The Other Side

Начало » Ревюта » SATYRICON “Satyricon”, Roadrunner 2013 – Залезът на боговете?

SATYRICON “Satyricon”, Roadrunner 2013 – Залезът на боговете?

Telegram канал на The Other Side

EUFOBIA, DECEPTION и MAGNETIC в „Метъл Фабрика“ на 18 септември

Последни публикации

Категории

Архив


Satyricon - Satyricon

Satyricon – Satyricon

Не е лесно да подходиш към новия SATYRICON след години фенство. Най-очакваният албум в последно време, както маса метъл фенове бе споделяла. Сатир ни накара да чакаме и се надяваме почти на чудо, както бе прозвучало от неговата уста през далечната 2009-та: “Ще бъде една нова ера”.
Със сигурност е твърде рано да отсъждаме. Въпросът е дали да се доверим на артиста: “Албумът ще ви влезе под кожата и ще остане завинаги”.
Началната ми реакция след прослушването на сингъла (“Our World It Rumbles Tonight”) бе: еклектика. Не съм фен на този естетически подход, особено след четирите последни Сатирикон-а, които се стремяха към консолидираност.
Как така чувам, в едно парче, “Metal Church – Ton Of Bricks”, ведно с явни пасажи от поне две песни от “Nemesis Divina” и “Now Diabolical” съответно; всичко това съчетано с промени на темпото и дисонантни китари които сякаш се стремят да ни отдалечат от структурата на парчето, вместо обратно… (В този смисъл, паралели с ENSLAVED, появили се в множество отзиви онлайн, са неадекватни).
И по-нататък в албума сме свидетели на интерлюдии, сякаш целящи да ни отдалечат от песенната структура, вместо да й служат – огромен отстъп от идеологията на последната “трилогия” на групата, както и от класическата композиция изобщо, за чийто метъл-гений бе прокламиран Сатир.

Satyricon

Satyricon. Source: warnermusic.de

Вместо свободата, обемът, динамиката да се разгръщат в творбата, тук имаме един вид бягство.
От какво бяга творецът? Дали самоналожените усилия от последните 10-15 години са били твърде много? Дали не иска да си почине?
Ами да, Сатир изглежда отегчен. По-зрял? Различен? Със сигурност, днес метъл-музиката не е неговата стихия.
Колкото до “духа на Сатирикон”, за който той твърди, че в въплътен в новата творба: моето усещане е, че магията бе там някъде, в “Now Diabolical”, в “A New Enemy”… в песни цялостни, идеални – и затова магнетични. Ако щете, епиката бе в Die “By My Hand”, експанзията в “Supersonic Journey”, интензитетът в “Black Lava”, злобата в “The Scorn Torrent”…
А къде остава широко рекламираната днес “органика”? Може би, в дълбокия  гърлен вокал – пронизващ ушите със стържене и дъх, с хитра артикулация и подчертаваща я продукция. “Nocturnal Flare” единствено се доближава до типичното преди години за SATYRICON съвършенство – всеки детайл пипнат с прецизност, всеки тон и инструмент влизащ в парчето със смисъл, цел и настроение. Ето затова си струва, може би, целият албум.
Пропуснете ник-кейвските забежки във “Phoenix”“Nekrohaven” е пънк-рок без пънча на “Repined” и “Fuel”; „Walker Upon The Wind“ продължава в подобен дух, а „Ageless Northern Spirit“ е слушаемо, освен заради носталгия по познатия Сатирикон, заради Фрост – все още биещото сърце на тази група.
The “Infinity Of Time And Space” обобщава атмосферата: отвлечен ембиънт, вид дуум, и Сатир напяващ познати мизантропски и милитаристични фрази; всичко това преливащо се, в “Natt”, в някаква архе-романтика. („Infinity…“ добавя и „прогресивен“ елемент, като тук паралели с ENSLAVED не са изключени.)
Меланхоличен романтик ли е Сатир? Най-вероятно. Дали албумът е метъл? Друг въпрос. “Странен, но хубав албум”, каза Мразек.
Странното за мен е как меланхолията се бори с героичната маска. Двете отчетливи страни на „Сатирикон“, пък и на други пост-блек групи – агресията и контемплативността – остават да си противоречат. Какъв е тогава импулсът за създаването на творбата? Не го изяснява и самият автор: „Наистина ми допадаше да правя компактни блек-метъл песни, базирани на рок-музиката, но в един момент ми се прииска нещо различно. Не знаех какво точно ще е то и отчаяно се опитвах да разбера, но впоследствие забелязах, че не се получава, така че се отказах. Ще ми се получи когато му дойде времето.“ А аз не мога да се отърся от усещането за скука, тягостност, сглобеност. Песните са пълни с клишета от метъла (и не само); разчита се на стари лаври, противно на обещанието за иновация. „Сатирикон“ дори не е пъзел, а някакъв Франкенщайн. Сякаш създателят му е имал сили и идеи за част от песен, а някой друг е добавял останалото, по различно време, в тези три години на създаването на творбата.
Освен нас феновете, дали и Фрост, отдал “живота и здравето” си на групата през последните десет години, не е останал излъган? Завладяващите, плътни, отчетливи барабани на бласт-бийт легендата – заради които даваме сравнително висока оценка на албума – са гръбнакът на нещо, което може да се опише като MY DYING BRIDE в почивен ден, взели назаем лирики от пауър-метъла.

1. Voice of Shadows
2. Tro og Kraft
3. Our World, It Rumbles Tonight
4. Nocturnal Flare
5. Phoenix
6. Walker Upon The Wind
7. Nekrohaven
8. Ageless Northern Spirit
9. The Infinity of Time and Space
10. Natt

Диана Чавдарова (6/10)

>>Read in English


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 171 other followers

ATHEIST, CADAVER, SVART CROWN и FROM HELL в София

PARADISE LOST в София на 1 декември 2021 г.

Статистика

  • 537 772 hits
%d блогъра харесват това: