The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 31)

Tag Archives: репортаж

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Haggard

HAGGARD: Три пъти, за щастие

август 12, 2016 16:00 / Вашият коментар

Популярността на съчетанието между метални и класически музикални изказни средства в България нараства стабилно през годините. Съответно феновете на HAGGARD се умножават и групата реализира мащабни шоута у нас. Самото богатство на концерта на HAGGARD, EXCITER, REMEMBER TWILIGHT и БАЛКАНДЖИ от 2008 г. заслужава едно подробно описание, но засега ще се ограничим да си припомним единствено основните герои на репортажа ни. Излизането на 14 музиканта, които постигнаха съвършен синхрон в изпълнението си, бе доста впечатляващо, дори за метъл феновете, които не бяха съвсем в сегмента на германците! Нагазили вече дълбоко в симбиозата на метъл група с камерен оркестър, Asis Nasseri и компания все още комбинираха нещата, в известен смисъл колажно, сравнявайки ги с днешните им постижения.

Haggard

Haggard

Пролетта на 2010 г. HAGGARD ни разтърсиха с пълната си мощ в Пловдив, където съкратеният състав на групата бе компенсиран от подкрепата на Пловдивската филхармония в част от концерта! Въпреки по-малкото музиканти, пространството на Летния театър, пищният декор и филхармонията разгърнаха спектакъла по най-впечатляващ начин. Класическите и метъл похвати бяха достигнали високо ниво на симбиоза, като същевременно по-агресивните им песни не бяха излишно орнаментирани с пригоден щрайх. Бяха ползвани и изказните средства от други сценични изкуства. Композициите, които изискваха по-комплициран звук, бяха успешно поети във втората част от шоуто от Пловдивката филхармония, която за пръв път чу да се скандира името й, като на рок концерт!

Haggard

Haggard

Шест години по-късно се чу, че HAGGARD са заинтересовани от промоутър за концерт в България на 9 май. Намери се и организатор, който да рискува с кратките срокове, за да осъществи една желана среща. Датата бе предоговорена, а концертът анонсиран, като специално частно парти.

Запознатите с актуалната концертна дейност на HAGGARD, бяха подготвени за многочасовите закъснения на шоуто на групата. Времето от отварянето на клуба в 20:00 ч. до излизането на групата в 22:00 ч. за някои се превърна в изпитание… От първия концерт на германците в България, те не бяха издавали и нов албум.

Haggard

Haggard

Десетимата музиканти излязоха на сцената в маниера на класически концерт, но изискваха аплаузи като за рок шоу. Накрая на дисциплинираната редица се появи диригентът/китарист Nasseri и интродукцията заля около двестата фена. Познатите композиции бяха поднесени по един различен начин. Въпреки достатъчното присъствие на музиканти, техният талант се потребяваше доста пестеливо, макар аранжировката на песните да бе постигнала значителна пълнота като звук и наситеност. Индивидуалните солови изпълнения не доминираха, както друг път. Липсваше и известна част от театралността на групата, която сме наблюдавали преди.

Haggard

Haggard

Липсата на нови песни бе напълно изместена от начина на представяне на старите. Често слятите композиции изразяваха концепцията на албума, от който произлизаха. Същевременно бяха орязани излишните музикални пасажи, представящи възможностите на отделни инструменти или просто играта с музикални реплики. Подборът на основните и най-силни моменти от песните радваше ухото. Същевременно оставаше усещането, че са изсвирени по един пестелив и минималистичен начин. Това, разбира се, е само доколкото HAGGARD могат да се сравняват само със себе си. Все пак полифоничността е сред основните им качества. Ясно е, че човек трябва да се явява на такъв концерт с отпушени уши… Тяхни инструментали бяха вплетени като орнаменти към композициите им, като от тях бидеше извлечена само есенцията на хармониите. Чухме редица песни в техен по-къс вариант.

Haggard

Haggard

Въпреки компактните парчета, от самото начало в атмосферата тегнеше усещане за протакане. Дългите прокламации на Asis Nasseri, представящи песните или „философските“ разсъждения, публиката да не седи като „музикална полиция“ наподобяваха близост в общуването, но твърде доминираха за музикално представление. Дали под „частно парти“ се има предвид точно това или съкратеният състав на групата? Към средата на представлението бе постигната онази динамичност, която да разгорещи феновете. Музикантите, усетили топлотата на хората, реагираха с по-артистична демонстрация на музикалните си компетенции и чухме страхотни пасажи на класическите инструменти, доминиращо пиано, високи оперни арии и плътна сработка на всички тези компоненти. Водачът на представлението посегна към акустичната китара, за да обогати композициите с премерено количество чист струнен звук.

Haggard

Haggard

Преди „Heavеnly Damnation“ ни бе преподаден един дълъг урок, какви са тоновете на припева на „The Final Victory“ и какъв ще е сигналът да пеем. Двете песни бяха изпълнени слято и публиката имаше удоволствието да се разпее значително време към края на композиционната фигура. След още една песен групата се оттегли за предвидения бис.

Haggard

Haggard

Доста дълго подканяхме HAGGARD да се върнат на сцената. Когато това се случи, последва тягостното разтакаване с представянето на десетте музиканта, връчването на рози на дамите и неуместни шеги. Последваха две от най-популярните им песни и раздаване на рози от сцената към публиката по време на аутродукцията. Удивителна бе обработката на песните, които германците изпълниха по неповторим начин! За да добиете представа до каква степен репертоарът не се променя като заглавия, съм отбелязал в сетлиста кои от песните са изпълнявани и на другите им концерти, провели се в България. Въпреки специалната аранжировка, смея да твърдя, че това бе най-бедното представление на HAGGARD, не само от артистична гледна точка, но и като пестеливост на полифоничните им композиции. Въпреки богатото и ново преживяване, предложено от групата, остана скрита забележка за компромисното шоу, което наблюдавахме.

Сетлист HAGGARD:

01. Intro
02. Upon Fallen Autumn Leaves    2008      2010
03. All’inizio e la Morte                                    2010
04. Herr Mannelig →                       2008      2010

05. Cantus Firmus in A-minor                2010

06. Of A Might Divine
07. In А Fullmoon Procession         2008      2010
08. The Оbserver                             2008      2010
09. The Day As Heaven Wept →   2008      2010

10. Origin of a Crystal Soul

11. Per Aspera Ad Astra →                             2010

12. Of a Might Divine

13. Seven From Afar
14. Heavеnly Damnation →            2008

15. The Final Victory                2008      2010

16. Eppur Si Muove                          2008      2010

Бис:

17. Talеs of Ithiria                             2008      2010
18. Awaking the Centuries              2008      2010

19. Outro

Rock Thrashler
София, Club Mixtape 5, 12.05.2016

Още: Фотогалерия от концерта на Unholy Union.

Civil War

Защо лекият жандармерийски танк не може да стъпи на мощния армейски ботуш (CIVIL WAR, FALLEN ARISE и YUVIGI)

август 9, 2016 21:51 / 1 коментар за Защо лекият жандармерийски танк не може да стъпи на мощния армейски ботуш (CIVIL WAR, FALLEN ARISE и YUVIGI)

Като изключим пътуването до него, Club Joy Station предлага съвсем цивилизовани условия за провеждането на концерти в мащабна клубна обстановка. Постепенно събиращите се фенове се адаптираха към гостоприемното място.

Civil War

Civil War

Съвсем навреме, какъвто е стилът им, ЮВИГИ заемат местата си на сцена. Те сами по себе си, са сложен феномен от понякога противоречива конструкция, изградена от композиторски талант, инструментална виртуозност, доктринерска съсредоточеност и чисто човешко отношение. Родолюбските им ноти надскачат фолклорните ограничения, за да ги пренесат към една по-широка публика в съчетание, както с метални рифове, така и с рок похвати. Текстовете им израстват върху съвременен субстрат, рядко ползвайки тъй плодородните исторически тематики, характерни за групите, изпитващи родолюбски музикални влияния. И всички тези характеристики, достойни за самостоятелно изследване, бяха поднесени на една незаинтересована, все още малобройна и несъсредоточена публика. Стегнатият им сет бе изпратен с подобаващи аплаузи, но не толкова горещо, колкото се е случвало друг път.

Ювиги и Ива Дойчинова

Ювиги (Ива Дойчинова)

Сетлист ЮВИГИ:

01. All You Neеd Is Less
02. Come What Mаy
03. Сила
04. Различен
05. 681
06. Hell Rains Dоwn
07. Злите езици
08. Бягствo

Fallen Arise

Fallen Arise

Самата смяна на чуждата подгряваща група внушаваше усещане за компромисно решение. Гърците успяха да го разсеят! Епична интродукция с разказ, представен ни от детски глас, ни настрои за някакво концептуално представление. FALLEN ARISE влязоха в сета си малко плахо с пиано и чинели, преминаващи в Progressive Metal с много клавири, дамско пеене и агресивен хор от бек вокали, идващи обаче от пулта. Приятните им песни съчетават мелодика от Hard Rock и progressive metal, поляти обилно с клавири и записани интродукции. В първите няколко от тях вокалистката Spyla не се справяше никак уверено, но постепено гласът й придоби сила и намери верните тонове. На петото им парче, което представляваше красиво съчетание от клавир и глас, данните й достигнаха своя максимум и ни увериха в качествата на певицата. Някои от среднотемповите композиции включваха Gothic ритмика. Изцяло авторският им сет впечатли с красиви композиции, но стилово напомняха повече на укротена музика за маса. (И като масов вкус и в буквален смисъл) 150 фена ги изпратихме със заслужена топлота.

Fallen Arise

Fallen Arise

Сетлист FALLEN ARISE:

01. Prolrque in D Minor
02. The Curse of Adeline
03. The Heart of The Damned
04. Ethereal
05. Under The Bliss of The Sun
06. Never Forget Me
07. White Crystal Angel
08. My Last Breath

Тук ни бе оставено достатъчно време, за да успеем да подновим съдържанието на чашите си и да разгледаме богатия мърч щанд.

Civil War

Civil War

Щрайх интродукция ни върна към основното мероприятие за вечерта. Към нея постепенно се включиха барабаните, клавир и цялата група CIVIL WAR се вряза с епичния си Heavy Metal. Стилизираните шинели във френски дизайн от наполеоново време бяха форма за музикантите. Оказа се, че излизат без басист, като липсата му бе осезаема и за ухото. Подсилените чрез озвучаването каси се мъчеха да пълнят липсващия регистър, но това далеч не бе достатъчно! Първите три песни отминаха с такъв дефект, след което вокалистът обяви „Sons of Avalon“, което не се оказа следващото парче… За сметка на това, в звученето на „Gettysburg“ се появи бас! Като изключим този конфуз, Nils Patrik обясняваше пространно смисъла и посвещението на всяка песен. Здравите рифове и мощни барабани подлагаха за високи и леко ретроградни вокали, носещи спомена за 80-тарската слава на многооктавовите певци. Преди „Schindler’s Ark“ ни бе преподаден урок по пеене и българските фенове имаха сериозен принос за инициирането на песента. Заради бас партиите от пулта, както и други режисирани структуриращи елементи, сетът вървеше задъхващо за групата и липсата на гъвкавост, очевидно се обуславяше от зададените параметри на времетраене. Точно на тази песен се получи и срив в бекграунда и тя трябваше да бъде повторена. Като резултат, гласовите данни на Nils загубиха доста от качествата си, особено високите му фалцети. Тук CIVIL WAR предприеха тактическа маневра в клубен маниер и се оттеглиха зад кулисите, пред слисаните погледи на 210 фена.

Civil War

Civil War

Когато шведите се появиха отново, гласът на певеца се бе възстановил магически и той продемонстрира мощни висини! Кадри от филми на военна тематика допълваха представлението, което отново запрепуска по метронома на пулта. Своеобразната концептуална част бе сглобена от дълги композиции, градящи имидж на CIVIL WAR като на среднотемпова Heavy Metal група. Не липсваше и представяне на музикантите. Когато изглеждаше, че шоуто се е уравновесило, момчетата обявиха, че скоро ще се видим на бара.

Civil War

Civil War

Истина е, че музикантите от CIVIL WAR са доста сърдечни към феновете си и са отдадени на купона. Както и при предходящото парти с тях, те се раздадоха при личната среща с публиката си след концерта.

Civil War

Civil War

Сетлист CIVIL WAR:

01. Intro → USS Monitor
02. Saint Patrick’s Day
03. Braveheart
04. Gettysburg
05. Sons of Avalon
06. Tears from the North
07. Admiral over the Oceans
08. Knights of Dalеcarlia
09. Schindler’s Ark
10. Gods and Generals

Антракт

11. Bay of Pigs
12. I Will Rule the Universe
13. Rome is Fаlling
14. Outro – The Аnts Come Marching One by One

Rock Thrashler
София, Club Joy Station, 16.04.2016

Hate

Sofia Polished Reflects in the Scandinavian scene (Sofia Metal Fest ден четвърти – афтърпартито)

август 2, 2016 19:45 / Вашият коментар

Мощното ореваване, касаещо етичните измерения на баланса цена – качество на продукт още ехтеше в интерактивния ефир, когато четвъртият ден на Sofia Metal Fest събра хората, наблягащи на слушането! Доста от феновете на новопоявилия се фестивал можеха да посетят допълнителния концерт като бонус, а останалите – на символична цена. Разбира се, любителите на домашната истерия не се трогват от факти и концерти, но една дълга серия от смислени представления обогати хората, които са склонни да се обогатяват.

Hate

Hate

Около 19:50 ч., почти по разписание, пред скромното все още множество от около 70 човика, ни бе сервиран шведския ордьовър AKTAION. Техничният им Death Metal бързо бива уплътнен с множество влияния. Дропнатите китари втежняват звука, но добавянето на меки вокали от страна на Jonas Snäckmark, размиват този ефект в посока Modern Metal/Hardcore. Бруталните праволинейни пасажи се редуват с техничарски опити за Djent. Мелодичните залитания добавят колажно усещане по отношение на музиката на квартета. Разкъсвани между желанието да са тежки и демонстрирането на модерно мислене, момчетата пропускат да намерят своето звучене. На последното парче вокалът слезе сред още рядката публика, за да разгорещи обстановката, но българската публика твърдо е стъпила на пътя на презадоволяването и трудно подарява своите емоции толкова лесно. Сетът на AKTAION бе много богат откъм изразност и похвати и повече ни съсредоточи, отколкото да ни сгрее.

Aktaion

Aktaion

В 20:35 ч. английският квинтет KRYSTHLA ни подхваща с малко по-праволинеен Death Metal. Почти веднага прави впечатление усложнената ритмика на песните им. Неравноделните решения се допълват и от чести смени на ритъма. Въпреки двойната китарна атака, на китарното звучене не му достига плътност и рифовка. Пипа се доста акордно и почти блусарски. Китарните сола пък са мелодични и строго вкоренени в NWOBHM. На вокалите е добавено много ехо, което прави звученето им леко ретроградно. Всички дребни недостатъци се компенсират от богатата аранжировка на композициите им и сложния ритъм. KRYSTHLA влизат в унисон с хладината на публиката и са статични на сцена, въпреки опитите за вербално сближаване с феновете. Музиката им, обаче, ги прави мои фаворити в графа „приятна изненада“ на този концерт.

Krysthla

Krysthla

За сета на THY DISEASE петминутното изоставане е преодоляно и те заковават 21:15 ч. като начало с епична интродукция. Феновете на поляците знаят, че те доста обширно са навлезли в Industrial териториите. На сцената са без басист, защото е бил задържан в Гърция. Обилното количество семпли, пускани от пулта успешно пълнят ниския регистър. Звученето, обаче, често е повече дискотечно, отколкото Industrial! По-агресивните части от песните им често са разредени от почти House електроника и интродукции. Горещото заклеване в метъла ми прилича на евтина реклама… По-тежките пасажи са доста подкрепяни от семпли, а ритмиката е строго монотонна. Сетът завършва с аутродукция като от кубинско диско-парти и аз съм сред малцинството, което не е очаровано от изразните средства по време на живите изпълнения на THY DISEASE.

Thy Disease

Thy Disease

Преди сета на HATE в залата сме вече 150 човека, а дискретното интро влиза малко преди 22:00 ч. Поляците представляват отблясък от една друга сцена, но отблясък, без съмнение, с подобаваща яркост на значим проект. Поради някакви причини, квартетът излезе доста скромно и смутено пред българската публика. Споделянето на барабанния сет с всички подгряващи групи също не допринасяше за самочувствието им, а бе и изненада за мен. Агресивният им War Black Metal съдържа някакво самоограничение в изразните средства, но не и еднообразие в песните! HATE са подчинили осветлението в традиционната за тях кървава багра, подходяща за цялостното им шоу. Без изненадващи музикални изкривявания, групата се побира изцяло в лоното на Black Metal-а, където разполага доста комфортно с инструментариума. Силно бе усещането за живо изпълнение, което се сковаваше в минимална степен от статичното и постоянно ехо на микрофона на основният вокал. Умерената режисура на сценично поведение не търпеше резвитие по време на сета. Наблюдавал съм групата в по-емоционално разгърнати спектакли и смея да твърдя, че не видяхме 100% от потенциала им, който си заслужава да бъде наблюдаван, особено от почитателите на жанра!

Hate

Hate

Заченати също в сянката на шведските си вдъхновители, DECAPITATED се превърнаха в стабилна и самобитна група през годините, която раздава уроци и гради стила на Death Metal-a. В 23:00 ч. индустриална интродукция ни въвежда в тежко, но и нелишено от мелодия парче, побрало отблясъците на шведската стомана, но и раздаващо мощна енергия на публиката! Квартетът видимо владее своята изказност в детайли и чуваемо превъзхожда колегите си тази вечер. Количеството публика не успя да прехвърли 180 човека, но пред сцената вече бе тежко за съществуване…

Decapitated

Decapitated

Разнообразният, класически Death Metal е поднесен с плътен бекграунд от пулта. Паузите между песните се запълват от интродукции и встъпления в прецизен стил. Тънка Industrial нишка се прокрадва не само в подготвените откъси, но и в самата музика на DECAPITATED – един похват, до който те израстнаха. Среднистата китара и граничният като мощ бас придават 90-тарско звучене на групата, но на солата се получава едно композиционно оголване. Краткото дръм-соло също ни връща към класическите Death Metal концерти. Групата успя да демонстрира своята мощ, да представи разнообразното си творчество и да израстне като колос в концертния си продукт. Увереното и отработено свирене ни затисна, въпреки някои особености на озвучаването. Малко преди края на сета им имаше закачка с началото на кавър на SLAYER. Дисциплинираното шоу завърши на шестдесет и първата минута от началото си, но интензитетът му бе достатъчен.

Rock Thrashler
клуб Mixtape 5, 24.04.2016

Haggard

Фотогалерия: HAGGARD в София

юни 25, 2016 9:59 / 1 коментар за Фотогалерия: HAGGARD в София

HAGGARD в София на 12 май 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Unholy Union ©

Rotting Christ

Фотогалерия: ROTTING CHRIST, EUFOBIA и SPIDER KICKERS в София

юни 15, 2016 16:00 / 1 коментар за Фотогалерия: ROTTING CHRIST, EUFOBIA и SPIDER KICKERS в София

ROTTING CHRIST, EUFOBIA и SPIDER KICKERS в София на 15 май 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Димитър Баръмски ©

Marduk

Фотогалерия: MARDUK в София

юни 2, 2016 18:09 / 1 коментар за Фотогалерия: MARDUK в София

MARDUK в София на 28 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Димитър Баръмски ©

Ensiferum

Викингска празнота, пантомима и перфекционизъм в едно представление (ENSIFERUM, FLESHGOD APOCALYPSE и HEIDRA в София)

юни 2, 2016 12:40 / 1 коментар за Викингска празнота, пантомима и перфекционизъм в едно представление (ENSIFERUM, FLESHGOD APOCALYPSE и HEIDRA в София)

Поредицата Folk Metal събития, които ни удариха като пакет от вълни, имат някои общи особености. Най-ярката сред тях е трудното вместване на музиката в думи, макар тя да носи древни традиции. Тектониката на това мощно движение чертае своята азбука на изразяване и традиции в детерминирането й все още липсват. Затова ще помоля читателя да бъде снизходителен към опита ми да пресъздам неизказуемото!

Ensiferum

Ensiferum

Съвсем по план, малко преди 20:00 ч., епично интро ни концентрира около сцената, за да посрещнем датчаните HEIDRA. Епичната мелодика и традиционната за Дания викингска тематика е разположена върху Black Metal основа. Плътната бас-тенор постановка на вокалиста притежава умерен харш и самото пеене е впечатляващо като качество! Чистите вокални пасажи, обаче, са високи и постановката е леко оперетна, което контрастира на общото звучене. Самотната китара често пренебрегва рифа и е тонален шумов фон на песните. Клавирът внася умерена доза фолклорни елементи в звученето. Краткото включване на акустична китара от Morten Bryld (v.) почти не се отрази на аудио преживяването.

Heidra

Heidra

Копенхагенците HEIDRA не успяват да стъпят на стандарта на бандите от скандинавския регион. Има една празнота в средните честоти на живото им изпълнение, което би могло да се запълва от китара или глас, но остава пусто. Фоновата китара е и твърде тиха в безрифовото си звучене. Зрелищното и енергично сценично поведение не компенсира натрупването на дребните музикални дефекти, но е добро начало на концерта. Сетът завършва с „Wolfborn“ – песен от единствения им албум, която разкрива всички тяхни страни с разнообразните си части. Около 260 човека ръкопляскаме след 40-минутния сет на групата, но клубът продължава да се пълни.

Сетлист HEIDRA:
01. Awaiting Dawn
02. Witch of Prophecy
03. The Eyes of Giants
04. Betrayal
05. Sworn to Vengеаnce
06. Wolfbоrn

Не са повече от 35 човека, които помнят, че FLESHGOD APOCALYPSE ни се представиха с дебютния си албум през 2009 г., заедно с GOD DETHRONED и SACRAMENTAL BLOOD. Тогава, обаче, те бяха шумна Death Metal банда, съвсем различна от сегашното си състояние.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Около 21:00 ч. под мощен напор от семплирани звуци на сцената се появява оперната певица на италианците, с много пасквилен имидж, като за театрално представление. Останалите членове на бандата са в облекло от XVIII в. Пианистът на FLESHGOD APOCALYPSE ползва истинско пиано за сценичен инструмент. Sympho-Black Metal-ът им е изграден на принципа на контраст между агресивния Black Metal звук и класическите пасажи на звукоизвличане, като се ползват доста семпли на оркестрации и внасящи напрежение шумове. Сложно изградената звукова картина има своите впечатляващи уникални характеристики, които добре се лепят на ухото на феновете им. Първоначално ми се струва, че пианото е озвучено твърде пестеливо.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Тримата фронт-струнници Paolo, Francesco и Tommaso имат вокални партии, които често са многоглас, а гласовете им не са с разнообразни характиристики. Умереният им харш се съчетава с Gothic постановка. Пеенето на оперната прима на моменти е доста компромисно, докато на места е кристално чисто… Не минава много време, за да забележа разминаването между картина и звук – доста от нежните високи трели са семпли от пулта. Често песните са предхождани от дълги интродукции, през които музикантите подготвят повече имиджа си, отколкото се настройват за свирене. Още на четвъртата песен в звученето влиза и мощен клавир, липсващ от картината, който дава основната хармония на парчето, докато китарите произвеждат повече шум на шведски акорди без рифовка. Странно близнашките гласове на китаристите и басиста скоро също лъсват като семплирани. Под барабаните върви и мощен бласт, неотразен в подготовката на силовака.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Всичко музикално в парчетата на FLESHGOD APOCALYPSE е предварително подготвено от пулта и една съвсем мъничка част от шумопокритието на композициите се произвежда по време на сценичното изпълнение на трупата. Това съвсем не обезкуражава заклетите им фенове да извличат удоволствието от музиката. Присъствието ми на буфо-синхронично представление, обаче, не се връзва с представите ми за концерт и кристалните гласове, оркестралните пасажи, клавесина и бурята не задоволяват изискванията ми за живо свирене. Sympho-Black Metal пантомимата завършва също с дълъг семпъл на оркестрация и хор – тип Карл Орф на 55-тата минута от началото си. Намирам в Youtube ръкопляскания от телефона си… (Защо, по дяволите, влачат пиано тези хора???)

Сетлист FLESHGOD APOCALYPSE:
01. Marche Royalе
02. In Aeternum
03. Minotaur (The Wrath of Posеidon)
04. Cold аs Perfection
05. The Violation
06. Prologue
07. Epilogue
08. The Fool
09. The Egoism
10. The Fоrsaking

ЕNSIFERUM са група, която не прибързва с изданията си, а набляга доста на развитието на музикалните си търсения. Това е и причината да успяват да градят ярък почерк и неподражаеми песни с всяко ново издание, както и да препрочитат старото си творчество в светлината на новите си търсения.

Ensiferum

Ensiferum

Точно по план в 22:25 епично фолклорно интро приковава вниманието ни. Финландската шайка ни подкарва с песните от последния си албум, чието актуално турне реализират. Въпреки разнообразните песни, няма отстъпление от който и да е инструмент и най-вече от мощното китарно звучене. Много групи в жанра наблягат на тихо фолк отстъпление, но не и ЕNSIFERUM. Акордеонът по-скоро замества клавир, но ползвайки специфичната си бленда. Динамичните песни представляват 90% от репертоара на групата и натоварват фитнес програмата на публиката в значителна степен. Строгите мъжки вокали и подходящите беквокали се изпълняват прецизно, макар да няма някакви крайни демонстрации на гласови способности в групата.

Ensiferum

Ensiferum

Баланс е най-точната дума, с която се описва представлението на ЕNSIFERUM. Те не пишат песни, за да представят някой екзотичен инструмент. Фолк мотивите им са вплетени ненатрапчиво в самата тъкан на музиката. Китарните рифове са ясно изразени и не долових никакво влияние в композиционен план. Без да съм грабнат духовно от тяхния североизточен тип фолклор, високата ми оценка за композициите се подкрепя от перфектното живо изпълнение на групата! Онова тънко post усещане, навяващо от много от Folk Metal групите, тук е заменено от здраво метално усещане, което е високо ценено от маниаците на тема ЕNSIFERUM.

Ensiferum

Ensiferum

Rock`n`Roll ритмиката на старото парче „Tale of Revenge“ (2004) отвори за регулярния бис на фините. Подходящият градус на настроение вече бе на лице, а танцувалните пориви се бяха посмекчили от преупотреба. В 23:50 ч. групата бе повикана за истинския си бис, след което си взе топло довиждане с около 330 фена, посетили този концерт.

Сетлист ENSIFERUM:
01. Axe of Judgement
02. Hеаthen Horde
03. Guаrdians of Fate
04. One More Magic Potion
05. Treacherous Gods
06. Warrior Without a War
07. From Afar
08. Wanderer
09. Two of Spades
10. My Ancestors’ Blood
11. Twilight Tavern
12. Lai Lаi Hei
Бис 1:
13. Tale of Revenge
14. In My Sword I Trust
Бис 2:
15. Iron

Rock Thrashler
София, клуб Mixtape 5, 13 април 2016 г.

Kreator

Sofia Thrashed is а Retreat to the Pub`s Day (Sofia Metal Fest ден трети)

май 27, 2016 16:59 / 3 коментара за Sofia Thrashed is а Retreat to the Pub`s Day (Sofia Metal Fest ден трети)

Третият ден на новия ни градски метъл фестивал на закрито започна със 20 мин. закъснение. Съдейки по студийните им записи, DIRTY SHIRT са на ръба на стиловата насоченост на събитието. Изглежда балканският компонент в музиката им, слага отпечатък и върху времевата рамка.

Kreator

Kreator

Преди да се пренесем на събитието, ще отбележим още една негова особеност. След над 30 години посещения на концерти, не съм допускал, че вече е възможно осветлението да ме изненада, още по-малко да ме удиви! Не говорим само за съвременните технологии. За щастие вече се изявява човека или екипа, който не само поддържа разнообразно осветяване, а и съобразява визията и настройките на прожекторите съобразно стилистиката на групата, която свири. Нямаше механично повторение на осветителски универсални решения и неадекватно примигване на разноцветни светлинки. Стилната неповтаряща се илюминация на Sofia Metal Fest бе най-добрата, която съм наблюдавал не само в зала Универсиада!

Dirty Shirt

Dirty Shirt

В 17:30 ч. сцената се пълни с осем музиканти, които се врязват в ситуацията с някакъв Hip-Hop Rock. Двамата им вокалисти предлагат сценичен контраст: Слабичко момче с вратовръзка извива високи чисти трели а възякичък металист задира умерено. Какафонията от различните инструменти се пренася и в прескачането между стиловете: Конвенционален рок се допълва от хип-хоп похвати, пънк стилистиката е смесена с реге, а върху хардкор забивките се наслагват румънски фолклорни компоненти. Този карнавален калейдоскоп не е завъртян в хармония, а се лута из налепените като кръпки влияния в едно натоварващо представление като от филм на Костурица. След третото парче DIRTY SHIRT се фокусират в нещо като бразилски hardcore с привнесени натрапчиви трансилвански чалга компоненти. Групата се биполяризира: Рок инструментариума влиза в употреба като имитация на SOULFLY, а цигулката и вратовързания вокалист се съсредоточават върху фолклорните изпълнения.

Dirty Shirt

Dirty Shirt

– За първи път сме тук, но имаме чувството, че сте невероятна публика. – Сервира ни румънската дружина доста нескопосан отклик на благосклонните ръкопляскания, с които, хората дошли да се забавляват, ги удостояват. Така поднесени песните им звучат по-добре от нещата, които може човек да чуе в мрежата от тях. Преди финалния трак ни разясняват колко са горди от трансилванските си корени и представят песента на фолклорна основа „Maramu“. Характерните за всякакъв планински фолклор протяжни подвиквания в интерпретацията с бърз ритъм на hardcore стават съвсем като индиански бойни викове. Румънците съвсем не са откриватели на проблема – той съществува и при някои наши формации, ползващи фолклорно вдъхновение… Едва 25 минути, а имам усещането, че съм на специфичен ресторант от часове… 130-те останали свидетели все пак изпращат групата с аплодисменти.

Сетлист на DIRTY SHIRT:
1. Ride
2. Freak Show
3. Moneycracy
4. My Art
5. Maramu

В 18:15 ч. свежите трашъри от Белгия EVIL INVADERS са готови да излеят мощта си върху нас. Изключително пъргавата им 80-тарска визия на метъл покорители е подходяща както за носталгици, така и за млади любители на живото шоу. Мощни псувни за парижкото летище отварят сета – объркване с багажа е лишило групата от голяма част от мърча им и до проблеми с инструментите. Бързият Speed/Thrash Metal става проводник на енергийния обмен между публика и група и четиримата строго „униформени“ музиканти ни сервират най-добрите си песни. Харшовото но и мелодично пеене също е вкоренено в 80-те.

Evil Invaders

Evil Invaders

EVIL INVADERS не крият дълбокото си вдъхновение от стари групи. Втората част от сета им е посветен на песни, които съдържат доста цитати от EXODUS, VENOM и ранните IRON MAIDEN. Накрая директно забиват кавъра на EXODUS „Fabulous Disaster“ в скоростна версия. Тук последва много грубо сваляне на групата от сцената и доста хора бяхме възмутени, защо точно свежите младежи отнесоха най-тежката рестрикция заради закъсняващото разписание. Говорим за под половинчасово избухване на чиста метъл енергия! Белгийците си взеха довиждане с около 450 фена, вдигайки финален шум с инструментите си, който трябваше да е предхождан от цяло парче! Момчетата отделиха след това доста време за най-горещите си почитатели, сливайки се с публиката пред мърч щандовете.

Evil Invaders

Evil Invaders

Сетлист EVIL INVADERS:
01. Fast Loud ‘N’ Rude
02. Driving Fast
03. Pulses Of Pleasure
04. Shot To Paradise
05. Siren
06. Stairway To Insanity
07. Fabulous Disaster (EXODUS cover)

Отпаднали песни:
08. Victim Of Sacrifice
09. Master Of Illusion

10. Outro

Появата и издигането на BATTLE BEAST бе за мен травматично преживяване, а представянето им на 28.01.2015 г., като съпорт на SABATON – кошмарен спомен. Обременен от тежък субективен негатив, подходих към сета на фините в 19:10 ч.

Battle Beast

Battle Beast

Групата с фронтдама заби уравновесяващо с класически Heavy Metal, преди да ударят две жизнерадостни диско парчета, напомнящи на истеричен EURYTHMIX и поп-изпят ERUPTION но с дисторшън. Басистът Eero Sipilä ни разясни колко не харесва клавир, след което клавиристът Janne Björkroth ни въведе в песен от стандартите на VAN HALEN. По-насетне BATTLE BEAST влезнаха в амплоа на метъл група, където парчетата им грабваха публиката и дори мен. Трябва да кажем, че за две години финландците са се превърнали от недоразумение в една стабилна рок формация, която вече не срича по изявите си! Самото пеене на Noora Louhimo e уловило рок маниера, дори в мелодичните си разпявания и вече не звучи като неуспешен трансплант. Сценичното поведение на всички е по-зрелищно и уверено, демонстриращо порастнало самочувствие. Noora е изоставила и тийнейджърския грим с масивно черно и вече изглежда професионално с визията си. Наливането на бира в устата на Janne бе малко театрално, но демонстрира завидната устойчивост на съвременните инструменти.

Battle Beast

Battle Beast

По-бързи и по-бавни песни представиха BATTLE BEAST в една добра и възходяща посока на развитие, където цитатите не са натрапчиви и шоуто им е пълнокръвно. Сетлистът им търпи много бавно обогатяване, но отношението към песните е претърпяло скок. Някои стари тракове не могат да надраснат елементарността си, но пък чуваме истински попадения от новите парчета. Това, което групата смята за свои хитове не се е променило за две турнета и те завършват последната дата от сегашното си турне (каквато се явяваше софийската им дата) със стари песни. Разбира се, „Enter the Metal Wоrld“ представлява такова недоразумение в заглавието си, каквото е само името на групата… Но пък „Fight, Kill, Diе“ и „Out of Control “ са истински метални химни!

Battle Beast

Battle Beast

Сетлист BATTLE BEAST:
01. Let It Roar
02. I Want the World… and Everything in It
03. Out on the Streеts
04. Into the Heart of Danger
05. Touch in the Night
06. Fight, Kill, Diе
07. Black Ninja
08. Iron Hand
09. Enter the Metal Wоrld
10. Out of Control

След 20:30 ч. епична интродукция ни въвежда към сета на едновременно големите, но и не от най-популярни Heavy Metal формации – POWERWOLF. Задълбочавайки през годините своите епични влияния и все по-дълбокото навлизане на Attila Dorn (v.) в оперните и църковни техники на пеене, прави от германците интересна за следене група. Съответно, първото им представяне в България бе прелюбопитно.

Powerwolf

Powerwolf

Динамични но среднотемпови песни подхващат публиката някакси внимателно в началото, но металният привкус е изявен и силен. Класическата форма на стила е обогатен от личния почерк, макар да разпознаваме вдъхновенията от задължителните групи в Heavy Metal-а. Силният глас на певеца им доизгражда песните, но и общува с публиката естествено и диалогично. Подборът на песните плавно преминаваше към по-оперетно ориентираните, в които POWERWOLF градят цялостна своя философия, стъпваща на широка културна основа, но и преосмисляща ценностната ни система по неповторим начин.

Powerwolf

Powerwolf

– Чух, че тук има много силни певци и сега ще проверим дали това е така! – Отбеляза гърлото на бандата и цялата публика получи сериозен урок по разпяване, надпяване, дуети със себе си и групата. Това не само ни даде възможност да попеем, но и ни разтовари по особено приятен начин, защото ни водеше професионалист. Накрая не само той потвърди добрите гласови възможности на българската публика, но и самите ние се гордеехме със себе си.

Powerwolf

Powerwolf

След един час живо шоу подплътено с прекрасна музика, самата сцена се преобрази и навлезохме в песните с църковни сюжети. Църковни като визия и пеене, а сюжетите си оставаха вълчи. Многопластовите способности на Attila Dorn се разгърнаха мощно и съчетанието между Power Metal рифове и ортодоксално църковно пеене стовари ефекта си върху зрителя. Пред хората в залата се бе разгърнал пълнокръвен концерт в три действия и бе успял да ни омагьоса така, че да сме в плен на върколаците. Накрая получихме и своята вълча благословия с бокал и кандило, бидейки посветени и помазани в тайните на последното издание на групата. Но за час и двадесет минути получихме много повече от това…

Powerwolf

Powerwolf

Сетлист POWERWOLF:
01. Blessed & Possеssed
02. Coleus Sanctus
03. Amen & Attаck
04. Sacred & Wild
05. Army of the Night
06. Resurrection by Erection
07. Armata Strigoi
08. Dead Until Dark
09. Let There Bе Night
10. Werewolves of Armenia
11. All We Need Is Blood
12. Kreuzfeuer
13. Sanctified With Dynamite
14. In the Name of God (Deus Vult)
15. We Drink Your Blood
16. Lupus Dei

KREATOR обиколиха земното кълбо два пъти с така нареченото си 3D шоу, посветено на представянето на албума „Phantom Antichrist“ (2012), което мина и през нас. Време бе да ги видим под друг ъгъл и неизвестни имаше. В 22:30 ч. добре известно интро, ползвано за техни шоута от години, ни покани пред минималистично декорираната сцена с вдигнати високо барабани. Енергичното избухване на Mille & Co. бе съпроводено и с взривяващи ефекти.

Kreator

Kreator

Thrash Metal титаните предложиха в началото стегната програма от най-доброто, избрано измежду албумите от последния им период. Агресивно-фаталистичните хитове с вплетени музикантски демонстрации инжектираха енергията на групата в тълпите пред тях. Най-актуалните текстови послания на Mille Petrozza се ковяха от дребните хора, поставени на огромната сцена и подкрепяни от сериозното количество допълнителни ефекти, монтирани специално за техния сет, и които все още само подсказваха мащабите си.

Kreator

Kreator

Дискретно затъмнение позволи на фронтмена да смени китарата си, без това да е забележимо за по-голямата част от публиката, за да открие огън (в преносния и буквалния смисъл) с екзистенциалната „Extreme Аggression“. Уръдия с различен формат конфети, парохвъргачки и огнехвъргачки подчертаха потенциала на серия от песни, посветени на чистата ярост и привкуса за апокалипсис. Своеобразния апогей на представлението завърши отново с кратко затишие, по време на което целия боен арсенал бе презареден.

Kreator

Kreator

Последният щурм бе формиран от задължителните хитове на ветераните. И докато огнехвъргачките отключиха дори топлинната си мощ, то KREATOR демонстрираха повече умора. Знамето на омразата дори не бе вдигнато докрай. Дали заради поизчерпаното си експониране, дали просто Mille не бе в настроение, но групата хвърли повече енергия при представянето на по-дълбоките си текстове, отколкото на обичаните им песни. Но скандиранията вече съпътстваха всички паузи между парчетата, защото силата на шуто им далеч не е за подценяване. Пет минути преди полунощ Mille, Ventor, Sami и Christian вече раздаваха сувенири на приветстващите ги фенове, а осветлението и музиката от пулта ни подсказаха, че е време да си вървим.

Сетлист KREATOR:
01. Enemy of God
02. Phobia
03. Awakening of the Gods
04. Warcurse
05. Phantom Аntichrist
06. From Flood into Fire

07. Extreme Аggression
08. Suicide Terrorist
09. Hordes of Chaos
10. Civilization Collapse

11. Violent Revolution
12. Pleasure tо Kill
13. Flag of Hate
14. Betrayer

Но това не бе краят… (Очаквайте продължение!)

Rock Thrashler
София, зала Универсиада, 10.04.2016

Paradise Lost

Sofia Doomed is Rising from the Dungeon’s Day (Ден втори на Sofia Metal Fest)

май 5, 2016 19:48 / Вашият коментар

Роенето на фестивалите в България е процес, който ескалира. Това дава на феновете възможност да присъстват на евристични събития, като същевременно се увеличава предлагането на музикални продукти, което неминуемо ще повиши качеството на предложенията. Ставаме свидетели на процеси, които не само са обусловени от особеностите на нашата реалност, но и ще ни дефинират като сцена! Първото издание на Sofia Metal Fest се превърна в грандиозен отпечатък върху историята на метъл сцената в България. И ако сега някои не разбират това, ние очакваме легендите за него да се умножават в бъдеще.

Paradise Lost

Paradise Lost

Вторачването в детайлите на българските групи е маниакално за нашето скромно издание, защото те са голямо вдъхновение за нас. А Sofia Metal Fest добави цял предварителен ден, където родните музиканти да усетят мириса на голямата сцена. А сцената бе една от най-добрите, които сме виждали в България и №1 сред тези, строени в зала Универсиада! Обичаме и да ви разказваме за концерти, които не сте имали възможност да посетите, стараейки се да ви пренесем на тях. Но понякога пропуснатите неща не могат да бъдат заместени, защото липсва волята за това. Сега за първи път няма да ви разкажем за българския ден от фестивала, защото не видяхме необходимостта от свидетелствата за това!!! Или пък ще ви разкажем, но някой друг път, когато повече хора ще са склонни да ни оборят или подкрепят…

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

Аз по принцип не проумявам как отначало мрънкаш, че ти е скъп билетът за толкова „малко“ банди, после все пак си го купуваш и накрая влизаш само за една от групите, като пропускаш дори цял ден? Но ще отдам този ми проблем на личните си логически ограничения. А иначе нещата се случиха така:

17:10 ч. е на 9 април. На фронта пред сцената в очакване са се позиционирали около 80 фена. Над трибуните е легнала тъма и броят на спотаилите се зрители за сега остава загадка. Музикалният ден се открива от турската група SAINTS`N`SINNERS. Страндартният им Heavy Metal e изпълнен изненадващо добре. Разнообразната ритмика и сполучливите мелодии са взели доста от HELLOWEEN, IRON MAIDEN и ранните QUEENSRYCHE, като цитатите са чуваеми. Височините, които вокалистът им покрива са значителни, а изпълнението им – доста прецизно.

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

За това участие групата е квинтет. По принцип към момчетата се присъединява и клавирист, който липсва в момента, но музиката им не страда от това. SAINTS`N`SINNERS са свирили 11 години, преди да запишат дебютния си и за сега единствен албум, като очевидно през това време са наблягали на кавърите. Обиграният Heavy Metal с тънка Progressive нишка поднася приятна, 35 минутна, изненада на фестивала. Около 150 човека ги изпращаме с аплодисменти. Комшиите предлагат фланелки и slip case pack изданието си на социални цени.

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

Сетлист SAINTS`N`SINNERS:
Intro (Dance of thе Knights)
01. Renegade Lawmakers
02. Max Schreck
03. One for the Roаd
04. Doomsday Dreaming + Guilty As Sin
05. Seven Years in Hеll
06. Saints ‘n’ Sinners

WOLFHEART е доста тривиално заглавие, експлоатирано често в метъл братството, а само във Финландия групите с това име са две. Предстои ни среща с единствената действаща такава там.

Wolfheart

Wolfheart

Дискретна буреносна интродукция бива обогатена от хармонична клавирна партия, която продължава достатъчно, за да се разположат музикантите по сцената и да се подготвят за агресивното си влизане в пърото парче. Голяма част от финландската сцена е белязана от специфичното минималистично, но не и непрецизно отношение, към свиренето независимо от стиловата рамка. Така е и с квартета, който е пред нас. Анонсирани като Melodic Death Metal, фините артикулират доста изчистени форми, базирани на класическия Heavy Metal с агресивни, но не и крайни вокали. Ясни прецизни китари, достатъчна мелодичност и пеене приравняващо ги към Viking Metal стандартите, създават комфортна среда в залата. Кристално ясното звуково докосване е почти непредаваемо с думи. Където е необходимо, китарите отстъпват място за внушителни дръм атаки. Между песните се пускат епични акустични, клавирни или хорови интермецо пасажи, позволяващи на момчетата да подготвят следващото изпълнение.

Wolfheart

Wolfheart

Групата е малко по-статична от колегите си, но това им състояние напълно отговаря на музиката им, на която не би отивала някаква разюзданост. Дисциплинираното свирене не прехвърля границите на необходимото, за да звучат песните им перфектно. Към 150 фена са вече пред сцената и още толкова има и по трибуните. Строгият глас на Tuomas бе подкрепян от балансираните бекове на басиста Lauri. Когато четиримата напускат сцената, усещането е за отминало нещо голямо. Пет минутна акустична аутродукция ни задържа в залата с магическата си свързаност с изпълнението на WOLFHEART, докато сцената се преобразява за следващите гости. Изключително елегантен финал от финландците! Публиката видимо е набъбнала.

Wolfheart

Wolfheart

Сетлист WOLFHEART:
01. The Hunt
02. Strength and Valor
03. Aeon of Cold
04. Abyss
05. Ghosts of Karelia
06. Veri
07. Zero Gravity
08. Routa Pt. 2

В 19:20 ч. индустриални шумове и неразбираем говор от пропагандна реч увеличават наплива на входовете към сърцето на събитието. TIAMAT са многоочаквана група, независимо дали причината е любопитство или любов към музиката им!

Tiamat

Tiamat

Johan (v.) винаги е бил неконвенционално явление в метъла. На тези, които не са го наблюдавали на живо, в първия момент може да им заприлича на нещо средно между Bono и Johny Cash и като поведение и като пеене, но високото качество на изпълнението, индивидуалната концепция за нещата и съвършените хармонии си остават запазена марка на групата!

Tiamat

Tiamat

TIAMAT не са сред свръхактивните групи напоследък. Ниското пеене и по-лиричните песни са по-застъпени в репертоара им и това е причина да се поглежда със съмнение на концертните им изяви. Но групата завладява феновете индивидуално, чрез докосване на вътрешната ни потребност от музика! Умереният ритъм владее сцената, но в правилните моменти Roger Öjersson (g.) заковава онзи риф, който бърка в сърцето и те кара да развееш кичара (или поне базалтовата й основа). Johan преживява всяка дума, която изпява и е способен да те накара да изтръпнеш с него и посланията му. Въпреки компромисния подбор на песните, TIAMAT успяват да ни припомнят, защо когато излезе титаничният „Wildhoney“, всички забравихме за различните си музикални предпочитания, спряхме споровете и се заслушахме… Магията е предворена пред нас на сцената. И най-важното – групата звукоизвлича всичко наистина на живо. Едно много истинско преживяване поглъща към 1500 човека, правейки ги единен организъм, към който Johan изпраща дискретни знаци на симпатия. Един час преминава като транс и групата някакси неусетно се измъква пред хипнотизираната публика. Вълшебното докосване ни отпуска постепено…

Tiamat

Tiamat

Сетлист TIAMAT:
01. Will They Come?
02. Thunder & Lightning
03. Nihil
04. Wings of Heaven
05. Thirst Snakе
06. Cain
07. Until the Hеllhounds Sleep Again
08. Misantropolis
09. Vote for Love
10. Divided
11. Phаntasma De Luxе
12. Gaia

Tiamat

Tiamat

Със силно усещане за група пакостници FINNTROLL се появяват на сцената в 20:50 ч. Веселяшките им музикални теми, взети като от стари анимации бързо завладяват феновете. Песните им са предимно динамични, рифовете се преплитат със закачливи мелодии, а ритмиката често докосва честушката като похват (Добре де, полка.). Гримът остава основен сценичен ефект за момчетата, пък и той кореспондира с тролското им поведение.

Finntroll

Finntroll

Значително количество Folk Metal фенове си прекарват доста буйно на сета на финландците. Обстановката се разгорещява в съвсем буквален смисъл. Vreth (v.) захвърля куртката си и остава гол до кръста, за да продължи динамичното шоу. Едновременно и публиката е доста раздвижена и многобройна пред сцената и около бирените чучури става по-оживено по време на този сет. На буйните момчета се падна „късмета“ да натрупат техническите проблеми за вечерта, най-много от които бяха с микрофона на певеца им. Това, обаче, не помрачи дори част от настроението в цялата зала.

Finntroll

Finntroll

Музиката на FINNTROLL не успява да ме докосне в личен план и аз оставам малко инертен наблюдател на всеобщата веселба. Дългото час и двадесет минути шоу е пълнокръвно, но аз не намирам много думи за описанието му. Песните започват да си приличат в голяма степен една с друга. Но пък феновете отхвърлиха доста пот и усмивки покрай бандата.

Finntroll

Finntroll

Сетлист FINNTROLL:
01. Vindfard / Manniskopesten
02. Slaget vid Blodsalv
03. Blоdsvept
04. Mordminnen
05. Fiskarens fiende
06. Solsagаn
07. Nattfodd
08. Nar jattar marschera
09. Svartbеrg
10. Nedgang
11. Skogsdotter
12. Haxbrygd
13. Jaktens tid
14. Trollhаmmaren
15. Under bergets rot

Finntroll

Finntroll

В 22:45 в залата притъмня и всички посрещаме английските колоси PARADISE LOST. Епично-минорната обстановка сякаш спуска мъгли над публиката и една доста прецизна музика се стеле над нея. Музикантите не ни щадят и редуват по-нови и класически парчета от самото начало на сета си, постигайки мигновена екзалтация на феновете, дошли заради тяхното изпълнение. Високите тонове са трудни за формата на Nick Holmes и още на четвърта песен липсата им при предимно гладкото му пеене е твърде осезаема.

Paradise Lost

Paradise Lost

Групата изисква осветлението да се заглуши, което много добре кореспондира с музиката им. В самата нея, обаче, започват да се долавят доста натрапчиви присъствия на клавирни и пиано пасажи, дамски вокали и различни семпли, чието инструментоизтръгване не се наблюдава на сцената (Никога няма да свикна с плейбек подсигуряването, колкото и съвършено да е то!). Това прекършва възможността за перфектно преживяване, но няма начин човек да не се зарадва на една музика, която е слушал дълго в студийния й вариант и която намира за гениална. PARADISE LOST ни поднасят едно несъвършено, но достатъчно впечатляващо изпълнение. Умората на феновете сякаш е надвиснала и от музиката. В тъмнината всеки повече преживява, отколкото да се зарежда от класиците.

Paradise Lost

Paradise Lost

Тук е моментът да споменем, че доста добрият звук на целия фестивал, по време на сета на PARADISE LOST бе с доста високи децибели. Това създаваше дискомфорт в две тясни зони, фронтално пред колоните от озвучителни тела пред самата сцена, но не и на други места. Всъщност, малко под 2000 фена не поглъщаха разчетената за повече хора мощност на звука, особено в споменатите зони. Твърденията за лош звук при съвременната методология на сензорно изследване на десетки параметри, представлява атавистичен нагон за мрънкане. Истинските проблеми с чуваемостта произтичат само от вътреушни абсорбатори на различни честоти на ползващия ги, ако позволите…

Paradise Lost

Paradise Lost

Класическият квинтет мина през едно завладяващо представяне на новия си албум, където тежките им и готик влияния се сблъскват в подходяща буря от звуци и послания. Показателно е, че меланхолията на публиката премина в активност. Добре режисираният бис протече така, че концертът да завърши на датата, за която е анонсиран… Това не бе най-добрата изява на PARADISE LOST, която сме виждали, но бе представителна за актуалното им турне.

Paradise Lost

Paradise Lost

Сетлист PARADISE LOST:
01. No Hope In Sight
02. The Enеmy
03. Erasеd
04. One Second
05. Hallowed Land
06. Faith Divide Us, Death Unite Us
07. Return To The Sun
08. Tragic Idol
09. An Eternity Of Lies
10. Beneath Broken Earth
11. Isolate
12. Say Just Words
Бис:
13. Embers Fire
14. Victim Оf The Past
15. Pity The Sadnеss
16. The Last Time

Rock Thrashler
София, зала Универсиада, 09.04.2016

Asphyx

ASPHYX – от София с любов

април 30, 2016 16:53 / 3 коментара за ASPHYX – от София с любов

Второто гостуване на холандците ASPHYX у нас ще се запомни не само с това, че концертът бе напълно разпродаден, не само с шоуто на високо ниво, но и с това, че Martin van Drunen и компания показаха уважение към страната ни, феновете ни и се обясниха в любов към столицата ни: фронтменът излезе на сцената с фланека на България (каквито можете да намерите в подлеза на ЦУМ), бандата раздаде автографи на всички, а из социалните мрежи се появи фотосесия на групата пред едно огромно сърце, нарисувано някъде из софийските улици…

Asphyx

Asphyx

Да открият вечерта честта имаше румънската банда CONCURRENCY IN KNOWLEDGE. Докато момчетата от северната ни съседка подгряваха, клубът постепенно се запълваше, бирите и питиетата се подаваха на бара. В един момент се оказа, че билетите са на привършване, последните кибици пред клуба побързаха да влезнат. Румънците се постараха да създадат подобаваща атмосфера.

Concurrency in Knowledge

Concurrency in Knowledge

HYPERBOREA е българската Death Metal машина, за пореден път разтърсила сцената на клуб Live & Loud. Киро и компания имаха задачата да фокусират нарастващата енергия в ппространството и се справиха блестящо. Започнаха с класиката си „Odium“, последваха „Children Of The Crisis“, „Suicide Machine“ (DEATH), „From Within“…

Hyperborea

Hyperborea

Мощно и размазващо! Сетът на софиянци завърши с „Teritory“ на SEPULTURA, „Soul Consumer“ и друга тяхна класика „Nosferatu“. Залата е в очакване на ASPHYX.

Asphyx

Asphyx

След около 20 минути настройки на звука, към 22:40 ч. чуваме интродукцията, а след нея първите рифове и:

– Hello Sofia!

– Ей, ей! – отговаря публиката в хор.

– Sofia, Bulgaria! – вика Martin van Drunen, облечен във фланелката с надпис „България“. Ударно влизане!

Asphyx

Asphyx

– Good evening, Sofia, Bulgaria! How are you doing?! – и после нещо за старата школа Death Metal и нови резачки. Стилът им донякъде трашарее, но определо е техен собствен стил, с характерен рифов отпечатак и много енергия.

Asphyx

Asphyx

Martin се кефи тотално:

– Луди сте! По-шумни сте от гърците! – прозвуча като любовно признание към феновете… Хората се мятата насам-натам, пого, дайвинг, мошпит… пълна танцувална програма. Снимка и пак танци-манци.

Феновете

Феновете

– София, това е последната ви песен! – ааа, кога успя това време да се изниже така бързо?!! Не е за вярване. Концертът свърши, а след това на афтърпартито отново се догоснахме до готините хора от ASPHYX. Автографи, снимки, споделена бира…

Автографи на Asphyx

Mrazek, клуб Live & Loud, София, 28 март 2016 г.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерии от концерта: ASPHYX, HYPERBOREA, CONCURRENCY IN KNOWLEDGE…

Интервю с ASPHYX: Ако хората харесват музиката ни, какво повече можем да желаем?

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →