The Other Side

Intro

Когато италианските Symphonic Death метъли FLESHGOD APOCALYPSE издадоха албума си „Valento” през 2019 г., те тръгнаха на турне, повечето дати, от което бяха пренасрочени. Необходимите три години, за да се осъществи концертното представяне на албума, разпадна първоначалния пакет от четири групи и обърка не един план за реализирането му. И така чак до 2022 г., когато обстоятелствата позволиха софийската дата да бъде реализирана с подкрепата на OMNIUM GATHERUM, като специални гости, които успяхме да видим през същата онази 2019 г. И за двете групи това не е първо участие на българска почва, така че, изследваме тяхното развитие.

Същевременно едни от доайените на българския Death Metal – ENTHRALLMENT, отзнаменуваха нов двоен албум със серия от концерти, които, според тях, са лебедовата им песен! Множество български групи се впуснаха като съпорт на ветераните от Плевен, демонстрирайки по-достойно или не толкова обвързващо вдъхновение от превърналите се вече в класици, екстремисти. Сравнително рядкото им концертиране, за сметка на доста активните подгряващи банди, буди сериозен интерес към хедлайнера и не чак такъв към съпорта. Съвпадението на двете дати изисква гъвкавост и доза късмет, за да бъдат проследени значимите събития по столичните сцени!

I

Като най-сериозният организатор на ъндърграунд метъл концерти, BGTSC имат афинитет към добре организираните световни турнета и обикновено концертите, уредени от тях протичат без изненади. Влизането, в този случай, се забавя с 45 мин., вероятно отново заради борбата за доминации по българската митница на границата… Въпреки това, концертът в музикалната си част тиктака!

В 20:10 ч. клавирно интро ни призовава да се отдадем на финските екстремни мелодии. OMNIUM GATHERUM сливат първите си три песни в приятна мелодична линия, обогатена от прецизни сола и рифове, достойни за виртуози. Въпреки, че са под строг клик, само интрото им е добавено. Всичко се изсвирва на сцената от музикантите, които имат рутината да са в перфектен синхрон. Същността на музиката им, както при много групи от сегмента Melodic Death Metal, е в класическата Heavy Metal постановка, дообогатена от дълбоки харшови вокали и агресивна рифовка. Музикантите сякаш са изтъгани от нежни и мрачни полухоминиди, които магически се единяват на сцената. Приятно впечатление прави, че музикантите позволяват да бъдат осветени в олдскул стил, а не като повечето групи напоследък – силуетите им да тънат в мрак, докато прожектори светят в очите на публиката!

Краткото приветствие, преди четвъртата песен, както и обявяването на заглавията на композициите е с толкова странен акцент, че са труднодоловими за схващане от моето ухо, но феновете отпред реагират възторжено на призивите. OMNIUM GATHERUM са изковали през годините състав, който е доста близо до понятието „супергрупа” и чуваемото увеличаване на композиторското съвършенство в музиката им ги води до олекотяване на стила им. Това се усеща и от редуването на по-старите парчета с по-нови композиции. Така двете понятия Melodic Death Metal и Power Metal започват все повече да се доближават като съдържание в творчеството на плеяда от североевропейски групи, сред които и OMNIUM GATHERUM.

Строгият 50-минутен сет на финландците приключва почти без предупреждение и преди да успеем да реагираме, от пулта тръгва някакво скандинавско поп парче, а секстетът се покланя и изчезва в бекстейджа.

          Сетлиист OMNIUM GATHERUM:

          Intro

1. Emergence >
2. Paragon >
3. Gods Go First
4. Prime
5. Rejuvenate
6. Reckoning
7. The Unknowing
8. Nail
9. Frontiers
10. Skyline

Не много богатият мърч щанд не е съобразен с платежоспособността на региона ни. Въпреки това, не липсваха самовъзнаградили се фенове. Що се отнася до изданията на FLESHGOD APOCALYPSE, то те не бяха съобразени и с качествата, които се съдържат в тях!!! Докато запълваме своите впечатления по време на подготовката на сцената, от пулта текат класически произведения на Бах, Моцарт и други класически композитори, с каквито хедлайнерите имат смелостта да се съизмерват.

Когато наблюдавахме FLESHGOD APOCALYPSE през 2016 г., те бяха скандална буфосинхрониада, която аз се опитах да пожаля в описанието си. Днес, те са по-префинена буфосинхрониада, за каквато не ми е останала жал…

Когато осветлението заглъхва към 21:25 ч., класическата музика продължава да звучи, а „прислуга” изнася три натруфени микрофона на дървени стойки, с монограми на групата на тях. Към музиката в допълнение избухват гонгове и синтезирани шумове, докато членовете на групата излизат един по един и заемат местата си. Музикантите са в смокинги, ушити от дамаска, а певицата им е в богата черна рокля и домино. Този път групата, вместо цяло пиано, носи странно произведение на мебелната промишленост, прилично на роялисимо, под чиито капак, вместо струни, има втори плот за трите лед свещи, които „пълзят” по него, заради вибрациите от озвучаването! „Ярост” се казва първата песен и точно така звучи – под Raw Black Metal шумотевицата, която групата произвежда, се надига хилав оперен глас, който веднага превключва на сопрано извивки с ненормално мощен интезитет. Бек-пистите са допълнени от оперни хорове. Електрическата клавиатура под малкото роялче е настроена само на пиано звучене и, о чудо, клавиристът наистина свири на нея. Озвучаването ѝ, обаче, е много слабо в сравнение с бек-поддръжката и успявам да я доловя само от монитора на самия клавирист, който е изнесен много встрани и назад. Докато установявам тази похвална подробност, виждам че барабанистът свири тежки бластове, но кожите на двете каси не трепват и звукоизвличането е изцяло от електронни тригери…

Между песните на FLESHGOD APOCALYPSE са разположен интермецо пасажи от пулта, представляващи оркестрации в щрайх или духов вариант, или просто шумове с преобладаващ бас компонент. Някои от тези свързващи песните тракове са уважени със специални имена от музикантите, но тях ги има между всички песни. Основното звукоизвличане при струнниците представлява дълбоки дистърни виелици, без отчетливи рифове и с виещи сола. Основната част от музиката е оставена на семплираната подложка, която включва още клавири, оперни вокални партии, лупове и кой знае още какво… Вокалистката им изпълнява по-ниските си партии, които обаче, въпреки това са дублирани в бекграунда, а когато дойде време за високи арии, интензивният семпъл избива в честотна доминация. През цялото време зелен диод на нейния микрофон с интензитета на светофар „крещи” на публиката: „Да, микрофонът е включен и тя наистина пее!”… Звуковата, че на места и визуалната картини, обаче, ни натрапват неоспоримо обратното! Акустична китара от подложката, кръстена „Prologue” заключва някаква секретна част от концерта и групата се прибира зад сцена.

Продължавайки с песен, за чиито особености няма какво ново да напиша, след това кратката пауза дава възможност на основния вокалист да отправи мъгляво послание, как всичко е замръзнало… Иначе харшовете на Francesco Paoli са прилично изпяти, но има и самоподдържащи се с бекове, които колегите му успешно имитират. Клавиристът Francesco Ferrini изсвирва интродукцията към следващото парче и пианото му най-сетне се чува от озвучаването. Щрайх, хорове и клавир доминират музиката в трака, а групата вдига необходимото количество шум, от което пианото потъва отново в нечуваемата част. После FLESHGOD APOCALYPSE ни карат да пеем с тях минималистичното послание на песента „No”. Междувременно украинският им барабанист Евген Рябченко изпада в кратко дръм соло, което изрично е отбелязано в сетлиста им. Heavy Metal китарно соло и ниското пеене на оперната им прима Veronica „ValchiRea” Bordacchini не оставят съмнение, че са на живо. На този етап от зрелището, хора започват да напускат клуба…

Интермецо с вариации на тема „Малка нощна музика” от Моцарт отваря за следващия трак. Същите компоненти са разпределени в семпъл/свирене в съотношение 60/40. Песните се разреждат откъм натовареност на звуковата картина и изсвирените на живо части са подчертани в представлението. Групата получава овациите на публиката.

– Unbeliveble! – Уверява ни фронтменът, добавяйки. – Thank You! The last… 

Марш с подчертани неокласически елементи и епично звучене изпращат феновете. Финалът му е с изсвирено пиано, докато останалите членове на FLESHGOD APOCALYPSE се прибират. Оркестрираната аутродукция ги извежда обратно за поклон. Малцина съжаляват, за настъпилия край в 22:40 ч. …

          Bufosynchronous series of FLESHGOD APOCALYPSE:

          Intro

1. Fury
2. Healing Through War
3. Sugar
             The Praying Mantis` Strategy
4. Monnalisa
5. The Violation 
             Prologue
6. Epilogue
7. Minotaur (The Wrath of Poseidon)
8. Drum Solo
9. No
10. Cold as Perfection
11. The Fool
12. The Egoism
13. The Forsaking
              Orchestral Outro

П.п.: Тук отново искам да напомня на драгия читател, че днес FLESHGOD APOCALYPSE вплитат много по-прецизно и внимателно семплирания си бекграунд, в сравнение с 2019 г. Тогава, бяха по-недодялани и несъвпадащи с (Нека си го кажем!) плейбека си. Но пък и днес ние трябва да сме станали по-претенциозна публика, която да цени музикалния спектакъл, според това, колко истинска е музикалната му част!

II

Perfect Storm Events изградиха своята репутация на перфектния организатор на концерти, благодарение на алтруистичния си подход и неподправен ентусиазъм в глада си за концертна музика. Благодарение на изградените си връзки с българската метъл сцена, те са предпочитаният партньор, при организирането на представяния на нови албуми в София. Така промоцията на окомплектованите две части на албума „Against The Will To Live” `21/`22 на ENTHRALLMENT, попада в ръцете на този организатор, който подсигурява богата програма за подгрявката.

Давайки си сметка, че българските групи не са сред най-дисциплинираните при провеждането на събития, все пак бързам да се придвижа между местата на провеждане на двата концерта, които са логистично удобно съчетани. Вътрешни информатори ми дадоха сигнали, как протича мероприятието, чиято финална част бе цел за мен. И без това имам пребогата възможност да описвам в репортажите си другите участници в концерта. За това се лиших от вероятността да установя, че Doom компонентът от творчеството на младите Death/Doom Metal величия GODS OF ANCIENT е просто невладеене на инструментите; изброявайки цитатите, които MALTWORM ползват, да отбележа, че песните им все пак са авторски; и да маркирам, че REJUVENATION са много далеч от претенцията на пръстовките си в звукопостиженията на сцена! За щастие, не съм бил свидетел на сетовете им и в никакъв случай не бих могъл да твърдя горните неща, що се отнася за тази дата!

Лежерен половин час отнема на хедлайнера спокойно да подготви подиума за изявата си. Хората, разхождащи се по сцената са в полумедитативно състояние на увереност във вечността на времето… Опитвам се да постигна същото, чрез някои химико-индустриални субстанции, предлагани на свободния пазар и дистрибутирани от бара на клуб Live & Loud.

В 23:40 ч. ENTHRALLMENT вече са пред нас. Китаристът Васил Фурнигов започва с изящно  акустично интро, преминаващо в сериозна и майсторска рифовка, сякаш излязла от изгубен албум на EXODUS. Цялата група се включва в Death Metal шедьовър, белязан от тежест, прецизност и бързина. Гласът на Пламен Бакърджиев потъва в разнообразен и дълбок харш, който се разхожда по тоновете майсторски и чуваемо приятно. По-насетне в парчетата се отразява и характерният за ранното творчество на бандата Grindcore с изсвирени бласт-бийтове (Някак вече ми се струва нужно да го уточня…), но интерпретирани доста зряло, вмъкнати в Death Metal-а като обогатяващ музиката елемент. Всяка песен съдържа свой собствен отличаващ риф, което свързва групата с олдскул класиците в жанра.

Групата стои много раздвижено на сцена, като инициативата се държи умело от фронтмена. Двамата по-нови струнници в ENTHRALLMENT – Румен Павлов (b., ex-DEPRAVED, REVIVEL, ROG) и Никола Огнянов (g., ex-BELGARATH, ex-SAVAGE RAVAGE, REVIVAL, VOKYL) не са потънали толкова дълбоко в музиката на бандата и изпълняват партиите си без да наблягат на отчетливостта, в един по-модерниситичен маниер, позволяващ замазване на рифовките и фигурите. В този смисъл, ENTHRALLMENT от плевенско явление са се превърнали в супергрупа с национално значение! Освен разнообразния Death Metal репертоар, музиката им включва сериозно количество Thrash Metal рифове, а бавните им пасажи са композирани с майсторската ефективност на ASPHYX. Солата на Васил Фурнигов са прецизирани във всяко свое тонче, докато двойните сола рисуват по-абстрактна картина.

Между песните няма излишни излияния относно „умисъла на автора”. Кратко обявяване, някоя наздравица и пестеливи поздрави оставят през повечето време да се насладим на музиката. Подборът на сетлиста им представлява перфектният best of и извиква желание за още. Самият слух, че ENTHRALLMENT приключват с кариерата си, се надявам, да е само временна проява на творческа умора. Към края на концерта песните определено са с повече Doom-Death пасажи. Когато китаристите оставят инструментите си да отзвучават за финал, феновете мощно ги призовават за един истински бис. Момчетата не са готвили повечко репертоар и уважават нашите желания, като повтарят едно от парчетата. 55-минутната програма на класиците бе белязана от високо качество на изсвирените композиции!

          Сетлист ENTHRALLMENT:

1. Hollow Roots
2. Painting a Bloody Symphony
3. Deserved Fears
4. Replace in the Grave
5. Rats Befor the Worms
6. Clone Factory
7. Path to Silence
8. Totally Dismembered
9. Female Hunting Precede the Feast
10. Enthrallment
11. Fruits of Pain and Blue Sky
12. Cane the Messiah with the Crook
13. The Angels Are Reaping
    Бис:
14. Replace in the Grave

Outro

Заключението е от вас!!!

Rock Thrashler
21.10.2022, Mixtape 5 / Live & Loud, София
Фотограф: Кирил Груев ©

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!