Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 39)
Tag Archives: Сергей Шишов
“Paradiso” на TANGERINE DREAM в извънредното предаване “Картини от една изложба”
„…Аз бях в небето с блясък най-голям, а там нещата толкова са странни, че сам не зная как да ги предам, защото разумът, съзрял целта ни, всецяло в нея бива потопен и все не го догонва паметта ни…“
Тези стихове на Данте Алигиери (Dante Alighieri) от кантиката “Рай”, трета част от поемата “Божествената комедия”, са отправна точка за Edgar Froese от германската група TANGERINE DREAM при подготовката на едноименния албум.

Tangerine Dream – Paradiso
Историята всъщност започва през 2001 г., когато Froese замисля трилогия, стриктно придържаща се към Дантевата творба и така през 2002 г. се появява “Inferno” или “Ад”, последван през 2004 г. от “Purgatorio” или “Чистилище”.
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “Paradiso” или “Рай” на TANGERINE DREAM, записан с участието на солисти, хор и Бранденбургския симфоничен оркестър.
Този албум ще чуем в извънредно издание на предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велики петък, 29 април, след новините от 19:00 ч.
“Blue Moses” на Randy Weston в „Картини от една изложба”
Към началото на 1972 г. пианистът Randy Weston бележи началото на ново развитие в музикалното си амплоа в стремеж да се отдалечи от стила Hard Bop. Дотогава Randy свири и записва повече от 18 години Hard Bop, повлиян най-вече от Thelonious Monk. Неговата палитра се обогатява и се развива в нова посока: тя бележи очарованието му от африканската музика, като към края на 60-те години Weston вече формира контурите на своя нов стил.
Randy Weston черпи от африканските музикални традиции пряко от извора. В средата на 60-те години той напуска САЩ, благодарение на успеха на своите композиции „Hi-Fly“ и „Saucer Eyes“, и с получените хонорари си осигурява средства да пътува интензивно из Северна и Западна Африка. През 1968 г. се установява в Рабат, столицата на Мароко, където отваря нощен клуб. След четири години се завръща в САЩ и записва в New Jersey, в студиото на Rudy Van Gelder, албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“, в който демонстрира влиянието на музиката Ganawa от Мароко. Ganawa (среща се и като Gnawa) е ритуална танцувална музика, наситена с перкусии, използвана е за лечебни цели, чийто корени се откриват сред населението на Западна Африка (земите на бившата империя Уагадугу); с течение на времето така започва да се нарича и Орден на суфите в страните от Магреб.

Randy Weston – Blue Moses
Към обложката на албума Randy Weston е написал следните думи: „Африканската музика е творчески извор за голяма част от музикантите, не само в Европа и Америките, но дори и за страните от Далечния изток. Специално музиката на Мароко, страна с голяма разнообразие на етноси, музикални традиции и пейзажи, е събрала в себе си голяма част от африканското музикално наследство. Заглавието на албума идва от религиозната песен „Sidi Mussa“ (на арабски Моисей), която често се изпълнява от суфите Gnawa. И тъй като всички северноафрикански ритмични структури имат духовна разпознаваемост, тяхната идентичност се определя от цвета им, в случая цветът на „Sidi Mussa“ е син. Членовете на Gnawa в своето мнозинство са черни, затова не е случайно, че техните ритуали са сходни с тези на хората от Мали и Нигерия. В наши дни музиката на Gnawa може да се чуе из цяло Мароко, тя се е предавала от поколение на поколение, без да се записва или нотира.
По-нататък в албума ще доловите настроението, което имах на площада в Маракеш, където актьори, музиканти и танцьори по цял ден свирят, играят и танцуват. Друг епизод е моето преживяване в три часа сутринта в старата част на Рабат, наречена Медина, където скитах мирно, но и с известни опасения, из кривите улици под огромната кръгла луна. И накрая ще се озовете сред снеговете на Атласките планини, където в малко селце открих красиви африкански ритми.“
След завръщането си в САЩ Randy Weston привлича оркестър от 23 великолепни музиканти за изпълнение на замисъла си, сред които тромпетиста Freddie Hubbard, тенор саксофониста Grover Washington, флейтиста Hubert Laws, барабаниста Bill Cobham, на контрабаса са Ron Carter и Bill Wood, а Airto Moreira – на перкусиите. Ще добавя и Don Sebesky, който оркестрира брас секцията.
Албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“ ще чуем на 23 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Palepolitana” на OSANNA в „Картини от една изложба”
Италианската прогресив рок група OSANNA през 2015 г. представя доста необичаен проект в знак на почит към неаполитанците. Музикантите откровено признават любовта си към родния град и посочват неговите постижения в областта на изкуството, науката и културата в общия смисъл, на жителите на Неапол в противовес на онези, които го виждат само като място на деградация, насилие, престъпност, беззаконие, град на Камората.
Заглавието „Palepolitana“ е създадено от акроним и сливането на Palepolis (наименованието на града в древността), и Metropolitana (Неапол e известен със своите метростанции, образци на съвременното изкуство).

Osanna – Palepolitana
В албума се разказва сюрреалистичната история на хибрид между човек и робот, изхвърлен от вълните върху скалите на полуостров Megaride в залива на Неапол и прогизнал от пороя на внезапна буря, намира убежище в метрото, инстинктивно привлечен от мрака на тунела. Подобно на слизането на Еней в подземното царство, описано от Вергилий в „Енеида“, героят съзира странни видения и призраци, долавя различните настроения на хората, среща се с виртуалната реалност и с митични образи, които водят началото си далеч в миналото на града и се разкриват от недрата на тази земя.
Влакът препуска през тъмнината и ни представя истинската душа на Неапол в албума „Palepolitana“, който ще чуем на 9 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Drums Between The Bells” на Brian Eno в „Картини от една изложба”
Многоликият Brian Eno не престава да изненадва слушателите с новите си превъплъщения така, че често пъти се питаме коя всъщност е неговата идентичност. Ние го знаем като изследовател на Art-Pop в „Here Come the Warm Jets“, теоретик на ambient в „Discreet Music“, любител на Prog-Jazz в „Nerve Net“, автор на музикалния съпровод за 169 филма, виртуозен тон инженер, иновативен продуцент, изумителен съучастник в проектите на David Bowie, David Byrne и John Cale, както и скритият гений в Roxy Music: широкият му диапазон от способности кара мнозина да се губят в каталога с неговите реализирани продукти.

Brian Eno – Drums Between The Bells
И без да сме получили отговор на въпроса кой е истинският Brian Eno, той отново ни изненадва с представянето на съвместната си работа с английския поет Rick Holland, твърде необичайна дори за стандартите на Brian. Rick Holland не е сред най-популярните поети, той за първи път се мярка в края на 90-те години в университетски проект на Brian и още тогава прави впечатление с оригиналността на поетичните си образи. Неговата поезия и в случая е силно повлияна от импресионизма, а темите са посветени на пресечната точка на философията и биологията, на градския живот и науката.
Музиката и поезията често пъти трудно се съчетават, това обаче е обратният пример и заслугата е на двамата автори. Композициите на Brian Eno са съсредоточени около представянето на поезията, която заема централно място в проекта. Стиховете се четат основно от женски гласове, например на актрисата Caroline Wildi, но и на жена, която случайно минавала покрай звукозаписното студио. Тези гласове някак си естествено се вписват в потока музика, подобно на камъни в бистър ручей.
И така, поезия и музика ще звучат в албума “Drums Between The Bells” или „Барабани сред камбаните“, който ще чуем на 2 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Elysium” на Al Di Meola в „Картини от една изложба”
Силните страсти на големите музиканти ясно прозират в техните произведения. Виртуозът Al Di Meola например е добре познат на българските слушатели, ние следим неговите изяви още като тийнейджър вундеркинд китарист, включил се в началото на 70-те години на миналия век с успех в авангардната за времето си Fusion формация RETURN TO FOREVER, знаем го като автор и изпълнител на поредица композиции от класата на „Land of the Midnight Sun“, “Egyptian Danza“, „Electric Rendezvous“ и „Mediterranean Sundance“, участник в най-реномираното китарено трио заедно с Paco de Lucia и John McLaughlin, гостувал многократно у нас.
Al дълбоко преживява развода с жена си, болезнено понася съдебните процедури при раздялата с бразилката Magda Barreca и сина си Kyle: „По време на ужасния ми развод си намерих нещо като терапия в композирането, то бе моето спасение, моята медитация за да съхраня разума си. Всички мрачни нотки, които долавяте в албума “Elysium” („Елисейските полета“), са резултат от моята болка.

Al Di Meola – Elysium
Но там има също така и друга страна: радостта от новата ми връзка със Stephanie, страстта – албумът съдържа и двата аспекта от моя живот. Ако ме попитате какво означава за мен “Elysium” сега, ще ви отговоря: мястото на съвършеното щастие. Раят, където акустичните и електрическите компоненти, ликуващият рок и джаза са фино преплетени с деликатни и пулсиращи ритми, китари и клавишни инструменти, а широко форматните звукови панорами са съединени в небесна хармония.
Опитвам се да съединя миналото с бъдещето. Например в „Purple & Gold“ ще почувствате лиричното начало в изпълнението на акустична китара, а после то неочаквано поема в съвсем друго направление. Така е и в истинския живот! Всеки има ситуации, когато трябва да вземе решение дали да завие наляво или да обърне, образно казано. Не може винаги да знаете какво ви очаква.
Започнах работа с намерение да направя напълно акустичен албум. И почти бях готов за запис, когато дойде стар приятел с неговата Les Paul електрическа китара, снабдена с комплект нови педали. Запалих се и реших да насложа върху акустичните теми фрагменти с електрическа китара, получи се нещо като версия от 2015 година на албума „Elegant Gypsy (1977)“.
“Elysium” е необичаен, не прилича на никое от досегашните ми издания. В инструменталната музика изказът на чувства е доста изтънчен, налага се да прилагаме всички възможни прийоми да изразим болката или радостта си, без да ползваме думи. И ако сме искрени, слушателите ще са привлечени, ще накараме нещо да трепне в сърцата им, и тогава ще усетят музикалните образи за да направят сами своите открития.“
Албума “Elysium” или „Елисейските полета“ ще чуем на 26 март, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Celts” на Enya в „Картини от една изложба”
Ирландката Enya е силно привързана към древните традиции на своя народ, тя от дете говори ирландски келтски или Irish Gaelic. Затова не е случайно, че след като приема поканата на телевизията ВВС, се заема да изследва корените на келтите преди 2700 години, уникалната им култура и трайното им духовно наследство в наши дни.
Така през 1984 година Enya заедно с Nicky и Roma Ryan започват работа върху този проект, която им отнема близо 10 месеца. Те подготвят музикалния съпровод към документалната телевизионна поредица “The Celts” или „Келтите“, режисирана от David Richardson и излъчена през 1986 г. по ВВС.

Enya – The Celts
Музиката се оказва изключително сполучлива, продуцентите решават да я издадат през 1987 г. и това е дебютният албум „Enya“, в който ирландската музикантка се изявява като композитор, автор на част от текстовете на песните и изпълнител.
Албума “The Celts” или „Келтите“ (под това заглавие „Enya“става известен след преиздаването през 1992 г.) ще чуем на 12 март в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Хора и богове“ на Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Константин Джамбазов, рок китарист, композитор и мултиинструменталист, е добре известно име в рок средите. Той е свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС. От 1994 г. работи също така като студиен музикант заедно с пианиста-композитор и диригент Нелко Коларов (ИМПУЛС, РОБИН ГИБ, БРЕЙЗЪН АБАТ). Помним го и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков през септември 2012 г.

Константин Джамбазов – Хора и богове
През 1996 г. Константин замисля нов проект и ето какво споделя: „Тогава още свирех с групата JEKYLL HYDE (арт група от Варна, с Росен Ангелов – вокал и текстописец, и Николай Марков – клавири,композитор и текстописец). Тримата бяхме много запалени по KANSAS, STYX, YES и др. представители на прогресив рока и композирахме музика в този стил. Заедно с Росен решихме да направим по-голям проект, прог-албум, в който всички песни да са свързани тематично, смислово и музикално. Започнахме усилено да творим и доста от идеите на “Humans and Gods” или „Хора и богове“ се родиха тогава. Впоследствие съдбата ни пръсна по различни краища на света. Росен се пресели да живее трайно в Англия, Николай заживя в Америка, аз пътувах много по Европа, но си останах в България. През 2003 г. работих заедно с певеца-китарист Николай Райков (ДИАНА ЕКСПРЕС) по съвместния ни албум „Clearland-Gift from Time”. РАЙКОВ също беше за идеята да реализираме започнатия замисъл за “Humans and Gods” (неслучайно той пее част от четвъртата песен – „Вярната посока”), но след това отиде да работи с групата ДИАНА ЕКСПРЕС и проектът отново бе замразен. През 2007 г. реших окончателно да изсвиря, изпея и запиша сам този проект, защото текстовете и музиката, които бяхме написали с течение на годините, абсолютно заслужаваха да имат реализация и слушатели. Така след две години труд през 2009 г. албумът беше факт.“
Темите в албума са за живота и смъртта, за хората и тяхната вяра, разсъждения и бит – всичко това представено в стихове от лирическия герой, който е човек, задаващ си куп въпроси, на които иска да намери отговорите…
Албума „Хора и богове“, едно от малкото прогресив рок събития у нас, при това на впечатляващо високо ниво, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 март, след новините от 21:00 ч.
“Incantations” на Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”
Унгарският композитор Béla Viktor János Bartók (25 март 1881 – 26 септември 1945 г.) има съществена заслуга за популяризирането на фолклорните традиции на страните от Централна и Източна Европа. Наши мотиви и неравноделни размери той изучава още в периода преди Първата световна война, наред с унгарските, румънските, словашките и т. н., те намират интерпретация в редица негови творби и стават достояние на широката публика от цял свят.
Румънската джаз певица Teodora Enache-Aisha замисля проект, в който да представи своето виждане за две такива произведения на Béla Bartók: „Két Román Tánc“ Op. 8a („Two Romanian Dances“ или „Два румънски танца“ (1910) и „Román népi táncok“, Sz. 56, BB 68 („Romanian Folk Dances“ или „Румънски танци“, сюита от шест клавирни части (1915). Идеята се заражда по време на концертите й с китариста Stanley Jordan през 2012 година в Европа, когато двамата представят част от „Румънски танци“.

Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов – Incantations
Две години по-късно Teodora пее заедно с нашия Теодосий Спасов и така се появява нова идея: да развие проекта си, като намерят българско звучене на основата на друго произведение на Béla Bartók: Mikrokosmos Sz. 107, BB 105 (композирано през периода 1926-1939 г.), съдържащо 153 клавирни части, сред които 8 са посочени като „български ритми“.
Ето какво споделя Teodora Enache:
„Цялото ми виждане за албума коренно се промени след срещата с Теодосий. Започнах работа с композитора Mircea Kiraly, който напълно долови както професионалните ми интереси, така и личната ми връзка с „Румънски танци“. Той направи аранжиментите за глас, пиано, кавал, перкусии и контрабас. Той също така аранжира българските танци от „Mikrokosmos“, които бяха такова откритие за мен, че бях извънредно щастлива да ги добавя в албума. В студиото, естествено, ние се оставихме да бъдем отнесени от импровизацията и много от композициите в албума се преродиха в нещо ново и неповторимо. Теодосий, който е несъмнено вълшебник на своя инструмент, толкова ме възторгна, че гласът ми придоби нови омайни и мистериозни нюанси. Oleksandr Beregovsky вложи много усилия в проекта, даде му нов живот и заедно с Miroslav Turiyski и Attila Antal създадоха ритуално-племенно звучене, което толкова често търся в импровизациите си.
На слушателите, които се наслаждават на този албум, мога единствено да пожелая да почувстват вибрацията на своите собствени корени, независимо откъде са, на какъв език говорят и от какъв произход са. Всички споделяме един общ корен и той е уникален. Там са нашите общи истории – вашите, моите, нашите – написани в един и същ код. Ключът за дешифрирането на този код е музиката.“
Радиопремиерата на албума “Incantations” или „Заклинания“ ще се състои в навечерието на Националния ни празник, принос за който има и Румъния. Другото ви е известно: предаването е “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, началото е в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.



