Кирил Груев « The Other Side

CRADLE OF FILTH: Концертна продукция от висок клас

април 30, 2024 14:13 / Вашият коментар

Когато CRADLE OF FILTH се премоделираха в Sympho-Black Metal банда за известно време загубиха моя концертен интерес към тях, поради неконцертните характеристики на тези сценични изяви. Изминаха години, английската люлка на разврата не загуби своето музикално развитие, както предполагах някога и е време да опресня впечатления от тях. Последните им няколко албума се превърнаха в самоцитати с обогатен програминг от инструменти и звуци, на които им липсва вдъхновението, което можеха да извикат у феновете по-рано. Трудно ми бе да си представя как ще се претвори това звучене на концерт.

За шоуто в София в последния момент бе добавена още една подгряваща група, като цялостното шоу стартираше твърде отрано. DRIFT са извадени на сцена преди официалното начало още в 18:30 ч., докато дори подраняващите фенове още влизат. Скелетите на извънземни, които са от актуалното шоу на хедлайнера са монтирани вече на сцената и много пасват на постапокалиптичната концепция на идващите от L.A. американци. Групата набляга на Gothic Metal с някои Industrial компоненти, много мелодика и специално сценично шоу. Именно това шоу ги прави много атрактивни. Облеклата им в стил „Лудия Макс” и многото движение по сцената някак отвлича вниманието от музиката. Вокалистът им пее само чисто, но нито обхватът му, нито силата на гласа са впечатляващи. По-скоро обратното. Прикрепеният към лявата му ръка клавир се ползва за концертната изява, но има мощен беклайн от още клавири, хорове и шумове.

Всъщност, шоуто на DRIFT бе забележително, а композициите им – интересни! След кавъра на GOJIRA те се представиха и завършиха сета си с енергично авторско парче. 35 минути във вихрен екшън ми се сториха малко за младия концептуален проблясък на американската сцена.

Сетлист DRIFT:

01. Cannon Fire
02. Back Dawn
03. Churn
04. Stranded (GOJIRA cover)
05. New Blood Type
06. Mayhem

Италианското предложение за вечерта – SICK N` BEAUTIFUL също е в постапокалипсиса, като шоу. По-цветният и разхвърлян раста апокалипсис… Техният вариант на Gothic Post Punk се поднася с много танцувални трели. Ецнатите чисти вокаи на фронт-дамата им Herma се съчетават с подчертана еротика в поведението ѝ. Макар светещият „сутиен” да е пънкарско извращение в тази насока… Песните имат подчертана твърдост и мелодика, които не оставят слушателя безразличен. За третото парче вокалистката грабва китара, но само, за да може да отчегъртва искри с флекс от металната пластина, монтирана на инструмента. Музиката се подхлъзва на дискотечен инструментал с мелодия и лупове. За следващата песен фронт-дамата излиза с рога и наметало. Буквалистичните послания се поднасят с индустриален хъс, носещ спомен от Industrial/House нощите в Калното*. Твърде много танцувална ритмика, твърде шарени отенъци в групата и твърде много клавир от бек пистата.

По време на финалния трак се вее постапокалиптичен флаг, но усещането е за пост-пънк дискотека с дистър. SICK N` BEAUTIFUL са симпатични, но искат да ни покажат твърде много неща в своите едва 35 минути шоу. Ръкоплясках им искрено за ентусиазма.

Сетлист SICK N` BEAUTIFUL:

01. Tonight We Go to War
02. God of Thunder
03. Drop It to the B
04. New Witch 666
05. Makin` Angels

Демонтира се барабанният сет на подгряващите групи. Изнесеният в страни мърч е сравнително слабопосетен за събралото се множество в клуба. Твърдите Black Metal фенове вече мърморят…

Wednesday 13 е сценичният псевдоним на Joseph Michael Poole, чиято музикална кариера стартира през 1992 г. Попадайки във водовъртежа на дезинтеграцията на музикалната индустрия и болнавостта на стилистичната детерминираност, артистът се лута между Punk и Glam Metal влияния, наблягайки на артистичния подход, характерен за епохата, родила феномена MARYLIN MANSON. Още от тогава съдбата го свързва с една плеяда музиканти, които оформят кръга, в който Wednesday 13 ще осъществява своите творчески планове, завръщайки се отново и отново в някаква болна повтаряемост на избистряне… Свръхактивните творчески напъни, обаче, са разпокъсани и, от една страна, дават творчески резултати, но от друга, тези резултати представляват зацикляне в един модел, който се прекроява с всеки нов проект на музиканта. Поради едни или други причини, от цялата ферментация в прожекторите попада групата MURDERDOLLS, където идеите на Poole добиват своята най-популярна музикална форма между 2002 г. и 2010 г. Работейки по някои от проектите си успоредно, Joseph най-после формира група, кръстена на личния му псевдоним – WEDNESDAY 13! По ирония на съдбата, с нея той изпълнява най-често интерпретации на творчеството на останалите си проекти, какъвто е и този случай.

В 19:20 ч., под звуците на песен на MURDERDOLLS, WENDESDAY 13 излизат на сцена. След края на парчето, барабанистът им дава старт на живото свирене и групата го последва. Удивителното в музиката на WENDESDAY 13 е не пънкарската им небрежност с инфантилни текстове, колкото строго минорните хармонии, сякаш извадени от албумите на W.A.S.P.! Тук не говоря за някакво плагиатство, а по-скоро за онова обречено светоусещане, което води музиката до тези хармонични решения. Или, пък, съществува и такова влияние…

– Hallow, hallow, hallow Sofia! Аз съм Joseph Poole. Празнуваме 21 години от създаването на MURDERDOLLS! – Изчиства ситуацията артиста, докато ни приветства. Тежкият му грим включва черни околоочни кръгове и мъртвешка бледност, носещи спомен за MISFITS.

Следващите две парчета побират в себе си повече рокендрол, а пънк отношението се съчетава с повече мелодичност, като при американските представители на стила. Разкошният харш на Joseph Poole сякаш идва от дъното на някоя бутилка Джак. (И също носи спомена за Blackie Lawless!) А финото артикулиране на тоновете пленява с чистота. Музикантите в групата явно не са подбрани случайно и пънкарските композиции са подтиснати от перфектно свирене, без никакви подложки и патерици. Инфантилните лични послания продължават да се леят от лириките на „People Hate Me” и „Die My Bright”, добавяйки и щипка ранен RAMMSTEIN към музиката или просто индъстриъл ритмическо отношение. Кавърите на MURDERDOLLS и FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 са разнообразени с един кавър на BILLY IDOL, което говори само по себе си за ориентирането в стилистиката. Сетът бива увенчан с преекспонирана клетва за любовта към „… Say Fuck” – натраплив тромав Rock`N`Roll, който завършва с динамизирана пънкария в екзалтация, след почти час сценично време.

Сетлист WENDESDAY 13:
The World According to Revenge (Tape record of MURDERDOLLS`s song) >

01. Chapel of Blood (MURDERDOLLS cover)
02. Death Valley Superstars (MURDERDOLLS cover)
03. 197666 (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
04. Slit My Wrist (MURDERDOLLS cover)
05. Love at First Fright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
06. People Hate Me (MURDERDOLLS cover)
07. Die My Bright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
08. Pieces of You (MURDERDOLLS cover)
09. Drug Me to Hell (MURDERDOLLS cover)
10. Nowhere (MURDERDOLLS cover)
11. White Wedding (Billy Idol cover)
12. Dead in Holywood (MURDERDOLLS first single cover)
13. I Love to Say Fuck (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)

Всъщност, WENDESDAY 13 са едни много интересни артисти, събрали в себе си еманацията на цяло едно поколение! Шансът да ги видим е голям късмет, да надникнем в американската музикална месомелачка на едни хора, които са огромни като артисти и същевременно са маргинални изпълнители в собствените си очи. Групата е и приятна за слушане и има свежо шоу.

Cradle Of Filth; фотограф: Кирил Груев ©

Консервативната част от феновете вече нервничат и изказват открито негодуванието си от подгряващите банди, които идват комплект с хедлайнера. Дръм-сетът отново бива демонтиран, а готов сет на платформа влиза в единия край на сцената за лелеяното изпълнение на CRADLE OF FILTH! Лайн-чек прецизира параметрите на звука… Използвам времето да се разходя сред предните редове фенове. Струва ми се, че сме обидно малко за това събитие…

Шумово-филхармоничната интродукция дава старт на сета на CRADLE OF FILTH към 21:35 ч. Музикантите излизат един по един на сцената и съвсем хармонично се включват върху подложката. Излизайки с наметало с качулка, Dany Filth загрява с няколко движения от леките категории в бокса, които „превръщат” пелерината му в спортен екип, а аз още не съм сигурен, че това е той. По време на цялото шоу този му маниер остава стандартен за двигателния репертоар на шоуто. Вокалистката и клавиристка Zoe Marie Federoff вече се е включила с оперна постановка и фонова клавирна хармония, когато фронтменът хвърля наметалото и поема ролята си. На фона на студийните си продукции, не съм предполагал, че е възможно британците да звучат толкова живо на сцена! Да, подкрепящите подложки ги има, но са вплетени толкова деликатно в общата картина, че не се натрапват. Докато усилията на всички музиканти на сцената са чуваеми и впечатляващи. Единствено силата на звука е малко под нивата, които очаквах.

Dany е пестелив на говорене между песните и е доста подвижен по време на същите. Самите парчета често са свързани от интермедия и преливат едно в друго, както и биват сложносъставни с преходни части. Подборът е доста богат и от всички периоди на бандата. По-новите тракове са в специален концертен аранжимент, за да не тежат с оркестрациите си. А старите класики се доближават до вариантите, които всички фенове на CRADLE OF FILTH могат да запеят. Факт е, че времето се изплъзва неусетно в едно шоу, което демонстрира параметри на продукция и концерт едновременно! Откровеният Black Metal се съчетава с по-комплицираните решения на зрели песни със своя мелодика и структура. Балансът между двете е уникално добър.

– Scream for me, Sofia! – Изпищява Dany преди „Born in a Burial Gown”, а след парчето, групата се прибира. После, според програмата на турнето, следвал бисът им…

Сложни интродукции ни подготвят за още от спектакъла. Фронтменът е с подновен грим. Изпълняват се по-директни песни, очаквани от мнозина от феновете и доста добре съобразени с всичко, което CRADLE OF FILTH са представлявали през годините. Видеостената зад групата се раздвижва по-интензивно, онагледявайки лириките и внасяйки още продукция в спектакъла, докато музиката запазва перфектните си характеристики и връща младежки спомени за много от нас.

– Благодаря ви за гостоприемството! Изглежда това ще е последното ни парче… – Обръща се мистър Filth за последно към публиката. „From the Cradle to Enslave” слага финал на час и половина разкошно представление на британските Black Metal класици.

Сетлист CRADLE OF FILTH:

Tape Intro: The Fate of the World on Our Sholders >
> 01. Existencial Terror
02. Saffrons Curse
03. She Is a Fire
04 The Principle Of Evil Made Flesh
05. Crauling King Chaos
06. Nymphetamine
07. Dusk And Her Embrace
08. Necromantic Fantasies
09. Born in a Burial Gown
Creatures That Kissed In Cold Mirrors (Tape intro) >
> A Bruise Upon the Silent Moon (Tape intro)
10. The Promise of Fever
11. Cruelty Brought Three Orchids
12. Her Ghost in the Fog
13. From the Cradle to Enslave
Blooding The Hounds of Hell (Tape Outro)

Тук вече публиката откликва с мощни призиви „Cradle!”, но от пулта тръгва музика и лампите светват. Концертът и продукцията бяха на високо равнище и бих препоръчал на всеки да види CRADLE OF FILTH в съвременната им кондиция. Балансът свирене/семпли не отнема и капка от огромния професионализъм на музикантите и екипа. Дори подгряващите спектакли са много интересни от музикална и шоу гледна точка. Малко са английските банди, които могат да си позволят да предлагат американски подгрявки на публиката си. Поне аз се сещам само за VENOM…

Rock Thrashler
05.03.2024, София, Joy Station
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия: CRADLE OF FILTH в София на 5 март 2024 г.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: CRADLE OF FILTH в София на 5 март 2024 г.

април 3, 2024 16:34 / Вашият коментар

CRADLE OF FILTH, WEDNESDAY 13, SICK N’BEAUTIFUL и DRIFT на 5 март 2024 г. в клуб Joy Station, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фотогалерия: SOULFLY и LAST HOPE в Пловдив на 29 юли 2023 г.

август 26, 2023 16:41 / Вашият коментар

SOULFLY и LAST HOPE на 29 юли 2023 г. в Летен театър, Пловдив.

Фотограф: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Обсебване и освобождаване от подлите нилски ритуали (Vile Nilotic Rites European Tour 2023: NILE, OMOPHAGIA, VAPOR и CONFESS)

юли 25, 2023 2:08 / 1 коментар за Обсебване и освобождаване от подлите нилски ритуали (Vile Nilotic Rites European Tour 2023: NILE, OMOPHAGIA, VAPOR и CONFESS)

Локалните ентусиасти Perfect Storm Events, които изиграха съществена роля за събуждането на родните банди след пандемията, дораснаха да „глътнат” първото си международно турне. И то не какво да е, а оглавяваното от американските Death Metal легенди NILE! Строгите времеви рамки на тези събития бяха присъщи на организатора в ранните му събития. Това предвещаваше успешен концерт. Ден преди поклонението, допълнителна група се вряза във времето между отварянето на вратите и първата от пътуващите банди!

Иранците CONFESS се пребазират в Норвегия през 2018 г., но въпреки това са им необходими четири години, за да кръвонапълнят студийния си проект в пълноценна банда и да извадят албум. Еклектичното им звучене е съчетание от влечение към западните ценности и самоопределянето им като доминантна източна култура.

В 19:30 ч. на сцената се качва петчленна група, в която има DJ и която забива metal-core. Въпреки някои тънки hip-hop заигравки в музиката им, скречовете и сирените, които DJ-ят Chemical прави, заедно с бек-вокалите си, не са твърде натрапливи. CONFESS го ползват повече за семплиране, отколкото да внася денс елементи и звученето му е повече ретро, отколкото модерно. Титулярът и фронтмен Siyanor (v., g.) изпълнява агресивни, но бедни откъм мелодия вокали, докато свири Metal-Core рифовка. Отделно групата има бек-писта от пулта, която побира интродукции и добавя дисциплина в краткото време за техния сет. Ритъмниците са подредени, но остава усещането за нещо, отдавна чуто и преупотребено в музиката им. За финалното парче басистът им Edvard Sunquist слиза в съркъл-пита, а докато ги изпращаме с ръкопляскания DJ-ят вади български трибагреник. За своите 30 минути CONFESS не успяха да ни грабнат, но не ни и разочароваха! Все още сме само стотина фена.

Сетлист CONFESS:
01. Evin
02. I`m Your God Now
Tape Intro (Not from band`s DJ!)
03. Unfilial Son
04. Megalododn
05. Eat What You Kill

Още на мърч щанда правят впечатление широкопечатните и доста естетични Т-шърти на калифорнийските трашъри VAPOR. Между 2004 г. и 2022 г. те имат не особено бляскава кариера, под името VX36, с два албума в Thrash/Groove стилистика. От 2022 г. приемат новото си име и реализират още един албум, който звучи сякаш по-традиционно трашърски.

Както е по план, точно в 20:15 ч. прозвучава интро от акустична китара, а квартетът влиза с барабани, като извадени от началото на „Painkiller” на JUDAS PRIEST. Първата песен на VAPOR продължава като Death Metal с много Thrash Metal компоненти, като рифовки на среднистите китари и високи харшови вокали. Песента е от албум от 2012 г., но е втежнена като саунд. Майсторската тонировка на агресивните вокали на рунтавия Nate Klug (v., g.) също дърпа жанрово към Thrash Metal-а. С разгръщането на сета им, Death Metal-ът отстъпва все повече на Thrash-а, а барабанната канонада влиза все повече в Punk постановка. Песните са отчетливи и висококачествени.

Между песните VAPOR ни говорят в шоу стил, вмъквайки в представянето си комплименти към публиката и призиви за овации и движение пред сцената. Общуването с публиката сякаш е подготвено от PR и тече малко заучено. Китарите нямат необходимата мощ и слушаме повече бумтенето на ритъмниците. Въпреки очакванията ми това да се поправи, до края на сета характеристиката си остана същата. Цялостното шоу си остана твърде американско за европейската публика. Но пък въздигащият се Thrash Metal събра феновете на стила пред сцената. Последната песен завърши като чист късноосемдесетарски Thrash химн. Присъствието в клуба вече се беше утроило, а американците останаха след половинчасовия си сет на мърч зоната и там разговаряха с всеки, който пожела! Това, което ни показаха, предвещава силен рестарт на кариерата на VAPOR!

          Сетлист VAPOR:
          Intro…
01. Blood War
02. Resist
03. Satans Fury
          Intro…
04. Nightmare
05. Looking Through The Eye of a Dead Man
06. A Time of a Quickie

Точно в 21:00 ч. тръгва ритуално-симфонизираната интродукция на OMOPHAGIA, докато те заемат сцената. После швейцарския квинтет ефектно влиза в своя Death Metal, който е обилно обогатен с grind core пасажи в 90-тарски маниер. Бруталната основа е доразвита от множество мелодични отстъпления и сола. Бек подложката диктува строго сета им и го изпълва с интродукции, аутродукции и вложени допълнително симфонизации. На третата песен, китарите, които са твърде тихи още от предния сет, добиват правилната сила на звученето. Виждам, че пултът е поет от гост-озвучителя… Седемструнните китари на OMOPHAGIA ту рифират дропнато, ту отлюспват високи мелодични сола или акустични интродукции.

Стандартните благодарности и анонси за „dance song” между песните само затвърждават впечатлението от музиката на OMOPHAGIA, че техническата грамотност и грамотната бек-лайн подсигуровка не гарантират творческа потентност в музикално отношение. Последното парче е прорязано от изцяло бек-лайн пасаж, който занижава впечатленията от и без това недоразгърнатата 35-минутна програма на швейцарците, чието представяне е ограничено от строгите рамки на този тип турнета.

          Сетлист OMOPHAGIA:
          Intro >
01. The Consequences of Guilt
02. The Plague >
          Intro >
          03. Rebirth in Black
04 Troughts of the Earth
05. Redemptiom of Self-Destruction
06. Serve as Slave
07. All for None
08. Time Tells

Богатата мърч зона на NILE има артикули за всеки ценител, включително соловите албуми на Karl Sanders! 40-минутната подготовка на сцената за хедлайнера ни дава възможност да „инвентаризираме” подробно предложенията, докато даваме ухо към минималистичните чекове, развиващи се върху „картина” от мистична музика. Някои фенове бяха с наистина впечатляващ грим, вдъхновен от предстоящата група и бяха приятно вълшебно присъствие към цялото изживяване. Капацитетът на клуба, при затворен втори бар, е почти запълнен. Към края на този миманс, озвучителят е помолен да направи кратко съобщение от името на групата:

– Хей, хей, аз съм Звезди Керемидчиев! – Тук всички се опулваме въпросително, защото има разминаване между думи и действителност. – Сигурен съм, че ме чувате. Нали искате NILE? Има, обаче, едно условие! No stage diving! Намерете алтернативни начини, да се забавлявате! Аз, например, бих отишъл на бара… No stage diving! – След натъртения призив осветлението угасва.

В 22:15 ч. тихата мистична музика преминава в ескалираща филмова музика, подходяща за тематиката на NILE и те излизат, за да гръмнат с Death Metal хармонии. Karl Sanders е предпочел да се съсредоточи в китарата си. Младият концертен член на групата – Scott Eames (v, g) е поел голяма част от вокалните партии, а се справя забележително и на струните! Другото live попълнение – басистът Julian Guillen, също е във върхова форма. Двамата с Karl Sanders правят перфектни беквокални линии, като от време на време изземват и функциите на основни вокалисти.

Титулярът зад барабаните George Kollias е стабилната основа, върху която всички разгръщат музиката на групата. Brutal Death Metal спецификите се разгръщат с техническо майсторство и вплетени мелодични пасажи, които разкриват идейните им основи. Някои ненатрапливи подложки, които не могат да бъдат издирени, са семплирани към сета им, от което живото усещане не се губи. Правата бруталия се редува с усложнените ритмически композиционни решения. Изобщо, качеството се излива щедро от сцената със съвсем малко пропуквания!

Посланията между песните са кратки и разбираеми, касаещи песните и публиката. Малкият проблем с баса е маскиран от непринудена тирада на Karl Sanders и тотален професионализъм. Когато NILE обявяват последната песен, тя е потопена изцяло в семпли, внушаващи филмови сцени. С края й, веднага влиза акустична мистична музика на фона на която групата се покланя. NILE се прибират, а ние оставаме вцепенени под аутродукцията. В 23:35 ч. и тя свършва, а ние сме освободени от подлите нилски ритуали…

          Сетлист NILE:
          Intro
01. Sacrifice Unto Sebek >
          02. Defiling the Gates of Ishtar
          Noise Intro >
03. Kafir!
04. Call to Destruction
05. Vile Nilotic Rites
06. In the Name of Amun
07. Lashed to the Slave Stick
08. Sarcophagus
          Bells Intro >
09. 4^-th Arra of Dagon
10. Long Shadows of Dread
11. the Howling of the Jinn
12. Annihilation of the Wicked
          Invocation of the Gate of Aat-Ankh-es-en-Amenti (Intro & backgrownd)
13. Black Seeds of Vengence
          Outro

Rock Thrashler
28.04.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

LEFT TO DIE: Метъл обрат на съдбата

май 24, 2023 1:06 / 2 коментара за LEFT TO DIE: Метъл обрат на съдбата

Reborn Dead Tour – София:
LEFT TO DIE и ПРОКАЗА

През 1990 г. DEATH са пред второто си европейско турне. „Вдъхновен” от първото през 1988 г., което е пълно фиаско за неизвестната още дружина, събрана около Chuck Schuldiner, той отказва да тръгне, въпреки вече сключените договори. Мълвата (Отразена и в тогавашните издания на Metal Hammer) е, че музикантите са се събрали пред дома на фронтмена и са провели няколкодневен джем, демонстриращ техническо съвършенство, в желанието да го убедят да тръгне! Тогава един приятел сподели мечтата си: „Искам Чък Шулдиниър да живее над нас и всяка вечер пред блока да свирят DEATH!”…

Защо ви разказвам всичко това ли!?! Защото днес ще попътуваме с машина на времето, която ни връща в една технологично подобрена 1990 г.! Тогавашното турне се реализира в състав: Bill Andrews (dr.); Terry Butler (b.); Walter Trachsler (g.) и Louie Carrisalez (v.). Всъщност, DEATH винаги са имали доста динамичен състав, диктуван от перфекционистичните търсения на основния им композитор и основател. През групата са минали все титанични инструменталисти!

Няма съмнение, че смисълът на това днес да видим LEFT TO DIE, може да се обобщи в две насоки: да се докоснем отново до онова творчество, което сякаш вече ни се изплъзва, по начин, максимално доближаващ се до извора или да видим как изглежда на живо нещо, което е невъзможно да сме виждали, поради младостта ни! Смисълът на самото събиране на групата LEFT TO DIE е двамата ветерани от DEATH – Terry Butler (b.) и Rick Rozz (g.) да се върнат в годините, когато са изковавали албумите на DEATH – „Leprosy” и „Scream Bloody Gore”. В този проект им помагат Gus Rios (dr. GRUESOME) и Matt Harvey (v. EXHUMED, GRUESOME). Както може би повечето фенове знаят, съществуват и други формации с претенции за наследството на DEATH, които са съсредоточени в други тяхни периоди и също са концертирали у нас… Но ние се връщаме в дните, когато се появи надеждата, че все пак, световните групи може да ги видим, без да се превръщаме в престъпници в очите на маршируващите към залеза си милиционери!!! (О, измамни времена…)

По това време ПРОКАЗА са още младежи, които се захласват по твърд метъл, но някъде към 2001 г. те вече свирят в банди и сочат ранните DEATH за едно от основните си вдъхновения. За това не случайно организаторите от BGTSC ги избраха да подгреят този знаков концерт. Самата група нееднократно благодари за осъществяването на тази своя мечта.

Както е по план, точно в 20:00 ч. ПРОКАЗА са на сцена. Както добре знаем, те са обогатили своя стил с разнообразни влияния, които върху Death Metal-а са насложили Hardcore, Thrash, даже и Jent влияния. Освен че са се готвили стабилно за този концерт, увереното представяне на момчетата изважда на показ пънкарската струна от звученето им. Това ги доближава до публиката и заедно с чистосърдечните изказвания на Стефан Абаджиев (v., b.) между песните прави сета им изключително приятен за съпреживяване! Удоволствието от свиренето лесно се прехвърля на феновете и те често скандират „Про-ка-за!”. След около 45 минути се разделяме с подгрявката.

Сетлист ПРОКАЗА:

01. Bastard
02. D.M.F.
03. Leprosy
04. Fear of Death
05. Hysterical Deganarate
06. Безумна агресия
07. Porn Industry
08. Despicable Form of Life
09. Спящо зло
10. Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)

Бис:

11. Fear Of Death

И така, независимо дали сме със съзнанието за случващото се, днес ние сме на концерт на LEFT TO DIE, но ще преживеем концерт от турнето на DEATH през 1990 г.! Един подарък от съдбата, който ще ни върне невъзвратимото и ще ни направи още мъничко по-пълноценни граждани на света. Това е последното шоу от турнето на величавата формация, което си има своите плюсове и минуси… До нас са достигнали само бледи остатъци от мърча – тишъртите на групата са разпродадени, а от пуловерите има ограничен набор от размери. Продават се сетлистове от турнето, изработени от винил…

Към 21:00 ч. кратък лайнчек сверява настройките на озвучаването с параметрите на клуба. Десетина минути по-късно светлините гаснат, групата е на сцената и започват интродукциите, които да ни припомнят корените на тази музика и да ни подготвят за естетическото преживяване LEFT TO DIE! Качеството на звука на живото свирене е на следващо ниво! Съвършена ритъм секция, без боботене на дропнати китари и със звучене, което едновременно се съизмерва с DEATH, но и не се смущава да носи личен прочит! Вокалите на Matt Harvey не са в онзи тежко-подражателски маниер, който често ни се предлага от трибют бандите! Личните му гласови данни се вплитат в песните много естествено и носят спомена за Чък по ненатраплив начин!

Призивите между песните са кратки, ясни и ненатруфени. Паузите са дисциплинирани, без да имат дигитално зададен пулс. Докато траят, микрофонът се освобождава от ефектите си и репликите са ясни и разбираеми. Контролът на пулта се съобразява с групата, включително и осветлението, а не обратното! По това време вече и пуловерите от мърч щанда са свършили.

Да обяснявам на драгите читатели как песните са коя от коя по-велики, титанични и неописуеми, ще оставя да четете тези напъни другаде… Сетлистът говори сам по себе си. Качеството на звукоизвличането го отбелязахме ясно и категорично. Целите на срещата ни – също. Често в публиката избухваха скандирания „Left to Die!”, на които групата отвръщаше с комплименти към феновете. Кърпи и бири подкрепят творците в работното им битие. За нас остава чистата наслада. Преди изпълнението на „Zombie Ritual” ни предупреждават, че това е последното парче. Продаваният сетлист им противоречи…

След като LEFT TO DIE свалят инструментите и се прибират, феновете скандират „Death!”. Завръщайки се на сцената, момчетата ни подканят да скандираме „Chuck!” Правим го. Бандата забива добавката, която прелива през мелодично соло в още едно парче, което наистина е изненада. (Ако си затворим очите за някои любителски видеа…) Час и двадесет минути са ни върнали нещо, което можеше да е изгубено завинаги, но вече не е!

Сетлист LEFT TO DIE:

Intro Death & spoken >
intro Piano Intro >

01. Leprosy >

02. Born Dead

03. Forgotten Past

04. Mutilation

05. Baptized In Blood

06. Open Casket

07. Primitive Ways

08. Choke On It

09. Denial Of Life

10. Left To Die

11. Zombie Ritual

Бис:

12. Pull The Plug >

13. Evil Dead

Rock Thrashler
30.03.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Различните лица на Death Metal-а: VOMITORY, SENZAR, MASS GRAVE и RAPTURE

април 8, 2023 12:03 / Вашият коментар

EventEase успяха да ни предложат едно от онези всепоглъщащи и разнообразни преживявания, които обикновено се случват само на концерти от големи турнета, с пакети от интересни банди, организирани от екипи от издатели и агенции! Само че, за разлика от „франчайзърите”, те тук са и архитекти на събитието, което е знаково за концертния живот в България. Първото посещение на едни от представителите на бруталната вълна от второто поколение шведски Death Metal групи – VOMITORY, включваше както избран от тях самите подгряващ артист, така и гарнитура от възродена българска Death Metal формация и интересни гръцки гости.

Гръцките гости от RAPTURE откриват свръхдисциплинирано, подранявайки с няколко минути. Краткото им интро ни води към Death Metal с мощна тяга. Хармониите им са тривиални и не достатъчно раздвижени, за да са запомнящи се. Въпреки че не сменят темпото, барабаните им са доста разнообразни като Giorgos Melios демонстрира висша техничност и е истинско ритмично бижу! След като първоначално избухват с парчета във вените на ENTOMBED, Thrash Metal компонентът в музиката на квартета започва да се влива като през система – постепенно рифовката се избистря, а ниският гроул преминава в гневно врещене. Преди музиката да стане редуващи се пасажи от Death и Thrash, след третото парче, фронтменът Apostolos Papadimitriou (g., v.) представя групата и ни приветства. Между песните момчетата правят вода/кърпа паузи, а сценичното им поведение е смес от избухвания и сдържаност. RAPTURE си водят озвучител, който се справя доста грамотно в името на доброто им представяне. Гърците са и с най-богатата колекция от мърч предложения!

Когато Апостолос ни пита дали искаме още „дет-трас”, това ме кара да се усмихна, но всъщност вече възприемам RAPTURE доста сериозно. Обещаха, че са за пръв, но не и за последен път пред нас. Последната песен е белязана от желанието за всичкосвирене и има впечатляващи Funeral Doom пасажи, Black Metal шумоизвличане и традиционните Thrash и Death сегменти. Определено впечатлиха!

Сетлист RAPTURE:

01. Malevolent Demise Incarnation
02. Inanimate Frigidity
03. After Your Eternity
04. Behind the Mask of Evil
05. I Am Become Death
06. Requiem for a Woeful Dinasty

Сцепвайки секундата, MASS GRAVE изорават подиума, започвайки точно по план в 20:40 ч. Агресивният и и бърз Death Metal представя екстремно тежката страна на стила. Мощният грохот в канонадите на Андрей Илиев (dr.) са поредица от настъпателни бури, но им липсва усет към детайла. Цялата група продължава от там, където беше паузиран пътят й. Вокалите на Светлин Христов (b., v.) са строго монотонни в агресивността си. А среднотемповата китарна пръстовка на Георги Шопкински (g.), макар и уникална за всяка песен, е съставена от твърде близки тонове, подредени в азбучни хармонии, за да изпъкнат на фона на грохота на ритъмниците!

Крайната агресия на MASS GRAVE кореспондира както с аспекти от творчеството на самите VOMITORY, така и с ранното творчество на CANNIBAL CORPSE. Без излишно говорене между песните, китаристът се включва преди четвъртия трак:

– Ние преди бяхме от Кюстендил, днес повечето сме от София… Специално искам да поздравя моя син, който е за пръв път на концерт на MASS GRAVE, както и за пръв път на концерт, общо взето…

Сетът продължава без други пледоарии, като между песните феновете скандират „Mass Grave!” и „Още!” Свиренето им има сравнително беден интонационен репертоар, но преминава като монолитен гранитен блок през рядка кал между сетовете на другите банди!

Сетлист MASS GRAVE:

01. Decimation
02. Infected
03. Dishonored
04. Fade of Life
05. The Bewildered Herd
06. Total Madness
07. The Chosen
08. Worms Lying in Your Stomach

SENZAR са сравнително нова формация от Дъблин, която възниква от китариста и вокалиста на разпадналите се Death Metal-и COLDWAR, някъде около 2017 г. Музикалните им търсения, обаче, претърпяват еволюция и днес групата има специфичен собствен стил, който дори те не са склонни да определят…

В 21:25 ч. (Също с подранение.) квартетът е на сцена, където гръмва с Black/Doom Metal, запълнен с много Death Metal отношение. Често бавната ритмика се обогатява от мелодични Doom Metal хармонии, които преливат в болни минорни Death рифове. Свиренето е прецизно, а композициите на SENZAR са уникални. Вокалите на Trevor McLave са високи харшове в Black Metal маниер, но с някои дълбочини навлизат и в Death Metal-а. Докато избистрят концепцията на новата си група, неговите татуировки са се спуснали от врата и темето му върху самото му лице. Но дори и без тях, сценичното му поведение, както и съпреживяващият му глас носят внушение за психични абнормености, които попиват и в музиката им. Между песните се казва само едно кратко „Thank You!”, а когато има и нещо добавено, английският на фронтмена е толкова особен, че аз не го схващам…

Изключително особената стилистика на SENZAR има някои паралели с датската и норвежката метъл сцени, но не мога да си позволя да направя директни сравнения, просто, защото такива няма. Основата, върху която се градят всички песни е doom/death, особеностите на всяка песен се дооформят от широк спектър наслагвания от други направления в екстремния метъл. Има и чисто doom-аджийски парчета като „Unforgiving Twilight”, които се интерпретират с дълбоко мракобесен звук и хармонии. Широкият спектър от музикални похвати прави от песните им разпознаваеми композиции. Последният девети трак е по-Black Metal ориентиран. 40-минутният им сет е разнообразен и интересен до самия си финал! Музиката им е изключителна, а представянето ѝ – разкошно.

Сетлист SENZAR:

01. Cosmogenesis
02. Yield
03. Mirror of Demiurge
04. Portal
05. Unforgiving Twilight
06. Zenith
07. A Blackhole Devouring a Star
08. Sky Burial
09. Of Embers

VOMITORY започнаха да коват своята дискография, когато шведският Death Metal беше застанал на кръстопът. След класическите му години, много от групите „помъдряха” и посегнаха към естрадната мелодика, каквато високата музикална култура на родината им произвежда успешно от десетилетия. Това накара по-малка част от бандите да се обърнат към корените и да довтежнят песните си, като реакция срещу това мелодизиране. Нашите герои от тази вечер бяха от вторите! Макар че, за да осъществят търсенията си, те в голяма степен се ръководеха от американските жалони в стила. Замразила проекта си през 2013 г., групата се реформира през 2018 г. Както създателите Tobias Gustafsson (dr.) и Urban Gustafsson (g.), така и присъединилите се към актуалния състав Erik Rundqvist (b., v.) Peter Östlund (g.) участват активно във богатата втора дивизия на шведския Extremе Metal.

Отново с няколко минути подранение интрото на VOMITORY тръгва към 22:40 ч., след което те се врязват рязко с типичен Oldschool Death Metal със среднисти китари. Песните им са съчетание от различни темпа, чуваема музика или хаотично втежняване, агресивно изригване или тежка рифовка… В зората на своето съществуване групата звучеше авангардно с влияния от DEICIDE, докато днес може да се каже, че са класическа Death Metal група с афинитет към jentle-CANNIBAL CORPSЕ канонади. Между песните няма излишно говорене. Кратки анонси и някое и друго „Cheers!” са достатъчни. Тежката музикална картина казва всичко друго. Сетът е обогатен на места с интродукции, но иначе говорим за безкомпромисно живо свирене от квартета.

Правят впечатление разнообразните похвати в песните на VOMITORY, от Death`n`Roll до Grind, през всички класически проявления на Death Metal-а. Едно е нещото, което липсва на шведите: през различните си превъплъщения през годините, те така и не оформиха ясна своя физиономия! Има от всичко, но липсва онова, заради което ще си кажеш, „Ето, това дойдох да чуя!”. Има го и перфектното свирене и шумопроизводството за втежняване, но цялата съвкупност от творчество е сякаш компилация от многото лица на Death Metal-а! Шведското е смесено с американското, песните са различни, техниките разнообразни, и все пак липсва есенцията, която да направи групата разпознаваема и незаменима. Въпреки това, публиката бе дошла именно за VOMITORY и залата се изпълни с около 270 фена именно преди началото на техния сет. Феновете скандираха името на групата, но след като те обявиха последни две песни, ги изпълниха и напуснаха сцената към 23:40 ч., без излишни драми. От пулта пуснаха шведски рокендрол и кънтри изпълнители…

Сетлист VOMITORY:

Intro

01. Blessed And Forsaken
02. Gore Apocalypse
03. Perdition
04. Ripe Cadavers
05. Terrorize, Brutalize, Sodomize
Intro
06. Serpents
Intro
07. Revalation Nausea
08. The Voyage
09. Rotting Hill
10. Regorge In The Morgue
11. Chaos Fury
12. Raped In Their Own Blood

Въпреки че последната фланелка размер XXL бе продадена още преди първия сет, а останалите оферти на хедлайнера се изчерпаха преди края на концерта, голяма опашка се изви, за среща с легендарните шведски музиканти, участващи в актуалния състав на VOMITORY. Афтърпартито в При Черепите – OldSkull Club също е било знаменателно, но за него историята засега ще замълчи…

Rock Thrashler
02.03.2023, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MGŁA: Източна манифактура за съвършенство

ноември 19, 2022 12:30 / Вашият коментар

От дебюта на MGŁA пред българска публика през 2019 г., сякаш, не мина много време, имайки предвид скопения концертен живот докато траеше пандемията. Тази година се отприщи буен прилив на концерти и ето че поляците са пак при нас.

От години турнетата на MGŁA са се превърнали в една дисциплинирана манифактура за износ на полски Black Metal! Тази патриотично насочена мисия е достойна за уважение, но едва ли е много успешна като резултати. Както и преди три години, поляците водят със себе си две банди от свои съграждани, които, според хедлайнерите, са достойни да се представят пред световното „съдилище” на феновете.

Строго детерминираната програма (Както вече ни е известно.), започна с триминутно подранение. ODIUM HUMANI GENERIS изсвирват своята Doom Metal интродукция и влизат в среднотемпов Black Metal. Песните съдържат подчертана рифовка, което, както и през 2019 г. на сета на DAGORATH ме връща към звученето на ранната посткомунистическа сцена у нас. Полските лирики допринасят за това усещане. Разликата е, че акустичните преходи между песните са добавени от пулта, а музикантите, обърнати с гръб към публиката, имитират, че ги свирят, къде по-реалистично, къде по-неуспешно. Лириките са на полски, а харшовите вокали са озвучени с много ехо, като при ранните VENOM. Сполучливите минорни рифове са най-доброто, което може да се каже за ODIUM HUMANI GENERIS. Преди последното – седмо парче, вокалистът им успява да отрони едно „Thank you!”, а по време на същото, успяват да изсвирят една изящна акустична част. Веднага след 45-минутната си изява, чевръсто се изнасят от сцената, а ние ги приветстваме.

С 5-минутно закъснение започва шумната интродукция на IN TWILIGHT EMBRACE, докато момчетата си настройват инструментите. Бандата избухва в Raw Black Metal, белязан от хаос и наблягане на шумния компонент в свиренето. Фронтменът и основател на групата – Cyprian Łakomy (v.) е дългогодишен журналист и деятел в метъл сферата на Полша. Шоуто, което изнася на сцена е доста експресивно и претенциозно, но величествените движения изглеждат повече като пародия на вманиачена рок-звезда, отколкото като окултна личност, обладана от злите сили… Доминиращата концепция е строго егоцентрична и представлява някакъв механичен сбор от любими метъл практики, взети от различни поджанрове. Въпреки стремежа към агресивен звук, под целия сет на IN TWILIGHT EMBRACE върви писта с клавири и звукови ефекти, които маскират мазалото и сглобяват звученето в поносима картина. Имат песни и на полски и на английски език. По средата на сета има разположена подложка от вятър и монотонен клавир, където вокалистът неуверено издекламирва наизустено послание към феновете… Шумоизвличането продължава със среднотемпови почивки, по време на една от които имаше жалък опит за чисто пеене. Онова желание за всичкопеене и всичкосвирене, познато ни от късните 90 и у нас… Стандартното редуване на бързи и бавни, шумни и акустични пасажи, подредени в претенциозни, но елементарни структури, от 40-минутния сет на поляците остава една гола клавирна аутродукция, след която те се измъкват, гримасничейки от сцената.

Бърз преглед на мърч-зоната води до установяване, че тя е пре-задоволителна.

Сравнително бързата подготовка на сцената, за необходимите параметри на MGŁA, заварва верните им фенове с 5-минутно подраняване. Вдигането на качеството на свирене е осезаемо! Тоновете се подреждат в чуваема хармония и всичко, което се чува, може да бъде видяно на сцената. Само гръмотевични, шумови и монотонни интермедии разделят песните. Освен чистия дистърен звук, струнниците поемат и клавирни или духови бленди чрез инструментите си. Яснотата на звука, най-вече на вокалите и бек-вокалите, поразява! Музикалните хармонии и модулации нямат аналог. Актуалният им концертен барабанист, освен че е машина, е настроил чинелите си в една тоналност и ако се заслушате в тях, свирят отделна мелодия! Не е случайно, че феновете на групата са вманиачени по тях.

Цената да си име, произхождащо от източния блок в твърде натоварения Black Metal, е наистина да свириш съвършено! Вярно е, че близостта със Скандинавието помага, но въпреки това, усилието е несъизмеримо по-голямо от резултата, който постигат MGŁA. Въпреки съвършените могопластови композиции, техните албуми си остават сред масата продукции на студията. Но, поклон им!

Без да бягат от равноделните размери, композициите на поляците очароват със смени на ритмика и тоналности в едно музикално пиршество, което на живо звучи почти невероятно. След последното парче, китарите остават на микрофония и MGŁA се оттеглят. Възторжените възгласи не могат да ги върнат – те са приели философията на SLAYER относно бисовете. Сетът отзвънява шестдесетата си минута.

Сетлист MGŁA:

Age of Excuse II
Exercisis in Futility I
Exercisis in Futility IV
Mdłości II
Age of Excuse V
With Hearts Towered None I
Age of Excuse IV
Exercisis in Futility II
Exercisis in Futility V
Age of Excuse VI

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

THE REVENGE PROJECT: По следите на израсналите („The Bequest of the Damned” Release Party)

август 18, 2022 0:35 / Вашият коментар

Много дълъг бе пътят на THE REVENGE PROJECT до софийската им публика. Казвам това, имайки предвид цялостното пътуване на групата, от създаването ѝ до днес. Изначално звездният им статус в региона на Бургас все не можеше да се проектира в териториите на дървените шопи, които, сякаш, дълго ги пренебрегваха. Но това е една тема, която ще разгледаме другаде… Днес бургаският квинтет има национално, че и наднационално уважение сред феновете, въпреки трудните моменти, през които преминава! Имам предвид, не особено гладката смяна на вокалиста на групата, която макар и осъществена преди време, носеше своите труднопреодолими последствия продължително време.

The Rvenge Project - The Bequest Of The Damned release party

Маркираме, че добре премереният риск по организацията е поет от сравнително новия играч в метъл сегмента – Perfect Storm Events.

Поради факта, че младежите от CERTAIN DEMISE не отказват свирене, а и защото са наистина Oldschool Death Metal, техният концертен път е почти изцяло обхванат от изследователския поглед на списчика ви. Освен, че са подходяща партия за тежки концерти, притежават необходимата прецизност, те не отказват да откриват събитията – тази вечна драма на българския метъл музикант – да не би да го подценят в нищожното му битие… И така, момчета откриват точно по план в 20:00 ч. Заради младостта им, ще им простим разминатото като тоналност двойно китарно соло на финала на първия им Thrashnroll трак.

Стъпили на класическото творчество на OBITUARY, CERTAIN DEMISE надграждат стила си с други влияния. Строгите Death Metal харшове са украсени с възгласи „Ъъъъъ” и „Ъяууууу”, взети назаем от първоизточните си от ранната Death Metal сцена. Стегнати среднотемпови Death Metal бомби ни засипват приятно от колоните, често разнообразени ритмически. За финал са ни подготвили кавър на ENTOMBED, който се връзва с авторското им творчество, което още притежава известна тромавост, но обещава много. И точно, както е по график, в 20:35 ч. момчетата са приключили и успяват да вдъхновят публиката за следващите банди.

Сетлист CERTAIN DEMISE:

Through The Endless Abyss
Transcend Beyond Mortal
Stiffened At The Stage Of Morbidity
Fields Of Relinquished Shine
Sacrilegious Needs
Hollowman (ENTOMBED cover)

ПРОКАЗА имаха свое представяне на ЕР на 27.11.2021 г., за което не сте получили подробна дописка, защото авторът предпочете да се отдаде на хедонистични преживявания, вместо да чопли нотите и пръстите на бандите. Самият факт на реюниъна им бе достатъчен повод за радост за феновете. Обложката на това им издание в съчетание с логото им на кирилица, без съмнение, са eдна от най-добрите арт-работи в България! Те също бяха избрали CERTAIN DEMISE за откриване на собственото им събитие. И така съдбата връща равновесието в описанията с този репортаж…

Излизайки в 20:55 ч., ПРОКАЗА заиграват с кратка инструментална част, отбелязяна като „интро” и затъват в творческите си търсения. Те винаги са декларирали своята Oldschool Death Metal принадлежност, но, всъщност, музиката им е преизпълнена с много влияния, някои от които са съвсем модерни по своята същност! Наблягайки на основата от punkndeath, в песните им често се промъкват Hardcore и Metalcore влияния. Пасажи Grindcore или Beat-Down разнообразяват структурата на парчетата в една съвсем освободена форма на композиране, която обаче понякога е твърде размита. Емблематичните вокали на Стефан Абаджиев (v., b.) фиксират донякъде това стилово размиване с особения си харш, който има някои световни аналози, но въпреки това е уникален. Момчетата ни рисуват една звукова картина, която е ту вдъхновяваща с композициите си, ту доскучава от пълнеж със стандартни сценични похвати.

Залата не е максимално пълна, но 150-те фена започваме да запотяваме. ПРОКАЗА молят за включване на климатика на сцената и душната атмосфера веднага става по-поносима. Едноименното парче на последното им издание – „Despicable Form of Life” ни разхожда през целия репертоар на бандата – от Grind Deathnroll-а, през Hanneman-солото до Beat-Down финала. Следват по-стари парчета, които, макар и вгледани в ols-school-а, сочат, че още от зародиша си ПРОКАЗА са търсили експеримента в своето творчество. Заради времевата рамка, пичовете са подготвили десет песни, но феновете държаха да си досвирят два пъти, преди да си вземат довиждане!

Сетлист ПРОКАЗА:

Intro/Bastard
Leprosy
Hysterical Degenerate
Безумна агресия
Porn Industry
Despicable Form of Life
Fear of Death
Брутален свят >
D.M.F.
Спящо зло
Бис 1:
Brutal Killer
Бис 2:
Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)

В 22:15 ч. симфонично-окултното интро на албума ни събира пред THE REVENGE PROJECT: ”Здравей София!” – Петьо Колев (v.), сякаш, е взел със себе си духа на Max Pain (ex-v.)… Записите на новия материал са се отразили чудесно на вокалиста и вместо Hardcore врещене, ни завладява плътен, дълбок харш, който прави мрачни внушения! Злостната агресия не пречи на прецизната мелодична линия, която прави от всяка от песните разпознаваем шедьовър.

– Обичааме ви! Метълът е жив! Няма вируси, които да го спрат. Много сме щастливи, защото това е първият концерт-промоция на новия ни албум. – Приветства ни фронтменът след първото парче. Бургазлии са решили да отковат всички песни от албума, в реда, в който са подредени в изданието. Поглъща ни епичен среднотемпов трак с акустично отстъпление по средата, композирано по най-добрите жалони на AMON AMARTH. Следва песен, влезла и в компилацията, посветена на Украйна и борбата ѝ за свобода „Rock For Ukrainе”, чиято маршовост носи спомен за ROTTING CHRIST. THE REVENGE PROJECT носят многопластов спомен за плеяда от големи имена в метъл сцената, но всъщност, са композирали един свой албум, който да се нареди между тях, а не да ни представи някакво ехо от „обетованата земя”. Подобно на изначалния си замисъл, те смесват Black, Death, Epic и Thrash влияния, но вече го правят на едно по-високо равнище, което ги отделя от масата групи, които просто разбъркват в колаж от кръпки влиянията си. Новият им албум е съставен от композиции, в пълния смисъл на думата! Самото им сценично изпълнение е белязано от прецизност и чуваеми инструменти, като в различните песни изпъкват съвършенствата на отделните музиканти в групата. Големият скок в развитието на вокалите е съчетано с артикулация, която позволява текстът да се разбира и да се припява от публиката в едно недалечно бъдеще! Все още седят малко сковано на сцена, в традиционната за тях визия, но тези композиции заслужават още по-вдъхновено представяне, заради качеството си. Между песните получаваме някои бележки, вдъхновени от създаването на отделните парчета и усещанията, които те носят на групата в духовен план. Драги читатели и фенове, THE REVENGE PROJECT в момента е световна група!

След като бургазлии завършват представянето на епоса „The Bequest of the Damned” в неговата цялост, идва времето за добавките, които феновете изискват от групата. На ранната класика „Anger To Dwel” вокалистът се завръща към онова врещене, което е съвсем неподходящо за THE REVENGE PROJECT и рязко сваля качеството на представлението. Тук е моментът да спомена и съвсем неподходящите за тази музика сценични ексцесии, като показването на сърчица и любовните откровения, с които фронтменът „захароса” феновете в стил „hardcore brothers in love”. Беше мило, но съвсем не се връзваше с мрачните картини от повествованието на бандата. Тоталният хит „1000 Voices” върна част от баланса, благодарение на прецизните бек-вокали, които момчетата усъвършенстват все повече през годините. В заключение ни удариха с един SLAYER. Интерпретацията, определено, си бе на THE REVENGE PROJECT, но с онова остаряло звучене на вряснат Hardcore, което вече не е актуално, на фона на новия им материал. Много бих искал да чуя и старите им неща с размаха, дълбочината и прецизността на новия албум на групата, както и с качествено новите вокали, записани в него!

Сетлист THE REVENGE PROJECT:

Scorn By Own Times
Prophecies of Doom
Reign of Rot
The Bequest of the Damned
Self-Castigation
The Sorrow Within
Wasteful Lives
Requiem For a Last Goodbye
Beyond The Flesh
Бис:
Anger To Dwel
1000 Voices
Angel of Death (SLAYER cover)

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ASPHYX: As Necroceros Feasts On Europe 2022 (Sophia feast)

август 13, 2022 18:25 / Вашият коментар

На 27 март 2016 г., ASPHYX напълника столичния клуб „Live & Loud” до степен, списчикът ви да бъде притиснат на ръба на сцената. Тогава масовото оплакване на феновете беше, че китарата не се е чувала достатъчно добре. Доколкото подгряващите банди HYPERBOREA и CONCURENCY IN KNOWLEDGE нямаха този проблем, роптаенето бе насочено към озвучаването. Въпреки това, от мястото, където многобройната публика ме беше приковала, аз черпех китарен звук директно от усилвателя на Paul Baayens (g.) и нещата звучаха перфектно! (Репортаж от това знаменито събитие) Това, което свързва тогавашното и сегашното събитие е, че ASPHYX продължават да са в същия състав, както и че отново представят актуално свое издание пред публиката си. А „Necroceros” определено влиза в списъка на кандидатите за албум на годината 2022!

Организаторите от EventEase са си дали аванс от време, за да подсигурят влизането на феновете и старателната проверка на входната „документация”, което ни оставя свободно време до началото на концерта. В малката зала на клуба „B Side” се подготвя концерт на групата от Бали (западна Африка) TAMIKREST. Симпатични и общителни цветнокожи на расти са малко уплашени, да не би някой да е заблудил хората, относно музиката им, че пред клуба от рано има мощна тълпа метъли, или пък, съвсем целенасочено, не ги е заблудил!?! Успокояваме ги в непринуден разговор и те се усмихват вежливо, когато охраната пропуска в тяхна посока цветнодреши фенове. Балийците си мислят, че свирят „Desert Blues”, но това, което успях да прихвана бе по-скоро „Reggae/Afro-Punk”…

Concrete; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

Поради ред причини (…), музикалните носители все по-често липсват на мърч-щандовете и „Necroceros” не се предлага сред изделията на ASPHYX! А специалното издание с DVD, трудно се доставя на нормална цена до България… Но пък се предлагат редки албуми на странични проекти на Martin van Drunen (v.) и Stefan Hüskens (dr.)… Разбира се, хит е тур-фланелката в различните ѝ конфекционни варианти. На мърч щанда се явява и самият Калин Колев – вокалист на подгряващите CONCRETE, чиито продукти не отстъпват по разнообразие от тези на хедлайнера. Надяваме се, и по качество!

Точно в 21:00 ч. CONCRETE излизат на сцена и без бавене започват да наковават в главите ни своите „пирони”. Кратките приветствия, както и умелото музикантско сливане на някои от песните, говори за стегнатите изисквания за програмата. Въпреки непрекъснатото подобряване на качествата на квартета, откровено казано, мислех, че CONCRETE ще звучат много постно, особено по отношение на вокалите, спрямо зловещото, но и музикално гърло на ASPHYX. Нашите момчета, обаче, ме опровергават! Много от лириките са разнообразени с високи харшове на последните си строфи, за разлика от по-ранните им интерпретации по концертите, където монотонността бързо доскучаваше. Brutal Death Metal-ът им се налага с някаква доминантност и аз сякаш все повече затъвам в него, въпреки забележките си към някои от същностните му характеристики, както и към първообразите му в световен план… Украсените ту с Grind бластове, ту с Doom/Death хармонии песни, се изтичат във времето в някакъв достоен спектакъл. Въпросите, дали искаме още, започват още след четвъртото парче, но времевата рамка е строга и когато CONCRETE стигат до последното си парче, е нужна подкрепата на публиката, за да го изпълнят. Получават я, съвсем заслужено! Чуваемостта на пръстовките им ги представя по-добре в 50-минутния сет, отколкото очаквах на това събитие. (Така е вече на непрекъсната поредица от 4 – 5 тяхни участия, които съм посетил!)

Сетлист CONCRETE:

Necroenzime
Sixth Sence Catatonia
Blackborn
Crowning the Grotesque
Thinning the Veil
In Darkness They Exist
Annihilation of Humans
Into Lifeless Slumber
Suspended Afterlife
Omnivorous Eradication
Tied to the Pyre
Бис:
Infectious Cannibalism

Докато роудита подготвят сцената, членовете на ASPHYX в традиционния си народняшки маниер се движат свободно из публиката и получават къде премерено, къде непремерено внимание. Но усмивките им са винаги с тях и единението им с публиката е съвсем неподправено! Основна грижа на Martin van Drunen е с едно пликче да диспергира кенчета бира из сцената. И ако през 2016 г. той беше с ти-шъртка на „Велика България”, то днес е с „Death Metal Bulgarian Fans”!

Когато шумната интродукция започва в 22:15 ч., 350 фена изпълват капацитета на залата, която е ограничена от заграденото бек-стейдж пространство покрай втория бар. Специфичният Death/Doom Metal на квартета и изпълнените с пренапрежение вокали ни захапват с ранни и късни песни. Между песните Martin van Drunen не пести разяснения, но преди „Death the Brutal Way” дръпва една по-дълга реч, посвещавайки парчето на руската агресия в Украйна и страданието и на България под руския ботуш през Студената война! Публиката отвръща със скандиране „Asphyx!”, а фронтменът додава, че българският му е беден, но знае „Наздравье!”… Социалните послания на текстовете се доразясняват между песните. А с „Deathhammеr” са поздравени самите CONCRETE!

На този етап от концерта, започват да липсват многопластовите китари от студийните албуми на групата. Този път, на мен не ми достига китарен риф в достатъчна степен, а басът пълни не много успешно тези липси. Но поне едно е ясно – нула буфосинхрониада при свиренето на ASPHYX на сцена! Нещо, което започва да изчезва безкритично от съвременните музикантски подиуми! Тук трябва да спомена, че е трудно да се опишат съвършенствата на музиката на тази група на човек, който не ги е чувал! Тежина, хармонии, експресия и прецизност са в такова съчетание, че дребните козметични забележки могат да бъдат простени. Martin представя групата, като всеки музикант е или „bastard” или „beast”…

За последната част от сета си, ASPHYX са си оставили по-бавните песни, които се свирят с по-голяма лекота и сред които са най-популярните за феновете им неща. Смазващи продължителни чукове, на които може да си попеем и да се изкефим необуздано. Скандиранията между песните са горещи, а благодарностите на групата към българската публика – напоителни! Ранните класики направо ни размазват…

В момента, когато започва епичното „Last One On Earth”, концертът на TAMIKREST в съседната зала е свършил и четирима цветни фена проявяват музикална широта, да послушат и нещо друго, влизайки на концерта на ASPHYX. Наблюдават предпазливо инструменталната интродукция на парчето, след което Martin van Drunen отприщва „възпалено” гърло. Цветните фенове окръглят погледи и отстъпват през люлеещите се двери на залата, като под обстрел! Същите причини карат всички останали да обсадят сцената още по-плътно и да махат с глави в такт! Още преди края на песента, на бавна инструментарна част, фронтменът си взема довиждане с нас:

-It was а pleasure for us! Actualy, you`rе amasing!

Веднага след края на парчето, от пулта тръгва „Sweet Leaf” на BLACK SABBATH, но мощни възгласи го заглушават и го спират. ASPHYX имат подготвени още песни, но първо се покланят, а овациите затихват твърде бързо и групата се оттегля. Кашлицата на „Sweet Leaf” тръгва отново… Щеше да е прецедент, някое участие от турнето им да не завърши с „Last One On Earth”, но уви – свръхинформационната дигитална среда ни вкарва в някаква предначертана кошара твърде лесно!!!

Сетлист ASPHYX:
Intro

The Quest of Absurdity
Botox Implosion
Molten Black Earth
Death the Brutal Way
Asphyx (Forgotten War)
Deathhammеr
It Came from the Skyes
The Nameless Elite
Wasteland of Terror
We Doom you To Death
Knights Templar Stand
Scorbutics
Forerunners Apocalypse
Death: The Only Immortal
Necroceros
The Rack
Last One On Earth

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Symposium Grotesque vol.1: Манифест на метълизма

юни 15, 2022 16:53 / 1 коментар за Symposium Grotesque vol.1: Манифест на метълизма

CERTAIN DEMISE, MALTWORM, AXECUTOR, CONCRETE и TERRAVORE откриват клуб „При черепите“ в София.

Въведение

Perfect Storm Events станаха актуален столичен организатор на събития, започвайки с благотворителни такива. Безкористната им отдаденост на сцената им създаде дълбоко доверие от страна и на музикантите и на феновете! Енергията и страстта, които влагат в дейността си, не са само гол ентусиазъм, а са подплътени и със съответните организаторски дадености, така че нещата им се получават успешно. Следенето под лупа на активната им дейност и доста натоварения им график, напоследък, натрупа една маса от информация, която тепърва ще се реализира в репортажи. Както ние натрупваме впечатления, за да сглобим логична картина, така и Perfect Storm Events натрупват някаква критична маса от брандове за фестове, чиято логичност не винаги е много издържана, но определено говори за креативност. Symposium Grotesque vol.1 ни се струва крайъгълен камък в дейността им, поради няколко причини, които ще изясним в хода на повествованието…

OldSkull Society е общност от ентусиасти за организиране на групови фестивални нападения и фестивална метъл култура! Ерудираните екстремисти са обогатили себе си и местата, които са посетили със смес от добри примери и с личния почерк на обществото си! Натрупаното, през годините на своето съществуване, изкристализира в осъществяването на нов рок клуб, където на почит са истинските ценности и твърдите музикални стилове. При черепите – OldSkull Club е място, побрало в себе си най-добрите практики от фестивалната култура на света, реализирани на местна почва. Откриването на самия клуб бе именно на 21.05.2022 г. Самото обявяване на събитието Symposium Grotesque vol.1, до известна степен, форсира оборудването на клуба, който все още активно се развива, както като озвучаване, така и като комфорт и кухня. При черепите – OldSkull Club ще бъде фонът, на който ще се развиват доста от нашите сюжети оттук насетне!

И така, Perfect Storm Events и „При черепите“ по естествен начин тръгват в едно успоредно съществувание, за което – сигурни сме, често ще ви осведомяваме! Откриващото събитие за клуба е един манифест на българския метълизъм, който вади на показ най-значими имена от нашата метъл сцена, които често присъстват в афиша на организатора. Самият концерт няма да ни учуди с революции, но неговото послание е да подкрепяме по-ефективно локалната си сцена, за да може тя да стане световна, заради значимите си постижения!

Същина

Тъй като метъл общността в София имаше възможност да се запознае с подготвителните процеси за откриването на клуб „При черепите“, когато пристигам за концерта, съм приятно изненадан на бързия напредък по осигураване комфорта на гостите, почти внезапно изникналата външна сцена и адекватното обслужване! Богата мърч зона е изнесена пред входа на клуба, а брандирането му, както и това на самото събитие е на високо ниво – тениски, фестивални чаши за многократна употреба и повсеместно взиращи се в теб черепи! Момчетата от CERTAIN DEMISE вече забиват с пълна сила, макар по програма да не би трябвало да са започнали. Напливът на опашката за различните видове наливни бири е такава, че при подобни параметри на други места прохладната течност е свършвала до сета на третата банда… Доста обширната паркинг зона е доволно запълнена, но районът позволява и по-свободно разполагане на возила. На входа добивам и предварително поръчаната си фланелка на събитието – практика, която вече се е превърнала в стандарт за събитията на Perfect Storm Events.

С настъпването на часа за начало на програмата – 19:30, CERTAIN DEMISE преминават в официално свирене. За разлика от най-ранните си концерти (Репортажи от някои от които, ще четете по-нататък!), младежите забиват най-ранно композираното си парче, когато квартетът още се е трашеел. „Through The Endless Abyss” притежава захапващ риф, рокендрол хармония и тежки Death Metal вокали. Иначе, песните на момчетата, които редовно влизат в програмата на организатора, са белязани от среднотемпова мачкаща ритмика, Grind изригвания и Beat-down „баладични” отстъпления. Това разнообразява ритмиката им, без да я прави свръх-виртуозна. CERTAIN DEMISE са ориентирани в сегмента на групи като BENEDICTION, OBITUARY и SIX FEET UNDER, което ги превръща в сериозна българска надежда за пробив! Заедно с чудесно композираните рифове и много бързото им техническо израстване, тяхната музика е „мехлем” за всяко метализирано ухо. Всъщност, сетлистът, с който ни се представят, е същият, който чухме и при подгрявката им за представянето на новия албум на THE REVENGE PROJECT. (Трето обещание за още един репортаж, който ви очаква…) Кавърът на ENTOMBED, с който завършват сета си, им се е залепил изключително подходящо като технически възможности и стил. Бандата сцепва секундата на предварително обявения график в 20:05 ч.

Сетлист CERTAIN DEMISE:

Through The Endless Abyss
Transcend Beyond Mortal
Stiffened At The Stage Of Morbidity
Fields Of Relinquished Shine
Sacrilegious Needs
Hollowman (ENTOMBED cover)

Тежките веселяци „…от Швеция, Захарна фабрика…” и т. н. – MALTWORM, също застъпват по план в 20:15 ч. Тяхната амалгама от Thrash, Death, Grind, Speed и Doom, е подплътена от веселяшки обяснения между песните, за смисъла им, необозримото бъдеще на реализацията на втория им албум и смисъла на живота, въобще!!! Дългото търсене на втори китарист на групата приключи още преди концерта на MENSTRUAL COCKTAIL, MALTWORM, FACEPALM DEATH и HUMAN в Grindhouse Skateboard Club на 09.04.2022 г., където всеизвестният Ники Велев бе представен неангажиращо, но днес той е неотделима част от състава на бандата. Което добавя към основата им от шведски Death Metal, украсен с различни добавки, споени по един пънкарски начин и доза Black Metal отношение. Така двете китари теглят в различни посоки – ту към рифовката, ту към неструктурираната мелодика. Техническата прецизност на MALTWORM става много висока, но композиторското структуриране на различните части на песните им, все още е в догонваща позиция. Самото Punk отношение внася дозата неопределеност, чрез която групата се измъква от клишетата, но все още не е влязла в личния си стил. Твърде много опростен AT THE GATES, продължава да се усеща в творчеството им. Може би, точно това кара публиката да иска още от тях. Цялата им програма, плюс добавения кавър на DISMEMBER, отскача с десетминутно закъснение до 21:10 ч.

Сетлист MALTWORM:

Yersinia pestis
Всичко на масата
The Destruction of Mankind
Cripplet And Abandoned
Tribute To The Gods
The Kvlt ov the Maltworm
Global Worming
Dead In Your Own Skin
Бис:
Of Fire (DISMEMBER cover)

Едно от ценните неща, които се случиха на този концерт е, че AXECUTOR се измъкнаха от затворения кръг на лютите си маниаци, за да изгреят и на по-широка сцена пред потенциални нови фенове. Макар че още с излизането си се видя, че за сериозна маса от хора, те не са непознато име. В 21:25 ч. триото се появява с качулките от специалното си шоу, реализирано на Running Free Fest 2021! Старите Speed/Thrash гвоздеи се наковават съвместно с нови нитове. След второ парче момчетата свалят ефектните маски.

-Има ли пияници??? Не на алкохола, да на войната!!! – Хвърля ни в размисли фронтменът… Още на следващия трак, се заформя мощен съркъл-пит! Не вярващ на очите си тираджия, преминава зад сцената с камиона си, без да гледа в пътя!!! Tedö Törmentör (b., v.) e оборудван с нов бас, който привидно е същият, като стария, но чуваемостта му значително по-добра и техническото му израстване не остава незабелязано. В много от старите песни на AXECUTOR има повтарящи се мотиви, но след реформирането на бандата, те активно композират в новия си състав, като създават песни с ново звучене! „Unholly Strike” и „Violate The Cross” са песни, които слушаме за пръв път на сцена, като качеството и бързината им са с високи показатели. Закъснението в програмата кара публиката да се опасява от преждевременно прекратяване на сета им и започва да крещи „Още!” твърде рано по време на изпълнението. Истинският бис дойде под формата на кавър, изпълняван не за пръв път. Убеден съм, че когато сетът им завърши в 22:10 ч., AXECUTOR слезнаха с повече фенове, отколкото имаха при качването си.

Сетлист AXECUTOR:

Speed Metal Assault
Cyrcle of Destruction
War
The Bullet`s Command
Unholly Strike
Evil Force
Trace of Torment
Violate The Cross
Cryptic Death
Бис:
Hymn of Hate (ARMOURED ANGEL cover)

Българските чаши за многократна употреба - по-добрите чаши! — Българските чаши за многократна употреба – по-добрите чаши!

Напливът към бир-чучурите в При черепите – OldSkull Club не намаляваше, като и благодатната течност не свършваше! Концертът беше влезъл в коловозите на най-добрите традиции, които сме виждали по нашите и чужди земи! Стана ясно, че поради това, което рекламните агенции наричат „комуникативната локация” (Близо до клуба няма жилищни сгради!), закъснението в програмата не пречи на успешното завършване на мероприятието, което свали напрежението от организатора. Трябва да отбележа и висококачествените и балансирани параметри на озвучаването, които са осигурени от клуба.

Въпреки че сме виждали CONCRETE да постигат невъзможни параметри при заемането на сцената, гореописаните факти дадоха свобода и момчетата започнаха своето изпълнение в 22:20 ч. Репертоарът на бандата е отлят като монолитен блок, въпреки четирите им албума. (Съответно и списчикът ви го е дал „свободно”, поради високото качество на съдържанието на сцената и бара…) Стената от Death Metal звук ни затиска, като паралелите с CANNIBAL CORPSE се налагат от самосебе си. Песните преливат една в друга през умишлено контролирани микрофонии и кратки категорични представяния. Сетът им доставя необходимото и за слушателите и за „танцуващите” с маниер на сериозност. Внушенията, които рисуват посланията им са социално-апокалиптични и музиката е съвсем подходяща за тях. Когато те приключват в 23:15 ч., времето сякаш е отлетяло неусетно.

Сетлист CONCRETE:

Sixth Sence Catatonia
Necroenzime
Into Lifeless Slumber
Crowning The Grotesque
Annahilations Of Humans
Thinning The Veil
Suspended Afterlife
In Darkness They Exist
Infectious Cannibalism
Symbiotic Hatred
Tied to the Pyre
Omnivorous Erasication
Colt-Burnt Remains

CONCRETE и TERRAVORE направиха заедно едно национално турне, по време на което демонстрираха тоталната си доминация като технически способности в тежките стилове, спрямо по-голямата част от родната сцена. Задобряването им, обаче, съвсем не започна с това турне! Наблюдаваме съвършените им изпълнения на световно равнище от доста повече време. По системата „Никой не е пророк в родното си място.”, в региона на Варна, от където произлизат и двете банди, различни организатори продължават да ги слагат да откриват събитията им, сякаш недоразбрали равнището им на музициране… (Щрихи от разни мероприятия бих могъл да ви разкажа някой ден, ако ми остане време за неангажирани репортажи…)

В 23:30 ч., когато TERRAVORE излизат на сцената, цялата публика очаква прецизно и завладяващо свирене. То не се бави! Изчистеният Thrash Metal на квартета е с параметрите на немската школа. Активното им композиране е довело до повтаряемостта на някои сходни идеи в различните парчета, но по-новите от тях са с чуваемо по-обогатена структура и, съответно, песните стават по-дълги. Конкретиката на българския език влияе на посланията на групата и тяхните социални позиции са изразени с безпощаден реализъм, въпреки че творят парчетата си на английски. Това понякога ги подвежда в твърде конкретните послания, предназначени за средностатистическия телевизионен зрител. Същата национална особеност в английските си текстове имат напоследък и EUFOBIA, да речем. Тази монета има своята силна и слаба страни…

TERRAVORE разгръщат потенциала на озвучаването в При черепите – OldSkull Club. Между песните им няма излишни приказки, а в самите песни се появяват мелодични отстъпления, някои от които със southern привкус. Над половин час след полунощ, съркъл-питът вече не напуква ребра толкова мощно, но всички ние искаме бис от момчетата. След кратка консултация получаваме една стара тяхна класика от времето, когато цитатите им бяха по-директни. Паметното събитие приключва концертната си част в 00:45 ч. А TERRAVORE ни „изплетоха” един плътен немски „карпетен тепих”, изпъстрен на места с дребни американски кръпки.

Сетлист TERRAVORE: