The Other Side

Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022: БАТЮШКА, DIABOLICAL, WARHAMMER, PARADISE IN FLAMES и ESHTADUR.

Изтъркаляха се едни пет години от времето, когато БАТЮШКА бяха „супер-нова” в сегмента на Black Metal-а и българската публика се наслади на “European Pilgrimage Part I Tour 2017”. Идеята за масираното ползване на ортодоксално хорово пеене, вплетено в черните меси на метъл банда сякаш вещаеше бързо изчерпване… Истината е, че въпреки консервативната структура на ортодоксалното музициране и въпреки известната скованост на металното му превъплъщение, БАТЮШКА взривиха музикалните пластове и предизвикаха вълна от последователи, имитатори и пародийни проекти със същата тематика.

Планираното тогава турне в Русия, очаквано, не се осъществи. Руската Федерация вече се беше хлъзнала по наклонената плоскост на тоталитарно-царствения православен комунал-абсолютизъм*… След това групата зацикли в еднообразни спектакли, чието основно достойнство бе ортодоксалната ритуалност. До следващия концерт на БАТЮШКА в България не се бе случило нищо съществено с шоуто им, освен че успяха да инкасират световната си популярност с множество концерти. Концерти, по време на които, стана ясно, че е зреел и разколът!

Двамата създатели на проекта БАТЮШКА постигнаха разрив помежду си. Това пося у мен дълбоко съмнение за българска следа в групата, което не се споделя от широката световна общественост… Още повече, че имаме идентичен случай с „Ночние волки – София”!!! Но, да не се отплесвам! След раздялата, проектът на мултиинструменталиста в групата – ХРИСТОФОР’s БАТЮШКА „сложи конец” на идеята с ЕР-то „Панахида”. По-креативната формация около вокалиста на групата постигна издаването на албум, две ЕР-та и един концертен албум. Полският им издател Witching Hour Records обедини двете им ЕР-та в цял албум, с добавено още едно парче, което именува изданието – „Мария”. Така този диск стана сборен албум, пълнометражен албум и сингъл едновременно! А групата, която по същество е БАРФОЛОМЕЙ’s БАТЮШКА, в турнето си Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022 би следвало да представя именно това издание.

За нас ще остане тайна при какви условия Flaming Arts Agency e събрала групите за това сериозно турне, но BGTSC за втори път са се постарали да не изоставаме от световната метъл ортодоксия. Убеден съм, че за българските музиканти щеше да е много полезно да видят, как след многочасово пътуване, се подготвя сцена за пет групи с два сета барабани, както и какъв труд кипи, за да може концертът да не излезе от необходимите параметри, за да са способни музикантите да извършат същото на следващия ден! И на по-следващия… Четирите предгрупи на БАТЮШКА може и да не са звезден прах, но определено са екзотика, която рядко може да видим на една сцена. Опасявайки се, че охраната на клуба може да забави влизането, се пласирам съвсем рано. Работният ден е направил така, че публиката се събира равномерно по време на първите три сета.

При отварянето на вратите, екипите още трескаво подреждат мърч-щандовете. Обслужващите зоната с продукти на ко-хедлайнерите БАТЮШКА и DIABOLICAL роптаят, че ще могат да работят пълноценно след 19:00 ч. Самоорганизиращите се музиканти от подгряващите банди изоставят мърча, за да се включат в подготовката на сцената. Минималистичен лайн-чек само маркира събуждането на озвучаването. Противно на предварително обявената програма, на сцената първи се появяват PARADISE IN FLAMES.

В 18:25 ч., пред около тридесетина ултра-ентусиасти, PARADISE IN FLAMES сливат лайн-чека с представянето си, с една интродукция, която хем е от бекграунда, хем клавиристът им добавя своя партия към нея. Остър писък в оперен похват, изпълнен от O.Mortis (v.) дава сигнал за мощно отприщтване на Black Metal атака. Под контролираното диригентство на бекграунда, квинтетът от Бразилия свири агресивен стил, където вокалиста/китарист A.Damien пее агресивните харшове, а добавката от певицата с оперна постановка се вписва хармонично, но не и иновативно. Интродукциите/аутродукции са решени еднообразно, но след първоначалния устрем, музикантите си поемат дъх с кратки анонси.

Are you ready to the way of Pentagram? – Подготвя ни Damien за своеобразния им хит. – Are you ready? – Публиката не е съкрушена от екстаз и PARADISE IN FLAMES продължават сета си.

Шумният им Black Metal, типичен за региона им, е подплътен с много директни послания за разпадащото се лицемерно общество. Изразяват и позиция в подкрепа на Украйна. Английският им език също е регионален, но посланията на заглавията на песните им говорят достатъчно. Грамотното свирене не е сензация, но прави впечатление. Оперната им певица, която на места се изявява и с обикновено чисто пеене, прави впечатление със силния си глас и заслужава адмирации! По-старите им песни включват някои епично Doom пасажи, което раздвижва първоначалната виелица от агресия. PARADISE IN FLAMES ни показаха едно съвсем прилично ниво. Задъханият им сет завършва с второ „последно” парче за 35 мин., поставяйки приятно начало на вечерта.

Веднага започва да кипи трескава работа по подготовка на сцената за следващата група, както и дооформяне на мърч-щандовете. В предварителния анонс за събитието, бе обявено, че количеството на публиката ще е ограничено, защото групите идват с много мърч. БАТЮШКА традиционно вадят в това отношение рекордно количество продукти, но общата картина бе далеч от „рога на изобилието”, който се беше отворил за концерта на SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS.

Случвало се е да ви разказвам за приликите между българската и колумбийската метъл сцени… Този паралел изостря сетивата ми за следващите гости – ESHTADUR. Като изключим създатля на бандата, която стартира като едноличен проект – Jorg August (v., g.), съставът на квартета, който излезе, остава пълна загадка.

В 19:20 ч. интродукция, като от филмова продукция, със звуци от рогове и гонг, оглася клуба. ESHTADUR поемат щафетата с Black/Death в елементарна ритмика, но подчертана мелодичност. Възникват някои проблеми с озвучаването на китарите, с които екипът видимо се бори. Въпреки строго-харшовото пеене, кантото на Jorg August се движи по добре премислена мелодика, която придава приятно усещане за феновете.

Краткият поздрав след втората песен и поднесените оправдания за проблемите с пътуването (бандата трябваше да открие събитието), е последван от доста дългата интродукция на характерната им епика – „Desolation”. Въпреки доста пестеливите им текстове, не успявам да схвана за какво иде реч… Макар стилово ограничени, ESHTADUR често вмъкват завладяваща Thrash Metal рифовка. За финал колумбийците ни изсвирват още една сравнително дълга композиция, чиято мелодично-рифова основа се вписва в станалата доста популярна стилистика „Bodom Amarth”** – тържествен Heavy Metal с агресивен саунд и вокали. Четирите песни се вмъкват в рамките на 25 мин., което предполага спестен трак на българския им концерт. Въпреки това, достойно представяне за колумбийските братя!

Следваха други наши братя. Не съм забелязал нито гръцката, нито румънската сцени да са по-добри от българската, но и двете са по-добре поставени на световния метъл пазар, поради причини, които няма да дискутираме сега… Имах причина да очаквам интересен сет от гърците WARHAMMER, като от бивши трашъри, както и съмнения, като от ренегати…

В 19:55 ч. започва твърде дългата интродукция от „пищящи” китари, докато бандата е с гръб към нас. Интрото изненадващо завива към пънк, след което просто свършва. WARHAMMER интерпретират музика, която е изтъкана от Black Metal и Industrial, с включен саксофон в нея. Въпреки усилията на саксофониста им Thanos Zarkalis, озвучаването на инструмента липсва в началото на сета. Когато това се случва, става ясно, че гърците трудно ще достигнат стандартите на SHINE и клонят повече към пърформансите на TOILET CLOWNS. (В най-добрия смисъл на сравнението! Нека някой да не се подвежда по заглавието!) Цялостният саунд е много механизиран и звучи математически недостоверно, макар това да е само внушение. Барабанистът им Vasilis Nanos свири зверски бластове, които са невероятни за постигане и невярата ми, заради саунда, ме подтикна да проверя автентичността на изсвирването им, която е потвърдена! В някои от песните си квинтетът включва мощни doom metal пасажи, също белязани от индъстриъл отношението.

Момчетата се представят на финалните рифове на първото си парче, а между останалите често повтарят „Thank you, brothers!”. Идеите за музикалните им фрази често са идентични, а ритмиката е строго равноделна. Заглавията на песните се съобщават експресивно, но с онази членоразделност, която изличи от радио-ефира предаването „Ток-рок абразив”… Смесването на Black Metal и Industrial носи такова неестествено натоварване от многото ефекти, че възприятието му е възпрепятствано. Въпреки, че саксофонът е от алт-сегмента, често честотите му се смесват с тези на баса. Кантото често „марширува” с някои от инструментите и тежкият харш не носи свой почерк. Сетът излиза с аутродукция на гръцки език, която е довършена от мелодичен Doom/Folk трак, който може да е добавка към парчето или самостоятелна творба. Малко над 30-минутното представяне на WARHAMMER бе твърде натоварващо за времетраенето си.

До началото на сета на DIABOLICAL в 20:45 ч., в клуба вече са влезли окончателният брой фенове, който е към 300 души.

На много от нас DIABOLICAL са ни познати от представянето им през 2019 г. на концерта на SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL, XAON. Те имат и твърда фенска маса, но тя не е толкова обширна. Интродукцията им от мащабни бийтове и кратки рифовки, прелива в маршов Black Metal, орнаментиран с акустични сола и женски хор, изпят чрез модулации от китариста Carl Stjärnlöv. „We Are Diabolical”, което 2019 г. бе завършващ химн на групата, сега е откриващото парче. Макар момчетата да се трудят, мощната поддръжка на бекграунда от пулта доста ги доближава до буфосинхронизма. По-нататък в сета забучава един компресиран пълнещ звуков фон, с добавени многопластови клавири и различни хорове.

DIABOLICAL сякаш са взели маниера си на представяне от предишното си турне със SEPTICFLESH и са го нагодили към стила си. Бекграунд-клик режисурата на целия сет и подборът на песните е строго маршов. Туширан е изтънченият им усет за хармонии и въпреки че изящните акустични сола присъстват, е наблегнато повече на епичното внушение, отколкото на мрачните чувства.

– Помните ли, че сме се виждали??? – подмята Sverker Widgren (v., g.) преди да изсвири песента „The Fire Within”, което е трайно в концертния им репертоар. Групата често влиза в песните си внезапно, като един, но под механизирания контрол успява да разгърне и богатството на песните си с живо свирене. Чисти и харшови вокали се сблъскват под рифове и акустични китари. Предишното състояние на групата успяваше да ме грабне повече, но и актуалното не е за изхвърляне. Въпреки маршовото начало, не липсват и усложнени ритмики. След 40-минутно свирене, DIABOLICAL имат намерение да ни изоставят, но феновете мощно ги призовават за бис. Благодарейки за вниманието, бандата добавя песен за нас, която свършва внезапно и шведите бързат да освободят място за хедлайнера.

По време на продължителната подготовка на сцената за БАТЮШКА, тихо звучи монотонен хор под съпровод на орган, диаболично модулиран. Многото църковни компоненти от декора на концерта бавно се нареждат пред погледите ни. Прави впечатление, че на мърч щанда не се предлага последното им издание „Мария”, но са налични двете ЕР-та „Раскол” и „Царю Небесный”. Дисковете са с изящна изработка и с много смислови препратки към руското православие и култура…

Спектакълът на БАТЮШКА е достигнал до някакво своеобразно фундаменталистко кресчендо и музикантите в бавна процесия излизат освен с черните си раса, по боси крака! Сред декора иконата вече е обърната. Появявайки се на сцената, музикантите старателно палят свещите, наредени по свещниците. Вече навсякъде мирише на тамян. Единят китарист носи кадилница, с която очевидно не умее да борави като свещеник… Тежкото забулване предизвиква малък инцидент с излизането на хòра… Докато си настройват инструментите, от пулта удрят тежки камбани и църковният хор става доста по-силен и разбираем.

Точно в 22:00 ч. прозвучават първите изпълнени на живо акустични акорди. Докато звукът се втежнява, Барфоломей възлиза на амвона си, разгръща черното евангелие (колко хитро…) и започва да проповядва! Едва ли е необходимо да разяснявам повече стила на групата, освен като умело съчетание на Black Metal и ортодоксална музикална традиция. Барфоломей ту ни гали с нисък чист глас, ту агресира до най-тежки харшови постановки в една доста прецизна звукова картина, като не липсват и нюансите между тези две постановки.

Осемструнните китари на китаристите се ползват за съвършено извличане на необходимите честоти. Въпреки че БАТЮШКА ползват подкрепа за камбани, женски хорове и различни шумове, групата свири на живо и хорът пее съвсем като в меса! При изпълнението на своеобразния си хит „Ектения III: Премудрость” (4), хорът добавя и звуци от различни клепала! Заради тежката дегизировка, спектакълът тече ритулно-бавно, но дори и лаиците могат да се насладят на подробното артикулиране с изразните средства. Проповедникът обръща двете свещи, които държи и ги гаси в свещената книга пред него, след което умело ги хвърля в публиката…

Прави впечатление, че за разлика от ранните концерти на групата, където общата картина на православната обредност задушаваше индивидуалните достоинства на песните, днес всяка песен, изсвирена от БАРФОЛОМЕЙ`S БАТЮШКА, звучи завършено, индивидуално и по-разбираемо! Освен че новите песни са композирани в тази посока, старите също се разгръщат в по-изчистена форма. Отделните послания са се дезинтегрирали, но рисуват по-конкретни внушения от общата картина. Декорите също са се изместили към по-агресивна сатанинско-ортодоксална еклектика в подробните си детаили! Въобще, усещането, че тази музика няма на къде да се развива, е преодоляно по един впечатляващ начин.

Много от песните им започват с акустични китарни пасажи, но не са изключени и случаите, когато групата гръмва изведнъж, което издава режисирания клик на пърформанса. Строго Black Metal музиката е разнообразена от Doom Metal епики в хармонична послдователност. Православните хорове се доближават максимално до хоровия канон и заедно със силната миризма на тамян, внушават окултно преживяване. Поляците не изискват от публиката си скандиране, пригласяния или активност! Те са доволни да ги чуете с разбиране… Множеството детайли от представлението могат да бъдат описани, но наблюдението им с мисъл, създава истинското удоволствие от такъв концерт!

Изпълнението на доста песни от „Царю Небесный” е съпроводено от нишката на ескалиращия екстремизъм в идеите на БАТЮШКА, обогатен с препратки към актуалната политическа ситуация в Руската Федерация… Барфоломей ни напръсква със „светена вода”, от съд и специална метличка, характерни за Полската католическа църква. Метличката, с видими следи от употреба, групата ползва още от първите си концерти!

На финалния припев на последната песен, всички членове на групата падат на колене. Довършват парчето и докато се включва хармоничното музикално оформление, което звучеше и преди концерта, почти незабележимо си изваждат кабелите от инструментите. Босата процесия се запътва към бекстейджа, преминавайки през твърде ентусиазираните налитащи им фенове, без да трепнат.

Уморенити призиви за бис се ентусиазират и усилват! Но оставаме само с отзвучаващите монотонни хорове и орган… В 70-минутния спектакъл няма подаяния!

          

Rock Thrashler
14.04.2022, София, Mixtape 5
Снимки: Кирил Груев ©

---

* Политическото определение е на автора и не ангажира никой друг с него.

** Термин на автора, съчетание от имената на групите CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH, изразяващ най-точно стила, който е с агресивни вокали и класическа Heavy/Power Metal музика.

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!