Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 41)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“The Unquiet Sky” на ARENA в “Картини от една изложба” в събота
“…Edward Dunning е изследовател, сътрудник на Британския музей. В библиотеката той попада на книгата „The Truth of Alchemy“ („Истината за алхимията“), написана от Karswell, алхимик и окултист, водач на сатанинска секта. Скоро след това на Dunning започва да му се привижда навсякъде името на John Harrington, където и да погледне. Той разбира, че Harrington също е заемал от библиотеката книгата на Karswell и не след дълго е умрял при странни обстоятелства. След време става ясно, че Dunning е подложен на въздействията на Karswell чрез изпратен лист с рунически текст и трябва да намери начин да ги предотврати…“
Това е накратко съдържанието на разказа „Casting The Runes“ („Заклинанието на Руните“) на писателя Montague Rhodes James, отпечатан през 1911 г. като част от неговата втора книга „More Ghost Stories“ („Още истории за призраци“) и оставил силно впечатление в пианиста Clive Nolan, лидер на британската прогресив рок група ARENA.
Arena – The Unquiet Sky
James е известен със своя перфекционизъм в жанра на ужасите, формулиран така:
• Позициониране в характерно английско село, крайбрежен град или имение във вътрешността на страната, старинен град във Франция, Дания или Швеция допуска се абатство или университет
• Чудат или по-скоро наивен учен като главен герой
• Разкритие на древна книга или друг антикварен обект, който отключва гнева на свръхестествена заплаха, обикновено от задгробния свят.
Всъщност впечатленията на Clive Nolan са в значителна степен повлияни и от пресъздаването на разказа „Заклинанието на Руните“ във филмовата адаптация от 1957 г., известна със заглавието „Night of the Demon“. Филмът е режисиран от Jaques Tourneur като главният герой вече е американски психолог, който се бори с шарлатани и пристига в Англия да разследва сатанинския култ на Karswell, обещавайки да го разобличи.
Clive Nolan споделя: „Това е история, която винаги ми е харесвала: мрачна и страховита, с ясна и добре изведена тема, просто беше неустоимо влечението да се опитам да я пренеса в музикален план. Но не само разказът, а и филмът, който носи невероятна атмосфера, именно тя ме вдъхнови да подготвя оркестровото встъпление в началото на албума. И докато си мислех за разказа и филма за руните, John Mitchell каза, че предлага за осмия ни албум заглавието “Неспокойно небе“, без да знае върху какво работя, но то много добре съответстваше на настроението, което витаеше у мен.
Фабулата изискваше да прилагаме доста по-мащабни структури за песните и ето защо тук ще откриете повече инструментални пасажи в тях, затова цялостното звучене има повече епичен характер. Основната част от композициите написахме с Mick Pointer, но за аранжиментите участва цялата група и това ни се случи за първи път – тук всеки има принос със своите идеи, и така се получи много интересен процес на съвместна работа. Истинското предизвикателство обаче бе да сглобим всички тези идеи в едно цяло, което да звучи като концептуален албум“.
Албума “The Unquiet Sky” (“Неспокойно небе “) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, след новините от 21:00 ч.
“The Unquiet Sky” на ARENA в “Картини от една изложба”
“…Edward Dunning е изследовател, сътрудник на Британския музей. В библиотеката той попада на книгата „The Truth of Alchemy“ („Истината за алхимията“), написана от Karswell, алхимик и окултист, водач на сатанинска секта. Скоро след това на Dunning започва да му се привижда навсякъде името на John Harrington, където и да погледне. Той разбира, че Harrington също е заемал от библиотеката книгата на Karswell и не след дълго е умрял при странни обстоятелства. След време става ясно, че Dunning е подложен на въздействията на Karswell чрез изпратен лист с рунически текст и трябва да намери начин да ги предотврати…“
Това е накратко съдържанието на разказа „Casting The Runes“ („Заклинанието на Руните“) на писателя Montague Rhodes James, отпечатан през 1911 г. като част от неговата втора книга „More Ghost Stories“ („Още истории за призраци“) и оставил силно впечатление в пианиста Clive Nolan, лидер на британската прогресив рок група ARENA.
Arena – The Unquiet Sky
James е известен със своя перфекционизъм в жанра на ужасите, формулиран така:
• Позициониране в характерно английско село, крайбрежен град или имение във вътрешността на страната, старинен град във Франция, Дания или Швеция допуска се абатство или университет
• Чудат или по-скоро наивен учен като главен герой
• Разкритие на древна книга или друг антикварен обект, който отключва гнева на свръхестествена заплаха, обикновено от задгробния свят.
Всъщност впечатленията на Clive Nolan са в значителна степен повлияни и от пресъздаването на разказа „Заклинанието на Руните“ във филмовата адаптация от 1957 г., известна със заглавието „Night of the Demon“. Филмът е режисиран от Jaques Tourneur като главният герой вече е американски психолог, който се бори с шарлатани и пристига в Англия да разследва сатанинския култ на Karswell, обещавайки да го разобличи.
Clive Nolan споделя: „Това е история, която винаги ми е харесвала: мрачна и страховита, с ясна и добре изведена тема, просто беше неустоимо влечението да се опитам да я пренеса в музикален план. Но не само разказът, а и филмът, който носи невероятна атмосфера, именно тя ме вдъхнови да подготвя оркестровото встъпление в началото на албума. И докато си мислех за разказа и филма за руните, John Mitchell каза, че предлага за осмия ни албум заглавието “Неспокойно небе“, без да знае върху какво работя, но то много добре съответстваше на настроението, което витаеше у мен.
Фабулата изискваше да прилагаме доста по-мащабни структури за песните и ето защо тук ще откриете повече инструментални пасажи в тях, затова цялостното звучене има повече епичен характер. Основната част от композициите написахме с Mick Pointer, но за аранжиментите участва цялата група и това ни се случи за първи път – тук всеки има принос със своите идеи, и така се получи много интересен процес на съвместна работа. Истинското предизвикателство обаче бе да сглобим всички тези идеи в едно цяло, което да звучи като концептуален албум“.
Албума “The Unquiet Sky” (“Неспокойно небе “) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, след новините от 21:00 ч.
“Modern Sounds in Country and Western Music” на Ray Charles в “Картини от една изложба”
“Sam Clark беше президент на ABC-Paramount Records в края на 50-те и началото на 60-те – спомня си Ray Charles. – Когато през 1961 г. му казах, че искам да запиша албум с Country and Western Music, той ми отговори: „Толкова години си правил кариера с Jazz, Soul, Rhythm and Blues и Gospel, можеш да загубиш част от своите привърженици“. Аз обаче му заявих: „Независимо, че може да загубя част от феновете си, ако стане както трябва, може да спечеля много повече нови.“
Петият албум на Ray Charles с ABC-Paramount Records, озаглавен “Modern Sounds in Country and Western Music” и издаден през април 1962 година, заема 14 седмици първото място в класацията Billboard 200 и носи наградата “Grammy” с една от песните си – „I Can’t Stop Loving You“. Този албум има много по-силно влияние върху музикалната картина в САЩ, както твърдят изследователи, отколкото който и да е друг от Ray Charles и затова е нареден сред най-значимите за миналия век.
Ray Charles – Modern Sounds in Country and Western Music
Началото на 60-те години в Америка е белязано от борбите на афроамериканците срещу расовата сегрегация и Ray прави нещо твърде неочаквано тогава – да свири музиката на белите американци като намери свое звучене, и именно това става еталон за по-нататъшното разчупване на жанровите различия на расова основа, създава основа за нова идентичност на американците. В статия за списанието Rolling Stone друг американски певец, Billy Joel, твърди: „Тук виждаме един черен да свири възможно най-бялата музика по възможно най-черния начин, и то по времето, когато адът се пукаше по шевовете от движенията за граждански права“.
Бялата аудитория в началото на 60-те вече познава някои от хитовете на Ray Charles, излезли малко преди това – „Georgia on my Mind“ и „Hit the Road Jack“ и в известен смисъл е подготвена за този негов експеримент. От 1959 година продуцент от страна на ABC-Paramount Records е Sid Feller, който събира над 250 Country and Western песни. Sid споделя: „Ray разбираше добре тази музика. Като дете често е слушал предаванията на Grand Ole Opry по радиото, а и е свирил на пианото с Hill Billy групи на юг. Той обичаше техните прости, тъжни и откровени текстове и искаше да им вдъхне живот в друга светлина, различна от тази на кънтри певците. Отсяхме 40 заглавия, създадени през последните 30 години, записахме ги заедно с пояснения от къде са, изпратих му ги и после подбрахме онези 12, които влязоха в албума.“
Сред тях са песните на Floyd Tillman в стил western swing („It Makes No Difference Me Now“), на Don Gibson – Country Pop („I Can’t Stop Loving You“), Eddy Arnold („You Don’t Know Me“), както и три композиции на Hank Williams в стилистиката на hillbilly laments.
Всъщност първият опит на RAY да интерпретира кънтри песен е още през 50-те години: „Когато чух Hank Snow да пее „Moving On“, се влюбих в нея, особено текстът ми допадна. Аз съм певец и за мен текстът има важно значение, а тези стихове са великолепни, това ме накара да направя своя версия на „I’m Movin’ On“ и това бе последният ми запис с фирмата „Atlantic“.
Ray е сред малцината афроамериканци, които могат да контролират целия процес на звукозапис в тези години и той внимателно прослушва предложенията, наема най-добрите оркестратори (Gerald Wilson и Gil Fuller за биг бенда, и Marty Paich за струнния оркестър и хора), но и сам прави поправки в щимовете с аранжиментите дори по време на записите, събира два малки оркестъра и хор.
Текстовете на песните в албума са посветени на темите за любов и разбити сърца, ето какво признава Ray: „Стиховете в кънтри песните са земни, подобно на тези в блуса, няма префърцунени работи, хората могат да бъдат честни и да кажат „Виж, скъпа, много ми липсваш, затова отидох в бара и му ударих едно питие“. Това е начинът, по който го казват, докато в Tin Pan Alley стилистиката ще бъда така “О, колко ми липсваше, скъпа, затова отидох в ресторанта, седнах и си поръчах вечеря само за мен“. Разбирате разликата, нали, затова кънтри песните и блуса са много близки, защото са земни.“
Албума “Modern Sounds in Country and Western Music” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, след новините от 21:00 ч.
“The Sicilian Defence” на THE ALAN PARSONS PROJECT в “Картини от една изложба”
Записан само за три дни, албумът “The Sicilian Defence” (“Сицилианска защита“) на THE ALAN PARSONS PROJECT остава неиздаден 33 години, защото Eric Woolfson и Alan Parsons имат сериозни разногласия с тогавашната им звукозаписна компания.
Eric е известен със своята любов към шахмата и затова заглавията на тази инструментална композиция всъщност са десет хода от полуоткрития дебют „Сицилианска защита“ във варианта „Свешников“. Записът на ходовете е направен с популярната преди години дескриптивна нотация, изместена от познатата ни днес алгебрична нотация след решение на ФИДЕ. Всъщност Eric, който е автор на музиката, е закодирал по този начин своята реакция по отношение на натиска от Arista Records, видян като позиционна игра.
The Alan Parsons Project – The Sicilian Defence
Eric и Alan се усамотяват в студиото Super Bear в Южна Франция, разположено в малко селце в алпийската част над Ница, което са го ползвали по това време и други музиканти – PINK FLOYD, QUEEN и Kate Bush. Готовият материал е бил представен на Arista Records през март 1981 година, но поради съдебни спорове остава неиздаден до 2014 година, когато е включен в пълния комплект на тяхната дискография.
Alan Parsons заявява: „Изобщо не вярвах, че този албум някога ще види бял свят. Тук представяме експеримент, в който включихме различни чувства, и за мен бе странно да го чуя след толкова години.“
Албума “The Sicilian Defence” (“Сицилианска защита“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 септември, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи “Lazaretto” на Jack White
Носителят на 11 отличия “Grammy“ – музикантът, продуцентът и актьорът Jack White – отчаяно търси вдъхновение при подготовката на своя втори самостоятелен студиен албум. Един ден се озовава на тавана на къщата си и попада сред потъналите в прах архиви на свои чернови от ученическите години – къси разкази, стихотворения и пиеси.
„Някои от писаниците бяха просто боклук, на други се смеех от сърце и полетяха направо към кошчето, но имаше и такива, които след малко преработка ставаха за текстове на песни, точно защото имах намерението да правя музика по нов начин“ – споделя Jack – „Повечето работи са съчинени, когато бях на 19 години и изкарвах пари с пеене в кафенета. Ако прослушате внимателно целия албум, ще доловите безпокойството на един млад човек, току що излязъл от юношеството с възвишени пориви за любов, изпълнен с негодувание към несправедливостта. В него има чистота и непорочност, които не можем да изпитаме отново, след като животът ни е халосал няколко пъти по главата и ни е притъпил възприятията. Трябваше да си кажа отвъд, сред суровата реалност, че през годините моят романтизъм бе силно подтиснат от реализма.
Jack White – Lazaretto
Нарекох албума “Lazaretto” („Болница за заразно болни“) неслучайно, харесва ми как звучи, а също така защото се чувствам ограничен, сякаш съм затворен в такава болница. Това е мое много лично усещане. Въобразявам си, че искам някакви сили, или енергии може би, да ме вкарат в подобен сценарий за около месец, да ме затворят някъде, вместо аз да правя това постоянно. Винаги си внушавам такива някакви ограничения“.
Новият начин на работа отнема 18 месеца на Jack и това доста нарушава привичния му маниер на спонтанно записване на песни (най-успешният албум „Elephant“ на неговата група WHITE STRIPES например е направен само за 3 дни), защото откъсва писането на текста от композирането с интервал от близо 8 месеца. Известно е, че той е привърженик на аналоговия звук и издава музиката си основно на винилови плочи, дори поставя рекорд по бързо издаване на запис на плоча след изпълнение пред публика.
Що се отнася до музикалната страна на този проект, Jack White пояснява: „Тук няма да доловите еднаква звучност в различните композиции, те са няколко. Това е така, защото аз не избирам предварително в кой стил да пиша музиката, просто съчинявам, каквото ми дойде и то само определя стила, в който да бъде записано – Blues, Rock (или Blues Rrock), Hip-Hop, Soul, Gipsy Jazz, Funk, Country, Folk и Bar-Room Blues, понякога по няколко от тях в едно изпълнение“.
Албума “Lazaretto” или „Болница за заразно болни“, оглавил общата класация за албуми Billboard 200 и донесъл отличието “Grammy“ на своя създател, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 септември, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” представя “Incantations (2011)” на Mike Oldfield
През 1978 година китаристът Mike Oldfield пристъпва към поредния си амбициозен проект, албумът „Incantations“ или „Заклинания“, записан тогава на две дългосвирещи плочи, за първи път в неговата дискография.
В основата на албума са залегнали митове и легенди на североамериканските индианци, както и от древен Рим, като свързваща тема е образът на Луната. Източник на вдъхновение са стиховете на поетите Henry Wadsworth Longfellow и Ben Johnson, които звучат в албума.
Mike Oldfield – Incantations
Както Mike признава в интервю, при композирането на „Incantations“ той предпочита да работи с пиано вместо на китара, повече да импровизира, а когато нещо му допада, той веднага го записва. В музикално отношение тук на много места се усеща влиянието на минимализма и на композитора Philip Glass.
Този албум, записан с участието на солисти, струнен оркестър и хор с диригент David Bedford, ще чуем в deluxe версията, която ще бъде представена в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 септември, след новините от 21:00 ч.
“Срещнато по пътя” на Йордан Радичков и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”
“Когато някое малко дете в моя роден край проговаряше бавно и трудно, даваха му да пие вода от звънец. И като пиеше вода от звънеца, детето проговаряше със звънлив глас.”
Така звънят и думите на Йордан Радичков и проговаря музиката на Теодосий Спасов в съвместния им проект “Срещнато по пътя”.
Този албум, записан с участието на камерен ансамбъл “Софийски солисти” и едни от най-изявените ни инструменталисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на велик за нас празник: Съединението на България, събота, 5 септември 2015 г., след новините от 21:00 ч.
“Tales of the Sands” на MYRATH в „Картини от една изложба”
В развитието на тунизийската прогресив пауър метъл група MYRATH (в превод от арабски „наследство“) решаваща се оказва срещата им с пианиста Kevin Codfert от френската формация ADAGIO. На 26 март 2006 година MYRATH открива концерта на Robert Plant и ADAGIO в римския амфитеатър на Картаген пред около 7000 души.
Kevin е силно впечатлен от качествата на MYRATH, става техен продуцент и тон инженер и не след дълго групата е първата тунизийска банда, подписала договор със световна звукозаписна компания. Нещо повече, тя е и първата, успяла да се наложи на метъл сцената със завидните умения на своите членове (почти всички със солидно музикално образование, включително във Франция), но най-вече с удачното съчетание на арабски мотиви и метъл фрактура за да създаде свой стил, наречен „ориентал метъл“.
Myrath – Tales of the Sands
Началото всъщност е през 2001 година, когато 13-годишният китарист Malek Ben Arbia заедно с приятелите си Fahmi Chakroun на барабани и Oulalid Issaoui на китара от предградието Ez-Zahra на столицата Тунис основават групата XTAZY и бързо набират популярност след като окомплектоват състава с бас китарист и певец.
Характерно за техния стил е включването на секция с арабски струнни инструменти и перкусии, както и на пълномащабен симфоничен оркестър. Тази тенденция се засилва особено при подготовката на третия им официален студиен албум “Tales of the Sands” или „Приказки от пустинята“, издаден през есента на 2011 г., в чийто записи участват продуцентът Fredrik Nordstrom и тон инженерът Henrik Udd, наред с Kevin Codfert.
Темите в този албум отразяват тунизийската действителност и проблемите на младите хора, свързани с любовта и вярата, но и страданието, измамата, омразата, страха и войната.
Албума “Tales of the Sands” или „Приказки от пустинята“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР в събота, 29 август, след новините от 21 ч.
“Winds of Devotion” на R. Carlos Nakai и Nawang Khechog в “Картини от една изложба”
Северноамериканския индианец R. Carlos Nakai и тибетецът Nawang Khechog прехвърлят мост между древните си култури. Двамата флейтисти ни предлагат духовно пътешествие сред състраданието, мъдростта, разбирането и съзнателното съществуване.
R. Carlos Nakai & Nawang Khechog – Winds of Devotion
Албума “Winds of Devotion” или „Четирите посоки на предаността“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 август, след новините от 21:00 ч.
“Great Western Valkyrie” на RIVAL SONS в “Картини от една изложба”
„Добри неща ще ти се случат, лоши неща също ще ти се случат. Понякога някой е паднал на пътя, понякога това ще е твой близък.“
През месец януари 2014 г. калифорнийската рок група RIVAL SONS се завръща в звукозаписното студио в Нешвил заедно с продуцента Dave Cobb за да подготвят своя четвърти студиен албум.
Певецът Jay Buchanan споделя: „Мисля, че най-накрая успяхме да намерим звука, който искахме. Шест седмици правехме по една песен всеки ден и така записахме 19 песни, 10 от които влязоха в албума. Ако трябва да оприлича процеса на създаване на песните – това е като да изстискаш вода от камък. Всъщност, когато влизаме в студиото, нямаме никакви предварителни планове за албума или отделните песни, всичко става на място – започваме без подготовка работата върху една песен и в края на деня я записваме, понякога само с една репетиция, рядко имаме повече от две-три проби. Така запазваме автентичността на нашите усещания и ги предаваме пряко на слушателя, а не цитираме чувствата си от композирането, ние просто правим Rock and Roll. Има разбира се някаква мистерия как успяваме да постигнем единомислие в студиото, та ние сме толкова различни хора.
Rival Sons – Great Western Valkyrie
Постарахме си така да съчетаем песните, че да звучат като едно цяло. Ние всички гледаме страшно много филми, но най-близък ни е Quentin Tarantino и това се долавя в подредбата и стила на песните, все едно е негов филм.
Що се отнася до текстовете, то основно ги пиша по същото време докато записваме в студиото, затова отразяват моите лични победи и преживявания. Тук става дума за радостта от живота, например да прекараш добра вечер просто като танцуваш в близкия клуб, за любовта на богато момиче и бедно момче, пеем и за раздялата с близък човек, за безусловната любов, но има и теми за взрива на пътнически влак, за бащата, останал без работа, за кралицата на бандитите от Оклахома Belle Starr, наречена тук „Великата Западна Валкирия“.
Албума “Great Western Valkyrie” или „Великата Западна Валкирия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 август, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 