репортаж « The Other Side « Страница 22

Ацтекски Black по балкански

декември 14, 2017 15:03 / Вашият коментар

Тръгне ли ти седмицата на Black Metal и то еднодневен, значи Коледата вече е на път!!! Ние ще пропуснем достойните подгряващи – BELGARATH, защото те ще получат полагащото им се място в репортажа за фестивала Autumn Souls of Sofia. А сега ще се обърнем направо към неразкритите (или малко известни) тайни на централна Америка и мексиканската гледна точка върху тях.

Групата на майо-ацтекските езици са разчетени като смисъл, но никой няма сигурност за произнасянето на речта. Открити са и добре запазени рисунки на музикални инструменти, но музикалното наследство на тази култура е изгубено. Декларацията на YAOTL MICTLAN, че пеят на испански, ацтекски и майски езици е доста условна. Интродукцията, която прозвучава в 22:00 ч. на ударни и духови инструменти създава необходимото настроение, но тя е много повече продукт на Холивуд, отколкото културно наследство. Все пак, тръпнем в очакване на продължението!

Yaotl Mictlan

1.) Парчето включва епични хармонии, Black Metal основа и структура, както и доста прецизни рифове. Музицирането е на високо равнище, агресивните вокали се изпълняват без напрежение. Испанският поема поетичността на посланието сполучливо. Кърпите върху лицата на музикантите ни пренасят повече във войната на картелите за контрол на пограничните райони, отколкото в древната история.

След първото парче, Yaotl (dr.) посяга към подготвения за него микрофон, за да представи бандата. YAOTL MICTLAN били половин мексиканци и половин „Ю еС”… Имайки предвид, че идейният носител на умерено-националистичната концепция на групата е единственият англоговорящ сред момчетата, е първият признак на конвергенция с балканския начин на тарикатлък. Барабанистът представя следващата песен със съмнителен превод на английски…

Yaotl Mictlan

2.) Black metal подложката е обогатена с много епика. Звученето доближава средния период на BURZUM.

YAOTL MICTLAN са пред нас без бас и с три китари, едната от които е седемструнна. Изключително практично и същевременно по провинциално наивно, седемструнката се ползва като бас и пълни ниския регистър с рифовка. Китарата на Tlatecatl (v./g.) се ползва в класически black metal маниер, но е доста намалена. Третият китарист е натоварен с рифове и сола. Групата звучи достатъчно плътно, а и интересно.

Yaotl Mictlan

3.) При разкопки в южно Мексико археолозите са открили много важна историческа книга. Тя вдъхновява следващата песен на групата. Композицията включва хармонии, познати ни от художествените филми по темата. Семпъл от рог се ползва много умело и почти нусетно от YAOTL MICTLAN. Епичната минорност и испанският текст ме поглъщат, за да ме запратят в размисъл за триумфа на конкистадорите в такава една патриотична амалгама.

Тук групата ни известява, че ще чуем песни от бъдещия им албум, планиран да излезе през 2018 г.

Yaotl Mictlan

4.) Песента е посветена директно на ацтеките. Epic Black Metal-ът им е без цитати, с оригинални хармонии и живо изпълнен.

5.) В света се разпространявали някои дезинформации за историята на Мексико, които YAOTL MICTLAN са си поставили за цел да разобличат. Тук вече се усеща някакво изчерпване на идеите. Вокалите, макар и прецизно изпълнени, са доста бедни тоново. Ритмиката е стабилна, но повтаряема.

Цялото шоу сякаш е вдъхновено не от споменаваните извори, а от филма „Apocalypto”! Агресията, примесена с показна епичност и езика на поробителя – световна люлка на разбирането за национална принадлежност!!!

Yaotl Mictlan

6.) Изглежда се завръщаме към по-старите им неща, защото е чуваем цитатът от BATHORY. Седемструнникът се „покатерва” до другите китаристи в едно тройно соло, което се слива със семпъла на традиционни флейти. (Които, всъщност, звучат като простичък клавир.)

Смелото експериментиране с музикалните форми, претенцията, надскачаща самата музика и пламенната интерпретация подчертават сходствата в метъл сцените на латинска Америка и Балканите! (Теория, която съм ви споменавал и по други поводи…) Изказаните благодарност и намерението да приключват сочи, че обиколката на мексиканците из бившите соц. страни от централна Европа съвсем не е толкова претенциозна! За група, готвеща трети албум, са хвърлили доста усилия в транспарантите си, за сметка на репертоара.

7.) По-праволинеен Black Metal, носещ своя уникалност, довършва сета.

Момчетата се готвят да ни изоставят, докато малобройната публика ги наблюдава с известна хлад.

Ентусиазмът все пак се събужда и извикваме YAOTL MICTLAN на бис.

Yaotl Mictlan

8.) Никакви изненади. Аутродукцията след парчето е аналогична на интрото.

Малко над 50 мин. отделиха мексиканците за своето първо представяне пред нас. Непретенциозно, но доста интересно. Понеделникът възпря много от вас да видят тази екзотика, поради което ви я разказвам достатъчно подробно.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 11.12.2017

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

: Yaotl Mictlan

Doom-ът е съдба (Doom Over Sofia: COUNT RAVEN, AGNES VAIN, OBSIDIAN SEA и GRIMEGOD)

декември 8, 2017 18:44 / Вашият коментар

Няма значение какъв подстил на метъла слушаш, ако не те е пленил doom metal-ът, ти не си човек! Дори съсредоточени хайфисти, като гор-грандърите харесват BLACK SABBATH, CANDLEMASS, COUNT RAVEN. Но за това – по-нататък…

Тягостно се провлачва септемврийският ден. Текат гигантоидни концерти в Пловдив и младежки в Лом, но ние сме в София. Doom Over Sofia! Зад косите лицето на вокалиста е скрито, защото ни нашепва хистерично съдбовни истини. Без увертюри… Епично, минорно и среднотемпово. Стилистика, до която GRIMEGOD достигнаха постепенно и трудно. Дебелите сенки на PARADISE LOST и HEAVENWOOD се стелят по творчеството им, без да изличават собствения музикален гений на румънците.

Grimegod

През 2015 г. GRIMEGOD ни се представиха като Ambient/Gothic/Doom разклонение на NEGURA BUNGET. През 2017 г. наблюдаваме пълнокръвна Doom Metal група. Малко по-елементарната ритмика продължава да отнема от качеството на музициране, но тематичността се е задълбочила. Осемте композиции се разгръщат за около петдесет минути с някои повтаряеми теми.

OBSIDIAN SEA имат вече своето стабилно присъствие както в Doom Metal-а, така и на сцената. Успоредно с прецизния инструментализъм при тях е нарастнало и влечението към изчистените разработки. Много по-конвенционалният им подход твори от музиката им праволинеен последовател на CANDLEMASS. Правата ритмика е раздвижена от изящно орнаментирани барабани с разместени акценти. По-бързите части на песните се артикулират в stoner маниер.

Obsidian Sea

Постоянната линейна реверберация на микрофона се ползва пасивно. Съответно, анонсите между парчетата се шепнат и често са недоловими като смисъл. Не че идеята е по-различна от това, струва ми се. Това, което ми липсва от ранните OBSIDIAN SEA са нервните sludge избухвания, контролираните микрофонии и музикалното буйство! Всичко това е заместено единствено от отблясък на психеделично пеене. Новото парче, което групата е подготвила за феновете е просто автоцитат, вкаран в клишетата на stoner-doom-а. Отговорът на овациите е:

– Още малко. Добре…

Във финалната част сравнително късите за стила парчета побират в себе си някои фолклорни загатвания, като ритмизирани 7/8 (07) и родопски хармонии (08). Въпреки избистрянето на стила, отлетял е един час в магията на групата.

Солунските doom-аджии AGNES VEIN възлизат малко плахо и стеснително на сцената. Бавната им ритмика е белязана от стерилни барабани, където липсва динамика и достатъчно преходи. За сметка на това, напомпаният с дисторшън бас плете изящни фигури в тоналностите на песните. Вокалните линии на китариста им се опорочават в чистите си части от необходимостта непрекъснато да си гледа в грифа. Агресивното пеене е по-сполучливо и силно. Често китарата предлага интересни хармонии, изсвирени в четвъртини по един много бузуки-маниер на свирене. Феномен, който се наблюдава и у други гръцки банди… Новата песен от бъдещо издание на AGNES VEIN демонстрира склонността на момчетата към по-осезаемата мелодичност. Строго равноделната ритмика не отстъпва място за интересни решения. Кавърът на BATHORY „Baptised in Fire and Ice”, който свирят на финала, демонстрира единствено, че класиците са група със значителна сложност на композиране… Така за петдесет минути отлетяха и осемте песни на гърците.

Agnes Vein

Когато следващият сет започва, картината на вибрациите вече е съвсем различна! Всеки такт е ознаменуван с преход, който сякаш те повежда към музикално пътешевствие. Звънливи високи честоти и дълбока мъжественост се съчетават в гласа. Чиста бас линия подрежда тоновете по местата им. А китарата ту заковава рифове, ту накъдря кристална мелодичност в унисон с цялостната музика. И всичко това от група, която съзнателно ограничава изразните си средства!?!

COUNT RAVEN са побрали в себе си Stoner, Doom и Blues, BLACK SABBATH, OZZY, WITCHFINDER GENERAL, та дори и HELLHAMMER, ако щете, в количества и съчетания, каквито някои групи тепърва откриват. Малкият култ за избрани порастна и се превърна в световно явление дълги години преди стила да преживее ренесанса, чиито плодове днес можем да чуем. Почти нереално е, че триото има ексклузивна дата в България! Живата сила на това, което само предусещахме от студийните творби е огромна.

Count Raven

Трудно се описва прецизно изсвирения Doom Metal на COUNT RAVEN. Групата, която стъпва основно на BLACK SABBATH, но е развила собствен стил, философия и мелодичност. Шведите изсвириха ново парче, представено за пръв път на живо. „Nephilim” се отличава с не толкова амбициозно високи вокали, но с амбициозни послание и лирики, развили поетичната изказност и философия на групата. На места те не могат да избягат от автоцитати, но ярката им идентичност оправдава рециклирането на идеи.

Count Raven

Скандиранията на публиката съпровождат цялото участие на хедлайнера, така че COUNT RAVEN не ни губят времето с театрално прибиране и само след ползване на пешкирите забиват финалната серия от три песни, средната от които е сингълът им от 2010 г., който трябваше да е предвестник на нов албум. Rock`n`Roll хармония, маскирана от епична тежест ни намига от парчето. Началото на албума „High on Infinity” слага край на сетлиста на шведите, сякаш затваряйки цикъл от безкрая. Над час и половина разкош бе отминал, но и останал завинаги у нас!

Сетлист COUNT RAVEN:

The Poltergeist
Within the Garden of Mirrors
An Ordinary Loser
Nephilim
The Entity
To Kill a Child
The Madam From Waco
The Curse
Let the Dead Bury the Dead
High on Infinity
Nashira
Wolfmoon
Jen

Rock Thrashler
Live & Loud, 23.09.2017

: Grimegod

: Grimegod

: Grimegod

: Grimegod

: Grimegod

: Obsidian Sea

: Obsidian Sea

: Obsidian Sea

: Obsidian Sea

: Obsidian Sea

: Agnes Vein

: Agnes Vein

: Agnes Vein

: Agnes Vein

: Count Raven

: Count Raven

: Count Raven

: Count Raven

: Count Raven

Двойно с три (LACUNA COIL, CELLAR DARLING, SINHERESY на 16 & 17.11.2017 г.)

декември 1, 2017 21:44 / Вашият коментар

Още един пътуващ спектакъл се побра в петата касетка. Два пъти! Всъщност, от доста време не бях виждал билетна истерия, близка до спекулата, каквато познавах от едно време, което е по-добре да не го знаете!!! Макар да не знам дали е хубаво, че вкусовете ни са съизмерими със световните, концертът на LACUNA COIL стана достоен музикален празник на родна почва.

Както се очаква, когато се сблъскат професионалисти музиканти и организатори, нещата се движеха в строга времева рамка. (Как мразя да чета такива констатации и съпътстващи ги подлизурски похвали, но фактите изискват тази отметка.) Предвид съвременните концертни параметри на звукоизвличане и формата на групите, това е даже необходимост.

Отсичайки секундата, SINHERESY започват в 20:00 ч. Оркестрираната интродукция в стила на неокласиката не надскача равнището на съответните програми. Живите инструменти, както и вокален дует, съчетаващ висок дамски глас и по-груб мъжки успяват да направт хармонично изпълнение. Стилът е повече gothic, отколкото sympho. Строг клик, перкусии и подложка от клавири и шумове обединяват музикално първите три песни в надпревара с времето. След трилогията италианците имат време да приветстват софийската си публика.

Sinheresy

Започват на български:

– Благодаря, София! Are you rеady to jump? Jump, jump, jump, jump! – Започва в gothic маниер следващото парче, където тънкият намек за hip-hop в мъжките вокали изразява точно онази разлика, която отличава SINHERESY от отличниците в жанра.

Sinheresy

Следващата песен е от първия им албум и показва групата като изначално вдъхновена и способна! Звукът на китарата, обаче, често отстъпва място на подложката и песента не звучи толкова силна, колкото може да е! Артикулите на мърч щанда на SINHERESY са на доста приятелски цени и след сета им феновете можеха да се докоснат до музикантите.

Cellar Darling

Италианците се стремят да са наследници на линията DARKSEED – HEAVENWOOD и много от нещата им се получават! Барабанистът им е принуден да свири на сета на Merlin Sutter от CELLAR DARLING, което е изпитание, предвид уникалния му стил. Гласовете на Cecilia Petrini и Stefano Sain, без да притежават умопомрачителни обхвати, са доста прецизни в изпълнението си.

Cellar Darling

Приятната подгрявка извиква аплаузи, по-сериозни на 16-ти и малко по-сдържани на 17-ти. Музикантите ни казват довиждане на фона на симфонизираните клавири на аутродукцията им.

Сетлист SINHERESY:

Intro

Star Dome
Domino
My Only Faith
Paint The World
Ocean Of Deception
Believe

Outro

Всички знаем, че CELLAR DARLING е група, формирана след като трима музиканти се отцепват от folk metal класиците ELUVEITIE. Макар в родната си Швейцария да излизат на концерти с повече гост-музиканти за класическите инструменти, за турнето те са квартет с гост-басист. Освен борбата за светлината на прожекторите, става ясно, че швейцарците имат какво да покажат, още повече при известната деградация в творчеството на групата-първообраз. Това не е само оценка на автора, а най-вече на мениджмънта на Nucler Blast!

Кристално ясният звук ни извисява още в самото начало на сета на CELLAR DARLING без разводняваща интродукция. Концепцията им е доста изчистена и стилистиката е изоставила хаотичните фолк цитати, за да се съсредоточи върху чистото творчество. Нежните дамски вокали на Anna Murphy се радеят с най-доброто от THE GATHERING и DREAMS OF SANITY. Звукоизвличането, което фронт-дамата демонстрира от хърди-гърдито си е виртуозно. Тя активно модулира ефектите, за да извади от инструмента това, което желае. Макар и не агресивна, китарата е с кристален звук и чуваеми рифове. Способностите на Sutter зад барабаните са уникални. Въпреки че свири без кардан, чуваме пейс-овски каси и това е най-малкото, което може да се долови…

Cellar Darling

Стилът на CELLAR DARLING е повече gothic, отколкото folk. Но не в ритмиката е ключът към това изразяване (При такъв клас перкусионист това е невъзможно!), а по-скоро мантрово-повтарящите се компоненти от текстовете. До третата песен семплите са недоловими и изпълнението – забележително. Когато Anna посяга към флейтата си в песента „Avalanche”, вече зазвучава семпъл на роял. Оттук насетне семплите на цигулки, оркестър, пиано и клавири добиват по-осезаеми параметри, но не натоварват музиката с натруфеност. Групата има претенция за наджанрови достижения, но строго минорните мелодии, особено в пеенето, ги задържат в орбитата на метъла! Топлото отношение на българската публика, както и наличието на фенове, дошли специално за тях, за миг успя да наруши нечовешката прецизност и обхват на гласа на певицата по време на втората вечер, което ме извади от усещането, че слушам запис!

Сетлист CELLAR DARLING:

Black Moon
Hullaballoo
The Hermit
Avalanche
Six Days
Rebels
Starcrusher
Challenge
Fire, Wind & Earth

Въпреки че и на първия концерт клубът също бе пълен, имаше известна разлика в публиката между двете дати. Повече младежи с подчертано романтична нагласа посетиха добавената дата. Те посрещнаха по-отворено подгряващите групи и държаха да видят целия спектакъл. Докато разпродадената зала се запълни от по-зрели фенове, които, ако не като бройка, то поне като обем, бяха повече. Непосредствено преди началото на сета на LACUNA COIL на 17-ти, имаше щурм, който задръсти пространството, непосредствено около входа на озвученото помещение.

Lacuna Coil at Wacken

Концепцията с усмирителните облекла за турнето на LACUNA COIL бе дебютиращо на Wacken Open Air 2017, както повечето мащабни метъл шоута. Там гримът бе доста по-сериозен, а сценичните костюми все още искрящо-бели, въпреки следите от кръв по тях. (Или просто поляризираното осветление добавяше този ефект.) Шоуто търпи развитие в детайлите си и бе време да се представи на българска почва пред почитатели, които доказаха предаността си към групата.

Въпреки че втората вечер подгряващите групи си позволяваха времеви толеранс в рамките на до две минути, хедлайнерът бе с железна дисциплина. В 22:00 ч. скелетът на барабаниста Ryan Foldenни приветства пръв на фона на интродукцията. Gothic стилистиката на групата с двадесетгодишна история няма голяма нужда от описание. Множеството бийт компоненти, клавирни подложки и звукови ефекти се осигуряват от бек-граунд семплите. Прецизността на свиренето и мощните контролирани гласове на Cristina Scabbia и Andrea Ferro осигуряват високи параметри на предлагания звук. Нежните отстъпления със запомнящи се мелодии докосват doom metal-а, докато industrial компонентите напомнят за PAIN. Равноделният ритъм и добавените бийтове освобождават барабаниста да прави едно от най-атрактивните изпълнения, които може да се предложат на този инструмент – с много подхвърляния на палките и свободното им отскачане от кожите.

Lacuna Coil

LACUNA COIL не пестят хитовете си от самото начало и поддържаният градус е много висок. За много от песните фронт-дамата е подготвила въвеждащи обяснения, които са театрално-елементарни и предполагат по-непретенциозна и нелюбознателна публика. Докато нашата демонстрира запознатост и съпричастност в голяма степен с творчеството им! Докато Cristina ни подготвя, че ще изпълнят кавър, през първата вечер спонтанно избухва футболен рефрен „Ole-ole-ole-oleee, Lacuuuu – naCoil” Скандирането е задушено от бийта на „Enjoy The Silence” в параметри много близки до оригинала.

Още в началото на сета на хедлайнера през втората вечер се усети малко по-нешлифованото пеене на Cristina Scabbia, повечето ефекти на микрофона и по-мощното звучене на бийт подложката! И това бе много по-осезаемо от разликите в сетлиста между двете вечери. Този по-клубен саунд мисля че се отрази добре на твърдите фенове, които поддържаха движението през цялото време.

Lacuna Coil

През първата вечер на феновте им се наложи да са малко по-настоятелни за биса, но бърза справка говори, че е доминирала повече времевата рамка, отколкото реакцията на публиката. Интродукция като от детска песничка ни подготвя за последния сингъл на LACUNA COIL – „Naughty Christmas”, чиито 7-инчов винилов носител се равнопоставяше на 50 български лева. Машина за изкуствен сняг добавяше ефект в това шоу. Драматичните пояснения към другите песни подсилваха емоционално изпълнението, но се усещаха и малко изкуствено.

Като изключим разликата в датата, двата концерта свършиха в един миг в 23:23 ч.! Тъй като на 17-ти не прозвуча веднага категоричната музика от пулта, останах с впечатлението, че LACUNA COIL бяха готови и за втори бис. Твърдата фенска маса, обаче, дисциплинирано се отправи към опашката за среща с групата, твърде информирана за сетлистовете на това турне и невзела наградата, която си е заслужила!

Lacuna Coil

Сетлист LACUNA COIL (В курсив са уникалните песни за всяка от вечерите):

16.XI.2017 17.XI.2017

Intro Intro

Ultima Ratio 01. Ultima Ratio
Spellbound 02. Spellbound
Die & Rise 03. Die & Rise
Kill the Light 04. Kill the Light
Blood, Tears, Dust 05.Victims
Ghost in the Mist 06. Blood, Tears, Dust
My Demons 07. Ghost in the Mist
Trip the Darkness 08. My Demons
Downfall 09. Trip the Darkness
Swamped 10. Downfall
Enjoy The Silence 11. Enjoy The Silence

(DEPECHE MODE cover) (DEPECHE MODE cover)

Our Thruth 12. Our Thruth
Delirium 13. Zombies
Nothing Stands in Our Way 14. Nothing Stands in Our Way

Бис: Бис:

Intro Intro

Naughty Christmas 15. Naughty Christmas
Heaven`s a Lie 16. Heaven`s a Lie
The House Of Shame 17. The House Of Shame

Rock Thrashler
16-17.11.2017
Mixtape 5

: Sinheresy

: Sinheresy

: Sinheresy

: Sinheresy

: Sinheresy

: Sinheresy

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Cellar Darling

: Lacuna Coil at Wacken

: Lacuna Coil at Wacken

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

: Lacuna Coil

Фотогалерия: SCHAMMASCH в Live & Loud на 19 октомври

ноември 17, 2017 15:25 / Вашият коментар

SCHAMMASCH на 19 октомври 2017 г. в столичния клуб Live & Loud.

Фотограф: Unholy Union ©

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

: Schammasch

Фотогалерия: DIMHOLT в Live & Loud на 19 октомври

ноември 16, 2017 18:58 / Вашият коментар

DIMHOLT бяха съпорт на SCHAMMASCH на 19 октомври 2017 г. в столичния клуб Live & Loud.

Фотограф: Unholy Union ©

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

: Dimholt

Doom Over Sofia 2017 – Обречените отвръщат на сълзите, гарванът отново кацна

ноември 7, 2017 23:34 / Вашият коментар

За втори пореден път гарванът на Едгар Алан По кацна в София. Отново на същото място се проведе Doom Over Sofia – този път с четири банди, но отново мощно и мрачно… След първите сълзи, гарванът отново кацна.

Посвещавам репортажа на Боро Бродник…

Ритуалът закъснява само с 24 минути, на сцената са GRIMEGOD, едни от румънските Doom Metal пионери, мощно и ударно започват. Облечени с черни ризи, те бързо насищат атмосферата с мрак. Същите музиканти участват и в последния състав на NEGURA BUNGET, гледали сме ги и в тази комбинация, дори в някои от парчетата им се усещат подобни рифове.

Grimegod

„Радваме се да сме тук отново!“ – и обявяват „Lost Sunrise“, песен от 1997 г.

Grimegod

Един свръх пасионарен фен така поскача, че постоянно ми пречи да виждам сцената, което ме подтиква да се преместя по-напред. GRIMEGOD на моменти приспиват, но гова е част от вкарването в отчаяното състояние, безнадежността и тъмнината.

Grimegod

Публиката подвиква в паузите „Хей, хей!“, а фронтменът вдига наздравица. Все повече, изпълнението на заприличва на изпълнение на MY DYING BRIDE – сълзите избиват. Отново старо парче – „Godless Cry“. Слизайки от сцената чуваме „Ще се видим следващия път!“

Obsidian Sea

OBSIDIAN SEA е моя любима група. Леко оставих тефтера и се впуснах на първа позиция. Предстамиха песни от предстоящия третия си албум. Обречените отвърнаха на сълзите.

Obsidian Sea

Гърците AGNES VEIN малко закъсняват… В образувалата се пауза презареждаме питиета. А клубът се е понапълнил. Заговарям се с едни румънци, и от дума на дума разбирам, че един от тях е вокалът на ABIGAIL. Споделям, че съм ги гледал с MY DYING BRIDE през 2013 г. „Наздраве, наздраве!“ – такива неща.

Agnes Vein

AGNES VEIN започват мазно-мазно. Бавно и мазно. Вокалът изкарва „чистите“ все едно е кастриран. С „тежките“ отнася! Природен талант! И „харшовете“ му впечатляват.

Agnes Vein

Като сценично поведение и одеяние – изобщо не си дават зор – суичъри и тениски, но триото удря в десятката с музиката си!

Agnes Vein

Между акордите ми идва мисълта, че Doom метълът е жанрът, запазил чистотата си. Малцина оцеляха.

Agnes Vein

На прощаване AGNES VEIN отдадоха своята почит към Quorton и BATHORY.

Малко след полунощ, на сцената на клуба са шведските легенди COUNT RAVEN – пред сцената се напълни, но по закона за скачените съдове отзад се оголи, което предизвика радост у мен, защото получих по-лесен достъп до бара. Все пак, отново бях отпред, събирайки впечатления и записвайки ги в тефтера. По технически причини нямам снимки от техния сет, но се надявам да предам атмосферата.

Триото поставя нотите по мястото им. BLACK SABBATH и CANDLEMASS забежки. На какъв развален английски език говорят тия? Или на шведски? Гарванът кацна.

„Another new song? Fake news!“ – шегаджия. Сола, мощен бас и инфантилно поведение от Metal/Hard Rock чичаци, които са ми батковци, определено. Но в това е очарованието им! И ние натам отиваме.

Публиката скандира: „Count Raven! Count Raven!“, на мен ми се иска да извикам нещо за праза и правенето на любов, но някак си се въздържам в името на мрака, гарвана и пролятите сълзи. И като се заформи един стейдж дайвинг и пого. Както си трябва. Обречените не се дават лесно.

Mrazek
Doom Over Sofia
23.09.2017, club Live & Loud

Съвременните повелители на универсалния метъл (ARCH ENEMY и JINJER)

октомври 11, 2017 18:36 / Вашият коментар

След периода на ментално безвремие, през който се обсъждаха качествата на зала Универсиада, като дестинация за провеждане на концерти, най-накрая се избистри съзнанието, че това място е сред най-качествените. Освен обособените зони, подсигуряващи съпътстващи събитието забавления, удобството на достъпната среда и в крайна сметка – усещането за безопасност, са факти, върху които престанаха да се упражняват нестройни философски построения. BGTSC са съпричастни към това узряване и са допринесли не малко за обогатяване музикалната ни култура именно там.

Комфортът бързо ни поглъща като къмпингари – петзвезден хотел. Въпреки пълната зала, доста свободно човек можеше да се позиционира на избрано от него място. Така зачакахме подгряващия сет.

Точно в 20:00 ч. фоновото озвучаване утихва, светлините угасват и грейва логото на JINJER. Момчетата от групата излизат и забиват шумен hardcore, последвани от вокалистката си Тетяна Шмайлюк, която се включва също максимално агресивно.

Jinjer

Гледам украинската група за пореден път и очаквах за това турне да са израснали и да ни представят нещо интересно. Нищо такова, обаче, не се случва! Самотната китара е дропната и звукът й е настроен така, че инструментът се ползва повече да маркира ритмика, отколкото да извлича тон. Самата подредба на барабанния сет подсказва кръчмарското равнище на свирене… Така позиционирана, ритъм секцията ни предлага компилация от цитати, взети от най-популярните и позахабени hardcore хитове от последните двадесетина години. Агресивните вокали са извадени от всякаква самобитност и артикулират единствено способността на дамския глас да бъде модифициран в агресия. Така в баса остава музикалното оформление на творчеството им и той се справя нелошо.

Jinjer

С развитието на сета, песните постепенно омекват. Първо се включват семпъл от клавир, който дълбае мелодии в мозъка пред скречиращата китара. Между песните звучат и звуци от пулта, после се чуват и бек-вокали. В песните на JINJER влиза мелодично пеене в поп маниер, което звучи нелепо. Максималното високо разпяване на Шмейлюк на фона на дропнатото безтоние на китарата може и да не е фалшиво, но най-малкото минорната подложка се разминава с мажорното пеене на тези места. Атрактивната визия, с която вокалистката се представя обикновено и на която аз отдавам ентусиазма на тукашните им фенове, бе заменена от доста непретенциозно спортно облекло. Подозирам, че тур-мениджмънтът е имал доста тежки и ощетяващи условия по договора… Това, разбира се, не оправдава слуховия терор, който украинците се опитват да овладеят.

Щанда с мърчандайз

За турнето JINJER са осигурили широкопечатни фланелки с прилична визия за феновете си. На гърба на същите пише „Pure Fucking Metal”!?! Pure Fucking Metal??? Стандартната jump-jump hardcore ритмика, която е далеч от авторски постижения, разредена с нелепа естрада в източен маниер, за чиято ценност не бих съдил, дори не докосва метъла! Голямата сцена грам не променя същността на групата. Ако ARCH ENEMY са търсели максималния контраст, изключителен подбор са извършили!!! Тридесет и пет секунди след 46-ата минута с облекчение изпратих подгрявката.

Когато ARCH ENEMY трябва да са на сцена по програма, музикалното оформление гръмва с „Thunderstruck” на AC/DC – факт, който някои колеги дори отразяват в сетлиста на групата. Основателите на групата – Daniel Erlandsson (dr.) и Michael Amott (g.) излизат първи в 21:20 ч., а след тях и цялата група, забивайки парче от новия си албум.

Arch Enemy

Тук е моментът да споменем, че в сегашния си състав ARCH ENEMY представляват супер група! Въздесъщият владетел на дебелите жици Sharlee D`Angelo, който е облагородил записите на почти неизброимо количество групи във всички посоки на металното кралство, днес е в редиците. Не по-малкият виртуоз на китарата Jeff Loomis, изтъкал генетиката на SANCTUARY и NEVERMORE кръстосва гриф с Amott в титаничен тандем.

Прави впечатление, че в студийните записи на групата, вокалите на Alissa White-Gluz са препродуцирани и са затиснати от твърде много ефекти. Едно от много приятните преживявания по време на концертите на ARCH ENEMY е естественият глас на певицата, който се справя със всякакви предизвикателства! Силата на изпълнението й имах късмета да чуя не само през озвучаването. А харизматичната й фигура изнася голяма част от шоуто. Това се случва не без помощта на забележителен дизайн на сценичното й облекло, доста напомнящ стила на нашият дизайнер на бельо Николай Божилов, който събра доста модни награди през 2010 г. …

Arch Enemy

Музиката на ARCH ENEMY се поднася едновременно с агресия и мелодичност. Феновете можеха да съберат усещания както от закваската на „Heartwork” на CARCASS, през шведския екстремен метъл, та до свръхмелодичните почти хитови хармонии от най-новото творчество на шведите. Всяко тяхно парче е запомнящо се и носи своето настроение. Анархистичните убеждения на китариста-основател са отразени в текстовете по много философски и убедителен начин. Интересното е, че партиите на Jeff Loomis не се засукват в progressive услонения, а дърпат повече към heavy metal-a с препратки към HELLOWEEN. Това олекотяване е в равновесие с тежките вокали и сериозния риф, който не губят присъствие в композициите.

Arch Enemy

За „The Eagle Flies Alone” Alissa добавя към облеклото си специфична качулка с крила, каквато сме виждали в клипа. Интерпретирането на песни от различните периоди на ARCH ENEMY е направено много хомогенно и истинско до такава степен, че някъде около десето парче залинялата ми любов към тази банда се завръща с пълна сила и им прощавам всички „изневери”, заради слуховия пир, който тече срещу ми! Има и резачки да погъделичкат грубото ми ухо, има и епики, докосващи със силата на класики. Без да се ограничават в определен стил, петимата музиканти на сцената покоряват всеки фен с красотата на музиката.

Arch Enemy

Към 22:30 ч. блаженият ми медитизъм, съпроводен от ненапрегнати махове с глава е прекъснат някак внезапно. Феновете се ориентират бързо и залата започва да ехти от призиви. ARCH ENEMY са ни запазили брилянтен десерт, гарниран с подобаващ инструментал, където двамата китаристи да си излеят душевността – на всеки един и общата… Няма съмнение, че между най-обичаните композиции на Michael Amott има известни сходства, но това ги отличава от всички други мелодии, творени на тази планета! Малко преди края на шоуто, той отскубва поглед от китарата си и на лицето му грее усмивка. Поглъщащо изживяване…

Arch Enemy

Сетлист ARCH ENEMY:

Intro – Set Flame to the Night

The World Is Yours
Ravenous
Stolen Life
War Eternal
My Apocalypse
Blood in the Water
You Will Know My Name
The Race
The Eagle Flies Alone
As the Pages Burn
Burning Angel
No Gods, No Masters
Dead Bury Their Dead
We Will Rise

Бис:

Avalanche
Snow Bownd
Nemesis
Fields of Desolation

Очакващите да срещнат групата на мърч-щанда след концерта, който завърши към 23:00 ч., останаха с очакването. Все пак, за това се продаваха специални пропуски… Положените подписи върху всеки артикул на ARCH ENEMY го оскъпяваше с 20 лв. Се ла ви, приятели! Някой трябва и да плаща за голямото изкуство…

Rock Thrashler
зала Универсиада, София

Вижте галериите на ARCH ENEMY и JINJER от концерта.