Кирил Груев – The Other Side

Фотогалерия: SWALLOW THE SUN, SHORES OF NULL и DEADSCAPE в София на 15 октомври

октомври 17, 2026 4:13 / 1 коментар за Фотогалерия: SWALLOW THE SUN, SHORES OF NULL и DEADSCAPE в София на 15 октомври

SWALLOW THE SUN, SHORES OF NULL и DEADSCAPE в София на 15 октомври 2026 г. в клуб „Joy Station“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: MAYHEM и MARDUK в София на 9 октомври

октомври 10, 2026 23:13 / Вашият коментар

MAYHEM и MARDUK в София на 9 октомври 2026 г. в зала „Христо Ботев“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: SEPTICFLESH с оркестър и хор в Пловдив на 19 септември 2026 г.

септември 20, 2026 17:38 / Вашият коментар

SEPTICFLESH на концерта „Ancient Whispers“ с оркестър и хор на 19 септември 2026 г. в Античен театър, Пловдив.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: 1349, THE RUINS OF BEVERAST, VITRIOL и SARCATOR в София на 16 май 2025 г.

юни 1, 2025 15:56 / Вашият коментар

1349, THE RUINS OF BEVERAST, VITRIOL и SARCATOR на 16 май 2025 г. в клуб „При Черепите“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: DARK TRANQUILLITY, MOONSPELL и HIRAES в София на 25 април 2025 г.

май 26, 2025 0:49 / Вашият коментар

DARK TRANQUILLITY, MOONSPELL и HIRAES на 25 април 2025 г. в клуб Joy Station, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: TERRAVORE, MALTWORM, SLICER и PHANTOM в София на 21 март 2025 г.

април 19, 2025 14:57 / Вашият коментар

TERRAVORE, MALTWORM, SLICER и PHANTOM на 21 март 2025 г. в клуб „При Черепите“, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

APOCALYPTICA: Play Metallica Part 2 (& Part 1)

февруари 15, 2025 21:40 / Вашият коментар

Както често се налага на членовете на бандата да обясняват в интервюта, вторият албум с кавъри на METALLICA идва не, заради изхабяването на авторските идеи на APOCALYPTICA, а защото е назрял моментът за него. Новото им шоу, също било преизпълнено с нови идеи и по-зрели интерпретации. Няма причина да не им вярваме. Още повече, че с натрупването на авторските им албуми идейната им същност започна да е някак повтаряема и само вокалните партии и барабанните канонади разнообразяваха продукцията им. Композирането за чело, когато си изучавал този инструмент като класически, не е толкова екстремно, колкото са кавърите.

Когато APOCALYPTICA свириха за пръв път в България, все още усещахме еуфорията и на първия концерт на самите METALLICA през същата 1999 г., две седмици по-рано! Финландците почти напълниха тогава зала 1 на НДК на 25 юни. Трите самотни подиума, обвити в черен сатен, на които музикантите се позиционираха със столове на огромната сцена на залата изглеждаха като минималистичен декор за метъл концерт, но пък какво избухване ни очакваше тогава… Без подкрепата на перкусии, музикантите компенсираха с мощно спикато по струните на челата си, извличайки от тях звуци на рифовка и ударни инструменти едновременно! Eicca Toppinen беше категоричен водач на формацията по това време и интерпретираше много от кантата и солата, но работата беше разпределена равномерно между музикантите и всеки имаше своите силни моменти по време на концерта.

Тежка мутроподобна охрана се разхождаше по пътеките и санкционираше, дори ставане от стола, докато огромното множество от феновете пееха с пълно гърло текстовете на песните от оригинала. Някак времената още бяха такива… Сингълът от втория им албум „Inquisition Symphony” – „Refused / Resist” вече бе завъртян по радиата и ние наелектризирано го очаквахме, за да реализираме нападение на предните позиции на залата. Когато Eicca, също вече изправен като нас, с доста раздраните си черни панталони, обкичени с безопасни игли, ни попита: „А, тук дали има фенове на SLAYER?”, няколко човека по различните пътеки се спуснахме към сцената! Множество здравеняци се ориентираха към санкционирането ми, но докато ме пресрещнат, зад гърба ми имаше стена от хора! Доста силен концерт реализираха тогава APOCALYPTICA, изцяло изсвирен от крехките на вид момчета. На финала, тримата музиканти се поклониха, махайки ни с лъковете, от които висяха по два снопа скъсани влакна.

Сетлист APOCALYPTICA 1999

01. For Whom the Ball Tolls [METALLICA cover]
02. Harmageddon
03. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
04. M. B.
05. One [METALLICA cover]
06. South of Heaven [SLAYER cover]
07. Toreador
08. Refuse/Resist [SEPULTURA cover]
09. The Unforgiven [METALLICA cover]
10. Inquisition Symphony [SEPULTURA cover]
11. Master of Puppets [METALLICA cover]
12. Enter Sandman [METALLICA cover]
13. Creeping Death [METALLICA cover]

Вече издалите десет албума музиканти са решили за актуалното си турне да подкрепят друга финландска формация. Двуетажният тур-бус и скромната каравана бяха спрели успоредно на паркинга на НДК, подсказвайки гостуването. Още в ранния следобед, групите бяха чекирали в Зала 3 на двореца.

Сцепвайки секундата на две, в 20:00 ч., тръгва интродукцията на ARCTIS, която представлява електронна музика. Музикантите излизат един по един в звезден стил, хващат инструментите си, но днес подложката от бек-пистата не спира. Накрая, се появява вокалистката им в бяло трико с орнаменти и фигура на древногръцка статуя на бременната Венера… Високото дамско пеене се разполага и звучи върху музика, с характеристики от ранната MADONNA до BONEY M. 51% от това което се чува е електронен плейбек с добавени луупове. Настройката на саунда на барабаните също е с електронен отенък и трудно се различават лууповете от самите барабани. Китарите и басът се чуват съвсем леко на фона на подложката. Ако групата беше излязла съвсем на плейбек, можеше и да изтръгне някоя въздишка от умиление по стандартите на Златния Орфей и бодрото изтезание на китари, които не се чуват, из дъното на счупената ми душа… Макар беквокалите да са на запис, оригиналното пеене в по-ниските регистри е с доволни фалшивини.

Защо Napalm Records са посегнали към издаването на група, която се колебае между определенията „Modern Metal” и „Powerhouse”, можем да си обясним с платежоспособната фенска маса, от която категорично се изключих съвсем в началото на сета им. Песента „Tell Me Why” ми влиза доста показателно, с естрадно послание в стил евро-диско, със забежка към 80-те.

В интерес на истината, някъде на четвърто парче гласът на Alva Sandström се стабилизира и тя изважда приятни висини с много минорни мелодии, които прескачат мощната подложка и оправдават концерта им, като такъв. Това не пречи подложката и изпятият глас в началото на „Fire” да звукне като средностатистическа чалга. Обявяването на една от песните, че е специално за нас, ми е сред топ – повдигащите натроението изявления от сцена!!! По-късно, нещата се развиват към евро-диското с отгласи от THE CRANBERRIES и някои new wave хватки, които докарват последните два трака до приличен gothic, който откъм фоайето звучи поносимо…

Сетлист ARCTIS:

Intro
01. I`ll Give You Hell
02. Remedy
03. Tell Me Why
04. WWM
05. Bimbo
06. Fire
07. Frozen Swan
08. Theater Of Tragedy

След 35-минутното шоу на ARCTIS следва по-дългото демонтиране на дръм сета им, за изпълнението на APOCALYPTICA. Те също са свръхточни, като не считат интродукцията си, зазвучала в 21:14 ч., за свирене. Интерпретацията върху Енио Мориконе, изпълнена на пиано и щрайх, звучи от пулта, докато силуетите на групата изплуват от гъстия дим, изпълнил сцената по време на интрото.

Интерпретацията върху „Ride The Lighting” включва много обертонове, които се разгръщат в кавъра като основни мелодии. Мощно озвучените барабани прикриват в известна степен мелодичните линии, сякаш балансът в присъствието на почти пълната с хора зала не е разчетен съвсем добре. Именно барабаните са онзи елемент, който дава мощ на APOCALYPTICA и на тях не им се налага да блъскат толкова агресивно по инструментите си. Мониторите в слушалки освобождават тримата челисти да се движат свободно по сцената. В актуалното си разпределение на партиите, Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen в голяма степен поемат ритмиките, докато Perttu Kivilaakso свири 90 % от кантата и китарните сола от оригиналите! Последният се е „барнал”, освен с очна линия и със син дамски грим на спретнатата си брадичка, което леко подхлъзва нещата на Евровизия… (Или просто аз още съм стресиран от подгрявката.) Освен строгия клик, по който тече изпълнението на някои песни има и добавени обогатяващи звуци, които да подобрят аудиоизживяването на феновете. Такива, чуваме още в „Enter Sandman”, където се включват spoken пасажи и взривове. По-сетне кавърите на METALLICA не ни биват поднасяни с чак толкова експериментаторски дух и феновете се отпускат да запеят текстовете, както обикновено протичат концертите на финландците.

Perttu Kivilaakso, освен поредните приветствия и уверения, колко важна дестинация е София, изнася една стандартна лекция, за назряването на момента да запишат нов албум с кавъри на METALLICA и колко много са се развили и имат какво да кажат с новите си интерпретации. Тезата звучи малко самосугестивно, предвид резултатите от усилието. Подобни изявления има по всичките интервюта на групата, след излизането на „Apocalyptica Plays Metallica Vol.2”. После микрофонът грабва и Eicca, който с малко по-дървения си английски ни пита, има ли хора, присъствали на първия концерт на групата през 1999 г.? Из залата се вдигат шестдесетина ръце.

– Охооо, още ли сте живи, бе??? – Вкарва музикантът нотки черен хумор в представлението! Тези, чиито ръце не бяха вдигнати, се смеят по-искрено…

Чудесните и по-шлайфовани интерпретации продължават с някои музикални закачки от други песни на извора на вдъхновение, вплетени така естествено, че може и да ги пропусне човек. „The Call of Ktulu” бива посветено на Клиф Бъртън и за началото му на сцената изнасят столчета. След приключването на по-спокойната част, музикантите стават за едно по-енергично шоу а столчетата пъргаво биват изнесени. „St. Anger” бива подхванато от нежна изсвирена интродукция и е с много музикални обработки, като изважда от парчето мелодична линия, която оригиналът не предлага. След финализирането й, Eicca Toppinen застава пак зад микрофона:

– “St. Anger” е прекрасно парче и за мен беше голямо удоволствие да го изсвиря на виолончело! Както и другите песни, защото виолончелото е моят инструмент. Искам да кажа, че и целият албум също е невероятен! – Някак пак ми се натрапва усещането за автосугестивен момент в изявлението, причинен от топлите бизнес взаимоотношения между APOCALYPTICA и METALLICA.

В последвалата каскада от песни, няма някакви особени изненади. Те са класически бест трибют, за феновете. Представят се членовете на групата, където се намира и чисто новият им барабанист. На този етап изглежда, че „Nothing Else Matters” събра повече възторжени овации от „Seek & Destroy”, която пък завърши с невероятно сполучлив акцент в композиционен план. За да изпълнят „One”, APOCALYPTICA се оттеглиха временно от сцената. Замисленото в драматургичен план изпълнение, включва „разказване” на текста от самия Джеймс Хетфилд, разбира се, включен от бек писта по време на изпълнението, на която също има и щрайх добавка. Perttu Kivilaakso удря няколко тона с гръб към инструмента си, демонстрирайки ниво на владеене. Идеята за въздействаща сага, изпълнена в оперетен стил не достига до крайните форми на съвършенството на замисъла си. Но музикалното изпълнение, макар и с патерица от бек-лайна, бе достоен епичен завършек на шоуто от час и половина.

Сетлист APOCALYPTICA:

The Extasy of Gold Intro [Enio Morricone cover]
01. Ride The Lighting [METALLICA cover]
02. Enter Sandman [METALLICA cover]
03. Creepeng Death [METALLICA cover]
04. For Whom the Bell Tolls [METALLICA cover] >
Some accords „Harvester Of Sorrow” [METALLICA cover]
05. Battery [METALLICA cover]
06. The Call of Ktulu [METALLICA cover]
07. St. Anger [METALLICA cover]
08. The Four Horsemen [METALLICA cover]
09. Blackened [METALLICA cover]
10. Master of Puppets [METALLICA cover]
11. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
12. Seek & Destroy [METALLICA cover] >
Some accords „To Live Is To Die” [METALLICA cover]
13. One [METALLICA cover]

Ако сравним концертите на APOCALYPTICA – 1999/2024, някак в ранния концерт имаше повече младежка енергия, а в късния, повече техническо майсторство. Без съмнение, като разнообразие и авторски песни, ранното им изпълнение е по-значимо! Въпреки творческите усилия, тазгодишният концерт си остава просто един трибют.

Забележима разлика бе, че по време на целия концерт, един косъм от лъковете на челистите не се скъса! Предполагам, че самата група APOCALYPTICA има заслуги за развитието на тази технология в сценичните изкуства от метъл тип! Промяната в специализациите на музикантите също е факт в по-новата им история. Забележително зрелище, което ни докосна.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Здрач на удоволствията (BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION, CONFESS)

септември 25, 2024 18:41 / Вашият коментар

За щастие отмина този тренд, концертите да се обявяват година предварително и до осъществяването им да има толкова промени, че на практика да си купуваш билета на зелено… Турнетата взеха да минават регулярно през България, въпреки старанието на българските митници това да не е така. Така феновете можем да следим под лупа, какво се случва с активно концертиращи световни имена. Обективни обстоятелства вадят от релси MONUMENT OF MISANTROPY в последния момент. Обещана ни е разширена програма на останалите групи.

Концерт на Belphegor и Malevolent Creation в София

Иранците, базирани в Норвегия CONFESS, които ни се представиха за пръв път на концерта на NILE, за щастие този път не водеха DJ-я си, който и без това отговаряше само за интермедията и някои ретро-ефекти. Подранявайки с две минутки, звученето им бе доста по-съсредоточено и втежнено в посока Death Metal с малко Core влияния. В музиката им се чува риф, но той често изчезва в общия шумен саунд. Бързите им пръстовки на полутонове също се губят в дропнатите настройки и хармониите потъват в тътена на някакъв модерен прочит за метъл.

CONFESS са, всъщност, едноличен проект на Nikan Khosravi – Siyanor (g., v.), където той изразява възхищението си от някои Modern Metal групи и ги съчетава с личните си музикални вкусове. В грохота на Modern Death Metal композициите си, той вкарва сола, които определено носят ориенталски привкус. Пеенето му е с много бедна тоналност, като усета му за канто е идентично във всичките песни. Hardcore насичанията вкарват изпълнението в ритмизирана, но еднообразна музика, въпреки по-тежкия Death Metal саунд, в сравнение с миналия път. Сетлистът им е само с козметични промени, като е добавено още едно парче. 70-те човека, които ги гледахме, получихме 35 мин. умерено удоволствие. Въпреки видимото неудволетворение на музиканти и публика, Nikan сподели, че е щастлив да е отново при нас.

Клубът е отворен в пълният си капацитет, което предполага, че има фенове, които ще дойдат само за някой от ко-хедлайнерите. Внушителният мърч на BELPHEGOR е притиснал в ъгъла скромните предложения на CONFESS, където музикантите от подгряващата група излъчват ведра учтивост. Мърчът на MALEVOLENT CREATION е изнесен във фоайето и е по-беден от други тяхни посещения, но пак е впечатляващ. От него научаваме, че концерта е част от турнето им „Sons of Bitch European Tour”.

Докато MALEVOLENT CREATION чекират, с изненада виждам, че и те ще свирят на сета барабани изнесен пред този на BELPHEGOR. На сценичният транспарант на американците е написано, че е в чест на Brett Hoffmann (ex-v., R.I.P.) Групата през цялото й съществуване е съпътствана от персонални промени и известни стилови флуктуации, но въпреки това, остави свой жалон в метъла! Когато през 90-те споделях с мои приятели, че ги харесвам, защото има много Thrash Metal в свиренето им, често получавах иронични коментари… Днес определението Thrash-Death е официална марка на групата. А клубът започва да се пални с по-бързи темпове.

Малко преди 20:05 ч., интродукция със вуци от военен конфликт отваря озвучаването за канонадата на MALEVOLENT CREATION! Музикантите използват в изказността си множество компоненти, които биха могли да се сложат под общия знаменател олдскуул. Същевременно рифовката и хармониите им са разпознаваеми на общо равнище и за всяка отделна песен! Басът на Jesse Jolly този път е с пълния си комплект от 4 струни, за разлика от предишни пъти. Deron Miller (v., g.) има богатство от прецизни тонове в тежкия си гроул, които лягат перфектно на песните от дългия репертоар на бандата. Прави впечатление онази директна откровеност в членовете на MALEVOLENT CREATION, от която остава усещането, че в същия имидж можеш да ги срещнеш на улицата – те не са цивилки нито са някакви намазани фешъни! Здрави Death-Thrash труженици без поза, с фанелки на банди. Може би това малко сваля положението им в съвременния свят на позьори, но ние така ги харесваме!

MALEVOLENT CREATION са от онези банди, които са наясно, че сложните пръстовки на близки тонове нямат никакъм ефект и хармониите им са рифови и чуваеми, дори когато са изсвирени на швадски акорди. Независимо от сложността на парчетата им, те са слушаеми и приятни за метъл фена. Квартетът кове песни от различни техни периоди със завидна лекота. Инструментални части се сливат с тежки рифове, преминават едни в други и се инкомплементират чрез шумови интродукции. Чак след десетата песен, музикантите си вземат кратка почивка, докато влиза клавирна интродукция, въвеждаща ни в последния трак на сета.

– Good night! Thank you! – Казва ни Deron, след което Ron Palmer (dr.) демонстрира дръм соло за финал на 55 мин. сет, пред 365 фена.

Актуалното шоу на BELPHEGOR не е сменило съществено своите параметри още от гостуването им през 2020 г. Като започнем от същия транспарант, и добавянето на същите подови сини прожектори, които помним от преди пандемията. Стойките с кози черепи, направени от вериги са нов реквизит и сложени на предна линия на сцената, подобряват атмосферата. Дали заради тях, или от опасения от някой недоброжелателен православник, групата е изискала тежки ограждения около сцената, дистанциращи публиката от несветая несветих на несвещенодействения си подиум… Макар да имат нов албум от 2022 г. и турнето им да е кръстено на него – „The Devils East European Run 2024”, шоуто на австрийците продължава да лежи на концертните им похвати от 2018 г., или поне такова е първото впечатление…

В 20:30 ч. осветлението гасне и тръгва монотонeн шум. Към него се включват камбани и хармонизирани гласове от преизподнята… Всичко това, както и връзката на BELPHEGOR с Моцарт-интродукция, са стандарти, които може малко да са дотегнали на по-съсредоточените фенове. Двата големи бокала със запален тамян преодоляват аеризацията на клуба и ни настройват метафизично. Грохот от Raw Black Metal донася групата на сцената. Както и предишният път, сетът им е под строгия контрол на бекграунд програминг, с който музикантите са в завиден синхрон. Не може да не направи впечатление тоталната ударна машина James Stewart (dr.), чиито барабани могат да се слушат и отделно за удоволствие, и който е привлечен като концертна част от екипа на BELPHEGOR. Фронтмена и създател на групата – Hel „Helmuth” Lehner (v., g.), навсякъде, където бек-граунда му позволява, вмъква по едно „Булгариааааа!”, последвано от определени и по-често неопределени жестове, както и диаболичен смях. Китарните му сола са впечатляващи и изпълнени чисто, а ниските му харшове често са подкрепяни от по-високите крясъци на Vojtĕch „Serpenth” R. (b., b.v.).

След третият трак интермедия, състояща се от акустична китара и камбани сваля струнниците на колене. Бек-пистата с различни шумове и хармонии става по-натраплива, без да оставя място на музикантите да си почиват. По средата на „Lucifer Incestus”., Helmuth прави пърформанс с кози череп. След това шоуто се връща в руслото на Black Metal музицирането, подкрепено от минорни хармонии и дообогатяващи звуци и хорове.

Когато BELPHEGOR започнаха своята кариера, те не бяха сред впечатлителните групи и бе слухонатрапливо лутането им сред влиянията си. Това, което днес австрийците представят на сцена, е едно много прецизирано шоу не само като внушения и сценичен декор, но и като звукова картина! Дори добавената писта е смислено направена и наистина подобрява звученето им. (Има десетки примери за обратния ефект…) Хармониите им са наистина зловещи и ни пренасят в някакво друго, мрачно измерение, където, обаче, на нас ни е добре. Не само шоуто е добро, но и аз разбирам феновете, които биха слушали тази музика в къщи. Някакво ниво на продукция е преминало критичното равнища и е прехвърлило групата в лигата на Луцифер по категоричен начин. BELPHEGOR позват най-сполучливите си концертни похвати, като без да хвърлят твърде много усилия, се самоизграждат по впечатляващ начин, който определено си заслужава да се следи под лупа, защото представлява здрач на удоволствията…

Кратките песни на BELPHEGOR са претворени в мегалитен блок от концептуално представление. По всичко изглежда че бандата наистина е разширила сетлиста си, предлагайки компенсация на феновете за липсата на MONUMENT OF MISANTROPY! Публиката редовно скандира тяхното име. Това докосва истински фронтмена им, и той започва приветствие, което е прекъснато от рязко влезла интродукция на последната – единадесета песен от изпълнението в София. Това доказва, че бекграунда им не е механичен сбор от режисирана аудио продукция, която просто се хвърля на потребителя. Програмата на BELPHEGOR е съвкупност от пластично-манипулирани сполучливи комбинации от ефектни парчета, които могат да се надграждат! Докато се отичат пространните картини на аутродукцията, Helmuth вече поставя перца в протегнатите ръце на най-верните си сред 400 фенове, пред сцената. Отминала е една 70-минутна оргия на Принца на мрака и неговите верни слуги.

Фотогалерия: BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS в София на 12 септември 2024 г.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!