The Other Side

Начало » Posts tagged 'review'

Tag Archives: review

Telegram канал на The Other Side

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 170 other followers

Последни публикации

Архив

SUIDAKRA „Echoes Of Yore“, MDD Records 2019

Германците SUIDAKRA отбелязаха своята 25-годишнина с дванадесетия си студиен албум  „Echoes Of Yore“, излязъл на 15 ноември 2019 г., което говори за високата им продуктивност.

SuidAkrA - Echoes Of Yore

SuidAkrA – Echoes Of Yore

След кратко въвеждане започва „Wartunes“ (1) и се понасят баладични припеви и стандартни „келтски“ рифове по шаблон в съчетание с кречеталото, което се пренася от песен на песен, от албум на албум. Все пак, достойнството на парчетата е тяхната сравнителна краткост, така че разказваната в тях история няма да омръзне. В „Morrigan“ (4) хаосът е овладян, не случайно това е ключова песен в албума. „Rise Of Taliesin“ (5) рязко сваля напрежението от треснята – вечната балада за странстващия рицар, след която отново ви чакат бойните чукове, набиващи се в слуха ви, съпроводени с харшови вокали, каквито харесвам, разбира се в съчетание с напеви. В „Pendragon´s Fall“ (7) е внесено оркестрално разнообразие с повече симфоничност и разнообразие на китарите, а „Banshee“ (8) звучи епично. Битката продължава в „Warpipes Call Me“ (9), която е в духа на BATHORY и MANOWAR по своята баталност. „Lays From Afar“ (10) дава заключението на сагата „Echoes Of Yore“, придава усещане, че продължението следва. Оценката ми е умерена единствено заради високата летва, която SUIDAKRA държат. Този диск е задължителен за всеки техен фен.

news_SuidAkrA

SuidAkrA

CD/DVD версията съдържа 45-минутен концерт с HD качество на групата на Wacken Open Air .

SUIDAKRA в албума са:
Arkadius Antonik – вокали, китари, оркестрални аранжименти
Sebastian Jensen – чисти вокали, китари
Tim Siebrecht – бек-вокали, бас
Ken Jentzen – ударни
Shir-Ran Yinon – цигулка
Catalina Popa-Mörck – флейта
Bernhard Mahlmeister – френски рог
Robse (EQUILIBRIUM) – гост-вокали в „Havoc“
Sascha Aßbach – бек-вокали

Mrazek (7/10)


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

DJEVEL „Ormer Til Armer, Maane Til Hode“, Aftermath Music 2019

Норвежката Black Metal група DJEVEL издаде шестия си дългосвирещ албум „Ormer Til Armer, Maane Til Hode“ на 18 октомври 2019 г. чрез Aftermath Music. Тя е базирана в Осло, Норвегия и обединява в състава си автора на песните Ciekals, Mannevond (KOLDBRANN, ex-URGEHAL) и Faust (ex-EMPEROR, BLOOD TSUNAMI), водени от желанието да създават норвежки Black Metal в духа на 90-те.

Няма как да не обърна внимание на горецитираната визитна картичка. Може би доста характерна за Норвегия, и DJEVEL не прави изключение от правилото. Осемте песни в „Ormer Til Armer, Maane Til Hode“ веднага ни хвърлят в китарна лудница, атаката от баса и динамичните барабани допълват музикалната картина. Перфектен бърз Black Metal, с майсторски забавяния и редуване със средно темпо, където е силата на Faust.  Всичко това е на норвежки език и се слуша на един дъх.

Djevel - Ormer Til Armer, Maane Til Hode

Djevel – Ormer Til Armer, Maane Til Hode

Графичното оформление на „Ormer Til Armer, Maane Til Hode“ е дело на Danny Larsen.

DJEVEL са:
T. Ciekals – китари, вокали
Mannevond – бас, вокали
Faust – ударни

Mrazek (9/10)


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

HYPERBOREA “Umbra”, Art Gates Records 2019

Българската Death Metal група HYPERBOREA записа и издаде третия си албум “Umbra” на 15 ноември 2019 г. чрез испанския лейбъл Art Gates Records. Винаги сме ги следили с интерес, още от момента на създаването им, затова и това издание е подложено да подробна дисекция.

Hyperborea - Umbra

Hyperborea – Umbra

HYPERBOREA се придържат към строго Death Metal звучене на песните в “Umbra”. Тук забавянето е изцяло привидно, ритъмът винаги печели състезанието в скоростта. Трудно ми е да определя фаворита сред песните, всичките те звучат на едно стабилно и мощно ниво, преминавайки една в друга. Началото е белязано от интрото „Jung’s forewarning“ (1). Все пак, допадат ми „From Within“ (3), „Unwelcome“ (7) и „Atavistic Fear“ (9) – може би те най-ярко изразяват пътуването към най-мрачните места на човешкото подсъзнание. Този албум бележи и включването на вокалиста Данчо Иванов (FORMLESS REALITY, CUPOLA), който се вписва идеално в състава и запълва вокалите по възможно най-добрия начин. Преслушвайки албума няколко пъти, пишейки това ревю и давайки високата си оценка, си мисля, че изданието на групата е поредното, което е задължително в колекцията на българския фен. И не само в неговата.

Hyperborea

Hyperborea

“Umbra” е записан в студио Renewsound, София. Графичното оформление е дело на Nikos Marantidis и изразява затъмнението върху човешкото съзнание винаги, когато личната сянка не пада изцяло или дори частично.

“Umbra” съдържа песните:

1. Jung’s forewarning
2. Home of my Misery
3. From Within
4. Silent Stream
5. Supremacists
6. Two Extremities
7. Unwelcome
8. Wrong Planet Syndrome
9. Atavistic Fear

Mrazek (9/10)


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

INSANITY CULT „All Shall Return To Chaos“, Ogmios Underground 2019

„All Shall Return To Chaos“ е третият дългосвирещ албум на гърците INSANITY CULT, излязъл на 19 май 2019 г. и наследил „As My End Unfolds…“ (2015) и „Of Despair And Self-Destruction“ (2017).

Insanity Cult - All Shall Return To Chaos

Insanity Cult – All Shall Return To Chaos

Бърз Black Metal, полифонични китари и инфернален вокал с особена атмосфера. Барабаните задават шаблон, който се отразява и на структурата на песните като цяло. Но в това се крие и очарованието на музиката им, която би се харесала на почитателите на по-първичния Black Metal.

Моите фаворити са „Of Dying Suns“ (6) и „And All Shall Return To Chaos…“ (7), където долавям по-разнообразно темпо, че даже и вокалите излизат от матрицата си. Албумът се слуша на един дъх и приляга на всяка блек колекция.

„All Shall Return To Chaos“ съдържа песните:
1. Within A Dissolving Stare
2. I, The Void MP3
3. To Dwell In Absence
4. Through Self-Destruction And Stars
5. Noose Of The Black Moon
6. Of Dying Suns
7. And All Shall Return To Chaos…

Insanity Cult

Insanity Cult

INSANITY CULT са:
Sacrilegious – вокали
Έκπτωτος – китари
Vohamon – китари
Buer – бас
Fog – ударни (гост)

Mrazek (7.5/10)


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

IN THE WOODS… „Pure“, Debemur Morti Productions 2016

Норвежците IN THE WOODS… са поредната група, която реши да се завърне тази година. Движени от носталгия или кой знае от какво доста групи, които буквално бяхме отписали ни изненадаха (някои приятно, други не особено) с нов материал и помпозно завръщане. Не знам кога и заради кого се появи понятието пост-рок/пост-блек или каккъвто и да е там „пост“, но IN THE WOODS… още в далечната 1995 г. направиха това, за което много сегашни групи претендират тепърва да са създали – постнещоси. Разликата вероятно е единствено в това, че преди 20 години такъв стил трудно се преглъщаше особено от корави фенове на „trve“ стила и IN THE WOODS… си останаха малко встрани от сцената, разбрани сякаш само от малцина любители на иновативното и авангардно в музиката. Норвежците хвърлят в тиха лудост медиите по онова време с навика си групата да бъде представяна със снимки на обвити в мистерия северни гори. Тогава впечатляваше. Днес това, което главно интересува феновете са музикалните изразни средства. Всяка помъдряла с времето група си е взела поуката, че само на стари лаври вече не се лежи, както и, че формулата с ефектна обложка и пускане на най-добрата песен като пилотен сингъл отдавна не е печеливша.

Не знам доколко изненадващо е било завръщането на групата и като цяло колко големи са очакванията на аудиторията от новия албум, но е възможно и да ги разочаровам. Не очаквайте нещо ексклузивно, нечувано и ненаправено до сега в тоя стил и в частност от тази група. Да, „Cult Of Shining Stars“ предизвика ефектът WAW, но само до там. Нищо по-тежко, по-различно и по-дълбоко от това, което сте чули от IN THE WOODS… през 95-та или 97-ма година. Принципно като музикално съдържание „Pure“ стои точно някъде там. Ни повече, ни по-малко, между тези два албума. Същите вокални и музикални похвати, композиции с дължина малко над средната, които на моменти може и да доскучеят. Зависи колко заклет фен сте не групата.

In The Woods... - Pure

In The Woods… – Pure

Вярно, има там отделни откъси, които са малко по-многопластови, по-атмосферични с повече мелодика и китарна виртуозност. Но те са само колкото да подразнят. Да си кажете „Ето, най-после нещо интересно!“, нещо, което да събуди малко страст и емоция към момента на преживяване на композицията. И в следващия момент всичко си потича в очакваното русло. Чист леко протяжен вокал, монотонни китари и абсолютна безизразност, която чак предизвиква безразличие…, а един творец трябва да може всичко, но не и да ни внушава усещането за безразличие към това, което твори. Всъщност, ако взема предвид анотациите на самата група относно тематиката на „Pure“ е възможно пък точно това да са целили.

Задълбаване в „екзистенциални и философски теми“. Голям брой неочаквано връхлитащи звукови „психеделични елементи“, преплитащи се с „темите за отчуждението и загубата“, премахвайки у слушателя всякакво съмнение, че IN THE WOODS… се стреми да задълбочи собственото си разбиране на езотеричното и трансцеденталното.“ Каквото и да е, една група пред, чието име стоят прилагателни като „легендарна“, „емблематична“, би трябвало да полага повече усилия, за да защити това признание.

Съвсем накратко да обобщя – „Pure“ е една идея над средното за безличен албум. Все пак 17 години са дъстатъчно (да не кажа прекалено много) време да бъде обмислено, компмозирано и „ошлайфано“ едно музикално произведение. Ако IN THE WOODS… са направили „Pure“ с идеята това да е голямото им завръщане… малко нещата отиват към фиаско. Поредният албум, който ще бъде прослушан – веднъж от любопитство, втори път, за да се опиташ да намериш нещо повече или нещо недочуто и накрая поставен на рафта „за колекцията“. Но, чуйте го. Преценете сами.

„Pure“ ще излезе на 16 септември, 2016 г. чрез Debemur Morti Productions и съдържа десет композиции с обща продължителност малко над един час.

Милена Милчова (7/10)

BLEAK REVELATION „Afflictive Seclusion“, self released 2015

Bleak Revelation - Afflictive Seclusion

Bleak Revelation – Afflictive Seclusion

Лично за себе си открих тази българска Doom/Death група преди около година, но си признавам, че това една от приятните изненади за мен в послено време. Тогава ги гледах на живо, а дни след това излезе и техният сингъл „Defied by Clouds“. През март 2015 г. дебютният им дългосвирещ студиен албум е факт и аз държа диска в ръцете си.

„Afflictive Seclusions“ излиза под формата на Digipak, съдържа 8 трака, първият е интрото „Reflections“, което пренася слушателя в „As If“. Музиката на групата е смесица от Doom и Death Metal, с редуване на чисти и тежки вокали, мелодични и мощни китари, подчертаващ бас и набиващи чуковете барабани. Бих отличил „Perished“ (5), която загатва за New Wave и Disco потенциала у музикантите, но което на мен особено ми харесва. Разбира се, да отбележа и станалите вече популярни за аудиторията „Egotistic Considering“ (4) и „Defied by Clouds“ (7), при които Doom векторът се откроява с особена яснота в музиката на квартета. Като бонус е включен „дъждовният“ сингъл от 2014 г. „Defied by Clouds“, предизвикващ носталгични емоции у слушателя.

Не на последно място да изтъкна продукцията с високо качество и графичното оформление на диска, Digipak обложката, книжката с текстовете, дело на Николас Петрас.

Ако желаете на имате „Afflictive Seclusions“ се свържете с групата или го чуйте/купете в Bandcamp.

Mrazek 9/10

AS ORCHIDS WITHER „ As Orchids Wither”, Self released 2015

As Orchids Wither

As Orchids Wither

Обичам Пловдив! Хубав град пълен с прекрасни хора! Преди една година точно в този град се роди една формация, която научи младежта на неща, които малко хора знаеха. Рязането на крайници се превърна в ежедневие, а смученето на костен мозък – в религия! AS ORCHIDS WITHER! Бандата, която е доказателство за това, че здравата работа ражда успех! Една година по-късно те са готови с първото си EP – „As Orchids Wither”.

Стилът на „орхидеите” е тежък, пълен с трошащи кости брейкдауни и бързи части, които те карат да полудееш от ярост. В същото време майните намалят скоростта на някои моменти и ни показват, че могат да звучат нежно и красиво. Всеки един от петимата определено е майстор в това, което прави! Метълкор изсвирен от 4-ма невероятни музиканти! Не броя Джорджо защото той не свири на нищо, което обаче не го лишава от добри думи. С екстремните си вокали младия екстремист пренася слушателя в друга планета…място, което не всеки има топките да посети!
Сега… Какво има в EP-то? Въпрос, на който най-накрая мога да отговоря!

Четири безкомпромисни парчета! Всичко започва със „Swallow me”, която поглъща, сдъвква и изплюва! Рифове, рифове, рифове! Барабани, от които се сънуват кошмари… Изведнъж превключваме на по-бавната и изпълнена с мелодия „Perfection of Tragedy”. Личният ми фаворит! Замаяни и замечтани от тази нежна композиция се срещаме със „The Art of the Flow”, която ни вкарва обратно в мошпита! Завършваме с „The Pain I Choose”, която е приказен край на едно невероятно начало! AS ORCHIDS WITHER продължават тендецията за добри български албуми през 2015 г.! Едноименното EP заслужава внимание и горещо препоръчвам на всеки фен на тежката музика да си го закупи!

Андрей Чолаков (9/10)

As Orchids Wither

As Orchids Wither

TAAKE „Stridens hus“, Dark Essence Records 2014

Taake - Stridens Hus

Taake – Stridens Hus

Шестият студиен албум на легендарните TAAKE предлага типичната за групата рутина. Това е и първото издание, в което наистина проектът става група –   както и в предходните албуми на фронтменът Hoest свири сам всичките инструменти, но този път в записите участват и музикантите от концертния състав на бандата. Дали тази тенденция ще се запази, само времето ще покаже. „Stridens hus“, записан и продуциран от Bjornar Nilsen (VULTURE INDUSTRIES) в неговото Conclave and Earshot Studios в Берген. Та, творението е типичен за TAAKE албум,  типичните TAAKE песни. Но какви!

А те са седем на брой, носещи духа на норвежкия Black Metal, без особени украси и помпозност. Премерено съчетаване на инструментите, харш и чистите вокали, напеви и крясъци на душата. Нямам изявен фаворит в списъка с песни, отбелязвам доброто им цялостно звучене, като едно цяло.

1. Gamle Norig
2. Orm
3. Det fins en Prins
4. Stank
5. En Sang til Sand om Ildebrann
6. Kongsgaard bestaar
7. Vinger

Mrazek (8/10)

 

OPIUM LORD „The Calendrical Cycle: Eye of Earth“, Candlelight Records 2015

Opium Lord - The Calendrical Cycle: Eye of Earth

Opium Lord – The Calendrical Cycle: Eye of Earth

Sludge движението, след като прескочи Атлантика, попадна на острова на богата почва. Разнообразието на английските Sludge банди напомня за богатството и неопределеността на Indie културата от 90-те. Разнопосочните пътеки, по които групите тръгват да изследват музикалните възможности, води до различни и трудноопределими резултати.

Сравнително наскоро сформираните бирмингамци са събрали в себе си гаражната култура, пънкарското отношение, богати влияния и екстеемна музикална форма. Бавната ритмика, подчертания бас и агресивните вокали на квинтета сякаш срещат Doom Metal-а с Beatdown Hardcore влияния. Песните са доста кратки за стила и това е една от причините трудно да се „хващат“ като стил и послание. Сякаш момчетата още експериментират с похвати, без да разгръщат окончателните си идеи. От друга страна, по този начин не могат да доскучаят на феновете на по-кратките форми и съответно – могат да привлекат почитатели за каузата.

Тежката рифовка се съчетава с бавната основна мелодия на песните. Силовото крещене ту изразява емоция, ту остава безчувствено. Класически Doom Metal похвати се срещат с типични за Sludge Metal постановки на звука. Ехо от висок китарен звук съпровожда почти целия албум, придавайки му психеделичност. Остава усещането за нещо недоизказано и пънкарско в песните. Общото впечатление от разнородните влияния оставят усещането за модерност на OPIUM LORD, докато класическите им похвати носят спомен за съчетаване на конвенционални рок техники.

Упадъчни и прогресивни OPIUM LORD ще се харесат на широк кръг от фенове на тежките стилове в метъла. За още по-широк кръг могат да останат и неразбрани. Музиката им сякаш е застинала в очакване на своето развитие.

Rock Thrashler (8.2/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

BLACK SHEEP WALL „I`m Going to Kill Myself“, Season of Mist 2015

Black Sheep Wall - I`m Going to Kill Myself

Black Sheep Wall – I`m Going to Kill Myself

Когато преди около пет години, от ферментиралата утайка на Sludge Metal-а започнаха да изплуват шедьоври, популярната музикална индустрия още се мъчеше да смели младежите от NWOUSHM, а Stoner Rock вдъхновенията не бяха намерили още новия си субстрат за развитие. За щастие този процес на зреене продължава и последния мехур, който се спука в полето на официалните издания се нарича „I`m Going to Kill Myself “.

BLACK SHEEP WALL са група, която кове своя стил от 2006 г., а това е третият им дългосвирещ албум, който е записан във формат квартет. Безкомпромисният режещ китарен звук и изчистеният им откъм влияния стил ги нарежда сред групите, които най-точно могат да дефинират Sludge Metal-а. BURNSRED е най-близкото име, с което мога да ги сравня. Сравнение, от което едва ли има голяма полза за хора, които не са маниаци на жанра! Бавният ритъм, информационно натоварения звук, агресивните вокали и усложнената ритмика в дългите композиции, доминират творчеството на американците. Доколкото на такива групи често им се закачат етикети с представки „post“, а въпросното определение стана синоним на не-метал, такива определения не са подходящи тук. Единствено можем да кажем, че както по принцип в генезиса на Sludge Metal стои анти-поп настроенията, BLACK SHEEP WALL са изразители на една Post-Fast култура. Богатото и живо усещане от плътният, нестерилизиран звук на съвременно озвучаване е оставен в записа. Леките Psychadelic настроения, които също са характерни за генезиса на стила, присъстват в перфектна дозировка. Тежестта на китарите и дълбоко-харшовият вокал определят изчистената тематика на тази музика.

Липсата на Stoner залитания и прилепчиви post акустики са лесният начин да определим стила на BLACK SHEEP WALL. Останалото е чист Sludge Metal със самоограничено в изразните си средства богатство от идеи. Групата не желае да ви натрапи послание. Тя иска да сте способни да стигнете до него сами. (Не буквално!)

 

Rock Thrashler (9.2/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

%d блогъра харесват това: