Въпреки, че септември месец, миналата година, ни бе открехната вратата към новото творчество на ПАТРИАРХЬ (ех-БАТЮШКА) сега ще бъдем новопокръстени в изцяло новото вдъхновение на полските ортодокс-сатанисти.

Турнето с гръмкото заглавие „New Jerusalem”, всъщност, ни представя една патриархална история за неграмотен полски селянин, който прегръща православната християнска идея с обсебеността на сектант. Историята е взета от село в района, където възниква самата група и ползва различни литературни източници, посветени на изследването на феномена на така провъзгласилия се през 30-те и 40-те години на миналия век „пророк Илия” и общността му, назоваваща се „Гжибовска”, на самото село.

ПАТРИАРХЬ, още като БАТЮШКА правеха турнета, в която имаше интересни съпорт групи от световен калибър, както и винаги се е старала да представя полската Black Metal сцена от гледище на рядък, но значим феномен. Това турне не прави изключение.

Малко след 19:00 ч. върху интро от акустична китара от пулта, NIDHOGG кротко излизат. Вокалистът им се появява последен с горящи факли и пали две съдлини на сцената. Започва мощен северняшки Black Metal, с чуваема рифовка и скандинавски по своята същност хармонии. Звученето определено е от старата школа, белязано от мрак и доминирано от сценичното присъствие на фронтмена им, който е гол до кръста, но боядисан изцяло в черно и с ярки червени лещи на очите.

– Добър вечер, София – Казва ни той на приличен български език, след което продължава: – Next song is a single from our new album!

Сетът тече под строгата диктовка на бек-писта, която освен, че задава времевите параметри, е пренапълнена със spoken интродуции, които влизат в приказната стилистика на MANOWAR като усещане. Вокалистът се явява с трънен венец за третото парче. Присъствието на самия Nithogg (v.) на сцена е определящо за групата! Когато той се прибира, за да оголи предмишниците си от черната боя, съставът от подстригани чичковци на сцената изглежда нелепо…

– Ние сме NIDHOGG от Полша. – Започва едноименният фронтмен на английски език. – Следващите песни, които ще ви изпълним са на нашия език. Надявам се да харесате нашия Thrash fuckin` Black Metal! За пръв път сме в България и мога да кажа, че това е една красива страна. – Изпадна в мейстрийм риторика зловещо изглеждащият вокалист…

Обрамчената от бекграундови пиана, акустики, допълнителни вокали, атмосферики и spoken интродукции музика, в живата си част, представлява непретенциозна рифовка от два до четири тона, която поне е във въздеястващи хармонии, които на припевите достигат до мелодизирани интерпретации на основната тема. Полските им лирики не се различават съществено от английските, с тази разлика, че Nithogg очевидно се чувства много по-освободен и харшовете му добиват отсенки на нечовешки хрип и някак са развити интуационно по-добре! Както и други полски групи, които хедлайнерът е водил у нас NIDHOGG са добра, но с нищо неизпъкваща Black Metal група, с която полската сцена се гордее. Те определено са приятни за слушане, но не блестят с нещо повече. На финала, фронтменът им ги пришпорва да изпълнят едно допълнително парче, с което леко нарушават дисциплината на тайминга на концерта. Спешното им изнасяне от сцената не ни дава време за овации, каквито поляците заслужаваха.

Полските NIDHOGG (Защото има и една плеяда скандинавски групи с това име на дракон…) са мизантропично настроена група спрямо интернет медиите и не открих никакъв начин да ви представя техен сетлист, особено в полската му част.

Вече с 10 минути закъснение, в 20:05 ч. на сцена са DOGMA. Момичетата, с визия на монахини, предлагат подчертано еротизиран имидж на сцена. Докато излизат, върви полифонична интродукция с щрайх, пиано и синтезирани звуци. Мулитимедийното покритие зад групата ни представя социални вълнения, а взривовете в тях звучат като от субуфер. Когато музиката започва, тя също е полифонична, изключитено добре разпределена по честотите и богато гарнирана с допълнитени клавир, камбани, щрайх и други звуци от бек писта. Това съвсем не значи, че момичетата не свирят зверски добре партиите си, които трябва да възпроизведат! Ту нежните трели, ту демоничните харшове на вокалистката им, са изпяти уникано добре, но са доукрасени с бекове от пулта, които момичетата артистично артикуират.

Музиката на DOGMA се лута някъде между Hard Rock, Gothic Rock и Epic/Doom Metal-а! Строго минорните мелодии са завладяващи. Множеството препратки и влияния са съчетани в съвършена форма, даваща отпечатък на всяко парче – от тежките метъл рифове, до кабаретните ритми с пъклени отсенки. Обогатената от клавири, щрайхове, камбани, суббуферни звуци и хорове музика бе в съвършен синхрон и никой от компонентите й не натежа над цялостната звукова картина. Музиката е сътворена от професионални композитори, ухопрободно изпипали всяка нота в перфектна хармонична форма. Докосвайки поп-музиката в своето съвършенство, песните са и достатъчно разнообразни като структура и ритмика, вкоренени в рок културата и втежнени в концертния си вариант. Кавърът на Мадона е втежнен, но е подобен на други обработки на поп парчета. Всъщност, лежерният поп, преобладаващ в студийните им препродуцирани записи, в концертния си вариант разцъфват в метъл, докосващ MERCIFULL FATE. Има и рок парчета, напомнящи парцаливите глемъри, с повече рокендрол отношение. Окулно-еротичните текстове имат два плана – директен, за масата и поетично-завоалиран.

Представението на сцената е успоредно на съвършената музикална форма! Дамите изпълняват хореография, близка до еротичните танци в пластика, която е трудна за постигане без инструменти, а те я постигат с тях. Всички са с червени очни лещи и се взират в лицата от публиката много предизвикателно. Същото правеха после и в зоната на мърча, до степен да ти е неудобно да ги гледаш в очите. Въобще, американците са отново с една обиколка преднина на представленията, които подготвят за публиката! Финалната мелодизирана черна меса завършва също с впечатляващ пърформънс на молещите се към небесата, музикантки. Аутрото е със звънци и клавири, сякаш обещаващи още… Перфекционизъм и в музикално и във визуално отношение!

Сетлист DOGMA:

Intro
01. Forbidden Zone
02. My First Peak
03. Made Her Mine
04. Banned
05. Carnal Liberation
06. Like a Prayer (Madonna cover)
07. Bare to the Bones
08. Make Us Proud
09. Pleasure From Pain
10. Father I Have Sinned
11. The Dark Messiah
Outro

Още към 21:10 ч. неусетно влиза онази почти монотонна, но всъщност, хармонична и ненатраплива интродукция от хорова атмосферика, която ПАТРИАРХЬ ползват от времето, когато бяха БАТЮШКА. Патрархът Барфоломей, вече с новата си бяла премяна, подхожда бос към служението в 21:25 ч. Около него, двамата китаристи Монах Борута и Монах Тарлахан са с нови неприлично богати полиставриони (Празнични архиерейски връхни дрехи.) и калимявки над черните си маски. Останалите музиканти са запазили черните си одеяния. Още в началото излиза и безименната (В артистичен план.) вокалистка.

ПАТРИАРХЬ са тук, за да ни представят новия си албум „Пророк Илия”. Струва си отново да припомним с две думи за фабулата, която е по действителни събития от района, в който живеят музикантите. През 30-те и 40-те години на миналия век неграмотен селянин се самопровъзгласява за пророк, формирайки православна секта в селото си. Албумът, стъпил на тези събития, съдържа 8 песни. Друго интересно нещо, което може да отбележим е, че предишният концерт на групата от 27.09.2024 г., бе открит с песента Wierszalin IX, което се явява продължение на тази история, която още не ни е разказана…

Музикантите палят свещите в църковните свещници, докато тече бек-писта с говор на полски, въвеждащ ни в историята. ПАТРИАРХЬ свирят целия си нов албум в неговата последователност. Black Metal-ът им, в различни темпа, както и църковнославянските хармонии и песнопения са в чудесна симбиоза. Вкладът на бекграунда, в това, което се чува от феновете е доста увеличен, в сравнение с неотдавнашния им концерт. Цялостната концепция и история се представят на полски език, с някои малки пасажи от руска реч, която, всъщност, е църковнославянска или по-точно казано – старобългарска. И двата вида реч са разбираеми, като същността им е повече отвлечена. Спойката между песните е от дикторски разказ на полски, течащ от пулта, заедно с музикално дооформление. Хорове, камбани, клавири, акустична китара и виолончело са вплетени в този бекграунд до степен, да не се разбира изпълняват ли се някои партии на сцена или са добавени. Хармониите на песните продължават традицията на формацията, да са приятно мелодични, избухващо блекарски и доста минорни. Мелодичните пасажи са в настъпление спрямо традиционния Black Metal. 

Хореографията на Барфоломей включва свещенообругавания, които той е изпълнявал на съвсем други песни в миналото. Той не е обновявал шоуто си, изключая одеждата. Внушението на кръстосаните свещи, загасени в свещената книга и хвърлени на масите пред него явно носят универсално послание. Цялата група изглежда уморена и отегчена в своето по-пестеливо шоу, което е белязано и от известна скромност в декорите, в сравнение с предишни техни концерти. Плътният бекграунд спомага за това внушение на омързеливяване на ПАТРИАРХЬ. Отделните песни от албума свършват внезапно, оставяйки пулта да дооформи аутродукции, интермедии и интра. Мултимедията зад групата е съставена от повтарящи се снимки и анимирани снимки, без връзка с фабулата и в сравнение с мултимедията на DOGMA, изглежда „дървена”.

Когато песните от „Пророк Илия” свършват, някак очаквам раздвижване на шоуто. То, обаче, не се случва. В изпълнението продължава да преобладава полският език, бекграундът запазва звуковата си доминация, а ръсенето със светена вода и държането на черепи сме го гледали и в по-вдъхновен спектакъл. Идва моментът на запалването на големите предни купи с обърнати кръстове, които на предишния концерт одимиха целия клуб с миризма на петролен пожар. В самите купи са поставени по-малки съдлинки, които укротяват огнената стихия, но и гасят цялото удоволствие от шоуто. (Интересно, по принцип ли ПАТРИАРХЬ са редуцирали запалителните материали или изискването е било от клуба?) 

Нежните и харшови вокали – изпяти и от пулта, се преплитат в хармонично съвършенство, носещо усет за пъкъл. Песните се сливат. Ритмиката се забавя в епични мелодии, достигащи до Funeral Doom. Музикантите се изнасят от сцената, оставяйки двамата китаристи. Единят престава да свири и се разпъва на въображаем кръст… Струнниците също напускат сцената. Остава ритмика, звучаща от пулта. Не много ентусиазираните овации не могат да събудят изпълнението отново. Блесват лампите и зазвучава жизнерадостен рокендрол, убиващ отминалата окултна атмосфера. Въпреки известното закъснение за началото на сета, ПАТРИАРХЬ са приключили 5 минути предвартелно от обещаното времетраене на шоуто си… Музиката бе отлична. Шоуто бе компромисно, и сякаш, все още несътворено.

Сетлист ПАТРИАРХЬ:

Intro
01. Wierszalin I
02. Wierszalin II
03. Wierszalin III
04. Wierszalin IV
05. Wierszalin V
06. Wierszalin VI
07. Wierszalin VII
08. Wierszalin VIII
09. Vieczernia
10. Poveczerje
11. Polunodznica
12. Utrenia
13. Liturgiya
Outro

Rock Thrashler
09.04.2025, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Димитър Баръмски ©

Галерия от концерта

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!