The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Diablery, Shadowcraft, Occultum, and Belgarath live in Sofia

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 151 other followers

Последни публикации

Архив

Пришествието на втората вълна американски Black Metal

Antichriste Pantocrator European Tour 2019

Сравнително краткото европейско турне на американските Black/Death машини MANTICORE и злите Black Metal-и HELLGOAT, подкрепено от нетипичната гьотеборгска Black/Death формация KILL, първоначално не бе предвидено да мине през България. Благодарение на усилията на Metal Force HMC трите редки банди направиха едно немалко отклонение, за да се изявят в Grindhouse Skateboard Club. А да се види нещо от американската Black Metal школа, е събитие доволно рядко и прелюбопитно не само за нашите ширини, но и за Европа като цяло! Предвид еднодневните билети и наличието на Black Metal, очаквах подстъпите към клуба да представляват нещо, като обложката на „The Last in Line” на DIO… Поради това си взимам предварителен аванс за явяването. Макар че екзалтираните тълпи, изглежда, бяха свърнали в посока, по-прилична на една обложка на TANKARD, но както и да е…

2019.05.26 Antichriste Pantocrator European Tour Manticore, Kill, Hellgoat

Antichriste Pantocrator European Tour – Manticore, Kill, Hellgoat

В 20:20 ч. HELLGOAT окупират сцената, за да ни демонстрират първичната си същност. Минималистичният им Black Metal е обсебен от среднистия китарен звук, който се извлича почти изцяло на шведски акорди, от които не се чува отчетлив риф. Вокалите на Amon Demogorgon (v.,b.) представляват нисък харш, прорязван от редки фалцетни писъци. Басът е натурален. Едно- и двутоновите високо изсвирени поредици от Vaedis (g.), трудно могат да се нарекат „сола”, но носят стабилен спомен за ранните проявления на скандинавската Black Metal школа. Текстовете са обладани от детински сатанизъм и преобладават окултните послания.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Hellgoat

Често песните на HELLGOAT започват с бавни, запомнящи се Doom/Epic интродукции, които по-късно преминават в шумови виелици от първичен Black, където тоналността се губи във всеобщия хаос. Целенасочената бруталност прави опити да влезе на места в Grind похвати, обаче Atheos (dr.) трудно поддържа такъв интензитет на свирене. Усилията на триото изкристализират в едно по-статично сценично поведение. А твърде застъпеният шумов компонент не вдъхновява публиката за хедбенгинг и феновете се ослушват внимателно, за да вникнат в музиката. Многото ехо в микрофона е оставено и между песните, от което има окултно внушение, но посланията остават в лека загадка. Същевременно, въпреки немалката дискография на бандата, сетлистовете от концертите на HELLGOAT остават своеобразна тайна за посветените… Осем композиции са побрани в 30-минутния им репертоар за този концерт и ни разтварят в необходимата атмосфера.

Към 21:10 ч. KILL шумно прокламират възлизането си на сцената. На първо слушане идейната основа на групата не се отличава от тази на HELLGOAT, но има надградени доста приятни добавки. Към сходното ехо на вокалите и агресивния среднист китарен саунд и натурален бас, са добавени доста по-добра чуваемост на музикалните теми, по-разнообразна ритмика (Тук основателят на групата – Getaz (dr.) има основната заслуга!) и завладяващи хармонии! Кратките паузи между песните, както и внезапните преходи, сливат песните и разделят темите така, че сетът върви сякаш концептуално.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Kill

Между усложнените фигури в композициите на KILL има добавени пасажи с повтарящи се лесни рифовки, на които триото сякаш си поема дъх за следващите виртуозни впускания. Изглежда няма как в епичните моменти при гьотеборгците да не се промъкват и някои BATHORY влияния. Наред с тях KILL не се притесняват да посягат и към класическия Punk, като в „Anti-Cosmic Thunderstorm”. Агресивният шум и хармоничните решения намират много приятен баланс при момчетата и тъканта на сета им е изградена доста музикантски, въпреки влиянията! Досегът с публиката не е строго мизантропичен и преди последното парче Carl Warslaughter (v.,b.) се провиква:

          – Sofia!?! You die in infernal slaughter!

След това групата заслужено получава искане на бис, но времевите рамки са неумолими в този момент. Близо 40-минутният сет изчерпва полето за изява на шведите.

          Сетлист KILL:

  1. WormwoodDescends
  2. HolocaustFires
  3. Vomitof Heaven
  4. The Devil
  5. Totentanz
  6. Anti-CosmicThunderstorm
  7. TheBlack Celebration
  8. InfernalSlaughter

Antichriste Pantocrator European Tour определено имаше обща концепция на звученето, от което MANTICORE не бягаха, но и не потъваха в обезличаване. Същото вокално ехо, добавено дори между песните, хаотичните свръхагресивни китари и тежко налаганите свистящи чинели, ни въвеждат в творчеството на триото в 22:05 ч. Като цяло, обаче, звукът на групата е решен в по-нисък регистър. Може би, заради това на Ixitichitl (b.,v.) са поверени бас сола, изплуващи над ниската китара. Ниските клокочещи вокали на Naberius (v.,g.) са с много тесен диапазон и се артикулират почти равно. Разнообразието се постига с беквокалите на другите двама музиканти. Групата се прицелва в ултра-бързите изпълнения, където енергичните пръстовки имат повече визуален, колкото чуваем ефект. MANTICORE седят уверено на сцената, движат се свободно, за разлика от първите две банди и залагат на шумното изпълнение, на ръба на чуваемостта на музикалните фигури. По време на смените на ритмиката триото демонстрира завидна сработка. Тежестта на Black Metal-а им посяга към Grind изригвания и Death Metal рифове под картечни барабани.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Manticore

За разлика от KILLMANTICORE са с ясно обособени песни, чиято единна структура има свое лице за всяка от тях. Поради това, направи впечатление смяната в постановката с Punk-Black парчето „Feast of the Beast”. След това групата премина в разгръщане на бавните си композиции, сред които имаше кавър, но и носеха спомен за ранните GRAVELAND. Ниските настройки на звука и тук попречиха на композиционното разгръщане на MANTICORE и бавните чукове блеснаха повече в агресивен и ритмичен аспект. Това не попречи да оценим самобитността на американците. Тринадесетото парче отсече края си с лимита на клубното време в 23:00 ч. и феновете успяхме само да изразим задоволство от изпълнението им.

          Сетлист MANTICORE:

          Intro

  1. Destruction of the Holy Light
  2. Insemination of the Sycopath
  3. Purity and Disease
  4. Halo of Vermin
  5. When Fire Strikes the Blackened Skies
  6. Empty Eyes/Hollow Temples
  7. Envenomation
  8. Filth Upon Filth
  9. Feast of the Beast/Rise of the Entombed
  10. The Gate of Nanna (Beherit cover)
  11. Breath of Plague
  12. Bleeding the Leeches
  13. Exalt

Въпреки задоволеността на Black Metal феновете със събития, може да се каже, че пропуснахме най-силните години на ранната американска Black Metal вълна в лицето на групи, като BLACK FUNERAL, JUDAS ISCARIOT или CRIMSON MOON. Втората вълна, обаче, имахме възможност да съпреживеем на живо и който е пропуснал тази възможност, би следвало да му бъде отнето правото да се жалва относно концертния живот в България! Носеща своята специфика в интерпретирането на европейските си влияния, тази вълна ни поднесе чудесно и мрачно музикално преживяване.

Rock Thrashler

26.05.2019, София, Grindhouse Skateboard Club

BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.

Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.

          Сетлист SEVI:

          Intro

  1. Fоllow Me
  2. Am I Alive?

          Piano Intro

  1. The Art of War
  2. To Hell and Back
  3. Never Again
  1. One Time Think
  2. On My Own
  3. Screw You, Honey
  4. Bitter of Taste
  5. Speed Up

Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.

          Сетлист BLACK STONE CHERRY:

          Funny Introduction

  1. Burnin`
  2. Me And Mary Jane
  3. Blind Man ->
  4. Can`t You See (The Marshall Tucker Band cover)
  5. In My Blood
  6. Island Jam
  7. Maybe Someday
  8. Ain`t Nobady
  9. Drum Solo
  10. Blame It on the Boom Boom
  11. White Trash Millionaire
  1. Lonely Train
  2. Like I Roll

          Medley:

  1. My Last Breath ->

          Purple Haze – fragment (Jimy Hendrix cover) ->

  1. Cheeper To Drink Alone ->

          No Diggity – fragment (Blackstreet & Dr. Dre cover) ->

  1. Hollywood In Kentucky
  2. Folsom Prison Blues (Johnny Cash bluegrass cover)
  3. Family Tree

          Бис:

  1. Peace Is Free

Rock Thrashler

София, Mixtape 5, 10.07.2019


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

TESTAMENT: Интензивно шоу в прецизен американски стил

Без съмнение, тръгвайки за европейско турне, TESTAMENT са се подготвили професионално да са на ниво. Рефренът за „звездния състав” започва да става малко преекспониран, доколкото едва ли някой помни да е гледал американците в незвезден такъв… Това просто са TESTAMENT! Чезнещият преди десетилетия някъде из американската история Alex Skolnick (g.), ще наблюдаваме за трети път по нашенско… Разликата е, че този път очакваме концертът да протече без разни злополучности, както се е случвало досега, въпреки че интересът към него го е преместил в по-скромно като капацитет място…

Testament_05778

Testament

След като българските фенове и сцена дълго време се лутаха из дебрите на ИТГнБМ®*, беше време да имаме действаща Thrash Metal група в духа на късните 80-тарски класики! Изборът на TERRAVORE за съпорт на този концерт бе доста сполучлив! Още съвсем в предверието ни посреща скромният им като цени, но богат мърч. А варненската банда забива точно в 20:00 ч., както е предвидено!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Terravore

Сравнително отскоро TERRAVORE са квартет. Строгият им европейски Thrash Metal беше изтъкан от сглобени класически образци, но включването на втора китара е израз не само на инструменталното им израстване, но и на придобиването на свое лице в композиторски аспект! Групата е преодоляла китарния разнобой, който демонстрираше в началото на декември миналата година. Отделно, качествените параметри на сцена, звук и огромно интерактивно платно дадоха да се разбере, доколко им отива на момчетата, пък и заслужават да са на големи форуми. Прецизно пипнати парчета, поднесени с онази лекота, с която свирят големите!

Terravore_05627

Terravore

Орязаният като децибели сет ни показва една достойна група, комфортно ситуирана в съвременния рок-театър на София – Music Jam ClubTERRAVORE коват песните си последователно със съвсем кратки паузи за общуване с публиката. Новото парче „Poltergeist” се вписва монументално в творчеството им. Кратка консултация между музикатите предвещава края на сета им. Неволно се замислям, че беше време този своеобразен саундрак на прехода ни през пропуснатото и към съвремието в метъл концертите да се случи най-сетне в пълния си обем! Но нека не ви обременявам прекомерно със своите мисли… В 20:33 ч. варненци слезаха от сцената достойни!

Terravore_05685

Terravore

          Сетлист TERRAVORE:

          Intro

  1. Lethal Vaccine
  2. Hollow Points
  3. Death From Above
  4. Starkiller
  5. Poltergeist
  6. The Chicxulub Impactor

Мърч щандът на TESTAMENT предлагаше ограничен избор от фланелки от турнето, като и сувенирни артефакти. Очевидно бизнесът с дискове големите групи са го оставили на дистрибуторите.

Testament_05683

Testament

Три минути преди 21:00 ч. прозвучава виртуозно интро в духа на зрелите 80-тарски thrash metal класики, а американците излизат на сцената. (Апропо, интрото на TERRAVORE не бе по-малко ценно от това, на хедлайнера!) Кратко приветствие на фона на отшумяващото интро и TESTAMENT отсичат точния час със секундарника, врязвайки се с три от най-многопластовите си композиции, между които или няма паузи, или паузата не прехвърля две секунди! Американски вариант на интензивно шоу, което те грабва да се кефиш или да слушаш, но не и да скучаеш! Концертният маниер на групата е достигнал своя хомогенност, който е закотвен някъде в непреходните им стандарти и заглажда различни стилистични залитания през годините. Което сочи ролята на съвременното продуциране за студийното звучене на групите с огромно творчество зад гърба си…

Testament_05836

Testament

– Изключително съм щастлив да се срещна със следващото поколение метъли! – Казва фронт-шаманът Chuck Billy (v.), оглеждайки цялата зала. След което обявява, че ще изсвирят пакет песни от албума „The Gathering”.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Testament

Следва още една порция плътно свирене, където представителите на първото поколение трашъри ни показва, че спортната им форма никак не е занемарена. TESTAMENT „усвояват” широчината на сцената със завидна ефективност! И докато инструменталистите демонстрират на отделни пасажи своите способности, Chuck Billy в малкото си свободни моменти разхвърля в публиката усмивки и перца с подписи на именитите си китаристи. Четирите песни отнемат по-малко време от първите три, но удоволствието от тях не е по-малко!

Testament_05709

Testament

По време на демонстрациите на взаимни симпатии научихме за задоволството на групата от това, че в България са ги пускали по радиото! Нещо, което в Америка вече не се случвало… След това различни класики започнаха да звучат в не толкова препускащ ритъм. Вокалистът не успя да довърши текста на „Stronghold”, след което призова за пит… Това ми даде възможност да установя, че залата назад в частта под балкона гаси високите честоти и звученето става доста клубно. Нещо, което в горните части на Music Jam Club не се случва. Дигитални контролери, вързани към озвучаването държат нивата на звук в точно програмирани параметри. Никой, обаче, не се занимава с тънкостите по озвучаването на отделните музиканти (Както е при доста други групи…) и ефектите и силата на звука се контролират от всеки един от тях! Двама души подсигуряват изцяло технически самата сцена. Някои от по-ранните песни на TESTAMENT привидно завършват сета им.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Testament

Без да ни карат да ги викаме дълго, живите класици се завръщат на сцената видимо свежи, подмятайки че не са първа младост вече… След „Practice What You Preach” и „The New Order” последва звездно представяне на членовете на бандата. По време на „The Formation Of Damnation” Chuck Billy режисира умело един „wall of death”, които изсмука кислорода от атмосферата с надеждата, че ще ни умори.

          Сетлист TESTAMENT:

          Intro

  1. Brotherhood Of The Snake
  2. The Pale King
  3. More than Meets the Eye
  1. D.N.R. (Do Not Resuscitate)
  2. Down For Life
  3. Eyes Of Wrath
  4. Legions Of The Dead
  1. Low
  2. Stronghold
  3. Into the Pit
  4. Electric Crown
  5. Disciples of the Watch

          Бис:

  1. Practice What You Preach
  2. The New Order
  3. The Formation Of Damnation
Testament_05712

Testament

Последваха дълги овации. Сякаш остана очакването, че сме си заслужили поне още една „Over the Wall”! Парчето, което нормалните потребители на концертен живот са консумирали дълги години до насита бе все още жадувано от нас, да бъде чуто в пълния си блясък, какъвто ни предложи този концерт, за разлика от предишни. Не чухме и обещаваните нови песни от предстоящия албум на TESTAMENT. Кротки 50-тарски американски класики попариха очакването и концертът приключи сякаш твърде бързо за нуждите на феновете. Въпреки това, бяхме станали свидетели на прецизно шоу в американски стил.

Testament_05850

Феновете


* Изгубеният траш гений на българския метъл® – понятие, въведено от автора, за да обозначи разнообразно количество групи в различни стилове, ползващи подчертана thrash metal рифовка. Семантиката му очаква своята подробна статия. Понятието е публикувано за първи път в репортаж на 16.01.2014 г.

Rock Thrashler

18.06.2019 г., Music Jam Club, София

Галерии:
TESTAMENT в София
TERRAVORE откриват за TESTAMENT в София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

NECRONOMICON: Thrash-ът – немският Rock`n`Roll!

Ако през 1991 г. в България бяха дошли NECRONOMICON, а не SODOM, днес рекордното количество публика щеше да е на друга сметка… Превратната съдба се разви доста по-неблагоприятно за първите и те не събират многохилядни тълпи нито тук, нито в родината си, но това не омаловажава 80-тарските им подвизи и съвременните им достижения. Но за тях, по-нататък…

Старателно отбягвах да определям творческите достижения на новата ни суперформация, съставена от активни и креативни музиканти – MALTWORM, но дойде и този миг за осветяване на прозрения… Небезизвестните момчета, които концертират, докато другите им банди записват, по собствените им думи, обединяват усилия с идеята да творят Old School Death Metal.

Maltworm

Maltworm

В 20:20 ч. хаотична рифовка с някои тънки Punk напомняния, като от дебюта на ENTOMBED, извършват нападение над предразположените ни към шумови атаки сетива. Дълбокогърлените харшове на Hairy Worm са строго Death Metal, с някои високи Thrash отплесвания. Още на второ парче се избистря картината, че с двама прецизни Thrash Metal китариста, нещата ще са толкова old school, че леко ще бягат от Death Metal-а. PROTECTOR-ски рифове в среднист регистър доминират парчето. Като цяло чистите рифовки в сравнително високите честоти дават много thrash закваска на песните им. Българският алкохолен химн е комбинация от здрав риф и Grind врязвания, като в ранните NAPALM DEATH. Химнът на DISMEMBER е съвсем в съзвучие с търсенията на групата и чертае някои щрихи от вдъхновенията им. Програмното парче на групата е изтъкано от повече SUICIDE ANGELS влияния, непокрити добре от подобаващо сценично поведение. Death Metal структура с някои епични хармонии, сякаш, рисуват влияния от ранно-преходните AMORPHIS, в предпоследния трак. Докато финал на тази 40-минутна подгрявка слага един тотално DESTRUCTION чук, въпреки дълбоките клокочещи вокали. Един пир за сетивата, който наистина ни връща в 90-те със спомени за търсенията на една плеяда по-малкоизвестни групи, които ще ви подскажа при следващия такъв случай…

Maltworm

Maltworm

          Сетлист MALTWORM:

  1. Ash Williams
  2. Yersinia Pestis
  3. Всичко на масата (но не по Буковски)
  4. Of Fire (Dismember cover)
  5. The Kvlt Ov The Maltworm
  6. Cripplet And Abandoned
  7. Tribute To The Gods

Базираната понастоящем в Швейцария сръбска група EVOLUCIJA, се съзнава в момента като Symphonic Metal. Това предопредели някои плейбек очаквания, които за щастие, не се сбъднаха в пълната си степен. В 21:15 ч. тръгна очакваната симфо-интродукция, която си и отмина, а групата влезе през четири палки в нелошо Hard`n`Heavy парче. Впечатлението от грамотното, но неуверено свирене на инструменталистите, бе разваляно от доста компромисните вокали на Ilana Marinjes, изпълнени с доста фалшиви моменти, непремерени за гласа й височини и неуверено тихо пеене. Въпреки трите си албума, на групата ѝ личеше, че няма много сценичен опит и страхът от провал им действаше твърде осезаемо. Hard Rock с твърде агресивен китарен саунд заляга в основата на парчетата им. Синхронизиращата обложка, която менажираше барабанистът им, не беше претрупана от някакви симфонични елементи, а по-скоро служеше за добавка на ритъм китара на солата, както и на реализиране на прецизирани дуети за певицата им сама със себе си.

Evolucija

Evolucija

След петата песен стилистиката омекна още повече, ползвайки класически рок конструкции, някои prog. постановки и поп-рок ритмика. Песните започнаха да се „огреждат” в 80-тарския соц. рок като хармонии. Кавърът на THE CRANBERRIES бе изпълнен вдъхновено, но със същите тонови несъвършенства в пеенето, както и авторските им неща. Тук в звученето им изпъкне дисбаланс, внесен от основателя Dragiša Marinjes, чиито бас „изпържи” озвучаването, но той продължи с опитите си да увеличи своя инструмент прекомерно. Песните имаха и своите сръбски заглавия, които привидно нямаха много общо с английските си еквиваленти, които слушахме. Или поне преводът е бил доста творчески.  Към програмното парче от последния им албум – „Hunt”, бе добавена симфо подложка. EVOLUCIJA бяха готови да изпълнят допълнителна „либовна” песен на сръбски, но хладината на публиката не им даде смелост за това и те се ограничиха в рамките на 45 мин. сет.

Evolucija

Evolucija

          Сетлист EVOLUCIJA:

          Intro

  1. Velvet Cage
  2. Reflections On A Blade
  3. Lonely
  4. Wish
  5. Portrait
  6. Metamorphosis
  7. Zombie (The Cranberries cover)
  8. Rose With No Name
  9. Hunt

Вече сме подготвени, че NECRONOMICON излизат като трио, когато в 22:15 ч. те се качват на сцената. Кратката интродукция ги вкарва в парчето, което въпреки че е с доста по-неагресивен китарен саунд, си звучи Thrash-арски! След песента Freddy (v., g.) ни обяснява, че другият оригинален член от групата – Michael Kusch (g.) страда от ментални и алкохолни проблеми, поради което е отпаднал от турнето на първата му дата. Но от уважение към феновете, те продължили да свирят своя Rock`n`Roll! Когато, обаче, на немец му се досвири „pure Rock`n`Roll”, обикновено се получава доста сносен Thrash Metal! И така NECRONOMICON ни даряват със здрави рифове. Вярно е, че в сравнение със новите им студийни творби, триото звучи доста по-леко, заради самотната китара, но искреността, с която се лее метъл от подиума, е завладяваща! Това Rock`n`Roll отношение, което израства в Thrash класики се среща и у други немски банди, най-скоро от които са идвали насам са S.D.I.

Necronomicon

Necronomicon

Виртуозното владеене на инструментите и лекотата, с която песните биват поднасяни, са удивителни! Качеството на едно толкова семпло метъл шоу удивлява по същия начин, по който бяхме приковани едно време от SODOM. И макар NECRONOMICON традиционно последните години да събират към 70 – 80 фена на концертите си у нас, те заслужават нашето внимание, като културен композиторски феномен! Изящният бас на Marco, изпъква в триото. Прецизната ритмика, поднасяна от Chris Mosh, просто те въвлича в песните. Имаше къде и да се разпеем на припевите. Freddy с гордост ни представя първото си композирано парче, от 85 г. „Magic Forest” е полупънкарски химн, изсвирен доволно шумно. След това групата се представя и предупреждава, че краят на сета приближава. Естествено, не ги пускаме толкова лесно и бандата изсвирва и подготвения си бис. Почти едночасовият им сет пак ни се стори твърде къс, но раздялата бе удволетворителна за всички, както и обещаваща, за още срещи.

Necronomicon

Necronomicon

          Сетлист NECRONOMICON:

  1. Burn And Fall
  2. Religion Live Fast
  3. Unconquered
  4. Upon Black Wings

          Spoken Intro

  1. Face To The Wall
  2. Invictus
  3. Bloody Bastard
  4. Inside The Fire
  5. Magic Forest
  6. Total Rejection

          Бис:

          Shamanic Intro

  1. The Nightmare Continous
Necronomicon

Necronomicon

София, Live& Loud

12.05.2019

Rock Thrashler

 

EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI: Неподозирано широкият фундамент на класическите рок и метъл форми

EVERGREY – Няма нужда от много приказки…

Китаристът Manu Savo е участвал в две от ключовите Heavy Metal формации на Румъния, които са се извратили по-късно в поп-рок. Въпросният музикант, обаче, е запазил металната си жилка и е стартирал проекта си CROSSING ETERNITY съвместно със скандинавски музиканти, за да реализира идеите си в Power Metal направлението. Обявявайки турне „The Rising World Tour Part II”, те се интегрират в обиколката на EVERGREY „The Atlantic Europe 2019 Tour”, за да отворят шоуто и в София. Разказвам ви всичко това, защото то е по балкански поучително…

A_Crossing Eternity_09815

Crossing Eternity

Точно в 18:30 ч., пред около 50 фена, CROSSING ETERNITY излизат, за да представят своя прочит на Heavy Metal стилистиката. Звукът е твърде слаб, но предвид все още празния клуб, това е добре за съхранението на слуха ни. Групата звучи изключително натурално със стандартни рифовки и доста усет към мелодията. Вокалистът Gabriel Nicholas е сравнително ново попълнение в бандата, а блендата му носи препратки към Andy Deris (HELLOWEEN), което слага последния щрих от впечатленията, които оставят базираните в Букурещ музиканти. Трябва да му се признае по-доброто пеене, отколкото е в оригиналния студиен запис на албума! Групата слива първите си две парчета.

A_Crossing Eternity_09827

Crossing Eternity

– Hail Immortals! … – Началото на приветствието бележи някои лични предпочитания на певеца, каквито се забелязват и в сценичното му облекло.  CROSSING ETERNITY е група със съвсем прилично ниво! Барабанистът им отговаря за съвсем деликатните клавирни подложки, които в други случаи са изпълнявани на живо. Това отваря мелодиката още повече в посока Hard`n`Heavy. Краткият им двадесет и седем минутен сет завършва с класически Heavy Metal, класически туш и класическа демонстрация на умора. Публиката се е удвоила и прави, каквото може за възнаграждаване усилията на квартета, но клубът е още съвсем свободен.

A_Crossing Eternity_09825

Crossing Eternity

Сетлист CROSSING ETERNITY:

  1. Kingdom Come
  2. High Above the Crown
  3. Winter Poem
  4. Sand in the Sky
  5. Ghost Of The Storm

GENUS ORDINIS DEI явно са от онези „уона-би” италиански добавки към турнетата… Себесъзнаването им за Symphonic Death Metal няма много общо с реалностите на изпълнението им. Отново в уречения час, клавирно-перкусионна интродукция възвестява възлизането на „висшите правила”.

C_Genus Ordinis Dei_10009

Genus Ordinis Dei

Музиката на GENUS ORDINIS DEI е базирана тотално на Heavy Metal-а, което лъсва при изпълненията им на живо! Приличната двойна китарна атака и умерените харшове на Niccolò Cadregari (v., rh.g.) никак не променят този факт. Залепената подложка от абсурдни електронно синтезирани симфонизации и клавири звучи повече като гротеска. Още преди да прозвучи кавърът на MANOWAR, гласът на певеца увисва в много Eric Adams-овски маниер. Забележително е, че в солата на Tommaso Monticelli (g.) има нещо дълбоко тракийско – тънка позната фолклорна нишка управлява фигурите му! Повелителните жестове и смръщени гримаси на двуметровия фронтмен са не по-малко абсурдистки… Режисиран хедбенгинг довършва визуалната картина.

C_Genus Ordinis Dei_10030

Genus Ordinis Dei

„Who`s the band? Who, who, who`s the band?”, пита припряно Niccolò по време на презаписаната от италианците интродукция на „Hail And Kill”… Всъщност целият им сет звучи като кавърите на WITCHERY на Heavy Metal класики плюс добавените абсурдни симфонизации. Бластовете от касите звучат толкова електронно, че отивам да проверя дали Richard Meiz (dr.) ги свири. Свиреше ги доста прилично, но в касата бе поставен електронен регистратор, от където се вадеше звукът. Гротескна бе и липсата на всякакво движение при предната кожа на касата, но сетът на подгряващите групи бе озвучен по този начин. Демонстративната хиперактивност на фронтмена даде, все пак, някакви резултати сред събралите се вече около 300 фена. Доста пъти съм се питал, защо някои хора пропускат подгрявката, а изглежда след половинчасови слухоанализи си отговорих сам…

C_Genus Ordinis Dei_10046

Genus Ordinis Dei

Сетлист GENUS ORDINIS DEI:

Intro

  1. You Die in Roma
  2. Embracing The Earth

Sympho-epic Intro

  1. Halls of Human Delights

Intro

  1. Hail And Kill (Manowar cover)
  2. Red Snake
  3. Roots And Idols Of Cement

Piano-Outro

Местим музикалната карта на събитието на североизток до Финландия, но полюсът на самоопределение остава прикован към посока „самозаблуда”. Може би това е някаква шега, подготвена ни от Tom Englund, заради неразбирането, което дълго време витаеше около EVERGREY!?!

D_Bloodred Hourglass_00109

Bloodred Hourglass

Отново на секундата започва дълга клавирна интродукция, давайки възможност на BLOODRED HOURGLASS да излязат като звезди и да просят подранили овации. Представящата се за Melody Death/Thrash Metal банда влиза през четири палки в класически Heavy Metal с някои Metal/Core ритмически решения и тежки вокали. Влечението им към крайната мелодика също олекотява стила им в една доста слушаема формула. Песните са среднотемпови, равноделни, мелодични и с разпяти припеви. Умерените харшове, електронизираният бласт и рифовете не втежняват музиката до студийните продуцентски решения, които момчетата са достигнали в записите си. Клавирните и пиано подложки балансират звученето в обратна посока до епицентъра на класическия Heavy Metal. Където няма интродукции, между песните им звучи аморфен шум.

D_Bloodred Hourglass_00166

Bloodred Hourglass

BLOODRED HOURGLASS поне се справят доста добре с инструментите си, а бекграундът им не е досадно набъбнал до плейбек. Визията им на отегчени офис-служители, избягали, за да всеят шум в ежедневието си, донякъде оправдава представата им, че вдигат Death Metal революция… Последните три песни композиционно се радеят твърде много с творчеството на MANOWAR във всяко отношение. Jarkko Koukonen (v.) пее доста агресивно и то без да ползва китките си, но пак е доста мелодичен, в сравнение със студийните записи на бандата. А някои мелодични решения се присягат към мейнстийма. Пренасянето на CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH тенденциите в спокойна и с афинитет към мелодиите Финландия е довела до такъв резултат. Приятно прекарани 35 мин.

D_Bloodred Hourglass_00256

Bloodred Hourglass

Сетлист BLOODRED HOURGLASS:

Intro

  1. Quiet Complaint

Piano Intro

  1. Six Feet Savior
  2. Valkyrie

Kb. Intro

  1. We Form the Broken
  2. The Last of Us
  3. Castle Ashtray
  4. Where the Sinners Crawl

Клубът вече е доста пълен, макар и не максимално. Богатият мърч щанд има разнообразни предложения за феновете, в средноевропейския ценови диапазон. Необходимата дълга пауза за пренареждане на сцената за хедлайнера е оползотворена пълноценно от BLOODRED HOURGLASS, които всички са на разположение за среща с фенове там.

B_Atmospere_09844

Атмосферата

В тази пауза се открехва време да отворя дума за организатора. За феновете е добре известно какви са предимствата да посетиш точно техен концерт, а българският език е достатъчно богат, за да бъдат те изказани с нещо повече от многозначителното „Всичко беше точно до секундата!”. В този смисъл, ако някъде прочетете тази констатация, знайте че в този случай тя наистина бе вярна, дори и в буквалния си смисъл! Но за сега ще спестя другите суперлативи, които могат да се използват и универсално, за да боря конкуренцията и да „капарирам” още някой и друг репортерски слот, докато се появи някой репортер от калибър достатъчно близък до моя, за да мога и аз само да си чета от вкъщи и да гледам видеа от по-екзотични места! (Моля, приемете това отклонение в съвсем хумористичния му, положителен конотат!)

E_Evergrey_00470

Феновете

В уречения час от пулта тръгва песен на VAN HALEN и аз злостно наострям перо, за да отразя закъснението. Песента, обаче, прекъсва с модулация, като при изключване на грамофон от захранването (Простете, млади читатели!!!), за да последва „подводното” интро на албума, в чиято подкрепа е турнето.

Гьотеборгските корени на EVERGREY ги бяха обременили с доста влияния в началото на тяхната кариера. Сложната структура на музиката им отблъсна по-непретенциозната публика и не даде шанс на прогресив феновете да се фокусират върху това явление. Когато свириха за пръв път в България, групата пък бе след издаването на един слаб албум, който не блесна сред цялата им дискография. Сега ни предстоеше съвършено различна ситуация, усещане и преживяване!

E_Evergrey_00498

Evergrey

Много от композициите на квинтета започват с Gothic усещане, за да се разгърнат в многопластови, сложноритмични произведения, притежаващи свое вътрешно съвършенство и зрялост. Качеството на новия им материал и композиторският интегритет, постигнат в него се отразяват и на изпълнението на по-старите им песни, за да се постигне онова целокупно единение на творчество в музикалния сет, който EVERGREY представят. Съвършенството на живото изпълнение поразява с усещането за допир и съпреживяване на музиката! Чистото пеене на Tom Englund (v., g.) предлага онези тънки несъвършенство на живото изпълнение, които само подчертават преживяването на текстовете, вкопани в строго минорните хармонии. Толкова рядко вече са тези групи, които са съвсем живи, че първите няколко песни от сета отлитат като чисто откровение. Пиано интерлюдиите са изсвирени наживо, а водещи прожектори добавят акцент всеки път, когато някой от инструментите солира.

E_Evergrey_00528

Evergrey

Progressive закваската на EVERGREY се радее с композиционните шедьоври на NEVERMORE и DREAM THEATER, но истинската им генетична връзка е по-дълбока… Обреченото усещане, особено във вокалите, докосва Phill Colins, но дълбоката връзка на тази музика е с MARILLION и ранния FISH! Двойни каси, тежки рифове и по-агресивен звук са в репертоара на шведите, но уникалният им почерк на музиканти, намерили смисъла е духовен наследник на MARILLION. Това се подчертава и от естествения аристократизъм, който излъчва вокалистът-китарист и основател на групата. Общуването с публиката е естествено, откровено и двупосочно. Не че тотално липсват бек-граунд компоненти в сета на хедлайнерите, но те са над изсвирваемостта на всичко, което е изсвирено на сцената, а то никак не е малко!

E_Evergrey_00388

Evergrey

Чак след четвъртата песен групата отправя първите си приветствия към феновете. Няма нужда от много приказки при тези параметри на музициране! Самите добавени дамски хорове и пложни шумови картини придобиват по-голяма чуваемост. EVERGREY едновременно преливат през песните си и правят паузи по средата на някои композиции, изящно ползващи Progressive ритмики и структури. Дори да влезнат в парчето класически, те го правят през три палки! Тежкото Doom-аджийско „All I Have” с вплетени Gilmour (PINK FLOD) сола, бива довършено от подложка, а групата се прибира, сякаш след едва минути на сцената.

E_Evergrey_00399

Evergrey

След като ги викаме доста горещо, атмосферична подложка дава знак, че ще има още. Нека отбележим, че на това турне се е случвало EVERGREY и да не свирят добавка. Ние, обаче, я получаваме съвсем заслужено. Двете песни, сякаш като тежки обработки на MARILLION и ASIA също отлитат, докато на сцената остава само Rikard Zander (kb.). Клавиристът прави импровизация по темата от интродукцията на „Gates of Babylon” (RAINBOW) и когато към него се присъединява Henrik Danhage (g.), съм убеден, че групата ще забие кавър. Солата, обаче, приключват и бандата излива финалните си авторски композиторски решения с много финес, сложност и прецизност. Аутродукцията на пиано още отзвучаваше, когато EVERGREY успяха да се снимат с публиката в София, да се поклонят три пъти и да се оттеглят окончателно. Час и половина беше отлетял неусетно…

E_Evergrey_00336

Evergrey

Сетлист EVERGREY:

VAN HALEN record… ->

Intro

  1. A Silent Ark
  2. Weightless

Transitional Piano Prelude

  1. Distance

Intro

  1. Passing Through
  2. The Fire ->
  3. Leave It Behind Us ->
  4. Black Undertow ->
  5. My Allied Ocean
  6. All I Have

Бис:

Atmospheric Intro

  1. The Grand Collapse
  2. Recreation Day
  3. Rainbow`s „Gates of Babylon” inspirated Keyboard & Guitar Solo
  4. A Touch of Blessing ->
  5. King of Errors

Piano Outro

Rock Thrashler

14.04.2019, Mixtape 5

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI

SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON: Наметалото на Хадес падна над София

И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака…

Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като Symphonic Death Metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към Dark Metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество Black Metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Xaon

Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (където ги има) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.

A_Xaon_04504

Xaon

Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече Melody Death Metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.

          Сетлист XAON:

  1. Mobius
  2. Carillon
  3. Solipsis
  4. Eros
  5. Monolith
  6. Zarathustra

Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен Black Metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в Black Metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Diabolical

Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.

          Сетлист DIABOLICAL:

          Intro

  1. Requiem
  2. Betrayal

          Intro

  1. Failure
  2. Into Oblivion
  3. The Fire Within ->
  4. Metamorphosis ->
  5. Black Sun
  6. We Are Diabolical

Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.

C_Septicflesh_05469

Атмосферата

KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил – death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Krisiun

– Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската Death Metal сцена, да заплитат с Thrash и Core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни Death Metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.

B_Krisiun_04999

Krisiun

Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! …” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.

– Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRISIUN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак…

          Сетлист KRISIUN:

          Intro

  1. Ravager
  2. Combustion Inferno
  3. Bloodcraft
  4. Devouring Faith
  5. Scourge of the Enthroned
  6. Descending Abomination
  7. Slaying Steel
  8. Ace of Spades (Motörhead cover)
  9. Blood of Lions
  10. Demonic III

Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.

Septicflesh

Septicflesh

Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.

– Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието наSEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е Dark, Gothic, Black и Death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на Neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.

C_Septicflesh_05395

Septicflesh

След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното Gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.

C_Septicflesh_05451

Septicflesh

Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с Gothic/Industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони  и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.

C_Septicflesh_05365

Феновете

Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски Black Metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти… Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!

Septicflesh

Septicflesh

– Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би…

          Сетлист SEPTICFLESH:

          Intro

  1. Portrait of a Headless Man

          Outro

  1. Pyramid God
  2. Martyr
  3. Prototype

          Orchestral Intro

  1. Enemy of Truth

          Chorus Outro

  1. Communion
  2. The Vampire from Nazareth
  3. Prometheus
  4. Dante`s Inferno

          Outro

          Бис:

  1. Anubis
  2. Dark Art

Rock Thrashler
30.03.2019 Club Mixtape 5

Още:

Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.

Фотогалерия: SEPTICFLESH и IN FLAMES на Rockstadt 2018

SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика

SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове

 

Повествование от бавните години (50 години URIAH HEEP)

Както вече съм имал възможност да обсъдя с вас, късният ренесанс на британския феномен URIAH HEEP бе онова събитие, което събуди музикалния рок живот в България. Тогава музикалните ветрове, които духаха през Родината можеха да носят от запад на изток само сладникаво безсмислие на средновековна любов и пренасяха мелодии предимно от Рим към Москва… За да стане възможно рок музика да дойде официално по нашите сцени, тя трябваше да е преминала цензурните бариери на окупатора! Така и стана – след турнето на англичаните в Съветските републики през 1987 г., за което ние тогава не знаехме, нашият път към рок съкровищницата бе отворен през източната порта. Но стига за това! Важното е, че това бе момент на прераждане, който донесе спокоен и в немалка степен плодовит период за URIAH HEEP, които от днешна гледна точка побират в себе си всички мелодични метъл поджанрове в композициите си!

Uriah Heep

Uriah Heep

Не само 50-годишен юбилей имат класиците, но и ние имаме 30-годишен юбилей, откакто можем да им се наслаждаваме на живо! И за щастие го правим нееднократно. Цялото им турне този път е посветено на новия им албум „Living the Dream”, т. е. това нямаше да е от онези ретроградни повторения, изпълващи ни с носталгични чувства, когато се опитваме да се вкопчим в изплъзващата ни се младост…

Българският съпорт в лицето на JOHN STEEL не само е с подходящо звучене. Това, което схожда групата за втори път с организатора BGTSC, е перфекционизмът и стабилността! Едно от нещата, които пречат на нашите групи да се изявяват пред по-голяма публика е неразбирането за отговорността пред феновете, които са дошли заради продукт, а не, за да се преклоняват компромисно пред някой. Случаят с JOHN STEEL не е такъв.

John Steel

John Steel

В 19:35 ч. осветлението глъхне и на сцената българските момчета експедитивно подхващат сета си. Вече добре познатите композиции (за немалка част от феновете!) затиктакват от колоните в брилянтен синхрон и балансирано звучене. Паузите са кратки, така че музиката изпълва времето по професионален начин. Вокалните партии от записаните с именити фронтмени албуми на групата, този път са в изпълнение на Руси Тенев (DIFFERENT HIGHWAY, SAKAR), което прави от групата регионален феномен… Гласът на вокалиста се разгръща в пълния си блясък, а смелото му мъжкарско сценично поведение показва, че JOHN STEEL не са само съпорт на големи имена, а и група, която притежава фундамента, за да направи от концертите си пълноценни рок преживявания, издигайки фронтмена си на върха на меча! Мелодичният и същевременно твърд hard`n`heavy звук е подходящ както за феновете им, така и за хората, които ги слушат за пръв път. Щипка IRON MAIDEN и отблясъци RAINBOW са съчетани с творчески пламък, а усетът на озвучителя към необходимите ефекти за перфектните вокали, прави от сета нещо повече от подгрявка. Прави го онзи бонус, който си е струвало човек да преживее!

          Сетлист JOHN STEEL:

  1. Leviathan Raises
  2. Nightmare
  3. Creator
  4. Behind Closed Doors
  5. One God
  6. Lost Messiah
  7. Behold the Night

Мърч-щандът на хедлайнера не предлага интересните с бонусите си аудио изделия и въобще аудио изделия, а само конфекция. Сърдити британски старчета много държат пред тях да няма небрежно оставени бири, вероятно от медицинско-психологически съображения… Оттеглям се под натиска на опасенията за неуважителни балкански изстъпления…

Uriah Heep

Uriah Heep

Когато в 20:45 ч. осветлението гасне, из ефира се носи онази така характерна клавирна бленда, белязала всичките 50 г. от съществуването на URIAH HEEP, но която не дава подсказка за конкретна песен. Откриващата за новия им албум песен, като композиция може да звучи добре в кой да е съвременен албум от heavy metal до sympho metal жанра, но е белязана от неповторимите бленди на англичаните. В цялата първа част на концерта чухме 6 композиции от „Living the Dream”, подсилени от повече или по-малко известни класики. Подборът на песни бе от (Да го наречем!) „А” страна на новия албум, което е показателно за жизнеността на творческите сили у групата! Защото помним и албуми-сингли от 90-те… В радио-сингъла „Knocking at My Door” ветераните избухват в power metal, където всеки инструмент получава своята изявена страна в общия балансиран звук, а тежестта на звученето е изненадваща! Дори клавирите на дългорестия аристократ Phil Lanzon режат в мощни реверберации. След класически поздрав за пълните трибуни на залата, URIAH HEEP се извиняват, че не може да обхванат доста широкото си творчество в един концерт и показват нежната си страна и в новото си творчество с доста кънтри-звучаща композиция. Дългата инструментална част на „Rocks in the Road” дава време на Bernie Shaw (v.) да си открадне почивка преди класическата част от сета.

Атмосферата

Атмосферата

Условно обозначената като втора част на концерта избухва с една тежка версия на класиката „Gipsy”! За втори път тази вечер URIAH HEEP демонстрират тежки стандарти на интерпретация, „галещи” ухото с звук, надминаващ като експресивност дори JUDAS PRIEST! Тук е моментът да отбележим, че дръм стената от звук на Russell Gilbrook е увенчана от нискочестотни каси, като в 80-тарска красика и подпира цялото звучене на турнето с ненатрапващи пулсации, за разлика от съвременните „писъци” на пикове като от баскетболна топка! По този начин звукът от барабаните ни блъсва осезаемо, без да руши крехките ни слухови власинки – стандарт, недостижим за много групи. Китарата на Mick Box стърже в крайни дисторшън бленди, а клавирите се съревновават с този стандарт, без да излизат извън класическото звучене за групата. Другите класики са изпълнени с вплетени сола от всички инструменти. „July Mourning” от София вероятно може да се състезава за парчето с най-много любителски видеа… Песента с надстилова мелодичност „Lady in Black” бележи безнадеждния опит за край на концерта…

Uriah Heep

Uriah Heep

Двата хита от биса изчерпват сетлиста както за българската дата, така и за всички концерти от турнето „50 Years Uriah Heep Living the Dream” до сега, събирайки концерта в рамките на час и 45 минути. Въпреки осигурената екзалтация и поредно посещение на българската публика, мисля че англичаните продължават да дължат един специален концерт с разширен сетлист на София!

          Сетлист URIAH HEEP:

          Atmospheric Intro

  1. Grazed By Heaven
  2. Return To Fantasy
  3. Living the Dream
  4. Too Scared to Run
  5. Take Away My Soul
  6. Knocking at My Door
  7. Rainbow Demon
  8. Waters Flowin`
  9. Rocks in the Road
  10. Gipsy
  11. Look at Yourself
  12. July Mourning
  13. Lady in Black

          Бис:

  1. Sunrise
  2. Easy Livin`

          Symphonized Outro

Rock Thrashler

Зала Универсиада, 06.02.2019 г.

10 г. концерти на HAGGARD – създаването на нов албум вече е наложителност

Турнето на HAGGARD, което ги доведе за четвърти път в България, сякаш, отново направи специален завой, за да ни посети. Твърдата им публика у нас заслужава такова внимание, заради постоянството си. Този път мистър Nasseri & Co. са поканили и две подгряващи групи от Италия.

Симфо интродукция, с твърде много ударни инструменти, отваря концерта в 20:00 ч. Динамичният power metal на ETERNAL SILENCE е подпрян от пулта със синтезаторни, програмирани щрайхове и хорови писти. При все че групата звучи доста прилично и без добавките, италианците явно държат да са симфо по този начин. Кратко приветствие и бандата се разгръща в по-епични и по-готик посоки. Двата гласа – този на китариста Alberto Cassina и на певицата Marika Vanni са в съвършена симбиоза и ни заливат с пеене от висока класа! На третото парче симфо добавката изгрубява и доминира звученето по един неприемлив (за мен…) начин, макар песните да запазват достоинствата си.

Eternal Silence

Eternal Silence

Самото ѝ качество е на програмирано равнище и никак не представлява някаква гордост за създателите си, от където произтича и екзистенциалната ѝ излишност от композиционна гледна точка. След LACUNA COIL заигравките ни питат искаме ли нещо по-твърдо и забиват MANOWAR-ска композиция с дамски вокали, на която ѝ липсват по-сериозните бленди на дистъра. За финал, в седмата песен Epic Power Metal звученето се определя от доста сложните вокални дуети с нестандартни преходи и модулации, като програмираната симфонизация става отново по-деликатна. Четиридесетминутното представление имаше своите достойнства и мелодиката на песните имаше своите бляскави висоти, достатъчни, за да доставят удоволствие на феновете, които ги възнаградиха щедро с овации. Стандартите на ETERNAL SILENCE, обаче, не надскачат нивото на латвийския им издател, макар да реализират трети албум в дискографията си.

Eternal Silence

Eternal Silence

Точно в 21:00 ч. прозвучава следващата симфонична интродукция. SOUND STORM също забиват в Power Metal маниер след интрото си. Най-новите попълнения в състава – двата гласа, навлизат малко плахо. Началото на сета, освен че протича под клик, е затиснато от добавени от пулта пиана, оперни вокали и щрайх. В най-натоварените звуково пасажи групата е с гръб към публиката в опит да прикрие част от буфосинхрониадата. Програмингът изстисква групата и първите три песни, изпъстрени и с вътрешните си паузи се сливат в една колажна музикална картина, където мотивите се сменят като на прожекционен апарат. Посягането към стиловете е по-широко и освен Power Metal се усещат влияния както от ранните NIGHTWISH, така и някои Black Metal заигравки. Освен липсата на сценична концепция за поведение на двамата пеещи партньори, които предимно се втренчват един в друг, те се опитват да ни поднасят някакво „всичкопеене”, демонстриращо меки мелодични части, силови харшове и опити за оперни постановки. Симфонизациите, които SOUND STORM ползват, също са програмирани, но на всичко отгоре се добавят с общ компресорен ефект, което ги довежда до абсурд. Мисля, че усилията да се прикрият недостатъците на групата многократно надминават усилията, които биха ги извели на по-добро равнище като свирене и представяне!

Sound Storm

Sound Storm

Може да се каже, че SOUND STORM са проект на Valerio Sbriglione (g.) и също като ETERNAL SILENCE имат три албума, които са натрупали без да бързат. Представяйки ни единствения си сингъл, сътворен с новия състав, те демонстрират същото редуване на Power и Sympho Metal пасажи, но в „To the Stars” е включен опит за неравноделна ритмика, докосващ балкански фолклорни размери, но напъхани в равноделно време. Италианците довършват сета си с почти Black Metal парче, последвано от баладичен Power, в който клавиристката им излезе от свиренето само на хармонии и изпълни на живо една пиано интродукция. Мелодиите на групата бяха твърде стерилни и като по учебник за начална музикална подготовка, за да грабнат метъл почитател. Въпреки това, българските фенове ги окуражиха свръхзаслужено.

Sound Storm

Sound Storm

Сетлист SOUND STORM:

Intro

  1. Vertigo
  2. The Dragonfly
  3. Metamorphosis
  4. Forsaken
  5. Back To Life
  6. Promises
  7. Gemini
  8. To the Stars
  9. Torquemada
  10. The Portrait

Outro

Haggard

Атмосферата

Чакайки хедлайнерите, си мисля, че не би било зле, някои от добрите композиции на двете италиански банди да бъдат направени без изнасилените изкуствени сифонизации, за да се получи един приличен метъл продукт. За разлика от друг път, HAGGARD доста скоро прекъсват опита ми за разсъждения. Откакто немската група изнася концерти в България, те продължават да не са издавали нов албум. А това са точно десет години. Въпреки това, в интереса към групата има някаква константност.

Haggard

Haggard

Докато единадесетте човека излизат на сцената, вместо интродукция Asis Nasseri ни изсвирва акустична интерпретация на една от песните си. Това е, което е ценно на концертите им – всяка нота е изсвирена от съответния инструмент и озвучена подобаващо! Така е и сега. За последните две години HAGGARD са направили концертната си програма малко по-фокусирана, песните са обработени за сцена в такъв състав и се изпълняват с изключителна прецизност. Очевидно е, че идейният им предводител е отделял и време за здравето си. Това, което се е променило в аранжиментите е, че песните не са така интегрирани, а се набляга на контрастните моменти класически пасажи – здрав метъл. Основните вокали на Asis докосват ранните Death Metal инвенции на групата. Прецизният сопрано глас на  Janika Groß е съвършен във вплитането си в музиката. Класическият състав, попълнен от чело, виола, две цигулки, флейта и пиано са озвучени по невероятен начин и допринасят за това, поради което всички сме на този концерт.

Haggard

Haggard

При възникването на лек технически проблем Nasseri не пропуска да представи озвучителя Уве и всички ние скандираме името му, защото наистина заслужава! Тежкият Dark Metal с лекота се смесва с барок, предкласика и класически музикални форми. Акустиките се редуват с рифове. Спектакълът тече увлекателно, особено за тези, които го наблюдават за пръв път. След „Per Aspera Ad Astra” идейният носител изказва благодарности към българския екип и HAGGARD се прибират. Ние знаем, че това не е краят и се стараем да изразим симпатиите си, както подобава. След кратка заигравка с рифове от известни метъл класики групата излиза отново. Тук следва онази ужасно протяжна и излишна част, когато Asis Nasseri представя всеки от музикантите, подарява рози на дамите и обяснява колко е ценна публиката… Това е моментът, който би ме отказал да видя групата следващия път. Най-после последваха и песните.

Haggard

Haggard

Сетлист HAGGARD:

  1. A Midnight Gathering
  2. Of a Might Divine
  3. Prophecy Fulfilled / And the Dark Night Entered
  4. Tales of Ithiria

Slayer riff…

  1. In a Fullmoon Procession
  2. Herr Mnnelig
  3. Heavenly Damnation
  4. The Final Victory
  5. The Observer
  6. Eppur Si Muove
  7. Upon Fallen Autumn Leaves
  8. In a Pale Moon`s Shadow
  9. Per Aspera Ad Astra

Бис:

  1. Awaking the Centuries
  2. Seven From Afar

Outro

Haggard

Феновете

След като прозвучава записаната аутродукция и групата се снима с публиката, музикантите обещават среща с феновете след кратка пауза за преобличане. Мисля, че новият албум на HAGGARD е вече крайно наложително да се случи!

Rock Thrashler
Mixtape 5, 27.10/2018

Фотографи: Rock Thrashler © и Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Когато Тор e Heavy Metal (HAMMERFALL, ARMORED DAWN и JOHN STEEL в София)

Встъпвайки в разказа си за музика само ще отбележим, че качествата на организатора BGTSC са надлежно оценени в миналогодишната ни класация в съответната категория. Лаконичността ни произтича и от факта, че скоро пак ще имаме повод да го споменем. Събитието протече в строгите времеви рамки на предварителните си разчети, така че ни остана пълната възможност да се насладим! Трите комплекта барабани, разположени на сцената  подсказват високите критерии за качеството на звука, към които различните екипи се стремят.

Кратко музикално въведение в 19:00 ч. ни въвлича в сета на JOHN STEEL. Доколкото последният им албум представлява едновременно преклонение към творчеството на IRON MAIDEN и същевременно към цялата hard rock сцена, те започват със строго-мейдънистките си тупалки от него. Групата предлага качествен синхрон на полифоничния си Heavy Metal, изсвирен тотално на живо. Последното менажерско решение на момчетата – да поканят за певец David Reece (ex-ACCEPT, ex-MALICE, ex-BONFIRE), се отплаща прилично на сцена, макар да разлиства голяма папка с текстове. Песните с по-Hard Rock насоченост, очевидно, се изпълняват с повече охота от американеца, като разпяванията са много мелодично артикулирани. Всъщност певецът е най-слабото звено в сценичната изява на JOHN STEEL, защото песните, изпяти в оригинал от човек, който се е опитвал да влезе в обувките на Dio, сега се интерпретират от човек, който се опитва да влезе в обувките на Robert Plant… Тежкото „Nightmare” от първия албум не му влиза много добре. Но небрежното отношение на Reece към кариерата му е негова давна слабост.

John Steel & David Reece

John Steel & David Reece

Перфектно балансираният звук в изпълнението на българите оставя приятно впечатление. Отчетливата чуваемост на всички инструменти е приятна за ухото, а интерпретациите са интересни. Добрите бек-вокали и разчупеното сценично поведение са стандарт за JOHN STEEL. Преодоляли азбучното композиране от времето на първия си албум, музикантите разгръщат богата палитра от звуци. И макар да имат в песните си чуваеми цитати, усърдието им на самотни рицари ги прави един уникален български феномен, за който не знам дали сме готови! Тридесетте и няколко минутният продукт на усилен труд бе достоен за качеството на хедлайнера.

John Steel

John Steel

Сетлист JOHN STEEL:

Intro

  1. Creator
  2. Lost Messiah
  3. One God
  4. Nightmare
  5. Behind Closed Doors
  6. Behold the Night

С две неща е известен град Sao Paulo в Бразилия: високата си престъпност и многото метъли на глава от населението. От там идватARMORED DAWN. Групата е сбор от музиканти с дълги биографии в локалната им сцена, които от тази година са успели да привлекат вниманието на AFM Records, с чието съдействие са в Европа за представянето на втория си албум.

Armored Dawn

Armored Dawn

Доста дълго епично интро предоставя възможност на шестимата войни да се разположат на сцената към 19:50 ч. Въпреки количеството музиканти, допълнителен бекграунд гръмва с мощни добавени клавири и хармонизирани хорове. Поддържа се викингска тематика, като песните често придобиват отблясъци на MANOWAR епики с полифония от клавири – изсвирени и добавени. Английският език на Eduardo Parras (v.) в по-голямата си част остава загадка, но за това пък след втората песен казва „Благодаря ви София!” на доста сносен български. Viking Heavy Metal гонеше своя стандарт.

Armored Dawn

Armored Dawn

Строгата времева рамка изисква отпадането на едно от парчетата им (което въпреки това, ARMORED DAWN твърдят че са изсвирили…), което леко обърква клика от пулта… След това басистът и единият китарист въобще престанаха да имитират многогласните хармонизирани хорове, които звучат по време на сета. Пилотният сингъл на албума – баладата „Sail Away” докосва Gothic чувствеността. Финландският им китарист Timo Kaarkoski провежда телефонен разговор с майка си… Когато чух за пръв път този номер за измъкване на аплаузи от публиката, крещях с пълно гърло, защото WIZARD го направиха професионално. Пошлата имитация на бразилците просто не сработи. Тежките китари в по-динамичните парчета не компенсираха тотално подпряния от пулта звук. Епиките на ARMORED DAWN звучаха нелошо, но не и в концертен вариант… Размахването на меч доби комични висини. А разминаването картина-звук надминаваше пробните сесии на БНТ от `59 г. …

Armored Dawn

Armored Dawn

Сетлист ARMORED DAWN:

Intro

  1. Bloodstone
  2. Chance to Live Again
  3. Men of Odin
  4. Sail Away
  5. Gods of Metal
  6. Barbarians in Black
  7. Beware of the Dragon

Веднага след 21:00 ч. прозвуча буреносна интродукция и HAMMERFALL сляха няколко песни със смазващата прецизност на живото свирене, без да пазят някои от най-големите си хитове за финала! Поемайки си дъх след „Renegade”, те усетиха мощната любов на феновете си, изразена в овации и тропане с крака. Всичко, което може да се каже за концертите на шведите, е че уникалният им Heavy Metal се изпълнява със смайваща прецизност и лекота. Без да наблягат на гимнастики или фойерверки, групата поддържа динамиката си с поклон към класическите образци в стила и добавя своето изкуство към тази съкровищница.

Hammerfall

Hammerfall

Разказът на Joacim Cans (v.) за това, как му е повлияло сдобиването с плоча на SAXON през 1981 г., ни подготвя да крещим „Bang your head!” на едноименното парче. HAMMERFALL имат и мъжкарските химни и мелодичните припеви в своя репертоар. У тях могат да бъдат открити всички характеристики на класическия Heavy Metal, каквато е била и идеята на формирането на групата, подправени с уникалното им музициране. Майтапчийските отклонения между песните, напомнящи концертния стил на немската сцена допълват ведрината на настроението, което те оставят във феновете. Колко секунди за соло заслужава да бъде отпуснато на китарист или какъв е балансът стари/нови фенове („Ти вдигна ръка и двата пъти – видях те!”) разреждат музикалната част, но ни обогатяват като представление. Не се усеща онази режисирана напрегнатост на групи като ARMORED DAWN, а нещата се случват по искрен и естествен начин.

Hammerfall

Hammerfall

Феновете сме демонстрирали топлата си подкрепа за HAMMERFALL така, че не е нужно да хвърляме твърде много усилия, за да извикаме групата на бис. Joacim обещава, че няма да чакаме още десет години за следващия концерт в България и ни уверява, че това е сред най-силните шоута от турнето им. Убеден съм, че всеки Heavy Metal фен трябва да ги види, за да е наясно как трябва да изглежда и звучи една група пред публика! Час и четиредесет минути отлитат твърде бързо и музикантите си взимат довиждане на фона на аутродукцията им.

Hammerfall

Hammerfall

Сетлист HAMMERFALL:

Thunderstorm Intro

  1. Hector`s Hymn
  2. Riders of the Storm
  3. Renegade
  4. Dethrone and Defy
  5. Blood Bound
  6. Any Means Necessary

Spoken Saxon Intro

  1. B.Y.H.
  2. Crimson Thunder

Intro

  1. Threshold
  2. Built to Last
  3. Last Man Standing

60 s. Guitar solo…

  1. Legacy of Kings Medley
  2. Heeding the Call

Communication „Antract”

  1. Let the Hammer Fall

Бис:

Storm Intro

  1. Hammer High
  2. Bushido
  3. Hearts on Fire

Outro

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
26 октомври 2018 г., зала Универсиада
Фотографи: Кирил Груев © и Rock Thrashler ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Хубаво е да се завърнеш на Балканите! (BIO-CANCER и HECKTIC в Live & Loud)

След като осъществяват клубно турне в Западна Европа от края на септември и октомври, гърците BIO-CANCER на път към вкъщи минават, за да ни представят горещ гиг, готвен за по-претенциозна публика. Това е привилегия, каквато рядко можем да наблюдаваме, предвид финансовите параметри на нашия клубен живот! Групата пътува с необходимите предпоставки за безкомпромисно свирене. Въпреки ограниченията, в лицето на HECKTIC организаторът от клуб „Live & Loud” е поканил подходяща подгряваща група от българска страна.

Hecktic

Hecktic

Когато HECKTIC излязоха за пръв път като трио на 26 май, тази година, това съвсем не им попречи да изнесат едно свирене като по учебник, демонстрирайки зряла музикална дисциплина! След това към състава се присъедини нов втори китарист за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018. Актуалният състав на младите трашъри се е фокусирал върху формата трио доста успешно и те излизат в 21:30 ч. именно в такъв.

Hecktic

Hecktic

Освен че са наблегнали на по-бързите парчета, в които мелодичността е по-дискретна, HECKTIC не пропускат да ни зарадват и с ново парче (2), както често правят. Концепцията му се вписва напълно в съвременния облик на момчетата. Намаленият брой инструменти не е предизвикал инвенции в посока SODOM. Напротив! Увеличената скорост е допълнена с прецизно tech/math tharsh свирене, което на места е разнообразено с акустики или Grind избухвания. Стегнатият половинчасов сет внушава повече паралели с CORONER! Изключителна музика, която заслужава вниманието ни.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

01. No Fun
02. Dissoluton
03. Flesh Emporium
04. Memento Mori
05. Boulevard of Broken Ribs
06. Kill The Core

Hecktic

Hecktic

Към 22:20 ч. оркестрирано интро с мащабите на филмова музика ни подготвя за BIO-CANCER. Традиционно ултра-бързите гърци сливат две песни, изсвирени със смазваща прецизност, предвид двойната китарна атака в невъзможно бързи темпа. Леко еднообразните вокали и стабилната бек-вокална подкрепа от струнниците лягат перфектно на концепцията за Thrash Metal на бандата!

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Тъй като наблюдавам BIO-CANCER за пореден път, съм свикнал тяхната прецизност мистериозно да изчезва след второ-трето парче, за да се завърне за финала на сета им. Този път това не се случва! Прецизността в доста трудните за интерпретиране техни песни се запазва и публиката наблюдава изумителен синхрон, скорост и качество! Фино разминаване в най-бързите части може да се отбележи като характеристика, но поддържаните скорости са изумителни. Песните са разнообразни и като хармонии и като темпа, като почти винаги са сложносъставни.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Това, че са си избрали много тясна ниша на музициране, както и ползването предимно на една тоналнаст прави музиката на BIO-CANCER да звучи често като самоцитати. Най-сполучливите им рифовки и преходи имат своята повтаряемост в парчетата им. Въпреки това, този концерт хвърли най-добра светлина върху групата от поне три години насам! Както вече споменах, подготовката за европейските сцени има пръст в това, че и ние бяхме маскирани на бяла публика… Но както отбеляза Lefteris (v.): „Хубаво е да се върнеш на Балканите!”

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Мърч щандът на гърците не включва аудио носители! Традиционно предложенията им са богата гама, но идват и на европейски цени при нас.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

BIO-CANCER следват някои традиции, познати ни от SLAYER и MALEVOLENT CREATION и в прецизирания си сет не ползват и не предоставят сетлистове. Така е било по време на цялото им актуално турне. Предвид на това им желание и на изживяването на чистото удоволствие от прецизното им свирене и аз няма изсмуквам от пръстите си сетлиста им… Но в 23:10 ч. момчетата забиват програмното „Spread the Cancer”. Опитът им да напуснат сцената среща рашително неразбиране. Резачката „Anthem of Violence” вади на показ всичко най-добро от представянето на групата до сега. Феновете настояваме за втори бис, но BIO-CANCER този път постъпват по-търговски и си взимат довиждане с нас.

Феновете

Феновете

Rock Thrashler
25.10.2018, Live & Loud

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте галерията от концерта на BIO-CANCER и HECKTIC.

%d блогъра харесват това: