Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 39)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Drums Between The Bells” на Brian Eno в „Картини от една изложба”
Многоликият Brian Eno не престава да изненадва слушателите с новите си превъплъщения така, че често пъти се питаме коя всъщност е неговата идентичност. Ние го знаем като изследовател на Art-Pop в „Here Come the Warm Jets“, теоретик на ambient в „Discreet Music“, любител на Prog-Jazz в „Nerve Net“, автор на музикалния съпровод за 169 филма, виртуозен тон инженер, иновативен продуцент, изумителен съучастник в проектите на David Bowie, David Byrne и John Cale, както и скритият гений в Roxy Music: широкият му диапазон от способности кара мнозина да се губят в каталога с неговите реализирани продукти.
Brian Eno – Drums Between The Bells
И без да сме получили отговор на въпроса кой е истинският Brian Eno, той отново ни изненадва с представянето на съвместната си работа с английския поет Rick Holland, твърде необичайна дори за стандартите на Brian. Rick Holland не е сред най-популярните поети, той за първи път се мярка в края на 90-те години в университетски проект на Brian и още тогава прави впечатление с оригиналността на поетичните си образи. Неговата поезия и в случая е силно повлияна от импресионизма, а темите са посветени на пресечната точка на философията и биологията, на градския живот и науката.
Музиката и поезията често пъти трудно се съчетават, това обаче е обратният пример и заслугата е на двамата автори. Композициите на Brian Eno са съсредоточени около представянето на поезията, която заема централно място в проекта. Стиховете се четат основно от женски гласове, например на актрисата Caroline Wildi, но и на жена, която случайно минавала покрай звукозаписното студио. Тези гласове някак си естествено се вписват в потока музика, подобно на камъни в бистър ручей.
И така, поезия и музика ще звучат в албума “Drums Between The Bells” или „Барабани сред камбаните“, който ще чуем на 2 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Elysium” на Al Di Meola в „Картини от една изложба”
Силните страсти на големите музиканти ясно прозират в техните произведения. Виртуозът Al Di Meola например е добре познат на българските слушатели, ние следим неговите изяви още като тийнейджър вундеркинд китарист, включил се в началото на 70-те години на миналия век с успех в авангардната за времето си Fusion формация RETURN TO FOREVER, знаем го като автор и изпълнител на поредица композиции от класата на „Land of the Midnight Sun“, “Egyptian Danza“, „Electric Rendezvous“ и „Mediterranean Sundance“, участник в най-реномираното китарено трио заедно с Paco de Lucia и John McLaughlin, гостувал многократно у нас.
Al дълбоко преживява развода с жена си, болезнено понася съдебните процедури при раздялата с бразилката Magda Barreca и сина си Kyle: „По време на ужасния ми развод си намерих нещо като терапия в композирането, то бе моето спасение, моята медитация за да съхраня разума си. Всички мрачни нотки, които долавяте в албума “Elysium” („Елисейските полета“), са резултат от моята болка.
Al Di Meola – Elysium
Но там има също така и друга страна: радостта от новата ми връзка със Stephanie, страстта – албумът съдържа и двата аспекта от моя живот. Ако ме попитате какво означава за мен “Elysium” сега, ще ви отговоря: мястото на съвършеното щастие. Раят, където акустичните и електрическите компоненти, ликуващият рок и джаза са фино преплетени с деликатни и пулсиращи ритми, китари и клавишни инструменти, а широко форматните звукови панорами са съединени в небесна хармония.
Опитвам се да съединя миналото с бъдещето. Например в „Purple & Gold“ ще почувствате лиричното начало в изпълнението на акустична китара, а после то неочаквано поема в съвсем друго направление. Така е и в истинския живот! Всеки има ситуации, когато трябва да вземе решение дали да завие наляво или да обърне, образно казано. Не може винаги да знаете какво ви очаква.
Започнах работа с намерение да направя напълно акустичен албум. И почти бях готов за запис, когато дойде стар приятел с неговата Les Paul електрическа китара, снабдена с комплект нови педали. Запалих се и реших да насложа върху акустичните теми фрагменти с електрическа китара, получи се нещо като версия от 2015 година на албума „Elegant Gypsy (1977)“.
“Elysium” е необичаен, не прилича на никое от досегашните ми издания. В инструменталната музика изказът на чувства е доста изтънчен, налага се да прилагаме всички възможни прийоми да изразим болката или радостта си, без да ползваме думи. И ако сме искрени, слушателите ще са привлечени, ще накараме нещо да трепне в сърцата им, и тогава ще усетят музикалните образи за да направят сами своите открития.“
Албума “Elysium” или „Елисейските полета“ ще чуем на 26 март, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Astonishing” на DREAM THEATER в „Картини от една изложба”
2285 г. Ескадрила подобни на дрон устройства, наречени nomac (noise machines – машини за шум), кръжи над императорския дворец в Североизточна Америка, водена от главния nomac. Той контролира на дисплея си града и осъществява върховенството на изкуствения интелект. Никой няма право да слуша друга музика, освен създадената от nomac. Великата Северна империя на Америка, заела териториите на днешна Нова Англия, се управлява от Nafaryus и неговата свита. В далечното селище Ravenskill живее Gabriel, който притежава дарбата да композира и изпълнява музика, просто изумително. Роднините и близките на Gabriel, начело с брат му Arhys, командир на местните въоръжени сили, го подкрепят в бунта му срещу хегемонията на империята…
Така започва антиутопията, която ни разказват музикантите от DREAM THEATER в своя 13 студиен албум. Идеята се заражда в китариста John Petrucci още през лятото на 2013 г. След близо година работа той представя проекта пред колегите си от групата, а след това намират съмишленици в звукозаписната компания Roadrunner.
Dream Theate – The Astonishing
Ето какво споделя John Petrucci в интервю: „Идеята да направим концептуален албум тогава се прие много добре. Последният ни подобен проект бе преди 15 години („Metropolis Pt. 2: Scenes From a Memory“ от 1999 г.) и имахме усещането, че е време да направим нещо ново в тази насока. Знаех, че най-важното на този етап бе да започнем с добре написана история. Исках това да е не само концептуален албум, а да направим цялостно представление, и за да стане това, историята трябваше да бъде двигател, да завладява слушателите. Имахме нужда от сюжет, фабула, персонажи, план, и каквото още се сетите. Близо година ми отне да съчиня историята преди да я представя на бандата. Много важен за мен момент бе да откроя ролята на музиката в повествованието, тя трябваше да има особено значение в сюжетната линия. Любител съм на фантастиката и фентъзи жанра, така че имах добри източници на вдъхновение. Гмурнах се направо в дълбокото и трябваше да работя много яко, пишех и преработвах всеки ден, докато се получи нещо убедително.“
Работният процес продължава с композирането на музиката, която е дело на John Petrucci и пианиста Jordan Rudess. Те представят сутрин идеите си на другите членове на DREAM THEATER в демо версия, през деня всеки обмисля своите партии и в края на деня и през нощта ги сглобяват.
Скоро след началото на работа John Petrucci и Jordan Rudess откриват, че се нуждаят от нова звучност и затова се обръщат към композитора David Campbell за подготовка на аранжиментите и оркестрациите с включването на пълномащабен симфоничен оркестър и три хора. Campbell е добре познат от съвместната си работа с Paul McCartney, RUSH, MY CHEMICAL ROMANCE и със сина си, певеца Beck.
Така се очертават контурите на мащабно произведение с впечатляваща продължителност (над 130 минути), в което особено предизвикателство е задачата на певеца James Labrie: той изпълнява партиите на осем действащи лица, всяка със спецификата на персонажа си.
Рок операта “The Astonishing” или „Изумителният“ ще представим на 19 март, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Celts” на Enya в „Картини от една изложба”
Ирландката Enya е силно привързана към древните традиции на своя народ, тя от дете говори ирландски келтски или Irish Gaelic. Затова не е случайно, че след като приема поканата на телевизията ВВС, се заема да изследва корените на келтите преди 2700 години, уникалната им култура и трайното им духовно наследство в наши дни.
Така през 1984 година Enya заедно с Nicky и Roma Ryan започват работа върху този проект, която им отнема близо 10 месеца. Те подготвят музикалния съпровод към документалната телевизионна поредица “The Celts” или „Келтите“, режисирана от David Richardson и излъчена през 1986 г. по ВВС.
Enya – The Celts
Музиката се оказва изключително сполучлива, продуцентите решават да я издадат през 1987 г. и това е дебютният албум „Enya“, в който ирландската музикантка се изявява като композитор, автор на част от текстовете на песните и изпълнител.
Албума “The Celts” или „Келтите“ (под това заглавие „Enya“става известен след преиздаването през 1992 г.) ще чуем на 12 март в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Хора и богове“ на Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Константин Джамбазов, рок китарист, композитор и мултиинструменталист, е добре известно име в рок средите. Той е свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС. От 1994 г. работи също така като студиен музикант заедно с пианиста-композитор и диригент Нелко Коларов (ИМПУЛС, РОБИН ГИБ, БРЕЙЗЪН АБАТ). Помним го и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков през септември 2012 г.
Константин Джамбазов – Хора и богове
През 1996 г. Константин замисля нов проект и ето какво споделя: „Тогава още свирех с групата JEKYLL HYDE (арт група от Варна, с Росен Ангелов – вокал и текстописец, и Николай Марков – клавири,композитор и текстописец). Тримата бяхме много запалени по KANSAS, STYX, YES и др. представители на прогресив рока и композирахме музика в този стил. Заедно с Росен решихме да направим по-голям проект, прог-албум, в който всички песни да са свързани тематично, смислово и музикално. Започнахме усилено да творим и доста от идеите на “Humans and Gods” или „Хора и богове“ се родиха тогава. Впоследствие съдбата ни пръсна по различни краища на света. Росен се пресели да живее трайно в Англия, Николай заживя в Америка, аз пътувах много по Европа, но си останах в България. През 2003 г. работих заедно с певеца-китарист Николай Райков (ДИАНА ЕКСПРЕС) по съвместния ни албум „Clearland-Gift from Time”. РАЙКОВ също беше за идеята да реализираме започнатия замисъл за “Humans and Gods” (неслучайно той пее част от четвъртата песен – „Вярната посока”), но след това отиде да работи с групата ДИАНА ЕКСПРЕС и проектът отново бе замразен. През 2007 г. реших окончателно да изсвиря, изпея и запиша сам този проект, защото текстовете и музиката, които бяхме написали с течение на годините, абсолютно заслужаваха да имат реализация и слушатели. Така след две години труд през 2009 г. албумът беше факт.“
Темите в албума са за живота и смъртта, за хората и тяхната вяра, разсъждения и бит – всичко това представено в стихове от лирическия герой, който е човек, задаващ си куп въпроси, на които иска да намери отговорите…
Албума „Хора и богове“, едно от малкото прогресив рок събития у нас, при това на впечатляващо високо ниво, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 март, след новините от 21:00 ч.
“Incantations” на Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”
Унгарският композитор Béla Viktor János Bartók (25 март 1881 – 26 септември 1945 г.) има съществена заслуга за популяризирането на фолклорните традиции на страните от Централна и Източна Европа. Наши мотиви и неравноделни размери той изучава още в периода преди Първата световна война, наред с унгарските, румънските, словашките и т. н., те намират интерпретация в редица негови творби и стават достояние на широката публика от цял свят.
Румънската джаз певица Teodora Enache-Aisha замисля проект, в който да представи своето виждане за две такива произведения на Béla Bartók: „Két Román Tánc“ Op. 8a („Two Romanian Dances“ или „Два румънски танца“ (1910) и „Román népi táncok“, Sz. 56, BB 68 („Romanian Folk Dances“ или „Румънски танци“, сюита от шест клавирни части (1915). Идеята се заражда по време на концертите й с китариста Stanley Jordan през 2012 година в Европа, когато двамата представят част от „Румънски танци“.
Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов – Incantations
Две години по-късно Teodora пее заедно с нашия Теодосий Спасов и така се появява нова идея: да развие проекта си, като намерят българско звучене на основата на друго произведение на Béla Bartók: Mikrokosmos Sz. 107, BB 105 (композирано през периода 1926-1939 г.), съдържащо 153 клавирни части, сред които 8 са посочени като „български ритми“.
Ето какво споделя Teodora Enache:
„Цялото ми виждане за албума коренно се промени след срещата с Теодосий. Започнах работа с композитора Mircea Kiraly, който напълно долови както професионалните ми интереси, така и личната ми връзка с „Румънски танци“. Той направи аранжиментите за глас, пиано, кавал, перкусии и контрабас. Той също така аранжира българските танци от „Mikrokosmos“, които бяха такова откритие за мен, че бях извънредно щастлива да ги добавя в албума. В студиото, естествено, ние се оставихме да бъдем отнесени от импровизацията и много от композициите в албума се преродиха в нещо ново и неповторимо. Теодосий, който е несъмнено вълшебник на своя инструмент, толкова ме възторгна, че гласът ми придоби нови омайни и мистериозни нюанси. Oleksandr Beregovsky вложи много усилия в проекта, даде му нов живот и заедно с Miroslav Turiyski и Attila Antal създадоха ритуално-племенно звучене, което толкова често търся в импровизациите си.
На слушателите, които се наслаждават на този албум, мога единствено да пожелая да почувстват вибрацията на своите собствени корени, независимо откъде са, на какъв език говорят и от какъв произход са. Всички споделяме един общ корен и той е уникален. Там са нашите общи истории – вашите, моите, нашите – написани в един и същ код. Ключът за дешифрирането на този код е музиката.“
Радиопремиерата на албума “Incantations” или „Заклинания“ ще се състои в навечерието на Националния ни празник, принос за който има и Румъния. Другото ви е известно: предаването е “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, началото е в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Sattyg” на KAIPA в “Картини от една изложба”
Шведската прогресив рок група KAIPA отдавна намери своята публика сред слушателите от цял свят. Техният стил се характеризира със заемане на структурни форми от класическата музика, на елементи от шведския фолклор в съчетание със стилистиката на рока от 70-те години, за да изследват нови територии със смислени и запомнящи се мелодии.
В своя 12-и студиен албум музикантите от KAIPA продължават тенденцията да създават силно въздействаща приказна атмосфера, която не само носи вкуса на Средновековието, но сякаш ни води в безвремието, към музикална конструкция отвъд модните течения.
Kaipa – Sattyg
В текстово отношение в проекта “Sattyg”, или „Поразии“, ще открием магията за усещане на вълшебство с неочакваните ходове на повествованието в стил фентъзи: повеждат ни през безкрайния ъгъл на времето с копнеж към тайнственото приключение, за да избягаме от света на пустотата, да надзърнем в небето на художниците, да се вслушаме в тихите си мечти и да прескочим отвъд времето.
Албума “Sattyg”, или „Поразии“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.
“The Black Messiah” на Cannonball Adderley в “Картини от една изложба”
Интересът на алт саксофониста Julian Edwin „Cannonball“ Adderley към африканските корени се изявява още при подготовката на албума „Accent of Africa” (1968), когато включва звуци и ритми от африканските народи. Той обаче не само се позовава на тези традиции, но ги и развива в експериментите си.
По-късно виждаме Cannonball Adderley да дирижира оркестъра, който записва албума „David Axelrod’s Rock Interpretation of Handel’s Messiah“, рок версия на ораторията „Messiah“ или „Месията“ от George Frideric Handel, както и да издава албума “Soul of the Bible” („Душата на библията“.)
Cannonball Adderley – The Black Messiah
Затова не ни изненадва, когато Julian през 1971 г. се заема да пресъздаде в най-популярната си плоча, при това на два диска, една от битуващите сред африканските и афроамериканските проповедници идея, че Месията, т.е. Иисус Христос, е бил чернокож.
Музиката се записва на живо в нощния клуб „Troubador“, Западен Холивуд, Калифорния, за близо седмица през август 1971 година от звезден състав, включващ квинтета на Cannonball Adderley с Nat Adderley, George Duke, Walter Booker и Roy McCurdy, както и гост музикантите Airto Moreira, Mike Deasy, Ernie Watts, Alvin Batiste и Buck Clarke.
Албума “The Black Messiah” или „Черният месия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Straight Outta Compton” на Joseph Trapanese в “Картини от една изложба”
През 80-те години на миналия век улиците на Compton, предградие на Los Angelis, California, са сред най-опасните в САЩ. Петима младежи решават да надигнат глас и се разбунтуват срещу унижаващата човешкото достойнство действителност като дадат музикален изказ на своите чувства.
Така започва историята на Hip Hop групата N.W.A., абревиатура на NIGGAZ WIT ATTITUDES (негри със становища), създатели и разпространители на стила Gangsta Rap, които дават нов тласък в развитието на поп музиката като изразяват яростта на обитателите на гетата, представят истината за живота в тях и за войната между културите на различните слоеве американци. Създатели и участници в N.W.A. са Eric „Eazy-E“ Wright, Lorenzo „MC Ren“ Patterson, Andre „Dr. Dre“ Young, Antoine „DJ Yella“ Carraby, O’Shea „Ice Cube“ Jackson, които предпочитат да наричат създадения от тях стил Reality Rap – рап на действителността. В музикално отношение този стил се характеризира с фънк елементи, подчертана бас линия и преекспонирани текстове. Така или иначе, този стил е нов опит на чернокожото население в САЩ да излезе извън рамките на институционализираните вече форми на тяхната музика като госпъла, спиричуъла, блуса, джаза и т.н., и може би не е случайно, че последният албум на вечно търсещият Miles Davis „Doo-Bop“ (1992) е именно в тази насока.
Joseph Trapanese – Straight Outta Compton
Пред 2014 г. режисьорът Felix Gary Gray е избран да направи филм, в който да разкаже за тези момчета, чиято цел първоначално е била само да се харесат на хората в гетото, но вместо това попадат в светлината на прожекторите на националните медии след битките си с полицията и ФБР. Заглавието на лентата “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) е заимствано от първия албум на N.W.A, издаден през 1988 г., а продуценти са някои от участниците в бандата, които откровено споделят какво се е случвало зад сцената. Възходът и западането на групата са представени и като борба с мениджмънта в звукозаписната индустрия, която намира начин да ги въвлече в своите територии, комерсиализирайки бунтарския им порив с милиони приходи.
За музикалния съпровод на филма е поканен композиторът Joseph Trapanese, който има зад гърба си впечатляващи участия при подготовката на филмите „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1“, „Лешояда“, „Трансформърс: Ера на изтребление“, „Дивергенти“ и т.н., общо 51 заглавия.
Албума “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Legendary Tales” на RHAPSODY в “Картини от една изложба”
По времето докато все още свири в италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY, китаристът Luca Turilli замисля проект от 5 албума в стил Fantasy, наречен „Сага за смарагдовия меч“, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.
Rhapsody – Legendary Tales
Ето сюжетът на първата част от тази сага с главен герой Ice Warrior (Леденият войн), чиято цел е да намери Смарагдовия меч:
…Ice Warrior попада сред руините на град Ancelot и го намира осеян с телата на безброй жертви. Принцеса Airin е отвлечена от войските на Akron, Черният крал, заедно с няколко от смелите рицари, в град Hargor, което обаче не става известно на Ice Warrior. Той си мисли, че принцесата е мъртва и това го опустошава. След време се възправя и потегля за да се срещне с армията на принц Arwald. Двамата обединяват силите си и тръгват към град Elnor, откъдето започват търсеното на трите ключа на мъдростта, които ще им отворят пътя към Смарагдовия меч. Ice Warrior жадува отмъщение и е нетърпелив кога ще пристигнат в Elnor…
Албума “Legendary Tales” („Легендарни истории“) на RHAPSODY, записан с участието на солисти, хор и струнна секция, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 