Известно е, че организирането на две дузини, че и повече групи да застанат на една сцена, не е от най елементарните уравнения за решение. Организаторите на знаковия есенен фестивал успяват да намерят решение за трети пореден път. А някои групи намериха пътя до София не за пръв път, благодарение на Autumn Souls of Sofia. Без да правим анализ на промените в лайн-ап-а, ще започнем с групата, на която се падна да открие този форум на мрака.

Десет минути след обявеното начало някои фенове все още се мотаят пред клуба, но BELGARATH вече забиват. Сериозно е текучеството в ритъм секцията на групата, но тя винаги успява да реализира участията си в прилична форма. Първичността на техният Black Metal е вкоренен в деветдесетарската скандинавска сцена. Строгата им последователност в тази насока е похвална само във философски аспект. Доста стандартните хармонии извикват неопределени спомени за първообраза си. Задоволителният звук е подходящ за съсредоточени фенове, но не предлага интересни и (опасявам се) авторски решения! Стандартно структурираните песни се поднасят с липса на прецизност и синхрон между лява и дясна ръка на китариста. Стандартното мазало е в пълен синхрон с полагането на грима на музикантите. Не можем да не приветстваме свиренето с перо на актуалния им басист, който, обаче, не е бил много съсредоточен на репетициите.

Belgarath

Поради ранния час или заради нещо друго, публиката бе все още доста рехава на сета на BELGARATH. Началото на фестивала е повече небрежно, отколкото ударно, но все пак, стъпваме на основите в Black Metal-а за двадесет и пет минути.

Група MIST OF MISERY среща технически затруднения за изнасянето на шоуто си и натрупва сериозен времеви пасив за феста. Испанските Melodic Death/Power/Viking метъли KRITTER спасяват уголемяването на дупката със своето шоу.

Акцентите на излизащите като квартет момчета (за разлика от оригиналната си квинтет-формация) наистина са доста разнопосочни. Заобикаляйки през Hardcore ритмика и Rock`n`Roll хармонии, KRITTER стигат до есенцията на това, което се опитват да постигнат. Вгледани в някои крайни проявления на осемдесетарската NWOBHM, те искат да притежават тежестта на VENOM, но и вокалистът им да може да демонстрира фалцетни висини, наред с грубите вокали. По този начин те успяват да се докоснат до BLITZKRIEG и ATOMCRAFT, но навсякъде в музиката им се долавя тежката сянка на VENOM. Въпреки стабилните бек-вокали, които предоставят китаристът и басистът, опитите за чисто пеене на Gabe са фиаско.

Kritter

KRITTER ни представят и стари и по-нови песни от трите си албума. Въпреки инвенциите си, те  не успяват да уловят най-важното – интереса на слушателя! Освен цитатите, липсва онази радост от слушането на нещо познато. Приличното инструментално равнище не помага в тази насока. Епичните отклонения успяват да вкарат малко от все още отвисяващата навън публика за участието на испанците. Така Gabe започва да ни обучава за припева на второто им последно парче, без да са получили очаквания бис. „Tonight – We Die” са заветните реплики. (Сякаш съм ги чувал някъде…) VENOM-ът с фалцети завършва с труден туш. Седемте композиции отнемат на KRITTER четиридесет минути за изсвирването им.

Драмата на MIST OF MISERY продължава още час, изпразнено от съдържание, време! Depressive Black Metal, все пак… Сериозен ресурс от фенове са включени в изнамирането на достатъчно дълъг кабел, който да свърже синт-бека на шведите с пулта.

Mist Of Misery

В 20:40 ч. те се подреждат по сцената. Пуска се заветният синт-бек! Тръгва среднотемпов клик, програмиран в MIDI-editor, модифициран на Ripper (в най-добрия случай) или на Guitar-Pro (както се е случило най-вероятно) в соло барабанче, като всеки четвърти удар е по-висок като тон! Петте момчета кротко изчакват да отмине интродукцията на пиано, която прозвучава върху клика и бавно поемат в парчето си. Двата използвани акорда от време на време се разлагат на тонове в елементарния си равноделен ритъм. Стилът се доближава повече до Pop-Gothic Epic Metal. Напрегнат харшов вокал изнася текстове в смисъл „Ох, ще се довърша!”. Първото парче свършва, но не и кликът! След съответните сигнали за старт, в абсолютно същото темпо и със същото ниво на сложност продължава втората композиция. Шегувате се, нали??? Това е депресираща шегичка, просто…

Mist Of Misery

Не може да се отрече, че би могло да съществува такава концепция и тя на запис да представлява някаква част от нашата цивилизация. Бих разбрал настроението, при което си пускаш такъв запис в къщи или на друго място. Но за мен остава загадка сценично поведение, при което пристъпваш леко странично и не смееш да вдигнеш поглед! Все едно правиш първото си изпълнение пред леля си и братовчедката, които, всъщност, харесваш… От синт-бека се изтръгват чисти бек-вокали върху барабанния клик. Почти всички песни завършват с протяжни пиано пасажи, включени също в заветната машина, която се влачи чак от Швеция без кабел. Момчетата се подготвят технически и психически за следващия трак, приглаждайки коси и дишайки според препоръките на пранаяма (школа за дишане в йога)… Темпото не се сменя… Между песните върви туф-туф-туф-таф, туф-туф-туф-таф, а отгоре вокалистът отронва:

– Our next song.

Запис на стряскащ клавир отнема инициативата на струнниците, които лекинко поклащат глави. Концептуалната монотонност се преживява вътрешно… Мисля, че ако се разчуе какво са сътворили MIST OF MISERY, ще им бъде отнето гражданството!!! Или минимум ще бъдат въдворени в дълбоката провинция (Те са от Стокхолм, за бога!?!), подобно на пионерските рок формации у нас едно време. Малко над четиридесет минути ми се сториха нощ. Спокойно можеха да пратят синт устройството, но с кабел и своя снимка от коледното парти в училище.

Още от предишния ден група стройни младежи с гърбове в рокерски стил на KHAOSPATH се движат в стегната група и не се свенят да демонстрират сериозно отношение към водката. За тяхното шоу се изнася микрофон със закачени за него, доста пресни свински кокали и небрежно сковани обърнати кръстове. Под Ungodly Black Betal се има предвид антихристиянски, явно. Дългата интродукция в неокласически/саундтрак стил вади на показ вдъхващото доверие самочувствие на квартета.

Khaospath

Black Metal-ът на KHAOSPATH е в традициите на шведската школа и гони стандартите на DARK FUNERAL. Същевременно по време на изпълнението им не се губи връзката с публиката и момчетата умело влияят на настроението ни. Подложката от пулта е ограничена само от шумове между песните, като през останалото време се демонстрира умело живо боравене с инструментите. Хващащите моменти се гарнират с ненатрапливи покани към феновете пред сцената. Групата представлява ярка демонстрация как може да имаш визия без да напускаш каноните на стила. Програмното „We Are Born of Chaos” завършва четиридесетминутния им сет достойно!

Martyrium

MARTYRIUM са ни подготвии цялостно шоу, защото след краткия лайн-чек се прибират. Тържественото им появяване е върху въздействаща интродукция с включено оперно пеене. Фигура в черен плащ с рогата маска вади окултна книга и започва да къса страници от нея. Групата избухва с шумен Black Metal, като подчертаният клавир на един от основателите звучи на запис от пулта! Родената в Сърбия Vanja Obscure (v.) залага на агресивна еротика, която наистина обира вниманието на феновете. Още с началото облиза обувката на Count Mortem (g.) по начин, който малко артисти могат да постигнат. Пеенето й с обладан харш значително допринася за шоуто. Дропнатите китари са с компромисен нисък саунд, носещ повече окултното настроение. Докато основната мелодия се държи от записания клавир.

Martyrium

След края на второто парче от интензивния им сет, без да се приковава към микрофона и да спира движенито си, Vanja произнася с ясна и стряскащо прецизна артикулация на чист български език:

– Здравейте! Ние сме Мартириум и сме тук, за да разпространим словото на Белзебул.

Martyrium

Това момиче вярва в нещата, които прави и ме спечели като фен, въпреки невпечатляващата музика. Всъщност, музикантите свирят прецизно, но концепцията им се върти около звука на преизподнята, на която трашърското ми ухо не е привикнало. Вокалистката взема без проблем дълбоки низини, а не се затруднява и в сопрановия диапазон. Кървавите ритуали генерираха най-големи амортизационни щети на матриците на фотоапаратите ни съвсем заслужено. MARTYRIUM е група, която си заслужава да бъде видяна!

Предстоеше да ме блъсне друго уникално усещане, откъдето не съм очаквал… Едноличният Black Metal проект GRIFT се представяше в лайв варианта си с музиканти, чиито корени са в Black и Death Metal сцената. Актуалната концепция за музиката, която твори този есип е Folkloristic Metal.

Grift

В 23:50 ч. клавирно интро ни въвежда към следващия сет. Ярки хармонии внасят спомена за късните BATHORY и късните BURZUM. Фолклористичната матрица на подложката се съотнася към метъл сцената, като към свое дете. Макар песните да са изпъстрени с много акустични пасажи, това не отнема от тежестта на абсолютно прецизното изпълнение на квартета. Строго харшовите вокали на Daniel Abrahamsson (v./g.) се пеят със студийна прецизност. Текстовете са на шведски, но се артикулират с подчертаното „р” на древно-скандинавските езици, сходни повече с норвежкия и исландския, от които Толкин е почерпил толкова много вдъхновение! Без да се схваща смисъла на посланията, въздействието е огромно. И вече плуваме с викингските кораби, прибираме се в каменните заслони с огнища и руси диви, реем се с орлите и усещаме ледения полъх с елените…

Grift

Всички композиции на GRIFT започват с клавирни интродукции, които преливат ту от пиано в хърди-гърди, ту от свирещия вятър в акордеон. Но отвори ли се гърлото на Daniel, все едно сме грабнали мечовете!!! Тежките Black рифове се прорязват от класически струнни инструменти, довявайки и усещане за ранните SKYCLAD. Кънтри китарата в ръцете на идейния носител Eric Gärdefors изтръгва ту зловещи звуци, ту звънливи като планински потоци сола. Групата стои статично на сцена, но музикалните картини, които рисуват са необятни! И наистина, ако им се залепи етикет „folk”, би било обидно за тях. Тази древна концепция те наблюдават през призмата на съвремието и успяват да я предадат по уникално въздействащ начин. Музиката им буквално се влива в кръвта, не без подготовката, която е послал QUORTHON преди години.

Наблюдавам ги в захласа на вътрешно преживяване, когато музикантите приключват сета си и скромно си прибират инструментите. Четиридесет и пет минути минаха така, че не успях и да изкрещя името им… За мен GRIFT бяха пиронът на първия ден от фестивала.

Imperium Dekadenz

Малко преди 01:00 ч. на сцената излиза концертният вариант на двуядрената машина IMPERIUM DEKADENZ. Здравият, но елементарен риф в съчетание с агресията, представя групата в стил Manowar Black Metal. Визията без грим също  много се доближава до това понятие, предвид едрите фигури на музикантите. Звукът е доста добър, но дори при най-яростните Black Metal избухвания, една ритъм китара и фусът от барабанния сет остават твърдо на MANOWAR позиции. Сценичното поведение на мъжагите е 80-тарски рокендрол звезди и често не се връзва със звуците, които произвеждат.

– We came from the black forest of Germany. – Декларира категорично Horaz (v.).

В музиката им се включва доста силен семпъл на клавир, който озвучителят тушира в последствие. Прецизният агресивен вокал, като при доста немски банди от различни стилове, докосва Thrash-а. Групата отбягва сложните компоненти в музиката си. Хармониите им са доста стандартни, разчупени единствено от акустично-баладични пасажи. Композициите, въпреки простоватостта си, са доста дълги и често завършват в 80-тарски Heavy Metal маниер. След петия трак получаваме обещание, че IMPERIUM DEKADENZ ще се върнат и феновете подхващат повика за бис. Германците добавят още две песни, като между тях имаше известно колебание, дали да продължат. В 02:05 ч. групата завършва и е по-свежа от доста от феновете.

Imperium Dekadenz

Осемчасовата битка е поразредила редиците на войнството в клуба. Има и паднали насред бойното поле… А ни чакаше още един ден на дълга борба с есенните бесове, витаещи в града.

Rock Thrashler
25.11.2017, Club Live & Loud