Начало » Българска сцена » Melo-Death игри с акустично начало за напреднали (DEADSCAPE album promo)

Melo-Death игри с акустично начало за напреднали (DEADSCAPE album promo)

Много е приятно, когато леко притеснени младежи с романтични изражения отковат представяне на дебютен албум, който финно ти понапуква зъбките! Но за същността на мероприятието, малко по-късно…

Лашкането на непредвидимата Ковид ситуация заварва събитието с позатегнат режим, което измества концерта от по-рано. Същата причина отменя участието на една от подгряващите формации, която готви своя собствена дебютна промоция след два месеца… Това улабва дисциплината около графика.

В 20:00 ч. VOKYL излизат, за да ни изсвирят едно изпълнение от поредицата свои такива напоследък, представящо ги в акустичния им вариант. Това музикално изследване за момчетата очевидно е интересно с резултатите си и наистина оголва музикалното им творчество. Три авторски песни, чиито оригинали звучат като рифови решения с класическа рок структура, изпод акустичните китари надничат с български фолклорни препратки като метрия и съвсем учебникарски хармонии от основите на музикалната хармония. На моменти композициите сякаш се възвисяват до 70-тарски Art Rock (Ранните PINK FLOYD, да речем), но фолклорът и неизненадващите хармонии ги връщат на някакво провинциално ниво, което не може да надскочи стандартите си.

По насетне VOKYL се впускат в изследване как акустичната им аранжировка влияе на композиции от световни имена в рока и метъла. Включването на клавира разкрива песента на MY DYING BRIDE като поклонническо изпълнение, чието транспониране обслужва вокалната интерпретация, а не толкова самия аранжимент. CAMEL са от онези 70-тарски групи, чието творчество не блести с революционност, а е по-скоро поп ориентирано. Техният кавър звучи непретенциозно. Новата композиция на квартета „Свети месец, свети слънце”, изглежда е композирана като акустично парче и равноделната му ритмика го изпраща повече в графа „Поети с китара”, отколкото финалният му средновековен лад да го приобщава към Art Rock-а. Кавърът на PAIN OF SALVATION ни връща по-възвишените чувства от качествено свирене. На този етап от концерта започва едно доста хаотично разменяне на инструменти, характерно повече за дебютиращите банди. Короната на сета ще бъде поставена с най-нова композиция на бандата. Любовната поезия е напъхана в една композиция, която заради ецнатите си вокали и диалога клавир-електрическа китара без ефект, се вписва в традициите на пост-социалистическия New Wave/Hard Rock, който си остава един източен феномен. Надявам се, песента да намери и свой тежък вариант, защото акустичните експерименти на VOKYL внушават повече залез, отколкото нов изгрев. 45-минутният сет завършва със сдържани ръкопляскания, напомнящи на 90-тарския феномен „Unplugged”.

Сетлист VOKYL:

Любовна песен
Гарвани
Епилог
I Almost Loved You (MY DYING BRIDE cover)
Spirit of the Water (CAMEL cover)
Свети месец, свети слънце
Undertow (PAIN OF SALVATION cover)
Причастие

Концертната активност на главните ни герои напоследък е резултат от пълното окомплектоване на проекта им и най-сетне узрелите авторски резултати. Макар, всъщност, формацията, чийто пръв идеен носител е Иван Братоев (g.), да развива музикалните си заложби от сравнително дълго време, за концертния наблюдател те са съвсем ново явление. Името DEADSCAPE навява повече асоциации с бягство, но според бандата, то е свързано с околния пейзаж… Твърде дългата пауза между концертните сетове на двете групи тази вечер е примесена и с твърде много суетене по сцената, издавайки трескава нервност.

Когато DEADSCAPE се появяват заедно на сцената къв 21:10 ч., те определено излъчват премислена визия. Пиано/щрайх интродукцията на самия албум прозвучава на запис и групата „захапват” мотива от него в първата песен. Melo-Death-ът на квинтета е отворен за различни влияния и въпреки, че не е революционен, не е и изтъкан от цитати. В китарно отношение, нещата се случват повече под сянката на Black Metal-а – с тонове поднесени без отчетлива рифовка. Има деликатен бек-граунд, който щеше да е незабележим, ако някои средни честоти не бяха преексплоатирани така, че отделните инструменти да се сливат в усилващ се общ тон. Солата се разпределят между стандартните рок постижения и Black Metal образците на високо „пилене” на една струна. Мелодичността е решена разнообразно, като в най-меките си изяви стига до heavy metal жанровете, като в „In Desolate Silence”. Приятната изненада са крайните, но същевременно неизпразнени от мелодии харшове на Мирела Канева (v.)! Нейният глас обединява всички влияния, акустики и агресивен хаос в стила на групата. Прецизното й изпълнение не е оцапано с жалки опити за чисто пеене, както се случва при други родни банди… Чистите бекове са поверени на Александър Трифонов (b., b.v.), които на концерт въобще не са така преекспонирани, както е в студийната им творба. (Никога не оставяйте басист в студиото без надзор по време на смесването!)

Стегнатият поздрав и представяне след второ парче е като по учебник. След това имиджът на бандата започва да се пропуква между песните… Признанието за проблемите с бек-пистата е симпатично като наивитет, както и като цяло нежният извинителен тон на фронт-дамата, който твърде силно контрастира с мощните вокали по време на песните! Това е и причината, за липсата на успех при опита публиката да бъде въвлечена в wall of death, преди „Stillborn”. Хубаво би било, мощта която струи от музиката на бандата, да намира своето продължение при комуникацията ѝ с публиката, като това не е единствено работа на вокалистката.

DEADSCAPE изпълняват две от песните си, които до сега не са прозвучавали на живо: „Witherer” и „Ending”. Във втората се чуват ясно келтски мотиви. Из цялото им творчество са разпръснати и влияния от скандинавската сцена, която по принцип е известна с това, че не робува на стилови рамки и има афинитета към мелодичността. Често срещаните акустични интродукции застрашават композиторският им талант да се влее в някои пост-метъл тенденции на тази сцена, но за сега успяха да ни прелеят здрав младежки ентусиазъм за почти едночасовото си свирене.