Начало » Концертни репортажи » HAMMERHEAD: Tribute to Cliff Burton 2022

HAMMERHEAD: Tribute to Cliff Burton 2022

Запознатите с концертните практики на автора знаят, че той посещава трибюти само инцидентно и принципно ги отбягва. Когато дойде предложението за отразяване на Tribute concert in memory of Cliff Burton в един небрежен вторник, откликнах като на едно непредвидено удоволствие през седмицата. Още повече, че това бе един лесен материал (Както си въобразявах тогава…), в който да маркирам перфекционистичните способности на HAMMERHEAD и да спомена дребни подробности. Тогава всичко взе да отива по дяволите… Климатични катаклизми отмениха концерта за по-масовия като ден за забавления – петък. И нищо не стана така, както си го представях…

Клиф Бъртън стана култова за метъла фигура още в давни времена. Неговата загуба се осъзнава като тежък удар по целокупната сцена в световен мащаб. А първият в България нелегален некролог на гениалния басист на METALLICA се появи на стената на Нотариата още през 1988 г., сред множеството афиши с образа на Джон Ленън… Самите HAMMERHEAD отбелязват тъжната му кончина ежегодно с такъв концерт от известен брой години. Но самостоятелен концерт на стадион по този повод се случва за пръв път! Иначе, миналата година на 12 август, групата отбеляза 30-годишнината от излизането на „черния” албум на същото място, отново с подкрепата на фенклуба „Harvester of Sofia” и професионалната организация на BGTSC.

Осем минути след уречения час, влиза интродукцията на Енио Мориконе, с която българските фенове изначално се запознаха чрез пиратката на бутлега, тиражирана от Унисон – „Acting Like A Maniak – Live At Castle Donington”. Да, всички сме тук, за да си върнем младостта, както пеят ЩУРЦИТЕ в едно свое парче… Бандата гръмва един мощен залп от три слети парчета, преди да ни поздрави и да заяви, че във вените им тече METALLICA. Следващите песни, които HAMMERHEAD изсвирват, са белязани от известни разминавания и неточности, които не са характерни за концертите им. Най-несполучливата интерпретация се случва на „Welcomе Home”, където неколкократно вокалите влизат по-рано на различните части, и групата, поправяйки ритмиката, замазва рифовката и допуска разминавания. Това бе и най-зле изпълненото парче пред около 350 фена, на които не убягна объркването.

За да не каже някой, че се вторачвам в негативните дреболии, ще кажа, че се е случвало HAMMERHEAD да ме смажат с такава прецизност на трибюта си, че да ги смятам не само за най-добрия Metallica Tribute, който съм виждал, но и за група, която предлага свирене, каквото истинските METALLICA не могат да предложат на феновете си към момента!

– Тази вечер отдаваме почит на великия Клиф! Още една композиция с негово участие, чийто текст е толкова актуален днес. Замислете се! – Обявява просветителски вокалистът и китарист Николай Петков. В „Disposible Heroes” прецизната рифовка се завръща, а фронтменът додава след парчето: – Какви песни са писали тези двадесетгодишни младежи, тогава!!!

Cliff Burton - Metallica — Cliff Burton – Metallica

Между песните на този концерт не се приказва много. Когато това се случва, смисълът на казаното е строго възрожденски и образователен по характер. Което ме подтиква да спомена, че осветлението на сцената доста напомня концерта на оригиналите от 1999 г. в Пловдив! Тези технологии станаха доста по-достъпни в съвремието ни… Цялостното изпълнение е повече в духа на друг легендарен бутлег на METALLICA – „Alcohollica”… На „Hit The Lights” вокалистът се разпява, което веднага води и до по-свободно сценично поведение. Музикантите се настройват по време на интродукцията на албума „Ride The Lightning” и заковават първите две песни от него.

– Благодаря ви, че сте тук, приятели! – Въвежда ни фронтменът в поредното просветителство. – Не знам дали знаете, но METALLICA започнали кариерата си, като свирели предимно кавъри. Нещо, с което нашата кариера ще завърши, но да не се отплесваме!!! Когато започнали да записват песните си, ги накарали да запишат онези готини песни, които свирят по концерти, а те казали: „Ама, те не са наши!”. Много от тези песни си стават емблематични, чрез изпълненията на METALLICA и сега ще ви изсвирим някои от тях.

Уви, годините си казват думата и феновете, които сме се събрали, не дивееме така, както бихме дивяли през 80-те… За щастие, има млади попълнения, но ако METALLICA видеха такава публика, щяха да ѝ обяснят подробно, какво се прави на метъл концерт, като от live записа преди „Whiplash” от сингъла „Mama Said” Part One… HAMMERHEAD се опитват да ни освежат с редки и хитови песни, но забелязват нашето замаряне.

– Лека нощ… „Още!”, но се чувате по-слабо от онези в Маймунарника!!! – В съседния плацдарм за музика закриват концертния сезон с доста интересна смесена програма, докато ние напрягаме гърла. – Супер сте! – Утешава ни малко незаслужено вокалистът. – Последната композиция на Клиф…

Следва поредица от брилянтни парчета, започваща с „To Live Is To Die”, които наистина ни оживяват, макар бандата да е загубила малко от формата си по време на локдауните. Инструменталът „Orion” е опит да се сложи финал на концерта. Момчетата отправят серия благодарности, последният, от които е за поканата от страна на Jim Beam – съдържателите на бара в Арена София! Но никога техен концерт не се е разминавал без „Seek & Destroy”. Кутурно извикваме HAMMERHEAD на бис. В отговор, те канят на сцената всички присъстващи деца, а по-срамежливите и с родителите си, уговаряйки охраната да допусне това! На заветното парче батковците обсебват микрофоните и за децата остава единствено удоволствието да скачат по сцената, сгънали ръчички в „United” комбинацията.

Неволно се сещам как завършват концертите на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД от доста години – с масовки деца, пеещи „Няма бира”… Хронологически погледнато „Няма бира” се явява българският „Seek & Destroy”, но децата ни по-бавно дорастват до Thrash Metal-а, отколкото до блуса… Нормално!

Сетлист HAMMERHEAD:

Intro „Ecstasy of Gold” (Comp. Ennio Morricone, arr. Lorenzo Bocci)