The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Diablery, Shadowcraft, Occultum, and Belgarath live in Sofia

Последни публикации

Архив

EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI: Неподозирано широкият фундамент на класическите рок и метъл форми

EVERGREY – Няма нужда от много приказки…

Китаристът Manu Savo е участвал в две от ключовите Heavy Metal формации на Румъния, които са се извратили по-късно в поп-рок. Въпросният музикант, обаче, е запазил металната си жилка и е стартирал проекта си CROSSING ETERNITY съвместно със скандинавски музиканти, за да реализира идеите си в Power Metal направлението. Обявявайки турне „The Rising World Tour Part II”, те се интегрират в обиколката на EVERGREY „The Atlantic Europe 2019 Tour”, за да отворят шоуто и в София. Разказвам ви всичко това, защото то е по балкански поучително…

A_Crossing Eternity_09815

Crossing Eternity

Точно в 18:30 ч., пред около 50 фена, CROSSING ETERNITY излизат, за да представят своя прочит на Heavy Metal стилистиката. Звукът е твърде слаб, но предвид все още празния клуб, това е добре за съхранението на слуха ни. Групата звучи изключително натурално със стандартни рифовки и доста усет към мелодията. Вокалистът Gabriel Nicholas е сравнително ново попълнение в бандата, а блендата му носи препратки към Andy Deris (HELLOWEEN), което слага последния щрих от впечатленията, които оставят базираните в Букурещ музиканти. Трябва да му се признае по-доброто пеене, отколкото е в оригиналния студиен запис на албума! Групата слива първите си две парчета.

A_Crossing Eternity_09827

Crossing Eternity

– Hail Immortals! … – Началото на приветствието бележи някои лични предпочитания на певеца, каквито се забелязват и в сценичното му облекло.  CROSSING ETERNITY е група със съвсем прилично ниво! Барабанистът им отговаря за съвсем деликатните клавирни подложки, които в други случаи са изпълнявани на живо. Това отваря мелодиката още повече в посока Hard`n`Heavy. Краткият им двадесет и седем минутен сет завършва с класически Heavy Metal, класически туш и класическа демонстрация на умора. Публиката се е удвоила и прави, каквото може за възнаграждаване усилията на квартета, но клубът е още съвсем свободен.

A_Crossing Eternity_09825

Crossing Eternity

Сетлист CROSSING ETERNITY:

  1. Kingdom Come
  2. High Above the Crown
  3. Winter Poem
  4. Sand in the Sky
  5. Ghost Of The Storm

GENUS ORDINIS DEI явно са от онези „уона-би” италиански добавки към турнетата… Себесъзнаването им за Symphonic Death Metal няма много общо с реалностите на изпълнението им. Отново в уречения час, клавирно-перкусионна интродукция възвестява възлизането на „висшите правила”.

C_Genus Ordinis Dei_10009

Genus Ordinis Dei

Музиката на GENUS ORDINIS DEI е базирана тотално на Heavy Metal-а, което лъсва при изпълненията им на живо! Приличната двойна китарна атака и умерените харшове на Niccolò Cadregari (v., rh.g.) никак не променят този факт. Залепената подложка от абсурдни електронно синтезирани симфонизации и клавири звучи повече като гротеска. Още преди да прозвучи кавърът на MANOWAR, гласът на певеца увисва в много Eric Adams-овски маниер. Забележително е, че в солата на Tommaso Monticelli (g.) има нещо дълбоко тракийско – тънка позната фолклорна нишка управлява фигурите му! Повелителните жестове и смръщени гримаси на двуметровия фронтмен са не по-малко абсурдистки… Режисиран хедбенгинг довършва визуалната картина.

C_Genus Ordinis Dei_10030

Genus Ordinis Dei

„Who`s the band? Who, who, who`s the band?”, пита припряно Niccolò по време на презаписаната от италианците интродукция на „Hail And Kill”… Всъщност целият им сет звучи като кавърите на WITCHERY на Heavy Metal класики плюс добавените абсурдни симфонизации. Бластовете от касите звучат толкова електронно, че отивам да проверя дали Richard Meiz (dr.) ги свири. Свиреше ги доста прилично, но в касата бе поставен електронен регистратор, от където се вадеше звукът. Гротескна бе и липсата на всякакво движение при предната кожа на касата, но сетът на подгряващите групи бе озвучен по този начин. Демонстративната хиперактивност на фронтмена даде, все пак, някакви резултати сред събралите се вече около 300 фена. Доста пъти съм се питал, защо някои хора пропускат подгрявката, а изглежда след половинчасови слухоанализи си отговорих сам…

C_Genus Ordinis Dei_10046

Genus Ordinis Dei

Сетлист GENUS ORDINIS DEI:

Intro

  1. You Die in Roma
  2. Embracing The Earth

Sympho-epic Intro

  1. Halls of Human Delights

Intro

  1. Hail And Kill (Manowar cover)
  2. Red Snake
  3. Roots And Idols Of Cement

Piano-Outro

Местим музикалната карта на събитието на североизток до Финландия, но полюсът на самоопределение остава прикован към посока „самозаблуда”. Може би това е някаква шега, подготвена ни от Tom Englund, заради неразбирането, което дълго време витаеше около EVERGREY!?!

D_Bloodred Hourglass_00109

Bloodred Hourglass

Отново на секундата започва дълга клавирна интродукция, давайки възможност на BLOODRED HOURGLASS да излязат като звезди и да просят подранили овации. Представящата се за Melody Death/Thrash Metal банда влиза през четири палки в класически Heavy Metal с някои Metal/Core ритмически решения и тежки вокали. Влечението им към крайната мелодика също олекотява стила им в една доста слушаема формула. Песните са среднотемпови, равноделни, мелодични и с разпяти припеви. Умерените харшове, електронизираният бласт и рифовете не втежняват музиката до студийните продуцентски решения, които момчетата са достигнали в записите си. Клавирните и пиано подложки балансират звученето в обратна посока до епицентъра на класическия Heavy Metal. Където няма интродукции, между песните им звучи аморфен шум.

D_Bloodred Hourglass_00166

Bloodred Hourglass

BLOODRED HOURGLASS поне се справят доста добре с инструментите си, а бекграундът им не е досадно набъбнал до плейбек. Визията им на отегчени офис-служители, избягали, за да всеят шум в ежедневието си, донякъде оправдава представата им, че вдигат Death Metal революция… Последните три песни композиционно се радеят твърде много с творчеството на MANOWAR във всяко отношение. Jarkko Koukonen (v.) пее доста агресивно и то без да ползва китките си, но пак е доста мелодичен, в сравнение със студийните записи на бандата. А някои мелодични решения се присягат към мейнстийма. Пренасянето на CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH тенденциите в спокойна и с афинитет към мелодиите Финландия е довела до такъв резултат. Приятно прекарани 35 мин.

D_Bloodred Hourglass_00256

Bloodred Hourglass

Сетлист BLOODRED HOURGLASS:

Intro

  1. Quiet Complaint

Piano Intro

  1. Six Feet Savior
  2. Valkyrie

Kb. Intro

  1. We Form the Broken
  2. The Last of Us
  3. Castle Ashtray
  4. Where the Sinners Crawl

Клубът вече е доста пълен, макар и не максимално. Богатият мърч щанд има разнообразни предложения за феновете, в средноевропейския ценови диапазон. Необходимата дълга пауза за пренареждане на сцената за хедлайнера е оползотворена пълноценно от BLOODRED HOURGLASS, които всички са на разположение за среща с фенове там.

B_Atmospere_09844

Атмосферата

В тази пауза се открехва време да отворя дума за организатора. За феновете е добре известно какви са предимствата да посетиш точно техен концерт, а българският език е достатъчно богат, за да бъдат те изказани с нещо повече от многозначителното „Всичко беше точно до секундата!”. В този смисъл, ако някъде прочетете тази констатация, знайте че в този случай тя наистина бе вярна, дори и в буквалния си смисъл! Но за сега ще спестя другите суперлативи, които могат да се използват и универсално, за да боря конкуренцията и да „капарирам” още някой и друг репортерски слот, докато се появи някой репортер от калибър достатъчно близък до моя, за да мога и аз само да си чета от вкъщи и да гледам видеа от по-екзотични места! (Моля, приемете това отклонение в съвсем хумористичния му, положителен конотат!)

E_Evergrey_00470

Феновете

В уречения час от пулта тръгва песен на VAN HALEN и аз злостно наострям перо, за да отразя закъснението. Песента, обаче, прекъсва с модулация, като при изключване на грамофон от захранването (Простете, млади читатели!!!), за да последва „подводното” интро на албума, в чиято подкрепа е турнето.

Гьотеборгските корени на EVERGREY ги бяха обременили с доста влияния в началото на тяхната кариера. Сложната структура на музиката им отблъсна по-непретенциозната публика и не даде шанс на прогресив феновете да се фокусират върху това явление. Когато свириха за пръв път в България, групата пък бе след издаването на един слаб албум, който не блесна сред цялата им дискография. Сега ни предстоеше съвършено различна ситуация, усещане и преживяване!

E_Evergrey_00498

Evergrey

Много от композициите на квинтета започват с Gothic усещане, за да се разгърнат в многопластови, сложноритмични произведения, притежаващи свое вътрешно съвършенство и зрялост. Качеството на новия им материал и композиторският интегритет, постигнат в него се отразяват и на изпълнението на по-старите им песни, за да се постигне онова целокупно единение на творчество в музикалния сет, който EVERGREY представят. Съвършенството на живото изпълнение поразява с усещането за допир и съпреживяване на музиката! Чистото пеене на Tom Englund (v., g.) предлага онези тънки несъвършенство на живото изпълнение, които само подчертават преживяването на текстовете, вкопани в строго минорните хармонии. Толкова рядко вече са тези групи, които са съвсем живи, че първите няколко песни от сета отлитат като чисто откровение. Пиано интерлюдиите са изсвирени наживо, а водещи прожектори добавят акцент всеки път, когато някой от инструментите солира.

E_Evergrey_00528

Evergrey

Progressive закваската на EVERGREY се радее с композиционните шедьоври на NEVERMORE и DREAM THEATER, но истинската им генетична връзка е по-дълбока… Обреченото усещане, особено във вокалите, докосва Phill Colins, но дълбоката връзка на тази музика е с MARILLION и ранния FISH! Двойни каси, тежки рифове и по-агресивен звук са в репертоара на шведите, но уникалният им почерк на музиканти, намерили смисъла е духовен наследник на MARILLION. Това се подчертава и от естествения аристократизъм, който излъчва вокалистът-китарист и основател на групата. Общуването с публиката е естествено, откровено и двупосочно. Не че тотално липсват бек-граунд компоненти в сета на хедлайнерите, но те са над изсвирваемостта на всичко, което е изсвирено на сцената, а то никак не е малко!

E_Evergrey_00388

Evergrey

Чак след четвъртата песен групата отправя първите си приветствия към феновете. Няма нужда от много приказки при тези параметри на музициране! Самите добавени дамски хорове и пложни шумови картини придобиват по-голяма чуваемост. EVERGREY едновременно преливат през песните си и правят паузи по средата на някои композиции, изящно ползващи Progressive ритмики и структури. Дори да влезнат в парчето класически, те го правят през три палки! Тежкото Doom-аджийско „All I Have” с вплетени Gilmour (PINK FLOD) сола, бива довършено от подложка, а групата се прибира, сякаш след едва минути на сцената.

E_Evergrey_00399

Evergrey

След като ги викаме доста горещо, атмосферична подложка дава знак, че ще има още. Нека отбележим, че на това турне се е случвало EVERGREY и да не свирят добавка. Ние, обаче, я получаваме съвсем заслужено. Двете песни, сякаш като тежки обработки на MARILLION и ASIA също отлитат, докато на сцената остава само Rikard Zander (kb.). Клавиристът прави импровизация по темата от интродукцията на „Gates of Babylon” (RAINBOW) и когато към него се присъединява Henrik Danhage (g.), съм убеден, че групата ще забие кавър. Солата, обаче, приключват и бандата излива финалните си авторски композиторски решения с много финес, сложност и прецизност. Аутродукцията на пиано още отзвучаваше, когато EVERGREY успяха да се снимат с публиката в София, да се поклонят три пъти и да се оттеглят окончателно. Час и половина беше отлетял неусетно…

E_Evergrey_00336

Evergrey

Сетлист EVERGREY:

VAN HALEN record… ->

Intro

  1. A Silent Ark
  2. Weightless

Transitional Piano Prelude

  1. Distance

Intro

  1. Passing Through
  2. The Fire ->
  3. Leave It Behind Us ->
  4. Black Undertow ->
  5. My Allied Ocean
  6. All I Have

Бис:

Atmospheric Intro

  1. The Grand Collapse
  2. Recreation Day
  3. Rainbow`s „Gates of Babylon” inspirated Keyboard & Guitar Solo
  4. A Touch of Blessing ->
  5. King of Errors

Piano Outro

Rock Thrashler

14.04.2019, Mixtape 5

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI

SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON: Наметалото на Хадес падна над София

И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака…

Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като Symphonic Death Metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към Dark Metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество Black Metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Xaon

Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (където ги има) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.

A_Xaon_04504

Xaon

Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече Melody Death Metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.

          Сетлист XAON:

  1. Mobius
  2. Carillon
  3. Solipsis
  4. Eros
  5. Monolith
  6. Zarathustra

Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен Black Metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в Black Metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Diabolical

Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.

          Сетлист DIABOLICAL:

          Intro

  1. Requiem
  2. Betrayal

          Intro

  1. Failure
  2. Into Oblivion
  3. The Fire Within ->
  4. Metamorphosis ->
  5. Black Sun
  6. We Are Diabolical

Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.

C_Septicflesh_05469

Атмосферата

KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил – death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Krisiun

– Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската Death Metal сцена, да заплитат с Thrash и Core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни Death Metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.

B_Krisiun_04999

Krisiun

Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! …” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.

– Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRISIUN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак…

          Сетлист KRISIUN:

          Intro

  1. Ravager
  2. Combustion Inferno
  3. Bloodcraft
  4. Devouring Faith
  5. Scourge of the Enthroned
  6. Descending Abomination
  7. Slaying Steel
  8. Ace of Spades (Motörhead cover)
  9. Blood of Lions
  10. Demonic III

Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.

Septicflesh

Septicflesh

Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.

– Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието наSEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е Dark, Gothic, Black и Death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на Neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.

C_Septicflesh_05395

Septicflesh

След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното Gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.

C_Septicflesh_05451

Septicflesh

Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с Gothic/Industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони  и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.

C_Septicflesh_05365

Феновете

Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски Black Metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти… Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!

Septicflesh

Septicflesh

– Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би…

          Сетлист SEPTICFLESH:

          Intro

  1. Portrait of a Headless Man

          Outro

  1. Pyramid God
  2. Martyr
  3. Prototype

          Orchestral Intro

  1. Enemy of Truth

          Chorus Outro

  1. Communion
  2. The Vampire from Nazareth
  3. Prometheus
  4. Dante`s Inferno

          Outro

          Бис:

  1. Anubis
  2. Dark Art

Rock Thrashler
30.03.2019 Club Mixtape 5

Още:

Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.

Фотогалерия: SEPTICFLESH и IN FLAMES на Rockstadt 2018

SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика

SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове

 

Повествование от бавните години (50 години URIAH HEEP)

Както вече съм имал възможност да обсъдя с вас, късният ренесанс на британския феномен URIAH HEEP бе онова събитие, което събуди музикалния рок живот в България. Тогава музикалните ветрове, които духаха през Родината можеха да носят от запад на изток само сладникаво безсмислие на средновековна любов и пренасяха мелодии предимно от Рим към Москва… За да стане възможно рок музика да дойде официално по нашите сцени, тя трябваше да е преминала цензурните бариери на окупатора! Така и стана – след турнето на англичаните в Съветските републики през 1987 г., за което ние тогава не знаехме, нашият път към рок съкровищницата бе отворен през източната порта. Но стига за това! Важното е, че това бе момент на прераждане, който донесе спокоен и в немалка степен плодовит период за URIAH HEEP, които от днешна гледна точка побират в себе си всички мелодични метъл поджанрове в композициите си!

Uriah Heep

Uriah Heep

Не само 50-годишен юбилей имат класиците, но и ние имаме 30-годишен юбилей, откакто можем да им се наслаждаваме на живо! И за щастие го правим нееднократно. Цялото им турне този път е посветено на новия им албум „Living the Dream”, т. е. това нямаше да е от онези ретроградни повторения, изпълващи ни с носталгични чувства, когато се опитваме да се вкопчим в изплъзващата ни се младост…

Българският съпорт в лицето на JOHN STEEL не само е с подходящо звучене. Това, което схожда групата за втори път с организатора BGTSC, е перфекционизмът и стабилността! Едно от нещата, които пречат на нашите групи да се изявяват пред по-голяма публика е неразбирането за отговорността пред феновете, които са дошли заради продукт, а не, за да се преклоняват компромисно пред някой. Случаят с JOHN STEEL не е такъв.

John Steel

John Steel

В 19:35 ч. осветлението глъхне и на сцената българските момчета експедитивно подхващат сета си. Вече добре познатите композиции (за немалка част от феновете!) затиктакват от колоните в брилянтен синхрон и балансирано звучене. Паузите са кратки, така че музиката изпълва времето по професионален начин. Вокалните партии от записаните с именити фронтмени албуми на групата, този път са в изпълнение на Руси Тенев (DIFFERENT HIGHWAY, SAKAR), което прави от групата регионален феномен… Гласът на вокалиста се разгръща в пълния си блясък, а смелото му мъжкарско сценично поведение показва, че JOHN STEEL не са само съпорт на големи имена, а и група, която притежава фундамента, за да направи от концертите си пълноценни рок преживявания, издигайки фронтмена си на върха на меча! Мелодичният и същевременно твърд hard`n`heavy звук е подходящ както за феновете им, така и за хората, които ги слушат за пръв път. Щипка IRON MAIDEN и отблясъци RAINBOW са съчетани с творчески пламък, а усетът на озвучителя към необходимите ефекти за перфектните вокали, прави от сета нещо повече от подгрявка. Прави го онзи бонус, който си е струвало човек да преживее!

          Сетлист JOHN STEEL:

  1. Leviathan Raises
  2. Nightmare
  3. Creator
  4. Behind Closed Doors
  5. One God
  6. Lost Messiah
  7. Behold the Night

Мърч-щандът на хедлайнера не предлага интересните с бонусите си аудио изделия и въобще аудио изделия, а само конфекция. Сърдити британски старчета много държат пред тях да няма небрежно оставени бири, вероятно от медицинско-психологически съображения… Оттеглям се под натиска на опасенията за неуважителни балкански изстъпления…

Uriah Heep

Uriah Heep

Когато в 20:45 ч. осветлението гасне, из ефира се носи онази така характерна клавирна бленда, белязала всичките 50 г. от съществуването на URIAH HEEP, но която не дава подсказка за конкретна песен. Откриващата за новия им албум песен, като композиция може да звучи добре в кой да е съвременен албум от heavy metal до sympho metal жанра, но е белязана от неповторимите бленди на англичаните. В цялата първа част на концерта чухме 6 композиции от „Living the Dream”, подсилени от повече или по-малко известни класики. Подборът на песни бе от (Да го наречем!) „А” страна на новия албум, което е показателно за жизнеността на творческите сили у групата! Защото помним и албуми-сингли от 90-те… В радио-сингъла „Knocking at My Door” ветераните избухват в power metal, където всеки инструмент получава своята изявена страна в общия балансиран звук, а тежестта на звученето е изненадваща! Дори клавирите на дългорестия аристократ Phil Lanzon режат в мощни реверберации. След класически поздрав за пълните трибуни на залата, URIAH HEEP се извиняват, че не може да обхванат доста широкото си творчество в един концерт и показват нежната си страна и в новото си творчество с доста кънтри-звучаща композиция. Дългата инструментална част на „Rocks in the Road” дава време на Bernie Shaw (v.) да си открадне почивка преди класическата част от сета.

Атмосферата

Атмосферата

Условно обозначената като втора част на концерта избухва с една тежка версия на класиката „Gipsy”! За втори път тази вечер URIAH HEEP демонстрират тежки стандарти на интерпретация, „галещи” ухото с звук, надминаващ като експресивност дори JUDAS PRIEST! Тук е моментът да отбележим, че дръм стената от звук на Russell Gilbrook е увенчана от нискочестотни каси, като в 80-тарска красика и подпира цялото звучене на турнето с ненатрапващи пулсации, за разлика от съвременните „писъци” на пикове като от баскетболна топка! По този начин звукът от барабаните ни блъсва осезаемо, без да руши крехките ни слухови власинки – стандарт, недостижим за много групи. Китарата на Mick Box стърже в крайни дисторшън бленди, а клавирите се съревновават с този стандарт, без да излизат извън класическото звучене за групата. Другите класики са изпълнени с вплетени сола от всички инструменти. „July Mourning” от София вероятно може да се състезава за парчето с най-много любителски видеа… Песента с надстилова мелодичност „Lady in Black” бележи безнадеждния опит за край на концерта…

Uriah Heep

Uriah Heep

Двата хита от биса изчерпват сетлиста както за българската дата, така и за всички концерти от турнето „50 Years Uriah Heep Living the Dream” до сега, събирайки концерта в рамките на час и 45 минути. Въпреки осигурената екзалтация и поредно посещение на българската публика, мисля че англичаните продължават да дължат един специален концерт с разширен сетлист на София!

          Сетлист URIAH HEEP:

          Atmospheric Intro

  1. Grazed By Heaven
  2. Return To Fantasy
  3. Living the Dream
  4. Too Scared to Run
  5. Take Away My Soul
  6. Knocking at My Door
  7. Rainbow Demon
  8. Waters Flowin`
  9. Rocks in the Road
  10. Gipsy
  11. Look at Yourself
  12. July Mourning
  13. Lady in Black

          Бис:

  1. Sunrise
  2. Easy Livin`

          Symphonized Outro

Rock Thrashler

Зала Универсиада, 06.02.2019 г.

10 г. концерти на HAGGARD – създаването на нов албум вече е наложителност

Турнето на HAGGARD, което ги доведе за четвърти път в България, сякаш, отново направи специален завой, за да ни посети. Твърдата им публика у нас заслужава такова внимание, заради постоянството си. Този път мистър Nasseri & Co. са поканили и две подгряващи групи от Италия.

Симфо интродукция, с твърде много ударни инструменти, отваря концерта в 20:00 ч. Динамичният power metal на ETERNAL SILENCE е подпрян от пулта със синтезаторни, програмирани щрайхове и хорови писти. При все че групата звучи доста прилично и без добавките, италианците явно държат да са симфо по този начин. Кратко приветствие и бандата се разгръща в по-епични и по-готик посоки. Двата гласа – този на китариста Alberto Cassina и на певицата Marika Vanni са в съвършена симбиоза и ни заливат с пеене от висока класа! На третото парче симфо добавката изгрубява и доминира звученето по един неприемлив (за мен…) начин, макар песните да запазват достоинствата си.

Eternal Silence

Eternal Silence

Самото ѝ качество е на програмирано равнище и никак не представлява някаква гордост за създателите си, от където произтича и екзистенциалната ѝ излишност от композиционна гледна точка. След LACUNA COIL заигравките ни питат искаме ли нещо по-твърдо и забиват MANOWAR-ска композиция с дамски вокали, на която ѝ липсват по-сериозните бленди на дистъра. За финал, в седмата песен Epic Power Metal звученето се определя от доста сложните вокални дуети с нестандартни преходи и модулации, като програмираната симфонизация става отново по-деликатна. Четиридесетминутното представление имаше своите достойнства и мелодиката на песните имаше своите бляскави висоти, достатъчни, за да доставят удоволствие на феновете, които ги възнаградиха щедро с овации. Стандартите на ETERNAL SILENCE, обаче, не надскачат нивото на латвийския им издател, макар да реализират трети албум в дискографията си.

Eternal Silence

Eternal Silence

Точно в 21:00 ч. прозвучава следващата симфонична интродукция. SOUND STORM също забиват в Power Metal маниер след интрото си. Най-новите попълнения в състава – двата гласа, навлизат малко плахо. Началото на сета, освен че протича под клик, е затиснато от добавени от пулта пиана, оперни вокали и щрайх. В най-натоварените звуково пасажи групата е с гръб към публиката в опит да прикрие част от буфосинхрониадата. Програмингът изстисква групата и първите три песни, изпъстрени и с вътрешните си паузи се сливат в една колажна музикална картина, където мотивите се сменят като на прожекционен апарат. Посягането към стиловете е по-широко и освен Power Metal се усещат влияния както от ранните NIGHTWISH, така и някои Black Metal заигравки. Освен липсата на сценична концепция за поведение на двамата пеещи партньори, които предимно се втренчват един в друг, те се опитват да ни поднасят някакво „всичкопеене”, демонстриращо меки мелодични части, силови харшове и опити за оперни постановки. Симфонизациите, които SOUND STORM ползват, също са програмирани, но на всичко отгоре се добавят с общ компресорен ефект, което ги довежда до абсурд. Мисля, че усилията да се прикрият недостатъците на групата многократно надминават усилията, които биха ги извели на по-добро равнище като свирене и представяне!

Sound Storm

Sound Storm

Може да се каже, че SOUND STORM са проект на Valerio Sbriglione (g.) и също като ETERNAL SILENCE имат три албума, които са натрупали без да бързат. Представяйки ни единствения си сингъл, сътворен с новия състав, те демонстрират същото редуване на Power и Sympho Metal пасажи, но в „To the Stars” е включен опит за неравноделна ритмика, докосващ балкански фолклорни размери, но напъхани в равноделно време. Италианците довършват сета си с почти Black Metal парче, последвано от баладичен Power, в който клавиристката им излезе от свиренето само на хармонии и изпълни на живо една пиано интродукция. Мелодиите на групата бяха твърде стерилни и като по учебник за начална музикална подготовка, за да грабнат метъл почитател. Въпреки това, българските фенове ги окуражиха свръхзаслужено.

Sound Storm

Sound Storm

Сетлист SOUND STORM:

Intro

  1. Vertigo
  2. The Dragonfly
  3. Metamorphosis
  4. Forsaken
  5. Back To Life
  6. Promises
  7. Gemini
  8. To the Stars
  9. Torquemada
  10. The Portrait

Outro

Haggard

Атмосферата

Чакайки хедлайнерите, си мисля, че не би било зле, някои от добрите композиции на двете италиански банди да бъдат направени без изнасилените изкуствени сифонизации, за да се получи един приличен метъл продукт. За разлика от друг път, HAGGARD доста скоро прекъсват опита ми за разсъждения. Откакто немската група изнася концерти в България, те продължават да не са издавали нов албум. А това са точно десет години. Въпреки това, в интереса към групата има някаква константност.

Haggard

Haggard

Докато единадесетте човека излизат на сцената, вместо интродукция Asis Nasseri ни изсвирва акустична интерпретация на една от песните си. Това е, което е ценно на концертите им – всяка нота е изсвирена от съответния инструмент и озвучена подобаващо! Така е и сега. За последните две години HAGGARD са направили концертната си програма малко по-фокусирана, песните са обработени за сцена в такъв състав и се изпълняват с изключителна прецизност. Очевидно е, че идейният им предводител е отделял и време за здравето си. Това, което се е променило в аранжиментите е, че песните не са така интегрирани, а се набляга на контрастните моменти класически пасажи – здрав метъл. Основните вокали на Asis докосват ранните Death Metal инвенции на групата. Прецизният сопрано глас на  Janika Groß е съвършен във вплитането си в музиката. Класическият състав, попълнен от чело, виола, две цигулки, флейта и пиано са озвучени по невероятен начин и допринасят за това, поради което всички сме на този концерт.

Haggard

Haggard

При възникването на лек технически проблем Nasseri не пропуска да представи озвучителя Уве и всички ние скандираме името му, защото наистина заслужава! Тежкият Dark Metal с лекота се смесва с барок, предкласика и класически музикални форми. Акустиките се редуват с рифове. Спектакълът тече увлекателно, особено за тези, които го наблюдават за пръв път. След „Per Aspera Ad Astra” идейният носител изказва благодарности към българския екип и HAGGARD се прибират. Ние знаем, че това не е краят и се стараем да изразим симпатиите си, както подобава. След кратка заигравка с рифове от известни метъл класики групата излиза отново. Тук следва онази ужасно протяжна и излишна част, когато Asis Nasseri представя всеки от музикантите, подарява рози на дамите и обяснява колко е ценна публиката… Това е моментът, който би ме отказал да видя групата следващия път. Най-после последваха и песните.

Haggard

Haggard

Сетлист HAGGARD:

  1. A Midnight Gathering
  2. Of a Might Divine
  3. Prophecy Fulfilled / And the Dark Night Entered
  4. Tales of Ithiria

Slayer riff…

  1. In a Fullmoon Procession
  2. Herr Mnnelig
  3. Heavenly Damnation
  4. The Final Victory
  5. The Observer
  6. Eppur Si Muove
  7. Upon Fallen Autumn Leaves
  8. In a Pale Moon`s Shadow
  9. Per Aspera Ad Astra

Бис:

  1. Awaking the Centuries
  2. Seven From Afar

Outro

Haggard

Феновете

След като прозвучава записаната аутродукция и групата се снима с публиката, музикантите обещават среща с феновете след кратка пауза за преобличане. Мисля, че новият албум на HAGGARD е вече крайно наложително да се случи!

Rock Thrashler
Mixtape 5, 27.10/2018

Фотографи: Rock Thrashler © и Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Когато Тор e Heavy Metal (HAMMERFALL, ARMORED DAWN и JOHN STEEL в София)

Встъпвайки в разказа си за музика само ще отбележим, че качествата на организатора BGTSC са надлежно оценени в миналогодишната ни класация в съответната категория. Лаконичността ни произтича и от факта, че скоро пак ще имаме повод да го споменем. Събитието протече в строгите времеви рамки на предварителните си разчети, така че ни остана пълната възможност да се насладим! Трите комплекта барабани, разположени на сцената  подсказват високите критерии за качеството на звука, към които различните екипи се стремят.

Кратко музикално въведение в 19:00 ч. ни въвлича в сета на JOHN STEEL. Доколкото последният им албум представлява едновременно преклонение към творчеството на IRON MAIDEN и същевременно към цялата hard rock сцена, те започват със строго-мейдънистките си тупалки от него. Групата предлага качествен синхрон на полифоничния си Heavy Metal, изсвирен тотално на живо. Последното менажерско решение на момчетата – да поканят за певец David Reece (ex-ACCEPT, ex-MALICE, ex-BONFIRE), се отплаща прилично на сцена, макар да разлиства голяма папка с текстове. Песните с по-Hard Rock насоченост, очевидно, се изпълняват с повече охота от американеца, като разпяванията са много мелодично артикулирани. Всъщност певецът е най-слабото звено в сценичната изява на JOHN STEEL, защото песните, изпяти в оригинал от човек, който се е опитвал да влезе в обувките на Dio, сега се интерпретират от човек, който се опитва да влезе в обувките на Robert Plant… Тежкото „Nightmare” от първия албум не му влиза много добре. Но небрежното отношение на Reece към кариерата му е негова давна слабост.

John Steel & David Reece

John Steel & David Reece

Перфектно балансираният звук в изпълнението на българите оставя приятно впечатление. Отчетливата чуваемост на всички инструменти е приятна за ухото, а интерпретациите са интересни. Добрите бек-вокали и разчупеното сценично поведение са стандарт за JOHN STEEL. Преодоляли азбучното композиране от времето на първия си албум, музикантите разгръщат богата палитра от звуци. И макар да имат в песните си чуваеми цитати, усърдието им на самотни рицари ги прави един уникален български феномен, за който не знам дали сме готови! Тридесетте и няколко минутният продукт на усилен труд бе достоен за качеството на хедлайнера.

John Steel

John Steel

Сетлист JOHN STEEL:

Intro

  1. Creator
  2. Lost Messiah
  3. One God
  4. Nightmare
  5. Behind Closed Doors
  6. Behold the Night

С две неща е известен град Sao Paulo в Бразилия: високата си престъпност и многото метъли на глава от населението. От там идватARMORED DAWN. Групата е сбор от музиканти с дълги биографии в локалната им сцена, които от тази година са успели да привлекат вниманието на AFM Records, с чието съдействие са в Европа за представянето на втория си албум.

Armored Dawn

Armored Dawn

Доста дълго епично интро предоставя възможност на шестимата войни да се разположат на сцената към 19:50 ч. Въпреки количеството музиканти, допълнителен бекграунд гръмва с мощни добавени клавири и хармонизирани хорове. Поддържа се викингска тематика, като песните често придобиват отблясъци на MANOWAR епики с полифония от клавири – изсвирени и добавени. Английският език на Eduardo Parras (v.) в по-голямата си част остава загадка, но за това пък след втората песен казва „Благодаря ви София!” на доста сносен български. Viking Heavy Metal гонеше своя стандарт.

Armored Dawn

Armored Dawn

Строгата времева рамка изисква отпадането на едно от парчетата им (което въпреки това, ARMORED DAWN твърдят че са изсвирили…), което леко обърква клика от пулта… След това басистът и единият китарист въобще престанаха да имитират многогласните хармонизирани хорове, които звучат по време на сета. Пилотният сингъл на албума – баладата „Sail Away” докосва Gothic чувствеността. Финландският им китарист Timo Kaarkoski провежда телефонен разговор с майка си… Когато чух за пръв път този номер за измъкване на аплаузи от публиката, крещях с пълно гърло, защото WIZARD го направиха професионално. Пошлата имитация на бразилците просто не сработи. Тежките китари в по-динамичните парчета не компенсираха тотално подпряния от пулта звук. Епиките на ARMORED DAWN звучаха нелошо, но не и в концертен вариант… Размахването на меч доби комични висини. А разминаването картина-звук надминаваше пробните сесии на БНТ от `59 г. …

Armored Dawn

Armored Dawn

Сетлист ARMORED DAWN:

Intro

  1. Bloodstone
  2. Chance to Live Again
  3. Men of Odin
  4. Sail Away
  5. Gods of Metal
  6. Barbarians in Black
  7. Beware of the Dragon

Веднага след 21:00 ч. прозвуча буреносна интродукция и HAMMERFALL сляха няколко песни със смазващата прецизност на живото свирене, без да пазят някои от най-големите си хитове за финала! Поемайки си дъх след „Renegade”, те усетиха мощната любов на феновете си, изразена в овации и тропане с крака. Всичко, което може да се каже за концертите на шведите, е че уникалният им Heavy Metal се изпълнява със смайваща прецизност и лекота. Без да наблягат на гимнастики или фойерверки, групата поддържа динамиката си с поклон към класическите образци в стила и добавя своето изкуство към тази съкровищница.

Hammerfall

Hammerfall

Разказът на Joacim Cans (v.) за това, как му е повлияло сдобиването с плоча на SAXON през 1981 г., ни подготвя да крещим „Bang your head!” на едноименното парче. HAMMERFALL имат и мъжкарските химни и мелодичните припеви в своя репертоар. У тях могат да бъдат открити всички характеристики на класическия Heavy Metal, каквато е била и идеята на формирането на групата, подправени с уникалното им музициране. Майтапчийските отклонения между песните, напомнящи концертния стил на немската сцена допълват ведрината на настроението, което те оставят във феновете. Колко секунди за соло заслужава да бъде отпуснато на китарист или какъв е балансът стари/нови фенове („Ти вдигна ръка и двата пъти – видях те!”) разреждат музикалната част, но ни обогатяват като представление. Не се усеща онази режисирана напрегнатост на групи като ARMORED DAWN, а нещата се случват по искрен и естествен начин.

Hammerfall

Hammerfall

Феновете сме демонстрирали топлата си подкрепа за HAMMERFALL така, че не е нужно да хвърляме твърде много усилия, за да извикаме групата на бис. Joacim обещава, че няма да чакаме още десет години за следващия концерт в България и ни уверява, че това е сред най-силните шоута от турнето им. Убеден съм, че всеки Heavy Metal фен трябва да ги види, за да е наясно как трябва да изглежда и звучи една група пред публика! Час и четиредесет минути отлитат твърде бързо и музикантите си взимат довиждане на фона на аутродукцията им.

Hammerfall

Hammerfall

Сетлист HAMMERFALL:

Thunderstorm Intro

  1. Hector`s Hymn
  2. Riders of the Storm
  3. Renegade
  4. Dethrone and Defy
  5. Blood Bound
  6. Any Means Necessary

Spoken Saxon Intro

  1. B.Y.H.
  2. Crimson Thunder

Intro

  1. Threshold
  2. Built to Last
  3. Last Man Standing

60 s. Guitar solo…

  1. Legacy of Kings Medley
  2. Heeding the Call

Communication „Antract”

  1. Let the Hammer Fall

Бис:

Storm Intro

  1. Hammer High
  2. Bushido
  3. Hearts on Fire

Outro

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
26 октомври 2018 г., зала Универсиада
Фотографи: Кирил Груев © и Rock Thrashler ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Хубаво е да се завърнеш на Балканите! (BIO-CANCER и HECKTIC в Live & Loud)

След като осъществяват клубно турне в Западна Европа от края на септември и октомври, гърците BIO-CANCER на път към вкъщи минават, за да ни представят горещ гиг, готвен за по-претенциозна публика. Това е привилегия, каквато рядко можем да наблюдаваме, предвид финансовите параметри на нашия клубен живот! Групата пътува с необходимите предпоставки за безкомпромисно свирене. Въпреки ограниченията, в лицето на HECKTIC организаторът от клуб „Live & Loud” е поканил подходяща подгряваща група от българска страна.

Hecktic

Hecktic

Когато HECKTIC излязоха за пръв път като трио на 26 май, тази година, това съвсем не им попречи да изнесат едно свирене като по учебник, демонстрирайки зряла музикална дисциплина! След това към състава се присъедини нов втори китарист за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018. Актуалният състав на младите трашъри се е фокусирал върху формата трио доста успешно и те излизат в 21:30 ч. именно в такъв.

Hecktic

Hecktic

Освен че са наблегнали на по-бързите парчета, в които мелодичността е по-дискретна, HECKTIC не пропускат да ни зарадват и с ново парче (2), както често правят. Концепцията му се вписва напълно в съвременния облик на момчетата. Намаленият брой инструменти не е предизвикал инвенции в посока SODOM. Напротив! Увеличената скорост е допълнена с прецизно tech/math tharsh свирене, което на места е разнообразено с акустики или Grind избухвания. Стегнатият половинчасов сет внушава повече паралели с CORONER! Изключителна музика, която заслужава вниманието ни.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

01. No Fun
02. Dissoluton
03. Flesh Emporium
04. Memento Mori
05. Boulevard of Broken Ribs
06. Kill The Core

Hecktic

Hecktic

Към 22:20 ч. оркестрирано интро с мащабите на филмова музика ни подготвя за BIO-CANCER. Традиционно ултра-бързите гърци сливат две песни, изсвирени със смазваща прецизност, предвид двойната китарна атака в невъзможно бързи темпа. Леко еднообразните вокали и стабилната бек-вокална подкрепа от струнниците лягат перфектно на концепцията за Thrash Metal на бандата!

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Тъй като наблюдавам BIO-CANCER за пореден път, съм свикнал тяхната прецизност мистериозно да изчезва след второ-трето парче, за да се завърне за финала на сета им. Този път това не се случва! Прецизността в доста трудните за интерпретиране техни песни се запазва и публиката наблюдава изумителен синхрон, скорост и качество! Фино разминаване в най-бързите части може да се отбележи като характеристика, но поддържаните скорости са изумителни. Песните са разнообразни и като хармонии и като темпа, като почти винаги са сложносъставни.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Това, че са си избрали много тясна ниша на музициране, както и ползването предимно на една тоналнаст прави музиката на BIO-CANCER да звучи често като самоцитати. Най-сполучливите им рифовки и преходи имат своята повтаряемост в парчетата им. Въпреки това, този концерт хвърли най-добра светлина върху групата от поне три години насам! Както вече споменах, подготовката за европейските сцени има пръст в това, че и ние бяхме маскирани на бяла публика… Но както отбеляза Lefteris (v.): „Хубаво е да се върнеш на Балканите!”

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Мърч щандът на гърците не включва аудио носители! Традиционно предложенията им са богата гама, но идват и на европейски цени при нас.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

BIO-CANCER следват някои традиции, познати ни от SLAYER и MALEVOLENT CREATION и в прецизирания си сет не ползват и не предоставят сетлистове. Така е било по време на цялото им актуално турне. Предвид на това им желание и на изживяването на чистото удоволствие от прецизното им свирене и аз няма изсмуквам от пръстите си сетлиста им… Но в 23:10 ч. момчетата забиват програмното „Spread the Cancer”. Опитът им да напуснат сцената среща рашително неразбиране. Резачката „Anthem of Violence” вади на показ всичко най-добро от представянето на групата до сега. Феновете настояваме за втори бис, но BIO-CANCER този път постъпват по-търговски и си взимат довиждане с нас.

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
25.10.2018, Live & Loud

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте галерията от концерта на BIO-CANCER и HECKTIC.

Созополски дневници: За първата текила и неизменните неща

Харесвам да ходя в Созопол. Харесвам, защото съм идвал в него много много пъти. Харесвам, защото не само въздухът е напоен с творчески еликсир, но и защото са много малко паветата, в които да не съм се препъвал, бордюрите, върху които не съм присядал и къщите в стария Созопол, чиято вътрешна архитектура да не съм изследвал. Затова е малко тъжно, когато старинните пейзажи изчезват, за да отстъпят място на многоетажни хотели, крадящи от небето над стария град. Когато дървените стряхи с подпори от естествено извита дървесина се скършат под напора на бетонните кубове с декоративни геометрични имитации на укрепващи съоръжения. Когато смокинята се засрами пред капковото напояване на зелената морава. Когато недостъпността на бреговете и военните кораби отстъпят пред мутроидните яхти и катерите на Гранична полиция. Но някои неща се завръщат или пък никога не се променят…

Югозападният ъгъл на пазарния площад доста години бе потънал в забрава и спокойствието на неатрактивно място. Нефункционалната география се подчертава от отколешно-запазените стъпала, разделящи нивелираните площадки, върху които често се трупаха други артефакти, обречени на забрава и отритване. Ако питате някой турист за текилата, той ще ви отпрати към пристанището, където при подходящи метеорологични условия множество варели създават усещането за опиянение още преди първите питиета. Други ще ви посочат бар, кацнал на старата обществена тоалетна в морската градина. Но Текилата бе точно в онзи югозападен ъгъл на пазарния прощад още преди из цяла България да се нароят заведенията „Tequila Bar”! Безчет са раните, цицините и синините, които съм добивал по стъпалата, където се позиционираше Текилата. А там дивашки се танцуваше денонощно рокендрол! Не от друго бяха контузиите…

Твърде скъпи са ми преживяванията с пълна с пясък уста от созополския плаж, вълшебната музика на звездите над созополските скали, меката топлина на възедричките павета, пазили неведнъж опиянения ми сън, мирисът на прясноизпържена цаца, целебният дъх на гниещи водорасли под прозореца, чийто дъх е сякаш същността на живота и прахта от песъчливата почва, гъделичкаща корените на разрошените ми коси. Приятелите и непознатите, които свирят на китара и пеят по цели нощи до забрава рок парчета на гениални автори и свои песни, галещи съзнанието и сърцето с по-дълбок или по-психиделичен смисъл. Затова все се завръщам тук. Тези неща винаги ще си останат същите!

Старателно отмивам полепналия по краката ми пясък с приятно топла вода и надувам климатика на степен „Арктика”. Децата бързат да се загърнат с одеяла пред телевизора, защото знаят че ги калявам… Салата от октоподи и кралски скариди с броколи и свежи аспержи в дресинг от трюфели и бри, поддържат морския дъх на филтрираната атмосфера. МР3 плейърът трудно достига стандартите на живото свирене, но от гледна точка на позахабения ми от концерти слух, не хващам разлика. И усещам онова лелеяно завръщане към дивото си състояние, което остава неизменно!!!

Стенли

Стенли

Появата на Аполония и в частност на рок музиката в нея още по времето на социализма и уникално събитие, което до ден-днешен е едновременно форум на неформалните изяви в изкуството, подиум за казионното дотирано представление и убежище на опошлялите ретроградни сценки от неотиващото си соц. битие… Тази еклектика от официоз, контра-култура и халтура сякаш сътворява нов вид качество в изкуството. То рядко намира своята цялост, но се случва понякога. Обеднялата откъм рок-изказност комунистическа  идеология, след кратка заигравка с кънтри музиката, горещо прегърна new wave стилистиката и я превърна в официалното неформално движение в България! Факт, който има своето отражение и днес, но този дълъг разказ ще оставим за друг път… Сега само ще щрихирам концерта на Стенли. Набързо сглобената лайв формация, вклюючваща Димитър Ковачев – Фънки (b.), Иво Чалъков (g.) и Стефан Попов (dr.), ни върна в романтичния период на рок изявите. Стенли пееше сякаш тайно под някоя смокиня реди съзаклятия, пресипнал от ледената бира, разтворила вдъхновението му. Почти плейбековите, златноорфееви ритмично-клавирни звуци не изключваха притаеното (като сила на звука и като изява на агресия) живо свирене. Напълно интегрираното изпълнение загреба с пълни шепи от духа на Аполония. Сетът, изпълнен с дисидентство, опитоменост, ретро звук и съвременно озвучаване събра в себе си хубави песни не само от творчеството на Стенли и ТАНГРА, но и малко по-маргинални парчета от онзи период на безвремие, когато България се ослушваше приведена, докато другаде по света гърмеше една псевдо-перестройка… Когато пътят на българския рок за Европа минаваше през Москва… И всичко това, с всичките си добри и не толкова добри страни, се разгръщаше в един модерен амфитеатър! Безвремие, еклектика и дух непроменим, като историята!

Стенли

Стенли

Нацисти!!! Тази любима мантра съм поемал лицево и съм хвърлял в лица (Когато дискусиите деградират в достатъчна степен…), тъй че, включете си рецепторите за хумор и ме полу-извините за някои закачки в следващите редове! По местната национална нацистка телевизия тече предаване на водещия, прочул се с облеклото си на нашивки (по-известни от старите речници като кръпки). Музикалното по своята същност предаване, този път е посветено на бардовете. Бардовете са поетите с китара от „Ален мак” на рок света… Младо момче прави убедителна пропаганда в полза на наркотиците. Още преди да започне първата си песен, то ни подканя да разберем, че Джими Хендрикс и Джим Морисън са велики поети не без помощта на въпросните! Хубави и умни песни пя момчето. Страданието на лирическия герой в първата от които бе изразена с: „Не, че е друсан, но е слисан”! Смислена и обоснована пропаганда за наркотиците течеше по нацистката телевизия. Една куха китара и един красив глас. Красив глас, който казва твърде истинни неща по твърде хубав начин. И всичко, което не успява да каже, го казва музиката по вълшебните си пътеки така, че смисълът да порастне до значима житейска философия. Умна музика за разбиращи хора. Източен блус. Не робски, но пост-диктатурен. Не геноциден, но след изтребление… (По примера на парламента…) По-пестеливо блус и по-щедро бард. Наистина ме върна в хипи вечерите по време на диктатурата. Някои неща си остават непреходни…

Бум! „Шуми Марица”. Утре е. Галерия „Бисера” поема лекото краниално изтръпване в следствие на свръхдозата фосфор, докато моите още спят, зъзнейки в квартирата… Супи за закуска в „Гинчика”. Сега вече е днес!

Краят на сезона е. Запъхтян сервитьор слага табели „Reserved” по всички свободни маси на Тъпото/Ocean Pub. Ядец! Сядам с малкия на двойна масичка в дъното на верандата. Порой от табели „Reserved” зариват околността на забравения от окупацията ъгъл! Късно… Обяснява ми, че ще чакаме много. Носи полупразна каничка вино. Доволен съм! Хайл, тъпчо! Уникален маркетинг, непроменим от десетилетия!!! Това поевтинява доста „билета” ми за концерта на ADY`S TRIO. А те са сглобили някои нови ефектни китки… Доколкото съм запознат с има-няма десетчасовия им репертоар, той не се е видоизменил. Има си неизменни неща!

Ady`s Trio

Ady`s Trio

Помните ли Текилата от югозападния ъгъл на площада? Само ви пробвам… Там нещата винаги са били като от друга планета. Площадът вече се казва „Меркурий”, все пак… Като от незапомнени времена цяло лято там се лее див и необуздан рокендрол! И то на живо! Един от основоположниците на китарноориентирания hard`n`heavy metal в България днес се е върнал към фундаментите на рока в Текилата. GEORGE MARHOLEV AND THE BEST BAND IN THE WORLD! Rock`n`Roll класики от 50-те и 60-те се смесват с рок ориентирани евъргрийни от по-новата епоха, а купонът трудно спира. Когато в изпълненията се включва вокалистът от Йоркшир – David, групата шеговито се представя и като DAVID AND THE BABYMAKERS. Като изключим въпросния певец, цялата разнородна публика, както и музикантите ползваме онзи английски, който се ползваше и преди тридесетина години, като придобиваме силно подобие на скеч с НЛО… И ако това е ренесанс за Текилата, която понастоящем се казва Captain Jack, то някои други специфики на битието не само са си останали същите! Те не могат да се променят! Има една извечна простота в конструктивните решения на вселената…

George Marholev and The Best Band in the World

George Marholev and The Best Band in the World

Колкото и да латинеем и ингелизеем, в графологията на рока „Бард рок” винаги ще се пише на кирилица! Някъде по линията Dylan – Висоцки има един възел на транслиране и ние, за добро или лошо, си оставаме категорично от едната му страна. Пропагандната песен не се появява или изчезва просто ей така. Тя може да страда от имитационна ретроградност или изпреварваща напредничавост, но е закована в кръчмарско-пъбовия социум. Обичам го този Созопол и затова винаги се връщам тук. Къде другаде човек ще усети необикновената свобода под звуците на диктатурната музика? Кога друг път децата ще заспиват през глава под климатиковия бриз, гледайки нацистка телевизия и слушайки протестни песни? И как на друго място човек би могъл да проумее непреходностите на вселената и консерватизма на битието?

Rock Thrashler
Относителната неопределеност на времето, Созопол

Как да кажеш на елека, че е мазен (Ръководство за сапунени девойковци и качулати плехатори, посветили се на обновяването на тенденциите в метъла § 5)

За да можеш въобще да разговаряш с Елек-а на правилното равнище, много е важно да си завършил гимназията в родното си село със среден успех 3:00! Разбира се, да сте тираджия е бонус-точка. Или поне комбайнер, чието радио от десетилетия не е отлепяло от местната чалга радиостанция! Защо няма изискване за радиото в тира? Там нещата са ясни… В някои други случаи мазният хлъзгав Елек може да ви подхлъзне да разсъждавате върху несъществуващи проблеми, което да ви разсее от същността на битието, а именно – мазността на Елек-а! Като последна мярка – може да работите и в хоремага. (Тогава ше знаете сичко, оти ше късате и билетете на събора.)

Също така, известно е, че хората, които рано оплешивяват, имат предимство при изтъкване на мазността. Ранно предимство… Иначе може просто да се подстрижете при всеки бръснар, който е завършил с отличен курса по история на БКП! От къде да знаете кой бръснар е завършил с отличен курса по история на БКП? Много е просто. В бръснарницата има портрет на актуалния премиер и клиентите му до един изглеждат като след радиоактивен дъжд.

Кръпка от дънки Пионер - единствената немазна част...

Кръпка от дънки Пионер – единствената немазна част…

Вашето спортно, интелектуално и финансово превъзходство над Елек-а особено добре се изразява, когато се постараете да си закупите долнище от анцунг „Adidas” за не повече от 3 лв.! Горнището, разбира се, е луксозна вещ и може да ви изръсят толкова, колкото струва копче от облеклото на Елек, обаче, ако е горе-долу в същия десен като долнището и е с емблема на „Kapi”, може да твърдите, че комплектът е със стойност на теглото му в злато! Мрежест потник в черно и златисто само може да докаже това по безспорен начин. Оргеналнете мар`тонки от 30 лв. се явяват задължителни при тази ситуация!

Ако някой Елек ви каже, че само обувките му струват колкото автомобила, който карате, му кажете следното: „За 300 лева зиам една бангия, за 100 – една газова уредба и карам по чорапи!” (Апропо, това е истинска история не само във вербалната си част, а и в изпълнението си! След което човекът дойде и ми каза: „Светльо, от мен да знаеш – никога не прави такава глупост!”…)

Категоричният довод на тираджията!

Категоричният довод на тираджията!

Елек-ът е дългокос. Щом е дългокос, значи косата му е мазна. Щом косата му е мазна, значи той целият е мазен. Щом целият е мазен, значи не се къпе. Щом не се къпе, значи е мизерник. Щом е мизерник, значи ходи с ботуши с железа по тях. Щом ходи с ботуши с железа по тях, значи краката му смърдят. Щом му смърдят краката, значи му смърдят и чорапите. Щом му смърдят чорапите, значи Елек-ът има чорапи от титаниева сплав. А не като нормалните хора – чорапките им да изгниват при всяко вдигане на влажността на въздуха над 30 % и да стават като рибарска мрежа само като ги доближи молец! Това е непоклатима философия, която трябва да движи всяка ваша мисъл, да оправдава всяка искрица електричество, породена в мозъка ви и която изчерпва напълно обяснението на света! Ако си втълпите тази логическа схема, тя може да ви помогне във всяка житейска ситуация. Всяка!

Ако си намерите качулчица, поръбена с космата екокожа, тя може през студените сезони да ви стои напълно като естествена коса, с тази разлика, че може да си я свалите в МакДоналдс, за да не я дъвчете с картофките!Отделно екокожата ще гали нежно страните ви, все едно имате гадже, готино като на Елек! Но без разходите за съответното.

Фелдмаршал Елек

Фелдмаршал Елек

Елек-ът носи много железа, които се свалят. Вие си наковете пиърсинги! Най-добре по лицето. Ако са разположени така, че денонощно да може да им ближете винтовете отвътре в устната си кухина, може въобще да не ви се наложи да говорите с тези тъпанари. Казвате им колко са мазни, те ви отвръщат нещо си, вие си ближете пиърсингите! Смазващо!

Всички групи, чието заглавие е от една дума са безнадеждно остаряли! (Необходимо пояснение: Godsmack са две, дори три думи!) Недопустимо е във вашата фонотека да има група, която да се казва с нещо по-малко от заглавие на стихотворение от Алан Гинзбърг! Не знаете к`во точно значи Алан Гинзбърг? Не се притеснявайте! То си идва само по естествен път… Ако решите да правите група и са изчерпани имената на английски и на родния ви език, може да ползвате суахили или санскрит! Не знаете к`во точно значи т`ва? Не се притеснявайте! То ш`си дое само по естествен път. Има доста примери… Включително и групи, които не знаят как им се чете името.

Въпреки че общуването с Елек не е добре да е директно, вие за всеки случай си осигурете гимназия, плехарност, анцунг с потник, естествени чорапи, качулчица с пух, кецка, дъвка и сложносъставна фонотека! Обаче е най-добре да намерите някой сайт, където коментарите да може да са анонимни и там да биете по Елек-а! Тамън няма да получите хром-ванадиево натравяне от близане на лъже-поцинковани псевдо-фалически символи. Кажете му го там – в коментарите! И не бъркайте след това да влизате пак, за да се доуточнявате! Това е все едно да откриете, че пиърсингът ви е паднал в сублимен момент – няма к`во да ближете…

Сега вече ще съм спокоен, че сте подготвени за широкия свят, пълен с мазници.

Rock Thrashler
От наколко десетки дискусии

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ трети

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

  1. Betrayal of the Mind
  2. The Merciful One
  3. Promised Land
  4. The Death March
  5. Eye Among the Blind
  6. Salem`s Fate
  7. Surrogate
  8. My Revenge
  9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

  1. Aces High

          War Intro

  1. Where Eagles Dare
  2. 2 Minutes to Midnight
  3. The Clansman
  4. The Trooper
  5. Revelations
  6. For the Greater Good of God
  7. The Wicker Man
  8. Sign of the Cross
  9. Flight of Icarus
  10. Fear of the Dark
  11. The Number of the Beast
  12. Iron Maiden

          Бис:

  1. The Evil That Men Do
  2. Hallowed Be Thy Name
  3. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight
Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

%d блогъра харесват това: