The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 172 other followers

Последни публикации

Архив

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 3.

Pre-Party & Sea of Black Festival 2020, началото (глава 1) – Metalhead Brewеry, Ветрен & Летен театър, Морска градина – Бургас, 07-08.08.2020

Самият факт, че тъй обичаният от всички ни Death Fest, всъщност, се раздели на два бранда говори, че има и фенове и групи за екстремния тип музика! Защо и как не можем да надскочим качествените параметри на световните събития от сродна величина е въпрос, който занимава доста от поборниците на металния фронт. И лично вашият хроникьорен списчик се опитва да дава някакво обяснение… Важното е, че все още сме в зоната на количествено натрупване! Което, както някои от нас помнят, евентуално, може да доведе и до качествените изменения… (Или, както казва шофьорът ми: „Не може едно хубаво вино да е малко? Хубавото вино може само да е много!”)

Алкофилия

Алкофилия

Когато ходите в Бургас, никога не си взимайте квартира, която е в „идеален център”! Това е регион на града, където къщичките от по 2 – 3 стаички са се издължили на височина като глухарчета, расли на сянка, стълбищата са достъпни само за алпинисти, а уличките са били проектирани само за каруцата на бирника…  Паважът сякаш е полаган след бомбардирoвка, а пешеходците никак не са пъргави, като в София, да речем… (Тази немузикална среда ще бъде подробно дисекцирана в друг, по-непретенциозен материал…) Когато GPS-ът ме отвежда към Metalhead Brewеry в квартал Ветрен (което едно време беше село Житарово, но там наистина живееха отзивчиви и гостоприемни хора, същите като в Бургас), ме забива в двора на санаториума. Там намирам място за паркиране до един страничен вход за пешеходци. Концертът се чува, а между церовете проблясва мамеща светлина. Разказвам ви това, само за да оправдая, защо не мога да ви разкажа за PIRANHA и SKINNY AND DEAD MAN

Алкофилия

Алкофилия

Мракът под короните на дърветата съвсем се сгъстява. В гората до санаториума са монтирани твърде нагъсто бунгала. Всяко бунгало си има веранда, където под приглушена светлина, евакуиралите се от хорската глъч и приморската суматоха, почиващи са разпънали домашни софри с грубо одялани домати и вестници и найлончета с мезелъци.

„Аз съм в своята стихия,
защото пия гроздова ракия
Трябва да се съберем
циганите да €bƩм“

Гърми някъде от вътрешността на леса! Така описаните почиващи са вперили учудени погледи в мен и мигат на стохастичен порядък в мълчание. Това не е, защото съм нещо толкова странно, а защото водя две невръстни деца с мен по посока на цитатите…

„Алкохола ний ще пием,
мислите си да изтрием!
Ако си алкохолик –
ставаш ти човек велик!”

Алкофилия

Алкофилия

Изнизваме се през страничния вход, който някой се е опитал да затули с храсти, а мигащите смълчани погледи ни изпращат в душевни бури и недоумяващ ням протест, докато тъмата ни скрива…

Алкофилия

Алкофилия

Пънкарливият купон, който АЛКОФИЛИЯ спретват е доста приятен, а обширното им творчество позволява това да се случва доста времеобилно! Барът на Metalhead Brewеry е като библиотека на бирения почитател, където има изчерпателна писмена, дикторска и органолептична информация (Разбирайте – дегустации!) за актуалните предложения! В самия двор на микро бирзавода музикантите се радват на много танцуващи в стил „пияна тояга” и още повече грейнали погледи. За феновете, загубили пъргавост на ума, а и заради по-ясна дикция, бургазлии повтарят едносекундното парче „Мастика”. Към 22:10 ч. групата довършва българския си вариант на „La Bamba” и обявява край. Мощни възгласи за бис ги връщат към инструментите! „Общината ще ни накаже!” – отбелязва равнодушно Атанас Вълчев – Пуфо (v.) и групата добавя още един хардкор пънк към сета си, който надскача един час. Силно Pre-party!

*   *   *

Sea of Black Festival се превърна в достоен наследник на Death Fest-овете и се настрани трайно в културния афиш на Бургас със своя професионализъм, стабилност и вече традиционност! В самата му организация липсва онази трескавост на несигурността, характерна за по-млади събития. Множеството спонсори, както и безплатната му посещаемост, осигуряват предвидими резултати за рекламодатели. А организаторите могат да се похвалят с изграден авторитет.

Както вече споменахме в увода, традиция е да представяме авангардни групи на Death Fest-а и точно с такива стартира и това издание.

Малко преди 16:10 ч., създадената в Троян млада група ENGINEER OF DEATH вече е пред най-нетърпеливите фенове на феста. Откриващото им парче „Rise” е най-доброто, което групата е създала досега от modern metal-а с някои hardcore влияния, който те интерпретират. Високите харшови вокали не се разсейват с мелодични включвания. А рифовете са умерено разчупени. Квинтетът навлиза в серия от по-непретенциозни песни с по-бавна до среднотемпова ритмика, размесени с кавъри на LINKIN PARK и LAMB OF GOD. Тежкият им авторски hardcore „Backstabber” е размесен с пасажи усложнена ритмика, белязана от орфическо-фолклорни влияния, които са вкарани малко колажно.

Engineer Of Death

Engineer Of Death

Въпреки някои типично младежки дървени решения, ENGINEER OF DEATH са музиканти с голям потенциал! Афинитетът им към популярните влияния има опасност да ги превърне в поредната порция тор за естрадиращия паразитизъм, но пък ако успеят да се реализират в modern metal амплоа-то си, някой ден може да се гордеем  тях. Седемте песни, които ни представиха говорят за неразгърнат потенциал. Репертоарът им от сценично движение също вдъхва надежда за разгръщане на визия на активна група. Звученето им успява да събере публиката от морската градина, която към края на сета им достига към 200 човека.

Engineer Of Death

Engineer Of Death

Достъпът до Летния театър е едновременно осигуряващ безопасността, но и доста улеснен от многото хора, впрегнати в гарантирането на свободното движение на публиката. Удобното разположение на барове, мърч и хранителна зона са приятен щрих от феста.

Surration

Surration

Местните герои от SURRATION застъпват сценично в 16:50 ч. Те също ни представят modern metal, но много по-резперен като влияния. Това, което според момчетата е post-core, представлява множество акустични пасажи в песните им, като най-често композициите започват с такива. Вокалите, освен високия харш, често скачат в ЕМО стилистиката. И акустиките и чистото пеене се интерпретират доста непрецизно. Китаристите им са награбили седемструнни инструменти, които, очевидно, им създават много повече трудности при звукоизвличането и настройките за озвучаване, отколкото да обогатяват по някакъв начин тоналността им. Още с третия си трак скачат на кавър – малко познатите австралийци NORTHLANE. Следва песен, която е толкова прясна, че има нужда вокалистът им да се подкрепя за текста. Слагайки очила, сценичната му визия удивително много напомня Боби Турбото…

Surration

Surration

Следват авторски песни, чиято изказност е достатъчно унифицирана, за да ги различим. SURRATION са много далеч от претенцията, която имат за jent, а посоката, в която се движат е съвсем различна от това направление. Rap-core внася известно разнообразие, за да завърши с парче, което е сякаш колаж от актуални modern metal банди. Квинтетът дисциплинирано се вмества в 30-те си минути със седем песни. Местните им фенове призовават за бис, но младите герои освобождават подиума.

Church Of Destiny

Church Of Destiny

CHURCH OF DESTINY имат толкова различно амплоа на всеки свой концерт, че противоречивите им спектакли стават интересни с неочакваността си. Запасът им от заместващи музиканти също е доста гъвкав. Те са виртуози на „домашните” концерти, но е интересно какво ще последва след излизането им в 17:30 ч. А това, което ни поднасят е наистина изплъзващ се sludge metal, белязан от бавнотемпови решения. Добре контролираният музикален хаос се съсредоточава в по-фокусиран stoner, който преплита блус схемите с ранното творчество на BLACK SABBATH.

Феновете

Феновете

Въпреки клубно-плажната си небрежност, CHURCH OF DESTINY и особено вокалистът им, изпълват голямата сцена на феста и успяват да достигнат до публиката! Чистото пеене на фронтмена не му е силата, но ниските и високи харшове не му убягват от контрол. Ритъмът на песните им често се променя, а бавните части оголват stoner metal вдъхновенията, повече от друг път. На предпоследното парче – „A.C.A.B.”, следват първите плахи стълкновения на фенове с охраната… Осемте песни на квартета са изстреляни в рамките на 35 минути и представляват приятно допълнение към експерименталната част на събитието.

JFT

JFT

JFT станаха разпознаваемо име сред феновете на алтернативните форми на метъла. Това се случва в ироничен контраст на абревиатурата им, която идва от „Just for Today”. След 18:15 ч. групата изсвирва интродукция, която трябва да ни въведе в сета им. За разлика от по-ранните им алтернативни неща, днес квартетът е застъпил доста повече rap-core в творчеството си! Пеенето на български определено ги отличава в този стил, а рапирането им носи някои паралели с речитативите на ь (Ер малък). Инструменталното им равнище говори за достойна практика.

JFT

JFT

Интерпретирайки песните си с по-метален или по-мек китарен звук, JFT, както и повечето експериментални банди на феста, навлизат в една повтаряемост на идеите си. Песните им започват да звучат унифицирано и в крайна сметка, сетът им малко доскучава. За това пък, мош-питът пред сцената се ентусиазира по-вихрено и се усеща набраната фестивална енергия на множеството. Над 300 човека са в пределите на летния театър, когато осем-песенният, 35 минутен сет на JFT, е финализиран.

Rock Thrashler
07-08.08.2020, Бургас
Следва продължение…

Фотогалерия: ENGINEER OF DEATH, SURRATION, CHURCH OF DESTINY и JFT на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 2.

Broken Silence Black Death Metal Fest – Летен театър, Морска градина – Бургас, 04.07.2020

Няма нужда да ви разянявам каква година бе 2020 в концертно отношение… Замисленият за 9 май, като Black/Death Metal Fest, бе отложен. По различно време отпаднаха около десетина групи от планираното мероприятие. Организаторите от Broken Silence не се отказаха, добавиха името на промоутърската си задруга към името на фестивала и продължиха да преодоляват логистичния хаос, предизвикан от пандемията и истерията, около нея. Борбата Broken Silence Black Death Metal Fest да запази качествата на първоначалния си замисъл и да има чуждестранни гости, продължи до самото навечерие на провеждането му! Немалка заслуга за това, добави и вашият Жаден Редактор, под чиято безкористна грижа четете тези редове.

Отказът в последния момент на родната банда BOLG да вземе участие във феста, под предлог, че остават единствената Black Metal група на събитието, ми се струва недостоен за музиканти, които искат да се срещат с феновете си. Предвид на развитието на събитията по-натам, се оказа, че групата е имала своите основания, поради което преглъщам строгото мъмрене, което им бях подготвил… Още повече, че сръбските величества от NEMESIS са имали още по-основателни причини да се съмняват в сигурността на поеманите от организатора ангажименти!!! Разчели правилно признаците на несигурност, те също отказаха свирене в последния момент.

Schirenc Plays Pungent Stench

Schirenc Plays Pungent Stench на Летище Бургас

В юлската жега тъмните краски се сгъстяват с приближаването към Летния театър в морската градина на Бургас. Бързото пренареждане на предварителния график оставя на групите повече време. Тази внезапна свобода дава аванс на цялата организация да закъснее в един поносим обхват от 20 минути. Удивителният щрих по време на последните прецизирания на саундчека е липсата на каквито и да е реклами по сцената на феста! Черни монохромни пана увенчават подиума. Това отговаря на въпроса може ли българският фен да си позволи да си купи сам приличен фест!!! При все, че ситуацията наложи намаляване цените на билетите в деня на фестивала.

Day Of Execution

В 17:30 ч. DAY OF EXECUTION откриват музикалната част на феста. Техният old school death metal се свежда до разнообразни извлеци от death/grind сегмента, поднесени със забележителна статичност. Барабаните и вокалите са в минималистичен стил, да не кажем, че са слабата част на групата. По-разпознаваеми са влиянията на SLAYER и CANNIBAL CORPSE, но не липсват и по-маскирани „щипки” от EXTREME NOISE TERROR, да речем.

Day Of Execution

Около 120 фена, към този момент, правят първият изпит за охраната, качвайки няколко свои представители на сцената. Адекватна непресилена реакция вдъхва респект без неуважение! Сцената седи твърде широка за DAY OF EXECUTION и въпреки сериозното звучене, бандата изглежда като на прослушване от комитет по култура… Новата песен, която са подготвили – „Nameless Crime” е с по-тромава ритмика и барабаните звучат като от пънк парче. Феновете, обаче, са докоснати от творчеството на варненци и ги викат на бис, а и има време за такъв! Момчетата завършват 40-минутния си сет под овациите на все още не достатъчно многобройната публика!

Day Of Execution

За да бъде избегнат статус на феста, като концерт на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH с подгряващи, по покана на Гияс „Mrazek” Гулиев, ни гостуват румънските младежи от VALAK. Поради някаква причина, организаторът е изтеглил участието им доста напред в програмата. Може би това бе предизвестието, че на групата няма да бъде платено, дори за пътните до Бургас!?!

Valak

Букурещките младежи излизат в 18:30 ч. с трима китаристи и с брандирани с логото на групата си противоепидемиологични маски, каквито предлагат и в зоната на мърча. VALAK се имат за Melody Death Metal група, но това, което предлагат като музика е modern metal с разнопосочни влияния, подобен на NWOUSHM. Те втежняват звука си чрез дропнатите си 7-струнни китари и ползват влияния от екстремните техники в Black Metal-а, Grind-а и Hardcore-а. Сценичният им имидж също е еклектичен! Най-забавното е, че най-добре свирещият им китарист излиза като хип-хопър – със „златен” ланец със символ на $. Странно развяващото се при куфеенето му бижу не издържа и се къса още на първото парче… Басистът е тежкият блек метъл-кораджия с татусите. Вокалистът и вторият китарист са „уона би метал старс”… Като движения, обаче, спектакълът е виелица и жив учебник за някои от българските им колеги!

Valak

Пресилено втежнените части се редуват с акустични отклонения, а смазващата метъл стена – с мелодични рифове. Младежкото желание за всичкосвирене е взело своя дан при музицирането на младежите, но VALAK демонстрират и забележителни технически умения! И основни вокали и бекове са предимно висок харш. Те се вписват в онази метало-географска дъга, спускаща се от балтийските републики, през Полша, Украйна, Молдова и Румъния и стигаща до Североизточна България, където Black Metal свободно се съчетава с Grind в екстремни избухвания, класическото се омешва с модерното и всичко е в името на всеобхватността на иначе бедната сцена. Песните на румънците, обаче, са сложноструктурирани и многопластови, което ги поставя над общата маса от музиканти в направлението! Четирите им композиции прехвърлят с малко половинчасовото ограничение на сета. Видимо притеснени, момчетата се разливат в доволни усмивки, при получаването на заслужените си овации от българската публика!

Valak

Няма реклами на обикновената наливна бира, която се предлага на феста. Вкусът ѝ подозрително напомня на дълго джуркан Алмус…

Past Redemption

Последната актуализация на състава на PAST REDEMPTION е от февруари месец и първото им сценично представяне с новия китарист Александър Попов е на Broken Silence Black Death Metal Fest. Към 19:30 ч. софийските класици застъпват на щафетата. Те изсвирват своето въведение, след което озвучаването гръмва мощно и балансирано за пръв път днес! „Ще ви изсвирим парче, което на 27 години…” – полуиронично, полупохвално ни уведомява Алекс Василев (v., g.), чийто мощен вентилатор подобрява визията на цялата група на сцена. Песните се отковават категорично и с една подобрена чуваемост, спрямо студийните им записи. Агресивните Death Metal вокали на места придобиват височини.

Past Redemption

Не е тайна, че групата подготвя нов албум от известно време. Петата песен, която PAST REDEMPTION представят е едноименна на планираното издание – „Final Redemption”. Разчупено ритмически и като богатство на изказност парчето сякаш изчерпва идеята зад името на бандата. Сякаш оттук насетне, ако продължат да усложняват прогресивно композициите си, това вече ще е друга група. След това нещата се завръщат към нормалното русло на Death/Grind, представляващ есенцията им. По график изсвирват краткото си аутро и завършват 30-минутния си сет от 10 парчета, под шумни овации.

Past Redemption

Свръхоптимистични са предвидените паузи от по 10 минути между групите, които организаторът е предвидил! Те достигат до половинчасови почивки, което е един от признаците за неспособност да се менажира такова събитие в някакви реалистични рамки.

The Revenge Project

Местните величия от THE REVENGE PROJECT окупират сцената доста чевръсто в 20:10 ч. Традиционно силното им звучене, обаче, е в низходящо развитие, откакто имат нов човек зад микрофона! За да маскира Hardcore „хълцането” на Петьо Колев (v.), групата е сложила силни реверберации на микрофона, което пренапомпва ниския му харш, като само подчертава липсата на обхват за някои от парчетата. Това от друга страна оголва принципната еклектичност на композициите им и е изчезнала онази сработка на епични, рифови, Black Metal и Metalcore части, каквито имаха с Max Pain (ex-v.). Между песните, ефектът на микрофона не се коригира и репликите на фронтмена остават абсолютно неразбираеми.

The Revenge Project

Иначе групата се представя на ниво. Саундът на двете китари е диференциран и различните им партии внасят приятни хармонии в изпълнението. Сработката стяга композициите в професионално звучене и уверено сценично представяне. Точно това владеене на инструментите прави от THE REVENGE PROJECT редовна жертва на размотаването на организатори и колеги, когато те трябва да компенсират закъсненията в родния си град! След осмото парче публиката скандира силно за бис, но момчетата се оттеглят след 45 минути на сцена, съгласно програмата, която е изчерпала вече запаса си от гъвкавост.

Публиката вече е достигнала своя пик от около 450 човека.

Scapegoat

В 21:15 ч. пред нас са SCAPEGOAT. От колоните се разлива интродукцията на GRAVE от албума „Hating Life” – доста дървеняшка кражба за фестивално участие, па макар и из ориенталска околия!!! След това групата, която се завърна като редовно концертираща през 2019 г., с нов човек зад микрофона, започна да изковава старите си класики, които макар и по-тромави като ритмика, звучат силно и прецизно! На втората песен на сцена е поканен и гост-вокалист – Росен Грудев (v. – NECROMANCER). Листчето в ръката му не подхожда на сбора от легенди на сцената. Но цялото представление ни връща в младостта, както пееха ЩУРЦИТЕ!

Scapegoat

Затворена в своите жалони, но не и в границите на Death Metal-а, групата ни сервира любимия букет от техни песни. Строго харшови вокали, умерен „фитнес” по сцената и никакви изненади. SCAPEGOAT ме изкарват от обвивката на хроникьора-критик и ме потапят в радостта от музиката им. Масово стари и млади фенове са се предали на същото усещане. За 30 минути момчетата отсичат 7 порции метъл и скромно се прибират пред погледите на разгорещената публика.

Schirenc Plays Pungent Stench

Очаквах някаква дълга подготовка за сета на хедлайнера, но музикантите в някои държави умеят да ценят времето на фена. Затова на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH им отнема по-малко от 15 минути, за да се явят пред нас! И това явяване не е какво да е: самият Martin „El Cochino” Schirenc (v.,g.) излиза като австро-унгарски гренадир при команда „Свободно!” и като получил видение за Elvis в някое подсмоленско село!!! Самият „Elvis”, късен период, под формата на басиста му, свири до него в перфектна форма за посещение на лаоски бардак през 60-те… Но не видът на триото е най-впечатляващото! Групата с една блус китарка, четириструнен бас и Punk/Rock`n`Roll разхвърляни барабани с една каса вкара толкова тежък Death Metal саунд, какъвто някои групи с по три Джаксъна на сцена не могат да постигнат!

Schirenc Plays Pungent Stench

Когато след излизането на втория албум на PUNGENT STENCH през 1991 г. в едно интервю веселяците бяха заявили, че са фенове на ABBA и в тур-буса им се слуша само това, нежната ми непримиримо-метална душа бе доста смутена… Истината е, че композициите на групата винаги са били базирани на класически Rock`n`Roll схеми. В съвременното си изпълнение, тези песни се интерпретират по-близо до корените си, но с обогатени аранжименти, често свързани една с друга и отворени към някакъв вид Progressive Death Metal стил. Има я и повтаряемостта на идеите в тях, но SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH поднасят спектакъла си някак леко и без усилие. Те задоволяват музикално и тежките фенове и по-притенциозния слушател. Шоуто няма някакви бомбастични претенции, но в крайна сметка стига по най-прекия път до целта си! А именно – да може да чуем това творчество на живо по един качествен начин.

Schirenc Plays Pungent Stench

Доста от феновете, с които сме от началото на феста, заморяват… Schirenc & co., преминавайки пределите на един час свирене, не показват признаци на отиване към финала и тълпите вече не са така подвижни, а някои от хората, спомогнали за изпомпването на баровете напускат летния театър… Точно един час удариха австрийците, приключвайки в 23:00! Единични уморени призиви за бис огласят ръба на сцената, но осветлението на летния театър блесва.

Феновете

Малцината присъствали на пре-партито, обсъждаме, че CONCRETE и TERRAVORE се представиха по-достойно за голямата сцена от доста от участниците на официалния фест! Още на този етап си проличава, че има някакви неизпълнени уговорки от страна на организатора, защото последните фенове и част от екипа биват изпъдени от някакви чистачки по доста неуважителен начин*… Неизпълнениете финансови условия към групите все още се заглаждат с някакви технически оправдания…

Когато управата на един „най-добър за живеене” град започне да се държи като феодална олигархия, раздавайки общински имоти и нерегламентирани права на престъпни кръгове и крупни наркодилъри, това неминуемо се отразява на облика на обществото там. За няколко години градът на най-гостоприемните българи (по личното мнение на автора) се превърна в мутризирано свърталище, подобно на София от 90-те! Много е тъжен и фактът, че когато си бил в елита на едно метъл общество през най-мрачните години на прехода е възможно днес да се превърнеш в човек с изказ на селски бияч! С такива думи организаторът Дечо Харизанов се е обръщал към всички ощетени от организацията на Broken Silence Black Death Metal Fest музиканти и сътрудници. Така стигаме до отговора на въпроса, може ли българският фен да си купи фест без спонсори? Би могъл, но само грамотно менажиране на подобно събитие би могло да го изведе до успех! Разбира се, без спонсори това би ни излезло малко по-скъпичко за качествата си, но и този въпрос опира до грамотното менажиране. А такова, в дадения случай липсваше.

Schirenc Plays Pungent Stench

Един Ганьо лопна вратите на България за групата, чиито най-голям концерт е бил именно у нас – SODOM! Друг Ганьо се опита да затвори сцените ни за румънските банди, но благодарение на Гого „Mrazek” Гулиев това не се случи! (така The Other Side, де факто, стана съорганизатор на феста) Разни пишман-организатори, като член от екипа на актуалното описвано събитие или пък „никитничките” от Кюстендил, доволно често са ощетявали и българските групи. Всички те трябва да помнят, че независимо от състоянието и динамиката на бургаските керемиди, софийските жълти павета или кюстендилските пъпеши, дълговете им си остават, защото музиканти и феновете не сме по-непаметливи от класните немски трашъри!

Дали организацията на феста е изисквала върховни човешки усилия и преодоляването на почти невъзможни условия? Без съмнение! Дали Broken Silence Black Death Metal Fest е изпитал трудности с финансирането? Очевидно. Трябва да оценим усилията на организаторите да имаме това изживяване при дадените обстоятелства, въпреки всичките му недостатъци! Но това не оправдава недостойното отношение и неизпълнените ангажименти.

Rock Thrashler
04.07.2020, Летен театър в морската градина, Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.

Фотогалерии от събитието:
DAY OF EXECUTION
VALAK
PAST REDEMPTION
THE REVENGE PROJECT
SCAPEGOAT
SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH


*Това бе лично директорката на театъра, гонейки посетителите на събитието с думите: „Махайте се, утре тук ще идва кметът!“

– бележка от жадния редактор


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 1.

Warm Up Welcome Party | Broken Silence Black Death Metal Fest: CONCRETE, TERRAVORE, ARTERY – Alive Bar, 03.07.2020

Хората, които сме посещавали повечето бургаски метъл фестове, неминуемо сме стигали до някои обобщения за техни общи характеристики и сме си давали сметка за устойчивите тенденции и развитието, които ни привличат натам по своеобразен специфичен начин. За добро или лошо, някои неща си останаха непроменени в Бургас. Описвайки тамошни събития, аз не мога да не ги разбирам в светлината на различните процеси (Или липса на процеси…), оформяйки тази сцена от форуми, която човек неминуемо заобичва, въпреки лошите ѝ страни. Или дори и заради тях!

Дет фестовете в Бургас винаги са се превръщали в актуален калейдоскоп на цялата българска екстремна сцена! Те са форумите, където да направим преглед на най-добрите постижения в метъл направленията за съответния период. Въпреки че, подобно на компилацията „Death Metal Bulgaria” стилистиката е детерминирана от заглавието, различните организатори и банди са обладани от желанието за всеобхватност и са склонни да проявяват слабост към експерименталните форми на метъл! Желанието да представим свръхмодерни направления в екстремната ни сцена често е водело до въздигане на имитации на модни крясъци, привнесени от западни образци, които, обаче, стареят със седмици и въпреки нашата бърза реакция, пристигат тук вече позахабени. Търсенето на авангарда, често се бърка с имитацията на авангард… На дет фестовете в Бургас винаги е имало по-значим или по-неоценен световен хедлайнер, който наистина да демонстрира свежо творчество и дори да повлияе положително на българските банди, налагайки жалони на професионализъм! Те не успяха да пораснат и останаха едно провинциално събитие, но останаха като най-дълговечната фестивална метъл традиция на България към днешна дата!

Самият факт, че в обстановка на пандемия в Бургас се събрахме два пъти това лято е уникален феномен, който заслужава световно внимание! Така традиционната провинциална посещаемост на дет фестовете се превърна в тяхна сила и във възможност, когато всички европейски фестивали са отменени ние да имаме такива в родината си. Това е едно богатство, което остана неоценено от Бургаска община (примерно…) и вероятно още дълго ще е в сянка, но е уникално по рода си.

*   *   *

Знам, че понастоящем бургаската публика е много чувствителна на ценови диапазон на клубни концерти, но въпреки това самотата на музикантската гилдия в клуба е поразителна. CONCRETE, обаче, са дошли за да свирят и в 21:30 ч. излизат на сцена.

Concrete

Момчетата застават много твърдо и като звучене и като сценично поведение! Тежките им Death Metal преси се поднасят с увереност, прецизен звук и много хедбенгинг виелици в спектакъл, достоен за големи сцени. Парчетата се обявяват авторитетно с албума, от който са!

Concrete

Силното първоначално впечатление се омекотява от еднообразната структура на песните им: текстът се разполага на кратки избухвания върху стена от Death Metal с междинни части от запомнящи се рифове. Докато вокалистът обявява песните, китаристите често рифират цитати от известни Thrash Metal класики. Това не би било проблем, ако не беше така и в авторските им композиции! Те често са базирани на известни цитати, натъпкани в еднообразния структурен модел на групата. За щастие, CONCRETE са оставили по-сложносъставните си произведения за края на сета и след осмия трак, можем да се насладим на някои по-разнообразни решения в композиционен план. Групата не само представя две нови композиции от предстоящ албум, но й остава време и да повтори едната! „Into Lifeless Slumber” е най-разчупеното, като ритмика, парче в сета им, което определено успях да оценя именно при повторното му изсвирване. Силно 55 минутно представяне от тези достойни труженици на Death Metal попрището!

          Сетлист CONCRETE:

01. Annihilation of Humans
02. Cold-burnt Remains
03. Necroenzyme
04. Blackborn
05. Devour My Flesh
06. Into Lifeless Slumber
07. Tied to the Pyre
08. Beyond the Corporeal Domains
09. Buried in Shards
10. Infectious Cannibalism
11. Thinning the Veil
12. Sixth Sence Catatonia
13. Into Lifeless Slumber

20-минутната подготовка на сцената за следващата банда, бива маскирана от викторината, подготвена от Гияс „Mrazek” Гулиев (The Other Side – Bulgarian Metal Webzine), на която награда е покана за „Broken Silence Black Death Metal Fest”. На този етап от концерта в клуба вече има двадесетина госта и има кой да спечели ценната хартия.

Terravore

В 22:45 ч., позната интродукция от изданията на TERRAVORE приковава вниманието ни. Варненските трашъри в актуалната си конфигурация, като квартет, подхващат своя вариант на немска школа Thrash Metal. Прецизната Thrash рифовка се кове върху грамотна ритмика. Влиянията бягат от конкретика, макар да гравитират около SODOM/KREATOR музицирането.

Terravore

Новото парче на TERRAVORE – „Vespa Crabro” е изящен среднотемпов Thrash Metal чук, където китаристите блесват с прецизни бек-вокали! Веднага след това, по време на парчето „Poltergeist”, групата очаква скандиране от публиката, но строго-лековатият фейсбук текст не вдъхновява към съпричастност. (Или пък бургазлии все още имат завишени критерии спрямо варненските групи…) Кавърът на TESTAMENT е изпълнен впечатляващо. Speed Metal, bg стил затваря сета, но групата е призована на бис! Кавърът на SEPULTURA им фитва и едночасовият сет финишира без истерии, но с искрени овации.

          Сетлист TERRAVORE:

          Intro

01. Starkiller
02. Hollow Points
03. We Came to Destroy
04. Lethal Vaccine
05. Vespa Crabro
06. Poltergeist
07. Apocalyptic City (TESTAMENT cover)
08. The Chicxulub Impactor

          Бис:

09. C.I.U. (Criminals In Uniform) (SEPULTURA cover)

Гого „Mrazek” успява да ощастливи още двама фенове за предстоящия на другия ден фест с покани от викторината, изискващи несложни познания за някои от участващите групи.

Жадният редактор разиграва викторина

Обявяването на ARTERY в афиша на събитието е много интересен момент от историята на българската метъл сцена, но доколкото групата не е активна в изначалния си замисъл не знаехме какво да очакваме. Още докато свиреха другите банди, Янко Бръснаря излизаше пред сцената и даваше различни небивали съвети относно озвучаването. Репликите бяха такива, че в началото си помислих, че е някаква сполучлива пародия на пишман-озвучител, но постепено осъзнах, че нещата са сериозни…

Artery

По всичко личи, че фронтменът на легендарното поморийско име не е прекалил с бистрата водица… Към полунощ формацията във вариант на трио се включва и забива. Още в началото са попарени надеждите ми да ме върнат в младостта с парчета от ранното си творчество. Изнизват се четири парчета в алтернативен и чалга-кор стил, гарнирани с фалшиви вокали и непрецизно свирене от страна на Янко. Междувременно той ни осведомява, че групата се събира за последен път във формат Бръснаря – Кемала – Ламята и това е немалка причина да ги уважим! Басистът прави доста по-прецизни бек-вокали, които доста подпомагат приличното изпълнение! Голяма част от публиката избира да напусне събитието.

Artery

– Come on, guys! Come on, come on, come on! – Призовава ни фронтменът в тишината. След което сменя китарата с тамбура. Ясно е, че преминаваме към репертоара на THE POMORIANS. Съзнанието за някакви блестящи умения и професионализъм в озвучаването се оказва някакъв смътен спомен за отминала слава и се изпарява пред очите ни! Благодарение на един от китаристите на CONCRETE, който помага в озвучаването и настройките на фолклорния инструмент, концертът е в състояние да продължи. Зарежда се поредица от Folk-Punk песни, придобили по-голяма или по-малка слава.

Artery

Прекъснати песни, реге-фолк импровизации в ресторантски стил, непрецизни сола и закачки с рифове на SLAYER се нижат в нестройна поредица, белязана от липса на систематичност и отношение към феновете. Преоборудването отново с китара не носи някакво облекчение на ситуацията. От по-старите песни са подбрани само балади, чиито вокали са осакатени. Хаосът достига до там, че Бръснаря започва парче, басистът му – Красимир Керкинов – Кемала, казва: „Тази не я знам!?!” Плажното чалга-реге изтезание замира от самосебе си… Бих могъл да възстановя сетлиста от 12 трака, но намирам усилието за неоправдано.

Artery

– Благодаря, Бургас! Ние сме Поморианс/Артерианс… Имахме страшно много технически проблеми… – Казва Янко Бръснаря. 00:50 ч. е. Край.

Rock Thrashler

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Балканска блек метъл асамблея*

DIABLERY, SHADOWCRAFT, NIHILISM, OCCULTUM, BELGARATH

Безсмислен увод

Много хора, които са ползватели на световните обществени дигитални социуми си мислят, че критиката е някакъв лесен естествен процес на саморазтоварване, който не изисква усилия. Това, обаче, далеч не е така! Точно обратното – критиката е съпреживяване на негативното, хиперболно абсолютизиране на злото и даже поглъщане на отровата на обществото… В този смисъл, когато прочетете критичен репортаж, знайте, че той не е волно словоизлияние на сатурнясал хипохондрик! Критичният репортаж е мъчно излязло съчинение, върху предмет, който по принцип ти е любим. Критичният репортаж изисква аргументиране. (Той и хвалебственият го изисква, но там имаш свободата да не приведеш нищо повече от приповдигнатия си емоционален тон, набутан между неграмотни препратки със съмнителна връзка с действителността…) Критичният репортаж, в крайна сметка, е едно изстрадано писание, даващо неудоволствие на всички! (Но пък неимоверно вдигащо читаемостта, което обяснява и принципа на създаване на новини!!!) Ако той беше удоволствие, щях да ви залея с информация от чалготеки и събития на Графа!!!

Приятно четене!

В името на олдскула

Много рядко може да срещнете Black Metal група на Балканите, която да не е пюр норвегиан блек метъл. Такава е и BELGARATH. Да, ама не. Като свидетел на първия и последния им концерти, съзнанието ми е обрамчено от доста пълно познание за тях. Малко хора знаеха, че това е предпоследното участие на софийската група и, де факто, последното им истинско Black Metal представление на това, което са всъщност те…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Belgarath

Колебанието на единствената група на този концерт, която е достигнала своя апогей, да се качи първа на сцената, възлиза на 8 минути. Ядрото от трашъри, които експериментират в Black Metal-а ни приветства с виелиците от първия си албум, където класически метъл хармонии са поднесени с небрежно отношение към дясната ръка на струнниците, характерно за Old-School Black Metal-а. След това BELGARATH ни представят песите, които ще влезат във втория им албум, започвайки с тотално пънкарския трак „Tomb Among The Stars” – лукс, който само трашъри могат да си позволят в Black Metal-а! Небрежно отношение, дребни технически проблеми и обявяване на песните на български бележат сета им до своя край. Агресивната епика „Requiem” сякаш слага философски финал на усилията на групата.

          Сетлист BELGARATH:

  1. Winds of War
  2. Black Altar
  3. Tomb Among The Stars
  4. Morgoth
  5. Ice
  6. Nefandus
  7. Requiem

Болна симфония „Nanomayhem ov Blackkill”

Малко преди 22:00 ч. OCCULTUM ни подготвят, изсвирвайки своето китаро-барабанно интро, по време на което озвучителят видимо се бори с параметрите, за да предостави на слушателите нещо прилично. Когато вниманието ни е приковано, излиза и въздесъщата фигура на Diabolus [v.]:

 Айля ляаааа! – Приветства ни той, след което гръмва първият Black Metal опус. – Яаааааааа! Яааааа. Яааа… – И т. н.

Kveldulf [g., b.v.] е награбил многострунен инструмент, върху който твърде често пердаши едни широки акорди в стил FOO FIGHTERS, от които се чува само неконтролируем брум, занимаващ озвучителя доста ангажиращо. Този шум скрива обилно полятите с ехо вокали, поради което групата иска повече ехо на микрофоните. Когато някое от парчетата стигне до по-изящната си част, китаристът забива високи рифове, които обикновено са фалшиви и се наместват трудно по музикалните пасажи. Когато дойде време за солата, пръстовките просто не излизат, а ако затапените тонове се промъкнат до озвучителната система, става по-зле… Солфежът за 7-струнна китара очевидно не е силата на групата и фалшивите моменти са повече от явни! Момчетата успяват да запазят своето единство в ритмическата част, която има своите неравноделни моменти в ¾ или 7/8, но усилията в тази посока са доста пионерски. Започващият с бас соло трети трак, разкрива и втория струнник в групата, като скаран със солфежа. Заучената пръстовка е съвкупност от дисхармонични тонове.

Вместо да внушават мрак и мизантропия, които биха оправдали едно небрежно музикално поведение, OCCULTUM се държат на сцената като рок-звезди и изискват скандирания, топла съпричастност и поклонение пред отдадеността им. „Ние сме група OCCULTUM за всички вас, тази вечер!”, ми е реплика, подходяща за ранен концерт на КОНКУРЕНТ, но не и за Black Metal спектакъл от 2019 г.! Вкараните чисти вокали много напомнят пиянска вечер в мъжка компания на плажа, където просълзени канари вият „Девойко мари юбава…”. Дълъг и трънлив е пътят до сърцето на съвременния фен… А слеаритските долакътници на фронтмена се размекват от усилието и започват да движат остриета-пирони подобно релаксираща ехидна… Последната (Четвърта, според мен.) песен е типично рокаджийска, макар и поднесена с агресивен дистър. На нея групата се разминава зловещо, а дабъл-хенд солото просто излиза на накъсани пресекулки със спорадични ноти. Това представяне на  OCCULTUM бе просто обида за феновете.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Occultum

В случай, че някой вече е забравил или пък просто си е спестил увода, тук искам да добавя нещо! Въпреки критиката си към тази банда, аз ценя усилията на момчетата повече от всеки дотиран театрал, изказващ претенции за елитарност и обясняващ колко мотоциклета имал в гаража си (Например…)! На всичките си кусури, OCCULTUM са направили повече за българската култура, от всички телевизионни плужеци, които все още нагло ни навират в лицата! Там посредствеността е несъизмеримо и непоправимо по-тъговна и от най-фалшивото соло, изпълнено в ученически стил.

Последната нихилистична манифестация –

Да посвирим на лаптопка!

Доближавайки двадесет и третия час от денонощието, ние се доближаваме и до последното представление от турнето Obscurite Noir Final manifestation на NIHILISM. За да ни предоставят своето благосклоние, те изискват на сцената да има плътна димна завеса и мракът да се прорязва само от два прожектора, поставени на пода. Триото е във вариант – двама китаристи и барабанист. Предимно среднистият звук се пронизва от високи харшове, но усещането е някак много електронно. След като ги определям като Cyber Punk Black Metal, навлизам в гъстата мъгла, която се излива от ръба на сцената, за да видя по-отблизо това чудо на гръцката екстремна музика!!!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Nihilism

Режещ китарен риф се покрива от соло и задгробен харш с ехо, докато двамата китаристи са стиснали немите си грифове и тактуват усилено в израз на съпричастност!!! Лаптоп свети назад в тъмнината и не изисква грижи, освен при аварийни ситуации. Барабанистът добавя някоя и друга палка на фона на синтезираните луупове, повече за лично удволетворение, отколкото в името на музиката. Чува се и стабилен бас, от отвъдното… Между траковете  лаптопа лее шум от буря. Въпреки двамата китаристи на сцената, основната китара и повечето сола текат на запис. Първото докосване на живо свирене е неуспешният опит на по-неопушеният китарист, който условно ще обозначим като „фронтмен”, да направи микрофония на единя усилвател… Следва песен с изсвирено соло, което е подобно на първи урок по китара за второкласник – вплетени хармонични 4 тона във фигура от 4/4 в бавнотемпов пасаж . Същият произвежда и някои от крясъците, които се чуват. На пета песен, фронтменът се ентусиазира и започва и той да пердаши цели акорди, но по-срамежливо, като късните PYOGENESIS, които, разбира се, не се чуват. Последният трак е инструментален, така че групата си почива, за да се слее незабележимо с тълпата, докато лаптопа и тъмата завършват сета!!! Льо грандиозЕ.

Семисъвършенство в контраст

Няма начин при такива подгрявки да се изложиш, си мисля аз, докато гърците DIABLERY застават в епично-батални стойки пред нас. Ритмичната, като шум от галера интродукция, осигурена от лаптопа, трябва да бъде допълнена от още един трак, който китаристът им трябва величествено да пусне от педалиерата си! Допълнението, обаче, отказва да тръгне, настава неловка суматоха и бандата забива първото парче в балкански стил с „майната му…”.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Diablery

Въпреки фалстарта, DIABLERY имат приятни мелодии, изсвирени на живо и макар музиката им да не е стряскащо красива, е приятна за слушане. Стабилен бекграунд допълва сета с множество интродукции, клавесини и щрайхове. Двете им китари имат обособени свои регистри и звучат ясно, независимо дали са с еднакви или различни партии. Бързи тежки Black Metal части се редуват с по-бавни епични моменти, които са едновременно клиширани и добри. Синхронът също е уважителен за феновете. Чистото пеене докосва някои родопски ладове и „Македонско девойче” хармонии… Цитати от ранните EMPEROR и BURZUM са вплетени в един много балкански стил, който не е чужд и на доста от родните ни банди. Подложката се ползва твърде смело и натрапливо. След клавирното лаптопово начало на последната песен, вокалистът отбелязва пред петдесетината фена:

– You`re f@ckin` amazing!

Лесното за свирене финално парче представлява еманация на влиянията им, забъркани с твърде много подложка, от която не струи полифония, а по-скоро мързел. Все пак, DIABLERY свириха час и измиха ушите ни от недостойни звуци.

          Сетлист DIABLERY:

          Intro (broken…)

  1. The Coming Fog
  2. Mundus Vult Decipi
  3. The Piercing Ice
  4. Blackness Emissions This Congregation
  5. Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
  6. Spiral Ascension of Becoming
  7. Moonlit Dome Revealed

Rock Thrashler

18.10.2019, София, Live & Loud


Всички мащабни концерти, обикновено, получават някакво титанично заглавие, внушаващо мрак и студ. Но точно този концерт бе обявен само с имената на бандите, които щяха да свират (Или път не…) на него, което даде повод на автора да разгърне хилаво вдъхновение за кръщенето му!


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS в София

Музикалният бизнес е много динамична система, която се променя непрекъснато. Не знам дали на феновете им прави впечатление, но напоследък започваме да получаваме все по-големи пакети от групи, каквито само допреди година-две, щяхме да наричаме „фестивал”?

Suffocation

Suffocation

Пакетът SUFFOCATIONBELPHEGORHATESHADOWMASS и CARNOSUS е един от най-богато конфигурираните, които някога сме получавали като гостуващи групи. И макар да не са пряко отговорни за това, аз мисля че BGTSC съвсем не е случайно, че ни предоставят първи такова изобилие!

Младежите от CARNOSUS излизат дисциплинирано в уречения ранен час. Седемструнните им китари, че дори и седемструнен бас, будят известно недоверие, но настройките им са грамотни и регистрите им са разширени в двете посоки! Шведският им екстремен метъл стъпва на основата на black/death и обогатява с thrash рифовки. Тази младежка амалгама влиза много свежо, без натрапливи цитати и без модерни влияния. Макар китаристите да седят малко плахо, фронтменът им преживява в движение посланията, които отправя с музиката им. Всичко, което се лее от колоните е произведено пред нас на сцената! Бандата звучи в много скандинавски маниер, като в предимно бързите им парчета преобладават ту повече black metal виелици, ту добри рифове в ниския регистър. Вокалите пък контраатакуват с висок харш в олдскул дух. Двойните каси са почти задължителни по време на целия сет.

A_Carnosus_03547

Carnosus

Поради някаква причина, CARNOSUS са подписали с руски лейбъл. Но пък и за невръстното си, но и немалко съществуване от 9 години, не са се пренапрегнали с композирането. Албумът им представлява една сборка от поредицата сингли, с които не са могли да впечатлят по-сериозен издател. А музиката им спокойно може да ги нареди сред имена като HATESPHERE и DEW-SCENTED, да речем. Музикантите очевидно бързат да представят възможно най-много песни и без да ги тика някакъв дигитален пулс, успяват да дисциплинират нотите много приятно. В парчетата, където се опитват да вкарат повече разнообразие метълът им става по-аморфен, неопределим и същевременно подобен на hardcore албумите на SLAYER. Сетът им влиза феноменално свежо. Момчетата едва успяха да представят групата между песните, побирайки седем изстрела в 28 минути!

          Сетлист CARNOSUS:

  1. Lost to Funeral Desires
  2. Subjected to Cadaverous Defilement
  3. Chamber of Emancipation
  4. Envenomation of the Population
  5. Deceptive Authority
  6. Insidious Saviour
  7. Continuum of Misery

Съществуващата от същото количество време, като CARNOSUS атинска шайка SHADOWMASS пъргаво излиза веднага след колегите си. Това, което триото нарича „Intro” е пълнокръвно изсвирено парче, което мога да определя най-кратко като Motorhead speed metal! По-насетне песните също гравитират около такъв вид постановка: Rock`n`roll ентусиазъм, вкаран в ултра-бързи форми, докосващ както proto-thrash-а на new wave of speed metal, така и пънкарската небрежност на ранните радикализатори на класическия heavy metal. Вокалите на присъединилия се миналата година към CARNOSUS вокалист и китарист Stam (g. CHRONOSPHERE) са строго харшови. Традиционно за съседите, сценичният им пърформънс е много раздвижен и ефектен.

B_Shadowmass_03569

Shadowmass

Издателят на SHADOWMASS е по византийски съмнителна фирмичка, която „тиражира” само групи с по един албум и то дигитално!!! Въпреки това, момчетата предлагат някакво свое издание сред мърч предлложенията. След като гърците сливат почти всичките си песни по един много сполучлив speed rock`n`roll начин, за последното си – шесто парче си поемат дъх и обявяват, че е първото от албума им. Thrash-ираният трак слага някои Hеtfield акценти във вокалите на финалното изпълнение. Което по никакъв начин не влияе на факта, че SHADOWMASS са много свежи на живо!

          Сетлист SHADOWMASS:

  1. Intro
  2. Final Blow
  3. Make it B-rain
  4. Felicity
  5. Killing
  6. Exitium

Групите имат такова количество предложения от издания и продукти, че мърч-щандовете в клуба са три! На входа BELPHEGOR ни доказват, че могат да напълнят традиционното място за пазар на един фест само със свои продукти. До вътрешния бар SUFFOCATION и HATE „скромно” делят щанд с неизброими предложения. Зад самия бар SHADOWMASS и CARNOSUS оформят третата група предложения с по няколко модела т-шърти и изданията си. Едва ли можете да измислите артикул, който да го нямаше на някое от тези места!!!

B_Shadowmass_03644

Атмосферата

Като много активна банда, HATE са чести гости по сцените. Многократно са вдъхновявали и нашето перо, макар и съвсем непреднамерено. След като едно поне пет години поляците залагаха на въздействието на музиката си и шоуто им бе решено единствено с обилни червени светлини, най-после виждаме сцена, декорирана специално за сета им и с нормално за концерт осветление. Смяната на дългогодишните им издатели от Napalm Records с колосите Metal Blade е довела минимум до това решение. Тотеми с дребни черни черепи, обрастнали с множество рога от сръндаци са поставени на стойки с вериги в четирите ъгъла на сцената. През твърде дългата интродукция, изградена върху клавири, шумове и окултна ритмика, Adam (v., g.) се интересува дали сме готови!?! Интродукцията продължава със звука на много рогове.

– Are you ready to join us? – Пита отново фронтменът и групата преминава към изпълнение на песните си.

C_Hate_03779

Hate

Дълбокият нисък харш на Adam ни пренася в преизподнята под съпровода на добре композирани хармонии, повторени по четири пъти и преливащи едни в други със съвършени преходи. Всяко изчерпване на тематиките води до очаквано соло и дисциплиниран завършек със съответния призив. Удивително е колко учебникарска е музиката на HATE. Тази предвидимост предпазва по-претенциозните фенове от домашни аудиозанимания с тях, но добре измислените хармонии представляват много леко и приятно преживяване на концерт. Един, бих го нарекъл Easy listening black metal. Квартетът е издал нов албум 2019 г., но имам усещането, че слушаме същите песни, чиито подбор е приключил отдавна и само е усъвършенствано изпълнението им. Може би не случайно списъкът на петте разгърнати (Или пък сляти…) композиции от актуалния им сетлист, представляват някаква екзистенциална тайна!?! Пипнатото black metal зрелище е разредено и като звук и като послание само от репликите: „What`s up, Bulgaria? Are you happy?”„Bulgaria!?! Ready for more? Are you ready for more?” и „Ready for join us for real?”, които само подчертават липсата на изненада или провокация. Тракът с клавирни добавки и интродукции върви през целия сет. Приветстваме 666 знакът. „You realy f**kin` rule!” Край.

C_Hate_03708

Hate

Известните със световната си армия от мършо-доставчици – BELPHEGOR подреждат сцената си, която този път е доста окултурена откъм миризми. Козите черепи, които носят със себе си са допълнени само от сравнително почистени кости от говежди крайници, композирани естетично на предна линия. Задължителният кървясал обърнат кръст също ни гледа с оглозганата глава на Бафомет… На приглушеното синкаво сияние, дългата интродукция от шумове и хармонии с много ехо дава време на музикантите да се разположат подобаващо. После гръмва базираното на Моцарт интро, което слушаме по участията на бандата от поне две години. Следва рязко брутално влизане и вокали с църковно-обругателни ефекти.

D_Belphegor_03977

Belphegor

Австрийците от много рано навлязоха във вълната на black metal-а със собствено присъствие и стил! Характерни с екстремното си свирене, брутален звук и чернопоклонни текстове, BELPHEGOR се движат под строгата диктовка на бекграунда си. Всички песни са обрамчени и сляти от аутродукции и интродукции, пресъздаващи душевното състояние, което трябва да постигнем, за да оценим изкуството им: клавирни хармонии, шумове от преизподнята, камбани и църковни хорове. Hel „Helmuth” Lehner (v., g.) е строго мизантропичен не само между песните, но и сред феновете. Хипнотизиращата му каменна физиономия успя да изтърве само едно „Sofia!!!” между песните. През останалото време твори агресивните си вокали с разнообразна техника. В източната империя, обаче, витае само насилие и агресия и групата не постига дълбоките северни внушения на колегите си от скандинавските земи. Феновете на BELPHEGOR се нуждаят точно от това, за да се чувстват ушите им задоволени. Raw black metal! Осемте песни са поредица от битки, на фона на преизподнята, където козият череп (Бафомет) е идол. Високият харш на Serpenth (b., b.v.) понякога прорязва тътена на песните. Режисираното представление завършва с парацърковно аутро и извиква мощни скандирания „Belphegor!”. Стиснал китарата си, Helmuth минава като втренчено привидение между феновете, потъвайки някъде в бездната…

D_Belphegor_03860

Belphegor

          Сетлист BELPHEGOR:

          Initiation

          Intro II – Mozart based – Sanctus diaboli confidimus

  1. Swinefever – Regent Of Pigs
  2. The Devil`s Son
  3. Totenkult – Exgesis of Deterioration
  4. Belphegor – Hell`s Ambassador
  5. Conjuring The Dead / Pactum – B
  6. Prayer: Virtus Asinaria
  7. Lucifer Incestus
  8. Baphomet

          Outro – Bondage Goat Zombie

E_Suffocation_04075

Suffocation

В уречения час, без някакви мелодраматизации, SUFFOCATION излизат на сцена и забиват първото си парче с ярост. Това, което прави впечатление, е балансираният звук и чуваемостта на всеки един от инструментите в детайли! Китарите са по трашърски в средния регистър и отжулват ясни рифове, докато басът отвръща с орнаментирани акценти, често доближаващи го до състояние на соло. Доста усложнените като ритмика песни само демонстрират уникалната сработка на групата, която свири на живо всичко, което излиза от колоните. Движението по сцената е интензивно, но осветлението по-често е в публиката и затруднява колегите фотографи.

E_Suffocation_04132

Suffocation

– Ние сме Suffocation от Лонг Айлънд, Ню Йорк. – Казва кратко, ясно и скромно Ricky Myers (v.) в кратката пауза. Има фенове, които още въздишат по фронтмена Frank Mullen, но още от далечната 2012 г. Ricky Myers го замества по концерти на SUFFOCATION! Фактът, че най-сетне е официално в бандата е само една формалност. А що се отнася до качествата, мисля че наблюдаваме по-добрия вокалист на death metal ветераните. Дълбоките харшове на Myers не са лишени от точна и чуваема нотировка, която е в перфектна симбиоза с изчистения звук на групата.

E_Suffocation_04078

Suffocation

Песните често свършват внезапно, като между тях тече монотонен тътен, а фронтменът обикновено благодари с нормалния си глас. Титулярът Terrance Hobbs (g.) също е в ореол от скромност, макар да изтръгва титаничен звук от инструмента си и да се е погрижил да събере такава съвършена машина от музиканти. След шестото парче SUFFOCATION поздравяват всяка една от подгряващите групи, като не само ги споменават поименно, но и изпълняват кратък музикален фрагмент, който олицетворява стила на съответната група! Уважение, каквото само титаните отдават на изкуството на прохождащи банди! Освен че нямаше, като по други концерти, „Много готини бяха, ааам, ония, кво беше…”, зяпането по грифовете също не е в програмата на американците. Перфектното звучене, което не допусна компромис през целия им концерт сякаш излиза с лекота. Но пръстовки и перца са в синхрон с ритъм секция и пеене, каквито рядко може да се видят на живо. Бруталните бързи моменти с неравноделни тактове са запазената им марка. Същевременно песните не доскучават с еднообразие, а носят белега на чуваемата музика. В групата, реформирана от Terrance Hobbs, няма музикант, който да ги дърпа по някакъв начин назад – да има пропуски или компромиси.

E_Suffocation_04118

Suffocation

SUFFOCATION са убийци на буфосинхрониадата, ширнала се напоследък по сцените на съвремието ни! Това е най-силният death metal акт, който аз съм наблюдавал въобще! И със сигурност са сред най-добрите актуални концертни банди в света за сезона! Те свободно боравят и преразпределят сетлиста си, а в София изпълниха един от най-дългите му варианти. По време на бас солото в парчето „Infecting the Crypts” Ricky Myers си взема довиждане с нас. Ние, разбира се, сме против. Без да се бавят прекомерно, нюйоркчани забиват два бонуса за нас. Кърпите за тези музиканти не са само назвездяващ аксесоар… Взаимните благодарности са искрени.

E_Suffocation_04063

Феновете

          Сетлист SUFFOCATION:

  1. Thrones of Blood
  2. Jesus Wept
  3. Clarity Through Deprivation
  4. Breeding the Spawn
  5. Funeral Inception
  6. Cataclysmic Purification

          Musical greetings…

  1. Leage of Inveracity
  2. Pierced From Within
  3. Bind, Torture, Kill
  4. Catatonia
  5. Infecting the Crypts

          Бис:

  1. Abomination Reborn
  2. Entrails of You

Rock Thrashler

04.03.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

Европейското турне на MYRATH и ELEINE тръгва от Югоизточна Европа и стига до Португалия, реализирайки 26 дати за месец и два дена! („Да не излиза!”…) А в София е първата дата на това ориенталско, в своята същност, представление. И двете групи не са непознати по нашите ширини, като дори си имат запалени почитатели, които определено не са в средите на конвенционалните метъл фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath и приземяването на летящата масичка

Базираните в Швеция ELEINE са попили от инструментализма на сцената там и са се преборили с озвучаването на седемструнните си китари, но всъщност по-голямата част от музиката на песните им се съдържа в клавирния бекграунд, който щедро се лее ту в симфонизирани варианти, ту като органи и пиана, ту като седемдесетарски hard rock. Базирана на hard`n`heavy стандартите, бандата добавя щипка black metal мрак към музиката си и, разбира се, премерено количество ориенталски хармонии. Нежните дамски вокали на Madeleine „Eleine” Liljestam са много верни, но поне в началото на сета им, доста неуверени! На места буквално бяга от микрофона и изпълнението става незадоволително. Другият несменяем член на бандата, китаристът Rikard Ekberg, добавя доста силни подкрепящи вокали към партиите на колежката си в харшов и чист маниер. Барабаните са среднотемпови и стандартизирани.

A_Eleine_02393

Eleine

Сценичното одеяние и естетика на Eleine са центрирани някъде из Пакистан. Индийска чувственост, подкрепена и от високите тонове на вокалите, е съчетана с арабска естетика на тегнещата гръд и свръхподвижния ханш. Ефирните воали на облеклото не прикриват, а подчертават чувствения компонент. Тънкият щрих, който ориентализира в най-голяма степен картината е ретро естетиката на грима на вокалистката, който пряко кореспондира с 90-тарската турбо чалга на прехода ни. Здравите рифове, които са повече в ритмичен компонент, отколкото в тонален, влизат като контра-шамар на фона на фронт-дамата. Вокалите й са разпяти повече в поп насока, отколкото да са ориентализирани. А колебаещите се между мелодичността и епиката клавири от пулта, някак сглобяват зрелището в единен аудио-визуален спектакъл. След петата композиция, ELEINE забиват един кавър на RAMMSTEIN, който те може много да си харесват, но влиза съвсем ресторантски сред творчеството им.

A_Eleine_02359

Eleine

Не знам какви са условията на турнето, но ELEINE ни подканят да посетим мърч щанда след всяко парче. На седмата им песен вокалистката се отпуска и успяваме да я чуем в пълния ѝ капацитет! Основните препратки са в стил TEATHER OF TRAGEDY. Преди следващата песен успява да разпее публиката. За последната песен Madeleine добива криле, които по-късно ще влезат в употреба и на танцьорката на MYRATH. Песента е почти изцяло клавирна и на запис, като са подчертани мелодичността, позволяваща преход към дългата аутродукция и поклонът на оркестъра.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Eleine

          Сетлист ELEINE:

  1. Enemies
  2. Whisper My Child
  3. All Shall Burn
  4. Sanity
  5. Unit the End ->
  6. Mein Herz Brennt (Rammstein cover)
  7. Hell Moon (We Shall Never Die)
  8. Death Incarnate
  9. Break Take Live

          Outro

Мърч щандът на двете банди е по ориенталски пъстър от пара-музикални продукти, които сякаш подканят да се пазариш…

A_Eleine_02375

Атмосферата

MYRATH направиха няколко големи представяния на последния си, по-фолклоризиран албум, в… да го наречем „прогресивния арабски свят”, където творчеството им се приема с крипто-националистичен ентусиазъм. Шоуто, с което тръгват да покорят Европа е само сянка от мащабността на тунизийската продукция, но бандата и екипът ѝ са се постарали да пренесат съществените компоненти през пътуването си. Първият им тест бе в Mixtape 5.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath

Арабска интродукция и танцьорка откриват спектакъла. MYRATH забиват първите три песни от последния си албум, които представляват и есенцията на музикалните им способности. Висококачествен hard rock доближаващ ги до музикантски решения на пост-класиците CORNERSTONE (Да не споменем директно RAINBOW.) или на шведските минорно-мелодични таланти HUMAN RACE (Или да направим сравнение с по-достъпните TAROT.), бива размесен с ориенталски по своята същност мотиви, голямата част от които се съдържат в подложката от пулта, запълнена с югоизточни инструменти и симфонизации, както и различни дайрета, звучащи като високо настроени ударни инструменти на цигански оркестър, базирани на арабската музикална традиция. Гласът на Zaher Zorgati се справя блестящо със смесването и на двете постановки, като определено не му липсват нито усетът за рок и фолк извивки, нито диапазон и контрол на гласа. На сцената музикантите демонстрират грамотен инструментализъм, който ясно се отразява в колоните, дори клавирни партии се изпълняват на живо, но въпреки това подложката е по ориенталски натруфена с много компоненти. Когато едно от китарните сола се извива като зурни, не става ясно дали това е ефект или се дублира бекграунда?

B_Myrath_02611

Myrath

Сполучливо включени източни музикални мотиви сме чували от колоси като RAINBOW, DIO, MERCIFULL FATE, ANGRA, но тук, разбира се, говорим за тотална хипербола. Трябва да кажем, че ориенталският компонент в музиката и шоуто на MYRATH, за разлика от индо-арабския контекст на ELEINE, е по-изтънчен, в светлината на една ирано-средиземноморска естетика. Симбиозата folk – rock влиза по-естествено. А танцьорката им, макар да ползва изразни средства на елитна кабаретна турска кючекчийка, изглежда като оставена в наследство от краткото пребиваване на вестготите на територията на Картаген при падането на Римската империя…

B_Myrath_02624

Myrath

След това тунизийците влизат в серия от по-слаби песни, с еднообразен среднотемпов равноделен ритъм, където се съсредоточават върху представянето на фолк компонентите, докато hard rock-ът им е в отстъпление. Текстовете на MYRATH са много конкретни в посланието си. Често пеят за свободата и освобождението, и макар и без исторически препратки самата им идея, сякаш, съдържа някакво основополагащо палестинско зрънце, което на моменти изплува в ненасочени призиви за война… Някакво недоизказано ново арабско нашествие витае във фолклорните сказания, които ползват. Закачката с харесването/нехаресването на „Game of Throns”, преди „The Unburnt”, подхлъзна доста фенове, докато момчетата искаха само да подчертаят независимата си сагова способност за интерпретации на арабския фолклор. И докато музиката започва да доскучава, на „Duat” ни втрещява фокусник, който разходи летяща масичка над публиката. Изпълнението е толкова неочаквано и хипнотизиращо, че фотографа ни изобщо не успя да „гръмне”, а моята „сапунерка” не е толкова пъргава и документира вече приземяването. Шоуто, освен танцьорката, започва да включва и други компоненти от клиповете на групата – маски, криле, обогатявайки преживяването поне във визуален план. Кавърът на мароканската psychadelic art rock група LES FRÈRES MÉGRI, която през 70-те комбинира хипи рока с арабската музика, е само една любовна балада, далеч от значимите й постижения и изпълнена в един повече поп вариант.

B_Myrath_02686

Myrath

Между песните 12 и 13, публиката бива разпята в състезателен маниер на мисленото й разделяне. Zaher декларира, че българската публика е най-добрата в Европа! Мислено го чувам как повтаря тази реплика на цялото им турне, но не за нас… А в това време групата се прибира, оставяйки само барабаниста си на сцената, да си партнира с бек-трака. Когато останалите се връщат на сцената, hard rock компонентът отново е в подем, а феновете масово пеят най-хитовите стари песни на MYRATH. Фронтменът е сменил плаща без ръкави с футуристично пончо, много наподобяващо някои от екзотичните предложения на магазините за втора употреба… На едноименната на албума им песен вокалистът сяда във въздигащ се трон, на който фокусникът им маха едната подпорна колона, преди да я монтира отново и да смъкне фронтмена на земята, където е послан килим, който много наподобява първи чирашки опит на ратая на някой чипровски тъкач. След края на песента, групата отново се прибира и дълъг ентусиазиран бис отеква продължително в клуба. Zorgati се появява само, за да успокои страстите и да покани всички на среща при мърч-щанда. По-късно в техен авто-анонс чета, че всичко след солото на барабани е било бис…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Килимчето на Myrath

Все пак, ние успяхме да видим шоуто, което мнозина не успяха, заради епидемиологичната обстановка!

          Сетлист MYRATH:

          Arabic Intro

  1. Born to Survive
  2. You`ve Lost Yourdelf
  3. Dance
  4. Get Your Freedom Back
  5. Tales of the Sands
  6. The Unburnt
  7. Duat
  8. No Holding Back
  9. Mersal
  10. Monster in My Closet
  11. Lili Twil (Les Frères Mégri cover)
  12. Merciless Times
  13. Beyond the Stars

          Drum solo – Jasmine ->

  1. Believer
  2. Endure the Silence
  3. Shehili

 

B_Myrath_02707

Myrath

Rock Thrashler

27.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

D_Obscura_01753

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

A_Fractal Universe_00989

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

A_Fractal Universe_00962

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

A_Fractal Universe_01087

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

B_Thulcandra_01133

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

B_Thulcandra_01200

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

B_Thulcandra_01115

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

C_God Dethroned_01257

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

C_God Dethroned_01310

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

C_God Dethroned_01278

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

          Сетлист GOD DETHRONED:

          Intro

  1. Illuminati
  2. Book of Lies
  3. The World Ablaze
  4. Villa Vampiria
  5. No Man`s Land
  6. Spirit of Beelzebub
  7. Gabriel
  8. Escape Across the Ice (The White Army)
  9. Nihilism

Както и GOD DETHRONEDOBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

D_Obscura_01489

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

D_Obscura_01590

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

D_Obscura_01564

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

          Сетлист OBSCURA:

          Intro

  1. Anticosmic Overload
  2. The Seventh Aeon

          Church Intro

  1. Ode to the Sun

          Intro

  1. Emergent Evolution
  2. Diluvium ->
  3. Mortification of the Vulgar Sun ->

          Acoustic Outro/Intro

  1. Septuagint ->

          Acoustic Outro

  1. Vortex Omnivium
  2. Alone

          Noise Intro

  1. Universe Momentum
  2. Akrόasis ->

          Acoustic Outro

  1. An Epilogue to Infinity

          Бис:

          Acoustic Intro

  1. Ten Sepiroth ->
  2. A Last Farewell

D_Obscura_01741

Obscura

Rock Thrashler

20.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Dark Sun And Winter Cold vol.2: От ниско слънцестоене към равноденствие

Може да кажем, че когато на 12 януари, 2019 г. се проведе първото издание на Dark Sun And Winter Cold festival публиката реагира с леко недоверие и макар в хода на вечерта да се събраха стотина души, феновете на MALTWORM, CHARDA, HYPERBOREA, HISTORIAN и FRAGMENTS OF EXISTENCE можеха да ги наблюдават в сравнително свободна обстановка. Година, без един ден, по-късно минифестивалът предизвиква сериозен интерес. Дали заради гостите от Сърбия, заради цялостния подбор на групите или заради порасналото доверие в организаторите от Perfect Storm Events, клуб Live & Loud достига постепенно своя капацитет, вследствие на посетителите, готови да чуят такава точно комбинация от метални трели.

Както и миналата година, събитието се открива от MALTWORM. 25-минутното закъснение от 2019 г. тази година е сведено до 5-минутно и една от най-новите ни супергрупи „дърпа предпазната халка”. Честите концертни изяви, както и активният музикален живот на бандата представляват едно избистряне на концепцията им, все още необличана в думи и нестъпкана в клишета…

A_Maltworm_08899

altworm

Thrash/Speed виелицата им, както и волната алкохолоупотреба, подкрепена и от философка концепция,  е много подходяща за Running Free Fest, например, и отваря сетивата ни веселяшки и подобаващо, макар грууви изявленията между песните да не достигат качеството на музиката им!

– Ние сме MALTWORM и свирим Death Metal! – Продължава да упорства Hairy Worm (v.), въпреки че високите трашърски харшове изместват все повече дълбоките death ревове в репертоара му. Точно в този момент групата забива „Crippled & Abandoned”, което, ако не е Death Metal аранжиментът, си е едно класическо Heavy Metal парче.

A_Maltworm_08905

За една година MALTWORM са започнали да седят много по-добре на сцена с ефектно и кадърно сврене. Новият им басист все още е в наваксваща позиция с репертоара, но като цяло групата е очертала своите характеристики. Освен, че всяка от песните им е станала по-изчистена, като цяло 90-тарското усещане за прехода от Brutal Thrash Metal към рифово доминиран Death Metal е обладало творчеството им. Сравненията с MORBID SAINT и шведите MERCILESS са повече конвергентни, отколкото съзнателно търсени. Кавърът на DISMEMBER вече ни доскучава по концертите им, но и той носи белег на прецизиране, оголвайки повече влиянията на самия оригинал… „Global Worming” се явява Death Metal чукът на днешния сетлист, преди момчетата да завършат с декларативния си „шлагер”! Стандартни за тях 40 минути, обещаващи интересно бъдеще.

A_Maltworm_08954

Maltworm

          Сетлист MALTWORM:

  1. Ash Williams
  2. Всичко на масата (Но не по Буковски)
  3. Crippled & Abandoned
  4. Yersinia Pestis
  5. Of Fire (Dismember cover)
  6. Global Worming
  7. The Kvlt Ov The Maltworm

Експедитивното преоборудване на сцената тази година е превърнато в норма на фестивала. Приятни мърч предложения ни дебнат неангажиращо покрай сепаретата на клуба. В това отношение сръбските гости демонстрират повече балкански песимизъм.

B_Scapegoat_09023

Scapegoat

SCAPEGOAT белязаха отминалата година с албум на завръщането си. Както и по време на концерта по представянето му, те демонстрират широките си влияния и не се притесняват да ги използват, за да представят творчеството си без стилови ограничения. Представят ни, обаче, повече класически сетлист с най-доброто от през годините. Въпреки смяната на фронтмен, групата не е загубила генетичните си корени и няма някакви драстични промени в същината на композициите, които творят или в представянето им. Темпото при тях често е по-умерено, което ги изпълва с епичност и отваря място за пълноценни, но и строго агресивни вокали. Младежката свежест, която групата е успяла да запази, влачи след себе си и известен наивитет в композирането, както и ограничава изказността на музиката им, но пък SCAPEGOAT са име, което не може да бъде сбъркано в нещата, които правят.

B_Scapegoat_08999

Scapegoat

Накрая ни дозакопават с BOLT THROWER-повлияната своя класика с мейдънско соло „Distinct Fear”, завършвайки достойно 45-минутен сет.

          Сетлист SCAPEGOAT:

  1. Beyond the Dream
  2. Shadow Over Insmouth
  3. Remains of Time
  4. Serpents in Paradise
  5. Boundless Land
  6. Embrace From Beyond
  7. In Weakness
  8. Distinct Fear

Активното самосътворение на EUFOBIA е процес, който за наше щастие продължава. След значителната степен на продуцентските решения в последния им албум, те продължават да представят на сцена едни до голяма степен пънкарски кратки откоси, с пръдналия звук на недоовладяни седемструнни китари, независимо дали интерпретират по-стари или по-нови песни. Тази енергична амалгама, която придобива своя почерк, бележи началото на сета им. Момчетата не престават и да композират, и когато преди четвъртия трак обябяват, че ще изпълнят чисто ново парче, ме изненадват със висококачествен среднотемпов Thrash Metal, с необходимата за това прецизност в рифа! След това се завръщат към обичайната си формула, но аз вече ги наблюдавам с други уши…

C_Eufobia_09134

Eufobia

Кратките песни се изстрелват в картечен стил. SODOM-ското „Messiah”, което те редовно обявяват за траш парчето им, влиза малко по-непрецизно и хаотично от новото. Редуването на основните вокали на Niki (v., g.) с бекинг-клокоченето на Steff (b.v., b.) не оставя време за почивка. Последните три песни са подбрани да са с осезаемо по-сложна структура, задоволявайки по-елитаристични потребности у феновете, а заключителното дори е белязано от акцентирана мелодичност. Време беше EUFOBIA да тръгнат отново напред и с тези 42 минути те поставиха някакво начало в тази посока!

C_Eufobia_09100

Eufobia

          Сетлист EUFOBIA:

  1. Those Who Believe
  2. Maligna
  3. Cyber Pervert
  4. Facing the Firing Squat
  5. Burning Streets
  6. Wolf Among the Sheep
  7. Animal Farm
  8. Scum Of Christ
  9. Messiah
  10. Graveyard
  11. Laid To Rest
  12. Madness

NEMESIS са група, която е докоснала мнозина български фенове. Не случайно сръбската дамска формация има повече гигове в България, отколкото в Сърбия. А желанието ни да ги виждаме често се обуславя от грамотното им свирене и хващащите им авторски парчета. Те са група, която звуква дори и при много пестеливо като качество озвучаване, а при параметрите на клуб Live & Loud, човек може да им се наслаждава, като по учебник!

D_Nemesis_09212

Nemesis

Знаковите им метъл композиции се изпълняват прецизно и с лекота. Дамският харш на Sanja Drča (v.) е ту по-изразителен в мелодиите, ту по-агресивен. Сръбско-английските приветствия към публиката отразяват ситуацията, че бандата си е като в къщи, но и не съвсем… Макар и рифовката им да не е прецизно „изсушена”, момичетата отдавна са преодолели хаоса в композирането и са достигнали до своя едновременно мелодичен и брутален Thrash Metal. Парчета, които се помнят. Особено що се отнася за концертните им изяви, където и сценичното им поведение е на високо ниво.

D_Nemesis_09154

Nemesis

45 минутният им сет сякаш е попил във времето и ние настояваме за добавка. Момичетата поясняват, че ще изпълнят първата си композирана песен. Неравноделните решения във „Vengeаnce” докараха някои неадекватни сравнения, но вариантът, който слушаме за финал на сета им, е доста стегнат и приятен.

D_Nemesis_09208

Nemesis

          Сетлист NEMESIS:

  1. Oppression
  2. Uprising
  3. Wake Up
  4. Divine Retribution
  5. Pandemonium
  6. Living Dead People
  7. Dead End
  8. The War Is On

          Бис:

  1. Vengeаnce

Когато условният кохедлайнер стартира своето изпълнение, натрупаното закъснение е вече 25 минути, но то е изцяло за сметка на полученото от феновете удоволствие и изпълнената от бандите музика, а не на някакво размотаване!

В края на 2019 г. испанският лейбъл Art Gates Records тиражира „Umbra”, новият албум на HYPERBOREA. Дълго подготвеното творение възбуди много полемики, но определено утвърди българските Death Metal класици като водеща за сцената ни група.

E_Hyperborea_09293

Hyperborea

След интродукцията борейци забиват много стегнато с типично Death Metal звучене, което е малко по-различно от това, което е постигнато в студиото. (Неща, за които скоро ще ги разпитаме…) За разлика от някои други участия на групата, на Данчо Иванов (v.)  не му се налага да навлиза тепърва в оптималната си форма и настроението е „захапано” от самото начало. Въпреки това, между песните общуването с публиката е много „чил аут” и по философски уравновесено, което сякаш гаси от енергията на изпълнението им! Представянето на музикантите е математическо и удволетворява и най-високите критерии за живо свирене. HYPERBOREA продължават да представят песните от новия си албум, някои от които съвсем не са нови за феновете им. Кавърът на „Be Quick Or Be Dead” е deathmetal-изиран, но пак остава твърде близък до оригинала за възможностите на бандата. След една класика и още един кавър, този път на DEATH, групата заковава край на 50-минутния си сет в 00:35 ч.

E_Hyperborea_09303

Hyperborea

Публиката вече бе пооредяла, но непринудено скандиране за бис се изтръгна от предните редове. Момчетата, обаче, сметнаха че е по-подходящо поставената точка да не се размива и сърдечно поблагодариха.

          Сетлист HYPERBOREA:

          Intro

  1. Home of My Misery
  2. Supremacists
  3. Wrong Planet Syndrome
  4. Be Quick Or Be Dead (Iron Maiden cover)
  5. Silent Stream
  6. From Within
  7. Fanatic Devotion
  8. Zero Tolerance (Death cover)

E_Hyperborea_09289

Hyperborea

Така успяхме да се насладим на пълноценния минифест и да установим, че един организатор, който е много близък до основата на ъндърграунд „хранителната верига”, също може да направи събитие, което да е от значимост за развитието на сцената ни, не по-малко и от най-големите концерти, провеждани в България!

Rock Thrashler

11.01.2020, София, Live & Loud

Вижте пълната фотогалерия от събитието.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A PALE HORSE NAMED DEATH: Да изпълзиш от сенките на пост-трашърския еротик дуум

Една от будителските мисии на BGTSC е не само да ни представи актуалната световна метъл (И не само метъл!) сцена, но и да позиционира българските банди на този фон! Разнообразието на поканените артисти отговаря на случващото се в България и ни е помогнало отдавна да излезем от онова незавидно положение, в което шепа захабени музиканти се опитваха да се отърсят от прахта, преди всеки забележителен концерт… Макар че, качествата на свежите музикални предложения са таква, каквите съответните умеят – ни повече, ни по-малко.

ТHE FLYING DETACHMENT предлагат музика, чиято ритмична част е бавнотемпов stoner. Но тук не говорим за BLACK SABBATH влияния, а по-скоро за евъргрийн подложка от 60-те. Върху нея се провлачват алтернативни вокали и китара, оплетени от тривиални за стила решения. Всяко от парчетата се развива върху бекграунд подложка от допълнителни китари, бек вокали и някои други по-фини компоненти. Минималистичният сет барабани на дръмъра им се оползотворява забележително добре и звучи перфекционистично, но това е, защото решенията за този инструмент са като за едно парче. Вплетената ръченица в едно от парчетата им, въобще не опровергава тази констатация. Двамата почти идентични вокалиста са заели позата на релаксиращо мъжко пеене, характерно за първите рок групи, които успяха да прескочат високите бариери на социалистическата цензура, но набутани в алтернативни клишета от 90-те… Напрягането ми, да харесам нещо в тях се увенчава само с почуда, защо търсят нови фенове на такъв концерт.

THE-FLYING-DETACHMENT-001

The Flying Detachment

Отговорът идва, когато френската група MOLYBARON се качва на сцена. Алтернативната група се опитва да вкара малко повече Jent усещане, както и да заиграва с поп-рок тенденции от близкото минало, като например ецнатите вокали на фронтмена си. Макар нашата публика винаги да е била отзивчива, повечето от нея все още не се престрашава да влезе, а хората пред сцената са в лек амок от чутото…

MOLYBARON-017

Molybaron

– We like to play metal! We like to play rock! – Опитва се да ни търси дъблинчанинът Gary Kelly (v., g.) и малко да ни заблуди. Увисват някакви безумни реплики за това, колко готина публика и народ сме, но как им били отпуснали само 20 мин., за да се представят за първи път пред нас… Изпълнението на MOLYBARON продължава като Nick Cave с малко по-изявени китари. Ирландските мотиви в песните са замесени в AOR маниер. По средата на третата песен, внезапно гръмва и някаква писта с мощни клавири и пиана, добавени към живото изпълнение. Разпяваме се с групата на „Ля – ля – ля”, но нещата са такива, че започват да ми липсват ТHE FLYING DETACHMENT…

MOLYBARON-001

Molybaron

– Next song is up and rocky! Let me see your hands! – Извратен оптимизъм струи от фронтмена!?! Не вярвам! Няколко добродушни фена като за разстрел пред сцената… Оказвам се прав в невярата си. Непретенциозният поп-рок е за последно. Двадесетте минути са им много…

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-009

A Pale Horse Named Death

Измежду тристата фена в клуба имаше и такива, които бяха дошли с нагласата, че ще слушаме наследниците на TYPE O NEGATIVE, макар тази нагласа да е малко рискована по отношение на A PALE HORSE NAMED DEATH… Когато бандата се появява непретенциозно на сцена, те грабват инструментите си и забиват на живо една класическа Doom Metal интродукция, която прелива в парчетата им. Тежката ритмика, изтънчено изсвирените китари и непретенциозният глас на Sal Abruscato (v., g.) се съчетават в една повече Old School Doom Metal постановка. Двете сляти и по-непретенциозни композиции ни въвеждат в света на групата, преди фронтменът да демонстрира приятелското си отношение към своята публика. Поздравите му към нас нямат нищо общо с наизустените шаблони на французите и звучат искрено и отворено за реплики! Sal ни уверява, че оттук насетне можем да правим, каквото си пожелаем на техния сет. Следва едно по-TYPE O NEGATIVE парче, а зевзеците пред огражденията не пропускат да го пробват с някаква закачка във възхвала на водката.

– Не разбирам какво точно ми казваш. Но компренде! – Смее се фронтменът.

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-017

A Pale Horse Named Death

Дозираното количество ефекти на микрофона са статични, но гласът на Sal Abruscato расте с минути, разхожда се по няколко октави, но не внушава някаква надута титаничност, а по-скоро нихилистично спокойствие в изказността си. Инструменталистите са добре смазана машина за музика, която се движи пред очите ни и произвежда всичко, което достига до ушите. Кратки представяния на вдъхновенията за песните текат в непринуден стил между тях. На песента, посветена на бившите, настройката на инструментите дава време на някой от публиката да „рекламира” познанието (В библейски смисъл…) на животинското царство…

– Йеееее, голямо постижение! Макар, че… не знам, не знам… – Усмихва се фронтменът, който също подготвя китарата си, макар в бандата да има още двама китаристи.

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-003

A Pale Horse Named Death

Все повече обогатяващите се Doom Metal композиции улавят както меланхолични нотки, така и динамиката на някои Stoner Metal компоненти, разгръщайки се в богатството си. Някъде към средата на сета изказността на A PALE HORSE NAMED DEATH е достигнала своите лимити, станала е познаваема и някак сме я заобичали малко повече! Песните разказват истории с привкус на ирония и стабилен Doom Metal звук. Краткият инструментал върху тема на BEATLES беше изненада. Ако е бил свързан с някакъв технически проблем, то въпросният не се е усетил по никакъв начин от публиката. Снимане с феновете и благодарности се случват съвсем непринудено между песните. Едни огромни музиканти се държат с уважение към всяко усилие на феновете си, да се докоснат до музиката им! Какъв учебник по човечност за уонабитата!?!

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-010

A Pale Horse Named Death

Представяйки групата и благодарейки на подгряващите групи, които били чудесни, американците се впускат във финалната си вакханлия от свързани песни. Краят на „Cracks in the Walls” представлява петминутно забавяне на ритъма във Funeral Doom Metal похват, по време на което, някои фенове се ориентираха към изхода, защото изглеждаше, че концертът отмира. Това внушение се оказа само закачка и чухме още две композиции, които изостриха апетита ни за A PALE HORSE NAMED DEATH. Накрая музикантите захвърлиха китарите си върху усилвателите за една финална микрофония, контролирана повече от пулта, отколкото от хаотични електрически импулси. Под воя на витлови самолети, музикантите си взимат довиждане с нас, раздават сетлистовете си и ни канят към среща с тях на мърча.

– Thank you! God bless you! Take care about yourself! – Бяха последните думи от подиума, час и тридесет и пет минути след излизането им.

          Сетлист A PALE HORSE NAMED DEATH:

  1. The Woods (Tribal Intro) >
  2. To Die In Your Arms >
  3. Devil in the Closed
  4. Love the Ones You Hate
  5. In the Sleeping Death
  6. Shallow Grave
  7. Vultures
  8. Growing Old
  9. Fell in My Hole
  10. … (BEATLES cover – Instr. fragment)
  11. Pill Head
  12. Splinters
  13. When Crows Descent Upon You >
  14. Cracks in the Walls >
  15. Die Alone
  16. Killer by Night

Resonating Outro

Rock Thrashler

20.10.2019, София, Mixtape 5

Снимки: Цветелин Кръстев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Отражение на отражението в нордическа трактовка (OMNIUM GATHERUM, HAMFERÐ и HEIDRA в София)

Вероятно много фенове и музиканти се питат каква е разликата да те тиражира голям издател. Не? Е, нищо… Аз пак ще ви кажа! Големият издател е способен да ти организира достатъчно голямо турне, за да можеш да рекламираш изданието си достатъчно, за да има смисъл от сериозния тираж, който издателят ти е осигурил. И така… Рискувайки с първите издания в своите каталози на по-нестандартни групи, Century Media с OMNIUM GATHERUM и Metal Blade с HAMFERƉ отделят ресурси повече от година, за да промотират и оправдаят менажерските си решения, относно потенциала на тези групи. Така The Burning Cold Tour става „Continues…” и достига до благородните ни уши, които макар и ограничен брой, (По две на човек…) се ласкаят от този звук. Дали препоръчани от колегите си или чрез самоизтъкване, механизмите по които HEIDRA попада в подбора не са от съществено значение, но важното е, че доста подхождаха на събитието.

Heidra

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Традиционно за организатора, краткото интро на HEIDRA с претенциозно заглавие сцепва секундата в 19:30 ч. Това, което за датчаните е Viking Metal представлява аморфна смесица от Epic Power Metal, Melody Thrash/Death и някои едва доловими фолклорни ладове, които така или иначе са една от основите на съвременния метъл. На първата песен се промъква много дискретен семпъл на цигулка, но по-натам в сета им влизат мощни клавири. Изпълнението на HEIDRA тиктака под диктовката на бек-граунда им. Ритмиката често е среднотемпово конско препускане. Самите бленди на китарите са настроени много меко и дори клавирно, в опит да се тушира неестественото звучене на подложката, от което страда стилът им като цяло. Харшовите вокали се редуват с чистия басов глас на Morten Bryld (v.), който артикулира своеобразно на високите канта.

Heidra

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Фариорски острови, студ, самота и тотален метализъм. Група младежи захвърлят ти-шъртите с неразчитаеми лога и навличат строго-тривиални костюми така, както тук някои сменят анцунга с фланелка на IRON MAIDEN… Вдигат се и печелят W:O:A Metal Battle 2012 със звученето и посланията си! Трябват им, обаче, още шест години упорит труд, за да стигнат до договора си с голям издател. (Което би трябвало да е поучителното тук!!!)

Hamferð

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Мелодиите на HAMFERƉ се доближават все повече до изказността на KYPCK. Подобието прехвърля границите на съвпадението. Бавното темпо дава възможност за прецизност, но музикантите я довеждат до виртуозно акцентиране върху всяко тонче от извирените гами, където всяка пауза или добавено отсвирване сякаш носи от тежестта на посланието. Сценичното им облекло навява внушение, че това са група социалистически чиновници, които са твърдо решени да се самоубият по възможно най-болезнен начин, чрез „упадчното” си изкуство! Осветлението между песните угасва и аз всеки път се озъртам за милиционери… Мъката добива достоевсковски измерения – всепоглъщащ мрак без изход. Различните техники на пеене само добавят нови измерения в музицирането на тъгата. При последното изчезване на светлината, изчезва и групата. Уникален 40-минутен спектакъл!

Hamferð

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Сетлист HAMFERƉ:

Intro

  1. Evst
  2. Deiðir varðar
  3. Stygd
  4. Tvístevndur meldur
  5. Hon syndrast
  6. Ódn

Строго харшовите вокали са сврах-метализиращи, но японското кокче на Jukka Pelkonen (v.), както и дървеното му фитнес куфеене внасят дуализъм в сценичното представяне на OMNIUM GATHERUM. Перфектен инструментализъм лъха от всичките им композиции, които, макар и в размер 4/4, са изпъстрени от акустични сола, клавирни отстъпления и много Power/Viking Metal усещане. След забиването на един от най-тежките гвоздеи на вечерта – „Rejuvenate!”, фронтменът ни уведомява, че макар и по-леко, следващото парче също става за куфеене. Това че си е дал труд да ни поздравява с „Благодаря!” и „Наздраве!” на доста сполучлив български език, определено загрява реакциите на публиката!

Omnium Gatherum_01063

Omnium Gatherum

След 70 минути музикално удоволствие, викаме хедлайнерите на бис. Финалните щрихи на концерта са строго режисирани от подложка с интродукции. Акустичното начало е увенчано от жива дръм канонада, а музикантите излизат с бири в ръце. В многопластовата композиция изплуват влиянията от RUSH и BON JOVI, насложени върху някои типично фински хармонични решения, които OMNIUM GATHERUM делят със SONATA ARCTICA. По време на акустичната подложка, обрамчена от северни ветрове, сме поканени да уважим групите на мърч-щанда. Последната песен е химн с повече Gothic звучене, съчетаващ тежест и достъпна мелодичност, а изпълннието на биса добавя още 15 минути към преживяването ни. Докато музикантите си взимат довиждане с публиката, тече удължена акустична част на една от песните, която след прибирането им преминава в рифова.

Omnium Gatherum_01088

Omnium Gatherum

Сетлист OMNIUM GATHERUM:

Intro – The Burning

  1. Gods Go First
  2. Frontiers
  3. Rejuvenate!
  4. Soul Journeys
  5. Be The Sky
  6. In the Rim
  7. Refining Fire
  8. The Unknowing
  9. New World Shadows
  10. Over the Battlefield
  11. Skyline

Бис:

Intro – Louto

  1. New Dynamic
  2. Cold

Outro – The Unknowing

Omnium Gatherum_01102

Остана впечатлението, че хедлайнерът бърза да си изпълни ангажимента в продължаващото им турне, което има още какво да доказва за качествата на групите.

Rock Thrashler
07.10.2019 г., клуб Mixape 5, София

Вижте още Фотогалерия: OMNIUM GATHERUM в София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: