Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 6)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Anatomy of a Murder” от Duke Ellington в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Anatomy of a Murder” от Duke Ellington. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Интересът към творчеството на Duke Ellington непрекъснато нараства и в наши дни се появяват нови издания на неговите албуми. Особено внимание привличат такива шедьоври като албума “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, чиято преработена версия от 2019 г. на червена винилова плоча ще представим в „Картини от една изложба“.
Това всъщност е първият опит на Duke Ellington да подготви музика към игрален филм и двамата с Billy Strayhorn блестящо се справят с поставената задача за едно от най-изисканите представяния на съдебен процес в киното.
Ето за какво става дума: през 1958 година писателят Robert Traver публикува романа „Убийство“, разказващ за съдебен процес срещу лейтенант Manion, извършил убийството на бармана Barney Quill като отмъщение за изнасилването на жена му Laura.
Duke Ellington – Anatomy of a Murder
Тази история е създадена по действителен случай от 1952 г. в щата Мичиган. Защитата по делото е поета от Paul Biegler, който установява, че Laura е кокетка с доста фриволно поведение, а лейтенант Frederick „Manny“ Manion е маниакално ревнив, с избухлив и невъздържан характер. В съдебната зала се появява изпратеният от губернатора на щата прокурор Claude Dancer, психиатри и други персонажи във филма с продължителност 160 минути. Paul Biegler успява да спечели делото като доказва, че лейтенантът е получил по време на убийството неудържим импулс и е изпаднал във временно умопомрачение.
„Няколко поредни години работата ми като реставратор по скулптурните фасади на сградите премина в два дунавски града – най-вече в Русе, а след това и във Видин. Доминираща през цялото време беше енергията на голямата река. Тя беше многопластов вдъхновител и природата около нея създаваше мистично, медитативно, трансово внушение.„Вълнуващото в този съдебен процес е, че никога няма да узнаете истината. Исках да покажа как действа правосъдието. В нашата система е по-добре да оставите един човек ненаказан, отколкото да рискувате съдебна грешка и да вкарате в затвора някой напълно невинен човек. Това е, мисля, едно от най-великите завоевания на нашата цивилизация. Направих от Ben Gazzara (лейтенант Manion) антипатичен герой за да се разбере, че е оправдан не защото е почтен. Оправдан е защото ние, обвинителите, не можем да докажем, че е виновен“ – споделя Otto Preminger, режисьорът на филма “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, създаден въз основа на романа на Robert Traver.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за едноименния албум в изпълнение на Duke Ellington и неговия оркестър, с чиято музика е озвучен филмът на Otto Preminger. Ето какво си спомня легендата в джаза:
„В началото ми се обади продуцентът Ingo Preminger, братът на Otto Preminger, който ме попита дали искам да направя музикалния съпровод към новия проект на брат му. Казах му, че не знам за какво става дума, тогава той обеща да ми изпрати сценария и след като го прочета, да му кажа мнението си. Четох цяла нощ и на другия ден му се обадих, казах му „Да, искам да го направя”.
Това бе чудесна възможност да направя музиката към филм за първи път в живота си. Така започна всичко. За пробата прочетох и книгата на Robert Traver, тя ми подейства изключително, все едно получих нокаут. За целта се насочих към образа на Laura, с която се случва инцидентът и която е причината за всички неприятности в тази история. Нарекох тази композиция „Flirtibird” („Кокетката”), тя се хареса на Otto, след което продължихме с работата по останалите епизоди” – завършва Duke Ellington.
Албума “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, отличен с 3 награди “Grammy“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 20 януари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Реката и пианото” от Николай Иванов ОМ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Реката и пианото” от Николай Иванов ОМ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Днес обаче измежду всички тайни на реката той виждаше само една и тя завладя сърцето му. Виждаше, че водата тече, тече, тече непрекъснато, но все пак винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова във всеки миг! А всичко заедно, всички гласове, всички цели, всички копнежи, всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваха света. Всичките тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота. И ако Сидхарта се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, ако не чуваше нито мъката, нито смеха, ако не привързваше душата си към някакъв отделен глас и не проникваше в него със своето Аз, ами чуваше всички, чуваше цялото, единството, то беше, защото великата песен на хилядите гласове се състоеше от една-единствена дума, наречена ОМ: съвършенството“. Херман Хесе, „Сидхарта“, 1922 г.
Тази година в навечерието на Деня на народните будители ще имаме премиера с най-новия албум „Реката и пианото“ на музиканта Николай Иванов ОМ, чест гост на нашето предаване, когото нареждаме сред най-извисените ни автори. В стилистично отношение в този албум долавяме елементи от различни течения в днешната пианистична музика – съвременна класика, филмова музика, минимализъм, импровизационни похвати.
Николай Иванов ОМ – Реката и пианото
Ето как авторът ни въвежда в идеята на „Реката и пианото“:
„Няколко поредни години работата ми като реставратор по скулптурните фасади на сградите премина в два дунавски града – най-вече в Русе, а след това и във Видин. Доминираща през цялото време беше енергията на голямата река. Тя беше многопластов вдъхновител и природата около нея създаваше мистично, медитативно, трансово внушение.
Идеята на албума проследява фрагменти от целия ми досегашен път на творческо вдъхновение, „излети“ в пианистична форма. Макар основно реката да е вдъхновителят като конкретна визия, за която е писана тази музика, тук просто поетично се разказва за „красивото” – музиката иска да ни върне към онези дълбоки и понякога носталгични състояния на съзерцание, хармония, светлина и близост с природата. Релакс и медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение. А през цялото време в главата ми беше и любимият ми фрагмент от „Сидхарта“ на Херман Хесе за реката и ОМ (виж по-горе). Гласовете на случванията и моите лични преживявания са превъплътени в тази музика. Надявам се чрез нея да се предава дълбокото чувство за Вселенска Хармония.
В селекцията и работата по този албум се стремях да се придържам към една много близка за моето изразяване стилистична посока, която е свързана и с постоянния ми стремеж да открия себе си в тези музикални търсения. Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото…“ – завършва Николай Иванов ОМ.
Албума „Реката и пианото“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 28 октомври, след новините от 22:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Emails I Can’t Send” от Sabrina Carpenter в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emails I Can’t Send” от Sabrina Carpenter. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американската певица, автор на песни и актриса Sabrina Carpenter се радва на особена почит сред по-младите ни слушатели, именно те ни предложиха да включим неин албум в рамките на нашето предаване.
Тя от малка застава пред камерите за телевизия и кино – през 2011 г., когато е на 12 години, изиграва първата си роля в драматичния сериал “Law & Order: Special Victims Unit” („Закон и ред: Отдел за специални жертви“) по телевизионния канал NBC, а след три години се появява дебютният ѝ сингъл „Can’t Blame a Girl for Trying“ („Не може да обвиняваш момиче, че се опитва“. Това се оказва успешно начало, белязано от още 3 сериала, 4 игрални филма и 5 музикални албума.
Най-новото заглавие в нейната дискография е „Emails I can’t send“, или „Имейлите, които не мога да изпратя“, – типична поп музика с елементи на фолк-поп, денс-поп, в който Sabrina, автор на текстовете, разказва своите истории, припомняйки се чернови на имейли и съобщения, които е написала, но не е изпратила.
Sabrina Carpenter – Emails I Can’t Send
Sabrina Carpenter споделя: „За мен този албум наистина е капсула на времето от един специален момент в живота ми, когато се сблъсках с много неща за първи път. Имам чувството, че излязох от това с много по-голяма перспектива и всички тези песни са базирани на реални безсънни нощи с тежки преживявания. Това е „албум за раздяла“ и безжалостна колекция от моите мисли, и усещания за несподелена любов, обзела ме отвсякъде.
Като автор доста често се вглъбявам твърде много в собствените си мисли за това как всеки минава през трудни моменти, че не съм различна и специална, защото страдам. Казвам си, че има толкова много хора с много по-сериозни проблеми и се питам защо стоя на едно място и се самосъжалявам, когато имам толкова много неща, за които да съм благодарна. Но в един момент осъзнах, че не съм се изправяла срещу голяма част от нещата, които са ми причинили болка, не съм ги погледнала в очите и не съм ги осмислила наистина. И да направя това няма нищо общо с другите хора, не съм си казала „всички трябва да знаят какво изпитвам аз“. Трябваше да го направя заради самата мен, за да разбера наистина какво се случва в главата ми. Твърде дълго избягвах да мисля за това и прикривах всичко с фалшиво самочувствие, за да се заблуждавам, че всичко е наред и трябва да работя.
Но определено ако не спираш да правиш неща, нямаш време да изпитваш чувствата си в дълбочина, а когато те наранят, просто си казваш „Аз съм твърде зает, правя всички тези неща, нямам време да се занимавам с това“. И когато в един момент седнеш сам със себе си и разглеждаш чувствата си, трябва да се смириш, че част от тях са така наречените „лоши емоции“ – завист, гняв, ненавист, и че всички хора ги изпитваме.
Реших, че е време да спра с глупостите. Целият живот беше изключително несигурен, нямаше нищо гарантирано и аз вече нямах енергията да се самозалъгвам.
От това се роди и песента „Имейлите, които не мога да изпратя“. Когато я написах, нямах намерение наистина да кръстя целия албум по същия начин. Дойде ми идеята за това, но си казах „Не, само тотална луда би кръстила албум така“. Е, след два месеца аз станах тази тотална луда, и всичко сякаш си застана на мястото. Ето така се получи най-откровеният ми и личен албум“ – завършва Sabrina Carpenter.
В текстовете на песните откриваме обтегнати семейни отношения, липса на доверие, разочарование и изневяра, недостатъчна комуникация между нея и партньора ѝ, крехкостта на една връзка, която е трябвало да приключи отдавна, усещането да харесваш някого толкова много, че напълно да губиш хладнокръвие, за да стигнем до изпълнен с надежда завършек на албума.
Албума „Emails I can’t send“, или „Имейлите, които не мога да изпратя“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 октомври, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Medicine at Midnight” от FOO FIGHTERS в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Medicine at Midnight” от FOO FIGHTERS. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни“. Dave Grohl, “The Storyteller”, 2021
В „Картини от една изложба“ продължаваме с лятното настроение като представим отличения с три награди „Grammy“ през 2022 г. албум “Medicine at Midnight“, или „Лекарство в полунощ“, на американската рок група FOO FIGHTERS, записан със струнна секция и вокална група. На перкусиите пък се изявява именитият Omar Hakim (Miles Davis, WEATHER REPORT, Mick Jagger, DIRE STRAITs и др.)
За музиката на FOO FIGHTERS има какви ли не определения: Alternative Rock, Post-Grunge, Hard Rock, Grunge, Power Pop и Pop Rock. Първоначално са сравнявани с предишната група на Dave Grohl, лидер на групата, певец и китарист – NIRVANA. Grohl признава, че Kurt Cobain е оказал силно влияние върху писането на песните му: „Чрез Kurt видях красотата на минимализма и значението на музиката. Мога да чуя песента в главата си, преди да е завършена.“
В интервю през май 2020 г. Dave Grohl споделя, че иска новият им материал да съчетае типичния им рок с поп музика, с фънк и соул, да звучи като денс-рок, да направят парти албум.
Foo Fighters – Medicine at Midnight
Dave Grohl продължава: „Ние никога не бяхме правили толкова ориентирани към парти неща, каквито са например „Let’s Dance“ на David Bowie, или „Tattoo You“ на ROLLING STONES – онези рок албуми, които те карат да станеш и да се раздвижиш, да танцуваш, иска ти се да подскачаш.
Ние обичаме музиката, независимо дали става дума за BEATLES или QUEEN, или за пънк рок. За мен силата на пънк рока е в енергията и непосредствеността, в необходимостта да разтърсиш всичко около себе си. Но в същото време всички в групата ни сме гладни за красива мелодия, разбирате ли? Така че е съвсем естествено да не се побираме в определени рамки“ – завършва Dave Grohl.
И така, в събота, 19 август, ще имаме парти! Началото на предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт, в което ще чуем албума “Medicine at Midnight“, или „Лекарство в полунощ“, ще е след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Time Machine” от COMEDY OF ERRORS в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Time Machine” от COMEDY OF ERRORS. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Първият роман на писателя Хърбърт Уелс от 1895 г. „Машината на времето“ (“The Time Machine”) намира своето развитие в размислите на музикантите от шотландската прогресив рок група COMEDY OF ERRORS.
Тази формация не е сред най-популярните у нас, за съжаление съвсем незаслужено. Създадена през 1984 г. в най-големия град на Шотландия, Глазгоу, COMEDY OF ERRORS издават първия си албум едва през 2011 г., след като преди това в продължение на 21 години съставът не е съществувал.
Стилът им се характеризира като неопрогресив рок, близък до този на PALLAS, сънародниците им от Абърдийн, с епични разгънати композиции и силно развито чувство за добре изразена мелодия и честа смяна на ритъма, разнообразен инструментариум и похвати, с великолепни изпълнители на всички инструменти и певец, носещи сила, енергия и очарование.
В петия им албум „Time Machine“ („Машина на времето“) от 2022 г. едноименният роман на Хърбърт Уелс намира по време на цялото повествование обнадеждаващо и елегантно жизнерадостно въплъщение с добре обмислени текстове за съвременните предизвикателства към хуманността.
Comedy of Errors – Time Machine
Така се връщаме във времената на рицарските завоевания през Средновековието и си представяме Галилео Галилей, Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Карл Юнг, Алберт Айнщайн и Исак Нютон като обикновени съвременни хора, чийто гений никога не е бил признат. И си задаваме въпроса колко други велики артисти и учени през годините не са получили признание за заслугите си.
Може да си мечтаем как с машината на времето ще посетим миналото на бъдещите дни, и ще преодолеем загубата на любимите си хора. Качваме са на машината за да се върнем и да се радваме на красивите съвместни мигове с тях, да поправим грешките си под влиянието на стиховете на Виктор Юго от поемата „Demain des l’aube“ („Утре на разсъмване“, издадена през 1856 г.), и написана след смъртта на наскоро омъжената му дъщеря при злополука през 1843 г., те звучат в албума в оригинал, на френски. И това ще ни помогне да надживеем драмата, скръбта и осезаемото усещане за вечна загуба.
Пианистът Jim Johnston, който е автор на музиката и текста споделя:
„Идеите за „Time Machine“ ми идваха от малки групи бележки, които фиксирах, когато ми хрумваха. После ги отсях с оглед дали са подходящи за разработване и след това намирах формата на песента. Аранжимента, структурата и тематичния материал ги представих в демо форма на групата. Частите, които възнамерявах те да изсвирят, им ги дадох под формата на „ръководство“, и след това обсъждахме кое е най-ефективно и практично, и ако се налага, коригирах аранжимента тук и там. И ще си призная, че следващият етап – звукозаписът – за мен бе като оцветяване. Знаех какво преследвам и това бе по-скоро забавната част, с която оформихме музикалните идеи и формата на отделните песни.
Ние нямаме лукса на голям лейбъл, който да промоцира и финансира „Time Machine“ вместо нас. Но да го правим сами означаваше, че мога да композирам каквото искам и групата може да запази творческия контрол. Разходвахме толкова много време и пари за него, че със сигурност не си изкарваме прехраната по този начин. Затова след всяко турне с приходите финансираме следващия албум“ – завършва Jim Johnston.
Албума „Time Machine“, или „Машина на времето“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 29 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Final Call” от Kitaro в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Final Call” от Kitaro. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
След поредица от срещи с професор Shibata от обсерваторията Kazan към университета в Киото, с фотографа Toshio Ushiyama и с изследователи от Научния музей в Нагоя, които документално показват какво е състоянието на планетата Земя, японският музикант Kitaro пристъпва към подготовката на албума “Final Call“, или „Последно повикване“.
Kitaro е сред най-изявените изпълнители на електронна музика в стила ню-ейдж, аналог на гръцкия музикант Vangelis, и е добре познат на нашите слушатели, защото сме го представяли в 14 предавания. Той е носител на престижните отличия „Grammy“ и „Golden Globe“, има издадени 24 студийни албума, 8 от неговите заглавия са концертни, 14 издания са музикален съпровод към филми, сред които „Heaven & Earth“, или „Земя и небе“, на Oliver Stone, а има и 42 компилации, всичко това продадено в тираж над 20 милиона екземпляра по цял свят.
Знаем го също така от съвместната му работа с различни музиканти, включително с китариста Marty Friedman от MEGADETH, композитора Philip Glass, тибетеца Nawang Khechog и певеца Jon Anderson.
Kitaro – Final Call
Албумът „Последно повикване“ е израз на почитта на Kitaro към природата и е музикален призив за действия, с които да ни насърчи да се грижим по-добре към нашата планета.
Kitaro заявява:
„Винаги съм чувствал, че всички заедно трябва да уважаваме величието на Вселената. За съжаление с течение на времето и с развитието на нашата цивилизация много живи същества, които сега знаем, ще изчезнат, ако не променим начина, по който се отнасяме един към друг, но и към планетата Земя.
Подобно на Ноевия ковчег този албум е историята на едно епично пътешествие. Пътешествие с надеждата, че всички живи същества могат някой ден да живеят щастливо в хармония помежду си. Историята започва от мястото, където се качваме за тръгване. На добър път!“
Албума “Final Call“, или „Последно повикване“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 22 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Killer Angels” от CIVIL WAR в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Killer Angels” от CIVIL WAR. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на юни 1863 г. генерал Робърт Едуард Лий повежда армията си към щата Пенсилвания. Той е генерал от силите на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ и ръководи армията на Северна Вирджиния – най-мощната армия на Конфедерацията – от 1862 г. до капитулацията ѝ през 1865 г., спечелвайки си репутацията на умел тактик. Генерал Лий по-късно става главнокомандващ на конфедеративните сили и се превръща в герой за Юга като популярността му непрекъснато расте след смъртта му през 1870 г.
С маневрата си от юни 1863 г. генерал Лий заплашва да превземе столицата Вашингтон, да предизвика армията на Съюза в генерално сражение и да ѝ нанесе съкрушителен удар, който да сложи край на Гражданската война. Така се стига до битката при Гетисбърг, която има решаващо значение за изхода на войната.
Събитията около тази битка са детайлно представени в историческия роман “The Killer Angels“, или „Ангелите убийци“, на писателя Michael Shaara от 1974 г., удостоен с наградата Пулицър. Книгата описва бойните действия от 1, 2 и 3 юли 1863 г. при град Гетисбърг, Пенсилвания, по време на Гражданската война в САЩ и дните, водещи до нея от 29 юни 1863 г., когато войските на Съюза и на Конфедерацията се придвижват около Гетисбърг. През 1993 г. е направена филмова адаптация на романа, озаглавена „Гетисбърг“.
Civil War – The Killer Angels
Заглавието на книгата идва от думите на бригадния генерал Joshua Lawrence Chamberlain, един от главните герои. Той си припомня как е рецитирал на баща си откъс от драмата „Хамлет“: „Какво произведение е човекът… в действията си колко прилича на ангел!“ а в отговор чувам: „Е, ако той е ангел, добре тогава… Но той, по дяволите, трябва да е ангел убиец“.
Романът става отправна точка за албума със същото заглавие – “The Killer Angels“, или „Ангелите убийци“, на шведската хеви метъл група CIVIL WAR. Тя e създадена през 2012 г., когато четирима музиканти: китаристите Rikard Sundén и Oskar Montelius, барабаниста Daniel Mullback и пианиста Daniel Mÿhr – напускат добре познатата ни SABATON. Намират великолепен певец, Nils Patrik Johansen, който ни напомня с блендата си легендата Ronnie James Dio, канят бас китариста Stefan ‘Pizza’ Eriksson, и започват работа.
В дебюта си с този албум CIVIL WAR изявяват интереса си към широк диапазон истории от времето на Римската империя през Наполеон Бонапарт до Гражданската война в САЩ, описани пестеливо, но с висок заряд, и това се оценява от слушателите с успешни продажби, белязани със златен сертификат.
Албума „The Killer Angels“, или „Ангелите убийци“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 1 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Crime Scene” от RPWL в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Crime Scene” от RPWL. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Германската прогресив рок група RPWL се появява в края на 90-те години със звук, който издава влиянието на PINK FLOYD и ранните GENESIS. С нарастването на популярността им те развиват самобитен стил и издават поредица от впечатляващи албуми, сред които „World Through My Eyes“ (2005), „Beyond Man and Time“ (2012) и „Tales from Outer Space“ (2019).
Пандемията COVID-19 провокира RPWL да погледнат с други очи на проблемите в околния свят, акцентирайки на темата за престъпността. Всъщност групата има дълга история в създаването на концептуални албуми, които навлизат дълбоко в начина, по който хората взаимодействат с определени идеи.
Така е и с най-новото заглавие в тяхната дискография от март 2023 г., албумът “Crime Scene“, или „Местопрестъпление“, наредил се сред най-доброто в жанра за тази година. В него те ни предлагат своя поглед върху наистина мрачни теми с различни аспекти на престъпността и злото. В основата са действителни събития и персонажи, какъвто е Karl Denke, известен като „Канибалът от Мюнстерберг“, за когото се смята, че е убил 42 скитници и пътници в Германия от началото на 20-ти век. Или Carl Tanzler, странен рентгенограф от 30-те години на миналия век във Флорида, който изследва младата си пациентка Elena Milagro de Hoyos. Тя обаче почива от туберкулоза и впоследствие Tanzler открадва трупа ѝ и заживява с разлагащото ѝ се тяло в продължение на седем години.
RPWL – Crime Scene
По този начин баварската група насочва вниманието ни към ранимото и извратеното, злото в доброто, насочва ни към бездните от спектъра на човешкото поведение в цялото му непредсказуемо многообразие, което понякога изглежда като странно смущаващо и убедително, ако човек се опитва да го проумее.
Къде свършва любовта, къде започва манията? Може ли да се прокара граница между патологичната заблуда и педантичната, престъпна пунктуалност?
Eто какво споделя певецът Yogi Lang, който е и копродуцент на албума:
„Китаристът Kalle Wallner донесе в студиото няколко идеи през 2021 г. Всичко звучеше доста по-мрачно, отколкото очаквах. Но това ми напомни концепцията за доброто и злото, която имах предвид от доста време. Какво е добро и зло, и как да стигнем до отговора? Добро ли е нещо, което може да твърдите за себе си, или е просто въпрос на късмет с вашето генетично и социално положение? Дали доброто е просто липсата на зло? Много въпроси си зададохме и по някакъв начин албумът се получи като една голяма въпросителна. Реших да разделя текстовото съдържание на албума така: едната част разглежда по-отблизо темата за доброто и злото, а другата разказва наистина тревожни, но истински криминални истории, които ни показват на какво са способни понякога човешките същества“ – завършва Yogi Lang.
Албума “Crime Scene“, или „Местопрестъпление“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 17 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Хора и богове” от Константин Джамбазов в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Хора и богове” от Константин Джамбазов. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В дните около на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, ще дадем гласност на още един изявен български музикант. Варненецът Константин Джамбазов, рок китарист, композитор и мултиинструменталист, е добре известно име в рок средите.
Той свири в редица рок-групи: ХАДЕС (1986-1988 г. и 2010-2011 г.), ОДЕСОС (1988-1989 г.), ТОТАЛ (1990-1993 г.), ДЖЕКИЛ ХАЙД (1994-1998 г.), АМЕТИСТ (2001-2003 г.), АЛИБИ БЕНД (2004-2005 г.), ФОБОС (2007-2011 г.). От 1994 г. работи също така като студиен музикант заедно с пианиста-композитор и диригент Нелко Коларов (ИМПУЛС, РОБИН ГИБ, БРЕЙЗЪН АБАТ). Помним го и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков през септември 2012 г.
Константин Джамбазов – Хора и богове
Ето какво споделя Константин за албума „Хора и богове“: „Още свирех с групата JEKYLL HYDE (арт група от Варна, с Росен Ангелов – вокал и текстописец, и Николай Марков – клавири, композитор и текстописец). Тримата бяхме много запалени по KANSAS, STYX, YES и др. представители на прогресив рока и композирахме музика в този стил. Заедно с Росен решихме да направим по-голям проект, прог-албум, в който всички песни да са свързани тематично, смислово и музикално. Започнахме усилено да творим и доста от идеите на “Humans and Gods” или „Хора и богове“ се родиха тогава. Впоследствие съдбата ни пръсна по различни краища на света. Росен се пресели да живее трайно в Англия, Николай заживя в Америка, аз пътувах много по Европа, но си останах в България.
През 2003 г. работих заедно с певеца-китарист Николай Райков (ДИАНА ЕКСПРЕС) по съвместния ни албум „Clearland-Gift from Time”. Райков също беше за идеята да реализираме започнатия замисъл за “Хора и богове” (неслучайно той пее част от четвъртата песен – „Вярната посока”), но след това отиде да работи с групата ДИАНА ЕКСПРЕС и проектът отново бе замразен.
През 2007 година реших окончателно да изсвиря, изпея и запиша сам този проект, защото текстовете и музиката, които бяхме написали с течение на годините, абсолютно заслужаваха да имат реализация и слушатели. Така след две години труд албумът беше факт.“
Темите в албума са за живота и смъртта, за хората и тяхната вяра, разсъждения и бит – всичко това представено в стихове от лирическия герой, който е човек, задаващ си куп въпроси, на които иска да намери отговорите…
Албума „Хора и богове“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 27 май, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Духът на България” от Теодосий Спасов и „Космически гласове“ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Духът на България” от Теодосий Спасов и „Космически гласове“. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, този път решихме да представим албума „Духът на България“ на нашия Теодосий Спасов и хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева.
За участие са привлечени също така пианистът Ангел Заберски, Юлиян Янушев – саксофон и кларинет; Ангел Димитров – китара и тамбура, гъдуларят Пейо Пеев, гайдарят Красимир Кондов, Веселин Веселинов – контрабас, Стоян Янкулов – барабани и тъпан, и Христо Йоцов – ударни инструменти.
Теодосий Спасов и Космически гласове – Духът на България
Ето какво споделя Ваня Монева в интервю за Августа Манолева: „Целият албум е по музика и текст на Теодосий. Аранжиментите са също негови. Текстовете е направил във фолклорен стил. Някои от партитурите ни изпрати от Щатите през януари 2001 г., защото беше там, февруари месец ние подготвихме всичко и март записахме. Стана много бързо. Музиката е хубава и увлича. Когато си дойде, нямаше никакви изисквания и забележки. Идваха му само нови идеи, пробвахме ги, за да се обогати частта, която репетираме. Например по време на записите му хрумна образа „Магия за любов“ – това е едно словесно наричане, което се превърна в драматичен акцент на цялото произведение. За мен това е събирателният момент в цялостното произведение. Следвана е българската традиция да се надума, да се наговори нещо, за да стане. Една бяла, хубава, светла магия за любов. Да го грабне момъка, да го задържи за себе си. Музиката на Теодосий е много силна, с различни настроения и напластявания. Съумял е да натрупа пластични редувания“.
Драмата в албума започва с пиесата „Разсъмване“ – отваряне към светлината, любовта, всичко красиво и светло, преминава през магията на любовта, за да стигне своя апотеоз в „Емине“, последната част, в която момата се жертва за да запази гордостта си, хубостта си и всичко стойностно в нея.
Албума “Духът на България” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 20 май, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 