Начало » Българска сцена » 30 години по-късно CRASH няма да подгряват SODOM (Интервю с вокалиста им – Плебея)

30 години по-късно CRASH няма да подгряват SODOM (Интервю с вокалиста им – Плебея)

Името Велизар Багаров може и нищо да не ви говори… За да ви се изясни, ще ви кажа, че ще разчепкаме ситуацията около преждевременно проваления реюниън на група CRASH, с Плебея (v.) или DJ Will. Който познава въпросната личност, (А аз мога да се похваля с дългогодишно познанство и общение с него!) знае, че иде на въпрос за човек, който е превърнал естетиката в свое житейско кредо. Нещо повече – в житейска практика! Малко са хората, които имат способностите и най-вече смелостта да отстояват позиции, хармониращи изцяло с философските им възгледи и същевременно да пазят усета си за чистоплътна красота около себе си. Да се занимават с изкуство, без естетичните трансформации да засягат ценностната им система. Такъв е човекът, с когото ще ви срещна!

Наблюдавахме, от известно време, опитите на Плебея да информира феновете, че нещата с CRASH, меко казано, не се движат гладко. Това даде повод за това интервю, в което не се и надявах да изплуват толкова конкретни неща. Но явно е имало необходимост и смисъл. Покрай неприятните факти, успях да добавя в архива си последния сценичен Thrash микрофон на легендарното Thrash Metal гърло! Разбира се, освен по конкретния случай, не пропуснах да се поразговорим и за изминалите години, за да си припомним някои митологизирани вече факти около метъл живота на столицата… Ето ги!

R. Th.: Нашият разговор е по повод последните новини около реформирането на CRASH, но може би е добре да започнем по-отдалеч. Защо много от най-добрите ни групи от 90-те останаха само с по един албум и бандата CRASH вписва ли се в някаква обща тенденция в този смисъл или е абсолютно уникална?

Здрасти, Светльо! Нищо уникално няма при CRASH. Повечето банди от това време останаха с по един албум, защото началото на 90-те беше белязано от бурни трансформации на всякакво културно ниво, както и от моментен спад в интереса към метъла. В България, новопоявилите се клубове се държаха или от мутри или от застаряващи хипари, които отказваха да допуснат групи, свирещи друго освен кавъри. При нас имаше и още нещо. С първите „дръпки”, музикалните ни вкусове тръгнаха към индъстриъла. Има и логична линия. Едни от най-любимите индъстриъл банди, бяха основани от бивши членове на NAPALM DEATH.

R. Th.: Много години феновете се надяваха на ваш реюниън, било защото са виждали каква виелица бяхте на сцена, било защото не са ви гледали. Защо такова едно събитие се отложи във времето?

Не смятам, че нещо е отлагано. Музикалните влияния през 90-те, оформиха във всеки от нас различна линия на музикални интереси. Дори след престоя на Михаил Яланджиев (Църо) и Добрин Филипов (Малкия) в ЕРА, не сме имали желание за събиране на групата.

R. Th.: На концерта, посветен на Църо (Михаил Яланджиев – dr., R.I.P.), проведен на 12.09.2017 г., някак Thrash Metal творчеството му не беше представено?

Този въпрос би трябвало да бъде отправен към самите организатори.

R. Th.: Как се промениха музикалните вкусове през годините в групата и лично при теб?

Това е огромна тема, обхващаща почти 30 години. В личен план, най-общо слушам и от 1996 г. като DJ WILL, правя партита с готик, индъстриъл, EBM, Dark Ambient, Power Electronics, Dark Electro и т.н. в тази сфера.

R. Th.: Разбрахме, че вероятността да видим CRASH на концерта със SODOM, който отбелязва 30 г. от първия голям метъл концерт в България, клони към нула! Би ли разказал за причините, поради които това е така? В какъв състав репетирахте? На какъв етап бе подготовката за този концерт при вас? Оказва ли се сблъсъкът на характери непреодолима пречка за събирането на група?

Тъй като това беше основната причина за интервюто, ще кажа няколко думи повече. За мое огромно съжаление, на 15.09.21 г. концерт на CRASH няма да има. В края на миналата година, Фънки [Димитър Ковачев от Sofia Music Enterprises – бел. ред.] звънна на Здравко [Здравко Минев „ZZ” – бел. ред.] и го попита, дали бихме могли да се съберем за този велик метъл юбилей. В духа на старите времена, със Здравко, Боби [Борислав Проданов (b.) бел. ред.] и Добри [Добрин Филипов „Малкия” (g.) – бел. ред.] си организирахме обилно полята вечеринка и нещата започнаха да изглеждат осъществими. Наясно бяхме, че отдавна не слушаме траш метъл и единственото, което можем да направим, без да разваляме репутацията на CRASH, е да организираме максимум два-три концерта около събитието със SODOM, да издадем най-накрая албума на CD и да направим фланелки. Естествено, основният проблем беше, кой ще е барабанист. Имаше едно момче, което през 93-та викнах да свири с нас, допреди разпадането през 94-та. [Умишлено неназован – бел. ред.] Той сега живее във Виена, но понякога си идва и свири с ALIEN INDUSTRY. Първото нещо, което предложих е той да свири с нас, но Здравко каза, че за нищо не става – тотално е изперкал, на репетиции свири ОК, но като се излезе на сцена го обладават не`кви демони и губи обхват, освен това е хипохондрик и постоянно чака бог да го накаже, да получи инфаркт и да умре… Тогава, Добри предложи барабанист да е Стоян Петров (Стоич), човек с който се познаваме от онова време, достатъчно добър, свирил съм с него в групата ми преди CRASH – LUMINAL (87-90-та година). Говорихме със Стоич, който веднага се нави, дори предложи репетиционна, пратихме му парчетата и оставаше да се захванем здраво за работа.

В същото време, обаче, момчето от Виена беше купило една китара на Здравко и той веднага реши, че имаме барабанист, а Стоич няма да свири с нас. (Този афинитет на Здравко към авантата ми е до болка познат. Най-фрапантна от всички подобни случки е, когато през 93-та платих на едни доктори доста пари, за да го извадим от казармата за три месеца. Идеята беше, групата да не спира дейност, да правим концерти, а от хонорарите той да ми върне парите. За съжаление, не видях и стотинка…) С Добри се почуствахме мега тъпо, обадихме се на Стоич и му се извинихме. През февруари, четиримата започнахме репитиции, като през април трябваше да си дойде и барабанистът. Тогава, момчето от Виена ми се обади и започна да ми обяснява, как той е човекът с парите, как иска да спонсорира снимки на нов клип, записи на нов албум и това, което съвсем ме извади извън кожата, как не сме 91-ва, а 2021-ва и как не трябвало да излизаме на сцена като едно време, а щял да ни облече в гащеризони с пентаграми!!! Тук тези, които ме познават, могат да си представят надигането на душевния ми лайномет, изстрелващ хиляди кафяви сърчица към този мускулест дружбенски батка, вечно кичещ се със златни ланци за селфита пред БМВ-то… Обясних, че CRASH е група, градена с любов и запомнена с добро от феновете и за нищо на света (както и в памет на великия Църо!), няма да станем за посмешище. Приключихме разговора с обичайните за нашите ширини любезности. Няколко дни по-късно, усетил, че ще трябва да плаща китара, Здравко прекрати съживяването на CRASH. За съжаление, това беше!

R. Th.: Нека засегнем и темата LUMINAL! Спомням си, че този проект имаше забележителни парчета. Има ли някаква вероятност творчеството на LUMINAL да възкръсне под някаква форма? Съществуват ли техни демо записи?

Благодаря ти, че помниш група LUMINAL. През лятото на 1987 г. със Симеон Рафаилов (ОБРАТЕН ЕФЕКТ), направихме бандата. През пролетта на 88-ма, имахме един доста як концерт в читалище „Средец”, от който пазя запис. Това е и единственото останало от LUMINAL. Във втория си вариант, с други хора, групата стана страхотен техно-траш проект, повлиан от VOIVOD, MEKONG DELTA и подобни банди от края на 80-те. Разпаднахме се в края на май 90-та, след една моя тежка катастрофа. За съжаление, пазя само текстовете. След като се възстанових, бях поканен да стана вокал на CRASH.

R. Th.: Бих искал да затворим „Dark ages” с информация за проекта MAGNETIC, чиито дема са съхранени, доколкото ми е известно!

Това е първата ми група, с която започна всичко. MAGNETIC беше кулинарен блек метъл проект от жк. Толстой, започнат на майтап през 1986-та. Седяхме на пейките между блоковете и слушахме VENOM, MERCYFUL FATE и HELL HAMMER. От време на време грабвахме касетофона и една кухарка и отивахме у нас да счупим на майка ми тенджерите. В началото на 87-ма, вече бяхме класическа петорка – две китари, бас, барабани и вокал. Направихме два нелегални концерта, като на втория, в моя двор, се събраха към сто човека. По квартално стечение на обстоятелствата, на този концерт са присъствали Църо (14 г.) и Здравко (15 г.), които още не познавах. Веднага след това решават да направят група. Името и е METAL CRASH, но след присъединяването на Боби (бас) и Ицо Коня (вокал), остава само CRASH. От MAGNETIC, тръгна и музикалният път на Николай Берберов – Бебо (URBAN GREY, ALIEN INDUSTRY).

R. Th.: Разкажи нещо за готик-индъстриъл фестивала „BLACK SUN RISING OPEN AIR”, който организираш.

Както стана въпрос в началото, след 93-94-та година се увлякох по индъстриъла. Това бяха времената на легендарния ъндърграунд клуб „Калното”/”Пънка”/”клуб Хаос”, предшественик на „3 Уши”. През 96-та, с Джули от ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ, направих първото си парти като диджей. През 2007 г. отидох за първи път на WAVE GOTIK TREFFEN в Лайпциг. През 2008 г., реших да направя нещо като скромно подобие. Така се появи B.S.R. Open Air Fest. Това е напълно независимо индъстриъл събитие, предимно за диджеи, но понякога участват и български групи. На B.S.R. никога не е имало вход и нищо не се продава. Парите не играят там! Правя го за идеята, със собствени средства и с безценната помощ на няколко наши индъстриъл диджеи. И така вече 14 години.

R. Th.: Би ли дал някакъв съвет на младите музиканти, които искат да се развиват на метъл попрището? На какво трябва да обръщат внимание, за да се реализират, с по-малко лутания и спънки?

Не бих си позволил да давам съвети. Правенето на музика и въобще на изкуство е твърде личен акт и точно това може да бъде причина за качествен продукт или за некъф потрес. Както казва един от основните вдъхновители на целия рок/метъл/индъстриъл ъндърграунд от 60-те тодини на миналия век, та до днес – Алистър Кроули “Every man and every woman is a star.” Всеки сам да следва собствената си интуиция и Воля.

R. Th.: Би ли добавил нещо, което съм пропуснал да те попитам?

HAIL SATAN!