Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 27)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Звуци от дълбоките води” от Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Звуци от дълбоките води” от Теодосий Спасов, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Имаме си ние няколко имена в днешна България, които еднозначно се ползват с обичта на широки слоеве от хората. Теодосий Спасов е достояние и гордост за нашата култура, музикант с огромен брой почитатели в цял свят, и затова в „Картини от една изложба“ често даваме гласност на неговите изяви. Ето какво споделя той за мотивите да прави музика в поредица интервюта:
„Гледам да ми е интересно в този живот, особено в заниманията ми с музика. Понякога дори доста авантюристично поемам ангажименти, които имат вид на експерименти. Аз съм любопитен човек, а любопитството отваря вратите на откривателството. Това е много дълбоко и вълнуващо усещане – когато докосваш неща, които никой преди теб никога не е докосвал, и откриваш, и развиваш, имаш шанса да създадеш нещо коренно различно, ново… Разбира се, опирайки се на достиженията преди теб. Аз, за голямо щастие, имам много слоеве на постижения от майстори преди мен, мнозина са тези, които са оставили таланта си на звукозаписи.“
Теодосий Спасов – Звуци от дълбоките води
В най-новия проект на Теодосий са събрани откъси от негови композиции за музикалния съпровод на театрални и филмови постановки в периода 2003 – 2018 г.
„Като ти почукат на вратата, няма как да не отвориш“ – разказва Теодосий Спасов на входа на своята работилница за театрална и филмова музика.
И продължава: „Така наречената „приложна музика“ за кино и за театър е добре така да е написана, че да има живот и след това. Повечето от моите композиции с филмова и театрална музика съществуват и в концертните ми програми през годините. Така тази музика става по-съвършена и има по-дълъг живот.
Музиката и театърът имат много допирателни, процесите в изкуството се допълват. Разговорите, които водим с Бойка (б.а. – Бойка Велкова, съпругата на Теодосий, актриса и режисьор) ни обогатяват взаимно. Поднасяме си идеи, провокираме се и така се развиваме“.
Бойка Велкова присъства в албума като режисьор на два спектакъла с музиката на Теодосий Спасов: „Цветът на дълбоките води“ (2017) и „Призраци“ (2018), наред с постановките на Крикор Азарян („Продавате ли демони“, 2004), Дочо Боджаков („Следвай ме“, 2003), Гриша Островски („Престъпление на острова на козите“, 2004), Иглика Трифонова („Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, 2015), Стефан Спасов („Три високи жени“, 2018), Стоян Радев („Опит за летене“, 2018), Илиян Симеонов („Пазачът на мъртвите“, 2006), Атанас Киряков („Бартер“, 2015) и Цветодар Марков („Докато Ая спеше“, 2016).
Премиерата на албума “Звуци от дълбоките води“ ще се състои в навечерието на Деня на народните будители, събота, 27 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч. Специален гост ще бъде поетът Румен Леонидов със своето огнено слово и стихове от най-новата му книга „Покаяние Господне“.
“A New Dawn Ending” от ANCIENT BARDS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “A New Dawn Ending” от ANCIENT BARDS, в събота от 19:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Италианската Symphonic Epic Power Metal група ANCIENT BARDS прави силно впечатление с високото ниво на музициране, съчетано с включването на пълномащабен оркестър и хорове, и с гласовите възможности на певицата Sara Squadrani.
В „Картини от една изложба“ вече представихме първите две части от тяхната “Black Crystal Sword Saga“ или „Сага за черния кристален меч“, замислена от пианиста Daniele Mazza, който е автор на текста и музиката. Интересното е, че самият той не изпитва влечение към фентъзи романите, но с удоволствие чете скандинавски епос, най-вече финският „Калевала“, гледа фентъзи филми и играе компютърните игри „Final Fantasy“.
Ancient Bards – A New Dawn Ending
Ето за какво става дума в тази сага, така, както я представя Daniele:
„Историята, която ще ви разкажа, се случила отдавна в далечна страна. Но още не е време да научите как е възникнала… До онзи момент Последният свят изглеждал обгърнат от вечен мир, но нищо не е вечно… Sendor, върховният черен магьосник, узнал за съществуването на тайнствен меч, който давал на притежателя си Абсолютна власт: безсмъртие, невероятна сила и знания за цялото магическо изкуство. Никой не знаел за този меч освен четирима крале от четирите краища на света. Мечът бил скрит в тъмна пещера в Ноланд, под покрова на тъмнината, и заключен на скришно място, което можело да се отключи само ако четирите оръжия на четиримата крале бъдат извадени пред него. Съществуването на меча било пазено в тайна поради огромната му мощ.
Ето така започва историята на черния кристален меч, който бил откраднат от злодея Sendor. Тогава се появил героят Dorus, наел се да събере четиримата крале за да потърсят спасение от злия магьосник и да възстановят мира. Оказва се обаче, че Dorus всъщност ги е повел към капан: той самият е мъртвороден син на Sendor и кралица Shena, когото магьосникът върнал към живот с помощта на черна магия. Цената на това обаче била липсата на душа у Dorus и именно заради това Sendor иска да завладее черния кристален меч – за да може с неговата мощ да съедини Dorus с душата му. След поредица епични битки и поврати Dorus и Sendor са убити, но се оказва, че тъмният демон се е събудил и ни очаква голяма беда…“
Албумът “A New Dawn Ending” или „Краят на новата зора“, заключителна част от сагата за черния кристален меч, е записан с два хора, струнен оркестър и солисти, сред които е Fabio Lione (RHAPSODY OF FIRE, ANGRA). Ще ги чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 13 октомври, този път след новините в 19:00 ч.
“Winds of Samsara” от Ricky Kej и Wouter Kellerman в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Winds of Samsara” от Ricky Kej и Wouter Kellerman, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Две от най-ярките личности на ХХ век – Mahatma Gandhi и Nelson Mandela – стават източник на вдъхновение за съвместния проект на индиеца Ricky Kej и южноафриканеца Wouter Kellerman.
„Mahatma Gandhi е вдъхновение за всички хора в Индия – твърди пианистът Ricky Kej, – неговото универсално послание за световен мир, ненасилие и любов е все така важно, както и преди. Ние се опитахме чрез езика на музиката да представим посланието му с такива инструменти като флейтата, китарата, щрайха и човешките гласове. Mahatma Gandhi прекарва повече от двадесет години в Южна Африка и започва пътя си на мирната съпротива там. „Сатяграха“ е философията на Gandhi, която прилага за освобождаването на Индия от британското владичество, но той най-напред се противопостави на расовата несправедливост именно в Южна Африка. Искахме да почетем тази история, този дух и тази връзка между народите в нашата музика. Ние помним неговите думи: Щастието е когато това, което мислиш, това, което говориш и това, което правиш, са в хармония“.
„Фамилното име на Nelson Mandela е Madiba, така се казва и една от композициите в албума – добавя флейтистът Wouter Kellerman – и в нея ние с Ricky изразяваме чувствата си на признателност към този велик водач и му отдаваме почит чрез музикална молитва, която съдържа както енергия, така и нежност. Nelson Mandela е бил силно вдъхновен от курса на мирна съпротива, наложен от Mahatma Gandhi, и провъзгласява следните три принципа: освободете себе си, освободете другите, правете го ежедневно. „Madiba“ също отразява връзката на Gandhi с Южна Африка“.
news_Ricky Kej and Wouter Kellerman – Winds of Samsara
В музикално отношение проектът „Winds Of Samsara“ („Ветровете на Самсара“) съдържа съчетание на древни индийски песнопения, европейска фолклорна музика, съвременни оркестрови аранжименти и небесни вокални хармонии, които се изпълняват с техническа мощ и вулканична страст. Това е музика, която изразява и се радва на възможността за положителна промяна в света, докато изобразява образи на красиви пейзажи от пустините, от древни индийски дворци и африканската савана.
За глобалното звучене на албума допринасят близо 120 музиканти от 5 континента, които свирят на 50 инструмента и пеят на 5 езика – 2 индийски, два африкански и английски. Близо 2 години трае работата върху композирането, звукозаписа и издаването, и това си струва труда – албумът след появата си веднага заема първото място в класацията US Billboard New Age Albums Chart, и е отличен с наградата Grammy в същата категория.
Албума „Winds Of Samsara“ или „Ветровете на Самсара“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 6 октомври, и този път след новините в 22:00 ч.
“Breakfast at Tiffany’s” от Henry Mancini в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Breakfast at Tiffany’s” от Henry Mancini, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…„Tiffany“ е бижутериен магазин в Ню Йорк, където Holly Golightly (името означава „стъпваща леко“) обича да ходи, защото там всичко е красиво. Holly, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден, тя носи неизбежния отпечатък на своето минало …
Това е основната линия на романа на Truman Capote „Breakfast At Tiffany’s“ („Закуска в „Тифани“, публикуван през 1958 г.). Критици твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Capote би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“. Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм на режисьора Blake Edwards по сценарий на Capote.
Henry Mancini – Breakfast at Tiffany’s
Изпълнението на актрисата Audrey Hepburn в „Закуска в „Тифани“ се смята за най-доброто в цялата й кариера. Филмът се приема благосклонно от публиката и критиката, като най-големите отличия – две награди „Oscar“ и пет “Grammy” – са за композитора Henry Mancini.
Дотогава Enrico Nicola „Henry“ Mancini има вече завиден опит от работата си с оркестъра на Glenn Miller и като автор на музикалния съпровод за повече от 100 филма на киностудията „Universal Pictures“, докато през 1958 г. не започва самостоятелна кариера, включваща и съвместните му изяви с режисьора Blake Edwards.
Първият им съвместен проект е телевизионният сериал „Peter Gunn“, който се оказва доста успешен и дава началото на поредица от 30 съвместни филма в рамките на 35 години. В тях Mancini успява да наложи вмъкването на джаз елементи в оркестрациите, и това се оказва сполучливо начинание, отличено с множество награди.
Ето защо за мнозина е напълно естествено когато Blake Edwards научава, че му е възложено да режисира филма „Закуска в „Тифани“, да покани Henry Mancini да подготви музикалния съпровод.
И тук Mancini успява да постигне нов връх с музиката към филма, белязан от песента „Moon River“ („Лунна Река“) по текст на Johnny Mercer, която се нарежда сред най-популярните за всички времена. Макар тази композиция да има над хиляда интерпретации, до края на живота си Mancini смята, че версията на Audrey Hepburn най-близко съответства на неговите очаквания.
Албума „Breakfast At Tiffany’s“ или „Закуска в „Тифани“, записан с участието на оркестър, хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 29 септември, и този път след новините в 22:00 ч.
“Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През месец август тази година получих изненадващо предложение от наш редовен слушател. Г-н Димитър Дженев от Чирпан ми писа на официалния сайт на предаването, че може да ми предостави уникален запис от 1977 г. на първата българска рок опера. След време получих записа, както и допълнителна информация и така започна изследователска дейност с тогавашните членове на групата ЗЛАТНИ СТРУНИ. Техният проект „Легенда за тракийското съкровище“ обаче се оказа унищожен в архивите на БНР, продуцент на операта, по партийно-административно нареждане.
Свързах се с Иван Мишев в Торонто, Канада, тогава ръководител на ЗЛАТНИ СТРУНИ, и той си спомни: „Заедно с брат ми Боби замислихме да направим рок опера докато бяхме на турне в СССР, силно повлияни от „Jesus Christ Superstar”. Идеята ни бе операта да бъде представяна заедно с тракийските съкровища, които под патронажа на Людмила Живкова се показваха по света, да има визуални и сценични елементи, балет. Така и ние щяхме да имаме възможност да излезем в страните на Запад, което не ни позволяваха по това време. Купихме военен парашут, разрязахме го и върху него бяха изобразени фрагменти от Казанлъшката гробница, направихме копия на Панагюрското златно съкровище, ние пък се облякохме като жреци, имаше балет и пантомима с Вельо Горанов и така подготвихме цялостно музикално-сценично представление“.
Златни струни – Легенда за тракийското съкровище
Христо Ламбрев също го чух и видях, той е в София, и така разбрах, че по това време е единственият с музикално образование в ЗЛАТНИ СТРУНИ, нещо повече, той е завършил Консерваторията (сега НМА „проф. Панчо Владигеров“), Инструменталния факултет, специалност пиано. Затова върху него пада основната тежест за композирането и аранжиментите на музикалните идеи, които съчиняват с Иван Мишев, но и другите членове на ЗЛАТНИ СТРУНИ имат принос. Христо се нае да възстанови по записа от Д. Дженев съдържанието и участниците в рок операта, защото за тези 41 години не беше останала писмена следа, а либретистът Георги Гогов вече го няма сред нас…
И така, в записите участват наред с групата ЗЛАТНИ СТРУНИ певците Асен Селимски, Ани Павлова, Маргарита Хранова, както и Естрадно-симфоничният оркестър на БНР с диригент Дечо Таралежков, който заедно с Христо Ламбрев прави оркестрациите.
В повествованието оживяват Севт, тракийски цар, и неговата гибел в битка, жена му Лесескепра, обречена да го последва на оня свят, жреците и ваятелят, чийто творения стигат до наши дни.
След две официални представления в залата на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и едно закрито прослушване пред почти пълния състав на Съюза на българските композитори заедно с представители на Държавна сигурност, рок операта е спряна, а по-късно и заличена като звукозапис в БНР.
Радио премиерата на първата българска рок опера “Легенда за тракийското съкровище” ще се състои на 22 септември, специално за Деня на независимостта, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 22:00 ч.
“Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Епосът „Калевала”, едно от най-значимите произведения във финската литература, отдавна получи признанието на литературната критика, която го постави редом до такива заглавия като шумерският „Гилгамеш”, индийските „Махабхарата” и „Рамаяна”, гръцките „Илиада” и „Одисея”, римският „Енеида”, английският „Беовулф”, германският „Песента на нибелунгите”, персийският „Шахнаме”. Този труд има толкова съществено значение за хората във Финландия, че всяка година на 28 февруари те отбелязват неговата първа публикация през 1835 година. Защото „Калевала” е поетична енциклопедия на финския народен живот, обобщена картина на древния свят. И още нещо: Джон Толкин признава, че „Калевала“ е един от източниците му на вдъхновение при написването на „Силмарилиън”, подобно на Лонгфелоу и неговата „Песента на Хаяуата”, създадена под влиянието на този епос.
Amorphis – Skyforger
Първите опити да се съберат и редактират стиховете в „Калевала” са от 1822 година и са дело на Закариас Топелиус, макар още през 1670 година да са регистрирани записи на фински фолклорни текстове. Те обаче остават без съществено влияние, докато през 1835 година финският учен Елиас Льонрот не публикува 12 хиляди реда, последвани през 1849 година от второ издание, съдържащо 23 хиляди стиха с осем стъпков хорей. Всъщност първата изследователска експедиция за събиране на стиховете датира от 1827 година, като са извършени общо 11 такива експедиции и е интересно да се отбележи, че в по-голямата си част тогава стиховете са изпълнявани като песни в пентатоничен лад в съпровод на кантеле – 5-струнна цитра.
Действието в епоса се развива около приключенията на Вайнемойнен – вечният вълшебник певец, ковача Илмаринен и щуравия Леминкайнен. Основните сюжетни линии са свързани с опитите на Вайнемойнен да се ожени за дъщерята на магьосницата Лухи, която е стопанка на Севера и господарка на Похьола, северният край и страна на мрака. Друга част от епоса е посветена на приключенията на героите в опитите им да си присвоят вълшебната воденица Сампо, която произвежда сол, храна и злато за своя притежател.
Финландската група AMORPHIS посвещава поредица албуми с интерпретации на „Калевала”, сред които се спряхме на “Skyforger” („Небесен ковач“), това е техният девети студиен албум. Както и в предишните им издания, текстовете са английски преводи на фински стихотворения. Те са базирани на „Калевала” и са написани от Pekka Kainulainen – доста сложни и метафорични разкази за любовта, самотата, загубата, смисъла от съществуването и небесните герои.
За разлика от двата предишни албума на AMORPHIS, „Небесен ковач“ е базиран на различни части от няколко руни (глави) в епоса, но представени от гледната точка на един човек, като са фокусирани върху ковача Илмаринен. В този смисъл това е връщане към подхода от „Tales From The Thousand Lakes“ от 1994 г., в който са представени истории от различни части на „Калевала”.
Албума “Skyforger” или „Небесен ковач“, ще чуем на 15 септември, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 22:00 ч.
“The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 30 юли 2018 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 82 години. Месец и половина преди това издаде нов албум “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“). Жив и здрав е и Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на всеки две години.
Той е носител на 7 отличия Grammy, има 5 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: „Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината.“. Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител, сред които Jimi Hendrix, всички от ROLLING STONES, Eric Clapton, Stevie Ray Vaughan и John Mayer.
Buddy Guy често е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил „Chicago Blues“, но той самият не приема това определение: „Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, затова ни нарекоха „Chicago Blues“, но ако трябва да сме точни, това е чист „Southern Blues“.
В музикално отношение 18-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy „Блусът е жив и здрав“ е типичен Electric Blues Album, този път с гост музиканти Mick Jagger, Keith Richards, Jeff Beck и James Bay. Що се отнася до съдържанието на 15-те песни, доминираща е темата за тленността, за духовното наследство и бъдещето на блуса.
Албумът започва с песента „A Few Good Years“ („Няколко добри години“), в която Buddy пее с надежда да му остане повече време: „Няколко добри години са всичко, от което имам нужда сега, моля те, моля те, Господи, изпрати ми няколко добри години.“ В други песни той хвали ангелите си („Somebody Up There“) и съжалява за неизбежността на отпътуващия влак в „When My Day Comes“ („Когато ми дойде денят“), в „Blue No More“ („Няма повече тъга“) ни разказва за преживяванията на един блусмен в Деня на страшния съд. Албумът завършва с две песни, които отразяват днешната реалност на блуса. В „End Of The Line“ („Краят на линията“) виждаме тъгата на Guy за това колко е стар, но все още свири, макар да е все по-близо до края на кариерата си. След като размишлява за смъртта, той твърди, че „няма как повече да се държи“. Всичко това върви успоредно с оптимистичен ритъм, за да се противопостави на отрезвяващата реалност в текстовете, че много от блус легендите вече си отидоха, но той все още е силен, за да запази жанра жив, и като цяло Buddy звучи в албума с покоряваща жизненост.
Той заявява: „Обещах докато съм жив, да поддържам блуса жив, това ми поръчаха моите стари приятели Junior Wells, Muddy Waters, B.B. King, Howlin’ Wolf“. Пред прага на небесните порти той ни представя отговорността си да утвърждава формата на това най-американско изкуство в наши дни.
„Всеки път, когато влизам в студиото, за да записвам – допълва Buddy Guy – се опитвам да дам най-доброто от себе си, за да поддържам блуса жив, и това изисква страшно много усилия, малцина се тези, които го правят, дори ROLLING STONES не правят хит всеки път. Проблемът е, че блусът вече го няма по радиостанциите, можете да го чуете само в клубовете, а ми се иска да звучи по някоя от големите радиостанции Muddy Waters например, така че бъдещият Muddy Waters да слуша и да си каже „каква страхотна музика, никога не съм чувал нещо подобно“. Трябва да сме признателни на британските групи от 60-те години, например ROLLING STONES, те когато дойдоха в САЩ, бяха потресени, че гениите на блуса бяха тогава в задния двор на нашата култура. ROLLING STONES поканиха Muddy да свири на техните концерти и показаха на света какво съкровище имаме в тази музика“.
Продуцентът на албума Tom Hambridge допълва: „Buddy влага всичко от себе си докато прави музика. Всеки път отправя обръщението на живота си чрез албума, който издава. Имах късмета да съм с него по време на записите на „Блусът е жив и здрав“ и да видя как музикантите от ROLLING STONES се вдъхновяват от неговото присъствие, те бяха като деца в страната на чудесата, така му се радваха и това беше прекрасно.“
Албума “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“), ще чуем на 11 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините в 21:00 ч.
“All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Сън в съня,
живот в живота,
песен в песента,
тайната живее скрита.
Свят във свят,
ум в ума,
време времето таи,
чудото е истинско!
С тези редове започва песента на делфините, за да продължи като червена нишка в 36-ия студиен албум на австрийски музикант GANDALF. Неговото истинско име е Heinz Strobl и негови концептуални произведения са звучали три пъти в „Картини от една изложба“, включително и интерпретация на знаковия роман „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран.
GANDALF има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Спечелил си е прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.
В неговата музика – интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи. Той ни описва разнообразни настроения и ни води към света на вълшебството с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например Steve Hackett (бивш китарист на GENESIS), тунизиеца Dhafer Youssef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.
Gandalf – All is One – One is All
С албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“) GANDALF отново ни кани на приказно пътешествие:
„Докато скитах през разнообразието от удивителни пейзажи на Канарските острови, творческият ми поток се разви по един много специален начин, който се опитах да уловя и да представя не само с обичайния инструментариум от китари, клавишни инструменти и оркестър.
Когато създавам музика, имам усещането, че предприемам пътешествие в неизвестното и никога не съм сигурен къде ще стигна. За мен е важно да изследвам нови територии, харесва ми да пътувам и да се завръщам с ново вдъхновение.
Очарованието на такива места като Канарските острови е, че можете да откриете на едно място много елементи от развитието на повърхността на нашата планета, такава, каквато я виждаме днес в различни държави. Има области, наскоро залети от течна лава, само преди около четиридесет години; пустиня от камъни и пепел; напълно изгорени места, без признаци на живот. Другаде пък е поникнало първото зелено растение върху бледите вулканичните склонове, а след всичко това се спускаме в богати и плодородни райони, все едно сме в градините на Рая. Това е изключително вдъхновяващо: толкова много красота и разнообразие.
Така един ден ми дойде наум текстът на песента „All Is One“ и вече знаех, че полската певица Agnès Milewski ще е нейният изпълнител. Изглежда, че съществува общ космически закон, който може да се намери във всичко, което съществува – от най-малките частици на материята до планетарните системи и галактиките – и така всички неща са свързани по особен начин. Това е темата на песента, хареса ми и тогава реших, че това ще бъде и концепцията за албума.
Надявам се музиката ми да ви пренесе на вдъхновяващи и вълшебни места, защото си мисля, че ние музикантите не можем да променим този свят. Но пък съм сигурен, че с моята музика мога да ви изпратя положителни сигнали и в някаква степен да дам утеха и вяра на хората в цялата тази лудост, в която живеем“ – завършва GANDALF.
Албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“), ще чуем на 4 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.
“King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на ноември 2001 година норвежкият китарист Kim Stenberg замисля да създаде рок група, в чиято музика намират отражение влиянията на PINK FLOYD, GENESIS, DEEP PURPLE, YES, FRANK ZAPPA и KANSAS, но и на по-новите формации на NEAL MORSE, SPOCK’S BEARD, DREAM THEATER и TRANSATLANTIC. В началото започват с кавъри на прогресив рок групи, като по време на публични представления представят и по няколко свои композиции.
Това е така до 2005 година, когато издават дебютния си албум „Motions of Desire“. В него MAGIC PIE представят доста своеобразна смес от класически прогресив рок със класически хард рок, която веднага намира радушен прием сред слушателите от цял свят, и продължават да развиват тази линия в наши дни. Те не копират и не имитират никого, просто се вдъхновяват и работят с уникалния си стил. Това се оказва печеливша формула, която им носи няколко награди за най-добър албум на годината.
Magic Pie – King for a Day
Показателно е, че MAGIC PIE са канени да свирят на множество фестивали, и имат съвместни участия със състави като SAGA, PENDRAGON, KEN HENSLEY, SPOCK’S BEARD, SCORPIONS, FOCUS, PAIN OF SALVATION и OPETH.
В своя четвърти студиен албум “King For A Day” („Крал за един ден“) те ни представят „сборник с разкази“, обединени от темата за избора на път, който правим в различни ситуации. Някои пътища са прави, други са с криволици, а трети ни водят към задънена улица, твърди певецът Eiríkur Hauksson, който е и автор на текстовете. По тях ще срещнем млад човек, който многократно проиграва дадените му възможности, имал всички шансове да успее, преди да се провали. В друг случай виждаме вътрешния конфликт между гласа на съвестта и на желанието, нещо като борбата между противоположностите Ин и Ян. По-нататък те ни представят образа на нарцистичен, егоистичен и безмилостен човек, ще доловим сблъсъка с намеренията за самоубийство след загубена любов и терапията с хапчета, за да стигнем до епичната история на „краля за един ден“, вдъхновена от Parry, героя на Robin Williams във филма на Terry Gilliam “The Fisher King“ („Кралят на рибарите“, 1991). Неговата нагласа добре се илюстрира от следния текст от едноименната песен: „Аз съм просто един обикновен човек, изгубил вярата си във въпроса „кой съм“ когато се събудих, за да се сблъскам с наближаващия влак на реалността“. За разлика от филма на Gilliam, тук действията на „краля“ приемат трагичен обрат…
Особено осезателно в албума „Крал за един ден“ е присъствието на двамата певци Eiríkur Hauksson и Eirik Hanssen, както и на продуцента Rich Mouser, когото знаем от съвместните му проекти с TEARS FOR FEARS, DREAM THEATER, TRANSATLANTIC, Chris Cornell, Mike Portnoy и SPOCK‘S BEARD.
Албума “King For A Day”, или „Крал за един ден“, ще чуем на 28 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.
“Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Италианската група FORESHADOWING има добър слушателски прием у нас. Техните песни често са определяни като меланхолични и песимистични, наситени с мрак и безнадеждност. FORESHADOWING се изявяват сред внушителна поредица италиански готик метъл групи, но това не им пречи често да бъдат сравнявани с DEPECHE MODE, главно поради излъчваната тъга и умението да правят запомнящи се мелодии. Музикантите от групата обогатяват стилистиката на готик-дуум метъла, и добавяйки епично и ефирно звучене на места, постигат своеобразен съвременен стил.
В своя четвърти студиен албум “Seven Heads Ten Horns” („Седем глави десет рога“) те ни представят тревогите си за бъдещето на Европа, за нарастващата нетолерантност и презрение към другите култури. Всичко това е преплетено с библейски препратки и алюзии с историята на Вавилон.
Foreshadowing – Seven Heads Ten Horns
Пианистът и авторът на текста към песните Francesco Sosto споделя:
„Концепцията на албума е за факта, че Европа възприе визията за обединение, но Европейският съюз бе създаден с други намерения. Основната идея беше да се направи нещо като Съединените щати, една нация, с едно правителство, но резултатът е обратното, тук доминира интересът на една нация да надделее над всички останали. Мисля, че идеята за съвременна Европа е на път да се срине и може лесно да се свърже с историята на Вавилонската кула. Намерихме някои прилики с това праисторическо събитие и това беше отправната точка, който ни накара да създадем концепцията на албума. В „Седем глави десет рога“ има препратки към Библията, към книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), които са дълбоко свързани с идеята за обединена Европа.
Също така установихме, че в основната сграда на Европейския парламент има символ на жена, която язди звяр със седем глави и десет рога. Това беше идеята за албума, а също и фактът, че живеем в ситуация, в която чувстваме безпокойството от всичко случващо се и искахме да го изразим. Ние винаги изразяваме чувствата си към конкретните ситуации, в които живеем ден след ден. Това е тематика, засягаща всички нас и искахме да изразим мнението си за актуалните събития, които ни безпокоят, като използваме метафори. Подобни неща правехме и преди, направихме го в албумите „Days Of Nothing“, „Oionos“ и „Second World“. Смятаме, че тази формула работи добре при нас и ни помага да дадем на песните самобитна атмосфера. Ако в съзнанието си вече имате концепцията на албума, лесно ще може да намерите най-добрата среда за нея“.
Пианистът и композиторът Alessandro Pace добавя:
„Основното ни притеснение идва от упадъка на Европа, или по-точно на Европейския съюз – огромен проект, който като че ли се разпада пред очите ни точно като Вавилонската кула. Повечето текстове на песните са повлияни от конкретни събития, които се случиха в Европа и в Близкия Изток. По принцип в песните ни винаги има някаква апокалиптична символика. В „Седем глави десет рога“ обсъждаме проблеми, които на пръв поглед може да изглеждат различни един от друг, но всъщност те са свързани с основната тема на албума. Не знам дали вървим към хаос, но това, което можеш да почувстваш днес в Европа, е разочарование. Мисля, че нещо вече се движи в тази посока, вижте какво се случва след Brexit“.
Албума “Seven Heads Ten Horns” или „Седем глави 10 рога“, ще чуем на 21 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 18:00 ч.
The Other Side 