The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 182 other followers

Последни публикации

Архив

За изкуството на изразяване и други неща (MYSTICA представя „Oratorio”, GHOST WARFARE)

Статистиката за 2019 г. говори, че е имало 16 представяния на нови издания на български групи в рок и метъл сегмента. Има случаи, някои такива събития да са съвпадали, поради което да е невъзможно да бъдат посетени всички. А има и такива, които просто не са успяли да ни привлекат като фенове… Случаят с MYSTICA бе оценен като доста интересен. Писането, обаче, за българските групи с аршина на световната сцена (Практика, чиито стандарти се стараем да спазваме), е неблагодарно, макар и благородно занимание, поради ред причини… За да надскочим скромния брой на публиката, която би могла да свидетелства за събитието, посягаме към това дело свято!

Mystica

Mystica

Съпортващата група, GHOST WARFARE, две години по-рано бе плиснала такава плейбек подложка в лицата на софийската публика, че тогава това спъна усилията на списчика ви, да произведе репортаж от едни интересни два концерта… (Както съм ви казвал вече в „Балканска блек метъл асамблея”, произвеждането на строго-критичен репортаж изисква неимоверно повече усилия, от този, отразяващ сполучлив концерт.) Критичното ми ухо бе приятно изненадано от живо свирене с прецизно артикулирани основни и бек-вокали, каквито групата се е школувала да прави на живо, най-сетне! Разнообразният им Sympho-Prog Metal, на места, затъва в блатата на невинния ентусиазъм с равноделна бавна ритмика и четиритонови хармонии, но на места израства композиционно с хващащи мелодии и смяна на ритъма. Търсенето на различни вокални техники и смяна на солиращите гласове, също има своите бисери и своите елементарни имитации, но разнообразява музиката им по достоен начин. Някои натрапливи хармонии, присъстващи в старите и новите пасни, сочат Георги Латев (g.), като основен композитор в бандата. Изпълнените две композиции от предстоящия им да излезе четвърти студиен албум – „Hire Gogs” и „Legacy of Renn” говорят, че развитието на GHOST WARFARE във всеки един аспект е възходящо!

Ghost Warfare

Ghost Warfare

Захласът на публиката по мелодиите, с известна Doom Metal закваска, извиква закъсняла реакция на ентусиазирани ръкопляскания, които групата приема като бис. Последната балада с агресивен и раздвижен почерк уж е добавена към сета, но всъщност си присъства в разхвърляните по сцената сетлистове. Така оформеното 45-минутно въведение ни сюрпризира приятно и бе съвсем подходящо за духа на концерта.

          Сетлист GHOST WARFARE:

01. Dusk
02. Anything Illusion
03. Hire Gogs
04. Frozen Heart of The Earth
05. Solar Insignia
06. Under the Black Sea

          Бис:

07. Legacy of Renn

Ghost Warfare

Тук последва онова разтъкаване между сетовете, което българските групи си позволяват да правят по клубните си участия. Когато хиперболизираните паузи започнат да гонят по времетраене минималистичните музикални части, дори най-ентусиазираните фенове започват да агонизират в уплътняващите безсмислени разговори под съпровода на музикално оформление от някой барман, чийто „елитаристичен” вкус е съизмерим с най-долнопробното питие, което предлага… Пушачите уплътняват с двестаграмки, което изяжда проценти от смисъла на цялата инициатива и превръща първата песен в глашатайска сводка… Някъде тук понятията „нов албум” и „ново ЕР” се рекомбинират, за да оправдаят (може би) забавянето.

Mystica

Mystica

Към 23:20 ч. MYSTICA са вече на сцена и свирят на живо своята интродукция. След което, Далия Чорбаджийска (v.) обявява кои са те и защо сме се събрали. Песните от новото издание се представят в различен ред, а първото изсвирено – „Reborn” е вече доста познато на феновете на бандата, защото те го изпълняват по концертите си от поне две години. Втората песен започва с тъпан, за да събере в себе си различни неравноделни ритмики, чиято сглобка не е сред най-сполучливите аранжорски решения на сцената ни и е за сметка на хармониите, но видимото удоволствие на музикантите от изсвирването й я събира композиционно. Баладичната песен на изданието се колебае между AOR звученето и фините Progressive Metal модулации и промени в темпото. След Prog. въведението, „Memories” навлиза в родопските фолклорни традиции и предлага усложнения в своя аранжимент, чертаещ взискателност и прецизност. Вокалите на Шулц Петров (v.) просто попиват в музиката на MYSTICA, докато тези на партньорката му остават на поп-рок равнище. Едноименното на изданието парче – „Oratorio”, обявено като последно, е progressive metal демонстрация на богатите възможности на формацията към актуалния момент да борави с разнообразния Prog. Metal инструментариум.

Mystica

Mystica

Тук бандата очаква овации и обещава отдавна неизпълнявани на концерт песни. Приятното в MYSTICA е, че тези скромни труженици на метъл попрището ни работят дълго и упорито, макар и не толкова резултатно като обем, но винаги със значими постижения! И винаги свирят на живо цялата звучаща музика! Не мога да не изпитвам уважение към изпълнението на песен от пред-групата им АГОНИЯ, по стихове на Хр. Смирненски и събрала в себе си онзи ранен Heavy Metal ентусиазъм, който те не загубиха през годините! Програмната песен „Mystica” от 2008 г. също съчетава Heavy-то с ранните Prog. инвенции на израстналите към онзи момент на композирането й музиканти. В 00:05 ч. вече викахме групата на истински бис, но времето бе твърде напреднало за повече волности.

Mystica

Mystica

          Сетлист MYSTICA:

          Intro

01. Reborn
02. I. M.
03. Missing Way

          Intro >

04. Memories
05. Oratorio

          Бис:

06. Спартак (Кавър на Агония)
07. Mystica

Rock Thrashler
08.11.2019, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Южняшки огън и мултиезикова интелигентност в скачените съдове MOONSPELL – ROTTING CHRIST

Въпреки наличието на регионална банда, запозната с местните особености, логистичните препятствия на Балканите остават непредвидими. Придвижването на тур-комплекта бе срещнало известни затруднения и паради това, програмата закъсняваше. Отпадналите и после възстановени за датата швейцарски рокаджии SILVER DUST, отново бяха изключени от програмата! (Нещо като контрапункт на два пъти включените в програмата на един фест WHITESNAKE…) Бързото осигуряване на музикантите бе последвано от припряно пропускане на събралата се публика. Но нещата влязоха в някакви нормални релси, и в 22:30 вече бяхме готови да посрещнем първия ко-хедлайнер.

Rotting Christ

Добре режисираното шоу на ROTTING CHRIST стартира завладяващо, но и с много изявена подложка, елементи от която музикантите имитираха, че изпълняват. Композициите на гърците побират дълбока по своята смисленост и интерпретации философия, която борави с полиезикова изказност и надбуквалистки смисли, добиващи нови измерения в своя полиглотизъм! Същото е и положението с музикалната част – богата орнаменторика от фолклорни инструменти, православни хорове, клавирни и абстрактни звуци рисуват полифонични картини. За съжаление, повечето екзотични звуци са добавени електронно, докато четиримата се справят с класическия рок/метъл инструментариум. След втората песен, Sakis (v., g.) ни приветства на български със „Благодаря, България!”, след което се извинява за закъснението. Перфектното, като звучене, изпълнение се подрежда в дисциплиниран спектакъл, какъвто неведнъж сме наблюдавали от бандата. Dark Metal мелодичност, Black Metal агресия и множество фолклорно-епични препратки оформиха окултното настроение на изпълнението.

Rotting Christ

След осмата песен, ROTTING CHRIST ни питат ще е добре ли да изпълнят някои от старите си неща. Очаквано, публиката е във възторг. Въпреки сложността на композициите, прави впечатление, че за живото изпълнение е оставена само най-лесната част, която да позволи на музикантите една по-свободна раздвижност. Въпреки това, шоуто притежава някакъв стерилитет – то е твърде перфекционистично и сякаш лишено от емоции. Групата сякаш е впримчена в изпълнението си, въпреки че ROTTING CHRIST боравят доста свободно със сетлиста си за различните дати на турнето. Именно това усещане за стерилитет направи така, че повечето хора да не разберат, че всъщност, София получи специален разширен сет за местните фенове! Получихме два екстра-трака, така небрежно размесени в стандартната програма, че прави чест на техническата грамотност на момчетата! Постоянната аудиовръзка между песните по никакъв начин не бе нарушена в това специално шоу. А подготвената дълга аутродукция позволи атмосферата на концерта да бъде запазена, а не да бъде изтървана от „режисьорски” решения, включващи AC/DC и балади на METALLICA…

Rotting Christ

Rotting Christ

          ROTTING CHRIST:

01. 666
02. dub-sag-ta-ke
03. Fire, God and Fear
04. Κατά τον δαίμονα του εαυτού
05. Apage Satana
06. Dies Irae
07. The Forest of N`Gay
08. Societas Satanas (THOU ART LORD cover)
09. Demonon Vrosis
10. Cine iubeşte şi lasă
11. King of a Stellar War
12. In Yumen-Xibalba
13. Grandis Spiritus Diavolods
14. Non Servam

          Outro

Призрачните православни песнопения с добавени жални македонски женски напеви биват „счупени” от бърз професионален саундчек на MOONSPELL.

Moonspell

Moonspell

В 23:50 ч. вече слушаме камбанния звън от интродукцията на португалците. MOONSPELL правят една разходка в началото на последния си албум – „1755” (2017), която, без да е medley, включва различни интродукции от целия албум, за да ни представи цялостната му философия в съкратен вид. Маската на вокалиста допълва шоуто с детайлност. Песните в това начало не са свързани, така че на Fernando Ribeiro (v.) му остава време да ни поздрави с „Good evening, Бульгария!”. Песните ни разкриват групата, като притежател на разнообразни музикални похвати, обединени от мелодиката, разнообразната ритмика и стабилната рифовка. Не се е загубил и онзи усет към ориенталската музика, известен ни още от първото ЕР на групата. (Историческото вдъхновение за последния албум е побрало в себе си и арабското нашествие на Иберийския полуостров.) Множеството благодарности са подкрепени с обяснението, че групата е при нас, въпреки всички граници и полицейски проверки!

Moonspell

Moonspell

Веднага след това, скачаме в класическото творчество на MOONSPELL. На този етап гласът на фронтмена още не е влязъл в пълната си форма и следите на проблемното пътуване личат. Въпреки това, сетът вече набира скорост, макар и обилно полят с бекграунд добавки. Въпреки наличието на клавир на сцената, голяма част от атмосфериките са програмирани. Обширните интродукции и аутродукции рисуват завършена картина на високотехнологичен спектакъл, който обаче не е лишен от живата си част. Повечето добавени клавири са силно симфонизирани, за разлика от студийните версии. Звученето е монументално, хармонично и прецизно. Трите тотални хита на MOONSPELL, които затварят официалната част на концерта ни помитат с мощ и прецизност, достойна за най-разпалените фенове на португалците! Групата се оттегля.

Moonspell

След горещо кратко скандиране, тръгва интродукция, на фона на която Fernando Ribeiro ни покръства/освещава с огромен кръст, от който свети лазер. Той леко надценява завладяващата сила на новата им песен „Вси Светии” и не получава скандиране, каквото е очаквал.

– Свирихме и в Турция и в Румъния, но вие заслужавате още едно парче! – Демагогства вокалистът, при все че и там не само е изпълнил „Full Moon Madness”, но и е представил по-дълъг сет!!! Щрайхирана клавирна аутродукция финализира час-и-пет-минутното представяне на португалците.

Атмосферата

Атмосферата

          Сетлист MOONSPELL:

          Intro >

01. Em none do medo
02. 1755
03. In tremor dei
04. Opium
05. Awake!
06. Night Eternal
07. Breathe (Unil We Are No More)
08. Evento
09. Mephisto
10. Vampiria
11. Alma Mater

          Бис:

          Intro >

12. Todos os santos
13. Full Moon Madness >

          Outro

Феновете

Феновете

MOONSPELL си удържаха двата бонуса, предоставени ни от ROTTING CHRIST! В целия регион единственият им по-къс сет е бил в Солун, където пък, колегите им са изнесли своеобразен бенефис от бонуси. Предполагам, че това съвсем точно отразява финансовата част на ко-хедлайнерското споразумение. Но от нашата камбанария, MOONSPELL са ни длъжници!

Rock Thrashler
17.11.2019, София, Mixtape 5
Фотограф: Кирил Груев ©
Фотогалерии:
MOONSPELL
ROTTING CHRIST


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Апокалиптичната мъгла на мъртвешкото излъчване се спусна и над София (MGŁA, MARTWA AURA и DAGORATH)

Хаотичната разходка на неозаглавеното септемврийско турне (2019 г.) на MGŁA, из най-неблагодарните, в метъл отношение, региони на Европа (Южна и Югоизточна Европа.), импонираше на виждането ми за значението на цялата полска сцена за състоянието на екстремнините стилове. Но първото посещение на станалите култови поляци в България, се очакваше с горещ ентусиазъм от голяма маса фенове! Самата банда, бе решила да представи на публиката си и други по-ъндърграунд имена от полската Black Metal общност, подбрани по неизвестни нам критерии.

Поради някакво организационно недомислие, когато концертът започна съвсем по разписание в 19:30 ч., охраната на клуба все още бавно и туткаво пропускаше насъбралото се множество. Липсата на ред и логичност в действията на охраната забавяше много този процес и бавно промъквайки се към подстъпите на залата само слушахме приглушения сет на DAGORATH. Тъй като днес съм си и сапунер-фотограф, на вътрешния входен пункт на организатора строго ми бе обяснено, че MGŁA забраняват да ги снимат в профил…

Dagorath

Dagorath

Свръхнатоварената среднотемпова до бавна минорност на откриващата група изключително много напомняше на усилията на цялата българска ранно-90-тарска black metal сцена! Онези хармонии, непрехвърлящи четирите акорда и вторачени в своята повтаряемост ми бяха много близки като усещане! Този славянски в същността си depressive компонент, бих се заклел, че е откраднат от няколко български проекта, ако не знаех, че няма опазени записи от тези дълбоко-подземни явления, с които съдбата ме бе запознала… Заместването на английския език с полски, допринесе за комплексността на това усещане. Същевременно, полските момчета се бяха постарали да подредят сцената със свещници, вериги и гривни с пирони, за каквито мечтаеше всеки фен през същия този период, спомени за който ми донасяха DAGORATH. Зле размазаният грим също помнех от ранни изяви в родината и опитите за постигане на пейнт-корпс с подръчни материали… Твърде дълго обстоятелствата ме лашкаха, докато успея да зърна този призрак от миналото, когато сетът им вече приключваше, но със сигурност си заслужаваше!

          Сетлист DAGORATH:

01. Crushing the Falsehood of Divinations
02. At the Behest of the Dark Soul
03. Przedświt
04. Delilah
05. W hołdzie kroczącemu w blasku miesiąca
06. Pochód mar

Martwa Aura

Martwa Aura

Славянското усещане продължи да витае и в сета на MARTWA AURA. Полските лирики бяха побрани в един по-късен 90-тарски Black Metal, където музикалните форми се усложняваха, минорът продължаваше да е могъщ, а сенките на ранния Varg Vikernes не си бяха тръгвали. Едва доловимата клавирна добавка избуяваше в някои интродукции, което подсказваше строгата времева рамка, по която се движеше концертът. Това не попречи след първия си трак, фронтменът да ни поздрави на български и да представи групата. Разнообразните му вокални техники контрастираха на статичното му сценично поведеие. Обикновено среднотемповите парчета се динамизираха в мощни избухвания, които, обаче, барабанистът подкрепяше с двойни каси, само на преходите. Ритмиката на MARTWA AURA бе повече рокаджийска, отколкото Black Metal. След четвъртата песен, клавирните преходи станаха монотонни, а композициите поизбледняха в предвидими, рядкосменящи се хармонии. Като представяне момчетата не надскочиха стандартите на български актове, като DIMHOLT или BOLG, да речем. В края на 40-минутното представление, Greg (v.) се закова като статуя, въздигнала знака на рогатия, докато отзвучаваше монотонната шапка на сета.

Martwa Aura

Martwa Aura

          Сетлист MARTWA AURA:

01. Medytacja I
02. Medytacja II
03. Medytacja V
04. Odór śmierci
05. … albowiem nic nie jest prawdą…
06. Noc Kiedy znikneła ludzkoṥć

25-минутната подготовка на сцената за MGŁA не включваше бомбастични реквизити, а бе съсредоточена в техническата част. Въпреки старателната си подготовка с грим за сценичните си изяви, двете подгряващи групи се представяха под блесналите червени прожектори в очите на публиката. Концепция, явно наложена от хедлайнера, който изплуваше в сенките на същия, но син фон.

Mgła

Mgła

Именитите поляци откриват сета си под дисциплиниран клик и сливайки първите четири композиции. Комплексният им Black Metal е изчистен от всякакви странични влияния. В богатата като обхват мелодика, няма показна техничност и рифове. Забележително е ясното звукоизвличане на микрофоните, въпреки маските на пеещите струнници – нещо, което далеч не се получава при други групи с такава сценична концепция. Въпреки харшовото пеене на М. (v.), полският текст може да се „хване”. Освен разнообразните в композиционно отношение песни, на MGŁA може да им се признае, че не ползват никакви цитати от скандинавската или други сцени! Те не са се втренчили в някой първоизточник и методите им на композиране не представляват маскиране на огледални образи, както се случва с много техни колеги…

Mgła

M. (Mgła)

Освен заслепяващата синя светлина в очите на феновете, бели прожектори са насочени към китарите на MGŁA. Въпреки тази помощ, сведените към грифовете главици са рядкост и говориме за забележително прецизност в изпълнението на музикантите. Като изключим маските, сценичният имидж на групата е доста семпъл – група метъли с рокерии и суитшърти с качулки, каквито може да видим по всички нашенски сбирки. Между песните няма никакви изявления или представяне. От строго организирания сет рядко изплуват добавени щрайхове и клавири, а по-често – интродукции. Darkside (dr.) свири с разнообразни ритмики, орнаментирайки богато с чинелите си. Минорните им композиции не включват толкова натраплив depressive компонент, колкото на подгряващите банди, а ползват повече клиширания подход на внушенията си. След едночасово свирене, последната композиция преминава в клавири, докато музикантите свалят инструментите си и се прибират. Бурните овации на публиката биват затапени с музика от пулта.

Mgła

Darkside (Mgła)

          Сетлист MGŁA:

01. Exercises in Futility I >
          02. Exercises in Futility IV >
          03. Mdłości II >
          04. Exercises in Futility II
05. Age of Excuse II
06. Age of Excuse III >
          07. With Hearts Towerd None VII
08. Exercises in Futility VI
09. Exercises in Futility V
          Outro

MGŁA представиха пълнокръвен свой спектакъл в София, какъвто той е бил за цялото турне. Очевидно, някакви външни организационни спънки е имало, защото в някои световни форуми, софийската им дата не е включена, като реализирана! Но дебютът на групата пред българска публика е вече факт.

Rock Thrashler
22.09.2019, София, Mixtape 5


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

20 години The Other Side (DAY OF EXECUTION, CLAYMORE и HYPERBOREA)

Двадесет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите шопски невисоки,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за страсти без отдих, но с пир,
де се чува ревът метълитски
или вечний писък на шумите репетитски,
ил на звона тежкий металния звън,
във скромна web-килийка, потънала в безсън,
един жаден редактор, непознат и бледен
пред лист и монитор се трудеше наведен.*

Варненската шайка DAY OF EXECUTION може да е наполовина на възрастта на издателя, организатор на концертното честване, но с него ги свързва любовта към Old School Death Metal-а и преклонението пред непреходните ценности! Може би затова, излизането на групата е съвсем по план в 20:00 ч.

Day Of Execution

Макар да имат песни с разчупена ритмика, DAY OF EXECUTION наблягат на тежините в 4/4 такт, което не изключва old school постановка, но и не е определящо за такава. Момчетата винаги са успявали да се представят така, както искат, макар всеки да може да открие някакви забележки, свързани с персоналните му предпочитания. Факт е, че винаги са успявали да намерят сериозни издатели за творчеството си. Поднасяйки ни семпло шоу, чертаещо както творческите им постижения, така и основните вдъхновения за тях, варненци постигат приятелската атмосфера, характерна за метъл общността. Те са и по-скромни в претенциите си, отколкото са заслугите им! Тежкият им 50-минутен сет ни въвежда достойно в съпреживяването на една метъл история, белязана както от титанизъм, така и от ежедневни дребни страсти.

          Сетлист DAY OF EXECUTION:

01. Inevitable End
02. The Final Gift
03. Lust For Gore
04. Erase
05. Soulless
06. Torture
07. Pleasure of Molestation (HYPOCRISY cover)
08. I Am
09. The Beast Of War
10. Cenotaph (BOLT THROWER cover)

Що драскаше той там, макар не самин?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред диоди сред нощ пак залавян?
Поличби метални ли записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен струноплетец,
българин, маке или от Крепец?
Що се той мори с тоя дълъг труд?
Философ май бе, но най беше луд!*

Връстниците на The Other Side, CLAYMORE, както подобава, са отработили своята концепция за концертно шоу. Зрелостта им, постигната с години рутина, им позволява да имат добре структуриран сет, който притежава своята гъвкавост според времевите дадености на обладаваната сцена.

Claymore

Изградено на базата на много смени в ритъма и стилистиката, звученето на легендарните русенци е полифонично. Black Metal основата е надградена с много клавири и добавени интродукции. Песните на CLAYMORE ни подмятат между агресия и епика, между стени от шум и завладяващи хармонии! Различните вокални техники не могат да бъдат обхванати изцяло от озвучаването, но цялостта на сета, сякаш е концептуална. Добавените интродукции не задушават живото изпълнение, но изсвирените клавири имат натрапливост в използваните хармонии и бленда. Предвид факта, че не ги наблюдаваме много често по участия, групата ме изненадва с професионално структуриране на сета си и бърза ориентация на сцена! CLAYMORE много бързо отвърнаха и на зараждащия се бис, добавяйки песен, след като ни бяха представили и съвсем нова композиция. Едночасов концертен брилянт.

          Сетлист CLAYMORE:

01. Wings Of Destiny

          Intro – Mad Jack

02. Mad Jack Churchil
03. Near Death Expirience
04. The Steel Song
05. Hitchhiker of the Storm
06. New Threath
07. Vengeance Is Near

          Intro – Blood Rain

08. Blood Rain
09. Storm Sturm

          Бис:

10. The Eternal Law

Макар да отдъхна, той рече: „Ядéц!
На туй житие, аз йош не съм турил конец!“*

HYPERBOREA – групата, която едновременно е фар в морето на българския екстремен метъл, хем е преживяла бури от обрати в своето развитие, за да се превърне в това, което е днес. Постоянни и едновременно променящи се, момчетата винаги са готови да поднесат качествено свирене за феновете и подкрепа за колегите си!

Hyperborea

Измина цяла година, за да свикнем с авангардното звучене на последния албум на бандата – „Umbra”. Стандартите на прецизно, тежко, живо свирене на HYPERBOREA не са се променяли от години и повечето от новите им песни звучат монолитно вградени в цялостното им Death Metal творчество. Усложнявайки композициите в най-добрите традиции на световното развитие на стила, те постигат своята зрялост в концептуален и технически план. Прецизна рифовка и отчетливи мелодии се вплитат в сложни ритмически структури, всяка от които е характерна за съответната песен. Въпреки богатия си концертен живот, момчетата успяват да поднесат нови моменти за всяко свое значително участие и този юбилей не направи изключение от това. Отдавна не бяхме слушали на живо „Children of the Crisis” от втория албум на бандата. Въпреки застрашителното доближаване до лимита на времето, HYPERBOREA успяха да изпълнят горещо пожелания от феновете бис. Приятелското им отношение към всички в залата, остави топло чувство за дълго след вечерта.

          Сетлист HYPERBOREA:

01. Home of My Misery
02. Supremacists
03. Wrong Planet Syndrome
04. Be Quick Or Be Dead (IRON MAIDEN cover)
05. Children of the Crisis
06. Silent Stream

          Бис:

07. Two Extremities

Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че комерсиалните издания са лъжовно-вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали концерти и репортажи,
и от нашта рода музиканти, а не слугинажи;
че и ний сме дали нещо на светът
и на целото кълбо за България да четът;
и кога ни викат:“Българину!“ бесно,
ний да се гордеем с това име честно!*

Rock Thrashler
18.01.2020, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©
Видео: Mrazek

Фотогалерия от събитието

_______
* Използвани са адаптирани мотиви от одата на Иван Вазов, „Паисий”.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

M.O.D. (Billy Milano`s last bargain sale)

Светият граал на groove, hardcore, crossover, incorrect-fun metal-а, който не сме и помисляли в онези (…) години, че някога ще видим на живо, най-сетне, щеше да огрее и наша сцена! Великолепно в своята възможност и малко тъжно, със закъснението в годините, събитие ни даваше възможността да го възприемем от първо лице и съответно, да го добавим (Или пък не…) към житейския си калейдоскоп. Богатото наследство на вдъхновението, което пионерите S.O.D. и M.O.D. оставиха през годините днес е една наситена световна сцена от музиканти, които се оглеждат в тях за корените си.

А ето и кои български групи BGTSC решиха да поканят, за да изразят почит към пионерите:

SAVAGE RAVAGE сами по себе си са една вселена в развитие, с интересен творчески път, която ще разнищим някой път подробно… Рядкото им появяване на сцена през последните няколко години, явно, не ги лишава от репетиции и традиционно високото ниво, което държат. Триото смесва изначалния си thrash metal с много hardcore влияния, точно като S.O.D. и M.O.D. на времето, но те имат свой път в това! Освен обогатения и прецизиран прочит на по-старите си „парцали”, групата обогатява стила си с grind и beatdown заемки. Станалото характерно за музиката им обръщане на ритмиката от силно в слабо време ги отвежда до симбиоза с funk metal-а, но повече като лично тяхно откритие, отколкото като отзвук от родоначалниците му. В тази насока има още накъде да се развиват, защото именно там китаристът им губи почва от време на време.

Savage Ravage

Savage Ravage

– Ще изпълним „Las Vegan”. – Обявява Александър Бенев (v., b.) и добавя в паузата: – Става въпрос за това, че всички седят и си гледат телефоните. К□р за тея работи! Стойте тука и слушайте музика!

Сцената в Mixtape 5 им е съвсем по мярка на SAVAGE RAVAGE. За това подгряване те са избрали сет с български текстове, който подкрепят със стабилно музикантско присъствие. Свежи тридесет минути, достойни да бъдат изпълнени и през най-силните години на хедлайнера.

          Сетлист SAVAGE RAVAGE:

01. Гнездо
02. Нашето модерно време
03. Тухла по тухла
04. Las Vegan
05. Жълти изроди

URBAN GREY, без съмнение, се вписват в парадигмата на наследници на old-school crossover движението, макар в началото на своето съществуване да имат industrial влияния. Те също ползат по-бавни пасажи в ритмиките си, но hardcore корените им са малко по-праволинейни от тези на SAVAGE RAVAGE. Осезаемо по-тежкият и плътен саунд ни ритва във вихъра на изпълнението им.

Urban Grey

Urban Grey

– Здравейте! Ние сме URBAN GREY. Как сте тази вечер? – Приветства ни леко неадекватно Добромир Ганчев (v.) в първата пауза, като продължава по-агресивно: – Ще има ли изкормване? После ще има много месо-о-о-о-о-о!!!

Плътният звук на момчетата е дропнат и въздействието им е повече ритмично, отколкото тоново, макар това да не се дължи на добавените струни. Солата и по-прецизните мелодии са поверени изцяло на Стоян [Stone Angel] Ангелов (g.), но честотно саундът му е ограничен от общата концепция на бандата. И основният вокал и бековете са нисък харш, като рядко фронтменът изкарва old-school височини. Концепцията е твърда, но това ограничава изразните средства и песните им започва да звучат унифицирано. Това проличава и на песента от бъдещия им албум – „Freak Show”. Тя по нищо не се отличи от останалата част на сета. Посланията и текстовете продължават да са твърде директни, еднопластови и клиширани. Гърлото на URBAN GREY представи групата, след което тя ни довърши с тежък, среднотемпов hardcore/modern metal и затвори 45-минутното си участие за деня.

          Сетлист URBAN GREY:

01. Shot >
          02. Control
03. Cross The Line
04. No Matter Where
05. 5-th
06. No Time To Waste
07. New Cannibal Creed
08. Bush >
          09. So Hard
10. The Solution Is The Problem
11. The Voice Within
12. Freak Show
13. P.I.G.

В 21:55 ч., туш ни вкарва рязко в сета на M.O.D. Това, което прави впечатление у американските класици, както и при повечето стари банди, е чуваемостта на инструментите, чистото свирене и перфектните настройки! Чувайки първите две песни на M.O.D., всеки с уши си дава ясна сметка, колко дълъг път имат да извървят родните банди, за да достигнат до публиката си по такъв качествен начин…

M.O.D.

M.O.D.

Следва първата тирада на Billy „Mosh” Milano (v.), която е в hardcore стил – за единството и уважението помежду ни. Именно Billy Milano е идейният носител на групата M.O.D., след като останалите членове  на изключително успешния проект S.O.D. се прибират по оригиналните си групи. Негови са и превърналите се в легенда изказвания по концертите, за които не смеехме и да мечтаем да чуем на живо… Затова и в сета са включени доста от класиките на групата-първообраз, които ние попиваме с нескрит ентусиазъм.

Всъщност, тъй забавните тиради на мистър Милано са компилация от най-добрите му попадения през годините, на която ѝ липсва известна свежест и актуалност. Така научихме, че в Австрия са обявили албума им за нацистки и за това ги върнали обратно в Полша, поради което нямали мърч… Тънък майтап, но нито M.O.D. имат актуален албум, нито на това турне са минавали през Полша… Двадесетте и една дати от Moshing Europe 2019 Tour са разхвърляни хаотично из континента, а българските дати са точно след тези в Русия. Тук фронтменът ни уведомява, че още от турнето си през 94-та година, много харесва Русия и източноевропейските народи! Научаваме още че мразел Америка, Израел и Европейския съюз, както и че е почитател на Тръмп. Което, никак не се връзва с изначалната концепция на ню-йоркското кросовър движение… Парчето от последния им албум –  „You`re a Fucking Dick”, влиза като поздрав за негативно упоменатите, както и за демократите в щатите.

M.O.D.

M.O.D.

Музикално, сетът тече доста приятно, независимо дали се забиват класики или нови песни, а описанието на стила им не би било коректно, спрямо феновете! Както самият Billy казва, те са направили първото смесване на hardcore и thrash. В новите песни се чуват и доста punk влияния. Но амалгамата и изпълнението са уникални! В отделните дати от турнето, обаче, няма нищо уникално и шоуто е просто едно възпроизвеждане на представлението в съответния му вид. Единствената разлика е, че програмната песен на S.O.D. „Speak English or Die”, е изпълнена като „Speak Bulgarian or Die” – нещо, което се случва на всеки език на държавата, през която шоуто преминава и се превръща в изказване на екстремистко-консервативни ценности… Представянето на групата също се превръща в разказване на виц, как барабанистът им бил мексиканец, когото прехвърлили през стената и колко интересно го представяли на немски език…

M.O.D.

M.O.D.

– Keep them fuckin` too! – Заключава Били… Въобще, майтапите му са попресолени със специфичната дума, което леко инфантилизира смешките. Забиването на най-големите хитове завършва точно час след началото на изпълнението на M.O.D., но това не е краят на шоуто. Двете песни, изпълнени като бис, са в полуакустичен вариант, като фронтменът взема китарата и ни обяснява, че песните са композирани по време на студентските му години. Подмятанията „Marry Christmass” влезнаха също като полушега.

          Сетлист M.O.D.:

01. Aren`t You Hungry
02. Get a Real Job
03. Douche Crew (S.O.D. cover)
04. Milano Mosh (S.O.D. cover)
05. Fight
06. You`re a Fucking Dick
07. Milk (S.O.D. cover)
08. Pussywhipped (S.O.D. cover)
09. True Colors
10. I Love Livin` in the City (FEAR cover)
11. Speak Bulgarian or Die (S.O.D. cover)
12. March of the S.O.D. -> Kill Yourself (S.O.D. cover)
13. Hate Tank
14. United Forces (S.O.D. cover)
          Бис:
15. Bubble Butt
16. Ode to Harry

След края на свиренето, Billy „Mosh” Milano, както и цялата група, остават на сцената, за да се срещнат с феновете! Както вече бяха обяснили, те дишат с феновете си! Не бе отказан нито един подпис, нито една подадена ръка и нито една снимка за спомен. Billy предпочитал повече да подписва биберони и съвсем отбягвал да подписва патици, доколкото разбрах… 😉

Rock Thrashler
19.12.2019, София, Mixtape 5


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 4.

Sea of Black Festival 2020, краят (глава 2) – Летен театър, Морска градина – Бургас, 08.08.2020

Ако гледате видео от някой от ранните Death Fest-ове, ще ви направи впечатление, че супер-авангардните постижения на младите групи са доста несъдържателни и нетрайни, съотнесени към годините след това. Некадърно отражение на някой моден писък, чието ехо се е носило до изхабяване, докато стигне до нас… Историята на въртележката от модерни групи е доста нерадостна в постиженията им. Няма нещо, което да старее по-бързо от модерните банди! Този факт не е убягнал на феновете у нас, съдейки по интереса към откриващите групи от модернистичния сегмент в Бургас. Когато свърши сетът на JFT, масовият поток от фенове, вместо да се разпръсне за кратки отморителни мероприятия (Да ги наречем!!!), се съсредоточи към входа на Летния театър и се разпредели на буйни потоци към предните редове! Интересът към новата група на бившия вокалист на HYPERBOREA – Кирил Кирилов, бе като към хедлайнер.

Bestia Ater

Bestia Ater

BESTIA ATER, в подготовката си за сцената, дават време на феновете да реализират по-желани позиции пред нея. Внезапно избухващият Death Metal, с характерния нисък харш, сгъстява сериозно музикалната атмосфера с интензивни звуци. Фронтменът е подобрил осезаемо сценичните си визия и поведение. Първият валяк ни е смазал рязко с олдскул Death Metal, но се е отвял скоростно, като спортен автомобил. Втората тежка вълна ни залива с китарна виелица, която, обаче, не обхваща достатъчно цялостно регистрите за стила. Краткото представяне на групата дава време на музикантите да поискат някои поправки в озвучаването, а на публиката да преглътне първите си впечатления от новите законодатели в българския Death Metal.

Bestia Ater

Bestia Ater

Озвучителите продължават да се борят с настройките на китарите на BESTIA ATER, които звучат глухо и пренатоварено от ефекти, но започват да изплуват от общата стена от звук. Ритмиката на песните е скоростна и строго равноделна, придаваща на звученето на квинтета индъстриал нотка. Харшовете на Киро „Бестейски” добиват някои по-разнообразни решения, без да излизат от строгата му форма. Текстовете са изпълнени с внушаващи слогани, формиращи повтаряеми послания. Идеята за динамиката на песните е скоростна, както и за барабаните на различните парчета е почти идентична. Смазващо начало и категоричен край на композициите внушават авторитетно присъствие на добре сработената машина BESTIA ATER. Седемте представени трака се побират в 25 сценични минути, които предизвикват мощен повик за бис у набъбналото множество. В отговор, момчета се покланят на феновете и отстъпват.

From The Ashes

From The Ashes

Според астрологията фестът навлиза в ретроградния си Меркурий… FROM THE ASHES ни представят някакъв хибрид от алтернативните търсения на първите две банди от лайн-ап-а на фестивала. Излизането им на сцената в 19:45 ч. е съпроводено от интродукция с ветрове и гласове, пускана от DJ-я на групата… Hardcore форматът им е напълнен с Down-Beat пасажи, които са повече израз на затруднения в боравенето с инструментите, отколкото някакво творческо решение. Двамата им китаристи са с 8-струнни китари, които вместо да обогатяват полифоничността им, я смазват в някаква Metalcore плоскост. Hip-Hop влияния са покрити от тежък звук. Идеята, че това може да бъде наречено и Deathcore, няма връзка с реалностите. Имиджът на случайна сборка сърфисти, които тропкат с крачета по сцената е, откровено казано, отблъскващ.

From The Ashes

From The Ashes

Това, което прави така нареченият DJ във FROM THE ASHES е да пуска интродукции и аутродукции към различните парчета, които не са строго свързани със самата музика и групата има свободата да импровизира. Въпреки това, те успяват да се разминат с бийта на готовия бек-граунд, а живият човек, който би трябвало да коригира това, се явява само куфеещ зад допълнителен пулт!!! Определения за ритъмниците ще пропусна да давам, при така създалата се ситуация… Обявяват технически проблем… Стана натоварващо и обидно да се следи това усилие на музикалната импотенция, поради което успявам само да регистрирам края на това явление след 37-минутна мъка. Back to ashes.

Феновете

Феновете

Артистично-сценичната трупа LUNATIC THEATRE е базирана на електронно-програмирания минимализъм, като идеята за пърформанс, изглежда предхожда музикалното оформление. В този смисъл, Sea of Black Fest e маргинална сцена за фенове на този тип музика. След 20:45 ч. програмиран дискотечен бийт дава начало на изпълнението на триото. Китарните звуци са пренапълнени с ехо. Но стартът е фал, защото певицата им не се чува… Басът е само с фигуративни функции. Когато гласът на Erida (v.) изплува от смесването, той също е пренапомпан с ехо. Това не се променя между песните, поради което, от представянето на песните чуваме само някакви психеделични наслагвания от срички, които се подреждат електронно в някаква избрана от компютъра гама.

Lunatic Theatre

Lunatic Theatre

Стилът на LUNATIC THEATRE може да се определи като electro new wave. Anh (g., kb., programing) дирижира спектакъла, който по своите минималистични музикални измерения е доста беден. Вокалистката залага на агресивната Gothic еротика, която търпи ескалация по време на сета. Съвсем хаотично, групата взима от публиката допълнителна танцьорка на сцената, само, заради стилистични дадености и шоуто е видимо несъответстващо на режисурата на спектакъла. Електрониката и синтезираният бийт доминират музикалната част. А високите вопли на фронт-дамата свеждат посланието ѝ до смисъла на участието на Силвия Кацарова в първия албум на LZ – еротичен повик на неориентирана артистична натура. Еротичното послание в повтаряемите текстове е по-директно, но със строго клубна насоченост. Феновете оценяват това изпълнение, като освобождават голяма част от територията на Летния театър. На свой ред LUNATIC THEATRE освобождават сцената в 21:20 ч.

Lunatic Theatre

Lunatic Theatre

Към 21:35 ч., да окупира сцената се е отправил следващият хедлайнер за вечерта –  GWENDYDD. Станалата предварително легендарна, дамска формация с продуцент-барабанист буди интерес, заради прецизираните си студийни записи. Редките им участия, част от причините, за което е клауза в договора им за феста, също са се превърнали в легенди за добро представяне. Издаденият през март месец дебютен албум „Human Nature” е претендент за български албум на годината. Така че, отливът на публиката отново се обръща в човешко цунами, връхлитащо предните редове.

Gwendydd

Gwendydd

Съвършено сработената машина GWENDYDD ни подема с прецизна рифовка и впечатляващ ритъм, въвеждайки ни в стила си, когато на сцена излиза и вокалистката им Виктория Стоичкова. Чували сме смазващите ѝ харшове, но за представянето си на феста, бандата е решила да заложи на контраста и тя започва с меко пеене. То е доста непрецизно, извън тоналност и колебливо като представяне. Отдавам това на притеснението от ентусиазираната многобройна публика, но по време на сета чистите части от вокалното представяне не подобряват параметрите си. Когато гласът навлиза в харшовата си част, той е мощен и прецизен както тонално, така и в артикулация! Агресивната музика, с афинитет към мелодични орнаменти под доминацията на чисти рифове, сближава GWENDYDD доста буквално с ARCH ENEMY.

Gwendydd

Gwendydd

Всеки елемент от свиренето на бандата е доста прецизиран. Двете китари свирят различни партии, а останалите инструменти пълнят честотните ниши, за които са предназначени. GWENDYDD са една от малкото групи, които знаят как да ползват седемструнните си китари! Впечатляващо е как тази група надскача общото равнище на масата групи, които са по-дългосъществуващи от тях. Въпреки авторските решения, те все още са под сенките на последния състав на ARCH ENEMY и в музикален и в сценичен смисъл. Еротичните акценти в облеклото на вокалистката, обаче, са клиширани и непремерени. Което повечето млади фенове, разбира се,  едва ли споделят… Под диригентството на математическите барабани, дамите правят общи въртележки в ефектен хедбенгинг, без това да отнема от високото качество на звученето им!

Феновете

Феновете

Тъкмо се „разтварям” в творчеството им и на последното, седмо парче, влиза някаква агресивна бек писта от електронно синтезирани звуци, отнемаща удоволствието от синхрона на видяното и чуто от сета. Въпросната добавка излиза в аутро с фолклорни елементи, докато групата се снима с публиката си. Музиката гасне в акустики. А 35-минутният сет на GWENDYDD, незнайно защо, е получил два тежки удара в началото и в края си. Но интересът и аплаузите са ясен признак за повече от достойно представяне!

Феновете

Феновете

Към това време, цялата публика наброява към 550 човека, налични на мястото на събитието!

Възможно е и някой да си спомня, че холандските Hardcore-аджии GET SOME! отбелязаха участие на Sea of Black Fest 2013 – една година след формирането си! Тогава, те се изявиха осми от тринадесет групи, а хедлайнер бяха ZOMBIE INC., т.е., почти тазгодишният хедлайнер на Broken Silence Black Death Metal Fest… Аналите от тогава сочат, че при доста по-скромна посещаемост, квартетът е изнесъл половинчасова програма от Hardcore, който е стандартен и изтъкан от цитати и клишета в стила. Александър „Шута” Първанов (BROTHERS IN BLOOD, VENDETTA, PIRANHA) и тогава е бил гост-вокал в едно парче.

Get Some!

Get Some!

Суетенето по сцената се динамизира под звуците на уплътняващ индъстриъл. Група `ЗЕМИ Т`ВА! идва на феста без основния си вокалист, поради което ще го замести активният труженик и фронтмен на не една от изявени български банди – Шута.

В 22:35 ч. бандата забива, но микрофонът на китариста им, който си дели вокалните партии с тези, поверени на нашенеца, не е действащ. В композиционно отношение песните на GET SOME! не са се развили особено… Чак към края на трето парче, техник се качва на сцената, за да включи микрофона и да можем да оценим цялостното звучене на групата. Нещата наистина се подобряват. Като стандарт си остават познатите клишета от стила, но може би затова хардкор общността е доста сплотена – техните естетически ценности са доста унифицирани и изчистени. Тук в сета започват да се намесват и парчета на BROTHERS IN BLOOD, които в своята същност отново са прочит на световните стандарти на Hardcore движението, а китаристът и басистът на холандците се включват с бекове.

Get Some!

Get Some!

Поредицата динамични кратки парчета без почивки е прекъсната за кратко след „Little Angel” (9) за едно емоционално представяне на групата от страна на Шута. Познавате неговите отдаденост и детайлност в обосноваването! Популярните песни на нашите хардкор класици зачестяват в сета, и въобще, всички песни минават в някакво клише на разположение на текст и започват да звучат като една песен, изпълнявана с различни призиви на припевите… Успоредно с това, публиката се оттегля или към мош-пит сборището, вляво пред сцената, или към мърч зоната, а немалка част започваме да се губим и през изхода.

Get Some!

Get Some!

На официалния хедлайнер е даден широк времеви толеранс, но липсата на основния им вокал е пречка за разгръщане на шоуто им. Поради умора и поради еднообразните импровизации на GET SOME!, публиката бавно, но сигурно се охлажда. Към 23:15 ч. на фона на тишината GET SOME! & Шута излизат за бис. Петнадесетият трак слага точка на фестивала, десетина минути преди крайният срок на общината за това. Холандците не блеснаха достатъчно, но на фона на тоталната липса на фестивали в Европа, нямаме право да се оплачем от бургаските вечери тази година!

Get Some!

Get Some!

П.п. (От автора): Внимание! Когато изразява становище или отношение, този автор винаги изразява своите такива, а не нечии чужди! И винаги се обосновава с факти и примери от битието!

П.п.п. (Пак от автора): Внимание, внимание! Когато вашият концертен списчик списва относно състоянието на групите, които е наблюдавал, той не пише мнение за тях! Самите групи пишат за себе си от сцената, а списчикът само отразява написаното там!

Благодаря!

Rock Thrashler

Rock Thrashler внимателно следи за настроенията сред феновете

Rock Thrashler
08.08.2020, Бургас
Край…

Pre-Party & Sea of Black Festival 2020, началото (глава 1)

Фотогалерия: BESTIA ATER на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Фотогалерия: FROM THE ASHES, LUNATIC THEATRE, GWENDYDD и GET SOME! на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Фотогалерия: ENGINEER OF DEATH, SURRATION, CHURCH OF DESTINY и JFT на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 3.

Pre-Party & Sea of Black Festival 2020, началото (глава 1) – Metalhead Brewеry, Ветрен & Летен театър, Морска градина – Бургас, 07-08.08.2020

Самият факт, че тъй обичаният от всички ни Death Fest, всъщност, се раздели на два бранда говори, че има и фенове и групи за екстремния тип музика! Защо и как не можем да надскочим качествените параметри на световните събития от сродна величина е въпрос, който занимава доста от поборниците на металния фронт. И лично вашият хроникьорен списчик се опитва да дава някакво обяснение… Важното е, че все още сме в зоната на количествено натрупване! Което, както някои от нас помнят, евентуално, може да доведе и до качествените изменения… (Или, както казва шофьорът ми: „Не може едно хубаво вино да е малко? Хубавото вино може само да е много!”)

Алкофилия

Алкофилия

Когато ходите в Бургас, никога не си взимайте квартира, която е в „идеален център”! Това е регион на града, където къщичките от по 2 – 3 стаички са се издължили на височина като глухарчета, расли на сянка, стълбищата са достъпни само за алпинисти, а уличките са били проектирани само за каруцата на бирника…  Паважът сякаш е полаган след бомбардирoвка, а пешеходците никак не са пъргави, като в София, да речем… (Тази немузикална среда ще бъде подробно дисекцирана в друг, по-непретенциозен материал…) Когато GPS-ът ме отвежда към Metalhead Brewеry в квартал Ветрен (което едно време беше село Житарово, но там наистина живееха отзивчиви и гостоприемни хора, същите като в Бургас), ме забива в двора на санаториума. Там намирам място за паркиране до един страничен вход за пешеходци. Концертът се чува, а между церовете проблясва мамеща светлина. Разказвам ви това, само за да оправдая, защо не мога да ви разкажа за PIRANHA и SKINNY AND DEAD MAN

Алкофилия

Алкофилия

Мракът под короните на дърветата съвсем се сгъстява. В гората до санаториума са монтирани твърде нагъсто бунгала. Всяко бунгало си има веранда, където под приглушена светлина, евакуиралите се от хорската глъч и приморската суматоха, почиващи са разпънали домашни софри с грубо одялани домати и вестници и найлончета с мезелъци.

„Аз съм в своята стихия,
защото пия гроздова ракия
Трябва да се съберем
циганите да €bƩм“

Гърми някъде от вътрешността на леса! Така описаните почиващи са вперили учудени погледи в мен и мигат на стохастичен порядък в мълчание. Това не е, защото съм нещо толкова странно, а защото водя две невръстни деца с мен по посока на цитатите…

„Алкохола ний ще пием,
мислите си да изтрием!
Ако си алкохолик –
ставаш ти човек велик!”

Алкофилия

Алкофилия

Изнизваме се през страничния вход, който някой се е опитал да затули с храсти, а мигащите смълчани погледи ни изпращат в душевни бури и недоумяващ ням протест, докато тъмата ни скрива…

Алкофилия

Алкофилия

Пънкарливият купон, който АЛКОФИЛИЯ спретват е доста приятен, а обширното им творчество позволява това да се случва доста времеобилно! Барът на Metalhead Brewеry е като библиотека на бирения почитател, където има изчерпателна писмена, дикторска и органолептична информация (Разбирайте – дегустации!) за актуалните предложения! В самия двор на микро бирзавода музикантите се радват на много танцуващи в стил „пияна тояга” и още повече грейнали погледи. За феновете, загубили пъргавост на ума, а и заради по-ясна дикция, бургазлии повтарят едносекундното парче „Мастика”. Към 22:10 ч. групата довършва българския си вариант на „La Bamba” и обявява край. Мощни възгласи за бис ги връщат към инструментите! „Общината ще ни накаже!” – отбелязва равнодушно Атанас Вълчев – Пуфо (v.) и групата добавя още един хардкор пънк към сета си, който надскача един час. Силно Pre-party!

*   *   *

Sea of Black Festival се превърна в достоен наследник на Death Fest-овете и се настрани трайно в културния афиш на Бургас със своя професионализъм, стабилност и вече традиционност! В самата му организация липсва онази трескавост на несигурността, характерна за по-млади събития. Множеството спонсори, както и безплатната му посещаемост, осигуряват предвидими резултати за рекламодатели. А организаторите могат да се похвалят с изграден авторитет.

Както вече споменахме в увода, традиция е да представяме авангардни групи на Death Fest-а и точно с такива стартира и това издание.

Малко преди 16:10 ч., създадената в Троян млада група ENGINEER OF DEATH вече е пред най-нетърпеливите фенове на феста. Откриващото им парче „Rise” е най-доброто, което групата е създала досега от modern metal-а с някои hardcore влияния, който те интерпретират. Високите харшови вокали не се разсейват с мелодични включвания. А рифовете са умерено разчупени. Квинтетът навлиза в серия от по-непретенциозни песни с по-бавна до среднотемпова ритмика, размесени с кавъри на LINKIN PARK и LAMB OF GOD. Тежкият им авторски hardcore „Backstabber” е размесен с пасажи усложнена ритмика, белязана от орфическо-фолклорни влияния, които са вкарани малко колажно.

Engineer Of Death

Engineer Of Death

Въпреки някои типично младежки дървени решения, ENGINEER OF DEATH са музиканти с голям потенциал! Афинитетът им към популярните влияния има опасност да ги превърне в поредната порция тор за естрадиращия паразитизъм, но пък ако успеят да се реализират в modern metal амплоа-то си, някой ден може да се гордеем  тях. Седемте песни, които ни представиха говорят за неразгърнат потенциал. Репертоарът им от сценично движение също вдъхва надежда за разгръщане на визия на активна група. Звученето им успява да събере публиката от морската градина, която към края на сета им достига към 200 човека.

Engineer Of Death

Engineer Of Death

Достъпът до Летния театър е едновременно осигуряващ безопасността, но и доста улеснен от многото хора, впрегнати в гарантирането на свободното движение на публиката. Удобното разположение на барове, мърч и хранителна зона са приятен щрих от феста.

Surration

Surration

Местните герои от SURRATION застъпват сценично в 16:50 ч. Те също ни представят modern metal, но много по-резперен като влияния. Това, което според момчетата е post-core, представлява множество акустични пасажи в песните им, като най-често композициите започват с такива. Вокалите, освен високия харш, често скачат в ЕМО стилистиката. И акустиките и чистото пеене се интерпретират доста непрецизно. Китаристите им са награбили седемструнни инструменти, които, очевидно, им създават много повече трудности при звукоизвличането и настройките за озвучаване, отколкото да обогатяват по някакъв начин тоналността им. Още с третия си трак скачат на кавър – малко познатите австралийци NORTHLANE. Следва песен, която е толкова прясна, че има нужда вокалистът им да се подкрепя за текста. Слагайки очила, сценичната му визия удивително много напомня Боби Турбото…

Surration

Surration

Следват авторски песни, чиято изказност е достатъчно унифицирана, за да ги различим. SURRATION са много далеч от претенцията, която имат за jent, а посоката, в която се движат е съвсем различна от това направление. Rap-core внася известно разнообразие, за да завърши с парче, което е сякаш колаж от актуални modern metal банди. Квинтетът дисциплинирано се вмества в 30-те си минути със седем песни. Местните им фенове призовават за бис, но младите герои освобождават подиума.

Church Of Destiny

Church Of Destiny

CHURCH OF DESTINY имат толкова различно амплоа на всеки свой концерт, че противоречивите им спектакли стават интересни с неочакваността си. Запасът им от заместващи музиканти също е доста гъвкав. Те са виртуози на „домашните” концерти, но е интересно какво ще последва след излизането им в 17:30 ч. А това, което ни поднасят е наистина изплъзващ се sludge metal, белязан от бавнотемпови решения. Добре контролираният музикален хаос се съсредоточава в по-фокусиран stoner, който преплита блус схемите с ранното творчество на BLACK SABBATH.

Феновете

Феновете

Въпреки клубно-плажната си небрежност, CHURCH OF DESTINY и особено вокалистът им, изпълват голямата сцена на феста и успяват да достигнат до публиката! Чистото пеене на фронтмена не му е силата, но ниските и високи харшове не му убягват от контрол. Ритъмът на песните им често се променя, а бавните части оголват stoner metal вдъхновенията, повече от друг път. На предпоследното парче – „A.C.A.B.”, следват първите плахи стълкновения на фенове с охраната… Осемте песни на квартета са изстреляни в рамките на 35 минути и представляват приятно допълнение към експерименталната част на събитието.

JFT

JFT

JFT станаха разпознаваемо име сред феновете на алтернативните форми на метъла. Това се случва в ироничен контраст на абревиатурата им, която идва от „Just for Today”. След 18:15 ч. групата изсвирва интродукция, която трябва да ни въведе в сета им. За разлика от по-ранните им алтернативни неща, днес квартетът е застъпил доста повече rap-core в творчеството си! Пеенето на български определено ги отличава в този стил, а рапирането им носи някои паралели с речитативите на ь (Ер малък). Инструменталното им равнище говори за достойна практика.

JFT

JFT

Интерпретирайки песните си с по-метален или по-мек китарен звук, JFT, както и повечето експериментални банди на феста, навлизат в една повтаряемост на идеите си. Песните им започват да звучат унифицирано и в крайна сметка, сетът им малко доскучава. За това пък, мош-питът пред сцената се ентусиазира по-вихрено и се усеща набраната фестивална енергия на множеството. Над 300 човека са в пределите на летния театър, когато осем-песенният, 35 минутен сет на JFT, е финализиран.

Rock Thrashler
07-08.08.2020, Бургас
Следва продължение…

Фотогалерия: ENGINEER OF DEATH, SURRATION, CHURCH OF DESTINY и JFT на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 2.

Broken Silence Black Death Metal Fest – Летен театър, Морска градина – Бургас, 04.07.2020

Няма нужда да ви разянявам каква година бе 2020 в концертно отношение… Замисленият за 9 май, като Black/Death Metal Fest, бе отложен. По различно време отпаднаха около десетина групи от планираното мероприятие. Организаторите от Broken Silence не се отказаха, добавиха името на промоутърската си задруга към името на фестивала и продължиха да преодоляват логистичния хаос, предизвикан от пандемията и истерията, около нея. Борбата Broken Silence Black Death Metal Fest да запази качествата на първоначалния си замисъл и да има чуждестранни гости, продължи до самото навечерие на провеждането му! Немалка заслуга за това, добави и вашият Жаден Редактор, под чиято безкористна грижа четете тези редове.

Отказът в последния момент на родната банда BOLG да вземе участие във феста, под предлог, че остават единствената Black Metal група на събитието, ми се струва недостоен за музиканти, които искат да се срещат с феновете си. Предвид на развитието на събитията по-натам, се оказа, че групата е имала своите основания, поради което преглъщам строгото мъмрене, което им бях подготвил… Още повече, че сръбските величества от NEMESIS са имали още по-основателни причини да се съмняват в сигурността на поеманите от организатора ангажименти!!! Разчели правилно признаците на несигурност, те също отказаха свирене в последния момент.

Schirenc Plays Pungent Stench

Schirenc Plays Pungent Stench на Летище Бургас

В юлската жега тъмните краски се сгъстяват с приближаването към Летния театър в морската градина на Бургас. Бързото пренареждане на предварителния график оставя на групите повече време. Тази внезапна свобода дава аванс на цялата организация да закъснее в един поносим обхват от 20 минути. Удивителният щрих по време на последните прецизирания на саундчека е липсата на каквито и да е реклами по сцената на феста! Черни монохромни пана увенчават подиума. Това отговаря на въпроса може ли българският фен да си позволи да си купи сам приличен фест!!! При все, че ситуацията наложи намаляване цените на билетите в деня на фестивала.

Day Of Execution

В 17:30 ч. DAY OF EXECUTION откриват музикалната част на феста. Техният old school death metal се свежда до разнообразни извлеци от death/grind сегмента, поднесени със забележителна статичност. Барабаните и вокалите са в минималистичен стил, да не кажем, че са слабата част на групата. По-разпознаваеми са влиянията на SLAYER и CANNIBAL CORPSE, но не липсват и по-маскирани „щипки” от EXTREME NOISE TERROR, да речем.

Day Of Execution

Около 120 фена, към този момент, правят първият изпит за охраната, качвайки няколко свои представители на сцената. Адекватна непресилена реакция вдъхва респект без неуважение! Сцената седи твърде широка за DAY OF EXECUTION и въпреки сериозното звучене, бандата изглежда като на прослушване от комитет по култура… Новата песен, която са подготвили – „Nameless Crime” е с по-тромава ритмика и барабаните звучат като от пънк парче. Феновете, обаче, са докоснати от творчеството на варненци и ги викат на бис, а и има време за такъв! Момчетата завършват 40-минутния си сет под овациите на все още не достатъчно многобройната публика!

Day Of Execution

За да бъде избегнат статус на феста, като концерт на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH с подгряващи, по покана на Гияс „Mrazek” Гулиев, ни гостуват румънските младежи от VALAK. Поради някаква причина, организаторът е изтеглил участието им доста напред в програмата. Може би това бе предизвестието, че на групата няма да бъде платено, дори за пътните до Бургас!?!

Valak

Букурещките младежи излизат в 18:30 ч. с трима китаристи и с брандирани с логото на групата си противоепидемиологични маски, каквито предлагат и в зоната на мърча. VALAK се имат за Melody Death Metal група, но това, което предлагат като музика е modern metal с разнопосочни влияния, подобен на NWOUSHM. Те втежняват звука си чрез дропнатите си 7-струнни китари и ползват влияния от екстремните техники в Black Metal-а, Grind-а и Hardcore-а. Сценичният им имидж също е еклектичен! Най-забавното е, че най-добре свирещият им китарист излиза като хип-хопър – със „златен” ланец със символ на $. Странно развяващото се при куфеенето му бижу не издържа и се къса още на първото парче… Басистът е тежкият блек метъл-кораджия с татусите. Вокалистът и вторият китарист са „уона би метал старс”… Като движения, обаче, спектакълът е виелица и жив учебник за някои от българските им колеги!

Valak

Пресилено втежнените части се редуват с акустични отклонения, а смазващата метъл стена – с мелодични рифове. Младежкото желание за всичкосвирене е взело своя дан при музицирането на младежите, но VALAK демонстрират и забележителни технически умения! И основни вокали и бекове са предимно висок харш. Те се вписват в онази метало-географска дъга, спускаща се от балтийските републики, през Полша, Украйна, Молдова и Румъния и стигаща до Североизточна България, където Black Metal свободно се съчетава с Grind в екстремни избухвания, класическото се омешва с модерното и всичко е в името на всеобхватността на иначе бедната сцена. Песните на румънците, обаче, са сложноструктурирани и многопластови, което ги поставя над общата маса от музиканти в направлението! Четирите им композиции прехвърлят с малко половинчасовото ограничение на сета. Видимо притеснени, момчетата се разливат в доволни усмивки, при получаването на заслужените си овации от българската публика!

Valak

Няма реклами на обикновената наливна бира, която се предлага на феста. Вкусът ѝ подозрително напомня на дълго джуркан Алмус…

Past Redemption

Последната актуализация на състава на PAST REDEMPTION е от февруари месец и първото им сценично представяне с новия китарист Александър Попов е на Broken Silence Black Death Metal Fest. Към 19:30 ч. софийските класици застъпват на щафетата. Те изсвирват своето въведение, след което озвучаването гръмва мощно и балансирано за пръв път днес! „Ще ви изсвирим парче, което на 27 години…” – полуиронично, полупохвално ни уведомява Алекс Василев (v., g.), чийто мощен вентилатор подобрява визията на цялата група на сцена. Песните се отковават категорично и с една подобрена чуваемост, спрямо студийните им записи. Агресивните Death Metal вокали на места придобиват височини.

Past Redemption

Не е тайна, че групата подготвя нов албум от известно време. Петата песен, която PAST REDEMPTION представят е едноименна на планираното издание – „Final Redemption”. Разчупено ритмически и като богатство на изказност парчето сякаш изчерпва идеята зад името на бандата. Сякаш оттук насетне, ако продължат да усложняват прогресивно композициите си, това вече ще е друга група. След това нещата се завръщат към нормалното русло на Death/Grind, представляващ есенцията им. По график изсвирват краткото си аутро и завършват 30-минутния си сет от 10 парчета, под шумни овации.

Past Redemption

Свръхоптимистични са предвидените паузи от по 10 минути между групите, които организаторът е предвидил! Те достигат до половинчасови почивки, което е един от признаците за неспособност да се менажира такова събитие в някакви реалистични рамки.

The Revenge Project

Местните величия от THE REVENGE PROJECT окупират сцената доста чевръсто в 20:10 ч. Традиционно силното им звучене, обаче, е в низходящо развитие, откакто имат нов човек зад микрофона! За да маскира Hardcore „хълцането” на Петьо Колев (v.), групата е сложила силни реверберации на микрофона, което пренапомпва ниския му харш, като само подчертава липсата на обхват за някои от парчетата. Това от друга страна оголва принципната еклектичност на композициите им и е изчезнала онази сработка на епични, рифови, Black Metal и Metalcore части, каквито имаха с Max Pain (ex-v.). Между песните, ефектът на микрофона не се коригира и репликите на фронтмена остават абсолютно неразбираеми.

The Revenge Project

Иначе групата се представя на ниво. Саундът на двете китари е диференциран и различните им партии внасят приятни хармонии в изпълнението. Сработката стяга композициите в професионално звучене и уверено сценично представяне. Точно това владеене на инструментите прави от THE REVENGE PROJECT редовна жертва на размотаването на организатори и колеги, когато те трябва да компенсират закъсненията в родния си град! След осмото парче публиката скандира силно за бис, но момчетата се оттеглят след 45 минути на сцена, съгласно програмата, която е изчерпала вече запаса си от гъвкавост.

Публиката вече е достигнала своя пик от около 450 човека.

Scapegoat

В 21:15 ч. пред нас са SCAPEGOAT. От колоните се разлива интродукцията на GRAVE от албума „Hating Life” – доста дървеняшка кражба за фестивално участие, па макар и из ориенталска околия!!! След това групата, която се завърна като редовно концертираща през 2019 г., с нов човек зад микрофона, започна да изковава старите си класики, които макар и по-тромави като ритмика, звучат силно и прецизно! На втората песен на сцена е поканен и гост-вокалист – Росен Грудев (v. – NECROMANCER). Листчето в ръката му не подхожда на сбора от легенди на сцената. Но цялото представление ни връща в младостта, както пееха ЩУРЦИТЕ!

Scapegoat

Затворена в своите жалони, но не и в границите на Death Metal-а, групата ни сервира любимия букет от техни песни. Строго харшови вокали, умерен „фитнес” по сцената и никакви изненади. SCAPEGOAT ме изкарват от обвивката на хроникьора-критик и ме потапят в радостта от музиката им. Масово стари и млади фенове са се предали на същото усещане. За 30 минути момчетата отсичат 7 порции метъл и скромно се прибират пред погледите на разгорещената публика.

Schirenc Plays Pungent Stench

Очаквах някаква дълга подготовка за сета на хедлайнера, но музикантите в някои държави умеят да ценят времето на фена. Затова на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH им отнема по-малко от 15 минути, за да се явят пред нас! И това явяване не е какво да е: самият Martin „El Cochino” Schirenc (v.,g.) излиза като австро-унгарски гренадир при команда „Свободно!” и като получил видение за Elvis в някое подсмоленско село!!! Самият „Elvis”, късен период, под формата на басиста му, свири до него в перфектна форма за посещение на лаоски бардак през 60-те… Но не видът на триото е най-впечатляващото! Групата с една блус китарка, четириструнен бас и Punk/Rock`n`Roll разхвърляни барабани с една каса вкара толкова тежък Death Metal саунд, какъвто някои групи с по три Джаксъна на сцена не могат да постигнат!

Schirenc Plays Pungent Stench

Когато след излизането на втория албум на PUNGENT STENCH през 1991 г. в едно интервю веселяците бяха заявили, че са фенове на ABBA и в тур-буса им се слуша само това, нежната ми непримиримо-метална душа бе доста смутена… Истината е, че композициите на групата винаги са били базирани на класически Rock`n`Roll схеми. В съвременното си изпълнение, тези песни се интерпретират по-близо до корените си, но с обогатени аранжименти, често свързани една с друга и отворени към някакъв вид Progressive Death Metal стил. Има я и повтаряемостта на идеите в тях, но SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH поднасят спектакъла си някак леко и без усилие. Те задоволяват музикално и тежките фенове и по-притенциозния слушател. Шоуто няма някакви бомбастични претенции, но в крайна сметка стига по най-прекия път до целта си! А именно – да може да чуем това творчество на живо по един качествен начин.

Schirenc Plays Pungent Stench

Доста от феновете, с които сме от началото на феста, заморяват… Schirenc & co., преминавайки пределите на един час свирене, не показват признаци на отиване към финала и тълпите вече не са така подвижни, а някои от хората, спомогнали за изпомпването на баровете напускат летния театър… Точно един час удариха австрийците, приключвайки в 23:00! Единични уморени призиви за бис огласят ръба на сцената, но осветлението на летния театър блесва.

Феновете

Малцината присъствали на пре-партито, обсъждаме, че CONCRETE и TERRAVORE се представиха по-достойно за голямата сцена от доста от участниците на официалния фест! Още на този етап си проличава, че има някакви неизпълнени уговорки от страна на организатора, защото последните фенове и част от екипа биват изпъдени от някакви чистачки по доста неуважителен начин*… Неизпълнениете финансови условия към групите все още се заглаждат с някакви технически оправдания…

Когато управата на един „най-добър за живеене” град започне да се държи като феодална олигархия, раздавайки общински имоти и нерегламентирани права на престъпни кръгове и крупни наркодилъри, това неминуемо се отразява на облика на обществото там. За няколко години градът на най-гостоприемните българи (по личното мнение на автора) се превърна в мутризирано свърталище, подобно на София от 90-те! Много е тъжен и фактът, че когато си бил в елита на едно метъл общество през най-мрачните години на прехода е възможно днес да се превърнеш в човек с изказ на селски бияч! С такива думи организаторът Дечо Харизанов се е обръщал към всички ощетени от организацията на Broken Silence Black Death Metal Fest музиканти и сътрудници. Така стигаме до отговора на въпроса, може ли българският фен да си купи фест без спонсори? Би могъл, но само грамотно менажиране на подобно събитие би могло да го изведе до успех! Разбира се, без спонсори това би ни излезло малко по-скъпичко за качествата си, но и този въпрос опира до грамотното менажиране. А такова, в дадения случай липсваше.

Schirenc Plays Pungent Stench

Един Ганьо лопна вратите на България за групата, чиито най-голям концерт е бил именно у нас – SODOM! Друг Ганьо се опита да затвори сцените ни за румънските банди, но благодарение на Гого „Mrazek” Гулиев това не се случи! (така The Other Side, де факто, стана съорганизатор на феста) Разни пишман-организатори, като член от екипа на актуалното описвано събитие или пък „никитничките” от Кюстендил, доволно често са ощетявали и българските групи. Всички те трябва да помнят, че независимо от състоянието и динамиката на бургаските керемиди, софийските жълти павета или кюстендилските пъпеши, дълговете им си остават, защото музиканти и феновете не сме по-непаметливи от класните немски трашъри!

Дали организацията на феста е изисквала върховни човешки усилия и преодоляването на почти невъзможни условия? Без съмнение! Дали Broken Silence Black Death Metal Fest е изпитал трудности с финансирането? Очевидно. Трябва да оценим усилията на организаторите да имаме това изживяване при дадените обстоятелства, въпреки всичките му недостатъци! Но това не оправдава недостойното отношение и неизпълнените ангажименти.

Rock Thrashler
04.07.2020, Летен театър в морската градина, Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.

Фотогалерии от събитието:
DAY OF EXECUTION
VALAK
PAST REDEMPTION
THE REVENGE PROJECT
SCAPEGOAT
SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH


*Това бе лично директорката на театъра, гонейки посетителите на събитието с думите: „Махайте се, утре тук ще идва кметът!“

– бележка от жадния редактор


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

XIV & XV Death Fests в Бургас 2020: Няколкостепенна сага с елементи на относителен документален реализъм

Част 1.

Warm Up Welcome Party | Broken Silence Black Death Metal Fest: CONCRETE, TERRAVORE, ARTERY – Alive Bar, 03.07.2020

Хората, които сме посещавали повечето бургаски метъл фестове, неминуемо сме стигали до някои обобщения за техни общи характеристики и сме си давали сметка за устойчивите тенденции и развитието, които ни привличат натам по своеобразен специфичен начин. За добро или лошо, някои неща си останаха непроменени в Бургас. Описвайки тамошни събития, аз не мога да не ги разбирам в светлината на различните процеси (Или липса на процеси…), оформяйки тази сцена от форуми, която човек неминуемо заобичва, въпреки лошите ѝ страни. Или дори и заради тях!

Дет фестовете в Бургас винаги са се превръщали в актуален калейдоскоп на цялата българска екстремна сцена! Те са форумите, където да направим преглед на най-добрите постижения в метъл направленията за съответния период. Въпреки че, подобно на компилацията „Death Metal Bulgaria” стилистиката е детерминирана от заглавието, различните организатори и банди са обладани от желанието за всеобхватност и са склонни да проявяват слабост към експерименталните форми на метъл! Желанието да представим свръхмодерни направления в екстремната ни сцена често е водело до въздигане на имитации на модни крясъци, привнесени от западни образци, които, обаче, стареят със седмици и въпреки нашата бърза реакция, пристигат тук вече позахабени. Търсенето на авангарда, често се бърка с имитацията на авангард… На дет фестовете в Бургас винаги е имало по-значим или по-неоценен световен хедлайнер, който наистина да демонстрира свежо творчество и дори да повлияе положително на българските банди, налагайки жалони на професионализъм! Те не успяха да пораснат и останаха едно провинциално събитие, но останаха като най-дълговечната фестивална метъл традиция на България към днешна дата!

Самият факт, че в обстановка на пандемия в Бургас се събрахме два пъти това лято е уникален феномен, който заслужава световно внимание! Така традиционната провинциална посещаемост на дет фестовете се превърна в тяхна сила и във възможност, когато всички европейски фестивали са отменени ние да имаме такива в родината си. Това е едно богатство, което остана неоценено от Бургаска община (примерно…) и вероятно още дълго ще е в сянка, но е уникално по рода си.

*   *   *

Знам, че понастоящем бургаската публика е много чувствителна на ценови диапазон на клубни концерти, но въпреки това самотата на музикантската гилдия в клуба е поразителна. CONCRETE, обаче, са дошли за да свирят и в 21:30 ч. излизат на сцена.

Concrete

Момчетата застават много твърдо и като звучене и като сценично поведение! Тежките им Death Metal преси се поднасят с увереност, прецизен звук и много хедбенгинг виелици в спектакъл, достоен за големи сцени. Парчетата се обявяват авторитетно с албума, от който са!

Concrete

Силното първоначално впечатление се омекотява от еднообразната структура на песните им: текстът се разполага на кратки избухвания върху стена от Death Metal с междинни части от запомнящи се рифове. Докато вокалистът обявява песните, китаристите често рифират цитати от известни Thrash Metal класики. Това не би било проблем, ако не беше така и в авторските им композиции! Те често са базирани на известни цитати, натъпкани в еднообразния структурен модел на групата. За щастие, CONCRETE са оставили по-сложносъставните си произведения за края на сета и след осмия трак, можем да се насладим на някои по-разнообразни решения в композиционен план. Групата не само представя две нови композиции от предстоящ албум, но й остава време и да повтори едната! „Into Lifeless Slumber” е най-разчупеното, като ритмика, парче в сета им, което определено успях да оценя именно при повторното му изсвирване. Силно 55 минутно представяне от тези достойни труженици на Death Metal попрището!

          Сетлист CONCRETE:

01. Annihilation of Humans
02. Cold-burnt Remains
03. Necroenzyme
04. Blackborn
05. Devour My Flesh
06. Into Lifeless Slumber
07. Tied to the Pyre
08. Beyond the Corporeal Domains
09. Buried in Shards
10. Infectious Cannibalism
11. Thinning the Veil
12. Sixth Sence Catatonia
13. Into Lifeless Slumber

20-минутната подготовка на сцената за следващата банда, бива маскирана от викторината, подготвена от Гияс „Mrazek” Гулиев (The Other Side – Bulgarian Metal Webzine), на която награда е покана за „Broken Silence Black Death Metal Fest”. На този етап от концерта в клуба вече има двадесетина госта и има кой да спечели ценната хартия.

Terravore

В 22:45 ч., позната интродукция от изданията на TERRAVORE приковава вниманието ни. Варненските трашъри в актуалната си конфигурация, като квартет, подхващат своя вариант на немска школа Thrash Metal. Прецизната Thrash рифовка се кове върху грамотна ритмика. Влиянията бягат от конкретика, макар да гравитират около SODOM/KREATOR музицирането.

Terravore

Новото парче на TERRAVORE – „Vespa Crabro” е изящен среднотемпов Thrash Metal чук, където китаристите блесват с прецизни бек-вокали! Веднага след това, по време на парчето „Poltergeist”, групата очаква скандиране от публиката, но строго-лековатият фейсбук текст не вдъхновява към съпричастност. (Или пък бургазлии все още имат завишени критерии спрямо варненските групи…) Кавърът на TESTAMENT е изпълнен впечатляващо. Speed Metal, bg стил затваря сета, но групата е призована на бис! Кавърът на SEPULTURA им фитва и едночасовият сет финишира без истерии, но с искрени овации.

          Сетлист TERRAVORE:

          Intro

01. Starkiller
02. Hollow Points
03. We Came to Destroy
04. Lethal Vaccine
05. Vespa Crabro
06. Poltergeist
07. Apocalyptic City (TESTAMENT cover)
08. The Chicxulub Impactor

          Бис:

09. C.I.U. (Criminals In Uniform) (SEPULTURA cover)

Гого „Mrazek” успява да ощастливи още двама фенове за предстоящия на другия ден фест с покани от викторината, изискващи несложни познания за някои от участващите групи.

Жадният редактор разиграва викторина

Обявяването на ARTERY в афиша на събитието е много интересен момент от историята на българската метъл сцена, но доколкото групата не е активна в изначалния си замисъл не знаехме какво да очакваме. Още докато свиреха другите банди, Янко Бръснаря излизаше пред сцената и даваше различни небивали съвети относно озвучаването. Репликите бяха такива, че в началото си помислих, че е някаква сполучлива пародия на пишман-озвучител, но постепено осъзнах, че нещата са сериозни…

Artery

По всичко личи, че фронтменът на легендарното поморийско име не е прекалил с бистрата водица… Към полунощ формацията във вариант на трио се включва и забива. Още в началото са попарени надеждите ми да ме върнат в младостта с парчета от ранното си творчество. Изнизват се четири парчета в алтернативен и чалга-кор стил, гарнирани с фалшиви вокали и непрецизно свирене от страна на Янко. Междувременно той ни осведомява, че групата се събира за последен път във формат Бръснаря – Кемала – Ламята и това е немалка причина да ги уважим! Басистът прави доста по-прецизни бек-вокали, които доста подпомагат приличното изпълнение! Голяма част от публиката избира да напусне събитието.

Artery

– Come on, guys! Come on, come on, come on! – Призовава ни фронтменът в тишината. След което сменя китарата с тамбура. Ясно е, че преминаваме към репертоара на THE POMORIANS. Съзнанието за някакви блестящи умения и професионализъм в озвучаването се оказва някакъв смътен спомен за отминала слава и се изпарява пред очите ни! Благодарение на един от китаристите на CONCRETE, който помага в озвучаването и настройките на фолклорния инструмент, концертът е в състояние да продължи. Зарежда се поредица от Folk-Punk песни, придобили по-голяма или по-малка слава.

Artery

Прекъснати песни, реге-фолк импровизации в ресторантски стил, непрецизни сола и закачки с рифове на SLAYER се нижат в нестройна поредица, белязана от липса на систематичност и отношение към феновете. Преоборудването отново с китара не носи някакво облекчение на ситуацията. От по-старите песни са подбрани само балади, чиито вокали са осакатени. Хаосът достига до там, че Бръснаря започва парче, басистът му – Красимир Керкинов – Кемала, казва: „Тази не я знам!?!” Плажното чалга-реге изтезание замира от самосебе си… Бих могъл да възстановя сетлиста от 12 трака, но намирам усилието за неоправдано.

Artery

– Благодаря, Бургас! Ние сме Поморианс/Артерианс… Имахме страшно много технически проблеми… – Казва Янко Бръснаря. 00:50 ч. е. Край.

Rock Thrashler

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Балканска блек метъл асамблея*

DIABLERY, SHADOWCRAFT, NIHILISM, OCCULTUM, BELGARATH

Безсмислен увод

Много хора, които са ползватели на световните обществени дигитални социуми си мислят, че критиката е някакъв лесен естествен процес на саморазтоварване, който не изисква усилия. Това, обаче, далеч не е така! Точно обратното – критиката е съпреживяване на негативното, хиперболно абсолютизиране на злото и даже поглъщане на отровата на обществото… В този смисъл, когато прочетете критичен репортаж, знайте, че той не е волно словоизлияние на сатурнясал хипохондрик! Критичният репортаж е мъчно излязло съчинение, върху предмет, който по принцип ти е любим. Критичният репортаж изисква аргументиране. (Той и хвалебственият го изисква, но там имаш свободата да не приведеш нищо повече от приповдигнатия си емоционален тон, набутан между неграмотни препратки със съмнителна връзка с действителността…) Критичният репортаж, в крайна сметка, е едно изстрадано писание, даващо неудоволствие на всички! (Но пък неимоверно вдигащо читаемостта, което обяснява и принципа на създаване на новини!!!) Ако той беше удоволствие, щях да ви залея с информация от чалготеки и събития на Графа!!!

Приятно четене!

В името на олдскула

Много рядко може да срещнете Black Metal група на Балканите, която да не е пюр норвегиан блек метъл. Такава е и BELGARATH. Да, ама не. Като свидетел на първия и последния им концерти, съзнанието ми е обрамчено от доста пълно познание за тях. Малко хора знаеха, че това е предпоследното участие на софийската група и, де факто, последното им истинско Black Metal представление на това, което са всъщност те…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Belgarath

Колебанието на единствената група на този концерт, която е достигнала своя апогей, да се качи първа на сцената, възлиза на 8 минути. Ядрото от трашъри, които експериментират в Black Metal-а ни приветства с виелиците от първия си албум, където класически метъл хармонии са поднесени с небрежно отношение към дясната ръка на струнниците, характерно за Old-School Black Metal-а. След това BELGARATH ни представят песите, които ще влезат във втория им албум, започвайки с тотално пънкарския трак „Tomb Among The Stars” – лукс, който само трашъри могат да си позволят в Black Metal-а! Небрежно отношение, дребни технически проблеми и обявяване на песните на български бележат сета им до своя край. Агресивната епика „Requiem” сякаш слага философски финал на усилията на групата.

          Сетлист BELGARATH:

  1. Winds of War
  2. Black Altar
  3. Tomb Among The Stars
  4. Morgoth
  5. Ice
  6. Nefandus
  7. Requiem

Болна симфония „Nanomayhem ov Blackkill”

Малко преди 22:00 ч. OCCULTUM ни подготвят, изсвирвайки своето китаро-барабанно интро, по време на което озвучителят видимо се бори с параметрите, за да предостави на слушателите нещо прилично. Когато вниманието ни е приковано, излиза и въздесъщата фигура на Diabolus [v.]:

 Айля ляаааа! – Приветства ни той, след което гръмва първият Black Metal опус. – Яаааааааа! Яааааа. Яааа… – И т. н.

Kveldulf [g., b.v.] е награбил многострунен инструмент, върху който твърде често пердаши едни широки акорди в стил FOO FIGHTERS, от които се чува само неконтролируем брум, занимаващ озвучителя доста ангажиращо. Този шум скрива обилно полятите с ехо вокали, поради което групата иска повече ехо на микрофоните. Когато някое от парчетата стигне до по-изящната си част, китаристът забива високи рифове, които обикновено са фалшиви и се наместват трудно по музикалните пасажи. Когато дойде време за солата, пръстовките просто не излизат, а ако затапените тонове се промъкнат до озвучителната система, става по-зле… Солфежът за 7-струнна китара очевидно не е силата на групата и фалшивите моменти са повече от явни! Момчетата успяват да запазят своето единство в ритмическата част, която има своите неравноделни моменти в ¾ или 7/8, но усилията в тази посока са доста пионерски. Започващият с бас соло трети трак, разкрива и втория струнник в групата, като скаран със солфежа. Заучената пръстовка е съвкупност от дисхармонични тонове.

Вместо да внушават мрак и мизантропия, които биха оправдали едно небрежно музикално поведение, OCCULTUM се държат на сцената като рок-звезди и изискват скандирания, топла съпричастност и поклонение пред отдадеността им. „Ние сме група OCCULTUM за всички вас, тази вечер!”, ми е реплика, подходяща за ранен концерт на КОНКУРЕНТ, но не и за Black Metal спектакъл от 2019 г.! Вкараните чисти вокали много напомнят пиянска вечер в мъжка компания на плажа, където просълзени канари вият „Девойко мари юбава…”. Дълъг и трънлив е пътят до сърцето на съвременния фен… А слеаритските долакътници на фронтмена се размекват от усилието и започват да движат остриета-пирони подобно релаксираща ехидна… Последната (Четвърта, според мен.) песен е типично рокаджийска, макар и поднесена с агресивен дистър. На нея групата се разминава зловещо, а дабъл-хенд солото просто излиза на накъсани пресекулки със спорадични ноти. Това представяне на  OCCULTUM бе просто обида за феновете.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Occultum

В случай, че някой вече е забравил или пък просто си е спестил увода, тук искам да добавя нещо! Въпреки критиката си към тази банда, аз ценя усилията на момчетата повече от всеки дотиран театрал, изказващ претенции за елитарност и обясняващ колко мотоциклета имал в гаража си (Например…)! На всичките си кусури, OCCULTUM са направили повече за българската култура, от всички телевизионни плужеци, които все още нагло ни навират в лицата! Там посредствеността е несъизмеримо и непоправимо по-тъговна и от най-фалшивото соло, изпълнено в ученически стил.

Последната нихилистична манифестация –

Да посвирим на лаптопка!

Доближавайки двадесет и третия час от денонощието, ние се доближаваме и до последното представление от турнето Obscurite Noir Final manifestation на NIHILISM. За да ни предоставят своето благосклоние, те изискват на сцената да има плътна димна завеса и мракът да се прорязва само от два прожектора, поставени на пода. Триото е във вариант – двама китаристи и барабанист. Предимно среднистият звук се пронизва от високи харшове, но усещането е някак много електронно. След като ги определям като Cyber Punk Black Metal, навлизам в гъстата мъгла, която се излива от ръба на сцената, за да видя по-отблизо това чудо на гръцката екстремна музика!!!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Nihilism

Режещ китарен риф се покрива от соло и задгробен харш с ехо, докато двамата китаристи са стиснали немите си грифове и тактуват усилено в израз на съпричастност!!! Лаптоп свети назад в тъмнината и не изисква грижи, освен при аварийни ситуации. Барабанистът добавя някоя и друга палка на фона на синтезираните луупове, повече за лично удволетворение, отколкото в името на музиката. Чува се и стабилен бас, от отвъдното… Между траковете  лаптопа лее шум от буря. Въпреки двамата китаристи на сцената, основната китара и повечето сола текат на запис. Първото докосване на живо свирене е неуспешният опит на по-неопушеният китарист, който условно ще обозначим като „фронтмен”, да направи микрофония на единя усилвател… Следва песен с изсвирено соло, което е подобно на първи урок по китара за второкласник – вплетени хармонични 4 тона във фигура от 4/4 в бавнотемпов пасаж . Същият произвежда и някои от крясъците, които се чуват. На пета песен, фронтменът се ентусиазира и започва и той да пердаши цели акорди, но по-срамежливо, като късните PYOGENESIS, които, разбира се, не се чуват. Последният трак е инструментален, така че групата си почива, за да се слее незабележимо с тълпата, докато лаптопа и тъмата завършват сета!!! Льо грандиозЕ.

Семисъвършенство в контраст

Няма начин при такива подгрявки да се изложиш, си мисля аз, докато гърците DIABLERY застават в епично-батални стойки пред нас. Ритмичната, като шум от галера интродукция, осигурена от лаптопа, трябва да бъде допълнена от още един трак, който китаристът им трябва величествено да пусне от педалиерата си! Допълнението, обаче, отказва да тръгне, настава неловка суматоха и бандата забива първото парче в балкански стил с „майната му…”.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Diablery

Въпреки фалстарта, DIABLERY имат приятни мелодии, изсвирени на живо и макар музиката им да не е стряскащо красива, е приятна за слушане. Стабилен бекграунд допълва сета с множество интродукции, клавесини и щрайхове. Двете им китари имат обособени свои регистри и звучат ясно, независимо дали са с еднакви или различни партии. Бързи тежки Black Metal части се редуват с по-бавни епични моменти, които са едновременно клиширани и добри. Синхронът също е уважителен за феновете. Чистото пеене докосва някои родопски ладове и „Македонско девойче” хармонии… Цитати от ранните EMPEROR и BURZUM са вплетени в един много балкански стил, който не е чужд и на доста от родните ни банди. Подложката се ползва твърде смело и натрапливо. След клавирното лаптопово начало на последната песен, вокалистът отбелязва пред петдесетината фена:

– You`re f@ckin` amazing!

Лесното за свирене финално парче представлява еманация на влиянията им, забъркани с твърде много подложка, от която не струи полифония, а по-скоро мързел. Все пак, DIABLERY свириха час и измиха ушите ни от недостойни звуци.

          Сетлист DIABLERY:

          Intro (broken…)

  1. The Coming Fog
  2. Mundus Vult Decipi
  3. The Piercing Ice
  4. Blackness Emissions This Congregation
  5. Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
  6. Spiral Ascension of Becoming
  7. Moonlit Dome Revealed

Rock Thrashler

18.10.2019, София, Live & Loud


Всички мащабни концерти, обикновено, получават някакво титанично заглавие, внушаващо мрак и студ. Но точно този концерт бе обявен само с имената на бандите, които щяха да свират (Или път не…) на него, което даде повод на автора да разгърне хилаво вдъхновение за кръщенето му!


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: