The Other Side

EVERGREY – Няма нужда от много приказки…

Китаристът Manu Savo е участвал в две от ключовите Heavy Metal формации на Румъния, които са се извратили по-късно в поп-рок. Въпросният музикант, обаче, е запазил металната си жилка и е стартирал проекта си CROSSING ETERNITY съвместно със скандинавски музиканти, за да реализира идеите си в Power Metal направлението. Обявявайки турне „The Rising World Tour Part II”, те се интегрират в обиколката на EVERGREY „The Atlantic Europe 2019 Tour”, за да отворят шоуто и в София. Разказвам ви всичко това, защото то е по балкански поучително…

Crossing Eternity

Точно в 18:30 ч., пред около 50 фена, CROSSING ETERNITY излизат, за да представят своя прочит на Heavy Metal стилистиката. Звукът е твърде слаб, но предвид все още празния клуб, това е добре за съхранението на слуха ни. Групата звучи изключително натурално със стандартни рифовки и доста усет към мелодията. Вокалистът Gabriel Nicholas е сравнително ново попълнение в бандата, а блендата му носи препратки към Andy Deris (HELLOWEEN), което слага последния щрих от впечатленията, които оставят базираните в Букурещ музиканти. Трябва да му се признае по-доброто пеене, отколкото е в оригиналния студиен запис на албума! Групата слива първите си две парчета.

Crossing Eternity

– Hail Immortals! … – Началото на приветствието бележи някои лични предпочитания на певеца, каквито се забелязват и в сценичното му облекло.  CROSSING ETERNITY е група със съвсем прилично ниво! Барабанистът им отговаря за съвсем деликатните клавирни подложки, които в други случаи са изпълнявани на живо. Това отваря мелодиката още повече в посока Hard`n`Heavy. Краткият им двадесет и седем минутен сет завършва с класически Heavy Metal, класически туш и класическа демонстрация на умора. Публиката се е удвоила и прави, каквото може за възнаграждаване усилията на квартета, но клубът е още съвсем свободен.

Crossing Eternity

Сетлист CROSSING ETERNITY:

1. Kingdom Come
2. High Above the Crown
3. Winter Poem
4. Sand in the Sky
5. Ghost Of The Storm

GENUS ORDINIS DEI явно са от онези „уона-би” италиански добавки към турнетата… Себесъзнаването им за Symphonic Death Metal няма много общо с реалностите на изпълнението им. Отново в уречения час, клавирно-перкусионна интродукция възвестява възлизането на „висшите правила”.

Genus Ordinis Dei

Музиката на GENUS ORDINIS DEI е базирана тотално на Heavy Metal-а, което лъсва при изпълненията им на живо! Приличната двойна китарна атака и умерените харшове на Niccolò Cadregari (v., rh.g.) никак не променят този факт. Залепената подложка от абсурдни електронно синтезирани симфонизации и клавири звучи повече като гротеска. Още преди да прозвучи кавърът на MANOWAR, гласът на певеца увисва в много Eric Adams-овски маниер. Забележително е, че в солата на Tommaso Monticelli (g.) има нещо дълбоко тракийско – тънка позната фолклорна нишка управлява фигурите му! Повелителните жестове и смръщени гримаси на двуметровия фронтмен са не по-малко абсурдистки… Режисиран хедбенгинг довършва визуалната картина.

Genus Ordinis Dei

„Who`s the band? Who, who, who`s the band?”, пита припряно Niccolò по време на презаписаната от италианците интродукция на „Hail And Kill”… Всъщност целият им сет звучи като кавърите на WITCHERY на Heavy Metal класики плюс добавените абсурдни симфонизации. Бластовете от касите звучат толкова електронно, че отивам да проверя дали Richard Meiz (dr.) ги свири. Свиреше ги доста прилично, но в касата бе поставен електронен регистратор, от където се вадеше звукът. Гротескна бе и липсата на всякакво движение при предната кожа на касата, но сетът на подгряващите групи бе озвучен по този начин. Демонстративната хиперактивност на фронтмена даде, все пак, някакви резултати сред събралите се вече около 300 фена. Доста пъти съм се питал, защо някои хора пропускат подгрявката, а изглежда след половинчасови слухоанализи си отговорих сам…

Genus Ordinis Dei

Сетлист GENUS ORDINIS DEI:

Intro

1. You Die in Roma
2. Embracing The Earth

Sympho-epic Intro

3. Halls of Human Delights

Intro

4. Hail And Kill (Manowar cover)
5. Red Snake
6. Roots And Idols Of Cement

Piano-Outro

Местим музикалната карта на събитието на североизток до Финландия, но полюсът на самоопределение остава прикован към посока „самозаблуда”. Може би това е някаква шега, подготвена ни от Tom Englund, заради неразбирането, което дълго време витаеше около EVERGREY!?!

Bloodred Hourglass

Отново на секундата започва дълга клавирна интродукция, давайки възможност на BLOODRED HOURGLASS да излязат като звезди и да просят подранили овации. Представящата се за Melody Death/Thrash Metal банда влиза през четири палки в класически Heavy Metal с някои Metal/Core ритмически решения и тежки вокали. Влечението им към крайната мелодика също олекотява стила им в една доста слушаема формула. Песните са среднотемпови, равноделни, мелодични и с разпяти припеви. Умерените харшове, електронизираният бласт и рифовете не втежняват музиката до студийните продуцентски решения, които момчетата са достигнали в записите си. Клавирните и пиано подложки балансират звученето в обратна посока до епицентъра на класическия Heavy Metal. Където няма интродукции, между песните им звучи аморфен шум.

Bloodred Hourglass

BLOODRED HOURGLASS поне се справят доста добре с инструментите си, а бекграундът им не е досадно набъбнал до плейбек. Визията им на отегчени офис-служители, избягали, за да всеят шум в ежедневието си, донякъде оправдава представата им, че вдигат Death Metal революция… Последните три песни композиционно се радеят твърде много с творчеството на MANOWAR във всяко отношение. Jarkko Koukonen (v.) пее доста агресивно и то без да ползва китките си, но пак е доста мелодичен, в сравнение със студийните записи на бандата. А някои мелодични решения се присягат към мейнстийма. Пренасянето на CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH тенденциите в спокойна и с афинитет към мелодиите Финландия е довела до такъв резултат. Приятно прекарани 35 мин.

Bloodred Hourglass

Сетлист BLOODRED HOURGLASS:

Intro

1. Quiet Complaint

Piano Intro

2. Six Feet Savior
3. Valkyrie

Kb. Intro

4. We Form the Broken
5. The Last of Us
6. Castle Ashtray
7. Where the Sinners Crawl

Клубът вече е доста пълен, макар и не максимално. Богатият мърч щанд има разнообразни предложения за феновете, в средноевропейския ценови диапазон. Необходимата дълга пауза за пренареждане на сцената за хедлайнера е оползотворена пълноценно от BLOODRED HOURGLASS, които всички са на разположение за среща с фенове там.

Атмосферата

В тази пауза се открехва време да отворя дума за организатора. За феновете е добре известно какви са предимствата да посетиш точно техен концерт, а българският език е достатъчно богат, за да бъдат те изказани с нещо повече от многозначителното „Всичко беше точно до секундата!”. В този смисъл, ако някъде прочетете тази констатация, знайте че в този случай тя наистина бе вярна, дори и в буквалния си смисъл! Но за сега ще спестя другите суперлативи, които могат да се използват и универсално, за да боря конкуренцията и да „капарирам” още някой и друг репортерски слот, докато се появи някой репортер от калибър достатъчно близък до моя, за да мога и аз само да си чета от вкъщи и да гледам видеа от по-екзотични места! (Моля, приемете това отклонение в съвсем хумористичния му, положителен конотат!)

Феновете

В уречения час от пулта тръгва песен на VAN HALEN и аз злостно наострям перо, за да отразя закъснението. Песента, обаче, прекъсва с модулация, като при изключване на грамофон от захранването (Простете, млади читатели!!!), за да последва „подводното” интро на албума, в чиято подкрепа е турнето.

Гьотеборгските корени на EVERGREY ги бяха обременили с доста влияния в началото на тяхната кариера. Сложната структура на музиката им отблъсна по-непретенциозната публика и не даде шанс на прогресив феновете да се фокусират върху това явление. Когато свириха за пръв път в България, групата пък бе след издаването на един слаб албум, който не блесна сред цялата им дискография. Сега ни предстоеше съвършено различна ситуация, усещане и преживяване!

Evergrey

Много от композициите на квинтета започват с Gothic усещане, за да се разгърнат в многопластови, сложноритмични произведения, притежаващи свое вътрешно съвършенство и зрялост. Качеството на новия им материал и композиторският интегритет, постигнат в него се отразяват и на изпълнението на по-старите им песни, за да се постигне онова целокупно единение на творчество в музикалния сет, който EVERGREY представят. Съвършенството на живото изпълнение поразява с усещането за допир и съпреживяване на музиката! Чистото пеене на Tom Englund (v., g.) предлага онези тънки несъвършенство на живото изпълнение, които само подчертават преживяването на текстовете, вкопани в строго минорните хармонии. Толкова рядко вече са тези групи, които са съвсем живи, че първите няколко песни от сета отлитат като чисто откровение. Пиано интерлюдиите са изсвирени наживо, а водещи прожектори добавят акцент всеки път, когато някой от инструментите солира.

Evergrey

Progressive закваската на EVERGREY се радее с композиционните шедьоври на NEVERMORE и DREAM THEATER, но истинската им генетична връзка е по-дълбока… Обреченото усещане, особено във вокалите, докосва Phill Colins, но дълбоката връзка на тази музика е с MARILLION и ранния FISH! Двойни каси, тежки рифове и по-агресивен звук са в репертоара на шведите, но уникалният им почерк на музиканти, намерили смисъла е духовен наследник на MARILLION. Това се подчертава и от естествения аристократизъм, който излъчва вокалистът-китарист и основател на групата. Общуването с публиката е естествено, откровено и двупосочно. Не че тотално липсват бек-граунд компоненти в сета на хедлайнерите, но те са над изсвирваемостта на всичко, което е изсвирено на сцената, а то никак не е малко!

Evergrey

Чак след четвъртата песен групата отправя първите си приветствия към феновете. Няма нужда от много приказки при тези параметри на музициране! Самите добавени дамски хорове и пложни шумови картини придобиват по-голяма чуваемост. EVERGREY едновременно преливат през песните си и правят паузи по средата на някои композиции, изящно ползващи Progressive ритмики и структури. Дори да влезнат в парчето класически, те го правят през три палки! Тежкото Doom-аджийско „All I Have” с вплетени Gilmour (PINK FLOD) сола, бива довършено от подложка, а групата се прибира, сякаш след едва минути на сцената.

Evergrey

След като ги викаме доста горещо, атмосферична подложка дава знак, че ще има още. Нека отбележим, че на това турне се е случвало EVERGREY и да не свирят добавка. Ние, обаче, я получаваме съвсем заслужено. Двете песни, сякаш като тежки обработки на MARILLION и ASIA също отлитат, докато на сцената остава само Rikard Zander (kb.). Клавиристът прави импровизация по темата от интродукцията на „Gates of Babylon” (RAINBOW) и когато към него се присъединява Henrik Danhage (g.), съм убеден, че групата ще забие кавър. Солата, обаче, приключват и бандата излива финалните си авторски композиторски решения с много финес, сложност и прецизност. Аутродукцията на пиано още отзвучаваше, когато EVERGREY успяха да се снимат с публиката в София, да се поклонят три пъти и да се оттеглят окончателно. Час и половина беше отлетял неусетно…

Evergrey

Сетлист EVERGREY:

VAN HALEN record… ->

Intro

1. A Silent Ark
2. Weightless

Transitional Piano Prelude

3. Distance

Intro

4. Passing Through
5. The Fire ->
6. Leave It Behind Us ->
7. Black Undertow ->
8. My Allied Ocean
9. All I Have

Бис:

Atmospheric Intro

10. The Grand Collapse
11. Recreation Day
12. Rainbow`s „Gates of Babylon” inspirated Keyboard & Guitar Solo
13. A Touch of Blessing ->
14. King of Errors

Piano Outro

Rock Thrashler

14.04.2019, Mixtape 5

Фотограф: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI