Когато CRADLE OF FILTH се премоделираха в Sympho-Black Metal банда за известно време загубиха моя концертен интерес към тях, поради неконцертните характеристики на тези сценични изяви. Изминаха години, английската люлка на разврата не загуби своето музикално развитие, както предполагах някога и е време да опресня впечатления от тях. Последните им няколко албума се превърнаха в самоцитати с обогатен програминг от инструменти и звуци, на които им липсва вдъхновението, което можеха да извикат у феновете по-рано. Трудно ми бе да си представя как ще се претвори това звучене на концерт.
За шоуто в София в последния момент бе добавена още една подгряваща група, като цялостното шоу стартираше твърде отрано. DRIFT са извадени на сцена преди официалното начало още в 18:30 ч., докато дори подраняващите фенове още влизат. Скелетите на извънземни, които са от актуалното шоу на хедлайнера са монтирани вече на сцената и много пасват на постапокалиптичната концепция на идващите от L.A. американци. Групата набляга на Gothic Metal с някои Industrial компоненти, много мелодика и специално сценично шоу. Именно това шоу ги прави много атрактивни. Облеклата им в стил „Лудия Макс” и многото движение по сцената някак отвлича вниманието от музиката. Вокалистът им пее само чисто, но нито обхватът му, нито силата на гласа са впечатляващи. По-скоро обратното. Прикрепеният към лявата му ръка клавир се ползва за концертната изява, но има мощен беклайн от още клавири, хорове и шумове.
Всъщност, шоуто на DRIFT бе забележително, а композициите им – интересни! След кавъра на GOJIRA те се представиха и завършиха сета си с енергично авторско парче. 35 минути във вихрен екшън ми се сториха малко за младия концептуален проблясък на американската сцена.
Сетлист DRIFT:
01. Cannon Fire
02. Back Dawn
03. Churn
04. Stranded (GOJIRA cover)
05. New Blood Type
06. Mayhem
Италианското предложение за вечерта – SICK N` BEAUTIFUL също е в постапокалипсиса, като шоу. По-цветният и разхвърлян раста апокалипсис… Техният вариант на Gothic Post Punk се поднася с много танцувални трели. Ецнатите чисти вокаи на фронт-дамата им Herma се съчетават с подчертана еротика в поведението ѝ. Макар светещият „сутиен” да е пънкарско извращение в тази насока… Песните имат подчертана твърдост и мелодика, които не оставят слушателя безразличен. За третото парче вокалистката грабва китара, но само, за да може да отчегъртва искри с флекс от металната пластина, монтирана на инструмента. Музиката се подхлъзва на дискотечен инструментал с мелодия и лупове. За следващата песен фронт-дамата излиза с рога и наметало. Буквалистичните послания се поднасят с индустриален хъс, носещ спомен от Industrial/House нощите в Калното*. Твърде много танцувална ритмика, твърде шарени отенъци в групата и твърде много клавир от бек пистата.
По време на финалния трак се вее постапокалиптичен флаг, но усещането е за пост-пънк дискотека с дистър. SICK N` BEAUTIFUL са симпатични, но искат да ни покажат твърде много неща в своите едва 35 минути шоу. Ръкоплясках им искрено за ентусиазма.
Сетлист SICK N` BEAUTIFUL:
01. Tonight We Go to War
02. God of Thunder
03. Drop It to the B
04. New Witch 666
05. Makin` Angels
Демонтира се барабанният сет на подгряващите групи. Изнесеният в страни мърч е сравнително слабопосетен за събралото се множество в клуба. Твърдите Black Metal фенове вече мърморят…
Wednesday 13 е сценичният псевдоним на Joseph Michael Poole, чиято музикална кариера стартира през 1992 г. Попадайки във водовъртежа на дезинтеграцията на музикалната индустрия и болнавостта на стилистичната детерминираност, артистът се лута между Punk и Glam Metal влияния, наблягайки на артистичния подход, характерен за епохата, родила феномена MARYLIN MANSON. Още от тогава съдбата го свързва с една плеяда музиканти, които оформят кръга, в който Wednesday 13 ще осъществява своите творчески планове, завръщайки се отново и отново в някаква болна повтаряемост на избистряне… Свръхактивните творчески напъни, обаче, са разпокъсани и, от една страна, дават творчески резултати, но от друга, тези резултати представляват зацикляне в един модел, който се прекроява с всеки нов проект на музиканта. Поради едни или други причини, от цялата ферментация в прожекторите попада групата MURDERDOLLS, където идеите на Poole добиват своята най-популярна музикална форма между 2002 г. и 2010 г. Работейки по някои от проектите си успоредно, Joseph най-после формира група, кръстена на личния му псевдоним – WEDNESDAY 13! По ирония на съдбата, с нея той изпълнява най-често интерпретации на творчеството на останалите си проекти, какъвто е и този случай.
В 19:20 ч., под звуците на песен на MURDERDOLLS, WENDESDAY 13 излизат на сцена. След края на парчето, барабанистът им дава старт на живото свирене и групата го последва. Удивителното в музиката на WENDESDAY 13 е не пънкарската им небрежност с инфантилни текстове, колкото строго минорните хармонии, сякаш извадени от албумите на W.A.S.P.! Тук не говоря за някакво плагиатство, а по-скоро за онова обречено светоусещане, което води музиката до тези хармонични решения. Или, пък, съществува и такова влияние…
– Hallow, hallow, hallow Sofia! Аз съм Joseph Poole. Празнуваме 21 години от създаването на MURDERDOLLS! – Изчиства ситуацията артиста, докато ни приветства. Тежкият му грим включва черни околоочни кръгове и мъртвешка бледност, носещи спомен за MISFITS.
Следващите две парчета побират в себе си повече рокендрол, а пънк отношението се съчетава с повече мелодичност, като при американските представители на стила. Разкошният харш на Joseph Poole сякаш идва от дъното на някоя бутилка Джак. (И също носи спомена за Blackie Lawless!) А финото артикулиране на тоновете пленява с чистота. Музикантите в групата явно не са подбрани случайно и пънкарските композиции са подтиснати от перфектно свирене, без никакви подложки и патерици. Инфантилните лични послания продължават да се леят от лириките на „People Hate Me” и „Die My Bright”, добавяйки и щипка ранен RAMMSTEIN към музиката или просто индъстриъл ритмическо отношение. Кавърите на MURDERDOLLS и FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 са разнообразени с един кавър на BILLY IDOL, което говори само по себе си за ориентирането в стилистиката. Сетът бива увенчан с преекспонирана клетва за любовта към „… Say Fuck” – натраплив тромав Rock`N`Roll, който завършва с динамизирана пънкария в екзалтация, след почти час сценично време.
Сетлист WENDESDAY 13:
The World According to Revenge (Tape record of MURDERDOLLS`s song) >
01. Chapel of Blood (MURDERDOLLS cover)
02. Death Valley Superstars (MURDERDOLLS cover)
03. 197666 (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
04. Slit My Wrist (MURDERDOLLS cover)
05. Love at First Fright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
06. People Hate Me (MURDERDOLLS cover)
07. Die My Bright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
08. Pieces of You (MURDERDOLLS cover)
09. Drug Me to Hell (MURDERDOLLS cover)
10. Nowhere (MURDERDOLLS cover)
11. White Wedding (Billy Idol cover)
12. Dead in Holywood (MURDERDOLLS first single cover)
13. I Love to Say Fuck (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
Всъщност, WENDESDAY 13 са едни много интересни артисти, събрали в себе си еманацията на цяло едно поколение! Шансът да ги видим е голям късмет, да надникнем в американската музикална месомелачка на едни хора, които са огромни като артисти и същевременно са маргинални изпълнители в собствените си очи. Групата е и приятна за слушане и има свежо шоу.
Консервативната част от феновете вече нервничат и изказват открито негодуванието си от подгряващите банди, които идват комплект с хедлайнера. Дръм-сетът отново бива демонтиран, а готов сет на платформа влиза в единия край на сцената за лелеяното изпълнение на CRADLE OF FILTH! Лайн-чек прецизира параметрите на звука… Използвам времето да се разходя сред предните редове фенове. Струва ми се, че сме обидно малко за това събитие…
Шумово-филхармоничната интродукция дава старт на сета на CRADLE OF FILTH към 21:35 ч. Музикантите излизат един по един на сцената и съвсем хармонично се включват върху подложката. Излизайки с наметало с качулка, Dany Filth загрява с няколко движения от леките категории в бокса, които „превръщат” пелерината му в спортен екип, а аз още не съм сигурен, че това е той. По време на цялото шоу този му маниер остава стандартен за двигателния репертоар на шоуто. Вокалистката и клавиристка Zoe Marie Federoff вече се е включила с оперна постановка и фонова клавирна хармония, когато фронтменът хвърля наметалото и поема ролята си. На фона на студийните си продукции, не съм предполагал, че е възможно британците да звучат толкова живо на сцена! Да, подкрепящите подложки ги има, но са вплетени толкова деликатно в общата картина, че не се натрапват. Докато усилията на всички музиканти на сцената са чуваеми и впечатляващи. Единствено силата на звука е малко под нивата, които очаквах.
Dany е пестелив на говорене между песните и е доста подвижен по време на същите. Самите парчета често са свързани от интермедия и преливат едно в друго, както и биват сложносъставни с преходни части. Подборът е доста богат и от всички периоди на бандата. По-новите тракове са в специален концертен аранжимент, за да не тежат с оркестрациите си. А старите класики се доближават до вариантите, които всички фенове на CRADLE OF FILTH могат да запеят. Факт е, че времето се изплъзва неусетно в едно шоу, което демонстрира параметри на продукция и концерт едновременно! Откровеният Black Metal се съчетава с по-комплицираните решения на зрели песни със своя мелодика и структура. Балансът между двете е уникално добър.
– Scream for me, Sofia! – Изпищява Dany преди „Born in a Burial Gown”, а след парчето, групата се прибира. После, според програмата на турнето, следвал бисът им…
Сложни интродукции ни подготвят за още от спектакъла. Фронтменът е с подновен грим. Изпълняват се по-директни песни, очаквани от мнозина от феновете и доста добре съобразени с всичко, което CRADLE OF FILTH са представлявали през годините. Видеостената зад групата се раздвижва по-интензивно, онагледявайки лириките и внасяйки още продукция в спектакъла, докато музиката запазва перфектните си характеристики и връща младежки спомени за много от нас.
– Благодаря ви за гостоприемството! Изглежда това ще е последното ни парче… – Обръща се мистър Filth за последно към публиката. „From the Cradle to Enslave” слага финал на час и половина разкошно представление на британските Black Metal класици.
Сетлист CRADLE OF FILTH:
Tape Intro: The Fate of the World on Our Sholders >
> 01. Existencial Terror
02. Saffrons Curse
03. She Is a Fire
04 The Principle Of Evil Made Flesh
05. Crauling King Chaos
06. Nymphetamine
07. Dusk And Her Embrace
08. Necromantic Fantasies
09. Born in a Burial Gown
Creatures That Kissed In Cold Mirrors (Tape intro) >
> A Bruise Upon the Silent Moon (Tape intro)
10. The Promise of Fever
11. Cruelty Brought Three Orchids
12. Her Ghost in the Fog
13. From the Cradle to Enslave
Blooding The Hounds of Hell (Tape Outro)
Тук вече публиката откликва с мощни призиви „Cradle!”, но от пулта тръгва музика и лампите светват. Концертът и продукцията бяха на високо равнище и бих препоръчал на всеки да види CRADLE OF FILTH в съвременната им кондиция. Балансът свирене/семпли не отнема и капка от огромния професионализъм на музикантите и екипа. Дори подгряващите спектакли са много интересни от музикална и шоу гледна точка. Малко са английските банди, които могат да си позволят да предлагат американски подгрявки на публиката си. Поне аз се сещам само за VENOM…
Rock Thrashler
05.03.2024, София, Joy Station
Снимки: Кирил Груев ©
Фотогалерия: CRADLE OF FILTH в София на 5 март 2024 г.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 