The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jinjer'

Tag Archives: Jinjer

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 172 other followers

Последни публикации

Архив

JINJER представиха видео към песента „The Prophecy“

Украинската Modern Metal група JINJER пусна официално видео на песента „The Prophecy“, която част от дългосвирещия им албум, озаглавен “Macro”, излязъл на 25 октомври 2019 г. чрез Napalm Records.

Напомняме, че на 20 ноември 2020 г. предстои да излезе концертно издание „Alive In Melbourne“.

Записите са направени на 5 март 2020 г. по време на напълно разпродадения концерт в Мелбърн, Австралия.

Преди това групата пусна няколко концертни клипа от участието си на фестивала Wacken Open Air 2019.

Jinjer

Jinjer; photo by Javier Bragado


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

JINJER представиха концертно видео към песента „Sit Stay Roll Over“

Украинската Modern Metal група JINJER пусна концертно видео на песента „Sit Stay Roll Over“, която ще влезе в предстоящото им концертно издание „Alive In Melbourne“, предвидено да излезе на 20 ноември 2020 г. чрез Napalm Records.

Записите са направени на 5 март 2020 г. по време на напълно разпродадения концерт в Мелбърн, Австралия.

Преди това групата пусна няколко концертни клипа от участието си на фестивала Wacken Open Air 2019.

Jinjer

Jinjer; photo by Javier Bragado


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

JINJER пуснаха концертно видео от участието си на Wacken Open Air 2019

Украинска Modern Metal група JINJER пусна концертно видео на песента „Pisces“, година след тяхното участие на фестивала Wacken Open Air 2019.

Това е втората песен от събитието след „Perennial“, което бандата пуска за гледане.

Jinger

Jinjer; photo by Tementiy Pronov


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

JINJER издават новия си албум „Macro“ на 25 октомври

Познатата у нас украинска Modern Metal група JINJER се завръща с нов албум, озаглавен “Macro”, който излиза на 25 октомври 2019 г. чрез Napalm Records.  Изданието идва след тазгодишното EP “Micro” и излезлия през 2016 г. дългосвирещ албум “King of Everything”.

Jinger - Macro

Jinjer – Macro

Графичното оформление на обложката е дело на Reuben Bhattacharya от Visual Amnesia.

Jinger

Jinjer; photo by Tementiy Pronov

“Macro” съдържа песните:

1. On the Top
2. Pit of Consciousness
3. Judgement (& Punishment)
4. Retrospection
5. Pausing Death
6. Noah
7. Home Back
8. The Prophecy
9. IainnereP


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

JINJER представиха видеото „Teacher, Teacher!“

„Teacher, Teacher!“ е новото видео на украинската Metal банда JINJER. Песента е част от мини албума „Micro“, който излезе през януари 2019 г. чрез Napalm Records.

JINJER пред камерите на Фрактура в неделя

В неделя след полунощ водещият на “Фрактура” – Васко Катинчаров ще ни срещне с JINJER, Al Di Meola и METALLICA. Отново няколко видео премиери, както и разнообразните рубрики на най-старото телевизионно предаване за рок и метъл у нас.

На 3 март (Diema, 24:00 ч.) в аудио-визуалната “Фрактура” ще бъде направена премиера на новите клипове на WHITESNAKE, PERIPHERY, WITHIN TEMPTATION и WHILE SHE SLEEPS.

Пред камерите на Васко Катинчаров ще застанат JINJER и ще си припомним какви истории разказa Al Di Meola за българските фенове. Ще бъде излъчен акустичен концерт на METALLICA и репортаж от щатския фестивал “Rock Fest USA 2018”.

Васко Катинчаров и Татяна - Jinjer

Васко Катинчаров и Татяна – Jinjer

Зрителите ще научат последните музикални новини от седмицата, в рубриката “Караоке” ще пеят заедно c KISS, LIV SIN ще правят кавър на DANZIG, класическата песен ще бъде на MOTLEY CRUE, в “Exotic“ ще бъдат представени YAKSA, a в рубриката “Live Archive” ще си припомним кадри от гостуването на VADER в България през 2010 г. Клипове и концертни изпълнения на IMONOLITH, SYLAR, POP EVIL, BONE CREW и GRIMAZE също ще намерят място в настоящото издание на шоуто.

Предаването Фрактура се излъчва по телевизия Diema в неделя от 24:00 ч. с пълно повторение всеки петък от 00:30 ч.

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight
Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

AMORPHIS и SOILWORK идват за 13 години Тангра Мега Рок в София

AMORPHIS и SOILWORK ще оглавяват големия концерт по повод 13 години радио Тангра Мега Рок.

Шоуто е на 23 януари 2019 г. в зала Универсиада, а групите са общо четири – със специалните гости украинците JINJER и германските Death Doom надежди NAILED TO OBSCURITY.

13 години Тангра Мега Рок

Концертът ще започне в 18:15 ч.

Билети влизат в продажба утре (сряда) в 11:00 ч. сутринта БГ време в системите на EpayGo и Eventim.

Amorphis

Amorphis

AMORPHIS идват с програмата по повод новия албум „Queen Of Time“, който излезе тази пролет и се оказва изданието с най-силен дебют в световните класации в историята на финландската група.

Soilwork

Soilwork

SOILWORK работят с всички сили по новия си студиен албум, който се очаква тази есен.

Jinjer

Jinjer

Nailed to Obscurity

Nailed to Obscurity

 

Съвременните повелители на универсалния метъл (ARCH ENEMY и JINJER)

След периода на ментално безвремие, през който се обсъждаха качествата на зала Универсиада, като дестинация за провеждане на концерти, най-накрая се избистри съзнанието, че това място е сред най-качествените. Освен обособените зони, подсигуряващи съпътстващи събитието забавления, удобството на достъпната среда и в крайна сметка – усещането за безопасност, са факти, върху които престанаха да се упражняват нестройни философски построения. BGTSC са съпричастни към това узряване и са допринесли не малко за обогатяване музикалната ни култура именно там.

Комфортът бързо ни поглъща като къмпингари – петзвезден хотел. Въпреки пълната зала, доста свободно човек можеше да се позиционира на избрано от него място. Така зачакахме подгряващия сет.

Точно в 20:00 ч. фоновото озвучаване утихва, светлините угасват и грейва логото на JINJER. Момчетата от групата излизат и забиват шумен hardcore, последвани от вокалистката си Тетяна Шмайлюк, която се включва също максимално агресивно.

Jinjer

Jinjer

Гледам украинската група за пореден път и очаквах за това турне да са израснали и да ни представят нещо интересно. Нищо такова, обаче, не се случва! Самотната китара е дропната и звукът й е настроен така, че инструментът се ползва повече да маркира ритмика, отколкото да извлича тон. Самата подредба на барабанния сет подсказва кръчмарското равнище на свирене… Така позиционирана, ритъм секцията ни предлага компилация от цитати, взети от най-популярните и позахабени hardcore хитове от последните двадесетина години. Агресивните вокали са извадени от всякаква самобитност и артикулират единствено способността на дамския глас да бъде модифициран в агресия. Така в баса остава музикалното оформление на творчеството им и той се справя нелошо.

Jinjer

Jinjer

С развитието на сета, песните постепенно омекват. Първо се включват семпъл от клавир, който дълбае мелодии в мозъка пред скречиращата китара. Между песните звучат и звуци от пулта, после се чуват и бек-вокали. В песните на JINJER влиза мелодично пеене в поп маниер, което звучи нелепо. Максималното високо разпяване на Шмейлюк на фона на дропнатото безтоние на китарата може и да не е фалшиво, но най-малкото минорната подложка се разминава с мажорното пеене на тези места. Атрактивната визия, с която вокалистката се представя обикновено и на която аз отдавам ентусиазма на тукашните им фенове, бе заменена от доста непретенциозно спортно облекло. Подозирам, че тур-мениджмънтът е имал доста тежки и ощетяващи условия по договора… Това, разбира се, не оправдава слуховия терор, който украинците се опитват да овладеят.

Щанда с мърчандайз

Щанда с мърчандайз

За турнето JINJER са осигурили широкопечатни фланелки с прилична визия за феновете си. На гърба на същите пише „Pure Fucking Metal”!?! Pure Fucking Metal??? Стандартната jump-jump hardcore ритмика, която е далеч от авторски постижения, разредена с нелепа естрада в източен маниер, за чиято ценност не бих съдил, дори не докосва метъла! Голямата сцена грам не променя същността на групата. Ако ARCH ENEMY са търсели максималния контраст, изключителен подбор са извършили!!! Тридесет и пет секунди след 46-ата минута с облекчение изпратих подгрявката.

Когато ARCH ENEMY трябва да са на сцена по програма, музикалното оформление гръмва с „Thunderstruck” на AC/DC – факт, който някои колеги дори отразяват в сетлиста на групата. Основателите на групата – Daniel Erlandsson (dr.) и Michael Amott (g.) излизат първи в 21:20 ч., а след тях и цялата група, забивайки парче от новия си албум.

Arch Enemy

Arch Enemy

Тук е моментът да споменем, че в сегашния си състав ARCH ENEMY представляват супер група! Въздесъщият владетел на дебелите жици Sharlee D`Angelo, който е облагородил записите на почти неизброимо количество групи във всички посоки на металното кралство, днес е в редиците. Не по-малкият виртуоз на китарата Jeff Loomis, изтъкал  генетиката на SANCTUARY и NEVERMORE кръстосва гриф с Amott в титаничен тандем.

Прави впечатление, че в студийните записи на групата, вокалите на Alissa White-Gluz са препродуцирани и са затиснати от твърде много ефекти. Едно от много приятните преживявания по време на концертите на ARCH ENEMY е естественият глас на певицата, който се справя със всякакви предизвикателства! Силата на изпълнението й имах късмета да чуя не само през озвучаването. А харизматичната й фигура изнася голяма част от шоуто. Това се случва не без помощта на забележителен дизайн на сценичното й облекло, доста напомнящ стила на нашият дизайнер на бельо Николай Божилов, който събра доста модни награди през 2010 г. …

Arch Enemy

Arch Enemy

Музиката на ARCH ENEMY се поднася едновременно с агресия и мелодичност. Феновете можеха да съберат усещания както от закваската на „Heartwork” на CARCASS, през шведския екстремен метъл, та до свръхмелодичните почти хитови хармонии от най-новото творчество на шведите. Всяко тяхно парче е запомнящо се и носи своето настроение. Анархистичните убеждения на китариста-основател са отразени в текстовете по много философски и убедителен начин. Интересното е, че партиите на Jeff Loomis не се засукват в progressive услонения, а дърпат повече към heavy metal-a с препратки към HELLOWEEN. Това олекотяване е в равновесие с тежките вокали и сериозния риф, който не губят присъствие в композициите.

Arch Enemy

Arch Enemy

За „The Eagle Flies Alone” Alissa добавя към облеклото си специфична качулка с крила, каквато сме виждали в клипа. Интерпретирането на песни от различните периоди на ARCH ENEMY е направено много хомогенно и истинско до такава степен, че някъде около десето парче залинялата ми любов към тази банда се завръща с пълна сила и им прощавам всички „изневери”, заради слуховия пир, който тече срещу ми! Има и резачки да погъделичкат грубото ми ухо, има и епики, докосващи със силата на класики. Без да се ограничават в определен стил, петимата музиканти на сцената покоряват всеки фен с красотата на музиката.

Arch Enemy

Arch Enemy

Към 22:30 ч. блаженият ми медитизъм, съпроводен от ненапрегнати махове с глава е прекъснат някак внезапно. Феновете се ориентират бързо и залата започва да ехти от призиви. ARCH ENEMY са ни запазили брилянтен десерт, гарниран с подобаващ инструментал, където двамата китаристи да си излеят душевността – на всеки един и общата… Няма съмнение, че между най-обичаните композиции на Michael Amott има известни сходства, но това ги отличава от всички други мелодии, творени на тази планета! Малко преди края на шоуто, той отскубва поглед от китарата си и на лицето му грее усмивка. Поглъщащо изживяване…

Arch Enemy

Arch Enemy

Сетлист ARCH ENEMY:

Intro – Set Flame to the Night

  1. The World Is Yours
  2. Ravenous
  3. Stolen Life
  4. War Eternal
  5. My Apocalypse
  6. Blood in the Water
  7. You Will Know My Name
  8. The Race
  9. The Eagle Flies Alone
  10. As the Pages Burn
  11. Burning Angel
  12. No Gods, No Masters
  13. Dead Bury Their Dead
  14. We Will Rise

Бис:

  1. Avalanche
  2. Snow Bownd
  3. Nemesis
  4. Fields of Desolation

Очакващите да срещнат групата на мърч-щанда след концерта, който завърши към 23:00 ч., останаха с очакването. Все пак, за това се продаваха специални пропуски… Положените подписи върху всеки артикул на ARCH ENEMY го оскъпяваше с 20 лв. Се ла ви, приятели! Някой трябва и да плаща за голямото изкуство…

Rock Thrashler
зала Универсиада, София

Вижте галериите на ARCH ENEMY и JINJER от концерта.

 

Фотогалерия: ARCH ENEMY в София на 21 септември

ARCH ENEMY в София на 21 септември 2017 г., зала Универсиада.

Фотограф: Кирил Груев ©

%d блогъра харесват това: