The Other Side

Отмина месец от провеждането на Broken Silence Black Death Metal Fest 2020 в Бургас. Събитието бе знаково, проведе се в условията на невиждана карантина и затворени на практика граници.

Но в момента нямам намерение да правя анализ на самия концерт, само ще споделя един урок, който получих, урок, от когото остава горчивина. Веднага казвам, че от самото начало, когато се заех да помагам на Дечо Харизанов за този фестивал, му казах, че отделям времето си и влагам усилията си без заплащане. Единствената ми молба е, ако имам по-значими разходи по събитието, те да бъдат покривани. Той се съгласи.

Valak

Спомняте си, как седмица преди феста започнаха да отпадат групи от афиша. Трябваше да реагираме. Аз използвах мое познанство в средите и успях да уредя до Бургас да дойде румънската група VALAK. Преди да ги потвърдим, казах на Дечо какви са условията им: пътни разходи, нощувка, обяд, няколко бири, място за мърч. Поносими условия, които той потвърди.

Няма да се спирам в подробности относно самото провеждане на фестивала, няма да ми стигне и цял ден да го опиша. Но ако има интерес, ще го направя на страниците на The Other Side.

След края на събитието, преди управителката на летния театър да ни прогони с метлата като някакви бездомни кучета, помолих Дечо да даде пътните на румънската група. „Искай им банкова сметка, ще им изпратя парите във вторник“ – на което мениджърът на VALAK отвърна с отказ, защото парите им трябват за да заредят резервоара за обратния път. Понеже групата е пристигнала по моя покана, реших да изтегля едни скатани пари и им ги дадох. А Дечо пое ангажимент да ми се издължи през седмицата.

Schirenc Plays Pungent Stench; снимка: Албена Цолова-Бета

И друго се оказа, че няма кой да придружи SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH до летището във Варна (от мениджмента бе поставено условие, представител на промоутъра да ги съпроводи до чекирането), господин Харизанов не бе осигурил придружаващо лице. Реших аз да пътувам до Варна, както се оказа, това бе свързано с още разходи. Поживо-поздраво изпроводих австрийците, пуснах съобщение на мениджъра, че всичко е ток и жица… И се оказа, че до летището не ходи обществен транспорт и единствената алтернатива е такси. Нищо, удоволствието да придружа тези хора си струваше. Пък и прекарах няколко приятни часа във Варна.

Месец след феста реших да попитам Дечо, кога ще ми възстанови парите за румънците. Просто го попитах. И получих отговор, който меко казано ме втрещи.

Дали това, което последва, е вместо благодарност за свършената работа?

Да попитам, господин Харизанов като какъв се изявява в град Бургас, че да ми нарежда да го забравя? Като какъв раздава „титли“?

Нека всеки сам си прецени, каква би трябвало да е нормалната реакция, може би по-различна от отправянето на заплахи. Спестих още скрийншотове, защото смятам, че този вулгарен език не е достоен за моята медия.

Доколкото ми е известно, господин Харизанов не се е разплатил по договореното и с българските групи. Те ще преценят как и кога да дадат гласност за ситуацията.

Лично аз смятам, че подобно отношение от страна на Дечо Харизанов е недостойно и обидно.

Гияс Гулиев – Mrazek, жаден редактор

4 август 2020 г., София

Следва

пп. Всяка от засегнатите страни има право на отговор в рамките на добрия тон и грамотно написано изявление.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!