Начало » Концертни репортажи » Здрач на удоволствията (BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION, CONFESS)

Здрач на удоволствията (BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION, CONFESS)

За щастие отмина този тренд, концертите да се обявяват година предварително и до осъществяването им да има толкова промени, че на практика да си купуваш билета на зелено… Турнетата взеха да минават регулярно през България, въпреки старанието на българските митници това да не е така. Така феновете можем да следим под лупа, какво се случва с активно концертиращи световни имена. Обективни обстоятелства вадят от релси MONUMENT OF MISANTROPY в последния момент. Обещана ни е разширена програма на останалите групи.

Концерт на Belphegor и Malevolent Creation в София

Иранците, базирани в Норвегия CONFESS, които ни се представиха за пръв път на концерта на NILE, за щастие този път не водеха DJ-я си, който и без това отговаряше само за интермедията и някои ретро-ефекти. Подранявайки с две минутки, звученето им бе доста по-съсредоточено и втежнено в посока Death Metal с малко Core влияния. В музиката им се чува риф, но той често изчезва в общия шумен саунд. Бързите им пръстовки на полутонове също се губят в дропнатите настройки и хармониите потъват в тътена на някакъв модерен прочит за метъл.

CONFESS са, всъщност, едноличен проект на Nikan Khosravi – Siyanor (g., v.), където той изразява възхищението си от някои Modern Metal групи и ги съчетава с личните си музикални вкусове. В грохота на Modern Death Metal композициите си, той вкарва сола, които определено носят ориенталски привкус. Пеенето му е с много бедна тоналност, като усета му за канто е идентично във всичките песни. Hardcore насичанията вкарват изпълнението в ритмизирана, но еднообразна музика, въпреки по-тежкия Death Metal саунд, в сравнение с миналия път. Сетлистът им е само с козметични промени, като е добавено още едно парче. 70-те човека, които ги гледахме, получихме 35 мин. умерено удоволствие. Въпреки видимото неудволетворение на музиканти и публика, Nikan сподели, че е щастлив да е отново при нас.

Клубът е отворен в пълният си капацитет, което предполага, че има фенове, които ще дойдат само за някой от ко-хедлайнерите. Внушителният мърч на BELPHEGOR е притиснал в ъгъла скромните предложения на CONFESS, където музикантите от подгряващата група излъчват ведра учтивост. Мърчът на MALEVOLENT CREATION е изнесен във фоайето и е по-беден от други тяхни посещения, но пак е впечатляващ. От него научаваме, че концерта е част от турнето им „Sons of Bitch European Tour”.

Докато MALEVOLENT CREATION чекират, с изненада виждам, че и те ще свирят на сета барабани изнесен пред този на BELPHEGOR. На сценичният транспарант на американците е написано, че е в чест на Brett Hoffmann (ex-v., R.I.P.) Групата през цялото й съществуване е съпътствана от персонални промени и известни стилови флуктуации, но въпреки това, остави свой жалон в метъла! Когато през 90-те споделях с мои приятели, че ги харесвам, защото има много Thrash Metal в свиренето им, често получавах иронични коментари… Днес определението Thrash-Death е официална марка на групата. А клубът започва да се пални с по-бързи темпове.

Малко преди 20:05 ч., интродукция със вуци от военен конфликт отваря озвучаването за канонадата на MALEVOLENT CREATION! Музикантите използват в изказността си множество компоненти, които биха могли да се сложат под общия знаменател олдскуул. Същевременно рифовката и хармониите им са разпознаваеми на общо равнище и за всяка отделна песен! Басът на Jesse Jolly този път е с пълния си комплект от 4 струни, за разлика от предишни пъти. Deron Miller (v., g.) има богатство от прецизни тонове в тежкия си гроул, които лягат перфектно на песните от дългия репертоар на бандата. Прави впечатление онази директна откровеност в членовете на MALEVOLENT CREATION, от която остава усещането, че в същия имидж можеш да ги срещнеш на улицата – те не са цивилки нито са някакви намазани фешъни! Здрави Death-Thrash труженици без поза, с фанелки на банди. Може би това малко сваля положението им в съвременния свят на позьори, но ние така ги харесваме!

MALEVOLENT CREATION са от онези банди, които са наясно, че сложните пръстовки на близки тонове нямат никакъм ефект и хармониите им са рифови и чуваеми, дори когато са изсвирени на швадски акорди. Независимо от сложността на парчетата им, те са слушаеми и приятни за метъл фена. Квартетът кове песни от различни техни периоди със завидна лекота. Инструментални части се сливат с тежки рифове, преминават едни в други и се инкомплементират чрез шумови интродукции. Чак след десетата песен, музикантите си вземат кратка почивка, докато влиза клавирна интродукция, въвеждаща ни в последния трак на сета.

– Good night! Thank you! – Казва ни Deron, след което Ron Palmer (dr.) демонстрира дръм соло за финал на 55 мин. сет, пред 365 фена.

Актуалното шоу на BELPHEGOR не е сменило съществено своите параметри още от гостуването им през 2020 г. Като започнем от същия транспарант, и добавянето на същите подови сини прожектори, които помним от преди пандемията. Стойките с кози черепи, направени от вериги са нов реквизит и сложени на предна линия на сцената, подобряват атмосферата. Дали заради тях, или от опасения от някой недоброжелателен православник, групата е изискала тежки ограждения около сцената, дистанциращи публиката от несветая несветих на несвещенодействения си подиум… Макар да имат нов албум от 2022 г. и турнето им да е кръстено на него – „The Devils East European Run 2024”, шоуто на австрийците продължава да лежи на концертните им похвати от 2018 г., или поне такова е първото впечатление…

В 20:30 ч. осветлението гасне и тръгва монотонeн шум. Към него се включват камбани и хармонизирани гласове от преизподнята… Всичко това, както и връзката на BELPHEGOR с Моцарт-интродукция, са стандарти, които може малко да са дотегнали на по-съсредоточените фенове. Двата големи бокала със запален тамян преодоляват аеризацията на клуба и ни настройват метафизично. Грохот от Raw Black Metal донася групата на сцената. Както и предишният път, сетът им е под строгия контрол на бекграунд програминг, с който музикантите са в завиден синхрон. Не може да не направи впечатление тоталната ударна машина James Stewart (dr.), чиито барабани могат да се слушат и отделно за удоволствие, и който е привлечен като концертна част от екипа на BELPHEGOR. Фронтмена и създател на групата – Hel „Helmuth” Lehner (v., g.), навсякъде, където бек-граунда му позволява, вмъква по едно „Булгариааааа!”, последвано от определени и по-често неопределени жестове, както и диаболичен смях. Китарните му сола са впечатляващи и изпълнени чисто, а ниските му харшове често са подкрепяни от по-високите крясъци на Vojtĕch „Serpenth” R. (b., b.v.).

След третият трак интермедия, състояща се от акустична китара и камбани сваля струнниците на колене. Бек-пистата с различни шумове и хармонии става по-натраплива, без да оставя място на музикантите да си почиват. По средата на „Lucifer Incestus”., Helmuth прави пърформанс с кози череп. След това шоуто се връща в руслото на Black Metal музицирането, подкрепено от минорни хармонии и дообогатяващи звуци и хорове.

Когато BELPHEGOR започнаха своята кариера, те не бяха сред впечатлителните групи и бе слухонатрапливо лутането им сред влиянията си. Това, което днес австрийците представят на сцена, е едно много прецизирано шоу не само като внушения и сценичен декор, но и като звукова картина! Дори добавената писта е смислено направена и наистина подобрява звученето им. (Има десетки примери за обратния ефект…) Хармониите им са наистина зловещи и ни пренасят в някакво друго, мрачно измерение, където, обаче, на нас ни е добре. Не само шоуто е добро, но и аз разбирам феновете, които биха слушали тази музика в къщи. Някакво ниво на продукция е преминало критичното равнища и е прехвърлило групата в лигата на Луцифер по категоричен начин. BELPHEGOR позват най-сполучливите си концертни похвати, като без да хвърлят твърде много усилия, се самоизграждат по впечатляващ начин, който определено си заслужава да се следи под лупа, защото представлява здрач на удоволствията…

Кратките песни на BELPHEGOR са претворени в мегалитен блок от концептуално представление. По всичко изглежда че бандата наистина е разширила сетлиста си, предлагайки компенсация на феновете за липсата на MONUMENT OF MISANTROPY! Публиката редовно скандира тяхното име. Това докосва истински фронтмена им, и той започва приветствие, което е прекъснато от рязко влезла интродукция на последната – единадесета песен от изпълнението в София. Това доказва, че бекграунда им не е механичен сбор от режисирана аудио продукция, която просто се хвърля на потребителя. Програмата на BELPHEGOR е съвкупност от пластично-манипулирани сполучливи комбинации от ефектни парчета, които могат да се надграждат! Докато се отичат пространните картини на аутродукцията, Helmuth вече поставя перца в протегнатите ръце на най-верните си сред 400 фенове, пред сцената. Отминала е една 70-минутна оргия на Принца на мрака и неговите верни слуги.

Фотогалерия: BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS в София на 12 септември 2024 г.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!