The Other Side

Както често се налага на членовете на бандата да обясняват в интервюта, вторият албум с кавъри на METALLICA идва не, заради изхабяването на авторските идеи на APOCALYPTICA, а защото е назрял моментът за него. Новото им шоу, също било преизпълнено с нови идеи и по-зрели интерпретации. Няма причина да не им вярваме. Още повече, че с натрупването на авторските им албуми идейната им същност започна да е някак повтаряема и само вокалните партии и барабанните канонади разнообразяваха продукцията им. Композирането за чело, когато си изучавал този инструмент като класически, не е толкова екстремно, колкото са кавърите.

Когато APOCALYPTICA свириха за пръв път в България, все още усещахме еуфорията и на първия концерт на самите METALLICA през същата 1999 г., две седмици по-рано! Финландците почти напълниха тогава зала 1 на НДК на 25 юни. Трите самотни подиума, обвити в черен сатен, на които музикантите се позиционираха със столове на огромната сцена на залата изглеждаха като минималистичен декор за метъл концерт, но пък какво избухване ни очакваше тогава… Без подкрепата на перкусии, музикантите компенсираха с мощно спикато по струните на челата си, извличайки от тях звуци на рифовка и ударни инструменти едновременно! Eicca Toppinen беше категоричен водач на формацията по това време и интерпретираше много от кантата и солата, но работата беше разпределена равномерно между музикантите и всеки имаше своите силни моменти по време на концерта.

Тежка мутроподобна охрана се разхождаше по пътеките и санкционираше, дори ставане от стола, докато огромното множество от феновете пееха с пълно гърло текстовете на песните от оригинала. Някак времената още бяха такива… Сингълът от втория им албум „Inquisition Symphony” – „Refused / Resist” вече бе завъртян по радиата и ние наелектризирано го очаквахме, за да реализираме нападение на предните позиции на залата. Когато Eicca, също вече изправен като нас, с доста раздраните си черни панталони, обкичени с безопасни игли, ни попита: „А, тук дали има фенове на SLAYER?”, няколко човека по различните пътеки се спуснахме към сцената! Множество здравеняци се ориентираха към санкционирането ми, но докато ме пресрещнат, зад гърба ми имаше стена от хора! Доста силен концерт реализираха тогава APOCALYPTICA, изцяло изсвирен от крехките на вид момчета. На финала, тримата музиканти се поклониха, махайки ни с лъковете, от които висяха по два снопа скъсани влакна.

Сетлист APOCALYPTICA 1999 

01. For Whom the Ball Tolls [METALLICA cover]
02. Harmageddon
03. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
04. M. B.
05. One [METALLICA cover]
06. South of Heaven [SLAYER cover]
07. Toreador
08. Refuse/Resist [SEPULTURA cover]
09. The Unforgiven [METALLICA cover]
10. Inquisition Symphony [SEPULTURA cover]
11. Master of Puppets [METALLICA cover]
12. Enter Sandman [METALLICA cover]
13. Creeping Death [METALLICA cover]

Вече издалите десет албума музиканти са решили за актуалното си турне да подкрепят друга финландска формация. Двуетажният тур-бус и скромната каравана бяха спрели успоредно на паркинга на НДК, подсказвайки гостуването. Още в ранния следобед, групите бяха чекирали в Зала 3 на двореца.

Сцепвайки секундата на две, в 20:00 ч., тръгва интродукцията на ARCTIS, която представлява електронна музика. Музикантите излизат един по един в звезден стил, хващат инструментите си, но днес подложката от бек-пистата не спира. Накрая, се появява вокалистката им в бяло трико с орнаменти и фигура на древногръцка статуя на бременната Венера… Високото дамско пеене се разполага и звучи върху музика, с характеристики от ранната MADONNA до BONEY M. 51% от това което се чува е електронен плейбек с добавени луупове. Настройката на саунда на барабаните също е с електронен отенък и трудно се различават лууповете от самите барабани. Китарите и басът се чуват съвсем леко на фона на подложката. Ако групата беше излязла съвсем на плейбек, можеше и да изтръгне някоя въздишка от умиление по стандартите на Златния Орфей и бодрото изтезание на китари, които не се чуват, из дъното на счупената ми душа… Макар беквокалите да са на запис, оригиналното пеене в по-ниските регистри е с доволни фалшивини.

Защо Napalm Records са посегнали към издаването на група, която се колебае между определенията „Modern Metal” и „Powerhouse”, можем да си обясним с платежоспособната фенска маса, от която категорично се изключих съвсем в началото на сета им. Песента „Tell Me Why” ми влиза доста показателно, с естрадно послание в стил евро-диско, със забежка към 80-те. 

В интерес на истината, някъде на четвърто парче гласът на Alva Sandström се стабилизира и тя изважда приятни висини с много минорни мелодии, които прескачат мощната подложка и оправдават концерта им, като такъв. Това не пречи подложката и изпятият глас в началото на „Fire” да звукне като средностатистическа чалга. Обявяването на една от песните, че е специално за нас, ми е сред топ – повдигащите натроението изявления от сцена!!! По-късно, нещата се развиват към евро-диското с отгласи от THE CRANBERRIES и някои new wave хватки, които докарват последните два трака до приличен gothic, който откъм фоайето звучи поносимо… 

Сетлист ARCTIS:

Intro
01. I`ll Give You Hell
02. Remedy
03. Tell Me Why
04. WWM
05. Bimbo
06. Fire
07. Frozen Swan
08. Theater Of Tragedy

След 35-минутното шоу на ARCTIS следва по-дългото демонтиране на дръм сета им, за изпълнението на APOCALYPTICA. Те също са свръхточни, като не считат интродукцията си, зазвучала в 21:14 ч., за свирене. Интерпретацията върху Енио Мориконе, изпълнена на пиано и щрайх, звучи от пулта, докато силуетите на групата изплуват от гъстия дим, изпълнил сцената по време на интрото.

Интерпретацията върху „Ride The Lighting” включва много обертонове, които се разгръщат в кавъра като основни мелодии. Мощно озвучените барабани прикриват в известна степен мелодичните линии, сякаш балансът в присъствието на почти пълната с хора зала не е разчетен съвсем добре. Именно барабаните са онзи елемент, който дава мощ на APOCALYPTICA и на тях не им се налага да блъскат толкова агресивно по инструментите си. Мониторите в слушалки освобождават тримата челисти да се движат свободно по сцената. В актуалното си разпределение на партиите, Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen в голяма степен поемат ритмиките, докато Perttu Kivilaakso свири 90 % от кантата и китарните сола от оригиналите! Последният се е „барнал”, освен с очна линия и със син дамски грим на спретнатата си брадичка, което леко подхлъзва нещата на Евровизия… (Или просто аз още съм стресиран от подгрявката.) Освен строгия клик, по който тече изпълнението на някои песни има и добавени обогатяващи звуци, които да подобрят аудиоизживяването на феновете. Такива, чуваме още в „Enter Sandman”, където се включват spoken пасажи и взривове. По-сетне кавърите на METALLICA не ни биват поднасяни с чак толкова експериментаторски дух и феновете се отпускат да запеят текстовете, както обикновено протичат концертите на финландците.

Perttu Kivilaakso, освен поредните приветствия и уверения, колко важна дестинация е София, изнася една стандартна лекция, за назряването на момента да запишат нов албум с кавъри на METALLICA и колко много са се развили и имат какво да кажат с новите си интерпретации. Тезата звучи малко самосугестивно, предвид резултатите от усилието. Подобни изявления има по всичките интервюта на групата, след излизането на „Apocalyptica Plays Metallica Vol.2”. После микрофонът грабва и Eicca, който с малко по-дървения си английски ни пита, има ли хора, присъствали на първия концерт на групата през 1999 г.? Из залата се вдигат шестдесетина ръце.

– Охооо, още ли сте живи, бе??? – Вкарва музикантът нотки черен хумор в представлението! Тези, чиито ръце не бяха вдигнати, се смеят по-искрено…

Чудесните и по-шлайфовани интерпретации продължават с някои музикални закачки от други песни на извора на вдъхновение, вплетени така естествено, че може и да ги пропусне човек. „The Call of Ktulu” бива посветено на Клиф Бъртън и за началото му на сцената изнасят столчета. След приключването на по-спокойната част, музикантите стават за едно по-енергично шоу а столчетата пъргаво биват изнесени. „St. Anger” бива подхванато от нежна изсвирена интродукция и е с много музикални обработки, като изважда от парчето мелодична линия, която оригиналът не предлага. След финализирането й, Eicca Toppinen застава пак зад микрофона:

– “St. Anger” е прекрасно парче и за мен беше голямо удоволствие да го изсвиря на виолончело! Както и другите песни, защото виолончелото е моят инструмент. Искам да кажа, че и целият албум също е невероятен! – Някак пак ми се натрапва усещането за автосугестивен момент в изявлението, причинен от топлите бизнес взаимоотношения между APOCALYPTICA и METALLICA.

В последвалата каскада от песни, няма някакви особени изненади. Те са класически бест трибют, за феновете. Представят се членовете на групата, където се намира и чисто новият им барабанист. На този етап изглежда, че „Nothing Else Matters” събра повече възторжени овации от „Seek & Destroy”, която пък завърши с невероятно сполучлив акцент в композиционен план. За да изпълнят „One”, APOCALYPTICA се оттеглиха временно от сцената. Замисленото в драматургичен план изпълнение, включва „разказване” на текста от самия Джеймс Хетфилд, разбира се, включен от бек писта по време на изпълнението, на която също има и щрайх добавка. Perttu Kivilaakso удря няколко тона с гръб към инструмента си, демонстрирайки ниво на владеене. Идеята за въздействаща сага, изпълнена в оперетен стил не достига до крайните форми на съвършенството на замисъла си. Но музикалното изпълнение, макар и с патерица от бек-лайна, бе достоен епичен завършек на шоуто от час и половина.

Сетлист APOCALYPTICA:

The Extasy of Gold Intro [Enio Morricone cover]
01. Ride The Lighting [METALLICA cover]
02. Enter Sandman [METALLICA cover]
03. Creepeng Death [METALLICA cover]
04. For Whom the Bell Tolls [METALLICA cover] >
Some accords „Harvester Of Sorrow” [METALLICA cover] 
05. Battery [METALLICA cover]
06. The Call of Ktulu [METALLICA cover]
07. St. Anger [METALLICA cover]
08. The Four Horsemen [METALLICA cover]
09. Blackened [METALLICA cover]
10. Master of Puppets [METALLICA cover]
11. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
12. Seek & Destroy [METALLICA cover] >
Some accords „To Live Is To Die” [METALLICA cover]
13. One [METALLICA cover]

Ако сравним концертите на APOCALYPTICA – 1999/2024, някак в ранния концерт имаше повече младежка енергия, а в късния, повече техническо майсторство. Без съмнение, като разнообразие и авторски песни, ранното им изпълнение е по-значимо! Въпреки творческите усилия, тазгодишният концерт си остава просто един трибют.

Забележима разлика бе, че по време на целия концерт, един косъм от лъковете на челистите не се скъса! Предполагам, че самата група APOCALYPTICA има заслуги за развитието на тази технология в сценичните изкуства от метъл тип! Промяната в специализациите на музикантите също е факт в по-новата им история. Забележително зрелище, което ни докосна.

Rock Thrashler
25.06.1999, София, Зала 1, НДК
28.11.2024, София, Зала 3, НДК
Снимки: Кирил Груев ©

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!