The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 197 other followers

Последни публикации

Архив

Symposium Grotesque vol.1: Манифест на метълизма

CERTAIN DEMISE, MALTWORM, AXECUTOR, CONCRETE и TERRAVORE откриват клуб „При черепите“ в София.

Въведение

Perfect Storm Events станаха актуален столичен организатор на събития, започвайки с благотворителни такива. Безкористната им отдаденост на сцената им създаде дълбоко доверие от страна и на музикантите и на феновете! Енергията и страстта, които влагат в дейността си, не са само гол ентусиазъм, а са подплътени и със съответните организаторски дадености, така че нещата им се получават успешно. Следенето под лупа на активната им дейност и доста натоварения им график, напоследък, натрупа една маса от информация, която тепърва ще се реализира в репортажи. Както ние натрупваме впечатления, за да сглобим логична картина, така и Perfect Storm Events натрупват някаква критична маса от брандове за фестове, чиято логичност не винаги е много издържана, но определено говори за креативност. Symposium Grotesque vol.1 ни се струва крайъгълен камък в дейността им, поради няколко причини, които ще изясним в хода на повествованието…

Symposium Grotesque

OldSkull Society е общност от ентусиасти за организиране на групови фестивални нападения и фестивална метъл култура! Ерудираните екстремисти са обогатили себе си и местата, които са посетили със смес от добри примери и с личния почерк на обществото си! Натрупаното, през годините на своето съществуване, изкристализира в осъществяването на нов рок клуб, където на почит са истинските ценности и твърдите музикални стилове. При черепите – OldSkull Club е място, побрало в себе си най-добрите практики от фестивалната култура на света, реализирани на местна почва. Откриването на самия клуб бе именно на 21.05.2022 г. Самото обявяване на събитието Symposium Grotesque vol.1, до известна степен, форсира оборудването на клуба, който все още активно се развива, както като озвучаване, така и като комфорт и кухня. При черепите – OldSkull Club ще бъде фонът, на който ще се развиват доста от нашите сюжети оттук насетне!

И така, Perfect Storm Events и „При черепите“ по естествен начин тръгват в едно успоредно съществувание, за което – сигурни сме, често ще ви осведомяваме! Откриващото събитие за клуба е един манифест на българския метълизъм, който вади на показ най-значими имена от нашата метъл сцена, които често присъстват в афиша на организатора. Самият концерт няма да ни учуди с революции, но неговото послание е да подкрепяме по-ефективно локалната си сцена, за да може тя да стане световна, заради значимите си постижения!

CERTAIN DEMISE
CERTAIN DEMISE; снимка: Кирил Груев

Същина

Тъй като метъл общността в София имаше възможност да се запознае с подготвителните процеси за откриването на клуб „При черепите“, когато пристигам за концерта, съм приятно изненадан на бързия напредък по осигураване комфорта на гостите, почти внезапно изникналата външна сцена и адекватното обслужване! Богата мърч зона е изнесена пред входа на клуба, а брандирането му, както и това на самото събитие е на високо ниво – тениски, фестивални чаши за многократна употреба и повсеместно взиращи се в теб черепи! Момчетата от CERTAIN DEMISE вече забиват с пълна сила, макар по програма да не би трябвало да са започнали. Напливът на опашката за различните видове наливни бири е такава, че при подобни параметри на други места прохладната течност е свършвала до сета на третата банда… Доста обширната паркинг зона е доволно запълнена, но районът позволява и по-свободно разполагане на возила. На входа добивам и предварително поръчаната си фланелка на събитието – практика, която вече се е превърнала в стандарт за събитията на Perfect Storm Events.

CERTAIN DEMISE
CERTAIN DEMISE; снимка: Rock Thrashler

С настъпването на часа за начало на програмата – 19:30, CERTAIN DEMISE преминават в официално свирене. За разлика от най-ранните си концерти (Репортажи от някои от които, ще четете по-нататък!), младежите забиват най-ранно композираното си парче, когато квартетът още се е трашеел. „Through The Endless Abyss” притежава захапващ риф, рокендрол хармония и тежки Death Metal вокали. Иначе, песните на момчетата, които редовно влизат в програмата на организатора, са белязани от среднотемпова мачкаща ритмика, Grind изригвания и Beat-down „баладични” отстъпления. Това разнообразява ритмиката им, без да я прави свръх-виртуозна. CERTAIN DEMISE са ориентирани в сегмента на групи като BENEDICTION, OBITUARY и SIX FEET UNDER, което ги превръща в сериозна българска надежда за пробив! Заедно с чудесно композираните рифове и много бързото им техническо израстване, тяхната музика е „мехлем” за всяко метализирано ухо. Всъщност, сетлистът, с който ни се представят, е същият, който чухме и при подгрявката им за представянето на новия албум на THE REVENGE PROJECT. (Трето обещание за още един репортаж, който ви очаква…) Кавърът на ENTOMBED, с който завършват сета си, им се е залепил изключително подходящо като технически възможности и стил. Бандата сцепва секундата на предварително обявения график в 20:05 ч.

Сетлист CERTAIN DEMISE:

  1. Through The Endless Abyss
  2. Transcend Beyond Mortal
  3. Stiffened At The Stage Of Morbidity
  4. Fields Of Relinquished Shine
  5. Sacrilegious Needs
  6. Hollowman (ENTOMBED cover)
MALTWORM
MALTWORM; снимка: Кирил Груев

Тежките веселяци „…от Швеция, Захарна фабрика…” и т. н. – MALTWORM, също застъпват по план в 20:15 ч. Тяхната амалгама от Thrash, Death, Grind, Speed и Doom, е подплътена от веселяшки обяснения между песните, за смисъла им, необозримото бъдеще на реализацията на втория им албум и смисъла на живота, въобще!!! Дългото търсене на втори китарист на групата приключи още преди концерта на MENSTRUAL COCKTAIL, MALTWORM, FACEPALM DEATH и HUMAN в Grindhouse Skateboard Club на 09.04.2022 г., където всеизвестният Ники Велев бе представен неангажиращо, но днес той е неотделима част от състава на бандата. Което добавя към основата им от шведски Death Metal, украсен с различни добавки, споени по един пънкарски начин и доза Black Metal отношение. Така двете китари теглят в различни посоки – ту към рифовката, ту към неструктурираната мелодика. Техническата прецизност на MALTWORM става много висока, но композиторското структуриране на различните части на песните им, все още е в догонваща позиция. Самото Punk отношение внася дозата неопределеност, чрез която групата се измъква от клишетата, но все още не е влязла в личния си стил. Твърде много опростен AT THE GATES, продължава да се усеща в творчеството им. Може би, точно това кара публиката да иска още от тях. Цялата им програма, плюс добавения кавър на DISMEMBER, отскача с десетминутно закъснение до 21:10 ч.

MALTWORM
MALTWORM; снимка: Кирил Груев

          Сетлист MALTWORM:

  1. Yersinia pestis
  2. Всичко на масата
  3. The Destruction of Mankind
  4. Cripplet And Abandoned
  5. Tribute To The Gods
  6. The Kvlt ov the Maltworm
  7. Global Worming
  8. Dead In Your Own Skin
    Бис:
  9. Of Fire (DISMEMBER cover)
AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

Едно от ценните неща, които се случиха на този концерт е, че AXECUTOR се измъкнаха от затворения кръг на лютите си маниаци, за да изгреят и на по-широка сцена пред потенциални нови фенове. Макар че още с излизането си се видя, че за сериозна маса от хора, те не са непознато име. В 21:25 ч. триото се появява с качулките от специалното си шоу, реализирано на Running Free Fest 2021! Старите Speed/Thrash гвоздеи се наковават съвместно с нови нитове. След второ парче момчетата свалят ефектните маски.

AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

-Има ли пияници??? Не на алкохола, да на войната!!! – Хвърля ни в размисли фронтменът… Още на следващия трак, се заформя мощен съркъл-пит! Не вярващ на очите си тираджия, преминава зад сцената с камиона си, без да гледа в пътя!!! Tedö Törmentör (b., v.) e оборудван с нов бас, който привидно е същият, като стария, но чуваемостта му значително по-добра и техническото му израстване не остава незабелязано. В много от старите песни на AXECUTOR има повтарящи се мотиви, но след реформирането на бандата, те активно композират в новия си състав, като създават песни с ново звучене! „Unholly Strike” и „Violate The Cross” са песни, които слушаме за пръв път на сцена, като качеството и бързината им са с високи показатели. Закъснението в програмата кара публиката да се опасява от преждевременно прекратяване на сета им и започва да крещи „Още!” твърде рано по време на изпълнението. Истинският бис дойде под формата на кавър, изпълняван не за пръв път. Убеден съм, че когато сетът им завърши в 22:10 ч., AXECUTOR слезнаха с повече фенове, отколкото имаха при качването си.

AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

          Сетлист AXECUTOR:

  1. Speed Metal Assault
  2. Cyrcle of Destruction
  3. War
  4. The Bullet`s Command
  5. Unholly Strike
  6. Evil Force
  7. Trace of Torment
  8. Violate The Cross
  9. Cryptic Death
    Бис:
  10. Hymn of Hate (ARMOURED ANGEL cover)
Българските чаши за многократна употреба - по-добрите чаши!
Българските чаши за многократна употреба – по-добрите чаши!

Напливът към бир-чучурите в При черепите – OldSkull Club не намаляваше, като и благодатната течност не свършваше! Концертът беше влезъл в коловозите на най-добрите традиции, които сме виждали по нашите и чужди земи! Стана ясно, че поради това, което рекламните агенции наричат „комуникативната локация” (Близо до клуба няма жилищни сгради!), закъснението в програмата не пречи на успешното завършване на мероприятието, което свали напрежението от организатора. Трябва да отбележа и висококачествените и балансирани параметри на озвучаването, които са осигурени от клуба.

CONCRETE
CONCRETE; снимка: Кирил Груев

Въпреки че сме виждали CONCRETE да постигат невъзможни параметри при заемането на сцената, гореописаните факти дадоха свобода и момчетата започнаха своето изпълнение в 22:20 ч. Репертоарът на бандата е отлят като монолитен блок, въпреки четирите им албума. (Съответно и списчикът ви го е дал „свободно”, поради високото качество на съдържанието на сцената и бара…) Стената от Death Metal звук ни затиска, като паралелите с CANNIBAL CORPSE се налагат от самосебе си. Песните преливат една в друга през умишлено контролирани микрофонии и кратки категорични представяния. Сетът им доставя необходимото и за слушателите и за „танцуващите” с маниер на сериозност. Внушенията, които рисуват посланията им са социално-апокалиптични и музиката е съвсем подходяща за тях. Когато те приключват в 23:15 ч., времето сякаш е отлетяло неусетно.

CONCRETE
CONCRETE; снимка: Кирил Груев

          Сетлист CONCRETE:

  1. Sixth Sence Catatonia
  2. Necroenzime
  3. Into Lifeless Slumber
  4. Crowning The Grotesque
  5. Annahilations Of Humans
  6. Thinning The Veil
  7. Suspended Afterlife
  8. In Darkness They Exist
  9. Infectious Cannibalism
  10. Symbiotic Hatred
  11. Tied to the Pyre
  12. Omnivorous Erasication
  13. Colt-Burnt Remains

CONCRETE и TERRAVORE направиха заедно едно национално турне, по време на което демонстрираха тоталната си доминация като технически способности в тежките стилове, спрямо по-голямата част от родната сцена. Задобряването им, обаче, съвсем не започна с това турне! Наблюдаваме съвършените им изпълнения на световно равнище от доста повече време. По системата „Никой не е пророк в родното си място.”, в региона на Варна, от където произлизат и двете банди, различни организатори продължават да ги слагат да откриват събитията им, сякаш недоразбрали равнището им на музициране… (Щрихи от разни мероприятия бих могъл да ви разкажа някой ден, ако ми остане време за неангажирани репортажи…)

TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Rock Thrashler

В 23:30 ч., когато TERRAVORE излизат на сцената, цялата публика очаква прецизно и завладяващо свирене. То не се бави! Изчистеният Thrash Metal на квартета е с параметрите на немската школа. Активното им композиране е довело до повтаряемостта на някои сходни идеи в различните парчета, но по-новите от тях са с чуваемо по-обогатена структура и, съответно, песните стават по-дълги. Конкретиката на българския език влияе на посланията на групата и тяхните социални позиции са изразени с безпощаден реализъм, въпреки че творят парчетата си на английски. Това понякога ги подвежда в твърде конкретните послания, предназначени за средностатистическия телевизионен зрител. Същата национална особеност в английските си текстове имат напоследък и EUFOBIA, да речем. Тази монета има своята силна и слаба страни…

TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Кирил Груев

TERRAVORE разгръщат потенциала на озвучаването в При черепите – OldSkull Club. Между песните им няма излишни приказки, а в самите песни се появяват мелодични отстъпления, някои от които със southern привкус. Над половин час след полунощ, съркъл-питът вече не напуква ребра толкова мощно, но всички ние искаме бис от момчетата. След кратка консултация получаваме една стара тяхна класика от времето, когато цитатите им бяха по-директни. Паметното събитие приключва концертната си част в 00:45 ч. А TERRAVORE ни „изплетоха” един плътен немски „карпетен тепих”, изпъстрен на места с дребни американски кръпки.

          Сетлист TERRAVORE:

  1. Awakening of Yellowstone
  2. Decapitating Lead
  3. Vespa Crabro
  4. Nuclesr Dawn
  5. Army of Rancors
  6. Pandemic of Lies
  7. Scaphism
  8. Starkiller
  9. Poltergeist
  10. Dark Side of the Force
  11. Spectrum of Death
    Бис:
  12. The Chicxulup Impactor
TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Кирил Груев

Извод

На това място и на тези групи, ще се връщаме многократно!

Rock Thrashler
21.05.2022, София, При черепите – OldSkull Club
Symposium Grotesque vol.1
Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

БАТЮШКА: Без подаяния в сатанинската ортодоксия

Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022: БАТЮШКА, DIABOLICAL, WARHAMMER, PARADISE IN FLAMES и ESHTADUR.

Изтъркаляха се едни пет години от времето, когато БАТЮШКА бяха „супер-нова” в сегмента на Black Metal-а и българската публика се наслади на “European Pilgrimage Part I Tour 2017”. Идеята за масираното ползване на ортодоксално хорово пеене, вплетено в черните меси на метъл банда сякаш вещаеше бързо изчерпване… Истината е, че въпреки консервативната структура на ортодоксалното музициране и въпреки известната скованост на металното му превъплъщение, БАТЮШКА взривиха музикалните пластове и предизвикаха вълна от последователи, имитатори и пародийни проекти със същата тематика.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Планираното тогава турне в Русия, очаквано, не се осъществи. Руската Федерация вече се беше хлъзнала по наклонената плоскост на тоталитарно-царствения православен комунал-абсолютизъм*… След това групата зацикли в еднообразни спектакли, чието основно достойнство бе ортодоксалната ритуалност. До следващия концерт на БАТЮШКА в България не се бе случило нищо съществено с шоуто им, освен че успяха да инкасират световната си популярност с множество концерти. Концерти, по време на които, стана ясно, че е зреел и разколът!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Двамата създатели на проекта БАТЮШКА постигнаха разрив помежду си. Това пося у мен дълбоко съмнение за българска следа в групата, което не се споделя от широката световна общественост… Още повече, че имаме идентичен случай с „Ночние волки – София”!!! Но, да не се отплесвам! След раздялата, проектът на мултиинструменталиста в групата – ХРИСТОФОР’s БАТЮШКА „сложи конец” на идеята с ЕР-то „Панахида”. По-креативната формация около вокалиста на групата постигна издаването на албум, две ЕР-та и един концертен албум. Полският им издател Witching Hour Records обедини двете им ЕР-та в цял албум, с добавено още едно парче, което именува изданието – „Мария”. Така този диск стана сборен албум, пълнометражен албум и сингъл едновременно! А групата, която по същество е БАРФОЛОМЕЙ’s БАТЮШКА, в турнето си Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022 би следвало да представя именно това издание.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

За нас ще остане тайна при какви условия Flaming Arts Agency e събрала групите за това сериозно турне, но BGTSC за втори път са се постарали да не изоставаме от световната метъл ортодоксия. Убеден съм, че за българските музиканти щеше да е много полезно да видят, как след многочасово пътуване, се подготвя сцена за пет групи с два сета барабани, както и какъв труд кипи, за да може концертът да не излезе от необходимите параметри, за да са способни музикантите да извършат същото на следващия ден! И на по-следващия… Четирите предгрупи на БАТЮШКА може и да не са звезден прах, но определено са екзотика, която рядко може да видим на една сцена. Опасявайки се, че охраната на клуба може да забави влизането, се пласирам съвсем рано. Работният ден е направил така, че публиката се събира равномерно по време на първите три сета.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

При отварянето на вратите, екипите още трескаво подреждат мърч-щандовете. Обслужващите зоната с продукти на ко-хедлайнерите БАТЮШКА и DIABOLICAL роптаят, че ще могат да работят пълноценно след 19:00 ч. Самоорганизиращите се музиканти от подгряващите банди изоставят мърча, за да се включат в подготовката на сцената. Минималистичен лайн-чек само маркира събуждането на озвучаването. Противно на предварително обявената програма, на сцената първи се появяват PARADISE IN FLAMES.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

В 18:25 ч., пред около тридесетина ултра-ентусиасти, PARADISE IN FLAMES сливат лайн-чека с представянето си, с една интродукция, която хем е от бекграунда, хем клавиристът им добавя своя партия към нея. Остър писък в оперен похват, изпълнен от O.Mortis (v.) дава сигнал за мощно отприщтване на Black Metal атака. Под контролираното диригентство на бекграунда, квинтетът от Бразилия свири агресивен стил, където вокалиста/китарист A.Damien пее агресивните харшове, а добавката от певицата с оперна постановка се вписва хармонично, но не и иновативно. Интродукциите/аутродукции са решени еднообразно, но след първоначалния устрем, музикантите си поемат дъх с кратки анонси.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

Are you ready to the way of Pentagram? – Подготвя ни Damien за своеобразния им хит. – Are you ready? – Публиката не е съкрушена от екстаз и PARADISE IN FLAMES продължават сета си.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

Шумният им Black Metal, типичен за региона им, е подплътен с много директни послания за разпадащото се лицемерно общество. Изразяват и позиция в подкрепа на Украйна. Английският им език също е регионален, но посланията на заглавията на песните им говорят достатъчно. Грамотното свирене не е сензация, но прави впечатление. Оперната им певица, която на места се изявява и с обикновено чисто пеене, прави впечатление със силния си глас и заслужава адмирации! По-старите им песни включват някои епично Doom пасажи, което раздвижва първоначалната виелица от агресия. PARADISE IN FLAMES ни показаха едно съвсем прилично ниво. Задъханият им сет завършва с второ „последно” парче за 35 мин., поставяйки приятно начало на вечерта.

Веднага започва да кипи трескава работа по подготовка на сцената за следващата група, както и дооформяне на мърч-щандовете. В предварителния анонс за събитието, бе обявено, че количеството на публиката ще е ограничено, защото групите идват с много мърч. БАТЮШКА традиционно вадят в това отношение рекордно количество продукти, но общата картина бе далеч от „рога на изобилието”, който се беше отворил за концерта на SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS.

Eshtadur
Eshtadur; снимка Кирил Груев

Случвало се е да ви разказвам за приликите между българската и колумбийската метъл сцени… Този паралел изостря сетивата ми за следващите гости – ESHTADUR. Като изключим създатля на бандата, която стартира като едноличен проект – Jorg August (v., g.), съставът на квартета, който излезе, остава пълна загадка.

В 19:20 ч. интродукция, като от филмова продукция, със звуци от рогове и гонг, оглася клуба. ESHTADUR поемат щафетата с Black/Death в елементарна ритмика, но подчертана мелодичност. Възникват някои проблеми с озвучаването на китарите, с които екипът видимо се бори. Въпреки строго-харшовото пеене, кантото на Jorg August се движи по добре премислена мелодика, която придава приятно усещане за феновете.

Eshtadur
Eshtadur; снимка Кирил Груев

Краткият поздрав след втората песен и поднесените оправдания за проблемите с пътуването (бандата трябваше да открие събитието), е последван от доста дългата интродукция на характерната им епика – „Desolation”. Въпреки доста пестеливите им текстове, не успявам да схвана за какво иде реч… Макар стилово ограничени, ESHTADUR често вмъкват завладяваща Thrash Metal рифовка. За финал колумбийците ни изсвирват още една сравнително дълга композиция, чиято мелодично-рифова основа се вписва в станалата доста популярна стилистика „Bodom Amarth”** – тържествен Heavy Metal с агресивен саунд и вокали. Четирите песни се вмъкват в рамките на 25 мин., което предполага спестен трак на българския им концерт. Въпреки това, достойно представяне за колумбийските братя!

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

Следваха други наши братя. Не съм забелязал нито гръцката, нито румънската сцени да са по-добри от българската, но и двете са по-добре поставени на световния метъл пазар, поради причини, които няма да дискутираме сега… Имах причина да очаквам интересен сет от гърците WARHAMMER, като от бивши трашъри, както и съмнения, като от ренегати…

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

В 19:55 ч. започва твърде дългата интродукция от „пищящи” китари, докато бандата е с гръб към нас. Интрото изненадващо завива към пънк, след което просто свършва. WARHAMMER интерпретират музика, която е изтъкана от Black Metal и Industrial, с включен саксофон в нея. Въпреки усилията на саксофониста им Thanos Zarkalis, озвучаването на инструмента липсва в началото на сета. Когато това се случва, става ясно, че гърците трудно ще достигнат стандартите на SHINE и клонят повече към пърформансите на TOILET CLOWNS. (В най-добрия смисъл на сравнението! Нека някой да не се подвежда по заглавието!) Цялостният саунд е много механизиран и звучи математически недостоверно, макар това да е само внушение. Барабанистът им Vasilis Nanos свири зверски бластове, които са невероятни за постигане и невярата ми, заради саунда, ме подтикна да проверя автентичността на изсвирването им, която е потвърдена! В някои от песните си квинтетът включва мощни doom metal пасажи, също белязани от индъстриъл отношението.

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

Момчетата се представят на финалните рифове на първото си парче, а между останалите често повтарят „Thank you, brothers!”. Идеите за музикалните им фрази често са идентични, а ритмиката е строго равноделна. Заглавията на песните се съобщават експресивно, но с онази членоразделност, която изличи от радио-ефира предаването „Ток-рок абразив”… Смесването на Black Metal и Industrial носи такова неестествено натоварване от многото ефекти, че възприятието му е възпрепятствано. Въпреки, че саксофонът е от алт-сегмента, често честотите му се смесват с тези на баса. Кантото често „марширува” с някои от инструментите и тежкият харш не носи свой почерк. Сетът излиза с аутродукция на гръцки език, която е довършена от мелодичен Doom/Folk трак, който може да е добавка към парчето или самостоятелна творба. Малко над 30-минутното представяне на WARHAMMER бе твърде натоварващо за времетраенето си.

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

До началото на сета на DIABOLICAL в 20:45 ч., в клуба вече са влезли окончателният брой фенове, който е към 300 души.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

На много от нас DIABOLICAL са ни познати от представянето им през 2019 г. на концерта на SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL, XAON. Те имат и твърда фенска маса, но тя не е толкова обширна. Интродукцията им от мащабни бийтове и кратки рифовки, прелива в маршов Black Metal, орнаментиран с акустични сола и женски хор, изпят чрез модулации от китариста Carl Stjärnlöv. „We Are Diabolical”, което 2019 г. бе завършващ химн на групата, сега е откриващото парче. Макар момчетата да се трудят, мощната поддръжка на бекграунда от пулта доста ги доближава до буфосинхронизма. По-нататък в сета забучава един компресиран пълнещ звуков фон, с добавени многопластови клавири и различни хорове.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

DIABOLICAL сякаш са взели маниера си на представяне от предишното си турне със SEPTICFLESH и са го нагодили към стила си. Бекграунд-клик режисурата на целия сет и подборът на песните е строго маршов. Туширан е изтънченият им усет за хармонии и въпреки че изящните акустични сола присъстват, е наблегнато повече на епичното внушение, отколкото на мрачните чувства.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

– Помните ли, че сме се виждали??? – подмята Sverker Widgren (v., g.) преди да изсвири песента „The Fire Within”, което е трайно в концертния им репертоар. Групата често влиза в песните си внезапно, като един, но под механизирания контрол успява да разгърне и богатството на песните си с живо свирене. Чисти и харшови вокали се сблъскват под рифове и акустични китари. Предишното състояние на групата успяваше да ме грабне повече, но и актуалното не е за изхвърляне. Въпреки маршовото начало, не липсват и усложнени ритмики. След 40-минутно свирене, DIABOLICAL имат намерение да ни изоставят, но феновете мощно ги призовават за бис. Благодарейки за вниманието, бандата добавя песен за нас, която свършва внезапно и шведите бързат да освободят място за хедлайнера.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

По време на продължителната подготовка на сцената за БАТЮШКА, тихо звучи монотонен хор под съпровод на орган, диаболично модулиран. Многото църковни компоненти от декора на концерта бавно се нареждат пред погледите ни. Прави впечатление, че на мърч щанда не се предлага последното им издание „Мария”, но са налични двете ЕР-та „Раскол” и „Царю Небесный”. Дисковете са с изящна изработка и с много смислови препратки към руското православие и култура…

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Спектакълът на БАТЮШКА е достигнал до някакво своеобразно фундаменталистко кресчендо и музикантите в бавна процесия излизат освен с черните си раса, по боси крака! Сред декора иконата вече е обърната. Появявайки се на сцената, музикантите старателно палят свещите, наредени по свещниците. Вече навсякъде мирише на тамян. Единят китарист носи кадилница, с която очевидно не умее да борави като свещеник… Тежкото забулване предизвиква малък инцидент с излизането на хòра… Докато си настройват инструментите, от пулта удрят тежки камбани и църковният хор става доста по-силен и разбираем.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Точно в 22:00 ч. прозвучават първите изпълнени на живо акустични акорди. Докато звукът се втежнява, Барфоломей възлиза на амвона си, разгръща черното евангелие (колко хитро…) и започва да проповядва! Едва ли е необходимо да разяснявам повече стила на групата, освен като умело съчетание на Black Metal и ортодоксална музикална традиция. Барфоломей ту ни гали с нисък чист глас, ту агресира до най-тежки харшови постановки в една доста прецизна звукова картина, като не липсват и нюансите между тези две постановки.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Осемструнните китари на китаристите се ползват за съвършено извличане на необходимите честоти. Въпреки че БАТЮШКА ползват подкрепа за камбани, женски хорове и различни шумове, групата свири на живо и хорът пее съвсем като в меса! При изпълнението на своеобразния си хит „Ектения III: Премудрость” (4), хорът добавя и звуци от различни клепала! Заради тежката дегизировка, спектакълът тече ритулно-бавно, но дори и лаиците могат да се насладят на подробното артикулиране с изразните средства. Проповедникът обръща двете свещи, които държи и ги гаси в свещената книга пред него, след което умело ги хвърля в публиката…

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Прави впечатление, че за разлика от ранните концерти на групата, където общата картина на православната обредност задушаваше индивидуалните достоинства на песните, днес всяка песен, изсвирена от БАРФОЛОМЕЙ`S БАТЮШКА, звучи завършено, индивидуално и по-разбираемо! Освен че новите песни са композирани в тази посока, старите също се разгръщат в по-изчистена форма. Отделните послания са се дезинтегрирали, но рисуват по-конкретни внушения от общата картина. Декорите също са се изместили към по-агресивна сатанинско-ортодоксална еклектика в подробните си детаили! Въобще, усещането, че тази музика няма на къде да се развива, е преодоляно по един впечатляващ начин.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Много от песните им започват с акустични китарни пасажи, но не са изключени и случаите, когато групата гръмва изведнъж, което издава режисирания клик на пърформанса. Строго Black Metal музиката е разнообразена от Doom Metal епики в хармонична послдователност. Православните хорове се доближават максимално до хоровия канон и заедно със силната миризма на тамян, внушават окултно преживяване. Поляците не изискват от публиката си скандиране, пригласяния или активност! Те са доволни да ги чуете с разбиране… Множеството детайли от представлението могат да бъдат описани, но наблюдението им с мисъл, създава истинското удоволствие от такъв концерт!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Изпълнението на доста песни от „Царю Небесный” е съпроводено от нишката на ескалиращия екстремизъм в идеите на БАТЮШКА, обогатен с препратки към актуалната политическа ситуация в Руската Федерация… Барфоломей ни напръсква със „светена вода”, от съд и специална метличка, характерни за Полската католическа църква. Метличката, с видими следи от употреба, групата ползва още от първите си концерти!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

На финалния припев на последната песен, всички членове на групата падат на колене. Довършват парчето и докато се включва хармоничното музикално оформление, което звучеше и преди концерта, почти незабележимо си изваждат кабелите от инструментите. Босата процесия се запътва към бекстейджа, преминавайки през твърде ентусиазираните налитащи им фенове, без да трепнат.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Уморенити призиви за бис се ентусиазират и усилват! Но оставаме само с отзвучаващите монотонни хорове и орган… В 70-минутния спектакъл няма подаяния!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

          

Rock Thrashler
14.04.2022, София, Mixtape 5
Снимки: Кирил Груев ©


* Политическото определение е на автора и не ангажира никой друг с него.

** Термин на автора, съчетание от имената на групите CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH, изразяващ най-точно стила, който е с агресивни вокали и класическа Heavy/Power Metal музика.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Melo-Death игри с акустично начало за напреднали (DEADSCAPE album promo)

Много е приятно, когато леко притеснени младежи с романтични изражения отковат представяне на дебютен албум, който финно ти понапуква зъбките! Но за същността на мероприятието, малко по-късно…

Лашкането на непредвидимата Ковид ситуация заварва събитието с позатегнат режим, което измества концерта от по-рано. Същата причина отменя участието на една от подгряващите формации, която готви своя собствена дебютна промоция след два месеца… Това улабва дисциплината около графика.

В 20:00 ч. VOKYL излизат, за да ни изсвирят едно изпълнение от поредицата свои такива напоследък, представящо ги в акустичния им вариант. Това музикално изследване за момчетата очевидно е интересно с резултатите си и наистина оголва музикалното им творчество. Три авторски песни, чиито оригинали звучат като рифови решения с класическа рок структура, изпод акустичните китари надничат с български фолклорни препратки като метрия и съвсем учебникарски хармонии от основите на музикалната хармония. На моменти композициите сякаш се възвисяват до 70-тарски Art Rock (Ранните PINK FLOYD, да речем), но фолклорът и неизненадващите хармонии ги връщат на някакво провинциално ниво, което не може да надскочи стандартите си.

Vokyl
Vokyl

По насетне VOKYL се впускат в изследване как акустичната им аранжировка влияе на композиции от световни имена в рока и метъла. Включването на клавира разкрива песента на MY DYING BRIDE като поклонническо изпълнение, чието транспониране обслужва вокалната интерпретация, а не толкова самия аранжимент. CAMEL са от онези 70-тарски групи, чието творчество не блести с революционност, а е по-скоро поп ориентирано. Техният кавър звучи непретенциозно. Новата композиция на квартета „Свети месец, свети слънце”, изглежда е композирана като акустично парче и равноделната му ритмика го изпраща повече в графа „Поети с китара”, отколкото финалният му средновековен лад да го приобщава към Art Rock-а. Кавърът на PAIN OF SALVATION ни връща по-възвишените чувства от качествено свирене. На този етап от концерта започва едно доста хаотично разменяне на инструменти, характерно повече за дебютиращите банди. Короната на сета ще бъде поставена с най-нова композиция на бандата. Любовната поезия е напъхана в една композиция, която заради ецнатите си вокали и диалога клавир-електрическа китара без ефект, се вписва в традициите на пост-социалистическия New Wave/Hard Rock, който си остава един източен феномен. Надявам се, песента да намери и свой тежък вариант, защото акустичните експерименти на VOKYL внушават повече залез, отколкото нов изгрев. 45-минутният сет завършва със сдържани ръкопляскания, напомнящи на 90-тарския феномен „Unplugged”.

Vokyl
Vokyl

          Сетлист VOKYL:

  1. Любовна песен
  2. Гарвани
  3. Епилог
  4. I Almost Loved You (MY DYING BRIDE cover)
  5. Spirit of the Water (CAMEL cover)
  6. Свети месец, свети слънце
  7. Undertow (PAIN OF SALVATION cover)
  8. Причастие

Концертната активност на главните ни герои напоследък е резултат от пълното окомплектоване на проекта им и най-сетне узрелите авторски резултати. Макар, всъщност, формацията, чийто пръв идеен носител е Иван Братоев (g.), да развива музикалните си заложби от сравнително дълго време, за концертния наблюдател те са съвсем ново явление. Името DEADSCAPE навява повече асоциации с бягство, но според бандата, то е свързано с околния пейзаж… Твърде дългата пауза между концертните сетове на двете групи тази вечер е примесена и с твърде много суетене по сцената, издавайки трескава нервност.

Deadscape
Deadscape

Когато DEADSCAPE се появяват заедно на сцената къв 21:10 ч., те определено излъчват премислена визия. Пиано/щрайх интродукцията на самия албум прозвучава на запис и групата „захапват” мотива от него в първата песен. Melo-Death-ът на квинтета е отворен за различни влияния и въпреки, че не е революционен, не е и изтъкан от цитати. В китарно отношение, нещата се случват повече под сянката на Black Metal-а – с тонове поднесени без отчетлива рифовка. Има деликатен бек-граунд, който щеше да е незабележим, ако някои средни честоти не бяха преексплоатирани така, че отделните инструменти да се сливат в усилващ се общ тон. Солата се разпределят между стандартните рок постижения и Black Metal образците на високо „пилене” на една струна. Мелодичността е решена разнообразно, като в най-меките си изяви стига до heavy metal жанровете, като в „In Desolate Silence”. Приятната изненада са крайните, но същевременно неизпразнени от мелодии харшове на Мирела Канева (v.)! Нейният глас обединява всички влияния, акустики и агресивен хаос в стила на групата. Прецизното й изпълнение не е оцапано с жалки опити за чисто пеене, както се случва при други родни банди… Чистите бекове са поверени на Александър Трифонов (b., b.v.), които на концерт въобще не са така преекспонирани, както е в студийната им творба. (Никога не оставяйте басист в студиото без надзор по време на смесването!)

Deadscape
Deadscape

Стегнатият поздрав и представяне след второ парче е като по учебник. След това имиджът на бандата започва да се пропуква между песните… Признанието за проблемите с бек-пистата е симпатично като наивитет, както и като цяло нежният извинителен тон на фронт-дамата, който твърде силно контрастира с мощните вокали по време на песните! Това е и причината, за липсата на успех при опита публиката да бъде въвлечена в wall of death, преди „Stillborn”. Хубаво би било, мощта която струи от музиката на бандата, да намира своето продължение при комуникацията ѝ с публиката, като това не е единствено работа на вокалистката.

DEADSCAPE изпълняват две от песните си, които до сега не са прозвучавали на живо: „Witherer” и „Ending”. Във втората се чуват ясно келтски мотиви. Из цялото им творчество са разпръснати и влияния от скандинавската сцена, която по принцип е известна с това, че не робува на стилови рамки и има афинитета към мелодичността. Често срещаните акустични интродукции застрашават композиторският им талант да се влее в някои пост-метъл тенденции на тази сцена, но за сега успяха да ни прелеят здрав младежки ентусиазъм за почти едночасовото си свирене.

Deadscape
Deadscape

          Сетлист DEADSCAPE:

          To Ashes – tape intro

01. Forsaken
02. The Brightest Light
03. The Artist
04. Stillborn
05. In Desolate Silence

          As Seasons Change – tape intermedia

06. Witherer
07. From The Colourless Skies
08. The Shadow Of The Clouds
09. Ending
10. The Ever-Pouring Rain

Rock Thrashler
28.01.2022, Live & Loud
София
Снимки: Rock Thrashler ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Running Free Festival IV – каталог на най-ценното от съвременната българска недотирана музика!

Ценностната система, която Running Free Fest гради, със своите четири издания, в рамките на шест години остава неизменна. Свръхамбициозният старт на фестивала (Виж „Качествената антология на метъла е вечна”) се сблъска с ъндърграунд реалностите на региона. Това, обаче, не само не промени целите му, но засили неговия „имунитет” и направи така, че вярната посока да бъде запазена и обогатена. Поради пандемичната обстановка, тази година фестивалът представлява каталог на постиженията на родната сцена, без да включва традиционните изключително ценни ъндърграунд групи от света! Това не само не сви концертите като качество, но бих казал, че отвори съзнанието ни към националните ни ценности, традиционно принизявани в светлината на културологичната ни феноменология.

За хората, които не са посещавали къмпинг „Стринава” в поречието на възрожденската ни светиня – Дряновския манастир, само ще спомена, че балканската природа и гъсторазположените забележителности наоколо представляват вълшебна комбинация, на която като добавиш метален саундтрак, сякаш получава изначалната си завършеност! Човек надраства дребните си страсти и осъзнава принадлежността си към общност с нематериални стремления. Не случайно там се провеждат и традиционните годишни сбирки на „Metal Force” HMCRunning Free Festival IV съвпадна с десетата годишна сбирка на клуба.

Подгряващата вечер на феста протича при стандартна масова обстановка (Което идва от „маса”!), която преминава в танцово раздвижване по време на караоке изявите и след това на MJ подборката от класики. Идеята да има „стори ареа”, където дейци-ветерани на метъл движението да разкажат знакови събития се разпокъсва на множество локални разговорчета. Първоначалната идея не се осъществява в пълния си блясък, но аз научих няколко невероятни истории, за които не знаех… (Всичко влезе в записките, но, понеже това са части от по-голям и друг пъзел, за сега ще остане тайна!) Кухнята и зареждането, макар да се осъществяват изцяло на доброволни начала, поддържат изключително високо качество на предлагания асортимент, осигурявайки на организаторите само възвръщане на инвестицията! За пръв път в България са изработени екологични фестивални пластмасови чаши за многократна употреба, каквито сме виждали по големите западноевропейски фестове. Нашите, разбира се, са екстра-голям размер!!! Running Free Festival отдавна е в календара на международния метъл живот. На самия фестивал и в района около него, през приложението за лов на Покемони е отбелязано насищане с множество покемон-черепи! При отслабена конкуренция, децата ми доволно ги събраха…

Running Free Festival
Изграждане на сцената

Още в ранната утрин на концертния ден, „кетърингът” се суети и предлага качествено кафе. В 10:30 ч. са готови шкембето и боб чорбите. Неглижирането в направата на такъв патриотичен компонент, какъвто е чесънът с оцет, е единственото слабо звено на кухнята. Още от обяд започва издигането на широката (6 х 8 м.) сцена от екипа на New Sound – Велико Търново, който ще се окаже един от най-кадърните на open air попрището!

Running Free Festival
Феновете; снимка Кирил Груев

Вероятно, поради някакви емпирични наблюдения, на много фестивали пънк групите откриват веселбата. (Дори в залеза на „преуспяващия” зрял социализъм, така се случи на първите средношколски рок фестивали.) 2021 г. на Running Free Festival, честта да открият се падаше на АЛКОФИЛИЯ. В 16:00 ч. бургаската пънк шайка се впусна в непретенциозното си, но изключително ефективно шоу. Образцовият пънк с умерено-пиянски послания на български език, наистина повдига настроението и предразполага към слушане и веселба. Няколкото концерти, които съм посетил тази година на АЛКОФИЛИЯ, сочат, че едно перфектно озвучаване, каквото имаше тук, изключително много помага за доброто звучене на бандата, доколкото те не само подрънкват, а имат надпънкарски технически възможности, и са се превърнали в пънкарския дух на бургаската метъл сцена!

Алкофилия
Алкофилия; снимка Кирил Груев

 – Нашите песни са кратки и ясни! – Заявява вокалистът им Атанас Вълчев – Пуфо и добавя. – Ако прехвърлиме три минути, ни бият…

За 50 минути групата успява да ни изнесе стабилен рецитал от 16 „парцала”, изтъкани от чисто забавление и с послания, които никак не са ни чужди!!!

Сетлист АЛКОФИЛИЯ:

1. Бреме
2. Алкохолик
3. Блян (SLAYER финален риф)
4. Бирен марш (С мотиви от песничката към детското куклено шоу „Педя   човек, лакът брада”)
5. Алиса във Винпром-а
6. Ода за махмурлука
7. Силата в теб
8. Краят на света
9. Жени, или…
10. Лекарство
11. Какво ми купи мама?
12. Лунен лъч
13. Тихо плаче любовта
14. Пирати
15. Мастика
16. La Birra (По мотиви от „La Bamba” на Ричи Валенс)

Не на всички е известно колко усилия и какво съсредоточаване на волята се изискват, за да извади качествен музикален продукт в България. Новият проект на бившето гърло на HYPERBOREA – Кирил Кирилов (v.), е заквасен с толкова хъс, че буквално подарява живот на феновете! На 10.01.2021 г., момчетата издадоха дебютния албум на BESTIA ATER, като, поради извесни нам обстоятелства,  го представиха на 18.06. (Един репортаж, който все още дължа на групата…) Този дебют, който освен силен Death Metal, е и едно метафизично изследване на създателя си, е бил достатъчно впечатляващ, за да попаднат в подбора на Running Free Festival.

Bestia Ater
Bestia Ater; снимка Кирил Груев

В 17:15 ч. BESTIA ATER са на сцена и правят стегнат лайн-чек. С впечатленията именно от такъв фестивал е подходящо да заявя, че групата се представя като българските MASSACRE (Tampa, Florida)! Бързо, но и стегнато свирене и наистина Oldschool Death Metal със собствено звучене. (Защото обикновено масовата заявка за „oldschool”, при много от групите ни, се съчетава с множество модерни влияния.) Прецизна техническа част на концертния лайнъп, който представлява супергрупа от небезизвестви имена в метъл сцената ни. Традиционно за тях, продължават да търсят саунд блендата си, но за разлика от на други места, тук още на трето парче, озвучителите успяват да извадят солата на Вили Hешев (g.) в чуваемия регистър, а след това и двете китари добиват ясно звучене. Това категорично китарно присъствие, което често им липсва на други участия, подчертава и най-тънките майсторски елементи, влезли в идеята на записа им и показващи, че BESTIA ATER не са студиен проект, а истинска концертна банда. С достолепно сценично поведение, петимата музиканти изсвирват концептуалната си творба в нейния изначален замисъл.

Running Free Festival
Феновете; снимка Кирил Груев

Фронтменът споделя само кратки индиректни английски анотации на оригиналните заглавия на песните, които са имена на демони… Стегнатият сет е квинтесенцията на BESTIA ATER.

          Сетлист BESTIA ATER:

01. Div E Sefid
02. Emma O
03. Forneus
04. Gusion
05. Haures
06. Ipos
07. Jazebeth
08. Krampus

След сета си, момчетата канят някого на сцена и аз си помислих, че са ни подготвили изненада. Изненадата се оказа, че е за една дама, чийто спътник ѝ предложи брак, а публиката ги насърчи в начинанието… Death Metal предложение – култ!

CIROZA имаха един сравнително слабоактивен период, обусловен от множество фактори. Но тяхната регионална значимост, отдавна се е превърнала в национален Thrash Metal капитал! Работата им по нов материал не е спирала през годините, въпреки че темповете ѝ са били спънати от обстоятелствата.

Ciroza
Ciroza; снимка Кирил Груев

В 18:10 ч. изящната интродукция, изсвирена от квартета на живо, обръща внимание на феновете – да се съсредоточат. Музикантите скачат в сета си без лайн-чек! След кратък  поздрав с представяне, CIROZA ни изсвирват най-новото от творчеството си. Среднотемпов чук с подчертана MEGADETH-мелодичност леко изненадва, но и очарова. Валери Геров (v., g.) ни запознава, че първият им официален видеоклип за 20-годишната им история е на път да бъде реализиран за песен, по която е работено още с барабаниста им Пешко [R.I.P.] и която е едноименна на следващия им албум „Ashes”. Песента е емблематична за разпознаваемия им стил, чиито корени може да се проследят до ранната SEPULTURA. Следва поздравът за „Metal Force” HMC – кавър на SODOM. „Agent Orange”, който определено не ги представя във върхова форма, но пък останалите песни от първия им дългосвирещ албум влизат перфектно. Двете свързани композиции завършват с дружни скандирания „Ебанье!”, а любимото на Пешко „So Better Don`t You Speak” е поздрав за бившия им (…към настоящия момент) и емблематичен китарист/басист за българската метъл сцена Деян Видев. Басът е в ръцете на вечно странстващия ранен титуляр на инструмента – Каската, докато китарата е поета от другия четириструнник – Хеви. Химнът „Диагноза цироза” от ранния пънкарски период на бандата влиза адски свежо. CIROZA са в състояние да ни изсвирят още доста от репертоара си, но кратка консултация с организаторите затваря сета им на двадесетата минута от неговото начало.

          Сетлист CIROZA:

          Instr. Intro

01. Those Like You
02. Ashes
03. Agent Orange (SODOM cover)
04. No Hope Remains >

          05. Insomnia

06. Stop the War
07. So Better Don`t You Speak
08. Диагноза цироза

Running Free Festival
Детски кът; снимка Кирил Груев

Пандемичната обстановка в света направи така, че RAMPART да осъществят национално турне през 2021 г. Клубната ситуация в страната оправда напълно концертната програма на фронт-дамата и момчетата от предишните години… През 2020 г. на 9 years Metal Force HMC Open Air бе реализирано дебютното предпремиерно лисънинг парти на новия им албум „World War II – Memоries for the Future”. След дълги преговори по издаването му, бе подписан договор със Sleazy Rider Records. Тази година бе ред метъл общността да инспектира какво е концертното състояние на групата.

Rampart
Rampart; снимка Кирил Груев

Сценичната подготовка на RAMPART трае повече от обичайното, което напряга озвучителите. Шоуто на Heavy/Power Metal представителите е своеобразен best of от компоненти на няколко техни западни турнета… След приковаващата вниманието интродукция, групата представя новия си материал, започвайки с двете песни, които вече се пеят по концерти от публиката им на запад. Освен прилепчивите припеви и характерна музика, в текстово отношение, тези две песни показват колко показателни и симптоматични за цялата война могат да бъдат събития, случили се в маргинална България! Директните Heavy Metal рифове се изковават прецизно от квинтета. Новите лица в лайнъпа – Асен Стоянов (dr., HATE CAMPAIGN) и Любомир Боев (g., ELLYSIUM), са се вписали органично в репертоара им.

Running Free Festival
Малкото Покемон-черепче

Специално за феновете на по-тежките стилове, каквито е известно, че има доста сред посетителите на феста, втората част от концерта на RAMPART бе с втежнени парчета. Най-популарното парче от предишния им албум, освен с втежнен аранжимент, влиза и с развяването на знамето „Apocalypse or Theater”, което е саркастична реплика на флага на ИД и е подето и развяно от феновете. Следват три кавъра. Първият, всъщност, е олекотен в сравнение с оригинала си, където в death metal проекта REZISTANCE Явор Дспотов (g.) и Мария Диез (v.) са съавтори. Винаги свежият „Градът” е лишен от клавирите си. А поетичният английски превод от Мария на песента „Мрачно знамение” от старата българска Thrash Metal банда – 17.XII, е влезъл значително по-дисциплинирано от оригинала в някаква „Fade to Black”-интерпретация. Вярвам, че не останаха фенове, съмняващи се в качествата на групата, след техните 45 минути на сцена!

          Сетлист RAMPART:

          Bach Sleepy Toy Intro

01. Jine 22-nd
02. Now We Are One
03. Stormtolkers
04. Twice Occupied
05. Napalm Stars
06. Apocalypse or Theater
07. Entropy of Mind (REZISTANCE cover)
08. Градът (Оторизиран кавър на ЕР МАЛЪК)
09. Overcast Omen (17.XII authorized cover)
11. Buildings
12. Consternation
13. Dead Letters
14. Criminals
15. Teargas
16. July
17. Old Heart Falls

          Бис:

          Intro

18. My Twin
19. Evidence
20. Untrodden

Running Free Festival
Мърч; снимка Кирил Груев

Тук е моментът да споменем една слаба страна от организацията на феста. Мърч щандът винаги е бил обслужван от доброволци, но с разрастването на фестивала е време да се помисли за нещо по-сериозно! Отделно, че тази година предоставената маса бе съвсем минималистична и неподходящо разположена. Всички трябва да благодарим на момичетата, които се жертваха да обслужват мърча и да поемат отговорност за пари, за едната ни благодарност! Но с това трябва да се заеме някой, който да взема процент от оборота, както е по другите фестове! Само така ще бъде постигнато качеството и по-сериозното предлагане, каквито, мисля, са ни необходими на цялата общност.

Нашата чаша – най-съдържателната чаша!

За CONCRETE 2021 г. минава под знака на 10-годишнината им. Не за това, обаче, те са на Running Free Festival IV! Аз не се сещам за друга българска група, която да е ковнала четири албума за толкова време, без да е променила драстично насоката и качеството си, нито да изгуби вдъхновение в постоянни самоцитати! Рядко съм виждал и момчета, които да не губят целеустремеността си и ентусиазма за свирене! И не на последно място, изключително рядко можем да видим по балканския ареал група, която да може да преоборудва сцената и да я заеме за 7 минути!

Concrete
Concrete; снимка Кирил Груев

Към 20:10 ч., без никакъв лайн-чек, ни удря тежка виелица откъм сцената. Удря ни, а тълпата се люшва напред! Винаги съм имал критики към състоянието на бандата, но на този фестивал, благодарение на New Sound – Велико Търново, чух финната орнаменторика на творчеството им, която е изпълнена с мелодични линии, недостъпни за лаишкото ухо. Рифовете се подлагат на разлагане, ритмиката е с добавени извънметрични акценти и техническата сработка е впечатляваща. Не само това, но и в новия им материал (Излязъл по-късно през септември месец в нов албум!), се усеща израстване! Бързината е овладяна, мелодиките са по-ясни и песните израстват в композиции, преодоляли директните влияния! Никак не са много и Death Metal бандите, които могат да се представят на сцена с близо час усилен труд, без да загубят хъса и силите си. Въпреки повтаряемостта на някои натрапливи като композиране елементи, метъл празненството по време на сета на CONCRETE бе пълно!

          Сетлист CONCRETE:

01. Colt Burnt Remains
02. Devour My Flesh
03. Necroenzyme
04. Into Lifeless Slumber
05. Suspended Afterlife
06. Tied to he Pyre
07. Crowning the Grotesque
08. Annihilation of Humans
09. Omnivorous Eradication
10. Infectious Cannibalism
11. Thinning the Veil
12. Sixth Sence Catatonia

Running Free Festival
Феновете; снимка Кирил Груев

Двуминутен лайн-чек изпраща TERRAVORE с висок старт и изчистена Thrash рифовка на сцената в 20:20 ч. Това е квартет (Понастоящем.), който лесно ляга на сърцето на всеки истински трашър. Немска прецизност, американска мелодичност и усложнена по български ритмика повалят бири из мошпита пред сцената. Двамата китаристи са постигнали онзи съвършен синхрон, който им липсваше в началото, когато избраха да добавят втори китарист. Дръмърът им изглежда много нежен с барабаните, но звуква сериозна канонада. Винаги съм се натъжавал, защо не извадихме такава стабилна и устойчива група още през 90-те!?!

Варненци забиват титаничния KREATOR-трак „No Reasоn to Exist”, но го пердашат малко SODOM-ската. Т.е. с не толкова прецизно отсечени рифове и не толкова остри вокали. Последните изсвирени парчета са състезание по скорост, за поддържане на огъня на вече разгорещената публика. Съркъл-питът засмуква периферията. Тръгва лек дъждец… Незнайно за мен защо TERRAVORE съкращават част от предвидената си програма, хвърляйки много енергия в 30-те си минути, които отлитат като миг.

Terravore
Terravore; снимка Кирил Груев

          Сетлист TERRAVORE:

01. Vespa Crabro
02. Nuclear Dawn
03. Decapitating Lead >

          04. Poltergeist

05. No Reasоn to Exist (KREATOR cover)
06. Dark Side of The Force >

          07. Lethal Vaccine

AXECUTOR са обявили специално шоу за тази вечер. В началото си мислех, че островърхите черни качулки ще изчерпят това съдържание, но щях да се окажа в грешка… По време на дългата подготовка на сцената за изпълнението им дъждът се усилва.

Към 22:40 ч. на сцената излиза качулато трио и изсвирва като интродукция цяла инструментална композиция. Не можем да объркаме появяването на AXECUTOR, което е традиционно за шоутата на бандата. Вали проливен дъжд, но феновете са пред сцената. (Двамата с фотографа ни сме в чич-зоната под навесите, но мъмрене за това получава само той!!!) Изтрещяват се поредица от Speed Black Thrash`n`Roll-а, които никак не са безизвестни за феновете.

Running Free Festival
Танци в дъжда; снимка Кирил Груев

– В следващото парче се пее за мир и любов! – Напътства ни Tedo Törmentör (v., b.g.) през филосфските лабиринти на тяхната арт концепция… Следва парчето „War”, което се явява заключително за маскираната част от концерта. Редовните потребители на концертен живот у нас не могат да сбъркат другите замесени в лайнъпа на бандата, но за лаиците сме длъжни да представим излезлите от MASS GRAVE и крепители на голяма част от сцената с високите си технически възможности Светлин „S. H.” Христов (b. още в PLAGUE, ex-PAST REDEMPTION) и Андрей „Catacombs” Илиев (dr. още в PLAGUE, b. в BOLG). Вече демаскирани, момчетата забиват още по-любовна песен…

Следва частта от концерта със специалните изненади. Първо е кавърът на слабопознатата австралийска група ARMOURED ANGEL от тяхното дебютно EP „Stigmartyr” `92, която чудесно се връзва с концепцията на AXECUTOR. Триото в този си вид, освен че е подготвило репертоар, не спира и да твори. Доказателство е новото парче „The Bullet`s Command”, което е събрало в себе си доста Speed Punk! (Ще го наречем.) След още две класики, на сцената започват да излизат бивши членове на богата на история група. Себастиан „Себ” Ажини отпуска висок харш на „Speed Metal Assault”, макар да се е случвало да опъва и шестте струни в състава. Не може да се разминем и без гласа от студийните творби на AXECUTOR – Стойчо „Blasphemer Panzer” Димитров, който е и сред основните двигатели на целия фестивал! За манифестовия химн „Bier und Wurst” на сцената гракват и тримата гърлогърми, а за следващото е добавен и Теодор „Hades” Павлов (OMEGA, INCINERATOR). Speed Black Punk веселбата достига висока точка на енергия и така заформилото се сценично шествие категорично е поканено за бис. Още една приятна изненада е кавърът на КОРРОЗИЯ МЕТАЛЛА.

Axecutor
Axecutor; снимка Кирил Груев

За повече от час AXECUTOR изнесоха едно наистина специално шоу! Като за финал, пороят отново се засили, а и времето доста напредна. Околните канари правеха концертите доста съпреживяеми с няколко разположени наблизо хотела… Ентусиазираните и не съвсем бистромозги фенове, бързо направиха на дреп мокрите сетлистове, в опит да ги придобият. Вашият списчик успя да отпрепарира, изсуши и запази един за историята… (Но ще го гледате само в музея…)

          Сетлист AXECUTOR:

01. Intro/Guillotine
02. Tormentor
03. Trace of Torment
04. Evil Force
05. War
06. Holocaust
07. Hymn of Hate (ARMOURED ANGEL cover)
08. The Bullet`s Command
09. Satan`s Metal
10. Circle of Destruction
11. Speed Metal Assault
12. Cryptic Death
13. Bier und Wurst
14. Black Rock`n`Roll (MIDNIGHT cover)

          Бис:

15. Black Terror (КОРРОЗИЯ МЕТАЛЛА cover)

На 29.08.2021 г. към 8:30 ч. къмпинг „Стринава” е в най-тихата фаза от своето съществуване, откакто аз съм го виждал някога!!! Четвъртото издание на Running Free Festival, проведено по време на десетата годишна сбирка на „Metal Force” HMC се изплъзва от битието, но едва ли някога ще изчезне!

Rock Thrashler
Вашият списчик от MINDYA ROCK FEST…

Тази година (2021) на фестивала имаше само български групи. Но това са групите, които правят най-съвременното изкуство! Няма нещо, което да е създадено по-прясно в българската култура от тях. Дори да ползват някои жанрови шаблони, това не пречи, както всички големи артисти, да са творци. Съвременни творци! Нещо, което ние получихме и продължаваме да получаваме, дори преди най-напредничавите столици на метъла по света! И всичко това се случва, защото живите им съвременни слушатели и фенове на тази регионална сцена, искат да ги чуят и биха ги препоръчали на други фенове, независимо от къде са!

Rock Thrashler
27-29.08.2021, Дряново, къмпинг „Стринава”
Running Free Festival IV
Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

KATATONIA за зажаднялата публика

KATATONIA са сред плеядата шведски Death/Doom Metal групи, които чрез подчертаната си мелодичност достигнаха до такова развитие на стила си, че са на ръба да скъсат музикалната си пъпна връв. В това творческо приключение, някои се издигнаха, други пропаднаха, а такива като днешните ни герои запазиха баланса.

Няма как да не подчертаем, че въпреки последващите истерични събития от Ковид пандемията България се оказа място, където концертният живот не бе убит толкова категорично! Единственият концерт на KATATONIA за последните 18 месеца се оказа точно в родината ни, благодарение на организаторите от Blue Hills. Събитието събра сериозно количество от зажаднялата за музика публика, което можем да отчетем като успех не само за тях, но и за сцената ни въобще! Напливът към Античния театър не спира до самия час, обявен за началото на концерта. И ако сме спазили правилото за 50% посещаемост, то отстоянията между феновете в най-приятните зони за възприятията бяха повече семейни, отколкото приятелски…

Katatonia
Katatonia

Към 20:05 ч. последните струйки публика се „отичат” към местата си, приглушената музика заглъхва, светлините на сцената се изпълват с цвят и в 20:06 ч. гръмва „Aces High” на IRON MAIDEN! С отшумяването на последния акорд на парчето, шведите са вече на сцена.

Katatonia
Katatonia

Като запознат с творчеството на шведите, нямам титанични очаквания, но музикантите ме пленяват още от началото с три неравноделни и усложнени като структура песни, в които музикантските решения, композиторският талант и техническото съвършенство са демонстрирани съвсем разсипнически! Да, неприкритият клавир, добавен от бекграунд писта е принципно дразнещ, но няма начин да нарека изпълнението на KATATONIA „буфосинхрониада” по никакъв начин. Очевидно този маниер на концертиране се е превърнал до някаква степен в нова нормалност. Нещо, към което трудно ще се адаптирам… Но музикалното богатство на изпълненията изостря сетивата ми за изключителния концерт. Краткото приветствие след втората песен не разрушава това усещане за съвършенство, въпреки че гласът на Jonas Renkse (v.) още не е влезнал във върховата си форма. Тихите въведения и акустични пасажи подчертават съвършените форми на музициране, побрани в тези песни. Всъщност, нежният подход към звукоизвличането, характерен за групата, ще преобладава през целия спектакъл.

Katatonia
Katatonia

След това KATATONIA влизат в репертоар, чрез който изковаха своята популярност. Gothic Metal, базиран на вдъхновения от PARADISE LOST и TIAMAT, чиито равен ритъм задоволява търсенията на по-непретенциозна публика. Меките, почти клавирни, бленди на двамата китаристи позволява озвучаването да бъде малко по-силно като децибели, в сравнение с други концерти в Античния театър. Фронтменът се опитва да манипулира публиката, отбелязвайки между песните кое парче ще по-метъл или как Anders Nyström (g.) е взел китара за шред-сола. В песните на магьосниците има моменти, където си почиват, но пък те се компенсират от такива фойерверки на изпълнението, че им е простено всичко. А актуалният им барабанист Daniel Moilanen (dr.) върху равния основен ритъм на готик песните разхвърля такава перкусионна заигравка с акцентите и преходите, че е просто удоволствие да се съсредоточиш върху изпълнението му там, където останалото не може да те грабне!

Katatonia
Katatonia

Групата се връща към неравноделните ритми само в „Buildings”, без да набляга на тази си страна от творчеството. Предвидимите 4/4 понякога се запълват от Jonas Renkse с почти ориенталски извивки в кантото. Той е и дирижорът на подложките на сета, посредством педалиера. Спектакълът върви съвсем в релси, задоволявайки очакванията на болшинството от феновете. Повечето парчета започват с акустични или клавирни интерлюдии, въвеждащи ни в композиционните тънкости на KATATONIA. Сетът е попълнен с много рядко изпълнявани песни, като за единствен концерт от много време насам.

Katatonia
Katatonia

Когато квинтетът се прибира след 80 минути свирене и ние избухваме в овации и желание за още, аз съм изненадан от несъответствието на някои непремерени рекламни подсказки за „тричасово шоу” и развитието на концерта. Групата ни предлага добре подготвен и оформен бис, който започва с клавирна интродукция и включва достойни парчета. Въпреки създаденото настроение у дами с мултиесенно-линееща девичост, добили усещане от дискотечната ритмика, че са дълбоко потънали в мрака, аз не получавам тласък за финално куфеене. Последната песен наистина е изпълнена за пръв път на сцена, без параметрите й да се отличават с нещо повече от перкусионното майсторско избухване на барабаниста. Колебливите скандирания за още един бис са пресечени от пускането на музика на KATATONIA от пулта в 21:50 ч.

Katatonia
Katatonia

             Сетлист KATATONIA:

          Tape played „Aces High” (IRON MAIDEN)

01. Lethean

02. The Longest Year

03. Wealth

04. Serein

05. The Winter of Our Passing

06. Sweet Nurse

07. Behind the Blood

08. Departer

09. The Parting

10. Day and Then the Shade

11. Buildings

12. Consternation

13. Dead Letters

14. Criminals

15. Teargas

16. July

17. Old Heart Falls

          Бис:

          Intro

18. My Twin

19. Evidence

20. Untrodden

Katatonia
Katatonia

Феновете на KATATONIA, въпреки своята многобройност, не са покрили стандартите за пивоконсумация в сравнение с други събития в дестинацията и докато бавно напускаме Античния театър, гръмовен дамски глас ни изпраща с посланието „Бииира – левче!” Параметрите на бизнес-предложението са неизгодни като обем и качество, поради което го подминавам, самовнушавайки си, че все още не съм на дъното в тази класация… А приятното усещане от концерта не изветря дълго време, след като той отмина!

Katatonia
Katatonia

Rock Thrashler
17.09.2021, Пловдив,  Античен театър
Снимки: Mrazek ©

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

30 години по-късно CRASH няма да подгряват SODOM (Интервю с вокалиста им – Плебея)

Името Велизар Багаров може и нищо да не ви говори… За да ви се изясни, ще ви кажа, че ще разчепкаме ситуацията около преждевременно проваления реюниън на група CRASH, с Плебея (v.) или DJ Will. Който познава въпросната личност, (А аз мога да се похваля с дългогодишно познанство и общение с него!) знае, че иде на въпрос за човек, който е превърнал естетиката в свое житейско кредо. Нещо повече – в житейска практика! Малко са хората, които имат способностите и най-вече смелостта да отстояват позиции, хармониращи изцяло с философските им възгледи и същевременно да пазят усета си за чистоплътна красота около себе си. Да се занимават с изкуство, без естетичните трансформации да засягат ценностната им система. Такъв е човекът, с когото ще ви срещна!

Наблюдавахме, от известно време, опитите на Плебея да информира феновете, че нещата с CRASH, меко казано, не се движат гладко. Това даде повод за това интервю, в което не се и надявах да изплуват толкова конкретни неща. Но явно е имало необходимост и смисъл. Покрай неприятните факти, успях да добавя в архива си последния сценичен Thrash микрофон на легендарното Thrash Metal гърло! Разбира се, освен по конкретния случай, не пропуснах да се поразговорим и за изминалите години, за да си припомним някои митологизирани вече факти около метъл живота на столицата… Ето ги!

R. Th.: Нашият разговор е по повод последните новини около реформирането на CRASH, но може би е добре да започнем по-отдалеч. Защо много от най-добрите ни групи от 90-те останаха само с по един албум и бандата CRASH вписва ли се в някаква обща тенденция в този смисъл или е абсолютно уникална?

Здрасти, Светльо! Нищо уникално няма при CRASH. Повечето банди от това време останаха с по един албум, защото началото на 90-те беше белязано от бурни трансформации на всякакво културно ниво, както и от моментен спад в интереса към метъла. В България, новопоявилите се клубове се държаха или от мутри или от застаряващи хипари, които отказваха да допуснат групи, свирещи друго освен кавъри. При нас имаше и още нещо. С първите „дръпки”, музикалните ни вкусове тръгнаха към индъстриъла. Има и логична линия. Едни от най-любимите индъстриъл банди, бяха основани от бивши членове на NAPALM DEATH.

Плебея днес
Плебея днес

R. Th.: Много години феновете се надяваха на ваш реюниън, било защото са виждали каква виелица бяхте на сцена, било защото не са ви гледали. Защо такова едно събитие се отложи във времето?

Не смятам, че нещо е отлагано. Музикалните влияния през 90-те, оформиха във всеки от нас различна линия на музикални интереси. Дори след престоя на Михаил Яланджиев (Църо) и Добрин Филипов (Малкия) в ЕРА, не сме имали желание за събиране на групата.

R. Th.: На концерта, посветен на Църо (Михаил Яланджиев – dr., R.I.P.), проведен на 12.09.2017 г., някак Thrash Metal творчеството му не беше представено?

Този въпрос би трябвало да бъде отправен към самите организатори.

R. Th.: Как се промениха музикалните вкусове през годините в групата и лично при теб?

Това е огромна тема, обхващаща почти 30 години. В личен план, най-общо слушам и от 1996 г. като DJ WILL, правя партита с готик, индъстриъл, EBM, Dark Ambient, Power Electronics, Dark Electro и т.н. в тази сфера.

R. Th.: Разбрахме, че вероятността да видим CRASH на концерта със SODOM, който отбелязва 30 г. от първия голям метъл концерт в България,  клони към нула! Би ли разказал за причините, поради които това е така? В какъв състав репетирахте? На какъв етап бе подготовката за този концерт при вас? Оказва ли се сблъсъкът на характери непреодолима пречка за събирането на група?

Тъй като това беше основната причина за интервюто, ще кажа няколко думи повече. За мое огромно съжаление, на 15.09.21 г. концерт на CRASH няма да има. В края на миналата година, Фънки [Димитър Ковачев от Sofia Music Enterprises – бел. ред.] звънна на Здравко [Здравко Минев „ZZ” – бел. ред.] и го попита, дали бихме могли да се съберем за този велик метъл юбилей. В духа на старите времена, със Здравко, Боби [Борислав Проданов (b.) бел. ред.] и Добри [Добрин Филипов „Малкия” (g.) – бел. ред.] си организирахме обилно полята вечеринка и нещата започнаха да изглеждат осъществими. Наясно бяхме, че отдавна не слушаме траш метъл и единственото, което можем да направим, без да разваляме репутацията на CRASH, е да организираме максимум два-три концерта около събитието със SODOM, да издадем най-накрая албума на CD и да направим фланелки. Естествено, основният проблем беше, кой ще е барабанист. Имаше едно момче, което през 93-та викнах да свири с нас, допреди разпадането през 94-та. [Умишлено неназован – бел. ред.] Той сега живее във Виена, но понякога си идва и свири с ALIEN INDUSTRY. Първото нещо, което предложих е той да свири с нас, но Здравко каза, че за нищо не става – тотално е изперкал, на репетиции свири ОК, но като се излезе на сцена го обладават не`кви демони и губи обхват, освен това е хипохондрик и постоянно чака бог да го накаже, да получи инфаркт и да умре… Тогава, Добри предложи барабанист да е Стоян Петров (Стоич), човек с който се познаваме от онова време, достатъчно добър, свирил съм с него в групата ми преди CRASHLUMINAL (87-90-та година). Говорихме със Стоич, който веднага се нави, дори предложи репетиционна, пратихме му парчетата и оставаше да се захванем здраво за работа.

Креш
Креш

В същото време, обаче, момчето от Виена беше купило една китара на Здравко и той веднага реши, че имаме барабанист, а Стоич няма да свири с нас. (Този афинитет на Здравко към авантата ми е до болка познат. Най-фрапантна от всички подобни случки е, когато през 93-та платих на едни доктори доста пари, за да го извадим от казармата за три месеца. Идеята беше, групата да не спира дейност, да правим концерти, а от хонорарите той да ми върне парите. За съжаление, не видях и стотинка…) С Добри се почуствахме мега тъпо, обадихме се на Стоич и му се извинихме. През февруари, четиримата започнахме репитиции, като през април трябваше да си дойде и барабанистът. Тогава, момчето от Виена ми се обади и започна да ми обяснява, как той е човекът с парите, как иска да спонсорира снимки на нов клип, записи на нов албум и това, което съвсем ме извади извън кожата, как не сме 91-ва, а 2021-ва и как не трябвало да излизаме на сцена като едно време, а щял да ни облече в гащеризони с пентаграми!!! Тук тези, които ме познават, могат да си представят надигането на душевния ми лайномет, изстрелващ хиляди кафяви сърчица към този мускулест дружбенски батка, вечно кичещ се със златни ланци за селфита пред БМВ-то… Обясних, че CRASH е група, градена с любов и запомнена с добро от феновете и за нищо на света (както и в памет на великия Църо!), няма да станем за посмешище. Приключихме разговора с обичайните за нашите ширини любезности. Няколко дни по-късно, усетил, че ще трябва да плаща китара, Здравко прекрати съживяването на CRASH. За съжаление, това беше!

R. Th.: Нека засегнем и темата LUMINAL! Спомням си, че този проект имаше забележителни парчета. Има ли някаква вероятност творчеството на LUMINAL да възкръсне под някаква форма? Съществуват ли техни демо записи?

Благодаря ти, че помниш група LUMINAL. През лятото на 1987 г. със Симеон Рафаилов (ОБРАТЕН ЕФЕКТ), направихме бандата. През пролетта на 88-ма, имахме един доста як концерт в читалище „Средец”, от който пазя запис. Това е и единственото останало от LUMINAL. Във втория си вариант, с други хора, групата стана страхотен техно-траш проект, повлиан от VOIVOD, MEKONG DELTA и подобни банди от края на 80-те. Разпаднахме се в края на май 90-та, след една моя тежка катастрофа. За съжаление, пазя само текстовете. След като се възстанових, бях поканен да стана вокал на CRASH.

Луминал
Луминал

R. Th.: Бих искал да затворим „Dark ages” с информация за проекта MAGNETIC, чиито дема са съхранени, доколкото ми е известно!

Това е първата ми група, с която започна всичко. MAGNETIC беше кулинарен блек метъл проект от жк. Толстой, започнат на майтап през 1986-та. Седяхме на пейките между блоковете и слушахме VENOM, MERCYFUL FATE и HELL HAMMER. От време на време грабвахме касетофона и една кухарка и отивахме у нас да счупим на майка ми тенджерите. В началото на 87-ма, вече бяхме класическа петорка – две китари, бас, барабани и вокал. Направихме два нелегални концерта, като на втория, в моя двор, се събраха към сто човека. По квартално стечение на обстоятелствата, на този концерт са присъствали Църо (14 г.) и Здравко (15 г.), които още не познавах. Веднага след това решават да направят група. Името и е METAL CRASH, но след присъединяването на Боби (бас) и Ицо Коня (вокал), остава само CRASH. От MAGNETIC, тръгна и музикалният път на Николай Берберов – Бебо (URBAN GREY, ALIEN INDUSTRY).

Magnetic 1987
Magnetic 1987

R. Th.: Разкажи нещо за готик-индъстриъл фестивала „BLACK SUN RISING OPEN AIR”, който организираш.

Както стана въпрос в началото, след 93-94-та година се увлякох по индъстриъла. Това бяха времената на легендарния ъндърграунд клуб „Калното”/”Пънка”/”клуб Хаос”, предшественик на „3 Уши”. През 96-та, с Джули от ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ, направих първото си парти като диджей. През 2007 г. отидох за първи път на WAVE GOTIK TREFFEN в Лайпциг. През 2008 г., реших да направя нещо като скромно подобие. Така се появи B.S.R. Open Air Fest. Това е напълно независимо индъстриъл събитие, предимно за диджеи, но понякога участват и български групи. На B.S.R. никога не е имало вход и нищо не се продава. Парите не играят там! Правя го за идеята, със собствени средства и с безценната помощ на няколко наши индъстриъл диджеи. И така вече 14 години.

DJ Will
DJ Will

R. Th.: Би ли дал някакъв съвет на младите музиканти, които искат да се развиват на метъл попрището? На какво трябва да обръщат внимание, за да се реализират, с по-малко лутания и спънки?

Не бих си позволил да давам съвети. Правенето на музика и въобще на изкуство е твърде личен акт и точно това може да бъде причина за качествен продукт или за некъф потрес. Както казва един от основните вдъхновители на целия рок/метъл/индъстриъл ъндърграунд от 60-те тодини на миналия век, та до днес – Алистър Кроули “Every man and every woman is a star.” Всеки сам да следва собствената си интуиция и Воля.

R. Th.: Би ли добавил нещо, което съм пропуснал да те попитам?

HAIL SATAN!

Микрофон с автограф от Плебея
Микрофон с автограф от Плебея

Интервю: Rock Thrashler
София, септември 2021 г.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Тридневна одисея през десетилетията (ЕТАЛОН, ЕПИЗОД, ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ)

Сезон на синтеза,
ЕПИЗОД от видео-житието.

Встъпление

Творчеството на ЕПИЗОД вече е добило такива размери и всеобхватност, че може да стане предмет на научна дисертация. Различните им периоди си имат своите почитатели и хулители, но важното е, че тази група е още жива! Жива е не само като физическо оцеляване, а като идейно и музикално развитие. Като музика, която може да предложи на различните си фенове така, че да ги образова и осведоми повече. Наричам актуалния етап в развитието на ЕПИЗОД „Сезон на синтеза”, защото групата обединява различните си влияния, припознава ги като свои, прегръща ги отново и сякаш прекратява онази препирня за значението или доминацията на различните им други музикално-философски периоди. Лекува нашата еволюционна (По своята същност…) етническа заложба да се противопоставяме един на друг.

Групата вече реализира няколко концерта с участието на първия си вокалист – Димитър Аргиров, преминали при значителен интерес и бе решила да запечата на видео това свое амплоа, с две обособени части: Инквизицията и Възраждането. Узряването на една такава идея носеше както сладкия предвкус от тоталното завръщане на младостта на ЕПИЗОД и феновете им, така и утвърждаване на родолюбското им творчество, като неразделна част от една цялостна социална позиция, която момчетата са носили винаги в себе си, независимо от формите си на изразяване. Видео, обещаващо обобщение, каквото имат други тяхни визуални продукти излизали през годините или все още скрити по тайните долапи…

Епизод
Епизод

Интро

Случайно или не, на 4 юни се проведе концерта по случай деветгодишнината от създаването на група ЕТАЛОН. Както мнозина знаят, създателят й – китаристът Драгомир Драганов, дълги години бе свързан с творчеството на ЕПИЗОД и бе основен композитор там. За него Симеон Христов (Отче Мони – b. в ЕПИЗОД) все още казва в лични разговори: „Добър приятел, който много ми е помагал през годините.” За това първо ще ви разкажа някои неща от 1996 г., а след това и за концерта на ЕТАЛОН.

Преломна за България бе 1996 г.! Мизерията бе толкова осезаема, че хората озверяваха в добрия или лошия смисъл на тази дума, според собствения си характер. В това бурно време ЕПИЗОД завършваха последните щрихи от френско-поетичния си период и едновременно с това полагаха основите на патриотичното си творчество с идеята, да ползват стихове на български поети. Видео с концертен спектакъл на мизерията и новогодишен пърформанс на бедняшката Коледа около храм-паметника Св. Александър Невски, чака да бъде извадено за поколенията… Освен всичко друго, отново търсеха нов вокалист. Скромният ви списчик бе един от кандидатите за позицията, защото в онези години се справяше и с нечовешките фалцети на Димитър Аргиров и с ниските харшове на Мирослав Гълъбов (От албума „Мъртвец сред мъртъвци”). Поради това, може да повдигне тежката завеса на гробовната репетиционна от онова време, за да ви разкаже някои смислени неща от периода.

Епизод
Епизод

Още преди да бе реализирал един изцяло свой авторски албум като музика и текстове на ЕПИЗОД, вдъхновен от стихосбирките „Малкото…” и „Голямото завещание” на Франсоа Вийон, китаристът Драгомир Драганов се бе отдал на съвместно творчество в групата по двата различни проекта – френския и българския. Списчикът ви репетираше „френските” композиции, много подобни и наследяващи дебютния албум на групата „Молете се”. За другия проект, който в последствие надделя, той още не подозираше… Тези „френски” песни, все пак видяха бял свят в албума от 2003 г. „Дошло е време” в един попроменен вариант. Но моите творчески пътища отдавна се бяха разделили с ЕПИЗОД… Важното е, че във времето, когато всички сочеха бавно деградиращата диктатура, за да оправдават липсата на творчески потенциал и личните си неудачи, ЕПИЗОД с Драго Драганов работеха върху три свои идейни проекта, които, макар и не веднага, се реализираха във времето!

Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да ви покажа, че фигурата на шестструнника Драгомир Драганов обединява във себе си и ранния период и патриотичното творчество на основните ни герои. А група ЕТАЛОН е идеен наследник именно на онзи ЕПИЗОД, който стоеше на кръстопът в онова отминало и разпътно време! Идея, която продължава да е жива днес и да дава своите плодове.

~    *    *    *    ~

Макар че ако искате да слушате ЕТАЛОН, това най-често може да се случи в клуб „3 уши”, поради известни нам обстоятелства, феновете на групата не ги бяха виждали в действие от година и четири месеца. Може би, заради това или пък заради общите качества на бандата, малкото уютно клубче бе доста пълно, а продължаващите да прииждат гости отложиха началото на концерта с двадесетина минути.

Към 22:20 ч. категоричните рифове на „Отново съм тук” ни прегръщат с онази запазена марка heavy metal, която ни е белязала, защото отразява времето на буйните ни страсти в борбата за справедлив живот. Драго & Co. коват своята музика с категоричността на хора, които знаят какво точно искат да постигат чрез творчеството си, без да се влияят от модни течения и мимолетните злободневки на битовизма. Сетът им е обилно разреден с класически hard`n`heavy класики, чието звучене се е превърнало в знаково за феновете. Авторските парчета и кавърите се съчетават в една съвършена комбинация от творчество и забавление. Освен знаковата рифовка, песните се изпълняват с прецизни вокали и мъжкарски бекове, отразяващи философията на ЕТАЛОН. Всичко това, под математическото разграфяване на времето от Стича (Стоян Петров – dr., ex-ЕПИЗОД, еx-VELVET PROJECT, ex-THE A.X.E. PROJECT, ERIDAN). Почетените класики са на BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, WHITESNAKE, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, DIO и някои други. За мен кавърите идват малко в повече от необходимото, но съдейки по реакциите на останалите фенове, те са съвсем на място!

Еталон
Еталон

ЕТАЛОН имат авторско творчество от над два часа музика, „заключена” в двата им албума, колкото бе и времетраенето на целия им концерт. За деветата си годишнина, те отразяват творчеството си в едва седем свои песни, детерминирани от рамката на първото и последното парче от дебютния си албум. След бърз METALLICA-MOTORHEAD трибют „Никога на колене” се явява заключителната декларация на бандата по отношение на авторството си. Феновете, обаче, не сме готови да се разделим тъй скоропостижно с тях и скандиранията „Еталон!” и „Още!” връщат момчетата за едно финално избухване с „Walk” на PANTERA. Половин час след полунощ си правим обща снимка с бандата за довиждане. Усещам още жажда за песните на ЕТАЛОН.

Епизод в две части

Решението на ЕПИЗОД да реализират видео, което да включва Димитър Аргиров се обосноваваше с историческия реванш, това да се случи с класическия глас от най-ранния период на бандата. Сякаш щяхме да пътуваме през времето и да видим отново или пък за пръв път онези незабравими, за които са ги гледали, спектакли, пълни с младежко бунтарство и откривателски дух за визуално представяне на метъл музиката! В анонса на събитието се обещаваше и легендарните палачи отново да заплашат нашите еретични души, както го правеха в края на 80-те и началото на 90-те.

Епизод
Епизод

Макар и доста просторен, City Stage Club ми се струваше, че няма да може да побере всички желаещи да видят такова събитие на 5 юни. Трепетното ми притеснение угасна чак когато влезнах в доста свободния клуб. Предвиждането ми за любопитни многобройни тълпи не се бе сбъднало и вътре срещнах почти само хора, с които дълго време сме обсъждали ранното творчество на ЕПИЗОД и неговата непреходна стойност. Примамливият дръвник с топор, забит в него, бе само отсянка на декорите на едновремешните концерти на бандата, които започваха с „Добре дошли на оня свят, грешници!”

Епизод
Епизод

Когато на сцената се появи Смъртта с косата, часовникът рязко се върна десетилетия назад. Днес на някои може и да им се струва изхабена тази идея, но при появяването ѝ, успоредно със световните тенденции и за пръв път в България, тя остави неизличим отпечатък върху метъл съсловието. „На оня свят” от първия албум на групата се преживява като еуфория! Песента „За прошка моля всички аз” от албума „Мъртвец сред мъртъвци” 1993, макар и презаписвана за албума „Моята молитва” 2012, поне аз, чувам за пръв път на живо. Тук сетивата ми се пробуждат за констатацията, че самата постановка на пеене на Димитър Аргиров не се стреми към онова напрегнато, почти фалцетно изпълнение, каквото той артикулираше в края на 80-те! А самотната китара на Васил Бележков е твърде джентълменски пипната, за да покрива падащите като чукове тежки рифове на Мирослав Гълъбов или съсредоточения сух метализъм на Драгомир Драганов. Изобщо и втората китара много липсва на тези песни. Следват две парчета от „разпътния френски период” на ЕПИЗОД, които по-късно попаднаха в различни албуми на класиците. „Чака ни поп” от „Дошло е време” 2003 и „Да нямам ядове” от „Народът на Дуло” 2010, много фенове дори не ги разпознават като стари парчета, каквито, всъщност, са! Тяхното концертно изпълнение е голяма рядкост. Най-закачливите песни от албума „Молете се” 1992 завладяват с ентусиазъм заклетите фенове на ранното творчество на момчетата. Пее се масово с групата, но вокалистът им ги интерпретира доста по-ниско и овладяно от някога.

Епизод
Епизод

Проповедта на Отец Мони (b.), който от дълги години е и гръбнакът на формацията, този път представлява откровение. Тъй като грешните ни души не се трогвали от заканите му да сме благочестиви, че даже сме се и радвали на падението си, той ни благослови като за последно и се „разпопи”, сваляйки расото на сцена. Идейният носител на групата изрази и благодарността си към читалище „Емил Шекерджийски”, което празнува, с леко закъснние, своята 100-годишнина и в което ЕПИЗОД репетират от самото си създаване. 33-годишното сътрудничество между група и читалище се оказва световен феномен! Следваше епизодската „Черна овца” – „Молете се”. Доста различен вариант от оригинала, като пеене и китари. Наблюдавахме това едновременно старо и ново превъплъщение на ЕПИЗОД с известна критичност. Така наблюдавахме в края на 1996 г. и началото на 1997 г. първите три концерта с вокалиста Емил Чендов, чието представяне се колебаеше между стария и новия патриотичен репертоар – между собствената си неувереност и ролята „в обувките” на Димитър Аргиров, с подрастващото си киче… Същото киче, каквото е характерно за съвременния Аргиров

Ревнахме за бис със стария певец! Скандирания „О.Ч.З.!” огласиха клуба. Без да прави пауза, групата продължи със следващия си сет. Едва седемте песни (Колкото авторски изпълниха и ЕТАЛОН!!!), представени за половин час, бяха твърде малко за анонсите, които ЕПИЗОД пуснаха преди този емблематичен концерт.

~    *    *    *    ~

Пикселираното старо лого на групата се сменя с новото, подготвено с висока резолюция за дигиталния сценичен панел на куба. Без да се бави, Емил Чендов подхваща „Старият войн”, свързвайки го с „Крум”. 80% от предните редици на публиката се сменят, но има и ценители на целокупния ЕПИЗОД! Рокерското съсловие измества част от хората с гръбчета на групи. Мощни мъжки гласове пеят припевите заедно с групата и са готови да се включат с бек-вокали, но титулярът охлажда страстите, като казва че ще е много трудно за целите на записа да даде микрофона в пубиката. „Моите песни” завършва с изящна аутродукция, композирана за класическа китара по мотиви от песента, в изпълнение на Васил Бележков.

Епизод
Епизод

За щастие на всички, изпълненията на Димитър Аргиров не са приключили и той е поканен на сцената за песента „Молитва”. Двамата вокалисти си спретват един дует на македонската класика „Ако умра ил загина”, където Аргиров блесва с другото си амплоа – на народен певец, но и Чендов не пада като класа пред партньора си! След още две песни, по време на които отнемат твърде много време настройките по безжичните връзки, басът се сдобива с кабел. Явно говорим за технологията на записа, защото в клуба звукът е с висококачествени параметри.

Епизод
Епизод

Патриотичният репертоар на ЕПИЗОД има вече изградени свои жалони. Има много обичани песни, които винаги ще докосват феновете дълбоко. Същевременно вече натрупаха и доста албуми – доста репертоар, с който могат да разнообразяват концертите си. Най-обичаните класики се зареждат една след друга във финалната част на изпълнението и емоционални искри прехвърчат между публика и изпълнители. На последната песен, двамата вокалисти отново са дует за едни „Хайдути”. Не, не ги пускаме! Бисът е една полуакустична версия на „Тука се родих”, където барабанистът Христо Гьошарков акомпанира с дайре. Петнадесет минути след полунощ се извива опашка пред мърч-зоната, разположена на самата сцена, където китаристът задоволява търсенето на продукти, предлагани от групата.

          Сетлист ЕПИЗОД :

          Първа част „Инквизицията”

01. На оня свят
02. За прошка моля всички аз
03. Чака ни поп
04. Да нямам ядове
05. Дебелата Марго
06. Да пържим завистливите езици
07. Молете се

          Втора част „Възраждането”

08. Старият войн >
         09. Крум
10. Аспарух
11. Калоян
12. Цар Иван Шишман
13. Моите песни
14. Молитва
15. Ако умра ил загина
16. Бащин съвет
17. Война
18. На прощаване
19. Кочо
20. Левски
21. Майце си
22. Паисий
23. Хаджи Димитър
24. Последен марш
25. О, Шипка!
26. Батак
27. Хайдути

          Бис:

28. Тука се родих

Епизод
Епизод

Аутро

След знаковия концерт много от феновете се сдобиха с новата детска книжка-учебник за неравноделните времена в българския фолклор на китариста на ЕПИЗОД. Но нейната официална премиера предстоеше на 6 юни, в рамките на Sofia Guitar Festival, където Васил Бележков щеше да я представи чрез кратък соло концерт.

Първото софийско читалище, което стана епоха в историята на българските рок-концерти, някога носеше името на комунистическия сатрап Веселин Андреев. Още януари месец 1990 г. то бе прекръстено на „Нова концертна зала”, и с избухването на демократичните промени, всеки месец един или повече понеделници бяха посветен на концерт на някоя от рок групите ни.  Това, всеки месец някъде да има рок концерти, бе невиждана слободия в онова уж променено, но все още милиционерско време! Тази локация, близо да Централна гара, с условията, които предлагаше, приюти едни от най-знаковите и сполучливи рок концертни спектакли в периода: 1989 – 1991, за които мога да ви разказвам… Днес, това място е възстановило названието си Народно читалище „Цар Борис III – 1928”. И макар от доста години там да не се е чувал тътенът на рока, то бе домакин на Sofia Guitar Festival.

Свещеното рок фоайе
Свещеното рок фоайе

Самата зала на читалището е разположена в основите на стара сграда. Тържествено широко стълбище води надолу към „преизподнята” на фоайе с тежка каменна мозайка, която в миг ми върна спомените за многото ми посещения в миналото на това място. Влизайки през тежките дървени врати, ме лъхва отчетлива миризма на мазе с мухъл. Същата миризма, която ме е обгръщала преди 30 г., когато на нетърпеливи тълпи се скупчвахме, за да слушаме музиката на свободата там! Миришеше на концерт. Спомних си ярко за най-добрия концерт на КОНКУРЕНТ, първите разпродадени рок концерти в България – на ТРОТИЛ, строго-металната публика на ранните концерти на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, mosh избухването на АКЦЕНТ и още много други! Старите сгради нямат хидроизолация, но бих посетил това място дори само за да вдъхна от атмосферата му – благородните спори на ъндърграунда…

Светлата, частично обновена и спретната зала контрастираше с вида си на ароматите във въздуха, за обикновените посетители. Нашият главен герой – китаристът Васил Бележков, е бил на твърде крехка възраст, за да споделя моите вълнения, но тази зала, всъщност, много му отива! В ранния следобед, акустичната китара кротко седи на сцената, а малцината зрители очакваме  изпълнението в пълна тишина. Спретнато конферансие представя изпълнителя, като забележителен фолклорист, който пише музика за китара, тамбура и оркестри.

Излизайки на сцената, Васил Бележков ни обясни философията на книжката си, каквато е описана в предговора ѝ: Високото равнище на музикалната мисъл и инструментализъм в България, сякаш, започва да губи афтентичния си усет за собствената музика. И този учебник (Детски по своя замисъл…), ни връща към себе си. Преди всяка от композициите също имаше предисловие, за размера, техниките на свирене и областта, където е най-често използван – неща, които също са написани в изданието, към всяка от пиесите! Несравнимо е удоволствието, след кратката философско-етнографска обосновка, да може човек да чуе самата музика, излезла изпод пръстите на маестро, като г-н. Бележков! Да усетиш живото наследство в един педагогически по структурата си концерт. Ушите ти да подложат на анализ собствения ти усет за музика…

Васил Бележков
Васил Бележков

Китаристът на ЕПИЗОД изсвири десетте композиции от помагалото със своя уравновесен стил на интерпретиране. Просвещенският му поглед върху материята, сякаш, ни караше да ръкопляскаме сдържано и … легато! Говорим за ученическо помагало, но всъщност става дума за способности на не какви да е деца! Доста китаристи от родните метър банди би им било полезно да се опитат да „хванат” някои от пиесите и това би разширило погледа им върху възможностите за развитие, както би и поизкълчило някой пръст!!! И ако отбягват фолклорните форми по липса на симпатия, все пак ще ви кажа, под секрет, че неравноделните размери 8/8 и 11/8 са си чист метализъм! Особено в пиесите на Васил Бележков.

Краткото 45-минутно представяне бе свръхинформативно, за хора които се интересуват от материята, и същевременно ненатоварващо. Взех си тънкото детско книжле, но не като сувенир от ЕПИЗОД, чиито песни вече са се вмъкнали и по общообразователните читанки (Не без заслугите на Васил Бележков!), а като ценна придобивка в общокултурен план, където лекциите написани в записките ми от събитието са побрани в по-подреден и пълен вид. Видеа с пиесите, изсвирени от автора им, вече могат да бъдат открити в свободното интернет пространство.

          Сетлист / размер / най-известна песен / област:

01. „Паяче” / 5/8 / Пайдушко хоро / Северняшка област
02. „Игривото зайче” / 7/8(2+2+3) / Ръченица / Повсеместно
03. „Мечо през гора вървеше” / 7/8(3+2+2) / „Море сокол пие” / Юго-западна област
04. „Д-р Кълвач” / 8/8(3+2+3) / Доспатско хоро / Пиринско-родопски край
05. „Светулки” / 9/8(2+2+2+3) / Дайчово хоро / Добруджа
06. „Рибка” / 9/8(2+3+2+2) / Грънчарско хоро / Северняшка област
07. „Ежковата риза” / 11/8(2+2+3+2+2) / Копаница / Шопско
08. „Орлово гнездо” / 12/8(3+2+2+2+3) / Танц Испайче / Пиринско
09. „Дъждовник” / 13/8(2+2+2+3+2+2) / Криво хоро / Тракия
10. „Катеричка” / 15/8(2+2+2+2+3+2+2) / Хоро Бучимиш / Средногорие

~    *    *    *    ~

Най-подир, както се казва накрая на парчето на ЕПИЗОД „О.4.З.” – „Край!”

София, Rock Thrashler

04.06.2021, Клуб „3 уши”

05.06.2021, City Stage, НДК

06.06.2021, Народно читалище „Цар Борис III – 1928”

1987 – 2021 Навсякъде…

Снимки: Rock Thrashler & Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A Thrash and Death Metal Evening: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE и TERRAVORE

Концерт с групи от ранга на OBITUARY, ранните SEPULTURA, ранните CANNIBAL CORPSE и SODOM в България.

Всеки малоумник би написал как пандемията е спряла концертния живот и как той се пробужда в момента… Що, па, един път да не напиша и аз подобни тъпни!?! Как дългото седене в къщи е изострило апетита ни за събития. И как сме се наострили да избухнем… (Прогнозите за времето са скучновати напоследък за увод…) Разбира се, дечурлигата са по-пъргави и седмица по-рано мини-турнето CHURCH OF DESTINY / LSD / GRIZZLY / SNADE мина през Grindhouse Skateboard Club с никак нелош успех и даже доста свежо свирене! Сериозните ценители и тежките смръщеняци, заслужихме да удари нашия час също с една доста представителна извадка от целокупната българска метъл сцена, подбрана благодарение на Perfect Storm Events.

Concrete
Феновете

Минималистично-пожелателната програма на концерта бе отредила по един кръгъл час на всяка от четирите групи между 18:00 ч. и 22:00 ч. Това изискваше експедитивност и липса на традиционните размотавания, защото родната полиция (ни пази) напоследък доста се е вторачила в нашето приятно малко клубче, пазейки да не притесни дрямката нащрек на охраната на тези, що работа за пет пари не вършат в съседство… За пръв път виждам паркингът около клуба да изисква изобретателността на шофьорите, чиято фантазия да се налага да прекрачва Закона за движение по пътищата, за да наредим пъзела от автомобили. Съответно, посещаемостта е такава, че дори няма да я конкретизирам в този доказателствен документ!!! И така, само с 5 мин. закъснение стартирахме този празник.

Squad Of Death
Squad Of Death

Всъщност, SQUAD OF DEATH най-често се изявяват именно на младежки метъл мероприятия с групи, като от споменатия преждеуикендов концерт, докато не са попаднали в полезрението на Perfect Storm. Най-дълбока сянка върху творчеството на квинтета с басистка са хвърлили OBITUARY. Това се изразява в предпочитаните хармонии, без да има директни плагиатствания, както и в част от пеенето. Надграждането, което правят е в по-честата употреба на бавните ритмики, докосвайки Doom-Death Metal-а и по-строго Death-аджийските вокали. Творчеството им притежава значителна хомогенност като стил. Макар и с прости ритмики, в песните им често се сменя темпото, което разгръща композициите. Солата са рядкост и са минималистични. Стандартните минорни хармонии от време на време се раздвижват с влияния от късните PESTILENCE и DEATH, които носят видимо задоволство на феновете. Групата не само че се развива с всяко свое излизане, но и вече предлага доста чисто изсвирени рифове, чиято яснота прави песните им индивидуални! SQUAD OF DEATH предложиха чудесен 45-минутен сет с оформящо се специфично тяхно шоу, което им доведе нови фенове.

          Сетлист SQUAD OF DEATH:

01. Let Him See
02. You`re Gonna Die
03. Ghostly Phenomenom
04. Me v/s Me
05. Fear
06. Run
07. Headless (CANNIBAL CORPSE cover)
08. Addiction Passion Tendency
09. Army Of Dead

Легендарните CIROZA разредиха своите участия, не само заради пандемията, а и поради други ангажименти на членовете на бандата. Определено имахме жажда за тяхната музика и малко след 19:00 ч. те ни запознават с най-новите си песни. Откриващото сета им парче е ново, но носи в себе си онзи ранен заряд на CIROZA, който ползва много punk в thrash закваската си. След това стилистиката на thrash-ърите се съсредоточава около модела на ранните SEPULTURA като сричконаслагване и агресия, каквато е актуалната същност на групата. Заради проблеми с ръката, един от титулярите-китаристи – Деян Видев, се качва на сцената само за две песни. Живеещият в чужбина оригинален басист на групата – Цветан Цветанов – Каската е демонтирал пета струна от баса, който ползва, и притежава набор от подходящи сценични каски… Действащият басист Симеон Исаев – Хеви е заел ролята на поддържаща китара, докато колегата му китарист се възстановява. Любимата песен на барабаниста им Петър Светлинов (R.I.P.) е изпълнена в негова чест. Валери Геров (v., g.) представя групата на фона на приятна рифовка, която изпълняват, за да забият безсмъртната пънк класика „Диагноза цироза”. Мощните скандирания за бис връщат момчетата за една бърза версия на „Ace of Spades”! Скандирания „Е-ба-нье!” изпращат монтанчаните от Ми`аиловград с някаква свръхсимпатия!

Ciroza
Ciroza

         Сетлист на  CIROZA:

01. Ashes
02. Those Like You
03. No Hope Remains >

          04. Insomnia

05. Refused/Resist (SEPULTURA cover)
06. Stop The War
07. So Better Don`t You Speak
08. Evacuation

          Представяне на групата

09. Диагноза цироза

          Бис:

10. Ace of Spades (MOTÖRHEAD cover)

Между сетовете хората излизат в двора на клуба, защото обстановката е доста разгорещена. Това дава възможност за озвучаване на следващите групи и проветряване до степен на пълно рециклиране на атмосферата пред рампата и бара. Дава ни и възможност да си „рефрешнеме стаканите” (Точно така трябва да се нарича тази операция в България!!!), защото по време на свиренето общуваме с барманите само на развален език на глухонемите… Стандартни 15-тина минути надграждане.

Concrete
Concrete

Малко след 20:00 ч., ни се представят CONCRETE. Те представляват превъплъщението на ранните CANNIBAL CORPSE на родна почва. Първите три песни се сливат, което дава тежко свръхенергично начало на сета. Интерпретациите на първообраза им по-скоро разлагат екстремния Death Metal на вдъхновенията, които са го изградили. Вокалите поддържат характерна монотонност. Калин Колев (v.) ни напомня, че тази година групата празнува 10 г. от създаването си. След което момчетата подновяват виелицата с много поздрави за колегите си и клуба. Между шесто и седмо парче CONCRETE се отдават на импровизация, докато китаристът им си смени китарата. Шуменлии се раздвояват в изпълнението си между ранните вдъхновения и подготовката на най-новото си творчество. Мощната им тяга приключва след 45 минутно избухване.

          Сетлист CONCRETE:

01. Buried in Shards
02. Beyond the Corporeal Domains
03. Necroenzyme
04. Tied to the Pyre
05. Cold-burnt Remains
06. Into Lifeless Slumber
07. Devour My Flesh
08. Blackborn
09. Infectious Cannibalism
10. Annihilation of Humans
11. Sixth Sense Catatonia

-Здравейте! Ние сме група от Варна София, Кърджали и Бяла! – Фронтменът им свиква феновете към залата и TERRAVORE забиват инструментална интродукция. Варненските трашъри са вече сериозен фактор на метъл сцената, заради своята прецизност и уникалните си, но същевременно и класически Thrash Metal композиции! По принцип това участие на квинтета в София бе представяне на новия им албум, макар те да не се ограничиха с него. Определено новите им песни носят много високо качество като композиции, а прецизността на рифовката им гони тази на DESTRUCTION! Представянето на песните в паузите не е силата на групата… Но парчета като „Vespra Crabro”, „Army Of Rancors” и „The Chicxulub Impactor” могат да бъдат вписани в златния фонд на българския траш! Забележима е и сработката на двамата китаристи, която значително се е подобрила от подгрявката им за TESTAMENT насам. Кавър на споменатите е опит за завършване на сета им, но феновете искат още. Две минути след 22:00 ч. тълпите крещят за втори бис, но часовникът е неумолим.

Terravore
Terravore

          Сетлист на TERRAVORE :

          Repture (Intro)

01. Decapitating Lead
02. Vespra Crabro
03. Army Of Rancors
04. Lethal Vaccine
05. Carnal Beast
06. Poltergeist
07. Apocalyptic City (TESTAMENT cover)

          Бис:

08. The Chicxulub Impactor

За уникално доброто събитие можем само да поздравим Perfect Storm! Момчета, благодарим ви! Тази комбинация от групи показа многостранната българска Thrash/Death сцена в исторически по значението си концерт. Зрелище, което би могло да запуши устите на вечно мрънкащите за някакви липси фенове, в случай че имат уши. Да, ние се движим с известно времево закъснение, но това не прави групите ни по-малко ценни! Още повече, че можем днес да наблюдаваме събрани качествата, които рядко са се наблюдавали заедно преди, дори на запад!

Ciroza
Феновете

Rock Thrashler
15.05.2021, София ,  Grindhouse Skateboard Club
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерии от събитието: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE, TERRAVORE


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

STORM – вихър от енергична креативност

Ще ви разкажа една приказна метафора, сътворена от живия живот, не защото е невероятна, а точно защото тя може да бъде разказвана като поука от много и различни хора.. Да познавам нашите герои, сякаш бе нещо естествено и логично. Но те, освен стереотипите, които олицетворяват, имат и онази свръхестествена искра, която кара всички нас да бъдем малко по-добри! И виждайки тях, да ни се иска да притежаваме и ние тези чисти пориви, в които те живеят… Освен, че харесвам тежките им песни, когато чух за пръв път на живо втория им сингъл „Angel”, помислих, че е кавър на някоя известна банда, встрани от музикалните ми интереси. Такова е качеството на композициите, които са способни да сътворят! А разговорите ми с тях винаги са били искрени и непритворени.

Двамата сериозни икономисти Михаил Бонев (Мишо) и Александър Младенов (Сашо) изковават своите музикални способности не по-небрежно от образованието си! Това е тандем мултиинструменталисти и композитори, благодарение на които са се сбъднали мечтите за сценична изява на не един и не десетима рок мечтатели сред българските групари. Техният усет към мелодиките и рифовете са облагородили не един и два музикални записа за последните … а бе, доста години! Свирил, независимо от прищевките на съдбата и на колегите си, тандемът никога не е отказвал помощ за различни рок мероприятия и никога не е имал твърде големи изисквания, за да го направи. Може би точно затова, беше време те да впрегнат своите способности, за да изявят личния си талант в група, където да контролират творческия процес! Добавянето на китариста Николай Михайлов към триото STORM никак не е случайно. Той е човек с творческата искра, който е достатъчно чиста натура, за да се впише в креативното трио, без някаква натраплива идея за поредния трибют, като същевременно носи технически умения на ниво, достойно, за да се обърне по-сериозно внимание на формацията. Дали тези музиканти са подпомагали аутистик сегмента на рок групарството1 ни? Да, но не защото твърде малко ценят себе си, а защото ценят твърде много всяко човешко усилие в музиката и не само в нея! Това са човеци, които ще оценят и усилието да прочетете за тях. Формален повод за разговора ни е „навечерието” на излизането на третия им сингъл. Ето какво тримата успяха да разкажат за всички нас:

R. Th.: Бих могъл да разкажа много за членовете на триото, но по-интересно е кое вие смятате, че е важно и определящо за вас! Разкажете за група STORM на феновете и читателите! Какво ви накара да формирате бандата? Какво е най-съществено да се разкаже за членовете ѝ?

Привет, Светльо и поздрави на твоята уважаема аудитория! Както ти и много от читателите ти знаят, аз (Мишо Бонев) и Сашо Младенов свирихме дълги години заедно в легендарната българска метъл група АТЛАНТИК, както и за по-кратко в още една – Т-34. В тях дадохме от себе си каквото можахме, имаме доста клубни и други участия, а с АТЛАНТИК – и няколко студийни албума зад гърба си. С годините всеки музикант осъзнава приоритетите си, избистрят му се целите и ако са достатъчно ясни – прави каквото трябва, за да ги осъществи. Ние двамата имахме късмета съдбата да ни събере, защото имаме сходни виждания за това какво една група трябва да прави и как да го прави, имаме сходни музикални предпочитания, разбираме се добре и се допълваме. Така че в един подходящ момент (прекъсването на дейността на група Т-34 и финализирането на записите по поредния албум на група АТЛАНТИК) взехме решение да основем група, в която да реализираме музиката си по начин, който смятаме за най-добър и ефективен. Това се случи около Нова година на 2019 г. През пролетта на същата година слушахме на живо група RP BAND, в която свиреше Ники Михайлов (когото познавахме от АТЛАНТИК, където беше свирил за кратко). Допадна ни като китарист и го поканихме в STORM. С избора му също имахме късмет, защото си паснахме като музиканти и като хора. Останалото е история.

Storm
Storm

R. Th.: Определението Rock/Heavy/Speed Metal на стиловата ви насоченост е много разнопосочно. Как по-задълбочено може да определите музиката, която създавате? И как композирате песните си?

Разнопосочно е, да. Това е така, защото пишем песни в различни стилове. Създаваме това, което ни допада, а не се стремим да се придържаме към точно определен стил. „Angel“ например напомня класическия рок от 70-те години. „Сълза“ пък е типична метъл балада. Останалите ни парчета, обаче, са обединени от мелодичния спийд-метъл, приближаващ се до пауър-метъла.

Мишо: Аз пиша първо музиката си – по идея, която трябва много да ми е допаднала, и след това текста.

Сашо: И при мен най-често първо идва музикатата, някоя мелодична линия, която дава импулса, за да се развие цяло парче около нея. След цялостното изграждане на музиката, обикновено идва и идея за текст, но понякога става и обратното.

Ники: Обичам да съм част от творческия процес. Музиката на Мишо и Сашо е грабваща. Епична. Точно както ми харесва. Обожавам епиката. Според мен, на това се дължи нашата валентност. Добре се намерихме.

Storm
Storm

R. Th.: Равнявате ли се по стандартите на световната сцена? Кои са любимите ви групи и изпълнители? Доколко те влияят на композирането ви? И изпълнявате ли кавъри по време на концертите си? Как ги подбирате?

Като музика и текст смятаме, че не отстъпваме на някои от големите имена в метъла. За останалото – записваме и се продуцираме сами, в което смятаме, че непрекъснато постигаме напредък.

Мишо: BLACK SABBATH, URIAH HEEP, PINK FLOYD, JETHRO TULL. Със сигурност изброените са повлияли на композирането ми, но и куп други групи, които харесвам.

Сашо: IRON MAIDEN, METALLICA, HELLOWEEN, URIAH HEEP, WHITESNAKE, BLACK SABBATH, PANTERA, DREAM THEATER и други. Определено слушайки ги, според мен, ни оказват влияние, дори и реално да не го осъзнаваме.

Ники: Обожавам IRON MAIDEN…! Те винаги са ми били влияние. За световната сцена… не знам, но определено на родната сцена имаме какво да покажем. Свиренето на кавъри за мен е част от рок енд ролл купона…

Изпълняваме и кавъри – публиката ги иска. Избираме предимно парчета, които харесваме, но се случва да се съобразяваме в по-голяма степен с това, което хората искат да чуят. В края на краищата нашето желание е публиката да чуе и хареса нашите песни, а затова трябва да я предразположим.

Тъй като свирим по различни форуми, при изготвянето на конкретния сетлист се стараем да се съобразяваме и с характера на събитието, в което участваме.

Storm
Storm

R. Th.: По концертите ви съм слушал много рифови и бързи ваши песни. Защо за синглите ви избирате свръхмелодични композиции? Радиофоничността определяща ли е за това? За къде са тежките парчета?

До момента – да, радиофоничността. За старт се пробвахме в „мейнстрийма“. Предстоящият ни трети сингъл, обаче, разкрива в пълна сила водещите характеристики на музиката ни и стила, който преобладава засега в творчеството ни. В ход са записите и на други нови тежки парчета, които също няма да крием “под тезгяха“.

R. Th.: Имате програмно парче „Storm”, което преди време попада в албум на АТЛАНТИК. Как се случи това? И вярна ли е онази митична история, за събирането на първия проект на групата през 2011 г., когато песента още не е била зачената?

Мишо: „Програмно“ е добре казано, всъщност кръстихме групата на него, но затова ще обясня по-нататък. За да отговоря ясно на въпроса ти, ще разкажа малко повече за песента “Storm”. Написах я през август 2010 г., когато бях член (бас-китара и соло-вокал) на група Атлантик и я записахме в студио през януари 2011 г. По-късно, през август, с песента „Storm” участвахме на фестивала Поп-рок фест Несебър, където взехме четири награди. По мои груби изчисления „Storm” е свирена на живо над 200 пъти и обикновено предизвиква възторг у публиката. Песента влезе в албума на АТЛАНТИК “Horseman of Death” (2013 г.), където беше едно от двете пилотни парчета. Дори първоначално планирахме този албум да се казва „Storm“. Явно тази песен притежава голяма сила.

За последната част от въпроса ти се връщам отново в 2011 г., когато също така работихме с гост-музикант – нашия приятел Христо Ламбрев от СИГНАЛ. Няколко дни след фестивала в Несебър, обаче, АТЛАНТИК прекрати дейността си. Междувременно Ламбрев беше уредил участие за групата в тогавашния клуб „Маската” в Студентстки град в София. За да не се губи участието, се свързах с мои бивши колеги от групите ФАНАГОРIA (Иван Цанов, Георги Гочев) и ФОРТУНА (Недко Атанасов) и за 2-3 репетиции подготвихме репертоар. Една от песните в репертоара беше „Storm” и понеже беше единствената нова и авторска, решихме да излезем на сцената под това име. Но тази група нямаше планове да продължи съществуването си и дейността й се ограничи единствено до това участие.

Storm
Storm

R. Th.: Не се ли опасявате, че името „Storm” е преупотребявано във всички части на рок/метъл сегмента? Текстът на самата песен изразява ли емоцията, която искате да предизвиквате у феновете?

Мишо: Осъзнаваме риска, но когато започнахме като група, всички размисли за име водеха към STORM, изборът беше едва ли не „естествен“.

Както отбелязах по-горе, избрахме за име на групата заглавието на тази песен, защото тя носеше голяма емоция за публиката и за самите нас – визирам мен и Сашо, още от времето на Атлантик в качеството ни на ритъм-секция. Така че, то е едно общо преживяване с дълга история, едно от най-известните ни парчета и не на последно място, донякъде илюстрира това, което възнамерявахме да правим в новата група като стил. Все още не пропускаме да я свирим на живо. Когато й дойде времето, ще й направим „кавър“ студийно.

R. Th.: Възможно ли е да направим пълен списък на групите, в които тримата сегашни члена на STORM са участвали?

STATE, ФАНАГОРIA, ФОРТУНА, УРАН 242, NIGHTMARE, АТЛАНТИК, БГ РОК, ДЖАЯ ОМ, Т34, RP BАND, CARGO CULT/МЪРТВА ХВАТКА, “Взел съм заплата”.

R. Th.: Знаейки какво е положението с рок музиката в родината, разкажете, ако желаете, с какво се занимавате, когато не свирите? Какви хора формират такава група днес?

Мишо: Няма как – трябва да изкарваме прехраната си, а музиката не може да я осигури. Така че, тя си остава хоби и за тримата от нас. Ние сме обикновени работещи хора – аз и Сашо – в банки, макар и в различни сфери, а Ники – в Музикалния театър.

Ники: Каквото и да правим, не трябва да се спира да се свири. И най-важното – хората в една група трябва да знаят, че се събират, за да правят изкуство. Следователно всичко трябва да е в полза на изкуството. Трябва разбиране, подкрепа, вдъхновение, творческа мисъл и трезви мисли.

Storm
Storm

R. Th.: Какво ще представлява дебютният ви дългосвирещ албум и каква част от него е готова, като композиции? Колко песни би съдържал, ориентировъчно? Планирате ли как ще бъдат разпределени процентно мелодичните ви и агресивни композиции?

Първият ни албум ще се състои от песните, които хората познават от живите ни участия плюс още 3-4 чисто нови парчета. Повече от половината от албума вече е готов. Можем отсега да кажем, че повечето от композициите ще са агресивни. Не сме планирали съотношение, но отсега можем да кажем, че ще е 2:1 в полза на тежките парчета.

R. Th.: Тази двойственост – тежки и мелодични песни, характерна за вас, е стандарт и за имена като WHITESNAKE или дори ICED EARTH, да речем. Какво е развитието ви от тук нататък? Възможно ли е някоя от тенденциите да вземе връх? Какъв е хоризонтът, който чертаете пред себе си на този етап?

Възможно е. Зависи от нас като взаимодействие между музиканти, бъдещите музикални идеи на всеки от нас, както и коя от двете тенденции ще предизвика по-голям интерес у слушателите. Както споменахме, парчетата, върху които работим в момента са от тежката категория.

R. Th.: Винаги съм се възхищавал на вътрешното ви чувство за композиране на вашата музика. За мен е изненада един такъв толеранс към мнението на слушателите! Това вътрешна несигурност ли е, или готовност за компромиси? Доколко слушателите могат да ви повлияят? А и кои слушатели, в крайна сметка? Тези от радиото или тези от пред сцената?

Несигурност в никакъв случай! „Уклони” е възможно да има в резултат на две неща: първото e развитието на нашите персонални музикални интереси и на амалгамата от тях, като група; а второто – взаимоотношението артисти-публика. Това, което е присъщо на всеки артист е стремежът му да се хареса на публиката. Усетим ли повече симпатия към определена страна от нашето творчество и изява, няма как да останем безразлични към фактите, а и не трябва! И двете групи слушатели са важни – някои не ходят често по концерти и клубове, но това не ги прави по-малко меломани. А в съвременната дигитална епоха, слушатели, особено на англоезична музика, ще намерим навсякъде – чрез радио или интернет.

Storm
Storm

R. Th.: Търсене на популярност или възпитание на публиката? Какъв е балансът според вас?

Балансът определено клони към възпитание на публиката. Ние не сме в графата „екстремен метъл” или „прог-метъл”, с всички техни задължаващи творците и публиката специфични изисквания по отношение на стил или виртуозност. Но в нашето творчество, винаги ще държим на истинските музикални стойности – оригиналността и силата на емоционалното въздействие.

R. Th.: Очевидно има поне двама текстописци в групата. Български или английски? От какво зависи изборът на език при вас?

Сашо: Да, засега сме двама. За езика смятаме, че с приоритет вече е английският. Следвайки целите, които сме си поставили – за по-широко дигитално разпространение на музиката ни в интернет платформите, смятам че е по-широкодостъпен за рок феновете. Не че на български език песните ще звучат зле, но все пак, засега по-голяма част от аудиторията ни, която активно търси наша музика, е разпръсната по цял свят и не можем да си позволим да не разбира думите и смисъла на песните ни.

R. Th.: Знам, че STORM не отказва свирене и активно взема участие в различни конкурси. Пътят към вашите фенове по всички пътеки ли е? Смятате ли, че музикалните конкурси в България могат да доведат до нещо повече от популярност?

Пробваме се – все някога някъде може да се получи. Към настоящия момент имаме готова песен, с която, обаче, няма да участваме в конкурси. От месеци не сме издавали нищо и не възнамеряваме да чакаме още няколко месеца до края на даден конкурс, който е отворен за участие в момента. Парчето е силно и нямаме търпение да го издадем като сингъл. Очаквайте го в края на месец май!

R. Th.: Мислите ли, че е възможно по клубните ви участия да направите сет, изцяло с авторски песни? Бихте ли предприели такъв ход? Защо?

Възможно е, защо не. Идеята е примамлива и предизвикателна. Малко групи в България, на такъв ранен етап от развитието, си го позволяват. Звучи смело, но трябва да се пробва. Трябва да научим българската публика да слуша нова авторска музика в по-големи количества.

Storm
Storm

R. Th.: Има ли разнобой авторска музика – кавър култура и възможна ли е качественото им съчетаване?

Мишо: Има. Твърде много групи свирят предимно кавъри, а част от тях смятат, че е излишно да се морят да създават своя музика, защото няма кой да я слуша. За мен, лично, това да имаш група предоставя уникалната възможност да задействаш творческия си потенциал и да представиш по един много ефективен начин това, което си създал. Да имаш потенциал, но да не се възползваш от тази възможност е похабено време и усилия.

В другия аспект на въпроса ти – относно съчетанието – наложително е да има кавъри в репертоара на младите групи, които нямат достатъчно по обем авторско творчество. За тези, които пък го имат, е въпрос на избор. Групи с изградено име избират по 2-3 любими парчета, които им пасват и това е. При нас все още е необходимо да поддържаме голям репертоар от кавъри.

Относно качественото съчетание специално при нас – много от кавърите в репертоара ни бяха разностилни рок-хитове, които взаимно се режат стилово. Но този подбор е динамичен, така че се стараем песните, които избираме да свирим, да ни пасват по някакъв начин – например парчета, в които има ярки двугласия.

R. Th.: Споделете най-близката цел на STORM!

Най-близката: предстоящият ни сингъл да се хареса масово по света и у нас.

R. Th.: Освен още концерти, какво да очакваме от бандата? Има ли план, по който работите?

Отдаваме приоритет на записите, но поддържаме форма и за участия. Оживлението тепърва предстои.

R. Th.: Вашето послание към феновете и потенциалните ви слушатели?

Хора, слушайте група STORM и повече български групи! Дайте ни шанс, ние няма да ви разочароваме. Очаквайте много изненади.

Интервюто подготви: Rock Thrashler
София, май 2021 г.


1 Понятие, използвано от тесен кръг специалисти, за да обозначат феномен от груповото съзнание в някои формации и което още не е получило своята официална дефиниция.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Symphonic Metal Gathering 2018 (SANCTORIUM, APRIL WEEPS, THE A.X.E PROJECT и ENTHRONEMENT)

Макар да се чуват някои снизходителни оценки, симфо-метълът в България преживя не само сценична експанзия, но и достигна значими стандарти. И ако не е стъпил на световната сцена, то това е по-скоро, поради липсата на съвременни продуцентски продукти у нас. И така, за да проверим достоверността на една такава теза, посещаваме Sympho-Metal празника в клуб Live & Loud с участието на гостите от Санкт Петербург – SANCTORIUM, словаците APRIL WEEPS и нашите групи THE A.X.E. PROJECT и ENTHRONEMENT. Самото събитие не е озаглавено „Sympho Metal Gathering”, но е логичен наследник на възникнала такава традиция в предходни години.

Enthronement

Enthronement

ENTHRONEMENT се завръщат след известно прекъсване и очаквам с интерес какво ново ще предложат на публиката си. Изглежда неактивният им период е бил пауза по своето същество. Те продължават да имат своето добро neo-classic звучене, носещо натоварвания от NIGHTWISH и BLIND GUARDIAN. Имиджът им е тотално доминиран и имитиращ този на АРКОНА. Руските рубашки и акцентите от средновековен милитаризъм са твърде буквален цитат и могат да въздействат само на незапознати с оригинала. Вокалистката им Теодора Петрова демонстрира отново широките си диапазони на харшово и оперно пеене, съчетавайки ги в една опасна за гласа ѝ комбинация, която в момента звучи впечатляващо. Макар идеята им да включва скандинавски фолклор, музикално той продължава да им се изплъзва. Въпреки стабилната си подготовка за този концерт, не видяхме развитие на групата. Малко по-простите им аранжименти и ритмика звучат добре, но остават на едно по-ниско равнище. Не е малко, разбира се, че успяват да запазят добрата си динамика, след периода на неактивност. Време е да видим и развитието от тях!

Enthronement

Enthronement

          Сетлист ENTHRONEMENT:

          Intro

  1. Fire Still Burns
  2. Fighting The Cross
  3. Myolnir
  4. For Freedom
  5. Glory Lands
  6. Asgard
The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

THE A.X.E. PROJECT ни се показаха с една лекота на свирене, каквато са добили в хода на записите на новия си албум. Те бяха решили да ни запознаят предимно с новите си композиции, които запазват характерния си Sympho-Progressive Metal стил. Цялата група владее инструментите със завиден майсторлък, като не се свени да го демонстрира в представление, заслужаващо нашето внимание. Разбира се, стигнахме и до подбрани тяхни стари композиции, които бяха  изпълнни със замах. Това, което контрастираше на добрите впечатления от работата на секстета, бе много бедните откъм бленди и звучащи повече ретро клавири. Те принизяваха здравите китарни рифове до нивото на Hard Rock класика със стандартен клубен звук. Лекокрилото отношение, а може би и спецификите на работата им в студиото, бе оставило и двете вокални изпълнения на Цвети Кирилова (v.) и Георги Георгиев (b., v.), доста необработени. Откровено изплъзващи се, към високи тонове, имаше и у мъжките харшове и в ниския регистър на дамското изпълнение. Финалната нова композиция „Death” покри стандартите на групата, наедно със слабите моменти, а бе и свита в равноделна ритмика, каквато THE A.X.E. PROJECT рядко ползват.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

Новите песни, които чухме на 04.03.2018 г., тогава бяха още в процес на записване. През 2020 г. този материал излезе под крилото на испанския лейбъл Art Gates Records и бе представен от THE A.X.E. PROJECT на 12.09. в малкия салон на клуб Mixtape 5. Материалът определено бе изчистен от младежката си неувереност. Чакането му си заслужаваше!

          Сетлист THE A.X.E. PROJECT:

          Intro

01. Fear The Angel
02. Cry
03. Wall Of Silence
04. Frozen Eyes
05. Ancient Earth Suite
06. Death

Бърз лайн-чек ни вкарва в звученето и света на APRIL WEEPS. Не много строгата официалност в облеклото на гостите от Словакия, загатва висока претенция. Бандата разчита на програмиран бекграунд, чиито интродукции и добавени звуци в самите песни контролираше сета им.

April Weeps

April Weeps

APRIL WEEPS очевидно наблягат на контрастния ефект между харшовите мъжки вокали и нежните дамски песнопения, като и двамата вокалисти пеят впечатляващо прецизно. Ненатрапливата подложка, включваща клавирни интродукции и звуци от рогове, не разваля впечатлението от живото свирене на бандата. Симфоничната структура на песните не е абсолютизирана и е обогатена от Progressive Metal влияния. Въпреки тежкия контролер пред фронт-дамата, тя е плаха в боравенето с него и между песните звучи същото ехо, като по време на кантата. Изглежда в Sympho Metal-а на клавирите се отдава една традиционна почит! APRIL WEEPS ползват също беден репертоар от бленди, наследени в голямата си част от ранните албуми на DIO. Секстетът композира собствени мелодии и хармонии! Ползвайки 6- и 7-струнни китари, в някои пасажи, музиката им слиза доста ниско по тоновете, но строго-равноделните ритмики ги предпазват от Jent влияния.

April Weeps

April Weeps

Акустичните пасажи често вземат връх в песните. В строго gothic композицията „A Way of Mind” има включен дори електронен семпъл, което разчупва калъпа им, но ощетява композиционния план. В последната песен изплуват по-ясно progressive влиянията им от QUEENSRYCHE, но и онези фини славянски фолклорни компоненти, където Marta (v.) пее с ецване, за да добие парчето своята уникалност! Не случайно, година по-късно, APRIL WEEPS попадат на сцената на W:O:A Battle of the Bands с почти идентичен сетлист на този, който представиха в София!

          Сетлист APRIL WEEPS:

          Unreachable Gratification part – Line check

  1. Palingenesis
  2. Realisation Stage
  3. A Way of Mind
  4. Unreachable Gratification
  5. Extirpation
April Weeps

April Weeps

Дългогодишна е традицията в надпреварата между московската и петербургската рок сцени, затова коя е по-съвършена в творенията си… Много бих могъл да ви разказвам за този ескалиращ през годините спор, но се опасявам, че няма да е достатъчно интересно… Това състезание, също традиционно, е обладано от духа на провинциалистката чест и неговите резултати са по-скоро кой да остане на последното място по грамотно звукване, отколкото да се демонстрират някакви постижения. И така, щяхме да наблюдаваме петербургски представители да доказват хедлайнерска позиция в София.

Sanctorium

Sanctorium

Изцяло записаната интродукция на SANCTORIUM се срива, възстановяването ѝ се оказва непосилно и бандата влиза доста дървено без подложката си в своя сет. Усещането за читалищно озвучаване от 80-те отчетливо се усеща във вибрациите на атмосферата и аз съм сигурен, че причината не е в клуба! Грижите за саунда са оставени в ръцете на техен озвучител, което ни лишава от възможността да усетим опитите за всичкосвирене на групата в първите две песни. Вторият им китарист е включен директно в пулта, без никакви ефекти и по-голямата част от свиренето му е изгубена за нас. Контролът над ефектите на Дария Жукова (v.) също е поверен на озвучителя, но всичките му усилия не могат да маскират стандартно-фалшивите тонове. Кликът на барабаниста е толкова силен, че излиза през озвучаването…

Sanctorium

Sanctorium

.Сякаш хаосът в звученето на SANCTORIUM бива преодолян по време на двете баладично-мажорни песни, които следват в изпълнението им. Броят на вокалистите на сцената расте, а руските фолклорни мотиви стават водещи. Хармоничните многогласи трудно влизат в гамата на естрадната хармония. Симфоничното звучене на студийните им записи, засега, убягва в изпълнението, но вокалистката се хвърля на оперно пеене, за да достигне такива стандарти. Там в композициите, където би трябвало да има преходи, такива често липсват, сякаш плоча прескача на следващ мотив. Клавирите започват да доминират в аранжиментите, а избликващите мажорни хармонии носят спомен за съветска естрада. Онова всичкосвирене, което споменах, представлява неумел колаж от споменатите елементи, Hardcore рифовки и Black Metal агресия. Фалшиви меки вокали се смесват с крайни форми на харш в нестройна концепция. В хода на сета някои песни просто отпадат от официалния лист.

Sanctorium

Sanctorium

SANCTORIUM сякаш изнемогват под собственото си творчество и когато идва ред на „Shaman`s Curse”, то звучи така, сякаш ВЕСЕЛЫЕ РЕБЯТА правят гавър на неопределено Black Metal парче с гост-вокалист София Ротару!!! Руската народна песен, най-известна от изпълнението ѝ на Фьодор Шаляпин, агресира в строго кремоновски саунд. А последният трак, пред който в сетлиста пишеше „Bis” е с леки фолклорни забежки и би могъл да бъде изсвирен от всеки ресторантски оркестър, срещу неголяма сума пари и музикално желание за изпълнение песен на IMMORTAL… Групата и тримата й вокалисти агонизират в лудешка превъзбуда от достиженията си. За дислексичната интерпретация на любовните текстове, не съм и мислил да ви разказвам… SANCTORIUM спокойно можеше да подгяват за този концерт и да благодарят смирено на колегите си от другите банди за предоставената възможност да се изявят! Точка в актива на московската сцена, присъдена служебно…

          Сетлист SANCTORIUM :

          Interrupted Intro

01. Choronzon
02. Space Between Us
03. Sons of Heaven, Maids of Earth
04. The Threads of Fate
05. Knight and The Lady`s Honor
06. Nuclear Song
07. Name Of Rose

          Piano Outro

08. Shaman`s Curse
09. Эй, ухнем (Руска народна песен)
10. Song Of Bograd

Sanctorium

Sanctorium

Целият концерт продължи три пълни часа с доста стегнати паузи между групите. И ако броим сета на хедлайнера, като придобито интересно познание за състоянието на различни сцени, мероприятието бе изключително богато на информация за значими тенденции в Symphony Metal-а!

Rock Thrashler
04.03.2018, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: