Сега, аз няма да ви обяснявам как София или пък Борисова градина били почернели и какво чутовно сборище се заформило… И това е, защото: първо – метъл културата има непрестанно социално присъствие в града, нежели, пък, в парка и; второ – виждал съм какво значи метъл пришествие на SODOM `91 и TANKARD `92… Да, съществуват процент фенове, които слагат „униформата” като за сватба – само на големи събития и тематични купони и е истина, че обстановката из транспорта е с подобрени естетически параметри! Всъщност, именно свободата да си какъвто пожелаеш е голямата разлика от времето, когато голямата четворка изковаваше това, да бъде голяма, а нас ни заграждаха с телени огради и кордони блюстители на реда за миролюбиви рок концерти, и днешното културно отношение на металията към ценността на събитието и лежерното обозначение на безопасните зони с найлонови ленти! Ние „шокираме” обществеността не повече от хора, отиващи на опера, да речем… Ние отиваме на музикално явление с титанични размери, което вече е оставило трайна следа в културното наследство на цивилизацията ни и дори е минало няколко пъти през родината ни, въпреки че не вярвахме това да се случи.

Логистичните препятствия, вследствие на теснотата на алеята, където бе оформен централният вход за публиката, поставя един минус към оценката (6 -) в организацията на Fest Team, доколкото нещата за концерта на COREY TAILOR бяха перфектни, а сетът на CIROZA бе обявен с отварянето на вратите и това не се коригира по разумен начин, какъвто все пак бе намерен! Въпреки тези притеснителности, културното отношение на феновете не създаде никакви проблеми на охраната на събитието и взаимното уважение бе приятен акцент в ситуацията.

Закъснението с пристигането на екипа на турнето на MEGADETH от Атина забави пропускането на феновете и съкрати сета на CIROZA в последния момент. (Тук ще си позволя да напиша констатацията, че българските митници са основна пречка за навременното започване на редица музикални събития в България! Отношението – да бъдат рекетирани туриращи продукции, се оформя като значим проблем. Знам и за платени подкупи от страна на някои български агенции, за да стане възможно осъществяването на дадено събитие! И фактът, че Асоциацията на организаторите на концерти още не е излязла с декларация по този въпрос е, че в първия момент митниците ще отговорят с още повече умишлени спънки по границите ни! Не става дума за конкретния случай, но ето – аз го казах.)

Това, което организаторът обявява като поредица от концерти „Sofia Solid” е, всъщност, новата концертна сцена, покриваща параметрите и на най-взискателните световни продукции. Наистина е удоволствие човек да наблюдава събития на нея с ширината ѝ и с качественото осветление. Тук е моментът да споменем и, че едно девойче на касата на ОББ, успява се справи с това, с което две каси с по трима служители на ДСК не успяваха да се справят на други събития, както и, че издаваше фест карти за разплащане без да направи опашка! Това се казва смазваща конкуренция…

Към 19:00 ч. сред насъбралото се множество избухват скандирания „Me-ga-deth!”. Малко преди 19:20 ч. вратите са отворени и най-нетърпеливите фенове тичат към предните позиции пред сцената. Издигнатата по средата на колодрума VIP-зона разделя по дължина пространството на фен зона и кетъринг зона. Явно площите са съобразени с посещаемостта на събитието и се оказават доста комфортни, макар на пръв поглед да не бе така.

В 19:30 ч. пред около 300 фена и все още тичащите откъм входа посетители CIROZA засвирват изящната интродукция на „Ashes”, след което навлизат в тежките Thrash Metal рифове. Лайв басистът им – Деян Видев, заместващ Каската при неговите задгранични отсъствия е поел ролята на фотограф и роуди на бандата, тъй като титулярът е на мястото си, макар и успял да затрие знаковия си атрибут из българските сцени. Момчетата са големите губещи откъм времетраене на сета, но пък това ги е стегнало, те наблягат на скоростта, а кратките им изложения около парчетата се поднасят като скоропоговорки върху въвеждащите акорди. В началото китарата на Симеон „Heavy” Исаев не се чува, но впоследствие озвучителите коригират това. Всъщност, CIROZA от доста време са дораснали като композиции и технически способности за такава сцена, но те винаги са били и доста скромни в претенциите си, а също така и доста близо до феновете. Шоуто им включва традиционните за тях елементи, но представени на бързи обороти, което доста им отива и допринася за доброто представяне.

Съкращавайки само две песни от първоначалния замисъл на сета си, CIROZA успяват да споменат Пешко – своя паднал брат, да се представят и да обявят новия си сингъл, посветен на пънкарското начало на групата – „Таратор”, който прозвучава доста Speed-Thrash, като си има и соло. Програмната „Диагноза цироза” не може да бъде пропусната на такъв форум.

– Йеееа, благодаря ви много! – Казва фронтменът Валери Геров двадесет минути след началото на сета и добавя по-тихичко: – Наздраве на всички!

Феновете вече са хиляди.

          Сетлист CIROZA:

01. Ashes
02. Insomnia
03. Struggle, Blood and Pain
04. Таратор
05. Диагноза Цироза

След като разпъват огромни транспаранти, достойни за такава световна сцена, SUICIDAL ANGELS правят и бърз лайн-чек. В 20:10 ч. тръгва епична интродукция от перкусии и тръби, навяваща внушение за древногръцка драма. След това именитата четворка изсвирва и своеобразно живо въведение, което отваря за първите три парчета от новия им албум, който на фона на творческата им плодовитост идва цели пет години след предишния.

Моите предишни впечатления от концертната активност на SUICIDAL ANGELS са добили вече прилична давност и тогава не бяха много ласкави… След перфектното начало очаквах загуба на качеството, но такова не дойде! Високото качество на свирене бе подпомогнато от впечатляващото озвучаване, където и най-тънките прецизности на рифовката се чуваха отлично. Новият материал бе представен преимуществено, но не липсваха и стари песни, поднесени с кристално чист маниер. Пичовете енергично подканяха публиката да се включва в шоуто им и тя бе доста ентусиазирана и откликваща на тези подкани. 50-минутният спектакъл на SUICIDAL ANGELS бе впечатляващ с качество и групата направи най-доброто си представяне пред българска публика!

        Сетлист SUICIDAL ANGELS:

        Intro
01. When the Lions Die
02. Crypts of Madness
03. Purified by Fire
04. The Return of the Reaper
05. Bloodbath
        Acoustic Guitar Intro
06. Bloody Ground
07. Virtues of Destruction
08. Born of Hate
09. Years of Aggression
10. Apocathilosis
11. Capital of War

В кетъринг зоната храната бе добре приготвена и на сравнително народни цени, което обяснява мощния банкетен нагон у твърде много хора в началото на събитието. Наливната бира бе от по-висок ценови клас, но пък бе с доброто качество на реномирана марка. Това, обаче, което ми сервираха като вино, бе някакво сериозно извращение! Още тъмнооранжевият цвят никак не подхождаше на неопределителния надпис „Sauvignon” на етикета! Съвкупността от натрапливи органични киселини и изразени пластмасови аромати, изскочили, сякаш, от близалки, продавани на панаир, шокират сетивата в стила на „световни” марки като „Мераклийско” и „Механджийско”. Послевкусът на повръщано в съчетание с усещането, че си преглътнал шкурка обезсмисля дори коментара за цената… Уважаеми „селектори” на винарна Логодаж, ако някой чуждестранен рок фен (каквито имаше доста на концерта на MEGADETH) си вземе от този ваш продукт, ще реши, че българите пият единствено разреден с акумулаторна киселина самагон и никога повече няма да си купят българско вино! Вие не само сте трагедия в конкретния случай, вие сте вредни за цялата винарска промишленост на България чрез тази щета. Долнопробното ви пластмасово шишенце може да се рециклира, но това „вино” е директно за лабораторна утилизация.

За щастие, посрещам хедлайнера преди още да съм изживял описания шок. В 19:30 ч. тръгва една обогатена версия на интродукцията от последния албум на MEGADETH и едноименната на албума и откриваща песен: сирени, взривове и китарен звън от тази Wild West country сага, посветена на паралелите със съвременния политически милитаризъм. Групата излиза и забива парчето. Въпреки че турнето протича под знака на албума „The Sick, the Dying… and the Dead”, подборът на песните е повече „Best Of“, отколкото заявка за творчески подем. Dave Mustaine е известен мрънкач във вокалните си усилия, но трудно влиза в прилична форма и ударните първи три песни все още събуждат гласа му, който той ползва сякаш срамежливо.

Кратката пауза сякаш отбелязва възвръщането на перфектната форма на групата и „Hangar 18” звуква с параметри, на които можем само да се поклоним! Силната подборка продължава след едно кратко „Good Evening!” от чичо Дейв! Старите кучета са си стари кучета – няма подложки, няма разни патерици от пулта, всичко се свири пред очите ни и се твори по един истински начин. Прави впечатление най-новият член на MEGADETH – китаристът  Teemu Mäntysaari колко е прецизен и как е извадил китарните сола на една плеяда виртуозни китаристи, без да се усещат каквито и да било колебания и липси! Идващият музикант от WINTERSUN – една от най-подкрепените групи в концертните си изпълнения от бек-писти е влезнал в другия отбор впечатляващо. Dave Mustaine не е изоставил солирането и си свири собствените сола, както и не е загубил усета към рифовката, но колегата му е доста сполучливо допълнение към класиците!

В сравнително дълго откровение бащата на групата обяснява за трудностите, през които са преминали напоследък, но как това не спира творческите им сили и те трябва да подбират внимателно песните, измежду многото, които имат и че искат да се върнат пак при нас. Изявлението е прелюдия към нахъсаното парче „We`ll Be Back”. Интрото на „Symphony of Destruction” извиква мощна вълна от възгласи от цялото насъбрало се множество. А самата песен, която е сред най-кавърираните на MEGADETH се разгръща в оригинал, както никой кавър не успява да го постигне!

След лаконично „Thank you!” групата се прибира и извиква скандирания на името си. (eдин похват, познат ни повече от гиговете на SLAYER…) MEGADETH излизат, за да ни заковат с още няколко свои златни пирона. По време на изпълнението на „Peace Sells” се появява и фигурата на Vic Rattlehead – символ на политкоректната цензура. След което Dave & Co. отново се прибират. Този път ги викаме по-настоятелно. Излизайки и обикаляйки широката сцена, Dave Mustaine изговаря многократно това, което ще каже по-късно и на микрофона:

– Thank you very mich! Bulgaria, you’re frends. Thank you! All of you are our frends! – Гласът му е режещ, като пеенето и с доста тежък сленг. Обещава ни още едно парче. „Holy Wars…” сякаш обобщава философски смисъла на повечето текстове на MEGADETH. След поклона на квартета Dave хвърля китарни пера из предните фенове, които не спират с овациите. Накрая сваля накитниците си, овива ги заедно и ги хвърля и тях, докато тече запис на „Silent Scorn”. Той прелива в „My Way” в изпълнението на Sid Vicious. Зървам за последно гърба на легендата Mustaine в 23:01 ч. Разкошно дисциплинирано, но и искрено шоу!

        Сетлист MEGADETH:

          Intro
01. The Sick, the Dying… and the Dead
02. Dread and the Fugitive Mind
03. The Conjuring
04. Hangar 18
05. Angry Again
06. Skin o`My Teeth
07. Sweating Bullets
08. Devil`s Island
09. She-Wolf
10. Trust
11. Tornado of Souls
12. Countdown to Extinction
13. We`ll Be Back
          Tape Intro
14. Symphony of Destruction
          Бис 1:
15. Rattlehead
16. Peace Sells
          Бис 2:
17. Holy Wars… The Punishment Due
Silent Scorn (Tape record)
My Way (Tape record of song by Claude Francoisq sing by Sid Vicious)

Rock Thrashler
15.06.2024, София, Арена София Колодрум
Снимки: авторът ©; Кирил Груев ©; Георги Ангелов – Fest Team ©; Силвия Гочева ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!