The Other Side

Част 3.

Pre-Party & Sea of Black Festival 2020, началото (глава 1) – Metalhead Brewеry, Ветрен & Летен театър, Морска градина – Бургас, 07-08.08.2020

Самият факт, че тъй обичаният от всички ни Death Fest, всъщност, се раздели на два бранда говори, че има и фенове и групи за екстремния тип музика! Защо и как не можем да надскочим качествените параметри на световните събития от сродна величина е въпрос, който занимава доста от поборниците на металния фронт. И лично вашият хроникьорен списчик се опитва да дава някакво обяснение… Важното е, че все още сме в зоната на количествено натрупване! Което, както някои от нас помнят, евентуално, може да доведе и до качествените изменения… (Или, както казва шофьорът ми: „Не може едно хубаво вино да е малко? Хубавото вино може само да е много!”)

Когато ходите в Бургас, никога не си взимайте квартира, която е в „идеален център”! Това е регион на града, където къщичките от по 2 – 3 стаички са се издължили на височина като глухарчета, расли на сянка, стълбищата са достъпни само за алпинисти, а уличките са били проектирани само за каруцата на бирника…  Паважът сякаш е полаган след бомбардирoвка, а пешеходците никак не са пъргави, като в София, да речем… (Тази немузикална среда ще бъде подробно дисекцирана в друг, по-непретенциозен материал…) Когато GPS-ът ме отвежда към Metalhead Brewеry в квартал Ветрен (което едно време беше село Житарово, но там наистина живееха отзивчиви и гостоприемни хора, същите като в Бургас), ме забива в двора на санаториума. Там намирам място за паркиране до един страничен вход за пешеходци. Концертът се чува, а между церовете проблясва мамеща светлина. Разказвам ви това, само за да оправдая, защо не мога да ви разкажа за PIRANHA и SKINNY AND DEAD MAN…

Мракът под короните на дърветата съвсем се сгъстява. В гората до санаториума са монтирани твърде нагъсто бунгала. Всяко бунгало си има веранда, където под приглушена светлина, евакуиралите се от хорската глъч и приморската суматоха, почиващи са разпънали домашни софри с грубо одялани домати и вестници и найлончета с мезелъци.

„Аз съм в своята стихия,
защото пия гроздова ракия
Трябва да се съберем
циганите да €bƩм“

Гърми някъде от вътрешността на леса! Така описаните почиващи са вперили учудени погледи в мен и мигат на стохастичен порядък в мълчание. Това не е, защото съм нещо толкова странно, а защото водя две невръстни деца с мен по посока на цитатите…

„Алкохола ний ще пием,
мислите си да изтрием!
Ако си алкохолик –
ставаш ти човек велик!”

Изнизваме се през страничния вход, който някой се е опитал да затули с храсти, а мигащите смълчани погледи ни изпращат в душевни бури и недоумяващ ням протест, докато тъмата ни скрива…

Пънкарливият купон, който АЛКОФИЛИЯ спретват е доста приятен, а обширното им творчество позволява това да се случва доста времеобилно! Барът на Metalhead Brewеry е като библиотека на бирения почитател, където има изчерпателна писмена, дикторска и органолептична информация (Разбирайте – дегустации!) за актуалните предложения! В самия двор на микро бирзавода музикантите се радват на много танцуващи в стил „пияна тояга” и още повече грейнали погледи. За феновете, загубили пъргавост на ума, а и заради по-ясна дикция, бургазлии повтарят едносекундното парче „Мастика”. Към 22:10 ч. групата довършва българския си вариант на „La Bamba” и обявява край. Мощни възгласи за бис ги връщат към инструментите! „Общината ще ни накаже!” – отбелязва равнодушно Атанас Вълчев – Пуфо (v.) и групата добавя още един хардкор пънк към сета си, който надскача един час. Силно Pre-party!

*   *   *

Sea of Black Festival се превърна в достоен наследник на Death Fest-овете и се настрани трайно в културния афиш на Бургас със своя професионализъм, стабилност и вече традиционност! В самата му организация липсва онази трескавост на несигурността, характерна за по-млади събития. Множеството спонсори, както и безплатната му посещаемост, осигуряват предвидими резултати за рекламодатели. А организаторите могат да се похвалят с изграден авторитет.

Както вече споменахме в увода, традиция е да представяме авангардни групи на Death Fest-а и точно с такива стартира и това издание.

Малко преди 16:10 ч., създадената в Троян млада група ENGINEER OF DEATH вече е пред най-нетърпеливите фенове на феста. Откриващото им парче „Rise” е най-доброто, което групата е създала досега от modern metal-а с някои hardcore влияния, който те интерпретират. Високите харшови вокали не се разсейват с мелодични включвания. А рифовете са умерено разчупени. Квинтетът навлиза в серия от по-непретенциозни песни с по-бавна до среднотемпова ритмика, размесени с кавъри на LINKIN PARK и LAMB OF GOD. Тежкият им авторски hardcore „Backstabber” е размесен с пасажи усложнена ритмика, белязана от орфическо-фолклорни влияния, които са вкарани малко колажно.

Въпреки някои типично младежки дървени решения, ENGINEER OF DEATH са музиканти с голям потенциал! Афинитетът им към популярните влияния има опасност да ги превърне в поредната порция тор за естрадиращия паразитизъм, но пък ако успеят да се реализират в modern metal амплоа-то си, някой ден може да се гордеем  тях. Седемте песни, които ни представиха говорят за неразгърнат потенциал. Репертоарът им от сценично движение също вдъхва надежда за разгръщане на визия на активна група. Звученето им успява да събере публиката от морската градина, която към края на сета им достига към 200 човека.

Достъпът до Летния театър е едновременно осигуряващ безопасността, но и доста улеснен от многото хора, впрегнати в гарантирането на свободното движение на публиката. Удобното разположение на барове, мърч и хранителна зона са приятен щрих от феста.

Местните герои от SURRATION застъпват сценично в 16:50 ч. Те също ни представят modern metal, но много по-резперен като влияния. Това, което според момчетата е post-core, представлява множество акустични пасажи в песните им, като най-често композициите започват с такива. Вокалите, освен високия харш, често скачат в ЕМО стилистиката. И акустиките и чистото пеене се интерпретират доста непрецизно. Китаристите им са награбили седемструнни инструменти, които, очевидно, им създават много повече трудности при звукоизвличането и настройките за озвучаване, отколкото да обогатяват по някакъв начин тоналността им. Още с третия си трак скачат на кавър – малко познатите австралийци NORTHLANE. Следва песен, която е толкова прясна, че има нужда вокалистът им да се подкрепя за текста. Слагайки очила, сценичната му визия удивително много напомня Боби Турбото…

Следват авторски песни, чиято изказност е достатъчно унифицирана, за да ги различим. SURRATION са много далеч от претенцията, която имат за jent, а посоката, в която се движат е съвсем различна от това направление. Rap-core внася известно разнообразие, за да завърши с парче, което е сякаш колаж от актуални modern metal банди. Квинтетът дисциплинирано се вмества в 30-те си минути със седем песни. Местните им фенове призовават за бис, но младите герои освобождават подиума.

CHURCH OF DESTINY имат толкова различно амплоа на всеки свой концерт, че противоречивите им спектакли стават интересни с неочакваността си. Запасът им от заместващи музиканти също е доста гъвкав. Те са виртуози на „домашните” концерти, но е интересно какво ще последва след излизането им в 17:30 ч. А това, което ни поднасят е наистина изплъзващ се sludge metal, белязан от бавнотемпови решения. Добре контролираният музикален хаос се съсредоточава в по-фокусиран stoner, който преплита блус схемите с ранното творчество на BLACK SABBATH.

Въпреки клубно-плажната си небрежност, CHURCH OF DESTINY и особено вокалистът им, изпълват голямата сцена на феста и успяват да достигнат до публиката! Чистото пеене на фронтмена не му е силата, но ниските и високи харшове не му убягват от контрол. Ритъмът на песните им често се променя, а бавните части оголват stoner metal вдъхновенията, повече от друг път. На предпоследното парче – „A.C.A.B.”, следват първите плахи стълкновения на фенове с охраната… Осемте песни на квартета са изстреляни в рамките на 35 минути и представляват приятно допълнение към експерименталната част на събитието.

JFT станаха разпознаваемо име сред феновете на алтернативните форми на метъла. Това се случва в ироничен контраст на абревиатурата им, която идва от „Just for Today”. След 18:15 ч. групата изсвирва интродукция, която трябва да ни въведе в сета им. За разлика от по-ранните им алтернативни неща, днес квартетът е застъпил доста повече rap-core в творчеството си! Пеенето на български определено ги отличава в този стил, а рапирането им носи някои паралели с речитативите на ь (Ер малък). Инструменталното им равнище говори за достойна практика.

Интерпретирайки песните си с по-метален или по-мек китарен звук, JFT, както и повечето експериментални банди на феста, навлизат в една повтаряемост на идеите си. Песните им започват да звучат унифицирано и в крайна сметка, сетът им малко доскучава. За това пък, мош-питът пред сцената се ентусиазира по-вихрено и се усеща набраната фестивална енергия на множеството. Над 300 човека са в пределите на летния театър, когато осем-песенният, 35 минутен сет на JFT, е финализиран.

Rock Thrashler
07-08.08.2020, Бургас
Следва продължение…

Фотогалерия: ENGINEER OF DEATH, SURRATION, CHURCH OF DESTINY и JFT на Sea Of Black Festival 2020 в Бургас

Внимание, авторът изразява своето мнение!
Всеки засегнат в публикацията има право на отговор.

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!