The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler'

Tag Archives: Rock Thrashler

Rotting Christ в Бургас

Благотворителен концерт

Архив

Rock Thrashler: Класация на концертите в България 2017

Драги читателю! След появилите се множество класации на албумите и групите на отминалата 2017 г., сметнах че е безпредметно и объркващо да правя още една такава. Още повече, че тази година пренебрегнах ревютата на албуми за сметка на другите статии, които, надявам се, са ви докоснали. Но авторът ви има известно основание да обобщи концертната година в родината.

Vokyl

Vokyl

Класацията (като всяка друга класация) е подчинена на субективна преценка, физически ограничения на персоналния слух, лични психически отклонения и осъзнат или не стремеж към манипулативност. Основава се на посетени 72 концерта и наблюдавани 162 различни групи в общо 195 видяни отделни сета в границите на България. Нематериалните призове се раздават в следните категории:

Най-добро младежко шоу 2017

Metal Core вълната заля младежите и оформи една сцена от формации, чието творчество става доста унифицирано, предвидимо и пълно с цитати. Честото разочарование не бива да ви спира да посещавате тези концерти, защото само там се появяват бисерите, които след време ще се шлифоват! Пълен със скептицизъм и към самия край на годината наблюдавах концерт на четири млади групи, който ме зарадва с иновативност, прилично свирене и огнен ентусиазъм.

19.11.2017  SLATEMANT, CHURCH OF DESTINY, ENTHROPYA, APIPHA в Grindhouse Skateclub

И ако последните се разпаднаха под напора на собствената си несъстоятелност, то останалите младежи предложиха разнообразно и добро шоу, за което бих ви разказал, ако остане време… А гостите от Русе, бяха много приятна изненада.

Най-добра млада концертираща група в България 2017

Безапелационно тази година призът отива при HECKTIC! Групата не само показва прецизно свирене на уникални авторски неща, но и демонстрира израстването си с всяко свое участие.

Hecktic

Hecktic

Българска група във върхова концертна форма 2017

След като две години нямаше кой да догони HYPERBORЕA в представянията, логиката на битието ги свали от престола…

The Revenge Project

The Revenge Project

THE REVENGE PROJECT. Въпреки разнородната стилистика, групата мощно е преодоляла някои лутания през годините и се прадставя смазващо пред публика. Техническата им прецизност, умелото озвучаване и постигната музикална хомогенност ги поставя сред световните имена на концертиращи банди!

* * *

Тук е време да обърнем внимание на съпътстващите условия, които осигуряват развитието на сцената, както и да посочим малинките…

Най-добър организатор на концерти в България 2017

III място

Live & Loud. Собствениците на клуба улавят, за всички нас, множество ъндърграунд групи, минаващи в близост, за да ви ги представят на прилична сцена! И макар често да пренебрегвате тези събития, този организатор продължава да рискува.

Live & Loud (Orenda set)

Live & Loud (Orenda set)

II място

Autumn Souls of Sofia. Това е най-динамично развиващият се организатор, който не само успява да доведе уникално количество редки и непопулярни групи, но започва да влияе и на културната обстановка в страната чрез разширяването на дейността си!

Autumn Souls of Sofia

Autumn Souls of Sofia

I място

Едва ли има нужда да обяснявам или споря тук: BGTSC

Клубът, предоставящ най-добри условия за музиканти и публика 2017

III място

Призираме Bar-Club Adams за новата му сцена, за гъвкавото меню и за привличането на групи от различен калибър на сцената си. Третото място е и пожелание за още успехи в менажирането и преодоляването на обширната конкуренция в столицата чрез примамливи за феновете и групите оферти!

Bar-Club Adams (Zombie Bar set)

Bar-Club Adams (Zombie Bar set)

II място

Joy Station е с не съвсем централна локация, но предоставя възможност за концерти от различен калибър. Не без значение е и предоставяните възможности за промотиране на български групи в условия, на които могат да завидят колегите им от държавите, където рок-културата е с гигантски традиции. Честито!

Joy Station (Bendida set)

Joy Station (Bendida set)

I място

Въпреки някои ограничения на бекстейджа, клуб Live & Loud остава мястото с най-добро озвучаване, най-гъвкаво развитие и най-много разпродадени концерти в България! Поклон и им желаем още успехи!

Тук искам да поднеса извиненията си на мениджмънта на клубовете, които поради една или друга причина съм пропуснал да посетя и оценя! Има какво да се направи по въпроса…

Най-голямо концертно разочарование 2017

06.10.2017  WINTERSUN, WHISPERED, BLACK THERAPY в Club Mixtape 5, организирано от BGTSC

Още се опитвам да разплета тази енигма на необяснимото с помощта на няколко уважавани музиканти и метъл дейци от кръга на личните ми приятели. Скоро ще имате възможност да прочетете резултатите от разследването…

Wintersun

Wintersun

Най-лош концерт 2017

24.06.2017  ARES, SEVEN HILLS в Bar-Club Adams

Изобщо не искам да ви разказвам…

* * *

Следват сериозните постижения на отминалата музикална година.

Български мотосъбор с най-добър музикален подбор 2017

Критериите, по които се избират призьорите в тази категория са: подкрепа на авторската музика (ограничаване ролята на трибютите); разнообразие и количество на метъл групите; подкрепа на регионалните групи; сценично оборудване и предоставени условия на музикантите.

III място

23-24.06.2017  9-ти Национален Мотосъбор Zmeyovete MC – Павел баня: DREAM SKILLER, ЕПИЗОД, ЕТАЛОН. Обединителското визионерство и пълноценните концерти носи този приз на Змейовете.

II място

21-22.07.2017  Мото-събор Предел 2017: TRO YA, BLACK ROSE, FUTURE BOOGIE, ROCKA ROLLA, ОБРАТЕН ЕФЕКТ с организатор МК Пирински вълци

I място

07-08.07.2017  Мото-рок събор в сърцено на България: АХАТ, ТАНГРА, КОНТРОЛ, МАСТИЛО, Д2, БТР, ЪПСУРД, КОНКУРЕНТ с организатори Hell`s Angels MC (Велико Търново)/Old Bastards MC

За отбелязване е изключително слабата 2017 рок-година за мотоклубовете ни! Великотърновските клубове предишни години правеха световни рок фестове. Помни се и какви сцени могат да строят Черни рози МС. Случвало се е рок маниаци да пълзят по стръмните подстъпи към Германски поляни, за да видят музикалните гости на МС Brothers From Hell. Та дори и едни Ignis Rota MC са правили сериозни концерти на регионалните банди. Желаем на всички български мотоклубове успехи и продъжение на изискания музикален вкус!

Мото съборите в България през 2018 г.

снимка: Rafael Lopes de Lima

Вижте програмата на мото съборите през 2018 г. (бел. жад. ред.)

Най-добър музикален фестивал в България 2017

III място

16-17.06.2017 Шумен рок фест: ХАДЕС, LOST SENSATION, CHAPLIN`S DREAM, SUN OF THE MOON, IGNORE THE HATE, METAL MILITIA, PERO DEFFORMERO, SEVI, FORGOT THE TEN, GANG BAND, OUT OF TUNE, IL PASARO, BLUES TRAFFIC.  Организаторът се бе постарал да има стилово разнообразие и бе подкрепил регионалната сцена – все похвални начинания, в които му желаем по-големи успехи!

Шумен рок фест [by ЦАП]

Шумен рок фест [by ЦАП]

II място

05.08.2017 Sea of Black FestivalSINISTER, MARTYRIUM, HECKTIC, SCUMLINE, SHAMBLESS, DRIVE YOUR LIFE, SATANIC HATRED, А-КЪЩИ ДЖУДЖЕТА. Уникалното хем наследено, хем реновирано събитие, макар и еднодневно, представлява еталон за това, какво могат да направят фенове за феновете! Уникална атмосфера, разумен подбор и страстно преживяване!

Sea Of Black Festival [by Же Ни]

Sea Of Black Festival [by Же Ни]

I място

24-26.11.2017 Autumn Souls of Sofia 2017: HYPOTHERMIA, EMPERIUM DEKADENZ, SAILLE, GRIFT, MOURNING SUN, COLD RAVEN, ILLUMENIUM, FAUSTTOPHEL, KHAOSPATH, KRITTER, MARTYRIUM, MIST OF MISERY, TEMPLE OF EVIL, WOEBEGONE OBSCURED. Количеството представени банди, огромното разнообразие от култови имена до неизвестни попадения и продължителността на фестивала го извежда като фаворит в метъл културата по нашите ширини. Мистика остават волята и усилията, които се влагат, за да се случва това събитие! Поклон на организаторите!

Khaospath

Khaospath

Най-добър български концерт 2017

13.01.2017  EUFOBIA [New album promo], VOKYL, K.O.R.A. в Club Live & Loud. Въпреки забележките, които могат да се отправят към всяка от групите, общото впечатление бе за майсторско свирене и приятно сценично шоу от трите банди. Въпреки че бе в началото на годината, никой не можа да засенчи това събитие през 2017-та в тази категория!

Eufobia

Eufobia

Най-добър концерт в България 2017

20.07.2017  WARBRINGER, SAVAGE RAVAGE, HECKTIC в Club Live & Loud. Титанично шоу с перфектно свирене, уникално добър нов представян материал и достоен съпорт!

Warbringer

Warbringer

Rock Thrashler
2017

Autumn Souls of Sofia vol.3 Day 1: Фестивалът вече е част от световната фолклористика

Известно е, че организирането на две дузини, че и повече групи да застанат на една сцена, не е от най елементарните уравнения за решение. Организаторите на знаковия есенен фестивал успяват да намерят решение за трети пореден път. А някои групи намериха пътя до София не за пръв път, благодарение на Autumn Souls of Sofia. Без да правим анализ на промените в лайн-ап-а, ще започнем с групата, на която се падна да открие този форум на мрака.

Десет минути след обявеното начало някои фенове все още се мотаят пред клуба, но BELGARATH вече забиват. Сериозно е текучеството в ритъм секцията на групата, но тя винаги успява да реализира участията си в прилична форма. Първичността на техният Black Metal е вкоренен в деветдесетарската скандинавска сцена. Строгата им последователност в тази насока е похвална само във философски аспект. Доста стандартните хармонии извикват неопределени спомени за първообраза си. Задоволителният звук е подходящ за съсредоточени фенове, но не предлага интересни и (опасявам се) авторски решения! Стандартно структурираните песни се поднасят с липса на прецизност и синхрон между лява и дясна ръка на китариста. Стандартното мазало е в пълен синхрон с полагането на грима на музикантите. Не можем да не приветстваме свиренето с перо на актуалния им басист, който, обаче, не е бил много съсредоточен на репетициите.

Belgarath

Belgarath

Поради ранния час или заради нещо друго, публиката бе все още доста рехава на сета на BELGARATH. Началото на фестивала е повече небрежно, отколкото ударно, но все пак, стъпваме на основите в Black Metal-а за двадесет и пет минути.

Група MIST OF MISERY среща технически затруднения за изнасянето на шоуто си и натрупва сериозен времеви пасив за феста. Испанските Melodic Death/Power/Viking метъли KRITTER спасяват уголемяването на дупката със своето шоу.

Акцентите на излизащите като квартет момчета (за разлика от оригиналната си квинтет-формация) наистина са доста разнопосочни. Заобикаляйки през Hardcore ритмика и Rock`n`Roll хармонии, KRITTER стигат до есенцията на това, което се опитват да постигнат. Вгледани в някои крайни проявления на осемдесетарската NWOBHM, те искат да притежават тежестта на VENOM, но и вокалистът им да може да демонстрира фалцетни висини, наред с грубите вокали. По този начин те успяват да се докоснат до BLITZKRIEG и ATOMCRAFT, но навсякъде в музиката им се долавя тежката сянка на VENOM. Въпреки стабилните бек-вокали, които предоставят китаристът и басистът, опитите за чисто пеене на Gabe са фиаско.

Kritter

Kritter

KRITTER ни представят и стари и по-нови песни от трите си албума. Въпреки инвенциите си, те  не успяват да уловят най-важното – интереса на слушателя! Освен цитатите, липсва онази радост от слушането на нещо познато. Приличното инструментално равнище не помага в тази насока. Епичните отклонения успяват да вкарат малко от все още отвисяващата навън публика за участието на испанците. Така Gabe започва да ни обучава за припева на второто им последно парче, без да са получили очаквания бис. „Tonight – We Die” са заветните реплики. (Сякаш съм ги чувал някъде…) VENOM-ът с фалцети завършва с труден туш. Седемте композиции отнемат на KRITTER четиридесет минути за изсвирването им.

Драмата на MIST OF MISERY продължава още час, изпразнено от съдържание, време! Depressive Black Metal, все пак… Сериозен ресурс от фенове са включени в изнамирането на достатъчно дълъг кабел, който да свърже синт-бека на шведите с пулта.

Mist Of Misery

Mist Of Misery

В 20:40 ч. те се подреждат по сцената. Пуска се заветният синт-бек! Тръгва среднотемпов клик, програмиран в MIDI-editor, модифициран на Ripper (в най-добрия случай) или на Guitar-Pro (както се е случило най-вероятно) в соло барабанче, като всеки четвърти удар е по-висок като тон! Петте момчета кротко изчакват да отмине интродукцията на пиано, която прозвучава върху клика и бавно поемат в парчето си. Двата използвани акорда от време на време се разлагат на тонове в елементарния си равноделен ритъм. Стилът се доближава повече до Pop-Gothic Epic Metal. Напрегнат харшов вокал изнася текстове в смисъл „Ох, ще се довърша!”. Първото парче свършва, но не и кликът! След съответните сигнали за старт, в абсолютно същото темпо и със същото ниво на сложност продължава втората композиция. Шегувате се, нали??? Това е депресираща шегичка, просто…

Mist Of Misery

Mist Of Misery

Не може да се отрече, че би могло да съществува такава концепция и тя на запис да представлява някаква част от нашата цивилизация. Бих разбрал настроението, при което си пускаш такъв запис в къщи или на друго място. Но за мен остава загадка сценично поведение, при което пристъпваш леко странично и не смееш да вдигнеш поглед! Все едно правиш първото си изпълнение пред леля си и братовчедката, които, всъщност, харесваш… От синт-бека се изтръгват чисти бек-вокали върху барабанния клик. Почти всички песни завършват с протяжни пиано пасажи, включени също в заветната машина, която се влачи чак от Швеция без кабел. Момчетата се подготвят технически и психически за следващия трак, приглаждайки коси и дишайки според препоръките на пранаяма (школа за дишане в йога)… Темпото не се сменя… Между песните върви туф-туф-туф-таф, туф-туф-туф-таф, а отгоре вокалистът отронва:

– Our next song.

Запис на стряскащ клавир отнема инициативата на струнниците, които лекинко поклащат глави. Концептуалната монотонност се преживява вътрешно… Мисля, че ако се разчуе какво са сътворили MIST OF MISERY, ще им бъде отнето гражданството!!! Или минимум ще бъдат въдворени в дълбоката провинция (Те са от Стокхолм, за бога!?!), подобно на пионерските рок формации у нас едно време. Малко над четиридесет минути ми се сториха нощ. Спокойно можеха да пратят синт устройството, но с кабел и своя снимка от коледното парти в училище.

Още от предишния ден група стройни младежи с гърбове в рокерски стил на KHAOSPATH се движат в стегната група и не се свенят да демонстрират сериозно отношение към водката. За тяхното шоу се изнася микрофон със закачени за него, доста пресни свински кокали и небрежно сковани обърнати кръстове. Под Ungodly Black Betal се има предвид антихристиянски, явно. Дългата интродукция в неокласически/саундтрак стил вади на показ вдъхващото доверие самочувствие на квартета.

Khaospath

Khaospath

Black Metal-ът на KHAOSPATH е в традициите на шведската школа и гони стандартите на DARK FUNERAL. Същевременно по време на изпълнението им не се губи връзката с публиката и момчетата умело влияят на настроението ни. Подложката от пулта е ограничена само от шумове между песните, като през останалото време се демонстрира умело живо боравене с инструментите. Хващащите моменти се гарнират с ненатрапливи покани към феновете пред сцената. Групата представлява ярка демонстрация как може да имаш визия без да напускаш каноните на стила. Програмното „We Are Born of Chaos” завършва четиридесетминутния им сет достойно!

Martyrium

Martyrium

MARTYRIUM са ни подготвии цялостно шоу, защото след краткия лайн-чек се прибират. Тържественото им появяване е върху въздействаща интродукция с включено оперно пеене. Фигура в черен плащ с рогата маска вади окултна книга и започва да къса страници от нея. Групата избухва с шумен Black Metal, като подчертаният клавир на един от основателите звучи на запис от пулта! Родената в Сърбия Vanja Obscure (v.) залага на агресивна еротика, която наистина обира вниманието на феновете. Още с началото облиза обувката на Count Mortem (g.) по начин, който малко артисти могат да постигнат. Пеенето й с обладан харш значително допринася за шоуто. Дропнатите китари са с компромисен нисък саунд, носещ повече окултното настроение. Докато основната мелодия се държи от записания клавир.

Martyrium

Martyrium

След края на второто парче от интензивния им сет, без да се приковава към микрофона и да спира движенито си, Vanja произнася с ясна и стряскащо прецизна артикулация на чист български език:

– Здравейте! Ние сме Мартириум и сме тук, за да разпространим словото на Белзебул.

Martyrium

Martyrium

Това момиче вярва в нещата, които прави и ме спечели като фен, въпреки невпечатляващата музика. Всъщност, музикантите свирят прецизно, но концепцията им се върти около звука на преизподнята, на която трашърското ми ухо не е привикнало. Вокалистката взема без проблем дълбоки низини, а не се затруднява и в сопрановия диапазон. Кървавите ритуали генерираха най-големи амортизационни щети на матриците на фотоапаратите ни съвсем заслужено. MARTYRIUM е група, която си заслужава да бъде видяна!

Предстоеше да ме блъсне друго уникално усещане, откъдето не съм очаквал… Едноличният Black Metal проект GRIFT се представяше в лайв варианта си с музиканти, чиито корени са в Black и Death Metal сцената. Актуалната концепция за музиката, която твори този есип е Folkloristic Metal.

Grift

Grift

В 23:50 ч. клавирно интро ни въвежда към следващия сет. Ярки хармонии внасят спомена за късните BATHORY и късните BURZUM. Фолклористичната матрица на подложката се съотнася към метъл сцената, като към свое дете. Макар песните да са изпъстрени с много акустични пасажи, това не отнема от тежестта на абсолютно прецизното изпълнение на квартета. Строго харшовите вокали на Daniel Abrahamsson (v./g.) се пеят със студийна прецизност. Текстовете са на шведски, но се артикулират с подчертаното „р” на древно-скандинавските езици, сходни повече с норвежкия и исландския, от които Толкин е почерпил толкова много вдъхновение! Без да се схваща смисъла на посланията, въздействието е огромно. И вече плуваме с викингските кораби, прибираме се в каменните заслони с огнища и руси диви, реем се с орлите и усещаме ледения полъх с елените…

Grift

Grift

Всички композиции на GRIFT започват с клавирни интродукции, които преливат ту от пиано в хърди-гърди, ту от свирещия вятър в акордеон. Но отвори ли се гърлото на Daniel, все едно сме грабнали мечовете!!! Тежките Black рифове се прорязват от класически струнни инструменти, довявайки и усещане за ранните SKYCLAD. Кънтри китарата в ръцете на идейния носител Eric Gärdefors изтръгва ту зловещи звуци, ту звънливи като планински потоци сола. Групата стои статично на сцена, но музикалните картини, които рисуват са необятни! И наистина, ако им се залепи етикет „folk”, би било обидно за тях. Тази древна концепция те наблюдават през призмата на съвремието и успяват да я предадат по уникално въздействащ начин. Музиката им буквално се влива в кръвта, не без подготовката, която е послал QUORTHON преди години.

Наблюдавам ги в захласа на вътрешно преживяване, когато музикантите приключват сета си и скромно си прибират инструментите. Четиридесет и пет минути минаха така, че не успях и да изкрещя името им… За мен GRIFT бяха пиронът на първия ден от фестивала.

Imperium Dekadenz

Imperium Dekadenz

Малко преди 01:00 ч. на сцената излиза концертният вариант на двуядрената машина IMPERIUM DEKADENZ. Здравият, но елементарен риф в съчетание с агресията, представя групата в стил Manowar Black Metal. Визията без грим също  много се доближава до това понятие, предвид едрите фигури на музикантите. Звукът е доста добър, но дори при най-яростните Black Metal избухвания, една ритъм китара и фусът от барабанния сет остават твърдо на MANOWAR позиции. Сценичното поведение на мъжагите е 80-тарски рокендрол звезди и често не се връзва със звуците, които произвеждат.

– We came from the black forest of Germany. – Декларира категорично Horaz (v.).

В музиката им се включва доста силен семпъл на клавир, който озвучителят тушира в последствие. Прецизният агресивен вокал, като при доста немски банди от различни стилове, докосва Thrash-а. Групата отбягва сложните компоненти в музиката си. Хармониите им са доста стандартни, разчупени единствено от акустично-баладични пасажи. Композициите, въпреки простоватостта си, са доста дълги и често завършват в 80-тарски Heavy Metal маниер. След петия трак получаваме обещание, че IMPERIUM DEKADENZ ще се върнат и феновете подхващат повика за бис. Германците добавят още две песни, като между тях имаше известно колебание, дали да продължат. В 02:05 ч. групата завършва и е по-свежа от доста от феновете.

Imperium Dekadenz

Imperium Dekadenz

Осемчасовата битка е поразредила редиците на войнството в клуба. Има и паднали насред бойното поле… А ни чакаше още един ден на дълга борба с есенните бесове, витаещи в града.

Rock Thrashler
25.11.2017, Club Live & Loud

Туширан културен колаж от съвремието (REDLAKE CIRCUS и TDK в Терминал 1)

Когато чуя за германски Psychadelic Hard Rock, сетивата ми се изострят от любопитство. Това, освен, че е рядко явление, ми нашепва спомени за обобщаващата метаморфоза FAITHFUL BREATH – RISK… От друга страна, самото изследване на културния цикъл Berlin-Sofia: Connected е едно достойно предизвикателство. Отправяйки се към събитието, знам, че предприемам пътуване, каквото не се случва често и предполага по-голяма комплицираност.

TDK е млада алтернативна българска формация, чийто албум им спечели вярна публика и посегна на разнородни стилово фенове. Те бяха определени да подгреят това шоу съвсем не случайно!!!

TDK

TDK

Алтернативното отношение на момчетата към музицирането е примесено с пънк в онзи източен маниер на опитомен социален крясък, какъвто имат АЛИСА или ЛЯПИС ТРУБЕЦКОЙ. Те имат нужда да отправят послания между песните си и да доизясняват позициите си по дадени въпроси. А позициите им са подчертано левичарски, но не и анархически. И точно в тези случаи музикалната форма не е от толкова съществено значение. TDK не се притесняват да смесват КОНТРОЛ с кабаре, рифове и акустика, рок и поп, progressive и Hip-Hop Core, модерно звучене и фолклор! Те свободно ползват вдъхновения сред нотите си.

TDK

TDK

Едно не може да се отрече на момчетата – че имат музикалния талант да създават мелодии! Опитът да се стъпи на колежанския рок на PINK FLOYD, погледнат през бохемските студентски движения на 80-те, деградира в ретроспективни улични пропагандни послания. Точно това извиква множеството пояснения между песните. Всъщност, групата се готви да си даде ваканция за известно време. И докато си взимат привидно довиждане с нас, удрят една финална серия от кавър на „Тъмна земя” на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, песен по почти изретициран текст на Вапцаров и кавър на Емил Димитров – „Ако си дал”. Оставам леко притеснен как е възможно най-модерното в България да е толкова идейно деволюирало…

Shibari

Shibari

REDLAKE CIRCUS са на турне из източна Европа, като с охота подбират подгряващите им групи да са с подчертано ляви послания. Включването в проекта им за шоу на шибари1 пърформансите под ръководството на Coco Katsura и висенето на куки2 на Princess Tweedle Needle a.k.a. La Macheta е онази благодатна комбинация, с която да се спечели финансиране на мероприятия с предполагаема комуникативна насоченост от заинтересовани институции…

Coco Katsura Show

Coco Katsura Show

Очакването между сетовете се запълва със старателно подреждане на запалени свещи по сцената. Долавя се аромат на тамян, когато към 23:35 ч. фигури с плащове излизат а сцената с ритуална тържественост. Така назованият „Live Bondage Performance” ни представя първите букви от азбуката в изкуството на шибари. Този урок за начинаещи не бе много впечатляващ, като нито фетиш компонента, нито насилието бяха представени с необходимата тежест. Вместо да видим процеждаща се плът между въжетата и изкълчени стави, видяхме едно вдигнато на въжета момиче с вързани ръце, което си сгъна крачето. Екипът тържествено се оттегли под звуците на пруски народен мотив.

Redlake Circus

Redlake Circus

В 23:50 групата вече е на сцената. REDLAKE CIRCUS навлизат внимателно в свиренето, с много Psychadelic компоненти, изразяващи се в нестандартните хармонии и изразеното ехо на всички инструменти и микрофона. Ритмиката е равноделна, но барабаните са разхвърляни в Art Rock похват – разместени акценти и добавени удари правят музиката да се възприема странно. Китарата е дръпната доста назад и заради честите акустични моменти, някак липсва присъствието й.

Redlake Circus

Redlake Circus

Наблюдавайки басиста им, не мога да се отърва от усещането, че наблюдавам Sid Vicious! Освен визуалната прилика, маниерът на ползване на баса е доста сходен. И въпреки че има пасажи на един тон, които дават поле за изява на другите инструменти, звукът е по-сходен с този на DOORS и THE GUN.

Redlake Circus

Redlake Circus

Обратно на съвременните тенденции в stoner rock сцената, в REDLAKE CIRCUS липсват каквито и да било следи от Blues. Макар и базирани в Берлин, сред триото има представители на Уругвай и Чили, като само барабанистът е германец. Това обяснява включването на индиански мотиви в песните им. Психеделичната обстановкав съчетание с липсата на Blues внушава някаква доколумбова хипария… От немска страна доста се експериментира с ползването на чинелите като самостоятелен пълноправен инструмент. Това обогатява песните, но стига и до Noise Rock анализи.

Redlake Circus

Redlake Circus

Вокалите побират в себе си чисто пеене, тежък и умерен харш, ецване и други разнообразни техники, които творят от песните им уникални композиции. Втвърдяването достига до сходства с HOLOCAUST, BLACK SABBATH и някои hardcore похвати. Не са пренебрегнати и алтернативните (SOUNDGARDEN) влияния. На едно от най-тежките парчета механично събраната педалиера на Sx Santana (v./g.) отказа и докато я включи отново, останалите двама направиха сполучлива drum & bass импровизация.

Redlake Circus

Redlake Circus

След art rock дръм соло, при навлизането във финалната част от регулярния сет, на сцената излиза и шоуто на Princess Tweedle Needle. Ефектният скрипец и люлеенето на фигурата над свирещите музиканти е ефектно. Но отново получаваме първи стъпки и запознаване със света на боди съспеншъна в най-елементарната му форма. La Macheta е друго шоу на принцесата, което се споменава покрай името й и на което е посветен сингъл на REDLAKE CIRCUS, но то не бе изпълнявано на този концерт.

Redlake Circus & Princess Tweedle Needle

Redlake Circus & Princess Tweedle Needle

След общия поклон на разнородните артисти, викаме името на REDLAKE CIRCUS.

– You are very Rock and Roll! Thank you, thank you so much! – Казва вокалистът.

Момчетата забиват по-стандартен Hard Rock, вдъхновен от LED ZEPPELIN и преливат в кавър на JIMY HENDRIX. „Hey Joe” е изпълнена инструментално, като финалът бе умела интерпретация на микрофонии, контролирана чрез активно ползваните ефекти.

Redlake Circus, Coco Katsura & Princess Tweedle Needle

Redlake Circus, Coco Katsura & Princess Tweedle Needle

Отминава 01:30 ч. след полунощ и чувството на задоволство от музиката на REDLAKE CIRCUS е осезаема. Приятен звук, подкрепен от съпътстващо шоу и подчертана уникалност на групата, която вече е пред импровизирания си щанд, където предлагат единствения си албум. Момчетата са готови да се запознаят с новите си фенове.


  1. Шибари – „връзвам”(яп. ез.) Японско изкуство за еротично връзване с въжета.
  2. Боди съспеншън (Body suspention) – висене на куки, пронизващи кожата в областта на плешките.

Rock Thrashler
Club Terminal 1, 06.10.2017

Не пропускайте изравянето на първия труп от колекцията на Танатоса! (ЕКСХУМАЦИЯ 1990)

Много са нещата, които може да се кажат за уникалното и колоритно бургаско метъл общество. Традициите му, личностите, групите, които е формирало и неподражаемото му развитие представлява калейдоскоп от случки, весели истории, драматични обрати и поуки, които си заслужава да бъдат разказвани и обезсмъртени! Вашият скромен автор ще се опита да постави отправната точка на едно търсене, което ще е наше общо и съвместно. Със сигурност това не е началото на една история, но нека е началото на изследване! Начало, което побира в себе си лична гледна точка и спомени на 27 г., за което ви моля за снисхождение!

Ексхумация лого

Ексхумация лого

Някъде в началото на август по Созопол става гмеж и затова се спасявам от там. Минавайки през Бургас винаги си оставям един ден, за да разгледам любим град. По тесните улички, с концентрация на заведенията, където се събират метъл фенове и тук-там в пешеходна част – ул. Алеко Богориди, погледът се приковава в светло сини и розови плакати, на които пише ЕКСХУМАЦИЯ! На едно петно по средата на листовете твърда хартия си личат силуети на неформали… По това време съм съсредоточен привърженик на автостопа и решавам, че идната събота ще отделя за да посетя този концерт.

През 1990 г. една от най-ранните концертиращи метъл формации в Бургас току що е формирана! Създателите й – братята Кристиян Петров (b.) и Крум Петров (g.) започват да реализират своя талант.. През ЕКСХУМАЦИЯ ще бъдат школувани много от бъдещите метъл музиканти в града, които ще формират по-късно групите BIOFOBIA, NECROMANCER, КАРЦЕР, АЛКОФИЛИЯ, KOROZY, ARTERY, THE REVENGE PROJECT…

1990.08.11 Ексхумация

1990.08.11 Ексхумация

В приятното утро на 11.08.1990 г. възлизам в началото на автомагистрала „Тракия”. Нарочно съм в хипарска „униформа” – не харесвам да ме качват идиоти, които назидават колко упадъчен е този начин на придвижване… Стопът, обаче, не върви. Концертът е от 19:00 ч. и авансът ми е голям, но постепенно се стопява. Отделно нямам представа къде точно се намира Младежкият дом в Бургас. Гугъл мапс е далеч в бъдещето… Когато стигам в града, до обявеното начало остават 15 – 20 минутки. Отегчен шофьор на такси се е подпрял на калника на колата. Питам го знае ли къде е това място? Той ме измерва с поглед от глава до пети и започва с досада да ми обяснява.

– Не, аз имам предвид, може ли да ме закарате до там?

– Разбира се! – Широка усмивка се разлива по загорялото приветливо лице.

Точно в 19:00 ч. спирачките изскърцват по паважа пред входа на Младежкия дом. Десетина тежко наковани метъла се обръщат. От таксито се измъква субект с много разпрани дънки, карирана риза, ръчно плетена лента за глава в жълт, светло-лилав и тъмно-лилав десен, „бижута” от каменни и дървени артефакти, събрани вероятно от плажа и елече с гръб на ROLLING STONES, за което немските туристи в Созопол казаха, че вероятно е нарисувано с молив… Физиономиите на металното братство се удължават. Профучавам, плащам си входа и потъвам в мрачната читалищна обстановка с опушени дървени ламперии, доволен, че не съм изпуснал началото. (Физически билети не се предоставят.)

Групата забива изключително благ за ухото Thrash Metal! Пеенето е на български. Рифовката е под тежката сянка на METALLICA, но във втежнен вариант, от който прозира и SODOM. С напредването на сета стилистиката се обогатява. Съществува тенденцията за всичкосвирене и в музиката се появяват отсенки от творчествата на BATHORY и VENOM.

1990.08.11 постер Ексхумация оцелял

1990.08.11 постер Ексхумация оцелял

Озвучаването в Младежкия дом е доста амортизирано и звученето на ЕКСХУМАЦИЯ е през много изкривявания, микрофонии и изчезване на инструменти или вокал. Въпреки това, ентусиазмът им е завладяващ. Около 40 – 50 фена сме в нещо като стар киносалон със седалки с мека облицовка, като част от първите редове липсват. Има и място къде да седне човек има и свободно за куфеене пространство. Момчетата очевидно са подготвили репертоар и коват авторски парчета едно след друго. Агресивен вокал с много ехо гъделичка ухото стържещо.

Малко след като е минал час от началото на свиренето, на момчетата не им се слиза от сцена и започва нещо като джем с канени на сцената гост-китарист и гост-вокал. Качеството на музиката се занижава, а някои интерпретации завършват спонтанно с фиаско. Публиката крещи за още след всяка импровизация. Но след час и половина свирене материалът наистина е изцеден и изчерпан. Появява се и онова желание за възнаграждение на усилията с бира… Група и гости се покланят от сцената и ни казват „Довиждане до следващият път!”

Пускам се по града, за да се  сдобия с плакат от събитието и да употребя все още автентичното бургаско пиво. (Апропо, съвременните технолози са успели по някакъв начин да уловят неповторимия блатно-бракичен аромат с тънък послевкус на букет от бензоени съединения, съдържащ се във водния ресурс, употребяван някога в бирената фабрика в града! Характерен (да го наречем), но станал любим вкус, не без участието на бургаските девойки, бщението с които може да те накара да преглътнеш всичко…) Нарочно си избирам розов постер, защото изглежда екзотично. Годините на съхранение, обаче, са изличили нежния розов отенък от хартията, която изглежда е багрена, за да се прикрие ниското качество на сивкавия материал.

След това се оттеглям към таванските помещения на високите блокове в комплекс Славейков, защото ми е любим… Сутрешно-неделният стоп ме очаква.

Rock Thrashler

Младежки дом, Бургас
11.08.1990
TOS 006/RTH 092

 

Голи летящи хора

Дойде времето за третият есенен фестивал за Black и Doom Metal. Петъчната вечер, обаче, щеше да е малко по-особена. Сериозното събитие започваше с весело настроение и Gore-Grind забавления… След провеждането на множество елитарни концерти на Progressive, Jent и Post- групи, чиято посещаемост маркира оцеляващо равнище на висшето изкуство, дали като реакция, дали просто заради петъка, капацитетът на клуб Live & Loud е запълнен!

WARSCUM изгряха бързо на хоризонта на българския екстремен метъл и осъществиха дузина силни участия, демо и съответните смени в състава. Може би в съзвучие със стиловата насоченост на концерта, този път момчетата не бяха толкова категорично мачкащи. Единствено канонадата на барабаните заслужаваше адмирации! Оттам насетне, тромавата структура на рифовете и клишираното структуриране на текстовете върху музиката бързо обезличиха различните заглавия от сета. Самото моделиране на звука до голяма степен обезсмисли пъргавото мърдане на пръсти по грифовете. Стената от звук не предложи нещо повече от стерилна агресия. Вокалите бих нарекъл тромави. Когато към края на сета си WARSCUM разчупиха структурата на композициите, щетата от първоначалното впечатление вече бе нанесена. Непретенциозно и неамбициозно участие на групата в духа на наближаващите празници.

Warscum

Warscum

Желанието да оформят свое шоу, което да е нещо повече от маски, MENSTRUAL COCKTAIL дават заявки от известно време. Затворили един кръг в тази насока, може би за пръв път видяхме новата програма но момчетата и новоприсъединилата се булка към тях. Освен това, което може да се забележи от снимките, Gore същността на шоуто се допълни от надуването на презервативи и замерянето на публиката с рула тоалетна хартия от страна на новоприсъединената членка на трупата.

Проблемите с китаристите, който преследваше грпата накрая е решен чрез лишаването от такъв тип музикант. Басът бе оборудван с двойни струни, като дублиращите такива бяха от китара. Това свежо и експериментаторско решение, обаче, не бе съобразено с електрониката на баса. Опитите за овладяване на микрофониите и цялостния саунд продължиха до самия край на сета на MENSTRUAL COCKTAIL. Грух-скви вокалите си позволяваха лукса на места дори да са с текст! „На кого му пука за саунда при тази група?” – Получих забележка! Искам да обърна внимание на феновете, че момчетата имат доста песни, които си заслужава да бъдат чути!

Menstrual Cocktail

Menstrual Cocktail

По време на сета на MENSTRUAL COCKTAIL клубът вече бе пълен, а пред сцената се вихреше доста спортен пит! След поглъщането на напитката, екстраполираща екзистенцията на заглавието на групата, булката им направи лек стрип и се хвърли в публиката. Това бе ефектно решение, но малко развали загадъчността на ролята. Това бе и точката на тази част от веселбата.

Наблюдавал съм гърците от WOMB OF MAGGOTS доста пъти и някаква част от замисъла на тази група винаги ми се е губел. Музиканти, които ухослушно са вкоренени в Thrash-а, забиват минимализиран Grind!?! Е, дойде денят, в който да ги оценя: Групата звънна с перфектен звук, където рифът е риф, ритъмниците структурират парчетата, а текстът на максимално агресивните вокали добива смисъл. И ако философията на такъв начин на композиране е малко в страни от интелектуалният ми напън, то поне е ясно, че атиняните знаят какво да правят с инструментите си и как да постигнат звучене. След като завъртяха различните си техники в няколко разбъркани комбинации, за да не доскучаят, вкараха в употреба Thrash рифовка. Това традиционно за тях завърши с кавъра на SLAYER „Raining Blood” – едно изпълнение, което съм чувал на всички тяхни концерти и което не престава да ме учудва с липсата на смисъл в светлината на цялостното им творчество… Но защо ли пък се напрягам???

Womb Of Maggots

Womb Of Maggots

Още далеч преди да е превалило полунощ, бирата в кенове в бара е изпита… Трудът по останалия асортимент също е напрегнат. Пред сцената ухае на отрудена мъжественост, а фотографите запазват техниката си с цената на своите ребра и бъбреци…

В 00:30 ч. SPASM кротко чекират, докато внезапно Radim остават по специфично бельо и бандата забива 18+goregrind. Триото е оборудвано само с бас-дистър откъм струнни инструменти. За сметка на това, освен специфичните вокални техники за стила, вокалистът им пълни честотно звука с доста разнообразно пеене, което взаимства от старата death metal школа, както и от Old-School Grindcore-а.

Spasm

Spasm

Едва ли е необходимо да многословя по въпроса за същността Goregrind класиците… Като славяноговорящ Radim е научил да казва „Благодаря!” и често използва това си познание. Пред сцената е касапница… Погледът на охранителя върху случващото се е безценна, но незапечатана картина… SPASM дават знак, че стейдж-дайвинга трябва да е свободно занимание. След първите предпазливи опити, от подиума започват да се излитат хора по боксерки. Скоро и без боксерки… Самата банда не може да повярва! Разбира се, деликатността на феновете оставят един такъв случай да попадне в прегръдките на омекналия теракот… Това хвърля известни съмнения и най-лудата част от вакханлията поутихва.

– Знаете ли руската песничка „Калинка”? – Пита Radim сред потвърдителните възгласи. – Е, ние няма да я изпълним нея! Защото не е достатъчно порно. Но ще ви изпълним една песен за източна Германия, която е фекал порно…

Spasm

Spasm

След малко над половин час SPASM са забили вече песни сериозно колличество песни и се готвят да се оттеглят. Публиката, обаче, реве името на бандата лъвски. След изпълнения бис ситуацията се повтаря.

– I never expect so much support! – Искрено казва човекът по бельо.

SPASM подновяват свиренето, видимо с Gore импровизация! Забиват още две парчета и се отдават на всенародната любов на почитателите си.

Rock Thrashler
24.11.2017, Live & Loud
Autumn Souls of Sofia vol.3
Freak Worm-Up Party

Ацтекски Black по балкански

Тръгне ли ти седмицата на Black Metal и то еднодневен, значи Коледата вече е на път!!! Ние ще пропуснем достойните подгряващи – BELGARATH, защото те ще получат полагащото им се място в репортажа за фестивала Autumn Souls of Sofia. А сега ще се обърнем направо към неразкритите (или малко известни) тайни на централна Америка и мексиканската гледна точка върху тях.

Групата на майо-ацтекските езици са разчетени като смисъл, но никой няма сигурност за произнасянето на речта. Открити са и добре запазени рисунки на музикални инструменти, но музикалното наследство на тази култура е изгубено. Декларацията на YAOTL MICTLAN, че пеят на испански, ацтекски и майски езици е доста условна. Интродукцията, която прозвучава в 22:00 ч. на ударни и духови инструменти създава необходимото настроение, но тя е много повече продукт на Холивуд, отколкото културно наследство. Все пак, тръпнем в очакване на продължението!

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

1.) Парчето включва епични хармонии, Black Metal основа и структура, както и доста прецизни рифове. Музицирането е на високо равнище, агресивните вокали се изпълняват без напрежение. Испанският поема поетичността на посланието сполучливо. Кърпите върху лицата на музикантите ни пренасят повече във войната на картелите за контрол на пограничните райони, отколкото в древната история.

След първото парче, Yaotl (dr.) посяга към подготвения за него микрофон, за да представи бандата. YAOTL MICTLAN били половин мексиканци и половин „Ю еС”… Имайки предвид, че идейният носител на умерено-националистичната концепция на групата е единственият англоговорящ сред момчетата, е първият признак на конвергенция с балканския начин на тарикатлък. Барабанистът представя следващата песен със съмнителен превод на английски…

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

2.) Black metal подложката е обогатена с много епика. Звученето доближава средния период на BURZUM.

YAOTL MICTLAN са пред нас без бас и с три китари, едната от които е седемструнна. Изключително практично и същевременно по провинциално наивно, седемструнката се ползва като бас и пълни ниския регистър с рифовка. Китарата на Tlatecatl (v./g.) се ползва в класически black metal маниер, но е доста намалена. Третият китарист е натоварен с рифове и сола. Групата звучи достатъчно плътно, а и интересно.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

3.) При разкопки в южно Мексико археолозите са открили много важна историческа книга. Тя вдъхновява следващата песен на групата. Композицията включва хармонии, познати ни от художествените филми по темата. Семпъл от рог се ползва много умело и почти нусетно от YAOTL MICTLAN. Епичната минорност и испанският текст ме поглъщат, за да ме запратят в размисъл за триумфа на конкистадорите в такава една патриотична амалгама.

Тук групата ни известява, че ще чуем песни от бъдещия им албум, планиран да излезе през 2018 г.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

4.) Песента е посветена директно на ацтеките. Epic Black Metal-ът им е без цитати, с оригинални хармонии и живо изпълнен.

5.) В света се разпространявали някои дезинформации за историята на Мексико, които YAOTL MICTLAN са си поставили за цел да разобличат. Тук вече се усеща някакво изчерпване на идеите. Вокалите, макар и прецизно изпълнени, са доста бедни тоново. Ритмиката е стабилна, но повтаряема.

Цялото шоу сякаш е вдъхновено не от споменаваните извори, а от филма „Apocalypto”! Агресията, примесена с показна епичност и езика на поробителя – световна люлка на разбирането за национална принадлежност!!!

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

6.) Изглежда се завръщаме към по-старите им неща, защото е чуваем цитатът от BATHORY. Седемструнникът се „покатерва” до другите китаристи в едно тройно соло, което се слива със семпъла на традиционни флейти. (Които, всъщност, звучат като простичък клавир.)

Смелото експериментиране с музикалните форми, претенцията, надскачаща самата музика и пламенната интерпретация подчертават сходствата в метъл сцените на латинска Америка и Балканите! (Теория, която съм ви споменавал и по други поводи…) Изказаните благодарност и намерението да приключват сочи, че обиколката на мексиканците из бившите соц. страни от централна Европа съвсем не е толкова претенциозна! За група, готвеща трети албум, са хвърлили доста усилия в транспарантите си, за сметка на репертоара.

7.) По-праволинеен Black Metal, носещ своя уникалност, довършва сета.

Момчетата се готвят да ни изоставят, докато малобройната публика ги наблюдава с известна хлад.

Ентусиазмът все пак се събужда и извикваме YAOTL MICTLAN на бис.

Yaotl Mictlan

Yaotl Mictlan

8.) Никакви изненади. Аутродукцията след парчето е аналогична на интрото.

Малко над 50 мин. отделиха мексиканците за своето първо представяне пред нас. Непретенциозно, но доста интересно. Понеделникът възпря много от вас да видят тази екзотика, поради което ви я разказвам достатъчно подробно.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 11.12.2017

Doom-ът е съдба (Doom Over Sofia: COUNT RAVEN, AGNES VAIN, OBSIDIAN SEA и GRIMEGOD)

Няма значение какъв подстил на метъла слушаш, ако не те е пленил doom metal-ът, ти не си човек! Дори съсредоточени хайфисти, като гор-грандърите харесват BLACK SABBATH, CANDLEMASS, COUNT RAVEN. Но за това – по-нататък…

Тягостно се провлачва септемврийският ден. Текат гигантоидни концерти в Пловдив и младежки в Лом, но ние сме в София. Doom Over Sofia! Зад косите лицето на вокалиста е скрито, защото ни нашепва хистерично съдбовни истини. Без увертюри… Епично, минорно и среднотемпово. Стилистика, до която GRIMEGOD достигнаха постепенно и трудно. Дебелите сенки на PARADISE LOST и HEAVENWOOD се стелят по творчеството им, без да изличават собствения музикален гений на румънците.

Grimegod

Grimegod

През 2015 г. GRIMEGOD ни се представиха като Ambient/Gothic/Doom разклонение на NEGURA BUNGET. През 2017 г. наблюдаваме пълнокръвна Doom Metal група. Малко по-елементарната ритмика продължава да отнема от качеството на музициране, но тематичността се е задълбочила. Осемте композиции се разгръщат за около петдесет минути с някои повтаряеми теми.

OBSIDIAN SEA имат вече своето стабилно присъствие както в Doom Metal-а, така и на сцената. Успоредно с прецизния инструментализъм при тях е нарастнало и влечението към изчистените разработки. Много по-конвенционалният им подход твори от музиката им праволинеен последовател на CANDLEMASS. Правата ритмика е раздвижена от изящно орнаментирани барабани с разместени акценти. По-бързите части на песните се артикулират в stoner маниер.

Obsidian Sea

Obsidian Sea

Постоянната линейна реверберация на микрофона се ползва пасивно. Съответно, анонсите между парчетата се шепнат и често са недоловими като смисъл. Не че идеята е по-различна от това, струва ми се. Това, което ми липсва от ранните OBSIDIAN SEA са нервните sludge избухвания, контролираните микрофонии и музикалното буйство! Всичко това е заместено единствено от отблясък на психеделично пеене. Новото парче, което групата е подготвила за феновете е просто автоцитат, вкаран в клишетата на stoner-doom-а. Отговорът на овациите е:

        – Още малко. Добре…

Във финалната част сравнително късите за стила парчета побират в себе си някои фолклорни загатвания, като ритмизирани 7/8 (07) и родопски хармонии (08). Въпреки избистрянето на стила, отлетял е един час в магията на групата.

Солунските doom-аджии AGNES VEIN възлизат малко плахо и стеснително на сцената. Бавната им ритмика е белязана от стерилни барабани, където липсва динамика и достатъчно преходи. За сметка на това, напомпаният с дисторшън бас плете изящни фигури в тоналностите на песните. Вокалните линии на китариста им се опорочават в чистите си части от необходимостта непрекъснато да си гледа в грифа. Агресивното пеене е по-сполучливо и силно. Често китарата предлага интересни хармонии, изсвирени в четвъртини по един много бузуки-маниер на свирене. Феномен, който се наблюдава и у други гръцки банди… Новата песен от бъдещо издание на AGNES VEIN демонстрира склонността на момчетата към по-осезаемата мелодичност. Строго равноделната ритмика не отстъпва място за интересни решения. Кавърът на BATHORY „Baptised in Fire and Ice”, който свирят на финала, демонстрира единствено, че класиците са група със значителна сложност на композиране… Така за петдесет минути отлетяха и осемте песни на гърците.

Agnes Vein

Agnes Vein

Когато следващият сет започва, картината на вибрациите вече е съвсем различна! Всеки такт е ознаменуван с преход, който сякаш те повежда към музикално пътешевствие. Звънливи високи честоти и дълбока мъжественост се съчетават в гласа. Чиста бас линия подрежда тоновете по местата им. А китарата ту заковава рифове, ту накъдря кристална мелодичност в унисон с цялостната музика. И всичко това от група, която съзнателно ограничава изразните си средства!?!

COUNT RAVEN са побрали в себе си Stoner, Doom и Blues, BLACK SABBATH, OZZY, WITCHFINDER GENERAL, та дори и HELLHAMMER, ако щете, в количества и съчетания, каквито някои групи тепърва откриват. Малкият култ за избрани порастна и се превърна в световно явление дълги години преди стила да преживее ренесанса, чиито плодове днес можем да чуем. Почти нереално е, че триото има ексклузивна дата в България! Живата сила на това, което само предусещахме от студийните творби е огромна.

Count Raven

Count Raven

Трудно се описва прецизно изсвирения Doom Metal на COUNT RAVEN. Групата, която стъпва основно на BLACK SABBATH, но е развила собствен стил, философия и мелодичност. Шведите изсвириха ново парче, представено за пръв път на живо. „Nephilim” се отличава с не толкова амбициозно високи вокали, но с амбициозни послание и лирики, развили поетичната изказност и философия на групата. На места те не могат да избягат от автоцитати, но ярката им идентичност оправдава рециклирането на идеи.

Count Raven

Count Raven

Скандиранията на публиката съпровождат цялото участие на хедлайнера, така че COUNT RAVEN не ни губят времето с театрално прибиране и само след ползване на пешкирите забиват финалната серия от три песни, средната от които е сингълът им от 2010 г., който трябваше да е предвестник на нов албум. Rock`n`Roll хармония, маскирана от епична тежест ни намига от парчето. Началото на албума „High on Infinity” слага край на сетлиста на шведите, сякаш затваряйки цикъл от безкрая. Над час и половина разкош бе отминал, но и останал завинаги у нас!

         Сетлист COUNT RAVEN:

  1. The Poltergeist
  2. Within the Garden of Mirrors
  3. An Ordinary Loser
  4. Nephilim
  5. The Entity
  6. To Kill a Child
  7. The Madam From Waco
  8. The Curse
  9. Let the Dead Bury the Dead
  10. High on Infinity
  11. Nashira
  12. Wolfmoon
  13. Jen

Rock Thrashler
Live & Loud, 23.09.2017

Двойно с три (LACUNA COIL, CELLAR DARLING, SINHERESY на 16 & 17.11.2017 г.)

Още един пътуващ спектакъл се побра в петата касетка. Два пъти! Всъщност, от доста време не бях виждал билетна истерия, близка до спекулата, каквато познавах от едно време, което е по-добре да не го знаете!!! Макар да не знам дали е хубаво, че вкусовете ни са съизмерими със световните, концертът на LACUNA COIL стана достоен музикален празник на родна почва.

Както се очаква, когато се сблъскат професионалисти музиканти и организатори, нещата се движеха в строга времева рамка. (Как мразя да чета такива констатации и съпътстващи ги подлизурски похвали, но фактите изискват тази отметка.) Предвид съвременните концертни параметри на звукоизвличане и формата на групите, това е даже необходимост.

Отсичайки секундата, SINHERESY започват в 20:00 ч. Оркестрираната интродукция в стила на неокласиката не надскача равнището на съответните програми. Живите инструменти, както и вокален дует, съчетаващ висок дамски глас и по-груб мъжки успяват да направт хармонично изпълнение. Стилът е повече gothic, отколкото sympho. Строг клик, перкусии и подложка от клавири и шумове обединяват музикално първите три песни в надпревара с времето. След трилогията италианците имат време да приветстват софийската си публика.

Sinheresy

Sinheresy

Започват на български:

– Благодаря, София! Are you rеady to jump? Jump, jump, jump, jump! – Започва в gothic маниер следващото парче, където тънкият намек за hip-hop в мъжките вокали изразява точно онази разлика, която отличава SINHERESY от отличниците в жанра.

Sinheresy

Sinheresy

Следващата песен е от първия им албум и показва групата като изначално вдъхновена и способна! Звукът на китарата, обаче, често отстъпва място на подложката и песента не звучи толкова силна, колкото може да е! Артикулите на мърч щанда на SINHERESY са на доста приятелски цени и след сета им феновете можеха да се докоснат до музикантите.

Cellar Darling

Cellar Darling

Италианците се стремят да са наследници на линията DARKSEED – HEAVENWOOD и много от нещата им се получават! Барабанистът им е принуден да свири на сета на Merlin Sutter от CELLAR DARLING, което е изпитание, предвид уникалния му стил. Гласовете на Cecilia Petrini и Stefano Sain, без да притежават умопомрачителни обхвати, са доста прецизни в изпълнението си.

Cellar Darling

Cellar Darling

Приятната подгрявка извиква аплаузи, по-сериозни на 16-ти и малко по-сдържани на 17-ти. Музикантите ни казват довиждане на фона на симфонизираните клавири на аутродукцията им.

Сетлист SINHERESY:

Intro

  1. Star Dome
  2. Domino
  3. My Only Faith
  4. Paint The World
  5. Ocean Of Deception
  6. Believe

Outro

Всички знаем, че CELLAR DARLING е група, формирана след като трима музиканти се отцепват от folk metal класиците ELUVEITIE. Макар в родната си Швейцария да излизат на концерти с повече гост-музиканти за класическите инструменти, за турнето те са квартет с гост-басист. Освен борбата за светлината на прожекторите, става ясно, че швейцарците имат какво да покажат, още повече при известната деградация в творчеството на групата-първообраз. Това не е само оценка на автора, а най-вече на мениджмънта на Nucler Blast!

Кристално ясният звук ни извисява още в самото начало на сета на CELLAR DARLING без разводняваща интродукция. Концепцията им е доста изчистена и стилистиката е изоставила хаотичните фолк цитати, за да се съсредоточи върху чистото творчество. Нежните дамски вокали на Anna Murphy се радеят с най-доброто от THE GATHERING и DREAMS OF SANITY. Звукоизвличането, което фронт-дамата демонстрира от хърди-гърдито си е виртуозно. Тя активно модулира ефектите, за да извади от инструмента това, което желае. Макар и не агресивна, китарата е с кристален звук и чуваеми рифове. Способностите на Sutter зад барабаните са уникални. Въпреки че свири без кардан, чуваме пейс-овски каси и това е най-малкото, което може да се долови…

Cellar Darling

Cellar Darling

Стилът на CELLAR DARLING е повече gothic, отколкото folk. Но не в ритмиката е ключът към това изразяване (При такъв клас перкусионист това е невъзможно!), а по-скоро мантрово-повтарящите се компоненти от текстовете. До третата песен семплите са недоловими и изпълнението – забележително. Когато Anna посяга към флейтата си в песента „Avalanche”, вече зазвучава семпъл на роял. Оттук насетне семплите на цигулки, оркестър, пиано и клавири добиват по-осезаеми параметри, но не натоварват музиката с натруфеност. Групата има претенция за наджанрови достижения, но строго минорните мелодии, особено в пеенето, ги задържат в орбитата на метъла! Топлото отношение на българската публика, както и наличието на фенове, дошли специално за тях, за миг успя да наруши нечовешката прецизност и обхват на гласа на певицата по време на втората вечер, което ме извади от усещането, че слушам запис!

Сетлист CELLAR DARLING:

  1. Black Moon
  2. Hullaballoo
  3. The Hermit
  4. Avalanche
  5. Six Days
  6. Rebels
  7. Starcrusher
  8. Challenge
  9. Fire, Wind & Earth

Въпреки че и на първия концерт клубът също бе пълен, имаше известна разлика в публиката между двете дати. Повече младежи с подчертано романтична нагласа  посетиха добавената дата. Те посрещнаха по-отворено подгряващите групи и държаха да видят целия спектакъл. Докато разпродадената зала се запълни от по-зрели фенове, които, ако не като бройка, то поне като обем, бяха повече. Непосредствено преди началото на сета на LACUNA COIL на 17-ти, имаше щурм, който задръсти пространството, непосредствено около входа на озвученото помещение.

Lacuna Coil at Wacken

Lacuna Coil at Wacken

Концепцията с усмирителните облекла за турнето на LACUNA COIL бе дебютиращо на Wacken Open Air 2017, както повечето мащабни метъл шоута. Там гримът бе доста по-сериозен, а сценичните костюми все още искрящо-бели, въпреки следите от кръв по тях. (Или просто поляризираното осветление добавяше този ефект.) Шоуто търпи развитие в детайлите си и бе време да се представи на българска почва пред почитатели, които доказаха предаността си към групата.

Въпреки че втората вечер подгряващите групи си позволяваха времеви толеранс в рамките на до две минути, хедлайнерът бе с железна дисциплина. В 22:00 ч. скелетът на барабаниста Ryan Foldenни приветства пръв на фона на интродукцията. Gothic стилистиката на групата с двадесетгодишна история няма голяма нужда от описание. Множеството бийт компоненти, клавирни подложки и звукови ефекти се осигуряват от бек-граунд семплите. Прецизността на свиренето и мощните контролирани гласове на Cristina Scabbia и Andrea Ferro осигуряват високи параметри на предлагания звук. Нежните отстъпления със запомнящи се мелодии докосват doom metal-а, докато industrial компонентите напомнят за PAIN. Равноделният ритъм и добавените бийтове освобождават барабаниста да прави едно от най-атрактивните изпълнения, които може да се предложат на този инструмент – с много подхвърляния на палките и свободното им отскачане от кожите.

Lacuna Coil

Lacuna Coil

LACUNA COIL не пестят хитовете си от самото начало и поддържаният градус е много висок. За много от песните фронт-дамата е подготвила въвеждащи обяснения, които са театрално-елементарни и предполагат по-непретенциозна и нелюбознателна публика. Докато нашата демонстрира запознатост и съпричастност в голяма степен с творчеството им! Докато Cristina ни подготвя, че ще изпълнят кавър, през първата вечер спонтанно избухва футболен рефрен „Ole-ole-ole-oleee, Lacuuuu – naCoil” Скандирането е задушено от бийта на „Enjoy The Silence” в параметри много близки до оригинала.

Още в началото на сета на хедлайнера през втората вечер се усети малко по-нешлифованото пеене на Cristina Scabbia, повечето ефекти на микрофона и по-мощното звучене на бийт подложката! И това бе много по-осезаемо от разликите в сетлиста между двете вечери. Този по-клубен саунд мисля че се отрази добре на твърдите фенове, които поддържаха движението през цялото време.

Lacuna Coil

Lacuna Coil

През първата вечер на феновте им се наложи да са малко по-настоятелни за биса, но бърза справка говори, че е доминирала повече времевата рамка, отколкото реакцията на публиката. Интродукция като от детска песничка ни подготвя за последния сингъл на LACUNA COIL – „Naughty Christmas”, чиито 7-инчов винилов носител се равнопоставяше на 50 български лева. Машина за изкуствен сняг добавяше ефект в това шоу. Драматичните пояснения към другите песни подсилваха емоционално изпълнението, но се усещаха и малко изкуствено.

Като изключим разликата в датата, двата концерта свършиха в един миг в 23:23 ч.! Тъй като на 17-ти не прозвуча веднага категоричната музика от пулта, останах с впечатлението, че LACUNA COIL бяха готови и за втори бис. Твърдата фенска маса, обаче, дисциплинирано се отправи към опашката за среща с групата, твърде информирана за сетлистовете на това турне и невзела наградата, която си е заслужила!

Lacuna Coil

Lacuna Coil

Сетлист LACUNA COIL (В курсив са уникалните песни за всяка от вечерите):

16.XI.2017                                                           17.XI.2017

Intro                                                           Intro

  1. Ultima Ratio                           01. Ultima Ratio
  2. Spellbound                             02. Spellbound
  3. Die & Rise                              03. Die & Rise
  4. Kill the Light                         04. Kill the Light
  5. Blood, Tears, Dust               05.Victims
  6. Ghost in the Mist                 06. Blood, Tears, Dust
  7. My Demons                          07. Ghost in the Mist
  8. Trip the Darkness               08. My Demons
  9. Downfall                               09. Trip the Darkness
  10. Swamped                             10. Downfall
  11. Enjoy The Silence                                11. Enjoy The Silence

          (DEPECHE MODE cover)                                (DEPECHE MODE cover)

  1. Our Thruth                         12. Our Thruth
  2. Delirium                                                        13. Zombies
  3. Nothing Stands in Our Way                           14. Nothing Stands in Our Way

Бис:                                                            Бис:

Intro                                                           Intro

  1. Naughty Christmas                       15. Naughty Christmas
  2. Heaven`s a Lie                               16. Heaven`s a Lie
  3. The House Of Shame                    17. The House Of Shame

Rock Thrashler
16-17.11.2017
Mixtape 5

Съвременните повелители на универсалния метъл (ARCH ENEMY и JINJER)

След периода на ментално безвремие, през който се обсъждаха качествата на зала Универсиада, като дестинация за провеждане на концерти, най-накрая се избистри съзнанието, че това място е сред най-качествените. Освен обособените зони, подсигуряващи съпътстващи събитието забавления, удобството на достъпната среда и в крайна сметка – усещането за безопасност, са факти, върху които престанаха да се упражняват нестройни философски построения. BGTSC са съпричастни към това узряване и са допринесли не малко за обогатяване музикалната ни култура именно там.

Комфортът бързо ни поглъща като къмпингари – петзвезден хотел. Въпреки пълната зала, доста свободно човек можеше да се позиционира на избрано от него място. Така зачакахме подгряващия сет.

Точно в 20:00 ч. фоновото озвучаване утихва, светлините угасват и грейва логото на JINJER. Момчетата от групата излизат и забиват шумен hardcore, последвани от вокалистката си Тетяна Шмайлюк, която се включва също максимално агресивно.

Jinjer

Jinjer

Гледам украинската група за пореден път и очаквах за това турне да са израснали и да ни представят нещо интересно. Нищо такова, обаче, не се случва! Самотната китара е дропната и звукът й е настроен така, че инструментът се ползва повече да маркира ритмика, отколкото да извлича тон. Самата подредба на барабанния сет подсказва кръчмарското равнище на свирене… Така позиционирана, ритъм секцията ни предлага компилация от цитати, взети от най-популярните и позахабени hardcore хитове от последните двадесетина години. Агресивните вокали са извадени от всякаква самобитност и артикулират единствено способността на дамския глас да бъде модифициран в агресия. Така в баса остава музикалното оформление на творчеството им и той се справя нелошо.

Jinjer

Jinjer

С развитието на сета, песните постепенно омекват. Първо се включват семпъл от клавир, който дълбае мелодии в мозъка пред скречиращата китара. Между песните звучат и звуци от пулта, после се чуват и бек-вокали. В песните на JINJER влиза мелодично пеене в поп маниер, което звучи нелепо. Максималното високо разпяване на Шмейлюк на фона на дропнатото безтоние на китарата може и да не е фалшиво, но най-малкото минорната подложка се разминава с мажорното пеене на тези места. Атрактивната визия, с която вокалистката се представя обикновено и на която аз отдавам ентусиазма на тукашните им фенове, бе заменена от доста непретенциозно спортно облекло. Подозирам, че тур-мениджмънтът е имал доста тежки и ощетяващи условия по договора… Това, разбира се, не оправдава слуховия терор, който украинците се опитват да овладеят.

Щанда с мърчандайз

Щанда с мърчандайз

За турнето JINJER са осигурили широкопечатни фланелки с прилична визия за феновете си. На гърба на същите пише „Pure Fucking Metal”!?! Pure Fucking Metal??? Стандартната jump-jump hardcore ритмика, която е далеч от авторски постижения, разредена с нелепа естрада в източен маниер, за чиято ценност не бих съдил, дори не докосва метъла! Голямата сцена грам не променя същността на групата. Ако ARCH ENEMY са търсели максималния контраст, изключителен подбор са извършили!!! Тридесет и пет секунди след 46-ата минута с облекчение изпратих подгрявката.

Когато ARCH ENEMY трябва да са на сцена по програма, музикалното оформление гръмва с „Thunderstruck” на AC/DC – факт, който някои колеги дори отразяват в сетлиста на групата. Основателите на групата – Daniel Erlandsson (dr.) и Michael Amott (g.) излизат първи в 21:20 ч., а след тях и цялата група, забивайки парче от новия си албум.

Arch Enemy

Arch Enemy

Тук е моментът да споменем, че в сегашния си състав ARCH ENEMY представляват супер група! Въздесъщият владетел на дебелите жици Sharlee D`Angelo, който е облагородил записите на почти неизброимо количество групи във всички посоки на металното кралство, днес е в редиците. Не по-малкият виртуоз на китарата Jeff Loomis, изтъкал  генетиката на SANCTUARY и NEVERMORE кръстосва гриф с Amott в титаничен тандем.

Прави впечатление, че в студийните записи на групата, вокалите на Alissa White-Gluz са препродуцирани и са затиснати от твърде много ефекти. Едно от много приятните преживявания по време на концертите на ARCH ENEMY е естественият глас на певицата, който се справя със всякакви предизвикателства! Силата на изпълнението й имах късмета да чуя не само през озвучаването. А харизматичната й фигура изнася голяма част от шоуто. Това се случва не без помощта на забележителен дизайн на сценичното й облекло, доста напомнящ стила на нашият дизайнер на бельо Николай Божилов, който събра доста модни награди през 2010 г. …

Arch Enemy

Arch Enemy

Музиката на ARCH ENEMY се поднася едновременно с агресия и мелодичност. Феновете можеха да съберат усещания както от закваската на „Heartwork” на CARCASS, през шведския екстремен метъл, та до свръхмелодичните почти хитови хармонии от най-новото творчество на шведите. Всяко тяхно парче е запомнящо се и носи своето настроение. Анархистичните убеждения на китариста-основател са отразени в текстовете по много философски и убедителен начин. Интересното е, че партиите на Jeff Loomis не се засукват в progressive услонения, а дърпат повече към heavy metal-a с препратки към HELLOWEEN. Това олекотяване е в равновесие с тежките вокали и сериозния риф, който не губят присъствие в композициите.

Arch Enemy

Arch Enemy

За „The Eagle Flies Alone” Alissa добавя към облеклото си специфична качулка с крила, каквато сме виждали в клипа. Интерпретирането на песни от различните периоди на ARCH ENEMY е направено много хомогенно и истинско до такава степен, че някъде около десето парче залинялата ми любов към тази банда се завръща с пълна сила и им прощавам всички „изневери”, заради слуховия пир, който тече срещу ми! Има и резачки да погъделичкат грубото ми ухо, има и епики, докосващи със силата на класики. Без да се ограничават в определен стил, петимата музиканти на сцената покоряват всеки фен с красотата на музиката.

Arch Enemy

Arch Enemy

Към 22:30 ч. блаженият ми медитизъм, съпроводен от ненапрегнати махове с глава е прекъснат някак внезапно. Феновете се ориентират бързо и залата започва да ехти от призиви. ARCH ENEMY са ни запазили брилянтен десерт, гарниран с подобаващ инструментал, където двамата китаристи да си излеят душевността – на всеки един и общата… Няма съмнение, че между най-обичаните композиции на Michael Amott има известни сходства, но това ги отличава от всички други мелодии, творени на тази планета! Малко преди края на шоуто, той отскубва поглед от китарата си и на лицето му грее усмивка. Поглъщащо изживяване…

Arch Enemy

Arch Enemy

Сетлист ARCH ENEMY:

Intro – Set Flame to the Night

  1. The World Is Yours
  2. Ravenous
  3. Stolen Life
  4. War Eternal
  5. My Apocalypse
  6. Blood in the Water
  7. You Will Know My Name
  8. The Race
  9. The Eagle Flies Alone
  10. As the Pages Burn
  11. Burning Angel
  12. No Gods, No Masters
  13. Dead Bury Their Dead
  14. We Will Rise

Бис:

  1. Avalanche
  2. Snow Bownd
  3. Nemesis
  4. Fields of Desolation

 

Очакващите да срещнат групата на мърч-щанда след концерта, който завърши към 23:00 ч., останаха с очакването. Все пак, за това се продаваха специални пропуски… Положените подписи върху всеки артикул на ARCH ENEMY го оскъпяваше с 20 лв. Се ла ви, приятели! Някой трябва и да плаща за голямото изкуство…

Rock Thrashler
зала Универсиада, София

Вижте галериите на ARCH ENEMY и JINJER от концерта.

Когато две турнета се прегърнат (DETRAKTOR, PHIDION, SINIESTRO в Live & Loud)

Предупредени бяхте, че победителите в Metal Battle Germany 2017 ще направят българско турне. Немската група DETRAKTOR, чиито членове са чилиец, бразилец, аржентинец и българин, беше подходила сериозно към плановете си да се представи пред нашата публика. Освен да донесе зверския си ентусиазъм, групата бе подготвила специален T-shirt за българската си обиколка. Китаристът им Борис „Sunday” Павлов сподели, че мърчът нарочно е поръчан на български производител!

DeTraktor T-Shirt

DeTraktor T-Shirt

В 21:45 ч. DETRAKTOR не чакат някой да се накуми да влезе в клуба и възлизат на сцената. Забиват много качествено Thrash Metal рифовката си, подкрепена от агресивните вокали на барабаниста им. За краткото време от 27 Wacken Open Air до сега групата се е развила. И нищо чудно – оказа се, че печелейки толкова оспорвана битка, като немската за Wacken Battle, на самият фестивал тези титани са били едва на деветия си концерт като група!

DeTraktor

DeTraktor

-Здравейте! – Казва Боби Павлов след първото парче на фона на одобрителните възгласи. – Ние сме германската група DETRAKTOR. В нея няма германци… Чили, Бразилия, Аржентина… – сочи към колегите си той. – Аз съм българин! – Добавя с горда усмика.

Барабанната канонада, която е доста повлияна от средното творчество на SEPULTURA вече подлага за един стил, доближаващ се до европейските Thrash Metal образци, където функциите на двете китари са ясно разпределени в средния диапазон и с диференцирани рифове. Работено е върху нови песни, които отварят групата в положителен аспект. А към разпространявания вариант на демото им се е появил концертен бонус-трак. (Лек дискомфорт от CD-R формата…)

DeTraktor

DeTraktor

Творчеството на DETRAKTOR не изисква многословие за описанието си. За разлика от предишният път, когато ги слушах, вокалите на Henrique „Coruja” Queirozбяха озвучени перфектно в клуб Live & Loud! Така открихме приятния му „свръхграпав” харшов маниер, изпълнен без обичайните за барабанистите-певци задъхвания. Ненатрапващият се бас поддържа тоналността в класическия маниер за инструмента с контролиран звук.

Слушайки изпълнението в Live & Loud, можете да разговаряте за качествата на групите на световно равнище и да имате обективната оценка за музиката им! Може би именно поради широките възможности на озвучаването там, различните озвучители, някои от които вече са си създали сериозна репутация, продължават да изследват крайните позиции на различни функции по време на сетовете на групите – феномен, който е време някой да прекрати! (Мнението е на музиканти! Отпред, този път всичко беше перфектно.)

DeTraktor

DeTraktor

Накрая на сета си DETRAKTOR влизат в пределите на ранните си песни с малко повече groove, карат ни да се усмихваме повече, а на мен лично ми връщат спомена от Вакен. От българския Вакен…

Сетлист DETRAKTOR:

  1. El Sunday Poem
  2. Bloodbath
  3. Reject
  4. Hold!
  5. DeRednekk
  6. Goddamn
  7. Weed Jungle
  8. B.S.P.I.
  9. Unleash The Traktor

Detraktor Harvest Bulgaria Tour `17 имаше 4 дати. Благодарение координационните възможности на организаторите, първите две дати се обединиха с дати от турето на шведските групи SINIESTRO и PHIDION. Такава бе и софийската дата, което превърна концерта в значимо събитие, което е грехота да се изпусне! (Макар тридесетината посетители, да сочеха, че нехайното отношение, което може да задуши концертния ни живот е значително…)

Phidion

Phidion

Малко преди 23:00 ч., рекламиращите се като Blackened Thrash група PHIDION е готова са сета си. Въпреки че човек не може да има съществени технически забележки, музиката на шведите е поднесена с много наивитет. Подобните структури на песните, еднакви „декламирания” на придихания текст, унифицираната рифовка и идентичните барабани са причина музиката им бързо да доскучава. Стилът е много повече Black Metal, отколкото нещо друго, но е закотвен в олд-куул звукоизвличането. Самотната китара е настроена шумно. Шестструнният бас звучи изцяло натурално. Забележителни перкусии, но както споменахме – еднакво решени във всички парчета.

Сценичното поведение на PHIDION е ентусиазирано, но изцяло по вътрешен усет на всеки от изпълнителите, което го прави еднообразно и също по детски наивно. Опростените хармонии, които композират, носят спомена за ранния BURZUM, докато ритмическите компоненти, които се ползват са от Thrash Metal школата. Даже може да се каже, че свиренето е прецизно.

Phidion

Phidion

Съществува някаква маса от  шведски групи, които са в ситуацията на българските манекенки: Поради високото ниво на местна почва, повече болна амбиция за изява придобиват компромисните варианти… PHIDION не блеснаха с нищо,  освен с известна прецизност и много младежка безидейност.

Сетлист PHIDION:

  1. Slaves
  2. Warzone
  3. Lost Transmission
  4. Dereks Don`t Run
  5. Insect Mastery
  6. Swarming Spectres
  7. Doctor Butcher
  8. Anthropophagus
  9. Mother Pestilence

Организаторът бе сметнал изрично да подчертае, че на концертите има атрактивни фигури, обслужващи мърч-щанда. Двамата автентични шведски пънкара, с анархо-татуировките си, гребените и цялостното си пънк отношение, бяха всъщност неделима част от шоуто. Освен откритата им приветливост към феновете, те стартираха съркъл-питовете с истинско олд-скул пого. На края на спектакъла станаха дори и част от сценичното изпълнение, но за това – по-късно…

Siniestro

Siniestro

Полунощ вече отмина, когато се съсредоточаваме върху вехто-пънкарливия транспарант от времето на първото ЕР на групата. Обвитото с регионалната си ъндърграунд популярност трио SINIESTRO излиза пред нас. Стъпилата на Black Metal стилистиката музика е подложена с доста добри барабани. Останалите инструменти са с по-първично звучене. Триото е с рехав звук на демо. Стилът им доста напомня на първите демота на класическите европейски Thrash Metal групи. Някъде около третото парче шведите заковават нещата на DESTRUCTION Black Metal… Шумно-трашеещите рифове ползват хармонии от немските класици. Музицирано е с известна елементарност, но определено е направено по приятния начин.

Siniestro

Siniestro

Освен безкрайното си пого, разплискването на бири и играта с огньове, двамата пънкари от мърча се качват за осмото парче на сцената и осигуряват бек вокалите за шведскоезичния трак. След това SINIESTRO заиграват в звученето си и с VENOM за две песни. Във втората свирят акустична интродукция с фрагмент от Малка нощна музика… Шоуто и на сцена и пред нея придобива вакхански измерения. За последната песен двамата пънкари поемат основните вокали. Ентусиазирано пеят пънк химн на интересния със съдбата си американски рок творец G.G. Allin, който прегръща пънк културата в нейния изгрев и ѝ остава верен до смъртта си през 1993 г.! 45-те минути изчерпват цялостната концепция на групата, но пълнокръвно са ни поднесли и очакваното и изненадите си!

Сетлист SINIESTRO:

  1. EU-topia
  2. Inside My Head
  3. Allegiance to No One
  4. Liberato
  5. Artic Blood
  6. The Disease
  7. Ny Låt I
  8. Vinden som piskar ditt ensamma lik
  9. Foundations
  10. Oppression of the Sunlight
  11. Bite It You Scum (G.G. Allin cover)

Невероятно богат спектакъл с ценни и разнообразни банди, който твърде много столични фенове пропуснаха (отново!) по необясними причини.

Rock Thrashler
Live & Loud, 15.09.2017

%d bloggers like this: