The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

DISTORTED REALITY и ZAPLAXA на 24 ноември в София

Последни публикации

Архив

Когато Тор e Heavy Metal (HAMMERFALL, ARMORED DAWN и JOHN STEEL в София)

Встъпвайки в разказа си за музика само ще отбележим, че качествата на организатора BGTSC са надлежно оценени в миналогодишната ни класация в съответната категория. Лаконичността ни произтича и от факта, че скоро пак ще имаме повод да го споменем. Събитието протече в строгите времеви рамки на предварителните си разчети, така че ни остана пълната възможност да се насладим! Трите комплекта барабани, разположени на сцената  подсказват високите критерии за качеството на звука, към които различните екипи се стремят.

Кратко музикално въведение в 19:00 ч. ни въвлича в сета на JOHN STEEL. Доколкото последният им албум представлява едновременно преклонение към творчеството на IRON MAIDEN и същевременно към цялата hard rock сцена, те започват със строго-мейдънистките си тупалки от него. Групата предлага качествен синхрон на полифоничния си Heavy Metal, изсвирен тотално на живо. Последното менажерско решение на момчетата – да поканят за певец David Reece (ex-ACCEPT, ex-MALICE, ex-BONFIRE), се отплаща прилично на сцена, макар да разлиства голяма папка с текстове. Песните с по-Hard Rock насоченост, очевидно, се изпълняват с повече охота от американеца, като разпяванията са много мелодично артикулирани. Всъщност певецът е най-слабото звено в сценичната изява на JOHN STEEL, защото песните, изпяти в оригинал от човек, който се е опитвал да влезе в обувките на Dio, сега се интерпретират от човек, който се опитва да влезе в обувките на Robert Plant… Тежкото „Nightmare” от първия албум не му влиза много добре. Но небрежното отношение на Reece към кариерата му е негова давна слабост.

John Steel & David Reece

John Steel & David Reece

Перфектно балансираният звук в изпълнението на българите оставя приятно впечатление. Отчетливата чуваемост на всички инструменти е приятна за ухото, а интерпретациите са интересни. Добрите бек-вокали и разчупеното сценично поведение са стандарт за JOHN STEEL. Преодоляли азбучното композиране от времето на първия си албум, музикантите разгръщат богата палитра от звуци. И макар да имат в песните си чуваеми цитати, усърдието им на самотни рицари ги прави един уникален български феномен, за който не знам дали сме готови! Тридесетте и няколко минутният продукт на усилен труд бе достоен за качеството на хедлайнера.

John Steel

John Steel

Сетлист JOHN STEEL:

Intro

  1. Creator
  2. Lost Messiah
  3. One God
  4. Nightmare
  5. Behind Closed Doors
  6. Behold the Night

С две неща е известен град Sao Paulo в Бразилия: високата си престъпност и многото метъли на глава от населението. От там идватARMORED DAWN. Групата е сбор от музиканти с дълги биографии в локалната им сцена, които от тази година са успели да привлекат вниманието на AFM Records, с чието съдействие са в Европа за представянето на втория си албум.

Armored Dawn

Armored Dawn

Доста дълго епично интро предоставя възможност на шестимата войни да се разположат на сцената към 19:50 ч. Въпреки количеството музиканти, допълнителен бекграунд гръмва с мощни добавени клавири и хармонизирани хорове. Поддържа се викингска тематика, като песните често придобиват отблясъци на MANOWAR епики с полифония от клавири – изсвирени и добавени. Английският език на Eduardo Parras (v.) в по-голямата си част остава загадка, но за това пък след втората песен казва „Благодаря ви София!” на доста сносен български. Viking Heavy Metal гонеше своя стандарт.

Armored Dawn

Armored Dawn

Строгата времева рамка изисква отпадането на едно от парчетата им (което въпреки това, ARMORED DAWN твърдят че са изсвирили…), което леко обърква клика от пулта… След това басистът и единият китарист въобще престанаха да имитират многогласните хармонизирани хорове, които звучат по време на сета. Пилотният сингъл на албума – баладата „Sail Away” докосва Gothic чувствеността. Финландският им китарист Timo Kaarkoski провежда телефонен разговор с майка си… Когато чух за пръв път този номер за измъкване на аплаузи от публиката, крещях с пълно гърло, защото WIZARD го направиха професионално. Пошлата имитация на бразилците просто не сработи. Тежките китари в по-динамичните парчета не компенсираха тотално подпряния от пулта звук. Епиките на ARMORED DAWN звучаха нелошо, но не и в концертен вариант… Размахването на меч доби комични висини. А разминаването картина-звук надминаваше пробните сесии на БНТ от `59 г. …

Armored Dawn

Armored Dawn

Сетлист ARMORED DAWN:

Intro

  1. Bloodstone
  2. Chance to Live Again
  3. Men of Odin
  4. Sail Away
  5. Gods of Metal
  6. Barbarians in Black
  7. Beware of the Dragon

Веднага след 21:00 ч. прозвуча буреносна интродукция и HAMMERFALL сляха няколко песни със смазващата прецизност на живото свирене, без да пазят някои от най-големите си хитове за финала! Поемайки си дъх след „Renegade”, те усетиха мощната любов на феновете си, изразена в овации и тропане с крака. Всичко, което може да се каже за концертите на шведите, е че уникалният им Heavy Metal се изпълнява със смайваща прецизност и лекота. Без да наблягат на гимнастики или фойерверки, групата поддържа динамиката си с поклон към класическите образци в стила и добавя своето изкуство към тази съкровищница.

Hammerfall

Hammerfall

Разказът на Joacim Cans (v.) за това, как му е повлияло сдобиването с плоча на SAXON през 1981 г., ни подготвя да крещим „Bang your head!” на едноименното парче. HAMMERFALL имат и мъжкарските химни и мелодичните припеви в своя репертоар. У тях могат да бъдат открити всички характеристики на класическия Heavy Metal, каквато е била и идеята на формирането на групата, подправени с уникалното им музициране. Майтапчийските отклонения между песните, напомнящи концертния стил на немската сцена допълват ведрината на настроението, което те оставят във феновете. Колко секунди за соло заслужава да бъде отпуснато на китарист или какъв е балансът стари/нови фенове („Ти вдигна ръка и двата пъти – видях те!”) разреждат музикалната част, но ни обогатяват като представление. Не се усеща онази режисирана напрегнатост на групи като ARMORED DAWN, а нещата се случват по искрен и естествен начин.

Hammerfall

Hammerfall

Феновете сме демонстрирали топлата си подкрепа за HAMMERFALL така, че не е нужно да хвърляме твърде много усилия, за да извикаме групата на бис. Joacim обещава, че няма да чакаме още десет години за следващия концерт в България и ни уверява, че това е сред най-силните шоута от турнето им. Убеден съм, че всеки Heavy Metal фен трябва да ги види, за да е наясно как трябва да изглежда и звучи една група пред публика! Час и четиредесет минути отлитат твърде бързо и музикантите си взимат довиждане на фона на аутродукцията им.

Hammerfall

Hammerfall

Сетлист HAMMERFALL:

Thunderstorm Intro

  1. Hector`s Hymn
  2. Riders of the Storm
  3. Renegade
  4. Dethrone and Defy
  5. Blood Bound
  6. Any Means Necessary

Spoken Saxon Intro

  1. B.Y.H.
  2. Crimson Thunder

Intro

  1. Threshold
  2. Built to Last
  3. Last Man Standing

60 s. Guitar solo…

  1. Legacy of Kings Medley
  2. Heeding the Call

Communication „Antract”

  1. Let the Hammer Fall

Бис:

Storm Intro

  1. Hammer High
  2. Bushido
  3. Hearts on Fire

Outro

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
26 октомври 2018 г., зала Универсиада
Фотографи: Кирил Груев © и Rock Thrashler ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Хубаво е да се завърнеш на Балканите! (BIO-CANCER и HECKTIC в Live & Loud)

След като осъществяват клубно турне в Западна Европа от края на септември и октомври, гърците BIO-CANCER на път към вкъщи минават, за да ни представят горещ гиг, готвен за по-претенциозна публика. Това е привилегия, каквато рядко можем да наблюдаваме, предвид финансовите параметри на нашия клубен живот! Групата пътува с необходимите предпоставки за безкомпромисно свирене. Въпреки ограниченията, в лицето на HECKTIC организаторът от клуб „Live & Loud” е поканил подходяща подгряваща група от българска страна.

Hecktic

Hecktic

Когато HECKTIC излязоха за пръв път като трио на 26 май, тази година, това съвсем не им попречи да изнесат едно свирене като по учебник, демонстрирайки зряла музикална дисциплина! След това към състава се присъедини нов втори китарист за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018. Актуалният състав на младите трашъри се е фокусирал върху формата трио доста успешно и те излизат в 21:30 ч. именно в такъв.

Hecktic

Hecktic

Освен че са наблегнали на по-бързите парчета, в които мелодичността е по-дискретна, HECKTIC не пропускат да ни зарадват и с ново парче (2), както често правят. Концепцията му се вписва напълно в съвременния облик на момчетата. Намаленият брой инструменти не е предизвикал инвенции в посока SODOM. Напротив! Увеличената скорост е допълнена с прецизно tech/math tharsh свирене, което на места е разнообразено с акустики или Grind избухвания. Стегнатият половинчасов сет внушава повече паралели с CORONER! Изключителна музика, която заслужава вниманието ни.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

01. No Fun
02. Dissoluton
03. Flesh Emporium
04. Memento Mori
05. Boulevard of Broken Ribs
06. Kill The Core

Hecktic

Hecktic

Към 22:20 ч. оркестрирано интро с мащабите на филмова музика ни подготвя за BIO-CANCER. Традиционно ултра-бързите гърци сливат две песни, изсвирени със смазваща прецизност, предвид двойната китарна атака в невъзможно бързи темпа. Леко еднообразните вокали и стабилната бек-вокална подкрепа от струнниците лягат перфектно на концепцията за Thrash Metal на бандата!

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Тъй като наблюдавам BIO-CANCER за пореден път, съм свикнал тяхната прецизност мистериозно да изчезва след второ-трето парче, за да се завърне за финала на сета им. Този път това не се случва! Прецизността в доста трудните за интерпретиране техни песни се запазва и публиката наблюдава изумителен синхрон, скорост и качество! Фино разминаване в най-бързите части може да се отбележи като характеристика, но поддържаните скорости са изумителни. Песните са разнообразни и като хармонии и като темпа, като почти винаги са сложносъставни.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Това, че са си избрали много тясна ниша на музициране, както и ползването предимно на една тоналнаст прави музиката на BIO-CANCER да звучи често като самоцитати. Най-сполучливите им рифовки и преходи имат своята повтаряемост в парчетата им. Въпреки това, този концерт хвърли най-добра светлина върху групата от поне три години насам! Както вече споменах, подготовката за европейските сцени има пръст в това, че и ние бяхме маскирани на бяла публика… Но както отбеляза Lefteris (v.): „Хубаво е да се върнеш на Балканите!”

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Мърч щандът на гърците не включва аудио носители! Традиционно предложенията им са богата гама, но идват и на европейски цени при нас.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

BIO-CANCER следват някои традиции, познати ни от SLAYER и MALEVOLENT CREATION и в прецизирания си сет не ползват и не предоставят сетлистове. Така е било по време на цялото им актуално турне. Предвид на това им желание и на изживяването на чистото удоволствие от прецизното им свирене и аз няма изсмуквам от пръстите си сетлиста им… Но в 23:10 ч. момчетата забиват програмното „Spread the Cancer”. Опитът им да напуснат сцената среща рашително неразбиране. Резачката „Anthem of Violence” вади на показ всичко най-добро от представянето на групата до сега. Феновете настояваме за втори бис, но BIO-CANCER този път постъпват по-търговски и си взимат довиждане с нас.

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
25.10.2018, Live & Loud

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте галерията от концерта на BIO-CANCER и HECKTIC.

Созополски дневници: За първата текила и неизменните неща

Харесвам да ходя в Созопол. Харесвам, защото съм идвал в него много много пъти. Харесвам, защото не само въздухът е напоен с творчески еликсир, но и защото са много малко паветата, в които да не съм се препъвал, бордюрите, върху които не съм присядал и къщите в стария Созопол, чиято вътрешна архитектура да не съм изследвал. Затова е малко тъжно, когато старинните пейзажи изчезват, за да отстъпят място на многоетажни хотели, крадящи от небето над стария град. Когато дървените стряхи с подпори от естествено извита дървесина се скършат под напора на бетонните кубове с декоративни геометрични имитации на укрепващи съоръжения. Когато смокинята се засрами пред капковото напояване на зелената морава. Когато недостъпността на бреговете и военните кораби отстъпят пред мутроидните яхти и катерите на Гранична полиция. Но някои неща се завръщат или пък никога не се променят…

Югозападният ъгъл на пазарния площад доста години бе потънал в забрава и спокойствието на неатрактивно място. Нефункционалната география се подчертава от отколешно-запазените стъпала, разделящи нивелираните площадки, върху които често се трупаха други артефакти, обречени на забрава и отритване. Ако питате някой турист за текилата, той ще ви отпрати към пристанището, където при подходящи метеорологични условия множество варели създават усещането за опиянение още преди първите питиета. Други ще ви посочат бар, кацнал на старата обществена тоалетна в морската градина. Но Текилата бе точно в онзи югозападен ъгъл на пазарния прощад още преди из цяла България да се нароят заведенията „Tequila Bar”! Безчет са раните, цицините и синините, които съм добивал по стъпалата, където се позиционираше Текилата. А там дивашки се танцуваше денонощно рокендрол! Не от друго бяха контузиите…

Твърде скъпи са ми преживяванията с пълна с пясък уста от созополския плаж, вълшебната музика на звездите над созополските скали, меката топлина на възедричките павета, пазили неведнъж опиянения ми сън, мирисът на прясноизпържена цаца, целебният дъх на гниещи водорасли под прозореца, чийто дъх е сякаш същността на живота и прахта от песъчливата почва, гъделичкаща корените на разрошените ми коси. Приятелите и непознатите, които свирят на китара и пеят по цели нощи до забрава рок парчета на гениални автори и свои песни, галещи съзнанието и сърцето с по-дълбок или по-психиделичен смисъл. Затова все се завръщам тук. Тези неща винаги ще си останат същите!

Старателно отмивам полепналия по краката ми пясък с приятно топла вода и надувам климатика на степен „Арктика”. Децата бързат да се загърнат с одеяла пред телевизора, защото знаят че ги калявам… Салата от октоподи и кралски скариди с броколи и свежи аспержи в дресинг от трюфели и бри, поддържат морския дъх на филтрираната атмосфера. МР3 плейърът трудно достига стандартите на живото свирене, но от гледна точка на позахабения ми от концерти слух, не хващам разлика. И усещам онова лелеяно завръщане към дивото си състояние, което остава неизменно!!!

Стенли

Стенли

Появата на Аполония и в частност на рок музиката в нея още по времето на социализма и уникално събитие, което до ден-днешен е едновременно форум на неформалните изяви в изкуството, подиум за казионното дотирано представление и убежище на опошлялите ретроградни сценки от неотиващото си соц. битие… Тази еклектика от официоз, контра-култура и халтура сякаш сътворява нов вид качество в изкуството. То рядко намира своята цялост, но се случва понякога. Обеднялата откъм рок-изказност комунистическа  идеология, след кратка заигравка с кънтри музиката, горещо прегърна new wave стилистиката и я превърна в официалното неформално движение в България! Факт, който има своето отражение и днес, но този дълъг разказ ще оставим за друг път… Сега само ще щрихирам концерта на Стенли. Набързо сглобената лайв формация, вклюючваща Димитър Ковачев – Фънки (b.), Иво Чалъков (g.) и Стефан Попов (dr.), ни върна в романтичния период на рок изявите. Стенли пееше сякаш тайно под някоя смокиня реди съзаклятия, пресипнал от ледената бира, разтворила вдъхновението му. Почти плейбековите, златноорфееви ритмично-клавирни звуци не изключваха притаеното (като сила на звука и като изява на агресия) живо свирене. Напълно интегрираното изпълнение загреба с пълни шепи от духа на Аполония. Сетът, изпълнен с дисидентство, опитоменост, ретро звук и съвременно озвучаване събра в себе си хубави песни не само от творчеството на Стенли и ТАНГРА, но и малко по-маргинални парчета от онзи период на безвремие, когато България се ослушваше приведена, докато другаде по света гърмеше една псевдо-перестройка… Когато пътят на българския рок за Европа минаваше през Москва… И всичко това, с всичките си добри и не толкова добри страни, се разгръщаше в един модерен амфитеатър! Безвремие, еклектика и дух непроменим, като историята!

Стенли

Стенли

Нацисти!!! Тази любима мантра съм поемал лицево и съм хвърлял в лица (Когато дискусиите деградират в достатъчна степен…), тъй че, включете си рецепторите за хумор и ме полу-извините за някои закачки в следващите редове! По местната национална нацистка телевизия тече предаване на водещия, прочул се с облеклото си на нашивки (по-известни от старите речници като кръпки). Музикалното по своята същност предаване, този път е посветено на бардовете. Бардовете са поетите с китара от „Ален мак” на рок света… Младо момче прави убедителна пропаганда в полза на наркотиците. Още преди да започне първата си песен, то ни подканя да разберем, че Джими Хендрикс и Джим Морисън са велики поети не без помощта на въпросните! Хубави и умни песни пя момчето. Страданието на лирическия герой в първата от които бе изразена с: „Не, че е друсан, но е слисан”! Смислена и обоснована пропаганда за наркотиците течеше по нацистката телевизия. Една куха китара и един красив глас. Красив глас, който казва твърде истинни неща по твърде хубав начин. И всичко, което не успява да каже, го казва музиката по вълшебните си пътеки така, че смисълът да порастне до значима житейска философия. Умна музика за разбиращи хора. Източен блус. Не робски, но пост-диктатурен. Не геноциден, но след изтребление… (По примера на парламента…) По-пестеливо блус и по-щедро бард. Наистина ме върна в хипи вечерите по време на диктатурата. Някои неща си остават непреходни…

Бум! „Шуми Марица”. Утре е. Галерия „Бисера” поема лекото краниално изтръпване в следствие на свръхдозата фосфор, докато моите още спят, зъзнейки в квартирата… Супи за закуска в „Гинчика”. Сега вече е днес!

Краят на сезона е. Запъхтян сервитьор слага табели „Reserved” по всички свободни маси на Тъпото/Ocean Pub. Ядец! Сядам с малкия на двойна масичка в дъното на верандата. Порой от табели „Reserved” зариват околността на забравения от окупацията ъгъл! Късно… Обяснява ми, че ще чакаме много. Носи полупразна каничка вино. Доволен съм! Хайл, тъпчо! Уникален маркетинг, непроменим от десетилетия!!! Това поевтинява доста „билета” ми за концерта на ADY`S TRIO. А те са сглобили някои нови ефектни китки… Доколкото съм запознат с има-няма десетчасовия им репертоар, той не се е видоизменил. Има си неизменни неща!

Ady`s Trio

Ady`s Trio

Помните ли Текилата от югозападния ъгъл на площада? Само ви пробвам… Там нещата винаги са били като от друга планета. Площадът вече се казва „Меркурий”, все пак… Като от незапомнени времена цяло лято там се лее див и необуздан рокендрол! И то на живо! Един от основоположниците на китарноориентирания hard`n`heavy metal в България днес се е върнал към фундаментите на рока в Текилата. GEORGE MARHOLEV AND THE BEST BAND IN THE WORLD! Rock`n`Roll класики от 50-те и 60-те се смесват с рок ориентирани евъргрийни от по-новата епоха, а купонът трудно спира. Когато в изпълненията се включва вокалистът от Йоркшир – David, групата шеговито се представя и като DAVID AND THE BABYMAKERS. Като изключим въпросния певец, цялата разнородна публика, както и музикантите ползваме онзи английски, който се ползваше и преди тридесетина години, като придобиваме силно подобие на скеч с НЛО… И ако това е ренесанс за Текилата, която понастоящем се казва Captain Jack, то някои други специфики на битието не само са си останали същите! Те не могат да се променят! Има една извечна простота в конструктивните решения на вселената…

George Marholev and The Best Band in the World

George Marholev and The Best Band in the World

Колкото и да латинеем и ингелизеем, в графологията на рока „Бард рок” винаги ще се пише на кирилица! Някъде по линията Dylan – Висоцки има един възел на транслиране и ние, за добро или лошо, си оставаме категорично от едната му страна. Пропагандната песен не се появява или изчезва просто ей така. Тя може да страда от имитационна ретроградност или изпреварваща напредничавост, но е закована в кръчмарско-пъбовия социум. Обичам го този Созопол и затова винаги се връщам тук. Къде другаде човек ще усети необикновената свобода под звуците на диктатурната музика? Кога друг път децата ще заспиват през глава под климатиковия бриз, гледайки нацистка телевизия и слушайки протестни песни? И как на друго място човек би могъл да проумее непреходностите на вселената и консерватизма на битието?

Rock Thrashler
Относителната неопределеност на времето, Созопол

Как да кажеш на елека, че е мазен (Ръководство за сапунени девойковци и качулати плехатори, посветили се на обновяването на тенденциите в метъла § 5)

За да можеш въобще да разговаряш с Елек-а на правилното равнище, много е важно да си завършил гимназията в родното си село със среден успех 3:00! Разбира се, да сте тираджия е бонус-точка. Или поне комбайнер, чието радио от десетилетия не е отлепяло от местната чалга радиостанция! Защо няма изискване за радиото в тира? Там нещата са ясни… В някои други случаи мазният хлъзгав Елек може да ви подхлъзне да разсъждавате върху несъществуващи проблеми, което да ви разсее от същността на битието, а именно – мазността на Елек-а! Като последна мярка – може да работите и в хоремага. (Тогава ше знаете сичко, оти ше късате и билетете на събора.)

Също така, известно е, че хората, които рано оплешивяват, имат предимство при изтъкване на мазността. Ранно предимство… Иначе може просто да се подстрижете при всеки бръснар, който е завършил с отличен курса по история на БКП! От къде да знаете кой бръснар е завършил с отличен курса по история на БКП? Много е просто. В бръснарницата има портрет на актуалния премиер и клиентите му до един изглеждат като след радиоактивен дъжд.

Кръпка от дънки Пионер - единствената немазна част...

Кръпка от дънки Пионер – единствената немазна част…

Вашето спортно, интелектуално и финансово превъзходство над Елек-а особено добре се изразява, когато се постараете да си закупите долнище от анцунг „Adidas” за не повече от 3 лв.! Горнището, разбира се, е луксозна вещ и може да ви изръсят толкова, колкото струва копче от облеклото на Елек, обаче, ако е горе-долу в същия десен като долнището и е с емблема на „Kapi”, може да твърдите, че комплектът е със стойност на теглото му в злато! Мрежест потник в черно и златисто само може да докаже това по безспорен начин. Оргеналнете мар`тонки от 30 лв. се явяват задължителни при тази ситуация!

Ако някой Елек ви каже, че само обувките му струват колкото автомобила, който карате, му кажете следното: „За 300 лева зиам една бангия, за 100 – една газова уредба и карам по чорапи!” (Апропо, това е истинска история не само във вербалната си част, а и в изпълнението си! След което човекът дойде и ми каза: „Светльо, от мен да знаеш – никога не прави такава глупост!”…)

Категоричният довод на тираджията!

Категоричният довод на тираджията!

Елек-ът е дългокос. Щом е дългокос, значи косата му е мазна. Щом косата му е мазна, значи той целият е мазен. Щом целият е мазен, значи не се къпе. Щом не се къпе, значи е мизерник. Щом е мизерник, значи ходи с ботуши с железа по тях. Щом ходи с ботуши с железа по тях, значи краката му смърдят. Щом му смърдят краката, значи му смърдят и чорапите. Щом му смърдят чорапите, значи Елек-ът има чорапи от титаниева сплав. А не като нормалните хора – чорапките им да изгниват при всяко вдигане на влажността на въздуха над 30 % и да стават като рибарска мрежа само като ги доближи молец! Това е непоклатима философия, която трябва да движи всяка ваша мисъл, да оправдава всяка искрица електричество, породена в мозъка ви и която изчерпва напълно обяснението на света! Ако си втълпите тази логическа схема, тя може да ви помогне във всяка житейска ситуация. Всяка!

Ако си намерите качулчица, поръбена с космата екокожа, тя може през студените сезони да ви стои напълно като естествена коса, с тази разлика, че може да си я свалите в МакДоналдс, за да не я дъвчете с картофките!Отделно екокожата ще гали нежно страните ви, все едно имате гадже, готино като на Елек! Но без разходите за съответното.

Фелдмаршал Елек

Фелдмаршал Елек

Елек-ът носи много железа, които се свалят. Вие си наковете пиърсинги! Най-добре по лицето. Ако са разположени така, че денонощно да може да им ближете винтовете отвътре в устната си кухина, може въобще да не ви се наложи да говорите с тези тъпанари. Казвате им колко са мазни, те ви отвръщат нещо си, вие си ближете пиърсингите! Смазващо!

Всички групи, чието заглавие е от една дума са безнадеждно остаряли! (Необходимо пояснение: Godsmack са две, дори три думи!) Недопустимо е във вашата фонотека да има група, която да се казва с нещо по-малко от заглавие на стихотворение от Алан Гинзбърг! Не знаете к`во точно значи Алан Гинзбърг? Не се притеснявайте! То си идва само по естествен път… Ако решите да правите група и са изчерпани имената на английски и на родния ви език, може да ползвате суахили или санскрит! Не знаете к`во точно значи т`ва? Не се притеснявайте! То ш`си дое само по естествен път. Има доста примери… Включително и групи, които не знаят как им се чете името.

Въпреки че общуването с Елек не е добре да е директно, вие за всеки случай си осигурете гимназия, плехарност, анцунг с потник, естествени чорапи, качулчица с пух, кецка, дъвка и сложносъставна фонотека! Обаче е най-добре да намерите някой сайт, където коментарите да може да са анонимни и там да биете по Елек-а! Тамън няма да получите хром-ванадиево натравяне от близане на лъже-поцинковани псевдо-фалически символи. Кажете му го там – в коментарите! И не бъркайте след това да влизате пак, за да се доуточнявате! Това е все едно да откриете, че пиърсингът ви е паднал в сублимен момент – няма к`во да ближете…

Сега вече ще съм спокоен, че сте подготвени за широкия свят, пълен с мазници.

Rock Thrashler
От наколко десетки дискусии

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ трети

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

  1. Betrayal of the Mind
  2. The Merciful One
  3. Promised Land
  4. The Death March
  5. Eye Among the Blind
  6. Salem`s Fate
  7. Surrogate
  8. My Revenge
  9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

  1. Aces High

          War Intro

  1. Where Eagles Dare
  2. 2 Minutes to Midnight
  3. The Clansman
  4. The Trooper
  5. Revelations
  6. For the Greater Good of God
  7. The Wicker Man
  8. Sign of the Cross
  9. Flight of Icarus
  10. Fear of the Dark
  11. The Number of the Beast
  12. Iron Maiden

          Бис:

  1. The Evil That Men Do
  2. Hallowed Be Thy Name
  3. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight
Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ първи

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, където всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък, спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Логистичната задача да видя Hills of Rock още в петък я решавам така, че съм почти навреме. Нямаше да мога да се преборя с любопитството, така че малкото ми закъснение го оставям в графа „чист късмет”… Забележително е усилието на организаторите да съберат по сцените на фестивала групи, в които участват разпилялото се по света българско рок братство! Такива са групите AIRFORCEMADAME MAYHEMDISTRICT 13. Докато оценявам липсата на карта на сайта на събитието и търся единствения вход за него, се наслаждавам на песните на AIRFORCE, които са почти кавъри на първите два албума на BLACK SABBATH с Dio. Мислено разсъждавам, че напоследък сме свидетели на възникването на формации, които просто искат да продължат творчеството на колоси в музиката с авторските си творби. Макар самите AIRFORCE да са реформирана банда от Албиона, неоставила дискографска следа в изначалното си превъплъщение, вградилият се сред тях колосален глас на Дилян Арнаудов, познат ни най-вече от SJK, е много стабилен.

Опашка на входа. Пъргава проверка и попадам в хаотична шумова среда, където сетовете на пеещите на български post-core труженици от PARACOSM са „миксирани” с приветствията на AIRFORCE, а след това продължават да се смесват и с неясни звуци от третата сцена! Близостта на сцените е удобство, но взаимните решения за звука са с параметрите на филма „Козият рог”…

Sabaton

Sabaton

Гледам си гривничката, която от сега и занапред ще бъде моят пропуск. Ако я ползвам, както някои метъл маниаци – като нашивка за елека си, това ще е най-покъртителната катастрофа сред другите подобни атрибути! Графичният дизайн на фестивала, който се мъжделее по транспаранти, освен че е доста неангажиращ, представлява нещо като печатаните на офсет обложки на джаз изпълнителите от 50-те години на миналия век в Щатите. Но, хайде да не ги връщаме толкова назад! Нека да са като на разминаващите се ситопечати на сборките на Балкантон от началото на 80-те! Градацията от разноцветни кръгчета, които се застъпват напомнят и за нискокачествена соц. естетика от времето на Златния орфей. Надявам се оттук насетне, на този дизайнер да не бъде поверявано нещо повече от печат върху тоалетна хартия за домашно ползване!!! Това недоразумение на пост-модерната естетика бе разположено дори на фланелки. А фактът, че имаше хора, които да си закупят такива, обяснява процъфтяването на китайския конфекционен отрасъл! Това да бъде изработен символ на фестивала, за който да бъде нает художник, чиито произведения да греят възторжено на мърч материали и плакати, заедно с логата на групите? Забрави!

Serenity

Serenity

Интродукцията от последния албум на тиролците от Австрия –  SERENITY се промъква тихо и незабележимо сред лекото музикално оформление между сетовете на голямата сцена на фестивала. Симфоничният прелюд въвежда квартета в откриващото парче, в което съвършените многогласни беквокали звучат много грубовато на запис, въпреки старанието на китаристите да позират пред микрофоните. Веднага във втората песен пеещият басист Fabio Любовчията (- D`Amore) демонстрира естествените си гласови заложби в противовес на гафа. Чистото пеене на основния им вокалист е раздвижено от много мелодичност, но и с някои по-мъжествени power metal похвати, като цялата група се държи на високо ниво. Подборът на следващите три песни е увенчан от мощни клавирни семпли, обогатени и с пиано пасажи. Към края на сета SERENITY намират баланс между ненатрапливите клавири и добре изпятите бек-вокали. 40-минутният им спектакъл е ненатоварващ, а фенове на бандата й бяха подготвили трибагреник.

Сетлист SERENITY:

          Intro – Deus Lo Vult

  1. United
  2. Spirit in the Flash
  3. Fallow Me
  4. Heavenly Mission
  5. Rust of Coming Ages
  6. Lionheart
  7. Legacy of Tudors

Използвам 20-минутната пролука, за да уважа усилията на VELIAN на Alternative Hill сцената. Те се представят като квартетна трупа. Традиционното прецизирано аудиопреживяване е под строгата диктовка на съвременната дигитална технология. Момчетата изнасят съвършената си концепция за звучене върху саундтрак от обогатяващи звуци, подобно на театрално представление, без да им се налага да имитират бек вокали или клавирни партии. По отношение на озвучаването фестивалът предлагаше топ условия (Изключая смесването на звуците от различните сцени!) на всички сцени за тези, които могат да ги ползват.

Velian

Velian

Много е приятно сред грохота на тежките групи да има и по някой титаничен музикант, чиито композиции да докосват рокаджиите и без истерията на съвремието. Това бе подаръкът, който организаторът ни бе подготвил със сета на FISH. За кратичките за него 40 минути, той не бе подготвил подбор от песни от периода му с MARILLION. Няма много какво друго да се каже за FISH, освен, че е магичен на сцена! Композиционната еквилибристика, с която групата му борави е на изключително равнище, така че известни песни са поднесени със завладяваща иновативност, без това да ги обезобразява. Как пък тези огромни музиканти не ползват подложки, различни от партитури???

Fish

Fish

След края на „That Time of the Night” мощно hardcore избухване от съседната сцена влиза в микрофона и мониторите на FISH и го кара да изрази гласно възмущението си от конфигурацията на фестивалните сцени. Както сподели приятел: „Това е музикант, който е виждал всичко, но чак от днес ще може да казва, че вече е виждал всичко!”… По време на „Suger Mice” китаристът му къса струна, но никой от групата не трепна и дори не се огледа, докато роуди смени инструмента! Макар и пълни с рутина, шотландците демонстрираха преживяване на музиката си и ни доставиха неподправено магическо Art Rock удоволствие.

          Сетлист FISH:

  1. Slàinte Mhath
  2. Hotel Hobbies
  3. Warm Wet Circles
  4. That Time of the Night (The Short Straw)
  5. Suger Mice
  6. The Last Syraw
  7. Incommunicado

Бях се зарекъл да пропускам вече сетовете на INFECTED RAIN и JINJER, поради едни и същи естетически причини… Мелодичният alternative post-rock на MIRY, който се разливаше от сцена „На тъмно”, бе дотолкова скучноват за моето ухо, че това ме тласна да съгреша! Малкото неща, които мога да спомена, обаче, ще са по-натам, за да са подредени в обособено „кошче” на материала…

Crematory

Crematory

Интродукцията на CREMATORY натрапливо ни връща към стандартите на Енио Мориконе. Продължението, разбира се, е съвсем различно. Запознатите с новото творчество на германците знаят, че gothic metal залитанията им са вкарали доста електронно-танцувални елементи в музиката им. Това, което бележи живите им изпълнения е звученето, което докосва RAMMSTEIN. За щастие вокалите на Felix се придържат към най-агресивния си похват, което заедно с дистърните китарни рифове извеждат музиката от мощния програминг на дискотеката. По-старите песни внасят повече агресия и по-естествена ритмика. Няма да тълкуваме защо целият stage crew бе поздравен с песента „The Fallen”. Felix редовно ни благодари от сцената с „Чудесно!” и „Мерси!”. Многопластовите електроники, чистите бек-вокали и скучаещата клавиристка дават информация за степента на дигитализирането на концертния живот на CREMATORY. Дълга версия на емблематичното „Tears Of Time” поставя финални щрихи на сета на легендите.

          Сетлист CREMATORY:

          Intro – Expectation

  1. Salvation
  2. Greed
  3. Revenge Is Mine
  4. Tick – tack
  5. Ghost of the Past
  6. Ravens Calling
  7. Shadowmaker
  8. The Fallen
  9. Höllenbrand
  10. Immortal
  11. Wrong Side
  12. Tears Of Time

Бир-жаждата отдавна блъскаше по вътрешните ми рецептори. Меломанското ми любопитство до този момент ги бе заглушавало, но положението в 22:03 ч. вече е нетърпимо и аз се отправям към несвършващите огромни опашки пред гишетата на банка ДСК, където да ми издадат фест-карта, с чиято единствена помощ е възможно да погася гастроинтестиналните си повици. Самата задължителност на картата, в съчетание със съответната такса, е грубо погазване на няколко български и европейски закона! И ако за това престъпление можеше да си затворим очите, то мудността на задължителната процедура ни върна в стандартите на едни явления, за които част от организаторите бяха написали песента „Бюрокрация”. Медитивното спокойствие на касиерките, които педантично събираха данни за извършването на банковите си машинации, не бе нарушавано от виещите се опашки!?! Това е една банка, която до такава степен е неспособна да създава комфорт за клиентите си и е така задълбочена в „значимостта” на собствените си манипулации, че на свободния пазар би трябвало да фалира максимум за седмица! Ултимативното обслужване през нея на посетителите на фестивал, ни пренесе в някакво робовладелско съобщество, където може да загубиш правата си всеки момент. Това са сбор от чиновници, които нямат капацитета, способностите и желанието да обслужват клиенти! Ето какво ни информира „рекламата” на заветната им карта: „Всеки пропуснал възможността да получи остатъчните средства по картата по време на провеждане на събитието и на неговата територия, губи вземането си за тези средства.” (Правописът е оригинален.) Фенове, посетили фестивала миналата година казаха, че касите просто изчезват по времето, когато биха се възстановявали пари от картите! Забележителна комунистическа обменна експроприация, практикувана от тази вече частна банка!!! И ако това не ни прави впечатление по претенциозните офиси, когато ни е изискано ваденето на разплащателна карта, заради различни други държавни репресивни задължения, то на рок-фест става кристално ясно, колко безумно и нагло е това престъпно поведение на банките! За съжаление, симптомите са за цялата ни банкова система, която не може да се измъкне от държавно-мафиотските регулации и неспазване на законите!

Нескончаемите опашки за фест-карти

Нескончаемите опашки за фест-карти

Половинчасовата пауза не стигна, за да се сдобия със заветното парче намагнетизирана пластмаса, когато прозвучаха иницииращите тракове към сета на SABATON. Това шоу на шведите не е непознато по нашите ширини. Сетлистът, разбира се, бе претърпял някои козметични поправки. Групата има за какво да е благодарна на българските си фенове и се постара да ни зарадва по всякакъв начин. Тежката артилерийска канонада на фронта между сцената и най-горещите почитатели бе заменена от разширеното разнообразие от боеприпаси на сценичния танк, който бълваше разнообразни съчетания от огньове и пироефекти. Визуализациите на видеостените също бяха подобрили качествата си и яснотата на посланията. Перфектни бяха изпълненията на музикантските задължения на бандата! Самото зараждане на клика от непримирими хейтъри на SABATON говори за значимостта на постиженията й.

Sabaton

Sabaton

Дали защото вече са ни показвали шоуто в София, или просто заради подобряването  му, шегаджийската част, в която се демонстрират познанията по български език на някои от „стажувалите” в страната ни музиканти, както и способностите на Joakim Broden да свири на китара, бяха не толкова досадни дълги. По време на бисовете групата демонстрира емоционалната си връзка с България и Joakim разказа за впечатленията си от 2009 г., когато подгряваха за HAMMERFALL, но бяха посрещнати като хедлайнери и как същата година свириха отново на българска сцена. Силният завършек на сета им удари заедно с полунощ. Шведите отново бяха подготвили ексклузивна българска фланелка за участието си!

          Сетлист SABATON:

          Inception – In the Army Now (STATUS QUO cover by SABATON)

          Intro – The March to War

  1. Ghost Division
  2. Winged Hussars
  3. Blood of Bannockburn
  4. Swedish Pagans
  5. Carolus Rex
  6. Gott Mit Uns
  7. The Last Stand
  8. Panzerkampf
  9. Into The Fire
  10. Sparta

          Joke Time…

  1. Resist and Bite

          Intro – Diary of an Unknown Soldier

  1. The Lost Batalion
  2. Coat of Arms
  3. Night Witches

          Бис:

  1. Primo Victoria
  2. Shiroyama
  3. To Hell and Back

          Outro – Masters of the World

Голяма част от събралото се десетхилядно множество за първия ден на фестивала се ориентира към почивка, но сериозните меломани оставахме на вахта. Любопитството ме отвежда на сета на гърците KOZA MOSTRA. Алтернативното отношение на групата, облечена със сценично облекло с елементи от народни носии, е изпъстрено с фолклорни компоненти. Духовата музика, която свири откровени чалга  пасажи, доближава звученето повече до сръбските стандарти в жанра, отколкото да има гръцко усещане.

Koza Mostra

Koza Mostra

Въпреки разстроените си сетива, стоически понасям сета в очакване на нещо друго. Следващият артист, обаче, изглежда е отпаднал, защото час и петнадесет минути след началото си KOZA MOSTRA започват да изпълняват бис след бис пред публика от около 40 човека. В 01:35 ч. чалга забавлението отстъпва купона на нощното drum & bass парти. Опустошената ми обвивка се изцежда към леговището си…

Rock Thrashler

20.07.2018, Hills of Rock

Пет щриха от края на пролетта (Какво представихме на W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018 или алтернативно-субективна класация с елементи на реализъм) – Репортаж 2

Много трудоемко и неблагодарно е, драги читателю, да представиш всички групи в даден конкурс. Нерядко трябва да напишеш и някои критики, които колкото и добронамерени да са, представляват нелицеприятната страна на концертния ни живот. Не на последно място, трябва да се ограничиш в телеграфния стил, за да не стане твърде отегчително дългото циклене върху добродетелите и греховете на клетите музиканти, които, в края на краищата, са се опитали само да ни забавляват. Отделно е трудът, който трябва да вложиш, за да създадеш (неминуемо) още някой недоволен и да ти бъде „заплатен” с великата слава и ти да си се изказал пред света… Така и авторът ти, реши да се ограничи в дълбокомъдреразпръскванието, но не успя да се въздържи и да замлъкне съвсем.

FORGOT THE TEN

До неотдавна шуменците излизаха доста стеснително, поне по столичните клубове, за да ни представят едно почти извинително шоу с приятни тяхни песни и някои компрометиращи кавъри. Излизайки на втория сет от първия ден на W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018, това вече съвсем не е така!

Стегнатата и доста подредена група демонстрира увереността си убедително. Макар да музицират със съзнанието за progressive, FORGOT THE TEN звучат като среднотемпов power metal с подчертана мелодичност както в музиката, така и в пеенето, което на места е харшово. Тоталната дисциплина и контрол над инструментите, демонстриращи тяхното израстване, ги приземява на тези редове. Да не забравяме, че една от основните цели на фестивала Wacken и сродните му брандове, е подкрепата за класическите форми на метъла, а с тях FORGOT THE TEN се справят прилично.

Forgot The Ten

Forgot The Ten

Наивитетът в текстовете и композирането е минусът, който дърпа групата назад. Въпреки разнообразната структура и неравноделностите във „Freedom”, много от решенията им са откровено MANOWAR-ски. Липсва и динамика на композициите, от което и вокалистът им е затруднен какво да прави с ръцете си. Но ако продължат по пътя, по който са поели и с темповете с които го правят, скоро ще ги видим по големите сцени.

Сетлист FORGOT THE TEN:

  1. Running Stupid
  2. Warriors Of The Rock
  3. Point Of Existence
  4. Freedom

CORTÉGE

Февруари месец момчетата, наименовали се с това заглавие, още се упражняваха да редят речитативи върху блус схема и да посягат плахо към Metalcore рифовките. Една от най-младите групи на конкурса, която не прави вече азбучни грешки. Това, заради което си струва да обърнете внимание на CORTÉGE е, че някакви хлапета могат да ви съберат очите от свирене и амбиция да разплетат най-авангардните похвати в съвременния метъл.

Cortége

Cortége

Групата се врязва с някакъв Grundge Metal, където вокалистът им пее като в комедийна оперета с пролетарския си имидж! Китарите се тероризират в пост-пънк маниер с агресивно изтръгнати цели акорди. Не е най-ефектното начало, но определено заковава погледите. Второто парче ни шамаросва с Brutal Core с комбинация от Death и меки вокали. Момчетата чегъртат дропнати, без за това да им се е наложило да умножават броя на струните си! Следва висока топка парче, базирано на Jent, където барабанистът им изпъква най-много, но и останалите пипат забележително. Последният шамар е death-core, който преминава през китарна микрофония в клиширан Hardcore, да завърши с изящно Prog. соло!!!

– Трябва да даваме път на младите, защото нашето поколение вече е на 40 и повече години! Трябва да им помагаме! – Каза в импровизираната си реч гостът Васко Катинчаров, макар и не точно за тази група… Много са забележките, които може да се отправят към CORTÉGE, но това бе най-разнообразната група на целия конкурс! И ако те продължават да се развиват така, скоро много батковци само ще плачкат, докато ги слушат… А бандата изсвири три  нови песни в сета си, които не са от излезлия им в края на миналата година дебютен албум.

Сетлист CORTÉGE:

  1. Highway Horror
  2. Disconnected
  3. The Sun
  4. Think Twice

BLEAK REVELATION

Това е единствената група от втория ден на конкурса, на която ще обърнем внимание. BLEAK REVELATION очевидно бяха на сцената, за да демонстрират своето изкуство, без оглед на мероприятието. Доста активни в концертната си дейност, за тях двадесетте минути са доста тесички.

Дългият Doom Metal инструментал ни въвежда сякаш в едночасово шоу.

– Шшшшшш! – Слага пръст на устните си басистът-вокалист в отклик на нашите овации. – Ебавам се, бе! Да ви чуя! – След което излизат от псевдофинала, за да си довършат парчето.

Bleak Revelation

Bleak Revelation

Сравнително рядко на Wacken Battle попадат Doom Metal банди, които да са успели да излезнат от сянката на CANDLEMASS, което би било едно успешно предложение от българска страна. Още повече, че звуците се извличат прецизно, двете китари са разпределили функциите и солата си доста разнообразно и ритъмниците мачкат като чукове. За, само, двете си композиции групата демонстрира удоволствието да свири за публиката си и никакви театрални постановки за журито! Убедителни, както винаги.

Микрофонът за меките вокали бе настроен твърде тихо и никой не се постара да коригира това, но BLEAK REVELATION блеснаха и така. Въобще, вторият ден бе доста слаб и като групи и в известна степен като озвучаване.

Сетлист BLEAK REVELATION:

  1. Void
  2. Defied by Clouds

GRIMAZE

Една от най-динамично развиващите се групи на българската сцена излезе с обновен състав. Те все още са под влиянието на трибюта на GOJIRA, който сътвориха наскоро, като често ползват и други цитати, но…

GRIMAZE сякаш избухнаха на сцената. Толкова движение, куфеене, енергия и хъс никоя друга банда не предложи на тази сцена. Сетът бе подготвен внимателно и песните се ковяха слети и без приветствия. Те показаха как трябва да изглежда една група на сцената, за да е достойна да свири на W:O:A!

Grimaze

Grimaze

Яркото им присъствие е увенчано и от някои слабости. Музикантите влизат много ловко и рязко в различните теми, които използват, но тоталната липса на преходи звучи като прескачане на плочата. Дори оставиха илюзията, че свирят фрагменти от много свои парчета. Демонстрацията на синхрон при тези способи радва усещането ни за техничност, но не радва слушателското ухо като хармоничност. GRIMAZE само веднъж си поеха въздух по средата на сета, за да превключат към по-старите си неща, където са успели да маскират PANTERA влиянията си, но те все още са си там. Southern Rock солата продължават да внасят нотка groove в песните им. Почти фитнес сетът им бе страхотен! Патриотична гордост изпитвам само от факта, че съм ги наблюдавал!

Сетлист GRIMAZE:

  1. Inner Engineering
  2. Endless Life Force
  3. Discobey The Primitive
  4. Survival of the Fittest

HECKTIC

Неслучайно младата столична формация бе избрана от организаторите на Sea of Black Festival след W:O:A Metal Battle Bulgaria 2017, да се изяви на фестивала! Да не забележиш качествата на HECKTIC, граничи със самоосакатяване, макар че това не е рядък феномен у нас… Групата, която за кратко бе трио, е попълнила състава си с втори китарист за конкурса.

Завладяващото в музиката на HECKTIC е това, че те представляват един малък учебник за чисти рифове и вплетена мелодия в агресивния им Thrash Metal. Прецизното свирене при тях изглежда естествено, защото звучи добре. Песните им имат ясна структура и са изсвирени прецизно. Това, което им липсва е динамичното шоу, с което гръцките thrash банди покориха този форум преди време. Сравнително статичното поведение на сцена в никакъв случай не се компенсира от брилянтната звукова картина, която поднасят момчетата. А настройването на китарите между песните, не е признак за перфекционизъм, а е оставяне на впечатление за нисък клас инструменти.

Hecktic

Hecktic

– Всички групи бяха много добри! – Каза членът на журито Майк Тисен в леко неадекватната си (Може би заради злополучното си падане от подхода за сцената.) заключителна реч преди номинацията. – Важна за една група е и публиката, която тя може да вдъхнови! – Каза го за една друга група… HECKTIC вкараха в клуба сериозно количество свои фенове, които скандираха и за бис. В интерес на истината ще кажем, че само ESCAPE FROM INFERNO имаха по-многобройна публика от HECKTIC, но пък тяхното изпълнение бе своеобразно фиаско.

Сетлист HECKTIC:

  1. Come and See
  2. Boulevard Of Broken Ribs
  3. Flesh Emporium
  4. Kill The Core

Ако на драгият читател му е интересно, би могло да опишем и още случки от конкурса. Призовавам ви да коментирате по-активно в сайта ни за вашите желания, впечатления и мнения! А за сега, приказката ни затваря тази си глава.

Rock Thrashler
02-03.06.2018, Mixtape 5
W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018

TURISAS и LEECHER – Бронзов спектакъл за ценители

Дошло бе време да видим самобитното явление TURISAS. Тур-съпортът на фините бе друга самобитна, макар и не толкова известна, банда от Унгария – LEECHER. Лимитираният интерес към това събитие отразяваше популярността на групите, но не и качеството но шоуто.

Интересното при LEECHER е, че те са последвали APOCALYPTICA в изразните средства и челото е основен инструмент в групата. Класическите по произход инструменти, обаче, са модифицирани за рок формулата. Едното чело се ползва за бас, като най-ниската струна е разположена в средата от общо пет. Четириструнното чело се ползва за ритъм, като се случва към него да се посегне и с пръсти. Още едно петструнно чело влиза в ролята на соло. Gothic построените вокали са поверени на дамско гърло, а бас-челистът добавя агресивни бекове.

Leecher

Leecher

LEECHER започват с непретенциозна ритмово композиция, като ефектите на челата не извличат от тях звук с достатъчен капацитет и върви мощна щрайх и клавири подложка, която пълни липсващите честоти. Sympho/Gothic линията се спазва строго и мелодиите не представляват някаква изненада. Приятната музика е не по-добра от това, което у нас предлагат AEGONIA, да речем. Ефирният костюм на балерина на вокалистката им контрастира с тежките й ботуши и я прави да изглежда тромава. Барабаните не се отличават с нещо повече от прецизността си.

Leecher

Leecher

След третата композиция подложката изчезва и групата прозвучава малко по-акустично, но и някак повече като себе си. Двете песни са с подчертана меланхоличност, но и по-сложна ритмика. Нямах време да се порадвам на това решение, когато бекграундът се завърна със своята оркестралност, но и равноделност. Прави впечатление, че всички челисти не ползват цялата дължина на лъковете си, което определено озадачава в една такава група. Въпреки някои недостатъци, LEECHER ни представиха изключително интересното си творчество от единствения си за сега албум, като сливаха някои от композициите си. 45-те им минути протекоха пред малобройна публика, но те се представиха достойно, като за пред хиляди!

Сетлист LEECHER:

  1. Damnation / Eclipse
  2. Slaves to a Dream
  3. Fading
  4. Encore
  5. Messenger Of Fear
  6. Payback / All the Stars

TURISAS не са от групите, които „шият” албум след албум и запознатите с творчеството им знаят защо това е така… Настоящото им турне представя цялостния облик на групата. Встъпителната част от интрото им, обаче, се срива – дори големи групи не са застраховани от дигиталните шегички. Епичната интродукция успява някак да вкара финландците в сета им.

Turisas

Turisas

Високото равнище на сложна ритмика веднага се усеща. Редуват се агресивни и чисти вокални линии, като последните са предимно басови, изпълнени в някакъв викингски маниер. Човекът зад пулта се грижи предимно за баланса на цигулката и клавира, което изтегля китарата на заден план. От това китаристът им успява да се разгърне в шоу аспект, отнасяйки се по-грубо с инструмента си. Музиката на TURISAS е стъпила много дълбоко в класическия Heavy Metal, но често в епичните си фрагменти на песните използват специфични средновековни ладове, характерни за  голяма част от предкласическата музика. Този метод на музициране е много ограничен като изказност, но съчетанието му с класически heavy metal форми и по-агресивни Epic/Viking Metal похвати прави творчеството на финландците уникално.

Turisas

Turisas

Изящното цигулково интро на „The Dnieper Rapids” и съвършеният синхрон у TURISAS ме карат да надникна зад пулта. Изумен съм от качеството на живото свирене на групата и прощавам пропуските на саунд-инженера им, успяващ да наблегне само на два от инструментите! За цигулковото изпълнение на Olli Vänskä може да се напише цял трактат. Здрави мъжествени хорове, без претенция за акапела, украсяват припевите на групата. Щипката предкласика и агресивният подход размиват стиловото детерминиране на TURISAS и им дават основание още от ранните си години да узурпират определението Battle Metal за своето творчество. Изявеният клавир е в класическите традиции, като на места докосва звученето на hard rock групите от 70-те.

Turisas

Turisas

Небрежно обявяват „Sahti-Waari” за последно парче. В песента са вплетени пасажи от унгарски цигански мотиви на цигулката и финален фрагмент от „Очи чëрные”. Краят извиква бурни овации и TURISAS продължават без забавяне програмното „Battle Metal”. Спектакълът им придобива пълнометражност и виртуозна завършеност в музикален и емоционален план! Така вторият ни бис, макар и предвиден, бе много искрен! Социалната нишка в текстовете им следва цялото им творчество и апокалиптичната интродукция с църковна проповед и бомбардировка завършва една цялостна картина на посланието за човечност на фините. Финалният диско кавър на ABBA за мен не е от най-силните им страни, но явно се ползва с одобрението на публиката и удволетворението се увенчава с масов танц, след който веднага тръгва спокойна тиха аутродукция. Отмина концерт със скрит, но високоблагороден блясък, за ценители с тайни сетива!

Turisas

Turisas

Сетлист TURISAS:

          (Broken) Intro

  1. The March of the Varangian Guard
  2. A Portage to the Unknown
  3. To Holmgard And Beyond
  4. We Ride Together
  5. The Dnieper Rapids
  6. As Torches Rise
  7. Hunting Pirates
  8. In the Court of Jarisleif
  9. Sahti-Waari

          Бис 1:

  1. Battle Metal
  2. Miklagard Overture

         Бис 2:

          Intro

  1. Stand Up and Fight
  2. Rasputin (Bonie M cover)

          Outro

Rock Thrashler в Mixtape 5 на 06.05.2018 г.

DARK TRANQUILLITY – без компромис до последната секунда

Преди още гьотеборгската сцена да стане гьотеборгска сцена, местните групи имаха своите разнообразни музикални влияния, като навсякъде другаде. Две бяха групите, които даваха заявки за сериозни Thrash Metal постижения. Музикалната индустрия по това време, обаче, бе на етап да търси алтернативното и директния метъл подход не се толерираше. Така двете прото-траш банди се превърнаха в основоположници на цяло едно направление в метъла, чиято първоначална идея бе да маскира метъл подхода и да го продаде в друга опаковка. По-директните в агресията бяха AT THE GATES, които ще може да чуем на 03 декември 2018 г. Групата с по-богата палитра на влияния и повече превъплъщения – DARK TRANQUILLITY, слушахме за втори път по нашите ширини. И двете приключения са ни поднесени от виртуозите в областта – BGTSC. Но, подред…

Прясното италианско явление с фронтдама 5RAND има едно издание зад гърба си. То е напълнено с електронно синтезирани барабани, множество китари, препродуциран звук и агресивни вокали, маскиращи вокалистката с много ефекти. Това ме караше да очаквам поредните буфосинхронисти от Апенинския полуостров. След електронното интро, бандата влиза през четири палки в сета си с толкова живо свирене, че Melody Death/Groove Metal-а им придобива даже някои Stoner усещания, а мекият китарен звук на самотната китара има и southern нотки! Пеенето на Julia Elenoir не е толкова брутално в харшовата си част. Modern deathcore влиянията им се парират от чисти вокални украшения, успокоявайки музиката в groove насока.

5Rand

5Rand

Песните им влизат с интра и явно вървят под клик, защото се ползват издайнически бек-вокали на основният глас в групата, но китарния звук не може да достигне необходимата плътност за песните и да ги доближи до студийните им варианти! 5RAND изпълняват и композиции, където еклектиката им достига до Melody Thrash/Death. Между песните твърде много сервилничат и хвалят публиката. За финал са оставили тежко Metal/Core парче. Италианците звучат доста прилично и без цитати, въпреки че остават далеч от оригиналността. Все пак, успяват да вкарат към 250 човека за подгрявката си.

Сетлист 5RAND:

  1. Erase
  2. The Tru Death Show
  3. Paint of Pain
  4. Fuck-Simile
  5. Preacher of Lies
  6. Cordyceps

Мощна ретро-електронна музика (Спомен за Jean-Michel Jarr.) вкарва сета на MIRACLE FLAIR в равноделна Gothic ритмика. Чистото дамско пеене тук е ориентирано в много поп посока. И ако се гонят стандартите на някои шедьоври в Gothic Metal-а, то елементарният размер – 4/4 връщат музика в сферата на пожелателното. Не може да се отрече, че швейцарците имат някои доста сполучливи и запомнящи се хармонии, но уницицираната ритмика и структура на парчетата ги прави да звучат еднакво. Рок шаблона от куплети, припеви и соло са  вместени в леко втежнени аранжименти. Освен Gothic, музиката се обогатява от някои Ethno компоненти.

Miracle Flair

Miracle Flair

Всичко гореописано се случва при MIRACLE FLAIR под диктовката на твърде изявен клавирен семпъл. Той определя хармонията и буквално „влачи” групата. А на единствената песен, на която подложката счупва равноделния ритъм – „Angels Cast Shadows”, групата много трудно и с много компромиси догонва такта на парчето… Изглежда съзнателно се търси лесната слушаемост и като композиране и като представяне. Танцувалният нагон на Nicole Hartmann (v.) е напрегнат в Hard Rock постановка. Групата постига ефект като ASIA на Gothic Metal-а.

Сетлист MIRACLE FLAIR:

  1. Still Remaining Part
  2. The Whole
  3. Challeege My Faith
  4. Embracing the End
  5. Angels Cast Shadows
  6. Worth the Fight
  7. The Unfulfilled

Очакването сякаш удължи паузата, когато ни покри мрак и прозвуча клавирно-епичната интродукция от последния албум на DARK TRANQUILLITY, последвана от отварящото парче от „Atoma” (2016). Клубът гони вече своя максимален капацитет като посещаемост. Много отчетлива стана класата в композирането на шведите след гореописаните подгрявки. Сложната променяща се ритмика извайва песни с богато разнообразие от метални похвати, които ту ни въвличат в хармонията си, ту скачат в изненадващи посоки! На фона на ту рифовите, ту епични китари, басът се ползва по класически метод, а именно – като бас, който не само дава основните тонове, но чертае на места и собствени хармонии, обогатяващи композициите. (Споменавам го, защото останаха малко групи, които умеят това.) Агресивните вокали на Mikael Stanne влизат много приятно в станалата доста мелодична музика на DARK TRANQUILLITY от последната декада. Специфичните китарни сола най-често са във високия регистър и саундът им напомня източен маниер – звука на балалайка. Въобще, класата на групата бе ярко демонстрирана, поднасяйки ни музикален пир, достоен за най-изисканите вкусове, съчетаващи афинитет към Death, Dark, Doom и Epic Metal!

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Ефектно прожектираните картини на специалното пано зад групата, оставяха самите музиканти в тъмата. Тази концепция изостряше слуха ни за богатата орнаментика на композициите на DARK TRANQUILLITY. Почти незабележима подложка от клавирни хармонии и бек-вокали, не доминира над творческото начало. Тъмната концепция бива завършена с две чисти Gothic Metal песни – „Atoma” и „Force of Hand”, които разкриват най-нежната страна на групата, докосвайки DEPECHE MODE.

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Малко повече светлина на сцената ни позволява да видим музикантите, а представлението им преминава в по-тежката си част, където музиката се сродява по-малко с AT THE GATES и повече с AMON AMARTH, без това да отнема от уникалността на самите DARK TRANQUILLITY. На „State of Trust” Mikael се гмурва в публиката! Почти двучасовото шоу ни е изцедило, а групата не е направила и един компромис със свиренето си до последната секунда! Изключителен спектакъл, който показа шведите във върхова концертна кондиция! Мотиви от финалното парче отзвучават като аутродукция, докато групата се покланя на почитателите си.

Dark Tranquillity

Dark Tranquillity

Сетлист DARK TRANQUILLITY:

          Intro

  1. Encircled
  2. Monochromatic Stains
  3. Clearing Skies
  4. The Treason Wall
  5. The Science of Noise
  6. Forward Momentum
  7. The Mundane and the Magic
  8. Final Resistance
  9. Atoma
  10. Force of Hand
  11. Icipher
  12. Terminus (Where Death Is Most Alive)
  13. Inside the Particle Storm
  14. The Wonders at Your Feet
  15. When the World Scream
  16. Thereln
  17. State of Trust
  18. Lost to Apathy
  19. Misery`s Crown

          Outro

Rock Thrashler

20 април 2018 г., клуб Mixtape 5, София

%d bloggers like this: