Rock Thrashler « The Other Side

ИЕЩ JЕЯЦSДLEП 2025 (ПАТРИАРХЬ, DOGMA, NIDHOGG)

юни 3, 2025 14:32 / Вашият коментар

Въпреки, че септември месец, миналата година, ни бе открехната вратата към новото творчество на ПАТРИАРХЬ (ех-БАТЮШКА) сега ще бъдем новопокръстени в изцяло новото вдъхновение на полските ортодокс-сатанисти.

Турнето с гръмкото заглавие „New Jerusalem”, всъщност, ни представя една патриархална история за неграмотен полски селянин, който прегръща православната християнска идея с обсебеността на сектант. Историята е взета от село в района, където възниква самата група и ползва различни литературни източници, посветени на изследването на феномена на така провъзгласилия се през 30-те и 40-те години на миналия век „пророк Илия” и общността му, назоваваща се „Гжибовска”, на самото село.

ПАТРИАРХЬ, още като БАТЮШКА правеха турнета, в която имаше интересни съпорт групи от световен калибър, както и винаги се е старала да представя полската Black Metal сцена от гледище на рядък, но значим феномен. Това турне не прави изключение.

Малко след 19:00 ч. върху интро от акустична китара от пулта, NIDHOGG кротко излизат. Вокалистът им се появява последен с горящи факли и пали две съдлини на сцената. Започва мощен северняшки Black Metal, с чуваема рифовка и скандинавски по своята същност хармонии. Звученето определено е от старата школа, белязано от мрак и доминирано от сценичното присъствие на фронтмена им, който е гол до кръста, но боядисан изцяло в черно и с ярки червени лещи на очите.

– Добър вечер, София – Казва ни той на приличен български език, след което продължава: – Next song is a single from our new album!

Сетът тече под строгата диктовка на бек-писта, която освен, че задава времевите параметри, е пренапълнена със spoken интродуции, които влизат в приказната стилистика на MANOWAR като усещане. Вокалистът се явява с трънен венец за третото парче. Присъствието на самия Nithogg (v.) на сцена е определящо за групата! Когато той се прибира, за да оголи предмишниците си от черната боя, съставът от подстригани чичковци на сцената изглежда нелепо…

– Ние сме NIDHOGG от Полша. – Започва едноименният фронтмен на английски език. – Следващите песни, които ще ви изпълним са на нашия език. Надявам се да харесате нашия Thrash fuckin` Black Metal! За пръв път сме в България и мога да кажа, че това е една красива страна. – Изпадна в мейстрийм риторика зловещо изглеждащият вокалист…

Обрамчената от бекграундови пиана, акустики, допълнителни вокали, атмосферики и spoken интродукции музика, в живата си част, представлява непретенциозна рифовка от два до четири тона, която поне е във въздеястващи хармонии, които на припевите достигат до мелодизирани интерпретации на основната тема. Полските им лирики не се различават съществено от английските, с тази разлика, че Nithogg очевидно се чувства много по-освободен и харшовете му добиват отсенки на нечовешки хрип и някак са развити интуационно по-добре! Както и други полски групи, които хедлайнерът е водил у нас NIDHOGG са добра, но с нищо неизпъкваща Black Metal група, с която полската сцена се гордее. Те определено са приятни за слушане, но не блестят с нещо повече. На финала, фронтменът им ги пришпорва да изпълнят едно допълнително парче, с което леко нарушават дисциплината на тайминга на концерта. Спешното им изнасяне от сцената не ни дава време за овации, каквито поляците заслужаваха.

Полските NIDHOGG (Защото има и една плеяда скандинавски групи с това име на дракон…) са мизантропично настроена група спрямо интернет медиите и не открих никакъв начин да ви представя техен сетлист, особено в полската му част.

Вече с 10 минути закъснение, в 20:05 ч. на сцена са DOGMA. Момичетата, с визия на монахини, предлагат подчертано еротизиран имидж на сцена. Докато излизат, върви полифонична интродукция с щрайх, пиано и синтезирани звуци. Мулитимедийното покритие зад групата ни представя социални вълнения, а взривовете в тях звучат като от субуфер. Когато музиката започва, тя също е полифонична, изключитено добре разпределена по честотите и богато гарнирана с допълнитени клавир, камбани, щрайх и други звуци от бек писта. Това съвсем не значи, че момичетата не свирят зверски добре партиите си, които трябва да възпроизведат! Ту нежните трели, ту демоничните харшове на вокалистката им, са изпяти уникано добре, но са доукрасени с бекове от пулта, които момичетата артистично артикуират.

Музиката на DOGMA се лута някъде между Hard Rock, Gothic Rock и Epic/Doom Metal-а! Строго минорните мелодии са завладяващи. Множеството препратки и влияния са съчетани в съвършена форма, даваща отпечатък на всяко парче – от тежките метъл рифове, до кабаретните ритми с пъклени отсенки. Обогатената от клавири, щрайхове, камбани, суббуферни звуци и хорове музика бе в съвършен синхрон и никой от компонентите й не натежа над цялостната звукова картина. Музиката е сътворена от професионални композитори, ухопрободно изпипали всяка нота в перфектна хармонична форма. Докосвайки поп-музиката в своето съвършенство, песните са и достатъчно разнообразни като структура и ритмика, вкоренени в рок културата и втежнени в концертния си вариант. Кавърът на Мадона е втежнен, но е подобен на други обработки на поп парчета. Всъщност, лежерният поп, преобладаващ в студийните им препродуцирани записи, в концертния си вариант разцъфват в метъл, докосващ MERCIFULL FATE. Има и рок парчета, напомнящи парцаливите глемъри, с повече рокендрол отношение. Окулно-еротичните текстове имат два плана – директен, за масата и поетично-завоалиран.

Представението на сцената е успоредно на съвършената музикална форма! Дамите изпълняват хореография, близка до еротичните танци в пластика, която е трудна за постигане без инструменти, а те я постигат с тях. Всички са с червени очни лещи и се взират в лицата от публиката много предизвикателно. Същото правеха после и в зоната на мърча, до степен да ти е неудобно да ги гледаш в очите. Въобще, американците са отново с една обиколка преднина на представленията, които подготвят за публиката! Финалната мелодизирана черна меса завършва също с впечатляващ пърформънс на молещите се към небесата, музикантки. Аутрото е със звънци и клавири, сякаш обещаващи още… Перфекционизъм и в музикално и във визуално отношение!

Сетлист DOGMA:

Intro
01. Forbidden Zone
02. My First Peak
03. Made Her Mine
04. Banned
05. Carnal Liberation
06. Like a Prayer (Madonna cover)
07. Bare to the Bones
08. Make Us Proud
09. Pleasure From Pain
10. Father I Have Sinned
11. The Dark Messiah
Outro

Още към 21:10 ч. неусетно влиза онази почти монотонна, но всъщност, хармонична и ненатраплива интродукция от хорова атмосферика, която ПАТРИАРХЬ ползват от времето, когато бяха БАТЮШКА. Патрархът Барфоломей, вече с новата си бяла премяна, подхожда бос към служението в 21:25 ч. Около него, двамата китаристи Монах Борута и Монах Тарлахан са с нови неприлично богати полиставриони (Празнични архиерейски връхни дрехи.) и калимявки над черните си маски. Останалите музиканти са запазили черните си одеяния. Още в началото излиза и безименната (В артистичен план.) вокалистка.

ПАТРИАРХЬ са тук, за да ни представят новия си албум „Пророк Илия”. Струва си отново да припомним с две думи за фабулата, която е по действителни събития от района, в който живеят музикантите. През 30-те и 40-те години на миналия век неграмотен селянин се самопровъзгласява за пророк, формирайки православна секта в селото си. Албумът, стъпил на тези събития, съдържа 8 песни. Друго интересно нещо, което може да отбележим е, че предишният концерт на групата от 27.09.2024 г., бе открит с песента Wierszalin IX, което се явява продължение на тази история, която още не ни е разказана…

Музикантите палят свещите в църковните свещници, докато тече бек-писта с говор на полски, въвеждащ ни в историята. ПАТРИАРХЬ свирят целия си нов албум в неговата последователност. Black Metal-ът им, в различни темпа, както и църковнославянските хармонии и песнопения са в чудесна симбиоза. Вкладът на бекграунда, в това, което се чува от феновете е доста увеличен, в сравнение с неотдавнашния им концерт. Цялостната концепция и история се представят на полски език, с някои малки пасажи от руска реч, която, всъщност, е църковнославянска или по-точно казано – старобългарска. И двата вида реч са разбираеми, като същността им е повече отвлечена. Спойката между песните е от дикторски разказ на полски, течащ от пулта, заедно с музикално дооформление. Хорове, камбани, клавири, акустична китара и виолончело са вплетени в този бекграунд до степен, да не се разбира изпълняват ли се някои партии на сцена или са добавени. Хармониите на песните продължават традицията на формацията, да са приятно мелодични, избухващо блекарски и доста минорни. Мелодичните пасажи са в настъпление спрямо традиционния Black Metal.

Хореографията на Барфоломей включва свещенообругавания, които той е изпълнявал на съвсем други песни в миналото. Той не е обновявал шоуто си, изключая одеждата. Внушението на кръстосаните свещи, загасени в свещената книга и хвърлени на масите пред него явно носят универсално послание. Цялата група изглежда уморена и отегчена в своето по-пестеливо шоу, което е белязано и от известна скромност в декорите, в сравнение с предишни техни концерти. Плътният бекграунд спомага за това внушение на омързеливяване на ПАТРИАРХЬ. Отделните песни от албума свършват внезапно, оставяйки пулта да дооформи аутродукции, интермедии и интра. Мултимедията зад групата е съставена от повтарящи се снимки и анимирани снимки, без връзка с фабулата и в сравнение с мултимедията на DOGMA, изглежда „дървена”.

Когато песните от „Пророк Илия” свършват, някак очаквам раздвижване на шоуто. То, обаче, не се случва. В изпълнението продължава да преобладава полският език, бекграундът запазва звуковата си доминация, а ръсенето със светена вода и държането на черепи сме го гледали и в по-вдъхновен спектакъл. Идва моментът на запалването на големите предни купи с обърнати кръстове, които на предишния концерт одимиха целия клуб с миризма на петролен пожар. В самите купи са поставени по-малки съдлинки, които укротяват огнената стихия, но и гасят цялото удоволствие от шоуто. (Интересно, по принцип ли ПАТРИАРХЬ са редуцирали запалителните материали или изискването е било от клуба?)

Нежните и харшови вокали – изпяти и от пулта, се преплитат в хармонично съвършенство, носещо усет за пъкъл. Песните се сливат. Ритмиката се забавя в епични мелодии, достигащи до Funeral Doom. Музикантите се изнасят от сцената, оставяйки двамата китаристи. Единят престава да свири и се разпъва на въображаем кръст… Струнниците също напускат сцената. Остава ритмика, звучаща от пулта. Не много ентусиазираните овации не могат да събудят изпълнението отново. Блесват лампите и зазвучава жизнерадостен рокендрол, убиващ отминалата окултна атмосфера. Въпреки известното закъснение за началото на сета, ПАТРИАРХЬ са приключили 5 минути предвартелно от обещаното времетраене на шоуто си… Музиката бе отлична. Шоуто бе компромисно, и сякаш, все още несътворено.

Сетлист ПАТРИАРХЬ:

Intro
01. Wierszalin I
02. Wierszalin II
03. Wierszalin III
04. Wierszalin IV
05. Wierszalin V
06. Wierszalin VI
07. Wierszalin VII
08. Wierszalin VIII
09. Vieczernia
10. Poveczerje
11. Polunodznica
12. Utrenia
13. Liturgiya
Outro

Rock Thrashler
09.04.2025, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Димитър Баръмски ©

Галерия от концерта

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Разкол роди нова звезда (БАТЮШКА > ПАТРИАРХЬ)

април 2, 2025 21:53 / Вашият коментар

И такаааа… БАРФОЛОМЕЙ`s БАТЮШКА необратимо ще се превърне в ПАТРИАРХЬ. Така е повелил полският съд на последна инстанция. От 13.12.2024 г. името БАТЮШКА ще бъде собственост на формацията около мултиинструменталиста Христофор, който привидно бе сложил конец с по-блекаджийския албум „Панихида”, но се завръща, и септември месец 2025 г. ще ни се представи със свежите си идеи на живо в София, отново благодарение на BGTSC.

Групата на креативния вокалист Барфоромей за последно се рекламира като БАТЮШКА, като същевременно се представя и с новото си име ПАТРИАРХЬ, (Забележително непознаване на каноните на кирилицата, но за това ще дискутираме някой друг път…) в това много интересно шоу, доизцеждащо класическите композиции на изначалната единоцялостна БАТЮШКА и предлагането на новия бранд, с новите си креативности за група, които и без това надминаха многократно очакванията за доста тясната ниша на музициране.

БАТЮШКА винаги са подкрепяли полската сцена, но този път обиколката им е пакетна с VLTIMAS на David Vincent и канадско-скандинавската му дружина и GOD DETHRONED. Чилийците ATER се включват към програмата допълнително. На последните е даден съвсем скромен времеви прозорец, поради което те излизат малко по-рано от предвиденото – към 18:45 ч. Имитацията им на европейски Black Metal е поднесена с две осемструнни китари, които произвеждат предимно нисък брум. Буфосинхрониядата от три качулки е подкрепена от мощна бек-писта, включваща клавирни атмосферики, дръм сет, високи китари и някои други обогатяващи музикалния пейзаж компоненти. Хармониите, които рисува бек-граундът, обаче, не съдържат северно усещане, а по своята безидейност и тоноподреждане доста се доближават до балканските напъни да се свири Old-School Black Metal. Тарикатлъкът нищо да не свириш, а бек-пистата да се труди за теб, ни е близък като светоусещане за нещата, но не и удовлетворителен като нещо за слушане! Когато в 19:15 ч. качулките се прибират под звуците на добавена аутродукция, осемдесетте фена, които сме се събрали вече в клуба, по-скоро въздъхваме с облекчение, отколкото да имитираме възторг…

В 19:45 ч. оркестрирана интродукция събира „под знамената” феновете на GOD DETHRONED, които вече са набъбнали до едно 230 човека. След края на интрото фронтменът Henri Sattler (v., g.) ни приветства с „Hеllo, Sofia!”. След което, Blackened Death Metal машината се развърта. Майсторството на свиренето им изпъква особено много, след изпълнението на ATER, въпреки че и нидерландците ползват хармонични клавирни подложки за сета си. Музикантите ползват стандартни монитори, като изглежда не са имали време за пълнокръвен чек, защото ту избиват китарни сола, ту имат претенции към мониторното озвучаване, което прави живота на озвучителя по-сложен. Бек пистата също се „клати” като баланс.

GOD DETHRONED традиционно спазват високи стандарти на озвучаването си, като и днес свирят забележително прецизно. Агресия и мелодия пазят баланс помежду си, така че характеристиките на отделните песни ги прави осезаемо музикално пиршество. Дали заради изнервянето от тайминга, сетът им тече някак припряно и по-нискокачествено от този на концерта им с OBSCURA на 20.02.2020 г. На финала ни се извиняват, че времето им е свършило и спестяват едно парче от предвидения сет. Отгласите „God Detrfned!” и „We want more!” остават непочетени, малко преди 20:20 ч.

Сетлист GOD DETHRONED:

Intro
01. Asmodeus
02. The Hanged Man
03. Rat Kingdom
04. Spirit of Beelzebub
05. Serpent King
06. Boiling Blood
07. Illuminati
08. Hurbis Anirexia

Колаборацията от гласа на David Vincent (ex-MORBID ANGEL) и инструментите на именити музиканти бе натоварена от огромни очаквания и съсредоточено внимание. Днес те концертират вече с втория си албум като живото им изпълнение показва колко препродуцирана е студийната им продукция. Както мистър Vincent е споделял в свои интервюта, магията на композирането при VLTIMAS е в живото събиране на музикантите и максималното експериментиране с материала, докато „изплува” композицията.

В 20:45 ч. супергрупата се появява на фона на клавирното интро на заглавното парче от втория албум. Барабанистът на бандата вече е възкачен на хедлайнерския сет барабани. Гъстото обдимяване и контражур осветлението сякаш искат да скрият белезите на отминаващото време от нас, публиката. Изчистената Thrash рифовка демонстрира прецизно свирене на бавнотемповата епика, която преминава в скоростните и повече Black Metal вдъхновеното „Praevalidis”. Прави силно впечатление, че за разлика от студийните записи, VLTIMAS звучат много повече като Heаvy Metal група с агресивни вокали! Акустичните въведения към песните са много органични и естествени. А на „Mephisto Manifesto” вокалите стават почти крис-болтенгалски.

Междувременно David Vincent ни приветства между песните и ни надъхва с пространни обяснения за смисъла на живота с необикновено ясна дикция, но с гумен патос на наизустени реплики. Между песните текат и интермедии от музикално или шумово естество, където репликите на фрнтмена се побират много точно като времетраене. Куфеенето на музикантите и разположението им по сцената, също е много строго режисирано в един цялостен спектакъл, който трудно би заблудил мен, че е спонтанен.

Сливането на Heavy, Death & Black Metal оформя облика на групата, като живите ѝ изпълнения са подчертано по-мелодични от студийните. При това олекотяване, някои от окултистките текстове добиват леко пародийно звучене, или моето усещане остава такова, на фона на строгата режисура на спектакъла.

– Miserable music for the miserable times… – Обяснява ни David, преди сингловата концепция „Miserere”. Последният трак, след множеството си стилистични завои, сякаш е завръщане към стандартите на Death Metal-а. Докато скандираме името на групата, тръгва рязка музика от пулта и VLTIMAS ни се изплъзват като недоизживяно привидение. Седем песни от новия албум и две от дебютния бяха финализирани час и осем минути след началото на сета.

Сетлист VLTIMAS:

01. EPIC
02. Praevalidis
03. Invictus
04. Mephisto Manifesto
05. Exercitus Irae
06. Last Ones Alive Win Nothing
07. Scorcher
08. Miserere
09. Everlasting

Тук е моментът да споделя, че по време на сета на БАТЮШКА/ПАТРИАРХЬ David Vincent с каубойско-средновековната си шапка и крокодилските ботуши бе сред публиката и на никого не отказа разменени думи и снимки със себе си! Бе изключително земен и, за щастие, не много усмихнат фен сред нас – останалите фенове.

Както се е случвало и при предишни участия на БАТЮШКА, още докато тече подготовката на сцената, изискваща множество атрибути за качественото представление, тръгва ненатраплива интродукция от клавирен фон и църковно-славянски хорове. Чудесен момент за отразяване на мърч щанда, където нашивките не са везани, а дълбок печат. Прави впечатление, че този път поляците нямат многобройни роудита, които да се грижат за декорите и музикантите сами нареждат посудата, иконите, амвона и всичко друго, без да са в сценичните си облекла! С напредването на процеса, интродукцията се обостря в напрегнат и децибелен аспекти, като клавирният компонент преминава в орган, където тоновете добиват сричков компонент и звученето става свръхмистично, на непознаваем музикален език.

Малко след 22:00 ч., процесия от шест босоноги човека излизат от бек-стейджа до бар 2 на клуба и преминавайки смирено през публиката се отправят към сцената. Одеянието на Барфоломей е вече в бяло, което ще рече, че вече наблюдаваме ПАТРИАРХЬ, които ще ги наричаме именно така оттук насетне. Гъсти вълма бял тамянов дим се влекат от кандилото му, предразполагайки ни за преживяването. Когато групата е вече на сцената, интродукцията отшумява и тръгва строг риф. Чисти и харшови вокали се сменят със spoken пасажи, белязани от полско-руски ортоксални баяния, взети директно от канонични текстове на Полската православна църква. Публиката вече е достигнала своя апогей от 450 човека.

Саундът на ПАТРИАРХЬ е обогатен от многопластови хорови и клавирни интродукции, за които човек може да се чуди, изпълняват ли се на живо или не? Преливайки към втората песен, пиано интродукцията е категорично добавена от бек писта, но след това парчето преминава в яростен Black Metal изсвирен от музикантите. Като цяло, групата интерпретира известни свои композиции, внасяйки сякаш повече прецизност в тях и подчертавайки акустичните моменти, както и тези – с повече чисти вокали, които отдават повече на полското наречие в ортодоксалното текстонатрапване. Със сигурност, чуваемостта на някои компоненти от текста е значително подобрена.

На „Yekteniya III: Premudrost`” Барфоломей носи свещи, с които пали купите с обърнати православни кръстове, а към края на трака гаси свещите и ги хвърля в публиката. По-тежки и по-леки моменти се преплитат в представлението, рисувайки характеристиките на всяка от композициите. „Powiecherje” влиза с руска народна песен като въведение, за да се изврати на тeжък Black Metal с църковно-славянски пения.

По време на „Utrenia” влиза новото хореографско решение с присъствието на булка, която се появява от миманса! В следващите три песни образът ѝ ще се разгърне не само в режисьорски, но и в певчески план. Докато фронтменът сменя иконите на амвона си, сякаш те са някаква върволица на все-не-опрощението, булката развива театралния си талант в държание на блудница. Достига до солова ария в най-мелодизираното и разнообразно парче от това представление – „IRMOS III”, което се явява и своеобразния апотеоз на съвременната обработка на творчеството на ПАТРИАРХЬ! Барфоломей пее ту сатанизиран харш, ту църковно-славянски пасажи, докато хористите му държат контрапункт с чисто пеене и гърлени истерии. В „Pismo IV” булката-блудница вади лебедови чисти трели за една епика, с подчертана хармония в различните си части, но някак в залеза на своето чудесно изпълнение.

Без да спира представлението, удрят камбани (От бек пистата…), а един от бек-вокалистите чете меса на полски език. Двата фронтални потира с обърнати православни кръстове биват запалени. Тамянената миризма бива ударена от сажди, носещи натраплив дъх на бензин и течен парафин. В следствие на тази атака от клуба включват проветрението на максимална степен! То, обаче, засмуква миризма на пържени чушки от корейския ресторант наблизо и мистичната атмосфера се оцветява в огнеборещ източен прагматизъм…

Последният трак епично и бавно угасва в хорове и полски меси, достигайки до аутродукция, идентична с дългото интро. ПАТРИАРХЬ церемониално се изнасят към бекстейджа под овациите на феновете. Час и двадесет минути са отлетели неусетно.

Сетлист ПАТРИАРХЬ:

Introduction
01. Wierszalin IX
02. Yekteniya I: Ohishcheniye
03. Yekteniya III: Premudrost`
04. Yekteniya IV: Milost`
05. Wieczerna
06. Powiecherje
07. Utrenia
08. IRMOS II
09. IRMOS III
10. Pismo IV
11. Pismo V
Outroduction

Оказва се, че при ПАТРИАРХЬ вече са възможни подаянията и някои дати са се увенчали с бис изпълнения! Софийското представление, уви, не бе сред тях, защото таймингът бе доста строг, притиснат от околните дати за редовно концертиране на пакета от групи.

Rock Thrashler
24.09.2024, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: авторът ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

APOCALYPTICA: Play Metallica Part 2 (& Part 1)

февруари 15, 2025 21:40 / Вашият коментар

Както често се налага на членовете на бандата да обясняват в интервюта, вторият албум с кавъри на METALLICA идва не, заради изхабяването на авторските идеи на APOCALYPTICA, а защото е назрял моментът за него. Новото им шоу, също било преизпълнено с нови идеи и по-зрели интерпретации. Няма причина да не им вярваме. Още повече, че с натрупването на авторските им албуми идейната им същност започна да е някак повтаряема и само вокалните партии и барабанните канонади разнообразяваха продукцията им. Композирането за чело, когато си изучавал този инструмент като класически, не е толкова екстремно, колкото са кавърите.

Когато APOCALYPTICA свириха за пръв път в България, все още усещахме еуфорията и на първия концерт на самите METALLICA през същата 1999 г., две седмици по-рано! Финландците почти напълниха тогава зала 1 на НДК на 25 юни. Трите самотни подиума, обвити в черен сатен, на които музикантите се позиционираха със столове на огромната сцена на залата изглеждаха като минималистичен декор за метъл концерт, но пък какво избухване ни очакваше тогава… Без подкрепата на перкусии, музикантите компенсираха с мощно спикато по струните на челата си, извличайки от тях звуци на рифовка и ударни инструменти едновременно! Eicca Toppinen беше категоричен водач на формацията по това време и интерпретираше много от кантата и солата, но работата беше разпределена равномерно между музикантите и всеки имаше своите силни моменти по време на концерта.

Тежка мутроподобна охрана се разхождаше по пътеките и санкционираше, дори ставане от стола, докато огромното множество от феновете пееха с пълно гърло текстовете на песните от оригинала. Някак времената още бяха такива… Сингълът от втория им албум „Inquisition Symphony” – „Refused / Resist” вече бе завъртян по радиата и ние наелектризирано го очаквахме, за да реализираме нападение на предните позиции на залата. Когато Eicca, също вече изправен като нас, с доста раздраните си черни панталони, обкичени с безопасни игли, ни попита: „А, тук дали има фенове на SLAYER?”, няколко човека по различните пътеки се спуснахме към сцената! Множество здравеняци се ориентираха към санкционирането ми, но докато ме пресрещнат, зад гърба ми имаше стена от хора! Доста силен концерт реализираха тогава APOCALYPTICA, изцяло изсвирен от крехките на вид момчета. На финала, тримата музиканти се поклониха, махайки ни с лъковете, от които висяха по два снопа скъсани влакна.

Сетлист APOCALYPTICA 1999

01. For Whom the Ball Tolls [METALLICA cover]
02. Harmageddon
03. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
04. M. B.
05. One [METALLICA cover]
06. South of Heaven [SLAYER cover]
07. Toreador
08. Refuse/Resist [SEPULTURA cover]
09. The Unforgiven [METALLICA cover]
10. Inquisition Symphony [SEPULTURA cover]
11. Master of Puppets [METALLICA cover]
12. Enter Sandman [METALLICA cover]
13. Creeping Death [METALLICA cover]

Вече издалите десет албума музиканти са решили за актуалното си турне да подкрепят друга финландска формация. Двуетажният тур-бус и скромната каравана бяха спрели успоредно на паркинга на НДК, подсказвайки гостуването. Още в ранния следобед, групите бяха чекирали в Зала 3 на двореца.

Сцепвайки секундата на две, в 20:00 ч., тръгва интродукцията на ARCTIS, която представлява електронна музика. Музикантите излизат един по един в звезден стил, хващат инструментите си, но днес подложката от бек-пистата не спира. Накрая, се появява вокалистката им в бяло трико с орнаменти и фигура на древногръцка статуя на бременната Венера… Високото дамско пеене се разполага и звучи върху музика, с характеристики от ранната MADONNA до BONEY M. 51% от това което се чува е електронен плейбек с добавени луупове. Настройката на саунда на барабаните също е с електронен отенък и трудно се различават лууповете от самите барабани. Китарите и басът се чуват съвсем леко на фона на подложката. Ако групата беше излязла съвсем на плейбек, можеше и да изтръгне някоя въздишка от умиление по стандартите на Златния Орфей и бодрото изтезание на китари, които не се чуват, из дъното на счупената ми душа… Макар беквокалите да са на запис, оригиналното пеене в по-ниските регистри е с доволни фалшивини.

Защо Napalm Records са посегнали към издаването на група, която се колебае между определенията „Modern Metal” и „Powerhouse”, можем да си обясним с платежоспособната фенска маса, от която категорично се изключих съвсем в началото на сета им. Песента „Tell Me Why” ми влиза доста показателно, с естрадно послание в стил евро-диско, със забежка към 80-те.

В интерес на истината, някъде на четвърто парче гласът на Alva Sandström се стабилизира и тя изважда приятни висини с много минорни мелодии, които прескачат мощната подложка и оправдават концерта им, като такъв. Това не пречи подложката и изпятият глас в началото на „Fire” да звукне като средностатистическа чалга. Обявяването на една от песните, че е специално за нас, ми е сред топ – повдигащите натроението изявления от сцена!!! По-късно, нещата се развиват към евро-диското с отгласи от THE CRANBERRIES и някои new wave хватки, които докарват последните два трака до приличен gothic, който откъм фоайето звучи поносимо…

Сетлист ARCTIS:

Intro
01. I`ll Give You Hell
02. Remedy
03. Tell Me Why
04. WWM
05. Bimbo
06. Fire
07. Frozen Swan
08. Theater Of Tragedy

След 35-минутното шоу на ARCTIS следва по-дългото демонтиране на дръм сета им, за изпълнението на APOCALYPTICA. Те също са свръхточни, като не считат интродукцията си, зазвучала в 21:14 ч., за свирене. Интерпретацията върху Енио Мориконе, изпълнена на пиано и щрайх, звучи от пулта, докато силуетите на групата изплуват от гъстия дим, изпълнил сцената по време на интрото.

Интерпретацията върху „Ride The Lighting” включва много обертонове, които се разгръщат в кавъра като основни мелодии. Мощно озвучените барабани прикриват в известна степен мелодичните линии, сякаш балансът в присъствието на почти пълната с хора зала не е разчетен съвсем добре. Именно барабаните са онзи елемент, който дава мощ на APOCALYPTICA и на тях не им се налага да блъскат толкова агресивно по инструментите си. Мониторите в слушалки освобождават тримата челисти да се движат свободно по сцената. В актуалното си разпределение на партиите, Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen в голяма степен поемат ритмиките, докато Perttu Kivilaakso свири 90 % от кантата и китарните сола от оригиналите! Последният се е „барнал”, освен с очна линия и със син дамски грим на спретнатата си брадичка, което леко подхлъзва нещата на Евровизия… (Или просто аз още съм стресиран от подгрявката.) Освен строгия клик, по който тече изпълнението на някои песни има и добавени обогатяващи звуци, които да подобрят аудиоизживяването на феновете. Такива, чуваме още в „Enter Sandman”, където се включват spoken пасажи и взривове. По-сетне кавърите на METALLICA не ни биват поднасяни с чак толкова експериментаторски дух и феновете се отпускат да запеят текстовете, както обикновено протичат концертите на финландците.

Perttu Kivilaakso, освен поредните приветствия и уверения, колко важна дестинация е София, изнася една стандартна лекция, за назряването на момента да запишат нов албум с кавъри на METALLICA и колко много са се развили и имат какво да кажат с новите си интерпретации. Тезата звучи малко самосугестивно, предвид резултатите от усилието. Подобни изявления има по всичките интервюта на групата, след излизането на „Apocalyptica Plays Metallica Vol.2”. После микрофонът грабва и Eicca, който с малко по-дървения си английски ни пита, има ли хора, присъствали на първия концерт на групата през 1999 г.? Из залата се вдигат шестдесетина ръце.

– Охооо, още ли сте живи, бе??? – Вкарва музикантът нотки черен хумор в представлението! Тези, чиито ръце не бяха вдигнати, се смеят по-искрено…

Чудесните и по-шлайфовани интерпретации продължават с някои музикални закачки от други песни на извора на вдъхновение, вплетени така естествено, че може и да ги пропусне човек. „The Call of Ktulu” бива посветено на Клиф Бъртън и за началото му на сцената изнасят столчета. След приключването на по-спокойната част, музикантите стават за едно по-енергично шоу а столчетата пъргаво биват изнесени. „St. Anger” бива подхванато от нежна изсвирена интродукция и е с много музикални обработки, като изважда от парчето мелодична линия, която оригиналът не предлага. След финализирането й, Eicca Toppinen застава пак зад микрофона:

– “St. Anger” е прекрасно парче и за мен беше голямо удоволствие да го изсвиря на виолончело! Както и другите песни, защото виолончелото е моят инструмент. Искам да кажа, че и целият албум също е невероятен! – Някак пак ми се натрапва усещането за автосугестивен момент в изявлението, причинен от топлите бизнес взаимоотношения между APOCALYPTICA и METALLICA.

В последвалата каскада от песни, няма някакви особени изненади. Те са класически бест трибют, за феновете. Представят се членовете на групата, където се намира и чисто новият им барабанист. На този етап изглежда, че „Nothing Else Matters” събра повече възторжени овации от „Seek & Destroy”, която пък завърши с невероятно сполучлив акцент в композиционен план. За да изпълнят „One”, APOCALYPTICA се оттеглиха временно от сцената. Замисленото в драматургичен план изпълнение, включва „разказване” на текста от самия Джеймс Хетфилд, разбира се, включен от бек писта по време на изпълнението, на която също има и щрайх добавка. Perttu Kivilaakso удря няколко тона с гръб към инструмента си, демонстрирайки ниво на владеене. Идеята за въздействаща сага, изпълнена в оперетен стил не достига до крайните форми на съвършенството на замисъла си. Но музикалното изпълнение, макар и с патерица от бек-лайна, бе достоен епичен завършек на шоуто от час и половина.

Сетлист APOCALYPTICA:

The Extasy of Gold Intro [Enio Morricone cover]
01. Ride The Lighting [METALLICA cover]
02. Enter Sandman [METALLICA cover]
03. Creepeng Death [METALLICA cover]
04. For Whom the Bell Tolls [METALLICA cover] >
Some accords „Harvester Of Sorrow” [METALLICA cover]
05. Battery [METALLICA cover]
06. The Call of Ktulu [METALLICA cover]
07. St. Anger [METALLICA cover]
08. The Four Horsemen [METALLICA cover]
09. Blackened [METALLICA cover]
10. Master of Puppets [METALLICA cover]
11. Nothing Else Matters [METALLICA cover]
12. Seek & Destroy [METALLICA cover] >
Some accords „To Live Is To Die” [METALLICA cover]
13. One [METALLICA cover]

Ако сравним концертите на APOCALYPTICA – 1999/2024, някак в ранния концерт имаше повече младежка енергия, а в късния, повече техническо майсторство. Без съмнение, като разнообразие и авторски песни, ранното им изпълнение е по-значимо! Въпреки творческите усилия, тазгодишният концерт си остава просто един трибют.

Забележима разлика бе, че по време на целия концерт, един косъм от лъковете на челистите не се скъса! Предполагам, че самата група APOCALYPTICA има заслуги за развитието на тази технология в сценичните изкуства от метъл тип! Промяната в специализациите на музикантите също е факт в по-новата им история. Забележително зрелище, което ни докосна.

Rock Thrashler
25.06.1999, София, Зала 1, НДК
28.11.2024, София, Зала 3, НДК
Снимки: Кирил Груев ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Yngwie Malmsteen: Заря от композиционни интерпретации

октомври 5, 2024 14:33 / Вашият коментар

Още с качването си на влака за Пловдив, попадам на неслучайни личности, пътуващи по същия повод, като мен. Те са по-свободни хора от моята особа и добиват билети по електронен път, докато трае пътуването. Докато пристигнем, концертът на YNGWIE MALMSTEEN е вече „Sold Out”! (Разпродаден!). Щастливо се възползвам от компанията им, защото запазеното ми място е във втори вагон, а такъв вагон в този влак няма… Късен следобед, Пловдив, група хора са щастливи, че се разхождам с пакет лед, който не мога да вкарам в Античния театър, дори и разтопен… Забраната за внасяне на вода е комерсиално извращение при този климат, а около входа има гора от полупълни пластмасови шишета.

Има групи и изпълнители, които е добре да чуеш точно в Античния, за да ти въздействат по-густо и маестро MALMSTEEN е един от тях. Въпреки активното си концертиране, артистът отдавна не е минавал през нашите ширини. Двете неизвестни – как се развива шоуто на YNGWIE и какво ще бъде решението на управата на Античния театър за параметрите на концерта, правят от събитието интересен феномен, който е оценен от доволно много хора.

Пълният Античен театър вади на показ ориенталската тарикатщина и масово хора „не са разбрали” къде точно са им местата. Някъде с примирение, някъде със скандали, публиката се разпределя по трибуните както успее… Закъснението на концерта разочарова тарикатите, които са разчитали музиката да прикрие несъобразяването им с правилата. Залепеният на подиума сетлист претърпява някакви корекции от екипа на YNGWIE. Стенд с четири еднакви китари е зареден в дъното на сцената. Бърз китарен лайнчек и появилият се силует, зад кулисите, кара феновете да се разшумят.

Едно от последните прессъобщения гласеше, че Yngwie Malmsteen е в отлична форма, но нямало да се среща с феновете, защото трябва да си почива… Когато малко след 20:50 ч. групата се качва на арената, е видно, че отличната форма се отнася до това, че маестрото е възвърнал младежката си фигура, която допреди една-две години беше компрометирана. А аз знам доколко това изпива силите да слушаш хора, които искат да ти кажат неща, които не те интересуват… Свиренето на именития китарист е уникално, както винаги е било. Ситните шестнадесетини (че и нагоре…) излизат сякаш без усилие и някак сами изпод пръстите на маестрото! Той се грижи повече за цялостното шоу с върколашката си визия на разрошени бакенбарди, вежди и коси. Прецизността на пръстите и синхронът му, сякаш, са подарени от нечистия!!!

Протяжното ни встъпление отговаря на над 50-минутното закъснение до излизането на групата. Отварящото „Rising Force” се пее от кийбордиста Nick Marino и то по впечатляващ начин! Още от началото Yngwie хвърля щедро перца в публиката, посредством артистични ритници, докато свири изящни сола. Облагодетелствани са ложите, непосредствено пред сцената и докато младежите деликатно се навеждат за сувинирите, превъзбуден възпълничък чичага пълзи на колене и събира на килограм, ползвайки плещите си като тарани срещу другите колекционери… Песните се сливат в поредица чрез интродукции и музикални интерпретации. Маестрото поема вокалните партии, както му е навик в последните продукции, които издава. В кратките паузи китари хвърчат към техника, обслужващ струнния магьосник, който деликатно подава следващия обслужен инструмент на Malmsteen. По-късно, прехвърлянето на инструменти става по-умерено. Тази въвеждаща серия завършва с „Like an Angel”, където Yngwie покрива микрофона, настроен с много ехо и други ефекти. Въпреки ефектите, на най-високите части кантото е премодулирано надолу. Китарните звуци са неописуемо красиво поднесени, хармониите им търпят интерпретации, а свободното съчетаване на гамите е белязано от живото изпълнение! Впечатляващо е, че басистът Emi Martinez е „вързан” на кабел, а свръхпрецизните му ненатрапливи тонове са здрава основа за виртуоза, дал име на формацията. Барабанистът Brian Wilson, освен другата част на здравата основа, дава и малко повече интерпретации на инструмента си, съобразно режисурата на спектакъла.

Цялата група, освен самия Yngwie е изместена малко в страни от предводителя си и много от фотографите на събитието даже я пренебрегват като сценично присъствие. Спортно-гимнастическите похвати с боравенето с китарата на Yngwie Malmsteen са фокус на вниманието, доколкото не всички са с достатъчна музикална грамотност, за да оценят само свиренето… В представлението на маестрото няма нови или учудващи компоненти. Ако сте слушали последния му студиен албум „Parabellum” 2021, ще установите, че автоцитатът е основното вдъхновение на изпълнителя. Той доста често е избухвал с композиторски шедьоври, но последното му творчество е просто интровертно. По същият начин и актуалното му концертно турне е посветено на жалони, които творецът е поставил доста отдавна и вече сякаш са се превърнали в съвременна класика. По-нови песни са преплетени с по-стари сола, а различни компоненти от композиционния му репертоар се вплитат едни в други по начин, който е труден за проследяване в аналитичен план. Музиката се лее в някакво безвремево пространство. Но самият рок спектакъл изглежда до известна степен ретро.

Yngwie Malmsteen пипа настройките по стената от усилватели „Marshall”, сякаш цял екип не се грижи за звука му. Като изключим гения на китариста, Nick Marino (kb., v.) прави впечатление като най-полезен музикант в групата! Той, освен, че осигурява клавирните хармонии, често е клавирен партньор в солата на Yngwie, се грижи за цялостния бек-граунд, където е необходимо и поема най-високите вокални партии на една плеяда вокалисти, минали през годините през групата. Може би именно тези уникални способности на музиканта го превръщат във фокус на вниманието на китариста, който често го замеря с перца, къде като шоу, къде с недоизказани упреци… По време на комбинацията от импровизирани сола на YNGWIE MALMSTEEN, другите музиканти трябва само да маркират подложката. Завършвайки вторият блок от свързани песни с „Parabellum”, Emi Martinez (b.) е включен с вокали, редом до маестрото.

Yngwie Malmsteen ни благодари, че сме на концерта, но базовото ехо на микрофона размива репликите му и ликвидира конкретиката в думите му. Той довършва мисълта си с инструментална композиция, както се полага. Докато фронтменът потъва за кратко зад кулисите, Emi Martinez (b.) ни обяснява колко му е приятно в България и специално в Пловдив. Монологът добива някои алогични закачки, докато Nick Marino (kb,. v.) подготвя бек-писта от лаптоп за по-нататъшната част от шоуто.

Подготвената бек-писта със щрайх дава основа за началото от няколко инструментални композиции, първите, от които са базирани на пиеси от класически композитори. Това е мястото, където Yngwie Malmsteen вади арсенала си от най-тънки пинизи и магьосничества с китарата, разкривайки неподозиран набор от звуци, които инструментът може да възпроизведе под достатъчно умели пръсти! Вакханалията от китарно майсторство преминава в авторски интерпретации и композиции, за да завърши с кратък цитат от „Bohemian Rhapsody” (QUEEN).

Маестрото се оттегля на заслужен тоалет, докато басистът ни залива с нов монолог от абсурди… Искал да ни види всички тази вечер! (???) Добре ли сме били прекарвали… Хубавото е, че Yngwie не се бави много и концертът продължава с две инструментални пиеси. После групата изоставя вдъхновителя си, който да ни покаже, че и сам войнът е войн. Освен нова порция китарен майсторлък, той ползва и орган-подобна педалиера за басов тътен, подобряващ звученето на солото му. Съдейки по ефекта от това звукоизвличане, педалиерата е ползвана и при другите песни, но трудно може да се идентифицира източникът й при изпълнението на цялата група. Китарното гуру се заиграва клекнал с ефектите пред себе си, модулирайки звукоизвличането. Дава знак да вземат китарата му и „увисва” пред педалиерите, докато последният му акорд продължава да отзвучава. Следва класическо блус парче, а групата се присъединява към сценичната изява. Nick Marino (kb., v.) отново задейства лаптопа си, за необходимия щрайх съпровод на следващата интерпретация на маестрото. Самият Malmsteen нервничи, заради някакъв проблем с ефекта му, без да прекъсва изпълнението си. Доколкото звукът е перфектен, не схващам проблема, но техник е на сцената и поправя малката кутия. Финалът на композицията включва игра с потенциометрите на ефекта, което обяснява случилото се и добавя нова порция възхита и удоволствие.

Дръм солото на Brian Wilson демонстрира богатството на преходите в композициите от албумите на YNGWIE MALMSTEEN. Когато групата се връща на сцената, забива неостаряващата „You Don`t Remember, I`ll Never Forget”, като я пее Nick Marino!

– Thank you, thank you, thank you, thank you so much! – Казва ни маестрото, още преди бандата да е ударила финалния акорд на парчето. След това музикантите се прибират.

Категоричното ни желание за бис първо е уважено от китарното роуди, който монтира на сцената стойка с акустична китара. Събирайки аплаузите, Yngwie Malmsteen ни поднася една подборка от различни части от сола, както и препратки към композиции на класически композитори, в изпълнение без подкрепата на електрическите устройства и доказвайки ни, че наистина е нечовешки владетел на струните. Изоставяйки акустиката, която веднага бива прибрана от сцена, той продължава солото си под клавирен съпровод. След още няколко музикални обрата в композиционното разточителство, групата се съсредоточава в изпълнението на „Black Star”. Стегнат и категоричен финал бива поставен, без разточителни тушове.

– Thank you, thank you, thank you, thank you! – Виртуозът сочи из различните посоки на публиката в Античния театър. – God bless you! Good night! – Довършва Yngwie и събира групата за поклон.

Сетлист Yngwie Malmsteen:

01. Rising Force
02. Top Down, Foot Down / No Rest for the Wicked
03. Soldier
04. Into Valhalla / Baroque & Roll
05. Like an Angel
06. Relentless Fury
07. Now Your Ships Are Burned
08. Wolves at the Door
09. (Si Vis Pacem) Parabellum
10. Badinerie (Johann Sebastian Bach based medley)
11. Paganini`s 4th (Niccolò Paganini based medley)
12. Far Beyond the Sun (with Bohemian Rhapsody final)

13. Seventh Sign
14. Toccata
15. Evil Eye
16. Smoke on the Water (DEEP PURPLE cover)

17. Trilogy (Vengeance)
18. Guitar Solo
19. Brothers / Red House
20. Fugue – Noise
21. Drum Solo
22. You Don`t Remember, I`ll Never Forget

Бис:

23. Acoustic guitar solo
23. Black Star

Скромно щандче с един модел тениски, някъде в дясно пред сцената и по средата на каменните редове, събира запалени фенове. Последни бири на половин цена изцеждат отминалото време… Сиротните шишета вода остават грижа на почистващите… Пловдив става град на скитащи рокаджии. Из приятните кафенета чувам фенове да коментират какво мазало е било свиренето на концерта… Свободата на словото понякога, изглежда, може да запушва уши. Тази нощ ще продължи да ми е густо, майни…

Rock Thrashler
20.06.2024, Пловдив, Античен театър
Снимки: Николай Стоичков © и авторът ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Здрач на удоволствията (BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION, CONFESS)

септември 25, 2024 18:41 / Вашият коментар

За щастие отмина този тренд, концертите да се обявяват година предварително и до осъществяването им да има толкова промени, че на практика да си купуваш билета на зелено… Турнетата взеха да минават регулярно през България, въпреки старанието на българските митници това да не е така. Така феновете можем да следим под лупа, какво се случва с активно концертиращи световни имена. Обективни обстоятелства вадят от релси MONUMENT OF MISANTROPY в последния момент. Обещана ни е разширена програма на останалите групи.

Концерт на Belphegor и Malevolent Creation в София

Иранците, базирани в Норвегия CONFESS, които ни се представиха за пръв път на концерта на NILE, за щастие този път не водеха DJ-я си, който и без това отговаряше само за интермедията и някои ретро-ефекти. Подранявайки с две минутки, звученето им бе доста по-съсредоточено и втежнено в посока Death Metal с малко Core влияния. В музиката им се чува риф, но той често изчезва в общия шумен саунд. Бързите им пръстовки на полутонове също се губят в дропнатите настройки и хармониите потъват в тътена на някакъв модерен прочит за метъл.

CONFESS са, всъщност, едноличен проект на Nikan Khosravi – Siyanor (g., v.), където той изразява възхищението си от някои Modern Metal групи и ги съчетава с личните си музикални вкусове. В грохота на Modern Death Metal композициите си, той вкарва сола, които определено носят ориенталски привкус. Пеенето му е с много бедна тоналност, като усета му за канто е идентично във всичките песни. Hardcore насичанията вкарват изпълнението в ритмизирана, но еднообразна музика, въпреки по-тежкия Death Metal саунд, в сравнение с миналия път. Сетлистът им е само с козметични промени, като е добавено още едно парче. 70-те човека, които ги гледахме, получихме 35 мин. умерено удоволствие. Въпреки видимото неудволетворение на музиканти и публика, Nikan сподели, че е щастлив да е отново при нас.

Клубът е отворен в пълният си капацитет, което предполага, че има фенове, които ще дойдат само за някой от ко-хедлайнерите. Внушителният мърч на BELPHEGOR е притиснал в ъгъла скромните предложения на CONFESS, където музикантите от подгряващата група излъчват ведра учтивост. Мърчът на MALEVOLENT CREATION е изнесен във фоайето и е по-беден от други тяхни посещения, но пак е впечатляващ. От него научаваме, че концерта е част от турнето им „Sons of Bitch European Tour”.

Докато MALEVOLENT CREATION чекират, с изненада виждам, че и те ще свирят на сета барабани изнесен пред този на BELPHEGOR. На сценичният транспарант на американците е написано, че е в чест на Brett Hoffmann (ex-v., R.I.P.) Групата през цялото й съществуване е съпътствана от персонални промени и известни стилови флуктуации, но въпреки това, остави свой жалон в метъла! Когато през 90-те споделях с мои приятели, че ги харесвам, защото има много Thrash Metal в свиренето им, често получавах иронични коментари… Днес определението Thrash-Death е официална марка на групата. А клубът започва да се пални с по-бързи темпове.

Малко преди 20:05 ч., интродукция със вуци от военен конфликт отваря озвучаването за канонадата на MALEVOLENT CREATION! Музикантите използват в изказността си множество компоненти, които биха могли да се сложат под общия знаменател олдскуул. Същевременно рифовката и хармониите им са разпознаваеми на общо равнище и за всяка отделна песен! Басът на Jesse Jolly този път е с пълния си комплект от 4 струни, за разлика от предишни пъти. Deron Miller (v., g.) има богатство от прецизни тонове в тежкия си гроул, които лягат перфектно на песните от дългия репертоар на бандата. Прави впечатление онази директна откровеност в членовете на MALEVOLENT CREATION, от която остава усещането, че в същия имидж можеш да ги срещнеш на улицата – те не са цивилки нито са някакви намазани фешъни! Здрави Death-Thrash труженици без поза, с фанелки на банди. Може би това малко сваля положението им в съвременния свят на позьори, но ние така ги харесваме!

MALEVOLENT CREATION са от онези банди, които са наясно, че сложните пръстовки на близки тонове нямат никакъм ефект и хармониите им са рифови и чуваеми, дори когато са изсвирени на швадски акорди. Независимо от сложността на парчетата им, те са слушаеми и приятни за метъл фена. Квартетът кове песни от различни техни периоди със завидна лекота. Инструментални части се сливат с тежки рифове, преминават едни в други и се инкомплементират чрез шумови интродукции. Чак след десетата песен, музикантите си вземат кратка почивка, докато влиза клавирна интродукция, въвеждаща ни в последния трак на сета.

– Good night! Thank you! – Казва ни Deron, след което Ron Palmer (dr.) демонстрира дръм соло за финал на 55 мин. сет, пред 365 фена.

Актуалното шоу на BELPHEGOR не е сменило съществено своите параметри още от гостуването им през 2020 г. Като започнем от същия транспарант, и добавянето на същите подови сини прожектори, които помним от преди пандемията. Стойките с кози черепи, направени от вериги са нов реквизит и сложени на предна линия на сцената, подобряват атмосферата. Дали заради тях, или от опасения от някой недоброжелателен православник, групата е изискала тежки ограждения около сцената, дистанциращи публиката от несветая несветих на несвещенодействения си подиум… Макар да имат нов албум от 2022 г. и турнето им да е кръстено на него – „The Devils East European Run 2024”, шоуто на австрийците продължава да лежи на концертните им похвати от 2018 г., или поне такова е първото впечатление…

В 20:30 ч. осветлението гасне и тръгва монотонeн шум. Към него се включват камбани и хармонизирани гласове от преизподнята… Всичко това, както и връзката на BELPHEGOR с Моцарт-интродукция, са стандарти, които може малко да са дотегнали на по-съсредоточените фенове. Двата големи бокала със запален тамян преодоляват аеризацията на клуба и ни настройват метафизично. Грохот от Raw Black Metal донася групата на сцената. Както и предишният път, сетът им е под строгия контрол на бекграунд програминг, с който музикантите са в завиден синхрон. Не може да не направи впечатление тоталната ударна машина James Stewart (dr.), чиито барабани могат да се слушат и отделно за удоволствие, и който е привлечен като концертна част от екипа на BELPHEGOR. Фронтмена и създател на групата – Hel „Helmuth” Lehner (v., g.), навсякъде, където бек-граунда му позволява, вмъква по едно „Булгариааааа!”, последвано от определени и по-често неопределени жестове, както и диаболичен смях. Китарните му сола са впечатляващи и изпълнени чисто, а ниските му харшове често са подкрепяни от по-високите крясъци на Vojtĕch „Serpenth” R. (b., b.v.).

След третият трак интермедия, състояща се от акустична китара и камбани сваля струнниците на колене. Бек-пистата с различни шумове и хармонии става по-натраплива, без да оставя място на музикантите да си почиват. По средата на „Lucifer Incestus”., Helmuth прави пърформанс с кози череп. След това шоуто се връща в руслото на Black Metal музицирането, подкрепено от минорни хармонии и дообогатяващи звуци и хорове.

Когато BELPHEGOR започнаха своята кариера, те не бяха сред впечатлителните групи и бе слухонатрапливо лутането им сред влиянията си. Това, което днес австрийците представят на сцена, е едно много прецизирано шоу не само като внушения и сценичен декор, но и като звукова картина! Дори добавената писта е смислено направена и наистина подобрява звученето им. (Има десетки примери за обратния ефект…) Хармониите им са наистина зловещи и ни пренасят в някакво друго, мрачно измерение, където, обаче, на нас ни е добре. Не само шоуто е добро, но и аз разбирам феновете, които биха слушали тази музика в къщи. Някакво ниво на продукция е преминало критичното равнища и е прехвърлило групата в лигата на Луцифер по категоричен начин. BELPHEGOR позват най-сполучливите си концертни похвати, като без да хвърлят твърде много усилия, се самоизграждат по впечатляващ начин, който определено си заслужава да се следи под лупа, защото представлява здрач на удоволствията…

Кратките песни на BELPHEGOR са претворени в мегалитен блок от концептуално представление. По всичко изглежда че бандата наистина е разширила сетлиста си, предлагайки компенсация на феновете за липсата на MONUMENT OF MISANTROPY! Публиката редовно скандира тяхното име. Това докосва истински фронтмена им, и той започва приветствие, което е прекъснато от рязко влезла интродукция на последната – единадесета песен от изпълнението в София. Това доказва, че бекграунда им не е механичен сбор от режисирана аудио продукция, която просто се хвърля на потребителя. Програмата на BELPHEGOR е съвкупност от пластично-манипулирани сполучливи комбинации от ефектни парчета, които могат да се надграждат! Докато се отичат пространните картини на аутродукцията, Helmuth вече поставя перца в протегнатите ръце на най-верните си сред 400 фенове, пред сцената. Отминала е една 70-минутна оргия на Принца на мрака и неговите верни слуги.

Rock Thrashler
12.09.2024, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©

Фотогалерия: BELPHEGOR, MALEVOLENT CREATION и CONFESS в София на 12 септември 2024 г.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MEGADETH: Разкошно дисциплинирано, но и искрено шоу!

юни 30, 2024 17:34 / 1 коментар за MEGADETH: Разкошно дисциплинирано, но и искрено шоу!

Сега, аз няма да ви обяснявам как София или пък Борисова градина били почернели и какво чутовно сборище се заформило… И това е, защото: първо – метъл културата има непрестанно социално присъствие в града, нежели, пък, в парка и; второ – виждал съм какво значи метъл пришествие на SODOM `91 и TANKARD `92… Да, съществуват процент фенове, които слагат „униформата” като за сватба – само на големи събития и тематични купони и е истина, че обстановката из транспорта е с подобрени естетически параметри! Всъщност, именно свободата да си какъвто пожелаеш е голямата разлика от времето, когато голямата четворка изковаваше това, да бъде голяма, а нас ни заграждаха с телени огради и кордони блюстители на реда за миролюбиви рок концерти, и днешното културно отношение на металията към ценността на събитието и лежерното обозначение на безопасните зони с найлонови ленти! Ние „шокираме” обществеността не повече от хора, отиващи на опера, да речем… Ние отиваме на музикално явление с титанични размери, което вече е оставило трайна следа в културното наследство на цивилизацията ни и дори е минало няколко пъти през родината ни, въпреки че не вярвахме това да се случи.

Логистичните препятствия, вследствие на теснотата на алеята, където бе оформен централният вход за публиката, поставя един минус към оценката (6 -) в организацията на Fest Team, доколкото нещата за концерта на COREY TAILOR бяха перфектни, а сетът на CIROZA бе обявен с отварянето на вратите и това не се коригира по разумен начин, какъвто все пак бе намерен! Въпреки тези притеснителности, културното отношение на феновете не създаде никакви проблеми на охраната на събитието и взаимното уважение бе приятен акцент в ситуацията.

Закъснението с пристигането на екипа на турнето на MEGADETH от Атина забави пропускането на феновете и съкрати сета на CIROZA в последния момент. (Тук ще си позволя да напиша констатацията, че българските митници са основна пречка за навременното започване на редица музикални събития в България! Отношението – да бъдат рекетирани туриращи продукции, се оформя като значим проблем. Знам и за платени подкупи от страна на някои български агенции, за да стане възможно осъществяването на дадено събитие! И фактът, че Асоциацията на организаторите на концерти още не е излязла с декларация по този въпрос е, че в първия момент митниците ще отговорят с още повече умишлени спънки по границите ни! Не става дума за конкретния случай, но ето – аз го казах.)

Влизането на първите фенове; снимка: Rock Thrashler

Това, което организаторът обявява като поредица от концерти „Sofia Solid” е, всъщност, новата концертна сцена, покриваща параметрите и на най-взискателните световни продукции. Наистина е удоволствие човек да наблюдава събития на нея с ширината ѝ и с качественото осветление. Тук е моментът да споменем и, че едно девойче на касата на ОББ, успява се справи с това, с което две каси с по трима служители на ДСК не успяваха да се справят на други събития, както и, че издаваше фест карти за разплащане без да направи опашка! Това се казва смазваща конкуренция…

Към 19:00 ч. сред насъбралото се множество избухват скандирания „Me-ga-deth!”. Малко преди 19:20 ч. вратите са отворени и най-нетърпеливите фенове тичат към предните позиции пред сцената. Издигнатата по средата на колодрума VIP-зона разделя по дължина пространството на фен зона и кетъринг зона. Явно площите са съобразени с посещаемостта на събитието и се оказават доста комфортни, макар на пръв поглед да не бе така.

В 19:30 ч. пред около 300 фена и все още тичащите откъм входа посетители CIROZA засвирват изящната интродукция на „Ashes”, след което навлизат в тежките Thrash Metal рифове. Лайв басистът им – Деян Видев, заместващ Каската при неговите задгранични отсъствия е поел ролята на фотограф и роуди на бандата, тъй като титулярът е на мястото си, макар и успял да затрие знаковия си атрибут из българските сцени. Момчетата са големите губещи откъм времетраене на сета, но пък това ги е стегнало, те наблягат на скоростта, а кратките им изложения около парчетата се поднасят като скоропоговорки върху въвеждащите акорди. В началото китарата на Симеон „Heavy” Исаев не се чува, но впоследствие озвучителите коригират това. Всъщност, CIROZA от доста време са дораснали като композиции и технически способности за такава сцена, но те винаги са били и доста скромни в претенциите си, а също така и доста близо до феновете. Шоуто им включва традиционните за тях елементи, но представени на бързи обороти, което доста им отива и допринася за доброто представяне.

Съкращавайки само две песни от първоначалния замисъл на сета си, CIROZA успяват да споменат Пешко – своя паднал брат, да се представят и да обявят новия си сингъл, посветен на пънкарското начало на групата – „Таратор”, който прозвучава доста Speed-Thrash, като си има и соло. Програмната „Диагноза цироза” не може да бъде пропусната на такъв форум.

– Йеееа, благодаря ви много! – Казва фронтменът Валери Геров двадесет минути след началото на сета и добавя по-тихичко: – Наздраве на всички!

Феновете вече са хиляди.

Сетлист CIROZA:

01. Ashes
02. Insomnia
03. Struggle, Blood and Pain
04. Таратор
05. Диагноза Цироза

След като разпъват огромни транспаранти, достойни за такава световна сцена, SUICIDAL ANGELS правят и бърз лайн-чек. В 20:10 ч. тръгва епична интродукция от перкусии и тръби, навяваща внушение за древногръцка драма. След това именитата четворка изсвирва и своеобразно живо въведение, което отваря за първите три парчета от новия им албум, който на фона на творческата им плодовитост идва цели пет години след предишния.

Моите предишни впечатления от концертната активност на SUICIDAL ANGELS са добили вече прилична давност и тогава не бяха много ласкави… След перфектното начало очаквах загуба на качеството, но такова не дойде! Високото качество на свирене бе подпомогнато от впечатляващото озвучаване, където и най-тънките прецизности на рифовката се чуваха отлично. Новият материал бе представен преимуществено, но не липсваха и стари песни, поднесени с кристално чист маниер. Пичовете енергично подканяха публиката да се включва в шоуто им и тя бе доста ентусиазирана и откликваща на тези подкани. 50-минутният спектакъл на SUICIDAL ANGELS бе впечатляващ с качество и групата направи най-доброто си представяне пред българска публика!

Сетлист SUICIDAL ANGELS:

Intro
01. When the Lions Die
02. Crypts of Madness
03. Purified by Fire
04. The Return of the Reaper
05. Bloodbath
Acoustic Guitar Intro
06. Bloody Ground
07. Virtues of Destruction
08. Born of Hate
09. Years of Aggression
10. Apocathilosis
11. Capital of War

Кетъринг зона зад VIP ложата; снимка: Rock Thrashler

В кетъринг зоната храната бе добре приготвена и на сравнително народни цени, което обяснява мощния банкетен нагон у твърде много хора в началото на събитието. Наливната бира бе от по-висок ценови клас, но пък бе с доброто качество на реномирана марка. Това, обаче, което ми сервираха като вино, бе някакво сериозно извращение! Още тъмнооранжевият цвят никак не подхождаше на неопределителния надпис „Sauvignon” на етикета! Съвкупността от натрапливи органични киселини и изразени пластмасови аромати, изскочили, сякаш, от близалки, продавани на панаир, шокират сетивата в стила на „световни” марки като „Мераклийско” и „Механджийско”. Послевкусът на повръщано в съчетание с усещането, че си преглътнал шкурка обезсмисля дори коментара за цената… Уважаеми „селектори” на винарна Логодаж, ако някой чуждестранен рок фен (каквито имаше доста на концерта на MEGADETH) си вземе от този ваш продукт, ще реши, че българите пият единствено разреден с акумулаторна киселина самагон и никога повече няма да си купят българско вино! Вие не само сте трагедия в конкретния случай, вие сте вредни за цялата винарска промишленост на България чрез тази щета. Долнопробното ви пластмасово шишенце може да се рециклира, но това „вино” е директно за лабораторна утилизация.

"Виненият" сурогат — „Винената“ селекция… Важното е амбалажът да е рециклиран

За щастие, посрещам хедлайнера преди още да съм изживял описания шок. В 19:30 ч. тръгва една обогатена версия на интродукцията от последния албум на MEGADETH и едноименната на албума и откриваща песен: сирени, взривове и китарен звън от тази Wild West country сага, посветена на паралелите със съвременния политически милитаризъм. Групата излиза и забива парчето. Въпреки че турнето протича под знака на албума „The Sick, the Dying… and the Dead”, подборът на песните е повече „Best Of“, отколкото заявка за творчески подем. Dave Mustaine е известен мрънкач във вокалните си усилия, но трудно влиза в прилична форма и ударните първи три песни все още събуждат гласа му, който той ползва сякаш срамежливо.

Кратката пауза сякаш отбелязва възвръщането на перфектната форма на групата и „Hangar 18” звуква с параметри, на които можем само да се поклоним! Силната подборка продължава след едно кратко „Good Evening!” от чичо Дейв! Старите кучета са си стари кучета – няма подложки, няма разни патерици от пулта, всичко се свири пред очите ни и се твори по един истински начин. Прави впечатление най-новият член на MEGADETH – китаристът Teemu Mäntysaari колко е прецизен и как е извадил китарните сола на една плеяда виртуозни китаристи, без да се усещат каквито и да било колебания и липси! Идващият музикант от WINTERSUN – една от най-подкрепените групи в концертните си изпълнения от бек-писти е влезнал в другия отбор впечатляващо. Dave Mustaine не е изоставил солирането и си свири собствените сола, както и не е загубил усета към рифовката, но колегата му е доста сполучливо допълнение към класиците!

В сравнително дълго откровение бащата на групата обяснява за трудностите, през които са преминали напоследък, но как това не спира творческите им сили и те трябва да подбират внимателно песните, измежду многото, които имат и че искат да се върнат пак при нас. Изявлението е прелюдия към нахъсаното парче „We`ll Be Back”. Интрото на „Symphony of Destruction” извиква мощна вълна от възгласи от цялото насъбрало се множество. А самата песен, която е сред най-кавърираните на MEGADETH се разгръща в оригинал, както никой кавър не успява да го постигне!

След лаконично „Thank you!” групата се прибира и извиква скандирания на името си. (eдин похват, познат ни повече от гиговете на SLAYER…) MEGADETH излизат, за да ни заковат с още няколко свои златни пирона. По време на изпълнението на „Peace Sells” се появява и фигурата на Vic Rattlehead – символ на политкоректната цензура. След което Dave & Co. отново се прибират. Този път ги викаме по-настоятелно. Излизайки и обикаляйки широката сцена, Dave Mustaine изговаря многократно това, което ще каже по-късно и на микрофона:

– Thank you very mich! Bulgaria, you’re frends. Thank you! All of you are our frends! – Гласът му е режещ, като пеенето и с доста тежък сленг. Обещава ни още едно парче. „Holy Wars…” сякаш обобщава философски смисъла на повечето текстове на MEGADETH. След поклона на квартета Dave хвърля китарни пера из предните фенове, които не спират с овациите. Накрая сваля накитниците си, овива ги заедно и ги хвърля и тях, докато тече запис на „Silent Scorn”. Той прелива в „My Way” в изпълнението на Sid Vicious. Зървам за последно гърба на легендата Mustaine в 23:01 ч. Разкошно дисциплинирано, но и искрено шоу!

Сетлист MEGADETH:

          Intro
01. The Sick, the Dying… and the Dead
02. Dread and the Fugitive Mind
03. The Conjuring
04. Hangar 18
05. Angry Again
06. Skin o`My Teeth
07. Sweating Bullets
08. Devil`s Island
09. She-Wolf
10. Trust
11. Tornado of Souls
12. Countdown to Extinction
13. We`ll Be Back
          Tape Intro
14. Symphony of Destruction
          Бис 1:
15. Rattlehead
16. Peace Sells
          Бис 2:
17. Holy Wars… The Punishment Due
Silent Scorn (Tape record)
My Way (Tape record of song by Claude Francoisq sing by Sid Vicious)

Rock Thrashler
15.06.2024, София, Арена София Колодрум
Снимки: авторът ©; Кирил Груев ©; Георги Ангелов – Fest Team ©; Силвия Гочева ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

CRADLE OF FILTH: Концертна продукция от висок клас

април 30, 2024 14:13 / Вашият коментар

Когато CRADLE OF FILTH се премоделираха в Sympho-Black Metal банда за известно време загубиха моя концертен интерес към тях, поради неконцертните характеристики на тези сценични изяви. Изминаха години, английската люлка на разврата не загуби своето музикално развитие, както предполагах някога и е време да опресня впечатления от тях. Последните им няколко албума се превърнаха в самоцитати с обогатен програминг от инструменти и звуци, на които им липсва вдъхновението, което можеха да извикат у феновете по-рано. Трудно ми бе да си представя как ще се претвори това звучене на концерт.

За шоуто в София в последния момент бе добавена още една подгряваща група, като цялостното шоу стартираше твърде отрано. DRIFT са извадени на сцена преди официалното начало още в 18:30 ч., докато дори подраняващите фенове още влизат. Скелетите на извънземни, които са от актуалното шоу на хедлайнера са монтирани вече на сцената и много пасват на постапокалиптичната концепция на идващите от L.A. американци. Групата набляга на Gothic Metal с някои Industrial компоненти, много мелодика и специално сценично шоу. Именно това шоу ги прави много атрактивни. Облеклата им в стил „Лудия Макс” и многото движение по сцената някак отвлича вниманието от музиката. Вокалистът им пее само чисто, но нито обхватът му, нито силата на гласа са впечатляващи. По-скоро обратното. Прикрепеният към лявата му ръка клавир се ползва за концертната изява, но има мощен беклайн от още клавири, хорове и шумове.

Всъщност, шоуто на DRIFT бе забележително, а композициите им – интересни! След кавъра на GOJIRA те се представиха и завършиха сета си с енергично авторско парче. 35 минути във вихрен екшън ми се сториха малко за младия концептуален проблясък на американската сцена.

Сетлист DRIFT:

01. Cannon Fire
02. Back Dawn
03. Churn
04. Stranded (GOJIRA cover)
05. New Blood Type
06. Mayhem

Италианското предложение за вечерта – SICK N` BEAUTIFUL също е в постапокалипсиса, като шоу. По-цветният и разхвърлян раста апокалипсис… Техният вариант на Gothic Post Punk се поднася с много танцувални трели. Ецнатите чисти вокаи на фронт-дамата им Herma се съчетават с подчертана еротика в поведението ѝ. Макар светещият „сутиен” да е пънкарско извращение в тази насока… Песните имат подчертана твърдост и мелодика, които не оставят слушателя безразличен. За третото парче вокалистката грабва китара, но само, за да може да отчегъртва искри с флекс от металната пластина, монтирана на инструмента. Музиката се подхлъзва на дискотечен инструментал с мелодия и лупове. За следващата песен фронт-дамата излиза с рога и наметало. Буквалистичните послания се поднасят с индустриален хъс, носещ спомен от Industrial/House нощите в Калното*. Твърде много танцувална ритмика, твърде шарени отенъци в групата и твърде много клавир от бек пистата.

По време на финалния трак се вее постапокалиптичен флаг, но усещането е за пост-пънк дискотека с дистър. SICK N` BEAUTIFUL са симпатични, но искат да ни покажат твърде много неща в своите едва 35 минути шоу. Ръкоплясках им искрено за ентусиазма.

Сетлист SICK N` BEAUTIFUL:

01. Tonight We Go to War
02. God of Thunder
03. Drop It to the B
04. New Witch 666
05. Makin` Angels

Демонтира се барабанният сет на подгряващите групи. Изнесеният в страни мърч е сравнително слабопосетен за събралото се множество в клуба. Твърдите Black Metal фенове вече мърморят…

Wednesday 13 е сценичният псевдоним на Joseph Michael Poole, чиято музикална кариера стартира през 1992 г. Попадайки във водовъртежа на дезинтеграцията на музикалната индустрия и болнавостта на стилистичната детерминираност, артистът се лута между Punk и Glam Metal влияния, наблягайки на артистичния подход, характерен за епохата, родила феномена MARYLIN MANSON. Още от тогава съдбата го свързва с една плеяда музиканти, които оформят кръга, в който Wednesday 13 ще осъществява своите творчески планове, завръщайки се отново и отново в някаква болна повтаряемост на избистряне… Свръхактивните творчески напъни, обаче, са разпокъсани и, от една страна, дават творчески резултати, но от друга, тези резултати представляват зацикляне в един модел, който се прекроява с всеки нов проект на музиканта. Поради едни или други причини, от цялата ферментация в прожекторите попада групата MURDERDOLLS, където идеите на Poole добиват своята най-популярна музикална форма между 2002 г. и 2010 г. Работейки по някои от проектите си успоредно, Joseph най-после формира група, кръстена на личния му псевдоним – WEDNESDAY 13! По ирония на съдбата, с нея той изпълнява най-често интерпретации на творчеството на останалите си проекти, какъвто е и този случай.

В 19:20 ч., под звуците на песен на MURDERDOLLS, WENDESDAY 13 излизат на сцена. След края на парчето, барабанистът им дава старт на живото свирене и групата го последва. Удивителното в музиката на WENDESDAY 13 е не пънкарската им небрежност с инфантилни текстове, колкото строго минорните хармонии, сякаш извадени от албумите на W.A.S.P.! Тук не говоря за някакво плагиатство, а по-скоро за онова обречено светоусещане, което води музиката до тези хармонични решения. Или, пък, съществува и такова влияние…

– Hallow, hallow, hallow Sofia! Аз съм Joseph Poole. Празнуваме 21 години от създаването на MURDERDOLLS! – Изчиства ситуацията артиста, докато ни приветства. Тежкият му грим включва черни околоочни кръгове и мъртвешка бледност, носещи спомен за MISFITS.

Следващите две парчета побират в себе си повече рокендрол, а пънк отношението се съчетава с повече мелодичност, като при американските представители на стила. Разкошният харш на Joseph Poole сякаш идва от дъното на някоя бутилка Джак. (И също носи спомена за Blackie Lawless!) А финото артикулиране на тоновете пленява с чистота. Музикантите в групата явно не са подбрани случайно и пънкарските композиции са подтиснати от перфектно свирене, без никакви подложки и патерици. Инфантилните лични послания продължават да се леят от лириките на „People Hate Me” и „Die My Bright”, добавяйки и щипка ранен RAMMSTEIN към музиката или просто индъстриъл ритмическо отношение. Кавърите на MURDERDOLLS и FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 са разнообразени с един кавър на BILLY IDOL, което говори само по себе си за ориентирането в стилистиката. Сетът бива увенчан с преекспонирана клетва за любовта към „… Say Fuck” – натраплив тромав Rock`N`Roll, който завършва с динамизирана пънкария в екзалтация, след почти час сценично време.

Сетлист WENDESDAY 13:
The World According to Revenge (Tape record of MURDERDOLLS`s song) >

01. Chapel of Blood (MURDERDOLLS cover)
02. Death Valley Superstars (MURDERDOLLS cover)
03. 197666 (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
04. Slit My Wrist (MURDERDOLLS cover)
05. Love at First Fright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
06. People Hate Me (MURDERDOLLS cover)
07. Die My Bright (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)
08. Pieces of You (MURDERDOLLS cover)
09. Drug Me to Hell (MURDERDOLLS cover)
10. Nowhere (MURDERDOLLS cover)
11. White Wedding (Billy Idol cover)
12. Dead in Holywood (MURDERDOLLS first single cover)
13. I Love to Say Fuck (FRANKENSTEIN DRAG QUEENS FROM PLANET 13 cover)

Всъщност, WENDESDAY 13 са едни много интересни артисти, събрали в себе си еманацията на цяло едно поколение! Шансът да ги видим е голям късмет, да надникнем в американската музикална месомелачка на едни хора, които са огромни като артисти и същевременно са маргинални изпълнители в собствените си очи. Групата е и приятна за слушане и има свежо шоу.

Cradle Of Filth; фотограф: Кирил Груев ©

Консервативната част от феновете вече нервничат и изказват открито негодуванието си от подгряващите банди, които идват комплект с хедлайнера. Дръм-сетът отново бива демонтиран, а готов сет на платформа влиза в единия край на сцената за лелеяното изпълнение на CRADLE OF FILTH! Лайн-чек прецизира параметрите на звука… Използвам времето да се разходя сред предните редове фенове. Струва ми се, че сме обидно малко за това събитие…

Шумово-филхармоничната интродукция дава старт на сета на CRADLE OF FILTH към 21:35 ч. Музикантите излизат един по един на сцената и съвсем хармонично се включват върху подложката. Излизайки с наметало с качулка, Dany Filth загрява с няколко движения от леките категории в бокса, които „превръщат” пелерината му в спортен екип, а аз още не съм сигурен, че това е той. По време на цялото шоу този му маниер остава стандартен за двигателния репертоар на шоуто. Вокалистката и клавиристка Zoe Marie Federoff вече се е включила с оперна постановка и фонова клавирна хармония, когато фронтменът хвърля наметалото и поема ролята си. На фона на студийните си продукции, не съм предполагал, че е възможно британците да звучат толкова живо на сцена! Да, подкрепящите подложки ги има, но са вплетени толкова деликатно в общата картина, че не се натрапват. Докато усилията на всички музиканти на сцената са чуваеми и впечатляващи. Единствено силата на звука е малко под нивата, които очаквах.

Dany е пестелив на говорене между песните и е доста подвижен по време на същите. Самите парчета често са свързани от интермедия и преливат едно в друго, както и биват сложносъставни с преходни части. Подборът е доста богат и от всички периоди на бандата. По-новите тракове са в специален концертен аранжимент, за да не тежат с оркестрациите си. А старите класики се доближават до вариантите, които всички фенове на CRADLE OF FILTH могат да запеят. Факт е, че времето се изплъзва неусетно в едно шоу, което демонстрира параметри на продукция и концерт едновременно! Откровеният Black Metal се съчетава с по-комплицираните решения на зрели песни със своя мелодика и структура. Балансът между двете е уникално добър.

– Scream for me, Sofia! – Изпищява Dany преди „Born in a Burial Gown”, а след парчето, групата се прибира. После, според програмата на турнето, следвал бисът им…

Сложни интродукции ни подготвят за още от спектакъла. Фронтменът е с подновен грим. Изпълняват се по-директни песни, очаквани от мнозина от феновете и доста добре съобразени с всичко, което CRADLE OF FILTH са представлявали през годините. Видеостената зад групата се раздвижва по-интензивно, онагледявайки лириките и внасяйки още продукция в спектакъла, докато музиката запазва перфектните си характеристики и връща младежки спомени за много от нас.

– Благодаря ви за гостоприемството! Изглежда това ще е последното ни парче… – Обръща се мистър Filth за последно към публиката. „From the Cradle to Enslave” слага финал на час и половина разкошно представление на британските Black Metal класици.

Сетлист CRADLE OF FILTH:

Tape Intro: The Fate of the World on Our Sholders >
> 01. Existencial Terror
02. Saffrons Curse
03. She Is a Fire
04 The Principle Of Evil Made Flesh
05. Crauling King Chaos
06. Nymphetamine
07. Dusk And Her Embrace
08. Necromantic Fantasies
09. Born in a Burial Gown
Creatures That Kissed In Cold Mirrors (Tape intro) >
> A Bruise Upon the Silent Moon (Tape intro)
10. The Promise of Fever
11. Cruelty Brought Three Orchids
12. Her Ghost in the Fog
13. From the Cradle to Enslave
Blooding The Hounds of Hell (Tape Outro)

Тук вече публиката откликва с мощни призиви „Cradle!”, но от пулта тръгва музика и лампите светват. Концертът и продукцията бяха на високо равнище и бих препоръчал на всеки да види CRADLE OF FILTH в съвременната им кондиция. Балансът свирене/семпли не отнема и капка от огромния професионализъм на музикантите и екипа. Дори подгряващите спектакли са много интересни от музикална и шоу гледна точка. Малко са английските банди, които могат да си позволят да предлагат американски подгрявки на публиката си. Поне аз се сещам само за VENOM…

Фотогалерия: CRADLE OF FILTH в София на 5 март 2024 г.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

I AM MORBID: Още едно пътуване във времето

август 19, 2023 17:50 / Вашият коментар

Както много от групите, които са реализирали класически метъл тави, MORBID ANGEL днес съвсем не са това, което са били по време на най-славните си години нито като популярност, нито като състав. За да възкресят най-славното време на „Covenant” `93, емблематичните колоси David Vincent (v., b.) и Pete Sandoval (dr.) формират група с декларативното заглавия I AM MORBID през 2017 г. Още същата година правят голямо световно турне, на което изпълняват песни от репертоара на MORBID ANGEL от времето, когато активно са участвали в изковаването на творчеството им. Между единичните им изяви из Америките и Западна Европа, реализират още две европейски обиколки през 2019 и 2022 г., като и двете протичат под заглавието „Morbidfest”. Четвъртото им турне успява да мине и през нас. Американската бизнес доминация в метъла очевидно вече не е на толкова високо равнище, съдейки по доста разпиляните из Европа дати от турнето Morbidfest и свързаните с това пътувания! За разочарованието, от липсата на застраховка в турнето на POSSESSED ще ви разказвам скоро…

Италианската метъл сцена представлява претенциозен сбор от резервни „зъбни колела” и подгряващи групи с доста съмнително качество. „Melodic Death Metal/Metalcore” (Според собственото им определение.) проект EMBRYO ще отвори емблематичния гиг, за да предразположи сетивата ни.

Точно в 20:00 ч., клавирно интро от пулта ни въвежда в избухващата музика на EMBRYO! Квартетът е забележително прецизен в свиренето на death metal-а си. Среднотемповите парчета са изпълнени с олдскул рифовки, докато бързите части ги доближават по звучене до хедлайнера тази вечер. Вокалите са доста бедни и еднообразни ниски харшове, които оеднаквяват песните им. Metalcore компонентът в музиката им представлява странните алтернативни барабани на места в парчетата. По време на китарните сола саундът остава оголен, което поне е сигурен знак, че групата не са буфо.

Roberto Pasolini (v.) обявява изпълнението на първия сингъл от последния им албум и тръгва клавирна интродукция. Алтернативната ритмика, по някакъв начин, сковава публиката и фронтменът ни пита по средата на песента:

– Sofia, are you still with us? – Кантото му се раздвижва, включва и високи харшове, но хармонията му е любима и я слага във всичките им песни, макар и да разнообразяват тоналностите. Так,а до края на сета, слушаме песни с идентично пеене. Самото представяне на песните им е обработено в посока по-праволинейните death metal фенове, в сравнение със студийните им записи. Въпреки недостатъците си, EMBRYO се представят доста добре и пъргаво се вмъкват в 35-минутния си сет пред все още скромното присъствие на 170 фена.

Сетлист EMBRYO:

          Intro

01. No God Slave
02. Pride
03. Medusa
04. Concrete Visionary

Intro

05. Darkeest Light
06. Leonardo
07. No God Slave

Когато подготовката на сцената за I AM MORBID приключва и овациите в клуба започват да стават настоятелни, от пулта ни пускат някакво Rock`n`Roll парче, което не успях да обследвам. След като тръгна величествена интродукция с маршова ритмика и хорове, групата излиза на сцена. С отшумяването на интрото, квартетът смачква с „Immortal Rites”.

Репертоарът на I AM MORBID е съставен изцяло от песни, свирени от MORBID ANGEL в периода 1989 – 1995, макар турнето да е посветено на 30-годишнината на албума „Covenant” `93. В мърч зоната има преиздания на албумите от съответния период, което недвусмислено легитимира авторството на Vincent/Sandoval. Death Metal-ът на тези класики е белязан от агресивно бързо звукоизвличане, украсено с бавни маршови пасажи с рифовки. (Чак ми е неудобно да описвам тази музика…) И без съмнение, да видиш интерпретацията на I AM MORBID на сцена, ти дава едно преоткритие на този материал, каквото не сме имали възможност да направим, когато се е случвало композирането му. Сякаш, проглеждаш за детайлите на сътворението на част от калейдоскопа на стила! И се зареждаш с енергията, която, като че ли, ти е липсвала толкова години…

Между песните David Vincent ни разказва за смисъла на текстовете с разбираем, но характерно-певчески глас. Саунд-инженерът има стабилен принос за това! Едно шоу, което сякаш и подготвено с образователна цел, за феновете. Те вече наброяват 350 човека и в клуба е доста „задушевно”, без да е смачкващо, поради отцепения широк бекстейдж при втория бар. След третата песен, фронтменът ни подсеща:

– Точно тази седмица се навършват 30 години от излизането на албума „Covenant”!

Поредицата класики продължават под мощните овации. От двете страни на сцената са изградени малки стенички от работещи усилватели Marshall, което някак ни връща в едни други години и при други групи… Пояснителните разкази са последвани от перфектни изпълнения. Интензитетът на барабанната канонада принуждава човек от екипа да осигурява ръчно охлаждането на Pete Sandoval! Както каза David: „”Човекът, който винаги ми е сритвал задника, там отзад!”. Звездният миг на замесените китаристи идва по време на солата им. Цененият в Heavy/Power средите и преминал през много от значимите явления в този жанр китарист Bill Hudson (NORTH TALE, CIRCLE II CIRCLE, DORO [live], …) започва изящно соло, но спира и ни кара да скандираме „Ричи”. Richie Brown (TERORRIZER, MINDSCAR, EXMORTUS [live] ex-TRIVIUM) поема солирането в характерен за него Hanneman/King похвати с подчертана мелодичност. Двамата заедно правят китарен дует с афинитет към heavy metal мелодиката, която прелива в мощната „Dominate”.

– Вие, там от ляво, се забавлявате повече! – Казва David Vincent, който е сменил баса си и додава: – А вие, в дясно, си падате повече drinkers!!! – Фронтменът дава вид, че ще започваме онази стара игра, но се въздържа в рамките на философията на по-дясноориентираните групи: – Важното е всички да се чувстваме добре!

Следват няколко емблематични програмни парчета, които групата изпълнява със страст, като по време на едното представя членовете си… Поясненията върху текста си остават стандарт, който е полезен за по-непретенциозните фенове. Малко след 22:30 ч., след час и двадесет минути свирене, I AM MORBID категорично приключват програмата си. Докато се покланят, от пулта са пуснали кънтри парче, което по някакъв начин е част от шоуто.

Сетлист I AM MORBID:

[Tape Rock`n`Roll song…]
Intro

01. Immortal Rites
02. Fall From Grace
03. Visions From the Dark Side
04. Blessed Are the Sick
05. Rapture
06. Pain Divine
07. Vengence Is Mine
08. The Lion`s Den
09. Sworn to the Black
10. Eyes to See, Ears to Hear
11. Maze of Torment
12. Guitar solo
13. Dominate
14. Where the Slim Life
15. Blood on My Hands
16. God of Emptiness
17. World of Shit (The Promised Land)

[Tape Country song…]

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Обсебване и освобождаване от подлите нилски ритуали (Vile Nilotic Rites European Tour 2023: NILE, OMOPHAGIA, VAPOR и CONFESS)

юли 25, 2023 2:08 / 1 коментар за Обсебване и освобождаване от подлите нилски ритуали (Vile Nilotic Rites European Tour 2023: NILE, OMOPHAGIA, VAPOR и CONFESS)

Локалните ентусиасти Perfect Storm Events, които изиграха съществена роля за събуждането на родните банди след пандемията, дораснаха да „глътнат” първото си международно турне. И то не какво да е, а оглавяваното от американските Death Metal легенди NILE! Строгите времеви рамки на тези събития бяха присъщи на организатора в ранните му събития. Това предвещаваше успешен концерт. Ден преди поклонението, допълнителна група се вряза във времето между отварянето на вратите и първата от пътуващите банди!

Иранците CONFESS се пребазират в Норвегия през 2018 г., но въпреки това са им необходими четири години, за да кръвонапълнят студийния си проект в пълноценна банда и да извадят албум. Еклектичното им звучене е съчетание от влечение към западните ценности и самоопределянето им като доминантна източна култура.

В 19:30 ч. на сцената се качва петчленна група, в която има DJ и която забива metal-core. Въпреки някои тънки hip-hop заигравки в музиката им, скречовете и сирените, които DJ-ят Chemical прави, заедно с бек-вокалите си, не са твърде натрапливи. CONFESS го ползват повече за семплиране, отколкото да внася денс елементи и звученето му е повече ретро, отколкото модерно. Титулярът и фронтмен Siyanor (v., g.) изпълнява агресивни, но бедни откъм мелодия вокали, докато свири Metal-Core рифовка. Отделно групата има бек-писта от пулта, която побира интродукции и добавя дисциплина в краткото време за техния сет. Ритъмниците са подредени, но остава усещането за нещо, отдавна чуто и преупотребено в музиката им. За финалното парче басистът им Edvard Sunquist слиза в съркъл-пита, а докато ги изпращаме с ръкопляскания DJ-ят вади български трибагреник. За своите 30 минути CONFESS не успяха да ни грабнат, но не ни и разочароваха! Все още сме само стотина фена.

Сетлист CONFESS:
01. Evin
02. I`m Your God Now
Tape Intro (Not from band`s DJ!)
03. Unfilial Son
04. Megalododn
05. Eat What You Kill

Още на мърч щанда правят впечатление широкопечатните и доста естетични Т-шърти на калифорнийските трашъри VAPOR. Между 2004 г. и 2022 г. те имат не особено бляскава кариера, под името VX36, с два албума в Thrash/Groove стилистика. От 2022 г. приемат новото си име и реализират още един албум, който звучи сякаш по-традиционно трашърски.

Както е по план, точно в 20:15 ч. прозвучава интро от акустична китара, а квартетът влиза с барабани, като извадени от началото на „Painkiller” на JUDAS PRIEST. Първата песен на VAPOR продължава като Death Metal с много Thrash Metal компоненти, като рифовки на среднистите китари и високи харшови вокали. Песента е от албум от 2012 г., но е втежнена като саунд. Майсторската тонировка на агресивните вокали на рунтавия Nate Klug (v., g.) също дърпа жанрово към Thrash Metal-а. С разгръщането на сета им, Death Metal-ът отстъпва все повече на Thrash-а, а барабанната канонада влиза все повече в Punk постановка. Песните са отчетливи и висококачествени.

Между песните VAPOR ни говорят в шоу стил, вмъквайки в представянето си комплименти към публиката и призиви за овации и движение пред сцената. Общуването с публиката сякаш е подготвено от PR и тече малко заучено. Китарите нямат необходимата мощ и слушаме повече бумтенето на ритъмниците. Въпреки очакванията ми това да се поправи, до края на сета характеристиката си остана същата. Цялостното шоу си остана твърде американско за европейската публика. Но пък въздигащият се Thrash Metal събра феновете на стила пред сцената. Последната песен завърши като чист късноосемдесетарски Thrash химн. Присъствието в клуба вече се беше утроило, а американците останаха след половинчасовия си сет на мърч зоната и там разговаряха с всеки, който пожела! Това, което ни показаха, предвещава силен рестарт на кариерата на VAPOR!

          Сетлист VAPOR:
          Intro…
01. Blood War
02. Resist
03. Satans Fury
          Intro…
04. Nightmare
05. Looking Through The Eye of a Dead Man
06. A Time of a Quickie

Точно в 21:00 ч. тръгва ритуално-симфонизираната интродукция на OMOPHAGIA, докато те заемат сцената. После швейцарския квинтет ефектно влиза в своя Death Metal, който е обилно обогатен с grind core пасажи в 90-тарски маниер. Бруталната основа е доразвита от множество мелодични отстъпления и сола. Бек подложката диктува строго сета им и го изпълва с интродукции, аутродукции и вложени допълнително симфонизации. На третата песен, китарите, които са твърде тихи още от предния сет, добиват правилната сила на звученето. Виждам, че пултът е поет от гост-озвучителя… Седемструнните китари на OMOPHAGIA ту рифират дропнато, ту отлюспват високи мелодични сола или акустични интродукции.

Стандартните благодарности и анонси за „dance song” между песните само затвърждават впечатлението от музиката на OMOPHAGIA, че техническата грамотност и грамотната бек-лайн подсигуровка не гарантират творческа потентност в музикално отношение. Последното парче е прорязано от изцяло бек-лайн пасаж, който занижава впечатленията от и без това недоразгърнатата 35-минутна програма на швейцарците, чието представяне е ограничено от строгите рамки на този тип турнета.

          Сетлист OMOPHAGIA:
          Intro >
01. The Consequences of Guilt
02. The Plague >
          Intro >
          03. Rebirth in Black
04 Troughts of the Earth
05. Redemptiom of Self-Destruction
06. Serve as Slave
07. All for None
08. Time Tells

Богатата мърч зона на NILE има артикули за всеки ценител, включително соловите албуми на Karl Sanders! 40-минутната подготовка на сцената за хедлайнера ни дава възможност да „инвентаризираме” подробно предложенията, докато даваме ухо към минималистичните чекове, развиващи се върху „картина” от мистична музика. Някои фенове бяха с наистина впечатляващ грим, вдъхновен от предстоящата група и бяха приятно вълшебно присъствие към цялото изживяване. Капацитетът на клуба, при затворен втори бар, е почти запълнен. Към края на този миманс, озвучителят е помолен да направи кратко съобщение от името на групата:

– Хей, хей, аз съм Звезди Керемидчиев! – Тук всички се опулваме въпросително, защото има разминаване между думи и действителност. – Сигурен съм, че ме чувате. Нали искате NILE? Има, обаче, едно условие! No stage diving! Намерете алтернативни начини, да се забавлявате! Аз, например, бих отишъл на бара… No stage diving! – След натъртения призив осветлението угасва.

В 22:15 ч. тихата мистична музика преминава в ескалираща филмова музика, подходяща за тематиката на NILE и те излизат, за да гръмнат с Death Metal хармонии. Karl Sanders е предпочел да се съсредоточи в китарата си. Младият концертен член на групата – Scott Eames (v, g) е поел голяма част от вокалните партии, а се справя забележително и на струните! Другото live попълнение – басистът Julian Guillen, също е във върхова форма. Двамата с Karl Sanders правят перфектни беквокални линии, като от време на време изземват и функциите на основни вокалисти.

Титулярът зад барабаните George Kollias е стабилната основа, върху която всички разгръщат музиката на групата. Brutal Death Metal спецификите се разгръщат с техническо майсторство и вплетени мелодични пасажи, които разкриват идейните им основи. Някои ненатрапливи подложки, които не могат да бъдат издирени, са семплирани към сета им, от което живото усещане не се губи. Правата бруталия се редува с усложнените ритмически композиционни решения. Изобщо, качеството се излива щедро от сцената със съвсем малко пропуквания!

Посланията между песните са кратки и разбираеми, касаещи песните и публиката. Малкият проблем с баса е маскиран от непринудена тирада на Karl Sanders и тотален професионализъм. Когато NILE обявяват последната песен, тя е потопена изцяло в семпли, внушаващи филмови сцени. С края й, веднага влиза акустична мистична музика на фона на която групата се покланя. NILE се прибират, а ние оставаме вцепенени под аутродукцията. В 23:35 ч. и тя свършва, а ние сме освободени от подлите нилски ритуали…

          Сетлист NILE:
          Intro
01. Sacrifice Unto Sebek >
          02. Defiling the Gates of Ishtar
          Noise Intro >
03. Kafir!
04. Call to Destruction
05. Vile Nilotic Rites
06. In the Name of Amun
07. Lashed to the Slave Stick
08. Sarcophagus
          Bells Intro >
09. 4^-th Arra of Dagon
10. Long Shadows of Dread
11. the Howling of the Jinn
12. Annihilation of the Wicked
          Invocation of the Gate of Aat-Ankh-es-en-Amenti (Intro & backgrownd)
13. Black Seeds of Vengence
          Outro