The Other Side

Начало » Posts tagged 'Satyricon'

Tag Archives: Satyricon

Diablery, Shadowcraft, Occultum, and Belgarath live in Sofia

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 149 other followers

Архив

Концертът на SLAYER и SATYRICON се мести във Фестивална, ще има и афтърпарти

Американските Thrash Metal титани SLAYER ще свирят в София на 11 юли 2019 г. Шоуто е част от прощалното “Final World Tour”.

Поради метеорологични причини организаторите EventEase решиха да преместят събитието в култовата столична зала „Фестивална“ (сега „Асикс Арена“). Нека припомним, че там сме гледали такива култови концерти като тези на TANKARD, KREATOR, MACHINE HEAD и DR. ALBAN… А на съседния стадион „Академик“ – SODOM, ALICE COOPER, отново SLAYER, HALFORD, MARYLIN MANSON, TYPE O NEGATIVE… Така че, хълмът на Редута е зареден с необходимата енергия. Още повече, че касапницата ще бъде открита от SATYRICON – лично гарантирам за техните умения да изкарат енергията на максимум.

Стана ясно, че афтърпартито (със специалното участие на SATYRICON!) ще бъде в столичния клуб Grindhouse Skateclub (до МВнР), входът е свободен.

Легендарният Kerry King отправи своето видео обръщение до българските фенове.

Билети за последния концерт на SLAYER в България, със специални гости SATYRICON можете да закупите по следните начини:

Онлайн Билет от системата на PaySera

По куриер с наложен платеж с поръчка на 0886 126 995

На каса: само от Магазин На Тъмно (ул. Иван Вазов 13, София)

Slayer и Satyricon в София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Kerry King (SLAYER) с послание към феновете в България

Американските Thrash Metal титани SLAYER ще свирят в София на 11 юли 2019 г. Шоуто е част от прощалното “Final World Tour”.

Китаристът на групата Kerry King отправи видео обръщение до българските фенове.

Билети за последния концерт на SLAYER в България, със специални гости SATYRICON можете да закупите по следните начини:

Онлайн Билет от системата на PaySera

По куриер с наложен платеж с поръчка на 0886 126 995

На каса: само от Магазин На Тъмно (ул. Иван Вазов 13, София)

Последен концерт на Slayer в България със специални гости Satyricon


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк: t.me/theothersidezine

 

Gefle Metal Fest 2019: Ограничение за тютюнопушенето

Поради влизане в сила на нов закон за тютюнопушенето, подобни нему продукти и електронните цигари, от 1 юли 2019 г. в Швеция, пушенето на фестивалната площ на Gefle Metal Fest се забранява. Това е разрешено само на специално обособена зона за пушачи. Забраната включва пушенето и на електронни цигари, наргилета, пушене на билкови и други продукти, дори те да не съдържат тютюн.

Gefle Metal Fest 2019

На картата по-долу може да видите разположението на зоната, както и на сцените и останалите точки на интерес на събитието.

news_Gefle Metal Fest 2019 shema

Прилагаме и разписание на Gefle Metal Fest 2019 по дни и сцени.

Програма на Gefle Metal Fest 2019

Официален сайт на GMF: geflemetalfestival.se

Новината подготви: Албена Цолова – Бета

Gefle Metal Festival 2019 ще се проведе на 19 и 20 юли в Швеция

Gefle Metal Festival 2019 – финален плакат, програма по дни и подгряващ нулев ден на фестивала.

Четвъртото издание на фестивал за екстремна музика Gefle Metal Festival, който се провежда в Йевле, Швеция ще се състои на 19 и 20 юли. Мястото на събитието и през 2019 г. е както винаги Gasklockorna, недалеч от центъра на града.

Финалният постер, както и програмата по дни и часове са вече налични за феновете и могат да бъдят видяни по-долу. Списъкът с участници включва такива имена като: DIMMU BORGIR, MINISTRY, PHILIP H. ANSELMO & THE ILLEGALS, ELUVEITIE, ENTOMBED A.D., LEGION OF THE DAMNED, JUNGLE ROT, PRIMORDIAL, EQUILIBRIUM, CARACH ANGREN, SATYRICON, DARK TRANQUILLITY, DYING FETUS

Gefle Metal Fest 2019

Двудневният метъл маратон Gefle Metal Festival 2019 има три сцени – две големи/основни (Goat Stage и Fire Stage) на открито и една по-малка на закрито (Gas Stage). Програмата на събитието включва 40 банди, които представят различни течения в метъл музиката и идват от различни краища на света.

Програма на Gefle Metal Fest 2019

Билети с цени, започващи от около 120 евро могат да бъдат купени онлайн.

Gefle Metal Festival 2019 ще има и подгряващ или нещо като нулов ден, в който ще е т.нар. Pre-Party с концерти на W.A.S.P., BULLET, WOLF и MYSTIK! Първоначално на това pre-party трябваше да свирят MANOWAR, но поради технически причини и невъзможност Gasklockorna да приюти чудовищното и прекалено шумно за стандартите на местната общност шоу, то отпадна и на негово място бе предложен афиш с W.A.S.P., който поместваме по-долу.

Gefle Metal Fest 2019 Preparty

Билети за него могат да се купят онлайн.

Gävle ackreditering@geflemetalfestival.se

Новината подготви: Албена Цолова – Бета

 

SATYRICON ще е специален гост на последния концерт на SLAYER в България

Американските Thrash Metal титани SLAYER ще свирят в София на 11 юли 2019 г. Шоуто е част от прощалното “Final World Tour”.

EventEase съобщи, че легендарната Black Metal банда от Норвегия SATYRICON се присъединява към SLAYER за последния им концерт в София! Концертът на SATYRICON ще сбъдне една дълго мечтана среща на българските фенове с култовите норвежци, които идват за първи път на родна земя. Когато говорим за екстремната сцена на Норвегия, няколко имена се открояват ярко. Това на предвожданата от Sigurd „Satyr“ Wongraven и Kjetil-Vidar „Frost“ Haraldstad банда SATYRICON. С тези две знакови фигури, които са в състава ѝ от 1993 г. и до днес, SATYRICON винаги остават верни на собствените си творчески търсения и продължават да са оригинални и да бъдат себе си след 25-годишна история. SATYRICON e банда, която не е идвала никога в България, банда, която представя не много силно застъпен стил в концертната програма на страната ни, какъвто е блек метълът, банда, която е едновременно магнетична и агресивна и стои атрактивно на сцената, като се харесва и на истинските фенове, и на широко скроени метъли с по-разкрепостено усещане за метъл жанра.

Satyricon

Satyricon; photo: Marius Viken

Ето защо организаторите са избрали да поканят SATYRICON за специални гости на последното завинаги шоу на титаните SLAYER в София на 11 юли в Парка на летище София.

Поради многобройните запитвания на феновете за отделена фен зона пред самата сцена на концерта, организаторите съобщават че, след съгласуване с мениджмънта на SLAYER, ще бъда изградена подобна зона – FRONT OF STAGE за ограничен брой хора. Всички закупили билети с Приоритетен Достъп/Priority Access/ ще имат достъп в нея.

Последен концерт на Slayer в България със специални гости Satyricon

Билети за последния концерт на SLAYER в България, със специални гости SATYRICON можете да закупите по следните начини:

Онлайн Билет от системата на PaySera

По куриер с наложен платеж с поръчка на 0886 126 995

На каса: само от Магазин На Тъмно (ул. Иван Вазов 13, София)

SATYRICON “Deep Calleth Upon Deep”, Napalm Records 2017

Approaching SATYRICON is a meta-textual, meta-musical thing, Satyr and Frost sumptuously providing us with points of reflection to their artistry . We’ve heard that, while Now Diabolical and especially Age Of Nero were „a wall of sound“, the 2013 and 2017 releases aimed at „dynamics“, apparently understood as a less dense soundscape with freedom and amplitude of arrangement. With Satyricon (2013), says Frost, rooms were opened which Deep Calleth Upon Deep explores. The songs are filled with „magical energies“, he continues, although he said the same about Now Diabolical. Being vague is inescapable for SATYRICON, relying on „moods and atmosphere“ rather than any genre definitions.

Considering technicalities, in Now Diabolical we have prominent drums (and bass by none other than Lars Norberg), the „wet“ luscious sound remaining relatively unchanged through Age Of Nero. SATYRICON was a symbiotic duo, powerful drums suppporting fierce vocals.

Satyricon - Deep Calleth Upon Deep

Satyricon – Deep Calleth Upon Deep

That changed in 2013: „the dawn of a new age“ promised by the band saw them taking a more „progressive“ introspective direction with nostalgic flair, while retaining both the previous drive and the ability to deliver a memorable, emotive melody.

If the self-titled album was SATYRICON’s melancholic autumn, in Deep Calleth Upon Deep nature has withdrawn into its black-and-white winter. The vocals are subdued (even monotonously recitative, yet appealing), and despite the widely advertised variety in instrumentation, the sound seems dominated by dissonant guitar, as if rehearsing a bleak delayed finale.

It seems to be Satyr’s individual undertaking – he’s always been a leader, but this feels like a solo record. SATYRICON’s token of brilliance with Rebel Extravaganza was a tribute to disdain; Volcano’s „freight train“ consolidated the feeling and opened room for melody which would dominate a few records, culminating majestically in Live At The Opera. Deep Calleth Upon Deep summons us with echoes from SATYRICON’s entire discography: it feels like either Satyr revisiting his legacy, or exploring SATYRICON (and other) tropes, sometimes resorting to self-quotation (we hear Phoenix at the end of Brethren In The Dark). There’s a PANTERA feel in the title track, and The Ghost Of Rome could have been a MOONSPELL song.

The album picks up on Satyr’s contemplative, melancholic tone first heard on Now Diabolical, while departing as far as possible from the smoothness of that record. There’s no problem if traditional songwriting is entirely abandoned, giving way to improvising/experimenting with structure (a play with SATYRICON’s straightforwardness), as in Blood Cracks Open The Ground, which is almost a jazz piece coloured by neoclassical passages. Such elements are atypical for SATYRICON and drawing parallels with Ihsahn; similarly, the song Dissonant is reminiscent of SHINING – puzzling to hear, since Rebel Extravaganza is perhaps more original than the avant-garde Norwegian band. Alongside all this, we have honest (sometimes blatant) cliches in terms of both lyrics and song development, making us question the postmodernist mood we have surmised. The two sides of Satyr’s personality which flowed along on Now Diabolical, are clashing here: the deep-feeler and innovator is being challenged by the „rock-star“ who put forth an „epic“ hymn like Mother North and a commercial hit like Phoenix; this accompanied with reason-defying lyrics such as:

„In the rain alone with your demons claw
Now, let your brother help if the palace falls
And the dragon dies we’ll let the mothers mourn“

There’s difficulty in assessing the album: on one hand, we have its pretense of being experimental, appealing to an intelligent and mature listener, and on the other, there’s the explicit appeal to a simpler, young audience, experiencing metal as cliche: a tendency which already manifested itself, at least lyrically, in 2013. Satyr was never a poet; however, in earlier albums he conveyed infectious emotion.

Who knows – the existential personal adversitiy behind the record might have been difficult to voice out. Satyr reportedly links the notion of black metal to that of the blues – it’s a bottomless feeling. „Dark was the night, cold was the ground“, the legendary transcendent piece by Blind Willie Johnson whom he reportedly admires, has no lyrics.

This record in particular is far from deserving the staggering extolment received by sycophantic journalists, yet Satyr’s appeal and SATYRICON’s fame cannot be denied. If black metal is a mood, an expression of innermost psyche, let judgment be reserved in favour of yielding to the musically-erotic and the depths of Thanatos alike. I was not going to address this release (mainly out of respect for the delicacy of Satyr’s personal journey), but the artist visited my sleep, during New Moon, on the eve of the album’s release; without Frost, unfortunately, of whom I’m an ardent admirer.

To summarise more rationally, this is a diverse record falling in the „progressive post-black“ tradition. If it had done it maturely and consistently, it could have earned high acclaim; alas, its wanderings without sufficient innovation leave a feeling of aimlessness.

Best: Blood Cracks Open The Ground
Worst: Deep Calleth Upon Deep

Diana Chavdarova (5/10)

BLIND GUARDIAN, SATYRICON и GOTTHARD са акцентите във Фрактура тази неделя

На 14 юни (Диема ТВ, 24:00 ч.) в аудио-визуалната “Фрактура” ще бъде направена премиера на новите клипове на NIGHTWISH, THE DILLINGER ESCAPE PLAN, MORGOTH и MARILYN MANSON.

Пред камерите на Васко Катинчаров ще застанат BLIND GUARDIAN и ще бъде представено новото концертно DVD на SATYRICON. Освен това, ще бъде припомнено какви истории разказaха GOTTHARD на миналогодишното издание на фестивала “Kavarna Rock”.

Водещият Васко и Blind Guardian

Водещият Васко и Blind Guardian

Зрителите ще научат последните музикални новини от седмицата, в рубриката “Караоке” ще пеят заедно с GUANO APES, LACUNA COIL ще правят кавър на DEPECHE MODE, а класическата песен ще бъде нa PRIMUS. Клипове и концертни песни на ARCH ENEMY, 2CELLOS, AMORPHIS, TESSERACT, HAMMERFALL, MUSE и IN THIS MOMENT също ще намерят място в настоящото издание на шоуто.

Предаването Фрактура се излъчва по телевизия Диема в неделя от 24:00 ч. с пълно повторение всеки петък от 00:30 ч.

SATYRICON and The Unbearable Passion of Being

SATYRICON have long been defining – and defying – just what that thing might be, “black metal”. They define it by their very background, while defying the prevailing, largely unreflected notions the conservative metal scene loves to stick by.

SATYRICON’s statement is of Black Metal as the indefinable, the obscure energies that pierce through us, while demanding their musical expression. Black and bottomless in their epistemological obscurity, the solitary existential hero is resolved at bringing them to artistic shape.

Satyricon

Satyricon

An intellectual framework is essential for understanding black metal, namely the black metal of which Satyricon maintains to be prime source and example. Indeed, there are no other tamers of energy like Satyricon, not swerving an inch from the pit of their inspiration.

There is simply no drummer like Frost. And Frost’s monstrous tribal power is situated within an intricate structure, provided by the band leader/composer.

What is unique about SATYRICON, and in our humble opinion puts them in a position above all, is the interplay of contemplation and aggression, which they deliver organically. While in other masterful bands (e.g. Enslaved, but also the whole tradition of “dark” and/or extreme progressive metal) these dialectics are apparent in the counterpoint of dreamlike versus harsh lines, there’s no telling apart of both these aspects in SATYRICON’s music. Both sides are at fine interplay here, but in reality indistinguishable. SATYRICON is meltingly intense with the cool awareness of passion being the mistress to rule their act.

Satyricon

Satyricon

SATYRICON are warriors of sincerity. The battle for the Truth black metal has had as its slogan, is but a battle for ourselves. And while this might sound trivial, it must not have been easy for Satyr to free himself from the burden of demands placed upon him. Metal fanatics could crush any aspiring, sensitive, ingenious artist with their narrowness. It is interesting to note that many artists have broken out of punk rock and into their unbounded artistic legitimacy, while metal artists’ vastly valuable but slightly different projects have been spitefully crushed and the artists’ wings broken.

Black Metal, in its individualistic pathos, can afford not to care. If the “genre” (in big inverted commas) can be defined by anything, it is the downright resentment of limits. This all important message SATYRICON has made sure to reiterate verbally, as well as musically. If you want to know what black metal is, refer to SATYRICON. Name it very, very intense rock music, and also be safe – while being aware “rock’n’roll” is but a Negro euphemism for libido. Black metal should then be the act of ultimate liberation of these ecstatic, violent potencies.

Satyricon

Satyricon

In the musical manifestation of SATYRICON, everything’s allowed. This is a progressive band in the most authentic sense. From the early outlines of black metal as genre, through the complex compositional infernalia of Rebel Extravaganza, from there transitioning into the works in the overall frame of “rhythm-and-metal” (popularly referred to black’n’roll, that notion not exhausting Satyricon’s exploration of slightly more minimalistic limits), and to the lush contemplation of their last studio delivery, this is a band the seriousness of whose music has culminated in its choral arrangement with Live At The Opera.

Whether chorally and orchestrally emphasized, or delivered in underground clubs, Satyricon’s music is equally poignant. It is Romantic per se. In the club where the author of these lines had the privilege of seeing them, our souls were torn out.

Satyricon

Satyricon

The atmosphere of sunset warmth the last studio album emitted somehow pervaded the show. There was no pretense, no showing of muscles, and no lustrous image. There was simply the promise: we’re here, and we’re not leaving without you.

The pre-history of such a commitment would be the extensive tour the band did in 2008/9, which left them pressed by the expectations and demand of their product, so successfully executed. It might have been that the imposing artistic output of 2008’s Nero had distanced Satyr from his soulful calling. The mantra of the “truth” in art, of the inseparability of art and existence, rings loud within the artist. It is down with grandiose presentation and all about essence now – a delight for the fan who is interested in the psyche of the loved artist, rather than in hearing “the old songs”.

Satyricon

Satyricon

What is not to love about Satyr – the perpetual wink in the eye, the occasional clumsiness, the intolerance for ignorance, the uncompromising professionalism, not least the vulnerability and surrender to her majesty, the Music. There’s no need for an artistic mask, for there’s nothing more compelling than the man in his integrity, who, after exploring his diverse aspects in consecutive albums, is now giving us himself. There are art-rock greats that are entertainers. There are prophets of humanity like the blues masters, who enamor us by wearing their hearts on their sleeve, skipping intellectual distance.

Satyr has chosen to be the latter kind. His doom might not be much different from the heavy-hanging blues, and he is now showing us that his musicianship and interaction with the audience are marked by a warm spontaneity not unlike the very first originators’ of our genre: making one feel at home, wanted, and liberated. There’s no menace in SATYRICON any longer, there’s the need to be together, and a passionate appeal for the audience to participate. The “existential fear questions” have seemingly dissolved, and with our newly embraced strength, we can get down. There’s no “us” and “them” anymore; the extremity of genuine expression celebrates our communion. It was a feeling like no other to scream the lines together with Satyr. The concert was a gift, and the musical gems – and jams – deeply appreciated.

Satyricon

Satyricon

The soundscape seemed subdued, while enthralling in its tension. SATYRICON are such masters. There’s hardly anything about them which hasn’t been thought out in great depth. The lighting was also impressive, reflecting the atmosphere. It felt like a continuation of the tour for “Satyricon” (2013), an album which has been underplayed live, and perhaps needed longer time to take root.

The setlist was a wisely calculated balance between all albums, with other underplayed songs able to render the fan ecstatic.

Shortly after the intro, the gripping Rite Of Our Cross sets in. Satyr’s vocal phrase cuts through, but unlike the sharpness of Metal God Halford, there are the roughs of a blunt edge that sting. I cannot get enough of Satyr’s vocals, and would have undoubtedly placed him at Number One in a recently published chart of Best Extreme Metal Vocalists by a popular magazine. “Fear!”, “Rage!”, “Lust!”, the spat-out lines cannonade.

Satyricon

Satyricon

The density is somewhat relieved through the amplitudes of the three subsequent songs (Our World, Diabolical, Crow), allowing us to merge with the dynamics, and eventually prepare for another burner: Filthgrinder. The tentative “act two” of the set brings more of the new, followed by an input of the old, getting the “die-hard” traditional fans fully onboard.

The logical center of the concert consists in another three pieces, namely A New Enemy, Die By My Hand, and Infinity Of Time And Space.

A New Enemy deserves a whole chapter of its own. It is a song which Frost himself has claimed “a favourite”, a vessel of that “magical energy”. The fan will forever be puzzled why the song has hardly been played live in the past few years. It was Frost’s playground, his field to deploy all the powers that work within – powers known only to him, but tangible and elating to all. The response was quick, the room illuminated by the audience’s exaltation.

Satyricon

Satyricon

Die by My Hand introduced keyboard sampling of the band’s choral arrangement for the Opera. Disappointingly but predictably, it didn’t work quite well. It never does – and here’s for hoping Satyricon does as many more live orchestral collaborations as it truly deserves. The song carries intricate dynamism which the choir in the Opera performance lifts and emphasizes – as it does Satyr’s genius in general. In a rock’n’roll setting, however, the song is best left speaking as originally intended.

Infinity Of Time and Space launched us into Satyr’s introspective dreamscape. It was a breath of space, and an allowance of time to sneak into the artist’s intimate withdrawal. After favourites such as Pentagram, the artist formally announced his defiance of being “entertainer”, and his fondness of free jamming – an inclination the more perceptive of his audience have witnessed throughout.

Satyricon's Setlist

Satyricon’s Setlist

There were the audience’s favourites still to follow and challenge our necks, with Repined’s absence being felt on this tour. Another thrilling piece I seem to be missing, is Nocturnal Flare; and it would just be brilliant if SATYRICON revived The Scorn Torrent in the future.

The overall feel was indeed that of jamming. Of unassuming unpretense. Of being one with the fan. Of being a fan. I didn’t sense a distance between Satyr’s banging head and mine, between the band’s timing and the audience’s.

And this is what leaves blissful expressions on people’s faces. Metal legends or otherwise. The Dawn Of A New Age tour has, by all accounts, been nothing short of a declaration of mutual love.

Diana Chavdarova

(after The Dawn Of A New Age tour at Szene, Vienna, 19.4.2015)

SATYRICON обявиха съпорта си на предстоящото турне

През април Black Metal легендите SATYRICON предприемат турнето „The Dawn Of A New Age“, за да подкрепят предстоящото си концертно DVD, носещо заглавието „Live At The Opera“, което предстои да излезе чрез Napalm Records.

Като съпорт бяха обявени две групи от Осло: FAENSKAP и VREDEHAMMER. Изборът им не е случаен – SATYRICON винаги са се стараели да подкрепят родната си сцена като дават шанс на групите да пътуват с тях по турнета.

Satyricon - Live At The Opera

Satyricon – Live At The Opera

FAENSKAP са млада банда, подписала с Indie Recording. Самата група издава своя албум „Give credits where credits is due“, който е продуциран от Anders Odden (CADAVER, MEGENTA, ORDER, SATYRICON). Това привлича вниманието на Indie Recordings, сега групата работи по своя дебют за лейбъла. Те са подгрявали такива групи като MAYHEM, KVELERTAK, AVENGED SEVENFOLD и SATYRICON на концерти в Норвегия. Бандата смесва всички видове Metal в свой собствен музикален разствор.

VREDEHAMMER се предвожда от фронтмена Per Valla, който е бил част от различни екстремни банди като ALLFADER и ELITE.  Техният последен албум „Vinteroffer“ е номиниран в категорията за най-добър Metal албум за норвежката награда Spellemannprisen тази година. Те успешно смесват метъла от старата и модерната школа.

Ето и датите от „The Dawn Of A New Age“:

04.04.2015 NL – Nijmegen / Doornroosje
05.04.2015 FR – Oignies / Le Metaphone
06.04.2015 FR – Paris / La Machine
07.04.2015 UK – Manchester / Sound Control
08.04.2015 UK – London / Scala
10.04.2015 BEL – Durbuy / Durbuy Rock Festival
11.04.2015 GER – Bochum / Matrix
12.04.2015 GER – Wiesbaden / Schlachthof
13.04.2015 CZ – Prag / Akropolis
15.04.2015 GER – Munich / Bachstage Halle
16.04.2015 CH – Pratteln / Z7
17.04.2015 FR – Montbéliard / Impetus Festival
18.04.2015 IT – Pordenone / Deposito Giordano
19.04.2015 AT – Vienna / Szene
21.04.2015 PL – Warsaw / Progresja
22.04.2015 GER – Berlin / SO36
23.04.2015 GER – Leipzig / Werk 2
24.04.2015 GER – Hamburg / Markthalle
25.04.2015 SE – Malmö / KB
26.04.2015 SE – Stockholm / Nalen

news_satyricon_tour_2015

На 8 септември 2013 г. SATYRICON направиха специален концерт в Норвежката опера и балет, където свириха заедно с Хора на норвежката национална опера. Шоуто бе част от голям културен фестивал, провел се в Осло, и бе заснето професионално. Изданието „Live At The Opera“ ще излезе на 1 май на компакт диск и DVD чрез Napalm Records. Може да бъде видяна песента „Die By My Hand“.

Satyricon - Live At The Opera

Satyricon – Live At The Opera

Napalm Records ще издадат DVD-то „Live At The Opera“ на SATYRICON

Норвежките Black Metal легенди SATYRICON подписаха договор с австрийския лейбъл Napalm Records за издаване на предстоящото концертно DVD, носещо заглавието „Live At The Opera“.

Самият Satyr коментира нещата около изданието така: „Цялата история започна с това, че направихме по този начин една песен, “To The Mountains”, година и половина преди това на едно шоу.  Ние я представихме на затворено събитие в главната зала на операта заедно с Кралския норвежки оперен хор. Това бе много вдъхновяващо. Тогава казах на диригента, че искам да направя по-голямо шоу като това. Той хареса идеята, и двамата постъпихме сериозно към начинанието.“

Satyricon - Live At The Opera

Satyricon – Live At The Opera

На 8 септември 2013 г. SATYRICON направиха специален концерт в Норвежката опера и балет, където свириха заедно с Хора на норвежката национална опера. Шоуто бе част от голям културен фестивал, провел се в Осло, и бе заснето професионално. Изданието „Live At The Opera“ ще излезе на 1 май на компакт диск и DVD чрез Napalm Records. Може да бъде видяна песента „Die By My Hand“.

За да подкрепят изданието, SATYRICON ще предприемат турнето „The Dawn Of A New Age“:

21.02.2015 NOR – Bergen / Blastfest
04.04.2015 NL – Nijmegen / Doornroosje
05.04.2015 FR – Oignies / Le Metaphone
06.04.2015 FR – Paris / La Machine
07.04.2015 UK – Manchester / Sound Control
08.04.2015 UK – London / Scala
10.04.2015 BEL – Durbuy / Durbuy Rock Festival
11.04.2015 GER – Bochum / Matrix
12.04.2015 GER – Wiesbaden / Schlachthof
13.04.2015 CZ – Prag / Akropolis
15.04.2015 GER – Munich / Bachstage Halle
16.04.2015 CH – Pratteln / Z7
17.04.2015 FR – Montbéliard / Impetus Festival
18.04.2015 IT – Pordenone / Deposito Giordano
19.04.2015 AT – Vienna / Szene
21.04.2015 PL – Warsaw / Progresja
22.04.2015 GER – Berlin / SO36
23.04.2015 GER – Leipzig / Werk 2
24.04.2015 GER – Hamburg / Markthalle
25.04.2015 SE – Malmö / KB
26.04.2015 SE – Stockholm / Nalen
19.06.2015 FR – Clisson / Hellfest

Satyricon - Live At The Opera

%d блогъра харесват това: