The Other Side

Хубаво е, че хората, които искат да слушат актуална твърда музика, но не стъпват по клубове получиха своето събитие! Установихме, че независимо от качествените параметри на даден концерт, винаги ще има кой да изръси, че „У тая кочина нищо не се чуваше.”!?! Приятно е, че въпреки „затварянето” на събитието в зала Универсиада концерт може да събере сериозно количество млади хора, които да се изкефят енергично! Въпреки смените в лайн-ъп-а на събитието, на 21.04.2017 г. идваше сериозен пакет от презокеански групи – носители на най-съвременните тенденции в екстремната сцена.

Parkway Drive

DARKEST HOUR е група-ветеран, която е експериментирала в творчеството си със стилове от Melody Death Metal до Hardcore. Мултикултурната среда на Ню Йорк често изяжда творческите пориви на своите деца, упражнявайки модерен натиск върху решенията на творците, работещи в информационно-натоварена среда. Та, лутащите се в своята изразност момчета трябваше да представят своето творчество пред жадните за музика слушатели.

Darkest Hour

Песните на DARKEST HOUR са узрели в своята Metal/Core форма и са изпълнени с много мелодични решения. Това не пречи на групата да избухва от време на време в невротични extreme core изблици и по-твърда рифовка. Много приятно впечатление правят агресивните вокали на John Henry, в чиято артикулация прозира нещо от старата метъл школа. Без излишно натоварване на агресивността, той борави с гласа си, а не с различни козметични трикове. От дълго време не бях виждал на живо група, която да знае защо и как да ползва седемструнните си дропнати китари! Без да им се налага да се „катерят” по грифовете, ню-йоркчани демонстрираха съвременно звучене без да осакатяват композициите си.  Което  ме подсеща да спомена и високото качество на параметрите на звука, който бе настроен така, че да извлечем максимално от музиката, която ни се  предлага.

Darkest Hour

Без да се увличат в усложняването на ритмиката, DARKEST HOUR показаха как екстемната стилистика може да бъде поднесена в рок маниер, така че хем да не загуби от стойността си, хем да е малко по-прилепчива към ухото на конвенционалния фен – един трудно достижим баланс за много от музикантите. За завършващото си парче – „The Sadist Nation” бандата пожела голям съркъл-пит и публиката й го даде. Даде й го заслужено, както и овациите си!

Сетлист DARKEST HOUR:

1. Knife in the Safe Room
2. No God
3. Savor the Kill
4. Raptur in Exile
5. Those Who Survived
6. With a Thousand Words to Say but One
7. The Sadist Nation

Докато сцената се преоборудваше, от пулта пуснаха популярни американски пънк песни и младежите отпред използваха случая да си попеят и с тях! Тази подготовка се връзваше със следващия артист…

Stick To Your Guns

В края на симфоничната интродукция, преминаваща в Rock`n`Roll, STICK TO YOUR GUNS ни приветстваха шумно от името на Калифорния. Динамичният Hardcore/Punk се поднася с много мелодични отстъпления. Строгата MTV структура се разнообразява с различни влияния – от Beat-Down Hardcore до Melody Death Metal манипулации с микрофона. Политически натоварената група не пропуска от този подиум да разясни някои от позициите си и да засвидетелства уважението си в един мултикултурен свят. Интересно е, че музиката им е изразител на тенденциите в белия твърд рок! Няма Hip-Hop влияния, а и един цветнокож никога не би артикулирал гласа си толкова чувствено. Пеенето, освен харшово, включва на места и почти new wave артикулации. Някои клиширани послания докосват в музикалната си форма Street Punk-а. Хиперактивното сценично поведение, като от клип, е допълнено от почти непрестанен поток от „motherfuckers” и „mada`-fak`a”.

Stick To Your Guns

– Мен не ме интересува политиката. Мен ме интересуват хората! Няма значение, че сме от Америка, ние уважаваме твоя свят. Аз нося отговорност за своите думи и своите действия, не някой друг. – въвежда ни Jesse Barnett във философията на предпоследното си парче. Няма съмнение, че STICK TO YOUR GUNS са най-съвременен музикален крясък срещу обществените недъзи. Но поднасят материала си с известна наивност. Популярната мелодичност, която е белег върху творчеството им също е знак за една до голяма степен популистка фразеология, която ползват. Младежко, свежо и анархично в постиженията си. Финалът на 45 минутния сет е подчертано мек.

Сетлист STICK TO YOUR GUNS:

Intro

1. Against Them  All
2. Empty Heads
3. Nobody
4. What Choice Did You Give Us
5. We Still Believe
6. Such Pain
7. No Tolerance
8. Universal Language
9. Amber

Не знам за кое по-напред да се притесня в личностното си развитие: Дали в неразбирането на някои модни тенденции или в твърде честото си посещение на пазар „Илиянци”? Но мърч щандовете на групите тази вечер ми се сториха подобие на споменатото място. Нека ми простят хората, които не мислят така, моля!

Parkway Drive

Това, че толкова пораснала група като PARKWAY DRIVE е уважила сцените на България неколкократно е добър знак и интересно явление. Да израстнеш с музиката, която обичаш, изпълнена на живо е привилегия не толкова тривиална, колкото може да се счита… Популярни Hard Rock класики звучат от колоните, докато сцената се подготвя и всеки прожектор се позиционира сред хармонията от светлини. Триминутно забавяне, а атмосферата вече е вулканична.

Parkway Drive

Прецизирано до детайли осветление и мощни ефекти подкрепят излизането на PARKWAY DRIVE. Те започват с едни от най-големите си хитове и хвърлят феновете си в екстаз в самото начало. Въпреки агресивната Hardcore постановка, песните им са напълнени с мелодия. Винаги ме е учудвала в австралийските групи липсата на агресия! Мелодичността в песните им е такава, че те звучат като hardcore кавъри на SIMPLY RED, DEPECHE MODE и т.н.

Parkway Drive

Преди „Karma” групата изчезва за кратко в тъмнината, за да се съвземе от първоначално хвърлената енергия. Шоуто продължава с песни, всяка от които има своята изявена мелодика. Техническото владеене на инструментите е перфектно, но е под диригентството на пулта – един отдаден на бандата екип. Забележителни са разпяванията на Winston McCall, който въпреки агресивната си постановка, има значителен тонов обхват, с който често кара публиката да пее! За да разнообразят мелодичността си, PARKWAY DRIVE не се притесняват да ползват семпли от класически инструменти, както е в оригинала на парчето „Writings on the Wall”.

Parkway Drive

Позициите на момчетата са доста притиснати от множеството сценични ефекти и необикновено количество осветителни тела. Като изключим разходките на вокалиста и ползването на допълнителните подиуми, групата е доста статична. Това ли е най-динамичното шоу??? Това ли е концертът, който трябва да се види? Очевидно е, че порастването на една група й осигурява сценично оборудване, но това не прави един спектакъл динамичен. И искрено пожелавам тези деца, които дадоха цялата си енергия на бандата, някой ден да видят наистина динамичен спектакъл! Дълги и искрени са изказаните благодарности от Winston преди последното парче – „Swing”. Разбира се, той знае, че няма да си тръгне след това.

Parkway Drive

Щастието, което излъчваше публиката пред сцената на биса от две парчета бе гледка – изключително зареждаща. Няколкото съркъл-пита вихреха кефещи се тела. Веднага след края, осветление и нежна тиха музика заместиха празника от 75 минути.

Сетлист PARKWAY DRIVE:

1. Wild Eyes
2. Carrion
3. Dedicated
4. Vice Grip
5. Karma
6. Sleepwalker
7. Dark Days
8. Destroyer
9. Boneyards
10. Writings on the Wall
11. Idols and Anchors
12. Bulls on Parade (Rage Against The Machine cover)
13. Swing

Бис:

14. Crushed
15. Bottom Feeder

Rock Thrashler
Зала Универсиада, София, 21.04.2017 г.