Начало » Концертни репортажи » Галерии » PANTERA: Спорът остана някъде назад в картината

PANTERA: Спорът остана някъде назад в картината

„For the Fans. For the Brothers. For Legacy” Tour – София:
PANTERA, ODD CREW и BLACK TOOTH

Няма начин да не започнем с дискусията, това PANTERA ли е или не е PANTERA? Въпреки че точно концертът е най-добрата реплика по този въпрос, така че отговорът очаквайте най-накрая! Мога само да ви кажа, че този „For the Fans. For the Brothers. For Legacy” Tour е нещо като бенефис за двамата „gone, but not forgotten” членове на групата – братята Dimebag Darell (g.) и Vinnie Paul (dr.), които бяха двигател на всичко това, което се случи и за което вече книги се пишат. Техните ликове, освен че се виждат на касите на дръм-сета, зад който за това турне седи въздесъщият Charlie Benante (ANTHRAX, ex-S.O.D), има посветени и две видео компилации, които допълват цялостното преживяване на този концерт. Да замени незаменимия Dimebag Darell е поканен друг китарен колос на поколения фенове и музиканти – Zakk Wylde (BLACK LABEL SOCIETY, ex-OZZY OSBOURNE). Двамата са свързани, освен от приятелство и от работа, в общи музикални проекти. А днес пак са заедно по някакъв начин… Емблематичният глас на PANTERA след 86 г. – Phil Anselmo и басът в ръцете на Rex Brown, който е в групата още от 82 г., са хората, които носят тежестта на името и свирят тези песни максимално близо до оригиналните им варианти! Това е обещанието – нищо повече, но и нищо по-малко!…

Много отдавна не бях виждал София под такава тотална обсада от фенове, които осезаемо променяха облика на града още от ранния следобед. Въпреки че фен-зоната пред самата зала бе отменена, заради прогнозата за времето, не липсваха предприемчиви бизнесмени, които търсеха вниманието на събиращите се фенове. В тази част на града само небрежно попрепръска, но на други места преваляваше сериозно. Голямо черно множество се събра още преди отварянето на вратите, а най-нетърпеливите се спуснаха, тичайки към залата при отварянето им в 18:30 ч. Въпреки че някои фенове се оплакаха от организацията, всъщност, ако си погледнеш билета, можеше ясно да прочетеш от къде ще ти е най-удобно да влезнеш. А мерките за безопасност съвсем не са излишни в днешно време…

Залата беше все още приятно прохладна, когато в 18:55 ч. от озвучаването се разнесе живо пеене на някакъв вариант на bluegrass country! Излизайки на сцената, BLACK TOOTH демонстрират power ентусиазъм. Турската банда, чийто единствен постоянен член е вокалистът им Tuna Vural се е посветила на nola metal-а! Това географско, по своята същност, название представлява сбор от групи, които са вдъхновени от дебютния албум на DOWN, дообогатен от вечно изплъзващия се термин Sludge Metal. Това, което звучи в залата, обаче, е механичен сбор от цитати на PANTERA в музиката на комшийския квинтет.

Момчетата демонстрират много енергия. Tuna споделя, че има корени от България и е много щастлив да свири тук. Въпреки стабилната им подготовка, тази сцена все още им седи твърде широка. Въпреки това, фронтменът успява да накара front-of-stage феновете да клекнат, за да избухнат на припева на „Destroy”. Wall of Death също му се получава, макар и в по-локален вариант. Слушаме четири песни, в които са включени едни и същи любими panter-ски трикове. За последното парче BLACK TOOTH вадят вдъхновение от „Vulgar…” периода на PANTERA, с повече мелодично пеене и контрасни моменти, а Tuna Vural е вече гол до кръста. Шоуто им е наблюдавано от около 1400 фена, което е нищожно количество от това, което щеше да се натрупа по-късно… Твърде повлияното им творчество разгорещи най-твърдите фенове на PANTERA, но не впечатли по-взискателната публика.

Сетлист BLACK TOOTH:

Live Country Intro

01. Breath of a Lightning
02. Destroy
03. Crimson Fight
04. Iron Clad
05. How Long

Българската група ODD CREW определено е музикален феномен, макар и да не успя да излезе от сенките на своите влияния, едно от които, без съмнение, са PANTERA. Момчетата, които, сякаш неусетно, преминаха от страната на музикантите – ветерани имат какво да покажат.

Веднага след 20:00 ч. акустична китара звучи откъм все още тъмната сцена. Последните концерти на ODD CREW бяха една поредица от акустични изяви и най-доброто от тези им изяви е побрано в първите две песни, които квартетът изсвири. Последваха енергични парчета, които, в един по-широк смисъл, може да се считат като реверанс хъм хедлайнера. Много по-иновативни от BLACK TOOTH, нашенците показаха класа и запалиха публиката, която междувременно се беше утроила. Последва дръм-соло, което освен че успя да ни разпее беше интересно направено и определено авторско. Може би, бе малко по-дълго от необходимото, но интересът на феновете определено не се загуби.

Чак тогава вокалистът Васил Райков си позволи да каже няколко емоционални думи, за да представи бандата и да възпроизведе едно изказване на Звезди Керемидчиев, за най-прекрасната гледка на света, която представлява многобройната публика в залата. Последва мощно парче с Hardcore компоненти, каквито напоследък ODD CREW творят успешно.

– Изглежда няма да мога да подскачам повече тази вечер, поради което ще трябва да ми помагате за следващата песен! – Споделя с нас някои свои мисли Васил. – Всички ние сме по социалните мрежи, но музиката се случва истински именно по концертите. Тука са и истинските приятелства, истинските усещания. Музиката се случва тук! И това тук прави приятелствата…

Преди баладичната „I Ain`t Losing Myself”, фронтменът и китаристът Васил Първановски демонстрират леко преиграна умора, сядайки пред феновете, от което сцената зад тях сякаш става огромна. Концертът забавя времето си и ние пеем и усещаме единение с групата.

– Ние не задължаваме никого да харесва дадена музика. Но сега на първи август се навършват 25 години, откакто с тези момчета сме заедно! – Продължава прочувствената си мисъл фронтменът, внушавайки ни, че са тук, заради нас и продължава. – Сега, преди последното ни парче, искам да изкрещите за онези зверове, които идват след нас!

Многопластовата „Pyre”, събрала алтернативни и тежки влияния изпраща ODD CREW достойно от този знаков за музикалния ни живот подиум, след малко над едночасов сет.

Сетлист ODD CREW:

01. Morning Lights >
02. Mark These Words
03. A Bottle of Friends >
04. Fallen Down
05. Stuck
06. Drum Solo
07. Two Steps to Hell
08. I Ain`t Losing Myself
09. Pyre

Огромно платно с логото на PANTERA е спуснато пред сцената, докато текат приготовленията на нея. Цялата зала е пълна, като тук-там се виждат свободни места само на трета тераса! Множеството тихо гъгне. Мъничката мърч зона извън основната зала е плътно окупирана от фенове и няма място за зяпачите, като мен. Бирените пунктове също не са лишени от внимание. В 21:30 ч. на двете странични видеостени тръгват кадри от задкулисието на концертите на групата, когато братята все още бяха сред нас. Звуковият фон на „Regular People” вкарва всички напред в залата и гъгненето прераства в мощни овации. Видео-ретроспекцията свършва и влиза интро от филмова музика. Платното пада и PANTERA демонстрират здрав саунд на концерта на завръщането си.

Да обяснявам за силата на парчетата, които името PANTERA символизира, за феновете е излишно, а за незапознатите е невъзможно! Това е тайната на сътвораването на цяла нова стилистика в метъла, която хем е легнала на традицията, хем е непосилно иновативна. Светещите по сцената абревиатури „CFH” подсказват къде музикантите са фиксирали извора на вдъхновение на спектакъла, който са ни подготвили. Знаковата фигура на Phil Anselmo (v.) обема сцената бос. Вместо силовата му избухливост, той се движи леко сковано, напомняйки концертите на OZZY OSBOURNE от 80-те! Zakk Wylde (g.) не е човек, който ще се стреми да влезе в нечии обувки и интерпретира китарните партии през личната си призма, но цялостното звучене на китарата сякаш не беше на нивото на прецизността на целия спектакъл. Иначе, сценичното поведение на китариста бе доста ефектно. Крайните параметри на китарните ефекти изкривяваха звука твърде много и няколкото точки в залата, които обиколих, не подобриха чуваемостта им, за чието добро представяне помагаше повече споменът за тях. Ритъмниците Charlie Benante и Rex Brown бяха машини. Цялостното усещане от лайва бе за добре сработена продукция!

От концерта на METALLICA `99, в Пловдив, не бях наблюдавал толкова енергична, подкрепяща и пееща публика по нашите ширини! Разкошът, който се носеше от сцената бе не по-малко енергичен и зареждащ. Въпреки стегнатото обслужване от саунд-инженерите, отговорни за интродукциите, шоуто не протичаше под клик, а бе повече сърдечна среща с феновете, където покритието бе в посока, да се срещнем възможно най-близо и с Dimebag Darell и Vinnie Paul. Някак неусетно онзи неизбежен спор това PANTERA ли е или не е PANTERA остана някъде назад в картината и ние се потопихме в едно истинско преживяване, както казаха и ODD CREW! А музикантите бяха подготвяли свиренето си доста прецизно и този първи спектакъл от турнето беше сякаш дългогодишно игран мюзикъл, изпълнен с послания от вербален и невербален тип!

Когато от пулта тръгна песента „Cemetery Gates”, вече на централната видеостена се завъртяха кадри с братята, които да ни припомнят дългата им история от времето, което уж е отлетяло, но ние всички го съживихме по един или друг начин. Очаквайки PANTERA да избухнат с бързата част на парчето, те ни изненадаха със собствен прочит на BLACK SABBATH-овската класика „Planet Caravan” в някаква неугасваща творческа вакханлия. Следваха най-силните парчета на групата от знаковите им издания. Изцедихме се и се изпълнихме отново със силата, която тази музика носи! Групата още досвирваше последните акорди на „Cowboys from Hell” когато Phil каза:

– Сега внимавайте, защото това наистина е краят на концерта! – След което изпя:
And he`s buying
a fuckin` stairway to heaven…

С което ни бе спестен бисът, който бандата изпълнява на по по-късните дати от европейското си турне, в случаите, когато не е имало възможност да разгърнат видео-продукцията от оборудването си – „Use My Third Arm”, която те завършват с горния кавър-цитат. Овации. Поклон. Няколко български знамена полетяха към сцената, но не я достигнаха, а охраната не се сети да помогне… Уникалното преживяване и старателно подготвения спектакъл завърши своята премиера, час и половина след началото си. Късметлии бяха всички, видели го!

Сетлист PANTERA:

Regular People Tape Intro
In Heaven (Lady in the Radiator Song) „Eraserhead” `77 Moovie Tape Intro

01. A New Level
02. Month for War
03. Strenght Beyond Strenght
04. Becoming >
          Throes of Rejection Outro
05. I`m Broken >
          By Demons Be Driven Outro
06. Suicide Note Pt. II
07. 5 Minutes Alone
08. This Love
09. Westerday Don`t Mean Shit
10. Fucking Hostile
          Cemetery Gates Tape Intro >
11. Planet Caravan (Black Sabbath cover)
12. Walk
13. Domination >
          14. Hallow
15. Cowboys from Hell
16. Stairway to Heaven (Led Zeppelin cover – Final fragment)