Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 40)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Sattyg” на KAIPA в “Картини от една изложба”
Шведската прогресив рок група KAIPA отдавна намери своята публика сред слушателите от цял свят. Техният стил се характеризира със заемане на структурни форми от класическата музика, на елементи от шведския фолклор в съчетание със стилистиката на рока от 70-те години, за да изследват нови територии със смислени и запомнящи се мелодии.
В своя 12-и студиен албум музикантите от KAIPA продължават тенденцията да създават силно въздействаща приказна атмосфера, която не само носи вкуса на Средновековието, но сякаш ни води в безвремието, към музикална конструкция отвъд модните течения.
Kaipa – Sattyg
В текстово отношение в проекта “Sattyg”, или „Поразии“, ще открием магията за усещане на вълшебство с неочакваните ходове на повествованието в стил фентъзи: повеждат ни през безкрайния ъгъл на времето с копнеж към тайнственото приключение, за да избягаме от света на пустотата, да надзърнем в небето на художниците, да се вслушаме в тихите си мечти и да прескочим отвъд времето.
Албума “Sattyg”, или „Поразии“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.
“The Black Messiah” на Cannonball Adderley в “Картини от една изложба”
Интересът на алт саксофониста Julian Edwin „Cannonball“ Adderley към африканските корени се изявява още при подготовката на албума „Accent of Africa” (1968), когато включва звуци и ритми от африканските народи. Той обаче не само се позовава на тези традиции, но ги и развива в експериментите си.
По-късно виждаме Cannonball Adderley да дирижира оркестъра, който записва албума „David Axelrod’s Rock Interpretation of Handel’s Messiah“, рок версия на ораторията „Messiah“ или „Месията“ от George Frideric Handel, както и да издава албума “Soul of the Bible” („Душата на библията“.)
Cannonball Adderley – The Black Messiah
Затова не ни изненадва, когато Julian през 1971 г. се заема да пресъздаде в най-популярната си плоча, при това на два диска, една от битуващите сред африканските и афроамериканските проповедници идея, че Месията, т.е. Иисус Христос, е бил чернокож.
Музиката се записва на живо в нощния клуб „Troubador“, Западен Холивуд, Калифорния, за близо седмица през август 1971 година от звезден състав, включващ квинтета на Cannonball Adderley с Nat Adderley, George Duke, Walter Booker и Roy McCurdy, както и гост музикантите Airto Moreira, Mike Deasy, Ernie Watts, Alvin Batiste и Buck Clarke.
Албума “The Black Messiah” или „Черният месия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Straight Outta Compton” на Joseph Trapanese в “Картини от една изложба”
През 80-те години на миналия век улиците на Compton, предградие на Los Angelis, California, са сред най-опасните в САЩ. Петима младежи решават да надигнат глас и се разбунтуват срещу унижаващата човешкото достойнство действителност като дадат музикален изказ на своите чувства.
Така започва историята на Hip Hop групата N.W.A., абревиатура на NIGGAZ WIT ATTITUDES (негри със становища), създатели и разпространители на стила Gangsta Rap, които дават нов тласък в развитието на поп музиката като изразяват яростта на обитателите на гетата, представят истината за живота в тях и за войната между културите на различните слоеве американци. Създатели и участници в N.W.A. са Eric „Eazy-E“ Wright, Lorenzo „MC Ren“ Patterson, Andre „Dr. Dre“ Young, Antoine „DJ Yella“ Carraby, O’Shea „Ice Cube“ Jackson, които предпочитат да наричат създадения от тях стил Reality Rap – рап на действителността. В музикално отношение този стил се характеризира с фънк елементи, подчертана бас линия и преекспонирани текстове. Така или иначе, този стил е нов опит на чернокожото население в САЩ да излезе извън рамките на институционализираните вече форми на тяхната музика като госпъла, спиричуъла, блуса, джаза и т.н., и може би не е случайно, че последният албум на вечно търсещият Miles Davis „Doo-Bop“ (1992) е именно в тази насока.
Joseph Trapanese – Straight Outta Compton
Пред 2014 г. режисьорът Felix Gary Gray е избран да направи филм, в който да разкаже за тези момчета, чиято цел първоначално е била само да се харесат на хората в гетото, но вместо това попадат в светлината на прожекторите на националните медии след битките си с полицията и ФБР. Заглавието на лентата “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) е заимствано от първия албум на N.W.A, издаден през 1988 г., а продуценти са някои от участниците в бандата, които откровено споделят какво се е случвало зад сцената. Възходът и западането на групата са представени и като борба с мениджмънта в звукозаписната индустрия, която намира начин да ги въвлече в своите територии, комерсиализирайки бунтарския им порив с милиони приходи.
За музикалния съпровод на филма е поканен композиторът Joseph Trapanese, който има зад гърба си впечатляващи участия при подготовката на филмите „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1“, „Лешояда“, „Трансформърс: Ера на изтребление“, „Дивергенти“ и т.н., общо 51 заглавия.
Албума “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.
“The Wind That Shakes the Barley” на Loreena McKennitt в “Картини от една изложба”
Началото на творческата кариера на канадската певица Loreena McKennitt е белязано от силното влияние на келтската култура. След това тя проявява интерес и изследва културните пластове в Средиземноморието и Близкия изток, за да се върне през 2010 г. към ирландските си корени.
При подготовката на своя девети студиен албум Loreena наема историческия замък Sharon Temple, на север от Торонто, където отново се заема с келтски фолклор ето защо:
„Всеки отново и отново го привлича магията да се върне към собствените си корени или начала, да се взре в тях от перспективата на времето и придобития опит, за да почувства близки нещата, които някога е обичал и още обича“.
Loreena McKennitt – The Wind That Shakes the Barley
В албума “The Wind That Shakes the Barley” тя ни потапя в атмосферата на древни келтски мелодии и на творби от ирландските поети William Butler Yeats („Down By the Sally Gardens“) и Robert Dwyer Joyce (едноименната “ The Wind That Shakes the Barley”), на стари ирландски балади като „The Parting Glass“, веселата ирландска джига в „As I Roved Out“ и т.н.
Албума “The Wind That Shakes the Barley” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 януари, след новините от 21:00 ч.
“Legendary Tales” на RHAPSODY в “Картини от една изложба”
По времето докато все още свири в италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY, китаристът Luca Turilli замисля проект от 5 албума в стил Fantasy, наречен „Сага за смарагдовия меч“, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.
Rhapsody – Legendary Tales
Ето сюжетът на първата част от тази сага с главен герой Ice Warrior (Леденият войн), чиято цел е да намери Смарагдовия меч:
…Ice Warrior попада сред руините на град Ancelot и го намира осеян с телата на безброй жертви. Принцеса Airin е отвлечена от войските на Akron, Черният крал, заедно с няколко от смелите рицари, в град Hargor, което обаче не става известно на Ice Warrior. Той си мисли, че принцесата е мъртва и това го опустошава. След време се възправя и потегля за да се срещне с армията на принц Arwald. Двамата обединяват силите си и тръгват към град Elnor, откъдето започват търсеното на трите ключа на мъдростта, които ще им отворят пътя към Смарагдовия меч. Ice Warrior жадува отмъщение и е нетърпелив кога ще пристигнат в Elnor…
Албума “Legendary Tales” („Легендарни истории“) на RHAPSODY, записан с участието на солисти, хор и струнна секция, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.
“Hand.Cannot.Erase” на Steven Wilson в “Картини от една изложба”
На 7 февруари 2013 г. британският телевизионен канал Channel 4 излъчва документален филм, който разтърсва зрителите. В „Dreams of a Life“ („Мечти за живот“, с премиера на 16 октомври 2011 г.), режисиран от Carol Morley, се разказва действителен случай: покъртителната история на 38-годишната Joyce Carol Vincent, която умира в лондонския си апартамент през декември 2003 г. и е открита чак на 25 януари 2006 г. сред купчина неразтворени Рождественски подаръци. Телевизорът и отоплението са работили през цялото време, сметките за които, наред с другите й задължения, са прихващани автоматично от банковата сметка на Joyce. Предполагаеми причини за нейната смърт са пристъпи на бронхиална астма или пептична язва, от които е страдала.
Steven Wilson – Hand.Cannot.Erase
Сред зрителите на филма се оказва и музикантът Steven Wilson, наричан често „принцът на съвременния прогресив рок“, който решава да интерпретира случая в своя четвърти самостоятелен студиен албум. Ето какво разказва Steven:
„Това не е история, която може да подминете в суетата на деня. Бях силно шокиран, когато гледах филма „Dreams of a Life“, защото започнах да научавам много повече обстоятелства за Joyce Carol Vincent, отколкото си бях представял преди това. Например, че това не е самотна бабичка, напротив, точно обратното: тя е била млада, привлекателна и известна жена, имала е доста приятели и семейство. Това именно прави историята още повече странна и впечатляваща, но същевременно започнах да се замислям как стават възможни подобни неща. Аз самият живея в Лондон повече от 20 години и изобщо не познавам съседите си, не зная с какво се занимават, не им знам имената, както и те не знаят кой съм и какво правя, дори как се казвам.
Историята на Joyce Carol Vincent за мен стана символ на това какво означава да живееш в голям град през ХХІ век в ерата на Интернет, на множество социални мрежи и мобилни устройства, създадени сякаш да направят по-близки хората един с друг. На практика обаче аз виждам как ние се отчуждаваме все повече и повече в тази среда.
Това именно беше отправната точка за мен, когато започнах да съчинявам музиката за албума “Hand.Cannot.Erase“, но не за да преразказвам случая с Joyce Carol Vincent, а да представя измислен персонаж, който да има сходна съдба. Става дума за жена, която израства, отива в големия град, където живее изолирано, изчезва един ден и никой не забелязва това три години. Затова в албума сложих песни за самотата, носталгията по детските години, Интернет, ХХІ век, уединението, отчуждението, и много други неща като лъжите и гнева, нещо такова.“
В deluxe изданието на този албум Steven Wilson е добавил брошура, която описва главната героиня „Н“ като силно преиначена версия на Joyce Carol Vincent: родена е на 8 октомври 1978 година, има майка италианка и умира на 22 декември 2014 г. Нейната сестра е малкото момиче ”J”, която е за кратко подкрепяна от родителите им преди да се разведат. Рождественските подаръци пък са й изпратени от брат им и неговото семейство.
Албума “Hand.Cannot.Erase“, записан с участието на рок група със солисти като Adam Holzman (пиано), Theo Travis (саксофон) и Guthrie Govan (китари), симфоничен оркестър и детски хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.
“Anatomy of a Murder” на Duke Ellington в “Картини от една изложба”
През 1958 г. писателят Robert Traver публикува романа „Убийство“, разказващ за съдебен процес срещу лейтенант Manion, извършил убийството на бармана Barney Quill като отмъщение за изнасилването на жена му Laura.
Тази история е създадена по действителен случай в щата Мичиган. Защитата по делото е поета от Paul Biegler, който установява, че Laura е кокетка с доста фриволно поведение, а лейтенант Frederick „Manny“ Manion е маниакално ревнив, с избухлив и невъздържан характер. В съдебната зала се появява изпратеният от губернатора на щата прокурор Claude Dancer, психиатри и други персонажи във филма с продължителност 160 минути. Paul Biegler успява да спечели делото като доказва, че лейтенантът е получил по време на убийството неудържим импулс и е изпаднал във временно умопомрачение.
Duke Ellington – Anatomy of a Murder
„Вълнуващото в този съдебен процес е, че никога няма да узнаете истината. Исках да покажа как действа правосъдието. В нашата система е по-добре да оставите един човек ненаказан, отколкото да рискувате съдебна грешка и да вкарате в затвора някой напълно невинен човек. Това е, мисля, едно от най-великите завоевания на нашата цивилизация. Направих от Ben Gazzara (лейтенант Manion) антипатичен герой за да се разбере, че е оправдан не защото е почтен. Оправдан е защото ние, обвинителите, не можем да докажем, че е виновен“ – споделя Otto Preminger, режисьорът на филма “Anatomy of a Murder ” или “Анатомия на едно убийство”, създаден на основата на романа на Robert Traver.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за едноименния албум на Duke Ellington и неговия оркестър, с който е озвучен филмът на Otto Preminger, един от най-добрите в жанра съдебно разследване.
Този албум, отличен с 3 награди “Grammy“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.
“Moonfleet and Other Stories” на Chris de Burgh в „Картини от една изложба”
Певецът Chris de Burgh още от детството си носи очарованието на повестта “Moonfleet” (1898 г.) от писателя J. Meade Falkner (1858-1932). Тази книга има световна известност, но е сравнително слабо позната у нас.
Зад гърба на Chris са седемнадесет студийни албума с продажби над 45 милиона по света, когато през 2009 г. пристъпва към подготовката на следващия си проект и от какво споделя: „В албума се говори за контрабандисти и скрити съкровища, а има и любовна драма. “Moonfleet” беше доста популярна, когато бях тийнейджър, дори влизаше в задължителната училищна програма. Винаги съм се връщал към тази история през годините и един ден разбрах, че най-накрая ще трябва да я направя, защото е великолепна основа за албум. Моят проект обаче се оказа най-трудното ми предизвикателство в музикално отношение досега. Задачата бе невероятно сложна и ми костваше дълги безсънни нощи. От една страна ми беше доста забавно да направя отделните фрагменти, но съчетаването им бе изключително предизвикателство. Имаше моменти, когато си мислех: „Аз съм дотук. Не мисля, че мога да направя това“, но продължих. Постарах се да остана верен на историята от J. Meade Falkner, като маркирах само ключовите моменти от нея. Първоначално предполагах, че музиката ще излезе около 25 минути, но в края се оказа малко под 50 минути.“
Chris de Burgh – Moonfleet and Other Stories
Работата върху албума отнема половин година на Chris de Burgh за да напише текстовете на песните, два месеца аранжира мелодиите като кани за записите Кралския филхармоничен оркестър, хор и солисти за да реализира записите.
Действието ни пренася в ХVІІІ век в пристанищното градче Муунфлийт, югоизточна Англия, където сиракът Джон, 15 годишен хлапак, тръгва на приключения с контрабандисти в търсене на скрито съкровище, среща приятелство, предателство и голямата любов.
В допълнение към тази история Chris добавя още 6 песни, в които откриваме Leonardo da Vinci, кратка приказка от Oscar Wilde, както и темите за детската невинност, жестокостите на войната и събитията в Иран през 2009 г.
Албума “Moonfleet and Other Stories” или „Муунфлийт и други истории“ ще чуем в първото издание на предаването „Картини от една изложба” за 2016 г., на 2 януари, след новините от 21:00 ч.
„Божественото начало“ на Симо Лазаров в “Картини от една изложба”
Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.
Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.
Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на спектакли в НДК и Младежкия театър “Николай Бинев”.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Божественото начало”, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в по време на Рождественските празници – събота, 26 декември, след новините от 21:00 ч.
“The Crimson Idol” на W.A.S.P. в “Картини от една изложба”
„Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да се сбъдне, – смъртта те дебне зад маската на Краля на Милостта“
С тези пророчески думи на гадателка започва бляскавата кариера на Jonathon Aaron Steel, лиричният герой от албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) на калифорнийската група W.A.S.P.
„Всъщност основната тема в този албум е за любовта,“ – споделя в интервю Blackie Lawlwss, лидер на бандата, автор на текста и музиката – „за любовта, която липсва на децата от страна на родителите им“.
W.A.S.P. – The Crimson Idol
…Jonathon от малък долавя тази липса, тя е причината на 15 години да напусне дома си след смъртта на брат си Michael. Открадва пурпурна китара от витрината на магазин и две години свири като уличен музикант, опитвайки се да събере пари за да издаде албум. Намира своя Мефистофел в лицето на „акулата“ на шоу бизнеса „Chainsaw“ Charlie, благодарение на когото става рок звезда, но парите и славата не го правят щастлив – така и не среща любовта на родителите си…
Blackie Lawlwss, който влага доста автобиографични елементи в повествованието и се превъплъщава в 10 персонажи, признава, че е бил силно повлиян от Pete Townshend, когото нарича свой наставник. Blackie продължава с разказа си за “The Crimson Idol”:
„Това е доста завързана история. Има десет песни, всяка от които съдържа някакъв евфемизъм. Нищо в албума не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, всичко е символ на нещо определено. Може да приемете историята като сатира, в която всеки персонаж носи своята житейска правда. Ако сте на 18 години, вие вероятно ще намерите нещо свое. Но ако се върнете към албума след 5 или 10 години, може да откриете друга история. Не исках да правя музика за „бързо хранене“, искаше ми се историята да има свой живот и след време“.
Албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 декември, след новините от 21:00 ч.
