Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 2)
Tag Archives: Rock Thrashler
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Събития
Running Free Festival IV – каталог на най-ценното от съвременната българска недотирана музика!
Ценностната система, която Running Free Fest гради, със своите четири издания, в рамките на шест години остава неизменна. Свръхамбициозният старт на фестивала (Виж „Качествената антология на метъла е вечна”) се сблъска с ъндърграунд реалностите на региона. Това, обаче, не само не промени целите му, но засили неговия „имунитет” и направи така, че вярната посока да бъде запазена и обогатена. Поради пандемичната обстановка, тази година фестивалът представлява каталог на постиженията на родната сцена, без да включва традиционните изключително ценни ъндърграунд групи от света! Това не само не сви концертите като качество, но бих казал, че отвори съзнанието ни към националните ни ценности, традиционно принизявани в светлината на културологичната ни феноменология.
За хората, които не са посещавали къмпинг „Стринава” в поречието на възрожденската ни светиня – Дряновския манастир, само ще спомена, че балканската природа и гъсторазположените забележителности наоколо представляват вълшебна комбинация, на която като добавиш метален саундтрак, сякаш получава изначалната си завършеност! Човек надраства дребните си страсти и осъзнава принадлежността си към общност с нематериални стремления. Не случайно там се провеждат и традиционните годишни сбирки на „Metal Force” HMC. Running Free Festival IV съвпадна с десетата годишна сбирка на клуба.
Подгряващата вечер на феста протича при стандартна масова обстановка (Което идва от „маса”!), която преминава в танцово раздвижване по време на караоке изявите и след това на MJ подборката от класики. Идеята да има „стори ареа”, където дейци-ветерани на метъл движението да разкажат знакови събития се разпокъсва на множество локални разговорчета. Първоначалната идея не се осъществява в пълния си блясък, но аз научих няколко невероятни истории, за които не знаех… (Всичко влезе в записките, но, понеже това са части от по-голям и друг пъзел, за сега ще остане тайна!) Кухнята и зареждането, макар да се осъществяват изцяло на доброволни начала, поддържат изключително високо качество на предлагания асортимент, осигурявайки на организаторите само възвръщане на инвестицията! За пръв път в България са изработени екологични фестивални пластмасови чаши за многократна употреба, каквито сме виждали по големите западноевропейски фестове. Нашите, разбира се, са екстра-голям размер!!! Running Free Festival отдавна е в календара на международния метъл живот. На самия фестивал и в района около него, през приложението за лов на Покемони е отбелязано насищане с множество покемон-черепи! При отслабена конкуренция, децата ми доволно ги събраха…
Още в ранната утрин на концертния ден, „кетърингът” се суети и предлага качествено кафе. В 10:30 ч. са готови шкембето и боб чорбите. Неглижирането в направата на такъв патриотичен компонент, какъвто е чесънът с оцет, е единственото слабо звено на кухнята. Още от обяд започва издигането на широката (6 х 8 м.) сцена от екипа на New Sound – Велико Търново, който ще се окаже един от най-кадърните на open air попрището!
Вероятно, поради някакви емпирични наблюдения, на много фестивали пънк групите откриват веселбата. (Дори в залеза на „преуспяващия” зрял социализъм, така се случи на първите средношколски рок фестивали.) 2021 г. на Running Free Festival, честта да открият се падаше на АЛКОФИЛИЯ. В 16:00 ч. бургаската пънк шайка се впусна в непретенциозното си, но изключително ефективно шоу. Образцовият пънк с умерено-пиянски послания на български език, наистина повдига настроението и предразполага към слушане и веселба. Няколкото концерти, които съм посетил тази година на АЛКОФИЛИЯ, сочат, че едно перфектно озвучаване, каквото имаше тук, изключително много помага за доброто звучене на бандата, доколкото те не само подрънкват, а имат надпънкарски технически възможности, и са се превърнали в пънкарския дух на бургаската метъл сцена!
– Нашите песни са кратки и ясни! – Заявява вокалистът им Атанас Вълчев – Пуфо и добавя. – Ако прехвърлиме три минути, ни бият…
За 50 минути групата успява да ни изнесе стабилен рецитал от 16 „парцала”, изтъкани от чисто забавление и с послания, които никак не са ни чужди!!!
Сетлист АЛКОФИЛИЯ:
1. Бреме
2. Алкохолик
3. Блян (SLAYER финален риф)
4. Бирен марш (С мотиви от песничката към детското куклено шоу „Педя човек, лакът брада”)
5. Алиса във Винпром-а
6. Ода за махмурлука
7. Силата в теб
8. Краят на света
9. Жени, или…
10. Лекарство
11. Какво ми купи мама?
12. Лунен лъч
13. Тихо плаче любовта
14. Пирати
15. Мастика
16. La Birra (По мотиви от „La Bamba” на Ричи Валенс)
Не на всички е известно колко усилия и какво съсредоточаване на волята се изискват, за да извади качествен музикален продукт в България. Новият проект на бившето гърло на HYPERBOREA – Кирил Кирилов (v.), е заквасен с толкова хъс, че буквално подарява живот на феновете! На 10.01.2021 г., момчетата издадоха дебютния албум на BESTIA ATER, като, поради извесни нам обстоятелства, го представиха на 18.06. (Един репортаж, който все още дължа на групата…) Този дебют, който освен силен Death Metal, е и едно метафизично изследване на създателя си, е бил достатъчно впечатляващ, за да попаднат в подбора на Running Free Festival.
В 17:15 ч. BESTIA ATER са на сцена и правят стегнат лайн-чек. С впечатленията именно от такъв фестивал е подходящо да заявя, че групата се представя като българските MASSACRE (Tampa, Florida)! Бързо, но и стегнато свирене и наистина Oldschool Death Metal със собствено звучене. (Защото обикновено масовата заявка за „oldschool”, при много от групите ни, се съчетава с множество модерни влияния.) Прецизна техническа част на концертния лайнъп, който представлява супергрупа от небезизвестви имена в метъл сцената ни. Традиционно за тях, продължават да търсят саунд блендата си, но за разлика от на други места, тук още на трето парче, озвучителите успяват да извадят солата на Вили Hешев (g.) в чуваемия регистър, а след това и двете китари добиват ясно звучене. Това категорично китарно присъствие, което често им липсва на други участия, подчертава и най-тънките майсторски елементи, влезли в идеята на записа им и показващи, че BESTIA ATER не са студиен проект, а истинска концертна банда. С достолепно сценично поведение, петимата музиканти изсвирват концептуалната си творба в нейния изначален замисъл.
Фронтменът споделя само кратки индиректни английски анотации на оригиналните заглавия на песните, които са имена на демони… Стегнатият сет е квинтесенцията на BESTIA ATER.
Сетлист BESTIA ATER:
01. Div E Sefid
02. Emma O
03. Forneus
04. Gusion
05. Haures
06. Ipos
07. Jazebeth
08. Krampus
След сета си, момчетата канят някого на сцена и аз си помислих, че са ни подготвили изненада. Изненадата се оказа, че е за една дама, чийто спътник ѝ предложи брак, а публиката ги насърчи в начинанието… Death Metal предложение – култ!
CIROZA имаха един сравнително слабоактивен период, обусловен от множество фактори. Но тяхната регионална значимост, отдавна се е превърнала в национален Thrash Metal капитал! Работата им по нов материал не е спирала през годините, въпреки че темповете ѝ са били спънати от обстоятелствата.
В 18:10 ч. изящната интродукция, изсвирена от квартета на живо, обръща внимание на феновете – да се съсредоточат. Музикантите скачат в сета си без лайн-чек! След кратък поздрав с представяне, CIROZA ни изсвирват най-новото от творчеството си. Среднотемпов чук с подчертана MEGADETH-мелодичност леко изненадва, но и очарова. Валери Геров (v., g.) ни запознава, че първият им официален видеоклип за 20-годишната им история е на път да бъде реализиран за песен, по която е работено още с барабаниста им Пешко [R.I.P.] и която е едноименна на следващия им албум „Ashes”. Песента е емблематична за разпознаваемия им стил, чиито корени може да се проследят до ранната SEPULTURA. Следва поздравът за „Metal Force” HMC – кавър на SODOM. „Agent Orange”, който определено не ги представя във върхова форма, но пък останалите песни от първия им дългосвирещ албум влизат перфектно. Двете свързани композиции завършват с дружни скандирания „Ебанье!”, а любимото на Пешко „So Better Don`t You Speak” е поздрав за бившия им (…към настоящия момент) и емблематичен китарист/басист за българската метъл сцена Деян Видев. Басът е в ръцете на вечно странстващия ранен титуляр на инструмента – Каската, докато китарата е поета от другия четириструнник – Хеви. Химнът „Диагноза цироза” от ранния пънкарски период на бандата влиза адски свежо. CIROZA са в състояние да ни изсвирят още доста от репертоара си, но кратка консултация с организаторите затваря сета им на двадесетата минута от неговото начало.
Сетлист CIROZA:
Instr. Intro
01. Those Like You
02. Ashes
03. Agent Orange (SODOM cover)
04. No Hope Remains >
05. Insomnia
06. Stop the War
07. So Better Don`t You Speak
08. Диагноза цироза
Пандемичната обстановка в света направи така, че RAMPART да осъществят национално турне през 2021 г. Клубната ситуация в страната оправда напълно концертната програма на фронт-дамата и момчетата от предишните години… През 2020 г. на 9 years Metal Force HMC Open Air бе реализирано дебютното предпремиерно лисънинг парти на новия им албум „World War II – Memоries for the Future”. След дълги преговори по издаването му, бе подписан договор със Sleazy Rider Records. Тази година бе ред метъл общността да инспектира какво е концертното състояние на групата.
Сценичната подготовка на RAMPART трае повече от обичайното, което напряга озвучителите. Шоуто на Heavy/Power Metal представителите е своеобразен best of от компоненти на няколко техни западни турнета… След приковаващата вниманието интродукция, групата представя новия си материал, започвайки с двете песни, които вече се пеят по концерти от публиката им на запад. Освен прилепчивите припеви и характерна музика, в текстово отношение, тези две песни показват колко показателни и симптоматични за цялата война могат да бъдат събития, случили се в маргинална България! Директните Heavy Metal рифове се изковават прецизно от квинтета. Новите лица в лайнъпа – Асен Стоянов (dr., HATE CAMPAIGN) и Любомир Боев (g., ELLYSIUM), са се вписали органично в репертоара им.
Специално за феновете на по-тежките стилове, каквито е известно, че има доста сред посетителите на феста, втората част от концерта на RAMPART бе с втежнени парчета. Най-популарното парче от предишния им албум, освен с втежнен аранжимент, влиза и с развяването на знамето „Apocalypse or Theater”, което е саркастична реплика на флага на ИД и е подето и развяно от феновете. Следват три кавъра. Първият, всъщност, е олекотен в сравнение с оригинала си, където в death metal проекта REZISTANCE Явор Дспотов (g.) и Мария Диез (v.) са съавтори. Винаги свежият „Градът” е лишен от клавирите си. А поетичният английски превод от Мария на песента „Мрачно знамение” от старата българска Thrash Metal банда – 17.XII, е влезъл значително по-дисциплинирано от оригинала в някаква „Fade to Black”-интерпретация. Вярвам, че не останаха фенове, съмняващи се в качествата на групата, след техните 45 минути на сцена!
Сетлист RAMPART:
Bach Sleepy Toy Intro
01. Jine 22-nd
02. Now We Are One
03. Stormtolkers
04. Twice Occupied
05. Napalm Stars
06. Apocalypse or Theater
07. Entropy of Mind (REZISTANCE cover)
08. Градът (Оторизиран кавър на ЕР МАЛЪК)
09. Overcast Omen (17.XII authorized cover)
11. Buildings
12. Consternation
13. Dead Letters
14. Criminals
15. Teargas
16. July
17. Old Heart Falls
Бис:
Intro
18. My Twin
19. Evidence
20. Untrodden
Тук е моментът да споменем една слаба страна от организацията на феста. Мърч щандът винаги е бил обслужван от доброволци, но с разрастването на фестивала е време да се помисли за нещо по-сериозно! Отделно, че тази година предоставената маса бе съвсем минималистична и неподходящо разположена. Всички трябва да благодарим на момичетата, които се жертваха да обслужват мърча и да поемат отговорност за пари, за едната ни благодарност! Но с това трябва да се заеме някой, който да взема процент от оборота, както е по другите фестове! Само така ще бъде постигнато качеството и по-сериозното предлагане, каквито, мисля, са ни необходими на цялата общност.
За CONCRETE 2021 г. минава под знака на 10-годишнината им. Не за това, обаче, те са на Running Free Festival IV! Аз не се сещам за друга българска група, която да е ковнала четири албума за толкова време, без да е променила драстично насоката и качеството си, нито да изгуби вдъхновение в постоянни самоцитати! Рядко съм виждал и момчета, които да не губят целеустремеността си и ентусиазма за свирене! И не на последно място, изключително рядко можем да видим по балканския ареал група, която да може да преоборудва сцената и да я заеме за 7 минути!
Към 20:10 ч., без никакъв лайн-чек, ни удря тежка виелица откъм сцената. Удря ни, а тълпата се люшва напред! Винаги съм имал критики към състоянието на бандата, но на този фестивал, благодарение на New Sound – Велико Търново, чух финната орнаменторика на творчеството им, която е изпълнена с мелодични линии, недостъпни за лаишкото ухо. Рифовете се подлагат на разлагане, ритмиката е с добавени извънметрични акценти и техническата сработка е впечатляваща. Не само това, но и в новия им материал (Излязъл по-късно през септември месец в нов албум!), се усеща израстване! Бързината е овладяна, мелодиките са по-ясни и песните израстват в композиции, преодоляли директните влияния! Никак не са много и Death Metal бандите, които могат да се представят на сцена с близо час усилен труд, без да загубят хъса и силите си. Въпреки повтаряемостта на някои натрапливи като композиране елементи, метъл празненството по време на сета на CONCRETE бе пълно!
Сетлист CONCRETE:
01. Colt Burnt Remains
02. Devour My Flesh
03. Necroenzyme
04. Into Lifeless Slumber
05. Suspended Afterlife
06. Tied to he Pyre
07. Crowning the Grotesque
08. Annihilation of Humans
09. Omnivorous Eradication
10. Infectious Cannibalism
11. Thinning the Veil
12. Sixth Sence Catatonia
Двуминутен лайн-чек изпраща TERRAVORE с висок старт и изчистена Thrash рифовка на сцената в 20:20 ч. Това е квартет (Понастоящем.), който лесно ляга на сърцето на всеки истински трашър. Немска прецизност, американска мелодичност и усложнена по български ритмика повалят бири из мошпита пред сцената. Двамата китаристи са постигнали онзи съвършен синхрон, който им липсваше в началото, когато избраха да добавят втори китарист. Дръмърът им изглежда много нежен с барабаните, но звуква сериозна канонада. Винаги съм се натъжавал, защо не извадихме такава стабилна и устойчива група още през 90-те!?!
Варненци забиват титаничния KREATOR-трак „No Reasоn to Exist”, но го пердашат малко SODOM-ската. Т.е. с не толкова прецизно отсечени рифове и не толкова остри вокали. Последните изсвирени парчета са състезание по скорост, за поддържане на огъня на вече разгорещената публика. Съркъл-питът засмуква периферията. Тръгва лек дъждец… Незнайно за мен защо TERRAVORE съкращават част от предвидената си програма, хвърляйки много енергия в 30-те си минути, които отлитат като миг.
Сетлист TERRAVORE:
01. Vespa Crabro
02. Nuclear Dawn
03. Decapitating Lead >
04. Poltergeist
05. No Reasоn to Exist (KREATOR cover)
06. Dark Side of The Force >
07. Lethal Vaccine
AXECUTOR са обявили специално шоу за тази вечер. В началото си мислех, че островърхите черни качулки ще изчерпят това съдържание, но щях да се окажа в грешка… По време на дългата подготовка на сцената за изпълнението им дъждът се усилва.
Към 22:40 ч. на сцената излиза качулато трио и изсвирва като интродукция цяла инструментална композиция. Не можем да объркаме появяването на AXECUTOR, което е традиционно за шоутата на бандата. Вали проливен дъжд, но феновете са пред сцената. (Двамата с фотографа ни сме в чич-зоната под навесите, но мъмрене за това получава само той!!!) Изтрещяват се поредица от Speed Black Thrash`n`Roll-а, които никак не са безизвестни за феновете.
– В следващото парче се пее за мир и любов! – Напътства ни Tedo Törmentör (v., b.g.) през филосфските лабиринти на тяхната арт концепция… Следва парчето „War”, което се явява заключително за маскираната част от концерта. Редовните потребители на концертен живот у нас не могат да сбъркат другите замесени в лайнъпа на бандата, но за лаиците сме длъжни да представим излезлите от MASS GRAVE и крепители на голяма част от сцената с високите си технически възможности Светлин „S. H.” Христов (b. още в PLAGUE, ex-PAST REDEMPTION) и Андрей „Catacombs” Илиев (dr. още в PLAGUE, b. в BOLG). Вече демаскирани, момчетата забиват още по-любовна песен…
Следва частта от концерта със специалните изненади. Първо е кавърът на слабопознатата австралийска група ARMOURED ANGEL от тяхното дебютно EP „Stigmartyr” `92, която чудесно се връзва с концепцията на AXECUTOR. Триото в този си вид, освен че е подготвило репертоар, не спира и да твори. Доказателство е новото парче „The Bullet`s Command”, което е събрало в себе си доста Speed Punk! (Ще го наречем.) След още две класики, на сцената започват да излизат бивши членове на богата на история група. Себастиан „Себ” Ажини отпуска висок харш на „Speed Metal Assault”, макар да се е случвало да опъва и шестте струни в състава. Не може да се разминем и без гласа от студийните творби на AXECUTOR – Стойчо „Blasphemer Panzer” Димитров, който е и сред основните двигатели на целия фестивал! За манифестовия химн „Bier und Wurst” на сцената гракват и тримата гърлогърми, а за следващото е добавен и Теодор „Hades” Павлов (OMEGA, INCINERATOR). Speed Black Punk веселбата достига висока точка на енергия и така заформилото се сценично шествие категорично е поканено за бис. Още една приятна изненада е кавърът на КОРРОЗИЯ МЕТАЛЛА.
За повече от час AXECUTOR изнесоха едно наистина специално шоу! Като за финал, пороят отново се засили, а и времето доста напредна. Околните канари правеха концертите доста съпреживяеми с няколко разположени наблизо хотела… Ентусиазираните и не съвсем бистромозги фенове, бързо направиха на дреп мокрите сетлистове, в опит да ги придобият. Вашият списчик успя да отпрепарира, изсуши и запази един за историята… (Но ще го гледате само в музея…)
Сетлист AXECUTOR:
01. Intro/Guillotine
02. Tormentor
03. Trace of Torment
04. Evil Force
05. War
06. Holocaust
07. Hymn of Hate (ARMOURED ANGEL cover)
08. The Bullet`s Command
09. Satan`s Metal
10. Circle of Destruction
11. Speed Metal Assault
12. Cryptic Death
13. Bier und Wurst
14. Black Rock`n`Roll (MIDNIGHT cover)
Бис:
15. Black Terror (КОРРОЗИЯ МЕТАЛЛА cover)
На 29.08.2021 г. към 8:30 ч. къмпинг „Стринава” е в най-тихата фаза от своето съществуване, откакто аз съм го виждал някога!!! Четвъртото издание на Running Free Festival, проведено по време на десетата годишна сбирка на „Metal Force” HMC се изплъзва от битието, но едва ли някога ще изчезне!
Тази година (2021) на фестивала имаше само български групи. Но това са групите, които правят най-съвременното изкуство! Няма нещо, което да е създадено по-прясно в българската култура от тях. Дори да ползват някои жанрови шаблони, това не пречи, както всички големи артисти, да са творци. Съвременни творци! Нещо, което ние получихме и продължаваме да получаваме, дори преди най-напредничавите столици на метъла по света! И всичко това се случва, защото живите им съвременни слушатели и фенове на тази регионална сцена, искат да ги чуят и биха ги препоръчали на други фенове, независимо от къде са!
Rock Thrashler
27-29.08.2021, Дряново, къмпинг „Стринава”
Running Free Festival IV
Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
KATATONIA за зажаднялата публика
KATATONIA са сред плеядата шведски Death/Doom Metal групи, които чрез подчертаната си мелодичност достигнаха до такова развитие на стила си, че са на ръба да скъсат музикалната си пъпна връв. В това творческо приключение, някои се издигнаха, други пропаднаха, а такива като днешните ни герои запазиха баланса.
Няма как да не подчертаем, че въпреки последващите истерични събития от Ковид пандемията България се оказа място, където концертният живот не бе убит толкова категорично! Единственият концерт на KATATONIA за последните 18 месеца се оказа точно в родината ни, благодарение на организаторите от Blue Hills. Събитието събра сериозно количество от зажаднялата за музика публика, което можем да отчетем като успех не само за тях, но и за сцената ни въобще! Напливът към Античния театър не спира до самия час, обявен за началото на концерта. И ако сме спазили правилото за 50% посещаемост, то отстоянията между феновете в най-приятните зони за възприятията бяха повече семейни, отколкото приятелски…
Към 20:05 ч. последните струйки публика се „отичат” към местата си, приглушената музика заглъхва, светлините на сцената се изпълват с цвят и в 20:06 ч. гръмва „Aces High” на IRON MAIDEN! С отшумяването на последния акорд на парчето, шведите са вече на сцена.
Като запознат с творчеството на шведите, нямам титанични очаквания, но музикантите ме пленяват още от началото с три неравноделни и усложнени като структура песни, в които музикантските решения, композиторският талант и техническото съвършенство са демонстрирани съвсем разсипнически! Да, неприкритият клавир, добавен от бекграунд писта е принципно дразнещ, но няма начин да нарека изпълнението на KATATONIA „буфосинхрониада” по никакъв начин. Очевидно този маниер на концертиране се е превърнал до някаква степен в нова нормалност. Нещо, към което трудно ще се адаптирам… Но музикалното богатство на изпълненията изостря сетивата ми за изключителния концерт. Краткото приветствие след втората песен не разрушава това усещане за съвършенство, въпреки че гласът на Jonas Renkse (v.) още не е влезнал във върховата си форма. Тихите въведения и акустични пасажи подчертават съвършените форми на музициране, побрани в тези песни. Всъщност, нежният подход към звукоизвличането, характерен за групата, ще преобладава през целия спектакъл.
След това KATATONIA влизат в репертоар, чрез който изковаха своята популярност. Gothic Metal, базиран на вдъхновения от PARADISE LOST и TIAMAT, чиито равен ритъм задоволява търсенията на по-непретенциозна публика. Меките, почти клавирни, бленди на двамата китаристи позволява озвучаването да бъде малко по-силно като децибели, в сравнение с други концерти в Античния театър. Фронтменът се опитва да манипулира публиката, отбелязвайки между песните кое парче ще по-метъл или как Anders Nyström (g.) е взел китара за шред-сола. В песните на магьосниците има моменти, където си почиват, но пък те се компенсират от такива фойерверки на изпълнението, че им е простено всичко. А актуалният им барабанист Daniel Moilanen (dr.) върху равния основен ритъм на готик песните разхвърля такава перкусионна заигравка с акцентите и преходите, че е просто удоволствие да се съсредоточиш върху изпълнението му там, където останалото не може да те грабне!
Групата се връща към неравноделните ритми само в „Buildings”, без да набляга на тази си страна от творчеството. Предвидимите 4/4 понякога се запълват от Jonas Renkse с почти ориенталски извивки в кантото. Той е и дирижорът на подложките на сета, посредством педалиера. Спектакълът върви съвсем в релси, задоволявайки очакванията на болшинството от феновете. Повечето парчета започват с акустични или клавирни интерлюдии, въвеждащи ни в композиционните тънкости на KATATONIA. Сетът е попълнен с много рядко изпълнявани песни, като за единствен концерт от много време насам.
Когато квинтетът се прибира след 80 минути свирене и ние избухваме в овации и желание за още, аз съм изненадан от несъответствието на някои непремерени рекламни подсказки за „тричасово шоу” и развитието на концерта. Групата ни предлага добре подготвен и оформен бис, който започва с клавирна интродукция и включва достойни парчета. Въпреки създаденото настроение у дами с мултиесенно-линееща девичост, добили усещане от дискотечната ритмика, че са дълбоко потънали в мрака, аз не получавам тласък за финално куфеене. Последната песен наистина е изпълнена за пръв път на сцена, без параметрите й да се отличават с нещо повече от перкусионното майсторско избухване на барабаниста. Колебливите скандирания за още един бис са пресечени от пускането на музика на KATATONIA от пулта в 21:50 ч.
Сетлист KATATONIA:
Tape played „Aces High” (IRON MAIDEN)
01. Lethean
02. The Longest Year
03. Wealth
04. Serein
05. The Winter of Our Passing
06. Sweet Nurse
07. Behind the Blood
08. Departer
09. The Parting
10. Day and Then the Shade
11. Buildings
12. Consternation
13. Dead Letters
14. Criminals
15. Teargas
16. July
17. Old Heart Falls
Бис:
Intro
18. My Twin
19. Evidence
20. Untrodden
Феновете на KATATONIA, въпреки своята многобройност, не са покрили стандартите за пивоконсумация в сравнение с други събития в дестинацията и докато бавно напускаме Античния театър, гръмовен дамски глас ни изпраща с посланието „Бииира – левче!” Параметрите на бизнес-предложението са неизгодни като обем и качество, поради което го подминавам, самовнушавайки си, че все още не съм на дъното в тази класация… А приятното усещане от концерта не изветря дълго време, след като той отмина!
Rock Thrashler
17.09.2021, Пловдив, Античен театър
Снимки: Mrazek ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
30 години по-късно CRASH няма да подгряват SODOM (Интервю с вокалиста им – Плебея)
Името Велизар Багаров може и нищо да не ви говори… За да ви се изясни, ще ви кажа, че ще разчепкаме ситуацията около преждевременно проваления реюниън на група CRASH, с Плебея (v.) или DJ Will. Който познава въпросната личност, (А аз мога да се похваля с дългогодишно познанство и общение с него!) знае, че иде на въпрос за човек, който е превърнал естетиката в свое житейско кредо. Нещо повече – в житейска практика! Малко са хората, които имат способностите и най-вече смелостта да отстояват позиции, хармониращи изцяло с философските им възгледи и същевременно да пазят усета си за чистоплътна красота около себе си. Да се занимават с изкуство, без естетичните трансформации да засягат ценностната им система. Такъв е човекът, с когото ще ви срещна!
Наблюдавахме, от известно време, опитите на Плебея да информира феновете, че нещата с CRASH, меко казано, не се движат гладко. Това даде повод за това интервю, в което не се и надявах да изплуват толкова конкретни неща. Но явно е имало необходимост и смисъл. Покрай неприятните факти, успях да добавя в архива си последния сценичен Thrash микрофон на легендарното Thrash Metal гърло! Разбира се, освен по конкретния случай, не пропуснах да се поразговорим и за изминалите години, за да си припомним някои митологизирани вече факти около метъл живота на столицата… Ето ги!
R. Th.: Нашият разговор е по повод последните новини около реформирането на CRASH, но може би е добре да започнем по-отдалеч. Защо много от най-добрите ни групи от 90-те останаха само с по един албум и бандата CRASH вписва ли се в някаква обща тенденция в този смисъл или е абсолютно уникална?
Здрасти, Светльо! Нищо уникално няма при CRASH. Повечето банди от това време останаха с по един албум, защото началото на 90-те беше белязано от бурни трансформации на всякакво културно ниво, както и от моментен спад в интереса към метъла. В България, новопоявилите се клубове се държаха или от мутри или от застаряващи хипари, които отказваха да допуснат групи, свирещи друго освен кавъри. При нас имаше и още нещо. С първите „дръпки”, музикалните ни вкусове тръгнаха към индъстриъла. Има и логична линия. Едни от най-любимите индъстриъл банди, бяха основани от бивши членове на NAPALM DEATH.
R. Th.: Много години феновете се надяваха на ваш реюниън, било защото са виждали каква виелица бяхте на сцена, било защото не са ви гледали. Защо такова едно събитие се отложи във времето?
Не смятам, че нещо е отлагано. Музикалните влияния през 90-те, оформиха във всеки от нас различна линия на музикални интереси. Дори след престоя на Михаил Яланджиев (Църо) и Добрин Филипов (Малкия) в ЕРА, не сме имали желание за събиране на групата.
R. Th.: На концерта, посветен на Църо (Михаил Яланджиев – dr., R.I.P.), проведен на 12.09.2017 г., някак Thrash Metal творчеството му не беше представено?
Този въпрос би трябвало да бъде отправен към самите организатори.
R. Th.: Как се промениха музикалните вкусове през годините в групата и лично при теб?
Това е огромна тема, обхващаща почти 30 години. В личен план, най-общо слушам и от 1996 г. като DJ WILL, правя партита с готик, индъстриъл, EBM, Dark Ambient, Power Electronics, Dark Electro и т.н. в тази сфера.
R. Th.: Разбрахме, че вероятността да видим CRASH на концерта със SODOM, който отбелязва 30 г. от първия голям метъл концерт в България, клони към нула! Би ли разказал за причините, поради които това е така? В какъв състав репетирахте? На какъв етап бе подготовката за този концерт при вас? Оказва ли се сблъсъкът на характери непреодолима пречка за събирането на група?
Тъй като това беше основната причина за интервюто, ще кажа няколко думи повече. За мое огромно съжаление, на 15.09.21 г. концерт на CRASH няма да има. В края на миналата година, Фънки [Димитър Ковачев от Sofia Music Enterprises – бел. ред.] звънна на Здравко [Здравко Минев „ZZ” – бел. ред.] и го попита, дали бихме могли да се съберем за този велик метъл юбилей. В духа на старите времена, със Здравко, Боби [Борислав Проданов (b.) бел. ред.] и Добри [Добрин Филипов „Малкия” (g.) – бел. ред.] си организирахме обилно полята вечеринка и нещата започнаха да изглеждат осъществими. Наясно бяхме, че отдавна не слушаме траш метъл и единственото, което можем да направим, без да разваляме репутацията на CRASH, е да организираме максимум два-три концерта около събитието със SODOM, да издадем най-накрая албума на CD и да направим фланелки. Естествено, основният проблем беше, кой ще е барабанист. Имаше едно момче, което през 93-та викнах да свири с нас, допреди разпадането през 94-та. [Умишлено неназован – бел. ред.] Той сега живее във Виена, но понякога си идва и свири с ALIEN INDUSTRY. Първото нещо, което предложих е той да свири с нас, но Здравко каза, че за нищо не става – тотално е изперкал, на репетиции свири ОК, но като се излезе на сцена го обладават не`кви демони и губи обхват, освен това е хипохондрик и постоянно чака бог да го накаже, да получи инфаркт и да умре… Тогава, Добри предложи барабанист да е Стоян Петров (Стоич), човек с който се познаваме от онова време, достатъчно добър, свирил съм с него в групата ми преди CRASH – LUMINAL (87-90-та година). Говорихме със Стоич, който веднага се нави, дори предложи репетиционна, пратихме му парчетата и оставаше да се захванем здраво за работа.
В същото време, обаче, момчето от Виена беше купило една китара на Здравко и той веднага реши, че имаме барабанист, а Стоич няма да свири с нас. (Този афинитет на Здравко към авантата ми е до болка познат. Най-фрапантна от всички подобни случки е, когато през 93-та платих на едни доктори доста пари, за да го извадим от казармата за три месеца. Идеята беше, групата да не спира дейност, да правим концерти, а от хонорарите той да ми върне парите. За съжаление, не видях и стотинка…) С Добри се почуствахме мега тъпо, обадихме се на Стоич и му се извинихме. През февруари, четиримата започнахме репитиции, като през април трябваше да си дойде и барабанистът. Тогава, момчето от Виена ми се обади и започна да ми обяснява, как той е човекът с парите, как иска да спонсорира снимки на нов клип, записи на нов албум и това, което съвсем ме извади извън кожата, как не сме 91-ва, а 2021-ва и как не трябвало да излизаме на сцена като едно време, а щял да ни облече в гащеризони с пентаграми!!! Тук тези, които ме познават, могат да си представят надигането на душевния ми лайномет, изстрелващ хиляди кафяви сърчица към този мускулест дружбенски батка, вечно кичещ се със златни ланци за селфита пред БМВ-то… Обясних, че CRASH е група, градена с любов и запомнена с добро от феновете и за нищо на света (както и в памет на великия Църо!), няма да станем за посмешище. Приключихме разговора с обичайните за нашите ширини любезности. Няколко дни по-късно, усетил, че ще трябва да плаща китара, Здравко прекрати съживяването на CRASH. За съжаление, това беше!
R. Th.: Нека засегнем и темата LUMINAL! Спомням си, че този проект имаше забележителни парчета. Има ли някаква вероятност творчеството на LUMINAL да възкръсне под някаква форма? Съществуват ли техни демо записи?
Благодаря ти, че помниш група LUMINAL. През лятото на 1987 г. със Симеон Рафаилов (ОБРАТЕН ЕФЕКТ), направихме бандата. През пролетта на 88-ма, имахме един доста як концерт в читалище „Средец”, от който пазя запис. Това е и единственото останало от LUMINAL. Във втория си вариант, с други хора, групата стана страхотен техно-траш проект, повлиан от VOIVOD, MEKONG DELTA и подобни банди от края на 80-те. Разпаднахме се в края на май 90-та, след една моя тежка катастрофа. За съжаление, пазя само текстовете. След като се възстанових, бях поканен да стана вокал на CRASH.
R. Th.: Бих искал да затворим „Dark ages” с информация за проекта MAGNETIC, чиито дема са съхранени, доколкото ми е известно!
Това е първата ми група, с която започна всичко. MAGNETIC беше кулинарен блек метъл проект от жк. Толстой, започнат на майтап през 1986-та. Седяхме на пейките между блоковете и слушахме VENOM, MERCYFUL FATE и HELL HAMMER. От време на време грабвахме касетофона и една кухарка и отивахме у нас да счупим на майка ми тенджерите. В началото на 87-ма, вече бяхме класическа петорка – две китари, бас, барабани и вокал. Направихме два нелегални концерта, като на втория, в моя двор, се събраха към сто човека. По квартално стечение на обстоятелствата, на този концерт са присъствали Църо (14 г.) и Здравко (15 г.), които още не познавах. Веднага след това решават да направят група. Името и е METAL CRASH, но след присъединяването на Боби (бас) и Ицо Коня (вокал), остава само CRASH. От MAGNETIC, тръгна и музикалният път на Николай Берберов – Бебо (URBAN GREY, ALIEN INDUSTRY).
R. Th.: Разкажи нещо за готик-индъстриъл фестивала „BLACK SUN RISING OPEN AIR”, който организираш.
Както стана въпрос в началото, след 93-94-та година се увлякох по индъстриъла. Това бяха времената на легендарния ъндърграунд клуб „Калното”/”Пънка”/”клуб Хаос”, предшественик на „3 Уши”. През 96-та, с Джули от ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ, направих първото си парти като диджей. През 2007 г. отидох за първи път на WAVE GOTIK TREFFEN в Лайпциг. През 2008 г., реших да направя нещо като скромно подобие. Така се появи B.S.R. Open Air Fest. Това е напълно независимо индъстриъл събитие, предимно за диджеи, но понякога участват и български групи. На B.S.R. никога не е имало вход и нищо не се продава. Парите не играят там! Правя го за идеята, със собствени средства и с безценната помощ на няколко наши индъстриъл диджеи. И така вече 14 години.
R. Th.: Би ли дал някакъв съвет на младите музиканти, които искат да се развиват на метъл попрището? На какво трябва да обръщат внимание, за да се реализират, с по-малко лутания и спънки?
Не бих си позволил да давам съвети. Правенето на музика и въобще на изкуство е твърде личен акт и точно това може да бъде причина за качествен продукт или за некъф потрес. Както казва един от основните вдъхновители на целия рок/метъл/индъстриъл ъндърграунд от 60-те тодини на миналия век, та до днес – Алистър Кроули “Every man and every woman is a star.” Всеки сам да следва собствената си интуиция и Воля.
R. Th.: Би ли добавил нещо, което съм пропуснал да те попитам?
HAIL SATAN!
Интервю: Rock Thrashler
София, септември 2021 г.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Тридневна одисея през десетилетията (ЕТАЛОН, ЕПИЗОД, ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ)
Сезон на синтеза,
ЕПИЗОД от видео-житието.
Встъпление
Творчеството на ЕПИЗОД вече е добило такива размери и всеобхватност, че може да стане предмет на научна дисертация. Различните им периоди си имат своите почитатели и хулители, но важното е, че тази група е още жива! Жива е не само като физическо оцеляване, а като идейно и музикално развитие. Като музика, която може да предложи на различните си фенове така, че да ги образова и осведоми повече. Наричам актуалния етап в развитието на ЕПИЗОД „Сезон на синтеза”, защото групата обединява различните си влияния, припознава ги като свои, прегръща ги отново и сякаш прекратява онази препирня за значението или доминацията на различните им други музикално-философски периоди. Лекува нашата еволюционна (По своята същност…) етническа заложба да се противопоставяме един на друг.
Групата вече реализира няколко концерта с участието на първия си вокалист – Димитър Аргиров, преминали при значителен интерес и бе решила да запечата на видео това свое амплоа, с две обособени части: Инквизицията и Възраждането. Узряването на една такава идея носеше както сладкия предвкус от тоталното завръщане на младостта на ЕПИЗОД и феновете им, така и утвърждаване на родолюбското им творчество, като неразделна част от една цялостна социална позиция, която момчетата са носили винаги в себе си, независимо от формите си на изразяване. Видео, обещаващо обобщение, каквото имат други тяхни визуални продукти излизали през годините или все още скрити по тайните долапи…
Интро
Случайно или не, на 4 юни се проведе концерта по случай деветгодишнината от създаването на група ЕТАЛОН. Както мнозина знаят, създателят й – китаристът Драгомир Драганов, дълги години бе свързан с творчеството на ЕПИЗОД и бе основен композитор там. За него Симеон Христов (Отче Мони – b. в ЕПИЗОД) все още казва в лични разговори: „Добър приятел, който много ми е помагал през годините.” За това първо ще ви разкажа някои неща от 1996 г., а след това и за концерта на ЕТАЛОН.
Преломна за България бе 1996 г.! Мизерията бе толкова осезаема, че хората озверяваха в добрия или лошия смисъл на тази дума, според собствения си характер. В това бурно време ЕПИЗОД завършваха последните щрихи от френско-поетичния си период и едновременно с това полагаха основите на патриотичното си творчество с идеята, да ползват стихове на български поети. Видео с концертен спектакъл на мизерията и новогодишен пърформанс на бедняшката Коледа около храм-паметника Св. Александър Невски, чака да бъде извадено за поколенията… Освен всичко друго, отново търсеха нов вокалист. Скромният ви списчик бе един от кандидатите за позицията, защото в онези години се справяше и с нечовешките фалцети на Димитър Аргиров и с ниските харшове на Мирослав Гълъбов (От албума „Мъртвец сред мъртъвци”). Поради това, може да повдигне тежката завеса на гробовната репетиционна от онова време, за да ви разкаже някои смислени неща от периода.
Още преди да бе реализирал един изцяло свой авторски албум като музика и текстове на ЕПИЗОД, вдъхновен от стихосбирките „Малкото…” и „Голямото завещание” на Франсоа Вийон, китаристът Драгомир Драганов се бе отдал на съвместно творчество в групата по двата различни проекта – френския и българския. Списчикът ви репетираше „френските” композиции, много подобни и наследяващи дебютния албум на групата „Молете се”. За другия проект, който в последствие надделя, той още не подозираше… Тези „френски” песни, все пак видяха бял свят в албума от 2003 г. „Дошло е време” в един попроменен вариант. Но моите творчески пътища отдавна се бяха разделили с ЕПИЗОД… Важното е, че във времето, когато всички сочеха бавно деградиращата диктатура, за да оправдават липсата на творчески потенциал и личните си неудачи, ЕПИЗОД с Драго Драганов работеха върху три свои идейни проекта, които, макар и не веднага, се реализираха във времето!
Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да ви покажа, че фигурата на шестструнника Драгомир Драганов обединява във себе си и ранния период и патриотичното творчество на основните ни герои. А група ЕТАЛОН е идеен наследник именно на онзи ЕПИЗОД, който стоеше на кръстопът в онова отминало и разпътно време! Идея, която продължава да е жива днес и да дава своите плодове.
~ * * * ~
Макар че ако искате да слушате ЕТАЛОН, това най-често може да се случи в клуб „3 уши”, поради известни нам обстоятелства, феновете на групата не ги бяха виждали в действие от година и четири месеца. Може би, заради това или пък заради общите качества на бандата, малкото уютно клубче бе доста пълно, а продължаващите да прииждат гости отложиха началото на концерта с двадесетина минути.
Към 22:20 ч. категоричните рифове на „Отново съм тук” ни прегръщат с онази запазена марка heavy metal, която ни е белязала, защото отразява времето на буйните ни страсти в борбата за справедлив живот. Драго & Co. коват своята музика с категоричността на хора, които знаят какво точно искат да постигат чрез творчеството си, без да се влияят от модни течения и мимолетните злободневки на битовизма. Сетът им е обилно разреден с класически hard`n`heavy класики, чието звучене се е превърнало в знаково за феновете. Авторските парчета и кавърите се съчетават в една съвършена комбинация от творчество и забавление. Освен знаковата рифовка, песните се изпълняват с прецизни вокали и мъжкарски бекове, отразяващи философията на ЕТАЛОН. Всичко това, под математическото разграфяване на времето от Стича (Стоян Петров – dr., ex-ЕПИЗОД, еx-VELVET PROJECT, ex-THE A.X.E. PROJECT, ERIDAN). Почетените класики са на BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, WHITESNAKE, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, DIO и някои други. За мен кавърите идват малко в повече от необходимото, но съдейки по реакциите на останалите фенове, те са съвсем на място!
ЕТАЛОН имат авторско творчество от над два часа музика, „заключена” в двата им албума, колкото бе и времетраенето на целия им концерт. За деветата си годишнина, те отразяват творчеството си в едва седем свои песни, детерминирани от рамката на първото и последното парче от дебютния си албум. След бърз METALLICA-MOTORHEAD трибют „Никога на колене” се явява заключителната декларация на бандата по отношение на авторството си. Феновете, обаче, не сме готови да се разделим тъй скоропостижно с тях и скандиранията „Еталон!” и „Още!” връщат момчетата за едно финално избухване с „Walk” на PANTERA. Половин час след полунощ си правим обща снимка с бандата за довиждане. Усещам още жажда за песните на ЕТАЛОН.
Епизод в две части
Решението на ЕПИЗОД да реализират видео, което да включва Димитър Аргиров се обосноваваше с историческия реванш, това да се случи с класическия глас от най-ранния период на бандата. Сякаш щяхме да пътуваме през времето и да видим отново или пък за пръв път онези незабравими, за които са ги гледали, спектакли, пълни с младежко бунтарство и откривателски дух за визуално представяне на метъл музиката! В анонса на събитието се обещаваше и легендарните палачи отново да заплашат нашите еретични души, както го правеха в края на 80-те и началото на 90-те.
Макар и доста просторен, City Stage Club ми се струваше, че няма да може да побере всички желаещи да видят такова събитие на 5 юни. Трепетното ми притеснение угасна чак когато влезнах в доста свободния клуб. Предвиждането ми за любопитни многобройни тълпи не се бе сбъднало и вътре срещнах почти само хора, с които дълго време сме обсъждали ранното творчество на ЕПИЗОД и неговата непреходна стойност. Примамливият дръвник с топор, забит в него, бе само отсянка на декорите на едновремешните концерти на бандата, които започваха с „Добре дошли на оня свят, грешници!”
Когато на сцената се появи Смъртта с косата, часовникът рязко се върна десетилетия назад. Днес на някои може и да им се струва изхабена тази идея, но при появяването ѝ, успоредно със световните тенденции и за пръв път в България, тя остави неизличим отпечатък върху метъл съсловието. „На оня свят” от първия албум на групата се преживява като еуфория! Песента „За прошка моля всички аз” от албума „Мъртвец сред мъртъвци” 1993, макар и презаписвана за албума „Моята молитва” 2012, поне аз, чувам за пръв път на живо. Тук сетивата ми се пробуждат за констатацията, че самата постановка на пеене на Димитър Аргиров не се стреми към онова напрегнато, почти фалцетно изпълнение, каквото той артикулираше в края на 80-те! А самотната китара на Васил Бележков е твърде джентълменски пипната, за да покрива падащите като чукове тежки рифове на Мирослав Гълъбов или съсредоточения сух метализъм на Драгомир Драганов. Изобщо и втората китара много липсва на тези песни. Следват две парчета от „разпътния френски период” на ЕПИЗОД, които по-късно попаднаха в различни албуми на класиците. „Чака ни поп” от „Дошло е време” 2003 и „Да нямам ядове” от „Народът на Дуло” 2010, много фенове дори не ги разпознават като стари парчета, каквито, всъщност, са! Тяхното концертно изпълнение е голяма рядкост. Най-закачливите песни от албума „Молете се” 1992 завладяват с ентусиазъм заклетите фенове на ранното творчество на момчетата. Пее се масово с групата, но вокалистът им ги интерпретира доста по-ниско и овладяно от някога.
Проповедта на Отец Мони (b.), който от дълги години е и гръбнакът на формацията, този път представлява откровение. Тъй като грешните ни души не се трогвали от заканите му да сме благочестиви, че даже сме се и радвали на падението си, той ни благослови като за последно и се „разпопи”, сваляйки расото на сцена. Идейният носител на групата изрази и благодарността си към читалище „Емил Шекерджийски”, което празнува, с леко закъснние, своята 100-годишнина и в което ЕПИЗОД репетират от самото си създаване. 33-годишното сътрудничество между група и читалище се оказва световен феномен! Следваше епизодската „Черна овца” – „Молете се”. Доста различен вариант от оригинала, като пеене и китари. Наблюдавахме това едновременно старо и ново превъплъщение на ЕПИЗОД с известна критичност. Така наблюдавахме в края на 1996 г. и началото на 1997 г. първите три концерта с вокалиста Емил Чендов, чието представяне се колебаеше между стария и новия патриотичен репертоар – между собствената си неувереност и ролята „в обувките” на Димитър Аргиров, с подрастващото си киче… Същото киче, каквото е характерно за съвременния Аргиров…
Ревнахме за бис със стария певец! Скандирания „О.Ч.З.!” огласиха клуба. Без да прави пауза, групата продължи със следващия си сет. Едва седемте песни (Колкото авторски изпълниха и ЕТАЛОН!!!), представени за половин час, бяха твърде малко за анонсите, които ЕПИЗОД пуснаха преди този емблематичен концерт.
~ * * * ~
Пикселираното старо лого на групата се сменя с новото, подготвено с висока резолюция за дигиталния сценичен панел на куба. Без да се бави, Емил Чендов подхваща „Старият войн”, свързвайки го с „Крум”. 80% от предните редици на публиката се сменят, но има и ценители на целокупния ЕПИЗОД! Рокерското съсловие измества част от хората с гръбчета на групи. Мощни мъжки гласове пеят припевите заедно с групата и са готови да се включат с бек-вокали, но титулярът охлажда страстите, като казва че ще е много трудно за целите на записа да даде микрофона в пубиката. „Моите песни” завършва с изящна аутродукция, композирана за класическа китара по мотиви от песента, в изпълнение на Васил Бележков.
За щастие на всички, изпълненията на Димитър Аргиров не са приключили и той е поканен на сцената за песента „Молитва”. Двамата вокалисти си спретват един дует на македонската класика „Ако умра ил загина”, където Аргиров блесва с другото си амплоа – на народен певец, но и Чендов не пада като класа пред партньора си! След още две песни, по време на които отнемат твърде много време настройките по безжичните връзки, басът се сдобива с кабел. Явно говорим за технологията на записа, защото в клуба звукът е с висококачествени параметри.
Патриотичният репертоар на ЕПИЗОД има вече изградени свои жалони. Има много обичани песни, които винаги ще докосват феновете дълбоко. Същевременно вече натрупаха и доста албуми – доста репертоар, с който могат да разнообразяват концертите си. Най-обичаните класики се зареждат една след друга във финалната част на изпълнението и емоционални искри прехвърчат между публика и изпълнители. На последната песен, двамата вокалисти отново са дует за едни „Хайдути”. Не, не ги пускаме! Бисът е една полуакустична версия на „Тука се родих”, където барабанистът Христо Гьошарков акомпанира с дайре. Петнадесет минути след полунощ се извива опашка пред мърч-зоната, разположена на самата сцена, където китаристът задоволява търсенето на продукти, предлагани от групата.
Сетлист ЕПИЗОД :
Първа част „Инквизицията”
01. На оня свят
02. За прошка моля всички аз
03. Чака ни поп
04. Да нямам ядове
05. Дебелата Марго
06. Да пържим завистливите езици
07. Молете се
Втора част „Възраждането”
08. Старият войн >
09. Крум
10. Аспарух
11. Калоян
12. Цар Иван Шишман
13. Моите песни
14. Молитва
15. Ако умра ил загина
16. Бащин съвет
17. Война
18. На прощаване
19. Кочо
20. Левски
21. Майце си
22. Паисий
23. Хаджи Димитър
24. Последен марш
25. О, Шипка!
26. Батак
27. Хайдути
Бис:
28. Тука се родих
Аутро
След знаковия концерт много от феновете се сдобиха с новата детска книжка-учебник за неравноделните времена в българския фолклор на китариста на ЕПИЗОД. Но нейната официална премиера предстоеше на 6 юни, в рамките на Sofia Guitar Festival, където Васил Бележков щеше да я представи чрез кратък соло концерт.
Първото софийско читалище, което стана епоха в историята на българските рок-концерти, някога носеше името на комунистическия сатрап Веселин Андреев. Още януари месец 1990 г. то бе прекръстено на „Нова концертна зала”, и с избухването на демократичните промени, всеки месец един или повече понеделници бяха посветен на концерт на някоя от рок групите ни. Това, всеки месец някъде да има рок концерти, бе невиждана слободия в онова уж променено, но все още милиционерско време! Тази локация, близо да Централна гара, с условията, които предлагаше, приюти едни от най-знаковите и сполучливи рок концертни спектакли в периода: 1989 – 1991, за които мога да ви разказвам… Днес, това място е възстановило названието си Народно читалище „Цар Борис III – 1928”. И макар от доста години там да не се е чувал тътенът на рока, то бе домакин на Sofia Guitar Festival.
Самата зала на читалището е разположена в основите на стара сграда. Тържествено широко стълбище води надолу към „преизподнята” на фоайе с тежка каменна мозайка, която в миг ми върна спомените за многото ми посещения в миналото на това място. Влизайки през тежките дървени врати, ме лъхва отчетлива миризма на мазе с мухъл. Същата миризма, която ме е обгръщала преди 30 г., когато на нетърпеливи тълпи се скупчвахме, за да слушаме музиката на свободата там! Миришеше на концерт. Спомних си ярко за най-добрия концерт на КОНКУРЕНТ, първите разпродадени рок концерти в България – на ТРОТИЛ, строго-металната публика на ранните концерти на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, mosh избухването на АКЦЕНТ и още много други! Старите сгради нямат хидроизолация, но бих посетил това място дори само за да вдъхна от атмосферата му – благородните спори на ъндърграунда…
Светлата, частично обновена и спретната зала контрастираше с вида си на ароматите във въздуха, за обикновените посетители. Нашият главен герой – китаристът Васил Бележков, е бил на твърде крехка възраст, за да споделя моите вълнения, но тази зала, всъщност, много му отива! В ранния следобед, акустичната китара кротко седи на сцената, а малцината зрители очакваме изпълнението в пълна тишина. Спретнато конферансие представя изпълнителя, като забележителен фолклорист, който пише музика за китара, тамбура и оркестри.
Излизайки на сцената, Васил Бележков ни обясни философията на книжката си, каквато е описана в предговора ѝ: Високото равнище на музикалната мисъл и инструментализъм в България, сякаш, започва да губи афтентичния си усет за собствената музика. И този учебник (Детски по своя замисъл…), ни връща към себе си. Преди всяка от композициите също имаше предисловие, за размера, техниките на свирене и областта, където е най-често използван – неща, които също са написани в изданието, към всяка от пиесите! Несравнимо е удоволствието, след кратката философско-етнографска обосновка, да може човек да чуе самата музика, излезла изпод пръстите на маестро, като г-н. Бележков! Да усетиш живото наследство в един педагогически по структурата си концерт. Ушите ти да подложат на анализ собствения ти усет за музика…
Китаристът на ЕПИЗОД изсвири десетте композиции от помагалото със своя уравновесен стил на интерпретиране. Просвещенският му поглед върху материята, сякаш, ни караше да ръкопляскаме сдържано и … легато! Говорим за ученическо помагало, но всъщност става дума за способности на не какви да е деца! Доста китаристи от родните метър банди би им било полезно да се опитат да „хванат” някои от пиесите и това би разширило погледа им върху възможностите за развитие, както би и поизкълчило някой пръст!!! И ако отбягват фолклорните форми по липса на симпатия, все пак ще ви кажа, под секрет, че неравноделните размери 8/8 и 11/8 са си чист метализъм! Особено в пиесите на Васил Бележков.
Краткото 45-минутно представяне бе свръхинформативно, за хора които се интересуват от материята, и същевременно ненатоварващо. Взех си тънкото детско книжле, но не като сувенир от ЕПИЗОД, чиито песни вече са се вмъкнали и по общообразователните читанки (Не без заслугите на Васил Бележков!), а като ценна придобивка в общокултурен план, където лекциите написани в записките ми от събитието са побрани в по-подреден и пълен вид. Видеа с пиесите, изсвирени от автора им, вече могат да бъдат открити в свободното интернет пространство.
Сетлист / размер / най-известна песен / област:
01. „Паяче” / 5/8 / Пайдушко хоро / Северняшка област
02. „Игривото зайче” / 7/8(2+2+3) / Ръченица / Повсеместно
03. „Мечо през гора вървеше” / 7/8(3+2+2) / „Море сокол пие” / Юго-западна област
04. „Д-р Кълвач” / 8/8(3+2+3) / Доспатско хоро / Пиринско-родопски край
05. „Светулки” / 9/8(2+2+2+3) / Дайчово хоро / Добруджа
06. „Рибка” / 9/8(2+3+2+2) / Грънчарско хоро / Северняшка област
07. „Ежковата риза” / 11/8(2+2+3+2+2) / Копаница / Шопско
08. „Орлово гнездо” / 12/8(3+2+2+2+3) / Танц Испайче / Пиринско
09. „Дъждовник” / 13/8(2+2+2+3+2+2) / Криво хоро / Тракия
10. „Катеричка” / 15/8(2+2+2+2+3+2+2) / Хоро Бучимиш / Средногорие
~ * * * ~
Най-подир, както се казва накрая на парчето на ЕПИЗОД „О.4.З.” – „Край!”
София, Rock Thrashler
04.06.2021, Клуб „3 уши”
05.06.2021, City Stage, НДК
06.06.2021, Народно читалище „Цар Борис III – 1928”
1987 – 2021 Навсякъде…
Снимки: Rock Thrashler & Кирил Груев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
A Thrash and Death Metal Evening: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE и TERRAVORE
Концерт с групи от ранга на OBITUARY, ранните SEPULTURA, ранните CANNIBAL CORPSE и SODOM в България.
Всеки малоумник би написал как пандемията е спряла концертния живот и как той се пробужда в момента… Що, па, един път да не напиша и аз подобни тъпни!?! Как дългото седене в къщи е изострило апетита ни за събития. И как сме се наострили да избухнем… (Прогнозите за времето са скучновати напоследък за увод…) Разбира се, дечурлигата са по-пъргави и седмица по-рано мини-турнето CHURCH OF DESTINY / LSD / GRIZZLY / SNADE мина през Grindhouse Skateboard Club с никак нелош успех и даже доста свежо свирене! Сериозните ценители и тежките смръщеняци, заслужихме да удари нашия час също с една доста представителна извадка от целокупната българска метъл сцена, подбрана благодарение на Perfect Storm Events.
Минималистично-пожелателната програма на концерта бе отредила по един кръгъл час на всяка от четирите групи между 18:00 ч. и 22:00 ч. Това изискваше експедитивност и липса на традиционните размотавания, защото родната полиция (ни пази) напоследък доста се е вторачила в нашето приятно малко клубче, пазейки да не притесни дрямката нащрек на охраната на тези, що работа за пет пари не вършат в съседство… За пръв път виждам паркингът около клуба да изисква изобретателността на шофьорите, чиято фантазия да се налага да прекрачва Закона за движение по пътищата, за да наредим пъзела от автомобили. Съответно, посещаемостта е такава, че дори няма да я конкретизирам в този доказателствен документ!!! И така, само с 5 мин. закъснение стартирахме този празник.
Всъщност, SQUAD OF DEATH най-често се изявяват именно на младежки метъл мероприятия с групи, като от споменатия преждеуикендов концерт, докато не са попаднали в полезрението на Perfect Storm. Най-дълбока сянка върху творчеството на квинтета с басистка са хвърлили OBITUARY. Това се изразява в предпочитаните хармонии, без да има директни плагиатствания, както и в част от пеенето. Надграждането, което правят е в по-честата употреба на бавните ритмики, докосвайки Doom-Death Metal-а и по-строго Death-аджийските вокали. Творчеството им притежава значителна хомогенност като стил. Макар и с прости ритмики, в песните им често се сменя темпото, което разгръща композициите. Солата са рядкост и са минималистични. Стандартните минорни хармонии от време на време се раздвижват с влияния от късните PESTILENCE и DEATH, които носят видимо задоволство на феновете. Групата не само че се развива с всяко свое излизане, но и вече предлага доста чисто изсвирени рифове, чиято яснота прави песните им индивидуални! SQUAD OF DEATH предложиха чудесен 45-минутен сет с оформящо се специфично тяхно шоу, което им доведе нови фенове.
Сетлист SQUAD OF DEATH:
01. Let Him See
02. You`re Gonna Die
03. Ghostly Phenomenom
04. Me v/s Me
05. Fear
06. Run
07. Headless (CANNIBAL CORPSE cover)
08. Addiction Passion Tendency
09. Army Of Dead
Легендарните CIROZA разредиха своите участия, не само заради пандемията, а и поради други ангажименти на членовете на бандата. Определено имахме жажда за тяхната музика и малко след 19:00 ч. те ни запознават с най-новите си песни. Откриващото сета им парче е ново, но носи в себе си онзи ранен заряд на CIROZA, който ползва много punk в thrash закваската си. След това стилистиката на thrash-ърите се съсредоточава около модела на ранните SEPULTURA като сричконаслагване и агресия, каквато е актуалната същност на групата. Заради проблеми с ръката, един от титулярите-китаристи – Деян Видев, се качва на сцената само за две песни. Живеещият в чужбина оригинален басист на групата – Цветан Цветанов – Каската е демонтирал пета струна от баса, който ползва, и притежава набор от подходящи сценични каски… Действащият басист Симеон Исаев – Хеви е заел ролята на поддържаща китара, докато колегата му китарист се възстановява. Любимата песен на барабаниста им Петър Светлинов (R.I.P.) е изпълнена в негова чест. Валери Геров (v., g.) представя групата на фона на приятна рифовка, която изпълняват, за да забият безсмъртната пънк класика „Диагноза цироза”. Мощните скандирания за бис връщат момчетата за една бърза версия на „Ace of Spades”! Скандирания „Е-ба-нье!” изпращат монтанчаните от Ми`аиловград с някаква свръхсимпатия!
Сетлист на CIROZA:
01. Ashes
02. Those Like You
03. No Hope Remains >
04. Insomnia
05. Refused/Resist (SEPULTURA cover)
06. Stop The War
07. So Better Don`t You Speak
08. Evacuation
Представяне на групата
09. Диагноза цироза
Бис:
10. Ace of Spades (MOTÖRHEAD cover)
Между сетовете хората излизат в двора на клуба, защото обстановката е доста разгорещена. Това дава възможност за озвучаване на следващите групи и проветряване до степен на пълно рециклиране на атмосферата пред рампата и бара. Дава ни и възможност да си „рефрешнеме стаканите” (Точно така трябва да се нарича тази операция в България!!!), защото по време на свиренето общуваме с барманите само на развален език на глухонемите… Стандартни 15-тина минути надграждане.
Малко след 20:00 ч., ни се представят CONCRETE. Те представляват превъплъщението на ранните CANNIBAL CORPSE на родна почва. Първите три песни се сливат, което дава тежко свръхенергично начало на сета. Интерпретациите на първообраза им по-скоро разлагат екстремния Death Metal на вдъхновенията, които са го изградили. Вокалите поддържат характерна монотонност. Калин Колев (v.) ни напомня, че тази година групата празнува 10 г. от създаването си. След което момчетата подновяват виелицата с много поздрави за колегите си и клуба. Между шесто и седмо парче CONCRETE се отдават на импровизация, докато китаристът им си смени китарата. Шуменлии се раздвояват в изпълнението си между ранните вдъхновения и подготовката на най-новото си творчество. Мощната им тяга приключва след 45 минутно избухване.
Сетлист CONCRETE:
01. Buried in Shards
02. Beyond the Corporeal Domains
03. Necroenzyme
04. Tied to the Pyre
05. Cold-burnt Remains
06. Into Lifeless Slumber
07. Devour My Flesh
08. Blackborn
09. Infectious Cannibalism
10. Annihilation of Humans
11. Sixth Sense Catatonia
-Здравейте! Ние сме група от Варна София, Кърджали и Бяла! – Фронтменът им свиква феновете към залата и TERRAVORE забиват инструментална интродукция. Варненските трашъри са вече сериозен фактор на метъл сцената, заради своята прецизност и уникалните си, но същевременно и класически Thrash Metal композиции! По принцип това участие на квинтета в София бе представяне на новия им албум, макар те да не се ограничиха с него. Определено новите им песни носят много високо качество като композиции, а прецизността на рифовката им гони тази на DESTRUCTION! Представянето на песните в паузите не е силата на групата… Но парчета като „Vespra Crabro”, „Army Of Rancors” и „The Chicxulub Impactor” могат да бъдат вписани в златния фонд на българския траш! Забележима е и сработката на двамата китаристи, която значително се е подобрила от подгрявката им за TESTAMENT насам. Кавър на споменатите е опит за завършване на сета им, но феновете искат още. Две минути след 22:00 ч. тълпите крещят за втори бис, но часовникът е неумолим.
Сетлист на TERRAVORE :
Repture (Intro)
01. Decapitating Lead
02. Vespra Crabro
03. Army Of Rancors
04. Lethal Vaccine
05. Carnal Beast
06. Poltergeist
07. Apocalyptic City (TESTAMENT cover)
Бис:
08. The Chicxulub Impactor
За уникално доброто събитие можем само да поздравим Perfect Storm! Момчета, благодарим ви! Тази комбинация от групи показа многостранната българска Thrash/Death сцена в исторически по значението си концерт. Зрелище, което би могло да запуши устите на вечно мрънкащите за някакви липси фенове, в случай че имат уши. Да, ние се движим с известно времево закъснение, но това не прави групите ни по-малко ценни! Още повече, че можем днес да наблюдаваме събрани качествата, които рядко са се наблюдавали заедно преди, дори на запад!
Rock Thrashler
15.05.2021, София , Grindhouse Skateboard Club
Снимки: Кирил Груев ©
Фотогалерии от събитието: SQUAD OF DEATH, CIROZA, CONCRETE, TERRAVORE
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
STORM – вихър от енергична креативност
Ще ви разкажа една приказна метафора, сътворена от живия живот, не защото е невероятна, а точно защото тя може да бъде разказвана като поука от много и различни хора.. Да познавам нашите герои, сякаш бе нещо естествено и логично. Но те, освен стереотипите, които олицетворяват, имат и онази свръхестествена искра, която кара всички нас да бъдем малко по-добри! И виждайки тях, да ни се иска да притежаваме и ние тези чисти пориви, в които те живеят… Освен, че харесвам тежките им песни, когато чух за пръв път на живо втория им сингъл „Angel”, помислих, че е кавър на някоя известна банда, встрани от музикалните ми интереси. Такова е качеството на композициите, които са способни да сътворят! А разговорите ми с тях винаги са били искрени и непритворени.
Двамата сериозни икономисти Михаил Бонев (Мишо) и Александър Младенов (Сашо) изковават своите музикални способности не по-небрежно от образованието си! Това е тандем мултиинструменталисти и композитори, благодарение на които са се сбъднали мечтите за сценична изява на не един и не десетима рок мечтатели сред българските групари. Техният усет към мелодиките и рифовете са облагородили не един и два музикални записа за последните … а бе, доста години! Свирил, независимо от прищевките на съдбата и на колегите си, тандемът никога не е отказвал помощ за различни рок мероприятия и никога не е имал твърде големи изисквания, за да го направи. Може би точно затова, беше време те да впрегнат своите способности, за да изявят личния си талант в група, където да контролират творческия процес! Добавянето на китариста Николай Михайлов към триото STORM никак не е случайно. Той е човек с творческата искра, който е достатъчно чиста натура, за да се впише в креативното трио, без някаква натраплива идея за поредния трибют, като същевременно носи технически умения на ниво, достойно, за да се обърне по-сериозно внимание на формацията. Дали тези музиканти са подпомагали аутистик сегмента на рок групарството1 ни? Да, но не защото твърде малко ценят себе си, а защото ценят твърде много всяко човешко усилие в музиката и не само в нея! Това са човеци, които ще оценят и усилието да прочетете за тях. Формален повод за разговора ни е „навечерието” на излизането на третия им сингъл. Ето какво тримата успяха да разкажат за всички нас:
R. Th.: Бих могъл да разкажа много за членовете на триото, но по-интересно е кое вие смятате, че е важно и определящо за вас! Разкажете за група STORM на феновете и читателите! Какво ви накара да формирате бандата? Какво е най-съществено да се разкаже за членовете ѝ?
Привет, Светльо и поздрави на твоята уважаема аудитория! Както ти и много от читателите ти знаят, аз (Мишо Бонев) и Сашо Младенов свирихме дълги години заедно в легендарната българска метъл група АТЛАНТИК, както и за по-кратко в още една – Т-34. В тях дадохме от себе си каквото можахме, имаме доста клубни и други участия, а с АТЛАНТИК – и няколко студийни албума зад гърба си. С годините всеки музикант осъзнава приоритетите си, избистрят му се целите и ако са достатъчно ясни – прави каквото трябва, за да ги осъществи. Ние двамата имахме късмета съдбата да ни събере, защото имаме сходни виждания за това какво една група трябва да прави и как да го прави, имаме сходни музикални предпочитания, разбираме се добре и се допълваме. Така че в един подходящ момент (прекъсването на дейността на група Т-34 и финализирането на записите по поредния албум на група АТЛАНТИК) взехме решение да основем група, в която да реализираме музиката си по начин, който смятаме за най-добър и ефективен. Това се случи около Нова година на 2019 г. През пролетта на същата година слушахме на живо група RP BAND, в която свиреше Ники Михайлов (когото познавахме от АТЛАНТИК, където беше свирил за кратко). Допадна ни като китарист и го поканихме в STORM. С избора му също имахме късмет, защото си паснахме като музиканти и като хора. Останалото е история.
R. Th.: Определението Rock/Heavy/Speed Metal на стиловата ви насоченост е много разнопосочно. Как по-задълбочено може да определите музиката, която създавате? И как композирате песните си?
Разнопосочно е, да. Това е така, защото пишем песни в различни стилове. Създаваме това, което ни допада, а не се стремим да се придържаме към точно определен стил. „Angel“ например напомня класическия рок от 70-те години. „Сълза“ пък е типична метъл балада. Останалите ни парчета, обаче, са обединени от мелодичния спийд-метъл, приближаващ се до пауър-метъла.
Мишо: Аз пиша първо музиката си – по идея, която трябва много да ми е допаднала, и след това текста.
Сашо: И при мен най-често първо идва музикатата, някоя мелодична линия, която дава импулса, за да се развие цяло парче около нея. След цялостното изграждане на музиката, обикновено идва и идея за текст, но понякога става и обратното.
Ники: Обичам да съм част от творческия процес. Музиката на Мишо и Сашо е грабваща. Епична. Точно както ми харесва. Обожавам епиката. Според мен, на това се дължи нашата валентност. Добре се намерихме.
R. Th.: Равнявате ли се по стандартите на световната сцена? Кои са любимите ви групи и изпълнители? Доколко те влияят на композирането ви? И изпълнявате ли кавъри по време на концертите си? Как ги подбирате?
Като музика и текст смятаме, че не отстъпваме на някои от големите имена в метъла. За останалото – записваме и се продуцираме сами, в което смятаме, че непрекъснато постигаме напредък.
Мишо: BLACK SABBATH, URIAH HEEP, PINK FLOYD, JETHRO TULL. Със сигурност изброените са повлияли на композирането ми, но и куп други групи, които харесвам.
Сашо: IRON MAIDEN, METALLICA, HELLOWEEN, URIAH HEEP, WHITESNAKE, BLACK SABBATH, PANTERA, DREAM THEATER и други. Определено слушайки ги, според мен, ни оказват влияние, дори и реално да не го осъзнаваме.
Ники: Обожавам IRON MAIDEN…! Те винаги са ми били влияние. За световната сцена… не знам, но определено на родната сцена имаме какво да покажем. Свиренето на кавъри за мен е част от рок енд ролл купона…
Изпълняваме и кавъри – публиката ги иска. Избираме предимно парчета, които харесваме, но се случва да се съобразяваме в по-голяма степен с това, което хората искат да чуят. В края на краищата нашето желание е публиката да чуе и хареса нашите песни, а затова трябва да я предразположим.
Тъй като свирим по различни форуми, при изготвянето на конкретния сетлист се стараем да се съобразяваме и с характера на събитието, в което участваме.
R. Th.: По концертите ви съм слушал много рифови и бързи ваши песни. Защо за синглите ви избирате свръхмелодични композиции? Радиофоничността определяща ли е за това? За къде са тежките парчета?
До момента – да, радиофоничността. За старт се пробвахме в „мейнстрийма“. Предстоящият ни трети сингъл, обаче, разкрива в пълна сила водещите характеристики на музиката ни и стила, който преобладава засега в творчеството ни. В ход са записите и на други нови тежки парчета, които също няма да крием “под тезгяха“.
R. Th.: Имате програмно парче „Storm”, което преди време попада в албум на АТЛАНТИК. Как се случи това? И вярна ли е онази митична история, за събирането на първия проект на групата през 2011 г., когато песента още не е била зачената?
Мишо: „Програмно“ е добре казано, всъщност кръстихме групата на него, но затова ще обясня по-нататък. За да отговоря ясно на въпроса ти, ще разкажа малко повече за песента “Storm”. Написах я през август 2010 г., когато бях член (бас-китара и соло-вокал) на група Атлантик и я записахме в студио през януари 2011 г. По-късно, през август, с песента „Storm” участвахме на фестивала Поп-рок фест Несебър, където взехме четири награди. По мои груби изчисления „Storm” е свирена на живо над 200 пъти и обикновено предизвиква възторг у публиката. Песента влезе в албума на АТЛАНТИК “Horseman of Death” (2013 г.), където беше едно от двете пилотни парчета. Дори първоначално планирахме този албум да се казва „Storm“. Явно тази песен притежава голяма сила.
За последната част от въпроса ти се връщам отново в 2011 г., когато също така работихме с гост-музикант – нашия приятел Христо Ламбрев от СИГНАЛ. Няколко дни след фестивала в Несебър, обаче, АТЛАНТИК прекрати дейността си. Междувременно Ламбрев беше уредил участие за групата в тогавашния клуб „Маската” в Студентстки град в София. За да не се губи участието, се свързах с мои бивши колеги от групите ФАНАГОРIA (Иван Цанов, Георги Гочев) и ФОРТУНА (Недко Атанасов) и за 2-3 репетиции подготвихме репертоар. Една от песните в репертоара беше „Storm” и понеже беше единствената нова и авторска, решихме да излезем на сцената под това име. Но тази група нямаше планове да продължи съществуването си и дейността й се ограничи единствено до това участие.
R. Th.: Не се ли опасявате, че името „Storm” е преупотребявано във всички части на рок/метъл сегмента? Текстът на самата песен изразява ли емоцията, която искате да предизвиквате у феновете?
Мишо: Осъзнаваме риска, но когато започнахме като група, всички размисли за име водеха към STORM, изборът беше едва ли не „естествен“.
Както отбелязах по-горе, избрахме за име на групата заглавието на тази песен, защото тя носеше голяма емоция за публиката и за самите нас – визирам мен и Сашо, още от времето на Атлантик в качеството ни на ритъм-секция. Така че, то е едно общо преживяване с дълга история, едно от най-известните ни парчета и не на последно място, донякъде илюстрира това, което възнамерявахме да правим в новата група като стил. Все още не пропускаме да я свирим на живо. Когато й дойде времето, ще й направим „кавър“ студийно.
R. Th.: Възможно ли е да направим пълен списък на групите, в които тримата сегашни члена на STORM са участвали?
STATE, ФАНАГОРIA, ФОРТУНА, УРАН 242, NIGHTMARE, АТЛАНТИК, БГ РОК, ДЖАЯ ОМ, Т34, RP BАND, CARGO CULT/МЪРТВА ХВАТКА, “Взел съм заплата”.
R. Th.: Знаейки какво е положението с рок музиката в родината, разкажете, ако желаете, с какво се занимавате, когато не свирите? Какви хора формират такава група днес?
Мишо: Няма как – трябва да изкарваме прехраната си, а музиката не може да я осигури. Така че, тя си остава хоби и за тримата от нас. Ние сме обикновени работещи хора – аз и Сашо – в банки, макар и в различни сфери, а Ники – в Музикалния театър.
Ники: Каквото и да правим, не трябва да се спира да се свири. И най-важното – хората в една група трябва да знаят, че се събират, за да правят изкуство. Следователно всичко трябва да е в полза на изкуството. Трябва разбиране, подкрепа, вдъхновение, творческа мисъл и трезви мисли.
R. Th.: Какво ще представлява дебютният ви дългосвирещ албум и каква част от него е готова, като композиции? Колко песни би съдържал, ориентировъчно? Планирате ли как ще бъдат разпределени процентно мелодичните ви и агресивни композиции?
Първият ни албум ще се състои от песните, които хората познават от живите ни участия плюс още 3-4 чисто нови парчета. Повече от половината от албума вече е готов. Можем отсега да кажем, че повечето от композициите ще са агресивни. Не сме планирали съотношение, но отсега можем да кажем, че ще е 2:1 в полза на тежките парчета.
R. Th.: Тази двойственост – тежки и мелодични песни, характерна за вас, е стандарт и за имена като WHITESNAKE или дори ICED EARTH, да речем. Какво е развитието ви от тук нататък? Възможно ли е някоя от тенденциите да вземе връх? Какъв е хоризонтът, който чертаете пред себе си на този етап?
Възможно е. Зависи от нас като взаимодействие между музиканти, бъдещите музикални идеи на всеки от нас, както и коя от двете тенденции ще предизвика по-голям интерес у слушателите. Както споменахме, парчетата, върху които работим в момента са от тежката категория.
R. Th.: Винаги съм се възхищавал на вътрешното ви чувство за композиране на вашата музика. За мен е изненада един такъв толеранс към мнението на слушателите! Това вътрешна несигурност ли е, или готовност за компромиси? Доколко слушателите могат да ви повлияят? А и кои слушатели, в крайна сметка? Тези от радиото или тези от пред сцената?
Несигурност в никакъв случай! „Уклони” е възможно да има в резултат на две неща: първото e развитието на нашите персонални музикални интереси и на амалгамата от тях, като група; а второто – взаимоотношението артисти-публика. Това, което е присъщо на всеки артист е стремежът му да се хареса на публиката. Усетим ли повече симпатия към определена страна от нашето творчество и изява, няма как да останем безразлични към фактите, а и не трябва! И двете групи слушатели са важни – някои не ходят често по концерти и клубове, но това не ги прави по-малко меломани. А в съвременната дигитална епоха, слушатели, особено на англоезична музика, ще намерим навсякъде – чрез радио или интернет.
R. Th.: Търсене на популярност или възпитание на публиката? Какъв е балансът според вас?
Балансът определено клони към възпитание на публиката. Ние не сме в графата „екстремен метъл” или „прог-метъл”, с всички техни задължаващи творците и публиката специфични изисквания по отношение на стил или виртуозност. Но в нашето творчество, винаги ще държим на истинските музикални стойности – оригиналността и силата на емоционалното въздействие.
R. Th.: Очевидно има поне двама текстописци в групата. Български или английски? От какво зависи изборът на език при вас?
Сашо: Да, засега сме двама. За езика смятаме, че с приоритет вече е английският. Следвайки целите, които сме си поставили – за по-широко дигитално разпространение на музиката ни в интернет платформите, смятам че е по-широкодостъпен за рок феновете. Не че на български език песните ще звучат зле, но все пак, засега по-голяма част от аудиторията ни, която активно търси наша музика, е разпръсната по цял свят и не можем да си позволим да не разбира думите и смисъла на песните ни.
R. Th.: Знам, че STORM не отказва свирене и активно взема участие в различни конкурси. Пътят към вашите фенове по всички пътеки ли е? Смятате ли, че музикалните конкурси в България могат да доведат до нещо повече от популярност?
Пробваме се – все някога някъде може да се получи. Към настоящия момент имаме готова песен, с която, обаче, няма да участваме в конкурси. От месеци не сме издавали нищо и не възнамеряваме да чакаме още няколко месеца до края на даден конкурс, който е отворен за участие в момента. Парчето е силно и нямаме търпение да го издадем като сингъл. Очаквайте го в края на месец май!
R. Th.: Мислите ли, че е възможно по клубните ви участия да направите сет, изцяло с авторски песни? Бихте ли предприели такъв ход? Защо?
Възможно е, защо не. Идеята е примамлива и предизвикателна. Малко групи в България, на такъв ранен етап от развитието, си го позволяват. Звучи смело, но трябва да се пробва. Трябва да научим българската публика да слуша нова авторска музика в по-големи количества.
R. Th.: Има ли разнобой авторска музика – кавър култура и възможна ли е качественото им съчетаване?
Мишо: Има. Твърде много групи свирят предимно кавъри, а част от тях смятат, че е излишно да се морят да създават своя музика, защото няма кой да я слуша. За мен, лично, това да имаш група предоставя уникалната възможност да задействаш творческия си потенциал и да представиш по един много ефективен начин това, което си създал. Да имаш потенциал, но да не се възползваш от тази възможност е похабено време и усилия.
В другия аспект на въпроса ти – относно съчетанието – наложително е да има кавъри в репертоара на младите групи, които нямат достатъчно по обем авторско творчество. За тези, които пък го имат, е въпрос на избор. Групи с изградено име избират по 2-3 любими парчета, които им пасват и това е. При нас все още е необходимо да поддържаме голям репертоар от кавъри.
Относно качественото съчетание специално при нас – много от кавърите в репертоара ни бяха разностилни рок-хитове, които взаимно се режат стилово. Но този подбор е динамичен, така че се стараем песните, които избираме да свирим, да ни пасват по някакъв начин – например парчета, в които има ярки двугласия.
R. Th.: Споделете най-близката цел на STORM!
Най-близката: предстоящият ни сингъл да се хареса масово по света и у нас.
R. Th.: Освен още концерти, какво да очакваме от бандата? Има ли план, по който работите?
Отдаваме приоритет на записите, но поддържаме форма и за участия. Оживлението тепърва предстои.
R. Th.: Вашето послание към феновете и потенциалните ви слушатели?
Хора, слушайте група STORM и повече български групи! Дайте ни шанс, ние няма да ви разочароваме. Очаквайте много изненади.
Интервюто подготви: Rock Thrashler
София, май 2021 г.
1 Понятие, използвано от тесен кръг специалисти, за да обозначат феномен от груповото съзнание в някои формации и което още не е получило своята официална дефиниция.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Symphonic Metal Gathering 2018 (SANCTORIUM, APRIL WEEPS, THE A.X.E PROJECT и ENTHRONEMENT)
Макар да се чуват някои снизходителни оценки, симфо-метълът в България преживя не само сценична експанзия, но и достигна значими стандарти. И ако не е стъпил на световната сцена, то това е по-скоро, поради липсата на съвременни продуцентски продукти у нас. И така, за да проверим достоверността на една такава теза, посещаваме Sympho-Metal празника в клуб Live & Loud с участието на гостите от Санкт Петербург – SANCTORIUM, словаците APRIL WEEPS и нашите групи THE A.X.E. PROJECT и ENTHRONEMENT. Самото събитие не е озаглавено „Sympho Metal Gathering”, но е логичен наследник на възникнала такава традиция в предходни години.
Enthronement
ENTHRONEMENT се завръщат след известно прекъсване и очаквам с интерес какво ново ще предложат на публиката си. Изглежда неактивният им период е бил пауза по своето същество. Те продължават да имат своето добро neo-classic звучене, носещо натоварвания от NIGHTWISH и BLIND GUARDIAN. Имиджът им е тотално доминиран и имитиращ този на АРКОНА. Руските рубашки и акцентите от средновековен милитаризъм са твърде буквален цитат и могат да въздействат само на незапознати с оригинала. Вокалистката им Теодора Петрова демонстрира отново широките си диапазони на харшово и оперно пеене, съчетавайки ги в една опасна за гласа ѝ комбинация, която в момента звучи впечатляващо. Макар идеята им да включва скандинавски фолклор, музикално той продължава да им се изплъзва. Въпреки стабилната си подготовка за този концерт, не видяхме развитие на групата. Малко по-простите им аранжименти и ритмика звучат добре, но остават на едно по-ниско равнище. Не е малко, разбира се, че успяват да запазят добрата си динамика, след периода на неактивност. Време е да видим и развитието от тях!
Enthronement
Сетлист ENTHRONEMENT:
Intro
- Fire Still Burns
- Fighting The Cross
- Myolnir
- For Freedom
- Glory Lands
- Asgard
The A.X.E. Project
THE A.X.E. PROJECT ни се показаха с една лекота на свирене, каквато са добили в хода на записите на новия си албум. Те бяха решили да ни запознаят предимно с новите си композиции, които запазват характерния си Sympho-Progressive Metal стил. Цялата група владее инструментите със завиден майсторлък, като не се свени да го демонстрира в представление, заслужаващо нашето внимание. Разбира се, стигнахме и до подбрани тяхни стари композиции, които бяха изпълнни със замах. Това, което контрастираше на добрите впечатления от работата на секстета, бе много бедните откъм бленди и звучащи повече ретро клавири. Те принизяваха здравите китарни рифове до нивото на Hard Rock класика със стандартен клубен звук. Лекокрилото отношение, а може би и спецификите на работата им в студиото, бе оставило и двете вокални изпълнения на Цвети Кирилова (v.) и Георги Георгиев (b., v.), доста необработени. Откровено изплъзващи се, към високи тонове, имаше и у мъжките харшове и в ниския регистър на дамското изпълнение. Финалната нова композиция „Death” покри стандартите на групата, наедно със слабите моменти, а бе и свита в равноделна ритмика, каквато THE A.X.E. PROJECT рядко ползват.
The A.X.E. Project
Новите песни, които чухме на 04.03.2018 г., тогава бяха още в процес на записване. През 2020 г. този материал излезе под крилото на испанския лейбъл Art Gates Records и бе представен от THE A.X.E. PROJECT на 12.09. в малкия салон на клуб Mixtape 5. Материалът определено бе изчистен от младежката си неувереност. Чакането му си заслужаваше!
Сетлист THE A.X.E. PROJECT:
Intro
01. Fear The Angel
02. Cry
03. Wall Of Silence
04. Frozen Eyes
05. Ancient Earth Suite
06. Death
Бърз лайн-чек ни вкарва в звученето и света на APRIL WEEPS. Не много строгата официалност в облеклото на гостите от Словакия, загатва висока претенция. Бандата разчита на програмиран бекграунд, чиито интродукции и добавени звуци в самите песни контролираше сета им.
April Weeps
APRIL WEEPS очевидно наблягат на контрастния ефект между харшовите мъжки вокали и нежните дамски песнопения, като и двамата вокалисти пеят впечатляващо прецизно. Ненатрапливата подложка, включваща клавирни интродукции и звуци от рогове, не разваля впечатлението от живото свирене на бандата. Симфоничната структура на песните не е абсолютизирана и е обогатена от Progressive Metal влияния. Въпреки тежкия контролер пред фронт-дамата, тя е плаха в боравенето с него и между песните звучи същото ехо, като по време на кантата. Изглежда в Sympho Metal-а на клавирите се отдава една традиционна почит! APRIL WEEPS ползват също беден репертоар от бленди, наследени в голямата си част от ранните албуми на DIO. Секстетът композира собствени мелодии и хармонии! Ползвайки 6- и 7-струнни китари, в някои пасажи, музиката им слиза доста ниско по тоновете, но строго-равноделните ритмики ги предпазват от Jent влияния.
April Weeps
Акустичните пасажи често вземат връх в песните. В строго gothic композицията „A Way of Mind” има включен дори електронен семпъл, което разчупва калъпа им, но ощетява композиционния план. В последната песен изплуват по-ясно progressive влиянията им от QUEENSRYCHE, но и онези фини славянски фолклорни компоненти, където Marta (v.) пее с ецване, за да добие парчето своята уникалност! Не случайно, година по-късно, APRIL WEEPS попадат на сцената на W:O:A Battle of the Bands с почти идентичен сетлист на този, който представиха в София!
Сетлист APRIL WEEPS:
Unreachable Gratification part – Line check
- Palingenesis
- Realisation Stage
- A Way of Mind
- Unreachable Gratification
- Extirpation
April Weeps
Дългогодишна е традицията в надпреварата между московската и петербургската рок сцени, затова коя е по-съвършена в творенията си… Много бих могъл да ви разказвам за този ескалиращ през годините спор, но се опасявам, че няма да е достатъчно интересно… Това състезание, също традиционно, е обладано от духа на провинциалистката чест и неговите резултати са по-скоро кой да остане на последното място по грамотно звукване, отколкото да се демонстрират някакви постижения. И така, щяхме да наблюдаваме петербургски представители да доказват хедлайнерска позиция в София.
Sanctorium
Изцяло записаната интродукция на SANCTORIUM се срива, възстановяването ѝ се оказва непосилно и бандата влиза доста дървено без подложката си в своя сет. Усещането за читалищно озвучаване от 80-те отчетливо се усеща във вибрациите на атмосферата и аз съм сигурен, че причината не е в клуба! Грижите за саунда са оставени в ръцете на техен озвучител, което ни лишава от възможността да усетим опитите за всичкосвирене на групата в първите две песни. Вторият им китарист е включен директно в пулта, без никакви ефекти и по-голямата част от свиренето му е изгубена за нас. Контролът над ефектите на Дария Жукова (v.) също е поверен на озвучителя, но всичките му усилия не могат да маскират стандартно-фалшивите тонове. Кликът на барабаниста е толкова силен, че излиза през озвучаването…
Sanctorium
.Сякаш хаосът в звученето на SANCTORIUM бива преодолян по време на двете баладично-мажорни песни, които следват в изпълнението им. Броят на вокалистите на сцената расте, а руските фолклорни мотиви стават водещи. Хармоничните многогласи трудно влизат в гамата на естрадната хармония. Симфоничното звучене на студийните им записи, засега, убягва в изпълнението, но вокалистката се хвърля на оперно пеене, за да достигне такива стандарти. Там в композициите, където би трябвало да има преходи, такива често липсват, сякаш плоча прескача на следващ мотив. Клавирите започват да доминират в аранжиментите, а избликващите мажорни хармонии носят спомен за съветска естрада. Онова всичкосвирене, което споменах, представлява неумел колаж от споменатите елементи, Hardcore рифовки и Black Metal агресия. Фалшиви меки вокали се смесват с крайни форми на харш в нестройна концепция. В хода на сета някои песни просто отпадат от официалния лист.
Sanctorium
SANCTORIUM сякаш изнемогват под собственото си творчество и когато идва ред на „Shaman`s Curse”, то звучи така, сякаш ВЕСЕЛЫЕ РЕБЯТА правят гавър на неопределено Black Metal парче с гост-вокалист София Ротару!!! Руската народна песен, най-известна от изпълнението ѝ на Фьодор Шаляпин, агресира в строго кремоновски саунд. А последният трак, пред който в сетлиста пишеше „Bis” е с леки фолклорни забежки и би могъл да бъде изсвирен от всеки ресторантски оркестър, срещу неголяма сума пари и музикално желание за изпълнение песен на IMMORTAL… Групата и тримата й вокалисти агонизират в лудешка превъзбуда от достиженията си. За дислексичната интерпретация на любовните текстове, не съм и мислил да ви разказвам… SANCTORIUM спокойно можеше да подгяват за този концерт и да благодарят смирено на колегите си от другите банди за предоставената възможност да се изявят! Точка в актива на московската сцена, присъдена служебно…
Сетлист SANCTORIUM :
Interrupted Intro
01. Choronzon
02. Space Between Us
03. Sons of Heaven, Maids of Earth
04. The Threads of Fate
05. Knight and The Lady`s Honor
06. Nuclear Song
07. Name Of Rose
Piano Outro
08. Shaman`s Curse
09. Эй, ухнем (Руска народна песен)
10. Song Of Bograd
Sanctorium
Целият концерт продължи три пълни часа с доста стегнати паузи между групите. И ако броим сета на хедлайнера, като придобито интересно познание за състоянието на различни сцени, мероприятието бе изключително богато на информация за значими тенденции в Symphony Metal-а!
Rock Thrashler
04.03.2018, София , Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Как да си осигурим грамотен журналистически репортаж
Ръководство за недозабелязани музиканти, собственици на слабовълнуващи заведения, организатори на слабопосетени или пропаднали събития и всички, желаещи вселенско внимание §7
1. За да сте сигурни, че ви е необходимо журналистическо отразяване, първо трябва да сте готови да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! Ако искате нещо да бъде отразено предварително, то тогава трябва да се обърнете към врачка, а не към журналист! Може и към лице, в друг вид професия…
2. Когато вече сте сигурни, че ви е необходим журналист, който би могъл да напише и достоверни, но понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало, то е необходимо да поканите такъв! Ако някъде в тълпата видите познат журналист, не си казвайте „Ейии, медиите ни забелязаха.”! Журналистът е преди всичко човек, който има конституционното право на свободно придвижване, което би могло да го отведе до вашето полезрение, без специален повод или умисъл за описание. Така, както, когато ви потрябва някой майстор за домашен ремонт, откривате такъв и го каните, така и журналистът трябва да бъде поканен в конкретно качество или чрез медия, подходяща за вашия тип мероприятие!
Тук се налагат някои пояснения! Подмятане в интернет или на маса: „Аве, пич, що не наминеш следващия петък, еди-къде-си, да ни забележиш! То и без тва билетът е само дес` ле`а, пък и може да ти хареса, да драснеш после некой ред!?!”, не представлява поканване на журналист! „Ау, как се радвам, че си тук! Кога ще излезе материалът?” – още по-малко представлява такава покана! Поканването на грамотен журналист изисква съответното количество уважение; обосноваване на очакванията ви към него (Които изключват създаването на неистинни твърдения или премълчаване на обективни случки!); гаранции за предоставяне на необходимия комфорт да извърши това, което се изисква от него; активно положително отношение към осъзнатата необходимост от труда му и готовност евентуално да прочетете впоследствие достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!
3. За да бъде описано вашето събитие по възможно най-адекватен начин, е хубаво да предоставите на вече поканения журналист предварителна информация. Тя би могла да бъде: какви са целите на това мероприятие? (Освен, умереното до прекомерно забогатяване…) Във връзка с целите му, какъв е планът на протичането му? И евентуално, какви резултати се очакват от това мероприятие? Планирате ли някакви мерки, ако нещата не се развиват според предварителния план и как специално журналистът ще поеме такива едни изненади? Като при всички изброени опции, трябва да имате предвид, че би било възможно впоследствие да прочетете достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!
0. Едва тук вече стигаме до Нулевия принцип на необходимостта от журналистическо отразяване или защо въобще би било полезно за вас да имате такова?
Целите на вашето мероприятие са изключително важни и полезни за обществото, пробудени от идеалистични чувства, основани на взаимопомощта в рамките на приятелския ви кръг, обществената група, родината или световното човечество, както и космическия смисъл на възникването на живота на това общество. Така гореописаната целева група пет пари не дава затова и не припознава събитието ви като значимо! Тогава ви е необходим журналист, който да се потопи във същността на това, което правите и да извлече всичко най-красиво от него, като междувременно би могъл да напише достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, относно същинските подбуди на изложените идеали, или пък да публикува достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало!
Цел на журналистическото отразяване може да не е конкретното събитие, а по-всеобхватният стил на вашата работа, добрите традиции в поредицата събития, които сте организирали и затвърждаването на вашия бранд, като притежаващ съответните непреходни качествени параметри! Въпреки тази переспективна и по-дългосрочна цел, вие не трябва да изключвате възможността репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало. С това журналистическото отразяване може да измести леко първоначалната си цел, но поне ще се знае, че вие държите на достоверни, макар и леко неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало! И с гордост ще може да твърдите, че сте стожер на обективната журналистика, която рисува картина на достоверни, макар понякога неприятни (По ваша преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало.
Може просто да искате разширяване на вашата популярност, защото считате извършваните от вас дейности за интересни, полезни и заслужаващи си вниманието, без да имате някакви свръхочаквания от обществените ползи, вследствие на тях!?! Тогава просто трябва да имате предвид, че наяве може да излязат неща, които са достоверни, но неприятни (По ваша преценка.), които да са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както на вас ви се е искало или просто сте си мислели, че се получават по-добре!
Най-зрелите потребители на журналистическо отразяване, всъщност, внимателно четат достоверни, но понякога неприятни (По тяхна преценка.) неща, които са просто обективни последици от събитията, които не се получават така, както им се е искало! След това, те полагат усилия, следващите организирани от тях събития да се получат, макар и не перфектно, но малко по-добре от предишния път! Тогава трудът на журналиста придобива и най-голям смисъл, независимо от fackта, че той вече безвъзвратно ви е опротивял в своето черногледство и вторачване в незначитени дреболии!!!
4. Вие просто искате да бъдете отразени, независимо какво ще се случи на събитието ви! Тогава просто трябва да поканите журналист! Не пропускате необходимостта от различни методи, за да го убедите, че трябва да се потруди в името на това отразяване! (Вашето величие и „удоволствието” от присъствието не са сред стимулите, които успешно да изтъкнете в тези случаи! Особено, ако очаквате съответният материал след това да се разпространява свободно!) Въпреки тази неформалност на постановката, не бива да забравяте, че не е изключено репортажът да съдържа достоверни, но неприятни (По ваша преценка.) неща, които да са просто обективни последици от събитията, които са се получили, независимо, че вие не сте планирали какво ще става!
Искрено пожелавам успех на всички заинтересовани!
Rock Thrtashler
От няколко хиляди посетени събития, няколко стотин,
от които собственоръчно отразени,
с няколко десетки недоволни от прочетеното за себе си
Още от серията:
Как да кажеш на елека, че е мазен
Как да напишем концертен репортаж
Как да правим пого/мош пит/съркъл пит
Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
За изкуството на изразяване и други неща (MYSTICA представя „Oratorio”, GHOST WARFARE)
Статистиката за 2019 г. говори, че е имало 16 представяния на нови издания на български групи в рок и метъл сегмента. Има случаи, някои такива събития да са съвпадали, поради което да е невъзможно да бъдат посетени всички. А има и такива, които просто не са успяли да ни привлекат като фенове… Случаят с MYSTICA бе оценен като доста интересен. Писането, обаче, за българските групи с аршина на световната сцена (Практика, чиито стандарти се стараем да спазваме), е неблагодарно, макар и благородно занимание, поради ред причини… За да надскочим скромния брой на публиката, която би могла да свидетелства за събитието, посягаме към това дело свято!
Mystica
Съпортващата група, GHOST WARFARE, две години по-рано бе плиснала такава плейбек подложка в лицата на софийската публика, че тогава това спъна усилията на списчика ви, да произведе репортаж от едни интересни два концерта… (Както съм ви казвал вече в „Балканска блек метъл асамблея”, произвеждането на строго-критичен репортаж изисква неимоверно повече усилия, от този, отразяващ сполучлив концерт.) Критичното ми ухо бе приятно изненадано от живо свирене с прецизно артикулирани основни и бек-вокали, каквито групата се е школувала да прави на живо, най-сетне! Разнообразният им Sympho-Prog Metal, на места, затъва в блатата на невинния ентусиазъм с равноделна бавна ритмика и четиритонови хармонии, но на места израства композиционно с хващащи мелодии и смяна на ритъма. Търсенето на различни вокални техники и смяна на солиращите гласове, също има своите бисери и своите елементарни имитации, но разнообразява музиката им по достоен начин. Някои натрапливи хармонии, присъстващи в старите и новите пасни, сочат Георги Латев (g.), като основен композитор в бандата. Изпълнените две композиции от предстоящия им да излезе четвърти студиен албум – „Hire Gogs” и „Legacy of Renn” говорят, че развитието на GHOST WARFARE във всеки един аспект е възходящо!
Ghost Warfare
Захласът на публиката по мелодиите, с известна Doom Metal закваска, извиква закъсняла реакция на ентусиазирани ръкопляскания, които групата приема като бис. Последната балада с агресивен и раздвижен почерк уж е добавена към сета, но всъщност си присъства в разхвърляните по сцената сетлистове. Така оформеното 45-минутно въведение ни сюрпризира приятно и бе съвсем подходящо за духа на концерта.
Сетлист GHOST WARFARE:
01. Dusk
02. Anything Illusion
03. Hire Gogs
04. Frozen Heart of The Earth
05. Solar Insignia
06. Under the Black Sea
Бис:
07. Legacy of Renn
Ghost Warfare
Тук последва онова разтъкаване между сетовете, което българските групи си позволяват да правят по клубните си участия. Когато хиперболизираните паузи започнат да гонят по времетраене минималистичните музикални части, дори най-ентусиазираните фенове започват да агонизират в уплътняващите безсмислени разговори под съпровода на музикално оформление от някой барман, чийто „елитаристичен” вкус е съизмерим с най-долнопробното питие, което предлага… Пушачите уплътняват с двестаграмки, което изяжда проценти от смисъла на цялата инициатива и превръща първата песен в глашатайска сводка… Някъде тук понятията „нов албум” и „ново ЕР” се рекомбинират, за да оправдаят (може би) забавянето.
Mystica
Към 23:20 ч. MYSTICA са вече на сцена и свирят на живо своята интродукция. След което, Далия Чорбаджийска (v.) обявява кои са те и защо сме се събрали. Песните от новото издание се представят в различен ред, а първото изсвирено – „Reborn” е вече доста познато на феновете на бандата, защото те го изпълняват по концертите си от поне две години. Втората песен започва с тъпан, за да събере в себе си различни неравноделни ритмики, чиято сглобка не е сред най-сполучливите аранжорски решения на сцената ни и е за сметка на хармониите, но видимото удоволствие на музикантите от изсвирването й я събира композиционно. Баладичната песен на изданието се колебае между AOR звученето и фините Progressive Metal модулации и промени в темпото. След Prog. въведението, „Memories” навлиза в родопските фолклорни традиции и предлага усложнения в своя аранжимент, чертаещ взискателност и прецизност. Вокалите на Шулц Петров (v.) просто попиват в музиката на MYSTICA, докато тези на партньорката му остават на поп-рок равнище. Едноименното на изданието парче – „Oratorio”, обявено като последно, е progressive metal демонстрация на богатите възможности на формацията към актуалния момент да борави с разнообразния Prog. Metal инструментариум.
Mystica
Тук бандата очаква овации и обещава отдавна неизпълнявани на концерт песни. Приятното в MYSTICA е, че тези скромни труженици на метъл попрището ни работят дълго и упорито, макар и не толкова резултатно като обем, но винаги със значими постижения! И винаги свирят на живо цялата звучаща музика! Не мога да не изпитвам уважение към изпълнението на песен от пред-групата им АГОНИЯ, по стихове на Хр. Смирненски и събрала в себе си онзи ранен Heavy Metal ентусиазъм, който те не загубиха през годините! Програмната песен „Mystica” от 2008 г. също съчетава Heavy-то с ранните Prog. инвенции на израстналите към онзи момент на композирането й музиканти. В 00:05 ч. вече викахме групата на истински бис, но времето бе твърде напреднало за повече волности.
Mystica
Сетлист MYSTICA:
Intro
01. Reborn
02. I. M.
03. Missing Way
Intro >
04. Memories
05. Oratorio
Бис:
06. Спартак (Кавър на Агония)
07. Mystica
Rock Thrashler
08.11.2019, София , Live & Loud
Снимки: Кирил Груев ©
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Южняшки огън и мултиезикова интелигентност в скачените съдове MOONSPELL – ROTTING CHRIST
Въпреки наличието на регионална банда, запозната с местните особености, логистичните препятствия на Балканите остават непредвидими. Придвижването на тур-комплекта бе срещнало известни затруднения и паради това, програмата закъсняваше. Отпадналите и после възстановени за датата швейцарски рокаджии SILVER DUST, отново бяха изключени от програмата! (Нещо като контрапункт на два пъти включените в програмата на един фест WHITESNAKE…) Бързото осигуряване на музикантите бе последвано от припряно пропускане на събралата се публика. Но нещата влязоха в някакви нормални релси, и в 22:30 вече бяхме готови да посрещнем първия ко-хедлайнер.
Rotting Christ
Добре режисираното шоу на ROTTING CHRIST стартира завладяващо, но и с много изявена подложка, елементи от която музикантите имитираха, че изпълняват. Композициите на гърците побират дълбока по своята смисленост и интерпретации философия, която борави с полиезикова изказност и надбуквалистки смисли, добиващи нови измерения в своя полиглотизъм! Същото е и положението с музикалната част – богата орнаменторика от фолклорни инструменти, православни хорове, клавирни и абстрактни звуци рисуват полифонични картини. За съжаление, повечето екзотични звуци са добавени електронно, докато четиримата се справят с класическия рок/метъл инструментариум. След втората песен, Sakis (v., g.) ни приветства на български със „Благодаря, България!”, след което се извинява за закъснението. Перфектното, като звучене, изпълнение се подрежда в дисциплиниран спектакъл, какъвто неведнъж сме наблюдавали от бандата. Dark Metal мелодичност, Black Metal агресия и множество фолклорно-епични препратки оформиха окултното настроение на изпълнението.
Rotting Christ
След осмата песен, ROTTING CHRIST ни питат ще е добре ли да изпълнят някои от старите си неща. Очаквано, публиката е във възторг. Въпреки сложността на композициите, прави впечатление, че за живото изпълнение е оставена само най-лесната част, която да позволи на музикантите една по-свободна раздвижност. Въпреки това, шоуто притежава някакъв стерилитет – то е твърде перфекционистично и сякаш лишено от емоции. Групата сякаш е впримчена в изпълнението си, въпреки че ROTTING CHRIST боравят доста свободно със сетлиста си за различните дати на турнето. Именно това усещане за стерилитет направи така, че повечето хора да не разберат, че всъщност, София получи специален разширен сет за местните фенове! Получихме два екстра-трака, така небрежно размесени в стандартната програма, че прави чест на техническата грамотност на момчетата! Постоянната аудиовръзка между песните по никакъв начин не бе нарушена в това специално шоу. А подготвената дълга аутродукция позволи атмосферата на концерта да бъде запазена, а не да бъде изтървана от „режисьорски” решения, включващи AC/DC и балади на METALLICA…
Rotting Christ
ROTTING CHRIST:
01. 666
02. dub-sag-ta-ke
03. Fire, God and Fear
04. Κατά τον δαίμονα του εαυτού
05. Apage Satana
06. Dies Irae
07. The Forest of N`Gay
08. Societas Satanas (THOU ART LORD cover)
09. Demonon Vrosis
10. Cine iubeşte şi lasă
11. King of a Stellar War
12. In Yumen-Xibalba
13. Grandis Spiritus Diavolods
14. Non Servam
Outro
Призрачните православни песнопения с добавени жални македонски женски напеви биват „счупени” от бърз професионален саундчек на MOONSPELL.
Moonspell
В 23:50 ч. вече слушаме камбанния звън от интродукцията на португалците. MOONSPELL правят една разходка в началото на последния си албум – „1755” (2017), която, без да е medley, включва различни интродукции от целия албум, за да ни представи цялостната му философия в съкратен вид. Маската на вокалиста допълва шоуто с детайлност. Песните в това начало не са свързани, така че на Fernando Ribeiro (v.) му остава време да ни поздрави с „Good evening, Бульгария!”. Песните ни разкриват групата, като притежател на разнообразни музикални похвати, обединени от мелодиката, разнообразната ритмика и стабилната рифовка. Не се е загубил и онзи усет към ориенталската музика, известен ни още от първото ЕР на групата. (Историческото вдъхновение за последния албум е побрало в себе си и арабското нашествие на Иберийския полуостров.) Множеството благодарности са подкрепени с обяснението, че групата е при нас, въпреки всички граници и полицейски проверки!
Moonspell
Веднага след това, скачаме в класическото творчество на MOONSPELL. На този етап гласът на фронтмена още не е влязъл в пълната си форма и следите на проблемното пътуване личат. Въпреки това, сетът вече набира скорост, макар и обилно полят с бекграунд добавки. Въпреки наличието на клавир на сцената, голяма част от атмосфериките са програмирани. Обширните интродукции и аутродукции рисуват завършена картина на високотехнологичен спектакъл, който обаче не е лишен от живата си част. Повечето добавени клавири са силно симфонизирани, за разлика от студийните версии. Звученето е монументално, хармонично и прецизно. Трите тотални хита на MOONSPELL, които затварят официалната част на концерта ни помитат с мощ и прецизност, достойна за най-разпалените фенове на португалците! Групата се оттегля.
Moonspell
След горещо кратко скандиране, тръгва интродукция, на фона на която Fernando Ribeiro ни покръства/освещава с огромен кръст, от който свети лазер. Той леко надценява завладяващата сила на новата им песен „Вси Светии” и не получава скандиране, каквото е очаквал.
– Свирихме и в Турция и в Румъния, но вие заслужавате още едно парче! – Демагогства вокалистът, при все че и там не само е изпълнил „Full Moon Madness”, но и е представил по-дълъг сет!!! Щрайхирана клавирна аутродукция финализира час-и-пет-минутното представяне на португалците.
Атмосферата
Сетлист MOONSPELL:
Intro >
01. Em none do medo
02. 1755
03. In tremor dei
04. Opium
05. Awake!
06. Night Eternal
07. Breathe (Unil We Are No More)
08. Evento
09. Mephisto
10. Vampiria
11. Alma Mater
Бис:
Intro >
12. Todos os santos
13. Full Moon Madness >
Outro
Феновете
MOONSPELL си удържаха двата бонуса, предоставени ни от ROTTING CHRIST! В целия регион единственият им по-къс сет е бил в Солун, където пък, колегите им са изнесли своеобразен бенефис от бонуси. Предполагам, че това съвсем точно отразява финансовата част на ко-хедлайнерското споразумение. Но от нашата камбанария, MOONSPELL са ни длъжници!
Rock Thrashler
17.11.2019, София, Mixtape 5
Фотограф: Кирил Груев ©
Фотогалерии:
MOONSPELL
ROTTING CHRIST
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 