The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Distorted Reality & Mystica

Архив

Съвременните повелители на универсалния метъл (ARCH ENEMY и JINJER)

След периода на ментално безвремие, през който се обсъждаха качествата на зала Универсиада, като дестинация за провеждане на концерти, най-накрая се избистри съзнанието, че това място е сред най-качествените. Освен обособените зони, подсигуряващи съпътстващи събитието забавления, удобството на достъпната среда и в крайна сметка – усещането за безопасност, са факти, върху които престанаха да се упражняват нестройни философски построения. BGTSC са съпричастни към това узряване и са допринесли не малко за обогатяване музикалната ни култура именно там.

Комфортът бързо ни поглъща като къмпингари – петзвезден хотел. Въпреки пълната зала, доста свободно човек можеше да се позиционира на избрано от него място. Така зачакахме подгряващия сет.

Точно в 20:00 ч. фоновото озвучаване утихва, светлините угасват и грейва логото на JINJER. Момчетата от групата излизат и забиват шумен hardcore, последвани от вокалистката си Тетяна Шмайлюк, която се включва също максимално агресивно.

Jinjer

Jinjer

Гледам украинската група за пореден път и очаквах за това турне да са израснали и да ни представят нещо интересно. Нищо такова, обаче, не се случва! Самотната китара е дропната и звукът й е настроен така, че инструментът се ползва повече да маркира ритмика, отколкото да извлича тон. Самата подредба на барабанния сет подсказва кръчмарското равнище на свирене… Така позиционирана, ритъм секцията ни предлага компилация от цитати, взети от най-популярните и позахабени hardcore хитове от последните двадесетина години. Агресивните вокали са извадени от всякаква самобитност и артикулират единствено способността на дамския глас да бъде модифициран в агресия. Така в баса остава музикалното оформление на творчеството им и той се справя нелошо.

Jinjer

Jinjer

С развитието на сета, песните постепенно омекват. Първо се включват семпъл от клавир, който дълбае мелодии в мозъка пред скречиращата китара. Между песните звучат и звуци от пулта, после се чуват и бек-вокали. В песните на JINJER влиза мелодично пеене в поп маниер, което звучи нелепо. Максималното високо разпяване на Шмейлюк на фона на дропнатото безтоние на китарата може и да не е фалшиво, но най-малкото минорната подложка се разминава с мажорното пеене на тези места. Атрактивната визия, с която вокалистката се представя обикновено и на която аз отдавам ентусиазма на тукашните им фенове, бе заменена от доста непретенциозно спортно облекло. Подозирам, че тур-мениджмънтът е имал доста тежки и ощетяващи условия по договора… Това, разбира се, не оправдава слуховия терор, който украинците се опитват да овладеят.

Щанда с мърчандайз

Щанда с мърчандайз

За турнето JINJER са осигурили широкопечатни фланелки с прилична визия за феновете си. На гърба на същите пише „Pure Fucking Metal”!?! Pure Fucking Metal??? Стандартната jump-jump hardcore ритмика, която е далеч от авторски постижения, разредена с нелепа естрада в източен маниер, за чиято ценност не бих съдил, дори не докосва метъла! Голямата сцена грам не променя същността на групата. Ако ARCH ENEMY са търсели максималния контраст, изключителен подбор са извършили!!! Тридесет и пет секунди след 46-ата минута с облекчение изпратих подгрявката.

Когато ARCH ENEMY трябва да са на сцена по програма, музикалното оформление гръмва с „Thunderstruck” на AC/DC – факт, който някои колеги дори отразяват в сетлиста на групата. Основателите на групата – Daniel Erlandsson (dr.) и Michael Amott (g.) излизат първи в 21:20 ч., а след тях и цялата група, забивайки парче от новия си албум.

Arch Enemy

Arch Enemy

Тук е моментът да споменем, че в сегашния си състав ARCH ENEMY представляват супер група! Въздесъщият владетел на дебелите жици Sharlee D`Angelo, който е облагородил записите на почти неизброимо количество групи във всички посоки на металното кралство, днес е в редиците. Не по-малкият виртуоз на китарата Jeff Loomis, изтъкал  генетиката на SANCTUARY и NEVERMORE кръстосва гриф с Amott в титаничен тандем.

Прави впечатление, че в студийните записи на групата, вокалите на Alissa White-Gluz са препродуцирани и са затиснати от твърде много ефекти. Едно от много приятните преживявания по време на концертите на ARCH ENEMY е естественият глас на певицата, който се справя със всякакви предизвикателства! Силата на изпълнението й имах късмета да чуя не само през озвучаването. А харизматичната й фигура изнася голяма част от шоуто. Това се случва не без помощта на забележителен дизайн на сценичното й облекло, доста напомнящ стила на нашият дизайнер на бельо Николай Божилов, който събра доста модни награди през 2010 г. …

Arch Enemy

Arch Enemy

Музиката на ARCH ENEMY се поднася едновременно с агресия и мелодичност. Феновете можеха да съберат усещания както от закваската на „Heartwork” на CARCASS, през шведския екстремен метъл, та до свръхмелодичните почти хитови хармонии от най-новото творчество на шведите. Всяко тяхно парче е запомнящо се и носи своето настроение. Анархистичните убеждения на китариста-основател са отразени в текстовете по много философски и убедителен начин. Интересното е, че партиите на Jeff Loomis не се засукват в progressive услонения, а дърпат повече към heavy metal-a с препратки към HELLOWEEN. Това олекотяване е в равновесие с тежките вокали и сериозния риф, който не губят присъствие в композициите.

Arch Enemy

Arch Enemy

За „The Eagle Flies Alone” Alissa добавя към облеклото си специфична качулка с крила, каквато сме виждали в клипа. Интерпретирането на песни от различните периоди на ARCH ENEMY е направено много хомогенно и истинско до такава степен, че някъде около десето парче залинялата ми любов към тази банда се завръща с пълна сила и им прощавам всички „изневери”, заради слуховия пир, който тече срещу ми! Има и резачки да погъделичкат грубото ми ухо, има и епики, докосващи със силата на класики. Без да се ограничават в определен стил, петимата музиканти на сцената покоряват всеки фен с красотата на музиката.

Arch Enemy

Arch Enemy

Към 22:30 ч. блаженият ми медитизъм, съпроводен от ненапрегнати махове с глава е прекъснат някак внезапно. Феновете се ориентират бързо и залата започва да ехти от призиви. ARCH ENEMY са ни запазили брилянтен десерт, гарниран с подобаващ инструментал, където двамата китаристи да си излеят душевността – на всеки един и общата… Няма съмнение, че между най-обичаните композиции на Michael Amott има известни сходства, но това ги отличава от всички други мелодии, творени на тази планета! Малко преди края на шоуто, той отскубва поглед от китарата си и на лицето му грее усмивка. Поглъщащо изживяване…

Arch Enemy

Arch Enemy

Сетлист ARCH ENEMY:

Intro – Set Flame to the Night

  1. The World Is Yours
  2. Ravenous
  3. Stolen Life
  4. War Eternal
  5. My Apocalypse
  6. Blood in the Water
  7. You Will Know My Name
  8. The Race
  9. The Eagle Flies Alone
  10. As the Pages Burn
  11. Burning Angel
  12. No Gods, No Masters
  13. Dead Bury Their Dead
  14. We Will Rise

Бис:

  1. Avalanche
  2. Snow Bownd
  3. Nemesis
  4. Fields of Desolation

 

Очакващите да срещнат групата на мърч-щанда след концерта, който завърши към 23:00 ч., останаха с очакването. Все пак, за това се продаваха специални пропуски… Положените подписи върху всеки артикул на ARCH ENEMY го оскъпяваше с 20 лв. Се ла ви, приятели! Някой трябва и да плаща за голямото изкуство…

Rock Thrashler
зала Универсиада, София

Вижте галериите на ARCH ENEMY и JINJER от концерта.

Когато две турнета се прегърнат (DETRAKTOR, PHIDION, SINIESTRO в Live & Loud)

Предупредени бяхте, че победителите в Metal Battle Germany 2017 ще направят българско турне. Немската група DETRAKTOR, чиито членове са чилиец, бразилец, аржентинец и българин, беше подходила сериозно към плановете си да се представи пред нашата публика. Освен да донесе зверския си ентусиазъм, групата бе подготвила специален T-shirt за българската си обиколка. Китаристът им Борис „Sunday” Павлов сподели, че мърчът нарочно е поръчан на български производител!

DeTraktor T-Shirt

DeTraktor T-Shirt

В 21:45 ч. DETRAKTOR не чакат някой да се накуми да влезе в клуба и възлизат на сцената. Забиват много качествено Thrash Metal рифовката си, подкрепена от агресивните вокали на барабаниста им. За краткото време от 27 Wacken Open Air до сега групата се е развила. И нищо чудно – оказа се, че печелейки толкова оспорвана битка, като немската за Wacken Battle, на самият фестивал тези титани са били едва на деветия си концерт като група!

DeTraktor

DeTraktor

-Здравейте! – Казва Боби Павлов след първото парче на фона на одобрителните възгласи. – Ние сме германската група DETRAKTOR. В нея няма германци… Чили, Бразилия, Аржентина… – сочи към колегите си той. – Аз съм българин! – Добавя с горда усмика.

Барабанната канонада, която е доста повлияна от средното творчество на SEPULTURA вече подлага за един стил, доближаващ се до европейските Thrash Metal образци, където функциите на двете китари са ясно разпределени в средния диапазон и с диференцирани рифове. Работено е върху нови песни, които отварят групата в положителен аспект. А към разпространявания вариант на демото им се е появил концертен бонус-трак. (Лек дискомфорт от CD-R формата…)

DeTraktor

DeTraktor

Творчеството на DETRAKTOR не изисква многословие за описанието си. За разлика от предишният път, когато ги слушах, вокалите на Henrique „Coruja” Queirozбяха озвучени перфектно в клуб Live & Loud! Така открихме приятния му „свръхграпав” харшов маниер, изпълнен без обичайните за барабанистите-певци задъхвания. Ненатрапващият се бас поддържа тоналността в класическия маниер за инструмента с контролиран звук.

Слушайки изпълнението в Live & Loud, можете да разговаряте за качествата на групите на световно равнище и да имате обективната оценка за музиката им! Може би именно поради широките възможности на озвучаването там, различните озвучители, някои от които вече са си създали сериозна репутация, продължават да изследват крайните позиции на различни функции по време на сетовете на групите – феномен, който е време някой да прекрати! (Мнението е на музиканти! Отпред, този път всичко беше перфектно.)

DeTraktor

DeTraktor

Накрая на сета си DETRAKTOR влизат в пределите на ранните си песни с малко повече groove, карат ни да се усмихваме повече, а на мен лично ми връщат спомена от Вакен. От българския Вакен…

Сетлист DETRAKTOR:

  1. El Sunday Poem
  2. Bloodbath
  3. Reject
  4. Hold!
  5. DeRednekk
  6. Goddamn
  7. Weed Jungle
  8. B.S.P.I.
  9. Unleash The Traktor

Detraktor Harvest Bulgaria Tour `17 имаше 4 дати. Благодарение координационните възможности на организаторите, първите две дати се обединиха с дати от турето на шведските групи SINIESTRO и PHIDION. Такава бе и софийската дата, което превърна концерта в значимо събитие, което е грехота да се изпусне! (Макар тридесетината посетители, да сочеха, че нехайното отношение, което може да задуши концертния ни живот е значително…)

Phidion

Phidion

Малко преди 23:00 ч., рекламиращите се като Blackened Thrash група PHIDION е готова са сета си. Въпреки че човек не може да има съществени технически забележки, музиката на шведите е поднесена с много наивитет. Подобните структури на песните, еднакви „декламирания” на придихания текст, унифицираната рифовка и идентичните барабани са причина музиката им бързо да доскучава. Стилът е много повече Black Metal, отколкото нещо друго, но е закотвен в олд-куул звукоизвличането. Самотната китара е настроена шумно. Шестструнният бас звучи изцяло натурално. Забележителни перкусии, но както споменахме – еднакво решени във всички парчета.

Сценичното поведение на PHIDION е ентусиазирано, но изцяло по вътрешен усет на всеки от изпълнителите, което го прави еднообразно и също по детски наивно. Опростените хармонии, които композират, носят спомена за ранния BURZUM, докато ритмическите компоненти, които се ползват са от Thrash Metal школата. Даже може да се каже, че свиренето е прецизно.

Phidion

Phidion

Съществува някаква маса от  шведски групи, които са в ситуацията на българските манекенки: Поради високото ниво на местна почва, повече болна амбиция за изява придобиват компромисните варианти… PHIDION не блеснаха с нищо,  освен с известна прецизност и много младежка безидейност.

Сетлист PHIDION:

  1. Slaves
  2. Warzone
  3. Lost Transmission
  4. Dereks Don`t Run
  5. Insect Mastery
  6. Swarming Spectres
  7. Doctor Butcher
  8. Anthropophagus
  9. Mother Pestilence

Организаторът бе сметнал изрично да подчертае, че на концертите има атрактивни фигури, обслужващи мърч-щанда. Двамата автентични шведски пънкара, с анархо-татуировките си, гребените и цялостното си пънк отношение, бяха всъщност неделима част от шоуто. Освен откритата им приветливост към феновете, те стартираха съркъл-питовете с истинско олд-скул пого. На края на спектакъла станаха дори и част от сценичното изпълнение, но за това – по-късно…

Siniestro

Siniestro

Полунощ вече отмина, когато се съсредоточаваме върху вехто-пънкарливия транспарант от времето на първото ЕР на групата. Обвитото с регионалната си ъндърграунд популярност трио SINIESTRO излиза пред нас. Стъпилата на Black Metal стилистиката музика е подложена с доста добри барабани. Останалите инструменти са с по-първично звучене. Триото е с рехав звук на демо. Стилът им доста напомня на първите демота на класическите европейски Thrash Metal групи. Някъде около третото парче шведите заковават нещата на DESTRUCTION Black Metal… Шумно-трашеещите рифове ползват хармонии от немските класици. Музицирано е с известна елементарност, но определено е направено по приятния начин.

Siniestro

Siniestro

Освен безкрайното си пого, разплискването на бири и играта с огньове, двамата пънкари от мърча се качват за осмото парче на сцената и осигуряват бек вокалите за шведскоезичния трак. След това SINIESTRO заиграват в звученето си и с VENOM за две песни. Във втората свирят акустична интродукция с фрагмент от Малка нощна музика… Шоуто и на сцена и пред нея придобива вакхански измерения. За последната песен двамата пънкари поемат основните вокали. Ентусиазирано пеят пънк химн на интересния със съдбата си американски рок творец G.G. Allin, който прегръща пънк културата в нейния изгрев и ѝ остава верен до смъртта си през 1993 г.! 45-те минути изчерпват цялостната концепция на групата, но пълнокръвно са ни поднесли и очакваното и изненадите си!

Сетлист SINIESTRO:

  1. EU-topia
  2. Inside My Head
  3. Allegiance to No One
  4. Liberato
  5. Artic Blood
  6. The Disease
  7. Ny Låt I
  8. Vinden som piskar ditt ensamma lik
  9. Foundations
  10. Oppression of the Sunlight
  11. Bite It You Scum (G.G. Allin cover)

Невероятно богат спектакъл с ценни и разнообразни банди, който твърде много столични фенове пропуснаха (отново!) по необясними причини.

Rock Thrashler
Live & Loud, 15.09.2017

Фотогалерия: CENOTAPH в София

Турските Brutal Death метъли CENOTAPH, VAGINAL PENETRATION OF AN AMELUS WITH A MUSTY CARROT (Австрия), PAST REDEMPTION, WARSCUM и IMPENITENCE. Grindhouse Skateboard Club, 26 август 2017 г., София.

Фотограф: Rock Thrashler ©

Българският Вакен

Както може би ви е известно през 2017 г. българското присъствие по сцените на 28 Wacken Open Air 2017 отбеляза почти невероятен възход. И ако ярките ни представители на W:O:A Metal Battle 2017 – OPHAN, както и достигналите по други заслуги RAMPART са широко дискутирани, то третото ни участие остана малко по-неизследвано… И преди да се опитам да щрихирам такова мега-събитие, каквото е най-големият метъл фестивал в света, искам да ви разкажа за тези наши метални рицари, които вдигнаха знамената на малобройните ни армии насред глобалното бойно поле.

DeTraktor

DeTraktor

Честта, тежката съдба и задачата да съберат първата публика на фестивала бе отредена на групата, спечелила доста сериозния W:O:A Metal Battle Germany 2017 –DETRAKTOR. Тази интернационална бригада, събрана около бразилския барабанист-вокалист Henrique „Coruja” Queiroz, включва и българския китарист Борис „Sunday” Павлов. И ако първото демо на формираните през 2016 г. момчета се казва „Sunday Thrash”, то сещайте се кой е основният му композитор!!!

DeTraktor

DeTraktor

02.08.2017 г., W:E:T Stage, 11:00 ч.! Под дванадесеткуполната тента, от чиито върхове се веят знамената на Wacken Open Air и побираща в себе си две сцени, гръмват събуждащите фестивала звуци. Ентусиазираният квартет DETRAKTOR е събрал „непретенциозните” няколкостотин фена, които да чуят първите метални трели. Динамичният им Groovie Thrash вплита в себе си много здрави рифове, доста влияния от PANTERA и изящни сола и от двамата китаристи. Прави впечатление, че озвучаването е доста басово настроено и мощните барабани дават проблеми при озвучаването на максимално агресивните вокали на Henrique, които се губят на места, заради удари по инструментите му. Към средата на сета им този проблем е приглушен и звученето става задоволително. Общуването с публиката се осъществява от нашия човек – китариста Боби, чиято музикална биография е свързана и със Северна Америка.

DeTraktor

DeTraktor

„Това не е точно българска група”, биха отбелязали някои. Ще им възразя по два начина: Изключая множеството си немски дати, заради засиления интерес към тях,DETRAKTOR уважават България с мини турне тази есен и: искам изрично да подчертая, на какво е способен талантливият български музикант (каквито у нас има много), когато попадне на място, където никой не му пречи! Неговият потенциал (лично на Борис Павлов и по принцип…) лесно го извежда до върховете на областта, с която се е заел. Запомнете това и вижте DETRAKTOR на някое от участията им!

Сетлист DETRAKTOR:

  1. Sunday Poem
  2. Bloodbath
  3. De-Nekk
  4. Brutal Sick Psycho Insane (B.S.P.I.)
DeTraktor

DeTraktor

Кратко блиц-интервю с DETRAKTOR:

R.Th.: След като спечелихте такъв титаничен батъл, като германския, доволни ли сте от представянето си на WACKEN OPEN AIR 2017?

DETRAKTORЗа нас това е може би най-големият концерт, в който ще участваме следващите няколко години. Беше невероятно. Според нас, направихме много интересен концерт, надявам се хората също да мислят така. Ние сме все още в началото на нашата кариера, нещо което се усеща на по-голяма сцена. Но се забавлявахме и успяхме да дадем всичко от себе си. Въпреки че не спечелихме, за нас това беше доста голяма възможност да покажем какво можем и за какво става въпрос. Цялото състезание беше доста трудно за нас, тъй като сме може би една от най-малките групи там. Но трябва да кажа, че съм много доволен от съдиите, от организацията и от групата.

R.Th.: Есенното ви турне обхваща Германия и България (засега). Какво сте подготвили на българските фенове? Творите ли нови парчета?

DETRAKTOR: Турнето ще е супер! Освен че готвим нов материал, искаме да покажем, че ние сме не само група, но и фенове. За нас е чест да свирим в държава, която е част от групата все пак. Искаме да ви почерпим с музика, с енергия и с незабравими вечери! Феновете на стария метал може да открият нещо познато, дано да ви хареса!

R.Th.: Тракторната тема е доста специализирана. Какво още имате да кажете на света?

DETRAKTORНие нямаме много общо с трактори, ха ха. Идеята за тракторен метал не дойде от нас, но от фенове около нас. Те чуха музиката и казаха, че сме били трактори, после почнаха пого. Името беше заето и ние добавихме едно „DE“ отпред, и се започна от там… По принцип песните не са с точно определена цел. Пишем за това, което ни е в главата в този момент. Опитваме се да опишем ежедневието и колко е досадно. В песента “Sunday Poem“, например, се говори за махмурлук и как единственото лекарство е музиката! В „Hold“ темата е да не изпускаш това, което имаш. В “Unleash the Traktor“ се говори за трактори. Няма много определена цел, всичко е спонтанно.

R.Th.: Ще излезе ли скоро дългосвирещ албум?

DETRAKTORТова е планът. След турнето през септември ще довършим останалите песни и влизаме в студиото. Надяваме се албумът да звучи така агресивно, както се опитваме да представим песните на живо. Дали на живо или в студиото, всичката енергия на групата идва от свиренето заедно. Не използваме компютри да пишем песни, а всичко идва от това че сме заедно и си играем… след няколко бири, разбира се…

Успех, момчета!

*   *   *

Голяма част от времето през първия фестивален ден на двойката сцени W:E:T Stage и Headbangers Stage е посветено на W:O:A Metal Battle 2017. След 19:00 ч. там свирят и колоси на световния метъл, като FLOTSAM AND JETSAMANNIHILATORCROWBAR, реформираните UGLY KID JOE и пънкарите BOOMTOWN RATSна легендарния Bob Geldof!!! Преброждайки свещените земи на немския север в ориентиране за най-металното място към този момент, минавам през Wackinger Stage, където здрава германка ме гушва през рамо и удряме едно хорце (от по-елементарен вид, разбира се…) на фолклорно-кавърната програма на DA ROCKA & DA WAITLER. Отскубвам се с глуповата усмивка по време на отправените немски реплики към мен и продължавам.

Ophan

Ophan

Изпълненията на двете сцени вървят едно след друго, което елиминира необходимостта от чакане за подготовка на групите. Българските представители на W:O:A Metal Battle 2017 – OPHAN по програма са от 13:55 ч. А в Германия програмата най-често се спазва до секунда…

На почти всички ранни сетове звукът е доста напомпан откъм басове и знаейки спецификите на нашите момчета, се опасявам, че това може да им изиграе лоша шега. Тръпнейки в очакване, интродукцията им, която представлява въведението в ЕР-то „The Wheel Of Fortune” ми се струва твърде дълга. Когато OPHAN забиват първия си трак, си отдъхвам – звукът им е доста балансиран, елементите му се чуват отчетливо и свиренето е прецизно! Върху сложно построените ритмически части е насложен beat-down experimental metal с известна монотонност. Екзотичната визия на групата предизвиква фотографски наплив към сцената. Двете първи парчета се сливат преди групата скромно да се представи. Следва песен с клавирен семпъл, който доминира мелодичност, напомняща някои OPETH/ANATHEMA звучения. Техническото решение разсейва тон-режисьора и китарното соло потъва твърде дълбоко из общия звук. Последното за сета парче е с чисто пеене на места, което е артикулирано прецизно – един друг притеснителен момент, върху който момчетата явно са работили, за да достигнат стандартите на Вакен.

Ophan

Ophan

Сетлист OPHAN:

  1. Denial
  2. Anger
  3. Bargaining
  4. Depression

Представителите ни в битката влезоха в пряка конкуренция с други групи, които ползват експеримента, Beat-Down ритмиката и Hardcore похватите в своето творчество. Огромната работа по менажирането на фестивала до голяма степен бе събрала сетовете на този род групи близо един до друг, за да могат феновете да се възползват максимално от предпочитаните от тях подстилове. Един принцип, който се съблюдава във всяко едно решение на фестивала! Най-близо до OPHAN звучаха латвийците от ONES UPON. Мелодичният им core, включващ Beat-Down моменти, Industrial интродукции и Grindcore забивки бе с доста по-елементарна ритмика и повече тихи отстъпления в звученето. Подчертаният post- компонент ги подхлъзва към тихата мелодичност, която не стои добре на такова мощно озвучаване. Дропнатият Industrial Metal на южноафриканците MEGALODON също бе изпъстрен с усложнени ритмически фигури, но техно-семплите твърде много го принизяваха като музика. Исландците UNE MISERE предложиха Beat-Down Hardcore, но с абсолютно равноделен ритъм. Трите им китари, свръхенергичното сценично поведение и някои Sludge уклони направиха шоуто им интересно. Смело мога да твърдя, че в сегмента си OPHAN бяха лидери! Сериозно бяха работили по изчистването на някои тяхни слабости. Малко повече движение по сцената не би било излишно за тях, още повече, че почернените им фигури седят като сенки и тушират подвижността им! Самият им избор на сетлист бе такъв, че бяха отпрепарирани най-експерименталните Post-Metal части от актуалното им ЕР, което определено е плюс на такъв форум.

Ophan

Ophan

Както повечето групи, OPHAN се снимат с публиката, дошла да ги види, развявайки националния трибагреник. На Вакен понятие „малко публика” не съществува, а ентусиазмът на феновете е завладяващ! Не кой да е, а водещият на двете сцени ги изпрати с думите:

– Това бяха OPHAN от България – група, каквато друга няма!

Кратко блиц-интервю с OPHAN:

R.Th.: Комплименти за сета ви на Wacken Open Air! Доволни ли сте вие от представянето си? Кой бе най-сериозният проблем, с който се сблъскахте?

OPHANМного благодаримДа, доволни сме от цялостното изживяване и представяне. Самото понятие „Вакен“ е много всеобхватно – от впечатляващо до смиряващо с мащаба си, че покрай всичките събития и емоции успяхме да дадем максимума, на който сме способни при такива обстоятелства. Нямахме проблеми, с които да не можем да се справим. Единственото нещо, което е по-инресесно да се спомене, че басистът ни си изгуби портфейла в погото на DILLINGER ESCAPE PLN, но, видиш ли, някой го беше върнал в полицията.

Ophan

Ophan

R.Th.: Разкрихте ли всички страни от музиката на групата на Wacken или спектакълът беше, така да се каже, концептуален?

OPHANРазкрихме, колкото можахме, но определено не всички страни. Времето беше твърде кратко, за да се случи желаната атмосфера на мрак и клаустрофобия, към която допринасят много моменти в песните, които просто трябваше да изрежем, за да влезем в 20-те минути. Една от основните цели на групата е всеки концерт да бъде и отчасти театрален спектакъл, като самото свирене е само един слой на цялостната картинка.

R.Th.: Каква е причината да изберете 8-струнните китари за пресъздаването на музиката си?

OPHANМного просто – повече възможности. Можем да свирим тежко и смазващо, както и леко и лирично, без да се сменя инструмент. Защо примерно пианист би си купил клавиатура с 48 клавиша, като може да си купи с 88? Естествено, няма да си кривим душите, казвайки, че MESHUGGAH и ANIMALS AS LEADERS нямат никакво влияние върху решението, ха ха.

R.Th.: Възможно ли е да се опише с думи концепцията на сценичното ви представяне? И ако „да”, бихте ли хвърлили повече светлина върху нея за феновете!

OPHANВинаги сме предпочитали до известна степен да го оставим свободно за интерпретация, за да може всеки човек, който гледа и слуша, да намери нещо за себе си, без ние предварително да сме наложили някаква конкретна концепция. Да кажем, че с всеки концерт прибавяме все повече детайли и все повече ще се избистря какво точно искаме да предадем нататък.

Следете какво ще се случи, драги читатели!

*   *   *

Рязко отскачаме до Пловдив, 1999 г. Черни тълпи сгъстяват мрака по посока на стадион „Пловдив” на 11 юни, за първия концерт на METALLICA в България. Гладен съм и спирам пред някакво заведение, за да си поръчам дюнер. Момиче разрязва питка хляб на две, поръсва едната половина обилно със зеле, изцръцва отгоре кетчуп, слага щипка пилешко месо отгоре, затваря питката и ми я подава.

– Но аз Ви поръчах дюнер???

– Еми, ето, де!?!

Отминах с погнуса провинциалното обслужване и се възвисих, добил съзнание за превъзходство.

Wackinger Stage

Wackinger Stage

Връщаме се на Вакен. Многообразието на хранителните сергии е огромно и представя кухнята на цялото земно кълбо. Цял репортаж може да се запълни само с кулинарните преживявания там. Моментът, в който ми приготвят поръчания дюнер ме връща там, където ненадейно ви отведох. Е, салатата и сосовете бяха доста качествени, но месото бе пилешко-агнешка кайма, която се къдри на тънки слайсчета върху питка хляб. Философските ми граници между пошлото и великото се приближават една към друга в някакво успокоително прозрение за нещата…

Хорце, в каквото бях въвлечен

Хорце, в каквото бях въвлечен

За много хора не е безизвестен фактът, че съм доста ангажиран с участието на RAMPART. Затова трудно бих могъл да имам поглед отстрани за тях – нещо, което ще намерите в други репортажи. Затова ще ви разкажа повече за концепцията на тяхното представяне на 28-я Wacken Open Air 2017.

Wastland Stage Огнехвъргачка

Wastland Stage Огнехвъргачка

Въпреки персоналните проблеми, каквито съществуват при тях и при почти всички групи, RAMPART продължиха да умножават своята дискография. Това не остана незабелязано от световната метъл общност и специално от Wacken Foundation. Отначало с много собствени усилия, а по-късно и благодарение на фондацията групата „зачеркна” Европа с концертите си от запад на изток и от юг на север. През цялото това време вокалистката Maria Diese e главен мениджър по всички направления на дейността на формацията. Най-големият метъл фестивал в света винаги е бил цел на групата, но въпреки възходящите успехи, поканата за 2017 г. дойде някак неочаквано. Но така или иначе RAMPART вече бяха начертали бъдещи планове и участието бе вмъкнато в ангажиментите… Нямаше начин да не бъде подготвено и специално шоу, което да сложи точка на предишното им турне и да отвори следващото!

Rampart

Rampart

Повечето метъл фенове не знаят, но Maria Diese има научна кариера в областта на отбраната. Редица нейни статии и най-големият й за сега труд са посветени на конвергенцията (сближаването) похватите на корпоративната реклама, военните стратегии и терористичните послания. Песента, чийто текст е посветен на медийното отразяване на събитията в този контекст, на пасивното потребление и възпитаването на недоволство е „Apocalypse or Theatеr”. Това е парчето, върху чиято идейна основа стъпва стартът на новия спектакъл на RAMPART. Терорът като продукция, смъртта като спектакъл… И макар визията да е актуално-джихадистка, има и обобщаващи типажи, като палестински въстаник (в ролята Sebastian Agini – g.) или атентатора-жертва, заключен за взривната си жилетка (в ролята Велислав Казаков – dr.). Афганистанската синя бурка, в която вокалистката излиза на сцена представя най-онеправданите жени на планетата към днешна дата. Знамето, което графично доста наподобява флага на ИД, също хвърли в едномесечен размисъл организаторите и екипа по безопасността. Предоставянето на подробен сценарий позволи шоуто да се проведе в първоначалния си замисъл.

Rampart

Rampart

Wasteland Stage e сред най-особените места на Wacken Open Air! То не е само сцена, но и обособен декор със собствени артисти, техника, газови уредби за бълване на огън и артисти, облечени в стил „Лудия Макс”. Концепцията на мястото отрежда там да свирят повече индъстриъл банди, но организаторите прецениха, че шоуто на RAMPART е за такъв пейзаж.

Rampart

Rampart

Тази година времето на Вакен бе благосклонно, казват. Валя само десетина пъти по половин час… Тълпата гази лепкава кал с отчетлив говежди аромат към различните сцени. При удължения от организатора сет от 40 минути за бандата и максимална стиковка, за да изпълнят седем песни, при репетиции те прехвърлят времето с 2 минути. Питаме стейдж менижъра, може ли да прехвърлим времето с две минути? На срещуположната Wackinger Stage, немската Folk Rock банда FUCHSTEUFELSWILD, която ползва и традиционни инструменти, е приключила по-рано. Мениджмънтът казва, че може да си вземем двете минути, ако групата се качи на сцена веднага, преди обявения начален час! Отпаднаха цветните военни димки, които трябваше да подгреят шоуто! (А за сертифицирането им в Германия е цяла една отделна сага…)

Rampart

Rampart

Терористичното шоу на RAMPART имаше ефект. След първата песен всички от групата добиха обичайния си метъл вид за остатъка от сета. Само барабанистът предпочете да си остане с терористичната жилетка, защото пръчките „взривове” бяха резервните му палки. След шоуто той щедро ги раздаде на желаещите. Постапокалиптичният сценичен костюм на Maria Diese включваше ножица Solingen – един трибют към старите фотоси на група ИМПУЛС… На новото парче „Napalm Stars”, тълпата пред сцената пя на припева „Dresden is Burning” – феномен, който съм срещал само в Солун досега! (За по-любознателните ще споменем, че напалмът е бил изобретен специално за изпепеляването на Дрезден през Втората световна война  – едно от военните престъпления на съюзниците по днешните стандарти). Останалото е история и бъдещо DVD.

Rampart

Rampart

Сетлист RAMPART:

  1. Apocalypse or Theater
  2. June 22-nd
  3. Napalm Stars
  4. The Flood
  5. Give Nothing Back
  6. Crown Land
  7. Ghost of Freedom
Rampart

Rampart

Бяха развети български знамена в публиката! Славата на пернишката група и запоите й в еди-кой-си лагер дойде пред сцената преди самите тях. Патриотичният им хъс бе завладяващ. Български фенове, живеещи в Западна Европа също уважиха сета. Бразилската агитка, която бе обещала да посети шоуто не беше забравила за RAMPART и чакаше зад сцената, докато не се срещна с групата още преди meet & great-а. Изобщо, усещането на Вакен е извънземно, както споделиха и другите наши представители!!!

Кратко блиц-интервю с RAMPART:

R.Th.: Вие сте първата българска група, поканена да свири на W:O:A. Как го постигнахте и как оценявате участието си на Вакен?

МарияТова участие е в резултат на дългогодишна работа, на записването и издаването на 4 дългосвирещи албума и 2 EP-та от чужди лейбъли, които промотираха записите ни сред подходящите таргет публики, както и на множеството ни фестивални и клубни участия в редица европейски държави. Бяхме забелязани от Wacken Foundation, които подкрепиха турнето ни “Apocalypse over Europe”. Постигнахме го по трудния начин, защото сме българска група. Но шансът ни бе даден, защото полагахме упорити усилия както в студио, така и в концертната си дейност. До този момент смятахме за върхово преживяване турнето ни с ANVIL и UDO DIRKSCHNEIDER в Дания и Швеция. Сега сме заредени с  „Wacken“-адреналин, който определено чупи всякакви критерии за оценка. Участието ни на Вакен ще остане уникално преживяване не само в сантиментално отношение, но и като част от българската метъл история.

R.Th.: Като големите групи, бяхте подготвили специално шоу и изпълнихте нови песни. Ще последва ли турне с въпросния спектакъл, както често се случва сред метъл бандите след W:O:A – металната „нова година”?

RAMPARTЗа първи път на Вакен представихме на сцена съвсем нови песни от предстоящия си нов албум “WWII: Memories for the Future”. В момента сме в студио и работим по пост-продукцията на бъдещото издание. Надяваме се албумът да излезе в началото на 2018 година. Удоволствие бе да наблюдаваме реакциите на публиката на Вакен, докато се пее „the Russian planes are targeting” и „Dresden is burning this napalm night.

С шоуто си с елементи на терористична екзекуция изразихме категоричната си позиция за терористичните атаки в Европа, както и относно цялостния пропаганден механизъм на терористите за постигане на власт и медийно внимание чрез демонстрация на насилие. Получихме специално предварително разрешение от организаторите на „Wacken Open Air 2017“ за представянето на изпълнения със символика спектакъл. Посланието ни е ясно и недвусмислено. Надяваме се да достигне до повече хора. Именно затова планираме да  направим турне със спектакъла, като повече подробности ще обявим на по-късен етап.

Rampart

Rampart

R.Th.: Изпитахте ли някакви затруднения по време на фестивала? Кое бе най-тежкото изпитание, свързано с участието ви?

RAMPARTОрганизацията на фестивала беше перфектна. Изживяването и опита, които придобихме на „Wacken Open Air 2017 са наистина незаменими. Брилянтната работа на екипите, които се грижеха за нашето представяне, метъл отношението и търпението на организаторите към нашата пародия на терористично шоу заслужават адмирации.

МарияУмората от многочасовото шофиране и недоспиване за мен беше предизвикателство, но пълният тридневен график и множеството задачи по менажерирането на участието, координирането на екипите по видео заснемането и аудио записа, както интервютата на групата, изискваха непрекъсната работа, комуникация и взаимодействие. Като се абстрахираме от тоновете кал, може би това бе най-тежкото изпитание – да не заспиш на волана.

R.Th.: Знаем, че готвите нов студиен албум. Какво друго предстои на групата? Останаха ли хоризонти за покоряване?

МарияВинаги има хоризонти за покоряване. Следващите ни дългосрочни цели са свързани с концерти в Япония и Северна Америка. Освен работата по новия студиен албум, от която съм много въодушевена, защото отдавна исках да посветя издание на Втората световна война, предстои издаването на книга със забавни за турнето ни “Apocalypse over Europe”, която ще съдържа бонус CD “Live in London”. В бъдеще ще издадем и DVD от участието си на Вакен. Сега просто хоризонтите са се отместили и летвата е по-висока. Прецизността и взискателността към себе си биха могли да ни заведат по-надалеч по пътя на метъл музиката. Предстоят ни нови участия в страната и чужбина, нови пътища и нови приятели.

Rampart

Rampart

Много или малко са три български групи на Wacken Open Air е въпрос, на който времето ще отговори. Но мисля, че 2017 г. ще остане в преданията с българския Вакен!

Rock Thrashler
02-03.08.2017, W:O:A, Wacken

Фотографии:
Rock Thrashler
Jan Vervaeke
Armillus Photography
Frederik Blieck

WARBRINGER – сред петте най-добри групи, свирили пред българската публика за последните 30 години

Освен с качествено озвучаване (което според мнозина е и твърде Loud напоследък), едно от приятните неща в политиката на клуб Live & Loud е, че наред с големите имена, които успява да привлече за концертни изяви, подбира подгряващите групи по начин, който да се хареса на феновете на хедлайнерите! Това е едно от задължителните условия, за да порастне нашата метъл сцена до нивото да слушаме качествени групи, а не протежета! И най-сетне да спрем да гледаме по подгрявките … айде ще спестя засега конкретиката, заради заслугите на някои хора…

За нашите читатели името на HECKTIC не е непознато! Нееднократно сме споделяли възторга си от тях. Именно Live & Loud е едно от основните места за изявите им! Никак не е случайно и че организаторите на Sea of Black Festival забелязаха потенциала им и им отредиха заслужено място в програмата си. Транспарант с новия  дизайн на логото им виси зад сцената.

Hecktic

Hecktic

След като момчетата заемат местата си в 21:35 ч., те традиционно ни запознават с прецизната структура на парчетата си. Самобитният им мелодичен thrash metal се поднася майсторски и много чисто. Чистите бек-вокали на басиста на места взимат превес, за да обогатят изказността на композициите в контрапункт на строгия харш на основния им вокал. Ритмиката е многопластова. Огромното предимство на HECKTIC е, че музикантите са на еднакво равнище и никой не дърпа звученето назад. Барабаните им, без да изобилства канонада от удари, маркират времето преди всеки преход. При толкова често сменящия се ритъм този подход, заимстван от най-добрите учебници е не само приятен за ухото, но и представлява база за развитие на огромните заложби на групата. Песните им следват своя логика, развитие и поднасят приятни изненади в много музикантски похват. (Рязък контрас с назубреното метрономно тиктакане на повечето млади банди!) Както на всяко тяхно участие, което съм посещавал, отново има подготвено ново парче – „Flesh Emporium”. Акустична част и влияния от modern metal са влетени в строгата thrash структура. Завършвайки своя ранен етап на развитие, HECKTIC изчерпват стандартите на рифовката си, повтаряйки някои решения за композиране в различните си песни. Но материалът им е готов за блестящ албум. Тридесетминутното шоу е диамант на родната сцена, макар и нешлифован до край.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

  1. Memento Mori
  2. Boulevard Of Broken Ribs
  3. Delusions
  4. Flesh Emporium
  5. XII
  6. Kill The Core

Още си спомням как няколко невръстни трашърчета отвяват една камара лиготии на конкурс за ученически групи и изпълнители! Един феномен, който чака своето изследване… Говорим за групата SAVAGE RAVAGE, която вече натрупа сериозен опит по подиумите. Те имаха своите дълбоки реверанси към hardcore сцената, събраха по пътя си и по-зрели музикални вдъхновения и оставиха две ЕР-та в наследство до тук. Персоналните флуктуации в състава им бяха база за много музикални проекти и експерименти. След известно затишие на участията им, днес ще ги видим като трио.

Savage Ravage

Savage Ravage

SAVAGE RAVAGE триото не бе сред най-обещаващите ситуации, но веднага със старта на звукоизвличането към 22:20 ч. става чуваемо, че групата стои много добре в този си вариант! Характерната thrash/core стилистика е предложена с българоезични и англоезични текстове, чието изкрещяване в лицата ни маркира повече емоцията, отколкото смисъла. Но това не е новост за концертите им. За времето, през което ни липсваха явно не са пренебрегвали репетиционната, защото чисто технически момчетата са надобряли. Хаосът е канализиран, агресията е превърната в музика. Влиянията от музикалната им история са се вплели в едно и беглодоловимите цитати се интегрират в схема, която ме кара да твърдя, че SAVAGE RAVAGE се превръщат в българските PRO-PAIN. Удоволствието, с което тримата свирят песните си е заразително! Пънкарският им подход им позволява за 30 минути да вкарат 7 трака в сета си. Накараха ни да поздравим всички групи на този концерт и слязоха от сцената в слава.

Savage Ravage

Savage Ravage

Сетлист SAVAGE RAVAGE:

  1. Тухла
  2. Гнездо
  3. Жълти изроди
  4. Нашето модерно време/Сенки/Старата нова
  5. Thunderfuck
  6. По другия` път
  7. Las Vegan

Стегнатата подготовка на сцената и ефективния лайн-чек подсказват параметрите на висок професионализъм. Макар да сме го виждали зад по-сериозни установки, Carlos Cruz е избрал за европейското турне доста пестелив барабанен сет, който напомня ринговския стил на Dave Lombardo. Стената, зад сцената на клуба, е леко тясна за огромния транспарант на WARBRINGER, подготвен за турнето им, представящо новия албум. Нов албум, който се роди трудно и под въпрос, заради персоналните размествания в групата и загубата на договора с Century Media – един факт, който сам по себе си бележи края на трескавия лов на нови thrash metal групи от страна на лейбълите. Три години след предишния си албум калифорнийците са отново на линия, този път под крилото на Napalm Records.

Warbringer

Warbringer

Интродукцията, която зазвучава в червеникавия мрак към 23:30 ч. е на оперен хор. Филмовата й епичност навява спомени за концертите на METALLICA от `84 г.! Шум от взрив ни въвежда в живото изпълнение на американците. След перфектна трашария и демонстрация на по-мелодични похвати на свирене, John Kevill ни осветлява, че ще чуем целия нов албум. Следва щрихиране на най доброто от класическите традици на EXODUS, SLAYER и ранната METALLICA, обединени в монолитни песни. Мелодични отклонения напомнят за периода, когато траш китаристите бяха световните виртуози на инструмента. Бас фигури и цели сола ни връщат към стандартите, поставени от Cliff Burton. Остри рифове отсичат отчетливо парченцата време и ни ги поднасят като добре подредена слухова салата. А вокалите са максимално агресивни, без да влизат в шлифованите харшови техники на modern/core бандите. Фалцетните височини, напомнящи за speed metal вдъхновенията са също агресивни и звучат като истерясал сокол  по време на размножителния период. Всъщност, точно тази агресия на пеенето отличава WARBRINGER от класическите албуми в стила и добавя своя дял в развитието му! Някои от песните са подкрепени от специфичните си интродукции, но живото изпълнение доминира в мощен превес над технологиите. Слушахме силата на най-добрия албум на групата!

Warbringer

Warbringer

Когато Jon Schaffer (ICED EARTH) избра да доведе WARBRINGER в Европа и те минаха през София на 02.02.2014 г., групата покоряваше с енергия, демонстрираше израстване, но не поднесе сериозни изненади. Тогава John Kevill & Co. се сляха с феновете и показаха младежката си енергия. Днес, те са титанични музиканти, чието свирене вдъхва респект и страхопочитание, макар да не са изгубили приветливостта си спрямо своята публика!

Warbringer

Warbringer

Канонадата, нанесена от Carlos Cruz даде жертва от един чинел в заключителните ноти на новия албум. С ясното съзнание за неприключилия сет момчетата временно се оттеглят от сцената в 00:15 ч. под звуците на аутродукция. Ние не пропускаме да покажем отношението си към тях, силно скандирайки името на култа! На хората-машини им отнема две минути да се съвземат и да са пред нас за изпълнението на „some old shit”, както сами се изразиха. Сирени и звуци от битка ни въвеждат в обстановката на старите песни на WARBRINGER. Следва мощна канонада, която чуваемо не превъзхожда качеството на новия материал на групата. Само клишираното сравнение между нашата публика и румънската такава внася тънка иронична горчивина в иначе перфектното шоу на американците. Ако наблюдавам качествен спетакъл, хич не ми пука какво ще разказват за мен в Калифорния… Военизирана интродукция ни въвежда и в последното парче от дебютния албум, по време на което реализираме една потна wall of death.

Warbringer

Warbringer

Хвърлили много енергия, момчетата слизат отново от бойното поле, но призивите „War – brin – ger!” не стихват. John Kevill се връща на подиума, сваля си тениската и я изстисква пред нас… Останалите са по местата си, за да забият знаковото „Living Weapon” като за последно. 75-минутно торнадо бе минало върху нас, за да ни зареди с енергия! На пръстите на едната си ръка мога да преброя групите, които са свирили толкова прецизно в България за последните 30 години! След което, WARBRINGER не лишиха никого от вниманието си пред богатия мърч щанд.

Сетлист WARBRINGER*:

  1. Silhouettes
  2. Spectral Asylum
  3. Remind Violent
  4. When the Guns Fell Silent
  5. Voe to the Vanquished
  6. Shellfire
  7. Divinity of Flash
  8. Descending Blade

Бис 1:

  1. Total War
  2. Living in a Whirlwind
  3. Shattered like Glass
  4. Combat Shok

Бис 2:

  1. Living Weapon

* В сетлиста може да има някои неточности, допуснати от наблягане на удоволствието от страна на автора, вместо на съсредоточеността.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 20.07.2017

Опитомен Thrash в клещите на технологизиран Death (VIRVUM, FRAGMENTS OF EXISTENCE, REJUVENATION в Live & Loud или No BEYOND CREATION)

Новините за възпрепятстването на BEYOND CREATION да реализират българската си дата ме застигат в последният момент, когато вече подранявам за концерта. Очертаващото се чакане ме отпуска и така попадам под ударите на напътствията на охраната на клуба къде точно да интимнича с новопридобитата си бира… (Напълно справедливо, междувпрочем!) За щастие швейцарските гости от VIRVUM са вече тук и концерт ще има.

REJUVNATION са амбициозна, сравнително нова наша формация, чието дебютно ЕР включва някои забележителни Tech-Death изпълнения. Студийните идеи и живото свирене, обаче, са две различни неща и квинтетът стои повече като hardcore група. Имиджът на вокалиста им също е повече кораджийски. Още интродукцията им влиза много плоско в мощната уредба – или са я предоставили в MP3 формат, или нещо друго в параметрите й не бе наред. Стандартните Hardcore решения се обогатяват на места от Death Metal влияния, ориентирани в посока DEATH/BOLT THROWER.

Rejuvenation

Rejuvenation

Изключително сериозната ритъм подложка на момчетата е предпоставка за мощен потенциал на групата! Често посягат към бавния ритъм, което допълва и усложнява композициите. Изоставащите в техническо отношение китаристи, като при доста групи вече, са посегнали към ненужните осемструнни инструменти, с които се борави по специфичен начин и звукът им за сега не е достатъчно чист. Макар да ползват две техники на пеене, вокалите на Денислав Николов са еднообразни и им липсва идеята за канто. Монотонното крещене, макар и в два похвата, уеднаквява иначе разнообразните композиции. Експерименталното музициране на момчетата е все още в ученическия си стадий – умерени цитати и неочаквани обрати пълни музиката на REJUVNATION. Петте песни, изпълнили 25 мин. им сет, предизвикват скандиране на името им на изпроводяк.

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Изключително експедитивното качване на FRAGMENTS OF EXISTENCE на сцената е рядко удоволствие по концертите. След само 15 мин. пауза момчетата влизат с Rock`n`Roll туш. Зрелите метъл композиции на групата побират в себе си прецизността на Load – Re-Load периода на METALLICA, уникалните рифове и мелодичните вокали. Thrash настървението е вкарано в конвенционална рок структура от куплети, припеви, сола и преходи (Констатация, с която може и да отегчавам редовния си читател…), но изпълнени с уникални решения и приятна музика. Разбира се, не е пропуснато да се ползват и дълбоките харшове на басиста Антон Андонов, които може да чуем, наред с баса му в още една плеяда софийски банди…

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Извиненията на Иван „Vans” Мунин (v., g.), че са твърде лека банда за вечерта са напълно излишни на фона на интереса, който предизвикват! FRAGMENTS OF EXISTENCE ни дозакопават с няколко дълги композиции, които освен разнообразните си части, включват и някои Art Rock влияния, без това да ги превръща в Progressive Metal. 35-те минути на групата са ни обогатили с невероятно количество впечатления и ние ги изпращаме по достойнство.

Озовалите се на хедлайнерска позиция VIRVUM съсредоточават очакванията към себе си, благодарение на труда си да стигнат при нас. Нещо, което имам сериозни съмнения, че BEYOND CREATION просто не направиха по логистични причини… Освен сериозния и подробен саундчек, който направи преди сета си, швейцарската банда демонстрира параметрите на двустепенния електронен бластбийт, който ще ползват. (Гадно племе са това непушачите, ей…)

Virvum

Virvum

В 22:30 ч. акустична интродукция ни въвлича в Melodic Death Metal, чиито технологизиращ компонент е повече в технологията на звука, отколкото в ръцете на музикантите. Семпли и прецизни настройки на често сменящите се китарни бленди превръщат цялата песен в интродукция. Седемструнните китари се ползват по предназначение. Тройно соло на всички струнници демонстрира есенцията на саундовото търсене. Вокалистът дере в стандартни Death дълбини, „отпушвайки” от време на време висок харш и всичко е обгърнато от перманентно ехо. Групата има възможност да демострира свръхживо присъствие на сцената. Семпъл в електронен вариант финализира откриващия трак.

– Sofia! It`s pleasure for me! – крещи Bryan Berger доста често.

Virvum

Virvum

Добре изсвирените композиции не предлагат нещо впечатляващо. Шестструнният бас е с добавена ниска струна, обслужваща дропнатите китари като бас – все по-рядко срещащ се вариант в съвремието на слизащите тоналности. Основният свързващ семпъл на океански шум се допълва и от други семпли, като кийборди, акустични китари и електронни звуци. По време на включените бластбийтове е чуваемо трополенето на изоставащите като темпо живи каси, което обаче не пречи на някои фенове да се заблудят, че барабанистът на групата има феноменални способности. Електронно-технологизиращите решения в равноделна ритмика влекат сауда на групата към шведските музикални територии. А простите решения докосват ранните BATHORY и дори BURZUM. Тези „целувки”, разбира се, са доста деликатни. Последните парчета от сета на VIRVUM са именно с такива по-опростени форми, разредни от акустични пасажи или семпли.

Virvum

Virvum

Прибирайки се след 35 мин. на сцена, швейцарците не ни мъчат дълго и излизат за бис. Мелодичната касапница е съпътствана от представяне на групата в акустичната си част, което удължава парчето до 10 мин. Агресивните и мелодични пасажи се допълват взаимно. Предвиденият осми трак е само един за биса. VIRVUM слушаха още името си от устите на феновете, но нямаха какво повече да ни предложат.

Rock Thrashler
25.06.2017, Club Live & Loud

На източния бряг на прецизното свирене – нищо ново (NINE TREASURES, NO PROJECT BAND, ЛЕТЦИТЕ)

Дали ще станем свидетели на китайско менте или пък ще се запознаем с висококачествен продукт от далечна култура, любопитството на музикалните ценители трудно се възбуждаше вследствие от жегите. Съдейки по сериозното нашествие в Европа, представителите на китайската провинция Вътрешна Монголия, имаше какво да покажат. А леката пънк подгрявка предразполагаше към по-неангажиращо посещение на концерта.

В 21:50 ч. ЛЕТЦИТЕ ни въвличат в мелодичния си пънк от дебютния им албум, изпъстрен със социално-хаотични въпроси. Сурова пънк ритмика е залята с глазура от мелодични вокали и текстове, често гонещи стандартите на социалистически наивитет. Любовни ситуации и битови несгоди биват поднесени без емоционален заряд. Най-фокусираното им парче и първи техен сингъл – „До кога?” влиза в по-сериозния тон, докато не се врязва китарното Glam соло, което отново ни разконцентрира. Момчетата са се постарали да ни изсвирят и нов техен материал. Новите им песни разтварят още повече диапазона от музикални влияния, гребвайки ту от new wave, ту от power pop териториите. Текстовете не израстват. Новото им програмно парче „Кръчма” е с тривиално послание, изсвирено твърде дисциплинирано за пънк и твърде разпято за пиянски химн. Половин час лековато забавление за 45-те фена в клуба.

Летците

Летците

Почти веднага на сцената се качват NO PROJECT BAND. Очевидно е, че музикалните корени на групата са в метъла, но просто за забавление се интерпретират в ska наклонение. Съвсем анархично рифовете се заместват от ska части, забъркват се blues закачки и ethno-wave припеви. Пее се предимно на български, както бе и с предишната група. NO PROJECT BAND, обаче, си позволяват английски забежки, а удрят и кавър на KORPIKLAANI – „Vodka”. Вокалистът на бандата си позволява да забравя текстовете на места, като в такава ситуация на заключителния кавър излезе от положение с пънкарливо-фонетична истерия. Достойни наследници на УИКЕДА, с една идея повече рифове в музиката си. Приятното, макар и неинформативно забавление ни отне още половин час.

No Project Band

No Project Band

При подготовката си за сцена NINE TREASURES демонстрират склонността си към прецизност. Групата ползва и традиционни инструменти. Балалайката е сравнително позната, само изработката на тази се отличава от руската по структурата на дъното си, подобно на джонка. Екзотичният инструмент морин хуур привлича с изящната си изработка и особения си звук, доста напомнящ на ниско настроен ситар. Морин хуур-ът е с две струни, които представляват два снопа от конски косми. Звукоизвличането е с лък, който за жалост бе съвременен. Главата с ключовете на инструмента е оформена като конска глава. Манипулацията със значително отдалечените от грифа струни е доста сложна и във всички посоки. Самият гриф понякога се докосва, сякаш отдолу има други струни и аз дълго се взирах, докато установя, че такива липсват. Китарните ефекти, съвсем по китайски, са сякаш умалени копия на тези, с които сме свикнали и се монтират в дъна. Момчетата пеят на монголски език, но заглавията на песните им се изписват с китайски йероглифи. (Монголският език се оказва един от езиците с най-много писмени системи…) Пространството в клуба бързо започва да става изчерпващ се ресурс.

Morin Khuur

Morin Khuur

Още с началото на сета в 23:30 ч., NINE TREASURES ни отвяват с невероятна прецизност! Всеки тон е изсвирен съвършено и чуваемо. Ползвайки извънтактови паузи, музикантите влизат на милисекунда и не се разминават въобще. Онзи огромен тъмен океан на компромисните имитации между Молдова и Казахстан, където кошмарните сценични изяви са стандарт срещна своя бряг в източна посока и ни показа, че земята на качественото свирене не се е изгубила в източния безкрай.

Nine Treasures

Nine Treasures

Структурата на самите парчета не е свръхсложна. Китарните рифове се радеят с тези на MANOWAR. Ритъм секцията смайва повече с прецизност, отколкото с виртуозност. Разбира се, музиката доста се отваря от традиционните инструменти, придавайки й тънък източен привкус. Много от мелодиите им, обаче, са взимствани от скандинавските Folk Metal банди. Ирландски компоненти правят някои песни на места да звучат като кънтри. Вокалите са доста мелодични, на места с умерен харш и обилно подкрепени от бекове. Текстът увлича в степни мелодии, но прозират и западни влияния. Солата на всички струнни инструменти са строго фолклорни.

Nine Treasures

Nine Treasures

Заслушан в музиката, в няколко от последните песни на сета съвършено математическите барабани ми напомнят на нещо. Прецизната ритмика, виртуозните преходи и ловкото свирене с чинелите, всъщност, представлява цели пасажи извадени от METALLICA! „Mama Said”, „My Friend of Misery”, „Master Of Puppets”, „From Whom the Bell Tolls” и един аморфен IRON MAIDEN са небрежно разхвърляни из ритмичния компонент в песните на монголците. Китарният риф продължава да е строго MANOWAR-ски. Солата на народните инструменти в акустичния си вариант влизат в hillbilly звучене в саксонски маниер. А на по-твърдите части, придават уникалността на групата.

Nine Treasures

Nine Treasures

Изпълнили десет песни за 55 минути, NINE TREASURES слизат от сцена. Горещият бис от около стотина фена ги връща за последното парче „Die Hard” (както го представят), в което също прозират влияния в подложката. Монголите събират овации за изключително сработеното си свирене. Тези музиканти знаят какво правят на репетициите си. Зрънцето „китайско производство” не променя доброто им стоене на сцена.

Rock Thrashler
05.07.2017, Club Live & Loud

Конспект от цитати за рок-бакалаври (Wrong Fest City Edition с ORANGE GOBLIN, SMALLMAN, VRANI VOLOSA и DEVILLE)

Дали заради това, че в тази жега щяхме да гледаме групите като жадни биволи морския бряг или заради нещо друго, но началото на феста отскочи с час назад. Време, за което най-нетърпеливите успяхме да попълним необходимите си водни запаси, вливайки минимум 5% по-голям обем течности в организмите си…

Когато шведите DEVILLE се осведомяват дали сме щастливи и с лека Sludge микрофония ни подхващат с Blues-базирания си stoner, часът е 19:05. Неангажиращото Groovie усещане стъпва лесно през класическите музикални схеми, дори без претенции за авторство. Квартетът се включва в мощната Blues вълна на европейски твърди банди, която ни залива от няколко години. Соло китарата държи ключа към мелодиите, докато китарата на вокалиста Andreas Bengtsson е настроена така, че да подчертава не толкова тона, колкото удара по струните, обогатявайки ритмичния компонент на звученето. Самата ритмика на групата, освен към стандартната Blues схема, често посяга и към по-алтернативни ритмики. Мелодичните вокали теглят DEVILLE към радиофоничност. Китарите са стандартни, но настройките на звука, подобно на много съвременни групи, са ориентирани към ниските тонове.

Deville

Deville

След като в три песни ни запознаха с музикалния си фундамент, шведските момчета посегнаха към по-Rock`n`Roll звучене в парчето „Chief”. Те продължиха да наслагват влияния, най-вече от алтернативната сцена, демонстрирайки, че творчеството на SOUNDGARDEN, SYSTEM OF A DOWN и OFFSPRING не са им чужди, въпреки строго блусарската структура на песните. Едновременно с това, те не загубиха и stoner нишката BLACK SABBATH – OZZY – Zakk Wylde. Въпреки че са активна група, DEVILLE притежават доста консервативен сетлист през последните две години. И както винаги през това време, заковават последното си десето парче – „What Remains” с голямо количество doom metal и твърде мелодичен вокал. Приятен и неангажиращ 40-минутен десетпесенен сет.

Deville

Deville

Непретенциозното количество фенска маса се е превърнало в забележима тълпа от над 250 музикални маниака, на които, издължаващите се сенки на дърветата са позволили да демонстрира по-смело присъствие в зоните, неразумно далеч от бара. Богатият мърч щанд се явява съсредоточие на софт форми на съркъл пит…

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Малко след 20:00 ч. в много рокаджийски маниер с китарно избухване  влизат VRANI VOLOSA. Музиката на квинтета се движи много изискано между епичното звучене и тънкитe фолклорни препратки. Проектът с Black и Death Metal корени узрява за музика, в която агресията е заменена от по-дълбоки и до някъде метафизични внушения. Не липсват песни и на български език. Бургаската формация поддържа жива връзката си с морето, но фолклорните музикални решения включват най-вече родопски хармонии. Изначалната неравноделност на последните е вплетена умело в равноделната структура на епичните песни.

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Все по-силно и директно започва да се усеща влиянието на късното творчество на BATHORY, както и цитати от соловите албуми на QUORTHON. Фолклорните моменти в припевите започват да се съотнасят към шведските фолклорни мотиви у споменатия. А епично-разказвателните куплети повтарят мажорни модели от епиките на това вдъхновение. Близко разположените тонове правят песните да звучат малко еднообразно. А с приближаването към финала цитатите от BATHORY стават все по-конкретизирани. Ранното творчество на VRANI VOLOSA включва повече агресивни вокали и те се появяват по-често с напредването на сета. Стремежът към известен минимализъм в композирането бива спасен от някои хармонични хрумвания, които, обаче, са ограничено количество. Седем епики успяха да се поберат в 40-те минути, дадени на разположение на бандата да ни пренесе в царството си.

Smallman

Smallman

Отминавайки двадесет и първия час от денонощието, музикалното ни любопитство бива атакувано от Industrial/House интродукция, последвана от спокойно акустично начало на изпълнението на SMALLMАN. Както и при повечето си други парчета, квартетът реализира BLACK SABBATH-овско влизане, гарнирано с Psychedelic вокали и добавени звуци от DJ на сцената. Мантровото спокойствие на сцената се подкрепя от обширните тихи пасажи и спокойния шепот на вокалиста Цветан Хаджийски. Нервните китарни избухвания често са подкрепени със семпли от втора китара така, че остава въпросът доколко китара е необходима на сцената… Между песните от лаптопа звучи стандартен еднакав шум, който вероятно свързва идейно песните по някакъв начин. Често краят на композициите е решен така, че слушателят може да се заблуди в преход към следваща песен. Тези музикални обрати, обаче, са финализиращи кратки „опашки” в творчеството на SMALLMАN. Вплетените в композициите пасажи от гайда и кавал, изпълнявани от фронтмена, слагат уникален отпечатък на изпълнението им. Ручилото на гайдата, обаче, не е озвучено и в съчетание със семплите на гайда, звученето е по-плоско, отколкото живия инструмент позволява.

Smallman

Smallman

Характерният Ethno-Wave на групата се допълва от stoner избухвания и Alternative акорди в равноделен ритъм. Технологизиращите компоненти никак не творят от музиката им многопластовост. SMALLMАN създават cosmo-ethnic настроение, подходящо за планински фестивал на вегани, контактьори и обикновени любители на канабиса, обединени от съзнание за регионална планетарност. Нека ми простят многобройните им фенове, но от личната ми вкопана камбанарийка тези хоризонти изглеждат така! Иначе групата предизвика мощен отглас и скандиране на името си, след своите 40 минути, които те не си позволиха да удължат.

Orange Goblin

Orange Goblin

Фестивалът е белязан от богатството на премахнатите граници – нещо характерно за организатора и обогатено пречистване се усеща след този микс от впечатления. Въпреки това, днес безспорният хедлайнер си остават ORANGE GOBLIN. Това никак не е случайно, като не говоря само за дебюта  им по родните земи! Още с появяването си в 22:10 ч. англичаните ясно дадоха да се разбере, че това е най-живата (Да не кажа първата жива…) група за вечерта. Като звучене, като сценично поведение и като философия, ако щете!

Здравословният Rock`n`Roll, който в студийните си записи е доста модернизиран, на живо е просто сполучлива комбинация от добри традиции. Нещо, което поне за мен бе изненада – ORANGE GOBLIN не се притесняват да изграждат песните си около точно определени цитати на британски и световни песни! Те правят това като професори в изпитна комисия, които са съставили лесен конспект за препитваните във връзка с поправителната сесия. Бяхме подложени на изпит, след който се чувствахме удволетворени!

Orange Goblin

Orange Goblin

Blues базираният Stoner на ORANGE GOBLIN ни грабна веднага с динамика и множество препратки, които представляваха нещо като пълен калейдоскоп на влиянията им. Но още второто парче, като ме блъсна с началния риф на „Smoke On The Water”, помислих че е кавър, докато не нагази дълбоко в блуса и не разгърна текста си. (Студийният запис не позволява толкова директна асоциация, но на живо…) Последваха подобни изживявания с „Paranoid” и ”Ace of Spades”, преди да ни пренесат в по-авторската, но все пак – BLACK SABBATH-овска атмосфера на първия си албум. Колко е приятно времето в сравнение със задушния Лондон (Англичани!!!), какви болни фенове на Толкин са и други джентълменски шеги вървят непрестанно между песните. Бързата забежка в „Children Of The Grave” ни въвежда в серия от парчета, които са по-интегрални и закачливо посягат ту към LED ZEPPELIN и HENDRIX, ту ни разхождат между TEN YEARS AFTER и DEEP PURPLE. И всичко това, полято обилно с Blues! Една песен, обаче, е белязала творчеството на „гоблЕните” в най-голяма степен: множество са парчетата, където вървят цитати от „In-A-Gadda-Da-Vida” на IRON BUTTERFLY!

Orange Goblin

Orange Goblin

Цялата група излъчва страхотно настроение и свири с видимо удоволствие и завидно майсторство. Двуметровият Ben Ward е поставил тънък акцент, за да признае своите Death Metal корени в пеенето с фланелка на ENTOMBED. Неизказваното обещание за дълъг сет при първото гостуване на ORANGE GOBLIN ме е оставило неподготвен за прибирането на групата 50 минути след началото. В този момент концентриралата се пред сцената публика дава мощен зов за връщането на англичаните с 300 гърла.

Вече съм подготвен и внимавам какво точно се крие зад рифовете на „Stormbringer”, но когато започва „Blue Snow” съм почти сигурен, че слушам кавър на IRON BUTTERFLY – отсенките в текста са толкова тънки във фонетично отношение. MOTORHEAD-ски Rhythm`n`Blues почти докосва максимално позволения час за мощно озвучаване на открито. Групата сърдечно благодари, а феновете размахват одобряващо ръце, незаети и заети с благи питиета. Знойният следобед се бе превърнал в прекрасна вечер.

Orange Goblin

Orange Goblin

Сетлист ORANGE GOBLIN:

  1. Scorpionica
  2. Turbo Effalunt (Elephant)
  3. Cities of Frost
  4. The Devil`s Whip
  5. Saruman`s Wish
  6. The Man Who Invented Time
  7. Red Tide Rising
  8. Your World Will Hate This
  9. They Come Back (Harvest of Skulls)
  10. Quincy the Pigboy

Бис:

  1. Some you Win, Some You Lose
  2. Blue Snow
  3. The Filthy & The Few

Rock Thrashler
01.07.2017, Маймунарника

Висша лига на спектакъл-метъла (OPHAN & VELIAN)

Свикнали сме визуализацията на концепцията на VELIAN да е голяма част от шоуто, което те представят. И докато пъпната връв на музикалния им генезис все още не се е откъснала от NEVERMORE, то мултимедийният компонент при тях търпи изпреварващо развитие. Още с излизането на квинтета в 20:45 ч., осветлението остава символично, за да можем да бъдем погълнати от мултимедийната среда, прожектирана директно върху групата. Платното зад тях е просто острият инструмент, който отпрепарира играещите сенки от посланието на картината.

Тотално прецизното свирене е стиснато в дигиталните клещи на този пърформанс. Представлението докосва някои съвременни форми на театър, като в техния случай строг метроном отброява тактовете на синхрон между картина и музика. Тези строги времеви рамки добавят семпли на бек-вокали, клавирни звуци и понякога щрайх пасажи, роботизирайки настроението на наблюдателя.

Velian

Velian

VELIAN достигат стандарти, които никой в родината не е докосвал! Тяхното изкуство и представление би следвало да посети задграничните клубни сцени, за да бъде оценено по достойнство и да отвори сетивата на групата за по-нататъшното й развитие! Авторът, като българче, има твърде много забележки към това доста прецизно изпълнение, повечето от които ще ви спести. Но VELIAN сякаш се капсулират в прецизността на ЕР-то си и затварят спектакъла си в лирик видеа, обслужващи отделните песни откъм философската им концепция.

Velian

Velian

За нас феновете, тръпките, пролазващи ни от съвършения звук са примесени с желанието за още и с въпроса „Какво ще е то?”. Един час след началото си дигиталното сърце на спектакъла отброява секундите до „смъртта” му. Сдържаната радост се приютява между енергично докосващите ни се длани.

Velian

Velian

Над половинчасовата пауза е по-дълга от необходимото, още повече, че сцената почти не изисква подготовка.

OPHAN са сравнително нова формация, чиито живи изяви покриват разнообразни дестинации с труднодефинируема насоченост. Всъщност, успявам да ги засека за пръв път и любопитството ми е жадно (…като редактор…).

Ophan

Ophan

Пърформансът с боядисаните в черно лица е една доста експлоатирана техника на въздействие, още от Frank Zappa, която достига и до нашата сцена с представленията на MUDDY. Цялата група OPHAN е почернена, с изключение на вокалиста, който е бинтован по крайниците в стил „мумия”. Двамата китаристи ползват 8-струнни инструменти! (Да не би състезанието по многожичност напоследък да се е прехвърлило от басистите, върху китаристите?) Това решение прави групата да звучи като с три баса. И точно реалният басист „катери” високи тонове в бас-линията си! Доста смъкнатият дистърен звук не позволява да чуем степента на прецизност в свиренето. Артикулациите по грифовете представляват повече елементарни, повтарящи се фигури, чиято идея, ако и да е тръгнала от doom metal-а, не е израстнала повече от beat-down hardcore. Строго hardcore вокалите подчертават това равнище на музициране.

Ophan

Ophan

Върху тази минималистична картина са разхвърляни едни разкошни djent барабани, които сътворяват от музиката на OPHAN една музикална пластика! Progressive претенцията на квинтета е сведена до psychedelic компонент в смисъла на съвременната house сцена – повтарящи се твърде дълго пасажи в леко модифицирани ладове, каквито се ползват, примерно, от SATIVA в нашата сцена. С такива характеристики са и китарните сола – високи повтарящи се монотонови пакети, звукоизвлечени почти в електронен маниер, но от китари. Там, където солата са двойни, разминаванията са недопустими!

Ophan

Ophan

Явно началната идея за правене на музика у OPHAN е включвала множество компоненти, което далеч не я прави рrogressive, още повече на фона на минималистичните техники на звукоизвличане. Групата, обаче, се е развила за кратко време и освен желанието да ни покаже ранния си матриал, е  реализирала наскоро едно по-зряло ЕР, което ще изпълни с помощта на клавиристка/вокалистка. На „увертурата” новите компоненти не се включват, но се усеща по-мелодичният и по-леснослушаем уклон. Въпреки брилянтните барабани, водещата ритмика си остава 4/4. Дамските вокали са белязани от твърде натрапваща се непрецизност. Опитът за меки вокали от основния им вокалист се подхлъзва по същите характеристики, заради липсата на детерминирана инструментална мелодия и заради доминиращия дамски глас. Песента, която преминава в глас и ритъм, зададени от ударните, несръчно нагазва в поп територии. Орнаментите на електрическо пиано звучат неинтегрирано в композициите.

Ophan

Ophan

През публиката се запромъква черната сянка на фигура, която излизайки на сцената, влезе в единоборство с фронтмена на OPHAN. „Мумията” надделява, докато парчето докосва doom metal с дует от меки вокали. Агресивният дропнат звук преминава в слайс акорди, търсещи тоналността си. Последният трак на ЕР-то ползва джаз компонeнти, навяващи спомен за протяжна дистър версия на Камелия Тодорова. Групата сякаш трудно излиза от песента с китарна микрофония. Борейки се с ниските тонови параметри, тонрежисьорът докарва изкривяването до празен канал на плоча на Балкантон…

Обявявайки финал на представянето на записания материал, OPHAN се връщат към изначалната си концепция с добавка от неопределен брой композиции. 50-минутното представление прехвърля прага на желанието за още.

Rock Thrashler
27.04.2017  Mixtape 5, B side

Франкофонска инициация на мудно започващия сезон (Созополски дневници: За няколко концерта и едно правово-свободно погребение)

Созопол. Полупразни улици с рехави групи туристи, водени организирано от околните селяндурски курорти, ах пардон, …от модерните хотелски комплекси и селища от затворен тип по чукари и блатисти дюни от близо и далеч. Уморени до смърт сергиджии бавно полагат нови пластове боя върху натрупаната прах по все още затворените сергии. Общински служители затварят пешеходните зони, циментирайки различни модели заграждения,  старателно омотавайки ги със сигнални ленти. Разюзданите дерибеи – продукт на новото турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, псуват кански, докато разбиват броните на колите си или просто връщат на заден, заради „новите” заграждения. Съботно-неделното безвремие е изоставило новата бетонна плоча на мястото на детската площадка да се напуква и небрежно недонаредените плочки да се разместват свободно. Новото модерно финансиране е довело до отрязването на четири големи дървета, така че малчуганите да могат да играят на новата детска площадка в морния пек лятото под жарещото слънце. Оплакване до екологията е докарало местните общински еколози до положение, лично да се  погрижат за сечта!

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Созопол. Амфитеатърът. Тече приятно-лежерен джаз концерт. Животът е прекрасен. „La vie est belle”! Така се казва концертът на Емил Тасев, Димитър Карамфилов и Георги Петров. Публиката е отзивчива, но рядко се задържа за повече от 15 мин. и текучеството й не е много предразполагащо. Концертът е безплатен. Но и подборът на репертоара е малко по-лековат. Стари шансони в джазирани по класически маниер от 30-те аранжименти се поднасят с възрожденски обяснения преди интерпретациите за повече яснота на неподготвения слушател. Нещо подобно правеха някога кънтри корифеите от група СПЛАВ. Прави впечатление, че барабанистът Емил Тасев свири много рокаджийси и въпреки нежния подход към сета и ползването на различни видове щадящи палки, нанася удари, съотнасящи се към beat културата. Бърза справка изяснява положението, свързвайки го с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и ЕПИЗОД… Стратегът Георги Петров на пианото и виртуозът Димитър Карамфилов зад контрабаса също не са за подценяване, макар и не от „нашата” черга. За тригодишната ми дъщеря това е празник от редуващи се аплодисменти, разделени от музикални части. Задържаме се сред изнизващите и прииждащи любопитковци на концерта. На финала се интерпретира „Les Champs Élysées” („Шан`з Елизе”). Някои „франкофони” врътват  по гюбек. Не издържам и аз – тръгвам си.

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

В почивната станция, която ползвам и където трябва да ми подсигурят разни там условия сезонът не е започнал… Двама братя роми чистят басейна и метат изпопадалите плочки, докато си правят селфита с празното корито и ядат салам, увит с вестник… Лови се само ефирна телевизия през „сняг”. За сметка на това, дистанционното на телевизора няма батерии… Назначава се персонал. В бара няма мляко. Няма и вино. Текат дребни ремонти. На рецепцията рядко има някой. Накрая попадам на рецепционистка и споделям проблема с батериите.

– Ааам, дубрье. То тряа да има някъди тука… – С това приключваме. Заради децата, нося батерии всякакви… Басейнът – воду непознакомился…

Формулата на  фестивала „Аполония”, която успешно удължава сезона в Созопол е приложена и при стартирането му с друг фестивал. Не толкова успешно… Трима човека с една камера на БНТ седят над Ginny – BG & Hard Rock Bar и правят репортаж от потъналия в скука и все още полупразен град. Безплатните концерти са слабо посетени и публиката рядко дочаква края им. Джазираният шансон се търпи до 15 мин. След това ти трябва гръцко и „Тут мангава” в механа „Българи”, поместена в центъра на БЧК!!! Нищо чудно, че клиентите им блъскат колите си в подпорните колони на зданието… Освен в новите ограждения на пешеходната зона…

Механа Българи

Механа Българи

Созопол. Неработеща почивна станция. През „сняг” гледам репортаж по телевизията за франкофонския фестивал в града – „Солей”. Какво ли не съм пропуснал! Имало е демонстрация на монголски традиционни дамски облекла!?! На монголците много им харесал франкофонския фестивал и за това пак го посещавали!

*  *  *

Точно под тримата човека от БНТ, в бара, където традиционно се леят български и световни рок парчета, непланирано идва компания.

– Eй! Оу! Момиче? Дай дъ пийм, бьеее! Мойш ли дъ напрайш челна стойка? Искаш ли да напрая челна стойка? Ай ся ше напрая челна стойка! Тука гръцка музика има ли, вьеееее? Пусньете гръцко! – Породно неназован индивид разговаря с неопределени събеседници. Пият двама „уважааши се” братовчеди, заедно със синовете си.

Хората не предполагат колко много френски думи употребяваме в разговорния си език – продължава репортажът по телевизията. Това „пардон”, това „мерси”, „шофьор” е даже френска дума. На живо в града тече конкурс за млади поп изпълнители, разделени по възрастови групи и категории. Децата и младежите пеят наистина забележитено! Пеят на български, английски и руски… Франкофония!

– Ей ся щи покажа, бье! Аз бях гимнастик, най-добрият в осми клас бяъ. – Пияният примитив се клати по плажа пред Ginny – BG & Hard Rock Bar, където преди малко се е изпикал. Дърпа детския ни басейн, за да прави челна стойка в него, но за разлика от този в почивната станция, нашият е пълен и не е подходящ за целта. Идиотът започва да вади чадъра ни, защото му се вижда добре да прави челна стойка на чадър. От бара му носят кърпа. Неуверената обърната фигура демонстрира повече стойка „метроном”… Накрая амплитудата на метронома влиза в противоречие с равновесието, съществуващо между гравитацията и центъра на тежестта. Чертите на червендалестото лице си идват по местата с усилие. – Що не ми казваш дъ спра, бье? – Агресивно пита момичето, което му донесе кърпата от бара. – Що ни ми казваш да спръ???

Бетони наместо дървета

Бетони наместо дървета

Репортажът от фестивала „Солей” продължава с джаз концерт от импровизирано събран състав. Участващият в него белгийски музикант дава интервю:

– Изключително съм впечатлен от архитектурата тук! Тази комбинация от камък и дърво изглежда наистина древно!

Картината на концерта е от фоайето на един от съвременните четириетажни хотели, изникнали в стария Созопол, благодарение на мафиотско-общинското ново турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, която чрез палежи, отчуждаване и заграбване на автентичните имоти, опорочава мястото до нетърпими размери. Имитацията на традиционната архитектура в хотела е толкова кичовски несполучлива, че разминаването между картина и звук е смешно. Горкият белгиец. Горките „солейци”!!!

*  *  *

– Аз от тоя чуйек искам само да каже, че съм му най-добрият приятел! Само тва искам и нищо друго, бье! Обичам жиота, ей!

– Най-добрият ми приятел си!

– Ей тва е! По тоя случай ше напрая челна стойка, ей ся!

– Спри съ, бье!

– Ти мойш ли дъ напрайш челна стойка? – Обръща се кретенът към сервитьора. – Искаш ли да тъ опрая ей тука на плажа? А? Ся ша напрая чьелна стойка, вьеее!

Момиче в традиционна монголска дреха в бяло обяснява в репортажа, че роклята е булчинска. Традиционната монголска сватба, всъщност, отрежда младоженците да са в пъстри, ярки дрехи, но нейсе… В програмата на фестивала „Солей” има и артисти от Грузия, Латвия, Ливан… За да се възвърне чувството за реалност у някои, от колоните на Ginny – BG & Hard Rock Bar вече се лее Painkiller. Някъде откъм амфитеатъра десетинагодишно момченце пее на руски език песня о нещастном любви. Франкофония!!!

– Искаш ли да тъ науча как съ прай челна стойка? – Учтиво и почти членоразделно примитивът пита седемгодишния ми син, който току що е открил нощното къпане. – Щот` тва са учи! Учи са! Абе ей ся шъ напрая челна стойка, йееее! Кой можи дъ напраи челна стойка тука? Аз кой набор съм, бье? Сине, докарай някви курви, вье! Ъй са напраих челна стойка. Гръцко има  ли, вье? – Звучи JUDAS… – Увеличи таз` музика!

*  *  *

За пръв път усещам, че сякаш нещо непоправимо се е счупило в този град. Чалгата пълзи към стария Созопол – място, където преди не припарваше. Чалга дискотеката над пристанището е изоставена и собствениците й са взели централния вход на плажа. Твърде много помия му се налага да пречиства на това духовно място…

Изгрев в Созопол

Изгрев в Созопол

В 11 часа на обяд продавачката на самотен детски магазин бавно подрежда стоката си. Синът ми търси еди-какво-си.

– Какво е това? Аз не знам. – Обяснява търговката. – Много трудно тръгна тоя сезон! – Оплаква ми се тя. – Заради времето ли, не знам!?!

Ady`s Trio Band at Тъпото

Ady`s Trio Band at Тъпото

Заради какво ли??? Викам си… Някога го откривахме на първи май. Отивам да ме излекуват ADY`S TRIO BAND в Ocean Pub/Тъпото – едно  истинско място, проядено по ръба си от новата напукана бетонна настилка на изсечената детска площадка. Бандата е записала лайв. Взимам си го за в случаите, когато сезонът се закучи на челна стойка.

Rock Thrashler
01-10.06.2017, Созопол

Четете още: Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)