The Other Side

DIABLERY, SHADOWCRAFT, NIHILISM, OCCULTUM, BELGARATH

Безсмислен увод

Много хора, които са ползватели на световните обществени дигитални социуми си мислят, че критиката е някакъв лесен естествен процес на саморазтоварване, който не изисква усилия. Това, обаче, далеч не е така! Точно обратното – критиката е съпреживяване на негативното, хиперболно абсолютизиране на злото и даже поглъщане на отровата на обществото… В този смисъл, когато прочетете критичен репортаж, знайте, че той не е волно словоизлияние на сатурнясал хипохондрик! Критичният репортаж е мъчно излязло съчинение, върху предмет, който по принцип ти е любим. Критичният репортаж изисква аргументиране. (Той и хвалебственият го изисква, но там имаш свободата да не приведеш нищо повече от приповдигнатия си емоционален тон, набутан между неграмотни препратки със съмнителна връзка с действителността…) Критичният репортаж, в крайна сметка, е едно изстрадано писание, даващо неудоволствие на всички! (Но пък неимоверно вдигащо читаемостта, което обяснява и принципа на създаване на новини!!!) Ако той беше удоволствие, щях да ви залея с информация от чалготеки и събития на Графа!!!

Приятно четене!

В името на олдскула

Много рядко може да срещнете Black Metal група на Балканите, която да не е пюр норвегиан блек метъл. Такава е и BELGARATH. Да, ама не. Като свидетел на първия и последния им концерти, съзнанието ми е обрамчено от доста пълно познание за тях. Малко хора знаеха, че това е предпоследното участие на софийската група и, де факто, последното им истинско Black Metal представление на това, което са всъщност те…

Belgarath

Колебанието на единствената група на този концерт, която е достигнала своя апогей, да се качи първа на сцената, възлиза на 8 минути. Ядрото от трашъри, които експериментират в Black Metal-а ни приветства с виелиците от първия си албум, където класически метъл хармонии са поднесени с небрежно отношение към дясната ръка на струнниците, характерно за Old-School Black Metal-а. След това BELGARATH ни представят песите, които ще влезат във втория им албум, започвайки с тотално пънкарския трак „Tomb Among The Stars” – лукс, който само трашъри могат да си позволят в Black Metal-а! Небрежно отношение, дребни технически проблеми и обявяване на песните на български бележат сета им до своя край. Агресивната епика „Requiem” сякаш слага философски финал на усилията на групата.

          Сетлист BELGARATH:

1. Winds of War
2. Black Altar
3. Tomb Among The Stars
4. Morgoth
5. Ice
6. Nefandus
7. Requiem

Болна симфония „Nanomayhem ov Blackkill”

Малко преди 22:00 ч. OCCULTUM ни подготвят, изсвирвайки своето китаро-барабанно интро, по време на което озвучителят видимо се бори с параметрите, за да предостави на слушателите нещо прилично. Когато вниманието ни е приковано, излиза и въздесъщата фигура на Diabolus [v.]:

– Айля ляаааа! – Приветства ни той, след което гръмва първият Black Metal опус. – Яаааааааа! Яааааа. Яааа… – И т. н.

Kveldulf [g., b.v.] е награбил многострунен инструмент, върху който твърде често пердаши едни широки акорди в стил FOO FIGHTERS, от които се чува само неконтролируем брум, занимаващ озвучителя доста ангажиращо. Този шум скрива обилно полятите с ехо вокали, поради което групата иска повече ехо на микрофоните. Когато някое от парчетата стигне до по-изящната си част, китаристът забива високи рифове, които обикновено са фалшиви и се наместват трудно по музикалните пасажи. Когато дойде време за солата, пръстовките просто не излизат, а ако затапените тонове се промъкнат до озвучителната система, става по-зле… Солфежът за 7-струнна китара очевидно не е силата на групата и фалшивите моменти са повече от явни! Момчетата успяват да запазят своето единство в ритмическата част, която има своите неравноделни моменти в ¾ или 7/8, но усилията в тази посока са доста пионерски. Започващият с бас соло трети трак, разкрива и втория струнник в групата, като скаран със солфежа. Заучената пръстовка е съвкупност от дисхармонични тонове.

Вместо да внушават мрак и мизантропия, които биха оправдали едно небрежно музикално поведение, OCCULTUM се държат на сцената като рок-звезди и изискват скандирания, топла съпричастност и поклонение пред отдадеността им. „Ние сме група OCCULTUM за всички вас, тази вечер!”, ми е реплика, подходяща за ранен концерт на КОНКУРЕНТ, но не и за Black Metal спектакъл от 2019 г.! Вкараните чисти вокали много напомнят пиянска вечер в мъжка компания на плажа, където просълзени канари вият „Девойко мари юбава…”. Дълъг и трънлив е пътят до сърцето на съвременния фен… А слеаритските долакътници на фронтмена се размекват от усилието и започват да движат остриета-пирони подобно релаксираща ехидна… Последната (Четвърта, според мен.) песен е типично рокаджийска, макар и поднесена с агресивен дистър. На нея групата се разминава зловещо, а дабъл-хенд солото просто излиза на накъсани пресекулки със спорадични ноти. Това представяне на  OCCULTUM бе просто обида за феновете.

Occultum

В случай, че някой вече е забравил или пък просто си е спестил увода, тук искам да добавя нещо! Въпреки критиката си към тази банда, аз ценя усилията на момчетата повече от всеки дотиран театрал, изказващ претенции за елитарност и обясняващ колко мотоциклета имал в гаража си (Например…)! На всичките си кусури, OCCULTUM са направили повече за българската култура, от всички телевизионни плужеци, които все още нагло ни навират в лицата! Там посредствеността е несъизмеримо и непоправимо по-тъговна и от най-фалшивото соло, изпълнено в ученически стил.

Последната нихилистична манифестация –

Да посвирим на лаптопка!

Доближавайки двадесет и третия час от денонощието, ние се доближаваме и до последното представление от турнето Obscurite Noir Final manifestation на NIHILISM. За да ни предоставят своето благосклоние, те изискват на сцената да има плътна димна завеса и мракът да се прорязва само от два прожектора, поставени на пода. Триото е във вариант – двама китаристи и барабанист. Предимно среднистият звук се пронизва от високи харшове, но усещането е някак много електронно. След като ги определям като Cyber Punk Black Metal, навлизам в гъстата мъгла, която се излива от ръба на сцената, за да видя по-отблизо това чудо на гръцката екстремна музика!!!

Nihilism

Режещ китарен риф се покрива от соло и задгробен харш с ехо, докато двамата китаристи са стиснали немите си грифове и тактуват усилено в израз на съпричастност!!! Лаптоп свети назад в тъмнината и не изисква грижи, освен при аварийни ситуации. Барабанистът добавя някоя и друга палка на фона на синтезираните луупове, повече за лично удволетворение, отколкото в името на музиката. Чува се и стабилен бас, от отвъдното… Между траковете  лаптопа лее шум от буря. Въпреки двамата китаристи на сцената, основната китара и повечето сола текат на запис. Първото докосване на живо свирене е неуспешният опит на по-неопушеният китарист, който условно ще обозначим като „фронтмен”, да направи микрофония на единя усилвател… Следва песен с изсвирено соло, което е подобно на първи урок по китара за второкласник – вплетени хармонични 4 тона във фигура от 4/4 в бавнотемпов пасаж . Същият произвежда и някои от крясъците, които се чуват. На пета песен, фронтменът се ентусиазира и започва и той да пердаши цели акорди, но по-срамежливо, като късните PYOGENESIS, които, разбира се, не се чуват. Последният трак е инструментален, така че групата си почива, за да се слее незабележимо с тълпата, докато лаптопа и тъмата завършват сета!!! Льо грандиозЕ.

Семисъвършенство в контраст

Няма начин при такива подгрявки да се изложиш, си мисля аз, докато гърците DIABLERY застават в епично-батални стойки пред нас. Ритмичната, като шум от галера интродукция, осигурена от лаптопа, трябва да бъде допълнена от още един трак, който китаристът им трябва величествено да пусне от педалиерата си! Допълнението, обаче, отказва да тръгне, настава неловка суматоха и бандата забива първото парче в балкански стил с „майната му…”.

Diablery

Въпреки фалстарта, DIABLERY имат приятни мелодии, изсвирени на живо и макар музиката им да не е стряскащо красива, е приятна за слушане. Стабилен бекграунд допълва сета с множество интродукции, клавесини и щрайхове. Двете им китари имат обособени свои регистри и звучат ясно, независимо дали са с еднакви или различни партии. Бързи тежки Black Metal части се редуват с по-бавни епични моменти, които са едновременно клиширани и добри. Синхронът също е уважителен за феновете. Чистото пеене докосва някои родопски ладове и „Македонско девойче” хармонии… Цитати от ранните EMPEROR и BURZUM са вплетени в един много балкански стил, който не е чужд и на доста от родните ни банди. Подложката се ползва твърде смело и натрапливо. След клавирното лаптопово начало на последната песен, вокалистът отбелязва пред петдесетината фена:

– You`re f@ckin` amazing!

Лесното за свирене финално парче представлява еманация на влиянията им, забъркани с твърде много подложка, от която не струи полифония, а по-скоро мързел. Все пак, DIABLERY свириха час и измиха ушите ни от недостойни звуци.

          Сетлист DIABLERY:

          Intro (broken…)

1. The Coming Fog
2. Mundus Vult Decipi
3. The Piercing Ice
4. Blackness Emissions This Congregation
5. Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
6. Spiral Ascension of Becoming
7. Moonlit Dome Revealed

Rock Thrashler

18.10.2019, София, Live & Loud

* Всички мащабни концерти, обикновено, получават някакво титанично заглавие, внушаващо мрак и студ. Но точно този концерт бе обявен само с имената на бандите, които щяха да свират (Или път не…) на него, което даде повод на автора да разгърне хилаво вдъхновение за кръщенето му!

Belgarath

Belgarath

Belgarath

Occultum

Occultum

Occultum

Occultum

Occultum

Occultum

Occultum

Nihilism

Nihilism

Nihilism

Nihilism

Diablery

Diablery

Diablery

Diablery

Diablery

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!