The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 185 other followers

Последни публикации

Архив

Тридневна одисея през десетилетията (ЕТАЛОН, ЕПИЗОД, ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ)

Сезон на синтеза,
ЕПИЗОД от видео-житието.

Встъпление

Творчеството на ЕПИЗОД вече е добило такива размери и всеобхватност, че може да стане предмет на научна дисертация. Различните им периоди си имат своите почитатели и хулители, но важното е, че тази група е още жива! Жива е не само като физическо оцеляване, а като идейно и музикално развитие. Като музика, която може да предложи на различните си фенове така, че да ги образова и осведоми повече. Наричам актуалния етап в развитието на ЕПИЗОД „Сезон на синтеза”, защото групата обединява различните си влияния, припознава ги като свои, прегръща ги отново и сякаш прекратява онази препирня за значението или доминацията на различните им други музикално-философски периоди. Лекува нашата еволюционна (По своята същност…) етническа заложба да се противопоставяме един на друг.

Групата вече реализира няколко концерта с участието на първия си вокалист – Димитър Аргиров, преминали при значителен интерес и бе решила да запечата на видео това свое амплоа, с две обособени части: Инквизицията и Възраждането. Узряването на една такава идея носеше както сладкия предвкус от тоталното завръщане на младостта на ЕПИЗОД и феновете им, така и утвърждаване на родолюбското им творчество, като неразделна част от една цялостна социална позиция, която момчетата са носили винаги в себе си, независимо от формите си на изразяване. Видео, обещаващо обобщение, каквото имат други тяхни визуални продукти излизали през годините или все още скрити по тайните долапи…

Епизод
Епизод

Интро

Случайно или не, на 4 юни се проведе концерта по случай деветгодишнината от създаването на група ЕТАЛОН. Както мнозина знаят, създателят й – китаристът Драгомир Драганов, дълги години бе свързан с творчеството на ЕПИЗОД и бе основен композитор там. За него Симеон Христов (Отче Мони – b. в ЕПИЗОД) все още казва в лични разговори: „Добър приятел, който много ми е помагал през годините.” За това първо ще ви разкажа някои неща от 1996 г., а след това и за концерта на ЕТАЛОН.

Преломна за България бе 1996 г.! Мизерията бе толкова осезаема, че хората озверяваха в добрия или лошия смисъл на тази дума, според собствения си характер. В това бурно време ЕПИЗОД завършваха последните щрихи от френско-поетичния си период и едновременно с това полагаха основите на патриотичното си творчество с идеята, да ползват стихове на български поети. Видео с концертен спектакъл на мизерията и новогодишен пърформанс на бедняшката Коледа около храм-паметника Св. Александър Невски, чака да бъде извадено за поколенията… Освен всичко друго, отново търсеха нов вокалист. Скромният ви списчик бе един от кандидатите за позицията, защото в онези години се справяше и с нечовешките фалцети на Димитър Аргиров и с ниските харшове на Мирослав Гълъбов (От албума „Мъртвец сред мъртъвци”). Поради това, може да повдигне тежката завеса на гробовната репетиционна от онова време, за да ви разкаже някои смислени неща от периода.

Епизод
Епизод

Още преди да бе реализирал един изцяло свой авторски албум като музика и текстове на ЕПИЗОД, вдъхновен от стихосбирките „Малкото…” и „Голямото завещание” на Франсоа Вийон, китаристът Драгомир Драганов се бе отдал на съвместно творчество в групата по двата различни проекта – френския и българския. Списчикът ви репетираше „френските” композиции, много подобни и наследяващи дебютния албум на групата „Молете се”. За другия проект, който в последствие надделя, той още не подозираше… Тези „френски” песни, все пак видяха бял свят в албума от 2003 г. „Дошло е време” в един попроменен вариант. Но моите творчески пътища отдавна се бяха разделили с ЕПИЗОД… Важното е, че във времето, когато всички сочеха бавно деградиращата диктатура, за да оправдават липсата на творчески потенциал и личните си неудачи, ЕПИЗОД с Драго Драганов работеха върху три свои идейни проекта, които, макар и не веднага, се реализираха във времето!

Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да ви покажа, че фигурата на шестструнника Драгомир Драганов обединява във себе си и ранния период и патриотичното творчество на основните ни герои. А група ЕТАЛОН е идеен наследник именно на онзи ЕПИЗОД, който стоеше на кръстопът в онова отминало и разпътно време! Идея, която продължава да е жива днес и да дава своите плодове.

~    *    *    *    ~

Макар че ако искате да слушате ЕТАЛОН, това най-често може да се случи в клуб „3 уши”, поради известни нам обстоятелства, феновете на групата не ги бяха виждали в действие от година и четири месеца. Може би, заради това или пък заради общите качества на бандата, малкото уютно клубче бе доста пълно, а продължаващите да прииждат гости отложиха началото на концерта с двадесетина минути.

Към 22:20 ч. категоричните рифове на „Отново съм тук” ни прегръщат с онази запазена марка heavy metal, която ни е белязала, защото отразява времето на буйните ни страсти в борбата за справедлив живот. Драго & Co. коват своята музика с категоричността на хора, които знаят какво точно искат да постигат чрез творчеството си, без да се влияят от модни течения и мимолетните злободневки на битовизма. Сетът им е обилно разреден с класически hard`n`heavy класики, чието звучене се е превърнало в знаково за феновете. Авторските парчета и кавърите се съчетават в една съвършена комбинация от творчество и забавление. Освен знаковата рифовка, песните се изпълняват с прецизни вокали и мъжкарски бекове, отразяващи философията на ЕТАЛОН. Всичко това, под математическото разграфяване на времето от Стича (Стоян Петров – dr., ex-ЕПИЗОД, еx-VELVET PROJECT, ex-THE A.X.E. PROJECT, ERIDAN). Почетените класики са на BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, WHITESNAKE, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, DIO и някои други. За мен кавърите идват малко в повече от необходимото, но съдейки по реакциите на останалите фенове, те са съвсем на място!

Еталон
Еталон

ЕТАЛОН имат авторско творчество от над два часа музика, „заключена” в двата им албума, колкото бе и времетраенето на целия им концерт. За деветата си годишнина, те отразяват творчеството си в едва седем свои песни, детерминирани от рамката на първото и последното парче от дебютния си албум. След бърз METALLICA-MOTORHEAD трибют „Никога на колене” се явява заключителната декларация на бандата по отношение на авторството си. Феновете, обаче, не сме готови да се разделим тъй скоропостижно с тях и скандиранията „Еталон!” и „Още!” връщат момчетата за едно финално избухване с „Walk” на PANTERA. Половин час след полунощ си правим обща снимка с бандата за довиждане. Усещам още жажда за песните на ЕТАЛОН.

Епизод в две части

Решението на ЕПИЗОД да реализират видео, което да включва Димитър Аргиров се обосноваваше с историческия реванш, това да се случи с класическия глас от най-ранния период на бандата. Сякаш щяхме да пътуваме през времето и да видим отново или пък за пръв път онези незабравими, за които са ги гледали, спектакли, пълни с младежко бунтарство и откривателски дух за визуално представяне на метъл музиката! В анонса на събитието се обещаваше и легендарните палачи отново да заплашат нашите еретични души, както го правеха в края на 80-те и началото на 90-те.

Епизод
Епизод

Макар и доста просторен, City Stage Club ми се струваше, че няма да може да побере всички желаещи да видят такова събитие на 5 юни. Трепетното ми притеснение угасна чак когато влезнах в доста свободния клуб. Предвиждането ми за любопитни многобройни тълпи не се бе сбъднало и вътре срещнах почти само хора, с които дълго време сме обсъждали ранното творчество на ЕПИЗОД и неговата непреходна стойност. Примамливият дръвник с топор, забит в него, бе само отсянка на декорите на едновремешните концерти на бандата, които започваха с „Добре дошли на оня свят, грешници!”

Епизод
Епизод

Когато на сцената се появи Смъртта с косата, часовникът рязко се върна десетилетия назад. Днес на някои може и да им се струва изхабена тази идея, но при появяването ѝ, успоредно със световните тенденции и за пръв път в България, тя остави неизличим отпечатък върху метъл съсловието. „На оня свят” от първия албум на групата се преживява като еуфория! Песента „За прошка моля всички аз” от албума „Мъртвец сред мъртъвци” 1993, макар и презаписвана за албума „Моята молитва” 2012, поне аз, чувам за пръв път на живо. Тук сетивата ми се пробуждат за констатацията, че самата постановка на пеене на Димитър Аргиров не се стреми към онова напрегнато, почти фалцетно изпълнение, каквото той артикулираше в края на 80-те! А самотната китара на Васил Бележков е твърде джентълменски пипната, за да покрива падащите като чукове тежки рифове на Мирослав Гълъбов или съсредоточения сух метализъм на Драгомир Драганов. Изобщо и втората китара много липсва на тези песни. Следват две парчета от „разпътния френски период” на ЕПИЗОД, които по-късно попаднаха в различни албуми на класиците. „Чака ни поп” от „Дошло е време” 2003 и „Да нямам ядове” от „Народът на Дуло” 2010, много фенове дори не ги разпознават като стари парчета, каквито, всъщност, са! Тяхното концертно изпълнение е голяма рядкост. Най-закачливите песни от албума „Молете се” 1992 завладяват с ентусиазъм заклетите фенове на ранното творчество на момчетата. Пее се масово с групата, но вокалистът им ги интерпретира доста по-ниско и овладяно от някога.

Епизод
Епизод

Проповедта на Отец Мони (b.), който от дълги години е и гръбнакът на формацията, този път представлява откровение. Тъй като грешните ни души не се трогвали от заканите му да сме благочестиви, че даже сме се и радвали на падението си, той ни благослови като за последно и се „разпопи”, сваляйки расото на сцена. Идейният носител на групата изрази и благодарността си към читалище „Емил Шекерджийски”, което празнува, с леко закъснние, своята 100-годишнина и в което ЕПИЗОД репетират от самото си създаване. 33-годишното сътрудничество между група и читалище се оказва световен феномен! Следваше епизодската „Черна овца” – „Молете се”. Доста различен вариант от оригинала, като пеене и китари. Наблюдавахме това едновременно старо и ново превъплъщение на ЕПИЗОД с известна критичност. Така наблюдавахме в края на 1996 г. и началото на 1997 г. първите три концерта с вокалиста Емил Чендов, чието представяне се колебаеше между стария и новия патриотичен репертоар – между собствената си неувереност и ролята „в обувките” на Димитър Аргиров, с подрастващото си киче… Същото киче, каквото е характерно за съвременния Аргиров

Ревнахме за бис със стария певец! Скандирания „О.Ч.З.!” огласиха клуба. Без да прави пауза, групата продължи със следващия си сет. Едва седемте песни (Колкото авторски изпълниха и ЕТАЛОН!!!), представени за половин час, бяха твърде малко за анонсите, които ЕПИЗОД пуснаха преди този емблематичен концерт.

~    *    *    *    ~

Пикселираното старо лого на групата се сменя с новото, подготвено с висока резолюция за дигиталния сценичен панел на куба. Без да се бави, Емил Чендов подхваща „Старият войн”, свързвайки го с „Крум”. 80% от предните редици на публиката се сменят, но има и ценители на целокупния ЕПИЗОД! Рокерското съсловие измества част от хората с гръбчета на групи. Мощни мъжки гласове пеят припевите заедно с групата и са готови да се включат с бек-вокали, но титулярът охлажда страстите, като казва че ще е много трудно за целите на записа да даде микрофона в пубиката. „Моите песни” завършва с изящна аутродукция, композирана за класическа китара по мотиви от песента, в изпълнение на Васил Бележков.

Епизод
Епизод

За щастие на всички, изпълненията на Димитър Аргиров не са приключили и той е поканен на сцената за песента „Молитва”. Двамата вокалисти си спретват един дует на македонската класика „Ако умра ил загина”, където Аргиров блесва с другото си амплоа – на народен певец, но и Чендов не пада като класа пред партньора си! След още две песни, по време на които отнемат твърде много време настройките по безжичните връзки, басът се сдобива с кабел. Явно говорим за технологията на записа, защото в клуба звукът е с висококачествени параметри.

Епизод
Епизод

Патриотичният репертоар на ЕПИЗОД има вече изградени свои жалони. Има много обичани песни, които винаги ще докосват феновете дълбоко. Същевременно вече натрупаха и доста албуми – доста репертоар, с който могат да разнообразяват концертите си. Най-обичаните класики се зареждат една след друга във финалната част на изпълнението и емоционални искри прехвърчат между публика и изпълнители. На последната песен, двамата вокалисти отново са дует за едни „Хайдути”. Не, не ги пускаме! Бисът е една полуакустична версия на „Тука се родих”, където барабанистът Христо Гьошарков акомпанира с дайре. Петнадесет минути след полунощ се извива опашка пред мърч-зоната, разположена на самата сцена, където китаристът задоволява търсенето на продукти, предлагани от групата.

          Сетлист ЕПИЗОД :

          Първа част „Инквизицията”

01. На оня свят
02. За прошка моля всички аз
03. Чака ни поп
04. Да нямам ядове
05. Дебелата Марго
06. Да пържим завистливите езици
07. Молете се

          Втора част „Възраждането”

08. Старият войн >
         09. Крум
10. Аспарух
11. Калоян
12. Цар Иван Шишман
13. Моите песни
14. Молитва
15. Ако умра ил загина
16. Бащин съвет
17. Война
18. На прощаване
19. Кочо
20. Левски
21. Майце си
22. Паисий
23. Хаджи Димитър
24. Последен марш
25. О, Шипка!
26. Батак
27. Хайдути

          Бис:

28. Тука се родих

Епизод
Епизод

Аутро

След знаковия концерт много от феновете се сдобиха с новата детска книжка-учебник за неравноделните времена в българския фолклор на китариста на ЕПИЗОД. Но нейната официална премиера предстоеше на 6 юни, в рамките на Sofia Guitar Festival, където Васил Бележков щеше да я представи чрез кратък соло концерт.

Първото софийско читалище, което стана епоха в историята на българските рок-концерти, някога носеше името на комунистическия сатрап Веселин Андреев. Още януари месец 1990 г. то бе прекръстено на „Нова концертна зала”, и с избухването на демократичните промени, всеки месец един или повече понеделници бяха посветен на концерт на някоя от рок групите ни.  Това, всеки месец някъде да има рок концерти, бе невиждана слободия в онова уж променено, но все още милиционерско време! Тази локация, близо да Централна гара, с условията, които предлагаше, приюти едни от най-знаковите и сполучливи рок концертни спектакли в периода: 1989 – 1991, за които мога да ви разказвам… Днес, това място е възстановило названието си Народно читалище „Цар Борис III – 1928”. И макар от доста години там да не се е чувал тътенът на рока, то бе домакин на Sofia Guitar Festival.

Свещеното рок фоайе
Свещеното рок фоайе

Самата зала на читалището е разположена в основите на стара сграда. Тържествено широко стълбище води надолу към „преизподнята” на фоайе с тежка каменна мозайка, която в миг ми върна спомените за многото ми посещения в миналото на това място. Влизайки през тежките дървени врати, ме лъхва отчетлива миризма на мазе с мухъл. Същата миризма, която ме е обгръщала преди 30 г., когато на нетърпеливи тълпи се скупчвахме, за да слушаме музиката на свободата там! Миришеше на концерт. Спомних си ярко за най-добрия концерт на КОНКУРЕНТ, първите разпродадени рок концерти в България – на ТРОТИЛ, строго-металната публика на ранните концерти на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, mosh избухването на АКЦЕНТ и още много други! Старите сгради нямат хидроизолация, но бих посетил това място дори само за да вдъхна от атмосферата му – благородните спори на ъндърграунда…

Светлата, частично обновена и спретната зала контрастираше с вида си на ароматите във въздуха, за обикновените посетители. Нашият главен герой – китаристът Васил Бележков, е бил на твърде крехка възраст, за да споделя моите вълнения, но тази зала, всъщност, много му отива! В ранния следобед, акустичната китара кротко седи на сцената, а малцината зрители очакваме  изпълнението в пълна тишина. Спретнато конферансие представя изпълнителя, като забележителен фолклорист, който пише музика за китара, тамбура и оркестри.

Излизайки на сцената, Васил Бележков ни обясни философията на книжката си, каквато е описана в предговора ѝ: Високото равнище на музикалната мисъл и инструментализъм в България, сякаш, започва да губи афтентичния си усет за собствената музика. И този учебник (Детски по своя замисъл…), ни връща към себе си. Преди всяка от композициите също имаше предисловие, за размера, техниките на свирене и областта, където е най-често използван – неща, които също са написани в изданието, към всяка от пиесите! Несравнимо е удоволствието, след кратката философско-етнографска обосновка, да може човек да чуе самата музика, излезла изпод пръстите на маестро, като г-н. Бележков! Да усетиш живото наследство в един педагогически по структурата си концерт. Ушите ти да подложат на анализ собствения ти усет за музика…

Васил Бележков
Васил Бележков

Китаристът на ЕПИЗОД изсвири десетте композиции от помагалото със своя уравновесен стил на интерпретиране. Просвещенският му поглед върху материята, сякаш, ни караше да ръкопляскаме сдържано и … легато! Говорим за ученическо помагало, но всъщност става дума за способности на не какви да е деца! Доста китаристи от родните метър банди би им било полезно да се опитат да „хванат” някои от пиесите и това би разширило погледа им върху възможностите за развитие, както би и поизкълчило някой пръст!!! И ако отбягват фолклорните форми по липса на симпатия, все пак ще ви кажа, под секрет, че неравноделните размери 8/8 и 11/8 са си чист метализъм! Особено в пиесите на Васил Бележков.

Краткото 45-минутно представяне бе свръхинформативно, за хора които се интересуват от материята, и същевременно ненатоварващо. Взех си тънкото детско книжле, но не като сувенир от ЕПИЗОД, чиито песни вече са се вмъкнали и по общообразователните читанки (Не без заслугите на Васил Бележков!), а като ценна придобивка в общокултурен план, където лекциите написани в записките ми от събитието са побрани в по-подреден и пълен вид. Видеа с пиесите, изсвирени от автора им, вече могат да бъдат открити в свободното интернет пространство.

          Сетлист / размер / най-известна песен / област:

01. „Паяче” / 5/8 / Пайдушко хоро / Северняшка област
02. „Игривото зайче” / 7/8(2+2+3) / Ръченица / Повсеместно
03. „Мечо през гора вървеше” / 7/8(3+2+2) / „Море сокол пие” / Юго-западна област
04. „Д-р Кълвач” / 8/8(3+2+3) / Доспатско хоро / Пиринско-родопски край
05. „Светулки” / 9/8(2+2+2+3) / Дайчово хоро / Добруджа
06. „Рибка” / 9/8(2+3+2+2) / Грънчарско хоро / Северняшка област
07. „Ежковата риза” / 11/8(2+2+3+2+2) / Копаница / Шопско
08. „Орлово гнездо” / 12/8(3+2+2+2+3) / Танц Испайче / Пиринско
09. „Дъждовник” / 13/8(2+2+2+3+2+2) / Криво хоро / Тракия
10. „Катеричка” / 15/8(2+2+2+2+3+2+2) / Хоро Бучимиш / Средногорие

~    *    *    *    ~

Най-подир, както се казва накрая на парчето на ЕПИЗОД „О.4.З.” – „Край!”

София, Rock Thrashler

04.06.2021, Клуб „3 уши”

05.06.2021, City Stage, НДК

06.06.2021, Народно читалище „Цар Борис III – 1928”

1987 – 2021 Навсякъде…

Снимки: Rock Thrashler & Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A Thrash and Death Metal Evening: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE и TERRAVORE

Концерт с групи от ранга на OBITUARY, ранните SEPULTURA, ранните CANNIBAL CORPSE и SODOM в България.

Всеки малоумник би написал как пандемията е спряла концертния живот и как той се пробужда в момента… Що, па, един път да не напиша и аз подобни тъпни!?! Как дългото седене в къщи е изострило апетита ни за събития. И как сме се наострили да избухнем… (Прогнозите за времето са скучновати напоследък за увод…) Разбира се, дечурлигата са по-пъргави и седмица по-рано мини-турнето CHURCH OF DESTINY / LSD / GRIZZLY / SNADE мина през Grindhouse Skateboard Club с никак нелош успех и даже доста свежо свирене! Сериозните ценители и тежките смръщеняци, заслужихме да удари нашия час също с една доста представителна извадка от целокупната българска метъл сцена, подбрана благодарение на Perfect Storm Events.

Concrete
Феновете

Минималистично-пожелателната програма на концерта бе отредила по един кръгъл час на всяка от четирите групи между 18:00 ч. и 22:00 ч. Това изискваше експедитивност и липса на традиционните размотавания, защото родната полиция (ни пази) напоследък доста се е вторачила в нашето приятно малко клубче, пазейки да не притесни дрямката нащрек на охраната на тези, що работа за пет пари не вършат в съседство… За пръв път виждам паркингът около клуба да изисква изобретателността на шофьорите, чиято фантазия да се налага да прекрачва Закона за движение по пътищата, за да наредим пъзела от автомобили. Съответно, посещаемостта е такава, че дори няма да я конкретизирам в този доказателствен документ!!! И така, само с 5 мин. закъснение стартирахме този празник.

Squad Of Death
Squad Of Death

Всъщност, SQUAD OF DEATH най-често се изявяват именно на младежки метъл мероприятия с групи, като от споменатия преждеуикендов концерт, докато не са попаднали в полезрението на Perfect Storm. Най-дълбока сянка върху творчеството на квинтета с басистка са хвърлили OBITUARY. Това се изразява в предпочитаните хармонии, без да има директни плагиатствания, както и в част от пеенето. Надграждането, което правят е в по-честата употреба на бавните ритмики, докосвайки Doom-Death Metal-а и по-строго Death-аджийските вокали. Творчеството им притежава значителна хомогенност като стил. Макар и с прости ритмики, в песните им често се сменя темпото, което разгръща композициите. Солата са рядкост и са минималистични. Стандартните минорни хармонии от време на време се раздвижват с влияния от късните PESTILENCE и DEATH, които носят видимо задоволство на феновете. Групата не само че се развива с всяко свое излизане, но и вече предлага доста чисто изсвирени рифове, чиято яснота прави песните им индивидуални! SQUAD OF DEATH предложиха чудесен 45-минутен сет с оформящо се специфично тяхно шоу, което им доведе нови фенове.

          Сетлист SQUAD OF DEATH:

01. Let Him See
02. You`re Gonna Die
03. Ghostly Phenomenom
04. Me v/s Me
05. Fear
06. Run
07. Headless (CANNIBAL CORPSE cover)
08. Addiction Passion Tendency
09. Army Of Dead

Легендарните CIROZA разредиха своите участия, не само заради пандемията, а и поради други ангажименти на членовете на бандата. Определено имахме жажда за тяхната музика и малко след 19:00 ч. те ни запознават с най-новите си песни. Откриващото сета им парче е ново, но носи в себе си онзи ранен заряд на CIROZA, който ползва много punk в thrash закваската си. След това стилистиката на thrash-ърите се съсредоточава около модела на ранните SEPULTURA като сричконаслагване и агресия, каквато е актуалната същност на групата. Заради проблеми с ръката, един от титулярите-китаристи – Деян Видев, се качва на сцената само за две песни. Живеещият в чужбина оригинален басист на групата – Цветан Цветанов – Каската е демонтирал пета струна от баса, който ползва, и притежава набор от подходящи сценични каски… Действащият басист Симеон Исаев – Хеви е заел ролята на поддържаща китара, докато колегата му китарист се възстановява. Любимата песен на барабаниста им Петър Светлинов (R.I.P.) е изпълнена в негова чест. Валери Геров (v., g.) представя групата на фона на приятна рифовка, която изпълняват, за да забият безсмъртната пънк класика „Диагноза цироза”. Мощните скандирания за бис връщат момчетата за една бърза версия на „Ace of Spades”! Скандирания „Е-ба-нье!” изпращат монтанчаните от Ми`аиловград с някаква свръхсимпатия!

Ciroza
Ciroza

         Сетлист на  CIROZA:

01. Ashes
02. Those Like You
03. No Hope Remains >

          04. Insomnia

05. Refused/Resist (SEPULTURA cover)
06. Stop The War
07. So Better Don`t You Speak
08. Evacuation

          Представяне на групата

09. Диагноза цироза

          Бис:

10. Ace of Spades (MOTÖRHEAD cover)

Между сетовете хората излизат в двора на клуба, защото обстановката е доста разгорещена. Това дава възможност за озвучаване на следващите групи и проветряване до степен на пълно рециклиране на атмосферата пред рампата и бара. Дава ни и възможност да си „рефрешнеме стаканите” (Точно така трябва да се нарича тази операция в България!!!), защото по време на свиренето общуваме с барманите само на развален език на глухонемите… Стандартни 15-тина минути надграждане.

Concrete
Concrete

Малко след 20:00 ч., ни се представят CONCRETE. Те представляват превъплъщението на ранните CANNIBAL CORPSE на родна почва. Първите три песни се сливат, което дава тежко свръхенергично начало на сета. Интерпретациите на първообраза им по-скоро разлагат екстремния Death Metal на вдъхновенията, които са го изградили. Вокалите поддържат характерна монотонност. Калин Колев (v.) ни напомня, че тази година групата празнува 10 г. от създаването си. След което момчетата подновяват виелицата с много поздрави за колегите си и клуба. Между шесто и седмо парче CONCRETE се отдават на импровизация, докато китаристът им си смени китарата. Шуменлии се раздвояват в изпълнението си между ранните вдъхновения и подготовката на най-новото си творчество. Мощната им тяга приключва след 45 минутно избухване.

          Сетлист CONCRETE:

01. Buried in Shards
02. Beyond the Corporeal Domains
03. Necroenzyme
04. Tied to the Pyre
05. Cold-burnt Remains
06. Into Lifeless Slumber
07. Devour My Flesh
08. Blackborn
09. Infectious Cannibalism
10. Annihilation of Humans
11. Sixth Sense Catatonia

-Здравейте! Ние сме група от Варна София, Кърджали и Бяла! – Фронтменът им свиква феновете към залата и TERRAVORE забиват инструментална интродукция. Варненските трашъри са вече сериозен фактор на метъл сцената, заради своята прецизност и уникалните си, но същевременно и класически Thrash Metal композиции! По принцип това участие на квинтета в София бе представяне на новия им албум, макар те да не се ограничиха с него. Определено новите им песни носят много високо качество като композиции, а прецизността на рифовката им гони тази на DESTRUCTION! Представянето на песните в паузите не е силата на групата… Но парчета като „Vespra Crabro”, „Army Of Rancors” и „The Chicxulub Impactor” могат да бъдат вписани в златния фонд на българския траш! Забележима е и сработката на двамата китаристи, която значително се е подобрила от подгрявката им за TESTAMENT насам. Кавър на споменатите е опит за завършване на сета им, но феновете искат още. Две минути след 22:00 ч. тълпите крещят за втори бис, но часовникът е неумолим.

Terravore
Terravore

          Сетлист на TERRAVORE :

          Repture (Intro)

01. Decapitating Lead
02. Vespra Crabro
03. Army Of Rancors
04. Lethal Vaccine
05. Carnal Beast
06. Poltergeist
07. Apocalyptic City (TESTAMENT cover)

          Бис:

08. The Chicxulub Impactor

За уникално доброто събитие можем само да поздравим Perfect Storm! Момчета, благодарим ви! Тази комбинация от групи показа многостранната българска Thrash/Death сцена в исторически по значението си концерт. Зрелище, което би могло да запуши устите на вечно мрънкащите за някакви липси фенове, в случай че имат уши. Да, ние се движим с известно времево закъснение, но това не прави групите ни по-малко ценни! Още повече, че можем днес да наблюдаваме събрани качествата, които рядко са се наблюдавали заедно преди, дори на запад!

Ciroza
Феновете

Rock Thrashler
15.05.2021, София ,  Grindhouse Skateboard Club
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерии от събитието: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE, TERRAVORE


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

STORM – вихър от енергична креативност

Ще ви разкажа една приказна метафора, сътворена от живия живот, не защото е невероятна, а точно защото тя може да бъде разказвана като поука от много и различни хора.. Да познавам нашите герои, сякаш бе нещо естествено и логично. Но те, освен стереотипите, които олицетворяват, имат и онази свръхестествена искра, която кара всички нас да бъдем малко по-добри! И виждайки тях, да ни се иска да притежаваме и ние тези чисти пориви, в които те живеят… Освен, че харесвам тежките им песни, когато чух за пръв път на живо втория им сингъл „Angel”, помислих, че е кавър на някоя известна банда, встрани от музикалните ми интереси. Такова е качеството на композициите, които са способни да сътворят! А разговорите ми с тях винаги са били искрени и непритворени.

Двамата сериозни икономисти Михаил Бонев (Мишо) и Александър Младенов (Сашо) изковават своите музикални способности не по-небрежно от образованието си! Това е тандем мултиинструменталисти и композитори, благодарение на които са се сбъднали мечтите за сценична изява на не един и не десетима рок мечтатели сред българските групари. Техният усет към мелодиките и рифовете са облагородили не един и два музикални записа за последните … а бе, доста години! Свирил, независимо от прищевките на съдбата и на колегите си, тандемът никога не е отказвал помощ за различни рок мероприятия и никога не е имал твърде големи изисквания, за да го направи. Може би точно затова, беше време те да впрегнат своите способности, за да изявят личния си талант в група, където да контролират творческия процес! Добавянето на китариста Николай Михайлов към триото STORM никак не е случайно. Той е човек с творческата искра, който е достатъчно чиста натура, за да се впише в креативното трио, без някаква натраплива идея за поредния трибют, като същевременно носи технически умения на ниво, достойно, за да се обърне по-сериозно внимание на формацията. Дали тези музиканти са подпомагали аутистик сегмента на рок групарството1 ни? Да, но не защото твърде малко ценят себе си, а защото ценят твърде много всяко човешко усилие в музиката и не само в нея! Това са човеци, които ще оценят и усилието да прочетете за тях. Формален повод за разговора ни е „навечерието” на излизането на третия им сингъл. Ето какво тримата успяха да разкажат за всички нас:

R. Th.: Бих могъл да разкажа много за членовете на триото, но по-интересно е кое вие смятате, че е важно и определящо за вас! Разкажете за група STORM на феновете и читателите! Какво ви накара да формирате бандата? Какво е най-съществено да се разкаже за членовете ѝ?

Привет, Светльо и поздрави на твоята уважаема аудитория! Както ти и много от читателите ти знаят, аз (Мишо Бонев) и Сашо Младенов свирихме дълги години заедно в легендарната българска метъл група АТЛАНТИК, както и за по-кратко в още една – Т-34. В тях дадохме от себе си каквото можахме, имаме доста клубни и други участия, а с АТЛАНТИК – и няколко студийни албума зад гърба си. С годините всеки музикант осъзнава приоритетите си, избистрят му се целите и ако са достатъчно ясни – прави каквото трябва, за да ги осъществи. Ние двамата имахме късмета съдбата да ни събере, защото имаме сходни виждания за това какво една група трябва да прави и как да го прави, имаме сходни музикални предпочитания, разбираме се добре и се допълваме. Така че в един подходящ момент (прекъсването на дейността на група Т-34 и финализирането на записите по поредния албум на група АТЛАНТИК) взехме решение да основем група, в която да реализираме музиката си по начин, който смятаме за най-добър и ефективен. Това се случи около Нова година на 2019 г. През пролетта на същата година слушахме на живо група RP BAND, в която свиреше Ники Михайлов (когото познавахме от АТЛАНТИК, където беше свирил за кратко). Допадна ни като китарист и го поканихме в STORM. С избора му също имахме късмет, защото си паснахме като музиканти и като хора. Останалото е история.

Storm
Storm

R. Th.: Определението Rock/Heavy/Speed Metal на стиловата ви насоченост е много разнопосочно. Как по-задълбочено може да определите музиката, която създавате? И как композирате песните си?

Разнопосочно е, да. Това е така, защото пишем песни в различни стилове. Създаваме това, което ни допада, а не се стремим да се придържаме към точно определен стил. „Angel“ например напомня класическия рок от 70-те години. „Сълза“ пък е типична метъл балада. Останалите ни парчета, обаче, са обединени от мелодичния спийд-метъл, приближаващ се до пауър-метъла.

Мишо: Аз пиша първо музиката си – по идея, която трябва много да ми е допаднала, и след това текста.

Сашо: И при мен най-често първо идва музикатата, някоя мелодична линия, която дава импулса, за да се развие цяло парче около нея. След цялостното изграждане на музиката, обикновено идва и идея за текст, но понякога става и обратното.

Ники: Обичам да съм част от творческия процес. Музиката на Мишо и Сашо е грабваща. Епична. Точно както ми харесва. Обожавам епиката. Според мен, на това се дължи нашата валентност. Добре се намерихме.

Storm
Storm

R. Th.: Равнявате ли се по стандартите на световната сцена? Кои са любимите ви групи и изпълнители? Доколко те влияят на композирането ви? И изпълнявате ли кавъри по време на концертите си? Как ги подбирате?

Като музика и текст смятаме, че не отстъпваме на някои от големите имена в метъла. За останалото – записваме и се продуцираме сами, в което смятаме, че непрекъснато постигаме напредък.

Мишо: BLACK SABBATH, URIAH HEEP, PINK FLOYD, JETHRO TULL. Със сигурност изброените са повлияли на композирането ми, но и куп други групи, които харесвам.

Сашо: IRON MAIDEN, METALLICA, HELLOWEEN, URIAH HEEP, WHITESNAKE, BLACK SABBATH, PANTERA, DREAM THEATER и други. Определено слушайки ги, според мен, ни оказват влияние, дори и реално да не го осъзнаваме.

Ники: Обожавам IRON MAIDEN…! Те винаги са ми били влияние. За световната сцена… не знам, но определено на родната сцена имаме какво да покажем. Свиренето на кавъри за мен е част от рок енд ролл купона…

Изпълняваме и кавъри – публиката ги иска. Избираме предимно парчета, които харесваме, но се случва да се съобразяваме в по-голяма степен с това, което хората искат да чуят. В края на краищата нашето желание е публиката да чуе и хареса нашите песни, а затова трябва да я предразположим.

Тъй като свирим по различни форуми, при изготвянето на конкретния сетлист се стараем да се съобразяваме и с характера на събитието, в което участваме.

Storm
Storm

R. Th.: По концертите ви съм слушал много рифови и бързи ваши песни. Защо за синглите ви избирате свръхмелодични композиции? Радиофоничността определяща ли е за това? За къде са тежките парчета?

До момента – да, радиофоничността. За старт се пробвахме в „мейнстрийма“. Предстоящият ни трети сингъл, обаче, разкрива в пълна сила водещите характеристики на музиката ни и стила, който преобладава засега в творчеството ни. В ход са записите и на други нови тежки парчета, които също няма да крием “под тезгяха“.

R. Th.: Имате програмно парче „Storm”, което преди време попада в албум на АТЛАНТИК. Как се случи това? И вярна ли е онази митична история, за събирането на първия проект на групата през 2011 г., когато песента още не е била зачената?

Мишо: „Програмно“ е добре казано, всъщност кръстихме групата на него, но затова ще обясня по-нататък. За да отговоря ясно на въпроса ти, ще разкажа малко повече за песента “Storm”. Написах я през август 2010 г., когато бях член (бас-китара и соло-вокал) на група Атлантик и я записахме в студио през януари 2011 г. По-късно, през август, с песента „Storm” участвахме на фестивала Поп-рок фест Несебър, където взехме четири награди. По мои груби изчисления „Storm” е свирена на живо над 200 пъти и обикновено предизвиква възторг у публиката. Песента влезе в албума на АТЛАНТИК “Horseman of Death” (2013 г.), където беше едно от двете пилотни парчета. Дори първоначално планирахме този албум да се казва „Storm“. Явно тази песен притежава голяма сила.

За последната част от въпроса ти се връщам отново в 2011 г., когато също така работихме с гост-музикант – нашия приятел Христо Ламбрев от СИГНАЛ. Няколко дни след фестивала в Несебър, обаче, АТЛАНТИК прекрати дейността си. Междувременно Ламбрев беше уредил участие за групата в тогавашния клуб „Маската” в Студентстки град в София. За да не се губи участието, се свързах с мои бивши колеги от групите ФАНАГОРIA (Иван Цанов, Георги Гочев) и ФОРТУНА (Недко Атанасов) и за 2-3 репетиции подготвихме репертоар. Една от песните в репертоара беше „Storm” и понеже беше единствената нова и авторска, решихме да излезем на сцената под това име. Но тази група нямаше планове да продължи съществуването си и дейността й се ограничи единствено до това участие.

Storm
Storm

R. Th.: Не се ли опасявате, че името „Storm” е преупотребявано във всички части на рок/метъл сегмента? Текстът на самата песен изразява ли емоцията, която искате да предизвиквате у феновете?

Мишо: Осъзнаваме риска, но когато започнахме като група, всички размисли за име водеха към STORM, изборът беше едва ли не „естествен“.

Както отбелязах по-горе, избрахме за име на групата заглавието на тази песен, защото тя носеше голяма емоция за публиката и за самите нас – визирам мен и Сашо, още от времето на Атлантик в качеството ни на ритъм-секция. Така че, то е едно общо преживяване с дълга история, едно от най-известните ни парчета и не на последно място, донякъде илюстрира това, което възнамерявахме да правим в новата група като стил. Все още не пропускаме да я свирим на живо. Когато й дойде времето, ще й направим „кавър“ студийно.

R. Th.: Възможно ли е да направим пълен списък на групите, в които тримата сегашни члена на STORM са участвали?

STATE, ФАНАГОРIA, ФОРТУНА, УРАН 242, NIGHTMARE, АТЛАНТИК, БГ РОК, ДЖАЯ ОМ, Т34, RP BАND, CARGO CULT/МЪРТВА ХВАТКА, “Взел съм заплата”.

R. Th.: Знаейки какво е положението с рок музиката в родината, разкажете, ако желаете, с какво се занимавате, когато не свирите? Какви хора формират такава група днес?

Мишо: Няма как – трябва да изкарваме прехраната си, а музиката не може да я осигури. Така че, тя си остава хоби и за тримата от нас. Ние сме обикновени работещи хора – аз и Сашо – в банки, макар и в различни сфери, а Ники – в Музикалния театър.

Ники: Каквото и да правим, не трябва да се спира да се свири. И най-важното – хората в една група трябва да знаят, че се събират, за да правят изкуство. Следователно всичко трябва да е в полза на изкуството. Трябва разбиране, подкрепа, вдъхновение, творческа мисъл и трезви мисли.

Storm
Storm

R. Th.: Какво ще представлява дебютният ви дългосвирещ албум и каква част от него е готова, като композиции? Колко песни би съдържал, ориентировъчно? Планирате ли как ще бъдат разпределени процентно мелодичните ви и агресивни композиции?

Първият ни албум ще се състои от песните, които хората познават от живите ни участия плюс още 3-4 чисто нови парчета. Повече от половината от албума вече е готов. Можем отсега да кажем, че повечето от композициите ще са агресивни. Не сме планирали съотношение, но отсега можем да кажем, че ще е 2:1 в полза на тежките парчета.

R. Th.: Тази двойственост – тежки и мелодични песни, характерна за вас, е стандарт и за имена като WHITESNAKE или дори ICED EARTH, да речем. Какво е развитието ви от тук нататък? Възможно ли е някоя от тенденциите да вземе връх? Какъв е хоризонтът, който чертаете пред себе си на този етап?

Възможно е. Зависи от нас като взаимодействие между музиканти, бъдещите музикални идеи на всеки от нас, както и коя от двете тенденции ще предизвика по-голям интерес у слушателите. Както споменахме, парчетата, върху които работим в момента са от тежката категория.

R. Th.: Винаги съм се възхищавал на вътрешното ви чувство за композиране на вашата музика. За мен е изненада един такъв толеранс към мнението на слушателите! Това вътрешна несигурност ли е, или готовност за компромиси? Доколко слушателите могат да ви повлияят? А и кои слушатели, в крайна сметка? Тези от радиото или тези от пред сцената?

Несигурност в никакъв случай! „Уклони” е възможно да има в резултат на две неща: първото e развитието на нашите персонални музикални интереси и на амалгамата от тях, като група; а второто – взаимоотношението артисти-публика. Това, което е присъщо на всеки артист е стремежът му да се хареса на публиката. Усетим ли повече симпатия към определена страна от нашето творчество и изява, няма как да останем безразлични към фактите, а и не трябва! И двете групи слушатели са важни – някои не ходят често по концерти и клубове, но това не ги прави по-малко меломани. А в съвременната дигитална епоха, слушатели, особено на англоезична музика, ще намерим навсякъде – чрез радио или интернет.

Storm
Storm

R. Th.: Търсене на популярност или възпитание на публиката? Какъв е балансът според вас?

Балансът определено клони към възпитание на публиката. Ние не сме в графата „екстремен метъл” или „прог-метъл”, с всички техни задължаващи творците и публиката специфични изисквания по отношение на стил или виртуозност. Но в нашето творчество, винаги ще държим на истинските музикални стойности – оригиналността и силата на емоционалното въздействие.

R. Th.: Очевидно има поне двама текстописци в групата. Български или английски? От какво зависи изборът на език при вас?

Сашо: Да, засега сме двама. За езика смятаме, че с приоритет вече е английският. Следвайки целите, които сме си поставили – за по-широко дигитално разпространение на музиката ни в интернет платформите, смятам че е по-широкодостъпен за рок феновете. Не че на български език песните ще звучат зле, но все пак, засега по-голяма част от аудиторията ни, която активно търси наша музика, е разпръсната по цял свят и не можем да си позволим да не разбира думите и смисъла на песните ни.

R. Th.: Знам, че STORM не отказва свирене и активно взема участие в различни конкурси. Пътят към вашите фенове по всички пътеки ли е? Смятате ли, че музикалните конкурси в България могат да доведат до нещо повече от популярност?

Пробваме се – все някога някъде може да се получи. Към настоящия момент имаме готова песен, с която, обаче, няма да участваме в конкурси. От месеци не сме издавали нищо и не възнамеряваме да чакаме още няколко месеца до края на даден конкурс, който е отворен за участие в момента. Парчето е силно и нямаме търпение да го издадем като сингъл. Очаквайте го в края на месец май!

R. Th.: Мислите ли, че е възможно по клубните ви участия да направите сет, изцяло с авторски песни? Бихте ли предприели такъв ход? Защо?

Възможно е, защо не. Идеята е примамлива и предизвикателна. Малко групи в България, на такъв ранен етап от развитието, си го позволяват. Звучи смело, но трябва да се пробва. Трябва да научим българската публика да слуша нова авторска музика в по-големи количества.

Storm
Storm

R. Th.: Има ли разнобой авторска музика – кавър култура и възможна ли е качественото им съчетаване?

Мишо: Има. Твърде много групи свирят предимно кавъри, а част от тях смятат, че е излишно да се морят да създават своя музика, защото няма кой да я слуша. За мен, лично, това да имаш група предоставя уникалната възможност да задействаш творческия си потенциал и да представиш по един много ефективен начин това, което си създал. Да имаш потенциал, но да не се възползваш от тази възможност е похабено време и усилия.

В другия аспект на въпроса ти – относно съчетанието – наложително е да има кавъри в репертоара на младите групи, които нямат достатъчно по обем авторско творчество. За тези, които пък го имат, е въпрос на избор. Групи с изградено име избират по 2-3 любими парчета, които им пасват и това е. При нас все още е необходимо да поддържаме голям репертоар от кавъри.

Относно качественото съчетание специално при нас – много от кавърите в репертоара ни бяха разностилни рок-хитове, които взаимно се режат стилово. Но този подбор е динамичен, така че се стараем песните, които избираме да свирим, да ни пасват по някакъв начин – например парчета, в които има ярки двугласия.

R. Th.: Споделете най-близката цел на STORM!

Най-близката: предстоящият ни сингъл да се хареса масово по света и у нас.

R. Th.: Освен още концерти, какво да очакваме от бандата? Има ли план, по който работите?

Отдаваме приоритет на записите, но поддържаме форма и за участия. Оживлението тепърва предстои.

R. Th.: Вашето послание към феновете и потенциалните ви слушатели?

Хора, слушайте група STORM и повече български групи! Дайте ни шанс, ние няма да ви разочароваме. Очаквайте много изненади.

Интервюто подготви: Rock Thrashler
София, май 2021 г.


1 Понятие, използвано от тесен кръг специалисти, за да обозначат феномен от груповото съзнание в някои формации и което още не е получило своята официална дефиниция.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Symphonic Metal Gathering 2018 (SANCTORIUM, APRIL WEEPS, THE A.X.E PROJECT и ENTHRONEMENT)

Макар да се чуват някои снизходителни оценки, симфо-метълът в България преживя не само сценична експанзия, но и достигна значими стандарти. И ако не е стъпил на световната сцена, то това е по-скоро, поради липсата на съвременни продуцентски продукти у нас. И така, за да проверим достоверността на една такава теза, посещаваме Sympho-Metal празника в клуб Live & Loud с участието на гостите от Санкт Петербург – SANCTORIUM, словаците APRIL WEEPS и нашите групи THE A.X.E. PROJECT и ENTHRONEMENT. Самото събитие не е озаглавено „Sympho Metal Gathering”, но е логичен наследник на възникнала такава традиция в предходни години.

Enthronement

Enthronement

ENTHRONEMENT се завръщат след известно прекъсване и очаквам с интерес какво ново ще предложат на публиката си. Изглежда неактивният им период е бил пауза по своето същество. Те продължават да имат своето добро neo-classic звучене, носещо натоварвания от NIGHTWISH и BLIND GUARDIAN. Имиджът им е тотално доминиран и имитиращ този на АРКОНА. Руските рубашки и акцентите от средновековен милитаризъм са твърде буквален цитат и могат да въздействат само на незапознати с оригинала. Вокалистката им Теодора Петрова демонстрира отново широките си диапазони на харшово и оперно пеене, съчетавайки ги в една опасна за гласа ѝ комбинация, която в момента звучи впечатляващо. Макар идеята им да включва скандинавски фолклор, музикално той продължава да им се изплъзва. Въпреки стабилната си подготовка за този концерт, не видяхме развитие на групата. Малко по-простите им аранжименти и ритмика звучат добре, но остават на едно по-ниско равнище. Не е малко, разбира се, че успяват да запазят добрата си динамика, след периода на неактивност. Време е да видим и развитието от тях!

Enthronement

Enthronement

          Сетлист ENTHRONEMENT:

          Intro

  1. Fire Still Burns
  2. Fighting The Cross
  3. Myolnir
  4. For Freedom
  5. Glory Lands
  6. Asgard
The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

THE A.X.E. PROJECT ни се показаха с една лекота на свирене, каквато са добили в хода на записите на новия си албум. Те бяха решили да ни запознаят предимно с новите си композиции, които запазват характерния си Sympho-Progressive Metal стил. Цялата група владее инструментите със завиден майсторлък, като не се свени да го демонстрира в представление, заслужаващо нашето внимание. Разбира се, стигнахме и до подбрани тяхни стари композиции, които бяха  изпълнни със замах. Това, което контрастираше на добрите впечатления от работата на секстета, бе много бедните откъм бленди и звучащи повече ретро клавири. Те принизяваха здравите китарни рифове до нивото на Hard Rock класика със стандартен клубен звук. Лекокрилото отношение, а може би и спецификите на работата им в студиото, бе оставило и двете вокални изпълнения на Цвети Кирилова (v.) и Георги Георгиев (b., v.), доста необработени. Откровено изплъзващи се, към високи тонове, имаше и у мъжките харшове и в ниския регистър на дамското изпълнение. Финалната нова композиция „Death” покри стандартите на групата, наедно със слабите моменти, а бе и свита в равноделна ритмика, каквато THE A.X.E. PROJECT рядко ползват.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

Новите песни, които чухме на 04.03.2018 г., тогава бяха още в процес на записване. През 2020 г. този материал излезе под крилото на испанския лейбъл Art Gates Records и бе представен от THE A.X.E. PROJECT на 12.09. в малкия салон на клуб Mixtape 5. Материалът определено бе изчистен от младежката си неувереност. Чакането му си заслужаваше!

          Сетлист THE A.X.E. PROJECT:

          Intro

01. Fear The Angel
02. Cry
03. Wall Of Silence
04. Frozen Eyes
05. Ancient Earth Suite
06. Death

Бърз лайн-чек ни вкарва в звученето и света на APRIL WEEPS. Не много строгата официалност в облеклото на гостите от Словакия, загатва висока претенция. Бандата разчита на програмиран бекграунд, чиито интродукции и добавени звуци в самите песни контролираше сета им.

April Weeps

April Weeps

APRIL WEEPS очевидно наблягат на контрастния ефект между харшовите мъжки вокали и нежните дамски песнопения, като и двамата вокалисти пеят впечатляващо прецизно. Ненатрапливата подложка, включваща клавирни интродукции и звуци от рогове, не разваля впечатлението от живото свирене на бандата. Симфоничната структура на песните не е абсолютизирана и е обогатена от Progressive Metal влияния. Въпреки тежкия контролер пред фронт-дамата, тя е плаха в боравенето с него и между песните звучи същото ехо, като по време на кантата. Изглежда в Sympho Metal-а на клавирите се отдава една традиционна почит! APRIL WEEPS ползват също беден репертоар от бленди, наследени в голямата си част от ранните албуми на DIO. Секстетът композира собствени мелодии и хармонии! Ползвайки 6- и 7-струнни китари, в някои пасажи, музиката им слиза доста ниско по тоновете, но строго-равноделните ритмики ги предпазват от Jent влияния.

April Weeps

April Weeps

Акустичните пасажи често вземат връх в песните. В строго gothic композицията „A Way of Mind” има включен дори електронен семпъл, което разчупва калъпа им, но ощетява композиционния план. В последната песен изплуват по-ясно progressive влиянията им от QUEENSRYCHE, но и онези фини славянски фолклорни компоненти, където Marta (v.) пее с ецване, за да добие парчето своята уникалност! Не случайно, година по-късно, APRIL WEEPS попадат на сцената на W:O:A Battle of the Bands с почти идентичен сетлист на този, който представиха в София!

          Сетлист APRIL WEEPS:

          Unreachable Gratification part – Line check

  1. Palingenesis
  2. Realisation Stage
  3. A Way of Mind
  4. Unreachable Gratification
  5. Extirpation
April Weeps

April Weeps

Дългогодишна е традицията в надпреварата между московската и петербургската рок сцени, затова коя е по-съвършена в творенията си… Много бих могъл да ви разказвам за този ескалиращ през годините спор, но се опасявам, че няма да е достатъчно интересно… Това състезание, също традиционно, е обладано от духа на провинциалистката чест и неговите резултати са по-скоро кой да остане на последното място по грамотно звукване, отколкото да се демонстрират някакви постижения. И така, щяхме да наблюдаваме петербургски представители да доказват хедлайнерска позиция в София.

Sanctorium

Sanctorium

Изцяло записаната интродукция на SANCTORIUM се срива, възстановяването ѝ се оказва непосилно и бандата влиза доста дървено без подложката си в своя сет. Усещането за читалищно озвучаване от 80-те отчетливо се усеща във вибрациите на атмосферата и аз съм сигурен, че причината не е в клуба! Грижите за саунда са оставени в ръцете на техен озвучител, което ни лишава от възможността да усетим опитите за всичкосвирене на групата в първите две песни. Вторият им китарист е включен директно в пулта, без никакви ефекти и по-голямата част от свиренето му е изгубена за нас. Контролът над ефектите на Дария Жукова (v.) също е поверен на озвучителя, но всичките му усилия не могат да маскират стандартно-фалшивите тонове. Кликът на барабаниста е толкова силен, че излиза през озвучаването…

Sanctorium

Sanctorium

.Сякаш хаосът в звученето на SANCTORIUM бива преодолян по време на двете баладично-мажорни песни, които следват в изпълнението им. Броят на вокалистите на сцената расте, а руските фолклорни мотиви стават водещи. Хармоничните многогласи трудно влизат в гамата на естрадната хармония. Симфоничното звучене на студийните им записи, засега, убягва в изпълнението, но вокалистката се хвърля на оперно пеене, за да достигне такива стандарти. Там в композициите, където би трябвало да има преходи, такива често липсват, сякаш плоча прескача на следващ мотив. Клавирите започват да доминират в аранжиментите, а избликващите мажорни хармонии носят спомен за съветска естрада. Онова всичкосвирене, което споменах, представлява неумел колаж от споменатите елементи, Hardcore рифовки и Black Metal агресия. Фалшиви меки вокали се смесват с крайни форми на харш в нестройна концепция. В хода на сета някои песни просто отпадат от официалния лист.

Sanctorium

Sanctorium

SANCTORIUM сякаш изнемогват под собственото си творчество и когато идва ред на „Shaman`s Curse”, то звучи така, сякаш ВЕСЕЛЫЕ РЕБЯТА правят гавър на неопределено Black Metal парче с гост-вокалист София Ротару!!! Руската народна песен, най-известна от изпълнението ѝ на Фьодор Шаляпин, агресира в строго кремоновски саунд. А последният трак, пред който в сетлиста пишеше „Bis” е с леки фолклорни забежки и би могъл да бъде изсвирен от всеки ресторантски оркестър, срещу неголяма сума пари и музикално желание за изпълнение песен на IMMORTAL… Групата и тримата й вокалисти агонизират в лудешка превъзбуда от достиженията си. За дислексичната интерпретация на любовните текстове, не съм и мислил да ви разказвам… SANCTORIUM спокойно можеше да подгяват за този концерт и да благодарят смирено на колегите си от другите банди за предоставената възможност да се изявят! Точка в актива на московската сцена, присъдена служебно…

          Сетлист SANCTORIUM :

          Interrupted Intro

01. Choronzon
02. Space Between Us
03. Sons of Heaven, Maids of Earth
04. The Threads of Fate
05. Knight and The Lady`s Honor
06. Nuclear Song
07. Name Of Rose

          Piano Outro

08. Shaman`s Curse
09. Эй, ухнем (Руска народна песен)
10. Song Of Bograd

Sanctorium

Sanctorium

Целият концерт продължи три пълни часа с доста стегнати паузи между групите. И ако броим сета на хедлайнера, като придобито интересно познание за състоянието на различни сцени, мероприятието бе изключително богато на информация за значими тенденции в Symphony Metal-а!

Rock Thrashler
04.03.2018, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Ръководство за недозабелязани музиканти, собственици на слабовълнуващи заведения, организатори на слабопосетени или пропаднали събития и всички, желаещи вселенско внимание §7

1. За да сте сигурни, че ви е необходимо журналистическо отразяване, първо трябва да сте готови да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! Ако искате нещо да бъде отразено предварително, то тогава трябва да се обърнете към врачка, а не към журналист! Може и към лице, в друг вид професия…

2. Когато вече сте сигурни, че ви е необходим журналист, който би могъл да напише и достоверни, но понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало, то е необходимо да поканите такъв! Ако някъде в тълпата видите познат журналист, не си казвайте „Ейии, медиите ни забелязаха.”! Журналистът е преди всичко човек, който има конституционното право на свободно придвижване, което би могло да го отведе до вашето полезрение, без специален повод или умисъл за описание. Така, както, когато ви потрябва някой майстор за домашен ремонт, откривате такъв и го каните, така и журналистът трябва да бъде поканен в конкретно качество или чрез медия, подходяща за вашия тип мероприятие!

Тук се налагат някои пояснения! Подмятане в интернет или на маса: „Аве, пич, що не наминеш следващия петък, еди-къде-си, да ни забележиш! То и без тва билетът е само дес` ле`а, пък и може да ти хареса, да драснеш после некой ред!?!”, не представлява поканване на журналист! „Ау, как се радвам, че си тук! Кога ще излезе материалът?” – още по-малко представлява такава покана! Поканването на грамотен журналист изисква съответното количество уважение; обосноваване на очакванията ви към него (Които изключват създаването на неистинни твърдения или премълчаване на обективни случки!); гаранции за предоставяне на необходимия комфорт да извърши това, което се изисква от него; активно положително отношение към осъзнатата необходимост от труда му и готовност евентуално да прочетете впоследствие достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

3. За да бъде описано вашето събитие по възможно най-адекватен начин, е хубаво да предоставите на вече поканения журналист предварителна информация. Тя би могла да бъде: какви са целите на това мероприятие? (Освен, умереното до прекомерно забогатяване…) Във връзка с целите му, какъв е планът на протичането му? И евентуално, какви резултати се очакват от това мероприятие? Планирате ли някакви мерки, ако нещата не се развиват според предварителния план и как специално журналистът ще поеме такива едни изненади? Като при всички изброени опции, трябва да имате предвид, че би било възможно впоследствие да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

0. Едва тук вече стигаме до Нулевия принцип на необходимостта от журналистическо отразяване или защо въобще би било полезно за вас да имате такова?

Целите на вашето мероприятие са изключително важни и полезни за обществото, пробудени от идеалистични чувства, основани на взаимопомощта в рамките на приятелския ви кръг, обществената група, родината или световното човечество, както и космическия смисъл на възникването на живота на това общество. Така гореописаната целева група пет пари не дава затова и не припознава събитието ви като значимо! Тогава ви е необходим журналист, който да се потопи във същността на това, което правите и да извлече всичко най-красиво от него, като междувременно би могъл да напише достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, относно същинските подбуди на изложените идеали, или пък да публикува достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!

Цел на журналистическото отразяване може да не е конкретното събитие, а по-всеобхватният стил на вашата работа, добрите традиции в поредицата събития, които сте организирали и затвърждаването на вашия бранд, като притежаващ съответните непреходни качествени параметри! Въпреки тази переспективна и по-дългосрочна цел, вие не трябва да изключвате възможността репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало. С това журналистическото отразяване може да измести леко първоначалната си цел, но поне ще се знае, че вие държите на достоверни, макар и леко неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! И с гордост ще може да твърдите, че сте стожер на обективната журналистика, която рисува картина на достоверни, макар понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало.

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Може просто да искате разширяване на вашата популярност, защото считате извършваните от вас дейности за интересни, полезни и заслужаващи си вниманието, без да имате някакви свръхочаквания от обществените ползи, вследствие на тях!?! Тогава просто трябва да имате предвид, че наяве може да излязат неща, които са достоверни, но неприятни (По ваша преценка.), които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало или просто сте си мислели, че се получават по-добре!

Най-зрелите потребители на журналистическо отразяване, всъщност, внимателно четат достоверни, но понякога неприятни (По тяхна преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както им се е искало! След това, те полагат усилия, следващите организирани от тях събития да се получат, макар и не перфектно, но малко по-добре от предишния път! Тогава трудът на журналиста придобива и най-голям смисъл, независимо от fackта, че той вече безвъзвратно ви е опротивял в своето черногледство и вторачване в незначитени дреболии!!!

4. Вие просто искате да бъдете отразени, независимо какво ще се случи на събитието ви! Тогава просто трябва да поканите журналист! Не пропускате необходимостта от различни методи, за да го убедите, че трябва да се потруди в името на това отразяване! (Вашето величие и „удоволствието” от присъствието не са сред стимулите, които успешно да изтъкнете в тези случаи! Особено, ако очаквате съответният материал след това да се разпространява свободно!) Въпреки тази неформалност на постановката, не бива да забравяте, че не е изключено репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които са се получили, независимо, че вие не сте планирали какво ще става!

Искрено пожелавам успех на всички заинтересовани!

Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж

Rock Thrtashler

От няколко хиляди посетени събития, няколко стотин,
от които собственоръчно отразени,
с няколко десетки недоволни от прочетеното за себе си

Още от серията:

Как да кажеш на елека, че е мазен

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

За важното в джаза…


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

За изкуството на изразяване и други неща (MYSTICA представя „Oratorio”, GHOST WARFARE)

Статистиката за 2019 г. говори, че е имало 16 представяния на нови издания на български групи в рок и метъл сегмента. Има случаи, някои такива събития да са съвпадали, поради което да е невъзможно да бъдат посетени всички. А има и такива, които просто не са успяли да ни привлекат като фенове… Случаят с MYSTICA бе оценен като доста интересен. Писането, обаче, за българските групи с аршина на световната сцена (Практика, чиито стандарти се стараем да спазваме), е неблагодарно, макар и благородно занимание, поради ред причини… За да надскочим скромния брой на публиката, която би могла да свидетелства за събитието, посягаме към това дело свято!

Mystica

Mystica

Съпортващата група, GHOST WARFARE, две години по-рано бе плиснала такава плейбек подложка в лицата на софийската публика, че тогава това спъна усилията на списчика ви, да произведе репортаж от едни интересни два концерта… (Както съм ви казвал вече в „Балканска блек метъл асамблея”, произвеждането на строго-критичен репортаж изисква неимоверно повече усилия, от този, отразяващ сполучлив концерт.) Критичното ми ухо бе приятно изненадано от живо свирене с прецизно артикулирани основни и бек-вокали, каквито групата се е школувала да прави на живо, най-сетне! Разнообразният им Sympho-Prog Metal, на места, затъва в блатата на невинния ентусиазъм с равноделна бавна ритмика и четиритонови хармонии, но на места израства композиционно с хващащи мелодии и смяна на ритъма. Търсенето на различни вокални техники и смяна на солиращите гласове, също има своите бисери и своите елементарни имитации, но разнообразява музиката им по достоен начин. Някои натрапливи хармонии, присъстващи в старите и новите пасни, сочат Георги Латев (g.), като основен композитор в бандата. Изпълнените две композиции от предстоящия им да излезе четвърти студиен албум – „Hire Gogs” и „Legacy of Renn” говорят, че развитието на GHOST WARFARE във всеки един аспект е възходящо!

Ghost Warfare

Ghost Warfare

Захласът на публиката по мелодиите, с известна Doom Metal закваска, извиква закъсняла реакция на ентусиазирани ръкопляскания, които групата приема като бис. Последната балада с агресивен и раздвижен почерк уж е добавена към сета, но всъщност си присъства в разхвърляните по сцената сетлистове. Така оформеното 45-минутно въведение ни сюрпризира приятно и бе съвсем подходящо за духа на концерта.

          Сетлист GHOST WARFARE:

01. Dusk
02. Anything Illusion
03. Hire Gogs
04. Frozen Heart of The Earth
05. Solar Insignia
06. Under the Black Sea

          Бис:

07. Legacy of Renn

Ghost Warfare

Тук последва онова разтъкаване между сетовете, което българските групи си позволяват да правят по клубните си участия. Когато хиперболизираните паузи започнат да гонят по времетраене минималистичните музикални части, дори най-ентусиазираните фенове започват да агонизират в уплътняващите безсмислени разговори под съпровода на музикално оформление от някой барман, чийто „елитаристичен” вкус е съизмерим с най-долнопробното питие, което предлага… Пушачите уплътняват с двестаграмки, което изяжда проценти от смисъла на цялата инициатива и превръща първата песен в глашатайска сводка… Някъде тук понятията „нов албум” и „ново ЕР” се рекомбинират, за да оправдаят (може би) забавянето.

Mystica

Mystica

Към 23:20 ч. MYSTICA са вече на сцена и свирят на живо своята интродукция. След което, Далия Чорбаджийска (v.) обявява кои са те и защо сме се събрали. Песните от новото издание се представят в различен ред, а първото изсвирено – „Reborn” е вече доста познато на феновете на бандата, защото те го изпълняват по концертите си от поне две години. Втората песен започва с тъпан, за да събере в себе си различни неравноделни ритмики, чиято сглобка не е сред най-сполучливите аранжорски решения на сцената ни и е за сметка на хармониите, но видимото удоволствие на музикантите от изсвирването й я събира композиционно. Баладичната песен на изданието се колебае между AOR звученето и фините Progressive Metal модулации и промени в темпото. След Prog. въведението, „Memories” навлиза в родопските фолклорни традиции и предлага усложнения в своя аранжимент, чертаещ взискателност и прецизност. Вокалите на Шулц Петров (v.) просто попиват в музиката на MYSTICA, докато тези на партньорката му остават на поп-рок равнище. Едноименното на изданието парче – „Oratorio”, обявено като последно, е progressive metal демонстрация на богатите възможности на формацията към актуалния момент да борави с разнообразния Prog. Metal инструментариум.

Mystica

Mystica

Тук бандата очаква овации и обещава отдавна неизпълнявани на концерт песни. Приятното в MYSTICA е, че тези скромни труженици на метъл попрището ни работят дълго и упорито, макар и не толкова резултатно като обем, но винаги със значими постижения! И винаги свирят на живо цялата звучаща музика! Не мога да не изпитвам уважение към изпълнението на песен от пред-групата им АГОНИЯ, по стихове на Хр. Смирненски и събрала в себе си онзи ранен Heavy Metal ентусиазъм, който те не загубиха през годините! Програмната песен „Mystica” от 2008 г. също съчетава Heavy-то с ранните Prog. инвенции на израстналите към онзи момент на композирането й музиканти. В 00:05 ч. вече викахме групата на истински бис, но времето бе твърде напреднало за повече волности.

Mystica

Mystica

          Сетлист MYSTICA:

          Intro

01. Reborn
02. I. M.
03. Missing Way

          Intro >

04. Memories
05. Oratorio

          Бис:

06. Спартак (Кавър на Агония)
07. Mystica

Rock Thrashler
08.11.2019, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия от събитието


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Южняшки огън и мултиезикова интелигентност в скачените съдове MOONSPELL – ROTTING CHRIST

Въпреки наличието на регионална банда, запозната с местните особености, логистичните препятствия на Балканите остават непредвидими. Придвижването на тур-комплекта бе срещнало известни затруднения и паради това, програмата закъсняваше. Отпадналите и после възстановени за датата швейцарски рокаджии SILVER DUST, отново бяха изключени от програмата! (Нещо като контрапункт на два пъти включените в програмата на един фест WHITESNAKE…) Бързото осигуряване на музикантите бе последвано от припряно пропускане на събралата се публика. Но нещата влязоха в някакви нормални релси, и в 22:30 вече бяхме готови да посрещнем първия ко-хедлайнер.

Rotting Christ

Добре режисираното шоу на ROTTING CHRIST стартира завладяващо, но и с много изявена подложка, елементи от която музикантите имитираха, че изпълняват. Композициите на гърците побират дълбока по своята смисленост и интерпретации философия, която борави с полиезикова изказност и надбуквалистки смисли, добиващи нови измерения в своя полиглотизъм! Същото е и положението с музикалната част – богата орнаменторика от фолклорни инструменти, православни хорове, клавирни и абстрактни звуци рисуват полифонични картини. За съжаление, повечето екзотични звуци са добавени електронно, докато четиримата се справят с класическия рок/метъл инструментариум. След втората песен, Sakis (v., g.) ни приветства на български със „Благодаря, България!”, след което се извинява за закъснението. Перфектното, като звучене, изпълнение се подрежда в дисциплиниран спектакъл, какъвто неведнъж сме наблюдавали от бандата. Dark Metal мелодичност, Black Metal агресия и множество фолклорно-епични препратки оформиха окултното настроение на изпълнението.

Rotting Christ

След осмата песен, ROTTING CHRIST ни питат ще е добре ли да изпълнят някои от старите си неща. Очаквано, публиката е във възторг. Въпреки сложността на композициите, прави впечатление, че за живото изпълнение е оставена само най-лесната част, която да позволи на музикантите една по-свободна раздвижност. Въпреки това, шоуто притежава някакъв стерилитет – то е твърде перфекционистично и сякаш лишено от емоции. Групата сякаш е впримчена в изпълнението си, въпреки че ROTTING CHRIST боравят доста свободно със сетлиста си за различните дати на турнето. Именно това усещане за стерилитет направи така, че повечето хора да не разберат, че всъщност, София получи специален разширен сет за местните фенове! Получихме два екстра-трака, така небрежно размесени в стандартната програма, че прави чест на техническата грамотност на момчетата! Постоянната аудиовръзка между песните по никакъв начин не бе нарушена в това специално шоу. А подготвената дълга аутродукция позволи атмосферата на концерта да бъде запазена, а не да бъде изтървана от „режисьорски” решения, включващи AC/DC и балади на METALLICA…

Rotting Christ

Rotting Christ

          ROTTING CHRIST:

01. 666
02. dub-sag-ta-ke
03. Fire, God and Fear
04. Κατά τον δαίμονα του εαυτού
05. Apage Satana
06. Dies Irae
07. The Forest of N`Gay
08. Societas Satanas (THOU ART LORD cover)
09. Demonon Vrosis
10. Cine iubeşte şi lasă
11. King of a Stellar War
12. In Yumen-Xibalba
13. Grandis Spiritus Diavolods
14. Non Servam

          Outro

Призрачните православни песнопения с добавени жални македонски женски напеви биват „счупени” от бърз професионален саундчек на MOONSPELL.

Moonspell

Moonspell

В 23:50 ч. вече слушаме камбанния звън от интродукцията на португалците. MOONSPELL правят една разходка в началото на последния си албум – „1755” (2017), която, без да е medley, включва различни интродукции от целия албум, за да ни представи цялостната му философия в съкратен вид. Маската на вокалиста допълва шоуто с детайлност. Песните в това начало не са свързани, така че на Fernando Ribeiro (v.) му остава време да ни поздрави с „Good evening, Бульгария!”. Песните ни разкриват групата, като притежател на разнообразни музикални похвати, обединени от мелодиката, разнообразната ритмика и стабилната рифовка. Не се е загубил и онзи усет към ориенталската музика, известен ни още от първото ЕР на групата. (Историческото вдъхновение за последния албум е побрало в себе си и арабското нашествие на Иберийския полуостров.) Множеството благодарности са подкрепени с обяснението, че групата е при нас, въпреки всички граници и полицейски проверки!

Moonspell

Moonspell

Веднага след това, скачаме в класическото творчество на MOONSPELL. На този етап гласът на фронтмена още не е влязъл в пълната си форма и следите на проблемното пътуване личат. Въпреки това, сетът вече набира скорост, макар и обилно полят с бекграунд добавки. Въпреки наличието на клавир на сцената, голяма част от атмосфериките са програмирани. Обширните интродукции и аутродукции рисуват завършена картина на високотехнологичен спектакъл, който обаче не е лишен от живата си част. Повечето добавени клавири са силно симфонизирани, за разлика от студийните версии. Звученето е монументално, хармонично и прецизно. Трите тотални хита на MOONSPELL, които затварят официалната част на концерта ни помитат с мощ и прецизност, достойна за най-разпалените фенове на португалците! Групата се оттегля.

Moonspell

След горещо кратко скандиране, тръгва интродукция, на фона на която Fernando Ribeiro ни покръства/освещава с огромен кръст, от който свети лазер. Той леко надценява завладяващата сила на новата им песен „Вси Светии” и не получава скандиране, каквото е очаквал.

– Свирихме и в Турция и в Румъния, но вие заслужавате още едно парче! – Демагогства вокалистът, при все че и там не само е изпълнил „Full Moon Madness”, но и е представил по-дълъг сет!!! Щрайхирана клавирна аутродукция финализира час-и-пет-минутното представяне на португалците.

Атмосферата

Атмосферата

          Сетлист MOONSPELL:

          Intro >

01. Em none do medo
02. 1755
03. In tremor dei
04. Opium
05. Awake!
06. Night Eternal
07. Breathe (Unil We Are No More)
08. Evento
09. Mephisto
10. Vampiria
11. Alma Mater

          Бис:

          Intro >

12. Todos os santos
13. Full Moon Madness >

          Outro

Феновете

Феновете

MOONSPELL си удържаха двата бонуса, предоставени ни от ROTTING CHRIST! В целия регион единственият им по-къс сет е бил в Солун, където пък, колегите им са изнесли своеобразен бенефис от бонуси. Предполагам, че това съвсем точно отразява финансовата част на ко-хедлайнерското споразумение. Но от нашата камбанария, MOONSPELL са ни длъжници!

Rock Thrashler
17.11.2019, София, Mixtape 5
Фотограф: Кирил Груев ©
Фотогалерии:
MOONSPELL
ROTTING CHRIST


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Апокалиптичната мъгла на мъртвешкото излъчване се спусна и над София (MGŁA, MARTWA AURA и DAGORATH)

Хаотичната разходка на неозаглавеното септемврийско турне (2019 г.) на MGŁA, из най-неблагодарните, в метъл отношение, региони на Европа (Южна и Югоизточна Европа.), импонираше на виждането ми за значението на цялата полска сцена за състоянието на екстремнините стилове. Но първото посещение на станалите култови поляци в България, се очакваше с горещ ентусиазъм от голяма маса фенове! Самата банда, бе решила да представи на публиката си и други по-ъндърграунд имена от полската Black Metal общност, подбрани по неизвестни нам критерии.

Поради някакво организационно недомислие, когато концертът започна съвсем по разписание в 19:30 ч., охраната на клуба все още бавно и туткаво пропускаше насъбралото се множество. Липсата на ред и логичност в действията на охраната забавяше много този процес и бавно промъквайки се към подстъпите на залата само слушахме приглушения сет на DAGORATH. Тъй като днес съм си и сапунер-фотограф, на вътрешния входен пункт на организатора строго ми бе обяснено, че MGŁA забраняват да ги снимат в профил…

Dagorath

Dagorath

Свръхнатоварената среднотемпова до бавна минорност на откриващата група изключително много напомняше на усилията на цялата българска ранно-90-тарска black metal сцена! Онези хармонии, непрехвърлящи четирите акорда и вторачени в своята повтаряемост ми бяха много близки като усещане! Този славянски в същността си depressive компонент, бих се заклел, че е откраднат от няколко български проекта, ако не знаех, че няма опазени записи от тези дълбоко-подземни явления, с които съдбата ме бе запознала… Заместването на английския език с полски, допринесе за комплексността на това усещане. Същевременно, полските момчета се бяха постарали да подредят сцената със свещници, вериги и гривни с пирони, за каквито мечтаеше всеки фен през същия този период, спомени за който ми донасяха DAGORATH. Зле размазаният грим също помнех от ранни изяви в родината и опитите за постигане на пейнт-корпс с подръчни материали… Твърде дълго обстоятелствата ме лашкаха, докато успея да зърна този призрак от миналото, когато сетът им вече приключваше, но със сигурност си заслужаваше!

          Сетлист DAGORATH:

01. Crushing the Falsehood of Divinations
02. At the Behest of the Dark Soul
03. Przedświt
04. Delilah
05. W hołdzie kroczącemu w blasku miesiąca
06. Pochód mar

Martwa Aura

Martwa Aura

Славянското усещане продължи да витае и в сета на MARTWA AURA. Полските лирики бяха побрани в един по-късен 90-тарски Black Metal, където музикалните форми се усложняваха, минорът продължаваше да е могъщ, а сенките на ранния Varg Vikernes не си бяха тръгвали. Едва доловимата клавирна добавка избуяваше в някои интродукции, което подсказваше строгата времева рамка, по която се движеше концертът. Това не попречи след първия си трак, фронтменът да ни поздрави на български и да представи групата. Разнообразните му вокални техники контрастираха на статичното му сценично поведеие. Обикновено среднотемповите парчета се динамизираха в мощни избухвания, които, обаче, барабанистът подкрепяше с двойни каси, само на преходите. Ритмиката на MARTWA AURA бе повече рокаджийска, отколкото Black Metal. След четвъртата песен, клавирните преходи станаха монотонни, а композициите поизбледняха в предвидими, рядкосменящи се хармонии. Като представяне момчетата не надскочиха стандартите на български актове, като DIMHOLT или BOLG, да речем. В края на 40-минутното представление, Greg (v.) се закова като статуя, въздигнала знака на рогатия, докато отзвучаваше монотонната шапка на сета.

Martwa Aura

Martwa Aura

          Сетлист MARTWA AURA:

01. Medytacja I
02. Medytacja II
03. Medytacja V
04. Odór śmierci
05. … albowiem nic nie jest prawdą…
06. Noc Kiedy znikneła ludzkoṥć

25-минутната подготовка на сцената за MGŁA не включваше бомбастични реквизити, а бе съсредоточена в техническата част. Въпреки старателната си подготовка с грим за сценичните си изяви, двете подгряващи групи се представяха под блесналите червени прожектори в очите на публиката. Концепция, явно наложена от хедлайнера, който изплуваше в сенките на същия, но син фон.

Mgła

Mgła

Именитите поляци откриват сета си под дисциплиниран клик и сливайки първите четири композиции. Комплексният им Black Metal е изчистен от всякакви странични влияния. В богатата като обхват мелодика, няма показна техничност и рифове. Забележително е ясното звукоизвличане на микрофоните, въпреки маските на пеещите струнници – нещо, което далеч не се получава при други групи с такава сценична концепция. Въпреки харшовото пеене на М. (v.), полският текст може да се „хване”. Освен разнообразните в композиционно отношение песни, на MGŁA може да им се признае, че не ползват никакви цитати от скандинавската или други сцени! Те не са се втренчили в някой първоизточник и методите им на композиране не представляват маскиране на огледални образи, както се случва с много техни колеги…

Mgła

M. (Mgła)

Освен заслепяващата синя светлина в очите на феновете, бели прожектори са насочени към китарите на MGŁA. Въпреки тази помощ, сведените към грифовете главици са рядкост и говориме за забележително прецизност в изпълнението на музикантите. Като изключим маските, сценичният имидж на групата е доста семпъл – група метъли с рокерии и суитшърти с качулки, каквито може да видим по всички нашенски сбирки. Между песните няма никакви изявления или представяне. От строго организирания сет рядко изплуват добавени щрайхове и клавири, а по-често – интродукции. Darkside (dr.) свири с разнообразни ритмики, орнаментирайки богато с чинелите си. Минорните им композиции не включват толкова натраплив depressive компонент, колкото на подгряващите банди, а ползват повече клиширания подход на внушенията си. След едночасово свирене, последната композиция преминава в клавири, докато музикантите свалят инструментите си и се прибират. Бурните овации на публиката биват затапени с музика от пулта.

Mgła

Darkside (Mgła)

          Сетлист MGŁA:

01. Exercises in Futility I >
          02. Exercises in Futility IV >
          03. Mdłości II >
          04. Exercises in Futility II
05. Age of Excuse II
06. Age of Excuse III >
          07. With Hearts Towerd None VII
08. Exercises in Futility VI
09. Exercises in Futility V
          Outro

MGŁA представиха пълнокръвен свой спектакъл в София, какъвто той е бил за цялото турне. Очевидно, някакви външни организационни спънки е имало, защото в някои световни форуми, софийската им дата не е включена, като реализирана! Но дебютът на групата пред българска публика е вече факт.

Rock Thrashler
22.09.2019, София, Mixtape 5


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

20 години The Other Side (DAY OF EXECUTION, CLAYMORE и HYPERBOREA)

Двадесет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите шопски невисоки,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за страсти без отдих, но с пир,
де се чува ревът метълитски
или вечний писък на шумите репетитски,
ил на звона тежкий металния звън,
във скромна web-килийка, потънала в безсън,
един жаден редактор, непознат и бледен
пред лист и монитор се трудеше наведен.*

Варненската шайка DAY OF EXECUTION може да е наполовина на възрастта на издателя, организатор на концертното честване, но с него ги свързва любовта към Old School Death Metal-а и преклонението пред непреходните ценности! Може би затова, излизането на групата е съвсем по план в 20:00 ч.

Day Of Execution

Макар да имат песни с разчупена ритмика, DAY OF EXECUTION наблягат на тежините в 4/4 такт, което не изключва old school постановка, но и не е определящо за такава. Момчетата винаги са успявали да се представят така, както искат, макар всеки да може да открие някакви забележки, свързани с персоналните му предпочитания. Факт е, че винаги са успявали да намерят сериозни издатели за творчеството си. Поднасяйки ни семпло шоу, чертаещо както творческите им постижения, така и основните вдъхновения за тях, варненци постигат приятелската атмосфера, характерна за метъл общността. Те са и по-скромни в претенциите си, отколкото са заслугите им! Тежкият им 50-минутен сет ни въвежда достойно в съпреживяването на една метъл история, белязана както от титанизъм, така и от ежедневни дребни страсти.

          Сетлист DAY OF EXECUTION:

01. Inevitable End
02. The Final Gift
03. Lust For Gore
04. Erase
05. Soulless
06. Torture
07. Pleasure of Molestation (HYPOCRISY cover)
08. I Am
09. The Beast Of War
10. Cenotaph (BOLT THROWER cover)

Що драскаше той там, макар не самин?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред диоди сред нощ пак залавян?
Поличби метални ли записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен струноплетец,
българин, маке или от Крепец?
Що се той мори с тоя дълъг труд?
Философ май бе, но най беше луд!*

Връстниците на The Other Side, CLAYMORE, както подобава, са отработили своята концепция за концертно шоу. Зрелостта им, постигната с години рутина, им позволява да имат добре структуриран сет, който притежава своята гъвкавост според времевите дадености на обладаваната сцена.

Claymore

Изградено на базата на много смени в ритъма и стилистиката, звученето на легендарните русенци е полифонично. Black Metal основата е надградена с много клавири и добавени интродукции. Песните на CLAYMORE ни подмятат между агресия и епика, между стени от шум и завладяващи хармонии! Различните вокални техники не могат да бъдат обхванати изцяло от озвучаването, но цялостта на сета, сякаш е концептуална. Добавените интродукции не задушават живото изпълнение, но изсвирените клавири имат натрапливост в използваните хармонии и бленда. Предвид факта, че не ги наблюдаваме много често по участия, групата ме изненадва с професионално структуриране на сета си и бърза ориентация на сцена! CLAYMORE много бързо отвърнаха и на зараждащия се бис, добавяйки песен, след като ни бяха представили и съвсем нова композиция. Едночасов концертен брилянт.

          Сетлист CLAYMORE:

01. Wings Of Destiny

          Intro – Mad Jack

02. Mad Jack Churchil
03. Near Death Expirience
04. The Steel Song
05. Hitchhiker of the Storm
06. New Threath
07. Vengeance Is Near

          Intro – Blood Rain

08. Blood Rain
09. Storm Sturm

          Бис:

10. The Eternal Law

Макар да отдъхна, той рече: „Ядéц!
На туй житие, аз йош не съм турил конец!“*

HYPERBOREA – групата, която едновременно е фар в морето на българския екстремен метъл, хем е преживяла бури от обрати в своето развитие, за да се превърне в това, което е днес. Постоянни и едновременно променящи се, момчетата винаги са готови да поднесат качествено свирене за феновете и подкрепа за колегите си!

Hyperborea

Измина цяла година, за да свикнем с авангардното звучене на последния албум на бандата – „Umbra”. Стандартите на прецизно, тежко, живо свирене на HYPERBOREA не са се променяли от години и повечето от новите им песни звучат монолитно вградени в цялостното им Death Metal творчество. Усложнявайки композициите в най-добрите традиции на световното развитие на стила, те постигат своята зрялост в концептуален и технически план. Прецизна рифовка и отчетливи мелодии се вплитат в сложни ритмически структури, всяка от които е характерна за съответната песен. Въпреки богатия си концертен живот, момчетата успяват да поднесат нови моменти за всяко свое значително участие и този юбилей не направи изключение от това. Отдавна не бяхме слушали на живо „Children of the Crisis” от втория албум на бандата. Въпреки застрашителното доближаване до лимита на времето, HYPERBOREA успяха да изпълнят горещо пожелания от феновете бис. Приятелското им отношение към всички в залата, остави топло чувство за дълго след вечерта.

          Сетлист HYPERBOREA:

01. Home of My Misery
02. Supremacists
03. Wrong Planet Syndrome
04. Be Quick Or Be Dead (IRON MAIDEN cover)
05. Children of the Crisis
06. Silent Stream

          Бис:

07. Two Extremities

Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че комерсиалните издания са лъжовно-вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали концерти и репортажи,
и от нашта рода музиканти, а не слугинажи;
че и ний сме дали нещо на светът
и на целото кълбо за България да четът;
и кога ни викат:“Българину!“ бесно,
ний да се гордеем с това име честно!*

Rock Thrashler
18.01.2020, София ,  Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©
Видео: Mrazek

Фотогалерия от събитието

_______
* Използвани са адаптирани мотиви от одата на Иван Вазов, „Паисий”.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

M.O.D. (Billy Milano`s last bargain sale)

Светият граал на groove, hardcore, crossover, incorrect-fun metal-а, който не сме и помисляли в онези (…) години, че някога ще видим на живо, най-сетне, щеше да огрее и наша сцена! Великолепно в своята възможност и малко тъжно, със закъснението в годините, събитие ни даваше възможността да го възприемем от първо лице и съответно, да го добавим (Или пък не…) към житейския си калейдоскоп. Богатото наследство на вдъхновението, което пионерите S.O.D. и M.O.D. оставиха през годините днес е една наситена световна сцена от музиканти, които се оглеждат в тях за корените си.

А ето и кои български групи BGTSC решиха да поканят, за да изразят почит към пионерите:

SAVAGE RAVAGE сами по себе си са една вселена в развитие, с интересен творчески път, която ще разнищим някой път подробно… Рядкото им появяване на сцена през последните няколко години, явно, не ги лишава от репетиции и традиционно високото ниво, което държат. Триото смесва изначалния си thrash metal с много hardcore влияния, точно като S.O.D. и M.O.D. на времето, но те имат свой път в това! Освен обогатения и прецизиран прочит на по-старите си „парцали”, групата обогатява стила си с grind и beatdown заемки. Станалото характерно за музиката им обръщане на ритмиката от силно в слабо време ги отвежда до симбиоза с funk metal-а, но повече като лично тяхно откритие, отколкото като отзвук от родоначалниците му. В тази насока има още накъде да се развиват, защото именно там китаристът им губи почва от време на време.

Savage Ravage

Savage Ravage

– Ще изпълним „Las Vegan”. – Обявява Александър Бенев (v., b.) и добавя в паузата: – Става въпрос за това, че всички седят и си гледат телефоните. К□р за тея работи! Стойте тука и слушайте музика!

Сцената в Mixtape 5 им е съвсем по мярка на SAVAGE RAVAGE. За това подгряване те са избрали сет с български текстове, който подкрепят със стабилно музикантско присъствие. Свежи тридесет минути, достойни да бъдат изпълнени и през най-силните години на хедлайнера.

          Сетлист SAVAGE RAVAGE:

01. Гнездо
02. Нашето модерно време
03. Тухла по тухла
04. Las Vegan
05. Жълти изроди

URBAN GREY, без съмнение, се вписват в парадигмата на наследници на old-school crossover движението, макар в началото на своето съществуване да имат industrial влияния. Те също ползат по-бавни пасажи в ритмиките си, но hardcore корените им са малко по-праволинейни от тези на SAVAGE RAVAGE. Осезаемо по-тежкият и плътен саунд ни ритва във вихъра на изпълнението им.

Urban Grey

Urban Grey

– Здравейте! Ние сме URBAN GREY. Как сте тази вечер? – Приветства ни леко неадекватно Добромир Ганчев (v.) в първата пауза, като продължава по-агресивно: – Ще има ли изкормване? После ще има много месо-о-о-о-о-о!!!

Плътният звук на момчетата е дропнат и въздействието им е повече ритмично, отколкото тоново, макар това да не се дължи на добавените струни. Солата и по-прецизните мелодии са поверени изцяло на Стоян [Stone Angel] Ангелов (g.), но честотно саундът му е ограничен от общата концепция на бандата. И основният вокал и бековете са нисък харш, като рядко фронтменът изкарва old-school височини. Концепцията е твърда, но това ограничава изразните средства и песните им започва да звучат унифицирано. Това проличава и на песента от бъдещия им албум – „Freak Show”. Тя по нищо не се отличи от останалата част на сета. Посланията и текстовете продължават да са твърде директни, еднопластови и клиширани. Гърлото на URBAN GREY представи групата, след което тя ни довърши с тежък, среднотемпов hardcore/modern metal и затвори 45-минутното си участие за деня.

          Сетлист URBAN GREY:

01. Shot >
          02. Control
03. Cross The Line
04. No Matter Where
05. 5-th
06. No Time To Waste
07. New Cannibal Creed
08. Bush >
          09. So Hard
10. The Solution Is The Problem
11. The Voice Within
12. Freak Show
13. P.I.G.

В 21:55 ч., туш ни вкарва рязко в сета на M.O.D. Това, което прави впечатление у американските класици, както и при повечето стари банди, е чуваемостта на инструментите, чистото свирене и перфектните настройки! Чувайки първите две песни на M.O.D., всеки с уши си дава ясна сметка, колко дълъг път имат да извървят родните банди, за да достигнат до публиката си по такъв качествен начин…

M.O.D.

M.O.D.

Следва първата тирада на Billy „Mosh” Milano (v.), която е в hardcore стил – за единството и уважението помежду ни. Именно Billy Milano е идейният носител на групата M.O.D., след като останалите членове  на изключително успешния проект S.O.D. се прибират по оригиналните си групи. Негови са и превърналите се в легенда изказвания по концертите, за които не смеехме и да мечтаем да чуем на живо… Затова и в сета са включени доста от класиките на групата-първообраз, които ние попиваме с нескрит ентусиазъм.

Всъщност, тъй забавните тиради на мистър Милано са компилация от най-добрите му попадения през годините, на която ѝ липсва известна свежест и актуалност. Така научихме, че в Австрия са обявили албума им за нацистки и за това ги върнали обратно в Полша, поради което нямали мърч… Тънък майтап, но нито M.O.D. имат актуален албум, нито на това турне са минавали през Полша… Двадесетте и една дати от Moshing Europe 2019 Tour са разхвърляни хаотично из континента, а българските дати са точно след тези в Русия. Тук фронтменът ни уведомява, че още от турнето си през 94-та година, много харесва Русия и източноевропейските народи! Научаваме още че мразел Америка, Израел и Европейския съюз, както и че е почитател на Тръмп. Което, никак не се връзва с изначалната концепция на ню-йоркското кросовър движение… Парчето от последния им албум –  „You`re a Fucking Dick”, влиза като поздрав за негативно упоменатите, както и за демократите в щатите.

M.O.D.

M.O.D.

Музикално, сетът тече доста приятно, независимо дали се забиват класики или нови песни, а описанието на стила им не би било коректно, спрямо феновете! Както самият Billy казва, те са направили първото смесване на hardcore и thrash. В новите песни се чуват и доста punk влияния. Но амалгамата и изпълнението са уникални! В отделните дати от турнето, обаче, няма нищо уникално и шоуто е просто едно възпроизвеждане на представлението в съответния му вид. Единствената разлика е, че програмната песен на S.O.D. „Speak English or Die”, е изпълнена като „Speak Bulgarian or Die” – нещо, което се случва на всеки език на държавата, през която шоуто преминава и се превръща в изказване на екстремистко-консервативни ценности… Представянето на групата също се превръща в разказване на виц, как барабанистът им бил мексиканец, когото прехвърлили през стената и колко интересно го представяли на немски език…

M.O.D.

M.O.D.

– Keep them fuckin` too! – Заключава Били… Въобще, майтапите му са попресолени със специфичната дума, което леко инфантилизира смешките. Забиването на най-големите хитове завършва точно час след началото на изпълнението на M.O.D., но това не е краят на шоуто. Двете песни, изпълнени като бис, са в полуакустичен вариант, като фронтменът взема китарата и ни обяснява, че песните са композирани по време на студентските му години. Подмятанията „Marry Christmass” влезнаха също като полушега.

          Сетлист M.O.D.:

01. Aren`t You Hungry
02. Get a Real Job
03. Douche Crew (S.O.D. cover)
04. Milano Mosh (S.O.D. cover)
05. Fight
06. You`re a Fucking Dick
07. Milk (S.O.D. cover)
08. Pussywhipped (S.O.D. cover)
09. True Colors
10. I Love Livin` in the City (FEAR cover)
11. Speak Bulgarian or Die (S.O.D. cover)
12. March of the S.O.D. -> Kill Yourself (S.O.D. cover)
13. Hate Tank
14. United Forces (S.O.D. cover)
          Бис:
15. Bubble Butt
16. Ode to Harry

След края на свиренето, Billy „Mosh” Milano, както и цялата група, остават на сцената, за да се срещнат с феновете! Както вече бяха обяснили, те дишат с феновете си! Не бе отказан нито един подпис, нито една подадена ръка и нито една снимка за спомен. Billy предпочитал повече да подписва биберони и съвсем отбягвал да подписва патици, доколкото разбрах… 😉

Rock Thrashler
19.12.2019, София, Mixtape 5


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: