Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 40)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Hand.Cannot.Erase” на Steven Wilson в “Картини от една изложба”
На 7 февруари 2013 г. британският телевизионен канал Channel 4 излъчва документален филм, който разтърсва зрителите. В „Dreams of a Life“ („Мечти за живот“, с премиера на 16 октомври 2011 г.), режисиран от Carol Morley, се разказва действителен случай: покъртителната история на 38-годишната Joyce Carol Vincent, която умира в лондонския си апартамент през декември 2003 г. и е открита чак на 25 януари 2006 г. сред купчина неразтворени Рождественски подаръци. Телевизорът и отоплението са работили през цялото време, сметките за които, наред с другите й задължения, са прихващани автоматично от банковата сметка на Joyce. Предполагаеми причини за нейната смърт са пристъпи на бронхиална астма или пептична язва, от които е страдала.
Steven Wilson – Hand.Cannot.Erase
Сред зрителите на филма се оказва и музикантът Steven Wilson, наричан често „принцът на съвременния прогресив рок“, който решава да интерпретира случая в своя четвърти самостоятелен студиен албум. Ето какво разказва Steven:
„Това не е история, която може да подминете в суетата на деня. Бях силно шокиран, когато гледах филма „Dreams of a Life“, защото започнах да научавам много повече обстоятелства за Joyce Carol Vincent, отколкото си бях представял преди това. Например, че това не е самотна бабичка, напротив, точно обратното: тя е била млада, привлекателна и известна жена, имала е доста приятели и семейство. Това именно прави историята още повече странна и впечатляваща, но същевременно започнах да се замислям как стават възможни подобни неща. Аз самият живея в Лондон повече от 20 години и изобщо не познавам съседите си, не зная с какво се занимават, не им знам имената, както и те не знаят кой съм и какво правя, дори как се казвам.
Историята на Joyce Carol Vincent за мен стана символ на това какво означава да живееш в голям град през ХХІ век в ерата на Интернет, на множество социални мрежи и мобилни устройства, създадени сякаш да направят по-близки хората един с друг. На практика обаче аз виждам как ние се отчуждаваме все повече и повече в тази среда.
Това именно беше отправната точка за мен, когато започнах да съчинявам музиката за албума “Hand.Cannot.Erase“, но не за да преразказвам случая с Joyce Carol Vincent, а да представя измислен персонаж, който да има сходна съдба. Става дума за жена, която израства, отива в големия град, където живее изолирано, изчезва един ден и никой не забелязва това три години. Затова в албума сложих песни за самотата, носталгията по детските години, Интернет, ХХІ век, уединението, отчуждението, и много други неща като лъжите и гнева, нещо такова.“
В deluxe изданието на този албум Steven Wilson е добавил брошура, която описва главната героиня „Н“ като силно преиначена версия на Joyce Carol Vincent: родена е на 8 октомври 1978 година, има майка италианка и умира на 22 декември 2014 г. Нейната сестра е малкото момиче ”J”, която е за кратко подкрепяна от родителите им преди да се разведат. Рождественските подаръци пък са й изпратени от брат им и неговото семейство.
Албума “Hand.Cannot.Erase“, записан с участието на рок група със солисти като Adam Holzman (пиано), Theo Travis (саксофон) и Guthrie Govan (китари), симфоничен оркестър и детски хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.
“Anatomy of a Murder” на Duke Ellington в “Картини от една изложба”
През 1958 г. писателят Robert Traver публикува романа „Убийство“, разказващ за съдебен процес срещу лейтенант Manion, извършил убийството на бармана Barney Quill като отмъщение за изнасилването на жена му Laura.
Тази история е създадена по действителен случай в щата Мичиган. Защитата по делото е поета от Paul Biegler, който установява, че Laura е кокетка с доста фриволно поведение, а лейтенант Frederick „Manny“ Manion е маниакално ревнив, с избухлив и невъздържан характер. В съдебната зала се появява изпратеният от губернатора на щата прокурор Claude Dancer, психиатри и други персонажи във филма с продължителност 160 минути. Paul Biegler успява да спечели делото като доказва, че лейтенантът е получил по време на убийството неудържим импулс и е изпаднал във временно умопомрачение.
Duke Ellington – Anatomy of a Murder
„Вълнуващото в този съдебен процес е, че никога няма да узнаете истината. Исках да покажа как действа правосъдието. В нашата система е по-добре да оставите един човек ненаказан, отколкото да рискувате съдебна грешка и да вкарате в затвора някой напълно невинен човек. Това е, мисля, едно от най-великите завоевания на нашата цивилизация. Направих от Ben Gazzara (лейтенант Manion) антипатичен герой за да се разбере, че е оправдан не защото е почтен. Оправдан е защото ние, обвинителите, не можем да докажем, че е виновен“ – споделя Otto Preminger, режисьорът на филма “Anatomy of a Murder ” или “Анатомия на едно убийство”, създаден на основата на романа на Robert Traver.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за едноименния албум на Duke Ellington и неговия оркестър, с който е озвучен филмът на Otto Preminger, един от най-добрите в жанра съдебно разследване.
Този албум, отличен с 3 награди “Grammy“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.
“Moonfleet and Other Stories” на Chris de Burgh в „Картини от една изложба”
Певецът Chris de Burgh още от детството си носи очарованието на повестта “Moonfleet” (1898 г.) от писателя J. Meade Falkner (1858-1932). Тази книга има световна известност, но е сравнително слабо позната у нас.
Зад гърба на Chris са седемнадесет студийни албума с продажби над 45 милиона по света, когато през 2009 г. пристъпва към подготовката на следващия си проект и от какво споделя: „В албума се говори за контрабандисти и скрити съкровища, а има и любовна драма. “Moonfleet” беше доста популярна, когато бях тийнейджър, дори влизаше в задължителната училищна програма. Винаги съм се връщал към тази история през годините и един ден разбрах, че най-накрая ще трябва да я направя, защото е великолепна основа за албум. Моят проект обаче се оказа най-трудното ми предизвикателство в музикално отношение досега. Задачата бе невероятно сложна и ми костваше дълги безсънни нощи. От една страна ми беше доста забавно да направя отделните фрагменти, но съчетаването им бе изключително предизвикателство. Имаше моменти, когато си мислех: „Аз съм дотук. Не мисля, че мога да направя това“, но продължих. Постарах се да остана верен на историята от J. Meade Falkner, като маркирах само ключовите моменти от нея. Първоначално предполагах, че музиката ще излезе около 25 минути, но в края се оказа малко под 50 минути.“
Chris de Burgh – Moonfleet and Other Stories
Работата върху албума отнема половин година на Chris de Burgh за да напише текстовете на песните, два месеца аранжира мелодиите като кани за записите Кралския филхармоничен оркестър, хор и солисти за да реализира записите.
Действието ни пренася в ХVІІІ век в пристанищното градче Муунфлийт, югоизточна Англия, където сиракът Джон, 15 годишен хлапак, тръгва на приключения с контрабандисти в търсене на скрито съкровище, среща приятелство, предателство и голямата любов.
В допълнение към тази история Chris добавя още 6 песни, в които откриваме Leonardo da Vinci, кратка приказка от Oscar Wilde, както и темите за детската невинност, жестокостите на войната и събитията в Иран през 2009 г.
Албума “Moonfleet and Other Stories” или „Муунфлийт и други истории“ ще чуем в първото издание на предаването „Картини от една изложба” за 2016 г., на 2 януари, след новините от 21:00 ч.
„Божественото начало“ на Симо Лазаров в “Картини от една изложба”
Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.
Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.
Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на спектакли в НДК и Младежкия театър “Николай Бинев”.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Божественото начало”, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в по време на Рождественските празници – събота, 26 декември, след новините от 21:00 ч.
“The Crimson Idol” на W.A.S.P. в “Картини от една изложба”
„Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да се сбъдне, – смъртта те дебне зад маската на Краля на Милостта“
С тези пророчески думи на гадателка започва бляскавата кариера на Jonathon Aaron Steel, лиричният герой от албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) на калифорнийската група W.A.S.P.
„Всъщност основната тема в този албум е за любовта,“ – споделя в интервю Blackie Lawlwss, лидер на бандата, автор на текста и музиката – „за любовта, която липсва на децата от страна на родителите им“.
W.A.S.P. – The Crimson Idol
…Jonathon от малък долавя тази липса, тя е причината на 15 години да напусне дома си след смъртта на брат си Michael. Открадва пурпурна китара от витрината на магазин и две години свири като уличен музикант, опитвайки се да събере пари за да издаде албум. Намира своя Мефистофел в лицето на „акулата“ на шоу бизнеса „Chainsaw“ Charlie, благодарение на когото става рок звезда, но парите и славата не го правят щастлив – така и не среща любовта на родителите си…
Blackie Lawlwss, който влага доста автобиографични елементи в повествованието и се превъплъщава в 10 персонажи, признава, че е бил силно повлиян от Pete Townshend, когото нарича свой наставник. Blackie продължава с разказа си за “The Crimson Idol”:
„Това е доста завързана история. Има десет песни, всяка от които съдържа някакъв евфемизъм. Нищо в албума не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, всичко е символ на нещо определено. Може да приемете историята като сатира, в която всеки персонаж носи своята житейска правда. Ако сте на 18 години, вие вероятно ще намерите нещо свое. Но ако се върнете към албума след 5 или 10 години, може да откриете друга история. Не исках да правя музика за „бързо хранене“, искаше ми се историята да има свой живот и след време“.
Албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 декември, след новините от 21:00 ч.
“Visions of the Emerald Beyond” на MAHAVISHNU ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Историята за драматично пътешествие в космоса, съчетана с проблемите за вярата и вечността, вдъхновява китариста John McLaughlin при подготовката на поредния му шедьовър.
Идеята за създаването на тази космическа драма е изключително амбициозна, тя се опитва да свърже стилове и представи, които са толкова далечни, че външно нямат нищо общо помежду си. В музикален план във “Visions of the Emerald Beyond” или “Видения от другата страна на смарагда” може да се доловят влияния от западноевропейската, афроамериканската и индийската музикални традиции, а във философски аспект се открояват индуистки принципи, съчетани с християнски и общочовешки възгледи в смес, която по-късно ще бъде наречена „ню ейдж” или „нова ера”.
Mahavishnu Orchestra – Visions of the Emerald Beyond
В разговор с авторитетния критик Joachim–Ernst Berendt McLaughlin признава: „Не всяка вечер, разбира се, може да се достигнат истински върхове, такава интензивност, вдъхновение и наситеност – през годината това ми се случва не повече от два пъти, но за мен албума “Видения от другата страна на смарагда” с втория MAHAVISHNU ORCHESTRA и струнно трио, е един от най-добрите, които въобще съм правил. В пиесите “Cosmic Strut” („Космическа опора”) и в “On the Way Home to Earth” („По пътя към дома – Земята”) аз използвах устройство, наречено кръгов модулатор, което ме извеждаше извън тоналността и ме слагаше в друго място, което хората, сигурен съм, не харесваха много. Но въпросът е, че той ме пращаше в страхотно място, което на мен ми харесваше”.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.
“Liquid Gardens: Tao” на Levi Chen в “Картини от една изложба”
…VІ век преди Христа, някъде на западната граница на Китай. Началникът на граничната застава Ин Си се заглежда в приближаващ се мъж на преклонна възраст, разбира кой е той и отказва да го пусне през границата, докато не му напише кратко изложение за своето учение. Така Лао Дзъ, един от най-великите философи в историята на човечеството, съставя трактат от пет хиляди йероглифа, станал в наши дни най-превежданата книга в света след Библията.
Сред учителите на човечеството Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура. Истинското му име е Ли Ър, най-вероятно е роден през VI в. пр. Хр. в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архива на държавата Чжоу, където се предполага, че среща Конфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стария мъдрец” или “Стария младенец”.
Levi Chen – Liquid Gardens: Tao
Той озаглавява трактата си Дао Дъ Дзин (Tao Te Ching, Daodejing, Dao De Jing или Daode jing на английски), на български език според университетското издание на Теодора Куцарова от 2008 г.: „Трактат за пътя и природната дарба“. Ето как започва тази книга съгласно преписа върху бамбукови дъсчици от гробницата на царство Чу в Гуодиен и допълнени от анонимен автор през ІІІ в. пр. Хр.:
„Словата може да са път към Дао,
но не неизменен път.
Имената може да именуват,
но не са неизменни наименования“.
Сред множеството преводачи на Дао Дъ Дзин на английски език иначе едва ли бихме откроили професора от университета Princeton Pi-Chao Chen, ако той не беше чел на сина си Levi още от детските му години откъси от тази книга.
Вече изявен китарист, Levi Chen замисля цикъла албуми „Liquid Gardens“, или „Течните градини“, вземайки за мото на първия от тях „Tao“ („Дао“ на български) следните редове от част VІІІ на Дао Дъ Дзин:
„Върховната доброта е като водата,
присъщо за водата е
да носи облага на десетте хиляди неща,
без да противоборства с тях.
Не противоборства,
Затова е непогрешима.
Заема най-ниските, презрените от хората, места,
доближавайки се така до Дао.“
Албумът “ Liquid Gardens: Tao”, или „Течните градини: Дао“, се състои от девет части, в които Levi представя своето възприятие на Дао Дъ Дзин. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 ноември, след новините от 21:00 ч.
“Funkallero” на A VASIL SPASSOV PROJECT в “Картини от една изложба”
Когато в края на август 1971 година пианистът Bill Evans издава плочата „The Bill Evans Album“, отличена с две награди “Grammy”, едва ли е предполагал по какви пътеки ще срещне последователи. В този албум той за първи път записва с Fender Rhodes piano и през следващите години често изпълнява пиесата „Funkallero” от него с различни формации, сред които със саксофонистите Zoot Sims и Stan Getz.
Под силното въздействие на тази композиция през 2013 година пианистът Васил Спасов привлича няколко известни музиканти, за да реализира своя проект “Funkallero”: Димитър Льолев (алт саксофон), Мирослав Иванов (китара), Васил Спасов (пиано), Радослав Славчев (бас китара) и Георги Марков (ударни).
A Vasil Spassov Project – Funkallero
„С точно тези хора ни събра желанието да създаваме музика. Лаская се от мисълта, че именно любовта ни към музиката е онази енергия, довела до издаването на албума. С голяма радост се събираме, репетираме, а концертите ни се превръщат в нещо специално. Енергията, която си предаваме, бързо намира резонанс в публиката. Това е още едно от нещата, които за нас са много, много важни“ – казва Васил Спасов.
Дебютния си албум “Funkallero” издават, след като е съзрявал в продължение на две години – и на репетиции, и на участия на живо.
„Искахме всеки уникален миг от нашето ежедневие да влезе в музиката ни. Вече бях написал пиесите, но на репетиции и на концерти винаги се случва някой да подхване нещо свое, което после се превръща във „фолклор“ на групата – продължава Васил. – Всеки от нас носи собствения си „глас“ и албумът стана наистина специален.“
Албума “Funkallero” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 ноември, след новините от 21:00 ч.
“World Changed Forever” на DREAMTALE в “Картини от една изложба”
“…30 юни 2040 г., на самотен остров някъде в Индийския океан, няколко месеца след края на опустошителна война. Анела, местно момче, се пробужда в ранно утро и започва обичайната си обиколка из острова. Далеч в океана съзира баща си Каео, тръгнал с лодката за риба, и си спомня последиците от войната, болката и несгодите, които са изпитали островитяните, както и надеждата им да се възстановят. Каео среща в океана голям рибарски кораб, който е претърпял крушение предната нощ в страховита буря, и води рибарите, снабдени с най-модерна техника и оръжия, на острова. Предстои среща на двата свята – пиратите от рибарския кораб, и местните жители, среща, която ще прерасне в колизия с последици и за двете страни…“
Dreamtale – World Changed Forever
Ето така започва повествованието в шестия студиен албум на финландската симфоник пауър метал група DREAMTALE, озаглавен “World Changed Forever” („Светът се промени завинаги“). Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 ноември, след новините от 21:00 ч.
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в “Картини от една изложба”
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов, започват да звучат като революционни химни. Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Така делото на народните будители, вдъхновено от закрилата на свети Йоан Рилски, намира през Възраждането своя връх в Априлската епопея. Ето няколко примера:
• „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
• „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св.Никола“ на Гергьовден;
• „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития в проекта на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов. Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Карамашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума „Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на будителите, в събота, 31 октомври, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 