Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 15)
Tag Archives: Rock Thrashler
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
април 2, 2015 16:37 / 1 коментар за Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
Макар The Other Side винаги да е било строго метално издание, в него по всяко време и във всичките му формати е имало място за широкия поглед, усет за иновативни музикални тенденции и е бил форум за разкодирането на метъл културата в светлината на глобалната действителност. Може би за това празнуваме петнадесетгодишнината си с подкрепата на групи с еволюирал прочит на музикалните си търсения. По българските сцени не липсват събития с алтернативен привкус, но това бе един от редките концерти, където метъл корените са достатъчно силни и същевременно се представя нестандартен подход в музицирането. Групи – самобитни и интересни за широк кръг потенциални фенове.

Саундчекът на Allochiria
Пролетта може и да бе дошла в астрономически план, но обстоятелствата наложиха темпото на зимната часова зона… Така между 20:00 ч. и 20:45 (лятно време) имахме възможността да чуем саундчека на хедлайнера и да получим първи впечатления от цялостното им звучене. Това се оказа достатъчно за някои да уважат сектора от мърч щанда на групата. С радост установихме, че и четирите подготвени сета са подкрепени от разнообразни продуктови предложения.

Trysth
Малко след 21:00 ч. пътят към сцената бе достъпен и триото TRYSTH намери посоката във всякакъв смисъл. Утвърдени на родната Doom/Athmospheric Metal сцена, момчетата дадоха висок старт на събитието. Инструменталът „Spine“ подканя публиката да се приближи с леко психеделичните си забежки. По джентълменски, без натрапваща истерия сета продължава с класически Doom/Ambient, където острите, почти Black Metal вокали ни въвеждат в по-консервативното настроение на концерт от такъв тип. За пръв път пред българска публика бе представено парчето „Vessels“. Както и друг път се е случвало, TRYSTH постигат различно ниво на въздействие с всяко свое участие! Макар с обособен Ambient компонент, звукоизвличането е изцяло китарно и подкрепено от завидни инструментални умения и усет. Вплитането на класически метъл подход със съвременни Sludge техники на звукоинженерство дава забележително лице на групата. Заключителното „Undying“ ни хвърли в контраста от различните стилистики в репертоара на момчетата. По-спокойните пасажи преминаваха в агресивни избухвания и обратното. Неусложнените барабани привнасяха математическа точност в композициите, преминавайки в пищно преекспониране на финала на сета. Раздавайки щедро благата на своето изкуство, TRYSTH останаха мизантропично настроени към прякото общуване. Макар и представили само четири от композициите си, те се вместиха в 50 минутен сет, който бе сърдечно приветстван от около 60-те уважили събитието фена.

Trysth
Сцената претърпяваше половинчасови подготовки между различните сетове, което бе посрещнато добре, благодарение на европейските норми за тютюноползване, което ще рече, че непушачите имахме време в излишък… Рядко богатия мърч щанд, пък компесираше тишината в клуба.
Европейското турне на ALLOCHIRIA и RYVULET, част от което бе и петенадесетгодишнината на The Other Side имаше цялостна концепция за визията си. Немската инструментална формация RYVULET бе неделим компонент от замисъла. Предлаганите от тях касети в малки платнени торбички даваха заявка за обмислено шоу.

Ryvulet
Малко след 22:00 квартетът излезе на тъмна сцена, за да представи музиката си. Притискайки ни в началото с Doom Metal, обогатен с акустични сола, прави впечатление прецизността на тоновете, с които боравят младежите! Често обърнали гръб на публиката, сета им преминава в някакво по-алтернативно звучене на китарни акорди и минималистични високи тонове на свирене. Съответната доза минимализъм има и в барабаните – без натруфени преходи и дори с паузи вътре в композициите. Движейки се в посоката на минимализма, прави впечатление сложното звукопроизводство чрез хипертрофирали педалиери, които са заели почти цялото пространство на сцената. Не липсват и шумови допълнения синхронизирани от пулта. Привидното опростяване на звука при Post-Rock формациите е свързано с усложнено звукоизвличане. Сякаш низходящото загръщане на сета преминава постепено в шаманизирани композиции с монотонна ритмика и обогатени, но античуваеми фини компоненти. Sludge Metal характеристиките са развити в поп-направлението на групи като BARONESS – пестелив ритъм с натрапващи се мелодии по един мотив. Младежите не успяват да избягат от известна повтаряемост в търсенията си. Мощното ехо и тъмната вуду обстановка са ме разсеяли, за да схвана spoken аутродукцията на финалното „Out of The Test“! Впечатляващото представяне е с единствен минус – младежката неопитност.

Dimholt
В 23:30 ч. нашенските Black Metal-и от DIMHOLT се заемат да възвърнат живеца в хипнотизираната публика. Успяват още в началото с енергичния си, директен стил! Бързите парчета от началото отстъпват на среднотемпови композиции, които обаче, са по богати откъм аранжировка. За наша радост, квинтета е по-раздвижен на сцена от предишни тяхни представяния. Гробищният фенер, с който групата е на сцена се включва в спектакъла – Woundheir (v.) залива лицето си с разтопения восък! Бургазлиите почитат с кавър гръцката банда RAVENCULT. Шептенето между песните влиза в някаква концепция, но ни лишава до голяма степен да чуем това, което основният вокалист ни казва. Завършвайки своя сет традиционно с „In Tombs“, DIMHOLT канят на сцената гост вокалиста Deha (YHDARL). Силовият, невротизиран пърформанс на белгиеца прибавя необходимото количество колорит на представлението в добавка към пищящите му вокали. Без да напускат стиловите детерминации на Black Metal-а, групата ни осигури доста приятно усещане с живото си метъл шоу на този концерт.

Allochiria
45 минути след полунощ светлините на сцената отново се изгубват. Въртележката на Psychedelic/Sludge вдъхновенията бавно набира обороти, за да прерастне в по-шумна интерпретация на отварящия инструментал. Когато дребничката, чаровна Ειρήνη (Ирене) добавя титаничните си Death Metal вокали към музиката на ALLOCHIRIA, голяма част от определението „post-“ се изпарява по отношение на гърците! На фона на минималистичните сола с много ехо и акордно ориентираните рифове, този глас звучи много сурово, препращайки ни към ранните експерименти на post-CINIC проекта AGHORA. Не по-малко стресиращо е нежното дамско „Thank you!“, сервирано между песните. Вокалистката често ни „удостоява“ със своя гръб на тъмната сцена. Същевременно, за разлика от RYVULET, гърците имат енергично държание на сцената, чрез което експресират изживяванията си, причинени от музиката. Среднотемповата равноделна ритмика внася еднотипност в движенията на музикантите. Това, всъщност е единственият им минус – еднообразната ритмика и липсата на заиграване с времената, което би отворило изключително много музиката им към високите жанрове. Въпреки известното еднообразие, разнообразната мелодика на различните песни прави представянето им интересно и богато. Агресивните вокали много строго следят тоналността и са повече от гола агресия. На последната песен изкушението надделява и Ирене отпуска чистия си глас в една повече Folk Metal постановка, разположена в Sludge/Psychedelic музикалната подложка. Общото вуду-тактуване на бандата заключва концерта към 01:45 лятно време на 30.03.2015 г. – петнадесетина години след като жад. ред. Mrazek окупираше ксерокса на съответния университет с книжка #1 на The Other Side за ужас на преснимащите лекции!!!

Allochiria
Rock Thrashler
29.03.2015, Bar ZAR, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
OPIUM LORD „The Calendrical Cycle: Eye of Earth“, Candlelight Records 2015
март 13, 2015 12:00 / Вашият коментар

Opium Lord – The Calendrical Cycle: Eye of Earth
Sludge движението, след като прескочи Атлантика, попадна на острова на богата почва. Разнообразието на английските Sludge банди напомня за богатството и неопределеността на Indie културата от 90-те. Разнопосочните пътеки, по които групите тръгват да изследват музикалните възможности, води до различни и трудноопределими резултати.
Сравнително наскоро сформираните бирмингамци са събрали в себе си гаражната култура, пънкарското отношение, богати влияния и екстеемна музикална форма. Бавната ритмика, подчертания бас и агресивните вокали на квинтета сякаш срещат Doom Metal-а с Beatdown Hardcore влияния. Песните са доста кратки за стила и това е една от причините трудно да се „хващат“ като стил и послание. Сякаш момчетата още експериментират с похвати, без да разгръщат окончателните си идеи. От друга страна, по този начин не могат да доскучаят на феновете на по-кратките форми и съответно – могат да привлекат почитатели за каузата.
Тежката рифовка се съчетава с бавната основна мелодия на песните. Силовото крещене ту изразява емоция, ту остава безчувствено. Класически Doom Metal похвати се срещат с типични за Sludge Metal постановки на звука. Ехо от висок китарен звук съпровожда почти целия албум, придавайки му психеделичност. Остава усещането за нещо недоизказано и пънкарско в песните. Общото впечатление от разнородните влияния оставят усещането за модерност на OPIUM LORD, докато класическите им похвати носят спомен за съчетаване на конвенционални рок техники.
Упадъчни и прогресивни OPIUM LORD ще се харесат на широк кръг от фенове на тежките стилове в метъла. За още по-широк кръг могат да останат и неразбрани. Музиката им сякаш е застинала в очакване на своето развитие.
Rock Thrashler (8.2/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
BLACK SHEEP WALL „I`m Going to Kill Myself“, Season of Mist 2015
март 13, 2015 10:00 / Вашият коментар

Black Sheep Wall – I`m Going to Kill Myself
Когато преди около пет години, от ферментиралата утайка на Sludge Metal-а започнаха да изплуват шедьоври, популярната музикална индустрия още се мъчеше да смели младежите от NWOUSHM, а Stoner Rock вдъхновенията не бяха намерили още новия си субстрат за развитие. За щастие този процес на зреене продължава и последния мехур, който се спука в полето на официалните издания се нарича „I`m Going to Kill Myself “.
BLACK SHEEP WALL са група, която кове своя стил от 2006 г., а това е третият им дългосвирещ албум, който е записан във формат квартет. Безкомпромисният режещ китарен звук и изчистеният им откъм влияния стил ги нарежда сред групите, които най-точно могат да дефинират Sludge Metal-а. BURNSRED е най-близкото име, с което мога да ги сравня. Сравнение, от което едва ли има голяма полза за хора, които не са маниаци на жанра! Бавният ритъм, информационно натоварения звук, агресивните вокали и усложнената ритмика в дългите композиции, доминират творчеството на американците. Доколкото на такива групи често им се закачат етикети с представки „post“, а въпросното определение стана синоним на не-метал, такива определения не са подходящи тук. Единствено можем да кажем, че както по принцип в генезиса на Sludge Metal стои анти-поп настроенията, BLACK SHEEP WALL са изразители на една Post-Fast култура. Богатото и живо усещане от плътният, нестерилизиран звук на съвременно озвучаване е оставен в записа. Леките Psychadelic настроения, които също са характерни за генезиса на стила, присъстват в перфектна дозировка. Тежестта на китарите и дълбоко-харшовият вокал определят изчистената тематика на тази музика.
Липсата на Stoner залитания и прилепчиви post акустики са лесният начин да определим стила на BLACK SHEEP WALL. Останалото е чист Sludge Metal със самоограничено в изразните си средства богатство от идеи. Групата не желае да ви натрапи послание. Тя иска да сте способни да стигнете до него сами. (Не буквално!)
Rock Thrashler (9.2/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
TIGERS OF PAN TANG „Tigers Session: The First Wave“, Skol Records 2015
март 10, 2015 12:00 / Вашият коментар

Tigers Of Pan Tang – Tigers Session: The First Wave
NWOBHM е бог, на който последователите продължават да се умножават. „Библейските“ разкопки в стила продължават, за да изкарат на светло недошлифованите му бисери. Такова е и това издание.
През 2010 г. реформираната група презаписва песни от първия си албум – „Wild Cat“ (1980 г.) и ги тиражира в EP „The Wildcat Sessions“, което се разпространява ограничено сред фен-клубовете на TIGERS OF PAN TANG. През 2011 г. упражнението е повторено с песни от втория им албум „Spellbound“ (1981 г.) и ЕР-то „The Spellbound Sessions“. Именно тези две ЕР-та полският издател със съмнителна репутация иска да представи на по-широк кръг от слушатели.
Малко по Rock`n`Roll подходът на TIGERS OF PAN TANG не ги издигна през първите години на бума на NWOBHM. Самият презапис на старите парчета не е довел до кой знае какво подобряване в звука. Повече е наблегнато на завръщането към себе си и по-смелата изява именно на R`n`R същността на старите момчета.
Без да е нещо изключително, този диск е необходимото издание, за да ни запознае с историята на NWOBHM и на самите TIGERS OF PAN TANG. Много приятен за слушане албум от времето, когато не бе необходимо да се гримираш, за да свириш Heavy Rock`n`Roll!
Rock Thrashler (8.5/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
DYING GORGEOUS LIES „First World Breakdown“, Massacre Records 2015
март 10, 2015 10:00 / Вашият коментар

Dying Gorgorous Lies – First World Breakdown
След като са се борили сами за музиката си в продължение на 4 години, DYING GORGEOUS LIES са забелязани от Wacken Fondation и Massacre Records. Подписвайки договор в края на 2013 г. германците успяват да ни зарадват с втория си дългосвирещ албум.
Въпреки, че гласовите данни на Lisa „Liz Gorgeous” Minet се доближават до тези на Sabina Classen (HOLY MOSES), квинтета твори в по-мелодичните измерения на Thrash Metal-а. Подчертаната и специфично за всяка песен мелодия е отличителна черта в композирането на групата. Бързите песни и здрави рифове не пречет на тази спецификация. В този смисъл DYING GORGEOUS LIES продължават една традиция в немския Thrash, водена от не много популярни имена, като BLACKEND и RECKLESS TIDE – групи, които за съжаление не са действащи към настоящият момент. Това отваря нишата за подстила, но и не дава сигнали за излизането му от маргинално положение.
Без да са някакво бляскаво достижение DYING GORGEOUS LIES влизат в списъка на самобитните групи, неползващи цитати. Значителна е и „прилепчивостта“ им за ухото, като няма да отблъснат и феновете на агресивния риф. Агресивните вокали звучат много съвременно. Мелодиите демонстрират музикален усет и умело боравене с изразните средства. Между бързите парчета германците посягат и към среднотемпови решения – сигурен признак за зрялост! Някои Heavy Metal фигури не напуксат полето на Thrash-а, а агресивният глас не се подхлъзва към metal-core обезличаване.
DYING GORGEOUS LIES ни предлагат една богата картина на немски мелодичен Thrash Metal, какъвто повечето нови издания не предлагат. Музиката им все още трудно завладява по категоричен начин, но заявката за нещо по-голямо е хвърлена с „First World Breakdown“.
Rock Thrashler (8.8/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SPELLBOUND „Nothing But The Truth“, Bret Hard Records 2015
март 9, 2015 18:21 / Вашият коментар

Spellbound – Nothing But The Truth
За петнадесетгодишното си съществуване SPELLBOUND на два пъти са стигали до прекратяването на съществуването си. Обичайните трудности на групарството са отсяли китариста и вокалист David Maier като идеен носител на групата. Стилът им претърпява значително израстване през годините, но нестабилния състав продължава да ги лишава от голям издател. Повече от година след последното стабилизиране на състава и цели 8 години след предишния си албум, германците ни поднасят новото си дългосвирещо произведение.
Една идея по-мелодични и доста по-прецизни в свиренето си са станали четиримата трашари. Мачкащите Thrash рифове отварят между себе си място за доста мелодични Heavy Metal сола, които понякога са и акустични. Грабващото първоначално изпълнение отстъпва място на усещането за силни влияния от TESTAMENT и в по-малка степен от MEGADETH. Хармониите на вокалите също са като на Chuck Billy, което подчертава сходствата. Много рядко напоследък метъл бандите успяват да сътворят наистина метъл балада, но SPELLBOUND са успяли в „Dying In The Dirt“. Веднага, обаче, пак се усеща сянката на TESTAMENT-ската „Agony“. Не липсват и някои сходства с ранните METALLICA.
SPELLBOUND са сътворили един много прецизен и приятен за слушателя албум. Те израстват изключително много с „Nothing But The Truth“. Всяко от парчетата им кове своята история и допълва хармоничността на тавата. Твърде ярките сходства с TESTAMENT отнемат малко от афтентичността на германците, но и подчертават високите стандарти, които са достигнали. Качествата на групата са я доближили до момента, в който ще стане малко по-известна на широката аудитория.
Rock Thrashler (8.8/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Когато норманската „чалга“ се забърка с Power, Black и Thrash Metal
февруари 24, 2015 12:10 / Вашият коментар
На 15.02.2015 г. се очакваше един много интересен подбор от групи да ни посети като част от европейското си турне. Натрупалите стабилна фенска маса в България ELUVEITIE водеха със себе си станалите водеща група в страната си – исландците SKALMÖLD, както и прясно издалите нов албум чрез Scarlet Records италианци WIND ROSE. Подборката бе интересна, не защото така я определям аз, а защото местата в клуб Mixtape 5 бяха напълно разпродадени (Отново, след SABATON!) под крилото на BGTSC.

Eluveitie
Въпреки започването на концерта по план в 20:00 ч., по това време още имаше хора пред вратите на клуба, заради щателната проверка и малко хаотичното лутане на феновете. Всъщност, клубът не е бил толкова пълен от концерта на EXODUS насам!

Wind Rose
Италианците WIND ROSE имат много въздействащо сценично присъствие. Техният Power/Progressive Metal побира в себе си и Folk компоненти, особено що се отнася до малко преекспонираните клавири. Това е причината да бъдат включени в това общо Folk Metal шоу. Строгата им Power Metal основа отблъсна някои фенове, които се баха настроили за по-изчистената стилистика на другите групи. Барабанистът им Daniele Visconti, обаче остави силно впечатление, както със силовите си ритмики, така и с изящни преходи. Обилно използваните Progressive хармонии в музиката на квинтета, както и разгърнати в разпяването си вокали, повишиха елитарността на WIND ROSE. Те представихе материал предимно от новия си албум, който наистина е доста силен. Личеше, обаче, трудното достигане на студийните постижения на певеца Francesco Cavalieri в живото изпълнение. Гласът му бе дръпнат малко по-назад в озвучаването, заради някои непостижими тонове. Изключително хармоничните и силни бек-вокали, които осигуряваха китариста и басиста на бандата, лъснаха като пускани от пулта! Освен съмнително силният им интензитет, в един момент прекалиха и с многогласа. Въпреки недостатъците, артикулацията и сценичното поведение на италианците бе на ниво. Близостта с публиката бе доста интимна и дори ни накараха да пеем с тях, включвайки публиката като хор в последното си парче. Впечатляващия Power/Progressive Metal с тънки Folk екстри бе достоен да нагорещи публиката за своите 40 мин. слава.

Skálmöld
Без никакво бавене, в 20:50 ч. строго изглеждащи викинги се нареждат на сцената. Прозвучава интродукция като от орган и започва да се случва неописуемото… По време на първите няколко песни на SKALMÖLD все още се ориентирам в богатството от звуци, инструменти и гласове. Базираната на Viking Black Metal музика е развита изключително многопластово. Освен основният им, дезгаво пеещ вокалист, всички в групата довавят пеенето си в различните композиции. Басистът вмъква исландски народни песнопения на родния си език с нисък глас. Брат му – китаристът Ragnarsson допълва с високи Black Metal крясъци. Клавиристът и другия китарист ползват чистите си гласове, като попълват съответно по-нисък и по-висок регистър в пеенето. Вмъкнатите фолк елементи придават специфично звучене на музиката на исландците, но и самото боравене с инструментите е неконвенционално. Китарните сола са обладани от странни мелодии решени в неизследвани ладови структури. Всъщност голяма част от музиката на SKALMÖLD няма къде другаде да се чуе, макар общото звучене да е в нормандските фолклорни традиции! Посредством процесори, се постига различно звучене, което кара феновете да се оглеждат от къде звучи гайдата, роговете или флейтата. Невероятни многогласи доукрасяват различните композиции. Не липсва и чистата акапела, където за пръв път чух пеене на дисхармонични интервали с перфектно преминаване в модулация. Същевременно яростните изригвания и мощни рифове карат феновете, особено пред сцената, да изпадат в дива ярост. Секстетът се изрази в невероятно богатство от музикални похвати и нестандартни решения. Викингите успяха да организират и Wall of Death! Същевременно кротко консумираха бира „Ариана“, каквато ползваха и голяма част от феновете. 50-минутното им шоу бе много топло изпратено от публиката. Сигурен съм, че рязко се увеличи броя на SKALMÖLD маниаците в България!

Skálmöld
Направи впечатление, високите цени на артикулите на мърч щанда. Някои от изданията на групите могат да бъдат намерени на значително по-ниски цени при българските дистрибутори. Необяснимо е защо именно фолк метъл групи, превръщат актуалността на продукта си в част от цената му? Капаците за i-phone и кожата от барабан с подписи на членовете на ELUVEITIE надминаха очакванията ми за предложения.

Eluveitie
В 22:00 ч. звучи интродукция и швейцарците се побират някак си пред трите разпънати транспаранта на сцената. Базираната на Thrash рифове музика на ELUVEITIE ни мачка в първото си парче с бързина и агресия. Енергичното начало от няколко песни даде много живец на и без това загрялата публика. Двете дами в групата още не успяваха да се разгърнат във фолклорните си фрагменти на фона на бушуващата музика. Колекцията от флейти, арфа и предкитарен струнен инструмент под микрофона на вокалиста им Chrigel имаше повече сувинирен характер. Единствените му изяви с флейта бяха повече демонстративни и маниерни. Още повече, че групата бе попълнена и с друг флейтист, който често освобождаваше от ангажименти втория китарист на бандата.

Eluveitie
Средната част на изпълнението на ELUVEITIE протече във формата: бързо парче – бавно парче. Песента, която можеше да избираме на какъв език да чуем, избрахме да е на швейцарски немски. Чуваемо слабото изпълнение траеше до средата на парчето, когато то премина в английската си версия. Агресивният звук се сменяше от фолк вакханлиите на двете дами в групата. Освен солиращите цигулка и хърди-гърди, те се изявиха и с нежните си гласове. На Anna Murphy (както каза един зевзек – манивелистката) бяха поверени цели пасажи съвсем неслучайно! Редуването на тежки и мелодични песни или песни, които са разнообразни във вътрешната си структура даваше възможност на феновете да слушат и беснеят разделно. Мош-пита пред сцената се завихряше доста мощно на моменти! Единственият недостатък на успешната концертна формула бе, че фолклорните композиционни решения придобиваха известна повтаряемост – факт, който личи и в студийните работи на фолк-пионерите.

Eluveitie
Вмъкнатите интродукции пренесоха звученето в една по-приказна и бавна част на шоуто, където бе денмонстриран пълният потенциал на всички фолк инструменти и цигулката. Да може да куфееш на гайди или да се врежеш в мелето на фона на цигулки бе едно от незаменимите преживявания, които рядко можеш да осъществиш на други банди! Закономерно следваше последният откос, съставен отново от ударни парчета. Публиката буквално бе изцедена, но това не й попречи в 23:55 да върне ELUVEITIE на сцената. Завладяващите „Helvetios“ и „Inis Mora“ заключиха поредната изява на швейцарския октет (в сегашният си вариант) на родна земя. Бе десет минути след полунощ.
Rock Thrashler
15.02.2015 г., София, клуб Mixtape 5
Снимки: Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SABATON като част от българския метъл пантеон
февруари 5, 2015 18:32 / 4 коментара за SABATON като част от българския метъл пантеон
Доста вода изтече от времето, когато рок-концерти пълнеха целия капацитет на зала „Универсиада“. За обща гордост на всички ни – публика, групи и организатори, върнахме тези дни и дори постигнахме едно ново равнище в концертната ни култура. Честито на всички, които се чувстват съпричастни! Трудно е да се прецени, но плътната човешка маса пред сцената, сборувана с людската завеса, покриваща седящите места от тавана до първия ред, гонеше 4000 блажени свидетели. Традицията времето на подгряващите групи да се прекарва в допиване около концертната дестинация бе спазена в пренебрежимо малка степен. Отново повод за всеобща гордост. При навременното излизане на първата банда бяхме вече внушителна орда с осезаемо присъствие.

Battle Beast
Бележещите възходящо развитие BATTLE BEAST се явиха за тежката оценка на българските фенове в уреченото време. Среднотемпов марш отключи апаратурата за мощен звук. Нашето гостоприемство се изрази чрез мощната подкрепа от страна на феновете пред сцената за финландсия секстет. Чуваемо елементарната ритмика в размер 4/4 спря между песните и продължи без никаква промяна. Въпреки различните припеви и упражненията по високо и харшово пеене, именно еднаквите барабани унифицират песните на групата, а устойчиво-средното темпо не кръвонапълни слуховите ни рецептори. Лесносмилаемото и поп-ориентирано музициране може да издигат BATTLE BEAST в различни класации, но докоснаха в умерена степен хората, дошли да чуят тежки танкове! Макар и харшова, естрадната настройка на Noora Louhimo e доста близко копие на Тони Димитрова. (Вече ме питаха „Коя е тази?“, поради което предварително пояснявам – изпълнителката на песента „Ах, морето“.) Клавира на ремък, пък ме върна в ранните концерти на ФСБ, но по-лошото бе, че и еднообразната му бленда бе същата. Докато се засилваше усещането за комерсиализъм, публиката бе попитана обича ли музика от 80-те? Кавърът на диско хита „Touch in the Night“ на CILENT CIRCLE бе най-неприятната случка на този концерт. Докато скандинавието открива вмъкването на поп мелодичност в метъл музиката си, ние на юг сме пренаситени от захаросани изпълнители. Ако си живял в диктатура, където единствената свободно разпространявана западна музика е била всички албуми на MODERN TALKING, това вероятно имунизира и поколението ти срещу мелодичност! Затова SABATON станаха наши любимци! Докато в скандинавието откриват вкарването на поп мелодика в метъл албуми десетилетия след като ние сме се преситили на зъдължителната схема.

Battle Beast
Нисичката вокалистка на BATTLE BEAST ползва личен пиедестал за да общува по-пълноценно с публиката, който по някаква причина бе изчезнал за този концерт и дамата от време на мреме се качваше на каса от бира! (Колегата Баръмски е направил най-добрите фотоси от концерта!) „Heroes on Tour” идваше от няколко дати в Полша и именно от полско пиво Лех (Lech) бе бирената каса, която имà честта да присъства и на срещата с феновете след концерта.

Battle Beast
Поддържайки огъня на живото си шоу, хелзинци подканиха цялата публика да стане на крака за финалното си парче – „Out of Contrtol“. Туф-таф-туф-таф започна отново познатата ритмика и краката на феновете от трибуните омекнаха веднага след началото. Половинчасовия сет не утвърди звездните позиции на петимата музиканти. Въпреки забележките ми, BATTLE BEAST са приятно попълнение към турнето, а и имаше хора, които ги харесаха. Факт е, че докато около DELAIN се трупаха хора след концерта, финландците чакаха малко самотно единиците си почитатели до тях.

Battle Beast по време на биса на Sabaton
След умереното „събличане“ на сцената и разкриването на символите на DELAIN, интродукцията преминава в доста здрав риф. Дребничката гост-китаристка Merel Bechtold идва от по-тежките поджанрове на метъла и това се чуваше от седемструнната й китара. Ритмиката осезаемо се усложнява и барабаните изземват онази водеща функция, която не чухме в откриващата група. Няма никакво съмнение, че SABATON подариха тази публика на съпорт бандите и усмивката не слиза от личето на вокалистката на DELAIN – Charlotte Wessels. Ниското пеене в откриващата песен е проблем за фронт-дамата, но гласът и се разкри в цялото си богатство по време на едночасовото им представяне. Докосвайки оперната техника и едновременно с ацната* постановка, тя изгражда специфичен стил на пеене с чист глас. Пасажите със спокойни внушения отстъпваха като въздействие на силното високо пеене. Разнообразните песни и живо присъствие на останалите музиканти намери силен отклик у публиката. Групата получи и подготвен от фенове трибагреник с логото си!

Delain
Знаейки каква фенска маса и последователи натрупаха NIGHTWISH с Tarja в България, не бих се учудил ако следващото име, привлекло тази мощна публика е именно DELAIN! Те имат таланта да представят творчеството си дори на фенове, които не са ориентирани към този сегмент на метъла. Мелодия, рифове и характер във всяка песен прави от слушането им доста приятно преживяване. На живо Charlotte има много по-младежко излъчване в сравнение с официалните видеа на холандците. Отделно в почти всичките им парчета присъства модулация в тоналността, което освен ефектно е и доста трудно за изпяване. Но именно в тези моменти си проличаваше школовката и силата на гласа на групата. Басистът Otto van der Oije добавя на места дълбоки дрезгави бекове. А клавирите на основателя Martjin Westerhold (ех-WITHIN TEMPTATION) бяха повече аранжимент, отколкото компонент от музиката. На места изпуснатата мелодичност напомняше повече на съгражданите им от THE GATHERING, отколкото на поп привнасяния.

Delain`s merch
Изпратихме DELAIN с бурни овации, а дълбокият им поклон бе от сърце. Както и след поклона на ELUVEITIE през 2013 г., скандиранията „Sa-ba-ton“ избухнаха веднага.

Sabaton
SABATON са вече голямо име не само в България. Не е прецедент за тях да подготвят мърч за отделни свои концерти. Разбира се, доста е впечатляващо да видиш националния си флаг на официален T-shirt на шведите с уникален дизайн. А фабрични знамена с логото на шведите се предлагаше на фона на шведско и на българско знаме. Подготвената сцена също впечатляваше с мащаби и размах.

Sabaton`s merch
Чезнещата светлина се синхронизира с нарастващия шум от хиляди гърла и тропот на крака. Интродукция при която прозвучава цялото студийно „The Final Countdown“ от едноименния албум на EUROPE е устойчива тенденция още от 2013 г. за SABATON. А авторското им „The March to War“ преля в звуци от тежка верижна машина. Фарове на танк блеснаха срещу тълпата и ротата в традиционен зимен комуфлаж се появи на сцената. Декорът зад групата е достоен за световни сцени. Куполът на танка е всъщност барабанния сет на Hannes Van Dahl. (Което оставя впечатление, че бойната машина е Ямаха…)

Бойната машина е готова да поразява
След „Ghost Division“ публиката избухна в такива овации и тропот, че Joakim Brodén известно време само демонстрираше почудата и задоволството си. „Много е хубаво да се завърнем тук. Вие всеки път сте повече и по-шумни!“ И шведите продължиха с пироните в програмата, не спирайки да се възхищават на отклика на хората. След „Carolus Rex“ певецът изрече „Благодаря“ на чист български и предаде щафетата на българската връзка в групата – Thobbe Englund, за по-нататъшна комуникация на родния език. Китаристът не се посрами и феновете буквално заклокочиха. Поднесеното многопластово уважение към българската публика се върна към групата с желанието да изпълняват песните от албума „Carolus Rex“ на шведски език. Над плътната тълпа пред сцената се вееха шведски и български знамена с логото на бандата.

Sabaton
Отново традиционно за концертите на SABATON, имахме възможността да избираме между различни песни или на какъв език да бъде изпято дадено парче. Бе подчертано, че е изпълнено обещание, поето на концерта в Каварна, да изпълнят поне по едно парче от всичките си албуми. Въздействието между музикантите и феновете бе изключително осезаемо, заради маниера на квинтета, който е лишен от театралност. Бойната машина мачкаше, а армията бе българска. В хумористичната част на концерта, където Joakim и двамата китаристи се „надсвирваха“, Thobbe си беше подготвил лафовете на български: „Айде!“, „Сериозно?“ и „Некадърник!“ режеха срещу англоезичните предизвикателства на колегите му доста забавно. След мощните овации и инцидентната бира, погълната от певеца, избухването „Българи, юнаци“ доказа, че макар и шведи, SABATON са добавени в пантеона на българското метъл движение.

Sabaton
По време на предвидените бисове, Joakim Brodén покани на сцената 12 годишния Тони, който освен че пеел всички песни на групата, можел да свири на барабани цели дискографии на редица метъл групи. Младото българче бе гост на SABATON по време на целия първи бис. Макар сравнително млада група, шведите са обхванали поколения наши маниаци, чиито деца отрано се запознават с тях!

Sabaton и Тони
След аутрото, публиката не напусна залата и станахме свидетели на непредвидения бис „Swеdish Pagans“, след което момчетата горещо си взеха довиждане с България. Полунощ бе отминало.

Сетлист на Sabaton
_____
*Ацнати вокали – Буквално означава с хълцане. Названието се използва за техника, при която последния (или не само) тон се изпява високо със извивка при нестегнати гласни струни. Техниката започва да се употребява широко от new wave групите, но присъства в родопските народни песни и при някои поп изпълнители.
Rock Thrashler
28 януари 2015 г., зала Универсиада, София
Фотографии: Димитър Баръмски © и Rock Thrashler ©
Вижте цялата фотогалерия от концерта на Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)
февруари 4, 2015 17:42 / 1 коментар за Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)
„Често са ме питали (милиционери, сътрудници и т. н. – б. а.) – По вашите концерти не сте ли забелязали, че младежите проявяват склонност към насилие? – Викам – Аз съм забелязал по нашите концерти да се проявява склонност към насилие, ама не от младежите, а от едни други хора…“ – Кирил Маричков; „По нашите концерти се случват неща, които остават като болка у младежите, защото те просто не могат да разберат, защо когато са възторжени трябва да бъдат бити!“ – Георги Марков; „Травмата от тези неща води до това, че ти не си вече този весел, жизнерадостен човек… промъкват се в тебе едни по-тежки песни, с друг характер. Може би Heavy Metal-ът за това се появява.“ – Петър Гюзелев
Из филма „Щурците – 20 години по-късно“, 1987 г.
Тъкмо бяхме прескочили мечтания рубикон – 10 ноември. Не че не знаехме, че милиционерите са си същите! Вярвахме в изначалната човешка доброта и виждахме хоризонти. Скъсаните ни дънки все още водеха до арестуване за неприличен външен вид. Затова се движехме по малките улички из центъра на София. Но там веднъж ме пресреща червена и начервена бабичка и ми засъска: „Погледни се на какво приличаш, бе хулиган. Защо си се раздърпал такъв?“ „За да видиш как в бъдеще ще ходим всички, заради такива като вас.“ – Сам не знаех колко съм прав, докато се отяждам. „Аз съм активен борец против фашизма и пенсията ми е 120 лв., така че никога няма да ходя като теб. – Крещят ми истерично откъм гърба.“ За това кръпките на един достоен човек станаха негова фамилия и останаха като мощен символ на антикомунизма! Защото рисуваха хулиганите в букварите ни с пунктирана линия по ръба на панталона, обозначаваща упадъчните (но и мечтани от всички) дънки! Поне Горбачов изпя „Give Peace A Chance“ и учениците от английската гимназия бяха оправдани по обвиненията, че са диверсионна група! Притежанието на касети със записи на Beatles, обаче, продължаваше да е неписано престъпление – нелегален внос и разпространение на упадъчни империалистически идеи! Касетите на NAPALM DEATH се считаха за дефектирали и не ни закачаха за тях… Но ударът в гръб с руските метъл групи бе тежък.
Мотото ни този път е само една илюстрация, че проблемите започнаха да се назовават – концепцията за гласност ба-а-а-а-авно набираше сили (започвайки от изказване на Горбачов на априлски пленум на ЦК на КПСС през 1985 г.). Физическият сблъсък със властта напусна територията на рок концертите и се пренесе на улицата – вече имаше много повече (бивши…) хора за допребиване. Вътрешнопартийния преврат от 10.11.1989 г. бе извършен от най-твърдите русофили, единият от които остана известен като любител на танковете, а другият се прочу с това, че смъртта му стана неофициален празник на България. Но ние изследваме само чрез проявленията на рок-културата. Нещо като ирисова диагностика на обществото… Та, нашите русороболепни превратаджии продължаваха силно да недолюбват руските метъл банди.
II
23 ноември 1989 г., вечерта. Последните за седмицата новини. Четвъртък е! Всеки петък се ретранслираха новините на Телеканал Останкино – един час информация от планетата на Съветите срещу десетминутна сводка от родината. Но още е четвъртък и в последните за седмицата новини тече обширен репортаж за Международния панаир в Пловдив. Народното стопанство продължава да громи невероятни висоти и разцепва световната икономика с показатели. Кадрите са като от ретро-парад (още за тогава!) на добре боядисани трактори и прилежащите им чугунено-винкелни сглобки от производството на зрелия социализъм. По време на провеждането на панаира има и културна програма. Тя включва четири поредни дни с концерти на руската група ЧËРНЫЙ КОФЕ в палата №5, последният от които ще е утре. КАКВООООООООООООО?????????
Една измежду най-самобитните руски групи – ЧËРНЫЙ КОФЕ, са се самоцензурирали откъм тежест на звука достатъчно време, за да избухнат с първия си дългосвирещ албум „Переступи порог“ `87. Съчетавайки мажорна мелодичност с тежък минорен риф, руснаците не приличат на никой от световните имена в метъла – нещо, което не може да се каже за болшинството от колегите им. През 1988 г. са обявени за рок-група на годината в Съветския съюз. И ето ги в България! Изложени в Пловдив между тракторите – кое е дефект и кое е непреходна култура??? (Тук имаше ясно разграничени две мнения!)

Черный кофе `87
Хубавото на това да си зрелостник, е че лесно заместваш школото с централна ЖП гара. Един от малкото пъти, когато съм ставал навреме сутрин… Концертът е обявен от 18:30 ч. „Палата №5“ – мисля си и виждам в съзнанието си зала Фестивална, защото там бях виждал изложението на космонавтиката с хиляди експонати на стоманени лагери и почти нищо друго… Времето тече малко бавно – не съм свикнал с продуктите на Пловдивско пиво. Пред палатата зървам тракторите. В поиздребнялата за представите ми сграда има остъклено фоайе с оградено в полукръг вътре помещение с витрини. Зад витрините падат завеси. Има залепени плакати за концертите. Някой корифей на руската филология бе решил, че групата не може да се казва ЧËРНЫЙ КОФЕ и на плаката се мъдри надпис „Чёрное кофе“! (Тук няма да ви запознавам с особеностите на падежните езици, но редакторът е бил умерен дебил… В студио „Бояна“ произвеждахме и филми на руски език, които след това се пускаха в СССР със субтитри…) Всяка буква от обявлението е хит сама за себе си – може да се уверите сами!

Плакатът!
В 18:30 охраната ни допуска във външното фоайе. Започваме да чакаме пред витрините със завеси. Отвътре Дмитрий Варшавский – основател и идеен носител на ЧËРНЫЙ КОФЕ и до днес, дръпва леко едната завеса и ни се усмихва. 30 – 40 фена се редуваме да надзъртаме как групата подготвя сцената, макар че концертът е четвърти по ред. Закъснението е сериозно, но дръпнатата завеса ми е достатъчна, за да отлети като миг. Най-сетне изнасят масичка с билети и 40 – 50 човека (повечето с предварително закупени билети) влизаме в…
…Сладкарница! Апокрифната организация на тези концерти ги е смазала до възможно най-минималистичния вариант. И до днес повечето метъл маниаци не знаят, че ЧËРНЫЙ КОФЕ са свирили в България. В дъното на малкото помещение са сбутани стъклени масички и столове. (Съдбата отреди това да не е единственият ми метъл концерт в сладкарница, но за това – друг път.) Издигната е импровизирана, не много висока сцена от дърво, завито в кадифе. Гледам с изумление и си мисля за тракторните палати… Наистина сме малко посетители, но въпреки това, липсата на ограждения и наличието на не повече от двама милиционери ме изумява.
Сценичното осветление е оскъдно и дим въобще липсва, но руснаците започват ударно с песните от албума си. Бързо е постигната една топла близост с публиката. Между тежките метални парчета се вадят кухи китари. На сцената петима музиканти боравят свободно с различните инструменти, Дмитрий ту е с китарата си, ту само с микрофона и усещането за забавление се засилва. Сладкарницата ни осигуряваше първия допир до клубната култура, която в тези години се раждаше по читалищата. Ясната дикция и високият глас на Варшавский ми е позволила да наизустя някои текстове и с кеф крещя срещу групата на ръба на подиума им. Нямам честта да се познавам с пловдиската агитка и те ме мислят за руснак. „Владимирская Русь“ няма как да не те докосне! ЧËРНЫЙ КОФЕ ту охлаждат с по-баладични песни, ту яко ни раздвижват вратовете със здрави рифови резачки. А „Владимирская Русь“ е и двете! След час и половина прекрасна музика концертът завършва с три по-баладични песни.

Билет за концерта на Черный кофе
Музикантите са топло настроени, но някак нямаше желание у публиката за среща или поне да вземе автографи. Охраната ни подканя да напуснем сладкарницата. Групата е изведена през някакъв заден вход. Фенове се изумяват от наглостта ми да приватизирам експонат от късното ни плакатно изкуство, но охраната е благосклонна, оценявайки старанието ми да не нанасям щети на хартията. Представлението е завършило достатъчно рано, за да успея да хвана късен влак към дома.
~
Получавайки своята свобода, творците от руската рок култура отприщиха натрупания мощен импулс за създаване на метъл шедьоври. Асимилираните от КГБ АРИЯ направиха своя гениален дебют още през 1985 г. (веднага след априлския пленум…) – „Мания величия“. Четири години по-късно щяхме да имаме своя български гениален поход на АХАТ. Що се отнася до КРУИЗ и ЧËРНЫЙ КОФЕ, „1“ и „Переступи порог“ останаха най тежките албуми в дискографиите им. Първите продължиха метъл насоката с по-леки песни, а вторите се отляха в рок коритото от ранното си творчество. Феновете в България имаха хипотетичната възможност да видят тези две групи в най-силния им период и с най-добрите им шоута! И ако са пропуснали този подарък от съдбата, то това не е било по тяхна вина.
Щяхме да видим отново руски метъл след 10 години, на 14 август 1999 г. по покана на The Other Side в Приморско. (За това със сигурност ще ви разкажем някой път, подробно.)
Rock Thrashler
TOS004/RTH034
24.11.1989 г.
Палата №5 на Пловдивски панаир, Пловдив
Прочетете част 1 на Рибата се метализира откъм главата!
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SOFISTICATOR „Death by Zapping“, Earthquake Terror Noise 2014
февруари 4, 2015 15:45 / Вашият коментар

Sofisticator – Death By Zapping
В Италия се няблюдава едно роене на лейбъли, които издават Thrash Metal. Увеличава се и броят на италианските траш групи, които излизат на светло. Увеличения обем продукции често не е свързан с висококачествени предложения, но това натрупване неминуемо ще доведе до появата на силни групи. Ето и още едно име в този контекст:
Без да изневеряват на стила си, SOFISTICATOR подобряват музицирането си във втория свой албум, какъвто се явява „Death by Zapping“. За тяхна чест ще кажем, че са надскочили средното равнище на сънародниците си. Този факт, обаче, не е кой знае какво похвала, имайки предвид, че италианските метъл банди често са разочарование. Това, което продължава да дърпа квинтета към посредствеността е непреодоляното еднообразие в техниките на звукоизвличане.
Хубаво е, че при SOFISTICATOR липсват натрапчивите цитати. Среднотемповият им до бърз Thrash Metal е окомплектован с добър набор от авторски рифове. В творчеството им се чува отражението и на VENOM или по-добре да кажем на BULLDOZER. Вокалите също са ориентирани към такъв тип пеене и съответно затъват в еднообразието. Въпреки това отделните песни се различават и албума има какво да предложи като идеи. Има и два подчертано Thrash`n`Roll трака. Различни интродукции и други неспецифични украшения на песните също спомагат за интересното звучене на групата.
Разнообразието е това, което прави SOFISTICATOR доста приятни и симпатични. Сегмента, продължаващ завещаното от BULLDOZER е доста слабо експлоатиран, поради което с охота трябва да приветстваме италианците! Още повече, че имат и собствено музикално покритие на търсенията си. Щипката чувство за хумор, желанието за купон и доста качествените и трашърски обложки също добавят себестойност на изданията им. Вярвам, че това не е последната им дума и с интерес очаквам още от тях.
Rock Thrashler (8.7/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp






















































































































