The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 164 other followers

Последни публикации

Архив

MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

Европейското турне на MYRATH и ELEINE тръгва от Югоизточна Европа и стига до Португалия, реализирайки 26 дати за месец и два дена! („Да не излиза!”…) А в София е първата дата на това ориенталско, в своята същност, представление. И двете групи не са непознати по нашите ширини, като дори си имат запалени почитатели, които определено не са в средите на конвенционалните метъл фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath и приземяването на летящата масичка

Базираните в Швеция ELEINE са попили от инструментализма на сцената там и са се преборили с озвучаването на седемструнните си китари, но всъщност по-голямата част от музиката на песните им се съдържа в клавирния бекграунд, който щедро се лее ту в симфонизирани варианти, ту като органи и пиана, ту като седемдесетарски hard rock. Базирана на hard`n`heavy стандартите, бандата добавя щипка black metal мрак към музиката си и, разбира се, премерено количество ориенталски хармонии. Нежните дамски вокали на Madeleine „Eleine” Liljestam са много верни, но поне в началото на сета им, доста неуверени! На места буквално бяга от микрофона и изпълнението става незадоволително. Другият несменяем член на бандата, китаристът Rikard Ekberg, добавя доста силни подкрепящи вокали към партиите на колежката си в харшов и чист маниер. Барабаните са среднотемпови и стандартизирани.

A_Eleine_02393

Eleine

Сценичното одеяние и естетика на Eleine са центрирани някъде из Пакистан. Индийска чувственост, подкрепена и от високите тонове на вокалите, е съчетана с арабска естетика на тегнещата гръд и свръхподвижния ханш. Ефирните воали на облеклото не прикриват, а подчертават чувствения компонент. Тънкият щрих, който ориентализира в най-голяма степен картината е ретро естетиката на грима на вокалистката, който пряко кореспондира с 90-тарската турбо чалга на прехода ни. Здравите рифове, които са повече в ритмичен компонент, отколкото в тонален, влизат като контра-шамар на фона на фронт-дамата. Вокалите й са разпяти повече в поп насока, отколкото да са ориентализирани. А колебаещите се между мелодичността и епиката клавири от пулта, някак сглобяват зрелището в единен аудио-визуален спектакъл. След петата композиция, ELEINE забиват един кавър на RAMMSTEIN, който те може много да си харесват, но влиза съвсем ресторантски сред творчеството им.

A_Eleine_02359

Eleine

Не знам какви са условията на турнето, но ELEINE ни подканят да посетим мърч щанда след всяко парче. На седмата им песен вокалистката се отпуска и успяваме да я чуем в пълния ѝ капацитет! Основните препратки са в стил TEATHER OF TRAGEDY. Преди следващата песен успява да разпее публиката. За последната песен Madeleine добива криле, които по-късно ще влезат в употреба и на танцьорката на MYRATH. Песента е почти изцяло клавирна и на запис, като са подчертани мелодичността, позволяваща преход към дългата аутродукция и поклонът на оркестъра.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Eleine

          Сетлист ELEINE:

  1. Enemies
  2. Whisper My Child
  3. All Shall Burn
  4. Sanity
  5. Unit the End ->
  6. Mein Herz Brennt (Rammstein cover)
  7. Hell Moon (We Shall Never Die)
  8. Death Incarnate
  9. Break Take Live

          Outro

Мърч щандът на двете банди е по ориенталски пъстър от пара-музикални продукти, които сякаш подканят да се пазариш…

A_Eleine_02375

Атмосферата

MYRATH направиха няколко големи представяния на последния си, по-фолклоризиран албум, в… да го наречем „прогресивния арабски свят”, където творчеството им се приема с крипто-националистичен ентусиазъм. Шоуто, с което тръгват да покорят Европа е само сянка от мащабността на тунизийската продукция, но бандата и екипът ѝ са се постарали да пренесат съществените компоненти през пътуването си. Първият им тест бе в Mixtape 5.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Myrath

Арабска интродукция и танцьорка откриват спектакъла. MYRATH забиват първите три песни от последния си албум, които представляват и есенцията на музикалните им способности. Висококачествен hard rock доближаващ ги до музикантски решения на пост-класиците CORNERSTONE (Да не споменем директно RAINBOW.) или на шведските минорно-мелодични таланти HUMAN RACE (Или да направим сравнение с по-достъпните TAROT.), бива размесен с ориенталски по своята същност мотиви, голямата част от които се съдържат в подложката от пулта, запълнена с югоизточни инструменти и симфонизации, както и различни дайрета, звучащи като високо настроени ударни инструменти на цигански оркестър, базирани на арабската музикална традиция. Гласът на Zaher Zorgati се справя блестящо със смесването и на двете постановки, като определено не му липсват нито усетът за рок и фолк извивки, нито диапазон и контрол на гласа. На сцената музикантите демонстрират грамотен инструментализъм, който ясно се отразява в колоните, дори клавирни партии се изпълняват на живо, но въпреки това подложката е по ориенталски натруфена с много компоненти. Когато едно от китарните сола се извива като зурни, не става ясно дали това е ефект или се дублира бекграунда?

B_Myrath_02611

Myrath

Сполучливо включени източни музикални мотиви сме чували от колоси като RAINBOW, DIO, MERCIFULL FATE, ANGRA, но тук, разбира се, говорим за тотална хипербола. Трябва да кажем, че ориенталският компонент в музиката и шоуто на MYRATH, за разлика от индо-арабския контекст на ELEINE, е по-изтънчен, в светлината на една ирано-средиземноморска естетика. Симбиозата folk – rock влиза по-естествено. А танцьорката им, макар да ползва изразни средства на елитна кабаретна турска кючекчийка, изглежда като оставена в наследство от краткото пребиваване на вестготите на територията на Картаген при падането на Римската империя…

B_Myrath_02624

Myrath

След това тунизийците влизат в серия от по-слаби песни, с еднообразен среднотемпов равноделен ритъм, където се съсредоточават върху представянето на фолк компонентите, докато hard rock-ът им е в отстъпление. Текстовете на MYRATH са много конкретни в посланието си. Често пеят за свободата и освобождението, и макар и без исторически препратки самата им идея, сякаш, съдържа някакво основополагащо палестинско зрънце, което на моменти изплува в ненасочени призиви за война… Някакво недоизказано ново арабско нашествие витае във фолклорните сказания, които ползват. Закачката с харесването/нехаресването на „Game of Throns”, преди „The Unburnt”, подхлъзна доста фенове, докато момчетата искаха само да подчертаят независимата си сагова способност за интерпретации на арабския фолклор. И докато музиката започва да доскучава, на „Duat” ни втрещява фокусник, който разходи летяща масичка над публиката. Изпълнението е толкова неочаквано и хипнотизиращо, че фотографа ни изобщо не успя да „гръмне”, а моята „сапунерка” не е толкова пъргава и документира вече приземяването. Шоуто, освен танцьорката, започва да включва и други компоненти от клиповете на групата – маски, криле, обогатявайки преживяването поне във визуален план. Кавърът на мароканската psychadelic art rock група LES FRÈRES MÉGRI, която през 70-те комбинира хипи рока с арабската музика, е само една любовна балада, далеч от значимите й постижения и изпълнена в един повече поп вариант.

B_Myrath_02686

Myrath

Между песните 12 и 13, публиката бива разпята в състезателен маниер на мисленото й разделяне. Zaher декларира, че българската публика е най-добрата в Европа! Мислено го чувам как повтаря тази реплика на цялото им турне, но не за нас… А в това време групата се прибира, оставяйки само барабаниста си на сцената, да си партнира с бек-трака. Когато останалите се връщат на сцената, hard rock компонентът отново е в подем, а феновете масово пеят най-хитовите стари песни на MYRATH. Фронтменът е сменил плаща без ръкави с футуристично пончо, много наподобяващо някои от екзотичните предложения на магазините за втора употреба… На едноименната на албума им песен вокалистът сяда във въздигащ се трон, на който фокусникът им маха едната подпорна колона, преди да я монтира отново и да смъкне фронтмена на земята, където е послан килим, който много наподобява първи чирашки опит на ратая на някой чипровски тъкач. След края на песента, групата отново се прибира и дълъг ентусиазиран бис отеква продължително в клуба. Zorgati се появява само, за да успокои страстите и да покани всички на среща при мърч-щанда. По-късно в техен авто-анонс чета, че всичко след солото на барабани е било бис…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Килимчето на Myrath

Все пак, ние успяхме да видим шоуто, което мнозина не успяха, заради епидемиологичната обстановка!

          Сетлист MYRATH:

          Arabic Intro

  1. Born to Survive
  2. You`ve Lost Yourdelf
  3. Dance
  4. Get Your Freedom Back
  5. Tales of the Sands
  6. The Unburnt
  7. Duat
  8. No Holding Back
  9. Mersal
  10. Monster in My Closet
  11. Lili Twil (Les Frères Mégri cover)
  12. Merciless Times
  13. Beyond the Stars

          Drum solo – Jasmine ->

  1. Believer
  2. Endure the Silence
  3. Shehili

 

B_Myrath_02707

Myrath

Rock Thrashler

27.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

D_Obscura_01753

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

A_Fractal Universe_00989

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

A_Fractal Universe_00962

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

A_Fractal Universe_01087

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

B_Thulcandra_01133

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

B_Thulcandra_01200

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

B_Thulcandra_01115

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

C_God Dethroned_01257

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

C_God Dethroned_01310

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

C_God Dethroned_01278

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

          Сетлист GOD DETHRONED:

          Intro

  1. Illuminati
  2. Book of Lies
  3. The World Ablaze
  4. Villa Vampiria
  5. No Man`s Land
  6. Spirit of Beelzebub
  7. Gabriel
  8. Escape Across the Ice (The White Army)
  9. Nihilism

Както и GOD DETHRONEDOBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

D_Obscura_01489

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

D_Obscura_01590

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

D_Obscura_01564

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

          Сетлист OBSCURA:

          Intro

  1. Anticosmic Overload
  2. The Seventh Aeon

          Church Intro

  1. Ode to the Sun

          Intro

  1. Emergent Evolution
  2. Diluvium ->
  3. Mortification of the Vulgar Sun ->

          Acoustic Outro/Intro

  1. Septuagint ->

          Acoustic Outro

  1. Vortex Omnivium
  2. Alone

          Noise Intro

  1. Universe Momentum
  2. Akrόasis ->

          Acoustic Outro

  1. An Epilogue to Infinity

          Бис:

          Acoustic Intro

  1. Ten Sepiroth ->
  2. A Last Farewell
D_Obscura_01741

Obscura

Rock Thrashler

20.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Dark Sun And Winter Cold vol.2: От ниско слънцестоене към равноденствие

Може да кажем, че когато на 12 януари, 2019 г. се проведе първото издание на Dark Sun And Winter Cold festival публиката реагира с леко недоверие и макар в хода на вечерта да се събраха стотина души, феновете на MALTWORM, CHARDA, HYPERBOREA, HISTORIAN и FRAGMENTS OF EXISTENCE можеха да ги наблюдават в сравнително свободна обстановка. Година, без един ден, по-късно минифестивалът предизвиква сериозен интерес. Дали заради гостите от Сърбия, заради цялостния подбор на групите или заради порасналото доверие в организаторите от Perfect Storm Events, клуб Live & Loud достига постепенно своя капацитет, вследствие на посетителите, готови да чуят такава точно комбинация от метални трели.

Както и миналата година, събитието се открива от MALTWORM. 25-минутното закъснение от 2019 г. тази година е сведено до 5-минутно и една от най-новите ни супергрупи „дърпа предпазната халка”. Честите концертни изяви, както и активният музикален живот на бандата представляват едно избистряне на концепцията им, все още необличана в думи и нестъпкана в клишета…

A_Maltworm_08899

altworm

Thrash/Speed виелицата им, както и волната алкохолоупотреба, подкрепена и от философка концепция,  е много подходяща за Running Free Fest, например, и отваря сетивата ни веселяшки и подобаващо, макар грууви изявленията между песните да не достигат качеството на музиката им!

– Ние сме MALTWORM и свирим Death Metal! – Продължава да упорства Hairy Worm (v.), въпреки че високите трашърски харшове изместват все повече дълбоките death ревове в репертоара му. Точно в този момент групата забива „Crippled & Abandoned”, което, ако не е Death Metal аранжиментът, си е едно класическо Heavy Metal парче.

A_Maltworm_08905

За една година MALTWORM са започнали да седят много по-добре на сцена с ефектно и кадърно сврене. Новият им басист все още е в наваксваща позиция с репертоара, но като цяло групата е очертала своите характеристики. Освен, че всяка от песните им е станала по-изчистена, като цяло 90-тарското усещане за прехода от Brutal Thrash Metal към рифово доминиран Death Metal е обладало творчеството им. Сравненията с MORBID SAINT и шведите MERCILESS са повече конвергентни, отколкото съзнателно търсени. Кавърът на DISMEMBER вече ни доскучава по концертите им, но и той носи белег на прецизиране, оголвайки повече влиянията на самия оригинал… „Global Worming” се явява Death Metal чукът на днешния сетлист, преди момчетата да завършат с декларативния си „шлагер”! Стандартни за тях 40 минути, обещаващи интересно бъдеще.

A_Maltworm_08954

Maltworm

          Сетлист MALTWORM:

  1. Ash Williams
  2. Всичко на масата (Но не по Буковски)
  3. Crippled & Abandoned
  4. Yersinia Pestis
  5. Of Fire (Dismember cover)
  6. Global Worming
  7. The Kvlt Ov The Maltworm

Експедитивното преоборудване на сцената тази година е превърнато в норма на фестивала. Приятни мърч предложения ни дебнат неангажиращо покрай сепаретата на клуба. В това отношение сръбските гости демонстрират повече балкански песимизъм.

B_Scapegoat_09023

Scapegoat

SCAPEGOAT белязаха отминалата година с албум на завръщането си. Както и по време на концерта по представянето му, те демонстрират широките си влияния и не се притесняват да ги използват, за да представят творчеството си без стилови ограничения. Представят ни, обаче, повече класически сетлист с най-доброто от през годините. Въпреки смяната на фронтмен, групата не е загубила генетичните си корени и няма някакви драстични промени в същината на композициите, които творят или в представянето им. Темпото при тях често е по-умерено, което ги изпълва с епичност и отваря място за пълноценни, но и строго агресивни вокали. Младежката свежест, която групата е успяла да запази, влачи след себе си и известен наивитет в композирането, както и ограничава изказността на музиката им, но пък SCAPEGOAT са име, което не може да бъде сбъркано в нещата, които правят.

B_Scapegoat_08999

Scapegoat

Накрая ни дозакопават с BOLT THROWER-повлияната своя класика с мейдънско соло „Distinct Fear”, завършвайки достойно 45-минутен сет.

          Сетлист SCAPEGOAT:

  1. Beyond the Dream
  2. Shadow Over Insmouth
  3. Remains of Time
  4. Serpents in Paradise
  5. Boundless Land
  6. Embrace From Beyond
  7. In Weakness
  8. Distinct Fear

Активното самосътворение на EUFOBIA е процес, който за наше щастие продължава. След значителната степен на продуцентските решения в последния им албум, те продължават да представят на сцена едни до голяма степен пънкарски кратки откоси, с пръдналия звук на недоовладяни седемструнни китари, независимо дали интерпретират по-стари или по-нови песни. Тази енергична амалгама, която придобива своя почерк, бележи началото на сета им. Момчетата не престават и да композират, и когато преди четвъртия трак обябяват, че ще изпълнят чисто ново парче, ме изненадват със висококачествен среднотемпов Thrash Metal, с необходимата за това прецизност в рифа! След това се завръщат към обичайната си формула, но аз вече ги наблюдавам с други уши…

C_Eufobia_09134

Eufobia

Кратките песни се изстрелват в картечен стил. SODOM-ското „Messiah”, което те редовно обявяват за траш парчето им, влиза малко по-непрецизно и хаотично от новото. Редуването на основните вокали на Niki (v., g.) с бекинг-клокоченето на Steff (b.v., b.) не оставя време за почивка. Последните три песни са подбрани да са с осезаемо по-сложна структура, задоволявайки по-елитаристични потребности у феновете, а заключителното дори е белязано от акцентирана мелодичност. Време беше EUFOBIA да тръгнат отново напред и с тези 42 минути те поставиха някакво начало в тази посока!

C_Eufobia_09100

Eufobia

          Сетлист EUFOBIA:

  1. Those Who Believe
  2. Maligna
  3. Cyber Pervert
  4. Facing the Firing Squat
  5. Burning Streets
  6. Wolf Among the Sheep
  7. Animal Farm
  8. Scum Of Christ
  9. Messiah
  10. Graveyard
  11. Laid To Rest
  12. Madness

NEMESIS са група, която е докоснала мнозина български фенове. Не случайно сръбската дамска формация има повече гигове в България, отколкото в Сърбия. А желанието ни да ги виждаме често се обуславя от грамотното им свирене и хващащите им авторски парчета. Те са група, която звуква дори и при много пестеливо като качество озвучаване, а при параметрите на клуб Live & Loud, човек може да им се наслаждава, като по учебник!

D_Nemesis_09212

Nemesis

Знаковите им метъл композиции се изпълняват прецизно и с лекота. Дамският харш на Sanja Drča (v.) е ту по-изразителен в мелодиите, ту по-агресивен. Сръбско-английските приветствия към публиката отразяват ситуацията, че бандата си е като в къщи, но и не съвсем… Макар и рифовката им да не е прецизно „изсушена”, момичетата отдавна са преодолели хаоса в композирането и са достигнали до своя едновременно мелодичен и брутален Thrash Metal. Парчета, които се помнят. Особено що се отнася за концертните им изяви, където и сценичното им поведение е на високо ниво.

D_Nemesis_09154

Nemesis

45 минутният им сет сякаш е попил във времето и ние настояваме за добавка. Момичетата поясняват, че ще изпълнят първата си композирана песен. Неравноделните решения във „Vengeаnce” докараха някои неадекватни сравнения, но вариантът, който слушаме за финал на сета им, е доста стегнат и приятен.

D_Nemesis_09208

Nemesis

          Сетлист NEMESIS:

  1. Oppression
  2. Uprising
  3. Wake Up
  4. Divine Retribution
  5. Pandemonium
  6. Living Dead People
  7. Dead End
  8. The War Is On

          Бис:

  1. Vengeаnce

Когато условният кохедлайнер стартира своето изпълнение, натрупаното закъснение е вече 25 минути, но то е изцяло за сметка на полученото от феновете удоволствие и изпълнената от бандите музика, а не на някакво размотаване!

В края на 2019 г. испанският лейбъл Art Gates Records тиражира „Umbra”, новият албум на HYPERBOREA. Дълго подготвеното творение възбуди много полемики, но определено утвърди българските Death Metal класици като водеща за сцената ни група.

E_Hyperborea_09293

Hyperborea

След интродукцията борейци забиват много стегнато с типично Death Metal звучене, което е малко по-различно от това, което е постигнато в студиото. (Неща, за които скоро ще ги разпитаме…) За разлика от някои други участия на групата, на Данчо Иванов (v.)  не му се налага да навлиза тепърва в оптималната си форма и настроението е „захапано” от самото начало. Въпреки това, между песните общуването с публиката е много „чил аут” и по философски уравновесено, което сякаш гаси от енергията на изпълнението им! Представянето на музикантите е математическо и удволетворява и най-високите критерии за живо свирене. HYPERBOREA продължават да представят песните от новия си албум, някои от които съвсем не са нови за феновете им. Кавърът на „Be Quick Or Be Dead” е deathmetal-изиран, но пак остава твърде близък до оригинала за възможностите на бандата. След една класика и още един кавър, този път на DEATH, групата заковава край на 50-минутния си сет в 00:35 ч.

E_Hyperborea_09303

Hyperborea

Публиката вече бе пооредяла, но непринудено скандиране за бис се изтръгна от предните редове. Момчетата, обаче, сметнаха че е по-подходящо поставената точка да не се размива и сърдечно поблагодариха.

          Сетлист HYPERBOREA:

          Intro

  1. Home of My Misery
  2. Supremacists
  3. Wrong Planet Syndrome
  4. Be Quick Or Be Dead (Iron Maiden cover)
  5. Silent Stream
  6. From Within
  7. Fanatic Devotion
  8. Zero Tolerance (Death cover)
E_Hyperborea_09289

Hyperborea

Така успяхме да се насладим на пълноценния минифест и да установим, че един организатор, който е много близък до основата на ъндърграунд „хранителната верига”, също може да направи събитие, което да е от значимост за развитието на сцената ни, не по-малко и от най-големите концерти, провеждани в България!

Rock Thrashler

11.01.2020, София, Live & Loud

Вижте пълната фотогалерия от събитието.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A PALE HORSE NAMED DEATH: Да изпълзиш от сенките на пост-трашърския еротик дуум

Една от будителските мисии на BGTSC е не само да ни представи актуалната световна метъл (И не само метъл!) сцена, но и да позиционира българските банди на този фон! Разнообразието на поканените артисти отговаря на случващото се в България и ни е помогнало отдавна да излезем от онова незавидно положение, в което шепа захабени музиканти се опитваха да се отърсят от прахта, преди всеки забележителен концерт… Макар че, качествата на свежите музикални предложения са таква, каквите съответните умеят – ни повече, ни по-малко.

ТHE FLYING DETACHMENT предлагат музика, чиято ритмична част е бавнотемпов stoner. Но тук не говорим за BLACK SABBATH влияния, а по-скоро за евъргрийн подложка от 60-те. Върху нея се провлачват алтернативни вокали и китара, оплетени от тривиални за стила решения. Всяко от парчетата се развива върху бекграунд подложка от допълнителни китари, бек вокали и някои други по-фини компоненти. Минималистичният сет барабани на дръмъра им се оползотворява забележително добре и звучи перфекционистично, но това е, защото решенията за този инструмент са като за едно парче. Вплетената ръченица в едно от парчетата им, въобще не опровергава тази констатация. Двамата почти идентични вокалиста са заели позата на релаксиращо мъжко пеене, характерно за първите рок групи, които успяха да прескочат високите бариери на социалистическата цензура, но набутани в алтернативни клишета от 90-те… Напрягането ми, да харесам нещо в тях се увенчава само с почуда, защо търсят нови фенове на такъв концерт.

THE-FLYING-DETACHMENT-001

The Flying Detachment

Отговорът идва, когато френската група MOLYBARON се качва на сцена. Алтернативната група се опитва да вкара малко повече Jent усещане, както и да заиграва с поп-рок тенденции от близкото минало, като например ецнатите вокали на фронтмена си. Макар нашата публика винаги да е била отзивчива, повечето от нея все още не се престрашава да влезе, а хората пред сцената са в лек амок от чутото…

MOLYBARON-017

Molybaron

– We like to play metal! We like to play rock! – Опитва се да ни търси дъблинчанинът Gary Kelly (v., g.) и малко да ни заблуди. Увисват някакви безумни реплики за това, колко готина публика и народ сме, но как им били отпуснали само 20 мин., за да се представят за първи път пред нас… Изпълнението на MOLYBARON продължава като Nick Cave с малко по-изявени китари. Ирландските мотиви в песните са замесени в AOR маниер. По средата на третата песен, внезапно гръмва и някаква писта с мощни клавири и пиана, добавени към живото изпълнение. Разпяваме се с групата на „Ля – ля – ля”, но нещата са такива, че започват да ми липсват ТHE FLYING DETACHMENT…

MOLYBARON-001

Molybaron

– Next song is up and rocky! Let me see your hands! – Извратен оптимизъм струи от фронтмена!?! Не вярвам! Няколко добродушни фена като за разстрел пред сцената… Оказвам се прав в невярата си. Непретенциозният поп-рок е за последно. Двадесетте минути са им много…

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-009

A Pale Horse Named Death

Измежду тристата фена в клуба имаше и такива, които бяха дошли с нагласата, че ще слушаме наследниците на TYPE O NEGATIVE, макар тази нагласа да е малко рискована по отношение на A PALE HORSE NAMED DEATH… Когато бандата се появява непретенциозно на сцена, те грабват инструментите си и забиват на живо една класическа Doom Metal интродукция, която прелива в парчетата им. Тежката ритмика, изтънчено изсвирените китари и непретенциозният глас на Sal Abruscato (v., g.) се съчетават в една повече Old School Doom Metal постановка. Двете сляти и по-непретенциозни композиции ни въвеждат в света на групата, преди фронтменът да демонстрира приятелското си отношение към своята публика. Поздравите му към нас нямат нищо общо с наизустените шаблони на французите и звучат искрено и отворено за реплики! Sal ни уверява, че оттук насетне можем да правим, каквото си пожелаем на техния сет. Следва едно по-TYPE O NEGATIVE парче, а зевзеците пред огражденията не пропускат да го пробват с някаква закачка във възхвала на водката.

– Не разбирам какво точно ми казваш. Но компренде! – Смее се фронтменът.

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-017

A Pale Horse Named Death

Дозираното количество ефекти на микрофона са статични, но гласът на Sal Abruscato расте с минути, разхожда се по няколко октави, но не внушава някаква надута титаничност, а по-скоро нихилистично спокойствие в изказността си. Инструменталистите са добре смазана машина за музика, която се движи пред очите ни и произвежда всичко, което достига до ушите. Кратки представяния на вдъхновенията за песните текат в непринуден стил между тях. На песента, посветена на бившите, настройката на инструментите дава време на някой от публиката да „рекламира” познанието (В библейски смисъл…) на животинското царство…

– Йеееее, голямо постижение! Макар, че… не знам, не знам… – Усмихва се фронтменът, който също подготвя китарата си, макар в бандата да има още двама китаристи.

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-003

A Pale Horse Named Death

Все повече обогатяващите се Doom Metal композиции улавят както меланхолични нотки, така и динамиката на някои Stoner Metal компоненти, разгръщайки се в богатството си. Някъде към средата на сета изказността на A PALE HORSE NAMED DEATH е достигнала своите лимити, станала е познаваема и някак сме я заобичали малко повече! Песните разказват истории с привкус на ирония и стабилен Doom Metal звук. Краткият инструментал върху тема на BEATLES беше изненада. Ако е бил свързан с някакъв технически проблем, то въпросният не се е усетил по никакъв начин от публиката. Снимане с феновете и благодарности се случват съвсем непринудено между песните. Едни огромни музиканти се държат с уважение към всяко усилие на феновете си, да се докоснат до музиката им! Какъв учебник по човечност за уонабитата!?!

A-PALE-HORSE-NAMED-DEATH-010

A Pale Horse Named Death

Представяйки групата и благодарейки на подгряващите групи, които били чудесни, американците се впускат във финалната си вакханлия от свързани песни. Краят на „Cracks in the Walls” представлява петминутно забавяне на ритъма във Funeral Doom Metal похват, по време на което, някои фенове се ориентираха към изхода, защото изглеждаше, че концертът отмира. Това внушение се оказа само закачка и чухме още две композиции, които изостриха апетита ни за A PALE HORSE NAMED DEATH. Накрая музикантите захвърлиха китарите си върху усилвателите за една финална микрофония, контролирана повече от пулта, отколкото от хаотични електрически импулси. Под воя на витлови самолети, музикантите си взимат довиждане с нас, раздават сетлистовете си и ни канят към среща с тях на мърча.

– Thank you! God bless you! Take care about yourself! – Бяха последните думи от подиума, час и тридесет и пет минути след излизането им.

          Сетлист A PALE HORSE NAMED DEATH:

  1. The Woods (Tribal Intro) >
  2. To Die In Your Arms >
  3. Devil in the Closed
  4. Love the Ones You Hate
  5. In the Sleeping Death
  6. Shallow Grave
  7. Vultures
  8. Growing Old
  9. Fell in My Hole
  10. … (BEATLES cover – Instr. fragment)
  11. Pill Head
  12. Splinters
  13. When Crows Descent Upon You >
  14. Cracks in the Walls >
  15. Die Alone
  16. Killer by Night

Resonating Outro

Rock Thrashler

20.10.2019, София, Mixtape 5

Снимки: Цветелин Кръстев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Отражение на отражението в нордическа трактовка (OMNIUM GATHERUM, HAMFERÐ и HEIDRA в София)

Вероятно много фенове и музиканти се питат каква е разликата да те тиражира голям издател. Не? Е, нищо… Аз пак ще ви кажа! Големият издател е способен да ти организира достатъчно голямо турне, за да можеш да рекламираш изданието си достатъчно, за да има смисъл от сериозния тираж, който издателят ти е осигурил. И така… Рискувайки с първите издания в своите каталози на по-нестандартни групи, Century Media с OMNIUM GATHERUM и Metal Blade с HAMFERƉ отделят ресурси повече от година, за да промотират и оправдаят менажерските си решения, относно потенциала на тези групи. Така The Burning Cold Tour става „Continues…” и достига до благородните ни уши, които макар и ограничен брой, (По две на човек…) се ласкаят от този звук. Дали препоръчани от колегите си или чрез самоизтъкване, механизмите по които HEIDRA попада в подбора не са от съществено значение, но важното е, че доста подхождаха на събитието.

Heidra

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Традиционно за организатора, краткото интро на HEIDRA с претенциозно заглавие сцепва секундата в 19:30 ч. Това, което за датчаните е Viking Metal представлява аморфна смесица от Epic Power Metal, Melody Thrash/Death и някои едва доловими фолклорни ладове, които така или иначе са една от основите на съвременния метъл. На първата песен се промъква много дискретен семпъл на цигулка, но по-натам в сета им влизат мощни клавири. Изпълнението на HEIDRA тиктака под диктовката на бек-граунда им. Ритмиката често е среднотемпово конско препускане. Самите бленди на китарите са настроени много меко и дори клавирно, в опит да се тушира неестественото звучене на подложката, от което страда стилът им като цяло. Харшовите вокали се редуват с чистия басов глас на Morten Bryld (v.), който артикулира своеобразно на високите канта.

Heidra

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Фариорски острови, студ, самота и тотален метализъм. Група младежи захвърлят ти-шъртите с неразчитаеми лога и навличат строго-тривиални костюми така, както тук някои сменят анцунга с фланелка на IRON MAIDEN… Вдигат се и печелят W:O:A Metal Battle 2012 със звученето и посланията си! Трябват им, обаче, още шест години упорит труд, за да стигнат до договора си с голям издател. (Което би трябвало да е поучителното тук!!!)

Hamferð

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Мелодиите на HAMFERƉ се доближават все повече до изказността на KYPCK. Подобието прехвърля границите на съвпадението. Бавното темпо дава възможност за прецизност, но музикантите я довеждат до виртуозно акцентиране върху всяко тонче от извирените гами, където всяка пауза или добавено отсвирване сякаш носи от тежестта на посланието. Сценичното им облекло навява внушение, че това са група социалистически чиновници, които са твърдо решени да се самоубият по възможно най-болезнен начин, чрез „упадчното” си изкуство! Осветлението между песните угасва и аз всеки път се озъртам за милиционери… Мъката добива достоевсковски измерения – всепоглъщащ мрак без изход. Различните техники на пеене само добавят нови измерения в музицирането на тъгата. При последното изчезване на светлината, изчезва и групата. Уникален 40-минутен спектакъл!

Hamferð

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Сетлист HAMFERƉ:

Intro

  1. Evst
  2. Deiðir varðar
  3. Stygd
  4. Tvístevndur meldur
  5. Hon syndrast
  6. Ódn

Строго харшовите вокали са сврах-метализиращи, но японското кокче на Jukka Pelkonen (v.), както и дървеното му фитнес куфеене внасят дуализъм в сценичното представяне на OMNIUM GATHERUM. Перфектен инструментализъм лъха от всичките им композиции, които, макар и в размер 4/4, са изпъстрени от акустични сола, клавирни отстъпления и много Power/Viking Metal усещане. След забиването на един от най-тежките гвоздеи на вечерта – „Rejuvenate!”, фронтменът ни уведомява, че макар и по-леко, следващото парче също става за куфеене. Това че си е дал труд да ни поздравява с „Благодаря!” и „Наздраве!” на доста сполучлив български език, определено загрява реакциите на публиката!

Omnium Gatherum_01063

Omnium Gatherum

След 70 минути музикално удоволствие, викаме хедлайнерите на бис. Финалните щрихи на концерта са строго режисирани от подложка с интродукции. Акустичното начало е увенчано от жива дръм канонада, а музикантите излизат с бири в ръце. В многопластовата композиция изплуват влиянията от RUSH и BON JOVI, насложени върху някои типично фински хармонични решения, които OMNIUM GATHERUM делят със SONATA ARCTICA. По време на акустичната подложка, обрамчена от северни ветрове, сме поканени да уважим групите на мърч-щанда. Последната песен е химн с повече Gothic звучене, съчетаващ тежест и достъпна мелодичност, а изпълннието на биса добавя още 15 минути към преживяването ни. Докато музикантите си взимат довиждане с публиката, тече удължена акустична част на една от песните, която след прибирането им преминава в рифова.

Omnium Gatherum_01088

Omnium Gatherum

Сетлист OMNIUM GATHERUM:

Intro – The Burning

  1. Gods Go First
  2. Frontiers
  3. Rejuvenate!
  4. Soul Journeys
  5. Be The Sky
  6. In the Rim
  7. Refining Fire
  8. The Unknowing
  9. New World Shadows
  10. Over the Battlefield
  11. Skyline

Бис:

Intro – Louto

  1. New Dynamic
  2. Cold

Outro – The Unknowing

Omnium Gatherum_01102

Остана впечатлението, че хедлайнерът бърза да си изпълни ангажимента в продължаващото им турне, което има още какво да доказва за качествата на групите.

Rock Thrashler
07.10.2019 г., клуб Mixape 5, София

Вижте още Фотогалерия: OMNIUM GATHERUM в София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ЗА ВАЖНОТО В ДЖАЗА или Как да разцъфнем в осъзнаването си като джаз цвете в пустинята „Естрадиада”? (Ръководство само за желаещи оупънмайндери и флайбрейнъри §6)

Моята личност е изтъкана от джаз! Това е, заради джазираните ми младини. Тоталитарната телевизия също бе изтъкана от джаз!!! И, заради това… Вили Казасян на всяка манджа и от сутрин до мрак. (Нощем телевизия нямаше!) За това пък, когато поотраснах, аз започнах да слушам само дисидентски джаз!

Слушах само Кеми Тодороуфф (Особено Heavy Metal албума ѝ!) и Йълдаръз Ибрахимтова (Или там к`вот беше…)! Едната беше екскурзиантка по любов и по своя воля. Другата я бяха екскурзирали по живо и по здраво… (По това време аз по любов не можех да пътувам. А зорлем седях на поне 5 километра от границата, под заплаха от разстрел, преди да ме изпратят на нея, аз да разстрелвам свободно разхождащите се!!!) Едната джазираше тежко и все пак, някак близко до джазираната ми нежна душа! (Като DEATH, CYNIC, CORONER…) Другата джазираше виртуозно и безсловесно – ни майчин, ни бащин джаз. (Като RISK, MEKONG DELTA, MORDRED…) И двете ги слушах нелегално. И двете се върнаха, за щастие на джазмените, като мен! Едната, от любов по България. Другата и да я кормят, не би произнесла името на родината ни, камо ли да я припознае като своя!

Сега, млади приятели, разбирате ли защо свободното придвижване е изключително важен фундамент за джаза, за съзнанието и за живота???

Калки и филхармония + Миле но не Китич

Rock Thrtashler
(Най-джазираният джазмен за последните 8 петилетки)

Още от серията:

Как да кажеш на елека, че е мазен

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Пришествието на втората вълна американски Black Metal

Antichriste Pantocrator European Tour 2019

Сравнително краткото европейско турне на американските Black/Death машини MANTICORE и злите Black Metal-и HELLGOAT, подкрепено от нетипичната гьотеборгска Black/Death формация KILL, първоначално не бе предвидено да мине през България. Благодарение на усилията на Metal Force HMC трите редки банди направиха едно немалко отклонение, за да се изявят в Grindhouse Skateboard Club. А да се види нещо от американската Black Metal школа, е събитие доволно рядко и прелюбопитно не само за нашите ширини, но и за Европа като цяло! Предвид еднодневните билети и наличието на Black Metal, очаквах подстъпите към клуба да представляват нещо, като обложката на „The Last in Line” на DIO… Поради това си взимам предварителен аванс за явяването. Макар че екзалтираните тълпи, изглежда, бяха свърнали в посока, по-прилична на една обложка на TANKARD, но както и да е…

2019.05.26 Antichriste Pantocrator European Tour Manticore, Kill, Hellgoat

Antichriste Pantocrator European Tour – Manticore, Kill, Hellgoat

В 20:20 ч. HELLGOAT окупират сцената, за да ни демонстрират първичната си същност. Минималистичният им Black Metal е обсебен от среднистия китарен звук, който се извлича почти изцяло на шведски акорди, от които не се чува отчетлив риф. Вокалите на Amon Demogorgon (v.,b.) представляват нисък харш, прорязван от редки фалцетни писъци. Басът е натурален. Едно- и двутоновите високо изсвирени поредици от Vaedis (g.), трудно могат да се нарекат „сола”, но носят стабилен спомен за ранните проявления на скандинавската Black Metal школа. Текстовете са обладани от детински сатанизъм и преобладават окултните послания.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Hellgoat

Често песните на HELLGOAT започват с бавни, запомнящи се Doom/Epic интродукции, които по-късно преминават в шумови виелици от първичен Black, където тоналността се губи във всеобщия хаос. Целенасочената бруталност прави опити да влезе на места в Grind похвати, обаче Atheos (dr.) трудно поддържа такъв интензитет на свирене. Усилията на триото изкристализират в едно по-статично сценично поведение. А твърде застъпеният шумов компонент не вдъхновява публиката за хедбенгинг и феновете се ослушват внимателно, за да вникнат в музиката. Многото ехо в микрофона е оставено и между песните, от което има окултно внушение, но посланията остават в лека загадка. Същевременно, въпреки немалката дискография на бандата, сетлистовете от концертите на HELLGOAT остават своеобразна тайна за посветените… Осем композиции са побрани в 30-минутния им репертоар за този концерт и ни разтварят в необходимата атмосфера.

Към 21:10 ч. KILL шумно прокламират възлизането си на сцената. На първо слушане идейната основа на групата не се отличава от тази на HELLGOAT, но има надградени доста приятни добавки. Към сходното ехо на вокалите и агресивния среднист китарен саунд и натурален бас, са добавени доста по-добра чуваемост на музикалните теми, по-разнообразна ритмика (Тук основателят на групата – Getaz (dr.) има основната заслуга!) и завладяващи хармонии! Кратките паузи между песните, както и внезапните преходи, сливат песните и разделят темите така, че сетът върви сякаш концептуално.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Kill

Между усложнените фигури в композициите на KILL има добавени пасажи с повтарящи се лесни рифовки, на които триото сякаш си поема дъх за следващите виртуозни впускания. Изглежда няма как в епичните моменти при гьотеборгците да не се промъкват и някои BATHORY влияния. Наред с тях KILL не се притесняват да посягат и към класическия Punk, като в „Anti-Cosmic Thunderstorm”. Агресивният шум и хармоничните решения намират много приятен баланс при момчетата и тъканта на сета им е изградена доста музикантски, въпреки влиянията! Досегът с публиката не е строго мизантропичен и преди последното парче Carl Warslaughter (v.,b.) се провиква:

          – Sofia!?! You die in infernal slaughter!

След това групата заслужено получава искане на бис, но времевите рамки са неумолими в този момент. Близо 40-минутният сет изчерпва полето за изява на шведите.

          Сетлист KILL:

  1. WormwoodDescends
  2. HolocaustFires
  3. Vomitof Heaven
  4. The Devil
  5. Totentanz
  6. Anti-CosmicThunderstorm
  7. TheBlack Celebration
  8. InfernalSlaughter

Antichriste Pantocrator European Tour определено имаше обща концепция на звученето, от което MANTICORE не бягаха, но и не потъваха в обезличаване. Същото вокално ехо, добавено дори между песните, хаотичните свръхагресивни китари и тежко налаганите свистящи чинели, ни въвеждат в творчеството на триото в 22:05 ч. Като цяло, обаче, звукът на групата е решен в по-нисък регистър. Може би, заради това на Ixitichitl (b.,v.) са поверени бас сола, изплуващи над ниската китара. Ниските клокочещи вокали на Naberius (v.,g.) са с много тесен диапазон и се артикулират почти равно. Разнообразието се постига с беквокалите на другите двама музиканти. Групата се прицелва в ултра-бързите изпълнения, където енергичните пръстовки имат повече визуален, колкото чуваем ефект. MANTICORE седят уверено на сцената, движат се свободно, за разлика от първите две банди и залагат на шумното изпълнение, на ръба на чуваемостта на музикалните фигури. По време на смените на ритмиката триото демонстрира завидна сработка. Тежестта на Black Metal-а им посяга към Grind изригвания и Death Metal рифове под картечни барабани.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Manticore

За разлика от KILLMANTICORE са с ясно обособени песни, чиято единна структура има свое лице за всяка от тях. Поради това, направи впечатление смяната в постановката с Punk-Black парчето „Feast of the Beast”. След това групата премина в разгръщане на бавните си композиции, сред които имаше кавър, но и носеха спомен за ранните GRAVELAND. Ниските настройки на звука и тук попречиха на композиционното разгръщане на MANTICORE и бавните чукове блеснаха повече в агресивен и ритмичен аспект. Това не попречи да оценим самобитността на американците. Тринадесетото парче отсече края си с лимита на клубното време в 23:00 ч. и феновете успяхме само да изразим задоволство от изпълнението им.

          Сетлист MANTICORE:

          Intro

  1. Destruction of the Holy Light
  2. Insemination of the Sycopath
  3. Purity and Disease
  4. Halo of Vermin
  5. When Fire Strikes the Blackened Skies
  6. Empty Eyes/Hollow Temples
  7. Envenomation
  8. Filth Upon Filth
  9. Feast of the Beast/Rise of the Entombed
  10. The Gate of Nanna (Beherit cover)
  11. Breath of Plague
  12. Bleeding the Leeches
  13. Exalt

Въпреки задоволеността на Black Metal феновете със събития, може да се каже, че пропуснахме най-силните години на ранната американска Black Metal вълна в лицето на групи, като BLACK FUNERAL, JUDAS ISCARIOT или CRIMSON MOON. Втората вълна, обаче, имахме възможност да съпреживеем на живо и който е пропуснал тази възможност, би следвало да му бъде отнето правото да се жалва относно концертния живот в България! Носеща своята специфика в интерпретирането на европейските си влияния, тази вълна ни поднесе чудесно и мрачно музикално преживяване.

Rock Thrashler

26.05.2019, София, Grindhouse Skateboard Club

BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.

Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.

          Сетлист SEVI:

          Intro

  1. Fоllow Me
  2. Am I Alive?

          Piano Intro

  1. The Art of War
  2. To Hell and Back
  3. Never Again
  1. One Time Think
  2. On My Own
  3. Screw You, Honey
  4. Bitter of Taste
  5. Speed Up

Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.

          Сетлист BLACK STONE CHERRY:

          Funny Introduction

  1. Burnin`
  2. Me And Mary Jane
  3. Blind Man ->
  4. Can`t You See (The Marshall Tucker Band cover)
  5. In My Blood
  6. Island Jam
  7. Maybe Someday
  8. Ain`t Nobady
  9. Drum Solo
  10. Blame It on the Boom Boom
  11. White Trash Millionaire
  1. Lonely Train
  2. Like I Roll

          Medley:

  1. My Last Breath ->

          Purple Haze – fragment (Jimy Hendrix cover) ->

  1. Cheeper To Drink Alone ->

          No Diggity – fragment (Blackstreet & Dr. Dre cover) ->

  1. Hollywood In Kentucky
  2. Folsom Prison Blues (Johnny Cash bluegrass cover)
  3. Family Tree

          Бис:

  1. Peace Is Free

Rock Thrashler

София, Mixtape 5, 10.07.2019


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

TESTAMENT: Интензивно шоу в прецизен американски стил

Без съмнение, тръгвайки за европейско турне, TESTAMENT са се подготвили професионално да са на ниво. Рефренът за „звездния състав” започва да става малко преекспониран, доколкото едва ли някой помни да е гледал американците в незвезден такъв… Това просто са TESTAMENT! Чезнещият преди десетилетия някъде из американската история Alex Skolnick (g.), ще наблюдаваме за трети път по нашенско… Разликата е, че този път очакваме концертът да протече без разни злополучности, както се е случвало досега, въпреки че интересът към него го е преместил в по-скромно като капацитет място…

Testament_05778

Testament

След като българските фенове и сцена дълго време се лутаха из дебрите на ИТГнБМ®*, беше време да имаме действаща Thrash Metal група в духа на късните 80-тарски класики! Изборът на TERRAVORE за съпорт на този концерт бе доста сполучлив! Още съвсем в предверието ни посреща скромният им като цени, но богат мърч. А варненската банда забива точно в 20:00 ч., както е предвидено!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Terravore

Сравнително отскоро TERRAVORE са квартет. Строгият им европейски Thrash Metal беше изтъкан от сглобени класически образци, но включването на втора китара е израз не само на инструменталното им израстване, но и на придобиването на свое лице в композиторски аспект! Групата е преодоляла китарния разнобой, който демонстрираше в началото на декември миналата година. Отделно, качествените параметри на сцена, звук и огромно интерактивно платно дадоха да се разбере, доколко им отива на момчетата, пък и заслужават да са на големи форуми. Прецизно пипнати парчета, поднесени с онази лекота, с която свирят големите!

Terravore_05627

Terravore

Орязаният като децибели сет ни показва една достойна група, комфортно ситуирана в съвременния рок-театър на София – Music Jam ClubTERRAVORE коват песните си последователно със съвсем кратки паузи за общуване с публиката. Новото парче „Poltergeist” се вписва монументално в творчеството им. Кратка консултация между музикатите предвещава края на сета им. Неволно се замислям, че беше време този своеобразен саундрак на прехода ни през пропуснатото и към съвремието в метъл концертите да се случи най-сетне в пълния си обем! Но нека не ви обременявам прекомерно със своите мисли… В 20:33 ч. варненци слезаха от сцената достойни!

Terravore_05685

Terravore

          Сетлист TERRAVORE:

          Intro

  1. Lethal Vaccine
  2. Hollow Points
  3. Death From Above
  4. Starkiller
  5. Poltergeist
  6. The Chicxulub Impactor

Мърч щандът на TESTAMENT предлагаше ограничен избор от фланелки от турнето, като и сувенирни артефакти. Очевидно бизнесът с дискове големите групи са го оставили на дистрибуторите.

Testament_05683

Testament

Три минути преди 21:00 ч. прозвучава виртуозно интро в духа на зрелите 80-тарски thrash metal класики, а американците излизат на сцената. (Апропо, интрото на TERRAVORE не бе по-малко ценно от това, на хедлайнера!) Кратко приветствие на фона на отшумяващото интро и TESTAMENT отсичат точния час със секундарника, врязвайки се с три от най-многопластовите си композиции, между които или няма паузи, или паузата не прехвърля две секунди! Американски вариант на интензивно шоу, което те грабва да се кефиш или да слушаш, но не и да скучаеш! Концертният маниер на групата е достигнал своя хомогенност, който е закотвен някъде в непреходните им стандарти и заглажда различни стилистични залитания през годините. Което сочи ролята на съвременното продуциране за студийното звучене на групите с огромно творчество зад гърба си…

Testament_05836

Testament

– Изключително съм щастлив да се срещна със следващото поколение метъли! – Казва фронт-шаманът Chuck Billy (v.), оглеждайки цялата зала. След което обявява, че ще изсвирят пакет песни от албума „The Gathering”.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Testament

Следва още една порция плътно свирене, където представителите на първото поколение трашъри ни показва, че спортната им форма никак не е занемарена. TESTAMENT „усвояват” широчината на сцената със завидна ефективност! И докато инструменталистите демонстрират на отделни пасажи своите способности, Chuck Billy в малкото си свободни моменти разхвърля в публиката усмивки и перца с подписи на именитите си китаристи. Четирите песни отнемат по-малко време от първите три, но удоволствието от тях не е по-малко!

Testament_05709

Testament

По време на демонстрациите на взаимни симпатии научихме за задоволството на групата от това, че в България са ги пускали по радиото! Нещо, което в Америка вече не се случвало… След това различни класики започнаха да звучат в не толкова препускащ ритъм. Вокалистът не успя да довърши текста на „Stronghold”, след което призова за пит… Това ми даде възможност да установя, че залата назад в частта под балкона гаси високите честоти и звученето става доста клубно. Нещо, което в горните части на Music Jam Club не се случва. Дигитални контролери, вързани към озвучаването държат нивата на звук в точно програмирани параметри. Никой, обаче, не се занимава с тънкостите по озвучаването на отделните музиканти (Както е при доста други групи…) и ефектите и силата на звука се контролират от всеки един от тях! Двама души подсигуряват изцяло технически самата сцена. Някои от по-ранните песни на TESTAMENT привидно завършват сета им.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Testament

Без да ни карат да ги викаме дълго, живите класици се завръщат на сцената видимо свежи, подмятайки че не са първа младост вече… След „Practice What You Preach” и „The New Order” последва звездно представяне на членовете на бандата. По време на „The Formation Of Damnation” Chuck Billy режисира умело един „wall of death”, които изсмука кислорода от атмосферата с надеждата, че ще ни умори.

          Сетлист TESTAMENT:

          Intro

  1. Brotherhood Of The Snake
  2. The Pale King
  3. More than Meets the Eye
  1. D.N.R. (Do Not Resuscitate)
  2. Down For Life
  3. Eyes Of Wrath
  4. Legions Of The Dead
  1. Low
  2. Stronghold
  3. Into the Pit
  4. Electric Crown
  5. Disciples of the Watch

          Бис:

  1. Practice What You Preach
  2. The New Order
  3. The Formation Of Damnation
Testament_05712

Testament

Последваха дълги овации. Сякаш остана очакването, че сме си заслужили поне още една „Over the Wall”! Парчето, което нормалните потребители на концертен живот са консумирали дълги години до насита бе все още жадувано от нас, да бъде чуто в пълния си блясък, какъвто ни предложи този концерт, за разлика от предишни. Не чухме и обещаваните нови песни от предстоящия албум на TESTAMENT. Кротки 50-тарски американски класики попариха очакването и концертът приключи сякаш твърде бързо за нуждите на феновете. Въпреки това, бяхме станали свидетели на прецизно шоу в американски стил.

Testament_05850

Феновете


* Изгубеният траш гений на българския метъл® – понятие, въведено от автора, за да обозначи разнообразно количество групи в различни стилове, ползващи подчертана thrash metal рифовка. Семантиката му очаква своята подробна статия. Понятието е публикувано за първи път в репортаж на 16.01.2014 г.

Rock Thrashler

18.06.2019 г., Music Jam Club, София

Галерии:
TESTAMENT в София
TERRAVORE откриват за TESTAMENT в София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

NECRONOMICON: Thrash-ът – немският Rock`n`Roll!

Ако през 1991 г. в България бяха дошли NECRONOMICON, а не SODOM, днес рекордното количество публика щеше да е на друга сметка… Превратната съдба се разви доста по-неблагоприятно за първите и те не събират многохилядни тълпи нито тук, нито в родината си, но това не омаловажава 80-тарските им подвизи и съвременните им достижения. Но за тях, по-нататък…

Старателно отбягвах да определям творческите достижения на новата ни суперформация, съставена от активни и креативни музиканти – MALTWORM, но дойде и този миг за осветяване на прозрения… Небезизвестните момчета, които концертират, докато другите им банди записват, по собствените им думи, обединяват усилия с идеята да творят Old School Death Metal.

Maltworm

Maltworm

В 20:20 ч. хаотична рифовка с някои тънки Punk напомняния, като от дебюта на ENTOMBED, извършват нападение над предразположените ни към шумови атаки сетива. Дълбокогърлените харшове на Hairy Worm са строго Death Metal, с някои високи Thrash отплесвания. Още на второ парче се избистря картината, че с двама прецизни Thrash Metal китариста, нещата ще са толкова old school, че леко ще бягат от Death Metal-а. PROTECTOR-ски рифове в среднист регистър доминират парчето. Като цяло чистите рифовки в сравнително високите честоти дават много thrash закваска на песните им. Българският алкохолен химн е комбинация от здрав риф и Grind врязвания, като в ранните NAPALM DEATH. Химнът на DISMEMBER е съвсем в съзвучие с търсенията на групата и чертае някои щрихи от вдъхновенията им. Програмното парче на групата е изтъкано от повече SUICIDE ANGELS влияния, непокрити добре от подобаващо сценично поведение. Death Metal структура с някои епични хармонии, сякаш, рисуват влияния от ранно-преходните AMORPHIS, в предпоследния трак. Докато финал на тази 40-минутна подгрявка слага един тотално DESTRUCTION чук, въпреки дълбоките клокочещи вокали. Един пир за сетивата, който наистина ни връща в 90-те със спомени за търсенията на една плеяда по-малкоизвестни групи, които ще ви подскажа при следващия такъв случай…

Maltworm

Maltworm

          Сетлист MALTWORM:

  1. Ash Williams
  2. Yersinia Pestis
  3. Всичко на масата (но не по Буковски)
  4. Of Fire (Dismember cover)
  5. The Kvlt Ov The Maltworm
  6. Cripplet And Abandoned
  7. Tribute To The Gods

Базираната понастоящем в Швейцария сръбска група EVOLUCIJA, се съзнава в момента като Symphonic Metal. Това предопредели някои плейбек очаквания, които за щастие, не се сбъднаха в пълната си степен. В 21:15 ч. тръгна очакваната симфо-интродукция, която си и отмина, а групата влезе през четири палки в нелошо Hard`n`Heavy парче. Впечатлението от грамотното, но неуверено свирене на инструменталистите, бе разваляно от доста компромисните вокали на Ilana Marinjes, изпълнени с доста фалшиви моменти, непремерени за гласа й височини и неуверено тихо пеене. Въпреки трите си албума, на групата ѝ личеше, че няма много сценичен опит и страхът от провал им действаше твърде осезаемо. Hard Rock с твърде агресивен китарен саунд заляга в основата на парчетата им. Синхронизиращата обложка, която менажираше барабанистът им, не беше претрупана от някакви симфонични елементи, а по-скоро служеше за добавка на ритъм китара на солата, както и на реализиране на прецизирани дуети за певицата им сама със себе си.

Evolucija

Evolucija

След петата песен стилистиката омекна още повече, ползвайки класически рок конструкции, някои prog. постановки и поп-рок ритмика. Песните започнаха да се „огреждат” в 80-тарския соц. рок като хармонии. Кавърът на THE CRANBERRIES бе изпълнен вдъхновено, но със същите тонови несъвършенства в пеенето, както и авторските им неща. Тук в звученето им изпъкне дисбаланс, внесен от основателя Dragiša Marinjes, чиито бас „изпържи” озвучаването, но той продължи с опитите си да увеличи своя инструмент прекомерно. Песните имаха и своите сръбски заглавия, които привидно нямаха много общо с английските си еквиваленти, които слушахме. Или поне преводът е бил доста творчески.  Към програмното парче от последния им албум – „Hunt”, бе добавена симфо подложка. EVOLUCIJA бяха готови да изпълнят допълнителна „либовна” песен на сръбски, но хладината на публиката не им даде смелост за това и те се ограничиха в рамките на 45 мин. сет.

Evolucija

Evolucija

          Сетлист EVOLUCIJA:

          Intro

  1. Velvet Cage
  2. Reflections On A Blade
  3. Lonely
  4. Wish
  5. Portrait
  6. Metamorphosis
  7. Zombie (The Cranberries cover)
  8. Rose With No Name
  9. Hunt

Вече сме подготвени, че NECRONOMICON излизат като трио, когато в 22:15 ч. те се качват на сцената. Кратката интродукция ги вкарва в парчето, което въпреки че е с доста по-неагресивен китарен саунд, си звучи Thrash-арски! След песента Freddy (v., g.) ни обяснява, че другият оригинален член от групата – Michael Kusch (g.) страда от ментални и алкохолни проблеми, поради което е отпаднал от турнето на първата му дата. Но от уважение към феновете, те продължили да свирят своя Rock`n`Roll! Когато, обаче, на немец му се досвири „pure Rock`n`Roll”, обикновено се получава доста сносен Thrash Metal! И така NECRONOMICON ни даряват със здрави рифове. Вярно е, че в сравнение със новите им студийни творби, триото звучи доста по-леко, заради самотната китара, но искреността, с която се лее метъл от подиума, е завладяваща! Това Rock`n`Roll отношение, което израства в Thrash класики се среща и у други немски банди, най-скоро от които са идвали насам са S.D.I.

Necronomicon

Necronomicon

Виртуозното владеене на инструментите и лекотата, с която песните биват поднасяни, са удивителни! Качеството на едно толкова семпло метъл шоу удивлява по същия начин, по който бяхме приковани едно време от SODOM. И макар NECRONOMICON традиционно последните години да събират към 70 – 80 фена на концертите си у нас, те заслужават нашето внимание, като културен композиторски феномен! Изящният бас на Marco, изпъква в триото. Прецизната ритмика, поднасяна от Chris Mosh, просто те въвлича в песните. Имаше къде и да се разпеем на припевите. Freddy с гордост ни представя първото си композирано парче, от 85 г. „Magic Forest” е полупънкарски химн, изсвирен доволно шумно. След това групата се представя и предупреждава, че краят на сета приближава. Естествено, не ги пускаме толкова лесно и бандата изсвирва и подготвения си бис. Почти едночасовият им сет пак ни се стори твърде къс, но раздялата бе удволетворителна за всички, както и обещаваща, за още срещи.

Necronomicon

Necronomicon

          Сетлист NECRONOMICON:

  1. Burn And Fall
  2. Religion Live Fast
  3. Unconquered
  4. Upon Black Wings

          Spoken Intro

  1. Face To The Wall
  2. Invictus
  3. Bloody Bastard
  4. Inside The Fire
  5. Magic Forest
  6. Total Rejection

          Бис:

          Shamanic Intro

  1. The Nightmare Continous
Necronomicon

Necronomicon

София, Live& Loud

12.05.2019

Rock Thrashler

 

%d блогъра харесват това: