Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 38)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Sacred River” на Gandalf в “Картини от една изложба”
…Ще се учиш – рече Васудева, – ала не от мен. Реката ме е научила да слушам, ти също ще се научиш от нея. Реката знае всичко, от нея може да се научи всичко. Ето, вече си научил от водата, че е добре да се стремиш надолу, да падаш, да търсиш дълбините. Богатият и благороден Сидхарта ще чиракува като гребец, ученият брамин Сидхарта ще стане лодкар. Това също е казано от реката. Ще научиш от нея и останалото…
Gandalf – Sacred River
Този пасаж от романа „Сидхарта“ на германския писател Херман Хесе от 1922 г. става отправна точка при подготовката на албума “Sacred River” или „Свещена река“ от австрийския музикант Gandalf. Ето какво споделя той в интервю:
„Течащата вода ме вдъхновява още като бях дете, тогава любимото ми място бе край малка рекичка зад къщата ни. Ромонът на вълните по някакъв начин стимулира моята фантазия и кара съзнанието ми да се скита из въображаеми места. Водата е едно от най-съществените неща за всички форми на живот на Земята, може би дори за обозримата Вселена. Кръговратът на водата от изворите към океана, чрез изпаренията към небето и дъждовете отново се проявява като символ на самия живот. Реката постоянно тече, постоянно се променя и остава същата, тя въплъщава както движението, така и постоянството.
Когато започнах да пиша музиката за този албум ми дойде наум „Сидхарта“, романът на Херман Хесе, особено частта, когато Сидхарта се присъединява към Васудева, стария и мъдър лодкар. Научава се да слуша внимателно множеството гласове на реката, докато един ден възприема звука й като универсалния „ОМ“, вечната песен на единството и хармонията.
Преди години по време на едно от моите пътувания отидох в Индия, при нейните свещени реки, така стигнах до Ямуна, най-големия приток на Ганг, и това бе изживяване, което повлия на живота ми завинаги. Хората идват от близо и далеч за да се къпят в свещената вода, да се измият от греховете си и да намерят изход от колелото на преражданията. Нощ и ден въздухът край реката е изпълнен с пения на свещени мантри, с настроения за смирение, любов и радост.“
Албума “Sacred River” или „Свещена река“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юни, след новините от 21:00 ч.
“Bilder Einer Ausstellung” на STERN-COMBO MEISSEN в “Картини от една изложба”
През 1874 г. Модест Мусоргски създава клавирния цикъл „Картини от една изложба“, в който отделните части са посветени на картини и рисунки от неговия рано починал приятел Виктор Хартман, художник и архитект.
Музиката в този цикъл е редактирана още при първата й публикация от Н.А. Римски-Корсаков през 1886 г., след смъртта на Мусоргски, частична оркестрация е представена за първи път от М.М. Тушмалов през 1891 г. (с участието отново на Н.А. Римски-Корсаков), но истинска популярност придобива след като е оркестрирана през 1922 г. от Maurice Ravel.
Stern-Combo Meissen – Bilder einer Ausstellung
В съвременната музика най-известна вероятно е интерпретацията от 1971 г. на EMERSON, LAKE & PALMER, по-малко – на японеца Isao Tomita през 1975 г., но именно те пораждат тогава интереса на групата STERN-COMBO MEISSEN към това произведение.
Германската рок група STERN-COMBO MEISSEN през 2014 г. замисля проект, с който си припомня този свой интерес и това не е случайно. Преди повече от 30 години те регистрират в своята дискография концептуалните албуми „Weißes Gold“ („Бяло злато“) и „Reise zum Mittelpunkt des Menschen“ („Пътуване към сърцето на народа“) и сега у тях се поражда желанието отново да представят мащабно произведение, и то да е именно “Bilder Einer Ausstellung” („Картини от една изложба“).
Без да знае за техните намерения Frank Sadlowski от отдела за култура на град Grimma (провинция Саксония), се обръща с предложение към лайпцигския пианист, композитор, диригент и оркестратор Stephan König да представи за Първия фестивал на културата в Саксония модерна преработка на „Картини от една изложба“.
Свой път към знаменитата творба на Мусоргски има и Stephan König, който споделя: „Този цикъл ме съпровожда от дълго време – още в началото на моята кариера бях включил оригиналната композиция за пиано в няколко от своите рецитали. Наскоро след това ме привлече идеята за импровизиране върху материала – така че се появиха „Картини от една изложба“ във версия за джаз – най-напред за соло пиано, а през 2014 г. моята обработка за джаз-квартет имаше своята премиера. Когато дойде запитването от Frank Sadlowski, аз веднага се вдъхнових от тази идея и поех ангажимента да подготвя оркестрацията, понеже исках от една страна да поставя на равни начала оркестъра и предполагаемата рок група, но също така да осъществя по-интензивно сливане между тях по време на концерта“.
Frank и Stephan обмислят различни възможности и решават да реализират този проект заедно с STERN-COMBO MEISSEN и Лайпцигския симфоничен оркестър (Leipziger Symphonieorchester). Те се обаждат на Martin Schreier, основател на групата STERN-COMBO MEISSEN и откриват, че имат още един съмишленик.
По това време върви успешното турне на групата за нейната 50-годишнина, но въпреки заетостта Manuel Schmid, певец на STERN-COMBO MEISSEN, веднага влиза в контакт със Stephan König и работата започва в тясно сътрудничество. Текстовете на песните са написани основно от Manuel Schmid в периода от октомври 2014 г. до януари 2015 г.
STERN-COMBO MEISSEN изпълняват пред публика „Картини от една изложба“ на 13 юни 2015 г. по време в Първия музикален фестивал на провинция Саксония в град Grimma заедно с Лайпцигския симфоничен оркестър под диригентството на Stephan König и 50-членния Landesjugendchor (Младежкия хор) на Саксония.
Ние ще чуем това изпълнение в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юни, след новините от 21:00 ч.
“Siesta” на Miles Davis и Marcus Miller в “Картини от една изложба”
…Clair, американска акробатка и каскадьорка, се пробужда край самолетна писта в Испания, облечена в рокля, напоена с кръв, без да има спомен за случилото се с нея. Отчаяна да открие тайната за себе си, тя предприема пътешествие, по време на което се среща с бившия си любовник и треньор по акробатика точно преди той да се ожени за друга жена, намира странни нови приятели и непознати опасности, за да стигне до истината по шокиращ начин…
Историята на Clair е заимствана от романа “Siesta” на Patrice Chaplin от режисьора Mary Lambert, която я представя в своя версия за едноименния филм, чиято премиера се състои на 11 ноември 1987 г.
Преди това, близо година по-рано, продуцентът Gary Kurfirst се обръща към Miles Davis с молба да му предостави правата на албума „Sketches of Spain“ или „Скици от Испания“ за музикалния съпровод на филма “Siesta”.
Miles Davis and Marcus Miller – Siesta
Miles отказва, но същевременно се обръща към Marcus Miller с предложение той да напише музиката за този филм. Двамата имат зад гърба си вече няколко съвместни проекта от 1981 г., в които Miles прилага за първи път синтезатори, семпли, drum and bass елементи. Това личи особено подчертано в албума “Tutu”, приет добре от слушателите и критиката, отличен с наградата “Grammy” за най-добро джаз инструментално изпълнение за 1986 г.
Miles дава кратки инструкции на Marcus: „Направи музиката в духа на „Sketches of Spain“, но вместо истинския оркестър на Gil Evans, ползвай електроника и семпли, добави акустични инструменти, а когато ти потрябва тромпет, дай ми знак“.
Marcus Miller гради цялата музикална конструкция около солата на Miles и като продуцент кани за участие китаристите Earl Klugh и John Scofield, барабаниста Omar Hakim, флейтиста James Walker и Jason Miles за програмиране на синтезаторите.
Обърнете внимание и на още един факт: в цялата дискография на Miles Davis само трима са имали честта да бъдат посочени на обложката на плочите му наравно с него: Michel Legrand, Gil Evans и Marcus Miller.
Албума “Music From Siesta“ или „Музика от Сиеста“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юни, след новините от 21:00 ч.
“Lex Rex” на GLASS HAMMER в “Картини от една изложба”
…Лонгин, центурион от римските легиони, цял живот търси великолепието и славата, както и техните източници. Минава през ожесточени битки с варварите в мразовитите гори на Северна Европа, през обитаваните от демони храмове в Рим и дори през обятията на жрица на Венера, която съвсем обърква представите му за света и смисъла на човешкия живот в рамките на политеистичната религия на Рим. Скоро намира, че няма трайна слава във войната, а и открива, че е преследван от лицата на своите жертви. В края на своето търсене среща Иисус Христос и неговото учение като непосредствен участник в паметни събития – именно Лонгин арестува Иисус, той го промушва с копие на кръста и после стои на стража пред неговата гробница. Така стига до просветлението за истинското великолепие, намирайки го в християнството…
Glass Hammer – Lex Rex
Това накратко е либретото на седмия албум на Progressive Rock групата от щата Тенеси GLASS HAMMER и ето как ни въвежда в него пианистът Steve Babb:
„Моя бе задачата да подготвя историята и текста на песните, за да се съчетаят с музиката, която вече бяхме съчинили. Трябва да си призная, че съм голям любител на стила фентъзи и на историческите романи. Три години преди да започнем работа върху албума “Lex Rex” или „Законът е цар“ вече бях прочел всичко от David Gemmel и неговата поредица „Legend“. Това бе първото от многото вдъхновения за този албум. Също така трябва да спомена трите романа за древна Гърция от Steven Pressfield. Нося силни впечатления и от филми като „Смело сърце“, „Гладиатор“, „Задругата на пръстена“ и „Бен Хур“. Книгите на C. S. Lewis също имаха влияние върху мен, а Библията е нещо специално, с нея живея от детски години. Вложих в текстовете и мое виждане за търсенето на великолепието и славата в живота, което ми помогна по-добре да обоснова развитието на характерите“.
Албума “Lex Rex” или „Законът е цар“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 май, след новините от 21:00 ч.
„Цирк“ на Мирослав Иванов в “Картини от една изложба”
В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост даваме гласност на български автори, доказали с творчеството си правото да имат собствено място в културната ни идентичност.
Китаристът Мирослав Иванов е добре познат на слушателите на „Картини от една изложба“, той ни е гостувал 7 пъти досега не само като композитор и инструменталист от висока класа, но и като тънък ценител и коментатор на музиката на своите колеги Pat Metheny, John McLaughlin и Derek Sherinian.
Мирослав Иванов – Цирк
Ето какво разказва Мирослав Иванов за проекта „Цирк“ от 2016 г.:
„След издаването на първия ми албум „Посоки“ (2013 г.) реших да си почина малко от музика, но така и не успях. Защото в главата ми започнаха да се появяват музикални идеи, идващи сякаш от всички цивилизации, съществували някога на нашата планета. И започнах да създавам света на “Circus” („Цирк“).
Идеята ми бе да събера различен тип музика, точно както се различават номерата в цирка, развивайки основната линия в самостоятелните ми проекти: еклектиката. Еклектика в стилове, ритми, съзвучия и хармонии – всичко това, което наричаме World Music.
И защо албумът е наречен „Цирк“? Защото няма друго толкова специално и богато на впечатления място като това под купола на цирка, където различни като излъчване, разнородни като настроение и неповторими като усещане номера създават преживяване, което остава за дълго в спомените ни. Такава е и музикалната стилистика на албума: светла, лежерна, безгрижна световна музика“.
Албума „Цирк” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 май, след новините от 21:00 ч.
“Chinese Democracy” на GUNS ‘N’ ROSES в „Картини от една изложба“
Последният студиен албум на GUNS‘N’ROSES се появява след 14 години работа върху него, съпроводена с множество смени на музикантите, мениджърите, а и наложилите се пълни презаписи в последните години. Всъщност работата върху него започва още през 1994 г., веднага след издаването на „The Spaghetti Incident“ (1993).
В интервю за списанието Rolling Stone певецът Axl Rose споделя: „Работим върху 32 песни, от които 26 вече са готови. Това е сложен албум, опитвам се да направя нещо доста различно. Част от аранжиментите звучат все едно са на Queen и сигурно някои ще си кажат „това не е GUNS‘N’ROSES, нито Axl Rose“. Сигурен съм обаче, че всеки ще намери няколко песни, които да му харесат„.
Guns’N’Roses – Chinese Democracy
Текстовете на песните отразяват преживяванията на Axl през последните 15 години и добре се съчетават с музиката, в чийто записи участват внушителен брой музиканти, за да се реализира визията му.
Темите наред с личните проблеми на Axl включват препратки към John Lennon и Mark Chapman, който в момента на убийството е носил със себе си книгата „The Catcher in the Rye“ или „Спасителят в ръжта“ на J. D. Salinger, откриваме посланията на Martin Luther King, а дори се споменава и Американската данъчна администрация…
А защо албумът носи заглавието „Китайска демокрация“, отговаря авторът Axl Ros: „Китай е трудно за живеене място. Мнозина от нас в САЩ си нямат представа в какъв свят живеем и не мислят за онези, които имат далеч по-лоша съдба. Китайският народ е държан в послушание пред заплахата от затвор или смърт, което за нас е невъобразимо. На тях им остава само да съчиняват литература и да правят филми и да се надяват да се подобри ситуацията някой ден.“
Албума “Chinese Democracy” или „Китайска демокрация“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 14 май, след новините в 21:00 ч.
“Балкански приказки” от Влада Томова ще звучат в „Картини от една изложба”
През 1996 г. певицата Влада Томова постъпва в музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс и ето какво й се случва:
„…За мен най-голямото откритие в Америка беше моето собствено израстване, и това как чувството ми за гордост, че съм българка, растеше с всяка изминала година. Покрай интереса ми към българския фолклор започна да пониква и интерес към фолклор от други краища на света, близки и далечни. Балканите са едно особено място, с безкрайно преплетени още от древността народи, етноси и история. Дотолкова сме вплетени едни в други, че като срещнеш днес човек от нашите земи далеч от дома си, го чувстваш близък и много познат.
Влада Томова – Балкански приказки
Приличаме си безкрай, но имаме и доста нюанси. Отликите и сходствата ме заинтригуваха. Отвъд цял океан разстояние приликите ми се струват много повече, отколкото различията – и в хората, и в песните. А песните от всички краища на Балканите са много красиви.
„Балкански приказки” е израз на любовта ми към тези красиви песни, които съм събирала и нося със себе си от дузина и повече години. Изказ е и на българската ми душа, която иска да прегърне света и да му разкаже за себе си и за красивото кътче на планетата, където е израснала…”
Албума „Балкански приказки”, записан с участието на внушителен брой музиканти в Ню Йорк, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 7 май, след новините в 21:00 ч.
“Моление” от Николай Иванов ОМ в „Картини от една изложба”
Николай Иванов е сред най-ярките фигури в съвременната българска култура, чието развитие следим отдавна и присърце. Той е добре познат не само на приятелите на „Картини от една изложба“, но и на широки групи слушатели у нас и в чужбина. Музикант, композитор, художник, той се стреми към еклектична на пръв поглед дейност, която трудно би могла да се прецени извън контекста на конкретните условия.
Николай Иванов – “Моление”
Специално за нашето предаване Николай направи изявление за проекта „Моление“, който ще звучи не кога да е, а в навечерието на Възкресение Христово:
„Идеята за този албум започна да зрее в мен някъде около 1996-97 година. Вече имах зад гърба си работата по поредица от документални филми: четирите сериала ,,Български светии“ за БНТ; ,,Служение“ (филм за църковният композитор Петър Динев); ,,Българският иконостас“ (по сценарий на проф. Атанас Божков, ,,Писма до долната земя“. Дори мислех албума да се развие на базата на този музикален материал.По-късно, вследствие на моето цялостно развитие и като музикант, и като художник, ставаше все по-трудно да организирам идеята – известно Ви е, че колкото повече знаем, толкова повече разбираме колко малко знаем! Така успоредно с изографисването на няколко храма, мистичните откровения и напредването в музикалното поле, някъде през 2001 г. окончателно се оформиха няколко композиции, чието свързващо звено беше Молитвата и нейната основна роля като постулат в християнството и най-вече абсолютизираната ѝ роля в Православието. Разбира се, трудностите идваха също при намиране на съвършен синтез между музикалните вдъхновения от ортодоксалната традиция, препратките към малоазийските музикални интонации, съвременния саунд на електронните инструменти и сложното наслагване на вокали и семпли, на всички партии, които изпълнявах. При работата ми върху редица документални филми по темата, намирах много стари записи на литургии и песнопения, чието мистично внушение беше несравнимо с по-новите изпълнения… нещо се беше изгубило, то разбира се е нормално отражение на съвременния живот. Исках да постигна именно това внушение от старите записи, а и не крия пристрастията си към пресечните точки между йога и християнство (исихазма), езотеричното християнство и богомилството, които ме доведоха до резултата, завършен през януари 2016 г.
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете!“ е посланието на Апостол Павел, което бе отправна точка за мен. Мистичните изживявания и молитвените откровения трудно се описват.
Всичко в този албум е опит с музика да се предаде някакъв еквивалент на моите мисли за молитвата. От друга стана, концептуално той е замислен да представи християнството като ,,Път“ за общение и единение с Бога, и в частност да посочим православието. Да търсим утешение в Молитвата и същевременно да достигаме сладост, са ни указали мъдрите църковни Отци. Да повдигнем душата си, да дойде Божията благодат в нас, да ни очисти и да ни дари Радост, Мир, Хармония и Светлина.
Конкретни препратки на заглавията в „Моление“ са различни места, периоди от историята на християнството и неговата цялостна същност – Кападокия, Синай, монасите-отшелници, Апостолските деяния и житията на Светии, църковни писатели и учители, Атон и Света гора, Свети места в България, сияйна поредица от имена като св. Григорий Палама, св. Йоан Лествичник, св. Теодор Студит, св. Григорий Сиенит, св. Никодим Светогорец, св. Теодосий Търновски, Бачково и Йоан Иверопулос, тайнства и обреди, богослужения и свети литургии… и всичко това присъства не толкова конкретно, а като светла мистична инспирация в цялата драматургия на музикалната тъкан. Тя ни води към онези молитвени състояния, които трудно се поддават на думи, или както ни напътства Старецът:
“Седни безмълвно и уединено, преклони глава, затвори очи, дишай тихо, сведи ума…“
Молитвата по своето качество е пребиване и съединяване на човека с Бога.
“Моли се със сълзи, търси с послушание и чукай с дълготърпение “, казва Св. Йоан Лествичник. „По този начин, който иска, получава, който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.“( Мат. 7;8)“ – завършва Николай Иванов.
В албума „Моление“ той ни представя изстрадани образи и мисли, които е носил 15 години, за да намерят изказ и като взривят пространството със своите вибрации по неповторим начин, да се получи зашеметяващ резултат, оставящ слушателя в размисъл и очарование.
Премиерата на „Моление“ ще се състои на 30 април, Велика събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Paradiso” на TANGERINE DREAM в извънредното предаване “Картини от една изложба”
„…Аз бях в небето с блясък най-голям, а там нещата толкова са странни, че сам не зная как да ги предам, защото разумът, съзрял целта ни, всецяло в нея бива потопен и все не го догонва паметта ни…“
Тези стихове на Данте Алигиери (Dante Alighieri) от кантиката “Рай”, трета част от поемата “Божествената комедия”, са отправна точка за Edgar Froese от германската група TANGERINE DREAM при подготовката на едноименния албум.
Tangerine Dream – Paradiso
Историята всъщност започва през 2001 г., когато Froese замисля трилогия, стриктно придържаща се към Дантевата творба и така през 2002 г. се появява “Inferno” или “Ад”, последван през 2004 г. от “Purgatorio” или “Чистилище”.
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “Paradiso” или “Рай” на TANGERINE DREAM, записан с участието на солисти, хор и Бранденбургския симфоничен оркестър.
Този албум ще чуем в извънредно издание на предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велики петък, 29 април, след новините от 19:00 ч.
“Blue Moses” на Randy Weston в „Картини от една изложба”
Към началото на 1972 г. пианистът Randy Weston бележи началото на ново развитие в музикалното си амплоа в стремеж да се отдалечи от стила Hard Bop. Дотогава Randy свири и записва повече от 18 години Hard Bop, повлиян най-вече от Thelonious Monk. Неговата палитра се обогатява и се развива в нова посока: тя бележи очарованието му от африканската музика, като към края на 60-те години Weston вече формира контурите на своя нов стил.
Randy Weston черпи от африканските музикални традиции пряко от извора. В средата на 60-те години той напуска САЩ, благодарение на успеха на своите композиции „Hi-Fly“ и „Saucer Eyes“, и с получените хонорари си осигурява средства да пътува интензивно из Северна и Западна Африка. През 1968 г. се установява в Рабат, столицата на Мароко, където отваря нощен клуб. След четири години се завръща в САЩ и записва в New Jersey, в студиото на Rudy Van Gelder, албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“, в който демонстрира влиянието на музиката Ganawa от Мароко. Ganawa (среща се и като Gnawa) е ритуална танцувална музика, наситена с перкусии, използвана е за лечебни цели, чийто корени се откриват сред населението на Западна Африка (земите на бившата империя Уагадугу); с течение на времето така започва да се нарича и Орден на суфите в страните от Магреб.
Randy Weston – Blue Moses
Към обложката на албума Randy Weston е написал следните думи: „Африканската музика е творчески извор за голяма част от музикантите, не само в Европа и Америките, но дори и за страните от Далечния изток. Специално музиката на Мароко, страна с голяма разнообразие на етноси, музикални традиции и пейзажи, е събрала в себе си голяма част от африканското музикално наследство. Заглавието на албума идва от религиозната песен „Sidi Mussa“ (на арабски Моисей), която често се изпълнява от суфите Gnawa. И тъй като всички северноафрикански ритмични структури имат духовна разпознаваемост, тяхната идентичност се определя от цвета им, в случая цветът на „Sidi Mussa“ е син. Членовете на Gnawa в своето мнозинство са черни, затова не е случайно, че техните ритуали са сходни с тези на хората от Мали и Нигерия. В наши дни музиката на Gnawa може да се чуе из цяло Мароко, тя се е предавала от поколение на поколение, без да се записва или нотира.
По-нататък в албума ще доловите настроението, което имах на площада в Маракеш, където актьори, музиканти и танцьори по цял ден свирят, играят и танцуват. Друг епизод е моето преживяване в три часа сутринта в старата част на Рабат, наречена Медина, където скитах мирно, но и с известни опасения, из кривите улици под огромната кръгла луна. И накрая ще се озовете сред снеговете на Атласките планини, където в малко селце открих красиви африкански ритми.“
След завръщането си в САЩ Randy Weston привлича оркестър от 23 великолепни музиканти за изпълнение на замисъла си, сред които тромпетиста Freddie Hubbard, тенор саксофониста Grover Washington, флейтиста Hubert Laws, барабаниста Bill Cobham, на контрабаса са Ron Carter и Bill Wood, а Airto Moreira – на перкусиите. Ще добавя и Don Sebesky, който оркестрира брас секцията.
Албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“ ще чуем на 23 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 