Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 28)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Сън в съня,
живот в живота,
песен в песента,
тайната живее скрита.
Свят във свят,
ум в ума,
време времето таи,
чудото е истинско!
С тези редове започва песента на делфините, за да продължи като червена нишка в 36-ия студиен албум на австрийски музикант GANDALF. Неговото истинско име е Heinz Strobl и негови концептуални произведения са звучали три пъти в „Картини от една изложба“, включително и интерпретация на знаковия роман „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран.
GANDALF има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Спечелил си е прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.
В неговата музика – интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи. Той ни описва разнообразни настроения и ни води към света на вълшебството с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например Steve Hackett (бивш китарист на GENESIS), тунизиеца Dhafer Youssef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.
Gandalf – All is One – One is All
С албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“) GANDALF отново ни кани на приказно пътешествие:
„Докато скитах през разнообразието от удивителни пейзажи на Канарските острови, творческият ми поток се разви по един много специален начин, който се опитах да уловя и да представя не само с обичайния инструментариум от китари, клавишни инструменти и оркестър.
Когато създавам музика, имам усещането, че предприемам пътешествие в неизвестното и никога не съм сигурен къде ще стигна. За мен е важно да изследвам нови територии, харесва ми да пътувам и да се завръщам с ново вдъхновение.
Очарованието на такива места като Канарските острови е, че можете да откриете на едно място много елементи от развитието на повърхността на нашата планета, такава, каквато я виждаме днес в различни държави. Има области, наскоро залети от течна лава, само преди около четиридесет години; пустиня от камъни и пепел; напълно изгорени места, без признаци на живот. Другаде пък е поникнало първото зелено растение върху бледите вулканичните склонове, а след всичко това се спускаме в богати и плодородни райони, все едно сме в градините на Рая. Това е изключително вдъхновяващо: толкова много красота и разнообразие.
Така един ден ми дойде наум текстът на песента „All Is One“ и вече знаех, че полската певица Agnès Milewski ще е нейният изпълнител. Изглежда, че съществува общ космически закон, който може да се намери във всичко, което съществува – от най-малките частици на материята до планетарните системи и галактиките – и така всички неща са свързани по особен начин. Това е темата на песента, хареса ми и тогава реших, че това ще бъде и концепцията за албума.
Надявам се музиката ми да ви пренесе на вдъхновяващи и вълшебни места, защото си мисля, че ние музикантите не можем да променим този свят. Но пък съм сигурен, че с моята музика мога да ви изпратя положителни сигнали и в някаква степен да дам утеха и вяра на хората в цялата тази лудост, в която живеем“ – завършва GANDALF.
Албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“), ще чуем на 4 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.
“King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на ноември 2001 година норвежкият китарист Kim Stenberg замисля да създаде рок група, в чиято музика намират отражение влиянията на PINK FLOYD, GENESIS, DEEP PURPLE, YES, FRANK ZAPPA и KANSAS, но и на по-новите формации на NEAL MORSE, SPOCK’S BEARD, DREAM THEATER и TRANSATLANTIC. В началото започват с кавъри на прогресив рок групи, като по време на публични представления представят и по няколко свои композиции.
Това е така до 2005 година, когато издават дебютния си албум „Motions of Desire“. В него MAGIC PIE представят доста своеобразна смес от класически прогресив рок със класически хард рок, която веднага намира радушен прием сред слушателите от цял свят, и продължават да развиват тази линия в наши дни. Те не копират и не имитират никого, просто се вдъхновяват и работят с уникалния си стил. Това се оказва печеливша формула, която им носи няколко награди за най-добър албум на годината.
Magic Pie – King for a Day
Показателно е, че MAGIC PIE са канени да свирят на множество фестивали, и имат съвместни участия със състави като SAGA, PENDRAGON, KEN HENSLEY, SPOCK’S BEARD, SCORPIONS, FOCUS, PAIN OF SALVATION и OPETH.
В своя четвърти студиен албум “King For A Day” („Крал за един ден“) те ни представят „сборник с разкази“, обединени от темата за избора на път, който правим в различни ситуации. Някои пътища са прави, други са с криволици, а трети ни водят към задънена улица, твърди певецът Eiríkur Hauksson, който е и автор на текстовете. По тях ще срещнем млад човек, който многократно проиграва дадените му възможности, имал всички шансове да успее, преди да се провали. В друг случай виждаме вътрешния конфликт между гласа на съвестта и на желанието, нещо като борбата между противоположностите Ин и Ян. По-нататък те ни представят образа на нарцистичен, егоистичен и безмилостен човек, ще доловим сблъсъка с намеренията за самоубийство след загубена любов и терапията с хапчета, за да стигнем до епичната история на „краля за един ден“, вдъхновена от Parry, героя на Robin Williams във филма на Terry Gilliam “The Fisher King“ („Кралят на рибарите“, 1991). Неговата нагласа добре се илюстрира от следния текст от едноименната песен: „Аз съм просто един обикновен човек, изгубил вярата си във въпроса „кой съм“ когато се събудих, за да се сблъскам с наближаващия влак на реалността“. За разлика от филма на Gilliam, тук действията на „краля“ приемат трагичен обрат…
Особено осезателно в албума „Крал за един ден“ е присъствието на двамата певци Eiríkur Hauksson и Eirik Hanssen, както и на продуцента Rich Mouser, когото знаем от съвместните му проекти с TEARS FOR FEARS, DREAM THEATER, TRANSATLANTIC, Chris Cornell, Mike Portnoy и SPOCK‘S BEARD.
Албума “King For A Day”, или „Крал за един ден“, ще чуем на 28 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.
“Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Италианската група FORESHADOWING има добър слушателски прием у нас. Техните песни често са определяни като меланхолични и песимистични, наситени с мрак и безнадеждност. FORESHADOWING се изявяват сред внушителна поредица италиански готик метъл групи, но това не им пречи често да бъдат сравнявани с DEPECHE MODE, главно поради излъчваната тъга и умението да правят запомнящи се мелодии. Музикантите от групата обогатяват стилистиката на готик-дуум метъла, и добавяйки епично и ефирно звучене на места, постигат своеобразен съвременен стил.
В своя четвърти студиен албум “Seven Heads Ten Horns” („Седем глави десет рога“) те ни представят тревогите си за бъдещето на Европа, за нарастващата нетолерантност и презрение към другите култури. Всичко това е преплетено с библейски препратки и алюзии с историята на Вавилон.
Foreshadowing – Seven Heads Ten Horns
Пианистът и авторът на текста към песните Francesco Sosto споделя:
„Концепцията на албума е за факта, че Европа възприе визията за обединение, но Европейският съюз бе създаден с други намерения. Основната идея беше да се направи нещо като Съединените щати, една нация, с едно правителство, но резултатът е обратното, тук доминира интересът на една нация да надделее над всички останали. Мисля, че идеята за съвременна Европа е на път да се срине и може лесно да се свърже с историята на Вавилонската кула. Намерихме някои прилики с това праисторическо събитие и това беше отправната точка, който ни накара да създадем концепцията на албума. В „Седем глави десет рога“ има препратки към Библията, към книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), които са дълбоко свързани с идеята за обединена Европа.
Също така установихме, че в основната сграда на Европейския парламент има символ на жена, която язди звяр със седем глави и десет рога. Това беше идеята за албума, а също и фактът, че живеем в ситуация, в която чувстваме безпокойството от всичко случващо се и искахме да го изразим. Ние винаги изразяваме чувствата си към конкретните ситуации, в които живеем ден след ден. Това е тематика, засягаща всички нас и искахме да изразим мнението си за актуалните събития, които ни безпокоят, като използваме метафори. Подобни неща правехме и преди, направихме го в албумите „Days Of Nothing“, „Oionos“ и „Second World“. Смятаме, че тази формула работи добре при нас и ни помага да дадем на песните самобитна атмосфера. Ако в съзнанието си вече имате концепцията на албума, лесно ще може да намерите най-добрата среда за нея“.
Пианистът и композиторът Alessandro Pace добавя:
„Основното ни притеснение идва от упадъка на Европа, или по-точно на Европейския съюз – огромен проект, който като че ли се разпада пред очите ни точно като Вавилонската кула. Повечето текстове на песните са повлияни от конкретни събития, които се случиха в Европа и в Близкия Изток. По принцип в песните ни винаги има някаква апокалиптична символика. В „Седем глави десет рога“ обсъждаме проблеми, които на пръв поглед може да изглеждат различни един от друг, но всъщност те са свързани с основната тема на албума. Не знам дали вървим към хаос, но това, което можеш да почувстваш днес в Европа, е разочарование. Мисля, че нещо вече се движи в тази посока, вижте какво се случва след Brexit“.
Албума “Seven Heads Ten Horns” или „Седем глави 10 рога“, ще чуем на 21 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 18:00 ч.
“Flowers” от Jimmy Greene в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Flowers” от Jimmy Greene, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Голяма беда сполетява саксофониста Jimmy Greene. На 14 декември 2012 г. 6-годишната му дъщеря Ana Grace Márquez-Greene e убита заедно с 19 други деца и 6 учители в училището Sandy Hook Elementary School в Newtown, щата Кънектикът.
Две години по-късно Greene издава албума „Beautiful Life“ („Красив живот“), в който превръща своето лично страдание в музика, вдъхновяваща за душата и красива за слуха. Записан с участието на впечатляващ състав музиканти, сред които Pat Metheny, Kenny Barron, Christian McBride и гостувалия у нас Kurt Elling, този албум е високо оценен от слушателите и критиката с номинация за наградата Grammy на следващата година.
Един отзив обаче озадачава Greene след представяне на албума на живо. Към него си приближава съученичка на дъщеря му Ana и му заявява, че тази музика е ужасно бавна и тъжна, за да е в памет на момиче, толкова обичащо да танцува. Първоначално Greene деликатно отхвърля тази забележка, но след няколко дни размисля и решава, че съученичката на дъщеря му има право.
Jimmy Greene – Flowers
Така той замисля проекта “Flowers” („Цветя“), и в него ни разкрива човек, който никога няма да се освободи напълно от болката си, но който е много по-свързан с паметта за жизнеността и любовта към живота на дъщеря си, отколкото с трагедията от нейната смърт. Greene представя любовта на Ana към танцуването с ведра музикална програма, наситена с ритми от Северна и Южна Америка. Тя включва 10 оригинални композиции и кавър на песен от Level 42 (”Something About You”, 1985), сред които са две песни с негови текстове.
„В този албум си представям, че Ana ни кани да танцуваме – заявява Greene. – Песента „Цветя“, дала име и на албума, беше вдъхновена от книга с красиво изрисувани от нея цветя. Намерих я на бюрото на Ana, когато влязох в нейната стая за първи път след убийството й. Книгата явно беше приготвена за мен, и макар да беше в навечерието на Рождество Христово, не беше за подарък, и нямаше друга причина, освен просто да изрази любовта си към мен. И макар сърцето да ме боли всеки миг всеки ден, исках текстът да изрази радостта, която знаех, че изпитва, докато рисува цветята за своя баща. Тя просто искаше да направи нещо хубаво за своя татко. Тя щеше и занапред да прави такива неща просто за да освежи деня на някой човек. Такова бе моето малко момиче.“
За реализация на проекта Jimmy Greene кани музиканти от две свои формации. Първата, „Love in Action“, включва пианиста Renee Rosnes, бас китариста и контрабасиста John Patitucci и барабаниста Jeff “Tain” Watts с помощта на перкусиониста Rogerio Boccato и китариста Mike Moreno.
Другата е квартетът на Greene, състоящ се от пианиста Kevin Hays, бас китариста Ben Williams и барабаниста Otis Brown III. Отделно ще спомена певиците Jean Baylor и Sheena Rattai, които внасят особена лиричност и интимност в общата звучност.
Албума “Flowers”, или „Цветя“, ще чуем на 14 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.
“Seas of Change” от GALAHAD в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seas of Change” от GALAHAD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Политическите изяви на рок музикантите предизвикват доста противоречиви реакции в последно време. Някои от симпатизантите на Roger Waters – особено в Америка, а и у нас, претендират издаденият миналата година албум „Is this the Life We Realy Want?” и последвалото турне да им предоставя само развлечение, а да не ги занимава с политика. Те не предявяват подобни претенции към MARILLION и не по-малко политически ангажирания албум F.E.A.R. от приблизително същия период. Това са само два примера, чийто списък всеки може да продължи.
Доскоро музикантите от британската Progressive Rock група GALAHAD доста повърхностно се занимаваха с политика, с един-два примера като песента „Chamber of Horrors“ („Камара на ужасите“) от 1991 г. в албума „Nothing is Written“ („Нищо не е написано“) визираха обстановката в британския парламент след оставката на Margaret Thatcher. Същевременно певецът на групата Stuart Nicholson никога не беше писал текстове, с които да налага личните си политически възгледи, предпочитайки да представя гледната точка на другите.
Galahad – Seas of Change
Очевидно събитията от последните години във Великобритания, особено около референдума за излизане от Европейския съюз, насочват Nicholson да използва енергиите, извлечени от обществените дискусии и го вдъхновяват при подготовката на най-новия им албум “Seas Of Change” („Морета на промяната“). Той отново говори от позицията на „коментатор“, вместо да взема нечия страна.
Като цяло текстовете се отнасят до Brexit и политическия климат в Англия. В своя десети студиен албум музикантите от GALAHAD ни представят епизоди със социално безсилие, масово объркване, несигурно бъдеще, протести срещу управляващите страната. В албума диша чувството на неудовлетвореност и гняв, което витае в британското общество. „Морета на промяната“ е точно за това: промяна – за добро или за по-лошо.
В музикално отношение албумът се състои от една песен с продължителност от 42 минути, която носи характеристиките на сюита, разделена на невидими части. Образите са сякаш предназначени за музикален съпровод на филм с елементи на symphonic metal.
Албума “Seas Of Change”, или „Морета на промяната“, записан с оркестър, ще чуем на 7 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.
“You Will Not Die” от Nakhane в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “You Will Not Die” от Nakhane, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Не става да се събудиш сутрин и да си кажеш: „Искам да бъда певец, искам да бъда танцьор“. Ти си избран и това е твоето призвание. Използваш таланта си, за да се вслушаш какво предците и старейшините ти казват и посвещаваш целия си живот на това. Никога не съм го избирал, то ме избра.“
Ето така многостранно надареният талант от Южна Африка Nakhane ни въвежда в света на своето творчество като впечатляващ композитор, певец, актьор и писател, удостоен с множество награди.
Той е роден в малкото градче Alice в провинция Eastern Cape, в консервативно семейство с християнски традиции, но израства в Port Elizabeth. Детството му протича в четене на книги и репетиции с местния духов оркестър, където свири на тромбон, и с участия в църковния хор. Двама писатели му правят силно впечатление – James Baldwin и Michael Cunningham – и това оставя ярка диря в Nakhane, а сред музикантите той откроява Kate Bush, David Bowie, Jeff Buckley, Prince, Nina Simone, Radiohead, Brenda Fassie от Южна Африка, както и Gospel певците Mahalia Jackson и Andrae Crouch.
Всичко това добре личи във втория студиен албум на Nakhane, озаглавен “You Will Not Die” („Ти няма да умреш“), в чийто 11 песни той ни представя меланхолично изследване на някои от своите най-интимните преживявания.
Nakhane – You Will Not Die
„Идеите ми – казва той – идват от небитието, дали е от Бог или предците ни, или в каквото вярваш, – трябва да ги уловиш, преди те да се върнат в етера, убедих се, че срокът е три месеца. От друга страна това е начин да премахнеш болката си и да я представиш като поетичен образ. Преди да съчинявам нещо, си го представям като безформено съзвездие, което на хартията придобива ясни очертания.
В този албум ще откриете голяма част от моето детство и нещата, които ме оформиха по-късно. Не съм сигурен дали това лекува, но може да предизвика по-добри чувства и така да получим облекчение. Музиката не променя нищо за съжаление, научих го по трудния начин.
Същевременно в песните ми ще откриете неща от ежедневието на една любовна връзка, за които не се говори много: например да обичаш силно някого, но точно тази седмица да не те привлича сексуално, или така да те изкара от себе си, че да ти идва да го убиеш, а може и да го гледаш и да си казваш: о, това е най-доброто нещо в живота ми точно сега. Тези неща ги има в литературата, но трудно ще ги открием в песните днес.“
Подготовката на албума „Ти няма да умреш“ заема 4 години, през които Nakhane участва във филма The Wound, отпечатва сборника с разкази „Piggy Boy’s Blues“, а неговата пословична взискателност го кара да преработва многократно всеки елемент от песните.
„Знаех точно какъв албум искам да направя – казва той, – знаех, че не искам акустична китара. Знаех, че ще го напиша на пиано. Знаех, че искам да е електронен. Знаех, че ще има пиано балади. И знаех, че ще се основава на гласа ми“.
В изпълненията от албума ще открием образи, които тематично се докосват до духовността: има моменти на страдание и отчаяние, в следващите пък ни обгръща спокойствие. Основното послание се носи от гласа на Nakhane, който се плъзга и бушува около текстури и звукови пейзажи. Всяка песен вибрира с благоговение от истински преживявания и от болка, която е била усетена и преработена, за да стане достъпна в обобщаващ образ.
И още нещо интересно около създаването на албума, което споделя Nakhane:
„Един ден бях блокирал и отидох да ми гледат на Таро карти. Там ми казаха, че трябва да се върна в местата, където съм израснал и просто да ги докосна. Аз отвърнах: „Тези места са толкова пълни с травми, че наистина не искам да се връщам там“. Гладачката на Таро обаче ми нареди да вървя, да отида там и да приключа с проблема. Така и направих. Отидох там. Седнах в къщата, където живеехме преди, и просто се огледах. Когато се върнах у дома следобед, издърпах завесите и изпаднах в дълбок, наистина дълбок сън. Когато отворих очите си, първото нещо, което направих, беше да напиша песента „Teen Prayer“, която е последната в албума. Станах, отидох до пианото и я написах. Тогава разбрах, че съм готов“.
Албума “You Will Not Die” или „Ти няма да умреш“, ще чуем на 30 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Stage” от AVENGED SEVENFOLD в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Stage” от AVENGED SEVENFOLD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Калифорнийската Heavy Metal група AVENGED SEVENFOLD е добре позната сред любителите на този стил с издадените седем студийни албума, продадени в общ тираж над 8 милиона.
„The Stage“ („Сцената“) от 2016 г. е техният първи концептуален албум, с който бележат промяна в стилистиката на състава в посока на Progressive Metal звучността.
Avenged Sevenfold – The Stage
Основните теми в него са за развитието на човечеството с навлизането на новите технологии, повлияни в известна степен от писанията на Carl Sagan и Elon Musk: заплахата от прекомерната роля на решенията с изкуствен интелект, самоунищожението на човешката цивилизация в резултат на ядрена война и на неуспешни изпитания от NASA, за срещите ни с извънземни цивилизации и парадокса на Fermi, за отстояването на научните принципи от Giordano Bruno и неговата смъртна присъда, за симулирането на процеси в рамките на холографския модел на вселената, за мястото на религията и т.н., намерили място за изява на „Сцената“.
Певецът Matthew Shadows споделя:
„В песента „Парадигма“ се говори за нанороботите и как те потенциално биха могли да бъдат използвани в бъдещето за лекуване на болести и да ни помогнат да живеем вечно. Но псе питам в този момент каква част от нас ще бъде човешко същество: ако сте 70 процента машина и 30 процента човек, ще загубите ли себе си? Или в „Създаване на бог“ – компютрите стават все по-умни и по-умни, и изведнъж заемат мястото на наши богове, те са много по-интелигентни от нас, а ние им приличаме на маймуни или на мравки. В „Сцената“ пък говорим за човечеството и за начина, по който хората се отнасят един към друг през цялата история. Тя се разказва от гледна точка на човек, който израства и осъзнава покварата на нашия свят. Докато в „Съществуваме“ се опитваме да направим звуково представяне на Големия взрив с инструменталната част в първата част, пресъздаваща създаването на Вселената, а във втората част – на Земята, тук звучи също така гласът на астрофизика Neil Degrasse Tyson“.
Албума „The Stage“ или „Сцената“, записан с участието на две вокални групи, оркестър и солисти, ще чуем на 23 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.
Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла West Side Story („Уестсайдска История“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.
Kenton’s West Side Story
Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.
Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска История” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…
Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с Grammy за най-добро джаз изпълнение от голям състав.
Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.
Албума „Kenton’s West Side Story” или „Уестсайдската история на Кентън” ще чуем на 16 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската Progressive Rock група THIS WINTER MACHINE е създадена сравнително скоро, през май 2016 г., в West Yorkshire. Петима непознати преди това музиканти се събират в зала за репетиции и искрата между тях пламва. Началото не е съвсем обичайно, твърди певецът и продуцентът Al Wynter:
„Пуснах реклама на две три-места, на която се отзоваха Marcus (барабани) и Mark (клавишни инструменти), и един бас китарист, събрахме се, забихме и стана ОК. След няколко репетиции стана ясно, че бас китаристът няма да може да отделя необходимото време, и взехме на негово място Pete, когото познавах от години. Включихме също така китариста Jevo и така първият ни албум беше съчинен и записан за няколко седмици. Всъщност започнахме да записваме още от първата репетиция.
Името на групата THIS WINTER MACHINE (тази зимна машина) дойде от моя фантазия, в която по някакъв си старовремски начин дръглив кон с плуг дърпа през полето машина от викторианската епоха и променя земята от есента до зимата“.
This Winter Machine – The Man Who Never Was
Текстовете на песните пресъздават объркването и отчаянието, когато правим избор, и сме подложени на изкушение, водещо ни в грешна посока за търсене на нещо, което никога вече няма да намерим. Това е също така болезнено изживяване на всички неща, които биха могли да се случат, от шансовете и възможностите, които или са ни отминали, или са били пренебрегнати и многократно ни връщат към горчивото „твърде късно е“.
Фокусът също така е самотата, сериозното чувство за разминаване и кризата на идентичността, теми, които отразяват апатичното общество, в което живеем днес. Има и лични преживявания, например за загубата на една връзка, чакаща помирение, което никога няма да се осъществи, защото понякога, без значение колко силно искаме нещо, то не се случва.
Основната композиция носи заглавието на албума “The Man Who Never Was“ („Човекът, който никога не е бил“) и ни разказва за персонаж с изгубени спомени, неспособен да направи връзка с изображението си на стара снимка, убеден, че не е този, когото хората около него възприемат.
„В песните обикновено разказвам по една история с определен герой – добавя Al Wynter – Те имат някакъв автобиографичен елемент, доколкото ми се струва, но това все пак не съм аз. Наблюдавам нещата от живота, след което пиша за това. Но не смятам да обяснявам подробно текстовете си, мисля, че е по-добре хората да вземат от тях това, което искат.“
На 3 март 2018 г. THIS WINTER MACHINE са поканени да свирят заедно с MOSTLY AUTUMN при връчването на наградите на Classic Rock Society и са отличени с приза за най-добра нова група през 2017 г.
Албума “The Man Who Never Was“ или „Човекът, който никога не е бил“, ще чуем на 9 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“ОМ остава същият“ от СУРБАХАР в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “ОМ остава същият“ от СУРБАХАР, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Моето вдъхновение е природата, както и науката за вътрешното познание. Нашето съзнание има много въпроси, чиито отговори са забравени. Музиката, която правим, ни помага да си ги припомним.“
С тези думи Павел Стойчев ни въвежда в света на своята музика. Ние го знаем като музикант, композитор и звуков дизайнер, съосновател на Artmospheric Crew & Festival. През годините се изявява в различни групи, някои от които са BAND OF MAD WOMEN, BLUBA LU, PUMPAL, SAMODELIA, TUBEFX и т.н. SURBAHAR е един от авторските му проекти, които той развива от 2002 година насам, в който съчетава различни акустични и електрически инструменти с модерни електронни форми. Стилово музиката е ориентирана към Ambient, Chill, Ethno, Jazz, Idm с препратки към Deep & Progressive. От началото на 2011 година формацията приема името SURBAHAR LIVE BAND.
Surbahar – The OM Remains The Same
Ето какво разказва Павел Стойчев за този проект:
„След “замразяването” на BAND OF MAD WOMEN и раздялата ми с BLUBA LU и YELLLO MUSIC усетих, че настъпва момент за тотална трансформация. SURBAHAR e съвсем отделен авторски проект, който по някакъв начин може би еволюира и доразви идеите на BAND OF MAD WOMEN. Нуждаех се от ново предизвикателство и именно тогава организирах първото си домашно студио. В деня, в който се сдобих с първия си за целта компютър през вече далечната 2002 година, намерих нов смисъл за музициране. Така съдбата ме срещна с група младежи, правещи електронен амбиент и прогресивен звук, с които по-късно заедно създадохме формацията SAMODELIA. През пролетта на 2003 на тази основа се роди идеята ми за проекта SURBAHAR и през 2006 година излезе първият албум, озаглавен „Tubifex“.
В албума “Ом остава същият“ (“The Om Remains The Same”) се опитах да пресъздам духа и красивата природа на България, заветите на ведическите текстове, съчетавайки традиционни български и индийски инструменти и вокали с ненатрапчиви медни и духови инструменти в комбинация с дълбоки и мелодични електронни форми. Още в средата на 90-те години на миналия век започна интереса ми към източните култури и традиции. Все повече установявам, че българските ни корени идват нейде от Изток. Винаги съм си задавал въпроса откъде идвам, защо съм роден тук, имам ли конкретна мисия, какво представляват планетите, звездите, галактиките, времето, измеренията, защо има радост и страдание…. Индия до голяма степен успя да отговори на тези мои въпроси.
За мен бе голямо удоволствие да работя за този албум в екип с толкова отдадени на музиката хора. Специално благодаря на Ясен Мишачук – кавал, Климент Дичев – пиано, програминг, Мики Мегре – вокал, Мария Лукова – цигулка, Мирослав Цветков – китара, Франсиско Алвазар – тромбон (когото заедно с Климeнт на едно турне в Лисабон записвах в хотелската ни стая.), Тодор Кюркчиев – графичен дизайн и визия“ – завършва Павел Стойчев.
Албума “Ом остава същият“ ще чуем на 2 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 