The Other Side

Telegram канал на The Other Side

Почерпете ни!

Почерпете жадния редактор и екипа на The Other Side! Благодарим и наздраве!

1,00 €

Концерт на Vomitory в София

Концерт на Onslaught в София

Концерт на Combichist в София

Концерт на Vorga и Sidious в София

Категории

Архив

Концерт на Lucifer’s Child в София

RSS Коментари

Концерт на Cenotaph и Grotesque Ceremonium в София

DAILY NOISE CLUB и AUDIOWOLF са специални гости на концерта на LORD BISHOP ROCKS в София на 6 септември

Сензационната американска рок банда LORD BISHOP ROCKS се завръща за концерт в София на 6 септември 2017 г. по покана на ICreative Events. Специални гости ще са българската Rock’n’Roll банда DAILY NOISE CLUB и германските стоунъри AUDIOWOLF.

Lord Bishop Rocks

Lord Bishop Rocks

Българската Rock’n’Roll банда DAILY NOISE CLUB и немската Stoner Rock банда AUDIOWOLF са специалните гости на концерта на американските рокери LORD BISHOP ROCKS в София на 6 септември 2017 г. в клуб Live & Loud.

Daily Noise Club

Daily Noise Club

DAILY NOISE CLUB имат зад гърба си почти двадесетгодишен стаж на сцената. Бандата е свирила на концерти и фестивали с ANTHRAX, MEGADETH, ADAM BOMB, WARRIOR SOUL, BLACK MAGIC SIX и много други. Държавите, през които са минавали турнетата на DAILY NOISE CLUB са Великобритания, Германия, Нидерландия, Франция, Белгия, Гърция, Сърбия, Хърватска, Унгария и други.

AUDIOWOLF са Stoner/Grunge Rock банда от Германия. Групата е създадена през 2012 г. и има зад гърба си един дългосвирещ албум и няколко турнета из Европа.

Билетите за концерта са на цена 15 лева и се продават в системите на Eventim и eTicketsMall. В деня на събитието цената им ще бъде 20 лева. Вратите на клуба ще бъдат отворени в 20:00 ч., а концертът е с начален час 20:30 ч.

“Rosetta” от VANGELIS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Rosetta” от VANGELIS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Митологията, науката, космическите изследвания са области, които винаги са ме привличали и ме възхищават още от ранно детство. Тези теми винаги са били свързани с музиката, която създавам“ – заявява в интервю VANGELIS.

През 2014 г. мисията Rosetta се превърна в едно от най-големите научни постижения в историята, след като екипът и успя да приземи за пръв път човешки апарат върху движеща се комета на над милиард километри от Земята. Проектът е ръководен от британския астрофизик д-р Matt Taylor, който увенчава с успех десетгодишното пътуване на космическия кораб до кометата „Чурюмов-Герасименко“ и изпращането на сондата „Philae“ върху повърхността на космическото тяло.

Същата година астронавтът André Kuipers, почитател на VANGELIS, се свързва от борда на Международната космическа станция с него и този видео конферентен разговор вдъхновява именития гръцки музикант да направи музика за мисията Rosetta.

Така сред студийните албуми „Albedo 0.39“ и „Mythodea: Music For NASA Mission: 2001 Mars Odyssey“, и музикалните съпроводи към филмите „Cosmos“ на Carl Sagan и „Blade Runner“, се появява ново произведение, посветено този път на екипа на Европейската космическа агенция /ESA/, който работи по мисията Rosetta.

Vangelis - Rosetta

Vangelis – Rosetta

Когато ESA получават музиката, те я допълват с космически изображения, снимани по време на полета на Rosetta. Представителят на ESA Carl Walker казва, че резултатите са изумителни: „Представете си какво биха изпитали хората, когато гледат отблизо кометата. Музиката на ВАНГЕЛИС усилва неимоверно емоцията и оставя незабравими спомени. Кара косите ти направо да се изправят“.

На 30 септември 2016 г. мисията на космическия кораб Rosetta завършва с неговото спускане към повърхността на кометата „Чурюмов- Герасименко“, а прякото излъчване от центъра на ESA в Германия започва и завършва с музиката на VANGELIS, чиято премиера е седмица по-рано.

Ето какво разказва музикантът отвъд представителната страна на събитията:

„Тази среща далеч не е PR история. Холандският астронавт от ESA, лекарят André Kuipers, е мой фен и няколко пъти се беше опитвал да се свърже с мен преди това. Накрая успяхме да говорим за първи път докато бях в Лондон, а той „живеше“ вече няколко месеца в Международната космическа станция. Беше фантастично преживяване и за двама ни. Говорихме си близо един час чрез видео връзка, която NASA уреди. Обсъдихме много неща, той ми показа космическата станция, разказа ми за работата си там, говорихме си за Космоса и открихме, че имаме еднакъв интерес към тези теми. Разбрахме се когато се върне на Земята да се срещнем и да продължим нашите разговори. И ние го направихме. Той ме посети и между другото ми разказа за ESA.

Много скоро след това срещнах учените от ESA, които споменаха за мисията Rosetta. След известно време ме помолиха да композирам музиката за срещата на Rosetta с кометата и кацането на сондата „Philae“ върху нея. Постепенно решихме да направим цял албум, за да отбележим тази невероятна мисия. Това ми даде толкова удоволствие да подкрепя по свой начин космическите усилия на Европа. Защото до този момент правех същото за NASA, и все още го правя, наред с другите неща.

Но за мен най-важното е да осъзнаем проблемите, които стават все по-важни в нашето ежедневие. Въпреки че технологиите и науката започнаха да процъфтяват доста късно, поради трайните тъмни векове, е изключително важно всеки ден да обогатяваме нашите познания, което е своеобразен предпазен клапан за нашето бъдеще.

Когато мисля за човечеството, има моменти, в които се чувствам дълбоко засрамен и ужасен от нашите действия, и други моменти, когато съм горд от някои изключителни постижения. Ако в бъдеще се успокоим и избегнем ненужните догматични спорове, монопола от трупането на пари, алчността и вредното използване на науката и технологиите, тогава можем би ще спрем междуособиците и ще оцелеем“ – завършва VANGELIS.

Албума “Rosetta“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 август, след новините от 21:00 ч.

Vanja „Obscure” Plavsic (MARTYRIUM): Вдъхновенията ни не са само от музиката

Според онлайн енциклопедията Metal Archives в Малта има 62 банди от които 40 активни. Островната държава, разположена в центъра на Средиземно море, е с площ 316 квадратни километра. Там живеят малко над 430 000 души, като на всеки почти 11 000 се пада по една активна банда. Ако предположим, че в една група има средно по четирима музиканти, то около 160 жители на Малта свирят в групи. Шестима от тях под името MARTYRIUM ще видим на 5 август в Бургас на петото издание на Sea of Black Festival. Повече за това, които са MARTYRIUM, от гърлото на бандата Vanja „Obscure” Plavsic.

От другата страна – Привет, Vanja! Кои са MARTYRIUM?

Vanja „Obscure” Plavsic – MARTYRIUM сме група от Малта, в която участват хора, които споделят една и съща страст към музиката и окултизма. Бандата е създадена през 1999 г. Точно когато втората вълна на блек метъла започва да набира скорост в ъндърграунда и да се разпростира от Северна Европа по света. Днес MARTYRIUM сме малко по-различни от началото, защото стилът ни се разви с прибавянето към него на различни музиклни жанрове. Ние сме го нарекли „симфоничен блек/дет от отвъдното”. В момента MARTYRIUM сме стабилна група със солиден работен план за 2017 година и с четири албума зад гърба ни. Освен със създаването на музика и турнетата, се занимаваме и с организацията на концерти и фестивали. MARTYRIUM допринасят много за развитието на метъл общността в Малта. Това накратко сме ние днес.

От другата страна – Какви трудности срещате като група от Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Когато живееш в Малта, по средата на Средиземно море, означава, че където и да искаш да отидеш, трябва да използваш самолет. Всеки път, когато имаме концерти навън, трябва да летим. Много време изкарваме по летища. Това е единствената разлика между живота в Малта и на континента. Иначе всичко останало е същото.

От другата страна – Сигурно е доста скъпо, всеки път да летите за концерти…

Vanja „Obscure” Plavsic – Да, така е. Първо трябва да се качим на самолет, за да започнем турне. Не можем да скочим направо в тур буса, както правят групите от континента. Останалото е същото.

От другата страна – Защо избрахте симфоничния блек метъл, за да се изразявате?

Vanja „Obscure” Plavsic – Истината е, че пътят на MARTYRIUM тръгва от блек метъла, но днес музикалните ни влияния обхващат различни по стил банди дори в това число и саундраци на различни класически филми. Вярваме, че ако искаме да сме музиканти, трябва да сме широкоскроени и да не се ограничаваме само в един жанр. Някои от групите, които са ни вдъхновили, са DIMMU BORGIR, SAMAEL, LOST SOUL, харесваме FLESHGOD APOCALYPSE, BEHEMOTH, GOJIRA, VITAL REMAINS и много други. Вярвам, че блек метълът е перфектната комбинация от тежест и мистицизъм, за това и присъства толкова осезаемо в музиката ни. Едва ли има друг стил, който да те накара наистина да почувстваш мрака на Трансилванските гори през студена зимна нощ. За мен блек метълът е перфектния стил.

От другата страна – Ще споделиш ли няколко думи за екстремната сцена в Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Независимо че Малта е много малък остров, метъл сцената тук е много силна. Имаме много действащи групи, както и много фестивали и концерти. Винаги окуражаваме феновете да идват на нашите събития и то не само, когато сме изпълнители. MARTYRIUM са домакини на много метъл фестивали. На 2 септември тази година организираме един двудневен фест с групи, на които зад микрофона стоят дами. Той се казва „Voices Of The Succubi“ и ще бъде подкрепен от „битка на бандите”. Хедлайнъри ще бъдат XANDRIA. През ноември SINISTER идват в Малта, за да оглавят друг фестивал, който е насочен към феновете на дет и траш метъла. След което през януари ни предстои още едно събитие, на което основна банда ще бъдат HATE. Това са само част от концертите, които намират почва на острова ни. Щастливи сме, че имаме и страхотен съпорт от феновете в Малта.

Martyrium

Martyrium

От другата страна – Какви са предимствата и недостатъците да си част от банда като MARTYRIUM?

Vanja „Obscure” Plavsic – Предимствата са, че сме се събрали хора, които мислят по един и същ начин и които използват този начин, за създаването на музика. Предимства са също така пътуванията, посещенията на различни страни, свиренето с велики групи, както и срещите с фенове, които харесват музиката ни. Но най-голямото предимство е, че MARTYRIUM ни дава възможност да изразим себе си и да разпространим мрака по света. Недостатъкът е, че участието в група, понякога отнема много време. Нямаме възможност да се занимаваме с други неща.

От другата страна – Интересно е, че сте от слънчева страна, а мракът ви е обладал…

Vanja „Obscure” Plavsic – Предполагам, че това идва от интереса ни към окултното. Също така вдъхновенията ни не са само от музиката, а от много други места. Например изследването на изоставена сграда, сенките в нейните ъгли, напуканите камъни – това също може да послужи за вдъхновение. Тези преживявания предизвикват мисли за жалкото състояние на нещата, за онези плачевни страни на съществото, които живеят във всеки един от нас. Вдъхновението може да те осени навсякъде. Не смятам, че животът в една слънчева страна като Малта, оказва влияние на мрака в MARTYRIUM.

От другата страна – Сменяме темата – как според теб некомерсиалните стилове като блек метъла, могат да достигнат по-широка публика?

Vanja „Obscure” Plavsic – Основно с турнета, но това се отнася за всяка група без значение от стила. Трябва да се свири на живо и да се правят, колкото е възможно повече концерти. По този начин се привличат сподвижници. Всяко начало е много по-трудно, заради структурата на бизнеса, защото за непозната група е почти невъзможно да получи предложение за концерти. Така че ако искаш да те познават, трябва да свириш на живо и то много. Да разпространяваш музиката си навсякъде. Трябва да създаваш фенове и приятели. Да правиш така, че да привличаш вниманието на хората към творчеството ти. Това е най-важното. Пак казвам, че за току-що прохождаща група да се намести в системата, е много трудно. Много е трудно за една непозната банда да се закачи за някой фестивал или да тръгне на турне с известно име. Важното е да накараш хората да те харесат, да харесат онова, което правиш и да ти повярват. Тогава те самите ще започнат да помагат на групата.

От другата страна – За близо 10 години какво не успявате все още да постигнете?

Vanja „Obscure” Plavsic – 2017 се оказва много добра година за MARTYRIUM. Тур-плановете ни стават все по-големи. Метъл сцената в Малта се разраства… Не знам… Следващата стъпка, за която досега не ни се е отдала възможност, е да направим и да продуцираме сами наш албум. Надявам се да го постигнем със следващия, който ще бъде пети в дискографията ни. Вече започнахме да събираме оборудването, което ни е необходимо и да превръщаме репетиционната ни в студио. Надяваме се, че следващият ни албум ще е готов в края на другата година. До момента все търсихме други хора, за да постигнем звука, от който се нуждаем и искаме. Този път решихме да действаме сами. Това е следващата ни цел, която досега все ни се изплъзваше.

Sea Of Black Festival 2017

От другата страна – Тогава какви са предизвикателствата пред Вас при създаването на музика?

Vanja „Obscure” Plavsic – Усилията всеки път са едни и същи – да включим всички елементи, които са основни за звука ни и в същото време да развиваме нови измерения в музиката ни. Работим малко като археолозите – всеки път се опитваме да достигаме нови територии, без да бягаме от себе си.

От другата страна – Кое е най-голямото недоразумение, което се носи за MARTYRIUM като група от Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Наистина не знам. Всеки има собствено мнение за групата. Всеки възприема музиката ни и онова, което правим по различен начин. Това обаче е добре за нас, защото няма как да сме отговорни за всичко, което се случва в главата на някого. Всеки може да мисли, каквото си пожелае. А ние като MARTYRIUM, искаме да покажем нашето изкуство по нашия начин. Понякога получаваме странни коментари, но в момента на мога да се сетя за нещо конкретно…

От другата страна – А нещо, което не много хора знаят за бандата, но би искала повече да научат?

Vanja „Obscure” Plavsic – Че сме отворени за онова, което правим във всякакъв аспект. Хората не знаят за нас единствено онова, което все още не сме съобщили или направили. Например следващата година ще имаме участия на много фестивали, които все още не са анонсирани. Нямаме търпение да споделим тези мигове с феновете ни.

От другата страна – Последни думи…

Vanja „Obscure” Plavsic – За първи път ще сме в България и нямаме търпение да се срещнем с всички вас и да разпространим завета на Велзевул. Концертът ще бъде невероятен!

Интервюто с Vanja „Obscure” Plavsic (MARTYRIUM) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 31 юли 2017 г.

FORGOTTEN FORESTS с два албума в едно издание

На 8 август Acclaim Records ще издаде компилация от два албума на санданската Death/Doom Metal банда FORGOTTEN FORESTS, озаглавена „Rebirth Beyond / Spirits of the Ash MMX“. Ще има CD и дигитално издание, които са достъпни от уебсайта на лейбъла – www.AcclaimRecords.com

Forgotten Forests - Rebirth Beyond

Forgotten Forests – Rebirth Beyond

Ето и траклиста:

„Rebirth Beyond“

1. Entrance
2. Doomed Blazing Star
3. Crimson Morning
4. New Dawn over the Forgotten Forest I
5. New Dawn over the Forgotten Forest II
6. Sapienti Sad
7. Fighting in the Age of Mist
8. Autumn’s Leaf
9. Journey to Thy Promised Land
10. Rebirth Beyond

„Spirits of the Ash MMX“

11. Kingdom of Death
12. Final Hope
13. Spirits of the Ash
14. Fateless Time
15. Rise of Fire
16. Nameless Face

Изданието ще включва 16 парчета с общо времетраене 1 час.

В Бруталика на 2 август по радио Z-Rock

На 2 август очаквайте поредното издание на „Бруталика”, в което ще звучи нова музика от PAGAN ALTAR, VULTURE и PAGANIZER.

Предаването се излъчва всяка сряда вечер от 21:00 ч. с повторение в събота от 22:00 ч. по радио “Z-Rock”. Защото светът… е брутален!

Бруталика

За повече информация: www.zrockbg.com/brutallica и brutallicaonzrock.blogspot.com

София – 89.1 MHz
Бургас – 105.1 MHz
Варна – 95.9 MHz
Велико Търново – 105.7 MHz
Видин – 97.8 MHz
Горна Оряховица – 105.7 (от В.Търново)
Ловеч – 100.5
Монтана – 91.6 MHz
Плевен – 87.9 MHz
Пловдив – 103.7 MHz
Разград – 106 МHz
Стара Загора – 100.1 MHz
Хасково – 102.1 MHz
Гоце Делчев – 102.8 MHz
Ямбол – 102.2 MHz
Пазарджик – 104.8 MHz
Силистра – 92.7 MHz

Можете да слушате радио Z-Rock чрез удобния онлайн плейър, както на zrock.bg и Facebook страницата на Z-Rock.

Toep Duin от SINISTER: Death Metal сцената все още си е същата, феновете обаче са нови

Холандските Death Metal легенди SINISTER идват на Sea Of Black Festival 2017 на 5 август в бургаския Летен театър. Барабанистът Toep Duin даде интервю за предаването „От другата страна“, което ни бе любезно предоставено от водещия Мартин Николов.

От другата страна – Здравей! Добре дошъл в България! Какво си спомняш от първите Ви две идвания в страната ни преди няколко години?

Toep Duin – Свирихме в Русе през 2012 г. Беше жестоко, на някакво страхотно военно място, в района на Летния театър. Не беше точно зала за концерти в смисъла, който влагаме в Холандия. Но феновете и екипът бях много добри. Беше уникално изживяване. А първия път, когато SINISTER бяха в България, не бях част от групата.

От другата страна – Пуснахте новия албум „Syncretism“ в края на февруари. Какви са досега реакциите на фенове и критици?

Toep Duin – Дори по-добри от очакваното! Трудно е да се харесаме на всеки фен с дискография като нашата. Винаги има фенове от старата школа, които искат да чуят само „Cross the Styx”, но и много млади почитатели, които харесват и по-новите ни албуми. Опитваме се да се фокусираме върху правенето на добра музика, припомняйки си постоянно каква е историята на SINISTER. Но сега критиките от всички посоки са удивително добри.

Sinister

Sinister

От другата страна – Каква е разликата между „Syncretism“ и предишните Ви албуми?

Toep Duin – Бих казал, че дискът има по-мрачна атмосфера. Добавили сме и някои синтезаторни ефекти. От една страна се усеща окултната енергия от първите ни издания, а от друга – енергията от по-новите ни записи.

От другата страна – Какво се случи със стария състав? Сега имате нови музиканти в SINISTER. Беше ли трудно да ги откриете?

Toep Duin – Да свириш в група като SINISTER не е същото като да свириш в местната училищна банда. Без да обиждам никого, за да го правиш, се изискват много и ежедневни усилия. Така че всичко опира до баланса. Когато някой не е способен да го поддържа, заради работа, семейство или просто заради липса на мотивация да пътува през цялото време, той напуска бандата. Случва се в повечето групи, които познавам. За момчетата, които сега са в SINISTER, музиката е начин на живот. Разбира се, имаме семейства и деца, но всички знаем как да се справяме и да запазим баланса.

От другата страна – Имаш ли странични проекти и работиш ли и с друга банда извън SINISTER?

Toep Duin – SINISTER е приоритет №1 сега. Понякога свирим като гост-музиканти с някои групи. Но не се занимавам със странични проект в момента.

От другата страна – Aad Kloosterwaard беше барабанист, сега е вокалист…

Toep Duin – Знам единствено, че Aad не искаше повече да свири на барабани. След кратко прекъсване през 2004 г. реши да грабне микрофона. Не го питай иска ли да свири на барабани отново. Отговорът ще е „не”… Хахаха!!!

От другата страна – Кой е най-важният албум в дискографията на SINISTER и защо?

Toep Duin – Бих казал, последният. Но също така би могъл да бъде и „The Carnage”, защото с него поставихме новото начало след сериозните промени в състава. Тогава за щастие вече бяхме получили шанса да се докажем и той се оказа един от най-добрите ни албуми. Разбира се, „Cross the Styx” и “Hate” бяха също важни, защото допринесоха за успешното начало през 90-те години и за успеха на SINISTER.

От другата страна – Възприемате ли SINISTER като Death Metal легенда и мислиш ли, че бандата получава признанието, което заслужава?

Toep Duin – Според мен SINISTER трябва да се възприемат като Death Metal легенди! И ние получаваме от феновете си този признание. Навсякъде, където свирим, публиката е екзалтирана и реакцията й е невероятна!!! Пречка е, че някои организатори все още не забелязват завръщането на SINISTER и независимо че дори феновете говорят за „добрите стари времена”, когато SINISTER беше една от най-големите Death Metal банди на земята. Но е хубаво как това се променя стъпка по стъпка!

Sea Of Black Festival 2017

От другата страна – Как виждаш Death Metal сцената днес в сравнение с началото на 90-те години?

Toep Duin – Ако ме питаш, сцената все още си е същата, феновете обаче са нови. А и сега се появиха много нови поджанрове и всякакви видове екстремен метал. Но ъндърграундът е мощен и верен на банди и фенове.

От другата страна – Какво би посъветвал младите групе, които тепърва започват своята кариера?

Toep Duin – Всичко е въпрос на мотивация и свирене, репетиции и свирене, изпълнение, инвестиране. И всичко трябва да идва от сърцето, не можеш да си купиш успех или респект. Трябва да ги извоюваш със сериозна работа. Когато през 1990 година започнах с една група, карах с колата си четири часа само за да бъдем съпорт като ни плащаха със стек бира и ни даваха някакви пари за бензин. И така седмица след седмица, докато хората не започнаха да говорят за нас и предложенията ставаха все по-добри и по-добри. Това е дълъг път, но ако той е начинът ти на живот, нищо друго няма значение. Да свириш в банда е велико!!!

Мартин Николов, От другата страна

Спомен от първото гостуване на SINISTER в България през 2006 г., когато The Other Side бе съучастник (снимките са на Димитър Баръмски):

На 31 юли в „От другата страна“ по радио Варна

В понеделник вечер в предаването „От другата страна“ с водещ Мартин Николов ще разберем подробности за петото издание на Sea Of Black Festival, ще чуем интервюта със SINISTER и MARTYRIUM. Ясен Вакашински ще ни представи GRATZUG.

Специално интервю с Toep Duin (SINISTER). Разговор с Vanja „Obscure“ Plavsic (MARTYRIUM). Стефан Шиваров (Black Flag Production) за петото издание на Sea Of Black Festival в Бургас на 5 август. Кирил Маричков за концерта на ЩУРЦИТЕ във Варна на 14 август по повод 50-годишнината на групата – продължение. В „Мазето на Вакашински“ – Ясен Вакашински представя немския Black Metal проект GRATZUG.

От другата страна

В предаването ще звучи музика на: CORECOM, KREATOR, CREMATORY, TARJA, FALLEN ARISE, BRUCE DICKINSON, HECKTIC, IGORRR, LAST REMAINS и др.

„От другата страна“ се излъчва всеки понеделник от 21:00 до 24:00 ч. и може да бъде слушано на следните честоти: Варна 103,4 MHz; Добрич – 88,7 MHz; Бургас – 88,5 MHz; Провадия – 88,9 MHz; за Черноморието – 98,2 MHz, а на средни вълни 774 KHz или по Интернет на адрес: www.radiovarna.com и www.predavatel.com. Официален сайт – www.otdrugatastrana.info.

Повторение на предаването можете да слушате в четвъртък сутринта от 0:00 до 3:00 ч. по радио Варна.

Mike Hranica (THE DEVIL WEARS PRADA) пред камерите на Фрактура в неделя

В неделя след полунощ водещият на “Фрактура” – Васко Катинчаров ще ни срещне с Mike Hranica (THE DEVIL WEARS PRADA), BULLET FOR MY VALENTINE и Kai Hansen (GAMMA RAY). Отново няколко видео премиери, както и разнообразните рубрики на най-старото телевизионно предаване за рок и метъл у нас.

На 30 юли (Diema, 24:00 ч.) в аудио-визуалната “Фрактура” ще бъде направена премиера на новите клипове на ALTER BRIDGE, HALLATAR, SEVI, DAGOBA и SUICIDAL TENDENCIES.

Пред камерите на Васко Катинчаров ще застанe Mike Hranica (THE DEVIL WEARS PRADA) и ще бъде представено новото концертно DVD на BULLET FOR MY VALENTINE. Освен това, ще си припомним какви истории разказa Kai Hansen (GAMMA RAY) за българските фенове.

Васко Катинчаров и Mike Hranica - The Devil Wears Prada

Васко Катинчаров и Mike Hranica – The Devil Wears Prada

Зрителите ще научат последните музикални новини от седмицата, в рубриката “Караоке” ще пеят заедно c GUNS‘N’ROSES, KROKUS ще правят кавър на NEIL YOUNG, класическата песен ще бъде нa KREATOR, в “Exotic“ ще бъдат представени CLOWD, a в рубриката “Live Archive” ще си припомним кадри от немския фестивал Wacken през 2015 г. Клипове и концертни песни на TARJA TURUNEN, FLEESH, IN FLAMES, GREEN DAY и HATEBREED също ще намерят място в настоящото издание на шоуто.

Предаването Фрактура се излъчва по телевизия Diema в неделя от 24:00 ч. с пълно повторение всеки петък от 00:30 ч.

IGORRR с концерт в София на 3 ноември

Водените от Gautier Serre французи IGORRR идват в столичния клуб Mixtape 5 на 3 ноември с многообещаващо шоу. Билетите са в продажба.

На 3 ноември, петък, в България ще гостува за първи път, френският експериментален проект – IGORRR live band. Събитието ще се проведе в голямата зала на столичния клуб Mixtape 5. С изключение на Атина, това е единствената дата на групата за Балканския полуостров.

IGORRR е творение на Франкенщайн, създадено през 2006 г., което садистично смесва различни противоположни стилове музика, включително брейккор, електроника, барокова музика, дет метъл, оперно пеене и трип хоп.

Igorrrr

Igorrrr; Photo Credits: Svarta Photography

Нека да поговорим за лунатика – Gautier Serre, чийто блестящ ум e зад загадката IGORRR.

Gautier Serre непрекъснато разширява граници, като прави мисленето в крайности (шизофренията) своя философия. Той привлича двата вокала и китариста на MAYHEM за албума си “Hallelujah”‘ през 2012 г., възлага на пилета да пишат песни, докато кара бароковата музика да блести изящно, работи с MORBID ANGEL и свири в престижния клуб Berghain в Берлин. В продължение на десет години френският музикант и продуцент трескаво изработва ослепителен, хипнотизиращ и смазващ мозъка продукт. Възприеман е като гений, експериментатор, разцепващ музикалните парадигми, реформирайки ги в метамузика, която трудно може да бъде описана с думи.

Igorrr live in Sofia

С третия си албум „Savage Sinusoid“, който излезе въвсем скоро – през юни 2017 г. чрез Metal Blade Records, IGORR отново кръстосва цяла Европа в пълна конфигурация, включваща два вокала и барабанист.

Ограниченото количество „early bird“ билети (25 лева) вече са продадени. Редовните билети са достъпни в мрежата на Ticketlogic.

“Is This the Life We Really Want?” от Roger Waters в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Is This the Life We Really Want?” от Roger Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Проблемите на днешния свят – тероризмът, ядрените оръжия на Северна Корея, войните в Близкия изток, бежанската вълна в Европа – живо занимават Roger Waters, бившият певец и бас китарист на PINK FLOYD. Верен на себе си и принципите, които изповядва, той по типичния си безкомпромисен начин, така както го помним от албумите “Animals”, „The Wall” и “The Final Cut”, ги представя в дългоочаквания си нов албум.“Is This the Life We Really Want?” („Това ли е животът, който наистина искаме?”), издаден на 2 юни тази година, 25 години след неговия студиен предшественик “Amused to Death”, представя необичаен поглед към тези проблеми и е истински „вик от сърцето“.
Roger споделя в интервю:

„Всичко започна с песента „Déjà Vu“ през 2010 г., която показах на продуцента Nigel Godrich (RADIOHEAD, PAUL MCCARTNEY, BECK, U2, „From the Basement“). Написах тази песен и по-късно тя се разви в дълго радио предаване с много други песни, които му пуснах. Той се вслуша и каза: „Това е наистина интересно, но не мисля, че става за дългосвиреща плоча. “ А аз му отвърнах: „Не става, прав си, това е радио предаване, но искаш ли да направим албум? – Да. – И ето така Nigel се включи.

Работихме основно в Лос Анжелис, но едноименното парче („Това ли е животът, който наистина искаме?” е още от 2008 г., тогава написах стиховете, и беше в отговор на надеждата ни, че лошите времена от управлението на George W. Bush са вече минало. Имахме големи очаквания за Barack Obama. Вероятно беше смислен човек, но когато взе властта, реши, че програмата с дронове е наистина добра идея. Той направи списък с убийства и реши, че убийството на хора ще реши проблемите. Ясно е, че не е така. „Да, да, ще отрежем главата на ламята!“ Но тогава ще получите още 50 нови! И броят на хората, които трябва да убивате, ще се увеличава, ще расте и расте, така че това бе началото на вечна война.

Ето защо има бежанци. Тези политики унищожават местата, където живеят хората и те трябва да напуснат. Днес не можеш да живееш в Сирия или в по-голямата част от нея. Всички сме виждали снимките от там, това са развалини. И тези хора, които не са номади, те са лекари и хора с професии. Но когато пристигнат в лагера на бежанците на границата ви, това изглежда сякаш няма значение. Всички те са човешки същества и ние имаме абсолютната отговорност да се грижим за тях и да им дадем убежище. Те затова са бежанци, защото се нуждаят от убежище. А сега всичко стана много сложно.

Roger Waters - Is This the Life We Really Want?

Roger Waters – Is This the Life We Really Want?

Всъщност започнах да пиша песните от този албум по време на турнето с „The Wall“ през 2010-2013 г., и когато имах свободно време в хотелските стаи, грабвах китарата и така се появиха няколко идеи. Написах най-напред „Déjà Vu“, както вече споменах. Предполагам, че идва момент, когато, ако критикувате или сте разстроен от някои от начините, по които се организира нашето общество, които причиняват болка и мизерия на много от хората – тогава бихте могли да си зададете въпроса: „Е, ако имах някаква власт, какво бих могъл да направя?“

Има нещо странно пророческо в „Матрицата“ на братя Wachowski. Властите вече могат да имат RoboCop. Ако искаха да го направят, биха могли, включително с модули, с които биха могли да разпознават лицевите черти. Или може да го пуснат да се скита на улицата и да реши да ви убие в зависимост от това, как сте облечени. Знам, че звучи глупаво, но тази идея за целенасочено убийство е много странна. Ужасно е. Това наистина е ужасно, защото са решили да унищожат демократичен процес на 800 години. „Спомняте си Магна Карта? Haebus Corpus, член 39? Е, решихме да го премахнем. Ако мислим, че трябва да умреш, просто ще те убием. Това звучи ли ви като добра идея? Да! Страхотна идея, да го направим!“

Сега всички говорят за фалшивите новини. Някой се присмива, но това е много реален проблем. Изглежда, че живеем все повече и повече в свят, в който пропагандата е изключително важна и вече няма начин как да се разграничи каква може да е истинността на каквото и да е. Вярата стана много по-важна от факта. „Вярвам, че това е вярно – и затова е вярно. Мога да кажа каквото си поискам и то ще бъде вярно“. Походът на науката от края на Тъмните векове през Просвещението ни доведе до една точка, в която може да кажем: „О, добре, сега знаем, че Земята не е плоска, и сега ние знаем това, и знаем онова. Сега разполагаме с цялата тази информация, носим я в ръцете си с мобилните устройства. Можем да седнем около масата и да планираме бъдещето си“. Но изглежда много трудно за тази гледна точка да намерите почва.

Умните хора в нашето общество си кротуват в академиите. Те имат доста мъдри неща да кажат и много от тях знаят как обществото да стане по-добро – как да го направим по-егалитарно, как да го направим по-справедливо, как да ни дава повече радост, защото имаме право да помагаме на хората. Но тези учени са изтласкани на тихи места, защото са неудобни. Техните истини са неудобни. Същото стана с Al Gore, който направи този филм, „An Inconvenient Truth“ („Неудобната истина“), за климатичните промени. Подобна е ситуацията в наши дни и със Scott Pruitt от Агенцията за опазване на околната среда, защото истините, които говори, са неудобни. Това може да се дължи отчасти и на законите. Нима не е вярно, че в корпоративното право на САЩ единствената отговорност е към акционерите с цел максимално постигане на крайната цел? Там липсва текст за социалната отговорност към обществото като цяло. Затова умните хора не ги канят да седнат на масата, защото ще кажат: „Ние трябва да променим този закон, той не е в полза на обществото като цяло.“ Но щом започнете да говорите за това, което би могло да бъде от полза за обществото като цяло, се надават истерични крясъци: „Ти говориш за социализъм, искаш всички да умрем!

Става дума за съчувствието. Аз самият преди години започнах да правя музика не от съчувствие към хората, а защото исках да печеля пари и да се оправям. Тъжно е обаче да се гледа мизерията по света, защото е напълно естествено човешките същества да извличат голяма радост, удовлетворение и удоволствие да помагат на други хора. Нашето общество обаче не насърчава помощта към други хора, то отрича на членовете на обществото радостта от даването. Като цяло човекът, който спира за да помогне на някого, например добрият самарянин, който остава и казва:

„Не, аз ще помогна на този човек“ – това го води до много по-радостен живот, отколкото човек, който преминава на другата страна на улицата и отива да види кога може да получи частния си самолет или каквото и да е. Така че, ако човек може да играе макар и малка роля в насърчаването на хората да обръщат внимание на изпадналите в беда, това ще е добро начало, поне засега“ – завършва Roger Waters.

Албума “Is This the Life We Really Want?” или „Това ли е животът, който наистина искаме?” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 юли, след новините от 21:00 ч.

Метълургия

Концерт на Sevi в София

One Day Fest

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 49 други абонати

Концерт на Tim „Ripper“ Owens в София

Metal Weekend 2027

Концерт на Moonspell в София

Концерт на Sólstafir в София

Концерт на Katatonia в София

Статистика

  • 797 502 hits