Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 38)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Chinese Democracy” на GUNS ‘N’ ROSES в „Картини от една изложба“
Последният студиен албум на GUNS‘N’ROSES се появява след 14 години работа върху него, съпроводена с множество смени на музикантите, мениджърите, а и наложилите се пълни презаписи в последните години. Всъщност работата върху него започва още през 1994 г., веднага след издаването на „The Spaghetti Incident“ (1993).
В интервю за списанието Rolling Stone певецът Axl Rose споделя: „Работим върху 32 песни, от които 26 вече са готови. Това е сложен албум, опитвам се да направя нещо доста различно. Част от аранжиментите звучат все едно са на Queen и сигурно някои ще си кажат „това не е GUNS‘N’ROSES, нито Axl Rose“. Сигурен съм обаче, че всеки ще намери няколко песни, които да му харесат„.

Guns’N’Roses – Chinese Democracy
Текстовете на песните отразяват преживяванията на Axl през последните 15 години и добре се съчетават с музиката, в чийто записи участват внушителен брой музиканти, за да се реализира визията му.
Темите наред с личните проблеми на Axl включват препратки към John Lennon и Mark Chapman, който в момента на убийството е носил със себе си книгата „The Catcher in the Rye“ или „Спасителят в ръжта“ на J. D. Salinger, откриваме посланията на Martin Luther King, а дори се споменава и Американската данъчна администрация…
А защо албумът носи заглавието „Китайска демокрация“, отговаря авторът Axl Ros: „Китай е трудно за живеене място. Мнозина от нас в САЩ си нямат представа в какъв свят живеем и не мислят за онези, които имат далеч по-лоша съдба. Китайският народ е държан в послушание пред заплахата от затвор или смърт, което за нас е невъобразимо. На тях им остава само да съчиняват литература и да правят филми и да се надяват да се подобри ситуацията някой ден.“
Албума “Chinese Democracy” или „Китайска демокрация“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 14 май, след новините в 21:00 ч.
“Балкански приказки” от Влада Томова ще звучат в „Картини от една изложба”
През 1996 г. певицата Влада Томова постъпва в музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс и ето какво й се случва:
„…За мен най-голямото откритие в Америка беше моето собствено израстване, и това как чувството ми за гордост, че съм българка, растеше с всяка изминала година. Покрай интереса ми към българския фолклор започна да пониква и интерес към фолклор от други краища на света, близки и далечни. Балканите са едно особено място, с безкрайно преплетени още от древността народи, етноси и история. Дотолкова сме вплетени едни в други, че като срещнеш днес човек от нашите земи далеч от дома си, го чувстваш близък и много познат.

Влада Томова – Балкански приказки
Приличаме си безкрай, но имаме и доста нюанси. Отликите и сходствата ме заинтригуваха. Отвъд цял океан разстояние приликите ми се струват много повече, отколкото различията – и в хората, и в песните. А песните от всички краища на Балканите са много красиви.
„Балкански приказки” е израз на любовта ми към тези красиви песни, които съм събирала и нося със себе си от дузина и повече години. Изказ е и на българската ми душа, която иска да прегърне света и да му разкаже за себе си и за красивото кътче на планетата, където е израснала…”
Албума „Балкански приказки”, записан с участието на внушителен брой музиканти в Ню Йорк, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 7 май, след новините в 21:00 ч.
“Моление” от Николай Иванов ОМ в „Картини от една изложба”
Николай Иванов е сред най-ярките фигури в съвременната българска култура, чието развитие следим отдавна и присърце. Той е добре познат не само на приятелите на „Картини от една изложба“, но и на широки групи слушатели у нас и в чужбина. Музикант, композитор, художник, той се стреми към еклектична на пръв поглед дейност, която трудно би могла да се прецени извън контекста на конкретните условия.

Николай Иванов – “Моление”
Специално за нашето предаване Николай направи изявление за проекта „Моление“, който ще звучи не кога да е, а в навечерието на Възкресение Христово:
„Идеята за този албум започна да зрее в мен някъде около 1996-97 година. Вече имах зад гърба си работата по поредица от документални филми: четирите сериала ,,Български светии“ за БНТ; ,,Служение“ (филм за църковният композитор Петър Динев); ,,Българският иконостас“ (по сценарий на проф. Атанас Божков, ,,Писма до долната земя“. Дори мислех албума да се развие на базата на този музикален материал.По-късно, вследствие на моето цялостно развитие и като музикант, и като художник, ставаше все по-трудно да организирам идеята – известно Ви е, че колкото повече знаем, толкова повече разбираме колко малко знаем! Така успоредно с изографисването на няколко храма, мистичните откровения и напредването в музикалното поле, някъде през 2001 г. окончателно се оформиха няколко композиции, чието свързващо звено беше Молитвата и нейната основна роля като постулат в християнството и най-вече абсолютизираната ѝ роля в Православието. Разбира се, трудностите идваха също при намиране на съвършен синтез между музикалните вдъхновения от ортодоксалната традиция, препратките към малоазийските музикални интонации, съвременния саунд на електронните инструменти и сложното наслагване на вокали и семпли, на всички партии, които изпълнявах. При работата ми върху редица документални филми по темата, намирах много стари записи на литургии и песнопения, чието мистично внушение беше несравнимо с по-новите изпълнения… нещо се беше изгубило, то разбира се е нормално отражение на съвременния живот. Исках да постигна именно това внушение от старите записи, а и не крия пристрастията си към пресечните точки между йога и християнство (исихазма), езотеричното християнство и богомилството, които ме доведоха до резултата, завършен през януари 2016 г.
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете!“ е посланието на Апостол Павел, което бе отправна точка за мен. Мистичните изживявания и молитвените откровения трудно се описват.
Всичко в този албум е опит с музика да се предаде някакъв еквивалент на моите мисли за молитвата. От друга стана, концептуално той е замислен да представи християнството като ,,Път“ за общение и единение с Бога, и в частност да посочим православието. Да търсим утешение в Молитвата и същевременно да достигаме сладост, са ни указали мъдрите църковни Отци. Да повдигнем душата си, да дойде Божията благодат в нас, да ни очисти и да ни дари Радост, Мир, Хармония и Светлина.
Конкретни препратки на заглавията в „Моление“ са различни места, периоди от историята на християнството и неговата цялостна същност – Кападокия, Синай, монасите-отшелници, Апостолските деяния и житията на Светии, църковни писатели и учители, Атон и Света гора, Свети места в България, сияйна поредица от имена като св. Григорий Палама, св. Йоан Лествичник, св. Теодор Студит, св. Григорий Сиенит, св. Никодим Светогорец, св. Теодосий Търновски, Бачково и Йоан Иверопулос, тайнства и обреди, богослужения и свети литургии… и всичко това присъства не толкова конкретно, а като светла мистична инспирация в цялата драматургия на музикалната тъкан. Тя ни води към онези молитвени състояния, които трудно се поддават на думи, или както ни напътства Старецът:
“Седни безмълвно и уединено, преклони глава, затвори очи, дишай тихо, сведи ума…“
Молитвата по своето качество е пребиване и съединяване на човека с Бога.
“Моли се със сълзи, търси с послушание и чукай с дълготърпение “, казва Св. Йоан Лествичник. „По този начин, който иска, получава, който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.“( Мат. 7;8)“ – завършва Николай Иванов.
В албума „Моление“ той ни представя изстрадани образи и мисли, които е носил 15 години, за да намерят изказ и като взривят пространството със своите вибрации по неповторим начин, да се получи зашеметяващ резултат, оставящ слушателя в размисъл и очарование.
Премиерата на „Моление“ ще се състои на 30 април, Велика събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Paradiso” на TANGERINE DREAM в извънредното предаване “Картини от една изложба”
„…Аз бях в небето с блясък най-голям, а там нещата толкова са странни, че сам не зная как да ги предам, защото разумът, съзрял целта ни, всецяло в нея бива потопен и все не го догонва паметта ни…“
Тези стихове на Данте Алигиери (Dante Alighieri) от кантиката “Рай”, трета част от поемата “Божествената комедия”, са отправна точка за Edgar Froese от германската група TANGERINE DREAM при подготовката на едноименния албум.

Tangerine Dream – Paradiso
Историята всъщност започва през 2001 г., когато Froese замисля трилогия, стриктно придържаща се към Дантевата творба и така през 2002 г. се появява “Inferno” или “Ад”, последван през 2004 г. от “Purgatorio” или “Чистилище”.
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “Paradiso” или “Рай” на TANGERINE DREAM, записан с участието на солисти, хор и Бранденбургския симфоничен оркестър.
Този албум ще чуем в извънредно издание на предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велики петък, 29 април, след новините от 19:00 ч.
“Blue Moses” на Randy Weston в „Картини от една изложба”
Към началото на 1972 г. пианистът Randy Weston бележи началото на ново развитие в музикалното си амплоа в стремеж да се отдалечи от стила Hard Bop. Дотогава Randy свири и записва повече от 18 години Hard Bop, повлиян най-вече от Thelonious Monk. Неговата палитра се обогатява и се развива в нова посока: тя бележи очарованието му от африканската музика, като към края на 60-те години Weston вече формира контурите на своя нов стил.
Randy Weston черпи от африканските музикални традиции пряко от извора. В средата на 60-те години той напуска САЩ, благодарение на успеха на своите композиции „Hi-Fly“ и „Saucer Eyes“, и с получените хонорари си осигурява средства да пътува интензивно из Северна и Западна Африка. През 1968 г. се установява в Рабат, столицата на Мароко, където отваря нощен клуб. След четири години се завръща в САЩ и записва в New Jersey, в студиото на Rudy Van Gelder, албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“, в който демонстрира влиянието на музиката Ganawa от Мароко. Ganawa (среща се и като Gnawa) е ритуална танцувална музика, наситена с перкусии, използвана е за лечебни цели, чийто корени се откриват сред населението на Западна Африка (земите на бившата империя Уагадугу); с течение на времето така започва да се нарича и Орден на суфите в страните от Магреб.

Randy Weston – Blue Moses
Към обложката на албума Randy Weston е написал следните думи: „Африканската музика е творчески извор за голяма част от музикантите, не само в Европа и Америките, но дори и за страните от Далечния изток. Специално музиката на Мароко, страна с голяма разнообразие на етноси, музикални традиции и пейзажи, е събрала в себе си голяма част от африканското музикално наследство. Заглавието на албума идва от религиозната песен „Sidi Mussa“ (на арабски Моисей), която често се изпълнява от суфите Gnawa. И тъй като всички северноафрикански ритмични структури имат духовна разпознаваемост, тяхната идентичност се определя от цвета им, в случая цветът на „Sidi Mussa“ е син. Членовете на Gnawa в своето мнозинство са черни, затова не е случайно, че техните ритуали са сходни с тези на хората от Мали и Нигерия. В наши дни музиката на Gnawa може да се чуе из цяло Мароко, тя се е предавала от поколение на поколение, без да се записва или нотира.
По-нататък в албума ще доловите настроението, което имах на площада в Маракеш, където актьори, музиканти и танцьори по цял ден свирят, играят и танцуват. Друг епизод е моето преживяване в три часа сутринта в старата част на Рабат, наречена Медина, където скитах мирно, но и с известни опасения, из кривите улици под огромната кръгла луна. И накрая ще се озовете сред снеговете на Атласките планини, където в малко селце открих красиви африкански ритми.“
След завръщането си в САЩ Randy Weston привлича оркестър от 23 великолепни музиканти за изпълнение на замисъла си, сред които тромпетиста Freddie Hubbard, тенор саксофониста Grover Washington, флейтиста Hubert Laws, барабаниста Bill Cobham, на контрабаса са Ron Carter и Bill Wood, а Airto Moreira – на перкусиите. Ще добавя и Don Sebesky, който оркестрира брас секцията.
Албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“ ще чуем на 23 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Palepolitana” на OSANNA в „Картини от една изложба”
Италианската прогресив рок група OSANNA през 2015 г. представя доста необичаен проект в знак на почит към неаполитанците. Музикантите откровено признават любовта си към родния град и посочват неговите постижения в областта на изкуството, науката и културата в общия смисъл, на жителите на Неапол в противовес на онези, които го виждат само като място на деградация, насилие, престъпност, беззаконие, град на Камората.
Заглавието „Palepolitana“ е създадено от акроним и сливането на Palepolis (наименованието на града в древността), и Metropolitana (Неапол e известен със своите метростанции, образци на съвременното изкуство).

Osanna – Palepolitana
В албума се разказва сюрреалистичната история на хибрид между човек и робот, изхвърлен от вълните върху скалите на полуостров Megaride в залива на Неапол и прогизнал от пороя на внезапна буря, намира убежище в метрото, инстинктивно привлечен от мрака на тунела. Подобно на слизането на Еней в подземното царство, описано от Вергилий в „Енеида“, героят съзира странни видения и призраци, долавя различните настроения на хората, среща се с виртуалната реалност и с митични образи, които водят началото си далеч в миналото на града и се разкриват от недрата на тази земя.
Влакът препуска през тъмнината и ни представя истинската душа на Неапол в албума „Palepolitana“, който ще чуем на 9 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Drums Between The Bells” на Brian Eno в „Картини от една изложба”
Многоликият Brian Eno не престава да изненадва слушателите с новите си превъплъщения така, че често пъти се питаме коя всъщност е неговата идентичност. Ние го знаем като изследовател на Art-Pop в „Here Come the Warm Jets“, теоретик на ambient в „Discreet Music“, любител на Prog-Jazz в „Nerve Net“, автор на музикалния съпровод за 169 филма, виртуозен тон инженер, иновативен продуцент, изумителен съучастник в проектите на David Bowie, David Byrne и John Cale, както и скритият гений в Roxy Music: широкият му диапазон от способности кара мнозина да се губят в каталога с неговите реализирани продукти.

Brian Eno – Drums Between The Bells
И без да сме получили отговор на въпроса кой е истинският Brian Eno, той отново ни изненадва с представянето на съвместната си работа с английския поет Rick Holland, твърде необичайна дори за стандартите на Brian. Rick Holland не е сред най-популярните поети, той за първи път се мярка в края на 90-те години в университетски проект на Brian и още тогава прави впечатление с оригиналността на поетичните си образи. Неговата поезия и в случая е силно повлияна от импресионизма, а темите са посветени на пресечната точка на философията и биологията, на градския живот и науката.
Музиката и поезията често пъти трудно се съчетават, това обаче е обратният пример и заслугата е на двамата автори. Композициите на Brian Eno са съсредоточени около представянето на поезията, която заема централно място в проекта. Стиховете се четат основно от женски гласове, например на актрисата Caroline Wildi, но и на жена, която случайно минавала покрай звукозаписното студио. Тези гласове някак си естествено се вписват в потока музика, подобно на камъни в бистър ручей.
И така, поезия и музика ще звучат в албума “Drums Between The Bells” или „Барабани сред камбаните“, който ще чуем на 2 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Elysium” на Al Di Meola в „Картини от една изложба”
Силните страсти на големите музиканти ясно прозират в техните произведения. Виртуозът Al Di Meola например е добре познат на българските слушатели, ние следим неговите изяви още като тийнейджър вундеркинд китарист, включил се в началото на 70-те години на миналия век с успех в авангардната за времето си Fusion формация RETURN TO FOREVER, знаем го като автор и изпълнител на поредица композиции от класата на „Land of the Midnight Sun“, “Egyptian Danza“, „Electric Rendezvous“ и „Mediterranean Sundance“, участник в най-реномираното китарено трио заедно с Paco de Lucia и John McLaughlin, гостувал многократно у нас.
Al дълбоко преживява развода с жена си, болезнено понася съдебните процедури при раздялата с бразилката Magda Barreca и сина си Kyle: „По време на ужасния ми развод си намерих нещо като терапия в композирането, то бе моето спасение, моята медитация за да съхраня разума си. Всички мрачни нотки, които долавяте в албума “Elysium” („Елисейските полета“), са резултат от моята болка.

Al Di Meola – Elysium
Но там има също така и друга страна: радостта от новата ми връзка със Stephanie, страстта – албумът съдържа и двата аспекта от моя живот. Ако ме попитате какво означава за мен “Elysium” сега, ще ви отговоря: мястото на съвършеното щастие. Раят, където акустичните и електрическите компоненти, ликуващият рок и джаза са фино преплетени с деликатни и пулсиращи ритми, китари и клавишни инструменти, а широко форматните звукови панорами са съединени в небесна хармония.
Опитвам се да съединя миналото с бъдещето. Например в „Purple & Gold“ ще почувствате лиричното начало в изпълнението на акустична китара, а после то неочаквано поема в съвсем друго направление. Така е и в истинския живот! Всеки има ситуации, когато трябва да вземе решение дали да завие наляво или да обърне, образно казано. Не може винаги да знаете какво ви очаква.
Започнах работа с намерение да направя напълно акустичен албум. И почти бях готов за запис, когато дойде стар приятел с неговата Les Paul електрическа китара, снабдена с комплект нови педали. Запалих се и реших да насложа върху акустичните теми фрагменти с електрическа китара, получи се нещо като версия от 2015 година на албума „Elegant Gypsy (1977)“.
“Elysium” е необичаен, не прилича на никое от досегашните ми издания. В инструменталната музика изказът на чувства е доста изтънчен, налага се да прилагаме всички възможни прийоми да изразим болката или радостта си, без да ползваме думи. И ако сме искрени, слушателите ще са привлечени, ще накараме нещо да трепне в сърцата им, и тогава ще усетят музикалните образи за да направят сами своите открития.“
Албума “Elysium” или „Елисейските полета“ ще чуем на 26 март, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.



