The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Distorted Reality & Day Of Execution (new album release party)

Distorted Reality & Day Of Execution (new album release party)

Вижте кой спечели втората покана за концерта на ROTTING CHRIST в Бургас

Архив

DARK TRANQUILLITY – без компромис до последната секунда

Преди още гьотеборгската сцена да стане гьотеборгска сцена, местните групи имаха своите разнообразни музикални влияния, като навсякъде другаде. Две бяха групите, които даваха заявки за сериозни Thrash Metal постижения. Музикалната индустрия по това време, обаче, бе на етап да търси алтернативното и директния метъл подход не се толерираше. Така двете прото-траш банди се превърнаха в основоположници на цяло едно направление в метъла, чиято първоначална идея бе да маскира метъл подхода и да го продаде в друга опаковка. По-директните в агресията бяха AT THE GATES, които ще може да чуем на 03 декември 2018 г. Групата с по-богата палитра на влияния и повече превъплъщения – DARK TRANQUILLITY, слушахме за втори път по нашите ширини. И двете приключения са ни поднесени от виртуозите в областта – BGTSC. Но, подред…

Прясното италианско явление с фронтдама 5RAND има едно издание зад гърба си. То е напълнено с електронно синтезирани барабани, множество китари, препродуциран звук и агресивни вокали, маскиращи вокалистката с много ефекти. Това ме караше да очаквам поредните буфосинхронисти от Апенинския полуостров. След електронното интро, бандата влиза през четири палки в сета си с толкова живо свирене, че Melody Death/Groove Metal-а им придобива даже някои Stoner усещания, а мекият китарен звук на самотната китара има и southern нотки! Пеенето на Julia Elenoir не е толкова брутално в харшовата си част. Modern deathcore влиянията им се парират от чисти вокални украшения, успокоявайки музиката в groove насока.

5Rand

5Rand

Песните им влизат с интра и явно вървят под клик, защото се ползват издайнически бек-вокали на основният глас в групата, но китарния звук не може да достигне необходимата плътност за песните и да ги доближи до студийните им варианти! 5RAND изпълняват и композиции, където еклектиката им достига до Melody Thrash/Death. Между песните твърде много сервилничат и хвалят публиката. За финал са оставили тежко Metal/Core парче. Италианците звучат доста прилично и без цитати, въпреки че остават далеч от оригиналността. Все пак, успяват да вкарат към 250 човека за подгрявката си.

Сетлист 5RAND:

  1. Erase
  2. The Tru Death Show
  3. Paint of Pain
  4. Fuck-Simile
  5. Preacher of Lies
  6. Cordyceps

Мощна ретро-електронна музика (Спомен за Jean-Michel Jarr.) вкарва сета на MIRACLE FLAIR в равноделна Gothic ритмика. Чистото дамско пеене тук е ориентирано в много поп посока. И ако се гонят стандартите на някои шедьоври в Gothic Metal-а, то елементарният размер – 4/4 връщат музика в сферата на пожелателното. Не може да се отрече, че швейцарците имат някои доста сполучливи и запомнящи се хармонии, но уницицираната ритмика и структура на парчетата ги прави да звучат еднакво. Рок шаблона от куплети, припеви и соло са  вместени в леко втежнени аранжименти. Освен Gothic, музиката се обогатява от някои Ethno компоненти.

Miracle Flair

Miracle Flair

Всичко гореописано се случва при MIRACLE FLAIR под диктовката на твърде изявен клавирен семпъл. Той определя хармонията и буквално „влачи” групата. А на единствената песен, на която подложката счупва равноделния ритъм – „Angels Cast Shadows”, групата много трудно и с много компромиси догонва такта на парчето… Изглежда съзнателно се търси лесната слушаемост и като композиране и като представяне. Танцувалният нагон на Nicole Hartmann (v.) е напрегнат в Hard Rock постановка. Групата постига ефект като ASIA на Gothic Metal-а.

Сетлист MIRACLE FLAIR:

  1. Still Remaining Part
  2. The Whole
  3. Challeege My Faith
  4. Embracing the End
  5. Angels Cast Shadows
  6. Worth the Fight
  7. The Unfulfilled

Очакването сякаш удължи паузата, когато ни покри мрак и прозвуча клавирно-епичната интродукция от последния албум на DARK TRANQUILLITY, последвана от отварящото парче от „Atoma” (2016). Клубът гони вече своя максимален капацитет като посещаемост. Много отчетлива стана класата в композирането на шведите след гореописаните подгрявки. Сложната променяща се ритмика извайва песни с богато разнообразие от метални похвати, които ту ни въвличат в хармонията си, ту скачат в изненадващи посоки! На фона на ту рифовите, ту епични китари, басът се ползва по класически метод, а именно – като бас, който не само дава основните тонове, но чертае на места и собствени хармонии, обогатяващи композициите. (Споменавам го, защото останаха малко групи, които умеят това.) Агресивните вокали на Mikael Stanne влизат много приятно в станалата доста мелодична музика на DARK TRANQUILLITY от последната декада. Специфичните китарни сола най-често са във високия регистър и саундът им напомня източен маниер – звука на балалайка. Въобще, класата на групата бе ярко демонстрирана, поднасяйки ни музикален пир, достоен за най-изисканите вкусове, съчетаващи афинитет към Death, Dark, Doom и Epic Metal!

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Ефектно прожектираните картини на специалното пано зад групата, оставяха самите музиканти в тъмата. Тази концепция изостряше слуха ни за богатата орнаментика на композициите на DARK TRANQUILLITY. Почти незабележима подложка от клавирни хармонии и бек-вокали, не доминира над творческото начало. Тъмната концепция бива завършена с две чисти Gothic Metal песни – „Atoma” и „Force of Hand”, които разкриват най-нежната страна на групата, докосвайки DEPECHE MODE.

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Малко повече светлина на сцената ни позволява да видим музикантите, а представлението им преминава в по-тежката си част, където музиката се сродява по-малко с AT THE GATES и повече с AMON AMARTH, без това да отнема от уникалността на самите DARK TRANQUILLITY. На „State of Trust” Mikael се гмурва в публиката! Почти двучасовото шоу ни е изцедило, а групата не е направила и един компромис със свиренето си до последната секунда! Изключителен спектакъл, който показа шведите във върхова концертна кондиция! Мотиви от финалното парче отзвучават като аутродукция, докато групата се покланя на почитателите си.

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Сетлист DARK TRANQUILLITY:

          Intro

  1. Encircled
  2. Monochromatic Stains
  3. Clearing Skies
  4. The Treason Wall
  5. The Science of Noise
  6. Forward Momentum
  7. The Mundane and the Magic
  8. Final Resistance
  9. Atoma
  10. Force of Hand
  11. Icipher
  12. Terminus (Where Death Is Most Alive)
  13. Inside the Particle Storm
  14. The Wonders at Your Feet
  15. When the World Scream
  16. Thereln
  17. State of Trust
  18. Lost to Apathy
  19. Misery`s Crown

          Outro

Rock Thrashler

20 април 2018 г., клуб Mixtape 5, София

ROTTING CHRIST – тогава, сега и завинаги

Ескиз на двадесетгодишен ретро-репортаж

През 1998 г. Великден се пада на 18 април. Точно на тази дата гръцката култова група ROTTING CHRIST ще направи първото си участие в България. Концертът е позициониран в Бургас – спортна зала „Изгрев”. Много е вероятно организирането на концерт точно на тази група, точно на такъв празник в Гърция, да е било невъзможно! Гърците току що са подписали със Century Media, но по родните земи са с мистичен статус. В старото О.Ч.З. се предлага техен диск, който не откривам в официалната им дискография. Музикална компания Wizard се явява съорганизатор на концерта. А скандинавската Black Metal истерия се вихри от няколко години…

Когато влизам в залата вече се смрачава. В 19:00 ч. трябва да забие емблематичната за града група NECROMANCER. Те се справят традиционно добре в своя dark metal похват, който остава уникален и до днес. Озвучаването е доста компромисно и маломощно. В просторната зала има около 350 фена. Много от тях се разполагат по трибуната. Пред сцената също има доста фенове, но половината пространство между тях и трибуните е свободно. Имам честта и удоволствието да съм с най-младия фен на събитието, който е на три годинки и радостно тича по дължината на дървения баскетболен терен в свободната му част!

Билет 1998

Билет 1998

ROTTING CHRIST са на сцената около 20:00 ч. Въпреки някои продуцентски решения за последния си (към актуалната дата) албум, момчетата тръпнат да ни представят най-агресивното си Black Metal лице,  като на места избухват с Grind похвати. Озвучаването трудно поема тяхната агресия и дава доста изкривявания, а проблемите са стандартни за концертите от 90-те. Много ентусиазирани, гърците правят динамично шоу, което е впечатляващо, въпреки забележките по звука. Концертът трябва да приключи до 22:00 ч., заради жилищния район. Това се случва без излишна драма, пък и ROTTING CHRIST изнесоха доволно дълъг сет.

Опитът ни с Трашъри за среднощно посещение на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий”, като някои бяха завтъкнали запалени свещички зад ушите си, приключи с демонстративното заключване на църквата от свещеника…

Бургаският концерт, който се превърна в национален фестивал

Някои неща си остават непроменени!!! Отправям се към двадесетгодишната възстановка в Бургас в същата компания!!! Великден тази година е отминал, но усещането се е запазило. Този луд фестивал на непринудеността отново ще ни представи най-доброто от бургаската сцена. Тя е все така кръвонапълнена, но през 2018 г. ще видим повече нейни представители. Залата, макар и намерила своя нов патрон, си е пак същата. Сцената се е разширила, а озвучението е преминало епохи на усъвършенстване. Организаторите от Broken Silence са успели да договорят комфортни времеви параметри за събитието.

Rotting Christ

Rotting Christ

Пред спортна зала „Бойчо Брънзов” се е разляло приятно черно море от хора на почти лятното слънце. Едночасовото закъсение налива инвестиции в близкия хранителен магазин. Ненатрапчива патрулка е фон за множество селфита. Саундчекът действа като магнит на разпръснатите метализирани хора в тази част на града. Приятели от цялата страна са се възползвали от съвременната информационна среда, за да посетят концерта. Празнично е. Тъмнината от пред входа се влива в търбуха на сданието. Малко преди 18:00 ч. звукът е отприщен.

The Outer Limits

The Outer Limits

THE OUTER LIMITS се врязват с прецизен Thrash Metal, изсвирен с много хъс. Впечатляващото озвучаване вади на показ прецизните им рифове, а разположените на земята басове блъскат осезаемо в цялото тяло. В широката зала все още е твърде светло, а публиката не е достигнала окончателната си численост, но бандата забива като на стадион. Ясно е, че закъснението трябва да се навакса някак и между песните няма излишни думи. Кове се бързооборотно. Подборът на песните представя вокалните линии в еднообразна светлина, а солото на последното парче „избяга” от тоналност, но THE OUTER LIMITS винаги са били група, която зарежда с енергия феновете! Те събират сета си в 20 минути – време, през което не успяхме да им се наситим, но повечето от феста предстоеше.

          Сетлист THE OUTER LIMITS:

  1. Master of the Flies
  2. Bonded by Metal
  3. Thrashin` Maniacs
  4. Apocalipto

Много рядко може да се наблюдава в България десетминутна смяна на групата на сцената, но на 21.04.2018 г. това бе стандарт, не без помощта на перфектната организация, осигурена от организатора. За разлика от 1998 г., дървената настилка на залата е покрита с разгънати предпазващи рула балатум.

8 m/s

8 m/s

Малко преди 19:30 ч. на сцената са единствената небургаска група от родна страна – 8 M/S. Техният Deathcore също е поднесен енергично. Момчетата са наблегнали на най-новия си материал, който струва ми се леко отстъпва от Death Metal компонента си за сметка на някои модерни техники, които разпознавам като Hip-Hop влияния. Интересното е, че една модерна банда, всъщност, има доста ретроградни препратки! От една страна музиката им напомня за кратката целувка между Brutal Hardcore и Death Metal групите в щатите от началото на хилядолетието, а от друга ми донесоха спомен за някои от подгряващите български банди на Hysteria `97!Само седемструнните китари бележат годината на свиренето, но пък музиката им често изисква по-високи тонове, които се звукоизвличат с характерно за саунда им кънтене, предизвикано както от инструментите, така и от концепцията за звук. Търсенията им с български текстове са интересни, но разпиляват влиянията им още повече. Това не попречи да внесат разнообразие в програмата и да накарат феновете си да спетнат малък хаос пред сцената.

          Сетлист 8 M/S:

  1. Endurer
  2. Черни лебеди
  3. Youngster
  4. ¡!¡
  5. Declamation

Броят фенове в залата вече достига своята окончателност от около 500 човека. Абсолютно достатъчни и за мошпитовете пред сцената и за комфорта на разнасящите бирени халби!

Vrani Volosa

Vrani Volosa

В 20:00 ч. сякаш някой спусна мрака в залата за сета на VRANI VOLOSA. Култовият бургаски квинтет продължава да кове своя път в епично разгърнатите си композиции, първата от които е необичайно жизнерадостна. Редувайки българските и английските си текстове, те навлизат в по-мрачните страни на творчеството си. Това, което ме притеснява мен у VRANI VOLOSA е постоянното присъствие на сянката на късните BATHORY в творчеството им. Иначе, вплитането на влияния от родопския фолклор или средновековна музика отваря песните им в трансцедентална посока. Хармониите, които носят спомен за първообраз занижават степента на авторство в материала им. Което не пречи да имат мощно влияние върху слушателя, който потъва в духовен свят от хармония и меланхолична тъга. Англоезичният вариант на „Крушение” затвря почти половинчасовото изпълнание на момчетата.

          Сетлист VRANI VOLOSA:

  1. Stormrider
  2. В плен на вятъра
  3. Rivalry
  4. Слънце
  5. Wreck

Thrash ветераните от Гърция SPIDER KICKERS са група с дълга история, закотвена в 1986 г.! Те пазят своето локално ъндърграунд значение чрез по-редките си издания и със запазения известен наивитет на композиране. Тежката задача на вокалист-барабаниста им James Edourath също е ограничаващ фактор при тях.

Spider Kickers

Spider Kickers

Към 20:40 ч. в залата звучи дълго епично интро с включен камбанен звън и гръмотевици в ранен MORGOTH стил. Квартетът се врязва с Thrash Metal резачки, доминирани от добрия стар стредно-регистърен звук! Парчетата им носят неподправено удоволствие, като темпата им са разнообразни: от speed препускане с Heavy Metal хармонии до среднотемпови чукове с тежък риф. Отчетливата рифовка понякога напуска прецизната артикулация, за да премине във виелица. Често по време на куплетите, барабанната техника на James наподобява ранен Grindcore, което му позволява да осъществява специфичното харшово пеене. Това ограничава постановъчния му репертоар, но не изчерпва разнообразието в творчеството им. За група с такъв опит струнниците малко статично са вперили погледи по грифовете си. Въпреки подготвените интродукции, SPIDER KICKERS предлагат доброто старо живо свирене, в което няма музикални пукнатини. Те са подготвили за нас пълнокръвен 40-минутен сет, което изнервя организацията на наваксващото с времето събитие. Преди последното им парче от пулта прозвучава музика, но гръцките ветерани дават да се разбере, че още не се готвят да слязат. Те довършват победоносно програмата си, преди да отстъпят сцената.

          Сетлист SPIDER KICKERS:

          Intro

  1. Infected Sociaty
  2. Only A Fool Rules
  3. Certified In Drinks

          War-Intro

  1. VIII Division
  2. Are You Dead?
  3. No Blood
  4. Death Makes No Ecxeptions
Spider Kickers

Spider Kickers

Много рядко може да се види концерт с такова количество и разнообразие на мърч-щандовете, каквото имаше тук! И абсолютно безпрецедентно бе количеството на предлаганите български артикули на него! Редки издания на почти цялата бургаска сцена можеше да бъдат придобити на добри цени. Освен фланелките на групи, фестивалният т-шърт също бе едно прекрасно предложение. Гръцките представители, освен примамливи предложения от двете си участващи групи, имаха и голяма колекция от оказионни стоки. Дано по-често да се случва така!

The Revenge Project

The Revenge Project

В 21:30 ч. колосите на бургаската, националната и регионална сцена – THE REVENGE PROJECT са пред нас. Фронтменът Max Pain влиза в контакт с публиката и се изнася на ръба на подиума. Зад него действа добре смазана машина, на която той може да се опре. Заковават се някои знакови парчета, базирани на разнообразните им влияния от Thrash, Black и Death Metal. Не пропускат да подгреят за хедлайнера:

– Има ли някой в тази зала? Готови ли сте за ROTTING CHRIST? Не, не сте… Готови ли сте за ROTTING CHRIST? Така ми харесвате повече!

The Revenge Project

The Revenge Project

Освен че предлагат добре балансиран ушен мехлем, THE REVENGE PROJECT отнасят и негативите на препускащото време. Въпреки че са 25 минути на сцена, осезаемо е маловремието на сета им, което е достатъчна препоръка за качеството на тяхната музика! Припряно е и освобождаването на подиума.

          Сетлист THE REVENGE PROJECT:

  1. Redeemers and Believers
  2. Road to Revenge
  3. Anger to Dwell
  4. 1000 Voices

Въпреки сериозната подготовка за хедлайнера, 10-минутният стандарт за пауза мужду групите е спазен – поклон на всички замесени! И така в 22:05 ч. ROTTING CHRIST се настаняват в зелен полумрак, докато звучи интродукцията им, която включва православно-църковни хорове и песнопения.

Rotting Christ

Rotting Christ

Актуалното шоу, което гърците изнасят е доста строго режисирано, но без ефект на многопластова пиеса. Освен тежкия и същевременно мелодичен Black Metal звук, сетът им тръгва под строгата диктовка на бекграунд с много хорове, клавирни хармонии, а на места с включени семпли от гъдулки, камбани, черни меси… Абсолютният поведенски синхрон между Van Ace (b.) и George Emmanuel (g.) ни представя една визия, внушаваща ритуалност! („Rituals” 2016 е последният студиен албум на квартета.) Разкраченото веене на коси и стойките на древногръцки богове, стъпили с единя крак на своите постаменти-монитори е основният им репертоар. Хармониите им, обаче, са атмосферични и дори китарите се чуват по-слабо, отколкото в студийните работи на момчетата. Въпреки това, инструментите се натройват пред двете стени от усилватели, почти след всяко парче.

Rotting Christ

Rotting Christ

ROTTING CHRIST успяват да постигнат своето мощно внушение на концерт. Езиковото богатство и многопластовостна посланията им ни водят през коцептуалност, колкото експлоатирана, толкова и уникално решена от философска гледна точка. Нормално е за гръцка група и да ползват музикални влияния от църковно-православните традиции – една концепция, от която БАТЮШКА изцедиха много повече, но по един неискрен начин. Най-голямата гръцка банда разгръща творчеството си пред нас завладяващо и със силата на откровение.

Rotting Christ

Rotting Christ

Същевремено, въпреки декларациите си за този концерт, ROTTING CHRIST са достигнали до такова равнище на живото си свирене, че неживата му компонента диктува твърде голяма част от шоуто. За музикантите е оставено повече режисираното сценично поведение. Паузите на инструментите са чести и е наблегнато на композиции от цялото им творчество, които са, да го наречем MANOWAR-ски калибър с мощни бек-вокали на фона на ритъм и атмосферни клавири. Като главен капелан, работата на Sakis Tolis не става по-лека от това! Но той е в отлична форма и тежките му вокали бележат с мощ целия им сет.

Rotting Christ

Rotting Christ

След час и 15 мин. свирене ROTTING CHRIST си вземат довиждане с нас, а ние ревем за още. Интродукция и тъмнина обещаващо ни екзалтират. Въпреки топлия концерт, групата остава някак дистанцирана от публиката. Строгият диктат на бекграунда и хореографията улесняват представлението за музикантите, но уеднаквяват песните, които са толкова различни в генезиса си! Не, че не направиха силно участие, но може би аз очаквах нещо наистина специално за представлението в Бургас. Видяхме актуалната форма на ROTTING CHRIST за дългата им поредица от уикендни участия по света.

          Сетлист ROTTING CHRIST:

          Intro

  1. Devadevam
  2. Kata ton Demona Eautou
  3. Demonon Vrosis
  4. Elthe Kyrie
  5. Apage Satana
  6. The Sign of Evil Existence
  7. Transform All Suffering Into Plagues
  8. The Forest of N`Gai
  9. Societas Satanas (Thou Art Lord cover)
  10. In Yumen – Xibalba

          Бис:

          Intro

  1. Grandis Spiritus Diavolos
  2. 666
  3. Non Serviam

В 23:35 ч. осветлението е ярко. Още в началото на сета на ROTTING CHRIST сме изпили колосалното количество кегове наливна бира, която бе на социални цени! Това някак опразва залата с малко по-бързи темпове… Топлата бургаска нощ обгръща в тайна личните ни съдби…

Билет 2018

Билет 2018

Rock Thrashler

21.04.2018 г., Спортна зала „Бойчо Брънзов”, Бургас

Северен Art Dark Metal в София: INSOMNIUM и TRIBULATION

Северноевропейският усет за мелодичност претвори своите метъл формации в титани и чудовища. Музикалното развитие на класическит групи от региона им прикачи определения като авангардни или ренегатски. Жадните за усещания метъл фенове се обърнаха към (доста условно наречено) второто поколение творци от региона, които докоснаха своите върхове и спадове. INSOMNIUM е една от формациите, които имат по-ограничен кръг почитатели, но вече са положили огромни албуми по пътя си. По фински изчистeни и по своему уникални световните реалности ни позволиха да ги видим да концертират и по нашите ширини. Значителен брой български фенове ги очакваха.

Преди да пристъпим към хедлайнера ни предстоеше сблъсък със спектакъла на една от двете шведски формации, назовали се TRIBULATION – тази с Black/Gothic корените. Забележителна бе високата степен на сходство – не, а по-скоро свеждането в една посока на музикалния усет на двете групи!

Tribulation

Tribulation

Гояма част от встъпителните музикални инвенции на TRIBULATION са в Atmospheric Doom похват. Тънката окултна нишка се подкрепя и от ароматните димящи свещи, изнесени на сцената, но трудно обхващащи залата на клуба. Липсва агресивен подход към китарите. Забележително бе и че самите инструменти са винтидж. Мекото им звучене често се използва и в акустичния си вариант. На този фон ненатрапливите клавири, решени в органен саунд и подлагани от бекграунда, изплуваха напред и внасяха усещане за недостоверност. Реши ли, обаче, да влезе в по-твърдото и динамично звучене, квартетът посяга съм рифовете с шведски акорди, динамични барабани и звученето им добива зрелите нюанси на албума „The Destroyer Of Worlds” на BATHORY. Твърдите Black/Gothic избухвания се смекчават от Art Rock експерименталност , в която двете китари играят различните си функции по доста изящен начин.

Tribulation

Tribulation

Традицията групи с Black Metal корени да творят в някакво post-hippie пространство не е прецедент, но TRIBULATION го правят като никой друг. Няма начин да не споменем ултра-феминизираното травести шоу, докосващо балетния танц, което предлага китаристът Jonathan Hulten на слушателите. Без това да отнема и частица от виртуозността му, пърформансът е едновременно динамичен и скандален. Другите музиканти в групата не отстъпват по технически възможности и чутото от групата си заслужава напълно преживяването!

Tribulation

Tribulation

Epic Black Metal песните им са белязани от строга минорност и мелодика, която може да определим като източна или дори да я наречем славянска в своята същност. Разгръщайки палитрата си от влияния, TRIBULATION докосват звученето на BLACK SABBATH, MERCYFULL FATE и ANGEL WITCH в една неразгадаема, енигматична смес, обърната към миналото и бъдещето едновременно. Липсва им единствено доза агресивност. Финалната им композиция е белязана от двойно соло на терца (Сещате се на кой наподобява…) и чисто 80-тарски туш. 50-минутен пир за сетивата, който е с отлично качество! Прибирайки се след поклона си и реверанса от „балерината”, в клуба прозвучава парче на THE BEATLES и някак доста се връзва с еклектиката на преживяването.

Tribulation

Tribulation

Сетлист TRIBULATION:

01. Lady Death
02. Melancholia
03. In the Dreams of the Dead
04. Suspiria de profundis
05. Nightbound
06. Strange Gateways Beckon
07. The Lament

Insomnium

Insomnium

Турнето на INSOMNIUM продължава да е същото, което представя творбата им от 2016 г. „Winter`s Gate”. Доста сме хората, приветстващи концептуалните албуми с единствена песен, какъвто би трябвало да е и споменатият. Въпреки това, той е строго сегментиран на тракове, които в концертния си вариант се свирят като отделни песни. Свързващият ги органен моноканетен звук е същият, който ползваха и TRIBULATION за връзка между песните си.

Insomnium

Insomnium

Увертюрата е дълга Epic-Black Metal композиция с доминиращи клавирни отзвуци, осигурявани и при тях от бекграунда. Строго агресивните вокали са изпълнени със съвършенство и дават много за Melody Black/Death звученето на INSOMNIUM. Албумът „Winter`s Gate” ни се разкрива в своята цялост. Отделните части започват с акустични въведения, които също са взети назаем от art Rock-а, но от американската му по-популярна разновидност – да речем KANSAS или EAGLES. Пиано пасажите, по време на които групата има време да прецизира инструментите си допринасят за това усещане. Амалгамата на INSOMNIUM е по-хомогенна и с това си звучене може да бъде детерминирана като Dark Metal. Хармониите им са по-учебникарски. Витае известна предвидимост в композициите от последния им албум.

Insomnium

Insomnium

Умишлено, първата част от концерта бе изцяло на фона на приглушени сини светлини. Чак след това можахме да видим лицата на музикантите. Когато актуалното издание е изчерпано, сетът им преминава с по-стари любими техни парчета. Ритмиката става по-интензивна, а melo-death стилът се обагря от паралели с CREMATORY, TIAMAT и ранните MY DYING BRIDE. Зачестяват ентусиазиращите призиви: „Sofia! Bulgaria!”. Gothic увлеченията им напомнят самотното издание на BETRAY MY SECRETS. Преди десето парче започнаха въпросите дали искаме още. Маркетинговата стратегия колко сме по-добри от румънците като публика не бе убедителна, но проработи на необходимото равнище.

Insomnium

Insomnium

– You`re crazy! It`s amazing… – Запълваха паузите между песните.

Осезаемо по-твърдата част от концерта бе белязана от чистите бек-вокали на китариста Ville Friman. Както той, така и фронтменът Niilo Sevänen се представиха смазващо добре с гласовете си! Строго TIAMAT-Wildhoney-совската епична балада „The Promthean Song” бе своеобразна почивка с множеството си пиано пасажи, преди истинският бис на INSOMNIUM. Там групата за последно разгърна epic-melo-death metal същността си, на фона на която ти-шъртът на Доли Партън бе просто весел орнамент. Час и половина красиво наредени тонове бяха оправдали всяко присъствие в клуба!

Insomnium

Insomnium

Сетлист INSOMNIUM:

01. Winter`s Gate, Part 1
02. Winter`s Gate, Part 2
03. Winter`s Gate, Part 3
04. Winter`s Gate, Part 4
05. Winter`s Gate, Part 5
06. Winter`s Gate, Part 6
07. Winter`s Gate, Part 7
08. The Primeval Dark
09. While We Sleep

Псевдо-бис:

10. Mortal Share
11. Down With The Sun
12. Weather the Storm
13. Ephemeral
14. The Promthean Song

Бис:

15. Only One Who Wait

Insomnium

Insomnium

Веднага след биса от пулта пускат денс музика, на чиито фон кротко се разотиваме.

Rock Thrashler
Club Mixtape5, 23.03.2018

Снимки: Rock Thrashler © и Кирил Груев ©

NECROMORBID, BRÜDNY SKÜRWIEL и AGUАRES – Ампутация на спомените

Това, което винаги ще ме кефи в концертите, организирани от Metal Force HMC е, че там няма опасност да попадна на групи, които „свирят” на лаптопка или които са си изгубили кабела на клик-плейбека! Тоталната ампутация на спомена за „Златният Орфей” е дело – възрожденско в своя титанизъм. И общо взето – толкова и подкрепяно… Да даде Луцифер някой ден да четем предания и за тези славни подвизи! Дебютен концерт на банда също е събитие, което не е за изпускане, макар и да не става дума за някои бледни младежи…

Триото AGUARES се явява пред отбраното общество от стотица и нещо ценители за първото си щение към нечестивия. Doom Metal инструментал ни въвежда в мрачната атмосфера. Следват три композиции, които разкриват същността на групата: Окултно-сатанинският харш на китариста-вокалист му оставя възможност само за по-елементарна рифовка. Барабаните, напълнени с бързи части, често докосват Grind похватите. Строго Black Metal идеята ползва Doom хармонии, шумни барабани и бас, който просто върви по дропнатата китара. Това, се оказа, са епиките на формацията.

Aguares

Aguares

Макар да са доста бедни откъм техническа подготовка, AGUARES може да се окажат пионери в едно нещо! Това е Black-Grind-ът! Петото парче е двадесетсекундно и може да се определи по този начин. Следва поредица от около едноминутни песни, които смесват Raw Black Metal с Old-School Grindcore. Елементарните китари и ниското звучене носят спомен за някои съвременни Stoner-Doom Metal банди. Тотално дървеното сценично поведение, опорочава такова едно впечатление. Може би е време момчетата да престанат да се гледат на репетициите, защото обръщането на гръб на публиката, особено от страна на фронтмена, не е много ентусиазиращо.

Aguares

Aguares

Триото завършва участието си с кавър на BEHERIT, който е в стилистиката на песните от началото на сета им. Двадесет минути на страдание и триумф. „Това е от нас” – сбогуват се по сатанински новите вестители на Raw Black-Doom-Grind-а!

Brüdny Skürwiel

Brüdny Skürwiel

Доста са мръсните копелета на метъл попрището, но полските са само едни! BRÜDNY SKÜRWIEL се позиционират на сцената с видима увереност. Рязко влизат в Black/Thrash парче с Punk хармония, но още вторият трак е среднотемпов Thrash Metal, носещ спомен за ранните SLAYER и VENOM. Барабаните са доста еднообразно решени, но парчетата носят свое настроение и послание. И въпреки че като настроение носят усещането за SLAYER и VENOM, за разлика от много други групи, музиката им не е пълна с цитати от първоизточника си.

Brüdny Skürwiel

Brüdny Skürwiel

Едновременно с това, полският квартет има и енергично, завладяващо сценично шоу, което е доста приятно за наблюдение. В сетлиста се промъкват и VENOM-ски рокендрол веселби, SODOM-итски избухвания и Punk заигравки. Рифовката е Black/Thrash – не е крайно прецизна, но се артикулира със завидни музикантски способносте и подходящо настроение. Няма зяпане в грифовете, а публиката се докосва с отношение!

Brüdny Skürwiel

Brüdny Skürwiel

Въпреки, че момчетата са реализирали само четири демота, те стоят на сцената като ветерани! Без да са свръхпретенциозни, демонстрират качество, което е труднодостижимо и най-вече поднесено с радост от свиренето и посланията. Между песните се вкарват пъргави бири и по-твърди питиета, без това да разтяга сета. Към края на същия солата в стил ранен Kerry King порастват в традициите на късен Hanneman! Небрежният Satanic Thrash Rock`n`Roll добива някои забележителни мелодични добавки и чисто Black Metal яростни избухвания. Мотивите на техния цикъл от инструментални епики завършва участието на BRÜDNY SKÜRWIEL и те захвърлят китарите си на отшумяваща микрофония.

Brüdny Skürwiel

Brüdny Skürwiel

Сетлист BRÜDNY SKÜRWIEL:

01. Visions
02. Silesian
03. Thrashfire
04. Drink, Fuck & 666
05. Morbid Scars
06. Storm of the Reaper (Cover by NIFELHEIM)
07. Satanik Thrash!
08. Queen of Hellfire
09. Triumph
10. Toxic Death
11. Fuck Christ!
12. Evil Rock and Roll
13. Queen of Hellfire III ; IV

През последните години процесите в италианската метъл сцена са доста бурни. Множат се лейбълите, възпитават се виртуозни музиканти и се натрупва маса от първични групи. Качеството често е компромисно, но има и истински брилянти.

Necromorbid

Necromorbid

Без предварителна подготовка очаквам NECROMORBID да ме завладеят. Те се явяват на сцена, подобно на обложката си – черно-бели видения с театрални вериги, гривни с пирони и други Black Metal атрибути. SpeedBlack с непрецизно изпълнние залива клуба. Груб глас от преизподнята с много ехо поднася послания, като на латински. Решенията на ударните са минималистични и по-опростени от пънкарски – или ултрабърз прав ритъм или набивки във всички регистри на инструмента. Бързите преходи представляват канонада от первазчета… Във втория трак поемаме от същото, но с бавна част.

Necromorbid

Necromorbid

– Сега ще ви изпълним парче от последния ни албум! – реве въздействащо вокалистът/китарист, при все, че те имат само един албум…

Necromorbid

Necromorbid

По средата на песента барабанистът, който свири най-често без преходи, просто спира. След отстраняване на някакво неудобство, групата продължава парчето от средата!?! Крайните нива на дисторшън не позволяват на струнниците да извличат ясни тонове. Липсва и отчетлива рифовка, така че стената от звук се поднася само със смени на ритмиката. Забележително е, че все пак, триото влиза и излиза от различните компоненти на песните си заедно! Това е свръхусилие в сравнение с усилията, които са хвърлили по овладяването на инструментите си. Песните често започват с някакъв туш, преминаващ в Speed виелица, след което всички разпускат на бавна част с отзвучаващи триакордки…

Necromorbid

Necromorbid

Около средата на сета се ослушвам за някакви послания, различни от „Satan”: Освен че не долавям езика, на който се пее, добивам сериозни съмнения, дали въобще се пее текст по концертите на NECROMORBID? Високият харш е членоразделен, но ниският дори няма нужда от нещо повече от удължен гърлен стон, без артикулации. Опитите за сола подчертават липсата на тоналност и спазването на някаква хармония в реденето на тонове. На някои бавни части, където изплува мелодия, тя е строго Punk ориентирана. Тритонови и двутонови хармонии с модулация са върховните постижения на италианците. Иначе разнообразните структури се следят и от тримата без разминавания.

Necromorbid

Necromorbid

Желанието ми да харесам нещо у NECROMORBID завършва с крах. Минималистичната им музика може да бъде някакъв вид самоцел, но дървеното й представяне на публиката е в някаква степен обидно. Смятам, че паметливи младежи, които за пръв път пипат инструменти могат да се справят не по-зле от италианците! А те са вече група на три години!?! Очевидно, освен албума си и кавъра на BLACK WITCHERY, те имат и нови песни, които ни представиха. Но аз не открих смисъл да ви ги изброя…

Rock Thrashler
Live & Loud, 16.03.2018, София
Фотограф: Кирил Груев ©

Rock Thrashler: Класация на концертите в България 2017

Драги читателю! След появилите се множество класации на албумите и групите на отминалата 2017 г., сметнах че е безпредметно и объркващо да правя още една такава. Още повече, че тази година пренебрегнах ревютата на албуми за сметка на другите статии, които, надявам се, са ви докоснали. Но авторът ви има известно основание да обобщи концертната година в родината.

Vokyl

Vokyl

Класацията (като всяка друга класация) е подчинена на субективна преценка, физически ограничения на персоналния слух, лични психически отклонения и осъзнат или не стремеж към манипулативност. Основава се на посетени 72 концерта и наблюдавани 162 различни групи в общо 195 видяни отделни сета в границите на България. Нематериалните призове се раздават в следните категории:

Най-добро младежко шоу 2017

Metal Core вълната заля младежите и оформи една сцена от формации, чието творчество става доста унифицирано, предвидимо и пълно с цитати. Честото разочарование не бива да ви спира да посещавате тези концерти, защото само там се появяват бисерите, които след време ще се шлифоват! Пълен със скептицизъм и към самия край на годината наблюдавах концерт на четири млади групи, който ме зарадва с иновативност, прилично свирене и огнен ентусиазъм.

19.11.2017  SLATEMANT, CHURCH OF DESTINY, ENTHROPYA, APIPHA в Grindhouse Skateclub

И ако последните се разпаднаха под напора на собствената си несъстоятелност, то останалите младежи предложиха разнообразно и добро шоу, за което бих ви разказал, ако остане време… А гостите от Русе, бяха много приятна изненада.

Най-добра млада концертираща група в България 2017

Безапелационно тази година призът отива при HECKTIC! Групата не само показва прецизно свирене на уникални авторски неща, но и демонстрира израстването си с всяко свое участие.

Hecktic

Hecktic

Българска група във върхова концертна форма 2017

След като две години нямаше кой да догони HYPERBORЕA в представянията, логиката на битието ги свали от престола…

The Revenge Project

The Revenge Project

THE REVENGE PROJECT. Въпреки разнородната стилистика, групата мощно е преодоляла някои лутания през годините и се прадставя смазващо пред публика. Техническата им прецизност, умелото озвучаване и постигната музикална хомогенност ги поставя сред световните имена на концертиращи банди!

* * *

Тук е време да обърнем внимание на съпътстващите условия, които осигуряват развитието на сцената, както и да посочим малинките…

Най-добър организатор на концерти в България 2017

III място

Live & Loud. Собствениците на клуба улавят, за всички нас, множество ъндърграунд групи, минаващи в близост, за да ви ги представят на прилична сцена! И макар често да пренебрегвате тези събития, този организатор продължава да рискува.

Live & Loud (Orenda set)

Live & Loud (Orenda set)

II място

Autumn Souls of Sofia. Това е най-динамично развиващият се организатор, който не само успява да доведе уникално количество редки и непопулярни групи, но започва да влияе и на културната обстановка в страната чрез разширяването на дейността си!

Autumn Souls of Sofia

Autumn Souls of Sofia

I място

Едва ли има нужда да обяснявам или споря тук: BGTSC

Клубът, предоставящ най-добри условия за музиканти и публика 2017

III място

Призираме Bar-Club Adams за новата му сцена, за гъвкавото меню и за привличането на групи от различен калибър на сцената си. Третото място е и пожелание за още успехи в менажирането и преодоляването на обширната конкуренция в столицата чрез примамливи за феновете и групите оферти!

Bar-Club Adams (Zombie Bar set)

Bar-Club Adams (Zombie Bar set)

II място

Joy Station е с не съвсем централна локация, но предоставя възможност за концерти от различен калибър. Не без значение е и предоставяните възможности за промотиране на български групи в условия, на които могат да завидят колегите им от държавите, където рок-културата е с гигантски традиции. Честито!

Joy Station (Bendida set)

Joy Station (Bendida set)

I място

Въпреки някои ограничения на бекстейджа, клуб Live & Loud остава мястото с най-добро озвучаване, най-гъвкаво развитие и най-много разпродадени концерти в България! Поклон и им желаем още успехи!

Тук искам да поднеса извиненията си на мениджмънта на клубовете, които поради една или друга причина съм пропуснал да посетя и оценя! Има какво да се направи по въпроса…

Най-голямо концертно разочарование 2017

06.10.2017  WINTERSUN, WHISPERED, BLACK THERAPY в Club Mixtape 5, организирано от BGTSC

Още се опитвам да разплета тази енигма на необяснимото с помощта на няколко уважавани музиканти и метъл дейци от кръга на личните ми приятели. Скоро ще имате възможност да прочетете резултатите от разследването…

Wintersun

Wintersun

Най-лош концерт 2017

24.06.2017  ARES, SEVEN HILLS в Bar-Club Adams

Изобщо не искам да ви разказвам…

* * *

Следват сериозните постижения на отминалата музикална година.

Български мотосъбор с най-добър музикален подбор 2017

Критериите, по които се избират призьорите в тази категория са: подкрепа на авторската музика (ограничаване ролята на трибютите); разнообразие и количество на метъл групите; подкрепа на регионалните групи; сценично оборудване и предоставени условия на музикантите.

III място

23-24.06.2017  9-ти Национален Мотосъбор Zmeyovete MC – Павел баня: DREAM SKILLER, ЕПИЗОД, ЕТАЛОН. Обединителското визионерство и пълноценните концерти носи този приз на Змейовете.

II място

21-22.07.2017  Мото-събор Предел 2017: TRO YA, BLACK ROSE, FUTURE BOOGIE, ROCKA ROLLA, ОБРАТЕН ЕФЕКТ с организатор МК Пирински вълци

I място

07-08.07.2017  Мото-рок събор в сърцено на България: АХАТ, ТАНГРА, КОНТРОЛ, МАСТИЛО, Д2, БТР, ЪПСУРД, КОНКУРЕНТ с организатори Hell`s Angels MC (Велико Търново)/Old Bastards MC

За отбелязване е изключително слабата 2017 рок-година за мотоклубовете ни! Великотърновските клубове предишни години правеха световни рок фестове. Помни се и какви сцени могат да строят Черни рози МС. Случвало се е рок маниаци да пълзят по стръмните подстъпи към Германски поляни, за да видят музикалните гости на МС Brothers From Hell. Та дори и едни Ignis Rota MC са правили сериозни концерти на регионалните банди. Желаем на всички български мотоклубове успехи и продъжение на изискания музикален вкус!

Мото съборите в България през 2018 г.

снимка: Rafael Lopes de Lima

Вижте програмата на мото съборите през 2018 г. (бел. жад. ред.)

Най-добър музикален фестивал в България 2017

III място

16-17.06.2017 Шумен рок фест: ХАДЕС, LOST SENSATION, CHAPLIN`S DREAM, SUN OF THE MOON, IGNORE THE HATE, METAL MILITIA, PERO DEFFORMERO, SEVI, FORGOT THE TEN, GANG BAND, OUT OF TUNE, IL PASARO, BLUES TRAFFIC.  Организаторът се бе постарал да има стилово разнообразие и бе подкрепил регионалната сцена – все похвални начинания, в които му желаем по-големи успехи!

Шумен рок фест [by ЦАП]

Шумен рок фест [by ЦАП]

II място

05.08.2017 Sea of Black FestivalSINISTER, MARTYRIUM, HECKTIC, SCUMLINE, SHAMBLESS, DRIVE YOUR LIFE, SATANIC HATRED, А-КЪЩИ ДЖУДЖЕТА. Уникалното хем наследено, хем реновирано събитие, макар и еднодневно, представлява еталон за това, какво могат да направят фенове за феновете! Уникална атмосфера, разумен подбор и страстно преживяване!

Sea Of Black Festival [by Же Ни]

Sea Of Black Festival [by Же Ни]

I място

24-26.11.2017 Autumn Souls of Sofia 2017: HYPOTHERMIA, EMPERIUM DEKADENZ, SAILLE, GRIFT, MOURNING SUN, COLD RAVEN, ILLUMENIUM, FAUSTTOPHEL, KHAOSPATH, KRITTER, MARTYRIUM, MIST OF MISERY, TEMPLE OF EVIL, WOEBEGONE OBSCURED. Количеството представени банди, огромното разнообразие от култови имена до неизвестни попадения и продължителността на фестивала го извежда като фаворит в метъл културата по нашите ширини. Мистика остават волята и усилията, които се влагат, за да се случва това събитие! Поклон на организаторите!

Khaospath

Khaospath

Най-добър български концерт 2017

13.01.2017  EUFOBIA [New album promo], VOKYL, K.O.R.A. в Club Live & Loud. Въпреки забележките, които могат да се отправят към всяка от групите, общото впечатление бе за майсторско свирене и приятно сценично шоу от трите банди. Въпреки че бе в началото на годината, никой не можа да засенчи това събитие през 2017-та в тази категория!

Eufobia

Eufobia

Най-добър концерт в България 2017

20.07.2017  WARBRINGER, SAVAGE RAVAGE, HECKTIC в Club Live & Loud. Титанично шоу с перфектно свирене, уникално добър нов представян материал и достоен съпорт!

Warbringer

Warbringer

Rock Thrashler
2017

Autumn Souls of Sofia vol.3 Day 1: Фестивалът вече е част от световната фолклористика

Известно е, че организирането на две дузини, че и повече групи да застанат на една сцена, не е от най елементарните уравнения за решение. Организаторите на знаковия есенен фестивал успяват да намерят решение за трети пореден път. А някои групи намериха пътя до София не за пръв път, благодарение на Autumn Souls of Sofia. Без да правим анализ на промените в лайн-ап-а, ще започнем с групата, на която се падна да открие този форум на мрака.

Десет минути след обявеното начало някои фенове все още се мотаят пред клуба, но BELGARATH вече забиват. Сериозно е текучеството в ритъм секцията на групата, но тя винаги успява да реализира участията си в прилична форма. Първичността на техният Black Metal е вкоренен в деветдесетарската скандинавска сцена. Строгата им последователност в тази насока е похвална само във философски аспект. Доста стандартните хармонии извикват неопределени спомени за първообраза си. Задоволителният звук е подходящ за съсредоточени фенове, но не предлага интересни и (опасявам се) авторски решения! Стандартно структурираните песни се поднасят с липса на прецизност и синхрон между лява и дясна ръка на китариста. Стандартното мазало е в пълен синхрон с полагането на грима на музикантите. Не можем да не приветстваме свиренето с перо на актуалния им басист, който, обаче, не е бил много съсредоточен на репетициите.

Belgarath

Belgarath

Поради ранния час или заради нещо друго, публиката бе все още доста рехава на сета на BELGARATH. Началото на фестивала е повече небрежно, отколкото ударно, но все пак, стъпваме на основите в Black Metal-а за двадесет и пет минути.

Група MIST OF MISERY среща технически затруднения за изнасянето на шоуто си и натрупва сериозен времеви пасив за феста. Испанските Melodic Death/Power/Viking метъли KRITTER спасяват уголемяването на дупката със своето шоу.

Акцентите на излизащите като квартет момчета (за разлика от оригиналната си квинтет-формация) наистина са доста разнопосочни. Заобикаляйки през Hardcore ритмика и Rock`n`Roll хармонии, KRITTER стигат до есенцията на това, което се опитват да постигнат. Вгледани в някои крайни проявления на осемдесетарската NWOBHM, те искат да притежават тежестта на VENOM, но и вокалистът им да може да демонстрира фалцетни висини, наред с грубите вокали. По този начин те успяват да се докоснат до BLITZKRIEG и ATOMCRAFT, но навсякъде в музиката им се долавя тежката сянка на VENOM. Въпреки стабилните бек-вокали, които предоставят китаристът и басистът, опитите за чисто пеене на Gabe са фиаско.

Kritter

Kritter

KRITTER ни представят и стари и по-нови песни от трите си албума. Въпреки инвенциите си, те  не успяват да уловят най-важното – интереса на слушателя! Освен цитатите, липсва онази радост от слушането на нещо познато. Приличното инструментално равнище не помага в тази насока. Епичните отклонения успяват да вкарат малко от все още отвисяващата навън публика за участието на испанците. Така Gabe започва да ни обучава за припева на второто им последно парче, без да са получили очаквания бис. „Tonight – We Die” са заветните реплики. (Сякаш съм ги чувал някъде…) VENOM-ът с фалцети завършва с труден туш. Седемте композиции отнемат на KRITTER четиридесет минути за изсвирването им.

Драмата на MIST OF MISERY продължава още час, изпразнено от съдържание, време! Depressive Black Metal, все пак… Сериозен ресурс от фенове са включени в изнамирането на достатъчно дълъг кабел, който да свърже синт-бека на шведите с пулта.

Mist Of Misery

Mist Of Misery

В 20:40 ч. те се подреждат по сцената. Пуска се заветният синт-бек! Тръгва среднотемпов клик, програмиран в MIDI-editor, модифициран на Ripper (в най-добрия случай) или на Guitar-Pro (както се е случило най-вероятно) в соло барабанче, като всеки четвърти удар е по-висок като тон! Петте момчета кротко изчакват да отмине интродукцията на пиано, която прозвучава върху клика и бавно поемат в парчето си. Двата използвани акорда от време на време се разлагат на тонове в елементарния си равноделен ритъм. Стилът се доближава повече до Pop-Gothic Epic Metal. Напрегнат харшов вокал изнася текстове в смисъл „Ох, ще се довърша!”. Първото парче свършва, но не и кликът! След съответните сигнали за старт, в абсолютно същото темпо и със същото ниво на сложност продължава втората композиция. Шегувате се, нали??? Това е депресираща шегичка, просто…

Mist Of Misery

Mist Of Misery

Не може да се отрече, че би могло да съществува такава концепция и тя на запис да представлява някаква част от нашата цивилизация. Бих разбрал настроението, при което си пускаш такъв запис в къщи или на друго място. Но за мен остава загадка сценично поведение, при което пристъпваш леко странично и не смееш да вдигнеш поглед! Все едно правиш първото си изпълнение пред леля си и братовчедката, които, всъщност, харесваш… От синт-бека се изтръгват чисти бек-вокали върху барабанния клик. Почти всички песни завършват с протяжни пиано пасажи, включени също в заветната машина, която се влачи чак от Швеция без кабел. Момчетата се подготвят технически и психически за следващия трак, приглаждайки коси и дишайки според препоръките на пранаяма (школа за дишане в йога)… Темпото не се сменя… Между песните върви туф-туф-туф-таф, туф-туф-туф-таф, а отгоре вокалистът отронва:

– Our next song.

Запис на стряскащ клавир отнема инициативата на струнниците, които лекинко поклащат глави. Концептуалната монотонност се преживява вътрешно… Мисля, че ако се разчуе какво са сътворили MIST OF MISERY, ще им бъде отнето гражданството!!! Или минимум ще бъдат въдворени в дълбоката провинция (Те са от Стокхолм, за бога!?!), подобно на пионерските рок формации у нас едно време. Малко над четиридесет минути ми се сториха нощ. Спокойно можеха да пратят синт устройството, но с кабел и своя снимка от коледното парти в училище.

Още от предишния ден група стройни младежи с гърбове в рокерски стил на KHAOSPATH се движат в стегната група и не се свенят да демонстрират сериозно отношение към водката. За тяхното шоу се изнася микрофон със закачени за него, доста пресни свински кокали и небрежно сковани обърнати кръстове. Под Ungodly Black Betal се има предвид антихристиянски, явно. Дългата интродукция в неокласически/саундтрак стил вади на показ вдъхващото доверие самочувствие на квартета.

Khaospath

Khaospath

Black Metal-ът на KHAOSPATH е в традициите на шведската школа и гони стандартите на DARK FUNERAL. Същевременно по време на изпълнението им не се губи връзката с публиката и момчетата умело влияят на настроението ни. Подложката от пулта е ограничена само от шумове между песните, като през останалото време се демонстрира умело живо боравене с инструментите. Хващащите моменти се гарнират с ненатрапливи покани към феновете пред сцената. Групата представлява ярка демонстрация как може да имаш визия без да напускаш каноните на стила. Програмното „We Are Born of Chaos” завършва четиридесетминутния им сет достойно!

Martyrium

Martyrium

MARTYRIUM са ни подготвии цялостно шоу, защото след краткия лайн-чек се прибират. Тържественото им появяване е върху въздействаща интродукция с включено оперно пеене. Фигура в черен плащ с рогата маска вади окултна книга и започва да къса страници от нея. Групата избухва с шумен Black Metal, като подчертаният клавир на един от основателите звучи на запис от пулта! Родената в Сърбия Vanja Obscure (v.) залага на агресивна еротика, която наистина обира вниманието на феновете. Още с началото облиза обувката на Count Mortem (g.) по начин, който малко артисти могат да постигнат. Пеенето й с обладан харш значително допринася за шоуто. Дропнатите китари са с компромисен нисък саунд, носещ повече окултното настроение. Докато основната мелодия се държи от записания клавир.

Martyrium

Martyrium

След края на второто парче от интензивния им сет, без да се приковава към микрофона и да спира движенито си, Vanja произнася с ясна и стряскащо прецизна артикулация на чист български език:

– Здравейте! Ние сме Мартириум и сме тук, за да разпространим словото на Белзебул.

Martyrium

Martyrium

Това момиче вярва в нещата, които прави и ме спечели като фен, въпреки невпечатляващата музика. Всъщност, музикантите свирят прецизно, но концепцията им се върти около звука на преизподнята, на която трашърското ми ухо не е привикнало. Вокалистката взема без проблем дълбоки низини, а не се затруднява и в сопрановия диапазон. Кървавите ритуали генерираха най-големи амортизационни щети на матриците на фотоапаратите ни съвсем заслужено. MARTYRIUM е група, която си заслужава да бъде видяна!

Предстоеше да ме блъсне друго уникално усещане, откъдето не съм очаквал… Едноличният Black Metal проект GRIFT се представяше в лайв варианта си с музиканти, чиито корени са в Black и Death Metal сцената. Актуалната концепция за музиката, която твори този есип е Folkloristic Metal.

Grift

Grift

В 23:50 ч. клавирно интро ни въвежда към следващия сет. Ярки хармонии внасят спомена за късните BATHORY и късните BURZUM. Фолклористичната матрица на подложката се съотнася към метъл сцената, като към свое дете. Макар песните да са изпъстрени с много акустични пасажи, това не отнема от тежестта на абсолютно прецизното изпълнение на квартета. Строго харшовите вокали на Daniel Abrahamsson (v./g.) се пеят със студийна прецизност. Текстовете са на шведски, но се артикулират с подчертаното „р” на древно-скандинавските езици, сходни повече с норвежкия и исландския, от които Толкин е почерпил толкова много вдъхновение! Без да се схваща смисъла на посланията, въздействието е огромно. И вече плуваме с викингските кораби, прибираме се в каменните заслони с огнища и руси диви, реем се с орлите и усещаме ледения полъх с елените…

Grift

Grift

Всички композиции на GRIFT започват с клавирни интродукции, които преливат ту от пиано в хърди-гърди, ту от свирещия вятър в акордеон. Но отвори ли се гърлото на Daniel, все едно сме грабнали мечовете!!! Тежките Black рифове се прорязват от класически струнни инструменти, довявайки и усещане за ранните SKYCLAD. Кънтри китарата в ръцете на идейния носител Eric Gärdefors изтръгва ту зловещи звуци, ту звънливи като планински потоци сола. Групата стои статично на сцена, но музикалните картини, които рисуват са необятни! И наистина, ако им се залепи етикет „folk”, би било обидно за тях. Тази древна концепция те наблюдават през призмата на съвремието и успяват да я предадат по уникално въздействащ начин. Музиката им буквално се влива в кръвта, не без подготовката, която е послал QUORTHON преди години.

Наблюдавам ги в захласа на вътрешно преживяване, когато музикантите приключват сета си и скромно си прибират инструментите. Четиридесет и пет минути минаха така, че не успях и да изкрещя името им… За мен GRIFT бяха пиронът на първия ден от фестивала.

Imperium Dekadenz

Imperium Dekadenz

Малко преди 01:00 ч. на сцената излиза концертният вариант на двуядрената машина IMPERIUM DEKADENZ. Здравият, но елементарен риф в съчетание с агресията, представя групата в стил Manowar Black Metal. Визията без грим също  много се доближава до това понятие, предвид едрите фигури на музикантите. Звукът е доста добър, но дори при най-яростните Black Metal избухвания, една ритъм китара и фусът от барабанния сет остават твърдо на MANOWAR позиции. Сценичното поведение на мъжагите е 80-тарски рокендрол звезди и често не се връзва със звуците, които произвеждат.

– We came from the black forest of Germany. – Декларира категорично Horaz (v.).

В музиката им се включва доста силен семпъл на клавир, който озвучителят тушира в последствие. Прецизният агресивен вокал, като при доста немски банди от различни стилове, докосва Thrash-а. Групата отбягва сложните компоненти в музиката си. Хармониите им са доста стандартни, разчупени единствено от акустично-баладични пасажи. Композициите, въпреки простоватостта си, са доста дълги и често завършват в 80-тарски Heavy Metal маниер. След петия трак получаваме обещание, че IMPERIUM DEKADENZ ще се върнат и феновете подхващат повика за бис. Германците добавят още две песни, като между тях имаше известно колебание, дали да продължат. В 02:05 ч. групата завършва и е по-свежа от доста от феновете.

Imperium Dekadenz

Imperium Dekadenz

Осемчасовата битка е поразредила редиците на войнството в клуба. Има и паднали насред бойното поле… А ни чакаше още един ден на дълга борба с есенните бесове, витаещи в града.

Rock Thrashler
25.11.2017, Club Live & Loud

Туширан културен колаж от съвремието (REDLAKE CIRCUS и TDK в Терминал 1)

Когато чуя за германски Psychadelic Hard Rock, сетивата ми се изострят от любопитство. Това, освен, че е рядко явление, ми нашепва спомени за обобщаващата метаморфоза FAITHFUL BREATH – RISK… От друга страна, самото изследване на културния цикъл Berlin-Sofia: Connected е едно достойно предизвикателство. Отправяйки се към събитието, знам, че предприемам пътуване, каквото не се случва често и предполага по-голяма комплицираност.

TDK е млада алтернативна българска формация, чийто албум им спечели вярна публика и посегна на разнородни стилово фенове. Те бяха определени да подгреят това шоу съвсем не случайно!!!

TDK

TDK

Алтернативното отношение на момчетата към музицирането е примесено с пънк в онзи източен маниер на опитомен социален крясък, какъвто имат АЛИСА или ЛЯПИС ТРУБЕЦКОЙ. Те имат нужда да отправят послания между песните си и да доизясняват позициите си по дадени въпроси. А позициите им са подчертано левичарски, но не и анархически. И точно в тези случаи музикалната форма не е от толкова съществено значение. TDK не се притесняват да смесват КОНТРОЛ с кабаре, рифове и акустика, рок и поп, progressive и Hip-Hop Core, модерно звучене и фолклор! Те свободно ползват вдъхновения сред нотите си.

TDK

TDK

Едно не може да се отрече на момчетата – че имат музикалния талант да създават мелодии! Опитът да се стъпи на колежанския рок на PINK FLOYD, погледнат през бохемските студентски движения на 80-те, деградира в ретроспективни улични пропагандни послания. Точно това извиква множеството пояснения между песните. Всъщност, групата се готви да си даде ваканция за известно време. И докато си взимат привидно довиждане с нас, удрят една финална серия от кавър на „Тъмна земя” на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, песен по почти изретициран текст на Вапцаров и кавър на Емил Димитров – „Ако си дал”. Оставам леко притеснен как е възможно най-модерното в България да е толкова идейно деволюирало…

Shibari

Shibari

REDLAKE CIRCUS са на турне из източна Европа, като с охота подбират подгряващите им групи да са с подчертано ляви послания. Включването в проекта им за шоу на шибари1 пърформансите под ръководството на Coco Katsura и висенето на куки2 на Princess Tweedle Needle a.k.a. La Macheta е онази благодатна комбинация, с която да се спечели финансиране на мероприятия с предполагаема комуникативна насоченост от заинтересовани институции…

Coco Katsura Show

Coco Katsura Show

Очакването между сетовете се запълва със старателно подреждане на запалени свещи по сцената. Долавя се аромат на тамян, когато към 23:35 ч. фигури с плащове излизат а сцената с ритуална тържественост. Така назованият „Live Bondage Performance” ни представя първите букви от азбуката в изкуството на шибари. Този урок за начинаещи не бе много впечатляващ, като нито фетиш компонента, нито насилието бяха представени с необходимата тежест. Вместо да видим процеждаща се плът между въжетата и изкълчени стави, видяхме едно вдигнато на въжета момиче с вързани ръце, което си сгъна крачето. Екипът тържествено се оттегли под звуците на пруски народен мотив.

Redlake Circus

Redlake Circus

В 23:50 групата вече е на сцената. REDLAKE CIRCUS навлизат внимателно в свиренето, с много Psychadelic компоненти, изразяващи се в нестандартните хармонии и изразеното ехо на всички инструменти и микрофона. Ритмиката е равноделна, но барабаните са разхвърляни в Art Rock похват – разместени акценти и добавени удари правят музиката да се възприема странно. Китарата е дръпната доста назад и заради честите акустични моменти, някак липсва присъствието й.

Redlake Circus

Redlake Circus

Наблюдавайки басиста им, не мога да се отърва от усещането, че наблюдавам Sid Vicious! Освен визуалната прилика, маниерът на ползване на баса е доста сходен. И въпреки че има пасажи на един тон, които дават поле за изява на другите инструменти, звукът е по-сходен с този на DOORS и THE GUN.

Redlake Circus

Redlake Circus

Обратно на съвременните тенденции в stoner rock сцената, в REDLAKE CIRCUS липсват каквито и да било следи от Blues. Макар и базирани в Берлин, сред триото има представители на Уругвай и Чили, като само барабанистът е германец. Това обяснява включването на индиански мотиви в песните им. Психеделичната обстановкав съчетание с липсата на Blues внушава някаква доколумбова хипария… От немска страна доста се експериментира с ползването на чинелите като самостоятелен пълноправен инструмент. Това обогатява песните, но стига и до Noise Rock анализи.

Redlake Circus

Redlake Circus

Вокалите побират в себе си чисто пеене, тежък и умерен харш, ецване и други разнообразни техники, които творят от песните им уникални композиции. Втвърдяването достига до сходства с HOLOCAUST, BLACK SABBATH и някои hardcore похвати. Не са пренебрегнати и алтернативните (SOUNDGARDEN) влияния. На едно от най-тежките парчета механично събраната педалиера на Sx Santana (v./g.) отказа и докато я включи отново, останалите двама направиха сполучлива drum & bass импровизация.

Redlake Circus

Redlake Circus

След art rock дръм соло, при навлизането във финалната част от регулярния сет, на сцената излиза и шоуто на Princess Tweedle Needle. Ефектният скрипец и люлеенето на фигурата над свирещите музиканти е ефектно. Но отново получаваме първи стъпки и запознаване със света на боди съспеншъна в най-елементарната му форма. La Macheta е друго шоу на принцесата, което се споменава покрай името й и на което е посветен сингъл на REDLAKE CIRCUS, но то не бе изпълнявано на този концерт.

Redlake Circus & Princess Tweedle Needle

Redlake Circus & Princess Tweedle Needle

След общия поклон на разнородните артисти, викаме името на REDLAKE CIRCUS.

– You are very Rock and Roll! Thank you, thank you so much! – Казва вокалистът.

Момчетата забиват по-стандартен Hard Rock, вдъхновен от LED ZEPPELIN и преливат в кавър на JIMY HENDRIX. „Hey Joe” е изпълнена инструментално, като финалът бе умела интерпретация на микрофонии, контролирана чрез активно ползваните ефекти.

Redlake Circus, Coco Katsura & Princess Tweedle Needle

Redlake Circus, Coco Katsura & Princess Tweedle Needle

Отминава 01:30 ч. след полунощ и чувството на задоволство от музиката на REDLAKE CIRCUS е осезаема. Приятен звук, подкрепен от съпътстващо шоу и подчертана уникалност на групата, която вече е пред импровизирания си щанд, където предлагат единствения си албум. Момчетата са готови да се запознаят с новите си фенове.


  1. Шибари – „връзвам”(яп. ез.) Японско изкуство за еротично връзване с въжета.
  2. Боди съспеншън (Body suspention) – висене на куки, пронизващи кожата в областта на плешките.

Rock Thrashler
Club Terminal 1, 06.10.2017

Не пропускайте изравянето на първия труп от колекцията на Танатоса! (ЕКСХУМАЦИЯ 1990)

Много са нещата, които може да се кажат за уникалното и колоритно бургаско метъл общество. Традициите му, личностите, групите, които е формирало и неподражаемото му развитие представлява калейдоскоп от случки, весели истории, драматични обрати и поуки, които си заслужава да бъдат разказвани и обезсмъртени! Вашият скромен автор ще се опита да постави отправната точка на едно търсене, което ще е наше общо и съвместно. Със сигурност това не е началото на една история, но нека е началото на изследване! Начало, което побира в себе си лична гледна точка и спомени на 27 г., за което ви моля за снисхождение!

Ексхумация лого

Ексхумация лого

Някъде в началото на август по Созопол става гмеж и затова се спасявам от там. Минавайки през Бургас винаги си оставям един ден, за да разгледам любим град. По тесните улички, с концентрация на заведенията, където се събират метъл фенове и тук-там в пешеходна част – ул. Алеко Богориди, погледът се приковава в светло сини и розови плакати, на които пише ЕКСХУМАЦИЯ! На едно петно по средата на листовете твърда хартия си личат силуети на неформали… По това време съм съсредоточен привърженик на автостопа и решавам, че идната събота ще отделя за да посетя този концерт.

През 1990 г. една от най-ранните концертиращи метъл формации в Бургас току що е формирана! Създателите й – братята Кристиян Петров (b.) и Крум Петров (g.) започват да реализират своя талант.. През ЕКСХУМАЦИЯ ще бъдат школувани много от бъдещите метъл музиканти в града, които ще формират по-късно групите BIOFOBIA, NECROMANCER, КАРЦЕР, АЛКОФИЛИЯ, KOROZY, ARTERY, THE REVENGE PROJECT…

1990.08.11 Ексхумация

1990.08.11 Ексхумация

В приятното утро на 11.08.1990 г. възлизам в началото на автомагистрала „Тракия”. Нарочно съм в хипарска „униформа” – не харесвам да ме качват идиоти, които назидават колко упадъчен е този начин на придвижване… Стопът, обаче, не върви. Концертът е от 19:00 ч. и авансът ми е голям, но постепенно се стопява. Отделно нямам представа къде точно се намира Младежкият дом в Бургас. Гугъл мапс е далеч в бъдещето… Когато стигам в града, до обявеното начало остават 15 – 20 минутки. Отегчен шофьор на такси се е подпрял на калника на колата. Питам го знае ли къде е това място? Той ме измерва с поглед от глава до пети и започва с досада да ми обяснява.

– Не, аз имам предвид, може ли да ме закарате до там?

– Разбира се! – Широка усмивка се разлива по загорялото приветливо лице.

Точно в 19:00 ч. спирачките изскърцват по паважа пред входа на Младежкия дом. Десетина тежко наковани метъла се обръщат. От таксито се измъква субект с много разпрани дънки, карирана риза, ръчно плетена лента за глава в жълт, светло-лилав и тъмно-лилав десен, „бижута” от каменни и дървени артефакти, събрани вероятно от плажа и елече с гръб на ROLLING STONES, за което немските туристи в Созопол казаха, че вероятно е нарисувано с молив… Физиономиите на металното братство се удължават. Профучавам, плащам си входа и потъвам в мрачната читалищна обстановка с опушени дървени ламперии, доволен, че не съм изпуснал началото. (Физически билети не се предоставят.)

Групата забива изключително благ за ухото Thrash Metal! Пеенето е на български. Рифовката е под тежката сянка на METALLICA, но във втежнен вариант, от който прозира и SODOM. С напредването на сета стилистиката се обогатява. Съществува тенденцията за всичкосвирене и в музиката се появяват отсенки от творчествата на BATHORY и VENOM.

1990.08.11 постер Ексхумация оцелял

1990.08.11 постер Ексхумация оцелял

Озвучаването в Младежкия дом е доста амортизирано и звученето на ЕКСХУМАЦИЯ е през много изкривявания, микрофонии и изчезване на инструменти или вокал. Въпреки това, ентусиазмът им е завладяващ. Около 40 – 50 фена сме в нещо като стар киносалон със седалки с мека облицовка, като част от първите редове липсват. Има и място къде да седне човек има и свободно за куфеене пространство. Момчетата очевидно са подготвили репертоар и коват авторски парчета едно след друго. Агресивен вокал с много ехо гъделичка ухото стържещо.

Малко след като е минал час от началото на свиренето, на момчетата не им се слиза от сцена и започва нещо като джем с канени на сцената гост-китарист и гост-вокал. Качеството на музиката се занижава, а някои интерпретации завършват спонтанно с фиаско. Публиката крещи за още след всяка импровизация. Но след час и половина свирене материалът наистина е изцеден и изчерпан. Появява се и онова желание за възнаграждение на усилията с бира… Група и гости се покланят от сцената и ни казват „Довиждане до следващият път!”

Пускам се по града, за да се  сдобия с плакат от събитието и да употребя все още автентичното бургаско пиво. (Апропо, съвременните технолози са успели по някакъв начин да уловят неповторимия блатно-бракичен аромат с тънък послевкус на букет от бензоени съединения, съдържащ се във водния ресурс, употребяван някога в бирената фабрика в града! Характерен (да го наречем), но станал любим вкус, не без участието на бургаските девойки, бщението с които може да те накара да преглътнеш всичко…) Нарочно си избирам розов постер, защото изглежда екзотично. Годините на съхранение, обаче, са изличили нежния розов отенък от хартията, която изглежда е багрена, за да се прикрие ниското качество на сивкавия материал.

След това се оттеглям към таванските помещения на високите блокове в комплекс Славейков, защото ми е любим… Сутрешно-неделният стоп ме очаква.

Rock Thrashler

Младежки дом, Бургас
11.08.1990
TOS 006/RTH 092

 

Голи летящи хора

Дойде времето за третият есенен фестивал за Black и Doom Metal. Петъчната вечер, обаче, щеше да е малко по-особена. Сериозното събитие започваше с весело настроение и Gore-Grind забавления… След провеждането на множество елитарни концерти на Progressive, Jent и Post- групи, чиято посещаемост маркира оцеляващо равнище на висшето изкуство, дали като реакция, дали просто заради петъка, капацитетът на клуб Live & Loud е запълнен!

WARSCUM изгряха бързо на хоризонта на българския екстремен метъл и осъществиха дузина силни участия, демо и съответните смени в състава. Може би в съзвучие със стиловата насоченост на концерта, този път момчетата не бяха толкова категорично мачкащи. Единствено канонадата на барабаните заслужаваше адмирации! Оттам насетне, тромавата структура на рифовете и клишираното структуриране на текстовете върху музиката бързо обезличиха различните заглавия от сета. Самото моделиране на звука до голяма степен обезсмисли пъргавото мърдане на пръсти по грифовете. Стената от звук не предложи нещо повече от стерилна агресия. Вокалите бих нарекъл тромави. Когато към края на сета си WARSCUM разчупиха структурата на композициите, щетата от първоначалното впечатление вече бе нанесена. Непретенциозно и неамбициозно участие на групата в духа на наближаващите празници.

Warscum

Warscum

Желанието да оформят свое шоу, което да е нещо повече от маски, MENSTRUAL COCKTAIL дават заявки от известно време. Затворили един кръг в тази насока, може би за пръв път видяхме новата програма но момчетата и новоприсъединилата се булка към тях. Освен това, което може да се забележи от снимките, Gore същността на шоуто се допълни от надуването на презервативи и замерянето на публиката с рула тоалетна хартия от страна на новоприсъединената членка на трупата.

Проблемите с китаристите, който преследваше грпата накрая е решен чрез лишаването от такъв тип музикант. Басът бе оборудван с двойни струни, като дублиращите такива бяха от китара. Това свежо и експериментаторско решение, обаче, не бе съобразено с електрониката на баса. Опитите за овладяване на микрофониите и цялостния саунд продължиха до самия край на сета на MENSTRUAL COCKTAIL. Грух-скви вокалите си позволяваха лукса на места дори да са с текст! „На кого му пука за саунда при тази група?” – Получих забележка! Искам да обърна внимание на феновете, че момчетата имат доста песни, които си заслужава да бъдат чути!

Menstrual Cocktail

Menstrual Cocktail

По време на сета на MENSTRUAL COCKTAIL клубът вече бе пълен, а пред сцената се вихреше доста спортен пит! След поглъщането на напитката, екстраполираща екзистенцията на заглавието на групата, булката им направи лек стрип и се хвърли в публиката. Това бе ефектно решение, но малко развали загадъчността на ролята. Това бе и точката на тази част от веселбата.

Наблюдавал съм гърците от WOMB OF MAGGOTS доста пъти и някаква част от замисъла на тази група винаги ми се е губел. Музиканти, които ухослушно са вкоренени в Thrash-а, забиват минимализиран Grind!?! Е, дойде денят, в който да ги оценя: Групата звънна с перфектен звук, където рифът е риф, ритъмниците структурират парчетата, а текстът на максимално агресивните вокали добива смисъл. И ако философията на такъв начин на композиране е малко в страни от интелектуалният ми напън, то поне е ясно, че атиняните знаят какво да правят с инструментите си и как да постигнат звучене. След като завъртяха различните си техники в няколко разбъркани комбинации, за да не доскучаят, вкараха в употреба Thrash рифовка. Това традиционно за тях завърши с кавъра на SLAYER „Raining Blood” – едно изпълнение, което съм чувал на всички тяхни концерти и което не престава да ме учудва с липсата на смисъл в светлината на цялостното им творчество… Но защо ли пък се напрягам???

Womb Of Maggots

Womb Of Maggots

Още далеч преди да е превалило полунощ, бирата в кенове в бара е изпита… Трудът по останалия асортимент също е напрегнат. Пред сцената ухае на отрудена мъжественост, а фотографите запазват техниката си с цената на своите ребра и бъбреци…

В 00:30 ч. SPASM кротко чекират, докато внезапно Radim остават по специфично бельо и бандата забива 18+goregrind. Триото е оборудвано само с бас-дистър откъм струнни инструменти. За сметка на това, освен специфичните вокални техники за стила, вокалистът им пълни честотно звука с доста разнообразно пеене, което взаимства от старата death metal школа, както и от Old-School Grindcore-а.

Spasm

Spasm

Едва ли е необходимо да многословя по въпроса за същността Goregrind класиците… Като славяноговорящ Radim е научил да казва „Благодаря!” и често използва това си познание. Пред сцената е касапница… Погледът на охранителя върху случващото се е безценна, но незапечатана картина… SPASM дават знак, че стейдж-дайвинга трябва да е свободно занимание. След първите предпазливи опити, от подиума започват да се излитат хора по боксерки. Скоро и без боксерки… Самата банда не може да повярва! Разбира се, деликатността на феновете оставят един такъв случай да попадне в прегръдките на омекналия теракот… Това хвърля известни съмнения и най-лудата част от вакханлията поутихва.

– Знаете ли руската песничка „Калинка”? – Пита Radim сред потвърдителните възгласи. – Е, ние няма да я изпълним нея! Защото не е достатъчно порно. Но ще ви изпълним една песен за източна Германия, която е фекал порно…

Spasm

Spasm

След малко над половин час SPASM са забили вече песни сериозно колличество песни и се готвят да се оттеглят. Публиката, обаче, реве името на бандата лъвски. След изпълнения бис ситуацията се повтаря.

– I never expect so much support! – Искрено казва човекът по бельо.

SPASM подновяват свиренето, видимо с Gore импровизация! Забиват още две парчета и се отдават на всенародната любов на почитателите си.

Rock Thrashler
24.11.2017, Live & Loud
Autumn Souls of Sofia vol.3
Freak Worm-Up Party

Ацтекски Black по балкански

Тръгне ли ти седмицата на Black Metal и то еднодневен, значи Коледата вече е на път!!! Ние ще пропуснем достойните подгряващи – BELGARATH, защото те ще получат полагащото им се място в репортажа за фестивала Autumn Souls of Sofia. А сега ще се обърнем направо към неразкритите (или малко известни) тайни на централна Америка и мексиканската гледна точка върху тях.

Групата на майо-ацтекските езици са разчетени като смисъл, но никой няма сигурност за произнасянето на речта. Открити са и добре запазени рисунки на музикални инструменти, но музикалното наследство на тази култура е изгубено. Декларацията на YAOTL MICTLAN, че пеят на испански, ацтекски и майски езици е доста условна. Интродукцията, която прозвучава в 22:00 ч. на ударни и духови инструменти създава необходимото настроение, но тя е много повече продукт на Холивуд, отколкото културно наследство. Все пак, тръпнем в очакване на продължението!

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

1.) Парчето включва епични хармонии, Black Metal основа и структура, както и доста прецизни рифове. Музицирането е на високо равнище, агресивните вокали се изпълняват без напрежение. Испанският поема поетичността на посланието сполучливо. Кърпите върху лицата на музикантите ни пренасят повече във войната на картелите за контрол на пограничните райони, отколкото в древната история.

След първото парче, Yaotl (dr.) посяга към подготвения за него микрофон, за да представи бандата. YAOTL MICTLAN били половин мексиканци и половин „Ю еС”… Имайки предвид, че идейният носител на умерено-националистичната концепция на групата е единственият англоговорящ сред момчетата, е първият признак на конвергенция с балканския начин на тарикатлък. Барабанистът представя следващата песен със съмнителен превод на английски…

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

2.) Black metal подложката е обогатена с много епика. Звученето доближава средния период на BURZUM.

YAOTL MICTLAN са пред нас без бас и с три китари, едната от които е седемструнна. Изключително практично и същевременно по провинциално наивно, седемструнката се ползва като бас и пълни ниския регистър с рифовка. Китарата на Tlatecatl (v./g.) се ползва в класически black metal маниер, но е доста намалена. Третият китарист е натоварен с рифове и сола. Групата звучи достатъчно плътно, а и интересно.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

3.) При разкопки в южно Мексико археолозите са открили много важна историческа книга. Тя вдъхновява следващата песен на групата. Композицията включва хармонии, познати ни от художествените филми по темата. Семпъл от рог се ползва много умело и почти нусетно от YAOTL MICTLAN. Епичната минорност и испанският текст ме поглъщат, за да ме запратят в размисъл за триумфа на конкистадорите в такава една патриотична амалгама.

Тук групата ни известява, че ще чуем песни от бъдещия им албум, планиран да излезе през 2018 г.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

4.) Песента е посветена директно на ацтеките. Epic Black Metal-ът им е без цитати, с оригинални хармонии и живо изпълнен.

5.) В света се разпространявали някои дезинформации за историята на Мексико, които YAOTL MICTLAN са си поставили за цел да разобличат. Тук вече се усеща някакво изчерпване на идеите. Вокалите, макар и прецизно изпълнени, са доста бедни тоново. Ритмиката е стабилна, но повтаряема.

Цялото шоу сякаш е вдъхновено не от споменаваните извори, а от филма „Apocalypto”! Агресията, примесена с показна епичност и езика на поробителя – световна люлка на разбирането за национална принадлежност!!!

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

6.) Изглежда се завръщаме към по-старите им неща, защото е чуваем цитатът от BATHORY. Седемструнникът се „покатерва” до другите китаристи в едно тройно соло, което се слива със семпъла на традиционни флейти. (Които, всъщност, звучат като простичък клавир.)

Смелото експериментиране с музикалните форми, претенцията, надскачаща самата музика и пламенната интерпретация подчертават сходствата в метъл сцените на латинска Америка и Балканите! (Теория, която съм ви споменавал и по други поводи…) Изказаните благодарност и намерението да приключват сочи, че обиколката на мексиканците из бившите соц. страни от централна Европа съвсем не е толкова претенциозна! За група, готвеща трети албум, са хвърлили доста усилия в транспарантите си, за сметка на репертоара.

7.) По-праволинеен Black Metal, носещ своя уникалност, довършва сета.

Момчетата се готвят да ни изоставят, докато малобройната публика ги наблюдава с известна хлад.

Ентусиазмът все пак се събужда и извикваме YAOTL MICTLAN на бис.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

8.) Никакви изненади. Аутродукцията след парчето е аналогична на интрото.

Малко над 50 мин. отделиха мексиканците за своето първо представяне пред нас. Непретенциозно, но доста интересно. Понеделникът възпря много от вас да видят тази екзотика, поради което ви я разказвам достатъчно подробно.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 11.12.2017

%d bloggers like this: