финал, феновете мощно ги призовават за един истински бис. Момчетата не са готвили повечко репертоар и уважават нашите желания, като повтарят едно от парчетата. 55-минутната програма на класиците бе белязана от високо качество на изсвирените композиции!

Сетлист ENTHRALLMENT:

Hollow Roots
Painting a Bloody Symphony
Deserved Fears
Replace in the Grave
Rats Befor the Worms
Clone Factory
Path to Silence
Totally Dismembered
Female Hunting Precede the Feast
Enthrallment
Fruits of Pain and Blue Sky
Cane the Messiah with the Crook
The Angels Are Reaping
Бис:
Replace in the Grave

Outro

Заключението е от вас!!!

Rock Thrashler
21.10.2022, Mixtape 5 / Live & Loud, София
Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSIDIAN SEA: Патетичен монолог („Pathos” Promo)

декември 25, 2022 4:05 / Вашият коментар

Официалната рилийз дата на четвъртия албум на българската Doom Metal забележителност OBSIDIAN SEA бе на 4 февруари, но тогава все още в електронен вариант. Различни формати на физически копия изплуваха от мъглите през неопределено време, а официалното представяне на албума „Pathos” се случи на старателно подготвения концерт на 2 ноември в голямата зала на клуб „Mixtape 5”.

Имайки предвид параметрите на посещаемост на българските групи от родната публика, не очаквах залата да се преизпълни с хора. Може да се каже, че се оказах прав, но пък и не чак толкова… Независимо от състоянието на потребителя на музика, OBSIDIAN SEA не чакаха дълго и излязоха за своя спектакъл малко след обявеното начало в 21:00 ч. До тогава звучеше небрежна музика от пулта и не знам дали бе умишлено, но триото се появи точно на „Helter Skelter” на THE BEATLES…

За нас – колекционерите на български групи, често това хоби е със спортен характер, а слушането на музиката е пропорционално на качеството. В този смисъл, OBSIDIAN SEA са сред групите, които имат емблематични песни, които човек може да си затананика или разпознае, ако ги чуе. Именно с набор от такива парчета стартира концертът. Между песните няма словесни излияния, като така сме подложени на чисто музикални инспирации. Семплата мултимедия зад триото само леко ни подсеща за естетическите стандарти на тази музика. Момчетата задълбават малко по-сериозно в предишния си албум – „Strangers”, където хармоничните им търсения бяха добили някои по-конвенционални музикални влияния, които вещаеха опасност от твърде популярни уклони… Връх в тази насока на този концерт беше песента „The Play”, където баладичното се съчетава с Gothic ритмичност в иначе многоактовото Doom построение.

– Това беше ретроспекция на групата за десетилетия назад във времето! – Информира ни коректно фронтменът Антон Аврамов (v., g.), след което продължава. – Понеже днес такъв е поводът – новият ни материал, сега ще ви го изсвирим целия!

Когато OBSIDIAN SEA започнаха да концертират, (нещо, което съм имал късмета да наблюдавам!) те бяха по-разхвърляни в идеите си, почти анархистични в музикално отношение при сценичните си изяви. По-късно подредиха своя саунд, дисциплинираха го в различни степени… Никога не е бил тайна афинитетът им към 70-тарския Psychedelic Rock. В новия им материал се наблюдава това завръщане към рок и метъл стандартите! А не се съмнявайте, че прото-метълът се роди именно от експериментите на Psychedelic Rock бандите от 60-те и 70-те! Редувайки динамични и по-бавни части в песните си, момчетата изковават своето перфектно звучене на сцената и не ползват никакви „патерици” в саунд картината. И въпреки, че са само трима, звученето е плътно, всеобхватно и слухопоглъщащо. Лириките носят концептуална тежест и някак ни разхождат през интимни кътчета на съзнанието. Понякога нежни полуакустични пасажи ни подхващат хармонично, за да ни хвърлят в тежки Doom Metal рифове. Друг път, динамиката ни завлича в психеделични подхлъзвания, които са почти невъзможни за композиране в съвремието. И всичко това, без да излизат от рамките на Doom Metal-а.

Не липсваха и изненади. Още композицията „The Long Drowning” се оказва една музикална реплика към втората половина на инструментала „Orion” на METALLICA. Въпреки наличието на текст, музикалната структура се следва, а хармониите са интерпретации по темите от споменатото парче. Смело обогатените барабани от Божидар Първанов и орнаментираният бас на Делян Караиванов подчертават тези сходства. Дали на съзнателно равнище или като внушение от детството, подобен мотив се явява и в „I Love the Woods”.

OBSIDIAN SEA винаги са били сравнително статични на сцената. Днес, обаче, тяхната пестеливост на движения е по-невъздържана и излъчва увереност, вместо страх от неразбиране на изкуството им. Албумът „Pathos” се затваря от песен, коята е писана за несъществуващ филм, както ни загатва Антон. Малко по-непретенциозното пеене оставя място за Psychedelic сола.

– Много благодаря! Това беше „Pathos”. – Казва фронтменът в отговор на нашите овации, след което добавя. – Сега следва изненадата. Към нас ще се присъедини още един музикант, когото вие добре познавате… – След известно суетене по сцената, Антон загадъчно обявява. – По концерти ние изпълняваме някои песни, които означават нещо за нас!!!

За изпълнението на два кавъра на сцената се качва мултиинструменталистът Георги Малчев – Хорхе (ex-МЛЪК!, ex-SATIVA, ex-CENTER, QUICKSAND SURFER) с китара в ръце. Групата WOLF PEOPLE е сравнително нова формация, вдъхновена от 70-тарския Psychedelic Rock, който OBSIDIAN SEA кавърират като идейни съмишленици, както и заради подобаващото заглавие (Може би?). Кавърът на BLUE ÖYSTER CULT е по-известен от интерпретацията на METALLICA, чиято сянка се появява отново в нашия разказ, като приятна изненада…

Пестеливото сбогуване е посрещнато с мощен бис от 140-те присъстващи фена в клуба. „Сами си го поискахте!”, каза Антон и бандата заби един перфектен BLACK SABBATH, който ни върна към началото на началата. Един от най-смислените и добри концерти, които съм посетил тази година е именно самостоятелният на OBSIDIAN SEA! Ако сте го пропуснали, следващия път елате!

Сетлист OBSIDIAN SEA:

~ Retrospective ~

Child In The Tower
The Birth Of Fear
A Shore Without A Sea
The Play

~ Album ~
Lament the Death of Wonder
The Long Drowning
Sisters
Mythos
The Revenants
I Love the Woods
The Meaning of Shadows

~ (sur)Prise ~
All Returns (WOLF PEOPLE cover)
Astronomy (BLUE ÖYSTER CULT cover)

~ Бис ~
Into the Void (BLACK SABBATH cover)

Rock Thrashler
02.10.2022, Mixtape 5, A-Side, София

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

HAMMERHEAD: Tribute to Cliff Burton 2022

декември 24, 2022 0:14 / Вашият коментар

Запознатите с концертните практики на автора знаят, че той посещава трибюти само инцидентно и принципно ги отбягва. Когато дойде предложението за отразяване на Tribute concert in memory of Cliff Burton в един небрежен вторник, откликнах като на едно непредвидено удоволствие през седмицата. Още повече, че това бе един лесен материал (Както си въобразявах тогава…), в който да маркирам перфекционистичните способности на HAMMERHEAD и да спомена дребни подробности. Тогава всичко взе да отива по дяволите… Климатични катаклизми отмениха концерта за по-масовия като ден за забавления – петък. И нищо не стана така, както си го представях…

Клиф Бъртън стана култова за метъла фигура още в давни времена. Неговата загуба се осъзнава като тежък удар по целокупната сцена в световен мащаб. А първият в България нелегален некролог на гениалния басист на METALLICA се появи на стената на Нотариата още през 1988 г., сред множеството афиши с образа на Джон Ленън… Самите HAMMERHEAD отбелязват тъжната му кончина ежегодно с такъв концерт от известен брой години. Но самостоятелен концерт на стадион по този повод се случва за пръв път! Иначе, миналата година на 12 август, групата отбеляза 30-годишнината от излизането на „черния” албум на същото място, отново с подкрепата на фенклуба „Harvester of Sofia” и професионалната организация на BGTSC.

Осем минути след уречения час, влиза интродукцията на Енио Мориконе, с която българските фенове изначално се запознаха чрез пиратката на бутлега, тиражирана от Унисон – „Acting Like A Maniak – Live At Castle Donington”. Да, всички сме тук, за да си върнем младостта, както пеят ЩУРЦИТЕ в едно свое парче… Бандата гръмва един мощен залп от три слети парчета, преди да ни поздрави и да заяви, че във вените им тече METALLICA. Следващите песни, които HAMMERHEAD изсвирват, са белязани от известни разминавания и неточности, които не са характерни за концертите им. Най-несполучливата интерпретация се случва на „Welcomе Home”, където неколкократно вокалите влизат по-рано на различните части, и групата, поправяйки ритмиката, замазва рифовката и допуска разминавания. Това бе и най-зле изпълненото парче пред около 350 фена, на които не убягна объркването.

За да не каже някой, че се вторачвам в негативните дреболии, ще кажа, че се е случвало HAMMERHEAD да ме смажат с такава прецизност на трибюта си, че да ги смятам не само за най-добрия Metallica Tribute, който съм виждал, но и за група, която предлага свирене, каквото истинските METALLICA не могат да предложат на феновете си към момента!

– Тази вечер отдаваме почит на великия Клиф! Още една композиция с негово участие, чийто текст е толкова актуален днес. Замислете се! – Обявява просветителски вокалистът и китарист Николай Петков. В „Disposible Heroes” прецизната рифовка се завръща, а фронтменът додава след парчето: – Какви песни са писали тези двадесетгодишни младежи, тогава!!!

Между песните на този концерт не се приказва много. Когато това се случва, смисълът на казаното е строго възрожденски и образователен по характер. Което ме подтиква да спомена, че осветлението на сцената доста напомня концерта на оригиналите от 1999 г. в Пловдив! Тези технологии станаха доста по-достъпни в съвремието ни… Цялостното изпълнение е повече в духа на друг легендарен бутлег на METALLICA – „Alcohollica”… На „Hit The Lights” вокалистът се разпява, което веднага води и до по-свободно сценично поведение. Музикантите се настройват по време на интродукцията на албума „Ride The Lightning” и заковават първите две песни от него.

– Благодаря ви, че сте тук, приятели! – Въвежда ни фронтменът в поредното просветителство. – Не знам дали знаете, но METALLICA започнали кариерата си, като свирели предимно кавъри. Нещо, с което нашата кариера ще завърши, но да не се отплесваме!!! Когато започнали да записват песните си, ги накарали да запишат онези готини песни, които свирят по концерти, а те казали: „Ама, те не са наши!”. Много от тези песни си стават емблематични, чрез изпълненията на METALLICA и сега ще ви изсвирим някои от тях.

Уви, годините си казват думата и феновете, които сме се събрали, не дивееме така, както бихме дивяли през 80-те… За щастие, има млади попълнения, но ако METALLICA видеха такава публика, щяха да ѝ обяснят подробно, какво се прави на метъл концерт, като от live записа преди „Whiplash” от сингъла „Mama Said” Part One… HAMMERHEAD се опитват да ни освежат с редки и хитови песни, но забелязват нашето замаряне.

– Лека нощ… „Още!”, но се чувате по-слабо от онези в Маймунарника!!! – В съседния плацдарм за музика закриват концертния сезон с доста интересна смесена програма, докато ние напрягаме гърла. – Супер сте! – Утешава ни малко незаслужено вокалистът. – Последната композиция на Клиф…

Следва поредица от брилянтни парчета, започваща с „To Live Is To Die”, които наистина ни оживяват, макар бандата да е загубила малко от формата си по време на локдауните. Инструменталът „Orion” е опит да се сложи финал на концерта. Момчетата отправят серия благодарности, последният, от които е за поканата от страна на Jim Beam – съдържателите на бара в Арена София! Но никога техен концерт не се е разминавал без „Seek & Destroy”. Кутурно извикваме HAMMERHEAD на бис. В отговор, те канят на сцената всички присъстващи деца, а по-срамежливите и с родителите си, уговаряйки охраната да допусне това! На заветното парче батковците обсебват микрофоните и за децата остава единствено удоволствието да скачат по сцената, сгънали ръчички в „United” комбинацията.

Неволно се сещам как завършват концертите на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД от доста години – с масовки деца, пеещи „Няма бира”… Хронологически погледнато „Няма бира” се явява българският „Seek & Destroy”, но децата ни по-бавно дорастват до Thrash Metal-а, отколкото до блуса… Нормално!

Сетлист HAMMERHEAD:

Intro „Ecstasy of Gold” (Comp. Ennio Morricone, arr. Lorenzo Bocci)

Greepeng Death >
Helpless >
The Four Horsemen
For Whom The Bell Tolls
Whiplash
Welcom Home
Disposible Heroes
Leper Messiah
Dreadfan >
Damage Inc.
Motorbreath
Hit The Lights

„Ride The Lightning” Album Intro
Fight Fire With Fire
Ride The Lightning
Am I Evil
Blitzkrieg
Fade To Black
Trapped Under Ice >
Escape
To Live Is To Die >
Battery >
Master Of Puppets
Orion

Бис:
Seek & Destroy

Rock Thrashler
30.09.2022, Арена София

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MGŁA: Източна манифактура за съвършенство

ноември 19, 2022 12:30 / Вашият коментар

От дебюта на MGŁA пред българска публика през 2019 г., сякаш, не мина много време, имайки предвид скопения концертен живот докато траеше пандемията. Тази година се отприщи буен прилив на концерти и ето че поляците са пак при нас.

От години турнетата на MGŁA са се превърнали в една дисциплинирана манифактура за износ на полски Black Metal! Тази патриотично насочена мисия е достойна за уважение, но едва ли е много успешна като резултати. Както и преди три години, поляците водят със себе си две банди от свои съграждани, които, според хедлайнерите, са достойни да се представят пред световното „съдилище” на феновете.

Строго детерминираната програма (Както вече ни е известно.), започна с триминутно подранение. ODIUM HUMANI GENERIS изсвирват своята Doom Metal интродукция и влизат в среднотемпов Black Metal. Песните съдържат подчертана рифовка, което, както и през 2019 г. на сета на DAGORATH ме връща към звученето на ранната посткомунистическа сцена у нас. Полските лирики допринасят за това усещане. Разликата е, че акустичните преходи между песните са добавени от пулта, а музикантите, обърнати с гръб към публиката, имитират, че ги свирят, къде по-реалистично, къде по-неуспешно. Лириките са на полски, а харшовите вокали са озвучени с много ехо, като при ранните VENOM. Сполучливите минорни рифове са най-доброто, което може да се каже за ODIUM HUMANI GENERIS. Преди последното – седмо парче, вокалистът им успява да отрони едно „Thank you!”, а по време на същото, успяват да изсвирят една изящна акустична част. Веднага след 45-минутната си изява, чевръсто се изнасят от сцената, а ние ги приветстваме.

С 5-минутно закъснение започва шумната интродукция на IN TWILIGHT EMBRACE, докато момчетата си настройват инструментите. Бандата избухва в Raw Black Metal, белязан от хаос и наблягане на шумния компонент в свиренето. Фронтменът и основател на групата – Cyprian Łakomy (v.) е дългогодишен журналист и деятел в метъл сферата на Полша. Шоуто, което изнася на сцена е доста експресивно и претенциозно, но величествените движения изглеждат повече като пародия на вманиачена рок-звезда, отколкото като окултна личност, обладана от злите сили… Доминиращата концепция е строго егоцентрична и представлява някакъв механичен сбор от любими метъл практики, взети от различни поджанрове. Въпреки стремежа към агресивен звук, под целия сет на IN TWILIGHT EMBRACE върви писта с клавири и звукови ефекти, които маскират мазалото и сглобяват звученето в поносима картина. Имат песни и на полски и на английски език. По средата на сета има разположена подложка от вятър и монотонен клавир, където вокалистът неуверено издекламирва наизустено послание към феновете… Шумоизвличането продължава със среднотемпови почивки, по време на една от които имаше жалък опит за чисто пеене. Онова желание за всичкопеене и всичкосвирене, познато ни от късните 90 и у нас… Стандартното редуване на бързи и бавни, шумни и акустични пасажи, подредени в претенциозни, но елементарни структури, от 40-минутния сет на поляците остава една гола клавирна аутродукция, след която те се измъкват, гримасничейки от сцената.

Бърз преглед на мърч-зоната води до установяване, че тя е пре-задоволителна.

Сравнително бързата подготовка на сцената, за необходимите параметри на MGŁA, заварва верните им фенове с 5-минутно подраняване. Вдигането на качеството на свирене е осезаемо! Тоновете се подреждат в чуваема хармония и всичко, което се чува, може да бъде видяно на сцената. Само гръмотевични, шумови и монотонни интермедии разделят песните. Освен чистия дистърен звук, струнниците поемат и клавирни или духови бленди чрез инструментите си. Яснотата на звука, най-вече на вокалите и бек-вокалите, поразява! Музикалните хармонии и модулации нямат аналог. Актуалният им концертен барабанист, освен че е машина, е настроил чинелите си в една тоналност и ако се заслушате в тях, свирят отделна мелодия! Не е случайно, че феновете на групата са вманиачени по тях.

Цената да си име, произхождащо от източния блок в твърде натоварения Black Metal, е наистина да свириш съвършено! Вярно е, че близостта със Скандинавието помага, но въпреки това, усилието е несъизмеримо по-голямо от резултата, който постигат MGŁA. Въпреки съвършените могопластови композиции, техните албуми си остават сред масата продукции на студията. Но, поклон им!

Без да бягат от равноделните размери, композициите на поляците очароват със смени на ритмика и тоналности в едно музикално пиршество, което на живо звучи почти невероятно. След последното парче, китарите остават на микрофония и MGŁA се оттеглят. Възторжените възгласи не могат да ги върнат – те са приели философията на SLAYER относно бисовете. Сетът отзвънява шестдесетата си минута.

Сетлист MGŁA:

Age of Excuse II
Exercisis in Futility I
Exercisis in Futility IV
Mdłości II
Age of Excuse V
With Hearts Towered None I
Age of Excuse IV
Exercisis in Futility II
Exercisis in Futility V
Age of Excuse VI

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

THE REVENGE PROJECT: По следите на израсналите („The Bequest of the Damned” Release Party)

август 18, 2022 0:35 / Вашият коментар

Много дълъг бе пътят на THE REVENGE PROJECT до софийската им публика. Казвам това, имайки предвид цялостното пътуване на групата, от създаването ѝ до днес. Изначално звездният им статус в региона на Бургас все не можеше да се проектира в териториите на дървените шопи, които, сякаш, дълго ги пренебрегваха. Но това е една тема, която ще разгледаме другаде… Днес бургаският квинтет има национално, че и наднационално уважение сред феновете, въпреки трудните моменти, през които преминава! Имам предвид, не особено гладката смяна на вокалиста на групата, която макар и осъществена преди време, носеше своите труднопреодолими последствия продължително време.

The Rvenge Project - The Bequest Of The Damned release party

Маркираме, че добре премереният риск по организацията е поет от сравнително новия играч в метъл сегмента – Perfect Storm Events.

Поради факта, че младежите от CERTAIN DEMISE не отказват свирене, а и защото са наистина Oldschool Death Metal, техният концертен път е почти изцяло обхванат от изследователския поглед на списчика ви. Освен, че са подходяща партия за тежки концерти, притежават необходимата прецизност, те не отказват да откриват събитията – тази вечна драма на българския метъл музикант – да не би да го подценят в нищожното му битие… И така, момчета откриват точно по план в 20:00 ч. Заради младостта им, ще им простим разминатото като тоналност двойно китарно соло на финала на първия им Thrashnroll трак.

Стъпили на класическото творчество на OBITUARY, CERTAIN DEMISE надграждат стила си с други влияния. Строгите Death Metal харшове са украсени с възгласи „Ъъъъъ” и „Ъяууууу”, взети назаем от първоизточните си от ранната Death Metal сцена. Стегнати среднотемпови Death Metal бомби ни засипват приятно от колоните, често разнообразени ритмически. За финал са ни подготвили кавър на ENTOMBED, който се връзва с авторското им творчество, което още притежава известна тромавост, но обещава много. И точно, както е по график, в 20:35 ч. момчетата са приключили и успяват да вдъхновят публиката за следващите банди.

Сетлист CERTAIN DEMISE:

Through The Endless Abyss
Transcend Beyond Mortal
Stiffened At The Stage Of Morbidity
Fields Of Relinquished Shine
Sacrilegious Needs
Hollowman (ENTOMBED cover)

ПРОКАЗА имаха свое представяне на ЕР на 27.11.2021 г., за което не сте получили подробна дописка, защото авторът предпочете да се отдаде на хедонистични преживявания, вместо да чопли нотите и пръстите на бандите. Самият факт на реюниъна им бе достатъчен повод за радост за феновете. Обложката на това им издание в съчетание с логото им на кирилица, без съмнение, са eдна от най-добрите арт-работи в България! Те също бяха избрали CERTAIN DEMISE за откриване на собственото им събитие. И така съдбата връща равновесието в описанията с този репортаж…

Излизайки в 20:55 ч., ПРОКАЗА заиграват с кратка инструментална част, отбелязяна като „интро” и затъват в творческите си търсения. Те винаги са декларирали своята Oldschool Death Metal принадлежност, но, всъщност, музиката им е преизпълнена с много влияния, някои от които са съвсем модерни по своята същност! Наблягайки на основата от punkndeath, в песните им често се промъкват Hardcore и Metalcore влияния. Пасажи Grindcore или Beat-Down разнообразяват структурата на парчетата в една съвсем освободена форма на композиране, която обаче понякога е твърде размита. Емблематичните вокали на Стефан Абаджиев (v., b.) фиксират донякъде това стилово размиване с особения си харш, който има някои световни аналози, но въпреки това е уникален. Момчетата ни рисуват една звукова картина, която е ту вдъхновяваща с композициите си, ту доскучава от пълнеж със стандартни сценични похвати.

Залата не е максимално пълна, но 150-те фена започваме да запотяваме. ПРОКАЗА молят за включване на климатика на сцената и душната атмосфера веднага става по-поносима. Едноименното парче на последното им издание – „Despicable Form of Life” ни разхожда през целия репертоар на бандата – от Grind Deathnroll-а, през Hanneman-солото до Beat-Down финала. Следват по-стари парчета, които, макар и вгледани в ols-school-а, сочат, че още от зародиша си ПРОКАЗА са търсили експеримента в своето творчество. Заради времевата рамка, пичовете са подготвили десет песни, но феновете държаха да си досвирят два пъти, преди да си вземат довиждане!

Сетлист ПРОКАЗА:

Intro/Bastard
Leprosy
Hysterical Degenerate
Безумна агресия
Porn Industry
Despicable Form of Life
Fear of Death
Брутален свят >
D.M.F.
Спящо зло
Бис 1:
Brutal Killer
Бис 2:
Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)

В 22:15 ч. симфонично-окултното интро на албума ни събира пред THE REVENGE PROJECT: ”Здравей София!” – Петьо Колев (v.), сякаш, е взел със себе си духа на Max Pain (ex-v.)… Записите на новия материал са се отразили чудесно на вокалиста и вместо Hardcore врещене, ни завладява плътен, дълбок харш, който прави мрачни внушения! Злостната агресия не пречи на прецизната мелодична линия, която прави от всяка от песните разпознаваем шедьовър.

– Обичааме ви! Метълът е жив! Няма вируси, които да го спрат. Много сме щастливи, защото това е първият концерт-промоция на новия ни албум. – Приветства ни фронтменът след първото парче. Бургазлии са решили да отковат всички песни от албума, в реда, в който са подредени в изданието. Поглъща ни епичен среднотемпов трак с акустично отстъпление по средата, композирано по най-добрите жалони на AMON AMARTH. Следва песен, влезла и в компилацията, посветена на Украйна и борбата ѝ за свобода „Rock For Ukrainе”, чиято маршовост носи спомен за ROTTING CHRIST. THE REVENGE PROJECT носят многопластов спомен за плеяда от големи имена в метъл сцената, но всъщност, са композирали един свой албум, който да се нареди между тях, а не да ни представи някакво ехо от „обетованата земя”. Подобно на изначалния си замисъл, те смесват Black, Death, Epic и Thrash влияния, но вече го правят на едно по-високо равнище, което ги отделя от масата групи, които просто разбъркват в колаж от кръпки влиянията си. Новият им албум е съставен от композиции, в пълния смисъл на думата! Самото им сценично изпълнение е белязано от прецизност и чуваеми инструменти, като в различните песни изпъкват съвършенствата на отделните музиканти в групата. Големият скок в развитието на вокалите е съчетано с артикулация, която позволява текстът да се разбира и да се припява от публиката в едно недалечно бъдеще! Все още седят малко сковано на сцена, в традиционната за тях визия, но тези композиции заслужават още по-вдъхновено представяне, заради качеството си. Между песните получаваме някои бележки, вдъхновени от създаването на отделните парчета и усещанията, които те носят на групата в духовен план. Драги читатели и фенове, THE REVENGE PROJECT в момента е световна група!

След като бургазлии завършват представянето на епоса „The Bequest of the Damned” в неговата цялост, идва времето за добавките, които феновете изискват от групата. На ранната класика „Anger To Dwel” вокалистът се завръща към онова врещене, което е съвсем неподходящо за THE REVENGE PROJECT и рязко сваля качеството на представлението. Тук е моментът да спомена и съвсем неподходящите за тази музика сценични ексцесии, като показването на сърчица и любовните откровения, с които фронтменът „захароса” феновете в стил „hardcore brothers in love”. Беше мило, но съвсем не се връзваше с мрачните картини от повествованието на бандата. Тоталният хит „1000 Voices” върна част от баланса, благодарение на прецизните бек-вокали, които момчетата усъвършенстват все повече през годините. В заключение ни удариха с един SLAYER. Интерпретацията, определено, си бе на THE REVENGE PROJECT, но с онова остаряло звучене на вряснат Hardcore, което вече не е актуално, на фона на новия им материал. Много бих искал да чуя и старите им неща с размаха, дълбочината и прецизността на новия албум на групата, както и с качествено новите вокали, записани в него!

Сетлист THE REVENGE PROJECT:

Scorn By Own Times
Prophecies of Doom
Reign of Rot
The Bequest of the Damned
Self-Castigation
The Sorrow Within
Wasteful Lives
Requiem For a Last Goodbye
Beyond The Flesh
Бис:
Anger To Dwel
1000 Voices
Angel of Death (SLAYER cover)

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ASPHYX: As Necroceros Feasts On Europe 2022 (Sophia feast)

август 13, 2022 18:25 / Вашият коментар

На 27 март 2016 г., ASPHYX напълника столичния клуб „Live & Loud” до степен, списчикът ви да бъде притиснат на ръба на сцената. Тогава масовото оплакване на феновете беше, че китарата не се е чувала достатъчно добре. Доколкото подгряващите банди HYPERBOREA и CONCURENCY IN KNOWLEDGE нямаха този проблем, роптаенето бе насочено към озвучаването. Въпреки това, от мястото, където многобройната публика ме беше приковала, аз черпех китарен звук директно от усилвателя на Paul Baayens (g.) и нещата звучаха перфектно! (Репортаж от това знаменито събитие) Това, което свързва тогавашното и сегашното събитие е, че ASPHYX продължават да са в същия състав, както и че отново представят актуално свое издание пред публиката си. А „Necroceros” определено влиза в списъка на кандидатите за албум на годината 2022!

Организаторите от EventEase са си дали аванс от време, за да подсигурят влизането на феновете и старателната проверка на входната „документация”, което ни оставя свободно време до началото на концерта. В малката зала на клуба „B Side” се подготвя концерт на групата от Бали (западна Африка) TAMIKREST. Симпатични и общителни цветнокожи на расти са малко уплашени, да не би някой да е заблудил хората, относно музиката им, че пред клуба от рано има мощна тълпа метъли, или пък, съвсем целенасочено, не ги е заблудил!?! Успокояваме ги в непринуден разговор и те се усмихват вежливо, когато охраната пропуска в тяхна посока цветнодреши фенове. Балийците си мислят, че свирят „Desert Blues”, но това, което успях да прихвана бе по-скоро „Reggae/Afro-Punk”…

Concrete; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

Поради ред причини (…), музикалните носители все по-често липсват на мърч-щандовете и „Necroceros” не се предлага сред изделията на ASPHYX! А специалното издание с DVD, трудно се доставя на нормална цена до България… Но пък се предлагат редки албуми на странични проекти на Martin van Drunen (v.) и Stefan Hüskens (dr.)… Разбира се, хит е тур-фланелката в различните ѝ конфекционни варианти. На мърч щанда се явява и самият Калин Колев – вокалист на подгряващите CONCRETE, чиито продукти не отстъпват по разнообразие от тези на хедлайнера. Надяваме се, и по качество!

Точно в 21:00 ч. CONCRETE излизат на сцена и без бавене започват да наковават в главите ни своите „пирони”. Кратките приветствия, както и умелото музикантско сливане на някои от песните, говори за стегнатите изисквания за програмата. Въпреки непрекъснатото подобряване на качествата на квартета, откровено казано, мислех, че CONCRETE ще звучат много постно, особено по отношение на вокалите, спрямо зловещото, но и музикално гърло на ASPHYX. Нашите момчета, обаче, ме опровергават! Много от лириките са разнообразени с високи харшове на последните си строфи, за разлика от по-ранните им интерпретации по концертите, където монотонността бързо доскучаваше. Brutal Death Metal-ът им се налага с някаква доминантност и аз сякаш все повече затъвам в него, въпреки забележките си към някои от същностните му характеристики, както и към първообразите му в световен план… Украсените ту с Grind бластове, ту с Doom/Death хармонии песни, се изтичат във времето в някакъв достоен спектакъл. Въпросите, дали искаме още, започват още след четвъртото парче, но времевата рамка е строга и когато CONCRETE стигат до последното си парче, е нужна подкрепата на публиката, за да го изпълнят. Получават я, съвсем заслужено! Чуваемостта на пръстовките им ги представя по-добре в 50-минутния сет, отколкото очаквах на това събитие. (Така е вече на непрекъсната поредица от 4 – 5 тяхни участия, които съм посетил!)

Сетлист CONCRETE:

Necroenzime
Sixth Sence Catatonia
Blackborn
Crowning the Grotesque
Thinning the Veil
In Darkness They Exist
Annihilation of Humans
Into Lifeless Slumber
Suspended Afterlife
Omnivorous Eradication
Tied to the Pyre
Бис:
Infectious Cannibalism

Докато роудита подготвят сцената, членовете на ASPHYX в традиционния си народняшки маниер се движат свободно из публиката и получават къде премерено, къде непремерено внимание. Но усмивките им са винаги с тях и единението им с публиката е съвсем неподправено! Основна грижа на Martin van Drunen е с едно пликче да диспергира кенчета бира из сцената. И ако през 2016 г. той беше с ти-шъртка на „Велика България”, то днес е с „Death Metal Bulgarian Fans”!

Когато шумната интродукция започва в 22:15 ч., 350 фена изпълват капацитета на залата, която е ограничена от заграденото бек-стейдж пространство покрай втория бар. Специфичният Death/Doom Metal на квартета и изпълнените с пренапрежение вокали ни захапват с ранни и късни песни. Между песните Martin van Drunen не пести разяснения, но преди „Death the Brutal Way” дръпва една по-дълга реч, посвещавайки парчето на руската агресия в Украйна и страданието и на България под руския ботуш през Студената война! Публиката отвръща със скандиране „Asphyx!”, а фронтменът додава, че българският му е беден, но знае „Наздравье!”… Социалните послания на текстовете се доразясняват между песните. А с „Deathhammеr” са поздравени самите CONCRETE!

На този етап от концерта, започват да липсват многопластовите китари от студийните албуми на групата. Този път, на мен не ми достига китарен риф в достатъчна степен, а басът пълни не много успешно тези липси. Но поне едно е ясно – нула буфосинхрониада при свиренето на ASPHYX на сцена! Нещо, което започва да изчезва безкритично от съвременните музикантски подиуми! Тук трябва да спомена, че е трудно да се опишат съвършенствата на музиката на тази група на човек, който не ги е чувал! Тежина, хармонии, експресия и прецизност са в такова съчетание, че дребните козметични забележки могат да бъдат простени. Martin представя групата, като всеки музикант е или „bastard” или „beast”…

За последната част от сета си, ASPHYX са си оставили по-бавните песни, които се свирят с по-голяма лекота и сред които са най-популярните за феновете им неща. Смазващи продължителни чукове, на които може да си попеем и да се изкефим необуздано. Скандиранията между песните са горещи, а благодарностите на групата към българската публика – напоителни! Ранните класики направо ни размазват…

В момента, когато започва епичното „Last One On Earth”, концертът на TAMIKREST в съседната зала е свършил и четирима цветни фена проявяват музикална широта, да послушат и нещо друго, влизайки на концерта на ASPHYX. Наблюдават предпазливо инструменталната интродукция на парчето, след което Martin van Drunen отприщва „възпалено” гърло. Цветните фенове окръглят погледи и отстъпват през люлеещите се двери на залата, като под обстрел! Същите причини карат всички останали да обсадят сцената още по-плътно и да махат с глави в такт! Още преди края на песента, на бавна инструментарна част, фронтменът си взема довиждане с нас:

-It was а pleasure for us! Actualy, you`rе amasing!

Веднага след края на парчето, от пулта тръгва „Sweet Leaf” на BLACK SABBATH, но мощни възгласи го заглушават и го спират. ASPHYX имат подготвени още песни, но първо се покланят, а овациите затихват твърде бързо и групата се оттегля. Кашлицата на „Sweet Leaf” тръгва отново… Щеше да е прецедент, някое участие от турнето им да не завърши с „Last One On Earth”, но уви – свръхинформационната дигитална среда ни вкарва в някаква предначертана кошара твърде лесно!!!