Начало » Концертни репортажи » Галерии » LEFT TO DIE: Метъл обрат на съдбата

LEFT TO DIE: Метъл обрат на съдбата

Reborn Dead Tour – София:
LEFT TO DIE и ПРОКАЗА

През 1990 г. DEATH са пред второто си европейско турне. „Вдъхновен” от първото през 1988 г., което е пълно фиаско за неизвестната още дружина, събрана около Chuck Schuldiner, той отказва да тръгне, въпреки вече сключените договори. Мълвата (Отразена и в тогавашните издания на Metal Hammer) е, че музикантите са се събрали пред дома на фронтмена и са провели няколкодневен джем, демонстриращ техническо съвършенство, в желанието да го убедят да тръгне! Тогава един приятел сподели мечтата си: „Искам Чък Шулдиниър да живее над нас и всяка вечер пред блока да свирят DEATH!”…

Защо ви разказвам всичко това ли!?! Защото днес ще попътуваме с машина на времето, която ни връща в една технологично подобрена 1990 г.! Тогавашното турне се реализира в състав: Bill Andrews (dr.); Terry Butler (b.); Walter Trachsler (g.) и Louie Carrisalez (v.). Всъщност, DEATH винаги са имали доста динамичен състав, диктуван от перфекционистичните търсения на основния им композитор и основател. През групата са минали все титанични инструменталисти!

Няма съмнение, че смисълът на това днес да видим LEFT TO DIE, може да се обобщи в две насоки: да се докоснем отново до онова творчество, което сякаш вече ни се изплъзва, по начин, максимално доближаващ се до извора или да видим как изглежда на живо нещо, което е невъзможно да сме виждали, поради младостта ни! Смисълът на самото събиране на групата LEFT TO DIE е двамата ветерани от DEATH – Terry Butler (b.) и Rick Rozz (g.) да се върнат в годините, когато са изковавали албумите на DEATH – „Leprosy” и „Scream Bloody Gore”. В този проект им помагат Gus Rios (dr. GRUESOME) и Matt Harvey (v. EXHUMED, GRUESOME). Както може би повечето фенове знаят, съществуват и други формации с претенции за наследството на DEATH, които са съсредоточени в други тяхни периоди и също са концертирали у нас… Но ние се връщаме в дните, когато се появи надеждата, че все пак, световните групи може да ги видим, без да се превръщаме в престъпници в очите на маршируващите към залеза си милиционери!!! (О, измамни времена…)

По това време ПРОКАЗА са още младежи, които се захласват по твърд метъл, но някъде към 2001 г. те вече свирят в банди и сочат ранните DEATH за едно от основните си вдъхновения. За това не случайно организаторите от BGTSC ги избраха да подгреят този знаков концерт. Самата група нееднократно благодари за осъществяването на тази своя мечта.

Както е по план, точно в 20:00 ч. ПРОКАЗА са на сцена. Както добре знаем, те са обогатили своя стил с разнообразни влияния, които върху Death Metal-а са насложили Hardcore, Thrash, даже и Jent влияния. Освен че са се готвили стабилно за този концерт, увереното представяне на момчетата изважда на показ пънкарската струна от звученето им. Това ги доближава до публиката и заедно с чистосърдечните изказвания на Стефан Абаджиев (v., b.) между песните прави сета им изключително приятен за съпреживяване! Удоволствието от свиренето лесно се прехвърля на феновете и те често скандират „Про-ка-за!”. След около 45 минути се разделяме с подгрявката.

Сетлист ПРОКАЗА:

01. Bastard
02. D.M.F.
03. Leprosy
04. Fear of Death
05. Hysterical Deganarate
06. Безумна агресия
07. Porn Industry
08. Despicable Form of Life
09. Спящо зло
10. Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)

Бис:

11. Fear Of Death

И така, независимо дали сме със съзнанието за случващото се, днес ние сме на концерт на LEFT TO DIE, но ще преживеем концерт от турнето на DEATH през 1990 г.! Един подарък от съдбата, който ще ни върне невъзвратимото и ще ни направи още мъничко по-пълноценни граждани на света. Това е последното шоу от турнето на величавата формация, което си има своите плюсове и минуси… До нас са достигнали само бледи остатъци от мърча – тишъртите на групата са разпродадени, а от пуловерите има ограничен набор от размери. Продават се сетлистове от турнето, изработени от винил…

Към 21:00 ч. кратък лайнчек сверява настройките на озвучаването с параметрите на клуба. Десетина минути по-късно светлините гаснат, групата е на сцената и започват интродукциите, които да ни припомнят корените на тази музика и да ни подготвят за естетическото преживяване LEFT TO DIE! Качеството на звука на живото свирене е на следващо ниво! Съвършена ритъм секция, без боботене на дропнати китари и със звучене, което едновременно се съизмерва с DEATH, но и не се смущава да носи личен прочит! Вокалите на Matt Harvey не са в онзи тежко-подражателски маниер, който често ни се предлага от трибют бандите! Личните му гласови данни се вплитат в песните много естествено и носят спомена за Чък по ненатраплив начин!

Призивите между песните са кратки, ясни и ненатруфени. Паузите са дисциплинирани, без да имат дигитално зададен пулс. Докато траят, микрофонът се освобождава от ефектите си и репликите са ясни и разбираеми. Контролът на пулта се съобразява с групата, включително и осветлението, а не обратното! По това време вече и пуловерите от мърч щанда са свършили.

Да обяснявам на драгите читатели как песните са коя от коя по-велики, титанични и неописуеми, ще оставя да четете тези напъни другаде… Сетлистът говори сам по себе си. Качеството на звукоизвличането го отбелязахме ясно и категорично. Целите на срещата ни – също. Често в публиката избухваха скандирания „Left to Die!”, на които групата отвръщаше с комплименти към феновете. Кърпи и бири подкрепят творците в работното им битие. За нас остава чистата наслада. Преди изпълнението на „Zombie Ritual” ни предупреждават, че това е последното парче. Продаваният сетлист им противоречи…

След като LEFT TO DIE свалят инструментите и се прибират, феновете скандират „Death!”. Завръщайки се на сцената, момчетата ни подканят да скандираме „Chuck!” Правим го. Бандата забива добавката, която прелива през мелодично соло в още едно парче, което наистина е изненада. (Ако си затворим очите за някои любителски видеа…) Час и двадесет минути са ни върнали нещо, което можеше да е изгубено завинаги, но вече не е!